Р. Теодосиев

Уникални помагала, които са били в помощ при обучението на българските ученици от преди два века, могат да бъдат намерени вече онлайн. Учебни програми, буквари, атласи, учебници по български език и риторика, по физика и химия и други книги, които са издадени преди Освобождението или малко след това, са лесно откриваеми в дигитален вид в националния онлайн каталог на академичните библиотеки в страната – Своден каталог НАБИС. Търсенето и четенето им е безплатно и достъпно за всеки балгодарение на едноименния проект на Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система“. Йоаким Груев с ученици, най-малкият от ляво – бъдещият министър председател на България Константин Стоилов. около1858 г. © РНБ ”Иван Вазов”, Пловдив Придобиването на знания и добро образование е било престижно в онези години. Съставителите на учебните програми са се опитвали да осигурят и съответните учебни пособия, които да предоставят най-новите и модерни за онова време научни постижения. Например учебникът по „Зоология: За долнитѣ класове на българскитѣ реални училища и гимназии”(1881) , е бил превод на помагалото, което тогава са използвали в гимназиите в Австро-Унгария. Друг подобен учебник е бил този по „Физика за главны народны училища“ (1872). „Общое землеописание вкратце за сичката земля“, издадено в Смирна през 1843 г., както и „Малъкъ учебенъ атласъ въ девять карты”, публикуван през 1865 г. от „Книжарница на Хр. Г. Данов и Друж.“, са безценни помагала по география. Второто от тях съдържа между другото и „Гороописателна карта на Земното кълбо“, „Горо- и водоописателна карта на Европа“, карти на Европа и Азия в „граждански преглед“ и отразява етап от политическите промени в света, когато държави като Персия, Белуджистан и Хындостан все още са съществували, а днешните Китай и Австралия са се именували Хына и Нова Холандия. Интерес представляват и учебниците по математика: „Опытна численница: За употребленіе на тѣхъ, които ся учатъ на най долнытѣ чинове на Елленските училища” от Х. Вафа, издаден през 1846 г., и „Математическа географія. В. Бардовски; Преведена отъ русскійтъ нѫ ново-бѫлгарскійтъ езыкъ отъ Иван А. Богоров“ от 1842 г., които синтезират най-доброто от тогавашните познания по въпроса. Освен учебни помагала, в националния онлайн каталог на академичните библиотеки в България (вж. www.nalis.bg) може да бъде открит изключително любопитен педагогически наръчник от 1872 г. за тогавашните учители – „Рѫководство по звучнѫтѫ методѫ за учителите въ пьрвоначалните училища“. Забележителна е и оригиналната учебна програма отпреди два века, използвана като основен документ при подготовката на учениците в габровските гимназии през 1873 г. Тя е препоръчително четиво за съвременните читатели, които биха искали да сравнят днешната училищна система с тази отпреди Освобождението. В онези години „първоначалното обучение“ е започвало в първо и второ „отделение”, където се е наблягало на четенето „по български и по славянски“, на преписването от книги, както и на „умствено счисление“. На този етап момичетата и момчетата са се обучавали заедно. Преминавайки обаче в Главното училище, те се разделяли. Приоритет се давал на Главното мъжко училище, където се наблягало на сериозно изучаване на български език и словесност, история, математика, естествени науки и чужди езици. Специално внимание се отделяло и на предмета „Законътъ Божiй“ и всеки час започвал с молитва. Намирането и четенето на тези и други възрожденски книги през интернет е не само възможно – благодарение на единния онлайн каталог на академичните библиотеки в България – но е също лесно, безплатно и достъпно за всеки. Проектът е финансиран от Фондация „Америка за България“ и предоставя интегрирано търсене в каталозите на включените в него библиотеки, както и достъп до библиографската информация за техните книжни и електронни ресурси и до предоставяните от тях услуги през общ портал. Каталогът НАБИС дава възможност за извършване на търсене (вкл. по ключова дума) на заглавия на книги, на списания, архивни материали и други библиографски данни сред почти 2 милиона и 500 хиляди записа от 30 библиотеки в България. Най-старата датирана фотография на учител 1845 г. - Аверкий Попстоянов – учител във Видин, Казанлък и Кюстендил. Преподава катехизис, всеобща история, география, благонравие, славянска граматика, гръцка граматика, аритметика и Царственик. Игумен на Осоговския и на Жаблянския манастир. Участник в националноосвободителната борба.

Космическият телескоп Хъбъл е открил наблизо странна галактика, приличаща на млада, още неоформена добре първична галактика. Такива обикновено се наблюдават в ранната Вселена, т.е. на огромни разстояния от нас и в тях няма стари звезди и тежки елементи. http://www.spacetelescope.org/news/heic1421/

Още един много ясен коментар (от известен специалист в космологията - Sean Carroll) на новите резултати на мисията Planck: http://www.preposterousuniverse.com/blog/2014/09/21/planck-speaks-bad-news-for-primordial-gravitational-waves/ Сините петна показват откритите от Planck области на небето, в които влиянието на галактичния прах върху Б-модата е около 2 пъти по-малко, отколкото в наблюдаваната от BICEP2 област - заградена в черна рамка в долната лява четвърт на картинката вдясно. Това са области, по-подходящи за бъдещите изследвания. Така че следващите стъпки са вече ясни...

Спътникът на NASA - Messenger, обикалящ около Меркури, е открил около единия от полюсите замръзнала вода, съдържаща органични молекули. http://www.theguardian.com/science/across-the-universe/2012/nov/30/nasa-messenger-water-ice-organic-molecules-mercury "Органични молекули" не означава следи от биологичен живот, въпреки че наличието на органични вещества е предпоставка за възникването му след достатъчно дълго време (след милиарди години), ако са налице и другите необходими условия, както се е случило на Земята! В космоса органични съединения са откривани неведнъж: в дифузните облаци, в звездообразуващи области, в обвивки на звезди, в протопланетни дискове, в комети, на повърхността на малки планети и в метеорити, както и в частици на междупланетния прах.

Паметникът пред Националния дворец на културата (НДК) в София ще бъде преместен и на негово място ще бъдат възстановени мемориалните плочи на първи и шести пехотен полк, научи "Дневник". По-рано днес се разбра, чежурито на конкурса за нов облик на монумента не е успяло да избере победител сред деветте проекта, които кандидатстваха. http://www.dnevnik.bg/live/gradska_sreda/2014/09/26/2388281_pametnikut_pred_ndk_shte_bude_premesten_i_shte_budat/

Новина от днес: Laura Mersini-Houghton, професор от университета на Северна Каролина, доказва математически, че черни дупки не могат да възникват и не съществуват: "Аз не мога все още да преодолея шока..." казва тя... Ето и оригиналната работа: http://arxiv.org/pdf/1409.1837v1.pdf Carolina’s Laura Mersini-Houghton shows that black holes do not exist For immediate use Carolina’s Laura Mersini-Houghton shows that black holes do not exist The term black hole is entrenched in the English language. Can we let it go? (Chapel Hill, N.C. – Sept. 23, 2014) Black holes have long captured the public imagination and been the subject of popular culture, from Star Trek to Hollywood. They are the ultimate unknown – the blackest and most dense objects in the universe that do not even let light escape. And as if they weren’t bizarre enough to begin with, now add this to the mix: they don’t exist. By merging two seemingly conflicting theories, Laura Mersini-Houghton, a physics professor at UNC-Chapel Hill in the College of Arts and Sciences, has proven, mathematically, that black holes can never come into being in the first place. The work not only forces scientists to reimagine the fabric of space-time, but also rethink the origins of the universe. http://uncnews.unc.edu/2014/09/23/carolinas-laura-mersini-houghton-shows-black-holes-exist/

Колаборацията Планк (ESA) започна публикуването на своите прецизни изследвания на поляризацията на микровълновия фон, причинена от галактичния прах. Най-интересното до момента е в http://arxiv.org/pdf/1409.5738v1.pdf Коментара е на физика Пламен Физиев

