Р. Теодосиев

Софийски фестивал на науката Какво е общото между сънищата, морското дъно, кухнята, кръчмата, музиката, фотографията, свалките и още нещо? Едва ли щяхте да кажете наука, нали? Е, елате на първия в България фестивал на науката, за да се забавлявате докато научавате нещо любопитно за света около нас и се запознавате с обаятелни млади и не толкова млади учени. Софийският фестивал на науката – мястото, където границата между култура и наука не съществува – ще се проведе от 11 до 15 май 2011г. в Докторската градина в София. Събитието е част от Културния календар на столицата. В любимата на мнозина Докторска градина ще бъдат построени специални шатри за провеждане на различните събития в рамките на фестивала, както и научно кафене и книжарница за научно-популярна литература. Софийски фестивал на науката се организира от Британски съвет и Форум Демокрит, под патронажа на Министерството на образованието, младежта и науката и в партньорство със Столична община. Акценти в програмата ще бъдат наука за най-малките под формата на уъркшопи за групи от детски градини и начален курс, експерименти на открито, семейни събития, научни кафенета и други изненади. * За откриването на феста у нас ще бъдат създателите на експеримента в ЦЕРН – хората, които търсят Бог, Лин Еванс и Джим Върди. * Д-р Спирос Кицинелис от Гърция ще разкрие науката в сънищата – какво представлява сънят, какво знаем и не знаем за сънищата? * Марк Луни от Обединеното кралство ще разкаже за физиката чрез своето акустично шоу „Рок китара в 11 измерения”. * Франк Бърнет, първият професор по комуникация на науката в Обединеното кралство, ще разкрие една напълно неочаквана причина да отидете с приятели на по чашка. * Христо Колев и Божидар Стефанов ще ни изумят със своето шоу „Химически илюзионизъм”, като ни обяснят защо небето е синьо, защо чаршафите на леля Мария всъщност не са толкова бели, колкото изглеждат и как е възможно водка да мирише на ябълка. Билетите са на символични цени и могат да бъдат закупени онлайн само от www.eventim.bg или на място (ако има останали места). Някои събития са напълно безплатни – опити на открито и дискусии от серията Café Scientifique по темите „Генетика на шампионите”, „Усещане за език”, „Календарите и митологията”, дори и „Истинска кръв – за вампирите, чесъна и учените”. За всички събития от фестивала можете да научите повече на неговия уебсайт www.sofiasciencefestival.bg Партньори на Софийски фестивал на науката са СУ „Св. Климен Охридски”, Българска академия на науките, Съюз на учените в България, Полски институт – София, Ирбис, сп. Програмата, сп. Обекти, Dunkin’ Donuts, издателство Ciela, издателство Roi, Microsoft. Медийни партньори са: Българска национална телевизия, Нетинфо, сп. BBC Knowledge, сп. Осем, сп. Българска наука, в. Аз-Буки.

Когато е сложена играта преди 3 години сайта беше по-друг начин... Вече трябва да може да се играе нормално! http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10708

Малко след полунощ на 26 април 1986 г. четвърти реактор на чернобилската атомна централа избухва, след като се проваля опит със защитните системи на реактора. Похлупакът му е отнесен, а във въздуха изригват радиоактивни отломки. Четете цялата статия: http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/04/25/1079922_pripiat_-_momentna_snimka_na_iadreniia_apokalipsis/

Какво се случва в момента в биотехнологиите? Стигнахме до там, че можем да проектираме както нов дизайн на животни така и на хора. Какво следва от тук нататък? Имаме три големи фази на еволюцията: 1) Първата е така наречена "Дарвинова еволюция" 2) Във втората фаза вече не се приспособяваме към околната среда, а приспособяваме околната среда според нашите желания и нужди. 3) Стигнали сме вече във фазата на еволюцията, в която вече напълно умишлено и съзнателно можем да променяме и създаваме нови видове... http://video.nauka.bg/na-fokus/%D0%B1%D0%B8%D0%BE-%D0%B8%D0%BD%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8/ Днес пуснах и една интересна новина в тази насока: IBM създава биоразградими наночастици, които ще могат да откриват и да унищожават бактерии, устойчиви на лекарства

Учени са открили в Китай братовчед на динозавъра Tiranosaurus Rex Учени са открили в Китай череп и кости от челюст, идентифицирани като принадлежащи на нов вид гигантски месояден динозавър - теропод (theropod), близък роднина на Тиранозавър Рекс. Новият динозавър е наречен Zhuchengtyrannus Мagnus. В превод това означава Тиран от Жучен – мястото, където останките му са открити. Смята се, че той е бил дълъг около 11 м., висок около 4 м. и тежащ към 6 тона. Сравним по размери с легендарния , този нов динозавър е един от най-големите theropod (месоядни) динозаври някога установени от учени. Повече: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12839

След 42 години от кацането на Луната продължава да има хора, които се съмняват в достоверността на "голямата крачка на човечеството". Може би най-големите факти в подкрепа на кацането са: лунните камъни, който са много различни от всичко, което е намерено на Земята и разбира се експериментите, които са извършени за измерване на разстоянието между Земята и Луната. Данните от тази мисия се използват и до днес от учените. Всички конспиративни теории са много лесни за оборване, стига да се замисли човек и да има научни познания за Луната. (Снимката е от 22 април 1969 година. На снимката са Нийл Армстронг и Едуин Олдрин, които тренират снимане и вземане на проби).

