Р. Теодосиев

Християнското изкуство в националния археологически музей – София Каталог Иванка Гергова, Йордан Гатев, Иван Ванев Настоящата книга представлява научен каталог, обхващащ произведения, създавани за православната цъква и за христианския дом. Включени са стенописите, свалени от стените на две гробници от Софийския некропол. Материалът е заведен в Средновековния фонд на Археологическия музей. Каталожния материал е организиран хронологично в раздели според спецификата му. За всеки предмет са посочени всички данни, с които се разполага. Главен източник на информацията са старите инвентарни книги на Народния музей и по-късните описи, чийто данни са проверени. Големия брой на обхванатите в каталога произведения прави невъзможно репродуцирането на всяко от тях. За илюстриране са подбрани предимно непубликувани произведения в добро състояние и с висока художествена и научна стойност, които дават представа за цялото разнообразие на колекцията. Първо издание ISBN 978-954-322-499-9 580 стр. Цена 28.00 Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=971

Етнологията в България – история, методи, проблеми Ана Лулева, Валентина Васева, Иванка Петрова, Петко Христов Сборникът представя съвременното състояние (тематични области, методи, подходи) на етнологията и етномузеологията в България, историческото развитие на науката и институциите й (научни звена, университетски кадри, музеи), както и посоките на бъдещето й развитие като част от етнологията и антропологията в Европа. Авторите са водещи съвременни учени и музейни специалисти. Сборникът ще представлява интерес както за български изследователи, музейни специалисти, преподаватели и студенти по етнология, така и за международната общност на българистите и етнолозите.<br clear="all"> Първо издание ISBN 978-954-322-466-1 409 стр. Цена 15.00 Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=972

Време и видеообраз. Трансформация на времето в дигиталното видеоизкуство Васил Марков Книгата е посветена на проблема за времето във видеоизкуството, една от най-значимите и безспорно комплексни артистични форми, която е добре позната и утвърдена в България. Проследени са генеалогията на видеоизкуството и връзките му с телевизията и киното; предприет е опит за концептуализиране на дигиталните технологии и обосноваване на една естетика на дигиталния образ; предложен е критически анализ на конкретни произведения от гледна точка на времевия им аспект. Книгата съдържа и по-общи наблюдения върху съвременната аудио-визуална култура и динамиката на нейните процеси. Приложената анкета с водещи български видеоартисти дава ценен поглед върху състоянието на тази художествена практика у нас. Изследването е с интердисциплинарен характер и представлява интерес както за изкуствоведи, киноведи и културолози, така и за по-широк кръг читатели. Първо издание ISBN 978-954-322-495-1 175 стр. Цена 13.00 Купи: http://aph.bas.bg/ww....php?l=b&id=974

Известният непознат, Иван Стоянович - Аджелето [1862–1947] Това е един научен труд, написан да се чете, а не да събира прах по лавиците. Посветен е на прадядо ми Иван Стоянович-Аджелето - един от най-известните строители на съвременна България. Ненавиждам митологичните биографии и поръчковите портрети, те не само убиват науката, но вредят на прототипа. Освен спирките по дългия път на един възрожденец ще имате възможност да проследите проблемите и атмосферата на времето – от преди Освобождението от Турско, до след падането под Съветско. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=37605

http://nauka.bg/a/%D1%80%D0%B5%D0%B9-%D0%B4%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B8-memoriam Поклон!

