Р. Теодосиев

Надявам се в положителна посока

Статиите на български са по-малко, отколкото на съизмерими по популярност европейски езици, и са доста по-некачествени. Българският принос към Wikipedia - превърналата се в глобален феномен свободна енциклопедия - е приличен като количество, но твърде скромен като качество, показват статистическите анализи на компанията. Българският е на 36-о място сред езиците по брой на публикувани статии - 145 157, по данни от 9 март 2013. Това е несравнимо по-малко, отколкото са публикациите на шведски (837 000), чешки (260 000), унгарски (235 000) - все езици, съизмерими по брой на носителите си с българския. Дори говорените от наполовина по-малко хора норвежки и финландски значително ни бият - съответно с 467 хиляди и 318 хиляди статии. От друга страна, статиите на български чувствително надвишават тези на гръцки (83 000 статии за над 13 милиона говорещи) и беларуски (106 000 за 9 милиона говорещи). Доста по-зле стоят нещата по показателя "дълбочина", с който Wikipedia измерва колко често се редактират и обновяват статиите, с колко цитати са подкрепени и колко от тях са само кратки бележки без необходимите факти. За английския - най-популярния език в енциклопедията - този показател е 749. Статиите на иврит, които са приблизително колкото тези на български, имат дълбочина 242 - срещу едва 28 за българските. Само пет световни езика надхвърлят един милион wiki статии - английски, френски, немски, холандски и италиански. Изненада тук е присъствието на холандския - майчин език за едва около 23 милиона души - който е значително по-напред от руския (роден език на 144 милиона) и испанския (на 407 милиона). В предната част на класацията попадат и учудващо голям брой регионални и отмиращи езици, като галисийски, алемански, пиемонтски, арумънски. В Wikipedia има и цели 119 000 статии на волапук - изкуствено създаден език, подобен на есперантото, който се владее едва от двайсетина души. Всъщност статиите на волапук са повече от тези на хинди - официален език на втората най-населена държава в света. Wikipedia, създадена от Джими Уейлс през 2001 като фондация с идеална цел, е по същество един твърде новаторски подход към съставянето на енциклопедии. Статиите в нея се пишат, обновяват, редактират (и при нужда - трият) от самите потребители. Всеки допринася доброволно и без възнаграждение, като гаранция за достоверността на съдържанието е просто броят на хората, които го четат и редактират. Едно скорошно изследване показа, че англоезичната Wikipedia е всъщност по-достоверна от някои стари издания на "Енциклопедия Британика". Социологът Мартин Едман смята, че един от най-добрите показатели колко гражданско е едно общество е именно броят на статиите в Wikipedia - като типичен пример за нещо, което правим за другите, без лична облага. http://bgonair.bg/bg/news/tehnologii/read/bylgarite_v_wikipedia_sreden_3/

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски" Ви кани на публична дискусия на тема: „Кандидатурата на София за културна столица на Европа 2019”. Събитието ще се проведе на 12 март, вторник, от 19:00 часа в Конферентната зала на Ректората. Участници: ∙ г-жа Светлана Ломева, ръководител на творческата група и на Асоциация за развитие на София ∙ г-н Тревър Дейвис, английски експерт по културни политики на града ∙ представители на неправителствени организации и експерти. Модератор: доц. Александър Кьосев Дискусията ще обсъди следните въпроси: ∙ Трябва ли тъкмо София да стане градът, който представя България и културата на Европа? ∙ Кой е онзи потенциал на града, който би позволил успешна кандидатура в конкуренция с Варна, Пловдив, Бургас и други български градове? ∙ Какво от историята, настоящето и бъдещето на нашия град си заслужава да бъде споделено отвъд клишетата и туристическите стереотипи - и какви биха били печалбите от това (европейски, български, софийски)? ∙ Какви проблеми на града би разрешила една успешна кандидатура в дългосрочен план, какви биха били положителните последици за облика на София, за културната инфраструктура, за художествения живот, за гражданите и градските общности, за непривилегированите групи, за софийската интеграция и идентичност? Предвижда се дискусията да протече по следния начин: първо ще бъде представена работната концепция на творческата група „Сподели София", след което ще чуем коментарите на г-н Тревър Дейвис и изказванията на експерти и неправителствени организации, а накрая ще бъде дадена възможност да изкажат мненията си и всички присъстващи.

Темата се заключва за сега... Моля спазвайте добрия тон, за да продължи тази хубава и интересна тема... След няколко дни ще я отключа!

