Р. Теодосиев

Популярният канал Animal Planet за кратко измами света с псевдодокументален филм, според който русалките наистина съществуват Въпреки че лансира явни неистини, "Русалки: Новото доказателство" изстреля рейтинга на Animal Planet в небето. Само за три дни филмът е събрал над 3.6 млн. гледания онлайн, и то въпреки че сериозните медии бързо развенчаха измамата. "Не, русалките не съществуват", отсече списание Slate. "Този филм се излъчва по канал, който претендира да обучава хората по въпросите на природата и естествените науки. Шокиран съм, че Animal Planet пуска продължение", споделя авторът Дейвид Шифман, който е специалист по морска биология. Продуцентът на мистификацията Чарли Фоли от своя страна заяви: "Просто искахме да върнем на хората усещането за чудо." След всичко това обаче ще е чудо, ако зрителите продължат да се доверяват на т.нар. документални филми, излъчвани по научните телевизии. Източник - http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sedmicata/mediina_sergiia/2013/06/07/2077230_gnieshtiiat_trup_na_nauchnata_televiziia/

Над 50 хиляди списания с импакт фактор и е трудно...? Има ли нужда според вас от още подобни списания?

Професор Улрих Бек ще бъде новият Доктор Хонорис Кауза на Софийския университет На 4 юни 2013 г. от 11 часа в Аулата на Софийския университет с титлата Доктор хонорис кауза ще бъде удостоен проф. Улрих Бек. Предложението за връчването на почетния знак е на Философския факултет към СУ. Улрих Бек е професор в Мюнхенския университет и в London School of Economics and Political Science, автор на една от 20-те най-влиятелните книги на века - РИСКОВОТО ОБЩЕСТВО: По пътя към една друга модерност. Напоследък той е активен участник в дебатите по преосмислянето на съдбата на Европейския съюз и на цялостния европейски проект. Неговите анализи по темата предизвикват бурни реакции; тяхна кулминация е предизвикателната му книга Германска Европа: Новите властови пейзажи под знака на кризата. „Еврорискът” за Бек е ценностен, скрит зад по-видимия риск за политическата конструкция „Европа”, засенчен от най-видимия риск за финансовата конструкция „евро”. „Там, където дебне опасност, кълни и спасение” – този стих на Хьолдерлин обобщава оптимистичният възглед на автора. Улрих Бек е сред инициаторите на Манифест за преизграждане на Европа отдолу, наречен „Европа – това сме ние!”. В него се предлага един от възможните пътища на справяне с риска, и - преведен на много езици, Манифестът е отворен за онлайн подписване на страницата на „Алианц” Културщифтунг, Берлин (българска версия: http://manifest-europa.eu/).

В понеделник, 3 юни 2013 г., в 11.00 часа в Конферентната зала на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ ще се състои пресконференция на доц. д-р Теньо Попминчев. Доц. д-р Теньо Попминчев е възпитаник на Физическия факултет на Софийския университет. Завършва докторантура в Колорадския университет в Боулдър, САЩ. Доц. д-р Теньо Попминчев ще представи свои върхови резултати в областта на екстремната нелинейна оптика, постигнати в лаборатория в САЩ. В резултат на неговата работа за първи път експериментално беше реализиран рентгенов лазер със свръхкъси импулси.

Дни на Франсоаз Долто в България “Детето и психоанализата” 31 Май 2013 17:00 - 02 Юни 2013 13:00 За втора поредна година, между 31 май и 2 юни 2013 г., ще се състоят Дни на Франсоаз Долто в България “Детето и психоанализата” с участието на водещи френски психоаналитици – Мириам Сежер, проф. Ален Вание, Катрин Долто (дъщеря на Ф. Долто), Катрин Вание, Силвиан Джиампино и Георги Кацаров.. Събитието е насочено към психолози, педагози, социални работници, педиатри, неoнaтолози, акушерки, специалисти в домовете за деца, лишени от родителска грижа и други специализирани институции за работа с деца, студенти, родители и др. Дните на Франсоаз Долто в България се организират от Център „Зелената къща” с подкрепата на Факултет по педагогика към Софийски университет „Св. Климент Охридски”. На 31.05.2013 г. в 65 аудитория на Ректората от 17.00 часа ще се проведе открита лекция. На 01. и 02. юни ще се проведат работни ателиета на следните теми: Хаптономия; Жак Лакан и Франсоаз Долто; Малките деца и психоанализата, психоанализа в институции за деца; Неонатология и майчинство. Повече информация можете да намерите тук.

Катедра „Англицистика и американистика” към Факултет по класически и нови филологии и Изследователската лаборатория по терминография на Университет Лион 2 организират международна конференция на тема „Нови територии в словообразуването”. На 30 и 31 май 2013 г. от 10.00 до 17.00 часа в Конферентната зала на СУ и в Заседателна зала №1 ще се проведат паралелни сесии на конференцията. В Централното фоайе ще бъдат изложени постерите на участниците.

Списание ЛИК ЛИК – списанието за литература, изкуство и култура на БТА, основано през 1965 като дайджест за световна култура, рестартирало след 1999 с по-широк обхват, включвайки български автори, събития и личности, претърпява поредна метаморфоза в духа на времето – качва се на електронен носител. И занапред ЛИК ще отстоява утвърдения през четирийсет и трите години на своето съществуване авторитет – надежден водач в безбрежния океан на човешката култура. http://lik-bta.bg Ето и един интересен линк: http://detstvoto.net/index.php?newsid=2023

Благодаря! Всяка помощ в тази насока ще ми бъде в полза

ДОКТРИНАТА “МАХАН”: САЩ, КИТАЙ, ДРУГИТЕ И… НИЕ Автор: проф. Николай Витанов Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B8%D0%B5 If we wish to become a great commercial democracy, which necessitate a great development of our mercantile marine and important progress in our Colonial empire, we must possess a fleet of such strengththat no other power can dominate to our detriment the European waters onwhich our harbours are situated, or the oceans where our merchant ships circulate. J. L. de Lanessan Развитието на света и площад „Трафалгар” в Лондон Както на доста хора е известно (а на още повече не е известно), покрай другото моитe занимания включват и математическа социална динамика и математическа икономика. Приятелите, а напоследък и медиите, започнаха често да ме питат накъде върви светът, какво става в Гърция, как се развива Германия или накъде върви България. Доста по-рядко ме питат къде е логиката в това развитие, а когато ме попитат, почти винаги остават изненадани от това, което им разказвам. Например малко незабелязана остава новината, че САЩ пренасочват военни и други ресурси от района на Атлантическия океан към района на Тихия океан. Защо обаче го правят? Да не би Европа да не им е повече интересна? Или има нещо друго, което ги принуждава да действат така? Оказва се, че има. Фиг.1: Горен ред - ляво: адмирал Хорейшо Нелсън, дясно: плакат, посветен на победата при Трафалгар. Долен ред – ляво: Площад „Трафалгар” в Лондон с колоната на адмирал Нелсън, дясно – битката при Трафалгар Когато посещавате Лондон, идете на площад „Трафалгар”. Там няма как да не забележите огромна колона. На върха на колоната, далеко, далеко от земята и близо до небето е статуята на един човек – адмирал Хорейшо Нелсън. Но защо адмирал Нелсън има такъв впечатляващ паметник, какъвто херцогът на Уелингтън, спечелил битката при Ватерло или пък самият Уинстън Чърчил нямат? Какво толкова е направил адмирал Нелсън, като е разбил френско-испанския флот при Трафалгар? И какво общо има това с плановете на САЩ, споменати по-горе? На този въпрос ще отговоря тук. Фиг. 2 . Ляво - адмирал Алфред Махан. Дясно – пощенска марка посветена на влиянието на американския флот за отварянето на Япония към запада – 1853 г. На портрета – комодор Матю Пери. По същото време когато един известен нашенец ревял „Булгар, булгааар…”, плувайки във Виенската баня, в Съединените щати адмирал Алфред Махан изследва историята на военноморските битки и разработва стратегия, известна днес като доктрината „Махан”, основана на идеята, че който владее моретата, владее света [1-3]. Махан дебело подчертава, че морската мощ не дава безгранични възможности на една държава да налага волята си на останалите. Но все пак тя дава съществени възможности, които са особено важни в днешния глобален свят. Основи на морската мощ на една нация Britain’s seapower…lay not just in the navy or thebattlefleet, but in the effective integration of heradministration, political system, army, colonies andmaritime economy towards the ends of the state. R. Harding Морската мощ на една нация зависи от действията на държавата и по-конкретно - от икономическата и външната политика на държавата [4]. От гледна точка на външната политика, за да се разбере морската мощ, човек трябва да се концентрира върху отбранителната политика и военната стратегия на държавата, а военната стратегия има 3 елемента – стратегия за въздуха, земята и водните площи (океани, морета, езера и реки). Трите елемента на стратегията определят съвместните операции за отбрана на държавата, а част от тези операции са военните операции. За да разбере морската мощ от друга глeдна точка – тази на икономиката, човек трябва да се съсредоточи върху цивилната морска политика на държавата и по-точно - върху цивилната и морска стратегия, част от която е морската търговия. В пресечната точка на цивилната морската стратегия и отбранителната политика са 4-те елемента на морската мощ на държавата: морският потенциал за военни операции, реално провежданите отбранителни и други военноморски операции, морският потенциал за цивилни нужди (като търговия или риболов) и реално провежданите морски дейности за цивилни нужди. Материалното изражение на военноморската мощ са военноморския флот, бреговата охрана, фабриките за продукция, свързвани с морски суровини или с морските дейности на държавата. Резултатът от морската мощ е, че се получава капацитет за влияние върху други държави и други процеси чрез това, което държавата извършва в моретата и чрез моретата. И така, както се вижда, морската мощ не включва само военноморския флот. Основата на доктрината „Махан”: защо моретата са важни? Military strategy must now be understood as nothing less than the overall plan for utilising the capacity for armed coercion—in conjunction with the economic, diplomatic and psychological instruments of power—to support foreign policy most effectively by overt, covert and tacit means… R. Osgood Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Здравейте, дали някой знае за провели се Еко - проекти за планина Витоша? Търсят се екипи от учени, провели екологични проекти на Витоша и за Витоша... Всяка информация би била от полза

Утре вечер, аз отново съм водещ и очаквайте: Този петък в първата част на „Рибен буквар” с Николета Райкова-Петрова си говорим за неформалното образование и има ли почва то у нас. Какъв е процесът на този тип образование и образование ли е това в действителност? Разговорът ни е обвързан и с ученето чрез правене – learning by dоing, защото хората се учат, докато правят нещо, а не докато слушат някого. Курс на обучение ли е всичко това или личен избор. Николета Райкова-Петрова е учител в International School Uwekind, млад и деен радетел на неформалните методи на обучение. Дошло ли е времето да се отворят врати и за новаторското в образованието ни? Във втората част на „Рибен буквар” наш гост е Поли Муканова, докторант към Катедрата по библиотекознание, научна информация и културна политика във Философския факултет на Софийския университет. С Поли разговаряме за нейното изследване „Четенето и читателите в българското общество (1878-1944): Институцията библиотека”. За първи път в това изследване се анализира развитието на четенето през историята на библиотеките. За първи път в българската изследователска традиция е очертан специфичен ракурс върху читателските практики с акцентирането върху групата на жените читателки. Бъдете с нас и този петък от 18 часа по Бинар!