Ресурсна ефективност на сферата на услугите и нейното влияние върху българската икономика. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0 И до днес човекът и обществото като цяло имат за главна своя цел и стремеж подобряването на условията или повишаването на качеството на живота. Този стремеж и цел могат да се постигнат на база разширяването, развитието и усъвършенстването на производството, а така също и чрез повишаването на неговата ефективност. Един от основните фактори за повишаване ефективността на икономиката е усъвършенстването на нейната структура. Прогресивните структурни изменения в икономиката, насочени към по-пълно удовлетворяване на потребностите с по-малко разходи на ресурси, се явяват един от факторите на интензивния икономически растеж. Основната част от тази разработка е посветена на анализ на използването на производствените ресурси и с оглед на това особено внимание е отделено на повишаване на производителността им на основата на преструктурирането на сектора на услугите, тъй като той създава по-голямата част от БВП. С изследването на ефективността на българската икономика, и в частност на сектора на услугите, през периода 1997-2009 година си поставяме три основни цели – методологическа, информационна и аналитична. Методологическата е важна, тъй като ефективността все повече се превръща в ориентир за развитието на икономическата система и за целта е нужно да се използва адекватен инструментариум за нейното измерване и оценка. Информационната е не по-малко важна, защото благодарение на публикуваните данни от статистиката може относително добре, да се представят макроикономическите процеси в страната и за целта важно е изчисляването на ефективността и производителността, както за икономиката като цяло, така и за водещия към момента сектор, този на услугите. Аналитичната е от значение за стопанската практика, доколкото стратегията на икономическите реформи предполага добро познаване на механизма на функциониране на българската икономика и на реалните процеси в нейното развитие, особено в последните няколко десетилетия. Ефективността е съдържание и измерител на икономическото развитие и всички икономически процеси – усъвършенстването на структурата на икономиката, подобряване използването на ресурсите, оптимизация на производството, постигане на равновесие в икономическото развитие и други са подчинени на нея. Изследването на ефективността, на мястото и съдържанието й в дадената икономическа система, използването на подходящ комплекс от показатели за измерване и оценка, както и разкриването на факторите и механизмите за нейното повишаване имат ключово значение за икономическата теория и за стопанската практика на страната. Затова целта на тази разработка е да се направи анализ на проблема за ефективността на икономическата система и да се изведе влиянието на дейностите от сектора на услугите върху нея. Основно е анализирана ефективността на два производствени фактора – заети лица и инвестиции в ДМА. Развитието на сектор “Услуги” се обуславя и от развитието на останалите сектори в икономиката, чиято ефективност предопределя и ефективността на сферата на услугите. Успоредно с това сферата на услугите оказва силно влияние и върху тяхното развитие. Затова постигането на висока ефективност при производството на услуги и на ресурсите използвани за това производство е толкова необходимо. Винаги актуален за икономическата теория и практика е проблема за повишаването на ефективността. Това важи за всички сфери на икономиката. Разработките в тази област обаче са насочени предимно към индустрията и селското стопанство или към конкретни отрасли и по-малко към сферата на услугите и нейните дейности. Икономическата практика в миналото не е изчислявала икономическата ефективност на сектора на услугите, защото се считало, че там не се създава обществен продукт или национален доход. Освен това секторът на услугите се състои от много и разнообразни дейности, които се характеризират с различна ефективност и производителност, което допълнително затруднява анализа. Секторът на услугите влияе положително върху цялото стопанство – съдейства за развитието и разпространението на иновациите, за повишаване качеството на работната сила, за интензификация на производството и увеличаване на ефективността. Отличителна особеност за сферата на услугите е предоставянето на неосезаем продукт. Ето защо изследването на ефективността й е ключов фактор за усъвършенстването на този продукт. Различните дейности от сферата на услугите се характеризират със специфични особености при формиране на качеството и ефективността, което затруднява оценяването им и оттам и ефективността на сектора като цяло. Характерно за голяма част от тези дейности е, че те имат двойствена функция – икономическа и социална. Затова в сферата на услугите може да се каже, че ефективността не е само икономическа, а е социално-икономическа. Освен всичко друго резултатите в сферата на услугите се проявяват в един по-дългосрочен период и това затруднява измерването на създадените от тях ефекти в момента на влагането на ресурсите. Това е така, тъй като в тази сфера на икономиката влизат дейности като образование, здравеопазване, социално осигуряване, търговия, транспорт и съобщения, туризъм и развлечения. Работещите вече на конкурентния Европейски пазар български фирми се стремят към по-голяма ефективност и конкурентоспособност на него. Като за целта е нужно да се наблегне на такива дейности като образование, здравеопазване, наука и социални дейности, благодарение на които се създава и поддържа качествен човешки ресурс, така необходим за новата икономика. Ефективността в сферата на услугите може да се изследва от три страни: първо, анализ на социалната ефективност от нея; второ, влияние на сферата на услугите върху останалите сектори на икономиката и трето, изследване на ефективността в самата сфера на услугите. Анализирайки ефективността следва да започнем със социалните функции, които този сектор изпълнява в обществото. Развитието на сферата на услугите не трябва да се разглежда само от икономическа гледна точка, която понякога може да противоречи на социалните цели на общественото развитие. Затова оценката на сферата на услугите следва да се извършва и от гледна точка на задоволените чрез нея социални потребности. Измерването обаче на социалните ефекти е труден, а понякога и невъзможен процес. Към социалните резултати, които поражда сферата на услугите могат да се отнесат: увеличаване продължителността на живота и жизненото равнище на населението, включително намаляване на заболеваемостта, чрез профилактика и навременно лечение; подобряване на знанията, уменията и културното равнище на населението; увеличаване на свободното време и неговото качествено използване и т.н. Някои от услугите предлагани в сектора могат да се използват от потребителите само при наличието на свободно време и следователно нарастването му е условие за развитие на сферата на услугите в още по-голяма степен. Количествено социалните резултати от сферата на услугите се измерват с изменението на средната продължителност на живота в страната на различните групи от населението, с равнището на заболеваемостта по видове болести, с относителния дял на учащите се в средните и висшите учебни заведения, спрямо цялото население, брой на населението с висше и средно образование, степен на повишаване на знанията и културното равнище на населението, увеличаване на свободното време и неговото рационално използване за отдих и почивка и др. Те обаче няма да бъдат обект на подробно разглеждане в тази разработка, тъй като вниманието ще бъде насочено повече към икономическата ефективност, която в условията на пазарна икономика е много по-желана. Има социални ефекти, които са количествено неизмерими и тяхното съпоставяне с изразходваните ресурси е невъзможно. Освен това някои социални ефекти не са преки, а по косвен път се проявяват и то в последващ период, такъв е случая с ефекта от образованието, здравеопазването и т.н. Например, разходите направени в сферата на здравеопазването и броя на заболелите или разходите в сферата на образованието и броя на завършилите средно или висше образование. Ако разходите са относително малки, а броя на завършилите голям това все още не означава, че социалната ефективност е висока. Напротив, несъблюдаването на правилното съотношение между завършилите и потребностите на бизнеса, ниското качество на подготовка и т.н. означават ниска социална ефективност, въпреки големия брой завършили едно или друго образование и специалност. Тук също трябва да се отбележи, че социалният ефект се проявява едва в процеса на реализация на кадрите и не може да се съпостави с направените разходи за тяхната подготовка. Нарастването на икономическата ефективност неминуемо рефлектира и върху равнището на доходите и степента на задоволяване на потребностите на обществото. Развитието на икономиката, в частност на производството на материални продукти и услуги и на обществото като цяло винаги са свързани в една или друга степен с повишаване на ефективността - икономическа и социална. Зависимостта между икономическата и социалната ефективност показва, че в основата на социалната стои икономическата и затова вниманието ще бъде насочено повече към нея. В сферата на услугите са концентрирани много голяма част от материалните, трудовите и финансовите ресурси в икономиката. Това е още едно основание да се разгледа въпроса за тяхната ефективност, тъй като не е без значение какъв ефект имат направените разходи за тези ресурси. Правилното определяне на ефективността в сферата на услугите е от значение за установяване на пропорциите между нея и другите сектори на икономиката, разпределението на ресурсите между различните дейности, както и проблема за заетостта на работната сила. Всичко това води до необходимостта от разработването на този проблем и предопределя неговата значимост. Днес никой не оспорва влиянието на сектора на услугите върху повишаването на ефективността на националното производство, тъй като съвременната икономика е немислима без развита сфера на услугите. Анализирайки ефективността в пределите на сектора на услугите трябва винаги да имаме предвид, че той е в единство и взаимодействие с останалите сектори на икономиката. Ефективността му се изразява в степента, в която той задоволява потребностите им. Същото може да се каже и за взаимоотношенията между сектора на услугите като цяло и отделните дейности включени в него. Оценявайки дейността на различните отрасли от сферата на услугите в цялостния производствен процес, се вижда, че от резултатите от труда на заетите в тези дейности зависи и повишаването на ефективността на останалите сектори. Оттук следва, че трябва да се измерва и оценява приносът, който заетите в тези дейности имат за развитието и повишаването на ефективността на производството. На практика максимизация по всички показатели за измерване на ефективността в сектор услуги трудно може да се постигне. Затова най-често се взема един или няколко от тези обобщаващи показатели и по тях се съди за социално-икономическата ефективност. Като такива показатели може да се използват производителността на труда , тъй като нейното увеличение е решаващо условие за по-пълноценно производство, пределна производителност , частна факторна еластичност , а също и ефективността на инвестициите в ДМА направени в сектора, изразена чрез показателите фондоемкост, фондопродуктивност и прирастна капиталоемкост. Повишаването на производителността на труда е един от най-важните показатели за изразяване динамиката на икономическата ефективност. Успоредно с повишаването на производителността на труда се постига и по-добро разпределение и преразпределение на работната сила, както в икономиката като цяло, така и в отделните дейности от сферата на услугите. По-рационалното използване на ресурсите и труда в крайна сметка позволява да се увеличи обемът на услугите и по-добре да се задоволят потребностите на обществото от тях. Изследването на ефективността в сферата на услугите допринася за реални изводи и резултати само при условие, че се усъвършенства статистическата информация и се детайлизират необходимите данни, защото към момента голяма част от заетите в тази сфера не са официално регистрирани и техния принос за увеличаване или намаляване на производителността на труда (ПТ) не може да бъде отчетен, а също така това може да доведе и до завишаване на действителната производителност на труда, тъй като тя се смята на база официалната брутна добавена стойност (БДС), но с по-малко от действителните заети лица. Бурното развитие на сферата на услугите през последните години и все по-нарастващия обем на инвестициите и заетите лица в нея налагат да се актуализират показателите и методите за измерване на ефективността от тези дейности. При това е необходимо да се отчита и спецификата на сектор услуги, която се изразява в по-особените му функции. Освен всичко останало, практиката се нуждае от конкретна методика, с която да се определи каква част от нарастването на БВП (чрез по-добрата квалификация, знания, умения и здравен статус на работната сила, заета в икономиката) е резултат от развитието на сферата на услугите. Засега това е трудно да бъде отчетено. Ефективността на сектора на услугите зависи от отрасловата му структура. Затова е необходимо да се определят ключовите и приоритетните дейности в сектора, да се степенуват по важност и да се разгледа задоволеността на обществото от различните видове услуги. На първо място, може да се постави усъвършенстването на дейността и инвестиционната политика в областта на образованието и науката. Това се налага поради течащите в момента реформи в образованието и от необходимостта то да се обвърже по-тясно с нуждите на бизнеса, както и от потребността да се създадат необходимите условия за прилагането на съвременни и модерни методи на обучение. На второ място, голяма е необходимостта от инвестиции и промени и в областта на здравеопазването. С този демографски спад на нацията, с пропуските в здравната реформа и с твърде ниските нива на инвестиции в тази дейност се стига до неимоверно голям проблем за бъдещето на българската нация. Тук не става въпрос само за качеството на работната сила, което е особено важно, но вече и за количественото й съотношение. Затова качеството и ефективността в тази дейност са много важни. Многоаспектността и сложността на показателите за ефективност в сферата на услугите създават трудности, както за теорията, така и за практиката. Не е окончателно решен въпроса за нейното конкретно съдържание и чертаенето на пътища за нейното усъвършенстване. Този проблем изисква по-нататъшни проучвания, с цел създаването на практически приложима методика и показатели, които да се използват на национално и отраслово равнище. За подобряване на ефективността в сектора на услугите ще допринесат: по-улеснен достъп за кредитиране на фирми от сферата на услугите, с цел подобряване тяхната конкурентоспособност спрямо фирмите от другите страни на ЕС, тъй като е ясно, че и в следващите години сферата на услугите ще продължава да е водещ сектор в икономиката на България, а конкуренцията, особено от съседни страни може да доведе до намаляване силата на този сектор и оттук и като цяло на икономиката; облекчаване на режима за привличане на чуждестранни инвестиции в сферата на услугите и в икономиката като цяло; уеднаквяване качеството на услугите, така че да съответства на изискванията и критериите на ЕС; развитие, изграждане и усъвършенстване на инфраструктурата, тъй като по този начин може да се стимулира допълнително заетостта и производството в сферата на услугите; данъчни преференции и субсидии за инвестиции в научната и развойната дейност, които са много необходими сега и в бъдеще. Изменението в ефективността от използването на труда в сферата на услугите може да се дължи на: изменения в количеството на заетите лица; в по-доброто използване на работното време; в интензивността на труда; в качеството на работната сила; в способността да се използва наличната информация по-добре; в по-съвършените методи за управление и т.н. По-високите темпове на нарастване на производителността на труда са доказателство за повишаване на ефективността и обратно. Затова отначало следва да проследим динамиката на производителността на труда като цяло в сектора, а след това изследването да се конкретизира за отделните дейности, за да могат да се разкрият положителните и отрицателните тенденции в тях, влияещи върху общите икономически резултати. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0

