Р. Теодосиев

Професор Пламен Павлов: Очертава се предателство към македонската независимост и за това не може да се мълчи Професор Пламен Павлов от Великотърновски университет „Свети Свети Кирил и Методий” и водещ на телевизионното предаване „Час по България” по телевизия „СКАТ” пред Агенция “Фокус” http://www.focus-news.net/?id=f22329 Фокус: Професор Павлов, какъв е Вашият коментар на предстоящото съвместно честване на битката при Куманово от Първата балканска война на Македония и Сърбия на 28 октомври? Пламен Павлов: Това съвместно отбелязване на една важна битка от историята на Балканската война, не би предизвикало учудване, ако не противоречеше напълно на македонската позиция в продължение на много години, на македонската историография и на македонската политическа пропаганда – за разделянето на Македония, в резултат на Балканските войни. Сражението при Куманово е важно сражение в историята на Балканската война. Но, не бива да забравяме, че ако не бяха действията на Седма Рилска дивизия, нямаше да се състои този голям военен успех и тази сръбска победа, която очевидно ще бъде възвеличена повече, отколкото трябва. Действията на българските сили по десния фланг на този фронт срещу Турция до голяма степен предопределят изхода от сражението при Куманово. Парадоксално е, че Македония отказва всякакъв диалог с България, за отбелязване на каквито и да било годишнини, и то – много по-важни от Кумановската битка, което също би трябвало да ни накара да се замислим. Откакто управлява режимът на Груевски, това не е първата проява на подобно сърбофилско поведение в политически и прагматичен план, а не – в някакъв романтичен, наивно-патриотарски план. В средствата за масова информация в Македония се появиха някакви внушения, че България два пъти била окупирала Македония. По отношение на Втората световна война официалната гледна точка там винаги е била за „българска окупация”, но – за Първата световна война се говореше за раздел. Ако през 1915 г., по време на Първата световна война, имаме българска окупация, то излиза, че преди това имаме сръбско освобождение. Това противоречи дори и на македонската официална линия или поне – противоречеше доскоро. Самият факт, че от сръбска страна ще участва самият президент Томислав Николич, който е известен сръбски националист, и че няма как от македонска страна да няма съответното представителство, говори за един очертаващ се съюз между остатъчна Югославия в лицето на Сърбия и резервата Югославия в лицето на Македония (извинявам се, че използвам подобни остри думи, но не мога да си го обясня по друг начин). Фокус: Има ли други примери за този съюз? Цялото интервю: http://www.focus-news.net/?id=f22329 И един цитат, който ми направи огромно впечатление от интервюто:

Разглеждайки проблема за метафората и текста, трябва да изясним природата на двете понятия, а след това и начинът, по който си взаимодействат. Първо трябва да направим уточнението, че ще гледаме на текста, не като на приумица на автора, а като на процес възникнал в себе си, ще се постараем да го освободим от авторитета на автора, от неговата личност, и да го четем във възможно най-свободния му вариант – на текст. Ще започнем диалектически и преди да дадем определение на това, какво е метафората, ще кажем какво не е тя. Метафората не е сравнение, не е алегория, не е хипербола или литота, не е и символ и затова и ние няма да се спираме на тези и други литературни тропи и фигури. За да се аргументираме все пак, ще кажем, че всички изброени по-горе похвати се случват на базата на един активен източник на информация, имат начало и край, опорна точка, около която кръжат. При метафората, имаме два активни източника, които бидейки напълно равностойни, заедно създават крайния продукт – метафоричното значение. Още едно уточнение трябва да бъде направено. Метафората се възприема като част от текст и в тази връзка, трябва да се обмисли от какво зависи животът й в този текст. Първото хрумване разбира се е - Автора. Какво друго може да бъде метафората, освен авторска приумица? Може да бъде читателска интерпретация. В Смъртта на Автора, Барт вижда читателя като „ самото пространство, в което се вписват, без да изгуби нито един, всички цитати, от които се състои писането” . За него Авторът играе ролята на „спирачен механизъм”, той възпрепятства текста със самото си присъствие, което налага интерпретации и обяснения на текста през автора. На негово място, Барт издига читателя – той, възприемайки текста го вижда и разбира цялостно – за него са всички думи, подредени по определен начин, той интерпретира, той създава. В нашия случай – той изгражда метафорите. Ако бъдем крайни, можем да приемем, че текстът е просто сбор от думи, които се подреждат и започват да значат, чак с прочитането им (можем да направим паралел с философския спор по отношение на съществуването на неодушевените предмети, когато не се намират в присъствието на човек). Тогава всичко зависи от интерпретатора, няма предзададен смисъл, до който трябва да се достигне, има само път, който за всеки читател води на различно място. Текстът се превръща в помощна тояжка, в мост, който читателят извървява, но вървейки по своя собствен път. Един апотеоз на така наречения backgroung – всичко зависи от културата на индивида, всичко е относително, няма една истина, нито една интерпретация, няма начало и край. Няма и една, и еднозначна метафора. За самата природа на метафората се пише от древността. Името й от гръцки език значи пренасяне. Аристотел я определя като пренасяне на чуждо име върху даден предмет – „или от род върху вид, или от вид върху род, или от вид върху друг вид, или по аналогия”. Ако трябва да илюстрираме метафората, бихме я определили като литературен похват, чрез който две неща, нямащи връзка помежду си, се сливат, за да постигнат търсен смисъл. Казахме сливат, но може да кажем още, че използват едно друго – метафората трябва да бъде разбирана като патерица, без която куцият не би могъл да се движи. Точно това е тя за мисълта – помощник, когато всяка предвидима, предполагаема комбинация от думи, не може да пресъздаде желаното – това от позицията на автора. А от позицията на читателя като демиург – метафората е сбора от знаци, които образуват знак, който разбира се, е индивидуално интерпретируем. В такъв смисъл едно най-обикновено изречение, може да бъде възприето като метафора, ако във възприемащото съзнание, това изречение поражда нещо повече от това, което се предполага, че предизвиква сбора всяка една от думите в него. Тоест ако имаме A+B+C=D, където D е изречението, а A, B и C са съставните му части – думите, ако сборът от A, B и C, дава и нещо друго освен D, то тогава изречението е метафора. Да вземем за пример следното изречение само по себе си: Птицата Моцарт беше дребна, красива, с изящно ярко оперяване.[url=http://nauka.bg/a/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%B0#_ftn1]'>http://nauka.bg/a/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%B0#_ftn1] Ако го прочете човек, чувал за композитора Моцарт, той ще се сети за него, може би за неговия Реквием или Малка нощна музика, ако човекът е музикант, може това изречение да извика спомени как е свирим Моцарт, или как е искал да прилича на него..Ако човекът се интересува от птиците, той може би ще се опита да си спомни коя от всички птички, които е наблюдавал би отговаряла най-пълно на описанието, ако е по-поетично настроен, може да се запита коя птичка би нарекъл Моцарт (стига да познава творчеството на композитора). Ако читателят е художник, може би това изречение ще предизвика творчески търсения – кък би нарисувал птицата Моцарт и ли просто дребна, красива птичка с шарено оперение. Ако интерпретиращият има наклонности към литературата, може би би анализирал подбора на думите, би се запитал как той би написал даденото изречение...Препратките са безброй – точно колкото и читателите. Само че това не са метафори, това са препратки. А дали има разлика? Има, защото препратките са вектори, те водят от точка А до точка В. При метафората, А и В се обединяват и създават нещо ново АВ. Но ако препратката е двустранна, тоест ако не завършва с достигането на точка В, а след това отново се върнем към точка А и така заемем позиция между А и В и по този начин, достигнем до АВ или поне до С, може би можем да говорим за вид метафора. Тоест метафората е множествена препратка. Ще прекратим нашите пространствени предположения и ще се обърнем към авторитетите. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%B0

