Р. Теодосиев

Манастирите около София Автор: Валентина Шарланова Страници 564 Цена 44.00 лв. Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1089 Настоящата книга е посветена на манастирите около София, образували в миналото комплекса Софийска Мала Света гора. Проследено е тяхното възникване и развитие през различните исторически периоди. Появили се по различно време (някои от манастирите са създадени в годините на Първата българска държава), светите обители бележат своя най-голям разцвет през XIV в., когато в Софийско се образува комплексът, наречен по подобие на Атонския Средечка (Софийска) Света гора. В монографията са очертани и промените, настъпили в социалната роля и място на софийските манастири след падането на България под османско владичество, и съдбата им по време на Възраждането и след Освобождението на България до наши дни. В книгата са разгледани 46 манастира в близост до София, представени с техните архитектурни и иконографски особености. Отделено е място и на състоянието и функциите на софийските манастири днес. Разгледано е съвременното протичане на християнските празници в тях, като се показва доколко са запазени и се изпълняват и традиционните народни обичаи. Изследването е допълнено с данни за светците – патрони на манастирите в Софийско, и свързаните с култа към тях обичаи и обреди. Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1089

Културни практики и интеграция на незрящите в България Автор: Ваня Матеева Страници 323 Цена 15.00 лв. Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1099 Монографията представлява първо разгърнато системно изследване върху общността на незрящите в България. Представени и анализирани са актуалните проблеми, потребностите, трудностите и препятствията в социалното интегриране на слепите в обществото. Основният акцент е върху техните културни изяви и достижения. Изследването се основава на споделеното пред авторката при дългогодишното ú общуване с незрящи. Използван е богат набор от публикувани и архивни източници. Научният труд е предназначен за широк кръг читатели, насочен е към взаимно опознаване и полезен обществен диалог. Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1099

Форумът Ratio се провежда за четвърти път, с лектори от Harvard и Oxford Brookes University Четвъртото издание на форума за популярна наука Ratio ще се случи на тематичната дата 24 май в Sofia Event Center (Paradise Center, бул. Черни връх 100). Събитието, което представя науката на разбираем за всеки език, този път се фокусира върху биологията, физиката и химията с двама британски и един български лектор. Пръв на сцената ще излезе д-р Андрю Бери - британски биолог, преподавател в Harvard University. Той специализира в сферата на еволюционна биология и историята на теорията за еволюцията. Темата му на Ratio ще бъде свързана с развитието на еволюционната теория след Чарлз Дарвин. Фокус са новости в сфери като геномиката и изследването на останки от древни ДНК, за да разберем по-добре човешката еволюция. След темата за еволюцията ще насочим вниманието си към видимото и невидимото в електромагнитния спектър. Презентацията е забъркана по правилната рецепта, включваща теория, ефектни експерименти и отговори на фундаментални въпроси като например “Защо чинията на микровълновата печка се върти?” Темата ще бъде представена от Христо Колев, докторант в катедра “Аналитична химия” при Софийския Университет. Освен химик, той е и концептуален артист, любител на научните антики и активен комуникатор на науката. Последен на сцената ще се появи д-р Джон Ръниънс от Oxford Brookes University. Той се занимава с биология на растенията и изследва клетките на живите организми. Освен за научната си работа, д-р Ръниънс отделя време и за популяризиране на науката, като води радио предаването на BBC „Dr. Molecule“. На Ratio той ще обясни “Защо учените създадоха зелена флуоресцираща мишка?” Темата с това заглавие е свързана с генетичните модификации и как те могат да помогнат за научни изследвания, развитие на медицината и производство на храни. В края на събитието по традиция следва дискусионен панел с въпроси от публиката, а тези, които имат желание да поговорят на по питие с учените, ще могат да го направят в Climbar след края на основната програма. Билетите за Ratio са на цена от 10лв. за стандартен билет и 6лв. за преференциален билет на ученици и студенти. Те вече сa в продажба онлайн, както и на всички каси от мрежата на Eventim в магазините на Пикадили, Office 1 Superstore, Germanos и OMV. Събитието се организира с подкрепата на Boulderland, Funtopia, Sofia Event Center, Ozone.bg, издателство Изток-Запад, Best Western City Plus Hotel и Ogilvy.

Проф. Григор Горчев оперира с революционната система Da Vinci Si, операцията се излъчи на живо Операция на живо с революционната система за роботизирана хирургия Da Vinci Si бе демонстрирана за пръв път в Плевен. Онкогинекологичната операция извърши проф. Григор Горчев, пионер във въвеждането на роботизираната хирургия в нашата страна. Медиите имаха възможност да наблюдават в реално време, „през очите на хирурга“, операцията и да задават въпроси на проф. Горчев, който насочваше ръцете на хирургичния робот от конзолата на системата. Иновативната технология със симулатор за обучение Da Vinci Si е инсталирана от Медицински университет – Плевен, по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“, което поставя висшето училище сред водещите центрове в Европа с две системи за роботизирана хирургия. Демонстрацията за медии се състоя в зала „Амброаз Паре“ на единствения за Източна Европа и Балканския полуостров Телекомуникационен ендоскопски център. Центърът е оборудван с високотехнологична апаратура, която е най-модерната в сферата на ендоскопската хирургия. Изградени са две учебни амфитеатрални зали с аудиовизуална конферентна мрежа за връзка извън страната. Системата за телевръзка свързва в реално време опериращия хирург, конферентните и експерименталните операционни зали, както и центровете за диагностика и терапия в страната и чужбина. Всичко това дава уникална възможност на студенти, докторанти и специализанти за обучение с авангардна апаратура. Повече: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5-%D0%B1%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD

На 22 май 2014 г. от 10,30 ч. в Заседателна зала 1 на СУ "Св. Кл. Охридски" ще се проведе официално отличаване на български журналисти от електронни и печатни медии, които през годините са разработвали теми и са посвещавали предавания и статии на българския език. На церемонията ще бъде представена идеята за създаване на електронен корпус, който да съдържа всички медийни материали, посветени на проблемите на българския език. Организатори на събитието са Центърът за изследвания на политическата и журналистическата реч и Катедрата по български език във Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Кл. Охридски".

Преди известно време посетихме с брат ми военно историческият музей в Истанбул (за музея ще направим отделна тема). В края на обиколката имаше една зала с много картини изобразяващи величието на Османската империя...една от картините изобразяваше вечер, краят на битка, навсякъде имаше паднали убити врагове на турците и един (видимо техният водач) гледаше в една локва от кръв, в която се отразяваше полумесеца на луната и полярната звезда... Това до колкото се някаква официална гледна точка на техните историци не мога да твърдя, но е факт, че тази картина заемаше огромно пространство на много видно място в края на музея...

Червеното петно на Юпитер е по-малко от всякога! Това червено петно, което е по-голямо от Земята се е свило изключително много се вижда от последните наблюдения от Hubble Space Telescope. В момента е е около 16 500 км в диаметър, като се следи от 1930 г. насам. Наблюденията стигат и по назад, като към края на 1800 година се изчислява да бъде около 41 000 в диаметър, в дългата си ос. Вояджър 1 и Вояджър 2 преминават през Юпитер през 1979 година, като измерват бурята да бъде около 23 300 км. Повече: http://www.jpl.nasa.gov/news/news.php?release=2014-153 Едно интересно сравнение от Pioneer 10, снимката е от 1973 г. декември.

