Р. Теодосиев

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D1%83%D0%BF%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%B9 Автор: доц. Пламен Физиев Това малко дълго заглавие е компилация от заглавията на две чисто научни статии, публикувани в реномирани научни списания. Авторът на първата статия се казва Мат Висер. Той e известен теоретик в областта на съвременната теория на гравитацията, сънародник и ученик на знаменития новозенландец Рой Кер – откривателят на носещите неговото име точни решения на уравненията на Айнщайн. Много учени предполагат, че решенията на Кер биха могли да oписват въртящи се черни дупки. В статията си Мат Висер отбелязва, че невинният въпрос дали черните дупки съществуват реално в Природата е доста по-сложен, отколкото може да се очаква. Особено ако съдим за това по не особено компетентните, а често и откровенно преднамерени коментари на средствата за масова информация. Понякога в посока на необосновано опростяване на проблемите работят и някои специалисти. Мат Висер: Малки, тъмни и тежки. Но дали това са наистина черни дупки? Рой Кер, откривателят на точните математически решения на уравненията на Айнщайн, описващи гравитационното поле на някои въртящи се обекти Отговорът зависи съществено от това, дали разсъждавате като астроном наблюдател, като математик - специалист по общата теория на относителността (ОТО), или като специалист по теоретична физика – наука, призована да търси законите на Природата на базата на постиженията на експерименталната и наблюдателната физика и астрофизика. Алберт Айнщайн През двадесетте години на XX век той създава Общата теория на относителността (ОТО). Това е съвършено нова за времето си теория на гравитацията със силно математичен и геометричен характер. Тя използва нерима-новата геометрия за да опише изкривяването на пространство-времето от телата. Астрономите, без съмнение, наблюдават стотици малки, тъмни, компактни обекти с необикновено големи за размерите си маси и силни гравитационни полета. За хората, занимаващи се с математична физика и изучаващи решенията на ОТО, съществуват математични решения, наричани „черни дупки“. Тяхната характерна особеност е съществуването на затворена, достатъчно малка област в пространство-времето, която по дефиниция не комуникира с външните области. Тази ненаблюдаема по самия замисъл вътрешност на черната дупка е отделена от околната област чрез затворена повърхнина, наречена хоризонт на събитията. Хоризонтът на събитията притежава малко странното на пръв поглед свойство да пропуска физични сигнали и обекти само навътре в черната дупка, без да позволява на никакви, намиращи се вътре обекти или физични сигнали да излязат навън, където, слава Богу, се намираме ние. Оттам и названието „черна дупка“, предложено на масовата публика като „търговска марка“ в края на 1967 г. и популяризирано в течение на десетилетия от Джон Уилър. Неговият авторитет, опит и огромно влияние в САЩ, където преди това ръководи теоретичните отдели и на двете успешни американски програми по създаване и на атомната, и на водородната бомба, изиграват решаваща роля и за успешната многогодишна професионална пропагандна кампания в полза на черните дупки. Ако попитате обаче един физик-теоретик, какъвто е и авторът на настоящата статия, той ще ви каже, че самото понятие „черна дупка“ крие множество вътрешни противоречия и теоретични трудности, които и до днес не са преодоляни, а заедно с това и ред противоречия с добре установените закони на физиката. Освен това до момента ние не разполагаме с безспорни и достоверни факти и доказателства за това, че наблюдаваните от астрономите обекти наистина могат да се описват чрез намерените от математиците решения на уравненията на Айнщайн от ОТО. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D1%83%D0%BF%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%B9

Аншан "стоманена столица" на Китай. Градът е важен център за добив на желязна руда и производството на стомана. Тук е най-големият металургичен комбинат в Китай. Развити са машиностроенето и химическата промишленост. Този и други региони на Китай страдат много от замърсяването на въздуха, но решението не е толкова просто, както се обяснява в тази статия на BBC: http://www.bbc.co.uk/news/magazine-21198265 30% от всички приети в болниците в Пекин се оплакват от затруднено дишане... http://theconversation.edu.au/deadly-air-the-smog-shrouding-chinas-future-11617

Ще помоля да се придържате към темата и да се спазват правилата на форума: http://nauka.bg/foru...tion=boardrules Темата е изключително интересна. Аз искам да задам въпроса, който предизвика цялата тази дискусия наново...каква е разликата между "псевдонаука" и "лъженаука"?

На колко години сте?

