Р. Теодосиев

А ето и снимка от мястото на откритието. Показаното в синьо е мястото, където вече знаем, че някога се е намирала вода. Дали в нея са плували само микроорганизми ??? (Макар че и това засега не е сигурно, но вече не изглежда невъзможно) Последните резултати от марсохода Curiosity на Марс доведоха до нов план за следващата фаза на мисията: Да се търсят възможни "молекулярни фосили", оставени от древни марсиански микроби. Анализите на скалите показват, че Curiosity е кацнал близо до бившо езеро с достатъчно вода, за да се поддържа живот. Сега статии, публикувани онлайн в Science, показват, че по камъните, които някога са били на дъното, има кал с високо съдържание на органични въглеродни молекули. Изследователите още не могат да кажат дали тези молекули са от древен живот на Марс или са дошли от космоса.

DISASTERUS ЩЕ ПРЕДСТАВЯ БЪЛГАРИЯ НА ФИНАЛИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО СЪСТЕЗАНИЕ ПО РОБОТИКА С LEGO Българският отбор DisasterUs зае второ място от 19 отбора, само на косъм от класиралите се на първo място на полуфиналите за Югоизточна Европа на международното състезание по роботика с Lego - FIRST LEGO League. Вторият български отбор Kasapin40 получи награда за най-добър робот, но неразбиране в част от правилата, не им даде възможност да получат максималните си точки и да продължат към финалите. Финалите за Централна и Източна Европа ще се състоят през януари 2014 г. в Германия. След изключителното представяне на всички отбори на регионалния кръг в София, генералният спонсор на състезанието SAP Labs България реши да осигури участието и на втори отбор в полуфиналите, като така два отбора представиха България на полуфиналите в Чехия. Тази година на регионалния кръг в България взеха участие рекорден брой отбори. Изключителното представяне на всички участници вдъхнови основния спонсор SAP Labs България да осигури участието на първите два класирали се отбора. SAP Labs България подкрепят инициатива от самото начало. Oрганизатор на регионалния кръг на FLL в България e Училището по роботика “Robopartans”. Състезанието се проведе с изключителната подкрепа на SAP AG и SAP Labs Bulgaria, Телерик, Сиела, Prestigio, IIIDC и Стоматологично студио ВЕНЕЛИНОВ. Създадено през 2009 училището има за цел да събуди и затвърди интереса на учениците към физика, информационни и комуникационни технологии, математика и като цяло технически науки.

ДВА БЪЛГАРСКИ ОТБОРА НА ПОЛУФИНАЛИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО СЪСТЕЗАНИЕ ПО РОБОТИКА С LEGO На 7 декември 2013 г. в Йесеник, Чехия, ще се състоят полуфиналите за Югоизточна Европа на международното състезание по роботика с Lego - FIRST LEGO League. България е една от 70-те страни, в които се провежда състезанието. Отборите, класирали се на първите три места ще вземат участие във финал за Централна и Източна Европа, който ще се състои през януари 2014 г. в Германия. След изключителното представяне на отборите на регионалния кръг в София, основният спонсор на състезанието SAP Labs България реши да подкрепи два отбора, които да ни представят в Чехия. В Чехия ще ни представят отборите KASAPIN40 и DisasterUs. KASAPIN40 е отборът, който е трикратен победител за България и който постигна най-големия успех за български отбор през 2012 г., когато на полуфиналите в Словакия се класира първи сред 18 отбора от 5 страни. През същия сезон на финалите за Централна и Източна Европа в Германия KASAPIN40 се класира 5-ти. „Да изпратим два отбора на следващия кръг на FIRST LEGO League (FLL) е голяма гордост за България и за SAP Labs България. Щастливи сме, че при нас работят истински ентусиасти, които влагат сърце и душа в менторството на отборите. В SAP превърнахме FLL не само в традиция, а в силен бранд, който вдъхновява – доказателство за това е, че победихме с двата си отбора при все по-засилващ се интерес и участие на български отбори. Вярваме, че успехите тепърва предстоят.“ споделя Радослав Николов, Вицепрезидент, SAP Labs България. За трета поредна година SAP Labs България е основен спонсор на нjhfgafhabsiационалния кръг на FIRST LEGO League. Състезанието е подкрепено и от SAP AG на глобално ниво. Състезанието по роботика с LEGO FLL в България се организира от Училище по роботика “Robopartans”. Създадено през 2009 училището има за цел да събуди и затвърди интереса на учениците към физика, информационни и комуникационни технологии, математика и като цяло технически науки. Наша мисия е подобряване на обучението в тези области. В училището се дава възможност на учениците да мислят, грешат, създават и да бъдат оригинални. Преподавателите организират демонстрации, работни срещи, курсове и занятия по роботика с ученици от всички училища. С помощта на реални роботи се предоставя един по-практичен поглед към науката.

Втората международна конференция „Средната класа като предпоставка за стабилност на обществото: петнадесет години по-късно”, посветена на 60 годишнината на проф. Николай Тилкиджиев ще се проведе на 3 и 4 декември в Конферентната зала на Ректората. Откриването започва в 9.00 часа. Конференцията се организира от БСА и Философски факултет, съвместно със специалност "Публична администрация и специалност "Социология" при Философски факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Философията на конференцията е изградена върху разбирането, че дебатът за природата на съвременните общества, за техните особености, сходства и различия, за преживяваните от тях кризи изисква цялостен анализ на процесите, протичащи в средната класа. Какви са значимите промени в средната класа през последните петнадесет години? Какви са трансформациите в нейната структура, стратификационни особености и идентичност след трудностите, които преживяват всички съвременни общества – и развитите, и развиващите се, и на Изток, и на Запад? Стопява ли световната икономическа криза средната класа и изчезва ли тя в най-засегнатите региони? Типичен феномен на нашето време ли е т. нар. „тревожна средна класа”? Конференцията е ориентирана към широк спектър от проблеми: - Теоретико-концептуални въпроси на изучаването на средната класа, на нейната природа, формиране, репродуциране, развитие, стабилизация, социално-груповата ѝ мобилност; - Българската средна класа – социалноикономически, културен, политически и т.н. статус, развитие, идентификация, мобилност, проблеми пред социално-груповата ѝ стабилизация и други; - Средната класа в сравнителна перспектива, социално-групови характеристики на средната класа в пост-комунистическите и в развитите съвременни общества, сравнение на средните класи в исторически, регионален, национален, цивилизационен и т.н. контекст; - Стратификационни особености на различните социално-групови образувания, принадлежащи към средната класа – предприемачи, мениджъри, професионалисти, специалисти и експерти, „стара” и „нова”, „ниска”, „средна” и „висока” средна класа и други; - Методологически и методически проблеми, свързани с измерването на средната класа, с основните определящи я индикатори и с границите между отделните социални групи; - Субективната средна класа и идентификацията с нея; - Културна идентичност, образователни постижения и ценности на средната класа, морални норми и естетически вкусове; - Политическата култура и поведение на средната класа; - Модели на потребление, свободно време и стил на живот на средната класа; Конференцията е посветена на 60-годишнината на проф. Николай Тилкиджиев, чието име е емблематично за съвременната българската социология в областта на средната класа и социалната стратификация. Той е главен организатор на международната конференция „Средната класа като предпоставка за стабилност на обществото”, проведена през 1998 г. – време, в което твърдението, че съществува средна класа в България и в други посткомунистически общества звучи най-малкото абсурдно и всяка дискусия, свързана с нея, започва и завършва с въпроса „Има ли средна класа?”. Как се е променила средната класа през петнадесетте години, които отминаха от Първата международна конференция, посветена на това значимо и емблематично за съвременните общества социално-групово образувание? Какви са промените в теоретическите ни подходи към нея, в методологията и методиките, с които я изследваме? До какви нови изводи и обобщения сме достигнали и с какво нейното изучаване е допринесло за по-цялостно разбиране на обществото, в които живеем? Какви са практико-приложните резултати и постижения от изследването на средната класа? С какво те допринасят за „изкристализация” на разбирането за нейната социално-групова позиция? Успяхме ли с изследователската си работа да предложим на обществеността и на управляващите ясна и разбираема концепция за средната класа и за нейната социална роля, убедихме ли ги в нейната значимост за стабилността на обществото? Целта на Втората международна конференция за средната класа е да предложи отговори на тези и други подобни теоретически, методологически и практико-приложни въпроси.