„Рибата в мен” – пътят към нашите прародители минава през вкаменелостите и стига до древните океани Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1084 За удивителната история на изумителния фосил Tiktaalik, а и за историята на неговите еволюционни наследници, ни разказва блестящият палеонтолог Нийл Шубин, който в прекрасната си книга „Рибата в мен“ (ИК „Изток-Запад“) проследява еволюционния път на човечеството – от древните водни басейни до съвременните урбанизирани джунгли. Защо изглеждаме по начина, по който изглеждаме? Видният учен Нийл Шубин, палеонтолог и професор по анатомия, един от откривателите на уникалния фосилTiktaalik – „рибата с ръце”, разказва чрез„Рибата в мен” историята на нашите тела така, както тя не е била разказвана никога досега. Изследвайки изкопаеми и ДНК, Шубин показва, че човешките ръце всъщност приличат на рибешки перки, главите ни пък са сходни с тези на отдавна измрели безчелюстни риби, а основните части на нашия геном функционират също като тези на червеите и бактериите. По този начин смайващото съдържание на„Рибата в мен” ни кара да видим себе си и околния свят в съвсем нова светлина. „Най-добрите карти, които могат да ни ориентират в човешкото тяло, се крият в телата на другите животни”, обяснява ни Шубин още в първите страници на своята изключителна книга. „Най-лесният начин да запознаеш студентите с нервните връзки в човешката глава е да им покажеш как стоят нещата при акулите. Най-пряк достъп до структурата на крайниците пък ни осигуряват рибите. Влечугите са особено ценни, за да опознаем мозъка. Причината е, че телата на тези създания най-често са по-елементарни версии на нашите собствени.” От„Рибата в мен” научаваме още, че преминаването от живот във водна среда към живот на сушата се е нуждаело от бавно приспособяване. Изследваниятата, извършени върху фосилите от скъпоценния за науката вид Tiktaalik, дават особено любопитни резултати... Преди 375 млн. години Tiktaalik е бил в стадий на еволюцията между риби и животни, които могат да ходят. Става дума за хищник, който е достигал дължина няколко метра, имал е остри зъби, а главата му е напомняла тази на крокодил. Животното е описано за пръв път през 2006 г. и е притежавало много от характеристиките на рибите – примитивна челюст, плавници и люспи. Същевременно обаче е имало глава, врат, ребра и наченки на крайници, характерни за сухоземните обитатели. Като изследвали части от черепа му, учените установили, че е налице трансформация на някои вътрешни структури на Tiktaalik, за да може животното да се движи на сушата и да диша. „Рибата в мен” е научнопопулярна книга в най-добрите традиции на своя специфичен, но безкрайно важен жанр – тя е информативна, достъпна и разказана със заразителен ентусиазъм. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1084

Торе Янсон проследява историята на езиците Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1108 Как възникват и изчезват езиците? Защо някои от тях се говорят само сред шепа хора в рамките на няколко поколения и след това „умират“, а други завладяват хиляди хора по света всеки ден? Каква е връзката между езиците, историята и еволюцията? „Кратка история на езиците“ (ИК „Изток-Запад“) на шведския лингвист проф. Торе Янсон се занимава с тези и още редица въпроси, свързани с езиците и тяхната роля в хода на историята. Езиците са безценно богатство за всеки, който ги владее. Едни „живеят” само няколкопоколения, докато други съществуват хилядолетия. Някои се говорят едва от шепа хора, а други – от стотици милиони. Въпреки че много от езиците днес спадат към едни и същи езикови групи, между тях има и огромни разлики. В изследването „Кратка история на езиците“ шведският лингвист проф. Торе Янсон проследява произхода на езиците – как се появяват и изчезват, от какво зависят различните им съдби, от какво се влияят и т.н. Ученият набляга на неразривната връзка между език и история. Езиците, твърди Янсон, се повлияват от историческите събития, но и те често зависят от езика, на който хората говорят. Разкритията в „Кратка история на езиците“ поставят акцент върху ролята на езиците в хода на историята и еволюцията на човека. Разгледани са няколко исторически периода (от праисторията до далечното бъдеще) и много езици, за да се покажат миналите и настоящите взаимодействия между тях при различни обстоятелства. Редица примери илюстрират по интересен начин някои от основните тенденции в отношенията между езика и историята. Граничната зона между лингвистика и история е доста пренебрегвана като област за научни изследвания и до момента почти няма опити за нейното систематизиране. Това, което Янсон излага в „Кратка история на езиците“ за основните тенденции в тази област, до голяма степен произтича от дългогодишния опит научения в сферата на лингвистиката. Той следва класическа филология в университета в родния си градСтокхолм, Швеция, защитавайки докторска степен по латински език през 1964 г. Академичното му развитие преминава през различни преподавателски и изследователски длъжности в университети в Лос Анджелес и Стокхолм, както и към Шведския съвет за изследвания в областта на хуманитарните и социалните науки. В университета в Гьотеборг Янсон преподава латински език, а по-късно и африкански езици. Автор е наняколко книги и голям брой статии в областта на латинския език, общото езикознание, фонетиката и африканските езици. „Кратка история на езиците“ съдържа карти на различните индоевропейски езици и езиците банту, които се говорят в различните краища на Европа, Африка и света. * „Да знаеш много езици, значи да имаш много ключове за една врата.“ Волтер Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1108

„Лятото на 1913 година” – война, зверства, геноцид… Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1100 Сто години след Междусъюзническата война излизат наяве зверствата, които българският народ в района на Беломорска Тракия е преживял през 1913 г. Изданието „Лятото на 1913 година“ (ИК „Изток-Запад“) със съставител Георги Илиев съдържа документирани свидетелски показния за събитията на Балканите по време на Междусъюзническата война. Терминът геноцид (от гръцки: γενο – род, племе и латински: caedo – убивам), въведен за първи път вначалото на 30-те години на XX век от полския юрист Рафаел Лемкин, получава международен правен статус след края на Втората световна война (на 9 декември 1948 г.) с „Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид“. Тя го дефинира като тежко престъпление против човечеството. В по-широк смисъл геноцидът е: целенасочено и систематично унищожаване (частично или пълно) на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством тежко физическо или психическо нараняване, убиване, възпрепятстване на възпроизвеждането на членовете на тази група, насилствено отнемане на деца и причиняване на тежки условия за живот, с цел унищожение. Документирани свидетелски показания засъбитията на Балканите през лятото на 1913 г. – Междусъюзническата война, събрани в изданието „Лятото на 1913 година“ със съставител Георги Илиев, доказват, че българското население от стотици села, разположени между Черно море, Мраморно море, Бяло море, Егейско море, Дойранското и Охридското езеро, са били подложени на етническо прочистване и са станали жертва именно на геноцид. Едва месеци след блестящите победи на българската войска по време на Балканската война, донесла освобождението на българите в Тракия и Македония и очертала с Лондонския мирен договор по-обширни граници на държавата от тези с договора от Сан Стефано, България изживява може би най-страшната национална катастрофа в историята си – стотици хиляди българи стават жертви на жесток геноцид през 1913 г. Днес оцелелите след това престъпление неправилно са наричани бежанци или изселници... „Лятото на 1913 година“ съдържа документи, които показват, че тези хора в действителност са жертви на масово, системно етническо прочистване, продължило дълги години. Книгата с подзаглавие „Документирани свидетелства за геноцида над българите“ цели да направи обществено достояние тази българска трагедия и да докаже чрез всички документирани свидетелски показания за събитията на Балканите от 1913 г., събрани в нея, че българският народ по тези земи е бил подложен на изтребване. „Лятото на 1913 година“ е третата книга от поредицата „Спасената история” и излиза от печат на 8-ми април. * „По време на война истината е толкова скъпоценна, че трябва да я охраняват стражите на лъжата.“ Уинстън Чърчил ОТКЪС ОТ КНИГАТА „ЛЯТОТО НА 1913 ГОДИНА”... Източник №66: През 1914 г. чешкият журналист и писател Владимир Сис посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи (в-к „Сега“, 23 януари 2004). Научил от потърпевши за издевателствата над българите, Владимир Сис решава да се запознае на място с тази трагедия. През май 1914 г., т.е. десет месеца след края на войната, като гражданин на Дунавската империя и познат на германския консул в Атина, на свои разноски той посещава бившия пленнически лагер на остров Трикери. И ето какво пише: „В Трикери, обясняваше ми той (германският консул в Атина), са били българските пленници. Много от тях са измрели, труповете са били погребвани на плитко, а някои са останали и непогребани... Боже мой, стотици гробове, стотици непогребани мъртъвци – печални затворници, умрели далеч от своя роден край...“ Когато тръгва от Волос за островите, Сис разговоря с гръцки лодкари. Те му разказват: „Да, господине, колко умряха там. Може да видите гробовете им. Но да не мислите, че това са всичките. Колко бяха удавени, колко... Нямат брой. „Удавени“? Разбира се. Сами няма да скочат в морето. Хвърляхме ги ние, още от Солунското пристанище. Как защо? Българи бяха и нищо повече. Хиляда, две хиляди по-малко – толкова по-добре за нас. Веднъж – виждате ли оня платан? Там стана това, веднъж там щяха да ги стоварят. Нашият капитан каза: „Хайде, момчета, да видим колко знаят да плуват българите. Искаха море – нека го опитат“. Нарочно спряхме парахода в открито море, доста далеч от брега. И захвърляхме българите в морето. Имаше какво да се гледа, весело беше, да... Който знаеше да плува, стигна до брега, който не – на дъното.“ По-нататък Владимир Сис пише: „Във Волос узнах, че морето изхвърлило няколко български трупа. Попитах за техните гробове – показаха ми морето. Вързали на труповете тежки камъни и пак ги хвърлили във водата. Голяма част от тези, които са стигнали до лагера, също са били обречени на смърт. Оставени са на открито в непоносимите летни условия на острова – без вода и храна, без какъвто и да е покрив над главата, на неизброимите облаци от насекоми и естествено – започват болестите малария и холера. Спят в изровени с голи ръце окопчета в пясъка. Вода за пиене търсят от изкопани от тях плитки кладенчета, които обаче се пълнят със солена вода. Храната е рядко докарвана с гемия – хляб в чували, който моряците нарочно хвърляли в морето.“ „Колко са били тия нещастници?“ – пита се Сис. „Гърците говорят за 7000. От тях и половината даже не са войници. Повечето са били македонски българи: селски първенци, събудени селяни, бивши комити, учители, свещеници, търговци и еснафи. Имало е даже и една жена...“. Това той научава от оставената тук калугерка, която се грижи за местния манастир. Състоянието на гробовете на починалите на остров Трикери българи потресло Сис: „Пред моите очи стоеше зловещото лобно място... Спирам се вцепенен. Пред мене – цяла гора от ниски дървени кръстове. Гробовете един до друг, изгубени и обрасли с бурени и храсти, и само приведеният кръст показва, че тук тлеят останките на някой нещастник.“ Сис се мъчи да разчете надписите, но напразно. Само на някои от тях имената са оцелели. В това занемарено гробище журналистът намира един-единствен каменен кръст, за който пише: „С каква мъка, с какво трогателно търпение трябва да е бил издялан той! Чета: Манол Станков от Заноге (околия Врачанска)“. Тоя, който е положил толкова труд, за да издяла каменния кръст, той е обичал много, твърде много покойника... Може би това е единствен син на баща, също войник. Може би те наедно, под сянката на своето знаме, са видели не едно сражение и не една победа. И най-после тук, на тоя пустинен остров, е угаснал обичаният син...“ Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/1100