· Електрически велосипед, който се сгъва до размера на ръчно куфарче и тежи само 7.5 кг., скоро се очаква да превземе европейските велоалеи и успешно да конкурира градския транспорт. · Супер иновативните дизайн и производствен процес на Bike Intermodal отварят врата за ново поколение сгъваеми колела. Да слезем от колите си и да направим нашите градове по-зелени! Малко неща могат да се сравнят с удоволствието от карането на колело. Велосипедът е и много практично средство за придвижване. В натоварената градска среда обаче, където пътуващите често се налага да пресичат целия град, карането на велосипед може да се окаже по-сложно. Зачестяват и кражбите на велосипеди. Сгъваемите велосипеди се оказват значим фактор за подпомагане на градската мобилност – те лесно се комбинират с пътуване с кола или с градски транспорт. Спонсорираният от ЕС проект Bike Intermodal разработи нов прототип на сгъваем велосипед, който тежи 7.5 кг. и може да се носи в куфарче с размери 50см. х 40 см. х 15 см. Сгънат велосипедът Bike Intermodal заема съвсем малко място, лесно може да се съхранява, транспортира или просто да стои в ъгъла на ресторанта, бара или киното. Частите му се рециклират 100%, което значи че велосипедът има пълен екологичен жизнен цикъл: от производството до употребата и рециклирането. Според Алессандро Белли от Tecnologie Urbane, ключов партньор на проекта и основател на start-up компанията, „в Bike Intermodal комбинирахме най-добрите дизайнерски и производствени практики; използвахме най-модерните материали, за да произведем свръхкомпактен, максимално лек и красив велосипед, идеален за нуждите на градския живот. Надяваме се, че Bike Intermodal ще спечели на своя страна не само запалените велофенове, но че ще насърчи и досегашните скептици да яхнат велосипеда, и да почувстват свободата на придвижването с колело.” Революция в дизайна на сгъваеми велосипеди Около 135 млн. сгъваеми велосипеди се произвеждат всяка година, което представлява средно 2% от пазара на колела. Bike Intermodal се движи от типичната за велосипеди верига на доставки към един нов модел на предлагане, вдъхновен от автомобилната промишленост. „Ние подсилихме здравината на колелото, като минимизирахме частите и използвахме най-устойчивите и най-леки материали, като магнезий например. Всяка отделна част е тествана и рециклируема. Фокусът е върху контрола на качеството, жизненият цикъл на продукта и екологичната целесъобразност,” подчертава г-н Белли. Рамката на „интермодалния велосипед” се изработва от лят алуминий или магнезиий и ветроходни кабели. Тя се сгъва и разгъва като авиационен колесник. Пилотният модел използва и графен, който укрепва и олекотява рамката още повече. Специален двигател, разработен от партньора на проекта Maxon Motor (BRAUN family), повишава мобилността, без да добавя прекомерно тегло. Дори с мотора, велосипедът тежи почти два пъти по-малко от обикновен сгъваем велосипед без електрически двигател и заема около 1/5 от пространството. Теглото и размерът на колелото са оптимизирани след проведени теренни проучвания под ръководството на Университета във Флоренция. Изследователски въпросници и тестове с конкурентни сгъваеми велосипеди са проведени сред специална извадка от хора, ежедневно пътуващи до работа, и студенти, за да помогнат на екипа да отчете различните елементи, които максимално ще улеснят употребата на прототипа. Проучванията са реализирани от партньорските компании за обществен транспорт ATAF и LPP във Флоренция (Италия) и Любляна (Словения). Развитие и комерсиализация на продукта Изследователският проект Bike Intermodal получи финансиране в размер на 1.58 млн. евро от ЕС. След края на проекта едноименната start-up компания продължи оптимизирането на дизайна и производството и в момента е готова с търговски прототип на велосипеда. Текат преговори с редица спортни фирми, както и със значими компании в автомобилната индустрия, които да започнат производството на Bike Intermodal. Г-н Белли изчислява, че при максимално оптимизирано производство, иновативния сгъваем велосипед може да струва 800 евро за безмоторен вариант и 1300 евро за електрически велосипед. Свръх минимизирана „фикси” [1] версия може да струва 500 евро. При положение, че повече от две трети от европейското население живее в градовете и тенденцията е градското население да продължи да се увеличава, потенциалният пазар на Bike Intermodal е значителен. Майкъл Дженингс, говорител на Еврокомисаря за Научни изследвания и иновации Мойра Гейгън-Куин, каза: „Bike Intermodal е пример за иновация, каквато имаме нужда да виждаме по-често в Европа. Тя подобрява качеството на живот и икономическата конкурентоспособност. Една от основните цели на „Хоризонт 2020”, нашата нова програма за финансиране на научните изследвания и иновациите, е да даде шанс на добри идеи като тази да извървят пътя от изследователската лабораторията до пазара. Колкото по-иновативни компании имаме, толкова по-добре ще бъде за европейската икономика." Повече информация ще намерите на: www.bike-intermodal.eu Bike Intermodal Bike Intermodal е изследователски проект, финансиран от Европейския съюз в рамките на Седма рамкова програма (FP7). Проектът обединява партньори от частния и публичния сектор, както и изследователски институти: компанията Tecnologie Urbane (Италия) се фокусира върху градския дизайн във всичките му аспекти – от транспортиране до микро-урбанизъм, от комуникация до градско обзавеждане; Trilix (Италия) е компания за автомобилен и инженерен дизайн; LPP (Совения) и AFAT (Италия) са доставчици на обществени транспортни услуги; Maxon Motors (Чехия) е водещ производител на високо прецизни микро устройства и системи; Ticona (Германия) е водещ производител на полимери за автомобилната, електрическата и електронната промишленост; и Университета на Флоренция (Италия). Европейски инвестиции в научни изследвания и иновации На 1 януари 2014 г. Европейският съюз стартира „Хоризонт 2020” – нова 7-годишна програма за финансиране на научни изследвания и иновации. През следващите седем години близо 8 милиарда евро ще бъдат инвестирани в проекти за научни изследвания и иновации, подкрепяйки по този начин европейската икономическата конкурентоспособност и разширявайки границите на човешкото познание. Този изследователски бюджет на ЕС е насочен най-вече към подобряване на ежедневието на европейските граждани в области като здравеопазване, околна среда, транспорт, храни и енергия (виж графиката). За допълнително насърчаване на инвестициите в частния сектор и създаване на висококвалифицирани работни места, ЕС развива изследвания в партньорство с фармацевтичния, космическия, автомобилния и електронния сектор. „Хоризонт 2020” ще се фокусира специално върху преобразуването на идеи в пазарни продукти, технологии и услуги. Информация за най-новото в сферата на европейските научни изследвания и иновации ще намерите на: http://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/ http://www.facebook.com/innovation.union http://twitter.com/innovationunion Кратко видео може да видите на: http://on.fb.me/1g8jTjw

В периода 24-26 септември 2014 г. в Метрополитън хотел София ще се проведе Национална конференция с международно участие „Физиология на растенията и генетика - постижения и предизвикателства”, организирана от Институт по физиология на растенията към БАН. На конференцията ще бъдат представени най-новите научни постижения в областта на растителната биология и генетиката, насочени към практиката и бизнеса. Във форума ще вземат участие над 100 учени от различни научни институции в България, както и изтъкнати учени от Великобритания, Испания, Италия, Швейцария, Турция, Украйна. Вашата регистрация може да направите до 30 май 2014г.: http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/?page_id=4999 Конференцията е част от събитията по повод 145 годишнината на Българската академия на науките.

Благодаря ти Галахад! Дали някой може да даде информация и за другите държави?

Български писатели „слизат“ в метрото Изложбата „Писатели през фотообектива“ показва малко известни снимки на нашите най-даровити автори Фотографска изложба „Писатели през фотообектива“ ще бъде открита в столицата. Кметът на София Йорданка Фандъкова, която е патрон на инициативата, е поканена на официалното откриване на 15 май, от 14,00 часа, на станция „СУ Св. Климент Охридски“ на софийското метро. Очаква се да присъстват представители на културните и академични среди. Организатори на изложбата са фондация НАБИС и фондация „Америка за България", а самите фотографии са притежание на Националния литературен музей и дигитализирани по проекта EuropeanaPhotography на Европейската общност. Партньори на инициативата са Столична община и софийския метрополитен. Идеята на експозицията е да покаже моменти от живота както на известни, така и на позабравени български писатели през погледа на ранните ни фотографи. „В месеца, в който честваме създаването на славянската азбука и отбелязваме значението на делото на светите братя Кирил и Методий за националната ни култура и духовност, решихме да покажем малко известни снимки на нашите най-даровити автори“, според Динчо Кръстев - изпълнителен директор на фондация НАБИС. По думите му, откриването на изложбата в станцията на метрото, в близост до Софийския университет, Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и Българската академия на науките, е в унисон с нейната идея. В изложбата са включени 40 снимки, разположени на метростанциите „СУ „Св. Климент Охридски“ и „Стадион „Васил Левски“. До 15 юни 2014 г. жителите и гостите на столицата ще имат възможност да видят автентични фотографии на Алеко Константинов, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Дора Габе, Фани и Чавдар Мутафови, на съратници от кръга „Златорог“ и др. EuropeanaPhotography е международен проект, финансиран от Европейския съюз, в който участват 19 институции от 13 европейски държави. Началото му е поставено на първи февруари 2012 г., а продължителността му е до края на януари 2015 г. Целта на инициативата е да интегрира в Европейската дигитална библиотека Europeana ункални и качествени дигитални изображения от първите сто години на фотографията (1839–1939). Фондация НАБИС, по чиято идея се организира фотоизложбата в софийското метро, участва в проекта с 15 000 изображения, предоставени от български архиви, библиотеки, музеи и частни колекции. Проектът и едноименният консорциум обединяват престижни европейски архиви, библиотеки и музеи и предоставят достъп до внимателно подбрани колекции от ценни снимки. Фотоколекциите на EuropeanaPhotography имат за цел да представят развитието на фотографията като изкуство и занаят, като техника, идеи и начин на отразяване на промените в обществения и в личния живот. Съдържанието е организирано тематично в четири групи: места, личности, събития и тенденции.