Грег Лумис ТАЙНАТА НА БОНАПАРТ Цена 16 лв. ISBN 978-954-28-1261-6 Превод Цветана Генчева Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=39668 Биография Грег Лумис е адвокат, специализиран в търговското право, бивш автомобилен състезател и е работил в сферата на рекламата. Писателската му кариера стартира през 1991 година, а оттогава е издал седем романа на историческа тематика. Пише статии и разкази и е номиниран за писател на годината от Асоциацията на писатели в Джорджия. Книгите му са безспорни бестселъри в САЩ с повече от половин милион продадени екземпляра. ДВАМА ВЕЛИКИ ЗАВОЕВАТЕЛИ И ЕДНА ТАЙНА, ОСТАНАЛА СКРИТА ПОЧТИ ДВА ВЕКА… Най-ценното притежание на Наполеон крие тайната към забележителните му успехи и военни победи. Било е скрито в продължение на почти два века, но ето че една нация няма да се спре пред нищо, за да го открие. Ланг Райли е единственият, който стои на пътя им, и трябва да бъде отстранен. От Венеция до Порт о Пренс, от Александрия до Париж Ланг се опитва да избяга от убийците и да им попречи да се доберат да ключа към световно господство. Ланг Рейли е бивш агент на ЦРУ, който мечтае да води по-спокоен живот като адвокат. Но приключенията сякаш сами го намират. Мощите на свети Марко са откраднати от едноименната катедрала във Венеция, но скоро след началото на разследването се оказва, че това всъщност са останките на Александър Велики, които крият могъща тайна. Мистериите около похода на Наполеон в Египет най-сетне за разкрити. Оказва се, че великият завоевател е притежавал мощно оръжие, гарантиращо успеха му, оръжие останало скрито почти два века. Сега ключът към световното господство е на път да попадне е неподходящи ръце и само Рейли е способен да попречи това да се случи. През Италия, Александрия, Франция и САЩ героят ще трябва да се движи една стъпка пред враговете си. Потопете се в този изпълнен с динамика исторически трилър, които ще ви запознае с тайни, пазени на различни места по света векове наред. „Смяната на локациите и динамичният сюжет, в комбинация с интелигентния и емоционален герой, ще накарат почитателите на „Шифърът на Леонардо” да останат доволни” Publisher’s Weekly “Почитателите на Дан Браун ще се насладят на този роман” I Love a Mystery „Завладяващ трилър, грабващ читателя от първата страница до зашеметяващия финал. Прекрасен роман” Fresh Fiction Бележки на автора Книгата на Андрю Майкъл Чъг „В търсене на гробницата на Александър Велики” не само ми подсказа идеята, че мумията на Александър е била объркана с мощите на свети Марк, но ме запозна и с много исторически факти. „Гробницата на Александър” на Никълъс Дж. Сондърс също ми помогна. Луи Етиен Сен Дени е историческа личност. Често сочен като „втория слуга” на Наполеон, копист и библиотекар, той е син на семейство прислужници от Версай и нещо, което е необичайно за времето, високо образован човек. Придружава Наполеон както на Елба, така и на остров Света Елена. Връща се във Франция, установява се в Санс и живее типичния за представител на средната класа живот. Доколкото ми е известно, никога не е бил личен секретар на Наполеон, но нали все някой трябваше да поеме ролята в книгата, така че Сен Дени ми се стори подходящ. Моля да ме извинят всички, които са забелязали неточности в описанието ми на Хаити - страна, където съм прекарал съвсем малко време. Докато пишех книгата, на Хаити имаше умиротворителни сили на Обединените нации, а неконтролируемото насилие отдавна е останало в миналото. Страната, или поне северният бряг, е едно от най-прелестните кътчета в Карибския басейн, а старата крепост наистина съществува както е описана и изкачването до нея не е лесно начинание. Интересно е, че известна линия за круизи спира на един от островите в края северния бряг на Хаити, което, надявам се, означава, че туризмът постепенно се завръща, макар служителите да не казват на пътниците, че са в Хаити. Искам да изкажа специална благодарност на приятеля си и наемодател Майк Маниачи. Без проявеното от него търпение, без помощта му и компютърните му умения, щях неведнъж да изтрия или изгубя части от книгата. Благодаря и на Дон Д`Ория, моя издател, който с един поглед забелязваше недостатъците в сюжета. Всичко, което той посочваше, подобряваше книгата ми. Както винаги, искам да благодаря на съпругата си Сузан за умението й да открива неизвестни (поне за мен) факти. Октомври, 2009 Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=39668

Утре 11 март от 17,30 ч. в Тракийското дружество ще се проведе прожекция на филма "На Нож!" ул. „Стефан Караджа” №7А

Излезе издание със спомени и записки на руския политик, историк, публицист и българофил проф. Павел Милюков. С текстовете, посветени на България и на българския народ по време на Междусъюзническата война, „Живата истина“ (ИК „Изток-Запад“) поставя началото на нова поредица за българската история. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=39583 Спорът между членовете на т. нар. Балкански съюз за разпределение на земите, отнети им от Османската империя по време на Балканската война от 1912 г. става повод за нова война само година по-късно – през лятото на 1913 г. България, Гърция, Сърбия, Черна гора, Румъния и Османската империя са в Междусъюзническа война. Зародилият се конфликт прераства в бойни действия в нощта на 16 срещу 17 юни 1913 г. след неуспешен опит на българската армия в Македония да изтласка сръбските и гръцките войски от оспорваните територии. Последвалата намеса на Румъния, а по-късно и на Османската империя, чиито войски също завземат български територии, кара родното правителство да поиска примирие. Букурещкият мирен договор от 28 юли 1913 г. принуждава България да отстъпи на бившите си съюзници голяма част от Македония, а на Румъния – Южна Добруджа. Така Сърбия и Гърция затвърждават придобитите по време на Балканската война територии. С последвалия Цариградски договор от 16 септември 1913 г. Османската империя си връща Източна Тракия. По време на преговорите – както за Балканската, така и за Междусъюзническата война – една не особено известна днес у нас личност, в лицето на руския политик, историк и публицист проф. Павел Милюков, защитава непрестанно българските интереси. Автор на „Живата истина“ и още редица трудове, академик, професор-доктор по история, археолог, политик, основател на Конституционнодемократичната партия в Русия през 1905 г. и неин лидер до сетния си час, Милюков е един от големите борци за истината. Взел дейно участие в съставянето и редактирането на Карнегиевата анкета на Балканите (доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни, изготвен със средствата на Карнегиева фондация за международен мир през 1913-1914 г.), самият Милюков, заедно с бъдещия софийски владика Стефан, спасяват стотици бежанци в Цариград по време на Междусъюзническата война. По тяхно настояване са ангажирани два руски парахода, които превозват безвъзмездно бежанците до българския бряг дни наред. След истински успешната поредица „Забравените българи” появата на „Живата истина“ поставя началото на друга поредица, свързана с българското историческо наследство: „Спасената история”. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=39583