Мечтаните градове/Завладяващи градски пейзажи Автор: Антъни Мейсън 50 ОТ НАЙ-НЕЗАБРАВИМИТЕ ГРАДОВЕ В СВЕТА Прага, Чехия Дубровник, Хърватска Будапеща, Унгария Родос, Гърция Истанбул, Турция Болоня, Италия Флоренция, Италия Рим, Италия Венеция, Италия Барселона, Испания Севиля, Испания Париж, Франция Лондон, Англия Единбург, Шотландия Амстердам, Холандия Брюж, Белгия Берлин, Германия Хайделберг, Германия Виена, Австрия Копенхаген, Дания Краков, Полша Санкт Петербург, Русия Киото, Япония Токио, Япония Окланд, Нова Зеландия Хобарт, Тасмания Мелбърн, Австралия Банкок, Тайланд Хонконг, Китай Пекин, Китай Шанхай, Китай Джайсалмер, Индия Канди, Шри Ланка Исфахан, Иран Абу Даби, ОАЕ Йерусалим, Израел Фес, Мароко Маракеш, Мароко Занзибар Сити,Танзания Кейптаун, Южна Африка Буенос Айрес, Аржентина Рио де Жанейро, Бразилия Мексико Сити, Мексико Хавана, Куба Сейнт Джордж, Бермуда Бостън, САЩ Ню Йорк, САЩ Сан Франциско, САЩ Ванкувър, Канада Монреал, Канада Трептящи и космополитни, модерни и неповторими. Голямата привлекателност на градовете е в шанса за открития и обещанието за нещо ново. Всеки със свой собствен изкусителен чар, градовете са въздействаща емоционална призма на културата, архитектурата и историята на своя регион, на неговото население и характер. Тази прекрасно илюстрирана книга разкрива богатите и многостранни слоеве, съставляващи 50 от най-пленителните и вдъхновяващи урбанистични дестинациив света. Откалейдоскопичната смесица на древност и съвремиев Пекин до повехналия разкош и елегантност на Хавана, известният писател и пътешественик Антъни Мейсън разказва историята за наследството и облика на всеки един град. Чрез ярки описания и проницателни коментари, той завладява въображението, потапяйки ви в експлозията от цветове на Деня на мъртвите в Мексико сити, опияняващите аромати из тесните улички на Маракеш, задъхания блясък на Хонконг и романтичната красота на венецианските канали. Тук ще откриете както внимателно подбрана колекция от най-известните световни метрополии като Ню Йорк, Париж и Токио, така и освежаващото присъствие на по-малко известни места: величественият ирански Исфахан, съхраненият с любов Сейнт Джордж, кацнал на крайчеца на Бермудските острови и Канди, свещената перла в короната на Шри Ланка. С ценни съвети и напътствия какво да видите и посетите и изобилие от поразителни цветни фотографии, Мечтаните градове ще ви пренесе в най-вълнуващите и уникални места на планетата. Купи: http://ciela.bg/books/book/mechtanite-gradovezavladiavashti-gradski-pejzazhi/1220

Опасният код на богомилите Автор: Христо Буковски Тази книга е не просто своеобразен пътеводител за сакралните места по българските земи – тя е интегралната история на мистериите в тях от обозримото далечно минало до днес. В нея увлекателно се описват всички известни (но никъде по такъв начин събрани заедно!) подробности за тайнствата, извършвани в праисторически, древни и по-нови светилища. През наситените с любопитни подробности разкази за легендарни чудотворства на митични, библейски и исторически герои тече истинско разследване какво са опитвали да прикрият мисионерите на църковния клир, когато яростно са разбивали капищата. Купи: http://ciela.bg/books/book/opasniiat-kod-na-bogomilite/1666

Regional Focus: The Escalating Eastern European E-Commerce Craze By Pavel Marceux, Technology, Communications and Media Analyst at Euromonitor International Rapid growth in Internet usage and consumer demand has seen the Eastern European Internet retailing market, whose value expanded by 107% in real terms over 2007-2012, enter the mainstream. Stronger supply links between e-commerce businesses and cheap manufacturing markets, such as China, and a more tech-savvy consumer base have been factors driving this trend. However, a lack of electronic banking integration and high competition in some segments are proving challenges to e-tailers. Largest Internet Retailing Markets in Eastern Europe: 2012 US$ million Source: Euromonitor International from trade sources/national statistics Note: Retail value RSP excluding sales tax The increasingly low start-up costs of running an online retailing business, due to technological breakthroughs in cloud computing and bandwidth affordability, have encouraged private enterprises to mushroom across Eastern Europe. Willing consumers looking to make savings in an environment of a global economic slowdown have boosted the segment. Russia is home to the largest Internet retailing market in the region, with a value of almost US$10.5 billion in 2012; Nonetheless, the emerging nature of regional economies means that some aspects of e-commerce remain underdeveloped, with electronic payments still underutilised and the sector generally unregulated. A lack of consumer trust therefore still exists, and segments such as digital communications, which tend to offer proven brands, often perform better than others. Consumer electronics and video games hardware made up the largest share of Eastern European Internet retailing in 2012, excluding other Internet retailing, at 23.7%. Implications The popularity of e-commerce has helped spawn offshoot business opportunities in the region, even though a cash economy continues to dominate in the sector: The integration of the post-communist Eastern bloc into the global economy has seen Internet retailers reach out to cheap manufacturers abroad, especially China, in a bid to increase profit margins. The inflow of cheaply produced goods in segments such as communications, clothing and accessories has flooded the regional e-commerce segment and provided consumers with significant savings compared to in-store retailers. Imports from China to the region amounted to over US$100 billion in 2012; The twin impacts of growing disposable incomes and greater telecom penetration have driven the Internet retailing boom. The take-up of social and digital media, which have provided the necessary marketing platforms, has also increased traffic to retailers. Eastern European per capita disposable income expanded by 20.6% in real terms over 2007-2012, while the percentage of the populace using the web almost doubled from 28.4% to 52.1% over the same period; Eastern European Per Capita Annual Disposable Income and % of Population Using the Internet: 2007-2012 US$ '000 / % Source: Euromonitor International from national statistics/trade sources However, low-level electronic banking penetration means most consumers prefer to pay by cash, limiting the efficiency of operations for retailers. Nonetheless, a burgeoning number of payment gateways, such as Visa's Qiwi in Russia and PayLane in Poland, are offering consumers alternative methods of payment, which is attracting a greater number of willing shoppers; The region's less saturated Internet retail markets are seeing the most rapid expansion in e-commerce, as Internet penetration catches up with the commercial potential. Opportunities are extensive for e-tailers to tap into urban markets in countries such as Albania, Macedonia and Lithuania and benefit from a growing middle class, which is becoming increasingly accepting of online transactions. Albania saw the fastest rise in Internet retailing value in 2012, at 23.6% in annual real terms; More advanced markets in Eastern Europe, such as Poland, Russia and the Czech Republic, are already extremely competitive, especially in in-demand segments such as communications. This is benefitting consumers on the ground as discount wars between established online retail brands, such as Oldi and Video-Shoper, are driving down prices. Prospects The Internet retailing boom is set to continue in the region going forward, boosted by rising web usage via mobile wireless devices, the continued substitution effect of e-commerce goods and services for bricks and mortar stores, and progress in technology allowing for server costs to decline. Serbia is set to see the fastest expansion in Internet retailing value in 2013, rising by 21.8% in annual real terms, while Russia will continue to be the largest market by virtue of its massive population size; The ability of online operators to minimise the payments of bribes or protection money to corrupt officials is set to be a big driver behind the e-commerce movement. The lack of a physical storefront makes it significantly harder to be exploited by shadow economies, which are still in operation across many Eastern European markets. Ukraine, for example, ranked 144th in 2012 in the Transparency International's Corruption Perceptions Index; However, the primary consumer group utilising online retailing services remains the under-30 section of the population, partly a result of low-level Internet usage among the older demographic. Online businesses that can market their products to older brackets, which are expanding due to rapid population ageing, and get them using the web can unlock considerable opportunities among this sleeping giant. By 2020, only around 55.0% of Eastern European households are expected to possess a broadband Internet enabled PC.