Радостина Златанова: една молба ако може... влязох в един разгорещен спор в Уикипедия, където искат да преименуват статията псевдонаука на лъженаука, като ми обясняват, че са тъждествени и синоними, и че българската дума е лъженаука. Уморих се вече една седмица, надежден източник на български език, който обяснява разликите или поне дава свестни дефиницци би им запушил устите . Чух, че 2004-2005 е имало научна конференция озаглавена "Наука и псевдонаука". Можеш ли да ми помогнеш и да ми дадеш източник на български, който обяснява разликите. Предварително се извинявам, че те занимавам с глупости. Пламен Физиев: Проблемът е важен и това съвсем не са глупости! Не зная писмен БГ изтичник за цитиране, но мога да дам поясненията на академик Дмитрий Ширков, с когото работя: 1. Какво е Наука, горе долу е ясно: честни изследвания, които не могат без хипотези, проверявани с научни методи ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО (това не се отнася само до физиката и природните науки). Понякога от Науката излиза нещо ново, понякога не, но ако имаме макар и отрицателен резултат, постигнат с НАУЧНИ методи, това е сериозен напредък. 2. Псевдонаука е, когато човек занимаващ се с наука изследва свои недоказани хипотези за лична сметка, т.е. прехранвайки се от други дейности. Ако получи НАУЧНИ доказателства за своите хипотези, това може да се превърне в Наука: Да не забравяме, че Айнщайн е построил специалната теория на относителността като служител в патентно бюро! без да получи никава финансова поддръжка за този фундаментална работа! По същия начин се е прехранвал с преподаване в разни университети през повече от 9-10 години, в които е създал общата теория на потносителността - пак без нито цент финансова поддръжка за тази си фундаментална дейност. 3. Лъженауката е псевдонаука, за която изледователят иска и получава пари (т.е. финасиране), без да има твърда научна аргументация и резултати, подкрепени от коректни научни експерименти. Особено драстично става това, ако чрез политическо влияние, с използване на научни авторитети и научни мафии този процес продължи дълго време, понякога - десетилетия, каквито примери, за съжаление, имаме много днес. Виж, например, статията на М. Шифман: http://arxiv.org/abs/1211.0004v2 , на която обърнах внимание на страницата си преди време. Има и много други подобни материали. Ако става дума за ситуацията в България, тук се води борба с нещо, което въобще не е Наука, а признак за дълбок провинциализъм, премесен с неграмотност, нахален и вулгарен примитивизъм, мошеничество и/или откровен бандитизъм. Но това е от други области на човешката "дейност", а не от областта на Науката. Философията като призвание: Наука и псевдонаука Атанасова, Н. “Наука и псевдонаука”, във Философски алтернативи, 2005, бр. 2. ...на адрес http://www.ceeol.com/aspx/issuedetails.aspx?issueid=ed9088e9-79a0-4532-9f24-d8abead11a64&articleId=de445ead-5303-4756-aced-18ab025c9ccf може да се намери кратък обзор на изнесените на тази конференция доклади. Списание Светът на Физиката: http://old.inrne.bas.bg/wop/wop_4_2011/Ig-Nobel_2011.pdf

http://www.youtube.com/watch?v=fQ8B-Wl_trQ

OT: http://www.fakel.bg/index.php?t=2466 От май в обръщение влиза първата евро банкнота с текст и на кирилица върху нея, съобщи БНБ. Според националната ни банка "с този исторически акт кирилицата влиза в употреба в еврозоната и разширява влиянието на еврото като глобална валута". Тази новина беше тиражирана от всички медии, но основното й послание като че ли остана недостатъчно разбрано. проф. Пламен Павлов д-р Ана Кочева Целият материал: http://www.fakel.bg/index.php?t=2466

Да сте живи и здрави всичко! Много успехи във всяко едно начинание, любов, щастие и много положителни емоции през следващата година!!! ★ ° . .　　　　.　☾ °☆ 　. * ● ¸ .　　　★　° :.　 . • ○ ° ★　 .　 *　.　　　☾　　　. 　 ° 　. ● .　　　 °☆ 　¸. ● .　　★　　★ ° ☾ ☆ ¸. ¸ 　★ ★ ° . . ☆ ★ . .　 ☼ HAPPY NEW YEAR ☼ 　. * ● ¸ .　　　★　° :.　 . • ○ ° ★　 .　 *　　 .　 *　. °☆ 　¸. ● .　　★　　★ ° ☾ ☆ ¸. ¸ 　★ ° . .　　　　.　☾ °☆ 　. * ● ¸ .　　　★　° :.　 . • ○ ° ★　 .　 *　.　　　☾　　　. 　 ° 　. ● .　　　 °☆ 　¸. ● .　　★　　★ ° ☾ ☆ ¸. ¸ 　★ ° . .　　　　.　☾ °☆ 　. * ● ° _██_*。*./ \ .˛* .˛.*.★* *★ 。* ˛.(´• ̮•)*˛°*/.♫.♫\*˛.* ˛_Π_____. * ˛* .°( . • . ) ˛°./• '♫ ' •\.˛*./______/~\ *. ˛*.。˛* ˛. *。 *(...'•'.. ) *˛╬╬╬╬╬˛°.|田田 |門|╬╬╬╬ . ¯˜"*°••°*"˜¯`´¯˜"*°••°*"˜¯` ´¯˜"*°´¯˜"*°••°*"˜¯`´¯˜"*

Фотогалерия: Светът през 2012 в снимки I http://www.capital.bg/1973781 В края на всяка година агенция Reuters подбира най-добрите си кадри от изминалата година. Предлагаме ви първа част от селекцията на Reuters

Имаме си правила в този форум и ще помоля да се прочетат отново, за да няма наказания и ощетени Правила на Форума: http://nauka.bg/forum/index.php?app=forums&module=extras&section=boardrules

В Конферентната зала на Ректората започна международна конференция, посветена на правата на детето, „Закрила на правата на уязвимите деца – проблеми и предизвикателства“. Конференцията се провежда във връзка с годината на Януш Корчак. Сеймът на Република Полша обявява 2012 за Година на Януш Корчак. През 2012 се навършват 70 години от трагичната смърт на Януш Корчак в нацисткия концлагер в Треблинка и сто години от създаването на сиропиталището на ул. Крохмална във Варшава, уникална възпитателна институция за еврейски деца, в която д-р Корчак формулира и развива педагогическите си идеи за евгениката и възпитанието. На 5 декември по време на тържество, обобщаващо отбелязването на Годината на Януш Корчак, което се състои по време на Международния конгрес за правата на детето във Варшава, организиран от омбудсмана, бе приета „Варшавската декларация“. Този символичен документ, базиращ се на идеите на големия педагог ни припомня за достойнството на детето, за неговата личност и ценността на всяко човешко същество. Варшавската декларация е подкрепена от много учени от цял свят, хора, работещи в неправителствени организации, дейци на културата, представители на правителството и парламента на Република Полша. Можете да подпишете декларацията тук. През 2012 година театър-лаборатория „@лма @лтер“, съвместно с Полски Институт в София, Фонд Научни изследвания и Фондация "Етюд", създаде спектакъла „Когато отново ще бъда малък“, който можете да видите като част от редовната програма на Университетския театър. Между историческите факти в него пулсира живото, онова, което историята не може да обхване и да предаде за поколенията. Онова, което не само е БИЛО, но и днес Е. "Този, който казва, че се жертва на някого или нещо, лъже. Някой обича да играе карти, друг се интересува от жени, трети от коне, а пък аз обичам децата. Аз не се жертвам, не го правя за тях, а за себе си. Аз съм този, който има нужда." - Януш Корчак.