На българския книжен пазар се появи книгата „Лечебните гъби в България“, първото по рода си описание на българската гъбна флора според лечебните й качества. Купи: http://www.book.store.bg/p95085/lechebnite-gybi-v-bylgaria-vladimir-vyzharov.html Всички вече сме чували или купували препарати с великолепната лечебна гъба рейши. Можем ли обаче да я намерим и в нашата природа? Новата книга „Лечебните гъби в България“ на Владимир Въжаров, дългогодишен изследовател на дивите гъби у нас, не само дава положителен отговор на този въпрос, но и илюстрира този факт с много снимки на рейши от различни региони на страната. В книгата са включени 55 лечебни гъби, които се намират у нас, като освен описание, за всяка гъба има достатъчно снимков материал, така че желаещите сами да могат да ги различат в повечето от случаите и да си набавят от драгоценните растения. За всяка гъба е дадена информация и за лечебните й свойства, както през погледа на съвременните медицински изследвания, така и употребата й според народната медицина в различни страни. Спектърът на лечебно действие на тези гъби покрива почти всички известни болести, като рак, бактериални възпаления, диабет, чернодробни проблеми, стомашни заболявания и т.н. Някои от гъбите като рейши, майтаке, чага са широкоспектърни, т.е. полезни са при различни заболявания, докато други са специализирани по-тясно към определени проблеми. Описани са и лични истории на хора, които са намерили разрешение на своите здравословни проблеми чрез приемане на гъби във вид на препарати или храна. В книгата авторът предлага за всяка гъба и рецепти за приготвяне в домашни условия на настойки, извлеци, чаеве, мехлеми и ястия, които ще са от полза на любителите на природните средства за укрепване на здравето. Обяснено е също, при различния растеж на гъбите (диворастящи, култивирани при естествени или изкуствени условия на растеж), каква е лечебната им сила. Интересен акцент в книгата е червената мухоморка, която е известна като силно отровна, но се оказва, че от векове в много култури тя е използвана както за лечение, така и с ритуални цели като опияняващо средство. Оказва се, че красивата червена гъба с бели точици крие много тайни, като дори има предания, че тя е била в основата на нектара на боговете в древна Индия. Все пак, предупреждава авторът, не си правете експерименти с нея, резултатът може да е много окончателен. Друга много любопитна гъба е чагата, за която сме мислили, че може да се открие само в брезовите гори на далечен Сибир и че е излекувала от рак писателя и дисидент Александър Солженицин . Оказва се обаче, че гъбата я има и в българските планини, а къде и на каква надморска височина ще разберете подробно от книгата. Чернодробната гъба прилича съвсем на нашия черен дроб и има много витамин С, каваратакето пък е многоцветно като опашка на паун и е чудесен имуностимулатор, дяволските зъби изглеждат като току-що накапани с кръв и съдържат вещество, подобно на хепарина. Това са само няколко от гъбите с невероятни форми, цветове и лечебни качества. Що се отнася до рейши според някои исторически източници се счита , че в народната медицина на Китай и Япония рейши е използвана отпреди 4 000 години. Използвали са я за лечение на черния дроб, хроничен хепатит, нефрит, високо кръвно, артрити, неврастения,безсъние, бронхити, астма, стомашни язви. В най-известната китайска книга по история на природата - „Ben Cao Gang Mu” (1578 г.), има указание, че „продължителната употреба на Ling Zhi (рейши) ще намали теглото и ще увеличи продължителността на живота”. В зависимост от възрастта на гъбата и мястото, където расте, рейши притежава много и различни свойства и се счита за тонизиращо средство от най-висок клас, допринасящо за дълголетие. Има много японски и китайски разкази на хора с рак и други тежки заболявания, които са пътували дълго, за да я намерят и се излекуват. Рейши се е използвала и използва на Изток и като талисман, предпазващ човека или къщата от злото. Като става въпрос за древността и гъбите - леденият човек Йоци, чиято добре запазена мумия на човек, живял около 3300 година пр. н.е., е намерена на италианско-австрийската граница, е носел два вида гъби в торбичката си – праханова гъба и брезова пореста гъба. Все пак има и гъби, които не се срещат у нас или поне няма сведения, някой да ги е намирал, но притежават изключителни лечебни свойства. Бразилската печурка например се среща рядко в природата – само в определени зони на Бразилия, но японците са успели да я култивират и вече е част от много хранителни добавки, затова е намерила място в книгата. Шийтаке обаче е много по-известна, и макар да не се среща в България, може да се отглежда без проблем у нас, най-добре по екстензивна технология, тъй като така качествата й максимално се доближават до природните. А как става това, също може да се разбере от книгата, както и за многото й лечебни качества. Макар лечебните свойства на гъбите да са били известни и използвани от народите от векове, най-вече в Азия, едва през последните десетилетия с тях се провеждат научни изследвания както върху животни, така и клинични тестове. През годините се е натрупал известен опит за медицинските гъби, но процесът продължава, тъй като те все още крият много загадки. Специално в България, чиято природа е много богата на диворастящи гъби, те традиционно не се използват масово нито за храна, още по-малко като природни лекарствени средства. И ако за ядливостта на българските гъби и вкусовите им качества е писано много, то за лечебните гъби у нас, голяма част от които са дървесни, няма литература. В книгата „Лечебните гъби на България“ някои от тях се описват за първи път, а за други за първи път се дава описание на лечебните им свойства. Но може би най-впечатляващ е богатият цветен снимков материал, събиран години от автора, изследвайки гъбната флора на България. Купи: http://www.book.store.bg/p95085/lechebnite-gybi-v-bylgaria-vladimir-vyzharov.html За автора: Владимир Въжаров започва да се занимава с гъби още 4 годишен. Спомня си, че когато започнал да ходи за гъби с дядо си, кошницата била по-голяма от него. Неговият дядо професионално се е занимавал с билки и гъби, а също е и преподавал на заготвители на билки и гъби. Интересът му към гъбите остава за цял живот и той продължава да се занимава както с диворастящи видове, така и с възможностите за култивиране на някои от тях. През последните 6 години той издирва и заснема много видове гъби в нашата природа, някои от които изключително редки, като интересът му се насочва главно към техните лечебни свойства. Част от богатия му снимков материал е публикуван в книгата. За кнгата: Заглавие: Лечебните гъби в България (Разгледани са 55 диворастящи лечебни гъби, които се намират на територията на България Автор: Владимир Въжаров Издател: БИАНА ООД ISBN 978-954-91509-7-1 Печат: цветен Корица: мека Страници: 367 Корична цена: 35 лв Купи: http://www.book.store.bg/p95085/lechebnite-gybi-v-bylgaria-vladimir-vyzharov.html