ИНТЕГРАЛНИЯТ СЕКТОР ЗА СИГУРНОСТ БАЗИРАН НА ЗНАНИЯ полковник доцент доктор Стойко Димитров Стойков ВА “Г.С.Раковски” Навлизането на човечеството в ерата на ноосферата (ера на знанието) налага на нации, като българската, да концентрат вниманието си върху натрупването на интелектуален потенциал, който имa потребен за укрепване и развитие на благосъстоянието на българското гражданско общество, както и на собствено място в интеграционен и коалиционен план. Чрез националния духовен потенциал, включително в контекста на европейското духовно пространство, България може да устои на външни и вътрешни неблагоприятни въздействия и да се развива успешно в световното интелектуално съревнование. Един от трите основни стълба на обновената Лисабонска стратегия за развитието на икономика и общество, базирани на знание, са инвестициите в образованието и обучението и воденето на активна политика за неговото изграждане. Като част от Лисабонската стратегия, изграждането на Европейското изследователско пространство (ЕИП) се превърна в съществен момент от отклика на ЕС към предизвикателствата на глобализацията. Към четирите стълба на икономиката на знанието може да се добави и пети. Става дума за социалния капитал, представен от доброто ръководство, визия и воля за промяна и развитие. Това ни позвлява да посочим двата акцента от тази проблематика – знанието като вид ресурс и знанието като капитал, а не разход. Целта е да се създаде Единен европейски пазар на труда за изследователите, където знания, изследователи и технологии могат да преминават безпрепятствено границите, така както това става за стоките, хората, услугите и капитала. Това е т.нар. пета свобода — свободното движение на знанието, където то е използвано и развивано по най-добрия начин. Петата свобода е задължителна, ако Европа иска да стане водеща „икономика, базирана на знанието“ в света, където знанията ще помогнат в устойчивото развитие и конкурентоспособността и ще се занимават с обществените предизвикателства, които тревожат европейските граждани. Необходимо ни е да създадем атмосфера, в която научните закони, научният начин на мислене и научната мисъл са високо ценени, за да построим общество, основано на науката, което да отглежда талантливи свои членове, способни да произвеждат нови знания чрез действена подкрепа за науката, позволяваща да се увеличи националното научно образование, като основа за процъфтяващата икономика на знанието. Традиционен инструмент за планиране на политиката за научни изследвания и технологично развитие на Европейско ниво и основен финансов инструмент за изграждане на Европейското пространство за научни изследвания и технологично развитие, е предложена от ЕК и одобрена от Европейския Съвет и Европейския Парламент - 7 рамкова програма “7РП - Утрешните отговори започват от днес” със срок на действие от 1 Януари 2007г. до 31 Декември 2013г. Програмата “СИГУРНОСТ” на 7 РП с бюджет 1.3 млрд. евро (2007 - 2013 г.) е насочена основно към Европейската сигурност като основна предпоставка за просперитет и свобода. Обръща се особено внимание на необходимостта от подробна стратегия за сигурност, която покрива мерките както за гражданска, така и за отбранителна сигурност. Защото за да са защитени нашите граждани от заплахи като тероризъм, природни бедствия и престъпност, трябва да се инвестира в знанието и да се разработват нови технологии, като в същото време се осигури защита на неприкосновеността на личния живот и фундаменталните човешки права. В Седма рамкова програма (7РП) изследователската дейност, финансирана от ЕС, се занимава с теми, свързани с гражданската сигурност (антитероризъм и управление на кризи) и има принос към цял набор от политики на Общността като транспорт, мобилност, гражданска защита, енергетика, околна среда и здравеопазване. Посредством обединяването и координирането на усилията на европейско ниво, ЕС придобива по-добро разбиране и реагира по-адекватно на рисковете в един постоянно променящ се свят. Проучванията, свързани със сигурността, генерират нови познания и насърчават прилагането на нови технологии в областта на гражданската сигурност. Изследванията в Седма рамкова програма са съсредоточени в следните области: • Сигурност за гражданите (технологични решения за гражданска защита, биологична сигурност, защита срещу престъпността и тероризма); • Сигурност на инфраструктурата и комуналните системи (изследване и обезопасяване на инфраструктурата в области като информационни и комуникационни технологии, транспорт, енергетика и услуги във финансовата и административна сфера); • Интелигентно наблюдение и сигурност по границите (технологии, оборудване, инструменти и методи за защита на европейските сухопътни и водни граници); • Възстановяване на сигурността и безопасността в кризисни ситуации (технологии и комуникация, координация в подкрепа на граждански, хуманитарни и спасителни дейности); • Интегриране на системите за сигурност, взаимна обвързаност и оперативна съвместимост (събиране на информация за гражданската сигурност, защита на поверителността и проследяемостта на транзакциите); • Сигурност и общество (приемане на решенията в областта на сигурността, социално-икономически, политически и културни аспекти на сигурността, етика и ценности, социална среда и възприемането на сигурността); • Координиране и структуриране на научните изследвания в областта на сигурността (координация между европейските и международните изследователски усилия в гражданската област, сигурността и отбраната). Многоскоростна и многопрофилна в своето развитие, Европа заяви своята готовност да стане “най-конкурентната и динамична икономика на знанието в света”, като увеличава и поддържа лидерството в ключови области от развитието на съвременното общество, чрез публичните инвестиции във висшето образование като първостепенен приоритет. Целта е да се гарантира, че институциите за висше образование разполагат с необходимите ресурси, за да продължат да постигат своите цели за създаване и поддържане на широка съвременна база на знанието и стимулиране на научните изследвания и иновациите. Болонският процес, който води до по-голяма съвместимост и сравнимост на системите в Европейското пространство за висше образование се гарантира с реформи на националните системи и политики за висше образование, основаващи се на европейските ценности на институционалната автономия и академичната свобода. Една от основните теми в съвместните научни изследвания е сигурността на обществото, включена в част от специфичните програми на 7 РП, като общата визия предвижда създаване на националните програми и национални технологични платформи, за да се осигури пълно осъществяване на националния и Европейския научен потенциал чрез ефективно сътрудничество между академичната наука и потребителите. Във визията изрично е подчертано, че Националните програми не могат да бъдат заместени от Рамковите програми на ЕС, доколкото те са инструменти за осъществяване на националните стратегии и постигането на националните приоритети. Ускоряване зараждането на ново знание, иновации и издигане на научните изследвания във високо технологични сектори и стратегически технологии, водещи до повишена производителност и укрепване на конкурентноспособността е възможно да бъде постигнато по пътя на: -стратегическо и оперативно ръководство за обновяване на образователните и квалификационните системи и учебни програми в ЕС; дефиниране на образователни и квалификационни програми на бъдещето; споделяне и трансфер на знания; модернизиране на системите за образование и квалификация. Основни изисквания към научно-образователния процес в новите условия и в духа на Болонската декларация са повишаването на неговата ефективност при запазването на равния достъп до образование, засилването на връзката с партньори и заявители, разгръщането на формите на учене през целия живот, фундаментално необходими в условията на непрестанно променящата се конкурентна среда. За да се улесни преходът към общество на знанието, Европейската комисия стимулира установяването на стратегии за учене през целия живот. Тъй като знанието в областта на сигурността е силно специализирано и разпръснато, за неговото групиране, съхранение, разпространение и реализиране в практиката е нужно изграждането на множество, предимно хоризонтални връзки между хора, ведомства и организации. Тези връзки трябва да обхващат не само сферата на информационните и комуникационните технологии, но и всички останали – бизнеса, академичната общност, правителството, обществото като цяло. Обединяването на знанието създава огромен потенциал, но това не е достатъчно то да се превърне в полезно, използваемо знание. Необходими са опит и умения, за да може то да се обработи и използва. Световната банка доказва връзката между икономическото развитие и знанието и проследява процеса на превръщането на едно откритие в продукт в своя аналитичен модел за четирите стълба на икономиката на знанието. Това са иновационната система, която създава новото знание; институциите, които го събират и превръщат в блага; добре обучената работна сила и информационните и комуникационните технологии, които го съхраняват и разпространяват. Способностите на отделните нации да създават, абсорбират и овеществяват нови знания се отразяват пряко върху тяхната икономическа мощ и благосъстоянието на гражданите. Това налага в теорията и практиката да се използва и понятието “нова икономика”, за която решаващият ресурс е именно знанието, както и неговото управление, емкостта му в пазарното общество. Наложително е да се формира определено нова стратегия за обществено развитие, основана на знанието, чрез нарочно инвестиране в човешкия капитал в образователната система и извън нея, стимулиране на иновациите, акумулиране на знанията в материалното и духовното производство и в публичните блага. Защото основна характерна черта на съвременното производство представлява наличието на компонент на знанието във всяко благо (стока или услуга), и това неизбежно се отразява на структурата на стойността на всеки продукт, предназначен за продажба. Както пише Хенри Форд, “Невъзможно е да бъде направено само това, за което липсват все още необходимите знания”. Знанието е това средство, което увеличава потенциала на факторите на производството, в т.ч. и на човешкия фактор. В условията на бързо променящата се икономическа среда знанието се превръща в основен ресурс, определящ ефективното функциониране на всички останали сфери. В контекста на тази нова концепция и на бъдещото си, България трябва да намери механизма да се интегрира към най-бързо развиващите се икономики в света. Това може да стане само ако от страна на правителството, бизнеса и обществото бъдат поети съответните отговорности и мерки; за успешното развитие на икономиката на знанието. Висшето образование представлява изключително богата и разнообразна научна и културна придобивка и играе ключова роля за развитие на общество ни по нелекия път за реализиране на идеята за Европа на знанието. Създаването на Националната стратегия за научни изследвания в Република България подпомага продължаването на традициите за развитие на вековните ни национални ценности – наука и образование, дълбоко вкоренени в националния ни дух и култура и би допринесла за интегрирането на България към развитите европейски страни, където науката е национална ценност, удовлетворяваща духовни потребности на обществото и допринася за увеличаване на благосъстоянието, сигурността и устойчивото му развитие. Решението на тази извънредно тежка задача е невъзможно без наука и мисията на науката ни в настоящия момент се състои в решението именно на тази задача. Според “Български синонимен речник” (с автор Любен Нанов, издаден от издателство “Наука и култура”, София, 1968 г.) “учението” е, “просвета, наука, образование, обучение, доктрина, дисциплина, школа”, но учението е и процес на разбиране, който води до промяна в поведението (преди всичко в нагласите) на индивида чрез придобиване на познания, умения и ценности. Съгласно тази дефинициия за учене, във висшето учебно заведение би следвало да се получат поне три резултата: да се генерират съществени промени в мисленето, във възприятията и в нагласите на обучаемите, за което отговорността в това отношение е изцяло на висшето учебно заведение, тъй като то има социалното задължение и социалната отговорност пред обществото ни да обучава и възпитава. Ние смятаме, на базата на досега постигнатите резултати, че ВА “Г.