Google показва изминалата година с едни от най-големите моменти, на които ние бяхме свидетели през последните месеци... Кое за вас ще бележи тази 2012 година като събитие на годината, как отразявате случилото се през тази година?

Получихме следната новина и реших да я постна та да се изясни какво е това: PrenaTest® е вече на пазара в над 30 страни от Европа, Азия и Близкия Изток 13-ти декември, 2012 г. След успешното лансиране на PrenaTest® в Германия, Австрия, Швейцария и Лихтенщайн, първият по рода си европейски неинвазивен генетичен молекулярен кръвен тест за откриване на фетална тризомия 21 (Синдром на Даун) в майчината кръв вече е достъпен и за пациентите на водещи гинекологични клиники и кабинети по пренатална диагностика в България, Унгария, Украйна, Русия и Турция. Предхождан от консултация със специалист по медицинска генетика, този кръвен тест трябва да се предлага единствено при бременни жени с риск от износване на плод с фетална тризомия 21 (Синдром на Даун), като кръвната проба от майката се взима след 12 гестационна седмица. Лайфкодекс АД е немска научна лаборатория, която разработва клинично валидирани молекулярни диагностични тестове чрез секвениране от ново поколение. През 2011 г. лабораторията сключи договор с американската компания Секвеном АД и получи правата за лансирането на техните услуги в пренаталната диагностика на европейския пазар. През следващите няколко седмици предстои PrenaTest® да бъде лансиран в още 23 държави от Европа, Близкия Изток и Азия. Във всички страни, в които се предлага тестът, немската лаборатория ЛайфКодекс е в тясно сътрудничество с водещи лаборатории, гинекологични кабинети и ин-витро центрове, чиито специалисти подкрепят този иновативен скринингов метод и го интегрират в своите медицински практики. Адреси и координати на партньорите могат да се открият на уеб-страницата на ЛайфКодекс www.lifecodexx.com , като този списък постоянно ще се обновява и допълва с нови практики. “Много бременни жени с риск от износване на малформативен плод, като например Синдром на Даун, проявяват огромен интерес към PrenaTest®. Това показва нашият опит от последните 3 месеца, след като лансирахме теста. Благодарение на сътрудничеството с партньорите ни от различните страни, ние вече можем да предложим този неинвазивен тест на бременните жени в техните собствени държави,” каза Д-р Майкъл Лутц, Управляващ директор на ЛайфКодекс АД. “Много важен момент е, че нашият кръвен тест напълно съответства на високите стандарти за качество, заложени в Директивата за ин-витро диагностика на ЕС.” PrenaTest® е единственият молекулярен генетичен кръвен тест в Европа за неинвазивно диагностициране на фетална тризомия 21, който успешно покрива стандартите за съответствие за получаване на CE марка за качество. По този начин тестът доказва своята ефективност и е в пълно съответствие с Директивата за ин-витро диагностика на ЕС. През първите три месеца след лансирането на теста през август 2012 г. са направени около 1,000 PrenaTest® анализа. В началото на 2013 г. кръвният тест на ЛайфКодекс ще може да установява и наличието на още 2 от най-разпространените генетични малформации - тризомия 13 и 18 в плода. Законът изисква разширяването на обхвата на теста също да съответства на Директивата за ин-витро диагностика на ЕС, както и да получи CE сертификат за използвания аналитичен метод. Характеристики на PrenaTest® Неинвазивният молекулярен генетичен PrenaTest® може да установи наличие на фетална тризомия 21 (Синдром на Даун) с много голяма точност, като за целта се взима венозна кръв от майката и се анализира чрез секвениране от ново поколение. С изключително ниското си ниво на фалшиво-позитивни резултати от 0.5%, тестът дава възможност за ранна диагностика на феталната малформация и по този начин намалява броя на необоснованите инвазивни методи за изследване на бременните жени без увреждания на плода. Като заключение може да се каже, че PrenaTest® е едно иновативно неинвазивно средство за пренатална диагностика, което отлично допълва класическите пренатални скринингови изследвания, и, за разлика от инвазивните методи като амниоцентезата, не носи никакъв риск от загуба на плода в следствие на интервенция. Съгласно препоръките на немската асоциация на специалистите по пренатална медицина, на немската асоциация по медицинска генетика и на международното дружество по пренатална диагностика, положителните резултати от теста трябва задължително да бъдат потвърдени чрез някой от инвазивните диагностични методи. PrenaTest® се препоръчва да се прилага след 12-та гестационна седмица при бременни жени, чийто плод е с риск от развитие на фетална тризомия 21. Препоръчително е бременната жена, която ще направи PrenaTest®, първо да се консултира със своя гинеколог и/или специалист по медицинска генетика, за да може да вземе правилно решение за развитието на своята бременност.