Как Добрич празнува днешния празник: http://www.dobrichonline.com/?com=news&cid=10506&fb_comment_id=fbc_10151163580867516_27302120_10151163765707516#f2eadbad7143b3

Честит Празник! Нека бъдем по грамотни и да се гордеем от това, което сме дали на света...

Над 15 вторични труса са регистрирани в първия час след силното земетресение, което разлюля България около 3ч. тази нощ. Това съобщи д-р Николай Милошев, директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН в интервю за БНР. По думите на Милошев големият брой вторични трусове дават надежда, че напрежението спада и е вероятно да няма второ сериозно земетресение. По данни на Милошев земетресението е усетено в почти цялата страна. Той уточни, че в Перник има данни за паднали комини и напукани сгради, но няма информация за жертви и пострадали. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/05/22/1832111_nad_15_vtorichni_trusa_sa_registrirani_za_chas/

Усетихте ли земетресението? Къде се намирате и колко силно беше то при вас?

Космически самолет Virgin Galactic SpaceShipTwo е пуснат във въздушното пространство, предназначен за суборбитален полет на космически туристи. Самолетът е следващата крачка на SpaceShipOne. Компанията планира това лято да изпрати първите космически туристи, като имат за цел да бъдат първата частна компания за туристически полети до космоса. Пътуването до границата с космоса на около 100 км височина ще продължи три и половина часа и ще струва 200 хиляди долара. Космическият самолет побира 6 пътника и 2 пилота. Според сайта на Virgin Galactic вече са закупени билети за 430 души, като за сравнение до момента до космоса са пътували общо 525 човека. От 2013 година компанията ще изстрелва своите самолети от собствен космодром в Ню мексико. http://nauka.bg/a/virgin-galactic-spaceshiptwo-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Конкурсът „Лаборатория за слава FameLab” търси млади учени, които могат да говорят за наука по разбираем и атрактивен начин. Националният победител Борис Ценов ще представя България на международния финал в Обединеното кралство, заедно с кандидати от общо 19 държави. Как можем да разберем какъв е бил климата на територията на днешна България преди 5 милиона години? Необходими са ни само един фосил на около 3 милиона години и един палеоботаник. И неговото име е Борис Ценов от Българската академия на науките. Той грабна 4 награди – голямата, на публиката, на сп. Обекти и на Съюза на учените в България, с удивителната история, която представи на националния финал на конкурса "Лаборатория слава FameLab". Борис показа един фосил от листо на растението жен-шен и разказа как чрез него ученият се превръща в детектив, който изследва минали епохи и прави заключения за климата и неговите промени отпреди милиони години. Жен-шенът днес вирее в топлия и влажен климат в Азия, но е растял по нашите земи до преди около 3 милиона години, когато изчезнал и се е образувал фосила, който показа Борис. Така учените разбрали, че именно тогава на територията на днешна България е настъпило застудяване. Общо 11 претенденти се състезаваха на 11 май да станат българското лице на науката за 2012г. Те участваха в националния финал на конкурса за млади учени „Лаборатория за слава FameLab”, който Британски съвет провежда в България за шеста поредна година, в партньорство с Министерството на образованието, младежта и науката и Форум Демокрит. Конкурсът, създаден по оригинален британски формат, търси млади учени, които могат да говорят за наука по разбираем и атрактивен начин. Националните победители във всяка от 19-те държави, където се провежда конкурса, ще се състезават помежду си на международния финал в Обединеното кралство през месец юни, по време на Челтнъмския фестивал на науката. Второ място в българския финал спечели Виолета Желязкова, която е студент по Молекулярна биология в СУ и разказа за надеждата на учените да открият алтернативен метод за борба с бакетриите. Виолета получи сребърната статуетка на FameLab и награди от Майкрософт България. Третата награда отиде при астронома Никола Каравасилев, който е Магистър по астрофизика в СУ и работи като физик в БАН. Никола разказа за инфомацията, която получаваме от звездите – тя понякога достига до нас със закъснение, със смущения или на грешен адрес, така както се случва с обикновените пощенски пратки. С тази история той спечели бронзовата статуетка. Специалната награда на БНТ получи бъдещият метеоролог Цветан Симеонов, който ще бъде на едномесечен стаж в Дирекция "Информация" на телевизията. Журито реши да поощри двама от участниците – компютърния специалист Ангел Николов и химика Георги Стойчев, и двамата студенти от СУ. Специални награди раздадоха още сп. Обекти и Съюзът на учените в България. Журито на българското издание на "Лаборатория за слава FameLab” бе съставено от учени с опит в комуникациите и журналисти с опит в отразяването на научни теми: доц. Леандър Литов – ръководител на българския екип в ЦЕРН; Вера Гоцева – журналист, креативен директор на медийна група 3Бей.БГ; Ивайло Славов – физик, синоптик в ТВ-Мет; Георги Балджиев – финалист в Лаборатория за слава FameLab 2007, биолог от Българската агенция по безопасност на храните; Петя Тетевенска – журналист от БНТ и продуцент на предаването „Красива наука”. http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-2012%D0%B3 Повече: http://bnt.bg/bg/news/view/75157