Златните момчета на Кюстендил - Томас Расулски и Лъчезар Станчев от 11 клас на ПМГ-Кюстендил спечелиха първо място и златни медали на Международната олимпиада за екологични проекти, която се проведе от 9-ти до 12 май в Истанбул, Турция. Кюстендилските ученици победиха убедително конкуренцията на над 400 отбора от цял свят, като на финали достигнаха над 100 отбора, а постиженията на ПМГ - Кюстендил бяха признати с много суперлативи от престижното международно жури. “INEPO” е международна олимпиада за екологични проекти за ученици и студенти до 21 години и е най-голямото международно екологично състезание в света. Провежда се от 22 години, като България за пръв път е представена на тази олимпиада през 2010 г., когато до финал отново достигат ученици на ПМГ - Кюстендил и печелят бронзови медали. Отборът на ПМГ - Кюстендил спечели и златните медали на двете издания на Балканиадата по екология, както и златото на една дузина национални състезания. Отборът беше класиран и на Европейската олимпиада за екологични проекти в Холандия, но поради финансови причини не можа да участва на финалите. За постигане на тези успехи усилено работиха научните им ръководители Росица Везенкова и Антон Сотиров, както и техният класен ръководител Роза Симеонова. Безрезервна подкрепа на отбора подсигури директорът на училището Ани Хаджийска. Призивите за спонсорство както към големите партии, така и към бизнеса и местните управи бяха пренебрегнати и учениците и учителите сами се справиха с финансовата тежест на участието. Всички държави от всички краища на света бяха осигурили спонсорства за отборите си, десетки пъти по-скъпи от издръжката на кюстендилските участници. На фона на общата незаинтересованост на обществото и институциите, учениците и техните учители показаха на света най-напредничави техники, технологии и научни подходи за изследване и опазване на околната среда. Кюстендилските еколози демонстрираха най-последни похвати, все още трудно досижими даже за университетските общности. На такива грандиозни форуми целият свят сверява часовника си за състоянието, тенденциите и развитието на образователните системи на страните по целия свят и България за пореден път показа най-висока степен на индивидуално развитие. След всяко състезание конкурентните отбори успешно догонват учениците на ПМГ - Кюстендил, състезанията стават все по-напрегнати и силни, а иновациите на кюстендилският отбор се взаимстват от конкурентите на следващите състезания. Преди три години само нашите състезатели имаха научни публикации, сега много от отборите представиха техни научни трудове. Отборът подготвя нови изненади за в бъдеще, ако успее да се справи с финансовите предизвикателства. Предстои Балканиада и Европейско първенство за екологични проекти. Учениците Лъчезар Станчев и Томас Расулски взеха златни медали и специалната награда на журито на Екологичен форум “Сребърна” 2013 г., Златни медали на Националното състезание “Водата-извор на живот” 2014 г. и златни медали на Международната олимпиада за екологични проекти INEPO 2014 г. От 16 до 19 май учениците и техните ръководители са поканени в Скопие, Македония за представяне на най-добрите екологични проекти на Балканите на 50-годишнината на Научен съюз на Македония.