На сайта sofiamuseum.bg са показани базиликата "Света София" със Сердикийския некропол, църквата "Свети Георги" - Ротондата, и Боянската църква, както и последните резултати от изследвания Снимка: sofiamuseum.bg Виртуален музей "Сердика - Средец - София", който предлага разходка сред 3D реконструкции на древна Сердика, беше официално открит днес. Инсталиран е на сайта sofiamuseum.bg. Това е проект на рекламно-информационна агенция "Златен змей", съфинансиран от Програма "Култура" на Столична община през 2012 г., в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата. Автори са журналистите Христо Ковачев и Христо Буковски и историкът доц. д-р Веселина Вачкова. В музея са показани базиликата "Света София" със Сердикийския некропол, църквата "Свети Георги" - Ротондата, и Боянската църква, както и последните резултати от исторически и културологически изследвания, най-интересните от които се дискутират във форума на сайта. Засега най-подробно е представен Сердикийският некропол под базиликата „Св. София". Това е главният некропол на Сердика, който започва от източната порта и на изток стига до днешната ул. „Сан Стефано", на север - до бул. „Дондуков", на юг до кръстовището на ул. „Гурко" и „Раковски". Цялата новина: http://www.vesti.bg/...=40&oid=5365851

Разлог: 13 декември (четвъртък), 17:30 ч. в Лекционната зала на Исторически музей - Разлог Сливница: 18 декември (вторник), 12.30 ч. в сградата на Общината В момента имаме преговори за Костинброд до края на годината, а след това Варна, Бургас и т.н. Има огромен интерес и ще продължаваме с прожекциите до следващия филм

Заповядайте на лекцията на Елица Барукчиева и „Български паметници“ - “Откриваме. Опознаваме. Опазваме.“. Нова Конферентна зала, Северно крило, ет. 2 на СУ „Св. Климент Охридски“, 18.12.2012 (вторник) от 18:30 ч. България, като страна с богата история, е богата и на културно-исторически паметници. Дори толкова богата, че някои от тях са забравени, други – унищожени, трети – игнорирани, четвърти – изолирани от човешкото внимание. Страната ни е преживяла много възходи и падения, разнообразни владичества, политически управления и режими и все пак е запазила своето име и своята идентичност на световната карта. Това нямаше да е така, ако ние като българи бяхме изгубили своята памет – колективна и културна, за историята на нашата държава. Напоследък ставаме свидетели на една засилваща се тенденция към неглижиране на общата национална памет от страна на българското общество. Опитвайки се да открием по-добър живот в чужди страни, като загърбваме чувството ни на патриотизъм и национално самосъзнание заради едно, дали по-устойчиво или не, чувство за глобализъм, за обща световна идентичност. Затова все по-рядко ставаме свидетели на дебата за нашето си, за родното, за наследството ни, за общата ни памет. Наблюдаваме една липса на приемственост между поколенията – между старото, което търси на какво да се опре в настоящето, и новото, което не намира опора в миналото. Ако паметта е онази движеща сила, жива история, която реконструира миналото в настоящето, то паметникът е връзка на живите с мъртвите, представител на вече отминалото, мъртвото, онази памет, която може да се пипне. Ако се поразровим в нашата обща национална памет, ако оставим паметниците да разказват история, ще можем да докажем и да утвърдим идентичността и мястото си в света като малката държава с голяма история – не само на себе си, а и на бъдещите поколения. Лекцията е организирана като част от проект „Културно-историческите паметници в област София-град“. Този проект се реализира с финансовата подкрепа на програма “Младежта в действие” на Европейската комисия, администрирана в България от Национален център „Европейски младежки програми и инициативи”. Съдържанието на настоящата лекция не отразява позицията на Европейската общност, програма “Младежта в действие” или НЦЕМПИ.

Промениха ли ни технологиите и как? на този въпрос и повод за още много други даде архимандрит Поликарп, който участа в първото от поредица събития – mini Media Masters, показващи различни гледни точки по темата за влиянието на новите технологии и иновациите върху нашия живот. Според свещеника технологиите безспорно ни променят, но каква ще бъде промяната зависи само и единствено от нас. „Ако искаме промяната да носи полза – така ще бъде, а ако искаме да е вредна – така ще бъде...Когато човек живее духовно и има истинска вяра, който и път да поеме, Бог му помага.“ По думите на архимандрит Поликарп нашата вяра ни дава пътя, по който да създаваме и благоденстваме. „Съвременният свят със своето съвършенство е стигнал дотук поради свободата на християнската личност да бъде себе си.“ Вече три поредни години темата за влиянието на технологиите е във фокуса на журналистическата надпревара Mtel Media Masters. Досега, на церемонията по награждаването на победителите в конкурса, чухме гледната точка на „лошото“ момче на френската литература Фредерик Бегбеде, на световноизвестната мексиканска писателка Лаура Ескивел, както и на звездата на съвременната литература Елиф Шафак. mini Media Masters ни среща с гледните точки на фигури от различни сфери на обществения живот у нас. – на архимандрит Поликарп, за да разберете каква е разликата между „творя“ и „създавам“; защо твърденията, че църквата в своите традиции е чужда на науката и спъва човека в технологичното му разивитие, показват незнание, както и на кого принадлежат думите „Каква полза за човек, ако придобие цял свят, а навреди на душата си?“

Анита Николова е победител в категория „Хуманитарни науки“ в конкурса „Студент на годината 2012” Председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация проф. Боян Биолчев връчи наградата в категория „Хуманитарни науки” на Анита Николова от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Наградата беше връчена на 4 декември в зала 3 на НДК на официална церемония. Националното представителство на студентските съвети за шеста поредна година отличи най-добрите студенти в България. Най-добрите в отделните категории получиха своите награди от министъра на образованието проф. Сергей Игнатов, министъра на здравеопазването Десислава Атанасова, министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов, министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков, зам.-министъра на културата арх. Георги Стоев, кмета на София Йорданка Фандъкова, народните представители Румен Стоилов, Ирена Соколова и Емил Димитров, проф. Боян Биолчев – председател на Националната агенция за оценяване и акредитация, зам.-изпълнителния директор на Държавен Фонд „Земеделие” Свилен Костов, управителя на Jobs.bg Пламен Вушев и изпълнителния директор на „Токуда Болница София”. По време на събитието гостите поздравиха редица поп звезди сред които Графа, Криско, Теди Кацарова, Дамян Попов, Десс, Кристо, Рафи, Тодор Гаджалов, Dj Diass, Deep Zone, Дивна, Богомил, Бобо, Voice of Boys, Ангел и Моисей, Лора Караджова, Маги Джанаварова, Играта и Лео, Сани Алекса, Били Хлапето, Цвети Радойчева и още много други. Източник: http://www.economy.bg/