Европейски ден на езиците 2014 Кога: 27 септември /събота/, 11.00ч. Къде: парк Заимов, пред Театър София Кой: Австрийско посолство Британски съвет Чешки културен център Полски институт Френски институт Гьоте институт Унгарски културен институт Институт „Сервантес” Образователен отдел при Посолство на Испания Италиански културен институт Руски културно-информационен център Европейска комисия, ГД "Писмени преводи" Асоциация за развитие на София Център за развитие на човешките ресурси ОПТИМА – Българска асоциация за качествени езикови услуги. Културните институти, представени в България, отново ще отбележат заедно Европейския ден на езиците и канят всички жители и гости на София да се позабавляват, да печелят награди и да научат любимите си думи на много езици. По традиция събитието ще се проведе в последната събота на месеца – 27 септември, от 11.00ч. Мястото на еднодневния „панаир на езиците“ отново е съобразено така, че да бъде удобно за семейната публика и тази година ще бъде в парка Заимов, в пространството пред Театър София. Организаторите канят всички да доведат приятели, деца и близки, за да могат и те да видят какви възможности предлагат знанията на чужди езици. Посетителите ще могат да разговарят с хора от различни европейски културни центрове и да проверят какви са най-добрите възможности за езиково обучение. През целия ден ще звучи музика от различни държави, а на щандовете ще има забавни и образователни игри, от които всеки може да спечели награда докато научава нещо полезно на съответния език. Европейският ден на езиците в България е инициатива на мрежата на културните центрове на страните от Европейския съюз EUNIC и е част от Културния календар на Столична община за 2014г. Тази година събитието се организира от Австрийско посолство, Британски съвет, Чешки културен център, Полски институт, Френски институт, Гьоте институт, Унгарски културен институт, Институт „Сервантес”, Образователен отдел при Посолство на Испания, Италиански културен институт, Руски културно-информационен център, Европейска комисия, ГД "Писмени преводи", Асоциация за развитие на София, Център за развитие на човешките ресурси, ОПТИМА – Българска асоциация за качествени езикови услуги. Европейският ден на езиците се провежда с подкрепата на Столична община и Министерство на образованието и науката.

Аз чета "Българска Наука" Очаквайте в новият юбилеен брой 70-ти много интересни статии от света на науката Най-новите изследвания и данни за тюлените, доста интересни данни и информация за ебола, Рим и още много...

„Шаман“, или защо човечността и достойнството нямат цвят Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44078 Първата половина на XIX век е особен период в американската история. Тогава се сблъскват нуждаещата се от земя разрастваща се нова нация и живеещите от векове по същите земи индианци. Сблъсъкът между тези два несъизмерими свята е проследен през живота на Бялата мечка – дете на бял и индианка – в спиращата дъха епопея „Шаман“ (ИК „Изток Запад“) на американският писател Робърт Шей. В романа са умело преплетени свещено и профанно, дух и разум, любов и война. Сив облак е син на Пиер дьо Марион и индианка от племето на саките. Шаманът на племето вижда в него носител на свещена дарба. След мистично пътуване младият мъж е обявен за наследник на стария шаман и приема името на своят дух-покровител – Бялата мечка. Намерил призванието си и срещнал любовта, Бялата мечка открива мястото си в живота. И точно тогава трябва да последва баща си, който иска той да наследи обширното имение „Виктория“. Навлиза в един напълно нов свят, приема името Огюст, учи във Вашингтон, влюбва се в Нанси. По този начин той живее буквално в два свята... Прогонен от чичо си след смъртта на баща си, Бялата мечка сe завръща при саките. Скоро започва война между индианците и белите. Племето на саките и младият шаман преминават през драматични моменти, изпълнени със страдания, загуба на обичани хора и тежки житейски избори. В „Шаман“ Робърт Шей проследява историята на една драматична съдба, която показва, че истината винаги има своята цена, а човечността, достойнството и любовта нямат цвят. В сложното и опасно време сблъсъкът между две толкова различни култури – на индианците и на заселниците – е ужасяващ. Бялата мечка/Огюст има предимството, но и проклятието да е стъпил и в двата свята. Животът му е отчаяна битка да намери формата, в която противоположностите, олицетворени от двата етноса, биха могли да съжителстват. Героят преминава през множество перипетии, разкъсван между трудни избори, чувство за дълг и опити да открие своята принадлежност. Ще успее ли и какъв ще бъде изборът, който ще направи? Робърт Шей (1933–1994) започва кариерата си като журналист. Става известен с фантастичния епос „Илюминатус! Трилогия“, на който е съавтор. Автор е на шест други романа, а „Шаман“ е последната му книга. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44078 Откъс от „Шаман“, Робърт Шей Колибата на шамана се издигаше върху нисък хълм и когато Издялал Бухала се появи, всички прави седнаха долу. Червена Птица гледаше жадно израза върху лицето му, опитвайки се да разчете там дали Сив Облак е жив или мъртъв. Още един мъж излезе от колибата и застана редом с Издялал Бухала. Беше гологлав, въпреки ужасния студ, а косата му бе сресана така, както я носят храбрите – тъмната кожа на главата му бе обръсната, само дълъг кичур коса се спускаше надолу. Погледът му бе помръкнал и тъжен, огромни синкавочерни кръгове се виждаха под очите му. Скулите бяха изпъкнали, а широките устни, извити в ъгълчетата, опираха в дълбоките бръчки от носа към брадичката. Сърцето на Червена Птица се разтуптя, когато видя че за този тържествен миг кичурът коса на главата му бе украсен с орлови пера, а на ушите му бяха провесени нанизи от мънички бели мъниста. Ръцете му бяха кръстосани под наметалото от бизонска кожа, обърната с гладката страна навън, а върху нея се виждаше боядисана в червено ръка, което съобщаваше, че той бе убил своя пръв враг и отнел скалпа му още докато е бил дете. Навъсеният поглед попадна върху Червена Птица като камък от огромна височина. Почувства се така, сякаш военният вожд знаеше всяка една от нейните тайни. Тя сведе глава и заби поглед в облечените в ръкавици ръце в скута си. Издялал Бухала вдигна ръце и хората млъкнаха. – Повикал съм тук Черния Ястреб, нашият военен вожд, за да се срещне със Сив Облак и той чу велики предсказания от неговата уста – извика шаманът високо. „Значи Сив Облак е останал жив!“ Образът на Издялал Бухала се разля пред очите на Червена Птица и ако не беше вече седнала, тя щеше да се свлече на земята. От облекчение сърцето в гърдите ѝ сякаш щеше да се пръсне. Хората наоколо зашумяха учудено, доволни и любопитни. Шаманът вдигна ръка. – Слънчева Жено, застани пред своя народ. В един безкраен миг не се случи нищо. Издялал Бухала даде знак настойчиво. Последва отново тишина. Тогава ръката на Черния Ястреб се появи изпод наметалото от бизонска кожа и той посочи с пръст. Сред насядалите се надигна висока жена, облечена в бизонска кожа. Хората въздъхнаха щастливо, разнесоха се приветствени възгласи. Слънчева Жена се обърна с лице към тълпата. На Червена Птица ѝ се стори спокойна и невъзмутима, макар че се бе поколебала да се изправи. – Тази жена доведе своя син при мен и ме помоли да направя от него шаман – заяви Издялал Бухала. – Не пожелах, защото той не е истински сак, но тя ми каза да опитам малко и да видя какво може той. Опитах и открих нещо. Открих стаена в него сила. Хората зашумяха учудено. Бърза Вода и жената до нея започнаха да си шушукат, а от време на време хвърляха любопитни погледи към Червена Птица, която грижливо се стараеше лицето ѝ да остане безизразно, като това на Слънчева Жена. – Изпитах го и разбрах, че сънищата му могат да предсказват бъдещето, че докато тялото му лежи неподвижно, духът му може да пътешества, че може да разговаря с духовете в дърветата и птиците. Открих, че има великата сила да бъде шаман и нещо повече... Издялал Бухала замълча за миг и се загледа в тях разпалено. – И така, аз го изпратих в свещената пещера, знаейки че там може да срещне духове, толкова могъщи, че срещата с тях унищожава душите на хората. Сив Облак отиде в свещената пещера, срещна се с великите духове и разговаря с тях – извика силно Издялал Бухала. Хората ахнаха. – Срещнал е Бялата Мечка. Разговарял е с Костенурката, бащата на Великата Река. Донесъл е вест за Черния Ястреб – продължи Издялал Бухала. – Костенурката казала на Сив Облак, че Черен Ястреб може сам да реши дали да предупреди хората. След тези думи тълпата зашумя неудържимо, но утихна, когато шаманът вдигна своя жезъл. – След като Костенурката създала Майката Земя, те се съв­купили и всички племена били отгледани в нейната утроба. Те живели там на топло в мрака, но трябвало да излязат навън и да продължат сами. Тогава при нашите предци дошъл духът на Бялата Мечка, който ги извел от утробата. Когато се озовали на светло, видели че са заобиколени от огнени планини. Нашето племе се нарича асакиуак или сак, Народът на Огнена Земя, защото на това място за пръв път сме излезли на бял свят. Нямало храна. Нямало нищо наоколо, освен камъни и огън. Хората били гладни и ужасно уплашени. Те се разгневили срещу Бялата Мечка, която ги извела от утробата на нашата Майка. Ала Бялата Мечка им показала как да се измъкнат от огнените планини и ги повела през много полета от сняг и лед, докато предците ни стигнали тази плодородна земя, където има риба и дивеч, където земята е покрита със зелена трева, а горите са пълни с корени и плодове. Нашите приятели, фоксите, Народът на Червената земя, станали наши съюзници и се обединили с нас. Костенурката разтворила сърцето си и потекла Великата Река. Нашите предци ходели на лов и риболов в тази земя, където Рок Ривър се влива във Великата Река. Край Рок Ривър те издигнали нашето селище Сакенук, където прекарвали лятото, а жените им отглеждали Трите Сестри – царевицата, боба и тиквата – в полята наоколо. Там, в Сакенук са живели нашите предци и там са погребани. Бялата Мечка наредила да живеем лете в земята на изток от Рок Ривър, а зиме да прекосяваме Великата Река на запад и да ловуваме тук, в земите край Айова. Тук, край Великата Река ние, племето на саките, Народът на Огнена Земя, живеем от вечни времена. Червена Птица усети върху гърба си, през наметалото от бизонска кожа, топлината на слънцето, което се бе издигнало високо. – Бялата Мечка се завърна – възвести гръмко своето пророчество Издялал Бухала. – Тя е придружила Сив Облак по неговия път. Сега той е истински шаман. Ще трябва още да се учи как да използва своите умения, но те вече не дремят, скрити в него. Като знак за това, че той е вече шаман, че е друг човек, ще носи ново име. Нека за всички хора той бъде Бялата Мечка. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44078