Кои са блестящите гафове от Дарвин до Айнщайн? Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42246 Изтъкнатият астрофизик Марио Ливио проследява и описва в книгата си „Гениални и когато грешат“ (ИК „Изток-Запад“) блестящи „издънки“ на петима от най-видните учени за последните две столетия – Чарлз Дарвин, лорд Келвин, Лайнъс Полинг, сър Фред Хойл и Алберт Айнщайн, – за да ни покаже как, макар и когато грешат, тези гениални умове по парадоксален начин са довели до впечатляващи пробиви в разбирането ни за света. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42246 Историята на човечеството е изпълнена с разкази за трудно представими грешки в различни области, някои от които имат толкова значими последици, че се споменават още в свещените писания, в гръцката митология и в други древни текстове. Безспорно всеки греши в мислите, преценките и (противо)действията си. И ако мнозина от нас смятат, че хора като Чарлз Дарвин или Алберт Айнщайн са безгрешни, то известният астрофизик Марио Ливио ни доказва, че гениалните също грешат. В книгата си „Гениални и когато грешат“ (с подзаглавие „Блестящите гафове от Дарвин до Айнщайн“) Ливио разглежда петима изтъкнати учени от последните два века – Чарлз Дарвин, Уилям Томсън (известен като лорд Келвин), Лайнъс Карл Полинг, сър Фред Хойл и Алберт Айнщайн, – в умовете на всеки от които са се родили освен велики и работещи и днес теории и идеи, също и знаменити гафове. Под „гафове“ авторът разбира по-скоро сериозна концептуална неточност, която е в състояние да постави под въпрос цели теории или мащабни проекти, или дори заплашва – при едни или други условия – да забави прогреса в науката. Като допълнение на своя анализ Ливио заключва: „Не просто пътят към победата е застлан с провали, а колкото по-голям е успехът, толкова по-големи са издънките, които дебнат зад ъгъла.“ „Гениални и когато грешат“ е посветена не на научните върхове, които петимата учени олицетворяват, а по-скоро на мисловните процеси и препятствията, през които те са минали по пътя към великите си открития – все пак Айнщайновата космологична константа продължава да тласка напред развитието на физиката, а теорията на Дарвин става надеждна основа на днешната синтетична теория на еволюцията. Както отбелязва авторът на „Вселена от нищото“ Лорънс Краус: „Една от най-важните отлики на науката от религията е това, че в науката ние (рано или късно) с готовност променяме мнението си. Тъкмо това наричаме учене. Както красноречиво показва Марио Ливио в тази мащабна и наистина проницателна книга, много от най-прочутите постижения в науката са свързани с идеи, които не водят доникъде.“ Марио Ливио – наричан от мнозина „най-големият популяризатор на науката в нашата галактика“ – е роден през 1945 г. в Румъния, която напуска едва 5-годишен, за да заживее в Израел заедно с баба си и дядо си, които се грижат за него (родителите му са принудени да напуснат родината си по политически причини). Завършва физика и математика в Hebrew University of Jerusalem, магистърска степен по теоретична физика на частиците в научния институт „Вайцман“ в Реховот и докторантура по теоретична астрофизика в Tel-Aviv University. Преподавал е физика в израелския технологичен институт „Техион“ в продължение на десет години (1981–1991), а понастоящем работи в Space Telescope Science Institute в Балтимор, САЩ. У нас Ливио е познат с книгата си „Математик ли е Бог“, чийто превод – както и този на „Гениални и когато грешат“ – е дело на носителя на наградата на БАН „Проф. Марин Дринов“ за млад учен за 2008 г. и автор на книгата „Лицата на Протей“ Росен Люцканов. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42246 Откъс от „Гениални и когато грешат“, Марио Ливио Глобално охлаждане През 1897 г. седмичното издание „Венити Феър Албум“, представящо ключови събития в живота на британското общество, публикува възхвала на лорд Келвин[1], част от която звучи по следния начин: Баща му е професор по математика в Глазгоу. Самият той е роден в Белфаст преди 72 години и получава образованието си в университета в Глазгоу и колежа „Сейнт Питър“ в Кеймбридж. В този колеж той става преподавател, след като е удостоен с втора награда за отличен успех (Second Wrangler) и наградата „Смит“.[2] Нетипично за шотландец той скоро се връща в Глазгоу, заемайки мястото на професор по естествена философия, и оттогава до днес е направил толкова открития и е сторил толкова добрини, излизайки извън попрището си на математик, че неговото име – Уилям Томпсън – се е прославило не само в целия цивилизован свят, а също и в най-далечните морета и океани. Още докато има само рицарско звание, той изобретява известния морски компас на сър Уилям Томпсън, както и навигационна машина за измерване на дълбочина, която за нещастие е по-слабо позната. Направил е много и за навлизането на електричеството в живота на моряците: като проектант на различни трансатлантически телеграфни линии, като изобретател на огледалния галванометър и датчика за съобщения [siphon recorder], които, освен важни за науката, са и практически значими. Освен това той е и добър човек, свидетелство за което е удостояването му с титлата Барон Келвин от Ларгс преди четири години и все така прелива от мъдрост, защото благородническото звание не го е лишило от моралните му достойнства... Той знае всичко, което може да се установи за топлината; всичко, което понастоящем ни е известно за магнетизма; всичко, което сам е успял да открие за електричеството. Той е велик, честен и скромен учен, който е написал много и е направил още повече. Това е доста точно, макар и забавно звучащо описание на многочислените постижения на онзи мъж, който един от биографите му нарича „Динамичният викторианец“. При посвещаването му в благородническо звание през 1892 г. Томпсън приема титлата Барон Келвин от Ларгс по името на река Келвин, която тече в близост до лабораторията му в Глазгоу. Споменава се още, че бъдещият барон Келвин е заел (за свое разочарование) второ място в окончателното класиране на студентите по математика в Кеймбридж. Твърди се, че на сутринта, когато били изложени списъците с резултатите от изпитите, той изпратил прислужника си да разбере кой е на второ място и бил потресен когато чул отговора: „Вие, сър“. Няма съмнение, че Келвин е един от най-изтъкнатите представители на онази епоха, в която настъпва края на класическата и началото на съвременната физическа наука. На фигурата е показан портрет на лорд Келвин, вероятно направен по фотография, датираща от 1876 г. Съвсем подобаващо след смъртта му през 1907 г. той е положен в гробница в съседство с тази на Исак Нютон в Уестминстърското абатство. В приведената по-горе възхвала обаче не е отразено рухването на репутацията на Келвин в научните кръгове. В края на живота си той се сдобива със съмнителната слава на човек, противопоставящ се на напредъка на съвременната физика. Често представян като учен, упорито придържащ се към старите си теории, той отхвърля новите открития за строежа на атома и радиоактивността. Още по-странно е това, че макар Джеймс Кларк Максуел да използва някои от развитите от Келвин приложения на принципа на енергията при разработването на своята впечатляваща теория на електромагнетизма, Келвин все пак ѝ се противопоставя, твърдейки: „Смея да кажа, че единственото, което успявам да проумея в тази теория, считам за напълно неприемливо.“[3] За вещ в техниката човек като него Келвин прави и непонятни изказвания по въпроси за технологията, например: „Нямам и грам вяра във въздухоплаването, като изключим полетите с балон.“ Тъкмо този странен човек – блестящ като млад учен и безнадеждно изостанал на стари години – се опитва да опровергае теориите на геолозите за възрастта на Земята. На 28 април 1862 г. Келвин (тогава все още известен с фамилното си име Томсън) изнася през Кралското дружество в Единбург доклад на тема „За бавното охлаждане на Земята“.[4] Друга негова статия е публикувана само месец по-рано и носи заглавието „За възрастта на слънчевата топлина“.[5] Още с първото изречение в нея Томсън ясно показва, че това няма да е поредната му тясно научна статия, която лесно може да бъде забравена. Тъкмо напротив, в случая става дума за остра атака срещу използваното от геолозите допускане за неизменната природа на силите, оформили облика на Земята: Още преди 18 години в ума ми се запечата идеята, че основните принципи на термодинамиката са пренебрегвани от онези геолози, които неотстъпчиво се противопоставят на всички хипотези, допускащи резки промени и твърдят не само че пред очите ни, върху лицето на Земята, има свидетелства за различните събития, формирали земната кора в геоложката ѝ история, а също и че тези събития никога или почти никога не са били по интензивни в миналото, отколкото са сега.[6] Макар във фразата „в ума ми се запечата“ да има известно преувеличение, със сигурност е вярно, че първите статии на Келвин по въпроса за топлопроводимостта и разпределението на топлината в земната сфера са написани още през 1844 г. (когато той още е двадесетгодишен студент) и 1846 г.[7] Дори и много по-късно, в навечерието на седемдесетия си рожден ден, Томсън продължава да се интересува от темата, свидетелство за което е фактът, че открива грешка в статия за топлината, публикувана от професор от [1] Публикувани са редица детайлни биографии на лорд Келвин. Онези, които ми бяха особено полезни,са Gray 1908, Thompson 1910, която е препечатана през 1976, Smith and Wise 1989, Lindley 2004 и Sharlin and Sharlin 1979. В Wilson 1987 са представени успоредно теориите на лорд Келвин (1824–1907)и физикът от викторианската епоха сър Джордж Гейбриъл Стоукс (1819–1903). Burchfield 1990 се концентрира върху изследванията на Келвин върху възрастта на Земята. [2] Титлата „Senior Wrangler“ се присъжда на онзи студент, който получи най-високи оценки в цикъла от финалните изпити в Кеймбридж, носещ името „Tripos“. Очаквало се Уилям Томсън да заслужи това отличие. Неговият наставник д-р Куксън заявил дори, че „за университета ще бъде голяма изненада, ако това не се случи“. Самият Томсън обаче не бил чак толкова убеден в успеха си. Когато започнала надпреварата, друг студент на име Стивън Паркинсън, който видимо по-успешно се справял с даването на бързи и кратки отговори, успял да победи. В крайна сметка талантливият, но не толкова бърз Келвин заел второто място. Томсън обаче успял да победи Паркинсън в надпреварата за наградата „Смит“, връчвана за най-добро представяне в поредица изпити, при която били нужни по-задълбочени аналитични умения. [3] Келвин прави това изказване в своите Балтиморски лекции по молекулярна динамика и вълнова теория на светлината, изнесени в университета „Джонс Хопкинс“ през 1884 г. [4] Вж. Kelvin 1864. [5] Вж. Kelvin 1862. [6] Вж. Kelvin 1864. Докладът му е изнесен на 28 април 1862 г. [7] Келвин е автор на поредица трудове в областта на термодинамиката. През 1844 г. той пише статия за възрастта на температурните разпределения. По-същество в нея е показано, че температурното разпределение, измервано понастоящем, може да е резултат само от температурно разпределение, което е съществувало преди краен времеви интервал. През 1848 г. той въвежда абсолютната температурна скала, която носи неговото име. В статия от 1851 г., публикувана под заглавието „За динамичната теория на топлината“, той формулира една от версиите на днешния втори закон на термодинамиката. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=42246