След премиерата ние направихме прожекция в Разлог, Бургас, Пловдив и преди броени дни бяхме в Ботевград. Навсякъде ние получихме голяма подкрепа и много успешни дискусии се получиха след прожекциите. В момента продължаваме да популяризираме филма и да обикаляме страната с прожекции. На 4-ти декември ще бъдем в Габрово от 17:00 часа в историческия музей. На 11-ти декември ще бъдем в Стара Загора от 18:00 часа в историческия музей. Снимките са от прожекцията в Ботевград. http://www.balkanec.bg/filmat-tragediya-i-slava-1913-be-predstaven-v-istoricheski-muzey-17942.html http://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=1290

Американец говори за българската история и разпространява нашето наследство в инернет: https://www.facebook.com/bghistorypodcast http://bghistorypodcast.com/

FOREX Life Trade в УНСС Милена Петкова, мениджър Знание в Карол За първи път начинаещи FOREX трейдъри направиха първите си стъпки на валутния пазар в класната стая. Брокери от ИП Карол инсталираха платформата за търговия MetaTrader 4 в две от компютърните зали на УНСС и така студентите имаха възможност да се учат, да откриват своите първи сметки и да се докоснат до динамиката на пазара на живо, под менторството на опитни трейдъри. Звучи съвсем естествено така да се обучава човек за онлайн търговия нали? Да но никой досега не го е правил в университетите. А там има много настоящи и бъдещи трейдъри, които всеки ден поглъщат огромни количества информация за валутните двойки, за техническия анализ, за стратегите на този или онзи, направил печалба, която е трудно да повярваш, че някой наистина прави на този пазар. За напълно начинаещите Йордан Калоянчев, брокер в отдел Международни пазари на ИП Карол демонстрира как работи платформата, откъде и как трябва да започнат, какво и как трябва да следят. Досега подобни уроци се правеха с презентации и не рядко обучаваните спираха дотам, защото е много трудно да се изправиш сам срещу пазара. Колкото и да си прочел, колкото и да си мислиш, че знаеш, графиките винаги изглеждат непобедими. Пазарът наистина е враждебен и страшен, когато ти липсва опит и самочувствие, че можеш да предвидиш и знаеш какво правиш. Дори и тези, които никога не са го поглеждали през платформа за търговия знаят, че там могат да се направят много големи печалби, но и бързо да загубиш всичко. Всъщност, това се случва най-често и затова доста хора се пробват, а тези, които остават, за да печелят, са малцина. За студентите с минимален опит Димо Димов, ръководител на отдел Международни пазари на ИП Карол представи конкретни подходи и стратегии. Някои бяха отваряли демо сметки, други дори реални. Но повечето дори не си бяха давали сметка кои са наистина важните неща,които са необходими, за да правиш печалба. Почти всички мислят, че те са в дебелите книги по технически анализ или в удивителната способност на някои да предвиждат посоката и да виждат във фигурите нещо, което другите не успяват. Всъщност, тайната е проста и ясна като повечето истински неща. Дисциплина. Това записаха и дебело подчертаха обучаваните, които тайно се надяват един ден да са много по-добри от своите учители. Интересът към двете зали в УНСС на 21 ноември се оказа много голям и обученията с помощта на MetaTrader 4 ще продължат. Защото както казва Айнщайн, информацията не е знание. Единственият източник на знание е опитът. Информация за валутните пазари има навсякъде. Тя е достъпна за всички. Но тя не прави ползвателите й нито трейдъри, нито успешни трейдъри. http://www.karoll.bg/

50 години самостоятелен Физически факултет на Софийския университет В аулата на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ бе отбелязан 50-годишният юбилей на факултета. Тържеството откри доц. Валери Голев – зам. деканна факултета, който поздрави присъстващите в залата с празника. Той отбеляза, че не трябва да се забравя, че физиката в най-стария университет в България не е на 50 години, а се е появила още на втората година от създаването на му. „Поради тази причина с пълно основание можем да се присъединим към 125-годишния юбилей на Алма матер”, каза доц. Голев. Ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев изпрати поздравителен адрес по повод празника до проф. Драйшу: „За пет десетилетия Физическият факултет се доказа като научен център, в който младите хора израстват като висококвалифицирани специалисти в редица фундаментални науки – физика, астрономия, атомна физика, радиофизика. Стотици са възпитаниците на Физическия факултет, които днес са доказани имена в световната научна общност”. https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/50_godini_samostoyatelen_fizicheski_fakultet_na_sofijskiya_universitet

В третото издание на националния кръг от международното състезание по роботика с Lego – First Lego League – взеха участие над 150 ученици от Варна, Горна Оряховица и София, разпределени в 22 отбора. И тази година България е сред 70-те страни oт целия свят, в които се провежда състезанието. Състезанието включва 4 кръга – представяне на научноизследователски проект, техническо интервю, игра с роботи и отборна игра. Проектите на участниците показаха решения за справяне с природните стихии, което е темата на състезанието в цял свят. Сред предложенията на децата бяха мобилно приложение за откриване на хора, пострадали от природни бедствия, покривало за оцеляване при цунами и система за осигуряване на вода за гасене на пожари в безводни райони. Отборът Kasapin40 победи в силна конкуренция и ще представи България в следващия кръг в Йесеник, Чехия. Същият отбор представи България на международно ниво и през 2012 г., когато на полуфиналите в Словакия се класира първи от 18 отбора. През същия сезон на финалите за Централна и Източна Европа KASAPIN40 се класира 5-ти. Извън състезателната програма децата на възраст между 8 и 9 години, които по регламен нямат право да участват в състезанието, осъществиха мисии с роботи пред публика. “Усещането да видиш постиженията на толкова много деца и как разпалено защитават своите проекти е нещо, което ме кара да продължаваме напред. Всяка година участниците и партньорите стават повече, което показва, че децата имат интерес към технологиите, а възрастните трябва да им помагаме да откриват своя път.”, споделя Кирил Митов, съосновател на Училище по роботика “Robopartans”. Oрганизатор на регионалния кръг на FLL в България e Училището по роботика “Robopartans”. Състезанието се проведе с изключителната подкрепа на SAP AG и SAP Labs Bulgaria, Телерик, Сиела, Prestigio, IIIDC и Стоматологично студио ВЕНЕЛИНОВ. Училището по роботика “Robopartans” работи за привличането на учениците към физиката, информационните и комуникационните технологии, математиката и като цяло техническите науки по един различен и неустоим начин – чрез създаването на роботи. Можете да следите какво се случва на страницата във Facebook - https://www.facebook.com/fllbg

Покана за участие в конкурс за есе/кратък разказ или интервю по проект ILEAC Проектът ILEAC е насочен към създаване на диалог между поколенията- между тези, които станаха свидетели на раждането на Европа и тези, които никога не са виждали нещо по-различно. Граждани на възраст под 30 г. и над 65 г. ще имат възможност да дебатират относно ценностите и последиците от европейската интеграция. Във всяка една от шестте страни партньори по проекта (Италия , Швеция , Франция , Черна гора, България и Словения ще бъде организиран конкурс за „най – добра история”.Всички граждани на тези страни ще бъдат поканени да изпратят писмен текст ( есе , кратък разказ или едно интервю ) , който показва на възприятията на автора по отношение политиките на ЕС, европейското гражданство и влиянието Европа върху всекидневния живот на гражданите. Ключови думи ще бъдат: диалог между поколенията ,запазване на Европейската памет , преодоляване на стереотипите и предразсъдъците . Ако искате да участвате в конкурса за Българска история, просто трябва да следвате тези инструкции : ИЗПРАТЕТЕ , до 31 декември , текст ( можете да избирате между есе , кратък разказ или едно интервю) , който показва възприятията на автора по отношение политиките на ЕС , европейското гражданство и влиянието Европа върху всекидневния живот на гражданите. Използвайте ключови думи: диалог между поколенията, запазване на Европейската памет , преодоляване на стереотипите и предразсъдъците. · Можете да изпратите своят текст чрез имейл в .doc / .rtf / .pdf формат на адрес: trainings.ipcp@gmail.com на български или английски език. · Моля, не забравяйте да включите вашите лични данни (име, фамилия и адрес по местоживеене ) · Текстът трябва да е най-малко 6,000 знака ( включително интервалите ) · Ограничение във възрастта няма/ Наградените разкази ще бъдат преведени на английски език и ще станат част от финалната публикация по проекта, координирана от словенския партньор Sociálna Akademija . Шестимата победители ще вземат участие в заключителната конференция , която ще се проведе в Торино през ноември 2014 г. и ще се срещнат с останалите участници от страните партньори .