Пътеписи из далечни земи на юг от екватора Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44021 Пътешествия из разноцветна Южна Африка, тропична Замбия, далечна Австралия, приказна Нова Зеландия, колоритна Танзания, Сейшелските острови с гигантските костенурки и снежнобелите си пясъци и страната на Мачу Пикчу – Перу, са забавно описани и подплатени с пъстри фотографии в изданието „На юг от екватора“ (ИК „Изток-Запад“) на проф. Филип Куманов. Мнозина са се впускали мислено по дирите на капитан Кук, на Христофор Колумб или на Америго Веспучи, мечтаейки да посетят земите на древните инки, да се озоват в сърцето на джунглата, да се срещнат с непознати племена из различни краища на света, да пробват екзотични традиционни ястия… Спиращата дъха не само с многобройните си пъстри фотографии книга „На юг от екватора“ на проф. Филип Куманов – преподавател в Софийския Медицински университет – допринася за опознаването на далечни култури, описвайки пътуванията на автора до Южна Африка, Замбия, Перу, Австралия и Нова Зеландия, Танзания и Сейшелските острови. Освен приключенията, в които се впуска из тези намиращи се на юг от екватора земи, занимаващият се с фотография от дете Куманов заснема редица приказни местности, чудати местни жители, странно изглеждащи плодове и екстравагантни животни, а и множество исторически паметници. „На юг от екватора“ (с подзаглавие „Пътепис в думи и снимки“) е книга за далечните земи на юг от мислената окръжност около Земята, над които звездите са „по-различни от нашите“, а Южният кръст на небосвода „владее погледа и въображението на госта от Севера“; земи, чиито обитатели са били брутално завладявани през годините от коварни и жестоки нашественици, столетия наред потъпкващи самобитността им. В резултат у тези хора са се смесили гени и обичаи на различни раси и племена, а от това богато наследство, което се е уталожило по земите им с времето, те са спечелили невероятна жизнеустойчивост, която им е позволила да оцелеят... Филип Куманов е професор в Софийския Медицински университет. Оскъдното си свободно време посвещава на литература, история и пътешествия. Привличат го природните забележителности и творенията на човешкия гений. Още от дете се занимава с фотография. Пак тогава благодарение на щастлива случайност извършва и първите си далечни пътувания. За своите пътешествия „На юг от екватора“ проф. Куманов говори като копнеж, който „не отслабва и остава завинаги скътан дълбоко в душата като малко уютно пристанище за укриване от несгодите на всекидневието“. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44021 Откъс от „На юг от екватора“, Филип Куманов Мачу Пикчу, изгубеният град на инките, се намира на 2350 м надморска височина в планинска седловина над долината на река Урубамба. Мачу Пикчу е съ­граден около 1450 г. в разцвета на инкската империя, най-вероятно по времето на Пачакутек – владетелят, при който държавата достига апогея си. Въпреки усилията си, испанците не са успели да го открият. Не е известно по каква причина – епидемия, поверие или поредица от неплодородни години – градът е бил изоставен. Забравеният Мачу Пикчу, обгърнат от гъстата зеленина, е открит едва през 1911 г. от американския изследовател Хайръм Бингъм. Поради това, че инките не са имали писменост и не са намерени що-годе надеждни източници, не е ясно какво точно е бил Мачу Пикчу: важен религиозен център, наблюдателница на небесните светила или резиденция на вожда Пачакутек. Наименованията на сградите имат условен характер, те се основават на външна прилика или косвени данни. Над каменните сгради се е надвесил Мачу Пикчу – Старият връх. Точно срещу него, като подобаващ декор за старините, се извисява Уайна Пикчу, Младият връх. Терасите, поддържащи основите на града, са с обратен наклон – в противен случай той би се срутил в пропастта. Единствената кръгла сграда е храмът на върховния бог на Слънцето. При зимното слънцестояние лъчите на небесното светило проникват през трапецовиден прозорец и огряват залата вътре. На най-високото място в Изгубения град е камъкът Интихуатана. Предполага се, че това е било най-святото за жителите място. Приема се, че предназначението му е било да определя мига на лятното и зимно слънцестоене, а също пролетното и есенното равноденствие, което е било от решаващо значение за бита на инките. През юни, точно по време на слънцестоенето, слънцето застава над камъка – и той няма сянка. Инките предполагали, че тогава то е привързано за свещената скала, и така възникнало името Интихуатана. Храмът на кондора дължи името си на камък във форма на птича глава и издигащите се над нея два скални масива, наподобяващи разперени криле. Предполага се, че тук са полагали току-що починал знатен инка, заедно с някое мъртво животно за примамка на свещените кондори. Инките вярвали, че заедно с животинската мърша, птиците ще отнесат към небето душата на умрелия... Между каменните сгради свободно скитат охранени лами. За кой пореден път те разглеждат забележителностите гратис без солената входна такса, която ние, туристите от цял свят, сме принудени да плащаме. Иначе целият исторически комплекс поразява с невероятна чистота – няма никакви отпадъци и дори тоалетните са извън него, чак на автобусната спирка. На другия ден, още преди утрото „да разпали короните на дърветата“ по думите на перуанския нобелист Марио Варгас Льоса, докато капките роса проблясват между зелените листа, поемаме към трудно достъпния Уайна Пикчу, в превод Младия връх. Той е висок 2660 метра, по-нисък е от нашенския Мусала, но е много стръмен, пътеката е тясна и хлъзгава, поради което е истинско изпитание, особено за нетренирани като нас. След всеки завой на пътя гледките стават все по-величествени. Дишаме трудно, гърдите ни всеки момент ще се взривят от полуделите ни сърца. Мачу Пикчу се отдалечава, става все по-бял и компактен, ситно нагънатата лента на пътя между него и долината на Урубамба изпъква ясно по стръмния планински склон. Последното препятствие преди върха е скална теснина, през която човек трудно се провира и се налага пълзешком да се мине през нея. Възнаграждението за изтощителния поход надминава всички очаквания. От много високо, почти наравно с боговете, съзерцаваме града на инките, заобиколен от дивната хубост на околните планини. Едва тук, на този връх, може да се проумее, че истинската притегателна сила е не толкова в храмовете и заоблените камъни, а в природата. Тя е дарила това място със святост и неповторимост. На слизане противоположният поток от туристи чувствително е нараснал, което затруднява предвижването ни. По едно време насреща се задава възпълничък младеж, облян в пот, въпреки лекото си облекло. Запита ни, дишайки учестено, дали си заслужават усилията по изкачването. След като получи възторжения ни положителен отговор, той въздъхна дълбока и без да благодари, пое нагоре. Вече в подножието, до самия Мачу Пикчу, набит, с побеляла коса германец без заобикалки изстрелва към мен кратък въпрос: „На колко години сте?“ След като чува отговора, чертите на лицето му се изострят и той процежда през зъби: „Аз съм с една година по-млад, щом Вие сте успели, значи и аз трябва да изкача върха!“ И поема нагоре подир множеството туристи от всички възрасти и с всякакви цветове на кожата. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44021