Келтския ми е най на сърце... След това японския...

Проектът „Почети ми” е завършен Приключи разработеният от Сдружение „Щастливо дете" и "Българска Наука" проект в сферата на неформалното образование с цел обогатяване знанията на незрящи младежи. Проектът е разработен по програма "Младежта в действие", дейност "Младежки инициативи" - http://www.youthbg.info. Гласовете на много доброволци, записани на технически средства, ще открият към много млади хора невероятния свят на науката. В проекта участваха Българската национална телевизия с екипа на "По света и у нас" на БНТ и над 30 доброволци-физически лица. Познатите на всички ни телевизионни говорители и репортери се включиха в проекта и прочетоха и записаха основните материали. Хората от БНТ реализираха огромна дейност прочитайки материали и статии изключително професионално и удобно за всички незрящи, които се интересуват от сферата на науката и знанието. „Българска наука” и „Щастливо дете” от сърце благодарят на ръководството на БНТ, на екипа на „По света и у нас”, на всички доброволци и лично на Надя Обретенова и Мария Чернева за изключителния им принос. Екипът на БНТ съчета високия си професионализъм с човечността, подавайки ръка на младежите от училищата за незрящи в пътя им към науката. Надяваме се да продължим нови хоризонти на проекта, за да може разпространението на научните знания и новости сред нашите приятели да продължи. Екипът благодари също на всички доброволци и автори, чиито материали участват в проекта. Представяме имената им като пример за истинска хуманност и любов към науката: ЕКИП НА БНТ: Мария Чернева Аделина Радева Ася Методиева Боряна Каменова Цвета Младенова Цветелина Йорданова Даниел Чипев Елиана Димитрова Галя Крайчовска Георги Любенов Иван Петров Иво Никодинов Милен Атанасов Надя Обретенова Пенка Ангелова Петя Тетевенска Поли Златарева Радостин Любомиров Райко Гарибов Росен Цветков Спас Кьосев Таня Илиева Таня Гатева Владимир Цингилев Доброволци: Димана Гаврилова Личева Боян Веселинов Василев Диана Валентинова Минчева Лора Йосив Леви Борислава Руменова Спасова Благой Борисов Анев Аглая-Иглика Николаева Христова Анета Боянова Боянова Ани Илиянова Гиргицова Весела Цветанова Пелова Деница Харизанова Евгения Славова Панайот Яназов Десислава Сергеева Фесенко Десислава Стефанова Стоичкова Мариета Стефанова Стефанова Моника Ефтимова Ефтимова Рая Стоянова Илиева Кристиян Атанасов Александров Гергана Атанасова Атанасова Весела Господинова Ани Божанова Делян Тодоров Венцислав Вутов Росица Тунчева Нейка Димитрова Кристиан Тодоров "В интернет липсва огромна част от информацията въобще какво се случва, въобще в новостите на науката. И ние избрахме статии, които реално не са публикувани никъде другаде." http://bnt.bg/bg/news/view/75481/kampanijata_pocheti_mi_prodyljava

ДА ПОГОВОРИМ ЗА САМОУБИЙСТВАТА Науката за самоубийствата, наречена суицидология, започва да се развива с бурни темпове през 20 век. Но проблемът за суицидното поведение на човека е интерпретиран от най-дълбока древност. У нас все още малко се знае и говори за самоубийството и определящите го фактори. Затова нека разгледаме най-разпространените митове за суицидното поведение и кореспондиращите им научно установени факти; основните концепции и подходи на изследване в суицидологията, както и най-важното: за какво ни е да знаем всичко това? СМЪРТТА НЕ ТРЯБВА ДА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ИЗХОД! Суицидното поведение на личността (включващо самоубийство, опит за самоубийство или преживяването на мисли и намерения за самоубийство), е начин за разрешаване на даден екзистенциален проблем. Наистина, това е последното и най-радикално средство, но то е част от стратегията за поведение на индивида и обслужва някаква негова цел. Самоубийството е психологически мотивиран акт, който удовлетворява определена потребност на личността, различна в различните случаи и типове самоубийства. Първото и необходимо условие, за да се стигне до вземането на решение за самоубийство, е развитието на процес на социално-психическа дезадаптация на личността. Дезадаптацията настъпва вследствие преживяването на различни личностни загуби, провали, катастрофи, тежки междуличностни или вътре-личностни конфликти и психически травми, и се изразява в нарушаване на взаимоотношенията между индивида и социалната му среда, както и в отрицателно оцветени психически преживявания. При развитие и задълбочаване на процеса, дезадаптацията може да прерасне в състояние на психична криза, когато субективното чувство за заплаха и осъзнаването на невъзможността от удовлетворяване на високозначима потребност на личността се увеличават до такава степен, че човек започва да се чувства като в капан или задънена улица, т.е. в съвсем безизходно положение. Невъзможността да намери друго разрешение на критичната ситуация актуализира в съзнанието на индивида представата за самоубийството като единствен „изход” от безнадеждната ситуация. При така формираната готовност за извършване на себеубийствено действие, дори и най-незначителните негативни промени в ситуацията, и най-малката обида, предизвикателство от страна на околните или друг вид поредна психотравма могат да задействат механизма на суицидната реакция, да послужат като повод и отключващ момент за суицидно действие. Всяко решение за самоубийство се взема в определена ситуация и като отговор на неблагоприятни външни или вътрешни психически въздействия и условия. И тъй като тежките житейски ситуации са твърде много и различни по смисъл, то самоубийствата също притежават най-различен личностен и социален смисъл. Известни са самоубийства – протест или отмъщение, с които се цели да се постигне психическо въздействие върху определена личност или по-широк кръг от хора, когато е невъзможно те да бъдат засегнати или впечатлени по друг начин. В тези случай личността използва собствения си живот, който е най-значимото й от всички средства, с които разполага, като последно оръжие в житейската си битка. При протестните самоубийства, както и при самоубийствата – самозащита, някои превръщат своята смърт и самоубийство в истински триумф на личността – в средство не за разрушаване, а за съхранение и утвърждаване на Аз-а пред лицето на враждебната околна действителност. Типичен пример за това са т.нар. самоубийства на честта, при които личността цели да запази или възстанови засегнатото си достойнство. Съществуват самоубийства – избягване от страдания, наказания, тежки конфликти, затруднения и пр., т. е. самоубийства – бягства. Те са характерни за много деца, за чувствителните и крехки личности. Друг тип са самоубийствата – самонаказания, чрез които се изкупва вина и се реализира процес на вътрешно правораздаване, нещо като „вътрешно правосъдие”. Известни са и т. нар. философски самоубийства с отрицателна равносметка на живота. При тях личността претегля плюсовете и минусите на досегашния си живот и оценява перспективите на бъдещето и смисъла от по-нататъшното си съществуване. Някои учени определят този тип самоубийства като реалистични, рационални или хладни – при тях смъртта се избира като най-малката от всички други злини. Такива са самоубийствата на тежко и неизлечимо болни или възрастни хора, които желаят да предотвратят очакващата ги старческа безпомощност и деградация на личността им. При самоубийствата – защита на високозначими ценности и идеали собствените убеждения, творческите достижения, идеалите, някаква социална кауза или живота на другите хора се оценяват като по-значими и ценни от собствения живот. Тогава самоубийството носи смисъла на саможертва в тяхно име и е средство за тяхната защита, отстояване и осъществяване. Често дадено суицидно действие притежава повече от един личностен смисъл, тъй като границата между посочените отделни значения на самоубийствата е размита и трудно установима. При обясняването на отделните случаи на самоубийство е важно личността на самоубиеца да се разглежда винаги в контекста на социалната си и психическа ситуация, по отношение на която суицидният акт придобива смисъл. Преминаването от решение за самоубийство към суицидно действие се определя от многобройни психо-социални фактори, при това – не еднозначно и линейно, а вероятностно. От значение е едновременното действие или последователното натрупване на разнообразни дезадаптиращи личността фактори, като произволността и свободата на волята, характерна за човешките реакции, се запазва и тук. Цялата статия: https://www.chitatel.net/lets-talk-about-suicide/