В рамките на честванията на 125-тата годишнина на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Богословският факултет и Университетската библиотека Ви канят на откриване на Изложбата „Съкровища от дарохранителницата на библиотека „Теология“. С това събитие се отбелязва 90-тата годишнина на Богословския факултет и 125-тата годишнина на библиотеката на Алма матер. В експозицията са включени ръкописи, първопечатни и старопечатни книги на български, сръбски, руски, румънски, гръцки, библейски еврейски и други западни езици от колекцията „Редки и ценни издания“ на библиотека „Теология“. Откриване: 28 ноември 2013 г. (четвъртък), 17.00 ч. Университетска библиотека – централно фоайе. Колекция „Редки и ценни издания“ Библиотеката при Богословския факултет на Софийския университет е уникална за страната специализирана библиотека в областта на теологията. През нейната 90-годишната история в общия ѝ фонд попадат множество редки и ценни книги. За по-доброто им съхраняване и опазване от 2013 г. те са обособени в колекция “Редки и ценни издания”, съдържаща общо 376 заглавия в 477 тома първопечатни и старопечатни книги, обособени извън общия фонд, и 1109 заглавия ценни издания от ХІХ и началото на ХХ век. В колекцията влиза и особено ценна малка сбирка от ръкописи. Печатните издания в колекцията са структурирани в две основни групи – български и чужди редки и ценни издания. Първата група включва: сбирка от български първопечатни и старопечатни издания (141 заглавия в 154 тома); български ценни книги, издадени от 1879 до 1900 г. (168 заглавия). Втората група обхваща чуждите редки и ценни издания според азбуката на която са отпечатани: издания на кирилица -руски, сръбски и румънски книги (126 заглавия в 159 тома); издания на латиница (12 заглавия в 18 тома); издания на гръцка азбука (96 заглавия в 144 тома); издания, отпечатани на други азбуки (1 заглавие в 2 тома на библейски еврейски език); чужди издания от ХІХ и началото ХХ век (общо 941 заглавия, от които 594 на кирилица и 347 на латиница). Като “книжовни паметници” на своето време, важна част от колекцията са запазените компактно лични библиотеки, дарени от Н. Б. Екзарх Йосиф І (409 тома), проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков (9568 тома), Българският патриарх Кирил (4819 тома), Старозагорския митрополит Методий Кусев (500 тома), които са изключително ценни като специализирани библиотечни сбирки в областта на богословието. В състава на колекцията присъстват и характерните за фондовете на Университетската библиотека литографски лекции по богословски дисциплини, които представляват интерес за историята на преподаването във факултета. Много от книгите в колекцията са ценни не само на ниво издания, но и като екземпляри, съдържащи ръкописни бележки, дарствени надписи, автографи и посвещения, които ги превръщат в “съкровищница” за изследователите.

Снимка: Личен архив Близнаците Петър и Росен Теодосиеви са в някаква степен феноменални младежи. Почти 10 години от своята кратка биография те посвещават на каузата – популяризиране на науката в България с помощта на онлайн списанието „Българска наука“. Противно на своите приятели и колеги, те не мислят за варианта „Терминал 2“ – използват го само, за да обикалят света, участвайки в множество младежки проекти, където отново популяризират и споделят постиженията на науката в България. Вярват, че страната ни я очаква истински добро бъдеще, ако бъдем единни и започнем да виждаме добрите неща, които се случват наравно с лошите, но често остават абсолютно незабелязани. И с този младежки ентусиазъм те продължават ден след ден да разказват научните постижения на достъпен език, така че всеки може да се почувства достатъчно умен и способен да разбере някой напълно неизвестен опит, бъдейки полезни едновременно и за читателите си, и за учените, с които работят. Как създадохте списанието "Българска наука"? Росен: Всичко започна, когато бяхме на 15 години. Искахме да популяризираме знанието и същевременно да се образоваме по достъпен начин. Оказа се, че няма откъде и решихме да направим сайт, посветен на знанието, който постепенно да се превърне месечно списание за наука, което да бъде достъпно онлайн. Петър: Бяхме в 10 клас, когато започнахме целия проект и това начинание беше изключително полезно за цялостното ни образование. Първите броеве и статии в списанието написахме сами, което беше наистина трудоемка задача. Няколко години просто не излязохме от библиотеките в Добрич, четейки стари издания на сп. „Наука и техника“ и „Космос“. След това малко по малко се включиха други хора с авторските и преводни текстове и списанието потръгна. Как изглежда „БГ наука“ днес? Росен: Към днешна дата списанието излиза 10 месеца в годината, само онлайн, но всеки брой има над 15 000 тегления. Нали не забрави, че говорим за онлайн медия, свързана единствено и само с наука? (смее се)Най-четените материали са за постиженията на българските учени, а редакторският колектив е от учени от БАН и водещи български университети. Резултатът е, че всеки брой съдържа над 150 страници материали на видни учени на България, а също и българи, които от години се занимават с наука в чужбина, но продължават да ни изпращат текстове на родния си език. Петър: Изминаха 9 години, през които се случиха много неща, като някой от тях оставиха трайна следа в „БГ Наука“. Самото понятие „БГ Наука“ вече не е само име на списанието или сайта ни, а цяло общество, което има самостоятелен живот с много последователи и читатели. Около списанието се осъществяват проекти, инициативи, създават се отделни сдружения и се оформят цели отделни общности. Мога да дам пример с „Български паметници”, което е проект, започнал с поредица от статии. В един момент хората обърнаха повече внимание на темата и сега е учредено самостоятелно сдружение, което се занимава с историята и опазването на паметниците в България. Какви са другите проекти, за които споменахте? Петър: Винаги сме имали куп идеи, част от които успяхме да осъществим наистина. Една от тях е „Прочети ми”, което е вече втора част на първоначалния „Почети ми” – проект, който разпространява знанието сред незрящите българи. С помощта на доброволци и медии, прочетохме огромен брой статии от списание „Българска Наука”, записахме ги на диск, който беше разпространен из библиотеки и университети в цялата страна. Сега научната информация е достъпна и за наши приятели, които имат зрителни проблеми, но не спират да търсят и ценят знанието. Продължаваме да работим над тази нелека задача и приемаме помощ във всякаква форма. Росен: Проектът, с които се гордеем най-много, е документалният филм „На Нож!”, заснет през 2012 година по случай Първата Балканска война. Това бе първият филм на „БГ Наука“ и ние наистина много се постарахме резултатът да е добър. Свързахме се с най-големите историци в България по темата, а година по-късно с екипа заснехме втори филм - „Трагедия и слава”, посветен на Втората Балканска война. Вече обмисляме сценария на следващия филм, който искаме да реализираме догодина. Мисля, че българинът заслужава тези филми, които показват славното му минало и да му припомнят защо трябва да се гордее с историята си. Какво се случва с науката в България? Росен: Ще се изненадаш, но в България се създава наука. Противно на всеобщото мнение на хора, които не работят в тази сфера, тук се работи много активно. Разбира се, винаги може повече, но все пак има неща, които се случват и имат резултат. Проблемът е друг – обществото и учените са много отдалечени едни от други и нямат контактна точка, която да ги свързва. Много от обикновените хора не знаят какво е полимер или какво прави Институтът по полимери, а въобще колко човека знаят, че има такъв институт. Също така за голяма част от живеещите в столицата е новост, когато разберат, че първия ядрен реактор в България е в София. Но това не е проблем на обществото, а на това, че самите учени не обръщат внимание на тази дупка в комуникацията. В същото време обществото и учените не могат един без друг и ние се опитваме да бъдем тази допирна точка и да събираме на едно място всички. От: www.momichetataotgrada.com