Леонардо да Винчи и възгледите му за живописта Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44095 Едно от най-ярките произведения на гениалния италиански художник, скулптор, изобретател Леонардо да Винчи –„Трактат за живописта“ (ИК „Изток-Запад“), излиза на български език в ново луксозно издание. Книгата е израз на по-различен и цялостен поглед върху живописта, който всепризнатият творец ненадминато обрисува с думи, сравним с влиянието на шедьоврите в историята на изкуството, дело на неговата четка. Леонардо да Винчи (1452–1519) е един от най-бележитите и известни представители на Ренесансовото изкуство. Видният италиански художник, инженер, архитект, изобретател и скулптор, е също така и автор на множество ръкописи, най-издаваният от които е „Трактат за живописта“. И макар изданията му да не са чак толкова много, този по-известен негов ръкопис е четен предимно от историци на изкуството, художници и изобщо творци. Влиянието на книгата обаче е повече от мощно – в комбинация със силно въздействащите живописни творби на Леонардо, именитият творец поставя началото на един по-друг поглед върху живописта, който може да се проследи не само сред представителите на т.нар. Леонардова школа, но продължава и по-късно с прерафаелитите, символната живопис, сецесиона… „Трактат за живописта“ несъмнено е водещият сред теоретичните трудове на Да Винчи, в който мнозина са търсили отговори на ключови въпроси. Какъв е принципът, който е в основата на живопистта? Върху какво хвърля светлина този принцип – цялостна философия или определени конкретни възгледи? До каква степен той отразява разбиранията на самия Леонардо? В уникалната книга, която излиза в ново луксозно издание на български език, Леонардо да Винчи разглежда различните произшествия и движения при човека, облеклата и природата на дрехите, начина да се обличат фигурите с грация, сянката и светлината, перспективата, отблясъка, отражението, тъмнотата и светлостта на планините, дърветата, зеленината, облаците и хоризонта… „Трактат за живописта“ е в превод от италиански език на големия български хуманитарист Владимир Свинтила, а редактор е покойният преводач и лингвист Петьо Ангелов. В предговора към българското издание Свинтила пише: „Трактатът на Леонардо е като някаква силна напитка, която човек пие на бавни глътки под едно разлистено дърво на свежия полъх на вятъра. Той трябва да се изучава. Човек трябва да го носи в джоба си и да го прелиства. Той е едно ръководство, напълно сполучило, върху тази странна среща на природата и нейното изобразяване и на пораждането у човека на представност „отвъд природата“. Трактатът най-дълбоко засяга човешката творческа сила.“ Книгата е част от поредица „Тезаурус“, в която са още новият превод на „Великите трагедии“ на Уилям Шекспир, дело на проф. Александър Шурбанов, единственото по рода си издание на древноегипетската „Книга на мъртвите“, в превод на българския египтолог, преводач и лектор доц. д-р Теодор Леков, „Трактат по история на религиите“, „Шаманизмът и архаичните техники на екстаза“ и „Йога. Безсмъртие и свобода“ на видния румънски културолог, философ и писател Мирча Елиаде. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44095 Откъс от „Трактат за живописта“, Леонардо 14. Живописецът в спор с поета Кой поет с думи ще сложи пред теб, влюбени, верния образ на твоя идеал с такава истинност като художника? Кой ще бъде този, който ще ти покаже местата на реките, лесовете, долините и полетата, където се изобразяват твоите минали удоволствия, с по-голяма правдивост от живописеца? И ако кажеш, че живописта е няма поезия, ако няма кой да говори вместо нея за това, което представлява тя, не виждаш ли ти, че твоята прехвалена книга се намира в още по-лошо положение? Защото дори да има човек, който да говори чрез нея, онова, за което става дума, не се вижда. Повече от видимо е обаче то при човека, който говори за живописта, тъй като ако в живописните платна действията са композирани така, че да са в хармония със съответните душевни състояния, ще бъдат разбрани напълно – все едно че говорят. 15. Как живописта превъзхожда всички човешки трудове чрез тънките съзерцания, които са характерни за нея Окото, наречено прозорец на душата, е главният път, по който общият усет може по-богато и прекрасно да разглежда безбройните трудове на природата, а ухото е вторият път, който става благороден единствено поради разказаните неща, видени от окото. Ако вие, историографи, поети и други учени, не бяхте видели с око нещата, едва ли бихте могли да съобщите за тях в писанията си. А ако ти, поете, изобразиш една история чрез живописта на перото, живописецът с четката ще я направи по-достъпна и лесна за разбиране. Ако наречеш живописта няма поезия, то живописецът може да нарече поезията сляпа живопис. Помисли само кое е по-чудовищно: да бъдеш сляп или глух? Ако и поетът да е свободен като живописеца в изобретяването, неговите измислици не дават такова удовлетворение на хората като живописните платна, защото ако поезията се разпростира в думите и с тях изобразява форми, действия и местности, то живописецът достига направо чрез уподобявания на формите до подражанието на тези форми. Та кое е по-близо до човека – името му или неговото подобие? Името на човека се изменя в различните страни, а формата не се изменя освен при смъртта. И ако поетът служи на сетивата чрез ухото, живописецът го прави чрез окото – едно по-благородно сетиво. Но аз не искам от тия двамата друго освен един добър художник да изобрази беса на едно сражение, а поетът да опише друго и двете да бъдат изложени пред публиката едно до друго. Ще видиш къде повече се спират зрителите, къде повече разглеждат, къде се дават възхвалите и кое произведение дава по-голяма удовлетвореност. Разбира се, че живописта, много по-полезна и хубава, повече ще се хареса. Сложи написано името на Бога на едно място, а неговата фигура – отсреща, и ще видиш кое ще бъде по-почитано. Живописта обхваща в себе си всички форми на природата, а вие имате само имената, които не са универсални като формите. Ако и да имате резултатите от изобразяването, ние имаме изобразяването на резултата. Да вземем един поет, който описва красотите на една жена на нейния възлюбен, и един живописец, който я изобразява. Ще се види накъде природата ще насочи повече влюбения съдник. Разбира се, изпитанието на нещата трябва да предостави думата на опита. Вие сте сложили живописта сред механическите изкуства. Ами да, ако живописците можеха да възхваляват с писания своите творби, както вие, вярвам, че не биха изпаднали в такова мизерно незачитане. Ако наричате живописта механично изкуство, защото е най-напред ръчно, тъй като ръцете изобразяват това, което намират във фантазията, то и вие, писателите, изобразявате с перото ръчно това, което се намира във вашата мисъл. Ако я наричате механично изкуство, защото се прави срещу цена, кой изпада в тази грешка – ако изобщо може да се нарече така – повече от вас? Ако четете за нечие обучение, не отивате ли при човек, който ви плаща повече? Създавате ли вие някаква творба без някакво възнаграждение? И не говоря така, за да упрекна подобни мнения, защото всеки труд очаква възнаграждение; щом поетът може да каже: аз ще направя една измислица, която ще означава големи неща, значи същото може да направи и живописецът, както Апелес е създал „Клеветата“. Ако пък кажете, че поезията е по-дълговечна, аз ще отговоря, че по-дълговечни са трудовете на един медникар, тъй като времето ги запазва по-дълго от нашите или вашите трудове. Независимо от това те са с бедно въображение, а живописта можем да я направим много по-дълговечна, като рисуваме върху мед със стъклени бои. Ние поради изкуството си можем да бъдем наречени Божии сродници. Ако поезията се разпростира в моралната философия, живописта го прави в природна философия, едната описва действията на ума, другата ги въплъщава; ако умът действа чрез движенията, ако поезията плаши населението с пъклени въображения, живописта е напълно в състояние да постигне същото. Нека поетът реши да изобрази красота, гордост, нещо гнусно и грозно или пък нещо чудовищно заедно с художника; нека по свой начин и както иска да изменя формите, които художникът не може повече да удовлетвори! Нима няма живописни платна с такава прилика с уподобените неща, че са излъгали хора и животни? 16. За разликата между живопис и поезия Живописта е поезия, която се вижда, а не се чува, а поезията е живопис, която се чува, но не се вижда. Следователно тези две поезии, или, ако щете, тази двойна живопис, са разменили сетивата, чрез които би трябвало да проникнат в интелекта. Защото ако едната и другата са живопис, би трябвало да минат в общия усет чрез най-благородното сетиво, т.е. окото. Ако едната и другата са поезия, трябва да минат през по-малко благородното сетиво, т.е. през слуха. Следователно, ако оставим живописта на преценката на глухонемия по рождение, а поезията – на слепия по рождение, и ако живописта е изобразена с движения, адекватни на представата за фигурите, които действат във всички отделни случаи, несъмнено глухонемият по рождение ще разбере действията и намеренията на действащите лица, но слепият по рождение няма да разбере никога нищо, което поетът показва, което да прави чест на тази поезия. Въпреки че сред нейните достойнства е изобразяването на постъпките и действията в историите, украсените и приятни местности с прозрачни води, през които се виждат зеленеещите се дъна на техните корита, шегуващите се вълни над поляни и плажове със ситни камъчета, тревите, потопени в тях сред стрелкащите се риби и други подобни описания, те могат да се разкажат на слепия по рождение със същия успех, с който и на някой камък, защото той не вижда нито едно от нещата, от което се състои красотата на света – светлина, сянка, цвят, тяло, фигура, местоположение, отдалеченост, близост, движение и покой, които са десетте украси на света. Но глухият, който е загубил по-малко благородното сетиво, с което е изгубил и говора, защото никога не е чул да се говори, никога не е могъл да научи някакъв език, той все пак добре ще разбере всяко движение на човешките тела по-добре от човек, който говори и слуша за това движение, и също тъй ще опознае и творбите на живописеца, т.е. това, което се представя в тях и какво правят тези фигури. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44095