„Коучинг с НЛП“ Практически наръчник за това как да постигнете най-доброто за себе си и за другите Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=38851 Автори: Джоузеф О’Конър и Андреа Лейджис Какво искате от живота? Какво е важно за вас? Имате ли това, което заслужавате в настоящия момент? Колко много още можете да постигнете... Коучингът е мощен подход за постигане на най-доброто в професионалния и в личния ви живот. Също така е един от най-оправданите разходи за промяна в бизнеса. Тази книга ще ви даде инструментите да практикувате коучинг и насоки за използването им, за да обогатявате живота си и живота на другите. Ще научите: - Какво е коучинг и как работи - Как да давате посока на живота си - Как да живеете според най-висшите си ценности - Как да съставите ефективен план за действие - Как да се справяте с пречките по пътя към постиженията - Как да задавате правилните въпроси Това е най-добрата книга за развитие на коучинг умения в бизнес и лайф коучинг. Джоузеф О’Конър и Андреа Лейджис са специалисти по коучинг на ниво изпълнителен директор, треньори и консултанти, работещи в международен план. „Вярвам, че НЛП се превръща в безценен ресурс за позитивното развитие на човешкия потенциал и връзките между хората. Джоузеф и Андреа са прекрасни практици и вдъхновяващи учители.“ Дейвид Скотланд, Президент на Allied Domecq Wines and Spirits „Джоузеф О’Конър и Андреа Лейджис в тази книга продължават пътува- нето в НЛП, комбинирайки теория и логика с примери от практиката, които могат да бъдат разбрани от читателя и използвани в ежедневни ситуации. Книга, която трябва да бъде прочетена от всеки, който се ин- терeсува от НЛП.“ Джеймс Р. Селингман, Bsc, BA, Executive Coach, NLP Practitioner, ex-Worldwide President and CEO of Speedo Джоузеф О’Конър и Андреа Лейджис „Коучинг с НЛП“ Всички ние мечтаем. Докато спим, нашият мозък разбърква преживяванията ни от деня с техните съпровождащи мисли и емоции като покер играч, който се опитва да си сглоби печеливша ръка. Тези мечти могат да ни дадат съвети, насоки и указания за нашия живот къде сме сега и къде искаме да отидем. Те преувеличават затрудненията и грижите ни – нашите метафори стават реалност в сънищата ни. Но сънищата са повече от това. Когато сънуваме, ние използваме въображението си, отиваме отвъд съществуващите условия – в един по-широк свят, където много неща са възможни, където не сме ограничени до картите, които са ни раздадени. Свободни сме да вземем всяка карта и да я превърнем в печеливша ръка. Сънищата ни отвеждат отвъд нас самите. Всяка промяна в нашия живот започва като сън – използваме въображението си, за да проектираме себе си във възможно най-добрата перспектива. Какво общо има коучингът с мечтите? Коучингът е насочен към промяна, към случването на промяната. Коучът е магьосник на промяната, който взема картите, които държите, и ви помага да изиграете вашата ръка по-добре или понякога да смените правилата на играта, или да намерите по-добра игра. Промените идват от мечтата за нещо по-добро. Когато постигнем една мечта, ние поглеждаме напред и мечтаем отново. Винаги има мечта отвъд мечтата. В крайна сметка тази книга е за превръщането на мечтите ви в реалност. Това прави и коучът за вас. Коучингът ангажира вашето въображение и в същото време е невероятно практичен в реалния свят – той се занимава с цели и постижения, свързва света на мечтите с реалността. През 1985 (аз, Джоузеф) посетих прекрасен музикален семинар, воден от пианистката Елоиз Ристат. Тя работи основно с концертни изпълнители, които страдат от сценична треска, и е написала невероятна книга, наречена „А Soprano on her Head“. Този семинар и книгата ме вдъхновиха и през нощта след семинара, както си лежах в леглото, размишлявайки за преживяването си, една мисъл изникна в главата ми: „Искам да напиша книга“. След това вътрешният диалог се задълбочи: „Ти не можеш да напишеш книга“, последва незабавен отговор с доста пренебрежителен тон. „Защо не?“ „А... защото не знаеш как.“ „Но аз мога да се науча. Никога няма да знам дали мога да напиша книга, докато не опитам.“ Този малък диалог ясно показа разликата между вярване и способност. Това, което ми липсваше, беше „ноу хау“ как се пише книга. Ако тогава имах коуч, той би ми помогнал да преценя вярванията си, да се фокусирам върху целта си и да я осъществя. В този случай аз поех ролята на свой коуч. Поставих си по-високи цели, отколкото някога си бях представял. Не допуснах никакви лимитиращи вярвания да ме спрат да опитам да постигна това, което исках. И вие също може би сте избрали тази книга, защото искате да станете коуч на самия себе си. Може да се интересувате от коучинга като цяло. Може да искате да станете коуч или да повишите коучинг уменията си, ако вече сте такъв. А може би мислите да наемете коуч или искате да разберете как коучинг уменията могат да ви направят по-ефективен учител, треньор или съветник. Може да искате нов поглед върху професията си и да прочетете какво мисли някой друг за коучинга. Независимо каква е вашата причина, вие ще скъсите разстоянието между мечтите и реалността за себе си и за другите. Коучът е не само магьосник на промяната, но и борец за свобода. Свободата има две измерения: освобождаване от нещо и свободата да правиш нещо. Например преди няколко години аз (Джоузеф) работех 50 часа на седмица като учител по китара. Беше удовлетворяваща и забавна работа през по-голяма част от времето, но същевременно и много изморителна. Това не беше типът работа, в която можех тихичко да се отпусна за няколко минути. В крайна сметка на учителя по музика му се плаща да слуша своите ученици. Обичах работата си, но исках да се освободя от необходимостта да работя толкова много часове. Не обмислях да започна друг вид работа, просто си мечтаех да имам възможност да релаксирам и време да се взирам в пространството, да чета и да спя, ако искам. Не ми харесваше да чувствам такава умора. След определен праг на натоварване вече не можех да отдавам на работата си вниманието, което тя заслужаваше. Релаксацията е толкова необходима, за да можеш да работиш ефективно и щастливо, колкото и действителното време, отделено за работа. Това е свободата от. Другият тип свобода е свобо... Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=38851