Патентното ведомство и Съюзът на изобретателите в България връчиха наградите „Изобретател на годината” – 2013 и „Иновативна фирма на 2013 г.”. Рядко изобретателите получават общественото признание, което заслужават. Тази церемония е уважение към техния труд, заяви председателят на Патентното ведомство проф. Камен Веселинов. Зам.-председателят на Съюза на изобретателите проф. Славка Лукипудис поздрави Патентното ведомство и номинираните и отбеляза, че през последните над 20 г. от най-новата история в съюза членуват над 3500 изобретатели, селекционери и патентни специалисти. Иновативните проекти са приоритет в новия програмен период 2014-2020 г. За пръв път в бюджета за следващата година са предвидени повече средства за национално съфинансиране на иновативни проекти в България, каза зам.-министърът на икономиката Красин Димитров, който бе гост на събитието заедно с колегата си Иван Кръстев – зам.-министър на образованието. Вицепрезидентът на Европейското патентно ведомство Раймунд Луц подчерта, че постиженията на изобретателите играят важна роля за икономическото развитие на обществото. Той поздрави българското Патентно ведомство за усилията му да създаде видимост и популярност на българските изобретатели и декларира, че ЕПВ ще продължи да подкрепя българските си колеги чрез програмата за сътрудничество. Три изобретения получиха тази година статуетка „Изобретател на годината” и грамота. Екип от 13 учени бе отличен в категорията „Химия и биотехнологии” за изобретението Метод и инсталация за очистване на димни газове от серни оксиди и въглероден диоксид. Техните имена са: инж. химик Асен Недялков, проф. д-р Симеон Батов, проф. дхн Цвети Цветков, проф. дтн Георги Високов , проф. д-р Йончо Пеловски, проф. дн Асен Гиргинов, инж. химик Иван Копаранов, доц. д-р Петьо Гаджанов, инж. химик Найден Найденов, ст.н.с. инж. Георги Евстатиев, инж. д-р Иван Иванов, инж. химик Иван Стоянов, инж. химик Чавдар Кавръков. Тяхното изобретение има висок екологичен ефект, като намалява замърсяването и извлича ценни продукти при очистването на димните газове от серни оксиди и въглероден диоксид. Гл. ас. Александър Гизбрехт (България), ст.н.с. Мустафо Асимов, инж. Рустам Асимов и ст.н.с. Сергей Мамилов (Беларус), и Юрий Плаский (Украйна) взеха наградата в категория „Електроника и електротехника” за изобретението Система за фотодинамична терапия на онкологични заболявания. Изобретението се прилага в медицината за терапия на злокачествени дерматологични заболявания. Инж. Мирослав Хинков (България) и инж. Алок Джоши и инж. Амит Кумар (Индия) получиха статуетката в категория „Машиностроене и строителство” за изобретението Машина за производство на туби. С техните машини се произвеждат около 20% от тубите за паста за зъби и туби за козметика в света. 250 техни машини работят на всички континенти с изключение на Австралия. Иновативна фирма на 2013 г. стана Хюндай хеви индъстрис Ко. България АД, която работи в областта на слабите токове. През миналата година тя е подала 7 заявки за изобретения. Към днешна дата има два действащи патента и един полезен модел. Трима учени бяха вписани в Златната книга на българските откриватели и изобретатели за цялостния им принос към техническите и естествените науки. Проф. дсн Живко Данаилов работи в областта на генетиката и селекцията на културни растения. Сам и в съавторство е създал 30 сорта и хибрида домати. Цел на разработките му са висока продуктивност, стабилност на добивите, пазарен вид и добър вкус, ценни биологични компоненти, повишени антиоксидантни свойства, устойчивост. Проф. дтн инж. Димитър Стойчев работи в областта на изучаването на началните и напредналите етапи на електрокристализацията на металните и оксидните слоеве. Има 26 защитени изобретения. Носител е на званието „Почетен изобретател” на ИНРА и на наградата „Абнер Бренер”. Преподавател в Техническия университет, съавтор и автор на над 150 научни публикации. Залата посрещна на крака 120-ия учен, вписан в Златната книга - нейния създател ст.н.с. –ІІ степен д-р инж. Кръстю Илиев. Един от основоположниците на правната реформа в областта на индустриалната собственост от 1993 г. насам. Автор на 3 изобретения с патенти в България, Германия, Великобритания и Швейцария. Има над 40 научни публикации у нас и в чужбина, издадени в 3 книги. Дългогодишен председател на Патентното ведомство. В края на 80-те години той чул, че президентът Никсън създава подобна традиция в САЩ и решил да отвори българска книга на откривателите и изобретателите. Златната книгата се пише от 1981 г.

Как изглежда българският воин през погледа на чужденеца в края на XIX и началото на XX век? Известният български журналист от Би Би Си Димитър Димитров проследява множество материали за българската войска, публикувани в редица реномирани печатни издания в Западна Европа от края на XIX и началото на XX в. в трилогията „Светът за българския воин“ (ИК „Изток-Запад“). Книга първа от поредицата съдържа както превода, така и оригиналните текстове за българския воин в периода 1841-1912 г. Представена е и новела от френски автор за български хайдутин, публикувана през 1863 г. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1197 „Като воин българинът проявява бърза схватливост, той е добре дисциплиниран, издръжлив, добросъвестен. Това са предпоставки, пораждащи онзи боен дух, който прави една армия значима.“ Това е само един от многобройните материали в немската преса в края на XIX и началото на XX век, когато България нерядко е водеща тема на челните страници на редица печатни издания не само в Германия, но и в други западни държави. Как изглежда българският воин в европейската преса – от въстаниците през 1841 г. до храбрите войници, защитавали границите на новопоявилата се на картата освободена България – проследява бившият журналист от Би Би Си Димитър Димитров в книга първа от трилогията „Светът за българския воин“. Луксозното цветно издание обхваща периода от Нишкото въстание до Балканската война (1841-1912). Авторът Димитров поставя акцент не върху текстовете в тайните дипломатически или военни доклади за България, а върху информацията, появявала се в печатни издания, до които е имала достъп широката общественост в Европа – британските „Graphic“, „Illustrated London News“; френските „L'Illustration“, „Monde Illustre“; немският „Illustrirte Zeitung“; италианският „Domenica del Corriere“ и др. В „Светът за българския воин“ са представени както преводът на български, така и самите оригинални текстове на английски, френски, немски, италиански и други езици. Книгата съдържа богат илюстративен материал – множество илюстрации от западни художници и гравьори за български воини, появили се на една или дори на няколко страници във водещи издания от този период. Включена е и новела за български хайдутин, дело на френски автор, публикувана през 1863 г., както и множество обяснителни бележки и дати, изписани по стар стил или по юлианския календар, който е в сила в България до 1916 г. Книга първа от трилогията „Светът за българския воин“ съдържа над 150 черно-бели и цветни илюстрации, голяма част от които са били на първите страници на западни списания. За корицата е използван фрагмент от илюстрацията „Битката в Пирот“, публикувана в „The Illustrated London News“ на 19-ти декември 1885 г. Впечатляващият труд на Димитров е доказателство за симпатиите на Запада, които следосвобожденска България и нейните български воини успяват бързо да спечелят, извоювайки слава и първостепенно внимание към страната ни и в частност: към българската войска. Димитров завършва математика в Националната математическа гимназия и СУ „Св. Климент Охридски“. Като ученик и студент му излиза славата на дисидентски мислещ човек и през 1979 г. отива на екскурзия в Италия с намерението да емигрира. Прекарва десет месеца в лагерите за емигранти в Триест и Латина, след което постъпва на работа в българската секция на Би Би Си в Лондон. Там създава програмата „История и политика“, която води до края на 2005 г. Тя е на изцяло българска тематика и включва множество разговори с българи, емигрирали от комунистическа България. Автор е на книгата „Съветска България“, излязла в две части, и съавтор в сборника „Би Би Си и България“. През 2002 г. Димитров получава голямата награда на радио фестивала в Албена „Сребърна вълна“ за излъчената по Би Би Си програма „Светът в действие“ на 11-ти ноември 2001 г. за терористичните атаки в САЩ. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1197