„Княжество България“ – подробно историческо изследване на събитията на Балканите в периода XIV–XIX век Излезе вторият том на дългоочакваното ново издание на „Княжество България“ (ИК „Изток Запад“). Изследването на историка Георги Г. Димитров обхваща периода от появата на османците на Балканския полуостров до навечерието на Руско-турската освободителна война. Събитията, засягащи българската история, са разгледани в широк геополитически контекст, а изпълненото с богат фактологичен, историографски и илюстративен материал издание е ценно за всеки, който се интересува от българската история. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44156 Историкът Георги Г. Димитров започва втория том на своето изследване, озаглавено „Княжество България“, с навлизането на османците на Балканите. Авторът проследява взаимоотношенията между балканските държави и обръща специално внимание на политическата обстановка в България, Сърбия и Византия. Освен че проследява хронологично владетелите на османците с най-характерните събития от тяхното управление, той разглежда задълбочено и институцията на еничарите като съществен фактор в историята на империята. В изданието са проследени бунтовете и въстанията на българите в хронологичен ред, а с фактологична точност са разгледани отношенията със съседните европейски държави и впоследствие – с Русия и с Великите сили. Авторът поставя акцент върху хайдутите и последвалото четническо движение, както и върху дейността на ключови фигури от българската история като Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Райна Княгиня и др. Очевидец на много от събитията непосредствено преди Освобождението, Георги Димитров е допълнил спомените си с разкази на други съвременници и техните лични архиви. Априлското въстание, неговите подготовка, избухване и потушаване са изследвани също подробно в книгата. Авторът се спира и върху участието на българите в освободителните борби на другите балкански народи, като проследява събитията, свързани с Цариградската конференция и създаването на Българската екзархия. Георги Г. Димитров е проучил задълбочено историографията до момента на написване на „Княжество България“. Един от авторитетите, на които често се позовава, е Константин Иречек и неговият фундаментален труд „История на българите“. Подобно на първата част, и вторият том на „Княжество България“ е детайлно историческо проучване върху опитите за постигане на независимост и политическите движения на българите през периода на османското владичество. Богатата фактология и разглеждането на събитията в широк геополитически конспект правят книгата важен източник за познаването на българската история. Една от основните цели на Димитров е чрез труда му българите да не забравят своите герои: „Но ако един народ не познава заслугите на своите отлични мъже, значи той не е достоен и да има такива синове.” Георги Г. Димитров (1838-1906) e български учител, книжар, общественик. Срещнал поредица трудности в следосвобожденска България, той е принуден сам да финансира издаването на труда си „Княжество българия“, в резултат на което се разорява и умира в бедност. Показателен за живота на българския будител е текстът на некролога му: „Така загиват скромните ратници, които са жертвали живота си, за да издигнат пред света величието на своя народ.“ Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44156 Откъс от „Княжество България“ (част 2), Георги Г. Димитров Посвещава се на поборниците Поборниците със своята неуморима деятелност, отчаяна решителност и крайна самоотверженост са подкопавали почвата на съществуващия ред, чупили са вековните окови на предразсъдъка и на робството, а наедно с това градили и вселявали са в сърцата на народа нови мисли, възкресявали пред очите му някогашното славно минало на българския род като идеал, към който да бъдат устремени усилията на всички. В този свой подвиг не са намирали изобщо пълното съчувствие, а пък има и случаи да са въставали против тях и онези, за свободата са излезли да проливат своята кръв. В безграничната любов и преданост към народа си те са търпели хули, поругания, гонения, глад, жажда, студ, безпокойства, разни мъки, изгнивали по влажните тъмници, заточавани далеч от своите и самата смърт с готовност са посрещали. Нашият народ никой път не трябва да забравя името на дейците по освобождението си, защото няма нищо по-високо, по-благородно от това, гдето един народ да отдава приличните почести на паметта на своите поборници за свободата на отечеството. Моментите за заслужено честване имат и друга страница – те повдигат нравствено младото поколение, което всякога има нужда от напомняне на миналото. Но ако един народ не познава заслугите на своите отлични мъже, значи той не е достоен и да има такива синове. На тези народни поборници, от които по-многото са измрели, а малцина има живи, посвещаваме тази част от книгата си, защото повечето от нейния материал съдържа техните действия. На някои от дейците, на които сполучихме да се снабдим с портретите, ний ги поместихме. Поборниците, както знаем, бяха всецяло обладани от любовта за тяхното отечество и тяхното стремление беше всеобщият идеал – освобождението на България. Те с радост и песни се доближаваха към бесилката, както сме казали в забележката на с. 305 за Стефан Орешков, така и други, а в някои случаи за благото на народа те са се и самоубивали. Справедливо можем каза, че честити са били всички онези, които по един или по друг начин така доблестно са измрели, за да спазят славата на своята идеална борба, и не доживяха да видят свободата на отечеството си, за която се бориха; – да им цепят цигани главите във време на свободните избори, нито да препитават семейство с 30 лева месечна пенсия, нито пък да гледат тогавашния шпионин – днес народен представител, или на някого баща му тогава народен предател, а днес син му в никое учреждение – председател. Но при всичко това ние ще кажем на преживелите техни братя да не им се вижда тежко, нито да скърбят, че събират сега горчиви плодове, защото времената изопачават и делата. Тяхното единствено утешение трябва да бъде, че се удостоиха да видят поне отечеството си освободено, за което поднесоха в жертва на народния олтар имота си, или някоя част от тялото си, или пък са останали съвършено неспособни за работа. Старите и просветените народи са отдавали божески почести на много заслужившите си герои, с което са възбуждали и истинско патриотическо съревнование у всички граждани на класическия мир. Младите обаче като нас народи, упоени от славолюбие и жадни за богатство, забравяли са своите благодетели, огорчавали патриотите и презирали заслужившите. Има и такива случаи, когато от изпадналите поборници се приближавали при някого, който е имал възможност да му помогне, той го наричал безумен, глупец, негодяй и пр. и изпъждал го огорчен, без да му помогне. Мнозина от тях са прекарали и свършват живота си в крайна бедност. Пловдивските жители, които помнят погребението на покойния поборник Д. Матевски, починал през 1882 г. – 28.Х, за което се събра дискус даже и от другите народности; горнооряховци, които са видели как Ст. Фильов е изтърсил за въстанието кесията си, в която имало 12 600 гроша, а после освобождението в какво положение прекарваше живота си, ще утвърдят казаното от нас за окаяното състояние на мнозина от поборниците. Да! Вий народни поборници, прекарали сте и ще прекарате своя живот в такива тъги и неволи, но придобитата слава чрез вашата самоотверженост за благото на отечеството остава вечен и неизгладим спомен за имената ви в народната история, която ще служи за назидание и ръководство на нашето потомство; а всички онези, които се стремят върху вашите жертви да въздигнат своето материално състояние, с прекратяване на живота им ще угаснат от света. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44156