Излезе дългоочакваният „След Вавилон“ на Джордж Стайнър Фундаменталният труд на видния американски учен Джордж Стайнър – „След Вавилон“ (ИК „Изток-Запад“), излезе на български език. С ерудиция и вещина авторът ни води из лабиринтите на взаимоотношенията между езика и превода и разяснява какво прави (не)възможен преносът от един език в друг, а и кои са хоризонтите за неговата възможност. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=30062 Дългоочакваният мащабен труд в сферата на лингвистиката и превода – „След Вавилон“, на известния американски философ, писател и професор по сравнително литературознание Джордж Стайнър е вече факт и на български език. Роденият в Париж учен смята, че всяка комуникация е своеобразен превод, чийто смисъл – за да бъде преведен правилно – трябва не просто да премине от един език на друг, но да бъде пренесен през времето, пространството, през културите и контекстите. В тези максимално широки хоризонти на превода Стайнър стига неминуемо до въпроса за границите на езика и неговото отношение към света като цяло. В „След Вавилон“ (с подзаглавие „Аспекти на езика и превода“) Джордж Стайнър илюстрира майсторки тази и други свои тези, използвайки богат набор от примери, като предлага също и херменевтични анализи на конкретни текстове и техните преводи. Книгата би била интересна както за хората, интересуващи се от философията на превода, и(ли) искащи да видят как се разгръща на практика приключението на превода, но и за тези, които просто проявяват интерес в сферата на езикознанието. Стайнър разглежда бъдещето на езиците в глобализиращия се свят, поставяйки акцент върху постоянно нарастващата днес сила на англо-американското есперанто, което се разцепва на все повече и повече локални – макар и сродни – форми. Авторитетният учен обръща специално внимание и на китайския език, който засега остава главно в границите на общността. Испанският, смята още авторът на „След Вавилон“, засилва все повече своето влияние в демографски и културен аспект, докато „по-малките“ езици – основно тези в субсахарска Африка и Амазония – изчезват, повличайки със себе си и характерните черти в съответните култури. От една страна е логично, допълва още Стайнър, да се предположи, че победоносният ход на науката, технокрацията, международните финанси и масмедиите ще осигури дългосрочната хегемония на англо-американския – компютърните езици отразяват и допълнително утвърждават това превъзходство, но да не забравяме все пак: „Действителността обаче винаги е по-неуловима и по-иронична от нашите предположения. Много е възможно Вавилонската кула да продължи да хвърля своята творческа сянка.“ Джордж Стайнър преподава в редица престижни университети в САЩ и Европа, а голяма част от многобройните му есета, статии и рецензии на са публикувани във водещи издания, като „Ню Йоркър“ и „Таймс Литъръри Съплемънт“. Автор е на близо 30 книги, сред които нестандартният и дързък труд „Моите ненаписани книги“, излязал от печат у нас през 2013 г. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=30062 Откъс от „след Вавилон“, Джордж Стайнър Език и гносис Преводът съществува, защото хората говорят различни езици. В основата на този труизъм всъщност стои една ситуация, която може да се разглежда като енигматична и поставяща проблеми от изключителна психологическа и социо-историческа трудност. Защо хората трябва да говорят хиляди различни, взаимно неразбираеми езици? Ние живеем в тази плуралистична рамка, живели сме в нея още от зората на писаната история и приемаме получилата се мешавица за даденост. Едва когато се замислим за нея, когато отделим фактите от подвеждащия контекст на очевидното, чак тогава евентуалната странност, евентуалната „неестественост“ на човешкия езиков порядък ни прави впечатление. Навярно тук се крие един от централните въпроси в изучаването на човешката умствена и социална еволюция. Но въпреки това дори основателните питания, изразите на удивление, които биха накарали фактите да се откроят, се формулират само спорадично. Разделението между формалната „ясно очертана“ лингвистика, от една страна, и съпоставителните и антропологически изследвания на действителния език, от друга, е изтикало въпроса още повече в сянката на безплодните метафизични спекулации. Може би не трябва да разглеждаме като формално или съдържателно последователни, като подлежащи на потвърждение или опровержение никакви модели на словесно поведение, никакви теории за това как възниква и се усвоява езикът, които не признават за решаващ въпроса за изумителното многообразие и разноликост на езиците, говорени на тази многолюдна планета. Дел Хаймс заявява в своя предговор към посмъртния „Произход и диверсификация на езика“ на МорисСуадеш: „Разнообразието на езиците, така както са се развили и приспособили, е очевиден факт на живота, който вика за теоретично внимание. За теоретиците на езика става все по-трудно да упорстват в смесването на потенциалната равностойност с фактическото многообразие.“ Това би трябвало да е баналност и уважавано изискване сред езиковедите дълго преди 1972 г. Теориите на семантиката, построенията на универсалната и трансформационната граматика, които не казват нищо съществено за изобилието на езиковия атлас – в Нова Гвинея се говорят над хиляда различни езика, – могат да бъдат подвеждащи. Именно тук, а не в проблема за измислянето и разбирането на мелодията (макар че двете теми може да са сходни), бих поставил аз онова, което Леви-Строс нарича le mystère suprême [1] на антропологията. Защо homo sapiens, чийто храносмилателен тракт се е развил и функционира точно по един и същи сложен начин по целия свят, чиято биохимична структура и генетичен потенциал са, както ни уверява ортодоксалната наука, в основата си всеобщи, чиито фини бразди на мозъчната кора си приличат напълно у всички народи и на всеки етап от социалната еволюция – защо този единен, макар и индивидуално уникален вид бозайник не използва един общ език? За да поддържа жизнените си процеси, той вдишва определен химически елемент и умира, ако бъде лишен от него. Оправя се с един и същи брой зъби и прешлени. За да осъзнаем колко забележителна е тази ситуация, трябва да си позволим един лек полет на въображението и да зададем въпроса, тъй да се каже, отвън. В светлината на анатомичните и неврофизиологичните универсалии едно единно езиково решение би било напълно разбираемо. Всъщност, ако живеехме в една обща езикова обвивка, всяко друго положение би ни се струвало много странно. То би имало статута на непонятна фантасмагория – като анаеробните или неподвластните на гравитацията създания в научната фантастика. Но има и друг „естествен“ модел. Един глух и неграмотен наблюдател, който приближава планетата ни и описва съществените страни на човешкия облик и физиологично поведение, би заключил с известна увереност, че хората говорят малък брой различни, макар и вероятно сродни езици. Той би предположил една цифра от около половин дузина, може би с група производни, но ясно разпознаваеми диалекти. Този брой би се съгласувал убедително с другите основни параметри на човешкото разнообразие. В зависимост от класификацията, която възприемат, етнографите разделят човешкия род на четири или седем раси (въпреки че този термин, разбира се, е едно неудовлетворително название за краткост). Сравнителната анатомия на структурата и размера на костите води до установяването на три главни типологии. Анализът на човешките кръвни групи, сам по себе си тема с голяма сложност и историческа значимост, показва, че съществуват около половин дузина варианти. Толкова изглежда е принципният брой и на изпъкващите разделения в рамките на вида, макар индивидът очевидно да е генетично уникален. Развитието на пет или шест основни езика на Земята, заедно с един спектър от производни, междинни диалекти и пиджини, подобно на гамата цветове на кожата и техните преливания, биха се сторили на нашия въображаем наблюдател като напълно естествен, всъщност неизбежен модел. Ако живеехме в рамките на този модел, щяхме да го възприемаме като вътрешно логичен и да приемаме като разбиращи се от само себе си подкрепящите го или поне силно аналогичните свидетелства на сравнителната анатомия, физиология и класификация на расите. Под натиска на времето и историческите обстоятелства половин дузината главни езици биха могли да се раздалечат значително. Въпреки това говорещите биха имали съзнание за лежащите в основата им единства и биха очаквали да срещнат онова ниво на взаимна разбираемост, присъщо примерно за езиците от романското семейство. Действителното положение, разбира се, е съвсем различно. [1] Върховната загадка (фр.). Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=30062

Търсим характерна информация за всяка държава от Европа. Всяка държава има нещо характерно и индивидуално, което може да я направи уникална за своят народ...нещо, което би било много интересно да се знае... За България това може би е "Прабългарският календар" и "мадарски конник"...списъка вярвам ще продължи, но по-интересното е за другите държави в Европа, какво може да се каже? Моля всеки, който знае нещо за някоя държава да напише своето предложение! Австрия Албания Андора Армения Азербайджан Беларус Белгия Босна и Херцеговина България Ватикана Великобритания Германия Грузия Дания Естония Република Ирландия Исландия Испания Италия Казахстан Кипър Латвия Литва Лихтенщайн Люксембург Република Македония Малта Молдова Монако Нидерландия Норвегия Полша Португалия Румъния Русия Сан Марино Словакия Словения Сърбия Турция Украйна Унгария Финландия Франция Хърватия Черна гора Чехия Швеция Швейцария