С.Раковски” e Висшето учебно заведение, в което младите хора се възпитават и насочват за своето бъдеще чрез придобитите в процеса на обучението си ценности; да “тече” постоянен процес на разбиране, т.е. обучемият да може да си обяснява явленията и фактите. Във ВА “Г.С.Раковски” не си позволяваме създаването на Учебни планове на специалности, които по-скоро “са скроени” по мерките на самото ни висше учебно заведение и на наличните към момента преподаватели в него, отколкото по потребностите на реалния живот. Убедени сме, че това е пътят срещу досегашната практика на масово дипломиране на млади хора, които никога не работят по специалността си; да се генерират постоянно познания и умения, които се изразяват в определена компетентност. За нас е особена гордост, че нашите випускници с гордост носят името на патрона ни, защото в процеса на тяхното обучение, “ние не се опитвахме да ги лъжем, че ги учим, а те самите да ни лъжат, че се учат”. Ние като научно-образователна организация, не си позволяваме да станем участници в процес на надлъгване (в който няма победители) на двете групи - едната Висшето училище и преподавателите в него, а другата - нашите обучаеми. За нас това би означавало отклонения от философията на самото учене и “брак” в крайния продукт на висшето ни училище, “рекламации” от страна на потребителите на този продукт (сигурността , обществото), неефективен обществен разход на ресурси (пари, време и др.) и не на последно място – нещастни, необразовани хора с дипломи, които не съумяват да открият навреме достойното си място в живота. В общ енциклопедичен план знанието се определя като система от съждения с принципна и единна организация, основана на обективни закономерности. От ЕС са разработени два съставни индикатора за оценяване на напредъка към икономика, базирана върху знания. Първият от тях измерва усилията на всяка страна за изграждане на икономика, базирана върху знания, като се отчитат двата основни аспекта на инвестициите в научните изследвания: - създаване на нови знания и разпространението на тези знания. За наше съжаление от страна на България не са налице достатъчно данни за оценяване на мястото й по отношение на останалите европейски страни и отговорът може би се намира в нежеланието на администрациите на министерствата и ведомствата да се занимават с научна дейност и липсата на научни интереси в тях. Вторият индикатор измерва постиженията на всяка страна при изграждането на икономика, базирана върху знания. Той включва: общата производителност на труда (БВП на работен час); постиженията в науката и технологиите (патенти и публикации); използуването на информационната инфраструктура (електронна търговия); ефективността на образователната система (успеваемостта в обучението). Позицията на България, определена по този индикатор, в сравнение със страните от ЕС и присъединяващите се към него, показва не просто ниско общо ниво, близко само до това на Румъния и Турция, но и негативен растеж, който води до тревожно увеличаване на изоставането. Не само делът на младите хора в третия цикъл на обучение с докторски степени в България е много малък - по този показател след България са само Латвия и Кипър. Значително по-неблагоприятно стоят нещата по отношение на подготовката на млади учени чрез докторантура. Данните показват, че не повече от половината от приетите в докторантура стигат до защита на дисертация. Това означава, че организацията на тази дейност се нуждае от много сериозно преосмисляне, за да не се изразходват напразно значителни средства и да се осигури възпроизводството на научен потенциал. В противен случай България остава извън борда при изграждането на общество, основано на знанието - обявената обща цел на ЕС. Очевидно е, че България трябва да положи значителни усилия за промяната на тази ситуация, чрез повишаване на интереса към научноизследователска дейност във висшите училища, за създаване на условия за усвояване не на какви да е, а на съвременни знания от младото поколение и подготовка на новата генерация учени. Университетското образование, особено в магистърските и докторски програми, е немислимо без активна научноизследователска дейност. Трябва да се стимулира въвеждането на нови интердисциплинарни научни дисциплини, както и да се използува капацитетът на неуниверситетските изследователски организации при подготовката на млади учени. Съвременната инфраструктура, обслужваща научната им дейност - библиотеките, компютърните мрежи, центровете за обработка на информация, изграждането и развитието на национална информационна мрежа за изследователската дейност, съвременните комуникации, достъпът до научна информация и възможностите за съвместни изследвания са особено съществени за ефективна научна дейност. Необходими са ни реални действия, а не партийни заклинания от поредния министерски съвет за създаване на европейски условия за научното развитие и кариерното израстване на учените в системата на висшите училища и държавните изследователски структури. За оценка на постигнатите резултати се предлага прилагането на следните индикатори, успешно ползвани в добрите европейски практики: съотношение на вложени средства към реализирани научни продукти; брой регистрирани и поддържани патенти; публикации; преотстъпени лицензи; брой на докторанти; брой на поканени чуждестранни професори; брой на новоизградени динамични научни звена; брой на допълнително квалифициран административен и научен потенциал; брой на успешни проекти в рамковите и други международни научни програми с национално участие; степен на обновена инфраструктура; мрежи, изградени между научни звена и малки и средни предприятия; брой на нови spin-off формирования; степен на подобряване на възрастовия профил на научния потенциал; брой на призната научна периодика, издавана у нас; брой на създадени звена за трансфер на научни знания. Мисля, че внимателният самостоятелен прочит на тези индикатори от всички ръководители на Висши учебни заведения и представители на министерства и ведомства, носещи непосредствена отговорност за успешна национална образователно-научна политика, позволява много точно и безпощадно ясно да открием своето място и разминаването между декларирани желания и постигнати резултати. Науката, в най-общ смисъл, е система от обективно знание. В по-тесен смисъл, науката е знанието за възприемания свят, добито чрез емпирични научни методи, основано на наблюдаеми явления, което може да бъде както потвърдено, така и отхвърлено. Мисията на науката е в това да проправя разумния път на практиката. Ефектът на всяко или почти на всяко научно знание се проявява преди всичко в това, че то служи като предпоставка за откриване на друго научно знание. Именно по този начин съвкупността от знания се превръща в система, всеки елемент, от която в някаква степен е резултат от предшестващия и в някаква степен - предпоставка за следващия. По тази сложна мрежа от връзки, ефектът от едно научно откритие или научна теория минава през по-малко или повече звена, „преработва се” от етап към етап, докато се стигне до „крайния продукт” на отворената система наука, т.е. до такова знание, чийто непосредствен ефект се състои във въздействието върху другите системи от дейности в обществото, една, от които е сигурността. Научният метод е систематичен начин за придобиване на знания. Той се основава на наблюдения, измервания, предположения, експерименти и верификация. Последователното прилагане на научния метод е това, което различава науката от лъженауката и другите форми за придобиване на знания. Разграничението между наука и лъженаука е общофилософски въпрос, известен ни като “проблем на демаркацията”. Лъженау̀ка или Псевдонау̀ка (на гръцки: ψευδής - лъжлив, неверен + наука) е вид твърдение, дейност, метод, практика или теория, които твърдят, че са научни и които на пръв поглед дори може да изглеждат научни, но на които липсват някои от характерните за науката изисквания като: не използват научния метод; не могат да представят разумни и достоверни доказателства; не отговарят на елементарни научни критерии. Разбира се, съществуват епистемологични разногласия по отношение на научния метод и използваните критерии за разграничаване на науката от псевдонауката и по принцип за намиране на обективен и надежден начин за класифицирането им, но най-общо казано псевдонауката се характеризира с неяснота, непълнота, изопачаване или преувеличаване на ефектите и обикновено липса на прогрес в развитието на теорията и нежелание за експериментална проверка. Характерните отличителни черти на псевдонаучната теория са: игнориране или изкривяване на факти, известни на автора на теоритичната разработка, но противоречащи на неговите постановки; отказване от опити да се сверят теоретичните изследвания и изчисления с резултатите от изследванията при наличие на такава възможност, замяна на проверките с позоваване на “авторитетни в областта на сигурността институции”; “интуицията на самоопределилия се или самопроизвел се експерт в областта на сигурността и отбраната”; “здравия разум” или нечие “политически авторитетно мнение”; използване в основата на теорията на недостоверни данни (т. е. данни, непотвърдени от поредица независими експерименти или от изследователи). Псевдонауката игнорира най-важните елементи на научния метод - експерименталната проверка и поправянето на грешките. Отсъствието на тази отрицателна обратна връзка лишава псевдонауката от връзка c обекта на изследване и я превръща в неуправляем процес, силно подложен на натрупване на грешки, част от които могат да бъдат и злоумишлени. Съществуват и постоянно се появяват множество теории и хипотези, които могат да изглеждат псевдонаучни поради нов, непривичен формализъм (език на теорията) или отсъствие на информация или знания, необходими за разбирането й. От друга страна, “степента на налудничавост” на теорията или нейното непризнаване все още не са достатъчен признак за нейната новост и научност, въпреки че много псевдоучени са склонни да апелират за това, забравяйки, че научните знания в сектора за сигурност и отбрана не трябва да се отнасят към това, което поначало не е наука и е свързано с други аспекти на живота, например религия, спорт, театър, фолклор, психотерапия. Естествено, не всички учени в сектора за сигурност и отбрана работят по един и същ начин при създаването на знания: някои учени се доверяват на вдъхновение и прозрение, други са много систематични в своите изследвания. Точният начин, по който се извършва научна работа не може да се разглежда изолирано от дисциплината и (политическия) контекст, в който тя се извършва, и най-вече (икономическия) натиск върху учения. Един вариант на точната интерпретация на научния метод, който ви предлагаме, е да се каже, че той не служи за придобиване на знание, а само за верификация на вече придобито знание. Във всеки случай има съгласие за това, че научният метод предлага начин да се гарантира, че знанието не е изкривено от субективни влияния и че грешките могат да бъдат открити. Непрекъснато нарастват опитите в съвременното стратегическо управление на организациите (системите) знанието да се вгражда и да съпътства всички дейности през целия им жизнен цикъл, задължавайки ги да се учат непрекъснато и превръщайки ги в учещи се организации. Значимостта дори на отделните управленски дейности за формиране на основните характеристики на системите в процеса на управлението им позволява всяка от тях да бъде причислена към учещите се. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F