Една статия от конкурса на БГ Наука "Обясни науката": Казвам се Стефан Минчев – на 34 години, от Бургас. Това, което ви изпращам, е нещо като статия, без никакви претенции за висока наука. Просто преди години нещо ме беше развълнувало и седнах да пиша, а после така и не успях да реша какво да правя с този текст. Колеги са го пускали в един-два сайта и това е. Надявам се, че няма да ви е досадно да го изчетете. Написаното не живее, ако няма читатели. Много съм млад, за да давам отговори. По-скоро съм опитал да задам няколко въпроса. Изобщо темата е прекрасна за обсъждане и спорове с приятели на маса : ) Пътят към звездите Мозъкът на човек в зряла възраст съдържа приблизително 100 милиарда нервни клетки /неврони/. Толкова са и звездите в нашата галактика. Знанието за сложния орган, който управлява всичките ни действия и чувства, притежаваме благодарение на биологията, медицината, психологията и още няколко науки, но онова, което знаем за мозъка, е много по-малко от онова, което не знаем. Неслучайно го наричаме космос или вселена. Реалните му възможности и същински характеристики ще ни станат известни тепърва ... може би. * Скритият в черепната кутия компютър Първите представители на вида Хомо Сапиенс /Разумен човек/ са се появили преди около 200 000 години. Разликите между днешните и хората от онова време са незначителни, както във външния вид, така и в обема на мозъка. Много по-малки мозъци са имали предшествениците на Хомо Сапиенс. Според най-популярната теория това са Хомо Хабилис /Сръчен човек/ и Хомо Еректус /Изправен човек/. При всеки следващ от тези три вида е установено прогресивно нарастване във вместимостта на черепната кутия. Фактически съвременните хора и първите сапиенси имат еднакъв интелектуален потенциал. Мозъкът и на едните, и на другите съдържа 100 млрд. неврони. Невроните реагират на всякакъв вид дразнение, стигнало до тях чрез сетивата ни. В резултат на това чувствителните им израстъци, наречени аксони, се свързват помежду си и образуват ... нека го наречем масиви от информация. Мозъкът на съвременния човек е подложен на много повече дразнения, в сравнение с този на кроманьонеца. Заради по-сложния начин на живот днес огромна част от невроните ни са свързани помежду си в мощна база данни. 100 милиарда нервни клетки е огромна цифра, но съвсем измерима. Когато нуждите на човешкия мозък надхвърлят възможностите на капацитета му, неминуемо ще протече някакъв вид модификация. Вероятно обемът му отново ще се увеличи, за да се изкачим с още едно стъпало по Хомо-стълбицата. Не зная дали главите ни ще станат несъразмерно големи, или телата ни ще растат заедно с тях. Сигурен съм само в едно – портретът на човека от бъдещето ще е различен от този на днешните хора. * 2 в 1 Нематериалния продукт, който се образува при биохимичните процеси, протичащи в човешкия мозък, наричаме най-често с думите интелект, съзнание или ум. На този етап науката дели цялото на две и изучава поотделно интелекта и мозъка като физиологичен орган. Вероятно с течение на времето няколко науки, сред които медицината и психологията, ще се обединят в интердисциплина, която ще нарече с една дума онова, което днес по-често наричаме с две – мозък и ум. Това е единственият правилен подход, чрез който може да бъде открит ключът към най-големите тайни на човешката природа. Казусът много прилича на едно друго изкуствено разделение, наложено чрез доктрините на водещите религии. В тях се твърди, че душата е нещо отделно от физическото тяло и дори може да пребивава извън него на територията на алтернативни светове – прекрасен за добрите души /рай/ и ужасен за лошите /ад/. Хората имат два крака, две ръце, две очи, две уши, две полукълба в мозъка си. Самият ни вид е разделен на две – на два пола. На нас не ни е присъщо да разглеждаме явленията, понятията ... нещата – в тяхната едновременност и цялост. Оттук произтича манията на човека да дели цялото и да проектира двуполюсния модел буквално върху всичко около себе си. Така сме измислили доброто и злото, красивото и грозното, правилното и неправилното, ада и рая. Разбира се, те съществуват само и единствено в нашите умове. При всички следващи споменавания на думите мозък и интелект, аз ще опитвам да надмогна себе си и да мисля за тях като за едно и също нещо, естествена сплав - две, но в едно. Опитайте и вие. * Страхувам се, следователно съществувам В човешката история овладяването на оръжията и сечивата е толкова важно събитие, колкото е важен големият взрив за възникването на Вселената. Разумни същества сме станали, когато преди стотици хиляди години на някой от проточовеците му хрумва, че хвърлянето на камък и размахването на отчупен клон са действия, които могат да му помогнат при самоотбрана и да напълнят стомаха му. Ловът и месоядството стават причина хората да се изкачат на върха на хранителната верига. Изменението в положението на палеца и противопоставянето му на другите пръсти от ръката така, че тя да се превърне в хватателен орган, е станало не докато прачовекът е изравял корени, а докато е ловувал. За да откъснеш плод не се изискват никакво мислене и почти никакви умения. За да ловуваш успешно, са ти нужни стратегия, търпение, хитрост, ум. Месоядството стои в основата на човешката еволюция. Неслучайно и днес представителите на нашия вид имат силно развити кучешки зъби. Онова, което за пръв път е накарало човека да се въоръжи с камък или дърво е СТРАХЪТ. Най-напред тези подръчни средства са били използвани за самозащита, а след това като по-безопасен и ефективен начин за набавяне на храна. Само допреди няколко хиляди години хората са живяли в изключително агресивна среда и често са попадали в менюто на вече изчезнали супер хищници, например саблезъбите котки. Страхът да не бъдат изядени ги е накарал не само да посегнат към първобитните оръжия, но и да потърсят подслон. Прародителите ни населват пещерите, а след това започват да градят различни по вид заслони не заради вятъра и дъжда. Лошите атмосферни условия не са ги плашели толкова, колкото силата, бързината и ловкостта на хищниците. Затвореното пространство е отнемало част от предимствата на нападащото животно и е позволявало на сапиенсите да се защитават по-ефективно. Страхът и поумняването са скачени съдове. Хората не могат да живеят без своите страхове. Те са с нас от началото до края. От уплашения плач на новороденото, измъкнато от уютната утроба, до безумната паника на стареца, усетил как сърцето му спира, животът представлява един безкраен низ от страхове. Мразим ги, но изпитваме възбуда, когато влязат под кожата ни и я карат да настръхне. Борим се със страха, но всъщност не искаме да го победим, защото той е горивото, което захранва двигателя на човешката еволюция. За да съществуваш, трябва да се страхуваш. * Това, което не ни убива, ни прави по-умни Откакто съществуват, хората се борят с природата за своето оцеляване. В тази битка видът ни се е закалил и усъвършенствал до такава степен, че на пръв поглед днес средата ни зависи повече от нас, отколкото ние от нея. Но така ли е в действителност? Цикличната модификация, довела до постепенното нарастване на човешкия мозък, се е извършвала паралелно с настъпването на различни по характер глобални заплахи – нека ги наречем катаклизми, които са застрашавали живота на големи групи хора. Инстинктът за самосъхранение е в състояние да накара отделния човек да върши чудеса. Този механизъм сработва в неизмеримо по-големи мащаби на колективно ниво. Катаклизъм с потенциал да унищожи човешкия вид са били и все още са резките промени в климата, заразните болести и епидемиите. Глобалните заплахи влияят на хората така, както антибиотиците на бактериите – унищожават голяма част от тях, но оцелелите стават по-умни и силни. Много характерен катаклизъм, с постоянно присъствие в човешката история, са военните конфликти – от локални до световни. Те обаче са и основен стимул на техническия прогрес от най-древни времена. Огромна част от машините и приспособленията, които улесняват живота ни днес, са измислени по време на война или за нуждите на войната. * Човекът и регулиращите го фактори Когато една група животни стане прекалено голяма спрямо хранителния ресурс на средата, която обитава, различни регулиращи фактори редуцират нейния брой. Ако вземем за пример стадо тревопасни от произволен вид, регулиращи го фактори са различните болести и хищниците, чийто брой се увеличава паралелно с този на тяхната плячка. Днес хората привидно са надмогнали повечето от регулиращите ги природни фактори. Затова броят им устойчиво нараства. Това няма да остане без последствия. Пренаселването създава политическо напрежение, предизвиква глобални промени в климата, борба за ресурси и военни конфликти, но най-вече то е причина за възникването на ужасни болести и епидемии. Един исторически факт: През последните няколко века грипът, шарката, туберкулозата, чумата, коремният тиф и холерата са убили много повече хора, отколкото оръжията и войната. Неслучайно през първата декада на новото хилядолетие в многолюдна Азия се пръкна екзотичният птичи грип, а от претъпкания Мексико сити към няколко континента плъзна грип, наречен свински. И в двата случая имаше човешки жертви. Различни пренаселени райони на планетата тепърва ще бъдат атакувани от мутирали вируси. Това е колкото страшно, толкова и неизбежно. Времето ще покаже дали медицината ще успее да се справи с тях или ще се сбъдне страшният сценарий, описан от Стивън Кинг в романа „Сблъсък”. *** Всеки е чувал за гигантските статуи на Великденския остров, но малко хора знаят тъжната истина за народа, който ги е сътворил. Когато островът е открит в началото на осемнадесети век от Якоб Рогевеен, на него няма нито едно дърво и е почти обезлюден. От направените съвременни анализи се знае, че в по-добри времена ниските му части са били покрити с буйна горска растителност. Смята се, че голяма част от нея е била изсечена и употребена за придвижването и изправянето на гигантските статуи – под формата на система от търкалящи се стволове и различни други приспособления. Унищожаването на дърветата предизвикало ерозия на почвата и станало причина добивът на хранителни култури драстично да намалее. Това пък довело до социални сблъсъци и междуособни войни, в които загинали 2/3 от жителите на острова. Този пример не ви ли звучи като страшно предсказание за съдбата на цялата ни планета? * „Земята е люлка на човечеството, но не може вечно да се живее в люлка” Константин Циолковски Пренаселването на планетата е МЕГА катаклизъм, който в недалечно бъдеще ще постави хората пред избора на две алтернативи. Първата е пътят на самоунищожението, а втората – овладяването на близкия космос. Ако се случи второто, видът ни ще се изкачи на следващото стъпало от Хомо-стълбицата. Появата на новия човек задължително е свързана с подминаване на котата от 100 млрд. неврони и увеличаване на обема или капацитета на мозъка. Космическият човек ще се различава от нас така, както ние се различаваме от Хомо Еректус. Той ще има други психически и физически характеристики, повлияни от специфичната среда, която обитава, и новите предизвикателства, с които трябва да се справя. Времето, за което нашето слънце обикаля центъра на своята галактика, се нарича галактична година и се равнява на 250 млн. земни години. Най-старите цивилизации на сапиенсите са възникнали преди 15 галактични минути. През следващите 15 част от населението на планетата трябва да я напусне и да поеме по пътя към звездите, защото е по-лесно да бъде създадено чисто ново човешко общество, отколкото да бъде променено старото.