Пет от най- интересните забележителности на стара Сердика разкриват тайните си на софиянци и гостите на столицата Историческите потайности на София стават видими чрез мобилно приложение, достъпно за потребителите на две от най-масовите операционни системи за смарт телефони ios и android. Притежателите на мобилни устройства вече ще могат да научават в движение повече за някои от най-важните исторически забележителности на столицата на България, благодарение на приложението „Невидимата Сердика“. Мобилното приложение е абсолютно безплатно и дава възможност на потребителите да научат повече за скритите и най-впечатляващи исторически и архитектурни обекти в София, чието тракийско и римско име е било Сердика. Изображения, видео материали, 3D модели, интересни истории и легенди за подбраните обекти го правят по-различно от стандартните туристически пътеводители. За момента може да бъде намерена информация за 6 ключови обекта. Това са църквата „Св. София“, Църква Ротонда „Св. Георги“, Софийски римски амфитеатър, Ларгото – включително обектите около и под него, Гробницата на архангелите, както и гробниците под жълтите павета. Приложението е разработено от Студентско общество за компютърно изкуство /СОКИ/ в партньорство с финансовата подкрепа на Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система” /НАБИС/ и Фондация „Америка за България“. Основната му цел е да покаже пред жителите и гостите на столицата онези обекти, които разкриват София като един от най-старите градове в Европа и една от най-богатите на исторически реликви столици сред държавите от Европейския съюз. Мобилното приложение позволява на потребителите на мястото на самата забележителност да научат повече за нея и да си представят как тя е изглеждала във своя автентичен вид. За визуализацията, но основно за набавянето на необходимата допълнителна информация за включените исторически места, от основна полза е възможността да се проследят линковете, водещи към националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС, разработка на едноименната фондация. В системата на каталога могат да бъдат открити книги и различни публикации, посветени на въпросните културно-исторически забележителности. Като източници за по-голямата част от съдържанието в приложението са използвани стари книги и поместените в тях уникална информация, гравюри, изображения, чертежи и др. Приложението „Невидимата Сердика“ може да е полезно не само за ползвателите на НАБИС каталога и библиофилите, но и за туристи и посетители на София, както и за ученици, студенти и преподаватели с образователни цели. Приложението е достъпно за сваляне в Google play и App Store, като повече информация може да намерите на сайта invisibleserdica.org.

Изследване, озаглавено „Разговорите на възрастни с преждевременно родени и свързаните с развитието последици от тях” е ръководено от Бети Вор, професор по педиатрия и нейните колеги Мелинда Каски, неоантолог и доцент по педиатрия; Бони Стивънс, неоантолог, педиатър и доцент по педиатрия и Ричард Тъкър аналитик. Целта на изследването е да се провери дали преждевременно родените бебета родени между 32-36 седмица имат по-високи резултати на когнитивните и езикови тестове в сравнение с нормално родените. „По-ранните ни изследвания установиха, че ранно родените издават повече звуци когато майка им е в кувиозното отделение и когато за тях се грижи персонала на гореспоменатото,” обяснява Д-р Вор. Цялата новина: http://nauka.bg/a/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B0

Местоположението на Форт Каролина може да е в Джорджия В съобщение което би могло да пренапише историята на ранната колонизация на Новия свят, двама изследователи са изказали на 21 февруари 2014 г. предположение за възможното местоположение на най-стария форт в Северна Америка. На международна конференция, посветена на Франция, във Щатския университет на Флорида двамата са предложили нова хипотеза за местоположението на Форт Каролина, отдавна търсена крепост, построена от французите в Америка през 1564. „Това е най-старото укрепено селище в Съединените Щати” казва възпитаникът и историк от Щатския университет на Флорида Флечър Кроу. „Този форт е по-стар от „Свети Августин“, който се счита за най-стария обитаван град в Америка. По-стар е от Изгубената Колония във Вирджиния с 21 години; по-стар е с 45 години от построения през 1607 г. форт на Джеймстаун и предшества идването на Пилигримите в Масачузетс през 1620 със 56 години." Съобщение за откритието на Форт Каролина е направено по време на конференцията „Флорида, Франция и Франкофонския свят”, с домакин Института по съвременни френски и франкофонски изследвания Уинтроп-Кинг и подинститута му занимаващ се с Наполеон и Френската революция. Конференцията отбелязва културните връзки между Франция и Флорида от 16 век. Изследователи са търсили за останки от Форт Каролина повече от 150 години, но не са намерили местоположение до сега, казва Кроу. Отдавна се смята, че фортът се намира на изток от търговската част на Джаксънвил, на южния бряг на реката Сейнт Джон. Националният мемориал Форт Каролина се намира на изток от моста Деймс пойнт. Обаче Кроу и сътрудника му, Анита Спринг, пенсиоиран професор по антропология в Университета на Флорида, казват, че легендарния форт всъщност се намира близо до устието на реката Алтамаха в югоизточна Джорджия. „Това е наистина важна научна работа и е огромна чест да бъде обявена на конференцията организирана от института Уинтроп-Кинг”, казва Мартин Мънро, професор в отдела за Модерни езици и Лингвистика на института. „Това демонстрира висотата на института и работата която правим да промотираме френската култура и франкофонията във Флорида, САЩ, и навсякъде по света.” Дарин Макмеън, професор по история и член на факултета, изследващ Наполеон и Френската революция, отбелязва, че находката на Кроу и Спринг, както и самата конференция дават ясна представа за силното присъствие на Франция във Флорида и Югоизтока. „От самото начало до ден днешен, французите и франкофоните са играли важна роля в този свят”, казва Макмеън. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0

От: Андрю Р. Гловър Докато зората се показва и огрява още една студена декемврийска утрин, два дни преди голямото зимно слънцестоене и първият ден от общо 12-те дни на коледни празници, се замислям как нашите предци са се справяли с дългите ужасяващи нощи на тишина, бури и сняг във време когато светът е възприеман по начин, много различен от сегашния. Свят на северни богове, гиганти, джуджета, тролове, елфи и тъмни сили, дебнещи хората в свят, който те не могат да разберат и дори да се предпазят. Днес науката е обяснила много от мистериите на природата и света около нас, а също така и доста от космическите загадки, дала ни е възможностите да затръшнем вратата на свирепия свят отвън и да се чувстваме част от цивилизация, която не е само национална, но и глобална чрез медиите. Можем да затворим входната врата направена в Германия и да я заключим с ключ изработен в Китай, с желязо доставено от Индия и да гледаме телевизионни сериали, направени в Америка чрез телевизор измайсторен в Япония, докато ядем тайландска храна и гледаме как хора живеят и умират в Африка от глад или оръжия направени в Русия и доставката им, пренасочена от полетата на смъртта в Афганистан, където са подадени от търговци на оръжия от Франция за да се борят срещу армиите на Великобритания и Америка. Схващате идеята! Помислете си за свят без незабавна комуникация, без електричество или течаща вода, помислете за свят от малки селца където храната ви се намира в близките ниви, а добитъкът за вечерята ви дели един дом с вас. Свят където, ако сте пътували до близкия неголям град ви считат за опитни пътешественици. Свят на суеверия и малки общности, място с прост, но суров начин на живот, където човек оцелява. Място където забавлението се създава от скопа* или от пътуващ разказвач и музикант. Върнете се 1300 години назад и се опитайте да разсъждавате като предците ни, които са говорели това, което ще бъде основата на нашия език, успявали са да се забавляват в свят, където никой не е излизал от познатата му местност на повече от няколко километра. Само хускарлите** и тановете*** са познавали земите извън обкръжаващите ги и това е поради нужда от данъци и хора за войската. Представата ни за някогашния човек е тази на силен, космат и войнствен войн.... Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%E2%80%9E%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%E2%80%9C-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%86%D0%B8

Учен твърди, че ръкописът е частично разчетен, текстът не е измама Професор по лингвистика смята, че е разчел няколко думи от мистериозния „Ръкопис на войнич“ - 600 годишна творба, която изненадва учените през последните стотина години. Стивън Бакс, който преподава в университета на Бедфордшайър е показал научно съобщение и видео, в които описва теориите си за ръкописа и показва преводите на 10 думи, представляващо названията на различни растения, описани във ръкописа. Професор Бакс обяснява, „Започнах да работя по идеята за превеждане на думи от текста след като се запознах с различни подходи, с които успешно са преведени египетските йероглифи и други мистериозни езици. Ръкописът има много илюстрации на звезди и растения. Успях да индентифицирам някои от тях с имената им като си служех със средновековни ръкописи по билколечение на арабски и други езици, след това започнах да разкодирам думите и получих вълнуващи резултати.” В изследването си Бакс описва в детайли системата си и как е открил думи като „телец“, „хвойна“, „кориандър“, „кукуряк“, „метличина“ „черен кимион“. Бакс вярва, че откритията му премахват всякакво съмнение, че ръкописът е измама. Той допълва: „Съдържанието на ръкописа поне що се отнася до страниците със информация за растения, изглежда достоверно. Ако погледнем до по-ранни описания на типични характеристики на средновековни билки всяка от тях е описана и анализирана в този ръкопис. С други думи, изворът не е фалшив документ.“ Цялата новина: http://nauka.bg/a/%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%87