Интересно какво ще реши съдът..., а в България как се процедира в подобни ситуации? Някъде в закона записано ли е че трябва да се изплати цялото образование, ако вземеш всички изпити само за 4 семестъра вместо за 8 при бакалаврите?

Една любима песен Песен от персийския фолклор разказва за двама ловци отишли на лов: "Biyâ berim dasht." "Kodum dasht?" "Hamun dashti ke khargush-na dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb be pâyash tâb dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb-râ mazan, khargush-e dashtom râ mazan, Khâb1-e khargush be khâb-e yâr mimunad, bale, Khâb-e khargush be khâb-e yâr mimunad, bale!" "Let's go to the field." "Which field?" "The same that has rabbits, oh yes!" "And my dog has a rope on its foot, oh yes!" "Don't kill my dog on the leash nor my rabbits in the field, For the dream1 of the rabbit reminds me of the dream of my lover, oh yes!" "Biyâ berim kuh." "Kodum kuh?" "Hamun kuhi ke âhu-na dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb be pâyash tâb dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb-râ magir, khargush-e dashtom râ magir, âhu-e kuhom râ magir, Khâl2-e âhu be khâl-e yâr mimunad, bale, Khâl-e âhu be khâl-e yâr mimunad, bale!" "Let's go to the mountain." "Which mountain?" "The same that has deer, oh yes!" "And my dog has a rope on its foot, oh yes!" "Don't kill my dog on the rope, nor my rabbit in the field, nor my deer of the mountain, For the grace2 of my deer reminds me of the grace of my lover, oh yes!" "Biyâ berim bâgh." "Kodum bâgh?" "Hamun bâghi ke ghomri-ta dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb be pâyash tâb dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb-râ mazan, khargush-e dashtom râ mazan, âhu-e kuhom râ mazan, ghomri-e bâghom râ mazan, Charkh3-e ghomri be charkh-e yâr mimunad, bale, Charkh-e ghomri be charkh-e yâr mimunad, bale!" "Let's go to the garden." "Which garden?" "The same that has pheasants, oh yes!" "And my dog has a rope on its foot, oh yes!" "Don't kill my dog on the leash, nor my rabbit in the field, nor my deer of the mountain, nor my pheasants in the garden, For the amble3 of the pheasant reminds me of the amble of my lover, oh yes!" "Biyâ berim châh." "Kodum châh?" "Hamun châhi ke koftar-na dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb be pâyash tâb dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb-râ mazan, khargush-e dashtom râ mazan, âhu-e kuhom râ mazan, ghomri-e bâghom râ mazan, koftar-e châhom râ mazan, Tâb4-e koftar be tâb-e yâr mimunad, bale, Tâb-e koftar be tâb-e yâr mimunad, bale!" "Let's go to the well." "Which well?" "The same that has pigeons, oh yes!" "And my dog has a rope on its foot, oh yes!" "Don't kill my dog on the leash, nor my rabbit in the field, nor my deer of the mountain, nor my pheasants in the garden, nor my pigeons at the well, For the flight4 of the pigeon reminds me of the flight of my lover, oh yes!" "Biyâ berim kuh." "Kodum kuh?" "Hamun kuhi ke oghâb-ta dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb be pâyash tâb dâre, ây bale!" "Bacche sayyâb-râ mazan, khargush-e dashtom râ mazan, âhu-e kuhom râ mazan, ghomri-e bâghom râ mazan, koftar-e châhom râ mazan, Chang-e5 oghab be chang-e yâr mimunad, bale, Chang-e oghab be chang-e yâr mimunad, bale!" "Let's go to the mountains." "Which mountains?" "The same that have eagles, oh yes!" "And my dog has a rope on its foot, oh yes!" "Don't kill my dog on the leash, nor my rabbit in the field, nor my deer of the mountain, nor my pheasants in the garden, nor my pigeons at the well, For the clutch5 of the eagle reminds me of the clutch of my lover, oh yes!" "Khâb-e khargush be khâb-e yâr mimunad, bale, Khâl-e âhu be khâl-e yâr mimunad, bale, Charkh-e âhu be charkh-e yâr mimunad, bale, Tâb-e koftar be tâb-e yâr mimunad, bale, Chang-e oghab be chang-e yâr mimunad, bale, Chang-e oghab be chang-e yâr mimunad, bale, Chang-e oghab be chang-e yâr mimunad, bale, Chang-e oghab be chang-e yâr mimunad, bale!" My notes: 1 Khâb literally means sleep. 2 Khâl literally means spot or beauty spot. 3 Charkhliterally means (dancing) rounds. 4 She probably says Togh and not Tâb; Togh may mean neckband. 5 Chang literally means nail. Go to Page 2 to see two other performances of Biya berim dasht… or The Hunt!

Във връзка с въвеждането на дисциплината „Гражданско общество" в средното образование ви изпращаме интервю с доц. д-р Красимира Табакова. Голяма актуалност започна да придобива темата за гражданското образование в училище и за изучаване на самостоятелен предмет, който да възпитава учениците как да бъдат граждани. От друга страна, в учебната програма по дисциплина „История и цивилизация" са заложени сходни теми и идеи, с цел да се формира духовна и гражданска идентичност на личността. Идеята на новия предмет „Гражданско общество" е по време на обучението децата да научат какво е гражданско обществото, какви са неговите структури, кой с какво се занимава, да разберат и отстояват своите права и да осъзнаят и спазват своите задължения. Учебната програма по предмета „История и цивилизация" акцентира върху ролята, която има историята в "подготовката на младите хора, в тяхната ориентация, адаптация и реализация в съвременното демократично общество, в развиване на уменията им за активно гражданско участие в социалния живот в условията на културно многообразие и глобализация." Като цяло учениците изучават културните, политическите и стопанските структури в живота. У тях се формира ценностна ориентация и необходимост от ефективното им участие като граждани в динамичното съвременно общество. Целта на обучението по време на предмета „История и цивилизация" е не само да представи историческото развитие на българския народ, но и да „развива у учениците умения за самостоятелност в боравенето с различни източници и способности за изразяване и отстояване на критическа позиция." За по-ясен и критичен поглед към темата се обърнахме с няколко въпроса към доц. д-р Красимира Табакова, зам.-декан на Историческия факултет към Софийския университет. Интервюто може да видите на сайта: http://nauka.bg/a/%D...%BE%D0%B2%D0%B0

http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/08/21/1891753_nasa_podgotvia_nova_misiia_do_mars/

Само за една седмица името му се появи в медии по цял свят – от Русия до Южна Америка, от САЩ до Азия; от световния научен стожер Science до гледаната от стотици милиони CNN. Името му е Теньо Попминчев и е начело на екип, създал революционно изобретение – рентгенов лазер. Благодарение на работата му установка, която преди е била голяма колкото футболно игрище, сега се събира на една маса. И още: създадената от него технология за първи път може да заснеме най-бързите процеси извън сърцето на атома; да направи рентгеновите снимки на практика безвредни; да създаде компютри, многократно по-бързи от днешните. ' Принципът на Франкен, по който фотоните могат да се комбинират и респективно лазерната светлина да става по-високочестотна, работи ефективно само при сравнително малък брой фотони. Тоест, за да направим рентгенов лазер, трябва на започнем от ултравиолетов. Много от учените доскоро приемаха това за даденост, но не и българинът. Той решава да тръгне срещу догмите в своята област и това му носи впечатляващите резултати. Не се предоверява на авторитетите и досегашните проучвания, според които механизмът не може да се осъществи, ако се започне с лазерни фотони от средата на инфрачервената област. Решава да провери сам дали наистина е така и след серия от експерименти успява да създаде установката – рентгенов лазер с размери колкото една маса. Ученият и колегите му вече имат и първите потвърждения, че силното лъчение е неотличимо от идеален лазер, въпреки че не се основава на същия принцип, който би изисквал енергията на атомна бомба. Тоест дори е нещо повече от рентгенов лазер... Да опитаме да обясним изобретението на езика на музиката: нека си представим цигулка. Ако скъсим наполовина дължината на една от нейните струни, тя ще започне да издава два пъти по-висок звук. Или на езика на физиката – честотата на трептене ще е два пъти по-висока. С изобретението си Попминчев успява да скъси струната, която в случая е светлина, цели 5000 пъти – комбинира 5000 фотона! При това го прави едновременно, образно казано, с цели 10 милиона цигулки! И най-важното – всички „свирещи" в синхрон! Толкова едновременно изпратени рентгенови фотони се улавят при снимка. Целият материал: http://science.actua...ews_397418.html

Ще помоля най-учтиво да се придържате към темата. Може да си обсъждате всичко друго на лично съобщения.