„АЛЕКСАНДЪР ЕКЗАРХ: ЕДНА БЪЛГАРСКА СЪДБА“ Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=38786 Авотр: Пиер Воалри Тази книга е плод на търпелив изследователски труд, чието начало бе поставено през седемдесетте години, когато подготвях докторската си дисертация във Висшия институт по социални науки на тема Българското възраждане и Западът. Това бе първата ми среща с Александър Екзарх, моя колкото далечен, толкова и митологизиран прапрадядо. Оттогава насам единствената ми амбиция бе да развенчая този мит и да разбера по-добре какво е направил и с какво е допринесъл за изграждането на своята собствена страна и защо именно той е представител на една оригинална тенденция в Българското възраждане. В същото време тази книга няма претенцията да преосмисля онова, което за удобство е прието да се нарича Българско възраждане. Но как да разкажеш един такъв живот, без да повдигнеш някои въпроси? Може ли да се използва терминът Българско възраждане, без да се поеме рискът да се утвърди оригиналният възглед, че след продължителен период на мълчание българите се появяват отново такива, каквито са били? Трябва ли да предпочетем думата пробуждане, чийто смисъл не е много различен? Трябва ли да обособим това пробуждане в самостоятелен период от българската история и от другите национални истории на региона, дори на цяла Европа, период, който носи своите собствени ценности, така силно специфични, че обезсмислят каквото и да е сравнение? Тази книга не претендира, че дава всички отговори, нито че дава окончателни отговори. Авторът се надява единствено да постави някои от онези въпроси, които показват, че изграждането на българската идентичност през XIX век е достоен за интерес процес, че той може да бъде опознат чрез сравняването му със ставащото наоколо по същото време. Пиер Воалри Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=38786 Пиер Воалри „АЛЕКСАНДЪР ЕКЗАРХ: ЕДНА БЪЛГАРСКА СЪДБА“ Преди да стане наука, историята трябва да бъде мечтание, което в много отношения напомня зачеването, след което и раждането на дадено произведение на изкуството. Не че историкът прилича на художник. Той непрекъснато говори за стриктност, методичност, за яснота и доказателства. Постоянно оглажда и шлифова своите изразни средства, отнемайки им всяка поетичност, с единствената грижа да постигне желаната точност. Той е във вечна борба с онази досадна склонност на ума да се измъква от оковите на логиката. За да стигне до истината, той твърди, че не прибягва до никакви хитрости, а предпочита строгия, стегнат стил. И въпреки всичко историкът мечтае. Мечтата, заедно със смеха и мисловната дейност, е присъща единствено на човека. Историкът мечтае за света, който описва. И би искал да сподели образите, които преминават пред очите му. В този смисъл той е и човек на изкуството. Такъв е, защото, за да опише добре обекта на своите изследвания, той трябва да усети неговите очертания, форми, грапавини, да отгатне скритите му дълбини, полусенки, невидимите му страни. Да, историкът е наистина посвоему човек на изкуството, а на историческото съчинение може да се погледне като на разновидност на произведение на изкуството, не по-малко завладяващо от някоя картина или роман. За младия французин историята, това са галите, Хлодвиг, Наполеон. За мен най-прочутият французин е несъмнено Наполеон. С неговата слава и гениалност, но преди всичко с пъстрите униформи на неговите маршали и тяхната необикновена съдба. С героичните набези срещу войските на врага. Дали имам някакъв спомен, свързан с това име? Прекарах част от младостта си в Белгия. Един от най-ярките ми и вълнуващи спомени е свързан с Ватерло и невероятната панорама, дело на Луи Дюмулен, която изобразява атаката на кирасирите на Ней. В моите очи Ватерло е велик исторически миг. Това е краят на империята. Това е Европа, която се разпада, преди постепенно да се възстанови. Това е лудостта, която предшества нормализирането. Гибелта на онези, които са търсели безсмъртие. И най-вече, реваншът на победените, който днес придава на битката нейния истински смисъл. Защото кого в днешно време го е грижа, извън официалните британски среди, а и те не проявяват особен интерес, за железния херцог, онзи мъж, който благодарение на една щастлива случайност, на хитрост и на лошото време е сложил край на последната героична легенда в нашата история? Битката при Ватерло не е прославила Уелингтън, а неговата тържествуваща жертва. И така, определено може да се каже, че историята се състои от клопки и обрати. Времето променя всичко. Хераклит е твърдял, че слънцето всеки ден е различно. Ако искаме да възстановим историческите събития, ще ни се наложи да проведем почти полицейско разследване. Тъй че историкът не е само човек на изкуството или научен работник. Той е и следовател, при това от най-лошата порода. Свадлив и твърдоглав, той не се задоволява с това, което чете, нито дори с онова, което мисли, че разбира. Историкът е недоверчив към всичко и най-вече към самия себе си. Той действа като археолог. Пласт след пласт. Белег след белег. Търпеливо и педантично поставя на мястото им предметите, които времето е преместило и чието значение се е променило или се е изгубило напълно, попълва празнотите и възстановява изчезналите форми. Изпитвам неподправено удоволствие, когато чета написаното от някои корифеи в областта на историята както поради изводите, до които са стигнали, така и поради използвания за тази цел похват. Имах възможността да посещавам лекциите на някои от тях, като Еманюел Льороа Ладюри, който бе приел да преподава няколко часа в годината на студенти от втори и трети курс, макар вече да бе станал известна личност. Цитираните в неговата „История на климата от хилядната година насам“ многобройни статистически данни за цените на зърнените храни и вината, от които може да се съди дали годината е била дъждовна, или не, а и за още много други неща, уважението, с което разкрива личния живот на последните катари в труда си „Окситанското село Монтаю“, като се основава на регистрите на Инквизицията, показват, че историята може да ни поднесе пълноценно знание за миналото. Лекциите на Пиер Видал Наке за древна Гърция или пък на един асистент на Жак Льо Гоф за Средновековието бяха също толкова увлекателни. Обучението ми по история протече със съдействието на Школа „Анали“, която все още не беше завладяла целия университет, но бе погълнала факултета, в който учех, посредством своя най-деен клон, Висшия институт за социални науки, наследил VI секция на Висшето училище по практика. Днес френската история е като мнимия болен на Молиер. Всички изучават новата историческа наука на аналистите, понякога без да го съзнават. Тази наука доказа, че всичко може да бъде исторически обект, ако се проследи назад във времето, че ако се подходи с необходимата строгост и методичност, могат да бъдат използвани най-различни научни инструменти, че не е без значение дали се проучва дълъг или кратък период от миналото. Днес хронологията отново се появява на сцената. Нещата си идват на мястото, времето преоткрива своите отправни точки. Каквито и да са местните боричкания и междуличностните търкания, днес можем да оценим по достойнство приноса на науки и методи, назовани в зависимост от изследователите статистика, картография, антропология, структурен подход, социология и др. Днес историкът е в позиция, при която може да си позволи лукса да не отказва нито обект, нито средство за изучаване, при условие че работи с необходимата добросъвестност. Отговорите на поставените въпроси, стига, разбира се, да са поставени както трябва, не зависят непременно от текстовете. Те често зависят от тълкуването им. Стойността на даден пример се колебае обикновено между две крайности: единствен ли е той? Или и другаде се наблюдава същият феномен, подобен процес, ситуация, която би помогнала да го разберем? Това колебание е било винаги в центъра на вниманието ми, понеже съм виждал в него дълбокия смисъл на историята. И наистина в историята случайността почти отсъства. Стига да потърсиш, със сигурност ще намериш логическа връзка между привидно случайни или необясними събития. Тази връзка не винаги е очевидна. Тя може да е прикрита. Тя често трябва да се търси в културната, психическата, социалната, икономическата среда. Структурите, които години наред са заемали предната част на интелектуалната сцена, днес са приети от повечето научни изследователи, макар и под други имена, различни от онези, които някога са им дали техните откриватели. Други двама мъже заемат високо място в моя личен пантеон. Странното е, че първият не е историк. Той е митолог, компаративист, специализирал се в индоевропейските вярвания. С огромното си творчество, само част от което започва да бъде признавано от историците, Жорж Дюмезил направи значителен принос в историята, като издигна съпоставителния метод на безпрецедентно ниво на ефикасност и доказа, че при изучаването на структурите синхроничният подход към дадена ситуация може без никакво затруднение да бъде съчетан с диахроничен, тоест исторически поглед върху дадено събитие, даден факт или поредица от факти. Жорж Дюмезил заслужава да бъде цитиран в методологическите текстове. От огромното му и нерядко труднодостъпно творчество най-историческите му произведения са според мен неговата книга „Архаичната римска религия“, както и многобройните му приноси към историята на Рим. В продължение на години той бе нападан, хулен, обругаван. Днес обаче неговите плодотворни внушения присъстват в работите на голяма част от историците, изучаващи древния Рим. Критикуват Дюмезил за това, че при всеки следващ труд подходът му се променя и мисълта му се колебае. Но всеки добронамерен читател, занимавал се някога с научна работа, знае през какви