Световни учени дискутираха дигитализацията на книгите Световни учени от областта на библиотечното дело дискутираха в София дигитализацията на книгите на форума „Дигиталната библиотека – технологични и социални проблеми“. Организатор на конференцията е Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система” /ФНАБИС/. Повече от 300 български и международни специалисти се включиха в събитието. Библиотеките са основни институции в демократичните общества, които дават достъп до информация и ресурси за информиран избор и решения, заяви при откриването на форума посланикът на Съединените щати Марси Рийс. Емоционалното й изказване допълни председателят на борда на директорите на фондация „Америка за България“ Карл Форцхаймър. Той изрази радостта си от развитието на дигиталните технологии у нас. „Преди 4 години споделих надеждата си, че прашните картотечни чекмеджета ще са само история и българите ще имат достъп до информационна система, сега това вече се случва“, заяви Форцхаймър. „Дигиталният каталог на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ има около 550 посещения на ден, като повече са през почивните дни, стана ясно на форума. „Дигитализирането дава възможност да се представят заедно, като органична библиотека, книги, миниатюри, стари ръкописи от различни библиотеки, пръснати из цял свят, като България има своето участие в този процес.“, заяви директорът на Националната библиотека проф. Боряна Христова. По думите й в каталога вече има 200 хиляди дигитализирани файла с периодични издания. Проф. Христова сподели и за идеята за създаване на „Библиотека на отричаните книги“, която ще бъде каталог на апокрифни книги, забранени текстове от V в. пр. Хр. до XIX век. Проф. Робърт Дарнтън - директор на университетската библиотека в Харвард и професор в същия университет, изрази увереност, че дигитализацията като процес трябва да се използва за осигуряване на по-широк достъп до демократизацията. Съвременните технологии помагат за отключване и достъпност до знанието, за премахване на невидимите бариери пред знанието, допълни той. Проф. Дарнтън даде пример с начина на работа на Американската дигитална обществена библиотека /АДОБ/. По думите му дигиталните библиотеки на различни университети доброволно присъединяват колекциите си към АДОБ. Това е нов вид библиотека, която е свободна и отворена за всички като дори всеки гражданин може да предоставя личните си книги за дигитализиране и включване в колекцията на АДОБ. Разбирането на учредителите на АДОБ е, че щом една книга вече не е в продажба, то тя трябва да се предоставя за ползване на обществото – да не важат авторските права в този случай. Основната идея на АДОБ е да развие общностно съзнание чрез дигитализация на книжни материали. Проф. Дарнтън отбеляза, че проектът е стартирал на 18 април 2013 и само през първата си седмица има 5.5 млн. сваляния на файлове и документи. Според него АДОБ е съвместим и с европейския проект EUROPEANA. Изпълнителният директор на ФНАБИС Динчо Кръстев обърна специално внимание на EUROPEANA като подчерта, че той вече е сред основните приоритети на ЕК за периода 2014 – 2020. Част от проекта е и EuropeanaPhotography, където фондация НАБИС участва с 15 000 изображения, предоставени от български архиви, библиотеки, музеи и частни колекции. Фондацията развива и първия единен онлайн каталог на академичните библиотеки в страната – Своден каталог НАБИС като към момента в него може да се извършва търсене и библиографска справка сред почти 2 милиона записа. Директорът на Нюйоркската обществена библиотека Ан Торнтън изтъкна, че от уебсайта на библиотеката има достъп до Сводния каталог на Фондация НАБИС. Тя представи и новият проект за уеб платформа, която ще позволява на потребителите да сравняват стари ръкописи, да слагат свои бележки към текстовете. Тази система ще позволява транскрибирането на ръкописи от всички езици и индексирането им от различни уеб търсачки. Съвсем ново е партньорството между трите най-големи обществени библиотеки в Ню Йорк – Бруклинската библиотека, Обществената библиотека в Куинс и Обществената библиотека на Ню Йорк, които чрез общ интерфейс предоставят достъп до колекциите и фондовете си за учениците от 17 000 училища в щата Ню Йорк, като само 3000 от тези училища имат свои библиотеки, стана ясно на форума. Със свой панел се включи и председателят на Държавна агенция „Архиви“ Мартин Иванов. Според него обществените институции на паметта (библиотеки, музеи, архиви) преминават към своята 2.0 версия. От затворени институции, обърнати към себе си и с фиксирано работно време за посещения, сега нещата са коренно различни благодарение на новите технологии. Ключовото послание вече е „отворен достъп“, „използване“, и „преизползване“ на информацията. Той анонсира и предстоящия проект между държавната агенция и Фондация НАБИС - photoarchive.bg. Това ще е уеб платформа, в която потребителите ще могат да качват свои лични стари снимки, да тагват личности върху снимки, да създават лични профили, галерии, колекции със снимки и документи, както и да транскрибират текстове доброволно. Бележки за редактора: Фондация НАБИС е автор на проекта за създаване на единен своден онлайн каталог на академичните библиотеки в България, който да дава възможност за интегрирано търсене чрез интернет в каталозите на тези библиотеки, както и достъп до библиографската информация за техните книжни и електронни ресурси и до предоставяните от тях услуги през общ портал. До момента 29 библиотеки са се включили в проекта, като мрежата на участниците постепенно и постоянно се разширява. Издирването и ползването на библиографски източници, нужни на учени, преподаватели, студенти и специалисти във всекидневната им работа е трудно и отнема много време. Проектът за Сводния каталог НАБИС решава тези проблеми буквално с един клик, затова мотото е „Клик към знанието“. Финансиран е от Фондация „Америка за България“, като това е най-големият проект на организацията в България. Фондация „Америка за България” подпомага израстването и укрепването на динамична пазарна икономика и демократично общество в България и подкрепя страната в постигане на пълния ѝ потенциал на успешна и модерна европейска нация. Основана през 2008 фодина, Фондацията е наследник на Българо-американския инвестиционен фонд, създаден от правителството на САЩ чрез Американската агенция за международно развитие. Грантовете, които Фондация „Америка за България” предоставя, продължават отношенията на доброжелателство и приятелство между народите на САЩ и България.

OPTIX – ПРОЕКТ, ФИНАНСИРАН ОТ ЕС, НАПРАВИ ПРОБИВ В ОТКРИВАНЕТО НА ЕКСПЛОЗИВИ Устройство, базирано на авангардна оптична технология, открива под 1 мг експлозиви на разстояние от 20 метра. Консорциумът Оптикс (Optix) успешно разработи и тества прототип на преносимо устройство за откриване на изключително малки количества експлозиви на разстояние 20 м. С тази иновация Консорциумът предоставя безценно средство в борбата срещу бомбените атентати на полицията и охранителните служби. Няма друга развойна организация или компания, която да е постигала подобен резултат, издигащ европейската индустрия в безпрецедентната позиция да предоставя на пазара иновативна технология. Консорциумът Оптикс е получил 2.4 милиона евро финансиране от Комисията на ЕС и се оглавява от испанската консултантска компания Индра (Indra). "Откриването на взривни следи от разстояние ще увеличи сигурността при всеки от възможните сценарии. Освен значителното подобряване на сигурността, използването на тази неинвазивна и безопасна система за откриване на експлозиви ще намали и неудобствата за гражданите,” пояснява Алберто Калво, Директор по сигурността в Индра. Как работи Оптикс - системата за откриване на експлозиви Системата използва напреднала оптична технология. Нивото на прецизност се постига благодарение на лазери, които разпознават атомната и молекулярна структура на експлозива. Устройството моментално сканира от разстояние съответните обекти, например автомобил, багаж или непрозрачен контейнер, като отчита остатъчните следи. В действителност е почти невъзможно експлозивите да се обработват и транспортират без да останат следи: малки количества полепват както по повърхността на предметите, в които се транспортират, така и по ръцете на хората, работили с тях, следователно и по всичко, което те докоснат. За да се бъде системата Оптикс преносима, ще бъде интегрирана в платформа на колела, която лесно може да бъде транспортирана в бус със стандартни размери. Платформата би могла да бъде пусната в действие на паркинг или улица например, където да сканира за следи от експлозиви места като волана или вратата на превозното средство. Полицейски служител ще контролира платформата дистанционно от преносим компютър-лаборатория, който обработва данните, получени от детекторите на подвижната Оптикс система. Положителни резултати от теста и възможности за приложение Прототипът Оптикс вече е успешно тестван в лабораторни и полеви условия, симулиращи ситуации от ежедневието, както и при различни метеорологични условия. Следващите изпитания са в посока увеличаване чувствителността, прецизността и здравината на системата преди да бъде предоставена на европейските полиция и охранителни служби. Масовото производство на системата би оказало двойна полза: от една страна - увеличена сигурност на хората, а от друга - увеличена конкурентост на европейската индустрия, което допринася за намаляване зависимостта на Европа от вносни технологии. Освен приложението в дистанционното откриване на експлозиви, лазерната технология, разработена от Консорциума Оптикс, показва ценни качества и в други области, например в съдебните разследвания. За да се гарантира успеха на програмата, е необходимо да се включат активно и крайните потребители - европейските полиция и охранителни служби, специализирани в откриване и обезвреждане на взривни вещества. По този повод са проведени и работни сесии с експерти от Guardia Civil (Испанската национална полиция), Mossos de D´Esquadra (Каталунската полиция), Ertzaintza (Баската полиция), както и с от Полицейските служби на Румъния, Полша и Италия. Идеята на сесиите е експертите да се запознаят подробно с технологията и възможностите за нейното приложение. Оптикс е един от множеството проекти, подкрепяни от програмите на ЕС за изследователска и развойна дейност. За Консорциума Оптикс Консорциумът Оптикс, воден от Индра, включва промишлени и академични партньори: Шведската агенция за изследвания в областта на отбраната (FOI); SMEs Ekspla (Литва) и Avantes (Холандия); техническите университети Клаущал, Дортмунд (Германия) и Виена (Австрия), и Университета на Малага (Испания), както и TEDAX-звеното на испанската полиция за работа с взривни вещества (Мадрид) в качествата му на потребител на технологията и на институционален партньор. Техническа информация: Проектът Опиткс е фокусиран върху развиването и комбинирането на две технологии за откриване на експлозиви: Индуцирана лазерна спектроскопия LIBS, която идентифицира емисиите, генерирани от разпадането на атоми и молекули при насочване на високо-енергиен лазер. Светлината, излъчена от плазмата, съдържа аналитичната информация за съдържанието на пробата и Раманова спектроскопия, която измерва промените в трептенето на молекулите, към които е насочен лазер, чрез което безпогрешно се установява молекулярната структура. Като част от проучването за проекта, беше постигнат резултат и в прилагането на разновидност на Рамановата спектроскопия, наречена SORS (Spatial Offset Raman spectroscopy). Този метод позволява високо-качествен химически анализ на обекти, намиращи се под тъмни повърхности. Така става възможно да се откриват експлозиви и в съдове от плътни тъмни материали. Демонстрация на системата Оптикс е показана в следния видеоматериал: http://vimeo.com/48946352 Допълнителна актуална информация за иновативни технологии и изследователски проекти, финансирани от ЕС, може да се проследява и чрез следните профили в социалните медии: http://www.facebook.com/innovation.union http://twitter.com/innovationunion