„Бледа синя точица” – спомени за величие и мечти за напредък Нашето минало, настояще и бъдеще се отразяват в блестящия ум на знаменития учен и автор Карл Сейгън, който чрез визионерската си книга „Бледа синя точица” (ИК „Изток-Запад”) ни посочва не само пътя, който досега сме извървели, но и посоката, която трябва да поемем, за да достигнем дълбините на огромния космически океан. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1035 През целия си съзнателен живот и емблематична професионална кариера астрономът д-р Карл Сейгън е насочвал вниманието си към прекрасната загадъчност на Вселената, успешно правейки я достояние на милиони хора. Това важи с пълна сила за изумителното откровение, наречено „Бледа синя точица”, чрез което Сейгън завършва революционното си пътуване през пространството и времето. Бъдещите поколения ще хвърлят поглед назад към нашата епоха като към време, когато човешката раса най-сетне е пристъпила една нова и страховита граница – Космоса... В „Бледа синя точица” Сейгън проследява омагьосващата история на нашите първи космически стъпки и разглежда бъдещето, което ни очаква, докато се отправяме през Слънчевата система към далечните галактики, които се спотайват след нея. Изследването и евентуалното заселване на други светове не е нито фантазия, нито прищявка, настоява Сейгън, а необходимо условие за оцеляването на човешкия вид. Вдъхновен от едва мъждукащата ни планета, заснета през огромната дистанция на отдалечаващия се от Земята апарат „Вояджър 1”, Сейгън ни предлага инспирираща перспектива и прекрасни, ненатрапчиво мъдри съвети за оцеляването ни, а самата фотография се превръща в символ на откривателския стремеж на човека – въпреки мащабите на Вселената иблагодарение на амбициите ни за знание и разбиране на света. Вторачен в бледата точица, Сейгън ни хипнотизира със своето ясно и хуманно послание: „Това е нашият дом. Това сме ние. Всеки, когото обичате, всеки, когото познавате, всеки, за когото сте чували, всяко човешко създание, съществувало някога, е изживяло живота си тук. Изворите на нашите радости и страдания, хиляди религии, идеологии и икономически доктрини, всеки ловец и събирач, всеки герой и страхливец, всеки създател и рушител на цивилизации, всеки крал и селянин, всяка млада влюбена двойка, всяка майка и всеки баща, всяко дете, изобретател и изследовател, всеки учител по етика, всеки корумпиран политик, всяка суперзвезда, всеки върховен лидер, всеки светец и грешник в историята на нашия вид са живели тук – на тази прашинка, огряна от слънчев лъч.” Именно тази прашинка трябва да бъде трамплинът към цивилизационния ни напредък – като съхраним себе си и като съумеем да постигнем невъзможното. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1035 * Отзиви за „Бледа синя точица”: „Карл Сейгън вижда бъдещето на човечеството сред звездите и ни предлага книга, която отвежда читателите отвъд Космоса.” „Чикаго Трибюн” „Четиво, което буквално те изстрелва в небето!” „Сан Франциско Кроникъл” „Изключително вдъхновяваща книга.” „Пийпъл” „Изящна и увлекателна, написана без никакъв жаргон, искряща от емоции и хумор – оптимизмът на Сейгън озарява всяка глава.” „Тайм” „Една практична и поетична защита на космическите пътешествия и изследвания – в типичния си стил Сейгън излага становището си брилянтно и красноречиво.” „Сан Диего Юниън-Трибюн” „Сейгън може да превърне всички ни в свои съратници.” „Ентъртейнмънт Уийкли” „Смайващ разказ за настоящите чудеса и проблемите, които ни очакват – никоя книга не се е справяла по-добре с ясното описание на сложното естество и неустоимото привличане на научните изследвания.” „Сайънтифик Америкън” „Книгата създава една неповторима атмосфера на салон с говорители като Галилео Галилей и Алберт Айнщайн.” „Еър & Спейс” „Страстно и красноречиво Сейгън разпалва въображението и превръща науката в напрегната драма.” „Буклист” „Сейгън убедително показва, че нашият вид трябва да навлезе в тези безбродни селения и да се превърне в пътуваща в космоса цивилизация.” „Къркъс Ривюс” Откъс от „Бледа синя точица” на Карл Сейгън: Дядо ми, роден преди радиовълните да се генерират дори лабораторно, почти доживял да види как първият изкуствен сателит изпраща сигнали до нас от космоса. Има хора, родени във време, когато все още е нямало самолети, които са станали свидетели на изпращането на четири кораба към звездите. При всичките ни провали и въпреки нашите ограничения и погрешимост ние хората сме способни да бъдем величави. Това важи за нашата наука и някои области от нашите технологии, за нашето изкуство, музика, литература, алтруизъм, състрадание и дори в някои редки случаи за нашето държавничество. На какви ли несънувани по наше време чудеса ще сме станали свидетели след още едно поколение? А след още едно? Докъде ли ще е стигнал нашият номадски вид в края на следващия век? А през следващото хилядолетие? Преди два милиарда години нашите предци са били микроби, преди половин милиард години – риби, преди сто милиона години – нещо като мишки, преди десет милиона години – живеещи по дърветата примати, а преди милион години – човеци, търсещи начин да опитомят огъня. Нашето еволюционно потекло е белязано от изкуството на промяната. В наше време темпото се ускорява. Когато за първи път се насочим към близкоземен астероид, ще сме навлезли в среда на живот, която може завинаги да ангажира нашия вид. Първото пътуване на мъже и жени до Марс е ключовата стъпка към трансформирането ни в многопланетен вид. Тези събития са толкова знаменателни, колкото и колонизирането на сушата от нашите земноводни предци и слизането от дърветата на нашите прадеди приматите. Рибите с рудиментарни дробове и перки, леко приспособени за вървене, сигурно са измирали в огромни количества, преди да се установят за постоянно на сушата. Докато горите бавно отстъпвали, нашите изправени приматоподобни предци често са тичали обратно към дърветата в търсене на убежище от хищниците, дебнещи из саваните. Преходите били болезнени, отнемали милиони години и били незабележими за участващите в тях. В нашия случай преходът включва само няколко поколения и са изгубени само шепа животи. Темпото е толкова шеметно, че все още едва успяваме да доловим какво се случва. Щом се родят първите деца извън Земята, когато вече разполагаме с бази и селища на астероиди, комети, луни и планети, когато се изхранваме от земята и отглеждаме нови поколения в други светове, нещо в човешката история ще се е променило завинаги. Но населяването на други светове не означава изоставяне на този – също както еволюцията на земноводните не е означавала край на рибите. За много дълго време само малка част от нас ще бъдат там отвъд. „В съвременното западно общество, пише ученият Чарлз Линдхолм, упадъкът на традициите и рухването на общоприетите религиозни вярвания ни оставя безтелос [крайна цел], без религиозна идея за човешкия потенциал. Когато е отнета святата ни цел, ни остава само лишената от всякаква мистика представа за крехко и погрешимо човечество, което вече е неспособно да бъде богоподобно.” Смятам, че е здравословно и изключително важно никога да не забравяме за своята крехкост и погрешимост. Тревожа се за хората, които се стремят към „богоподобие”. Но що се отнася до дългосрочната и свята цел, пред нас стои една такава. От нея зависи самото оцеляване на вида ни. Ако сме били заключени в затвора на егото, ето пътя ни за бягство – нещо стойностно, нещо много по-голямо от самите нас, едно решаващо действие в името на човечеството. Населването на други светове с хора обединява нациите и етническите групи, свързва поколенията и изисква от нас да сме както умни, така и мъдри. То освобождава натурата ни и отчасти ни връща към нашето начало. Дори и сега този нов телос е във възможностите ни. Водещият психолог Уилям Джеймс нарича религията „усещането да си си у дома в цялата Вселена.” Както описах в първите глави от тази книга, ние сме склонни да си представяме, че Вселената е такава, какъвто бихме желали да е домът ни, вместо да преразгледаме представите си за дом, така че да обхванем цялата Вселена. Ако, следвайки дефиницията на Джеймс, имаме предвид истинската Вселена, значи все още нямаме истинска религия. Това ще остане за едно друго време, когато парливата болка от големите разжалвания отдавна е отшумяла, когато вече сме се приспособили към нови светове и те към нас и продължаваме напред към звездите. От чисто практическа гледна точка Космосът се простира във вечността. След кратък заседнал промеждутък възобновяваме своя древен номадски живот. Далечните ни потомци, безопасно разпръснати в много светове из Слънчевата система и отвъд нея, ще бъдат обединени от своето общо наследство, от уважението към родната ни планета и от познанието, че какъвто и друг живот да съществува, единствените човеци в цялата Вселена идват от Земята. Те ще се взират и търсят синята точица в своите небеса и ще я обичат не по-малко заради нейната крехкост и невзрачност. Ще се удивляват колко уязвима е била някога съкровищницата на целия ни потенциал, колко опасно е било детството ни, колко скромно – началото ни и колко много реки е трябвало да прекосим, преди да открием своя път... Кой е Карл Сейгън? Карл Сейгън е носител на титлата професор „Дейвид Дънкан“ по астрономия и космически науки и е бивш директор на Лабораторията за планетарни изследвания в Университета Корнел. Той изиграва водеща роля в американската космическа програма от самото й начало. От 50-те години на ХХ век е консултант и съветник в НАСА, инструктира астронавтите на Аполо преди полетите им до Луната и е експериментатор в експедициите Маринър, Викинг, Вояджър и Галилей. Помага в разрешаването на загадките за високата температура на Венера (отговор: масивен парников ефект), сезонните промени на Марс (отговор: отвяван от ветровете прах) и червеникавата мъгла на Титан (отговор: сложни органични молекули). За своята работа д-р Сейгън получава отличията на НАСА за Изключителни научни постижения и (два пъти) за Бележита служба на обществото, както и наградата за постижения „Аполо“. На него е наречен Астероид 2709 Сейгън. Отличен е и с наградата за астронавтика „Джон Ф. Кенеди“ на Американското дружество по астронавтика, наградата за 75-годишнината на Клуба на изследователите, медала „Константин Циолковски“ на Съветската космонавтска федерация и наградата „Мазурски“ на Американското астрономическо дружество за изключителен принос към развитието на планетарната наука – като учен в областта както на астрономията, така и на биологията с фундаментален принос към изследването на планетните атмосфери, планетните повърхности, историята на Земята и екзобиологията; много от най-продуктивните планетарни учени днес са негови настоящи и бивши студенти и сътрудници. Той е носител и на медала за „Обществено благо“ (най-висшата награда на Националната академия на науките) за приноса си в прилагането на науката за благото на обществото и за постигнатия изключителен успех в разкриването на чудото и важността на науката, за способността му да пленява въображението на милиони и да обяснява трудни понятия на разбираем език. Д-р Сейгън бива избран за председател на отдела по планетарни науки към Американското астрономическо дружество, президент на отдела по планетология към Американския геофизичен съюз и председател на отдела по астрономия към Американската асоциация за научен напредък. В продължение на дванайсет години той е главен редактор на „Икар“, водещия професионален журнал, посветен на планетарни изследвания. Съосновател и президент е на Планетарната общност (организация със 100 000 члена, която е най-голямата по рода си в света) и Почетен визитиращ учен в Лабораторията за реактивно движение JPL към Калифорнийския технологически институт. Лауреат на наградата „Пулицър“ за книгата си „The Dragons Of Eden“. Автор e на множество завладели умовете и сърцата на читателите книги, сред които и „Космос“, който става най-големият научен бестселър, публикуван някога на английски. Последвалият едноименен сериал, спечелил наградите „Еми“ и „Пийбоди“, е гледан от 500 милиона души в шейсет страни. Сейгън е носител и на двайсет и две почетни степени от американски колежи и университети за приноса си към науката, литературата, образованието и запазването на околната среда, както и на множество награди за своята работа над дългосрочните последствия от ядрената война и прекратяването на ядрената надпревара. Неговият роман „Контакт“ се превръща в знаков игрален филм, режисиран от Робърт Земекис. Награждавайки посмъртно д-р Сейгън с най-висшето си отличие, Националната научна фондация обяви, че неговите „изследвания трансформираха планетарната наука, а даровете му към човечеството са безкрайни...“ Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1035