На вашето внимание представяме писмо на ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски" до генералния директор на БНТ г-жа Вяра Анкова във връзка с начина, по който бяха отразени резултатите от първо класиране на приетите студенти в Софийския университет "Св. Климент Охридски" в емисията "По-света и у нас" в 20.00 часа на 1 август 2012 г. Отговор БНТ 02.08.2012 г..pdf

Препоръчаха ми това интервю и имам позволението да го пусна при нас. Доцент д-р Ивайло Христосков е ръководител на Катедрата по ядрена техника и енергетика - единствената в България, която подготвя специалисти-физици за работа с ядрени реактори. http://www.economymagazine.bg/news/6443/1/1/Bulgariya-tryabva-da-pusne-novi-yadreni-reaktori.html Налагането на цени на тока като в богатите страни ще спре икономиката ни, категоричен е доцент д-р Ивайло Христосков, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". - Доцент Христосков, каква е Вашата оценка за състоянието на ядрената енергетика? Ядрената енергетика в България се представя от АЕЦ „Козлодуй“. В тази ядрена централа има стабилна и много добра корпоративна култура, а експлоатационната култура и културата на безопасност са на нивото на добрата световна практика. В тези насоки развитието след 1990 г. е категорично възходящо. Това развитие се обуславя не на последно място от публичността, международния контрол и повишената обществена чувствителност към ядрената енергетика, които дойдоха с демократичните промени. - Кои трябва да бъдат основните приоритети на България в областта на енергетиката в следващите години? Къде е мястото на ядрената енергетика сред тях? България трябва приоритетно да се стреми към ниски цени на електрическата енергия, които да са в пропорция с ниския брутен вътрешен продукт. Защото цени на нивото на тези в по-богатите държави ще пречат на икономическото развитие. През следващите години мястото на ядрената енергетика в България няма как да бъде заето от други технологии, които по-добре да отговарят на тази цел. - Как е възможно да се постигнат подобни ниски цени? От друга страна, знаете, че на международните електроенергийни пазари в Европа цените на електроенергията паднаха под тези у нас. Нашата страна засега трябва да се въздържа от финансирането (чрез потребителските цени) на авангардни вятърни, слънчеви и подобни технологии. Нека тези технологии бъдат развивани в по-богатите страни, а когато и ако в бъдеще станат утвърдени, масови и евтини, тяхното въвеждане в България ще бъде лесен и бърз процес. България трябва да развива успоредно класическата и ядрената енергетика и да се стреми към минимизиране на риска от прекъсвания или спекулации с доставката на енергоносители. В това отношение ядрената енергетика има огромно предимство, защото запаси от ядрено гориво за дълъг период на автономна работа на реакторите се създават и поддържат лесно, а и доставките не изискват инфраструктура. Друго очевидно предимство е, че ядрените централи не са източник на парникови газове, така че тяхната работа няма да бъде ограничавана от квоти. А и извън квотите това екологично предимство на ядрената енергетика е принципно важно. В държави, които вече имат АЕЦ, ликвидирането на ядрената енергетика е много по-неизгодно от нейното поддържане. България трябва да поддържа работата на АЕЦ „Козлодуй“ без уговорки и колебание и да прави всичко за удължаване на експлоатационния ресурс на централата при строго гарантиране на ядрената и радиационната безопасност. България трябва да пусне в експлоатация и нови ядрени реактори, които да допълнят и в бъдеще да заместят сегашните. Според съвременните възможности на човечеството и условията, в които то е ограничено да се развива, както и според сегашните представи и очаквания за бъдещето, единствената алтернатива на АЕЦ е термоядреният синтез, което впрочем е отново ядрена енергетика. - На какъв етап на развитие от практическа гледна точка е термоядреният синтез? Кога най-рано може да се очаква да се реализират подобни централи и в кои държави? Решението за изграждане на Международния термоядрен експериментален реактор ITER е взето през 2006 г. Строителството му във Франция е в ход и се планира през 2026 г. той да бъде пуснат в експлоатация. Следваща планирана стъпка е демонстрационната промишлена термоядрена централа DEMO, чиято работа се очаква да започне през 2038 г. Това навярно означава, че термоядрената енергетика ще стане утвърдена и потенциално масова технология до края на този век. Макар и да изглежда дълъг, такъв срок би осигурил нормална приемственост със съвременната ядрена енергетика. - Къде е най-доброто място за нови ядрени мощности в България – на площадка „Белене” или на площадка „Козлодуй”? Какъв е крайният срок, в който страната ни трябва да има нова ядрена мощност? Изборът между Белене и Козлодуй е въпрос на баланс между множество предимства и недостатъци, които може би се компенсират взаимно. Най-важното е изборът да бъде направен и да се следва без отклонение. Очакванията за многогодишни процедури на анализиране, обосноваване, взимане и даване на разрешения и т.н., та даже по-продължителни от самото изграждане, са очевидно в услуга на субектите, чиято дейност и печалба се формират от такива процедури. За съжаление, при липса на обществена воля такива очаквания могат да се потвърдят. Но е напълно възможно и обратното. Крайният срок зависи от множество фактори, сред които категорично ограничаващ е експлоатационният ресурс на сега работещите реактори. - Какво трябва да е мястото на ядрената енергетика в енергийния микс на страната? Как ядрената енергия допринася за постигане на целите, поставени от Европейския съюз за чиста, сигурна и конкурентоспособна енергетика? Делът на ядрената енергетика в електроенергийния микс трудно може да бъде по-малък, отколкото в момента, ако не разчитаме на някакъв внос. Евентуалното нарастване на дела на вятърната и слънчевата енергия най-вероятно ще бъде за сметка на намаления дял на топлоенергетиката, която има неотстранимия недостатък да генерира парникови газове. Ядрената енергия допринася за постигане на целите, поставени от Европейския съюз за чиста, сигурна и конкурентоспособна енергетика. И по трите показателя - липса на емисии и на замърсяване на околната територия с отпадни продукти, заемане на малка площ както за производствените мощности, така и за комуникациите; сигурност на доставките; цена на електроенергията, тя превъзхожда топлоенергетиката. По разполагаемост и конкурентоспособност категорично превъзхожда и вятърната и слънчевата енергетика. - Как ще коментирате решенията на правителството по проекта АЕЦ "Белене"? Решенията на това правителство от гледна точка на стратегическа визия, прозрачност и последователност не се различават от решенията на останалите български правителства. Трябва да се признае обаче неговият прагматичен стил, макар и в нисък регистър – ако вече толкова години нищо не се получава, а и ние май не сме годни за такава работа, защо да се мъчим повече? - Какви са вариантите на България за решаване на проблема с отработеното ядрено гориво? Трябва ли да се строи хранилище на територията на страната или е по-перспективно ядрените отпадъци да се изнасят? Отработеното ядрено гориво не е отпадък, макар че това зависи от определението за отпадък. Едно от тях е, че отпадък е това, което не ни трябва. В АЕЦ „Козлодуй“ има хранилище за сухо съхранение на отработено ядрено гориво, където то може да остане още приблизително 50 години. Едновременно с това отработено ядрено гориво се изнася в Русия със задължението радиоактивните отпадъци от бъдещата негова преработка да бъдат върнати в България. Очевидно е, че за да бъде изпълнено това задължение, България трябва да бъде подготвена с решение за хранилище за тези отпадъци. Преработеното ядрено гориво вече категорично не е отпадък и подлежи на повторно използуване. В този смисъл изграждането на постоянно хранилище за отработено ядрено гориво в България не изглежда целесъобразно, защото това гориво е ценна суровина, която може да бъде преработена. И това ще става извън България, защото нямаме, не се предвижда, а и надали е нужно да имаме технология за преработване на ядрено гориво. Ако все пак такова постоянно хранилище трябва да бъде построено, въпросът ще бъде решен съвместно с другите държави от ЕС и това хранилище най-вероятно ще бъде международен проект. Въпросът с постоянното съхранение на отработеното гориво в европейските страни засега се отлага за бъдещето. В днешно време то или се преработва, или се съхранява в така наречените средносрочни хранилища. Такова средносрочно хранилище за до около 50 години е и това в АЕЦ „Козлодуй“. - Кои са основните проблеми пред развитието на енергетиката и в частност на ядрената енергетика у нас? Проблемите са много. Определящи са липсата на достатъчно хора с изграден морал и съзнание за обществена отговорност, а също и западащото образование, което не може даже да осигури възпроизводство на и така слабия национален кадрови потенциал както в областта на технологиите, така и в областта на управлението. - Има ли България достатъчно специалисти в областта на ядрената енергетика? След затварянето на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй“ се освободиха специалисти, които бяха насочени към останалите два блока. Част от тях са към края на трудовия си стаж, а в страната няма резерв от млади кадри, които могат да ги заменят. Все пак, за момента кадровият потенциал на АЕЦ „Козлодуй“ и на Агенцията за ядрено регулиране е на относително добро ниво и няма заплаха за ядрената и радиационната безопасност. Катастрофалното отслабване на националния ресурс обаче ще създаде проблеми в бъдеще. Всъщност проблемите са вече налице, защото все по-често се случва места на напускащи заради пенсиониране или по друга причина квалифицирани специалисти да се заемат от специалисти с неподходяща или недостатъчна квалификация. В този смисъл чисто количествените статистически показатели за оценяване на наличния и на нужния брой специалисти могат да бъдат подвеждащи. Реалността е, че недостиг на специалисти в областта на ядрената енергетика вече има и той ще става все по-голям. - Какви специалности, свързани с ядрената енергетика, има във Вашия университет? Обучението на специалисти с висше образование по ядрена енергетика и технологии в професионалното направление на физическите науки започва във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1973 г. като специализация с названието „Ядрена техника и ядрена енергетика” в рамките на специалност „Инженерна физика”. След кратко засилване на интереса към специалността преди няколко години заради проекта за изграждане на АЕЦ Белене, сега броят на желаещите да се обучават в тази специалност рязко намаля. През последните две години броят на приетите в бакалавърската програма е 7-9 души, а в магистърската – 2-3. Броят на дипломираните е и ще бъде в близко време около 3-4 със степен бакалавър и 1-2 със степен магистър. Има сериозни основания да се очаква в недалечно бъдеще този брой да се окаже нулев. Поради ниския интерес към специалността, липсата на мотивация за университета да предлага образователни програми в тази специалност и затрудненото поддържане на научно-преподавателски потенциал за нея, обучението на физици за ядрената енергетика, а и общо за обслужване на ядрените и радиационните технологии в България след няколко години може да бъде прекратено. Същото се отнася и за националните възможности за експертна и научна поддръжка на този отрасъл. Последното е особено зловещо, още повече че аналогична деградация се наблюдава във всички свързани с професионалната област образователни, научни и развойни звена в България. http://www.economymagazine.bg/news/6443/1/1/Bulgariya-tryabva-da-pusne-novi-yadreni-reaktori.html