Фондация „Съпричастен кръст” ще чества Световния ден на зрението 9.10.2014г. и поздравява всички пациенти с очни заболявания Световният ден на зрението се провежда през втория четвъртък на м. октомври с участието на Световната здравна организация (СЗО) като световна инициатива за предотвратяване на слепотата до 2020 г. Тази година ще се чества на 09.10.2014г. Фондация Съпричастен кръст през 2012г с управител Доц.д-р Красимир Коев д.м. за първи път в България въвежда профилактични безплатни прегледи по случай Световния ден на зрението. Прoведени са през 2012 и 2013 по случай Световния ден на зрението за предотвратяване на предотвратимата слепота, която е 80% от цялата слепота. През 2014г Втория четвъртък на месец октомври ( 9.10.14г) Фондацията ще чества Световния ден на зрението. По благотворителните проекти на фондацията, които се провеждат през цялата година, досега безплатно са прегледани над 4000 души. По инициатива на Фондация „Съпричастен кръст” чрез благотворителните безплатни профилактични очни прегледи са прегледани пациенти с катаракта, глаукома, макулна дегенерация и др очни заболявания. Това са три от основните причини в световен мащаб, които водят до слепота. Според статистика на Световната здравна организация, световното население застарява и хората живеят по-дълго, но се увеличава и слепотата, причинена от хронични заболявания. Над седем милиона души ослепеят всяка година, но до 80% от случаите на слепота могат да бъдат избегнати, ако са резултат от лечими очни заболявания. Около 80 процента от 45те милиона слепи хора в света са на възраст над 50 години. Около 90 процента от тях живеят в страни с ниска доходност, където възрастните хора, особено по-възрастните жени, срещат трудности при получаване на необходимите грижи за здравето на очите. Въпреки това, много от възрастовите увреждания на зрението, водещи до слепота ,като катаракта, глаукома и рефрактивни аномалии, мохат да се излекуват лесно и евтино. Навременната намеса често забавя или намалява тяхното въздействие върху зрението. Сред приоритетните цели на инициативата е: Повишаване на обществената осведоменост относно слепота и зрителните увреждания, както и за сериозните международни проблеми на общественото здравеопазване. Важна част от програмата е увеличаване на достъпа до комплексни услуги за грижа за очите, интегрирани в системите на здравеопазването. "Универсално здравето на очите" включва няколко важни аспекта за успешното постигане очно здраве. Важна част от програмата е изграждането на успешна и устойчива мрежа за здравето на очите. Тя цели информираност на пациентите и осигурява достъп до услугите за очни грижи в различни направления, в зависимост от степента на необходимост, възраст и други фактори. Очният преглед е първата стъпка към диагностициране и лечение за почти всички очни заболявания. Призивът е насочен към пациентите да изследват зрението си за предприемане на мерки срещу различни очни проблеми, като рефракционни аномалии, диабетна ретинопатия, катаракта и др. Световният ден на зрението се отбелязва за първи път на 8 октомври 1998 г. Това събитие по-късно се интегрира като инициатива с глобална значимост. СТАТИСТИКА: Според Световната здравна организация (СЗО): Приблизително 285 милиона души по света живеят със слабо зрение и слепота От тях 39 милиона души са слепи и 246 000 000 имат умерено или тежко увреждане на зрението Около 90% от хора с увредено зрение в света живеят в развиващите се страни До 80% от слепота в света може да бъде избегната Около 19 милиона деца са с увредено зрение Около 65% от всички хора, които са с увредено зрение са на възраст 50 и повече години, докато тази възрастова група се състои от само 20% от населението на света Увеличаването на възрастното население в много страни означава, че повече хора ще бъдат изложени на риск от свързани с възрастта увреждане на зрението Топ причини за слепота: · катаракта · глаукома · свързана с възрастта дегенерация на макулата Топ причини за зрителни увреждания: рефракционни аномалии катаракта глаукома помътняване на роговицата диабетна ретинопатия трахома Поради тези причини, по проект на фондацията се провеждат регулярно профилактични очни прегледи с цел ранно диагностициране и превенция на очните заболявания, причиняващи слепота. Някои от значимите мероприятия, във връзка с които Фондация „Съпричастен кръст” е реализирала безплатните благотворителни очни прегледи Световния ден на зрението (който се отбелязва всеки втори четвъртък на месец октомври всяка година. Инициативата е част от проект на фондацията за въвеждане на регламентирани профилактични безплатни очни прегледи за цялото население на България един път в годината. Благотворителните мероприятия са съсредоточени върху изследване и диагностика на зрението, а очният преглед е първата стъпка към диагностициране и лечение на почти всички очни заболявания.

Ако имате млади ученици, студенти и/или приятели с интереси в областта на Космоса, ето един напълно безплатен и качествен двумесечен цикъл лекции с упражнения (провежда се на живо в София!) Целия списък с лекции може да намерите тук: http://www.spaceedu.net/#filter=.curriculum ----- Започна записването за програма "Space Challenges"! Ако обичаш Космоса и искаш да предизвикаш себе си - това е твоят шанс! Линк: http://www.spaceedu.net/#filter=.signup Срок за кандидатстване: 06.09. - 28.09.2014 Видео: Space Challenges Program | www.spaceedu.net www.spaceedu.net

Заснех почти целият исторически музей в Сараево, но качеството на снимките е доста зле, за което се извинявам. Чудих се дали да ги кача с такова качество, но по-добре да ги има с лошо качество от колкото въобще да ги няма. Ето как изглежда историческият музей в Сараево: По време на моето посещение имаше изложба посветена на "Сараевският атентат". Приложните снимки са с лошо качество, за което отново се извинявам

Просто могат да се влеят в тази тема Тази тема е създадена точно, за да няма други подобни във форума...нека всичко тук да е позволено...