обрати, отклонения и съмнения трябва да се мине, преди да се стигне до истината. Жорж Дюмезил е прекрасен пример за жива, подвижна мисъл, вечно недоволна от постигнатото, отворена за критика и загрижена да намери отговор, който да укрепи сградата, а не да я разклати. Рим не се е създал за един ден. Историята също. Защо тогава размисълът и изследователската работа на историка да не са подвластни на тази сентенция? Вторият е историк от същото време, който се е движил по успоредни пътища. Книгата на Марк Блок „Кралете магьосници“, излязла в Страсбург през 1924 г. (и преиздадена в Париж през 1983 г.), е залегнала в основата на настъпилото дълбоко обновление във френската историческа панорама. На нея се дължи основаването на Училището за летописите и тя поставя началото на френската антропологична история. Много от идеите на Марк Блок се поставят днес под въпрос, но шейсет години след неговото подло убийство прокараните от него пътища са все още плодоносни. Той трябва да се препрочита, а честите му преиздавания показват, че богатството на идеите му съвсем не е изчерпано. Ето още един човек, който схващаше научната работа като търсене на истината и отричаше всякакъв догматизъм, всякаква идеология, всякакъв механистичен поглед към историята. Колкото до мен, аз всеки ден осъзнавам своето невежество и разбирам колко ограничени са познанията ми. Но да се опитвам да „правя като тях“ ми се струва достатъчна мотивировка. И да си призная, твърде често се чувствам в известна степен ощетен от упорития отказ да се допусне каквото и да е сравнение с онова, което се е случило по същото време на други места, някъде далеч, но не и чак толкова далеч. Две неотдавна публикувани в Париж книги доказват това. Привлекателни заглавия, интересна водеща идея, но и двете предлагат твърде ограничен подход към иначе комплексни събития (Пол Гард, „Как да говорим за Балканите“, Париж, 2004; Тиери Мюдри, „Една религиозна война на Балканите“, Париж, 2005). Тези две книги притежават една и съща особеност, която прилича на симптом, а именно, че за България в тях почти не се говори. Като че ли въпросът за създаването на екзархията не е бил форма на религиозна война. Като че ли насилственото християнизиране на мюсюлманските имена в края на осемдесетте години не е носило националрелигиозно съдържание, вярно, от друга епоха, но не по-малко реално. На това събитие са посветени само няколко от неколкостотин страници. Обратното също го има, под формата на рядко достиган обем в тази област – става дума за Ернест Вайбел и неговата „История и геополитика на Балканите от 1800 г. до наши дни“ (Париж, 2000) Тук се сблъскваме с твърде много информация. Завладян от своя сюжет, авторът се затруднява да подходи към него диахронично и динамично. Но поне България заема мястото, което й се полага. Извън България първият значителен напредък бе осъществен в Турция с идеята, лансирана от Халил Иналджък, а именно, че приемствеността сред българското население може да се е осъществявала и в рамките на някои семейства („Tanzimat ve Bulgar meselesi“, Ankara, 1944), идея, подета по-късно в доклада, представен от автора през 1966 г. на проведения в София Първи конгрес на учените, изследващи Балканите и Югоизточна Европа. Понастоящем най-задълбочените, макар и ограничени проучвания, свързани с българската история, се извършват в англосаксонските страни. Заслужава да се отбележи цялостното творчество на Ричард Крамптън, както и неговата А „Concise history of Bulgaria“ (1997). Не са лишени от интерес и трудовете, макар и по-неравностойни, на Райна Гаврилова, „Bulgarian urban culture in the eighteenth and nineteenth centuries“ (1999), и на Д. Хупчик, „The Bulgarians in the XVIIth century. Slavic orthodox society and culture under the ottoman rule“ (1993). Проучванията се отнасят до ролята и централното място, което са заемали християните в османското държавно устройство (R. Clogg. Ed. „Balkan societies in the age of greek independence“ (1981); B. Braude, B. Lewis, „Christians and Jews in the ottoman Empire“, Tome I. „The central lands“ (1982). Множат се изследванията, посветени на някои части от османските елити (М. Анастасиаду Дюмон, „Османски лекари и инженери по времето на националистическите движения“, и по-специално статията на С. Кендерова „Да изградим здрава и силна нация. Българските лекари през XIX век“ (2004). Вж. също О. Буке, „Да си княз на Самос. Желание за мисия, династическо въображаемо и кариера на Стефан Константин Музурус“. В „Енсюларите отоман“, Ж. Венстен, Н. Ватен изд., Париж, 2004). Анализът на фанариотското общество акцентира повече върху неговия парадоксален характер – то е авторитарно, но отворено (D. Gondikas, C. Issawi ed. „Ottoman Greeks in the age of nationalism“, 1999). Други теми са в процес на проучване, като например различните видове икономическа практика и поведение („Consumption studies and the history of the ottoman Empire (1550–1922). An introduction“, Donald Quataert ed. 2000). По причини, свързани със социологическите особености на изследователските среди и с организацията на темите на научната работа, проучванията, посветени на гърците, хронологически се нареждат на първо място. Странното обаче е, че когато ги четем, у нас се прокрадва усещането за нещо познато. То не е в методите и заключенията, които впрочем са с висока стойност, а в убеждението на авторите, че както преди два века, така и сега онова, което се отнася за гръцкото население, е приложимо и за останалите православни в империята, от което следва, че не съществува спешна нужда те също да бъдат проучвани. Случаят, разбира се, не е такъв и българите са отличен пример за това, че си струва да се хвърли поглед и върху останалите християни, които е трябвало не само да си извоюват място под слънцето сред самата християнска общност, но и да преизградят своята застрашена от бавен разпад идентичност. В рамките на именно този обществен модел, който е благоприятствал тяхното дискретно изчезване, българите ще открият средствата за своето оцеляване и някои от пътищата, които ще им позволят да си изградят нова идентичност. Във Франция славистиката от твърде отдавна заема господстващо положение, за да може българистиката да се открои на нейния фон. Това обстоятелство е оказало силно влияние върху изследователската работа. И наистина християнските общности в Османската империя са били смятани преди всичко за славянски, когато не са били гръцки. В резултат на това изследователската работа е подценявала и османския, и гръцкия принос, доколкото, разбира се, не им е приписвала всичките нещастия. Когато изследователската работа се разпростира върху цяла Югоизточна Европа, тя е принудена да понася диктата на Асоциацията, установила се в Букурещ, която не блести с особена широта на ума. Парадоксално е, че именно чрез събитията на Балканите – географско понятие, за което се твърдеше, че е отживяло времето си, и именно по националния въпрос – историческо понятие, което се смяташе за остаряло, регионът отново зае централно място в тревогите на Франция. Няколко войни, стотици хиляди жертви, масови убийства и огромен страх от всеобща дестабилизация бяха необходими, та този въпрос да излезе отново на преден план. Оттогава той неизменно стои на дневен ред, което позволява да се провеждат истински новаторски проучвания. Едно ново поколение от изследователи, особено чувствителни към османските реалности и свързани с Националния център за научни изследвания и Висшия институт за социални науки, допринася за обновлението на френската школа по балканистика и за по-безпристрастен подход към тази тема. В България животът е все още силно белязан от едно минало, в което историкът повече от всеки друг е бил натоварен със задачата да легитимира управляващите на деня, както и да обслужва националните тежнения. Въпреки че от 1878 г. насам страната е преминала през две радикални идеологически промени, националистическата приемственост си остава много силна. За първия период, който започва с независимостта, е характерно изграждането на държавата нация. Този период отприщва огромна деятелност, чиято цел е да се утвърдят изконните права на държавата, представляваща единния и неизменен народ върху територията, която се смята за нейна и само нейна. Всички страни са минали през тази фаза, характерна за XIX век и първата половина на XX век. Достатъчно е да си спомним за Франция и Германия, за да се убедим в универсалността на това явление, което намира най-ярък политически израз в прочутите 14 точки на Томас Уилсън от 1918 г. Според новия господар на света решението е в пълното съвпадение между Държава и Нация. Само че държавата може да променя формата и амбициите си, нацията е твърде разтегливо понятие, за да може да остане неизменно, и пълното съвпадение между двете не бе постигнато почти никъде. Знаем това схващане в какви задънени улици и към какви бедствия тласна Европа. През втория период комунистическите режими подхванаха с още по-голяма сила националистическата битка, понеже знаеха, че това е единственият източник на законност, който техните народи можеха да приемат – толкова жив източник, че онова, което бе само спомагателен инструмент в услуга на диктатури, претендиращи за интернационализъм, се превръщаше понякога в същински национални и регионални движения. Такъв бе нееднократно случаят с България, с Димитров и неговата балканска федерация, с опита за военен държавен преврат през 1965 г., с двусмисленото господство на Людмила Живкова над българската култура. Никой от тези експерименти не завърши с успех, с изключение може би на последният – той позволи появата на личности, които в известна степен се открояваха на фона на заобикалящата ги сивота. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=38786