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=38088 Предназначена за всеки, който иска да опознае света, а също и мистериите отвъд него, книгата „Пулсът на Слънцето” (ИК „ Изток-Запад”) е изпълнена с богата обща култура, прекрасен стил, чаровен хумор и увлекателно остроумие, спечелили на симпатичния учен Боб Бърман широка популярност. Авторът на „Непознатата вселена” този път е насочил вниманието ни към ядрения реактор, който е породил и който поддържа живота на нашата планета – Слънцето! Вашето здраве, ежедневието ви, боравенето с различни високи технологии, работата в голяма част от сферите на промишлеността, дори ходенето на плаж и поливането на цветята ви – всичко, което ни заобикаля, всичко, което ни вълнува, а също и всичко, което ни засяга пряко, лично и неизбежно, зависи от най-ярката звезда на небосклона. Слънцето е наш родител, закрилник, създател, попечител, но и наш сериозен враг, ако не внимаваме с интензитета на силата му и с особеностите на неговите космически, могъщи и ярки характеристики. Можем съвсем категорично да заявим, че туптящото сърце на Слънцето е пулсът на самия живот на Земята. От древните, белязали пътя му при Стоунхендж, до съвременните учени, разкрили реакцията на ядрен синтез, превръщаща масата в енергия, човечеството винаги се е стремяло да разкрие горещите загадки на огненото кълбо, което осветява планетата ни. В тази жизнена биография на Слънцето изтъкнатият учен Боб Бърман покрива цялата палитра от звездното му раждане до бъдещата му зрелищна смърт, наблягайки на чудното и увлекателното, както и на покъртителните саможертви, смехотворни грешки, егоистични битки и блестящи вдъхновения на хората, опитали се да проумеят неговата сила... „Пулсът на Слънцето” е всичко това, но и много повече. Подправена със смайващи факти и незабравими истории за спектрални странности, например наскоро откритото „второ слънце”, притаено под слънчевата повърхност, както и мистериозната величественост на пълното слънчево затъмнение, „Пулсът на Слънцето” предлага завладяващо и увлекателно повествование за това как Слънцето е оформило облика на човечеството и разбиранията ни за Вселената, в която се намираме... * „Тази книга блести и подскача от радостта и възторга на науката в най-прекрасния й вид. Боб Бърман обяснява неща, за които винаги съм се чудил, без да накърнява възхитата, с която съзерцаваме звездите.” Марк Курлански ОТЗИВИ ЗА „ПУЛСЪТ НА СЛЪНЦЕТО” НА БОБ БЪРМАН: „Това може да се окаже последната книга, която четете – след това няма да можете да правите нищо друго, освен да се взирате удивено в онова огнено кълбо в небето. От древните култове към Слънцето до най-новите открития на соларната наука – Боб Бърман кара „Пулсът на Слънцето” да блести.” ~ Сам Кийн * „Повествованието на Боб Бърман за най-важната звезда в нашето небе е толкова ослепително, колкото ослепителна е и самата тя. Този човек умее да пише! Той е един от онези редки автори, чиято проза носи хем нови знания, хем и наслада от четенето. След като прочетох тази книга, вече няма да мога да се отнасям по същия начин нито към Слънцето, нито към бъдещето, което носи то.” ~ Джеймс М. Табор * „От изхвърлянията на коронална маса до затъмненията и слънчевите изгаряния, Боб Бърман пише за всичко, свързано със Слънцето, с неизбежно заразителна наслада. „Пулсът на Слънцето” ни напомня, че звездата, която приемаме за даденост и за която почти не се сещаме, се намира в центъра на нашия живот и е прекрасна в своята сложност. Книгата на Бърман, която е забавна и информативна, ни представя нашето пламтящо кълбо в нова светлина.” ~ Бил Стрийвър Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=38088

Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/927 Тази история не започна като книга. Просто исках да разбера – за себе си и за семейството си – какво е месото. Исках да разбера колкото се може по-конкретно откъде идва то, как се произвежда, как се третират животните и до каква степен това е от значение, какви са икономическите, социалните и екологичните последици от яденето на животни? Личното ми дирене скоро престана да бъде само лично – сблъсках се с реалности, които не можех да запазя за себе си. Почти винаги, когато казвах на някого, че се опитвам да напиша книга за „яденето на животни“, хората предполагаха, дори и без да знаят нищо за възгледите ми, че става дума за някакъв тип апология на вегетарианството. Това е показателно предположение, което подсказва не само че едно обстойно проучване на животновъдството би отказало човек от яденето на месо, но и че повечето хора вече знаят, че това е така. Обаче тази книга не е за апология на вегетарианството. Тя е пределно честно описание на произхода на храната ни. И не твърдя, че това описание ще ви хареса...

Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/914 Често се питаме кое е добро и кое зло, кое е правилно и кое не е – без да сме напълно сигурни в своите заключения. Освен това доскоро се смяташе, че науката не е способна да даде отговор на тези въпроси, но нашумелият автор Сам Харис опровергава това твърдение в своя провокативен бестселър „Моралният пейзаж" (ИК „ Изток-Запад"). Харис поддържа тезата, че науката не само може, но и трябва да се смята за авторитет по моралните въпроси, да оформя човешките ценности и да определя нашето благосъстояние. Дали ценностите и привичките на другите общества, които на пръв поглед ни се струват непонятни, са по-низши от нашите собствени? Чие е определението за „добър" или за „морален", по което трябва да се ръководим, когато даваме оценка или изказваме мнение за нечия постъпка? „Моралният пейзаж" ни показва, че – противно на общоприетото схващане – науката не само може да поставя подобни въпроси, но може и да им отговаря. Сам Харис си поставя за цел да ни покаже, че въпросите, свързани с ценностите – с морала, със смисъла на нашия живот и на битието като цяло – всъщност са въпроси, засягащи благосъстоянието на съзнателните същества. По този начин, твърди Харис, ценностите се превъплъщават във факти, които подлежат на научен анализ, в набор от положителни и отрицателни социални емоции, от импулси за отмъщение и налагане на справедливост, от въздействие на конкретни закони и социални институции върху човешките отношения, от неврофизиологичните елементи на щастието и страданието и пр. Сензационната книга „Моралния пейзаж" е полемично и невероятно любопитно четиво, което се превърна в един от най-обсъжданите публицистични бестселъри на Запад и беше въпрос на време да се появи и у нас. Харис е завършил философия в университета „Станфорд" и има докторска степен по невронаука от Калифорнийския университет. Автор е на няколко хитови книги и на редица статии в престижни медии като Нюзуик", „Тайм", „Сайънтифик Американ", „Нейчър", „Ролинг Стоун", „Ню Йорк Таймс", „Бостън Глоуб", „Атлантик" и много други. Харис е основател и изпълнителен директор на фондация „Разум", чиято основна цел е да разпространява научното знание и светските ценности в обществото. * „Докато четете тази вълнуваща и дръзка книга, няма как да не усетите как земята, на която са стъпили всичките ви уж солидни възгледи, потръпва под краката ви. Разумът никога не е имал по-страстен защитник." Иън Макюън, автор на „Изкупление" и „Дете във времето"

Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/944 Много хора смятат, че противоположностите се привличат романтично, че личното щастие се определя от външни обстоятелства, които ни заобикалят, или че язвите се образуват следствие на стрес, но в „50 големи мита на популярната психология" (ИК „ Изток-Запад") няколко професионални учени и автори в областта се събират и развенчават тези и много други подобни често срещани и погрешни твърдения. Майкъл Шърмър, изтъкнатият учен, издател на сп. „Скептик" и автор на „Пазарното мислене", най-добре описва „50 големи мита на популярната психология":„Понеже използвам само 10 % от мозъка си, трябваше да си пусна Моцарт, докато четях тази книга, а после да се подложа на хипноза, за да си възстановя спомена за четенето поради потиснатите травми от ранното ми детство, които от време на време се проявяваха чрез извънтелесно преживяване или свръхсетивно възприятие... а ако повярвате и на една дума от това, трябва да прочетете тази книга – два пъти, ако разкритията за развенчаването на митове станат причина да потиснете спомена за нея." Макар и шеговито, Шърмър посочва доста конкретни проблеми. Психологията е неразделна част от нашето ежедневие; тя определя в голяма степен целия ни живот – докато спим и сънуваме, докато работим, докато обичаме и докато мразим, докато помним и забравяме, тя е част от нас. И въпреки важното място, което заема в нашето всекидневие, изненадващо много неща, които приемаме за истина в областта на психологията, се оказват чисто и просто митове. През човешка история митовете са изпълнявали централна функция тъй като чрез тях хората са се опитвали да си обяснят това, което не разбирали... и от което се страхували. Днес функцията на митовете на популярната психология е почти същата. В речниците се срещат редица определения на думата „мит", но обикновено той се смята за „широко разпространено, [но невярно] вярване или история, която с времето се е свързала с човек, обичай или събитие" или „измислица или полуистина, особено такава, която представлява част от идеология" (според American Heritage Dictionary). „50 големи мита на популярната психология" има за цел да развенчае широко разпространените вярвания, които недвусмислено противоречат на резултатите от психологическите изследвания или преувеличенията и изопачаванията на твърдения, в които се крие зрънце истина. Какъвто и да е произходът на общоприетите грешни схващания, разглежданите в това издание митове звучат толкова убедително, просто защото удобно съответстват на един по-широк възглед за човешката природа, който се струва правдоподобен на голям процент хора. Авторите Скот Лилиенфелд, Стивън Джей Лин, Джон Русайо и Бари Байърстийн поддържат и тезата, че разбиването на митовете трябва да се превърне в съществен компонент от психологическото образование, защото дълбоко вкоренените вярвания в погрешните психологически схващания могат да попречат на студентите да разберат човешката природа. Истинското знание се печели трудно и тази навременна и забележителна книга ни подсказва, че съкрушаването на лъжите също не е лесно. „50 големи мита на популярната психология" е първата книга, която изследва пълната сфера на съвременната поп психология и поставя най-разпространените психологически схващания под микроскопа на научните доказателства. Въпреки това техническият език в изданието е сведен до минимум, за да може да се чете с еднакво удоволствие от специалисти и неспециалисти, тъй като авторите целят едновременно да развенчаят популярни, но лъжливи вярвания, и да въоръжат читателите с истинско знание, което да използват, за да вземат по-добри решения.

Излезе последният за сезона брой на списание "Българска Наука". Тук ще откриете много интересни статии от различни науки, които ще ви дадат нови знания и поглед на света в който живеем. През месец септември ще излезе новият 50-ти брой на списанието. По случай 50-тия брой на списание „Българска Наука“ ще подготвим специален брой с включване на едни от най-изявените и популярни учени в България като автори на този брой. По повод това събитие ще организираме научна конференция в Софийски Университет, която ще се проведе средата на септември непосредствено след излизането на юбилейният брой. На тази конференция всеки автор ще представи своята публикация, като се представи и представи своята работа, като учен. Всеки учен е поканен да напише есе на тема „Какво бих променил в моята наука с един милион евро?“, като това е една от главните теми на конференцията.

От днес - 21 юни до 7 юли кандидат-студентите за СУ "Св. Кл. Охридски" ще могат да подават документи за класиране в желаните от тях специалности и по електронен път. На сайта на СУ вече е активна страницата, на която кандидатите могат да попълнят онлайн заявление с избраните от тях специалности. Новата електронна система ще гарантира по-малко грешки в подадената информация (идващи досега от преноса на информацията от заявленията, попълнени на ръка) и 6 спестени лева за предпочелите тази форма на кандидатстване. Все още остава задължението кандидат-студентите да се явят и лично в Информационния център в сградата на Ректората от 25 юни до 7 юли (всеки ден без неделя от 8.30 до 17.30), за да представят копие от дипломата си за средно образование, да заплатят такса от 30 лв. и да получат входящ номер за класиране. Очаква се на изпитите в Алма Матер да се явят около 10 000 души. Първото класиране ще бъде обявено на 30 юли.

Богомилите – едно малко познато явление Богомилите са истинско явление в християнската, а до голяма степен и в литературната история на България от Х век. Те са идейни последователи на учението на нашенски свещеник, известен като поп Богомил, живял по времето на цар Петър I (927-969 г.). В своя ръкопис „Богомилите и презвитер Козма” екзарх Стефан разглежда обстойно поддържаните от богомилите тези – отричането на земния живот, обявяването срещу брака, възхваляването на самоубийството и критичните възгледи и отношение на Презвитер Козма спрямо тях. През вековете мненията за богомилите са полюсни. Те са смятани за крайни еретици, за проповедници на религията на отчаянието или за представители на прогресивно мислене в тъмната епоха на Средновековието. Но каквито и да са били в действителност, богомилите безспорно са оставили своя отпечатък не само в българската, а и в европейската история. „Богомилите и презвитер Козма” е книга с наистина необичайна съдба. Тя излиза за първи път през 1920 г. в Швейцария на френски език като дисертация на екзарх Стефан, чието истинско име е Стоян Попгеоргиев Шоков. По време на защитата пред Фрибурския католически университет авторът е на 42 години – зряла възраст, в която той успява да изложи пространно и да защити успешно задълбочените си анализи и изводи, чийто принос за българската християнска история е голям. Възприемайки глобалната картина, пресъздадена от критичното перо на Презвитер Козма, екзарх Стефан се сдобива с възможността за обективен, но същевременно и нюансиран поглед към тази епоха, както и за реална оценка на движещите я фактори. Това, което прави екзарх Стефан изследовател от наистина висока класа, е умелият начин, по-който той успява да постави границата между теология и история на културата в своя труд. Отправяйки значителен брой богословски обвинения срещу богомилската доктрина, в същото време авторът отдава и важно място на културно-историческия принос на богомилството. Той изтъква високата за времето ерудиция на богомилите, техните образованост и културно развитие. Дисертацията на екзарх Стефан сочи България като един от изворите на развитието на идеите в Средновековна Европа. Приносите и културно-историческите достижения на богомилската книжнина, твърди авторът, са основен мост на общуването между Изтока и Запада в Средновековието. Освен че старобългарският език и старобългарската книжнина преминават като водещи в южнославянските страни, в Молдова и Русия, в тези страни и в Западна Европа се пренасят важни идеи, цели течения. „Богомилите и презвитер Козма” е първата книга от поредицата „Богомилството и Европа”, която е съвместен проект на издателство ИК „Изток-Запад” и Университет по библиотекознание и информационни технологии. Поредицата има за цел да положи основите на част от българската история, която е малко позната у нас. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/921

Кой кой е в средновековна България Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов "Кой кой е в Средновековна България" е незаменим справочник за специалисти, студенти, учители и ученици. За всички, които искат да съхранят историческата памет на българския народ. В 800 статии авторите са събрали 1 000 имена, разположени във времето и пространството, и чрез личностна характеристика са ги подредили в хронологичната рамка VII-XIV век. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/898

Жените в Априлското въстание Катя Зографова Тази малка книжка има амбицията да открие и разтълкува оскъдните и разпръснати документални, мемоарни, художествени и историографски свидетелства, за да напише историята на жените в Априлското въстание. Стремежът й е не само да назове поименно Вазовата героиня от „Епопея на забравените”, но да възкреси и уплътни с премълчавани или неизвестни факти биографичните силуети на десетки храбри „априлки” – от христоматийната Райна княгиня, през забравените батачанки Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова, до напълно неизвестната Мина Балиндрекова от Панагюрище... Силен акцент е поставен върху женски фигури, останали извън националния пантеон - като спасителката на Горна Оряховица Елена Грънчарова или „черната сватбарка” от Клисура Анка Козинарова, самоубила се заедно с четирите си деца... Очертани са над десет типа женски проявления във въстанието. Преосмислено е мястото на баташките и новоселски новомъченици, чийто тих подвиг убедително се съимерва с този на поборничките. Така се гради една нова епопея на забравените (българки) от лето 1876. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/819