Как на публично място успяваме да разговаряме с един човек и едновременно с това да подслушваме друг, по-интересен разговор, който се води наблизо? И защо хората толкова често са сигурни, че са прави, когато изказват мнение по дадена тема, като в действителност не са? За да си отговорим на тези въпроси, можем да се обърнем към когнитивните психолози, които изучават как хората възприемат, учат, помнят и мислят. Един от тях е Робърт Стърнбърг и в своята книга „Когнитивна психология” (ИК „Изток-Запад”) той се занимава обстойно и задълбочено с възприятието на паметта, човешкото внимание и съзнание, основавайки се на дисциплини, като невронауката, лингвистиката, компютърната наука, антропологията и философията. „Когнитивна психология” разглежда темата за човешкото познание и как то се е развивало през годините като средство за адаптиране към съответната среда. Авторът подчертава как съвременните идеи са се развили от миналите и как тези идеи адресират ключовите въпроси, на които когнитивните психолози са се опитвали да отговорят в изследванията си. Подход от типа „от лабораторията към живота” уместно представя теорията и лабораторните и полеви изследвания, като същевременно непрекъснато подчертава приложенията на когнитивната психология във всекидневието. Основните цели на изданието са както ясно представяне на големите въпроси на когнитивната психология и уважение към важните детайли на областта, така и признаване едновременно на традиционните и на иновативните тенденции в областта чрез комбиниране на четливост и интегритет. Д-р Робърт Стърнбърг нивелира усвояването на предметната материя и мисленето за нея. Показва също базисното единство на когнитивната психология и вещо презентира различните форми на учене и преподаване. „Когнитивна психология” е луксозно, първо за българския книжен пазар издание, което е превод на петото и ревизирано американско издание. В своите над 600 страници Стърнбърг представя перфектен баланс между изследователски трудове, практически приложения и същевременно достъпен за по-широката аудитория стил на писане, в който през цялото време е вплетена биологията. Книгата е не просто учебник и помагало, а фундаментален труд с енциклопедично съдържание, запознаващ ни из основи с един от най-сложните научни ресори. Стърнбърг е ректор, старши вицепрезидент и професор по психология в Щатския университет на Оклахома. Бил е декан на Училището по изкуства и науки и преподавател в университета „Тафтс”, както и IBM професор по психология и педагогика в Катедрата по психология в Йейлския университет. Също така Стърнбърг е и бивш президент на Американската психологическа асоциация, а днес е президент на Федерацията на асоциациите за мозъчни и поведенчески науки. Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=37411