Световни учени пристигат у нас на международен форум Световни учени от областта на библиотечното дело пристигат у нас за участие в международния форум „Дигиталната библиотека – технологични и социални проблеми“. Организатор на събитието е Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система” /ФНАБИС/. Конференцията започва в 9.00 часа на 15 май, в хотел „Шератон“, а сред имената на участниците са проф. Робърт Дарнтън - директор на университетската библиотека в Харвард и професор в същия университет, Ан Тортън - директор на Нюйоркската обществена библиотека и Орен Вайнберг - директор на Националната библиотека на Израел. Професор Робърт Дарнтън е специалист по история на американската култура и водещ експерт по културна история на Франция от XVIII в. Завършва Харвард (1960), получава докторска степен по история в Оксфорд (1964). Работи като репортер за „Ню Йорк Таймс” от 1964 до 1965 г. През 1968 г. постъпва в Принстънския университет като преподавател по европейска история и получава стипендия „МакАртър” през 1982 г. Той ще участва във форума с лекция на тема „Американската дигиталната обществена библиотека и дигиталното бъдеще от перспективата на Харвад». През 2012 г. Ан Торнтън е назначена за директор „Андрю Мелън” на Нюйоркската обществена библиотека (НОБ). Отговаря за четири от най-известните специализирани библиотеки, което включва грижи за разрастването и опазването на фондовете, за справочните отдели, за образованието, стипендиите, програмите и изложбите в тях, както и за 87 браншови библиотеки. Орен Вайнберг ще говори за влиянието на Израелската дигитална библиотека върху образователната система. Специален панел във форума е посветен и на дигитализирането на ценни издания и у нас. Със своя лекция „Дигиталната библиотека на Националната библиотека – реалност и мечта“ ще участва проф. дфн Боряна Христова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. По време на форума ще бъде дискутирано бъдещето на книгите и политиката за дигитализиране на ценни и редки издания, както и възможностите за библиотеките и книгоразпределителите да се възползват от т.нар. облачни технологии. Форумът ще бъде открит от посланика на Съединените щати, н.п. Марси Рийс. Гостите ще приветстват и Карл Форцхаймър, председател на борда на директорите на Фондация Америка за България, Динчо Кръстев – директор на ФНАБИС и Синика Сипила – президент на Международната федерация на библиотечните асоциации. Фондация НАБИС е автор на проекта за създаване на единен своден онлайн каталог на академичните библиотеки в България, който да дава възможност за интегрирано търсене чрез интернет в каталозите на тези библиотеки, както и достъп до библиографската информация за техните книжни и електронни ресурси и до предоставяните от тях услуги през общ портал. До момента 27 библиотеки са се включили в проекта, като мрежата на участниците постепенно и постоянно се разширява. Издирването и ползването на библиографски източници, нужни на учени, преподаватели, студенти и специалисти във всекидневната им работа е трудно и отнема много време. Проектът за Сводния каталог НАБИС решава тези проблеми буквално с един клик, затова мотото е „Клик към знанието“. Проектът е финансиран от Фондация „Америка за България“. Кратки биографии на участниците в годишния форум на Фондация НАБИС Робърт Дарнтън Директор на университетската библиотека в Харвард Професор Робърт Дарнтън е специалист по история на американската култура и водещ експерт по културна история на Франция от XVIII в. Завършва Харвард (1960), получава докторска степен по история в Оксфорд (1964). Работи като репортер за „Ню Йорк Таймс” от 1964 до 1965 г. През 1968 г. постъпва в Принстънския университет като преподавател по европейска история и получава стипендия „МакАртър” през 1982 г. От 1 юли 2007 е почетен професор в Принстън и е назначен за директор на университетската библиотека в Харвард. Специализирал е в множество университети и академични институции, а освен това е участвал в управлението на Нюйоркската обществена библиотека и Оксфордското университетско издателство в САЩ. Президент на Американската историческа асоциация (1999) и на Международното дружество за изследване на XVIII в. Проф. Дарнтън е един от първите изследователи в областта на историята на книгата. Пише по въпросите на електронното публикуване и е основател на проект „Гутенберг”, финансиран от Фондация „Андрю Мелън”. Автор и редактор на много книги, между които The Business of Enlightenment: A Publishing History of the Encyclopédie (1979, ранен опит за утвърждаване на историята на книгата като научна област), The Great Cat Massacre and Other Episodes in French Cultural History (1984, преведена на 17 езика), Berlin Journal, 1989-1990, (1991, разказ за падането на Берлинската стена и краха на Източна Германия) и The Forbidden Best-Sellers of Prerevolutionary France (1995, изследване на нелегалната търговия с книги). Една от последните публикации на проф. Дарнтън е посветена на Aмериканската национална дигитална обществена библиотека. Проф. Дарнтън олучава многобройни награди и признания: на Американското сдружение на литературните критици, Френския почетен легион, както и награда „Гутенберг”. През 2012 г. американският президент Барак Обама му връчва Националния медал за хуманитарни науки, за усилията му да направи знанието достъпно за всички. Ан Торнтън Директор на Нюйоркската обществена библиотека През 2012 г. Ан Торнтън е назначена за директор „Андрю Мелън” на Нюйоркската обществена библиотека (НОБ). Отговаря за четири от най-известните специализирани библиотеки, което включва грижи за разрастването и опазването на фондовете, за справочните отдели, за образованието, стипендиите, програмите и изложбите в тях, както и за 87 браншови библиотеки. Ан Торнтън постъпва в НОБ през 1996 г. като първи координатор на обучението в библиотека „Наука, индустрия и бизнес”, след което става заместник-директор на библиотека „Електронни източници”, заместник-директор на библиотека „Хуманитарни и социални науки”, директор на Справочно-библиографски отдел и изпълняващ длъжността директор „Андрю Мелън” на НОБ. Ан Торнтън получава бакалавърска степен по английски език от Университета на Северна Каролина в Чапъл хил и магистърска степен по библиотекознание и информационни науки от Държавния университет на Флорида. В началото на кариерата си тя работи като системен библиотекар в библиотеките на Хюстънския университет. През 2009 г. е стипендиaнт по програмата „Лидерство в академичните библиотеки”, финансирана от американската Асоциация на академичните библиотеки. Ан Торнтън е член на Библиотечния съвет на библиотеките в Ню Йорк и на Консултативния съвет по библиотечни въпроси към Факултета по образование в Нюйоркския държавен университет. Орен Вайнберг Главен изпълнителен директор на Националната библиотека на Израел Орен Вайнберг е главен изпълнителен директор на Националната библиотека на Израел от 2010 г. От 2004 до 2010 г. е директор на Университетската библиотека в Хайфа, където по-рано изпълнява различни ръководни функции, вкл. мениджър на отдел „Информационни ситеми” (2000–2004), мениджър на отдел „Обслужване” (1996–2000) и мениджър на отдел „Заемане” (1993–1996). Получава бакалавърска степен по история на изкуствата в Университета в Хайфа и магистърска степен по библиотекознание и информационни технологии в Университета „Бар-Илан”. Боряна Христова Директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” Проф. Боряна Христова е директор на Националната библиотека от 1998 г. Под нейно ръководство Националната библиотека участва във всички национални програми, насочени към изследването на книгата и на библиотеката в съвременния свят, както и в много международни програми, напр. „Паметта на света” и „Четене за всички” (програма за опазване на библиотечните източници) на ЮНЕСКО, програми на Фондация „Отворено общество” и на Международната федерация на библиотечните асоциации. Проф. Христова завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски” (магистър по българска, английска и класическа филология), където става професор през 1998 г. Защитава докторската си дисертация през 1996 г. на тема, посветена на Рилската книжовна школа от XV в. Основните интереси на проф. Христова са в областта на славянската палеография и дипломация, архивистиката, научната и духовната история на Балканите, ранното книжовно наследство от същия регион, сравнителното религиознание и религиозна толерантност, алтернативните културни феномени (история на европейските апокрифи), историята на култовете към светици в християнския свят и към православни светци, монашеските библиотеки през Средновековието. Открива и публикува многобройни текстове, свързани с ранната история на южните славяни. Александър Сотников Заместник-директор на Суперкомпютърния център на Руската академия на науките Проф. Александър Сотников е заместник-директор на Суперкомпютърния център на Руската академия на науките – най-големият и мощен руски компютърен център за наука и образование. Проф. Сотников е и член на Надзорния съвет на руските национални библиотечни ресурси. През последните няколко години проф. Сотников ръководи разработването и използването на бази данни, уеб-базирани технологии и дигитални библиотеки в Руската академия на науките. Проф. Сотников е програмен директор на проекта „Руска дигитална библиотека на научното наследство”, който цели архивиране и съхраняване, създаване и поддръжка на библиотечни колекции, свързване на различни видове дигитални ресурси и осигуряване на безплатен достъп до знанието. Мартин Иванов Председател на Държавна агенция „Архиви“ Доц. д-р Мартин Иванов е председател на Държавна агенция „Архиви“ от 2011 г. Магистър по история (СУ „Св. Кл. Охридски”) и по право (ЮЗУ „Неофит Рилски“). Доктор по история след защита на дисертация “Стопански и финансови проблеми във външната политика на Народния блок 1931–1934 г.”. Има над 100 научни публикации През последното десетилетие работи в Института за исторически изследвания при БАН. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и в Националния университет на Ирландия. Синика Сипила Избрана за президент на Международната федерация на библиотечните асоциации (IFLA) Синика Сипила е генерален секретар на Финландската библиотечна асоциация от 1997 г. През 2011 г. тя е избрана за президент на IFLA за периода 08. 2013 г. – 08.2015 г. Мотото на нейния президентски мандат – „Силни библиотеки = силни общества: демоктратизиране на достъпа до знанието посредством библиотеките” – подчертава значимостта на библиотеките за идеите на откритостта и равнопоставеността. С. Сипила ще заеме длъжността си на 79-ия Световен библиотечно-информационен конгрес на IFLA в Сингапур през август 2013 г. Изключителният принос на С. Сипила за международното развитие на библиотеките включва: насърчаването на сътрудничеството между скандинавските, балтийските и европейските библиотечни асоциации; представянето на Финландската библиотечна асоциация в официалната делегация на Финландия на Световната среща на върха по въпросите на информационното общество, организирана от ООН, както и участието ѝ в екипа на IFLA на тази среща в Женева през 2003-2005 г.; включването ѝ в Управителния съвет на IFLA през 2007-2009 и 2009-2011 и председателстването ѝ на Постоянната комисия на IFLA за мениджмънт на библиотечните асоциации (2007-2009). Мати Шем Тов Президент и главен изпълнителен директор на ExLibris Group Мати Шем Тов заема дължността главен изпълнителен директор на ExLibris Group през май 2003 г. и оттогава успешно издига компанията като водеща в областта на академичните, националните и изследвателските библиотеки. Основни негови постижения са разширяването на продуктовата гама и разгръщането на клиентската мрежа в повече от 70 страни, както и основаването на нови филиали и дистрибутори. Г-н Шем Тов получава бакалаварска степен по икономика и компютърни науки, както и магистърска степен по бизнес администрация от Университета „Бар-Илан”. Програмата: pokana 2013.pdf