26-ти конкурс на ЕС за млади учени - ще се проведе между 19-24 септември 2014 във Варшава, Полша Таз годишният конкурс на ЕС за млади учени (EUCYS) ще се проведе в новата библиотека във варшавският университет. От създаването си конкурса събира най-ярките млади умове в европейската наука, която подчертава значението на иновациите и научните изследвания за бъдещите поколения. Тази година се състезават 84 проекта от 36 страни, участниците в конкурса са 118 талантливи студенти на възраст между 14 и 21 години, като победителят ще се обяви за най-добрият млад учен на Европа за 2014 година. Повече: http://eucys2014.pl/

Европейската комисия днес (3-ти сеп, 2014) публикува доклад за равенството между половете в публичните научни изследвания, показващи разнообразието на политиките в 31 европейски страни. Постигнат е значителен напредък по отношение на баланса между половете в държавните структури в 18 страни. Въпреки това, като цяло постиженията не са достатъчни, за да се отбележи голям напредък. "Имаме нужда от съвместни политики, които ще постигнат реална промяна на равенството между половете в Европа....", заяви европейският комисар по въпросите свързани с изследователската дейност, иновациите и науката Мойра Гейгън-Куин. Повече на: http://ec.europa.eu/research/index.cfm?pg=newsalert&year=2014&na=na-030914

Нещо, което да ни накара да се замислим: Гледайте трейлъра на епизода "Построяване на космически Ноев ковчег" от поредицата "How the universe works" на Science Channel. В епизода ще разберете какво е технически необходимо, за да се построи такъв галактически кораб и как новата ракета на NASA, "Space Launch System", ще допринесе в такъв проект. YouTube Трейлър:

Ретро снимки от българското Черноморие, или посветени на него, могат да бъдат намерени във фотографската сбирка на фондация НАБИС по проекта Europeana Photography. Те представляват само малка част от почти 16-те хиляди фотографии, с които участва нашата страна.Фондация НАБИС е българският представител в проекта, чиято идея е да интегрира уникални и качествени дигитални изображения от първите сто години на фотографията (1839–1939). Сред най-старите снимки е направеният във Варна през 1874 г.портрет на Иван Драсов, съратник на Христо Ботев и Васил Левски. Шейсет и три години по късно – през 1937 г., обективът е запечатал четиригодишната княгиня Мария Луиза на морския бряг . Интересна е и може би първата снимка, документирала една от светските дами на 20-те години на миналия век по бански – актрисата Зорка Йорданова с приятелки на варненския плаж през 1924 г. В книгата си „Ненужните скептици“ Стефан Гечев пише за нея: „Беше невероятно нежна, въздушна, дошла сякаш от някакъв друг свят, в който обитават същества, които можеш само да съзерцаваш със спрян дъх от тих възторг.” В морската колекция могат да се видят фотографии от Созопол, Несебър, Поморие и Каварна. Най-много са снимките от Варна и Бургас. Сред снимките има и такива на поети и писатели, запечатали моменти от своята морска почивка със семействата или приятелите си. Любопитни са фотографиите на детската писателка и преводачка Калина Малина, заедно с учители от Втора софийска прогимназия на екскурзия във Варна през 1923 г.; на Панчо и Любен Владигерови, заедно с майка им Елиза на плажа във Варна(1926 г.), където компания им правят Григор Василев и съпругата му Мария; на Елисавета Багряна и Дора Габе, правени на морския бряг и др. Фотографският обектив е уловил и един от първите родни конкурси за красота във Варна през 1932 г. За ценителите на женската хубост ще бъде любопитно да проследят как се е променял идеалът за красота през годините. EuropeanaPhotography е международен проект, финансиран от Европейския съюз, в който участват 19 институции от 13 европейски държави. Началото му е поставено на първи февруари 2012 г., а продължителността му е до края на януари 2015 г. Названието е абревиатура на фразата ‘Европейски хранилища на колекции от дигитализирани стари фотографии с историческа стойност’ (EUROPEAN Ancient PHOTOgraphic vintaGe repositoRies of digitized Pictures of Historical qualitY) Фондация НАБИС /www.nalis.bg/ участва в проекта с 15 959 изображения. Следните институции са предоставили фотографии от фондовете си: Регионална народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, Регионална народна библиотека „П. Р. Славейков” – Велико Търново, Национален исторически музей, Национален литературен музей, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян, Общински културен институт „Музей за история на София”, Дирекция „Военно-исторически музей” – Плевен, Национална Библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Нов български университет, Държавна агенция „Архиви”, Институт за исторически изследвания при БАН, Софийски университет "Св. Климент Охридски" и други организации. В събраната колекция има и частни дарители, предоставили архивните си фотосбирки. „Княгиня Мария Луиза“ – Снимката показва княгинята, застанала на морския бряг. Фотографията е от 1937 г. Притежател на правата върху снимката е Държавна агенция „Архиви“. "Владигерови" - Панчо и Любен Владигерови, заедно с майка им Елиза, на плажа във Варна. Компания им правят Григор Василев със съпругата му Мария. Снимката е от 1926 г. Притежател на правата върху снимката е Държавна агенция „Архиви“. „Конкурс за красота“ – Дами се явяват на конкурс за красота във Варна през 1932 г. Притежател на правата върху снимката е Стойчо Млечевски. „Багряна във Варна“ - Елисавета Багряна /вляво/ със своя приятелка на морския бряг през 1930 г. Притежател на правата върху снимката е Националният исторически музей. „Дора Габе“ - Писателката и поетеса Дора Габе /вдясно/, заедно с приятелка на българското Черноморие през 1926 г. Притежател на правата върху снимката е Националният литературен музей. „Зорка Йорданова“ - Това е може би първата снимка, документирала една от светските дами на 20-те години на миналия век по бански – актрисата Зорка Йорданова с приятелки на варненския плаж през 1924 г.Притежател на правата върху снимката е Държавна агенция „Архиви“.

Вече доста се изписа по медийте за заразата в Африка, аз тук искам да цитирам част от статията в Капитал: Цялата статия: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2014/08/09/2358191_kogato_magiiata_izmestva_medicinata/?sp=1#storystart Пускам темата, за дискусия свързана с факти които ги няма в тази статия..., ако някой може да даде повече информация...

Най-новите и по-пълни прецизни обработки на получените досега данни от LHC са докладвани на тазгодишната 37-ма конференция по физика на високите енергии. Те показват с много по-голяма достоверност, че откритата частица има свойствата на бозона, предсказан от стандартния модел и намаляват съществуващите съмнения в интерпретацията на данните. http://www3.imperial.ac.uk/newsandeventspggrp/imperialcollege/newssummary/news_9-7-2014-10-28-17