Голямата награда за литература на Софийски университет за 2012 година Уважаеми колеги, Ректорът на Софийски университет „Св. Климент Охридски” проф. дин Иван Илчев има удоволствието да ви покани на тържествена церемония по връчване на Голямата награда за литература на Софийски университет „Св. Климент Охридски” за 2012 година. Очакваме ви в петък, 14.12.2012 г., от 10.00 часа в Аулата на Университета. Тази година Голямата награда за литература на Софийски университет ще бъде връчена на поета Иван Цанев. Иван Цанев Иванов е български поет, известен автор на детска поезия. Роден е на 30 ноември 1941 г. в село Острица (Област Русе), България. Завършва русенската гимназия „Баба Тонка“ и руска филология в Софийския университет. Дебютира през 1960-те години. Първите си литературни опити дължи на русенската поетеса Мила Доротеева и на писателя Георги Струмски, които го насърчават да пише поезия за деца; следва покана от Иван Давидков да напише нещо за списание „Славейче“. Първата си стихосбирка, „Седмица“, издава през пролетта на 1968 г. Работи като редактор и литературен консултант последователно във вестник „Студентска трибуна“, списанията „Родна реч“, „Пламък“ и „Пламъче“, в издателствата „Български художник“ и „Български писател“, и във вестник „Литературен форум“. Автор е на стихосбирките: 1968 — „Седмица“ 1973 — „Неделен земетръс“ 1975 — „Дневно щурче“ (стихосбирка за деца) 1977 — „Телеграма“ 1979 — „Чухалче“ (стихосбирка за деца) 1981 — „Едничка дума“ 1982 — „Седем вятърчета“ (стихосбирка за деца) 1986 — „Училище за слънчогледи“ (стихосбирка за деца) 1987 — „Светлоструй“ (стихосбирка за деца) 1987 — „Седмоднев“ 1988 — „Питанки и чуденки“ (стихосбирка за деца) 1989 — „Зарчета-велизарчета“ (стихосбирка за деца) 1990 — „Тригласо момче“ (стихосбирка за деца) 1995 — „Стихове и междустишия“ 1997 — „Весела мистерия“ (стихосбирка за деца) 2001 — „5 за 4“ (стихосбирка за деца) 2001 — „Дърво на хълма“ През 1985 година поезията на Цанев е преведена на унгарски език. Награди: Носител е на националната награда „Петко Р. Славейков“ (1991). През 1997 година е отличен с наградата „Иван Николов“ за цялостно литературно творчество и става лауреат на международната академия на изкуствата. През 2002 година е удостоен с националната награда за поезия „Пеньо Пенев“. През 2005 година получава наградата „Атанас Далчев“. Книгата му „5 за 4“, илюстрирана от Яна Левиева, получава националната награда за детска литература „Христо Г. Данов“ през 2002 година, а през 2008 година е избрана да представлява българската детско-юношеска литература на „Европейски културен сезон“ в Париж, организиран от Френското председателство на Европейския съюз. През 2009 г. получава националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване.

Театър-лаборатория за сценично действие „Владимир Цеков“ гостува на театър-лаборатория „@лма Алтер“ с „Фантазия № 10: Радостта от живота“. След успешно представяне на фестивала в Прищина трупата на театър-лаборатория за сценично действие „Владимир Цеков“ гостува на театър-лаборатория „@лма @лтер“. На път обратно за Гранада с голямата награда от фестивала те останаха само една вечер в София и българските зрители имаха уникалната възможност да видят „Фантазия № 10“. Лицата, винаги скриват част от това, което е. Декадентът чака зад една усмивка, която не е напълно фалшива. В крайна сметка оставаме на пауза, в очакване, щастие без радост, болка без емоция. В тази Фантазия ни води Маноло, режисьор и основател на Театър-лаборатория за сценично действие „Владимир Цеков“. Нещо повече той е своеобразен диригент на спектакъла. Музикант по образование, структурира пърформансите си като музикални творби, в които музиката, словото и физикъл-театърът звучат на няколко гласа. Маноло и Николай Георгиев – директор на театър-лаборатория „@лма Алтер“, се срещат преди години в Университетския театър, когато Маноло е студент по Еразъм в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и все още не разбира и дума на български език. Днес двете трупи обменят опит на международната сцена. Една от новините на вечерта се вмъкна в дискусията след представлението – през следващата година очакваме съвместен проект и сформирането на международен театрален клас. Повече за Театър-лаборатория за сценично действие „Владимир Цеков“ можете да видите тук.