Малко от фестивала на науката: http://bnt.bg/news/ekologiya-i-ustoychivo-razvitie/kakvo-ni-ochakva-lednikova-epoha-ili-globalno-zatoplyane Представите на учените за глобалното затопляне имат нужда от корекция. Оказва се, че все още никой не е способен да каже каква промяна в климата предстои – повишаващи се температури или ледников период. Е защо на този етап затоплянето е спряло? Този въпрос беше повдигнат от някои наши учени на Софийския фестивал на науката и разказът им определено фокусира вниманието на публиката. Земята е на прага на нова ледникова епоха. Според обичайните цикли на земята, ние сме в края на топлия период. В продължение на милиони години, ледът сковава земята за някакви си 100 хиляди години. Топлите периоди, за съжаление, са по-кратки – около 10 хиляди години. Те вече са отминали. Ивайло Славов – метеоролог: – Ако видим 8 хиляди години преди новата ера, тогава точно е стартът на големите цивилизации покрай Тигър и Ефрат, Египет и т.н. Т.е. тогава климатичните условия са станали по-добри, за да могат хората освен да стоят по пещерите и да се занимават с лов, да могат да правят градове да усенат, да се занимават със земеделие. Но за първи пъв в историята си, земята се сблъсква с нас и нашата индустриална революция. Тя в последните 150 години постепенно насища атмосферата с въглероден диоксид. И сега вместо ледниковия период се тревожим от глобално затопляне. Ивайло Славов – метеоролог: – Ние не знаем дали всъщност няма да прекрачим някаква точка, след която връщането назад не е сигурно. Дотолкова да наситим атмосферата на парниковите газове и дотолкова температурата да се качи, че този тренд възходящ да продължи в близките десетки стотици години. Някакси да изпуснем началото на ледниковия период. Доста сложна е науката, която стои зад климата и има още много какво да научаваме. Защото се оказва, че учените грешат дори за причините за парниковия ефект. И изглежда въглеродния двуокис не чак толкова виновен. Защото количеството му в последните години расте, но не и температурата. Явно има и друго, което за сега е загадка за учените. Ивайло Славов метеоролог: – През последните 7-8 години средната температура на Земята не нараства. 1998 година е била последната най-топла рекордна година като средно на земята. Оттам нататък тази температура е спряла. Това е проблем, който трябва да се обясни. А един от проблемите за крайната неувереност на учените е порочното влияние на политиците и най-вече натискът им за спешни прогнози. Но все пропускат да финансират проучванията на океаните, ледниците и скалите, които могат да оценят всички влияния на климата. Без тях въпросът ледникова епоха или глобално затопляне няма достоверен отговор. Репортаж на Мария Чернева

"Завръщане в бъдещето" 11 май 2014 г. Роботът iCub - може да разпознава предмети да ги следи с поглед и да ги хваща с ръка. На видеото той се учи да стреля с лък. Роботът Coman - ( Compliant Humanoid, Fully torque controlled, Compliant interaction, Robustness, Joint impedance control, Stabilization control, Adaptation to inclined terrain ) - може да ходи и да запзва равновесие въпреки външните въздействия. Роботът Barrett Wan - учи да обръща палачинки да разточва тесто за пици. Роботът HyQ - четирикрак робот, който може да ходи и тича през пресечен терен. Задвижването му е хидравлично поради, което теглото му е над 80 кг. Д-р Петър Кормушев показва на какво са способни най-съвременните роботи в Италианския институт по технологии. Демонстрациите включват различни методи за самообучение, които позволяват на роботите сами да научат нови полезни задачи. Д-р Петър Кормушев е носител на президентската награда "Джон Атанасов" за 2013 г. http://kormushev.com/