„Диктаторът“ – биографичен труд, посветен на Стефан Стамболов Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=43068 Биографичният труд „Диктаторът“ от видния български писател, публицист и общественик Антон Страшимиров описва живота на една от ключовите личности в новата ни история – българския държавник Стефан Стамболов. Книгата е част от ценната поредица „Спасената история“ на ИК „Изток-Запад“. Известен главно с романа „Хоро“, Антон Страшимиров е автор на редица трудове, които са останали в сянка за широката общественост до 1989 г. Такъв е и „Диктаторът“, в който Страшимиров описва подробно живота на една от най-противоречивите личности в родната история – недолюбвания от едни и боготворен от други български държавник Стефан Стамболов. Роден във Велико Търново на 15 януари 1854 г., Стамболов не обелва дума до третата си година, когато изведнъж проговаря „като възрастен човек“. На 16-годишна възраст е изпратен „на учение в Русия“ като стипендиант на Търновското училищно настоятелство. Така, вече руски семинарист в Одеса, през 1870 г. Стамболов е библиотекар на тайна група руски идейници – „прудонисти“ (по името на Пиер-Жозеф Прудон – теоретик на анархизма). Както отбелязва Страшимиров: „В тоя къс период от ранните години на Стамболов трябва да се търсят както източниците на знанията му, така и зигзагът, по който се оформят основните черти на неговия характер, защото по-късно той е нямал време да работи върху себе си.“ След като полицията разбира за тайната група, арестува част от членовете й, но Стамболов дори не попада сред заподозрените. Въпреки това, той – „съумял да се приспособи в един търговски параход за матрос“, успява да избяга в Румъния, където става част от българските комитетски среди. Освен детството и юношеските години, в „Диктаторът“ Страшимиров описва и първите стъпки на Стамболов като апостол, въстанието в Херцеговина, участието му в Българския централен революционен комитет в Букурещ, в Руско-турската война, в Кресненското въстание, във всенародното изпращане на княз Дондуков и др. „Диктаторът“ излиза за пръв път през далечната 1935 г., но остава скрита за българския читател – тя дори не попада в събраните съчинения на Страшимиров. Авторът на предговора към настоящото издание – проф. Андрей Пантев, коментира: „Преиздавана и препрочитана, отхвърляна, но и сочена за образец, тя носи онази автентичност на преживяното – като наблюдение и съучастие, което рядко ни предоставят сухите статистически хроники. Кой твърди, че историята е несправедлива? След дълги години на невежествено или преднамерено забвение Стефан Стамболов се завръща в нашата памет с целия си блясък.“ Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=43068 Откъс от „Диктаторът“, Антон Страшимиров През освободителната война. Чувство на самоценка у национален вожд Ако приемем, че Стефан Стамболов (след преживяното в борбите за освобождение) вече се е надъхал с оная вяра в достойнствата на своя народ, която е ореол на предшественика му – Васил Левски, ще трябва да се съгласим, че той в края на краищата и сам се е надъхал със самовяра и несъзнателно се е почувствал сред бойците в тоя достоен свой народ не само генерал, но и главнокомандващ. А избраниците на съдбата – хората, надарени с духовна свръхсила – и без това се раждат с голяма подсъзнателна мярка за своята цена. Ето така трябва да погледнем на Стефан Стамболов, когато ще преценяваме неговото държане през освободителната Руско-турска война. Все пак отбягването на Стамболов да влезе в Българското опълчение, т.е. стоенето му далеч от самата огнена линия на войната, не би се оправдало с нищо и би било едно осъдително самомнение, граничещо с маниачество, ако той преди това не е водил въоръжена дейност, т.е. ако не е имал случаи да излага живота си за бъдещето на своя народ и на своята страна. Недопустимо е наистина да се мисли човек и да се чувства роден за народен вожд, а след като до 22-годишната си възраст не е излагал никога живота си за делото на своята страна, да оста­не безучастен и тогава, когато мъжете от народа му гинат в ужасите на една с неизвестен още край война! Такова държане е присъщо само на бездушни кариеристи. Случаят с Ботев е единствено логичният: той не би бил Ботев, ако не беше участвал с оръжие в ръка (безразлично като войвода или като редник), щом е избухнало в страната въстание. Защото той преди това не е имал случай да излага главата си в такава проповядвана от самия него борба. Остава обаче открит въпросът: къде е Стефан Стамболов при обявяването на освободителната Руско-турска война и какво той борави, щом не се ангажира в българското опълчение? По устното твърдение на живи сподвижници в Търново, щом се разчува за турските жестокости след Средногорското въстание, Стамболов минава в Румъния и предприема работа, която отговаря на неговото самочувство като народен вожд: той влага всичката си стихийна енергия в създаване комитети сред българите в Румъния, в Бесарабия и в Херсонската губерния – за подпомагане пострадалите в България. И както подобава на достолепен общественик, при самата тази своя работа той потърсва средства за своята издръжка чрез личен труд: става учител в голямата българска паланка Кубрат. Ето така обявата на освободителната Руско-турска война заварва Стамболов учител. И при позива за рекрутиране на българско опълчение той – само 22-годишен – вероятно се е видял пред морално изпитание. Българското опълчение се организира не от българските комитети, не дори от българските общини в Русия и в Румъния, а от руското военно командване. Това опълчение не е „помощна войска“ (Русия разполага с неизброима маса обучени набори!), а само плакарда1 за целите на войната. И естествено, в така сформираното опълчение дори фелдфебелите и сержантите ще бъдат руси. А българите ще са само редници, т.е. изравнени, обезличени (и еднакво псувани и хокани при обучение – както е редът във всички войски по света). Руското военно командване не е могло да допуска, че сред борещите се за освобождението си българи има вече изпитан кадър от ръководни лица във въоръжената борба. Същото се случи дори и у нас – при военната кампания срещу Турция през 1912 г. Свикахме „македонско опълчение“, а го поверихме само на началници, които бяха обучени в нашите офицерски школи и в нашите казарми! И македонските войводи – комай до един – не влязоха в строя на това опълчение. Те или се зачислиха като нестроеви, или образуваха набързо свои чети и своеволно нахлуха в Турция. Едвам после, през всеобщата война нашето военно командване се досети да даде на македонските войводи началнически постове в опълчението, та така да се организира Македонската дивизия. Не можете безпричинно само в името на граждански дълг да понижите в една война до редници ония, които са с проявено началническо достойнство и с изработена началническа психология. Това е деградиране, значи е наказание. И никой не би се подложил доброволно на такова изискване. Че и не трябва! Защото самата войскова дисциплина налага началникът да стои във всяко отношение по-горе от редника. Каква ще е тази войска, в която фелдфебели биха командвали на офицери! Нашият бляскав военен теоретик и храбър офицер – покойният полковник Борис Дрангов – срещнал във всеобщата война редник от Македонската дивизия, който спрял началнишкото му внимание с внушителния израз на своето лице. Полковник Дрангов се обърнал към войника с известния свой бащински тон: – Юнак, как те викат? – Павел Христов, г-н полковник. – Павел Христов? От Битоля? – Тъй вярно, г-н полковник. – Ти ли се, бе Павле? Глупости! Че ти за редник ли си? Върви с мене! Павел Христов беше ръководителят на Битолския революционен окръг. Човек достолепен, непретенциозен, изпълнителен, а едновременно и бляскав агитатор, и организатор! Но дошло време да се воюва наред с цялата българска армия и човекът влязъл в опълчението като редник. Обаче военният теоретик Борис Дрангов (който командваше полк в Македонската дивизия) веднага решил: Павел Христов не може да бъде редник. – Това е против духа в една армия! – натъртил той пред Павел Христов. И му възложил задачата да си подбере хора от полка и да продоволства последния... Условията, при които се е рекрутирало Българското опълчение в освободителната Руско-турска война, не са позволили на Стефан Стамболов да постъпи в него. И той се е чувствал толкова прав в своята изработена вече началническа психология, че е тръгнал из българските колонии да надъхва младите – да влизат масово в опълчението. Но сам е останал извън него – останал е да чака своето място в развиващите се събития. 1. Плакарда (фр.) – плакат. – Б.р. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=43068

Автор: Емилия Гочева, Лиана Гочева Обем: 344 стр. Издател: ИК "Колибри" Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=43096 Вие си мислите, че знаете руски. Толкова е лесен. Толкова прилича на българския... Е, вярно, има падежи, които малко усложняват работата. Но пък лексиката... Казват, че лексиката в двата езика съвпада до 80%! И изведнъж прочитате израза „свежая булка“ например. И как да ви дойде наум, че става дума за прясно хлебче, а не за свежа булка? Или ви казват: „Какая красивая у тебя майка!“. Оглеждате се за майка си и се чудите дали наистина е толкова красива, като и през ум не ви минава, че става дума за фланелката ви! Освен това разбирате, че руснаците не мият, а чистят зъбите си, бият стъклото, вместо да го чупят, и какво ли още не... И става тя една... Тoзи учебен речник е за всички, които изучават руски език, независимо от нивото, на което се намират. Ако сега започвате, той ще ви помогне да усвоите основната лексика, обогатена с най-актуалната, тази, която ще чуете и прочетете в новините. Ако знаете добре руски, тук ще намерите тънкостите, които ще ви помогнат да стигнете до следващо, по-високо ниво. Помагалото се състои от две части: - активен речник с превод на български език - речник на съчетаемостта на всяка заглавна дума в основните ѝ значения, с българските съответствия на всяко словосъчетание, с маркирани различия в съчетаемостта на двата езика. - над 5000 думи с превод на български - пълна съчетаемост на думата с превод на български - подчертаване на различията в двата езика - базов активен речник - най-новата и актуална лексика, необходима - за разбиране на средствата за масова информация - фразеологизми и техните български съответствия - ниво А1 – B2 Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=43096