Трогателен, нетипичен, но извънредно личен и искрен разказ за Балканската война ни предлага един Божи човек – Иван Дочев, чийто дневник е поместен в книгата „Сага за Балканската война” (ИК „Изток- Запад”), която излиза от печат в деня преди националния празник на България – 3-ти март. Иван Дочев е свещеник. Цял живот венчава, кръщава, но и погребва. При грозотата на масовата смърт обаче той не може да не си зададе въпроса за смисъла на саможертвата. Първоначално пред безименните масови гробове Дочев се утешава с мисълта, че така трябва, че един ден „паметта на тия български герои ще се увековечи с паметници“. С подчертано чувство за историчност той иска да убеди себе си, че „свобода винаги с жертви се изкупва“. И независимо „колко майки, деца и жени ще се разплачат... България си изпълни дълга към свойте братя македонци и одринци“. Колкото повече напредва армията обаче, толкова повече съмненията започват да разяждат вътрешната му убеденост. При вида на цели села, превърнати в лазарети, при сърцераздирателните стонове на стотици младежи, той ще напише: „Всички тия са осакатени за свободата на Македония. А дали тя ще им се отплати? Ще видим...“ „Сага за Балканската война” е оригинален дневник за мрачни исторически събития, писан на самия фронт от един военен свещеник. Дочев е съхранил видяното и преживяното благодарение на изключително жив и четивен език, поднесен на читателя в неговия оригинален вид, без издателска намеса. Авторът е пряк участник във войната, а хроникираните от него случки са отбелязвани всеки ден, без изключение. Абсолютно автентични са описанията на села в Източна Тракия, които съдържат данни за броя на къщите, особеностите на обичаите и носиите, поведението на населението при навлизането на българските войски. Особено интересно е описанието на влизането в Одрин – отношението към чуждото културно наследство като джамията на Синан, поведението на турското и гръцкото население в града, срещите с руския консул и др. В издадената досега литература за Балканските войни няма подобен текст – повечето книги са спомени на военни с преднамерени становища, целящи да защитят определена стратегия. „Сага за Балканската война” е различен, но изключително адекватен поглед към периода, а заглавието е част от невероятно успешната поредица „Забравените българи”, в която досега излязоха превърналите се в бестселъри у нас книги-документи „На кол вода пиехме” на Благой Шклифов и „Изповедта на една луда балканска глава” на Коста Тодоров... Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=37223

Традицията на подводни фестивали датира от 1975г. Антиб Франция и до днешна дата са проведени повече от 500 в света и организирани с помощта на European Underwater Images Films Association (EUIFA) и признати от European Environment and Sustainable Development Advisory Councils (EEAC). Международният фестивал за подводни филми се организира за ВТОРА поредна година от Сдружeние «ЕКОЛОГИЧЕН ФЕСТИВАЛ СОФИЯ» гр.София. На 27.04.( официално откриване),28 - 29 .04. 2012г. в град София, зала”Дом на киното” (ул. « Екзарх Йосиф» 37 ) всички любители и професионалисти в областта на подводната дейност - водолази, подводни фотографи, оператори, продуценти, океанографи и морски изследователи - ще се съберат в столицата за IІ Международен фестивал за подводни филми (International Underwater Films Festival - IUFF) , www.ecofest.eu, като целта е популяризирането на подводния български туризъм,представянето на подводни филми, посветени на екологията и опазването на околната среда и водите, създаването на конкурсна среда, както за продукцията на отделните филмови компании, така и за независимите продуценти. Фестивалът ще се проведе с подкрепата на EUIFA (European Underwater Images Films Association), а каузата е обвързана с опазването на подводния свят и културното наследство на всички водни басейни в страната.В София ще бъдат представени чужди и български творби, награждавани на престижни европейски фестивали. ТРИ дни ДВАДЕСЕТ подводни киноленти ЧЕТИРИ български автора 478 вълнуващи минути от „света на мълчанието”. Гостите и участниците на IUFF също така ще имат уникалната възможност да се запознаят с най-известните постижения в световната продукция. На събитието гостите ще могат да се "потопят" в уникална изложба с подводни снимки на българския професионален фотограф и техничен водолаз Михаил Заимов и елегантни вина от екстравагантния Scuba bar &dinner И тази година ще има много награди, любезно предоставени от DIVETEC Ltd. и DIVING BG. http://nauka.bg/a/%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BB-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B8 Програма: ПРОГРАМА 2012.docx

Уважаеми учени, преподаватели, Ректори и Зам. ректори, представители на различни изследователски, научни и образователни институции, Нощес в 4 ч. българско време изследователят от Института по Астробиология при НАСА Брендан Мълен спечели първото в САЩ издание на конкурса. Преди 2 седмици в Швейцария петима финалисти от ЦЕРН се изправиха срещу петима финалисти от университета в Цюрих, и… спечели канадецът, изследовател в областта на невро-науките Бекара Сааб. Освен тях двамата, вече са известни победителите в още 5 страни (Германия, Египет, Сърбия, Хонг Конг и Обединеното кралство). За да станат и нашите учени част от тази отбрана научна компания им остават броени дни за регистрация за участие в Лаборатория за слава FameLab България – в конкурса, който търси да представи новото лице на науката – комуникативна, разбираема, атрактивна за хората. Следващият подбор на финалисти ще бъде тази събота, 21 април, от 11.30 в Аулата на СУ. Този конкурс, който се организира от Британски съвет и МОМН, в партньорство с Форум Демокрит, СУ, БНТ и други партньори, се провежда в България за 6ти път, а победителят се състезава и на международен финал. Подробности за провеждането му – в сайта ни. http://www.britishcouncil.org/bg/bulgaria-beautiful-science-famelab.htm Моля Ви да препратите това съобщение до Ваши колеги – преподаватели и студенти. Прочетете какво е написал един бивш участник в конкурса и вече докторант в Швеция за смисъла от участието както за лично, така и за научно израстване. http://goo.gl/T1McI Ще се радваме, ако повече учени са явят!