Излезе осъвременен речник на географските обекти в България Излезе осъвременен „Енциклопедичен географски речник на България“ (ИК „Изток-Запад“), чийто автор е видният географ проф. Светлин Кираджиев. Грандиозният труд е подготвен според сегашното административно делене на страната и съдържа основна информация за всички по-значителни географски, природо-географски и историко-географски обекти у нас. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1034 Интензивните политически, обществено-икономически и демографски промени в България през последните години налагат издаването на осъвременен географски речник, който да отрази измененията в географските обекти у нас в настоящото им състояние. Първият географски речник на България излиза през далечната 1918 г. и е дело на географа Жеко Чанков. Последват още две издания на Чанков – съответно през 1939 и 1958 г. През 1980 г. излиза и „Географски речник на България“, изготвен на осезаемо по-голяма научна висота от колектив географи, със съставители и отговорни редактори Никола Мичев, Цветко Михайлов, Иван Вапцаров и Светлин Кираджиев. Именно проф. Кираджиев се наема с тежката – с оглед на динамиката на промените – задача да осъвремени географската информация в „Енциклопедичен географски речник на България“. Впечатляващият със своя обем и подробна информация труд е подготвен според сегашното административно делене на страната и съдържа близо 5000 статии и препратки. Енциклопедичният труд включва най-важното за всички по-значителни географски, природо-географски и историко-географски области, равнини, котловини, седловини, планини, проходи, пещери, реки, езера, водопади, язовири, карстови извори и др. В ценната книга са разгледани също и градове, по-големи села, исторически забележителности, курорти, хижи, манастири и др. „Енциклопедичен географски речник на България“ е подходящ както за ученици, студенти и преподаватели, така и за бърза справка от журналисти, хора от туристическия бизнес, и всеки, който желае да опознае множеството прекрасни кътчета из България, за които повечето от нас дори не подозират. Авторът Кираджиев е роден през 1930 г. Завършва специалностите „География“ и „История“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира в Лайпциг. Работи като старши-научен сътрудник в Географския институт при БАН. Кандидат е на географските науки и автор на повече от 300 научни и научнопопулярни статии, както и на многобройни проучвания върху населението и селищата в България. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1034

Рон Кларк – революционерът в училищното образование Какви принципи и ценности са в основата на едно училище за пример? Как се създава творческа атмосфера, уважение и стремеж към изява? Как могат родителите да станат катализатори за успеха на своето дете? Отговорите на тези и други въпроси, свързани с образованието и провокиране желанието у децата да учат, дава американският училищен преподавател Рон Кларк в книгата „Край на скуката в час“ (ИК „Изток-Запад“). Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1196 Пропуските в образованието са глобален проблем. Дали преподавателите, системата, самите ученици или техните родители са в основата на този проблем е спорен въпрос, но едно е сигурно – днес повечето деца не проявяват особен интерес към класните занимания и се разсейват с всевъзможни(далечни на учебния материал) мисли и занимания по време на час. Училищният преподавател Рон Кларк предлага 101 ефективни стратегии, с които слага „Край на скуката в час“, развивайки творческия потенциал на децата и помагайки им по пътя към успеха. В единственото по рода си училище, основано от самия него(академията „Рон Кларк“ в Атланта, САЩ), той и колегите му, които преподават там, прилагат едновременно практични, новаторски и ефикасни методи, чрез които не просто вдъхновяват децата да учат, а и полагат стабилни основи за техния бъдещ успех в живота. „Край на скуката в час“ е плод на дългогодишната работа на Кларк не само с деца, а и с учители и родители. Авторът разяснява как мотивира своите ученици да полагат всевъзможни усилия, как стимулира поотделно всяко дете да се стреми към успеха и да го реализира. Постиженията на учениците на Кларк и неговите колеги са толкова впечатляващи, че хиляди учители от цял свят посещават академията „Рон Кларк“, за да добият ценен опит и да черпят иновативни идеи. „Край на скуката в час“ дава възможност на всеки учител, който желае да се развива и усъвършенства като професионалист, да придобие такъв опит. Тя е полезен наръчник и за родители, които желаят нещо повече за своите деца. В предговора към книгата авторът споделя: „За мен най-добрият начин да сложа началото на промяната в начина, по който учим децата си, бе сам да положа основите на този революционен процес, започвайки от дъното. Реших, че най-ефикасният начин за разпалване на революционната искра е да създам такова училище, което не прилича на никое друго по света. Училище, в което се работи със страст, творчество и въодушевление. Училище, в което родители и учители взаимно се подкрепят, работейки заедно за обучението на всички деца.“ Кларк е учител с близо 20-годишна практика. Преподавал е в някои от най-проблемните училища на САЩ, сред които и това в Харлем, Ню Йорк. През 2001 г. печели наградата „Учител на годината“ на Дисни. Автор е и на бестселъра „55 златни правила“ (с подзаглавие „Как всяко дете да успее в училище и в живота“). Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1196