Преди повече от 70 години, през 30-те години на XX в., при повишен интерес и голям брой състезатели са се провеждали традиционните ски състезания на Софийския университет. На 1 и 2 март 1939 година като ски майстор на Университета „се наложи младият студент по право Кирил Андреев, познат столичен футболист, който спечели три от всичко произведените 4 състезания (по слалом, спускане, скок и дълго бягане 8 км). Алпийската комбинация от слалом и спускане и купата, подарена за нея от бившия студентски шампион г. Асен Цанков, се печели от Кирил Андреев, който печели също и купата на Лъдженската община за скок. В духа на една стара традиция наградите бяха раздадени на победителите на забавата на академичното спортно дружество на Университета, което се състоя на 16 т.м. в салоните на БИАД. Началникът на отделението по телесно възпитание при МНП г. Н. Каров лично поднесе наградите и поздрави победителите. На забавата присъстваха представители на различните спортни организации, а също така и почти всичките членове на Изпълнителния комитет на БНСС.“ (в. „Студентска борба“, 18 март 1939) Към днешна дата на национално равнище се провежда Националната Зимна Универсиада, която започна вчера в к.к. Пампорово. В първото издание на проекта на Националното представителство на студентските съвети участват 110 студенти от България. Проведени са състезания в няколко дисциплини, а също така е изнесена лекция за спорта във висшите училища. Националната Зимна Универсиада е наследник на Националните зимни студентски игри, които за първи път се организират през 2009 година, а по-късно се провеждат под името „Зимен Университет”. През 2010 година проектът прераства в масово спортно мероприятие под името Национални студентски зимни игри, в което се състезават над 215 студенти от Висшите училища в България. С приключването на Зимните игри през 2010 организационният комитет си постави следващата цел -организирането на балкански зимен спортен фестивал, Балканиада, в която да се включат студенти от балканските държави Сърбия, Македония, Босна и Херциговина, Гърция и Турция. Днес, три години по-късно, Националната Зимна Универсиада събира в к.к. Пампорово представители на български и чуждестранни университети и спортни клубове. ВИДОВЕ СЪСТЕЗАТЕЛНИ ДИСЦИПЛИНИ И СИСТЕМА НА ПРОВЕЖДАНЕТО ИМ Ски гигантски слалом мъже/жени Провежда се в два манша. В първи манш участват всички състезатели, подали заявка в срок. Класирането в първия манш се точкува за комплексното класиране. Заелите първите 30 места ще участват във втория манш за индивидуално класиране. Сноуборд слалом мъже/жени Провежда се в един манш. Точки за комплексното класиране носи само един състезател от Висще училище – заел по-предна позиция. Снежна щафета отборно Провежда се на пистата за ски бягане в 200 метрово трасе с разнообразен релеф, с пет състезатели в отбор. Точки за комплексното класиране носи само един отбор от Висще училище – заел по-предна позиция. Туристическо ски рали мъже/жени Провежда се на пистата за ски бягане в 450 метрово трасе с разнообразен релеф. Точки за комплексното класиране носи само един състезател от Висще училище – заел по-предна позиция. Бърза шейна отборно Провежда се на пистата за ски бягане в 300-метрово трасе с двама състезатели в отбор.Точки за комплексното класиране носи само един отбор от Висще училище – заел предна позиция. Пожелаваме на студентите на Софийския университет да се представят достойно наНационалната Зимна Универсиада и да проявят не само спортен хъс, но и спортсменски дух в предстоящите състезания.