Фондация НАБИС е основанана 15 април 2009 г. с подкрепата на Фондация Америка за България (ФАБ) от 3 академични институции: Централната библиотека на БАН, Софийския университет и Американския университет в България (АУБ). Първоначалната и все още основна цел на проекта е изграждането на Национална академична библиотечно-информационна система (НАБИС) и на Своден (т.е. обединен) онлайн каталог на включените в проекта библиотеки. За постигането й е закупена необходимата софтуерна платформа (2009) и е създадена Националната академична бибиблиотечно-информационна система (2010), преведени са международно установени библиотечни стандарти, снабдени са с речници и са проведени курсове за обучение на библиотекари. Проектът започва с интегрирането на каталожните записи на библиотеките учредителки: 50-те библиотеки на БАН, 27-те на Софийския университет и Библиотека „Паница” на Американския университет в България. Сводният каталог НАБИС е достъпен за потребителите от 24 септември 2010 г. Две години и половина по-късно мрежата на НАБИС обхваща 24 асоциирани членове в България: 14 университетски библиотеки, 5 академични библиотеки 5 големи обшествени библиотеки. През май 2013 г. каталогът съдържа почти 2 милиона записа, лесно и свободно достъпни през уебпортал, даващ достъп и до голямо количество онлайн издания (платени бази данни), а също така до дигитални обекти на 3 от библиотеките в консорциума и до дигиталната колекция от фотографии на ФНАБИС. Фигура 1 показва нарастването на броя записи в Своден каталог НАБИС(СК НАБИС): Фиг. 1: Своден каталог НАБИС през годините По предложение на Съвета на експертите беше създадена facebook страница, която редовно се актуализира с новини, документи на седмицата и информация за събития, свързани с включените в проекта институции. На страницата има и два бутона – единият е за бърз достъп до профила на ФНАБИС в youtube, през който са достъпни всички визуални материали, включително и двете видеоръководства за търсене в библиотечните каталози и за търсене във външните бази данни, интегрирани в СК НАБИС. Тези дейности започват през март 2013 г. и повишават броя на търсенията в СК НАБИС, както е показано на фиг. 2. Фиг. 2: Разтеж на търсенията в Своден каталог НАБИС Нов етап в проекта е привличането на чуждестранни членове от Югоизточна Европа. Предварителни разговори са проведени с: Национална и университетска библиотека на Косово, Прищина (сключен договор); Централна университетска библиотека „Карол І”, Букурещ; Университетска библиотека „Светозар Маркович”, Белград. През 2012 г. започва работата по изграждане на дигитални колекции на три от институциите, използващи DigiTool – две от учредителките и една асоциирана. Самата фондация също изгражда голяма дигитална колекция от ценни стари фотографии, достъпна онлайн. В резултат сега са налице 4 352 дигитални обекта, някои от които достъпни чрез СК НАБИС (основно старопечатни книги, тъй като те имат и каталожни записи). Графиката на фиг. 3 отразява нарастването на каталога на дигиталните колекции по институции и месеци: Фиг. 3: Нарастване на дигиталните колекции, достъпът до които е осигурен от ФНАБИС Тези постижения са резултат от внимателна подготвителна дейност: разработка на модел за описание на дигитални обекти и дигитални колекции; програма за създаване на метаданни към съответните изображения; конфигуриране на нормализационни правила в DigiTool и мапинг на метаданните в MARC 21 към Dublin Core; синхронизиране между ALEPH и DigiTool; подобрения в интерфейса на DigiTool и разработка на програма за конвертиране на метаданни от MARC/DigiTool в LIDO/ESE Europeana. През 2012 г. ФНАБИС става партньор в два международни проекта Europeana Photography и World Digital Library, както и в две национални стратегии по дигитализация. Primo – за откриване и предоставяне на библиографска информация, ALEPH – интегрирана библиотечна система за управление на книжни колекции (необходима и за ретроспективната конверсия); SFX – за изграждане на връзки към научни източници, предоставяни по електронен път; MetaLib – за метатърсене и DigiTool – за управление на дигитални колекции. http://www.nalis.bg/

Български онлайн каталог предлага търсене в почти 2 млн. библиографски записа Единен онлайн каталог дава възможност за извършване на търсене на заглавия на книги, на списания, архивни материали и други библиографски данни сред почти 2 милиона записа. Търсенето е абсолютно безплатно и е достъпно за всеки чрез Сводния каталог НАБИС - http://nalis.bg/, проект на Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система“. Главната цел на проекта НАБИС е създаването на единен своден онлайн каталог на академичните библиотеки в България, който да дава възможност за интегрирано търсене чрез интернет в каталозите на тези библиотеки, както и достъп до библиографската информация за техните книжни и електронни ресурси и до предоставяните от тях услуги през общ портал. До момента 27 библиотеки са се включили в проекта, като мрежата на участниците постепенно и постоянно се разширява. Издирването и ползването на библиографски източници, нужни на учени,преподаватели, студенти и специалисти във всекидневната им работа е трудно и отнема много време. Проектът за Сводния каталог НАБИС решава тези проблеми буквално с един клик, затова мотото е „Клик към знанието“. Учредители на Фондация НАБИС, която развива проекта за Сводния онлайн каталог, са Централната библиотека на БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Американския университет в България, а финансирането е осигурено от фондация „Америка за България“. В съвета на експертите на фондацията участват зам.-директорът на Бодлеанската библиотека в Оксфордския университет Ричард Овъндън, директорът на университетската библиотека в Харвард и професор в същия университет Робърт Дарнтън и Диана Маркъм от Конгресната библиотека на САЩ. НАБИС е включена и в проекта на ЕС - Europeana Photography(http://www.europeana-photography.eu/), чиято цел е да интегрира в Европейската дигитална библиотека уникални и качествени дигитални изображения от първите сто години на фотографията (1839–1939). Проектът и едноименният консорциум обединяват престижни европейски архиви, библиотеки и музеи и предоставят достъп до внимателно подбрани колекции от ценни, интересни и красиви снимки от изключително динамично време, наситено с разнообразни художествени, социални и политически събития. Фондация НАБИС участва в проекта с 15 000 изображения, предоставени от български архиви, библиотеки, музеи и частни колекции. На 15 май от 9,30 часа в хотел Шератон фондацията организира и Международна конференция „Дигиталната библиотека – технологични и социални проблеми“. Във форума ще вземат участие проф. Робърт Дарнтън - директор на университетската библиотека в Харвард и професор в същия университет, Ан Тортън - директор на Нюйоркската обществена библиотека, Орен Вайнберг - директор на Националната библиотека на Израел, проф. дтн А.Н.Сотников - заместник-директор на Суперкомпютърния център на Руската академия на науките и други национални и международни специалисти.