Излезе книга, която описва литературата и обществото в България в началото XXвек през погледа на публициста Александър Дзивгов Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1218 Първото издание на статиите на незаслужено забравения български публицист и критик Александър Дзивгов – „Литература и общество“ (ИК „Изток-Запад“), вече е факт. Книгата, в съставителство на д-р Радка Пенчева, излиза близо 80 години след смъртта на автора, представяйки умението му да анализира културни и политически казуси и да разглежда обстойно най-наболелите проблеми у нас през 20-те и 30-те години на миналия век. Александър Дзивгов е роден през 1895 г. в София,в семейство на македонски преселници. Завършва естетика и литература в Париж и Гренобъл, владее свободно няколко чужди езика. Дзивгов познава и общува с редица европейски интелектуалци и писатели от миналия век и е в близки отношения с много родни литературни творци в лицето на Пейо Яворов, Петко Тодоров, д-р Кръстю Кръстев, кръга около в-к „Литературен глас“ и главния му редактор проф. Димитър Митов, Емилиян Станев и др. Дзивгов сътрудничи и на множество други издания, сред които сп. „Сила“, сп. „Читалищен преглед“, сп. „Демократически преглед“, сп. „Листопад“, в-к „Ден“ и др. Единственият му издаден отделен труд е брошурата „Покушение върху българското правосъдие“, която се появява като отзвук от процеса срещу семейството на самоубилия се индустриалец Райчо Папаринов – главен акционер в „Р. Папаринов“ АД в Русе. След инцидента неговият съдружник се опитва да лиши наследниците на Папаринов от имущество чрез поредица от машинации, включващи главно съдебните институции. Дзивгов се обявява в защита на вдовицата и децата й (без дори да ги познава) и по повод процеса срещу тях издава брошурата, заради чийто обиден (според съда) текст бива осъден на 7-месечен затвор. Там той се разболява от бронхопневмония, следствие на която умира на 9 август 1936 г. Така в търсене на справедливост, Дзивгов става жертва именно на съдебната институция, за която пише, че трябва да бъде уважавана. Смъртта му поражда дълбоко възмущение у голяма част от българската интелигенция и следващата година проф. Митов издава сборника „В памет на Александър Дзивгов“, съдържащ спомени за ерудита. В неиздавания досега труд „Литература и общество“ (със съставител д-р Радка Пенчева, завеждаща филиала на Националния литературен музей във Велико Търново) Дзивгов засяга множество наболели въпроси у нас от 20-те и 30-те години на миналия век. Публицистът и автор на множество литературно-критически и обществено-политически статии и студии анализира редица културни и политически казуси в страната по това време. Освен статии, сборникът „Литература и общество“ съдържа също и писма от и дод-р Кръстев, бележки и части от дневника му, размисли върху българската армия, родния трагизъм, обществения морал и др., както и спомените на видни български интелектуалци (например проф. Александър Балабанов, Емилиян Станев, проф. д-р Асен Златаров и др.), публикувани в изданието „В памет на Александър Дзивгов“. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1218

Тайната сила у Кант Ивайло Димитров Ивайло Димитров е доктор по философия, защитил дисертация на тема „Въображение и познание (Кантови евристики)“ през 2004 г. Работи в наследника на Институт за философски изследвания (Институт за изследване на обществата и знанието) към БАН, секция „Онтологически и епистемологически изследвания“. Теоретичните му интереси (съответно, публикации и участия във философски форуми) са отчетливо положени в полето на критическата метафизика на познанието. Участва в проектни дейности, подкрепящи комуникирането на научни практики и резултати. Тайната сила у Кант: Подстъпи към критическата метафизика на способностите е първата му книга. Три са съществените силни страни на Тайната сила... . Най-напред, в нея са представени резултати от съвестно и открито философско изследване; поет е риск да се проблематизират смисли и значения, вместо да се приеме спокойствието от представянето им. На второ място, мярата на текста, несъмнено „четиво за специалисти“, успешно единява прецизността с метафоричност, а систематиката -- със сдържан усет за хумор. Третата силна страна има общностен смисъл, свързан с добре познатата критическа традиция в България. Поне, а и не само заради работата на Цеко Торбов и проф. Иван Стефанов, освен известна, тя се оказва и една от най-жизнените -- например през последните години, с изследванията на Валентин Канавров, Ангел Стефанов, Димитър Денков, Кристиян Енчев, Христо Стоев и др. Книгата на Ивайло Димитров е достоен член на общността и затова като издател ще си позволим убедеността, че става дума за едно хубаво събитие. Тайната сила... съдържа четири основни части. Пролог очертава контекста и границите на изледването, и въвежда в понятиен лабиринт, на чийто вход се среща предупредително авторово признание за предстоящи срещи със Сцила и Харибда. Археолог се заема с откриване на подстъпи за реабилитиране и систематично разгръщане на Кантовата критическа метафизика на способностите. Това става чрез екзегетична реконструкция на тройното синтетично различаване между понятията за капацитет (Fähigkeit), способност (Vermögen) и сила (Kraft) в контекста на критиката на синонимната им употреба в българските и английските преводи на Кантовите съчинения. Третата част, Полилог, реставрира философски и научни дебати около концепта Kraft, като под името „проф. Кин“ (по Е. Канети) авторът окончателно предлага алтернативен български философски превод на Кантовото понятие Einbildungskraft (чрез „сила за въображение“), обоснован в различаването между капацитет, способност и сила. В Епилог се подготвят подстъпи към критиката на производствената парадигма на знанието чрез частична реконструкция на дистинкцията знание (Wissen, knowledge) ↔ познание (Erkenntnis, cognition), проведена на предварителен етап, само в полето на кантознанието. Дългосрочният проект е определен като радикална критика на продукционизма в мисленето, превъплъщаващ се в актуални прочити на Имануел Кант през призмата на конструктивизма в класическата и социалната епистемология.

На 25 септември в Софийския университет "Св. Климент Охридски" бе открит Център за азербайджански език и култура. Директорът на Центъра София Шигаева разказва за неговата дейност и новата дисциплината "Азербайджански език", която се изучава от българи. София Шигаева е българист, преди това е директор на Центъра за български език и култура към Славянския университет в Баку. Един от съставителите на първия по рода си азербайджанско-руско-български разговорник. - Вие вече имате голям опит в областта на обмена на студенти и сте били много пъти в България. Разкажете малко за историята на новия център - как се стигна до идеята той да се открие в България? - Първо, искам да приветствам читателите Ви. Вие отдавна пишете за Центъра за български език и култура в Баку и читателите Ви вече са се запознали с него. Сега се надявам, че ще им е интересно да узнаят за новия център, който беше открит преди един месец в Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Център за азербайджански език и култура, който по принцип стана огледално отражение на Центъра за български език и култура в Славянския университет в Баку (СУБ). Инициативата за създаването на Центъра беше подета от ректора на Славянския университет в Баку проф. Камал Абдуллаев преди година и колегите от Софийския университет прегърнаха тази инициатива. Споразумението за създаването на Центъра за азербайджански език и култура в Софийския университет беше подписано на 24 май 2013 г. в София от ректора на Славянския университет в Баку проф. Камал Абдуллаев и ректора на Софийския университет проф. Иван Илчев. Официално Центърът бе открит на 25 септември в сградата на Центъра за източни езици и култури на СУ. Присъстваха посланикът на Азербайджан в България Н. Пр. Емил Каримов, посланици на страните на ОНД в България, представители на българския парламент, представители на двата университета и на азербайджанската диаспора. Цялото интервю в Градското списание: http://www.urban-mag.com/bg/article/5571#.UoVKF3C-1sL

Към нас се обърнаха с призив към разпространение на това писмо и ние даваме тази възможност, също така даваме думата за евентуален отговор: Pismo.PDF