Университетската библиотека "Св. Климент Охридски" представя изложбата "Първият библиотекар на висшето училище" по случай 150-годишнината от рождението на проф. д-р Любомир Милетич (1863-1937). Проф. д-р Любомир Милетич е основоположник на славянското езикознание в България и несменяем титуляр на Катедрата по славянска филология от 1892 до 1934 г. Откриването на изложбата ще се състои на 5 март 2013 г. от 16.00 часа в Централното фоайе на Университетската библиотека.

Източник: http://www.manager.bg/news/izlekuvaha-za-prav-pat-dete-ot-hiv

Здравейте, официално обявявам сайта на филма: http://1912.nauka.bg Очаквам коментари и мнения. http://1912.nauka.bg

ВТОРИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ФИЗИЧЕСКИ НАУКИ 41 НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ВЪПРОСИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЗИКА http://congress2013.bgphysics.eu/ Организатори: Съюз на физиците в България Българска академия на науките Софийски университет «Св. Климент Охридски» Министерство на образованието, младежта и науката 25─29 септември 2013, София Откриване в Големия салон на БАН, ул. „15 ноември“ 1 Заседания в Ректората на СУ «Св. Кл. Охридски», бул. „Цар. Освободител“ 15 (програмата ще бъде съобщена допълнително) http://congress2013.bgphysics.eu/

Честит Национален празник, българи! Нека на днешния ден си спомним идеала за Санстефанска България, за която отдадоха своя живот поколения българи. Свободна и целокупна Санстефанска България се роди благодарение на хилядите мъченици, изгорели в огъня на Априлското въстание и десетките хиляди герои, сражавали се в Руско-турската война от 1877-78 г. Днес "Български паметни" пуска интернет страницата си - www.monuments.bg. Oчаквайте интересни паметници от област София-град, както и от цяла България. www.monuments.bg

“Birds of a feather flock together”, as the adage goes. This could well be the theme of the event organised jointly by the European Research Council (ERC), the Institute of Science and Technology Austria (IST), the Austrian Federal Ministry of Science and Research, and the Representation of the European Commission on 28 February and 1 March 2013 in Vienna. This event is a pilot initiative which aims to gather around a hundred scientists, including around 20 ERC grantees, with the view to facilitate debates and interactions among researchers from different domains and countries, in particular countries of Central and Eastern Europe. The Austrian Federal Minister of Science and Research, Prof. Karlheinz Töchterle said: “The ERC has undeniably become a success story within a very short period of time. Austrian researchers do not just profit from funding by the ERC, but Austrian research has become increasingly international through ERC grants. I am delighted about the presence of highly distinguished members of the scientific community at this conference in Austria”. ERC President Prof. Helga Nowotny declared: “I am pleased to initiate this pilot event in Vienna. One of my aspirations is that young scientists from Central and Eastern Europe further explore the possibilities for funding offered by the ERC. I hope that this ‘widening participation’ event, which gathers ERC grantees and a new generation of researchers, will influence their future career path”. She added: “In the ERC, we have launched a reflection on the measures that need to be taken so that the pool of high calibre scientists present in this region is encouraged to successfully apply to ERC grants. That is essential to build a truly European culture of competition in science”. IST Austria President Prof. Thomas Henzinger noted: “IST Austria is proud to host the ERC conference 'Widening Participation'. As a newly established research institute operational only since 2009, IST Austria has benefited tremendously from ERC funding schemes; with 12 of our 28 professors being ERC grantees. The ERC's standard of excellence ensures that basic science in Europe can compete globally”. He added: “Since many of our faculty and graduate students come from Central and Eastern Europe, we are especially happy to share our experiences with the ERC, with scientists and research institutions from these countries”. The number of ERC grants awarded to researchers based in different countries varies greatly. For example, while researchers based in the UK have received 765 grants, researchers in Latvia have received only one. There are also large variations in terms of success rates (awarded/evaluated proposals) which range from 16% and 14% in countries such as France, the Netherlands and UK to 2% and 1% in countries such as Poland, Bulgaria, Slovakia and Slovenia. The number of ERC grants awarded to researchers based in a country mainly reflects the large differences between the sizes of the populations and economies of the different countries. But this number and the different success rates also reflect the various levels of investment in research and the quality of the scientific publications in the different countries (see annexes). The ERC has had a growing impact on national research systems. For instance, it has influenced the Austrian research and innovation landscape and 83 Starting (for junior researchers) and Advanced (for established researchers) grants have now been awarded to researchers in Austria since 2007; with a total amount of around € 137 million. The ERC has become a model for, or has influenced, a number of national funding agencies in Poland, France and Spain. In Slovenia and other countries, national funding goes to the best runners-up in ERC competitions. The performance of Austrian ERC grantees is in line with a well-established funding and support structure at the national level; the highly visible funding instruments of the Austrian Science Fund (FWF) like the START Programme and the Wittgenstein Prize have had a positive impact on the performance of ERC awardees in Austria. In addition, the Austrian Research Promotion Agency (FFG) provides researchers with information for applying to European research funds. Minister Töchterle emphasizes that the neighbouring countries in Eastern and South Eastern Europe have traditionally been important partners for Austria; especially in the field of science and research. The Austrian Federal Ministry of Science and Research has taken every effort for supporting the dynamic development of research in Central and South Eastern Europe, for example by establishing close partnerships and by stimulating cooperation on a bilateral as well as on a multilateral European level, particularly within the EU-Framework Programmes. By hosting this event in Austria, the ERC expects that it will foster the dynamism of scientists from Central and Eastern Europe in applying for ERC funding, and ultimately improve their performance in ERC competitions. This press release is also available in German (attachment) More information for press: An ERC story on the project of Dr. Nedjeljka Zagar is accessible at: http://erc.europa.eu/erc-stories/better-chance-predicting-weather All other ERC stories (including story on OGLEIV project) are available at: http://erc.europa.eu/erc-stories Members of the ERC Scientific Council, Prof. Pavel Exner, Prof. Isabelle Vernos, Prof. Mart Saarma, Prof. Tomasz Dietl and Prof. Eva Kondorosi as well as ERC Secretary General Prof. Donald Dingwell are ready to take up media questions. A video clip (6 minutes) featuring several Polish researchers funded by the ERC, including Justyna Olko and Marcin Nowotny who are present at the event, is available at: http://erc.europa.eu/multimedia-library (section “testimonials”) A visit of IST Austria with possibilities of interviews and filming is scheduled on Thursday 28 February from 13:30 to 17:00. Please contact us if you wish to participate in the visit, to interview grantees and/or to film during the tour. The press programme is available at: http://erc.europa.eu/widening-participation-event-0

И ние сме там! Има една хубава пицария малко по-надолу, където може да има доста място за всички ни

Това е сайта на филма - http://midwayfilm.com Не намерих такава информация вътре...

Някъде в северната част на Тихия океан...

Това видео е направено на остров отдалечен на 2000 км от човешката цивилизация. Никой не живее на него освен птиците и въпреки това...

Подводен доктор - илюстрирана книжка за малки, показваща как трябва да се отнасяме към всички морски създания... http://www.inspirefirst.com/2013/02/19/deep-sea-doctor-dean-leo-timmers/

http://www.youtube.com/watch?v=oOqTLcKkLHM

http://www.popsci.com/science/article/2013-02/best-nature-gifs-whole-wide-web