МЕЧКИТЕ Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-ursus Защо ни впечатляват? http://natgeophotographer.com/?s=bear Малко животни вълнуват човешкото въображение, така както мечките го правят. Мечките стоят изправени на два крака, очите им са отпред на главата, ходят на цялото си стъпало, хващат нещата с пръстите на крайниците си, люлеят и прегръщат малките си на ръце, както ние го правим, хранят се с каквото ние се храним. Тези подобия са забелязани още в ранна човешка история и затова не е чудно, че мечките ни вълнуват така силно. Повечето култури имат или са имали ритуали, асоциирани с мечките. Мечките или техни части са имали специална магическа и медицинска сила. Тези сили не идват само от мечата сила или хитрост, въпреки че скандинавците казват, че мечките имат „ силата на десет мъже и хитростта на дванадесет”, по-скоро тази магическа сила идва от възможността да бъдат между живота и смъртта. През зимата те се отправят в своите бърлоги и изпадат в зимен сън, продължаващ няколко месеца до пролетта, когато се появяват живи и здрави на открито. Разбираемо е мечките да са символ на цикъла на живота и смъртта и на възкресението. Тяхната поява предвещава новия вегетативен период – пролетта. Освен това женските отиват в бърлогата си за зимен сън видимо сами, а се появават с малки мечета през пролетта. Това в редица култури е символ на непорочното зачатие. Много градове, географски местности, семейства, както и символи на властта - монети, марки и административни книжа, са кръстени или имат знак на мечки. В съвремието ни от една страна мечките са символ на дивата природа, а от друга символ на нарушителя на спокойствието на фермери и животновъди, символ на опасност и дори смърт. През последните столетия мечките са подложени на преследване и убиване от човека, дори това е било правителствено стимулирано. Акт довел до силно застрашаване на съществуването на този вид. Мечките гушкат своите малки мечета , а нашите малки деца гушкат пухкави мечета за лека нощ. Въпреки това мечките изглеждат диви и опасни и много хора се страхуват да се разхождат в гора, където живеят истински мечки. http://natgeophotographer.com/?s=bear За изчезването на видовете Кватернерът (на латински Quartarius), известен още като четвъртъчен период, е геоложки период, започнал преди 2.588 ± 0.005 млн. години, който продължава до днес. Дели се на плиоцен, плейстоцен и холоцен. През този период са станали над 20 ледникови - междуледникови цикли. Кватернернерните климатични промени са оказали голямо влияние върху биоразнообразието на земята, основано на промените на глобалната температура и нивото на океана, което е променяло хабитатите и екологичните ниши. Например през Плейстоцена /геоложка епоха, започнала преди 1,806 милиона години и завършила преди 11,500 години/ температурната флуктуация с повече от 15 С е ставала в течение на няколко деситилетия, в резултат температурата в глациалния максимум е била с 21 С по-ниска от сегашната. Тези температурни промени са оказвали влияние на нивото на океаните и моретата, тъй като голяма част от водата е влизала в състава на ледниците и големите полярни шапки. Формирането на огромни ледници, като тези на Лорентидите и Кордилерите в Северна Америка, Фено - Скандинавските и Алпийските в Европа, по време на глациалния максимум, води до спадане на морското равнище с 120 м под сегашното ниво. Това спадане на морското равнище и довело до формиране на междуконтинентални мостове или връзки между територии, които в период на затопляне са отделени едно от друго с вода. Такива са Беринговия мост, свързващ Евразия и Северна Америка, моста, свързващ Британските острови и южния край на Скандинавия с Европейския континент, позволили на редица видове да се разселят на нови територии. В отговор на тези глобални климатични промени, много видове са принудени да търсят подходящия за тях хабитат, в резултат през отделните цикли, популациите са разширявали или свивали своя ареал на разпространение. Тези които не са могли да търсят свой нов хабитат, са били принудени да се адаптират или да умрат. Най-същественото и безпрецедентно събитие е описано за края на последното заледяване. В края на Плейстоцена и началото на Холоцена над 60% от сухоземните гръбначни животни с големина над 44кг измират. За това масово измиране на мегафауната има три основни хипотези – климатичните промени, избиване от човека, вирусна инфекция. Измиране на видове за целия кватернерен период е бил нещо обичайно, тъй като не малко видове не са могли да се адаптират или да мигрират в по-топли географски ширини по време на продължителните заледявания. Необичайното за масовото измиране на мегафауната от края на последния глациален максимум е това ,че са измрели масово видове над 44 кг телесно тегло, което показва, че е се случвало избирателно, още повече, че е засегнало само сухоземните животни. Отворен остава въпроса какво е било по-различно на последното заледяване , спрямо предишните, за да доведе до такова масово измиране на мегафауната. Редица автори смятат, че основната причина е комбиниран ефект от климатичните промени и ловуването от човека, но безпорно е факт , че човешката намеса върху биотата е имала и продължава да има силно негативен ефект. По време на ледниковите периоди, популациите на видовете са се свивали и се ограничавали на юг, където е имало по- подходящи условия на живот, обособявайки отделни клонове /рефугиуми/ . През периодите на затопляне видовете реколонизират северните територии , като така разширяват чувствително своя ареал на разпространение. Модела на разширяване и свиване на разпространението на видовете е описан като модел за Европа от Hewitt/ и един от моделните видове е кафявата мечка. Филогеографските изследвания на основа на митохондриална ДНК дават възможност да се опише начина на разпространение на видовете по време на глациалните цикли. На схемата е показано филогеографското разпространение на кафявата мечка след последния глациален максимум. По време на заледяването се обособяват три рефугиума – Иберийски, Итало-Балкански и източен евразийски ,който е с неуточнено местоположение. Иберийския и Итало-Балканския са били ситуирани съответно на Пиринейския / Иберийски/ , Апенински и Балканския полуострови. От тях при климатичното затопляне започва разселването на вида в Европа и Азия на север, както е показано. ЕВОЛЮЦИЯ на МЕЧКИТЕ Откъде са произлези мечките? Еволюцията на мечките, каквито ги знаем сега, започва преди около 38 млн години. Техен прародител е еволюирал в семейство малки бозайници Миациди (Miacidae). Мечките и канидите са произлезли от тези миациди. Семейството на мечките се отделя от миацидите със своя предшественик най – стария род Ursavus, който имал големина на овчарка. Мечките (Ursidae) формират отделно семейство в разред Хищници Carnivora. Семейството се поделя на три подсемейства: на гиганската панда Ailuropodinae, на очилатата мечка (Tremarctinae) и на същинските мечки (Ursinae). Последното подсемейство включва останалите 6 вида днес живеещи мечки, всички те имат подобни външни белези и сходен начин на живот. Най – стария намерен фосил на полярна мечка е датиран отпреди 130 - 110 хил.год. Фосилите на полярната мечка показват, че преди 10 – 20 хил год кътните зъби на полярните мечки са вече значително променени и различни спрямо тези на кафявата мечка. Счита се, че полярната мечка се отделя и дивергира от популацията на кафявата мечка по време на плейстоценските заледявания. По последни изследвания това вероятно е било преди около 600 хил год, а не както доскоро се е смятало, че обособяването на новия вид е станало преди около 130 хил год. Фиг. 1. Филогения на сем Ursidae, получена на основа на секвениране на региони от мтДНК на съвременни и фосилни видове. Включено е дивергентното време в млн.год. Първоначално се отделя гигинтската панда преди около 17,9 – 21,1 млн год. Следващата дивергенция е на подсем на очилатата мечка Tremarctinae, което включва и късомуцунестите мечки , вече изчезнали видове. Тази дивергенция е настъпила преди около 12,4 – 15,6 млн год. За останалите мечки дивергенцията е доста припокриваща се и единствено се откроява дивергенциата на клона на кафявата мечка. В клона на кафявата мечка дивергенцията между пещерната и кафява мечка е била преди около 2,4 – 3,1 млн години. Фиг.1 Времево разпространение на фосилни, изчезнали и съвременни видове мечки. Фосилните и изчезналите видове са означени с кръст. Вертикалния сив правоъгълник дава времето на масовата експанзия на видовете на границата на миоцен – плиоцен. Преглед на съвременните видове мечки. ГОЛЯМА ПАНДА, Бамбукова мечка, Giantpanda, Ailuropoda melanoleuca Гиганската панда е вид мечка, живееща в централната и южна част на западен Китай. Разпространението на вида е ограничен за Сичуан, Саанци и Гансу китайски провинции, в планинските гористи местности, където расте бамбук. Тялото е с характерна мечешка форма, къса опашка и оцветяване на козината в бяло и черно, типично за вида. Въпреки, че спадат към Хищниците, основното меню на тези мечки е бамбука, макар че по изключение могат да се хранят и с плодове, корени, малки птички, гризачи и насекоми. Във връзка с храненето с бамбук, пандата има редица развити приспособления. Китна кост е удължена и действа като палец за захващане на бамбук, стомаха им е силно мускулест, в помощ на стриването на бамбука, зъбната система също е приспособена за хранене с твърдите бамбукови пръчки. Именно зъбната система, черепни особености и начина на хранене са причина дълго време вида да се отнася към Енотови, заедно с малката панда. Пандата един от най – известните и най-лесно отличимите видове в природата, но и един от най-застрашените от антропогенната дейност. Вследствие на изсичането на горите, вида е ограничен в изключително малка територия и се счита за застрашен от изчезване вид съгласно червената книга на IUCN. Включен е в логото на WWF / World Wildlife Fund/ като символ на природозащита. Китайците виждат в пандите символ на мира и затова полагат изключителни усилия за тяхна защита и запазване на хабитатите. Пандата живее поединично, като маркира територията си със секрет, отделен от мирисни жлези и драскайки маркери по дърветата. Мъжките големи панди имат почти двойно по-голям ареал от женските, като припокриват територията на няколко женски, на които държат правата за чифтосване. Тъй като бамбука няма висока хранителна стойност, голямата панда трябва да яде повече от 30 кг бамбукови листа, клонки и стъбла всеки ден, като това грубо съставлява 40% от телесното им тегло. По тази причина пандите прекарват между 12 до 15 часа на ден в дъвчене на бамбук, което правят в седящо положение, захванали клонките с предните си лапи. Въпреки че пандите имат вид да прекарват целия си ден в дъвчене на бамбук или спане, те са относително пъргави и могат добре да се катерят по дарветата и дори и да плуват, ако се наложи. Хранят се с над 30 вида бамбук, като използват различни части от растението. Макар бамбука да съставлява 90% от менюто, понякога могат да разнообразят и с треви, плодове, малки птици, гризачи. Размножителния период е между март и май, когато женската показва на мъжкия , че е готова за чифтосване като започва да издава серия от ревове и звуци, за да го привлече. След периода на бременност , която продължава около 5 месеца, женската голяма панда ражда едно, рядко две малки в основата на кухо дърво или процеп в скалите. Малките на пандата са неразвити, с големина около 15 см и тежат 100г, слепи и голи. Те започват да пълзят едва след 3 месеца. Дори и да роди две малки, майката се грижи за едно, което се захваща за козината и на гърба до шестия месец. Пандата отбива малките след около година, но те могат да продължат да са около нея до 18 месечна възраст. Понякога малките могат да останат при майките си няколко години, докато тя не забременее отново, когато са принудени да напуснат нейната територия и да установят своя. Пандата е световно известна с оцветената в бяло и черно козина, но има една популация в провинция Саанци, която е в кафяво и бяло. Пандите комуникират помежду си със серия от звуци, като са разпознати около 11 различни звуци. Гиганската панда пигмей A. Microta, сега изчезнал вид, също е бил разпространен за същия ареал, както и съвременната панда Източници: http://a-z-animals.com/animals/giant-panda-bear/ http://www.iucnredlist.org/details/712/0 http://en.wikipedia.org/wiki/Giant_panda http://worldwildlife.org/species/giant-panda http://www.bearlife.org/panda-bear.html Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-ursus Статия от брой 61 на списание "Българска Наука": http://nauka.bg/m/%D1%81%D0%BF-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-61

Петъчна доза смях! Годината е 2150. Джони е мързелив космически куриер, който ненадейно се оказва най-голямата криза за цивилизацията на малки еднооки извънземни. А как изглежда бъдещето според вас?

Мислех отделна тема да направя по този повод. Международната Космическа Станция вече има монтирани камери, насочени към земята и работещи в реално време. http://bit.ly/1s0mWdL http://eol.jsc.nasa.gov/HDEV/