Какво каза? Историческа снимка на големи усилватели, които се използвали за съобщаване на приближаващи вражески самолети. Photographed at the US Air Force base in Bolling Field, Washington DC, USA. Published in 1921.

Изминаха 50 години от както Юрий Алексеевич Гагарин излетя за първи път в открития космос. Последният брой на сп. "Българска Наука" е посветен на това събитие с космически размери... http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=page&id=3 Програмата на космическите совалки трябва да приключи тази година. „Дискавъри STS 133” беше 39-тата мисия до МКС и 133 полет на космическите совалки, след първият от 1981 г. Полетът беше и последен за "Дискавъри'. През 2011 г. „Индевър” ще затвори вратите на полетите на космическите совалки, освен ако през лятото на 2011 г. не се извърши още един полет на „Атлантис”, но окончателно решение за това все още липсва. В тази тема искам да посоча няколко събития, които предстоят в близкото бъдеще. 2012 г. През октомври Китай в сътрудничество с Русия ще изтреля първата си роботизирана мисия до Марс, наречена Инхуо 1. 2012 г. Първи непилотиран полет на Орион в земна орбита. Космическият кораб "Орион" на НАСА, ще бъде изстрелван чрез ракетата Арес I, която също е в стадий на разработка. 2014 г. (септември) - Първи пилотиран полет на Орион в земна орбита, като целта му ще бъде да се скачи с Международната космическа станция. 2015 г. ISRO (Indian Space Research Organisation) планира да изведе човек в космоса. 2017 г. Китай планува да изпрати роботизирана сонда на Луната, която да кацне, да събере образци от почвата и да ги върне на Земята. 2018 г. Русия трябва да вкара новият си космически кораб в употреба. 2019 г. НАСА планира ново кацане на Луната след първото кацане през 1969 г. 2020 г. Китай планува да изпрати човек на Луната. 2020 г. ЕКА се надява да разполага с пилотиран кораб, базиран на безпилотните товарни АТК, с които прави доставки до МКС 2020 г. Малайзия планира да изпрати човек на Луната 2024 г. Китай започва конструкцията на постоянно обитавана китайска станция на лунната повърхност. 2030 г. До тази дата JAXA (Japan Aerospace Exploration Agency) ще построи лунна база. 2030 г. НАСА се насочва към пилотирана мисия до астероид. 2035 г. Китай има претенции за бъдещи мисии и изпращане на човек до Марс. 2037 г. НАСА официално не е обявила дата дори планове за изпращане на човек до Марс, но много се говори извън официалните канали за подобни мисии... Едно есе посветено на Астрономията и Космонавтиката през XXI в. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=503

Утре в 18:00 часа ще започне новата лекция, на която ще се запознаете с най-новите тенденции и технологии в ракетостроенето. Очакваме Ви на вече познатото място! (Нова конферентна зала в Софийски университет) Лектор: Dmitriy Tseliakhovich is a graduate student at the California Institute of Technology (Caltech) finishing his Ph.D. in astrophysics. He is also a co-founder of Escape Dynamics – an aerospace startup company focused on research and development of new means for space launch and space propulsion. Dmitriy’s astrophysics research is focused on formation of the first galaxies and stars, physics of shocks in supernovae remnants, particle physics in the early universe and the theory of inflation. Mr. Tseliakhovich is also actively working on the theory behind novel propulsion concepts such as external propulsion with microwaves and matter-antimatter annihilation engines. His interests cover all areas of space exploration including general relativity, search for dark matter and dark energy, search for life in the Universe, space medicine and artificial gravity. Dmitriy is convinced that in 15-20 years we will have a permanent, self-sustainable and first of all profitable presence in space and in his presentation he will describe some of his ideas on how this will happen.