Историята, разбира се е пълна със загадки, но някои от тях са траен обект на интерес и всевъзможни спекулации, особено в края на 20-ти век: 1.Джак изкормвача Един от най-известните неразрешени случаи с убийства в света, са извършени от митичен убиец, наречен от пресата Джак Изкормвача който е насаждал страх в сърцето на викториански Лондон и завладява въображението на хората до днес. Между август и ноември 1888 година, пет проституки са убити във Уайтчапъл - район, намиращ се в източния край на Лондон. Въпреки богатството на викторианската столица, т.нaр. Източен край е бил много беден район на града-дом на много бежанци от Русия, Полша, Ирландия и Румъния. Уайтчапъл е имал най-високия праг на престъпност в града. Всичко в убийствата изглежда обвито в мистерия, от самоличността на убиеца до писмата които са били изпратени до полицията. Дори броят на жертвите се разглежда внимателно. Обикновено се смята , че жертвите на Изкормвача са 5: Мери Анн (Поли) Никълъс (31-ви август, 1888 г.), Ани Чапман (30-ти септември, 1888), Елизабет Страйд (30-ти септември, 1888), Катерин Едоуз (30-ти септември, 1888) и Мери Джейн (Мари Жанет) Кели (9-ти ноември,1888). Някой източници твърдят, че е имало само 4 жертви, докато други казват, че е имало поне 9 жертви. Що се отнася до писмата, смята се, че те са дело на измамник, въпреки съдържащите се в тях ярки детайли на убийствата. Доскоро се е считало, че Том Булинг, журналист от Централната новинарска агенция е написал писмата. Някои вярват обаче, че всички или поне част от писмата са били написани от убиеца, особено онова което е било изпратено до Джордж Лъск, лидер на гражданска група за защита в Уайтчапъл, с добавка половин човешки бъбрек. Историята на Джак Изкормвача има реален ефект не само върху останалата част на Лондон, но и върху цялата Британска империя. Легендата намиа добра почва в страховете на британците, че бедността, престъпността, болестите и социалното недоволство са на прага им. Джак Изкормвача е станал въплъщение на всички тези страхове. За последните 120 години случаят с убийствата в Уайтчапъл е останал неразгадан и довежда до много теории, които включват като заподозрени стотици лондончани. Най-общоприетите заподозрени са Монтагю Джон Друит, Майкъл Острог, Аарон Космински, Джордж Чапман, Томас Кътбръш и отскоро д-р Франсис Джей Тъмбълти. Други заподозрени включват принц Алберт Виктор Крисчън Едуард (който по-късно става крал Едуард 7-ми), дори и писателят и математик Люис Карол, д-р. Ти. Нийл Крийм, престъпникът Фредерик Дийминг, Уолтър Сикърт, художник на мрачни картини, поетът Франсис Томпсън и дори нзнайна жена която е наречена Джил Изкормвача. Всички тези версии, или повечето от тях, са илюстрации колко далеч и колко настойчиви могат да бъдат спекулациите по тема която няма начин да получи обяснението си. При тогавашното ниво на криминалистиката, не може да се постигне много. Неразкритите престъпления обикновено потъват в мрак... 2.Кехлибарената стая „Кехлибарената стая“ е изумително произведение на изкуството, представляващо помещение стените на което са били облицовани с кехлибар, изработено с изключителна вещина. Стаята се е разпростирала на повече от 55 квадратни метра площ и е създавана повече от 10 години, от 6 тона балтийски кехлибар, сневероятно майсторство и пищност. Направена е през 1701 за краля на Прусия, но скоро е изпратена в Русия като подарък за Петър Велики. Царица Елисавета я мести в Зимния дворец в Петербург. Когато армията на Хитлер навлиза на територията на Съветския Съюз, уредниците на музея опитват да преместят стаята още един път, но кехлибарът е станал чуплив и затова го скриват зад обикновен тапет. Немците обаче са знаели къде да търсят известното произведение на изкуството и войници разглобяват стаята за да бъде изпратена в Кьонингсберг, тогавашната столица на немската област Източна Прусия, а днес – руския град Калининград. Замъкът в Кьонинсберг, в който тя се е намирала, е бил тежко бомбардиран от британските кралски военновъздушни сили по-късно през войната и допълнително унищожен от настъпващата Съветска армия. Въпреки някои доклади, че кехлибарената стая е преживяла войната, тя не е видяна повече. След завземането на Кьонигсберг от съветските войски, от стаята няма и следа. Някои вярват, че кехлибарената стая е унищожена от бомбардировките и е загубена завинаги. Оформят се обаче и няколко други теории: че все още е скрита в подземен бункер в Кьонинсберг, че е погребана в мина намираща се в планините Оре или, че е е на борда на подводница или кораб в балтийско море който е бил потопен от съветската флота. През 1997 г., един мозаичен фрагмент който е украсявал стаята е бил открит в Западна Германия, у семейството на войник който е помагал да се разглоби стаята. Останалата част никога не е намерена, въпреки наличието на различни данни за нея, които разбиа се, са твърде противоположни. В СССР по времето на социализма е публикувана книгата на известния криминален писател Юлиан Симеонов „Тайната на Кехлибарената стая“. В нея, както и в други публикации се изказва версията, че стаята е демонтирана и преместена на запад, с помощта на нацисти и американски военни. Публикациите изобилстват с истории как, след попадение на бомби върху двореца, в който се съхранявала стаята, конвой от шест немски камиона изнесъл внимателно пакетирани сандъци в извън града, но, пак поради бомбардировките старшият на конвоя заповядал товарът да се свали и да се закопае в стара пивоварна... Изобилието от противоречиви сведения подържа любопитството и на Изток, и на Запад, през цялата Студена война. След което...... след което, загадката по всяка вероятност бива разгадана. Появява се версия, че „Кехлибарената стая“ е унищожена от първите съветски войници, превзели замъка, в пристъп на вандализъм или неволно. Друга версия твърди, че английската бомбрадировка е предизвикала пожара. Началникът на музеите в Кьонигсберг, професор Роде непрекъснато настоява пред съветските власти, че стаята е изгоряла и охотно ги развежда из залата, в която тя се е намирала. Твърди се, че някои свидетели на скриването на стаята били намерени убити, преди да успеят да съобщят местонахождението й на съветските власти. Най-вероятно обаче, всички версии за мистериозното изчезване на стаята са по всяка вероятност мистификации от съветска страна, с цел, да скрият факта, че самите съюзници са унищожили стаята, а от друга страна – да я включат в евентуални репарационни претенции към Германия. Днес стаята отново е в Русия и принадлежи на законният й собственик – руската държава. Разбира се, това не е унищоженият оригинал. През 2003 година, с решаваща немска финансова помощ, най-вече от компанията „Рур-газ“, Кехлибарената стая е възстановена изцяло и днес може да бъде видяна в пълния й блясък в „Екатерининския дворец“ /наречен още „Голям Царскоселски дворец“/ край Санкт Петербург. 3. Гробницата на граф Дракула Най-известния вампирски герой на Брем Стокър (1847-1912 http://bg.wikipedia.org/wiki/Брам_Стокър ), графът-вампир Дракула, всъщност е бил влашки принц, защитник на власите от турците. Макар да се счита за национален герой на Румъния, той е изобразяван и като безмилостен злодей, поради огромната си жестокост, нетипична дори за неговата мрачна епоха. Днес някои биха открили в проявите му характеристиките на сериен убиец. Така или иначе, Влад Дракула бил безмилостен владетел за когото се смята, че е набождал на колове и измъчвал между 40,000 и 100,000 свои врагове, както турци така и негови сънародници и трансилвански немци. След престой в затвора и властвуване над Влахия три пъти, прекъсвани поради различни премеждия, Влад Цепеш /наречен така заради набиването на хора на колове/, е убит в битката срещу турците близо до Букурещ през 1476 година. Турците отрязват главата му и я пращат на султан Мехмед II. Последното мястонахождение на останалата част от тялото му е незнайно. След романа на Брам Стокър, публикуван в началото на 20 век и особено след падането на Берлинската стена, личността на княза и свързаните с нея безброй верни и неверни истории стават отново обект на интерес. Голямата загадка, тръгнала от един американски документален филм, е мястото, където тялото на княза е погребано. Най-разпространената теория за гробницата на Влад Цепеш е, че се намира в манастира Снагов, построен на остров в ез.Снагов. След няколко археологически разкопки на острова обаче тялото му не е намерено. Други предполагат, че мъртвецът може да е първоначално погребан в манастира Комана, но мястото е построено наново през 17-ти век и там не е намерено никакво тяло. Други версии пък идват от суеверията, защото по онова време във Влаихия има много легенди за вампири. Влад може да е бил преместен някъде за да не нападне монасите в съня им...... Най-вероятното обяснение, разбира се, е и най-просто. Обезглавеният от турците княз или е погребан на мястото на битката, или пък изобщо не е бил погребван и кой знае - духът му може би все още обикаля Румъния. По материали от: http://www.toptenz.net/top-10-historical-mysteries.php Превод: Велимир Макавеев