Домашни роботи, произведени в къщи Повече в сайта: http://nauka.bg/a/домашни-роботи-произведени-в-къщи За такава възможност писателите – фантасти от 20-ти век не са се сещали. Учени от Масачузетския технологичен институт, Харвардския университет и Университета на Пенсилвания получиха от Националния научен фонд на САЩ финансиране от около 10 милиона долара, за да разрабоят проект за създаване на роботи на 3-D принтери в домашни условия. Проектът е наречен „Компютърна разработка на принтирани и програмируеми машини” - (An Expedition in Computing for Compiling Printable Programmable Machines), като срокът му засега е петгодишен. Целта е не просто създаване на 3D принтер, а на устройство, способно да създаде напълно готов робот с всичката му необходима електроника, сензори и захранване. Към настоящия момент е разработена методиката за съвместяване в корпуса на робота на цялата нужна му мрежа от електрически проводници. Повече в сайта: http://nauka.bg/a/домашни-роботи-произведени-в-къщи

Ще бъде публикувана в майския брой на сп. "Българска Наука"... Статията е много добра, а автора заслужава големи поздравления!

Големият мастен взрив (Fat’s big bang): раждането на адипобиологията Д-р Георги Чалдъков Лаборатория по клетъчна биология, Медицински университет, Варна Институт по клетъчна биология и невробиология, Национален съвет за научни изследвания, Рим, Италия Цялата статия в сайта: http://bgnauka.com/a/%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B2%D0%B7%D1%80%D0%B8%D0%B2-fat%E2%80%99s-big-bang-%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0 Пролог Преди повече от 20 века в Книга IV на De rerum natura (“За природата на нещата”) Лукреций въвежда думата “Universum”. От Големия взрив (Big bang) преди 14 милиарда години се раждат звезди, галктики, комети, метеорити, астероиди, квазари, черни дупки – и от тогава всичко е Universum, “върти се като едно”. По-късно, през 1941 г. във “Вавилонската библиотека”, Борхес ще напише: “Вселената (която други наричат Библиотеката) е съставена от неопределен и може би безкраен брой шестоъгълни галерии. Библиотеката съществува вечно - ab aeterno.” Преди 4 милиарда години настъпва Големият биологичен взрив – раждането на едноклетъчните. Natura non facit saltus (Природата не прави скокове) – често е казвал Карл Линей. Постепенно – от едно- към многоклетъчни, риби стават влечуги, динозаври - птици, маймуни – човек: Homo habilis – сръчният човек, H. ergaster – работещият човек, H. erectus – изправеният човек – тръгнали от Африка, те мигрират в Европа - стават H. heidelbergensis, H. neanderthalensis, H. sаpiens. Преди 40-50 хиляди години настъпва Големият мозъчен взрив (Brain’sbigbang) – увеличава се сивото вещество на мозъка, появяват се умните гени, които помагат на човека да помни, да мисли логично и абстрактно, да разбира другия - неговото мислене, чувства, поведение. “Ние не сме мислещи същества, ние сме емоционални същества, които мислят” – обобщи през 1994 г. Антонио Дамазио в книгата си “Грешката на Декарт”. Големият мастен взрив (Fat’s big bang): изява в науката Когато стомахът е напълнен с храна, един хормон, наричан лептин (гр. leptos - тънък), съобщава на мозъка, той ни казва “наситих се”, спираме да ядем и така поддържаме нормално телесно тегло - предпазваме се от напълняване. Дъглас Колман представи хипотезата си за “хормона на насищането” през 70-те години на XX век. Той работи в Бар Харбър, щата Мейн, където е Jackson Laboratory - най-големият резерват на дебели и диабетични мишки. Стотици от тях бяха пренесени в лабораторията на Джефри Фридман в Рокфелеровия университет, разположена в горната източна “махала” на Манхатън (The Upper East Side) - на York Avenue между 63rd и 68th Streets. През 2009 г. Колман и Фридман получиха от Фондацията “Shaw” Нобеловата награда на Далечния Изток. И наградата “Albert Lasker” - Нобеловата награда на Америка. В 100-годишната история на Рокфелеровия университет има 23-ма Нобелисти по медицина. Досега 79 лауреати на “Albert Lasker” са получили след това Нобелова награда. Фридман и стърудници откриха, че лептинът се произвежда в мастните клетки (адипоцити, липоцити) и оттам се изнася в кръвта, преминава в мозъка и стимулира невроните (нервни клетки), които потискат апетита, и потиска невроните, които възбуждат апетита. Крайният ефект от тези действия е изпитване на чувство на засищане, спиране на яденето. Когато на мишки е “нокаутиран” гена за лептин (knockoutmice) или гена на рецептора за лептин, мишките ядат без насита и надебеляват. Ако това генетично увреждане е при човек, той става Homoobesus. Затова генът за лепин е наречен “дебел ген” (Obgene - от англ. obesе gene). Така на 1 декември 1994 г. в биомедицинската наука настъпи Големият мастен взрив (Fat’sbigbang) – тогава Джефри Фридман и сътрудници публикуваха откриването на лептин в престижното научно списание Nature, том 372, страници 425-432. От тогава до 16 декември 2011 г. лептинът се появи в 20 707 научни статии (по данни на PubMed, National Library of Medicine, USA) и участва на повече от 50 международни симпозиума, един от които се проведе във Варна през 2009 г. (фотографията по-долу). Откритието на лептин промени парадигмата за функцията на мастната тъкан: от пасивен склад на липиди, тя се превърна в най-големия ендокринен орган в човешкото тяло – произвежда повече от сто хормона, обобщено наричани адипокини. Български и италиански учени участват активно в “голямата мастна експлозия”; именно те я нарекоха „адипобиология” и „адипофармакология” в статии, озаглавени “Adipobiology of disease: adipokines and adipokine-targeted pharmacology”, публикувана в Current Pharmaceutical Design2003; 9: 1023-1031 и „Adipopharmacology, a novel drug discovery approach: a metabotrophic perspective”, публикувана в Letters in Drug Design and Discovery 2006; 3: 503-505. Фотография на участниците на Втория международен симпозиум по адипобиология и адипофармакология, проведен на 23-25 октомври 2009 г. във Варна. Третият симпозиум ще се проведе на 25-27 октомври 2012 г. в Бургас. Цялата статия в сайта: http://bgnauka.com/a/%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B2%D0%B7%D1%80%D0%B8%D0%B2-fat%E2%80%99s-big-bang-%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

Ден на отворените врати във Физическия Факултет при Софийски университет "Св. Климент Охридски" 21 април (събота) 2012 г., 10-16 (20.30 - 22) ч. Повече вижте в програмата: FizFak_PROGRAMA_dipljanka.pdf