За новото издание на Цицерон Наскоро си спомних, че между празничните Никулден и студентския осми декември, е денят, който за себе си наричам "денят на Цицерон". Цицерон е бил убит, или направо казано заклан по заповед на Марк Антоний на 7 декември 43 г. преди Христа. После трупът му е бил осквернен, а части от него били показани на попарените от потрес сенатори... Според някои автори Марк Антоний показал на сенаторите, за да ги сплаши, отрязания език на Цицерон, а според други - отсечените му ръце... Тази дата ми напомня винаги, че свободата да говориш точно онова, което мислиш и още по-трудното, да действаш и постъпваш наистина според човешките и философските си убеждения, е духовен и съвестов лукс, който малцина са си позволявали, а почти всички от тях са платили с живота си за тази смелост. Зенон от Елея, Сократ и Цицерон са били убити; Анаксагор, Протагор и Аристотел са се отървали със своевременно бягство; Платон е бил продаден на пирати и за щастие спасен от предани и щедри приятели... Смелостта на полисното или публичното поведение е била многократно наказвана. Във всички исторически епохи, навсякъде по света. Денят на съсичането и издевателствата над трупа на Цицерон ми напомни, че годината изтича, а все още не съм успяла да напиша отзив за чудесното ново издание на български. През пролетта на тази година, но датиран като публикуван още през 2008 г., най-после излезе томът с двете може би най-важни философски произведения на Марк Тулий Цицерон - "За задълженията" и "Тускулански беседи". Преводът на "За задълженията", De officiis е направен от Рада Златанова и редактиран от Петя Стоянова, а Tusculanae disputationes е в превод на д-р Димитър Илиев. Остават непреведени на български още две от най-важните философски съчинения: De finibus bonorum et malorum и "За природата на боговете". В изданието има кратък предговор от доц.д-р Анна Николова, който представя автора като държавник, оратор, писател и философ. Този предговор за кой ли път ми напомни за изключителната скромност на доц. Николова. Крайно време е тя да се осмели, а и да се намери издател, който да издаде в един том нейните многобройни встъпителни студии и предговори към толкова много антични, предимно латиноезични автори, издадени в превод на български: от това ще се получи внушителен и много полезен том за римската литература, култура и история. Преводът на Рада Златанова е редактиран и коментиран от Петя Стоянова, която е отдавна позната на българския читател като преводач и коментатор на трите най-важни съчинения на Цицерон за философията и теорията на реториката: "За оратора", "Брут, или за прочутите оратори", и "Ораторът", издадени от УИ "Св. Климент Охридски" през 1992 г. в сборника За оратора; както и на най-важното съчинение на Сенека в онзи специфичен за Рим раздел на античната етика: добродетелите на владетеля и етиката на императора. Става дума, разбира се, за De clementia, което е било адресирано до цезаря Нерон за неговата 18-годишнина, и е преведено на български като "За снизходителността". Заедно със "За благодеянията" то е включено в едно малко, луксозно издадено томче от 2001 г., изд. "РИВА". Произведения на Цицерон в превод на български има вече няколко, при това не само в книжни тела, повечето от които са полиграфски отлично издадени, но и в достъпни интернетни ресурси. Без да претендирам за изчерпателност, защото със сигурност през първата половина на ХХ век има и други преводи, една ориентировъчна библиография би могла да изглежда така: *Етически трактати. С., 1984, “Народна култура”. Превод Юдит Филипова, предговор Анна Николова. *Избрани писма. С., 1983, “Народна култура”. Превод Недялка Георгиева, предговор Анна Николова. *За държавата. За законите. Превод и предговор Мария Костова. С., СОФИ – Р, 1994. *За оратора. С., 1992, УИ “Св. Климент Охридски”, превод Петя Стоянова, встъп. студия Богдан Богданов, предговор Исак Паси. *Избрани речи. С., “Наука и изкуство”, 1983. Съставителство и уводна студия Анна Николова. Превод: Владимир Атанасов, Димитър Бояджиев, Недялка Георгиева, Лили Йорданова. Много ценно за нашите читатели, за ученици, студенти и преподаватели от множество дисциплини е и това, че почти всички тези христоматийни речи и някои философско-теоретични творби са част от мащабния проект, разработван от колеги от катедрата по Класическа филология във ФКНФ, наречен Romulus bulgaricus. Вижте тук. На линка за произведенията на Цицерон, например, са публикувани и най-важните му речи, и някои от философско-теоретичните му творби за реториката, и двете най-важни произведения за философията на държавата и правото - "За държавата" и "За законите". Този контекст на вече публикувани преводи на Цицерон и на интернет-източници на латински на някои от тях, паралелно представени с преводите им на български, е обогатен от двата нови превода в изданието "Избрани произведения" на УИ "Св. Климент Охридски", което се появи в реално време тази пролет. Доколкото разбрах от колегите, преводачката Рада Златанова вече не е сред живите и няма как да види своя труд публикуван... Може би заради това цялото издание е със следното посвещение: "Този том се посвещава на паметта на класическите филолози, за които е било невъзможно да разпространяват класическото образование в България след образователната реформа през 1946-1947 г." Прецизният български превод на "Тускулански беседи", направен от д-р Димитър Илиев и обилният коментар към него през обясненията за митологичните персонажи, историческите личности, мислителите, философите, ораторите и творците, споменати от Цицерон в съчинението, не могат да изненадат никого. Колегата д-р Димитър Илиев е преводач не само на Цицерон, но и на Аристотел. Едно от най-важните съчинения на Аристотеловата философия на природата - "За възникването и загиването" - стигна в негов превод до нашия читател, през 2006 г., издаден от издателство "СОНМ" в книжното тяло Аристотел. Два трактата. Цялата поредица "Делос" можете да видите тук. Доц. Димка Гочева

Мирча Елиаде описва историята на религиите Излезе луксозно ново издание на „Трактат по история на религиите” (ИК „ Изток-Запад”) на известния румънски философ, културолог и писател Мирча Елиаде. Книгата разглежда религиозния феномен като човешко дело без да омаловажава уникалното и неповторимото за този феномен – неговия сакрален характер. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=39200 От прастари времена хората изпитват (не)обяснима нужда да вярват в нещо или някого – същество или предмет, който издигат в култ, който притежава непонятна и пленяваща сила за човека и който, според вярващия, изпраща доброто и злото на Земята, направлявайки живота на простосмъртните. Днес християнството (православие и католицизъм), будизмът и ислямът са трите основни религии, чиито идеологии са успели да пленят най-широк кръг от поддръжници по света и продължават да го правят всеки ден. Наред с тях, разбира се, има и множество други (по-нетрадиционни) запазени или модифицирани с времето вярвания и видоизменени религии. Това, което свързва всички тях (от най-примитивните до най-сложните и развити религии), е фактът, че всички те са просто различни проявления на мана (разсеяната навред по света загадъчна сила, която е лишена от собствени очертания, но може да приема всякакви форми). Тя е неподдаващата се на описание субстанция, която присъства навсякъде, където става дума за религия, а претенциозни думи като sacer (свещено) и numen (божествена сила), хагнос и тамбос, брахман и дао, та дори християнската благодат, са нейни вариации или производни. Но в XXI век изследванията се извършват под знака на логоса, а не на мана. Сякаш днес повече ни интересуват вътрешната структура, механизмът на функциониране, сложното равновесие и взаимодействие между частите, които са характерни за всички религии и са изразени (теоретически или символично) във всяка теология, митология и богослужение. Достигаме (или се връщаме) към представата, че религията е система, а не хаотична смес от елементи; че това е вътрешно свързан продукт на духовната дейност, начин за обяснение на света, т.е. религията е човешко дело. В „Трактат по история на религиите” Мирча Елиаде описва цяла „философия преди философиите“, очевидна още в най-примитивните проявления на религията и възникваща от порива за обяснение и обобщение, от стремежа към „теория“ във всички възможни значения на думата. Книгата прави достъпна стройността, възвишеността и благородството именно на тази „философия“. Опиращ се на огромната си ерудиция и професионална подготовка, индологът Елиаде разпростира анализите в „Трактат по история на религиите” върху различни континенти (включително и Европа), отговаряйки на два основни въпроса: „Що е Религия?” и „До каква степен имаме правото да говорим за история на религията?” Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=39200