Плазма и нанотехнологии разширяват възможностите за почистване и реставрация на културни ценности Тестове за почистване с плазма в Църквата „Св. Георги” в с. Голямо Белово и храм-паметника „Св. Александър Невски” в София. © PANNA 2013; Изследователи разработват плазмена горелка - алтернативен метод за почистване и консервация на културно-исторически паметници. В сравнение с традиционните начини за почистване, плазмената горелка нарушава минимално повърхността. В ход е и работата по специално самодиагностиращо се и защитно покритие. Плазмената горелка е един от продуктите по проекта PANNA (“Плазма и нанотехнологии за нова „нежна“ реставрация”), по който работят инженери, изследователи и реставратори от четири европейски страни (Белгия, България, Германия и Италия). Български специалисти от „Център за реставрация на художествени ценности” (ЦРХЦ) тестват изобретението при реставрирането на различни културни обекти. ЦРХЦ е едно от малките и средни предприятия в България, получили общо 146 гранта европейско финансиране по Програма Научни изследвания и иновации. От 2007 г. досега общите инвестиции на ЕС в МСП в България са повече от 27 млн. евро. Тестове за почистване с плазма в Църквата „Св. Георги” в с. Голямо Белово и храм-паметника „Св. Александър Невски” в София. © PANNA 2013; Как работи плазмената технология Плазмата е йонизиран газ, богат на електрически заредени частици, който намира приложение в третирането на повърхности като почистване, байцване и активиране. Почистването с плазма се осъществява чрез окисление или редукция и е добра алтернатива на абразивните и химически методи, които крият риск от допълнително увреждане на повърхностите. Традиционните методи за отстраняване на сажди например (вода, детергенти, разтворители и други) винаги носят риск от допълнително разрушаване, докато при почистване с плазма саждите върху живописта се трансформират във въглероден диоксид и водни пари. Г-жа Веска Каменова, управител на ЦРХЦ каза: „Новият метод обещава много, защото значително намалява риска при почистване на силно деструктирала живопис за разлика от съществуващите методи”. В рамките на проекта беше направено експериментално почистване в Двореца на Доджите във Венеция, който привлича с красотата и величествеността си стотици хиляди туристи всяка година. „Черната кора“ (калцирали наслоявания), която с времето се наслоява беше отстранена от отделни каменни фрагменти с помощта на плазмена горелка. Подобни плазмени горелки вече се използват за почистване и активиране на различни повърхности в промишлеността. Те обаче не са подходящи при реставрация на паметници на културата поради нежеланите странични ефекти като отлагане на метални частици от електродите или нагряване на третираните повърхности. Плазмено почистване на сажди от лабораторни образци с комерсиална плазмена горелка. ©PANNA 2013; Проектът PANNA в България Българските реставратори от ЦРХЦ изпробваха плазмения метод за почистване на стенописи в три български храма: църквата „Св. Параскева” в Плевен, църквата „Св. Георги” в село Голямо Белово и храм-паметника „Св. Александър Невски” в София. „Реставрацията е на първо място усилие да се съхрани оригинала. Резултатите от тестовете ясно показват, че плазменият метод не променя колорита, не нарушава повърхностния живописен слой, като в същото време почиства наслояванията от сажди и восъчни свещи много по-добре от традиционното механично почистване с гъба Akapad (гъба за сухо почистване използвана в реставрацията), каза Мира Христова, старши реставратор от екипа на проекта. „Работата в този международен консорциум ни дава възможност да повишим квалификацията си, да инвестираме в технологични експерименти и да бъдем конкурентноспособни не само в България, но и на други пазари.” „Културно-историческите забележителности са ценен актив за европейските страни, носещ чрез туризма милиони евро приход всяка година”, каза Майкъл Дженингс, говорител на Европейската комисия по въпросите на науката, изследванията и иновациите. „Проектът е част от поредица инвестиции на ЕС в изследователски проекти, търсещи нови методи за съхранение на европейското културно наследство.” Тестове за почистване с плазма и специална гъба в църквата „Св. Параскева” в Плевен. © PANNA2012. Защитно покритие и невидим маркер Изследователският екип разработва и иновативно защитно покритие за различни видове повърхности (камък, метал, стенописи), което е напълно отстранимо с плазма. Самодиагностиращите му свойства позволяват постоянното наблюдение на неговата функционалност и ефективност. Новото покритие е едновременно „хидрофобно” (водоустойчиво) и паропропускливо и позволява на повърхността да диша, за да се избегне по нататъшно увреждане. След тестване на покритието на лабораторни проби (мрамор, варовик, пясъчник, стенописи, сребро и мед), се предвиждат експерименти и оригинални образци. Предстои разработването и на маркер, невидим за невъоръжено око, за каталогизиране и против фалшификация. Какво следва? Изпълнението по проекта е на междинен етап. Все още се провеждат тестове с прототипа. Новата плазмена горелка се изпробва върху три вида повърхности: върху сребро и бронз за отстраняване на окиси и сулфиди и върху варовик, пясъчник, и стенописи за отстраняване на замърсявания и остарели защитни покрития. Тестовете се провеждат както с лабораторни проби, така и с реални обекти. „Бихме насърчили всички МСП в България, които имат интерес, да участват в развойни и изследователски проекти с инвестиции от ЕС, защото това е сигурен начин да повишат нивото на подготовката си”, заяви г-жа Каменова. “Очаквайте още любопитни новини за иновативните защитни покрития, които ще се тестват в България през 2014 г.”, допълни г-жа Каменова. Изследователите се надяват плазмената горелка да бъде пусната на пазара веднага след приключването на проекта през октомври 2014 г. Тестове за почистване с плазма и специална гъба в църквата „Св. Параскева” в Плевен. © PANNA2012. Европейски инвестиции в МСП за научни изследвания и иновации Европейската комисия е отделила 15% от бюджета настоящата рамкова програма на ЕС за международни проекти подкрепящи малкият и среден бизнес в Европа. По последни данни, през октомври тази година този дял е достигнал 17.5%, а по страни процентът варира от 11% във Финландия до 29% в Унгария и Словакия. За България делът е 27.52%. До края на 2013 г. повече от 15 000 МСП в рамките на целия Европейски съюз ще са получили финансова подкрепа на обща стойност от 5 милиарда евро. В програма на ЕС за научни изследвания Хоризонт 2020, която ще стартира януари 2014 г., повече от 20% от наличните бюджетни средства за изследвания на социални предизвикателства и водещи технологии ще бъдат на разположение за малки фирми. Това означава субсидии от близо 9 милиарда евро за следващите седем години за МСП в Европа. 3 милиарда от тях ще бъдат осигурени чрез специален „инструмент за МСП” за финансиране на предпроектни проучвания и демонстрационни проекти, с цел да се ускори процесът на реализация на идеите в пазарни продукти. Част от бюджета за научни изследвания на ЕС ще бъде използван за гарантиране на заеми, които частни и публични кредитори ще предоставят на МСП. Информация за най-новото в сферата на европейските научни изследвания и иновации, и за програмата Хоризонт 2020 ще намерите на: http://www.facebook.com/innovation.union http://twitter.com/innovationunion http://ec.europa.eu/research/horizon2020/index_en.cfm?pg=press## PANNA Консорциум Консорциумът PANNA се координира от компанията Veneto Nanotech Scpa (Италия) и включва още осем партньори от четири европейски страни: изследователските центрове Institute of Inorganic and Surface Chemistry (Италия), Rathgen Research Laboratory (Германия) и Artesis Hogeschool Antwerpen (Белгия), двете технологични компании участващи в разработването и дизайна съответно на прототипа и защитните покрития Nadir Srl (Италия) и Chemstream Bvba (Белгия), и центровете за реставрация и консервация на културни ценности ЦРХЦ, Ботега Z OОД (България), и Lorenzon Costruzioni Srl (Италия).

Разнородни интересни проекти се конкурират в конкурса на Карол да докторантска стипендия. За да направи оценката по-обективна, екипът на Карол покани във финалната фаза да се включат председателят на УС на „Асоциация на докторантите в България” Павлина Иванова и основателят на асоциацията - гл.ас. д-р Мария Воденичарова, Катедра "Стопанска логистика", Факултет "Икономика на инфраструктурата" в УНСС. В журито презентациите на финалистите ще оценяват и Росен Теодосиев и Петър Теодосиев. Те са главни редактори на сп. Българска наука и съответно председател и член на Управителния съвет на Сдружение "Форум Наука". Своят глас ще даде и първият ни стипендиант Христо Илиев, който е специален гост в презентационната част на конкурса. Последният етап на конкурса за стипендиант на Карол ще се състои в средата на ноември, а през декември ще бъде обявена и връчена самата стипендия. Все още можете да кандидатствате: http://karoll.bg/obrazovanie/korporativen-universitet-karol/doktorantska-programa/ Назад към новините http://nauka.bg/a/%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BB-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82

Национална студентска конференция на тема "Висшето образование, студентството в България и тяхната роля в обществото" Уважаеми колеги, Студентския съвет на СУ "Св. Климент Охридски” Ви кани на Национална студентска конференция на тема "Висшето образование, студентството в България и тяхната роля в обществото", организирана по случай 125-годишнината на Университета. Тридневният форум ще се проведе в сградата на Ректората на СУ на 25-и, 26-и и 27-и октомври, като официалното откриване ще започне в 10:00 часа в Аулата. На нея са поканени представители на всички студентски съвети на висшите училища в България, с които ще бъдат обсъдени най-наболелите проблеми пред студентската общност в страната - финансирането на висшето образование, начините на обучение вътре във висшите училища, професионалната реализация, гражданската култура на студентите днес и др. Цели се в процеса на работа студентските и младежките представители да постигнат съгласие върху общи насоки и мерки за промени в сферата на образователното законодателство и политика.