Предприемаческа активност в сферата на алтернативния туризъм в района на Добруджа Доц. д-р Теодорина Турлакова Гл. ас. д-р Гергана Славова Увод Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0 Селските общини в България заемат основен дял от територията от страната и обхващат близо половината от населението на страната. Налице е диспропорция в развитието на градските и селските райони както по отношение на икономическото развитие, така и по отношение на образователното равнище, демографско състояние, достъп до основни услуги и др. Еднотипно е състоянието на селските райони в Добруджа като единственото предимство на тези части от България е високия относителен дял на селскостопанската дейност. Политиката на ендогенно развитие на селските райони в Европа, прилагана преди години не даде максималният резултат, който се очакваше. Към настоящият момент се прилагат екзогенен или смесен подход за преодоляване на диспропорциите между развитието на селските и градските райони. Те предполагат участието на местните общности чрез предприемачески инициативи за съживяване на местната икономика. Приоритет сред тези инициативи има алтернативния туризъм и разнообразяването към неземеделски дейности (занаяти, производство на зелена енергия и др.). Алтернативния туризъм в селските райони се разглежда като граничен междуотраслов сектор на икономиката, който интегрира резултатите от селското, горското и водното стопанство, туризма, хранително-вкусовата индустрия и др. Развитието на алтернативния туризъм като стратегическа цел местните власти в района на Добруджа и като печеливш бизнес за местното население предполага да се идентифицират подходящите пазарни и предприемачески ниши. Финансирането и насърчаването на бизнес дейностите чрез различни програми и фондове на ЕС са важно условие за подобряване качеството на живот в изостаналите райони. Целта на настоящата студия е да се анализира предприемаческата дейност чрез алтернативни видове туризъм в селските райони на Добруджа и да се предложат нови насоки за тяхното развитие. Задачите на настоящото изследване са: Да се разяснят основните въпроси на аграрното и селското предприемачество; Да се разкрият особеностите на алтернативния и селски туризъм като разновидност на селското предприемачество; Да се оценят тенденциите, възможностите и перспективите за развитие на алтернативния туризъм в различните селски райони на Добруджа; Да се акцентира на възможностите за финансиране на алтернативния туризъм по ос 3 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в периода 2007-2013. Участието на авторите в разработката е както следва: част I и т.3 от част III – доц.д-р Теодорина Турлакова; част II и т.1 и 2 от част III – гл.ас.д-р Гергана Славова. Основни аспекти на аграрното и селско предприемачество Аграрно и селско предприемачество в контекста на ОСП на ЕС. България е страна, в която аграрният сектор винаги е бил водещ за икономиката. Това до много висока степен се дължи на развитието на предприемаческа дейност, т.е. поемането на висок риск за започването на нов вид дейност без да има гаранция за възвръщаемост на вложените средства и успех на бизнеса като цяло. Подкрепата на държавата по отношение на този вид дейност никога не е била достатъчна - не са вземани конкретни мерки за финансиране на предприемачите. От 2007 година България е страна-членка на Европейския Съюз (ЕС). Този факт променя досегашното положение на потенциалните и реалните аграрни предприемачи, защото на територията на страната ни започва да действа Общата Селскостопанска Политика (ОСП) на ЕС. Благодарение на конкретни програми за финансиране, фондове и механизми се осъществява финансово подпомагане за различните видове дейности, което дава по-голяма сигурност при стартирането на нов бизнес или доразвиване на вече съществуващ такъв. С цел да конкретизираме по-нататъшните си изследвания ще изясним субституцията на понятието „предприемачество”, тъй като то може да бъде многостранно разглеждано и тълкувано. От една страна се свързва с творческата природа на човека и се акцентира върху психологическите характеристики на икономическия субект, а от друга се интерпретира като съвкупност от практически дейности по изграждане на нов бизнес, по създаване на нов продукт, по внедряване на иновации в съществуващи фирми . Според исторически данни понятието предприемачество се въвежда в теорията на Ричард Кантилон през 1725г.. Той разграничава лицето, което осигурява капитал от лицето, което поема риска. Предприемачът добива популярност благодарение на Жан Баптист Сей (1800г.), който го определя като лице, което е в състояние да пренасочи икономически ресурси от една област с по-ниска към друга с по-висока производителност и печалба. Австрийският икономист Йозеф Шумпетер (1934г.) характеризира дейността на предприемача като „творческа деструкция”, а предприемачеството като дейност по реализиране на нови комбинации в производството и създаване на нови изделия. В качеството на класическо е възприето следното негово определение: „Предприемачите са стопански субекти, функциите на които се изразяват в осъществяване на нови комбинации”. Според Шумпетер предприемачът е този, който прави първия ход в икономическото развитие и неговата функция е да извършва иновации, разбирани като: Въвеждане на нов продукт (или подобряване на съществуващ); Разкриване на нов пазар; Въвеждане на нов метод на производство; Снабдяване с нов материал или полуфабрикат; Създаване на нов тип организация на производството; Шумпетер заявява, че само крупната корпорация с нейния мениджмънт е по-добре приспособена към научно-техническия прогрес. Най-популярното и консенсусно съвременно тълкуване на предприемачеството е това на американския икономист Питър Дракър. Той разграничава предприемачеството от големината на бизнеса, собствеността и конкретния субект. Според него: „ Предприемачеството не е наука, нито изкуство, предприемачеството е просто практика” и още „ Предприемачите винаги търсят промяната, реагират на нея и я експлоатират като възможност” . Освен горепосочените учени има още много други, които обръщат сериозно внимание на понятието предприемачество. Такива са: Джордж Вридевелт, Ернандо де Сото, Роберт Хисрич, Алберт Шаперо, Ронстад и други. Редица български учени също обръщат сериозно внимание на въпросите, свързани с развитието на предприемачеството. Изследвания на предприемачеството в България преди 1944г. правят проф. д-р К. Бобчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и проф. Ив. Ранков от Висшето Търговско училище-Варна. Проф. д-р К. Бобчев характеризира предприемачеството като опосредстваща дейност и се спира на икономическата природа на предприемаческата печалба. Проф. Ранков разглежда функциите на предприемача при съчетаване на факторите на производството-труд, земя, капитал. Според него предприемачът е личност, която работи за чужда сметка. Като прокарва разликата между предприемаческата и административно-управленската работа в предприятието, която според него се заключава във волевия акт на управлението. С тази характеристика авторът се доближава до съвременните разбирания за предприемачеството. В условията на преход към пазарна икономика се очертават няколко източника на разширяване на предприемачеството: Процесът на делегиране на стопанисването на собствеността, намиращо израз в увеличение на броя на малките и средните предприятия в селските райони, включително в сферата на алтернативния туризъм; Разширяване на икономическата автономия на професионалистите, откривайки нови полета за тях като икономически субекти; Разширяване пазарно-конюнктурния режим на стопанисване като среда и климат за свободна предприемаческа дейност. След всичко посочено за същността на предприемачеството могат да се обобщят следните две обстоятелства в теоретичен план, които определят посоките на анализ на този феномен: Многостранност на съдържанието; Относителност на неговата оценка в зависимост от конкретното равнище на икономическо развитие; Динамично протичащите процеси в социално-икономическото пространство и взаимовръзките предприятие-среда водят до разглеждането на предприемачеството като процес, развиващ се във времето. Предприемаческият процес очертава от една страна фазите на жизнения цикъл на предприятието, а от друга възможните подходи за адаптация към средата на всеки етап, чрез избор и реализация на подходяща организационна структура и стратегия. Н. Църев формулира предприемаческия процес през призмата на динамичните предприемачи. Той акцентира върху избора на възможности. Възможностите се класифицират в три групи: За разширяване на продуктовата линия или пазар; За преструктуриране на бизнеса; За фундаментална промяна на икономическите характеристики и капацитета на целия бизнес. Факторите, влияещи върху избора на възможност, са сведени до следните четири: личностни ценностни критерии, обкръжение (бизнес среда), ограничения и бариери, бизнес култура. Й. Коев описва предприемаческия процес като реализация на намеренията на предприемачите, изискващи влагането на неподозирано много труд, ресурси, време и енергия . Разглеждайки различните авторови мнения, той разработва предприемачески процес, като описва множеството поддетайлности, осъществявани в предприемаческата дейност и дефинира поддетайлностите по определени критерии. Предприемаческият процес според Й. Коев има три основни фази. Фазата ориентация обхваща: решение за собствен бизнес, оценка на възможностите, откриване на нов продукт. Фазата на организирането обхваща: създаване на нов продукт, анализ на външната среда, оценка на ресурсите, локализация на предприемаческата дейност, изработване на предприемачески план. Фаза на предприемаческо действие включва управление и закриване на предприемаческата дейност. Н. Янков разглежда предприемаческия процес като не моментно развиващо се явление. Характерно за предприемаческия процес е, че той завършва след създаването на организацията – обект на предприемаческа инициатива . Стадиите на предприемаческия процес са следните: Наличие на идея; Тестване и доказване на идеята; Избор на път към пазара; Комбиниране на необходимите ресурси; Избор на стратегия за запазване на позиции на пазари и пазарен растеж; Д. Каменов разглежда предприемаческия процес, като поставя за водещ предприемача. Процесът, който описва, започва със създаване на бизнес идеята, първоначална оценка и подбор на рационални идеи, формулиране на концепция за собствен бизнес и разработване на бизнес план. В. Божинова подразделя авторите, работещи върху предприемаческия процес в зависимост от степента на детайлизация, в две направления: очертаващи най-общо фазите на процеса и такива, които го декомпозират на значителен брой съставни елементи . Анализирайки много автори, тя изгражда модел на продължителността и последователността на отделните етапи на предприемаческия процес. Предприемаческият процес обхваща следните етапи в съответната последователност: Възможност или идея за собствен бизнес; Оценка на идеята; Конкретизиране; Анализ на външната среда и пазара; Локализация; Институционализация; Предприемачески план; Организация и управление на промишлената дейност; Предприемаческият процес според В. Божинова е свързан с жизнения цикъл на фирмата и е многократно повтарящ се. Предприемачеството може да се разглежда от гл.т. на всеки един отрасъл на икономиката. Така например се обособяват строително предприемачество, индустриално предприемачество, търговско предприемачество, аграрно предприемачество и други. Всеки една от тези разновидности на новаторската дейност сама по себе си се формира под действието на различни фактори и притежава уникални характеристики. Формирането на аграрното предприемачество в България се осъществява в условията на свободен пазар, което го ориентира към рутинни дейности, които обаче нямат аналог в своите параметри и в мозаичната подреденост на ресурсите . Аграрното предприемачество е производствен тип предприемачество. Според предмета на дейност е популярно групирането на производствено, финансово и търговско предприемачество. Някои автори застъпват тезата за групиране на предприемачеството по този критерий като: индустриално, финансово и търговско. Формулирането на предприемачеството като производствено дава възможност да се разшири отрасловата база и да се присъединят аграрното предприемачество, предприемачеството в строителството, в туризма и други. Аграрното предприемачество може да се дефинира по следния начин: намиране на възможности, иницииране и осъществяване на успешен аграрен бизнес Според дейностите, които извършва аграрния предприемач може да класифицираме следните по-важни видове предприемаческа дейност: дейност, свързана с производство на непреработена селскостопанска продукция; предприемачество в сферата на преработката на селскостопанска продукция, услуги и търговия; смесен тип аграрно предприемачество. Трябва да отбележим, че между понятията”аграрно предприемачество” и „селско предприемачество” (или „предприемачество в селските райони”) съществува коренна разлика. Широко обсъжданото в литературата „селско предприемачество”обхваща всички бизнес дейности-търговия, туризъм, индустрия, преработка и др., пространствено разположени в селските райони. Позовавайки се на класификациите за аграрно предприемачество и поясненията за селско предприемачество следва да подразбираме аграрния туризъм като част от аграрното предприемачество, а алтернативния туризъм като разновидност на т.нар.селско предприемачество. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0