Как се е появила Вселената? Фундаменталните въпроси за произхода на мирозданието намират отговор в един смайващ научен бестселър, който успя едновременно да смути, вдъхнови и шокира света – това е „Вселена от нищото” (ИК „ Изток-Запад”) на уважавания и признат учен Лорънс М. Краус. Купи: http://book.nauka.bg...ks.php?ID=39139 Откъде се е взела Вселената? Какво е имало преди нея? Какво ни вещае бъдещето? Защо има нещо, вместо нищо? Провокативните отговори на видния физик Лорънс М. Краус на тези и други вечни въпроси в изключителната и сензационна книга „Вселена от нищото” успяха да стъписат милиони читатели в цял свят. Последният от тези въпроси се намира в центъра на религиозни и философски дебати за съществуването на Бог и се използва също като контрааргумент спрямо всеки, който се усъмни в нуждата от него. Както твърди Краус, в исторически план учените са се съсредоточили над други, много по-належащи проблеми, например разкриването на механизмите, по които функционира Вселената, което впоследствие би помогнало да подобрим качеството на живота си. В една космологична история, едновременно увлекателна и просветляваща, Краус обяснява радикалните научни разкрития, които обръщат фундаменталните философски въпроси с главата надолу. Бидейки един от малцината изтъкнати съвременни учени, които активно пресичат бездната между научната и популярната култура, Краус разкрива, че съвременната наука действително се занимава с въпроса „Защо има нещо, вместо нищо?”, постигайки великолепни и вълнуващи резултати. В бестселъра „Вселена от нищото” по достъпен начин са описани смайващи с красотата си експериментални наблюдения и умопомрачителни нови теории, които предполагат не само, че нещо може да възникне от нищото, но и че от нищото винаги ще възниква нещо. С характерния си ироничен хумор и кристална яснота на обясненията Краус ни отвежда назад към началото на всичко, представяйки най-новите свидетелства за еволюционния път на Вселената и за вероятния ѝ край. Изложението е една провокация, предизвикателство и наслада за читателя, предлагайки съвсем нов поглед към самите устои на съществуванието. Познанието, че в бъдеще вселената ще бъде съвсем различна от това, което е днес, оказва дълбоко влияние върху начина, по който живеем понастоящем. Както я описва знаменитият биолог и етолог Ричард Докинс: „Това може да се окаже най-важната научна книга с преки последствия за супернатурализма от времето на великия Чарлз Дарвин насам!” Една силна противоотрова срещу класическото философско и религиозно мислене, „Вселена от нищото” е провокативна и радикална намеса в дебата за съществуването на Бог и за всичко съществуващо. „Забравете за Иисус”, казва Краус, „звездите са умрели, за да се родите вие.” Краус е космолог, лауреат на наградата „Университетски преподавател на годината” и директор на проект „Произход” в Аризонския университет. Признат от сп. „Сайънтифик Америкън” за рядък научно-обществен интелектуалец, той е автор на над триста научни публикации и осем книги, носител е на множество международни награди за изследванията и писмените си трудове. Краус е международно известен, с обширни изследователски интереси, включително връзките между физиката на елементарните частици и космологията, като изследванията му засягат ранната Вселена, естеството на тъмната материя, общата теория на относителността и астрофизиката на неутриното. През 1982 г. Краус получава докторска степен по физика от Масачусетския технологичен институт, след което става член на Харвардското научно дружество. През 1985 г. се присъединява към факултета по физика в Йейлския университет, а през 1993 г. става председател на отдела по физика към университета „Кейс Уестърн Ризърв”. През 2008 г. започва работа в Аризонския университет, където е и до днес. Краус е чест редактор във вестници и списания с научна насоченост и има редовни изяви в медите. Купи: http://book.nauka.bg...ks.php?ID=39139 Отзиви за Вселена от нищото: Нищото не е нищо. Нищото е нещо. Така космосът изниква от бездната – една дълбока идея, предадена във „Вселена от нищото“, която хвърля някои в смут, други – в просветление, а за физика Лорънс Краус това е просто поредният работен ден. Нийл Тайсън * Преживяваме космологична революция, толкова удивителна, колкото тази, започната от Николай Коперник. А това е един съдържателен, блестящ и увлекателен пътеводител към нея. Иън Макюън * През последните години науката е разтърсена от поредица гениални прозрения и удивителни разкрития. С характерния си размах и с помощта на хитроумни похвати Лорънс Краус е направил тази забележителна история забележително достъпна за широк кръг читатели. Кулминацията е дръзкият научен отговор на един основен екзистенциален въпрос: защо има нещо, вместо нищо? Франк Уилчек * Във „Вселена от нищото” Лорънс Краус е написал вълнуващо въведение в настоящото състояние на космологията – онзи клон от науката, който разказва за дълбокото минало и още по-дълбокото бъдеще на всичко. Както се оказва, всичко има много общо с нищото и нищо общо с Бог. Това е една блестяща и обезоръжаваща книга. Сам Харис * В тази книга, написана ясно и увлекателно, Лорънс Краус нахвърля изкусителните доказателства, че нашият сложен космос е еволюирал от горещо, плътно състояние, както и как този напредък е насърчил теоретиците да развият удивителни хипотези, засягащи въпроса, как в действителност е започнало всичко. Мартин Рийс * Хората все казват, че от нищо не може да се получи нещо. За щастие, Лорънс Краус не ги е чул. В действителност, докато четете тази книга за космическото нищо, с вас се случва нещо голямо и преди да се усетите, умът ви вече се разширява със скоростта на ранната вселена. Сам Кийн * Как би могла вселената да възникне от нищото? Това е въпрос, в който философията и теологията вече са се оплели напълно, но за който науката може да предложи реални отговори, както показват и ясните, прозрачни обяснения на Лорънс Краус. В това се състои триумфът на физиката над метафизиката, на разума и изследванията над заблудите и митовете, като той вече е направен видим за всички: Краус ни поднася едновременно наслада и знание с блестящ и увлекателен стил. А. К. Грейлинг * www.krauss.faculty.asu.edu Купи: http://book.nauka.bg...ks.php?ID=39139