Съчинения Т. 1: Църква и история Варненски и Преславски митрополит Симеон Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840–1937) е деец на Българското възраждане и на църковнонационалната борба, най-младият митрополит на Българската екзархия, станал такъв едва на 32 години и управлявал епархията си в продължение на 65 години – безпрецедентен случай в православния свят. След Освобождението е един от „строителите на съвременна България”, държавен и просветен деец, председател на III ОНС (1882–1883); публицист, учен-елинист, преводач, редовен (1884) и почетен член на БАН (1923). По многообразните си дарования, дела и заслуги, по мащаба на своята личност митрополит Симеон може да бъде сравняван не толкова със съвременниците му, колкото с големите духовни дейци и книжовници на миналото от величината на патриарх Евтимий. Според авторитетното свидетелство-признание на акад. Михаил Арнаудов (1930) митрополит Симеон е “жива история на българските усилия за църковно, културно и национално въздигане в последните 70 години”, в дейността си той е примирил „ония разнородни нравствени подбуди, които движеха протагонистите на Българското възраждане от Паисия до Илариона Макариополски”, а неговият живот е пример за „апостолско служене на християнския и народен дълг”. Съчиненията на Варненски и Преславски митрополит Симеон се издават за пръв път. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/778

България и Балканите в началото на ХХІ век Венелин Цачевски Венелин Цачевски е роден през 1948 г. в град София. Има магистърска степен по международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство в София. Работил е в Института за външна политика „Иван Башев“, Института по международни отношения и др. През 1975 г. защитава докторска дисертация по международна икономика. На 32-годишна възраст става старши научен сътрудник, а през 1989 г. получава втора научна степен – „доктор на науките“. Бил е съветник в Министерството на външните работи по въпросите на интегрирането на България в Европейския съюз. Като професор по политически науки е преподавал в Славянския, Великотърновския и Нов български университет по Теория на международните отношения и Външна политика на България. През 2007–2009 г. Венелин Цачевски бе гост – професор в Хелзинкския университет, където преподаваше по съвременното развитие на Югоизточна Европа и външната политика на България. Венелин Цачевски е автор на голям брой публикации по развитието и външната политика на България, сигурността и регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа, ЕС и НАТО. През 1993 г. публикува фундаменталния труд „Българският комунизъм“. Автор е също на книгите „Балканите. Новата Югоизточна Европа“, която претърпя две издания, „Балканите. Европейският избор“, „Балканите. Краят на конфликтите“, „Балканите. Трудният път към обединена Европа“, „България и Балканите. Европеи-­зацията не е завършила“ и др. Специализирал е в Белгия, Русия, Унгария, Австрия, Финландия, Япония и Швейцария. През 2003–2006 г. Венелин Цачевски бе посланик на България във Финландия, а през 2004–2006 г. и в Естония. След приключването на посланическия мандат в Хелзинки е удостоен с финландския орден „Гвардейски кръст“ за приноса му в развитието на българо-финландските отношения. Венелин Цачевски е описал своята дейност като посланик и срещите си с известни български и чуждестранни политици в документалната книга „Зад фасадата на българската дипломация“, която предизвика голям читателски интерес. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/742

В началото бе словото... Костадинка Паскалева Сборник статии и студии (1967–2011 г.), които очертават полувековния творчески път на Костадинка Паскалева, изследовател на средновековното културно наследство на България и на основния символ на Източното християнство – иконата, дългогодишен директор на Музея за икони в Криптата на храма "Св. Александър Невски", инициатор и организатор на изложби на български икони в различни страни в света. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/709

Траки. Исторически и културен обзор Димитър Попов Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на тракийската диаспора, която в своето историческо съществуване се разпростира върху обширна територия. През различните периоди това разселване обхваща още земите от Карпатите до р. Дунав, райони на Мала Азия, покрива зони на Северното Черноморие, Кавказ, Подунавието, различни пунктове на Източното Средиземноморие, а също така и от Двуречието, Египет, Северна Африка и римските провинции. Последните места бележат периферията на тракийската диаспора. Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове в областта на античната история и култура. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в средиземноморския свят и религиите на индоевропейците, в частност на траките. Купи: http://iztok-zapad.eu/books/book/743

„Мисленето" – дръзко, вдъхновяващо и необикновено пътуване из дебрите на човешкия ум Даниъл Канеман, удостоен с Нобелова награда през 2002 г. за интегрирането на психологическите изследвания в икономиката – особено на човешката преценка и процеса на взимане на решения в условия на несигурност, е ученият, който успя да обедини психологията и икономиката. Преди него икономистите са си блъскали главите, опитвайки се да проумеят защо изчислените от тях модели изведнъж не действат, а хората се държат не така, както се полага според теорията, защо борсата изведнъж се срива или хората изведнъж се втурват към банките, за да си изтеглят влоговете и да обменят една валута с друга... Канеман предлага в своята книга „Мисленето" (ИК „ Изток-Запад") генерално обединение на всички свои досегашни идеи, синтезирайки внушителен анализ на света, който ни заобикаля. Даниъл Канеман ни повежда на вълнуващо пътешествие из дебрите на ума и ни обяснява двете системи, които ръководят начина, по който мислим. Система 1 е бърза, интуитивна и емоционална. Система 2 е бавна, съзнателна и логична. Канеман разкрива изключителните характеристики – и положителните, и отрицателните – на бързото и бавното мислене, показвайки колко силно влияят нашите интуитивни впечатления на мозъка и поведението ни. Въздействието на отвращението от загубата и прекалената самоувереност върху корпоративните стратегии, затрудненията ни да предскажем какво ще ни направи щастливи в бъдеще, предизвикателствата, свързани с поставянето на рисковете (на работа и у дома) в подходящите рамки, дълбокият ефект на когнитивните деформации буквално върху всичко – от играта на капиталовия пазар до планирането на следващата ни почивка... Всичко това можем да разберем единствено като разучим как двете системи формират нашите преценки и решения. Книгата увлича читателя в интересен диалог за начина, по който мислим. Така тя ни разкрива къде можем и къде не можем да вярваме на своите интуиции и как можем да стигнем до даровете на мисленето. Канеман ни предлага практически и просветляващи прозрения за начина, по който взимаме своите решения – както в бизнеса, така и в личния си живот. Освен това ни демонстрира как можем да използваме различни техники, за да се предпазим от различни отклонения в мисловния процес, които ни докарват проблеми. Накратко: „Мисленето" изцяло преобразява начина, по който мислим за мисленето! Канеман е лауреат на Нобелова награда за икономика за плодотворния си труд в областта на психологията, анализиращ рационалния модел на оценяването и вземането на решения. Той е един от най-важните мислители на нашето време и идеите му оказват дълбоко влияние в различни области на науката и живота – включително в икономиката, медицината и политиката. Досега обаче той не бе обобщавал в една книга резултатите от своите дългогодишни изследвания и това несъмнено превръща публикуването на „Мисленето" в истинско събитие. Любопитна подробност: „Мисленето" е част от амбициозната публицистична поредица „Красив ум", в която досега бяха представени акламирани заглавия и автори като „12-те правила на мозъка" на Джон Медина, „Изцяло ново мислене" на Даниъл Пинк и „Как работи умът" на Стивън Пинкър. ОТЗИВИ ЗА „МИСЛЕНЕТО" НА ДАНИЪЛ КАНЕМАН: „Даниъл Канеман е един от психолозите, оказали най-силно влияние в историята на човечеството, и със сигурност е най-важният жив психолог днес. Той притежава дарбата да открива забележителни черти на човешкия ум, много от които, постигайки статут на класически произведения, бяха включени в учебниците и станаха част от общочовешката мъдрост. Неговите трудове преоформиха социалната психология, когнитивната наука, изследването на разсъдъка и на щастието, както и на поведенческата икономика, научна област, началото на която положиха той и неговият колега Еймос Тверски. Издаването на „Мисленето" е важно събитие". Стивън Пинкър, професор по психология, Харвардски университет, автор на „Как работи умът" и „Езиковият инстинкт" * „Епохален труд в областта на социалното мислене, сравним с книги от ранга на „Богатството на народите" на Адам Смит и „Тълкуване на сънищата" на Зигмунд Фройд." Насим Никълъс Талеб, автор на „Черният лебед" * „Тази книга е творение на интелектуален гигант; тя е четивна, мъдра и дълбока. Бързо си я купете. Четете я бавно и нееднократно. Тя ще промени начина, по който мислите за работата си, за света и за своя собствен живот." Ричард Талер, професор по икономика, Чикагски университет * „Истински шедьовър – брилянтна и увлекателна интелектуална сага, разказана от един от най-великите психолози и най-задълбочените мислители на нашето време. Канеман би трябвало да постави до Нобеловата си награда и един „Пулицър"." Даниъл Гилбърт, професор по психология, Харвардски университет, автор на „Какво е нужно да си щастлив?" * „Даниъл Канеман е един от най-оригиналните и интересни мислители на нашето време. Може би няма друг човек на планетата, който да разбира по-добре от него как и защо правим изборите, които правим. В тази възхитителна книга той споделя с читателя мъдрост, натрупана през цял един живот, по начин, който е прост и увлекателен, но и изумително задълбочен. Тази книга е задължително четиво за всеки човек с любознателен ум." Стивън Левит, професор по икономика, Чикагски университет, съавтор (заедно със Стивън Дъбнър) на „Големите измами" Купи: http://book.nauka.bg...ks.php?ID=37864