Цветовете и техните особености са разгледани във фундаментален научен труд за характеристиките и механизмите на светлинния спектър Българин – Николай Александров – e автор на основополагащата „Фундаментална теория на цветовете” (ИК „ Изток-Запад”) – книга, която описва същността, възникването, разпространението, възприемането, измерването и въздействието на цветовете около нас. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=38917 Във време, в което науката и технологиите се развиват с пълна сила и се задълбочават в детайлите, на които всички вече сме свикнали да обръщаме особено голямо внимание, сякаш изпускаме от поглед цялостната картина на заобикалящия ни свят. „Фундаментална теория на цветовете” на Николай Александров си поставя за цел да помогне в преодоляването на този недостатък. Изданието ни разкрива редица нови или малко познати аспекти на заобикалящия ни свят и ни позволява да надникнем в онези негови скрити кътчета, които все още не можем да проумеем напълно по една или друга причина. Книгата въвежда в науката за цветовете, обхващайки голяма част от нейните направления. „Фундаментална теория на цветовете” дава богата информация за физическата същност на цветовете, за видимата и невидимата част на светлинния спектър и начините на получаване, обработване и възпроизвеждане на цветни изображения. Заглавието предлага също различните колориметрични системи – както разработените в миналото, така и въведени за пръв път от автора. В изданието са разгледани допълнителният спектър на светлината, както и спектрите на черната, сивата и бялата светлина. Александров описва също процеса на възприемане на цветовете при човека и останалите живи същества, възникването и еволюцията на цветните възприятия, както и тяхната физиологична основа, биологично значение и съвременните технологични подходи за анализ на електромагнитни лъчения. Едновременно амбициозен научен труд и луксозно издание, образователната и аналитична „Фундаментална теория на цветовете” събира в себе си изключително изобилие от гледни точки към цветовете и съдържа богат илюстративен материал – близо 1000 графики, снимки и диаграми (почти всички: дело на самия Александров). „Фундаментална теория на цветовете” би представлявала интерес не само за специалисти в областта, но и за широката аудитория, за ученици, студенти и преподаватели. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=38917

Излезе от печат увод в социологията на българската литература Фундаментален изследователски труд, дело на д-р Емил Димитров, е изданието „Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература” (ИК „ Изток-Запад”). Монографията се занимава с новата българска литература и начина на нейното социално функциониране и утвърждаване. Купи: http://book.nauka.bg...ks.php?ID=39038 Българската литература е била предмет на анализ от страна на редица учени, специалисти и изследователи. В повечето случаи обаче тя е разглеждана по-скоро през призмата на историята, а не на социологията. „Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература” прави изключение, разисквайки не историята, а социологията на новата българска литература, съсредоточавайки вниманието върху 20-те години на ХХ в. Предмет на изследователския труд е новата българска литература, но не тя самата като набор от творби, ценности, постижения, а начинът на нейното социално функциониране и утвърждаване. Д-р Емил Димитров се спира конкретно на този период по две причини: той е наситен с обилен, първокласен и до голяма степен непроучен още материал, а пък и именно през 20-те години на миналия век (по ред исторически, политически, културни и редица други причини) българската литература разгръща както вътрешните си потенции, така и възможностите за своята социална изява и влияние. Тогава се поставя и въпросът за канона на българската литература, конструира се този канон и се оформя пантеонът на родната литература. „Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература” дава една по-различна перспектива към спецификата и посланията на новата ни литература. Книгата набляга не на твореца, насаме със себе си и със своята творба, не дори на текста, положен в разни контексти, а на социалния механизъм, „произвеждащ“ един или друг литературен продукт (текст, на който е придадена определена социална значимост и валидност). Изданието осигурява пространен отговор на въпроса „Какво може да ни даде една социология на българската литература?”. Авторът Димитров е роден през 1961 г. Завършва философия и докторантура (1989) в СУ „Св. Климент Охридски”. През 1993-1994 г. специализира източно богословие в Папския институт за Изтока (Pontificio Instituto Orientale) в Рим, Италия. Защитава докторантура по българска литература към Институт за литература при БАН (2009). Превежда от руски език и е автор на редица статии, пътеписи и предговори. Димитров е още съставител на „Съчинения Т. 1: Църква и история” на Варненски и Преславски митрополит Симеон. Купи: http://book.nauka.bg...ks.php?ID=39038