Красива наука - 16 април 2011 - Първо издание на съвместния проект на БНТ и Британски съвет България http://bnt.bg/bg/pro...syvet_bylgarija Проектът за чудесата на науката, за „удоволствието да знаеш" и за най-ценния човешки ресурс -УМЪТ „Красива наука" стартира тази събота, 16-ти април, от 17:00ч. по БНТ. Водещите му - доц. Леандър Литов и актрисата Мария Силвестър - ще потопят зрителите в необятния свят на науката като ги срещнат с голяма част от хората, посветили живота си на нея. Предаването ще има свой „научен съвет", в който влизат водещи имена на български учени, а Мария Силвестър ще задава въпроси, с които ще се погрижи научната терминология, да бъде „преведена" на разбираем за всички зрители език. Първото предаване ще бъде посветено на последните разработки в областта на изкуствения интелект, които вероятно ще определят бъдещето ни. За това дали сме чак толкова различни от един робот, наистина ли е невъзможно човекът да бъде „имитиран" и дали новите софтуерни разработки на изкуствен интелект означават, че един ден нашите деца ще бъдат направени от метал - отговорите на тези въпроси ще потърсят млади таланти и утвърдени учени. Зрителите ще видят и ексклузивното интервю с британския учен - кибернетик Кевин Уорик, което той даде специално за Българската национална телевизия. Проф. Уорик е първият човек - киборг в историята на науката, експериментирал върху себе си. Той е имплантирал специални чипове в тялото си, за да разбере дали чрез тях може да се подобри живота на хората с увреждания. Тази събота, „Красива наука" ще излъчи и първия кастинг на състезанието за млади учени „Лаборатория за слава FameLab", който се проведе на 9-ти април в София. Конкурсът „Лаборатория за слава" търси учени, студенти по природо-математически специалности и учители, които умеят да обясняват забавно, достъпно, разбираемо и атрактивно света около нас, но без компромис с научната достоверност. Вторият кастинг ще се проведе на 16-ти април от 12.00ч. в сградата на Съюза на учените в гр.Пловдив. „Красива наука" е един от най-амбициозните проекти на Дирекция „Информация" към БНТ и Британски съвет България. В 11-те ТВ издания на проекта, който ще продължи 3 месеца, ще се дебатират едни от най-интересните, провокативни и нови идеи в науката. В студиото на предаването, посредством ТВ мостове и скайп връзка, със свои коментари ще се включат едни от най-големите звезди на световната наука, както и големите имена на българската наука от различни поколения. Автор на предаването „Красива наука" е Петя Тетевенска, сценариен екип и редактори са: Мария Чернева, Йоана Левиева-Сойър, Миглена Стойчева, Иван Радев, Николай Ячев. Отговорен оператор Недялко Данов, международни редактори Невена Бонева и Мартин Гицов. Студиен режисьор Мирослав Димитров, видео режисьор Христо Йоргов. Конкурсът "Лаборатория за слава FameLab" се организира от Британски съвет България, Форум Демокрит и Министерството на образованието, младежта и науката, с медийното партньорство на БНТ. http://bnt.bg/bg/pro...syvet_bylgarija

Center-pivot irrigation (Кръглите градини), е метод за напояване на култури, където оборудването се върти около една ос. Поради тази причина формата на тези полета е кръгла. Напояването от подпочвени води дава възможност за отглеждането на някои култури в пустинята. Полетата с кръгла форма се оросяват с тръби, които изпомпват подпочвените води. Осветените петна показват изоставените парчета земя. "Кръглите градини" или така наречените Center-pivot irrigation в Йордания Center-pivot irrigation (Кръглите градини) в пустинята Сахара. Center-pivot irrigation (Кръглите градини) в Либия. Цялата галерия може да видите тук: http://www.facebook.com/album.php?fbid=10150266640499554&id=57375154553&aid=385583

ПРЕП. НАУМ ОХРИДСКИ чества се на 23 декември и 20 юни Тази година (2010)* се навършват 1100 г. от успението на най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий - преп. Наум Охридски. Името му се свързва с Преславската книжовна школа, с която започва разцвета на една нова християнска култура и е началото на българската книжовна традиция. Св. Наум бил родом и израснал в Мизия (днешна Македония). Там той се присъединил към братята Кирил и Методий, "Които тогава ходеха по цялата Българска земя... за да приведат мнозина в Христовата вяра и да ги просветят със светлината на истината... преведоха божественото писание, старото и новото, от елински (гръцки) език на простия български език и изобретиха сами букви за славянския език". Не е известно точно кога е станало това дали по времето когато Методий управлявал славянско княжество в днешна Източна Македония (837 - 847 г.), или по време на мисията на Константин-Кирил сред българските славяни от поречието на Брегалница, днешна Североизточна Македония (855 - 859 г.). Наум заедно с брат си Климент Охридски (повечето изследователи обаче предполагат, че св. Климент, не е роден брат на св. Наум, а за него се казва в брат в житието му в духовен смисъл - че двамата са били най-близки съратници в голямата и продължителна борба за утвърждаване на славянобългарската просвета и книжнина) последвали вярно Солунските братя, оказали им най-близка помощ и сътрудничество при мисиите им сред сънародниците им -българските славяни, при хазарите, моравците и панонците, "Вървейки с тях навред, та чак и до стария Рим". След смъртта на Методий на 6 април 885 г. Наум заедно с Климент написали пространно житие на безсмъртния славянобългарски първоучител, за да го издигнат наред с по-рано написаното пространно житие на Константин-Кирил като щит за опазване на трудовете и заветите на Светите братя сред западните славяни. Но усилията им са напразни. Обединеният съюз на немските феодали, католическото духовенство и предателите от Моравския княжески двор подложили Кирило-Методиевото дело в Моравия и Панония на погром и унищожение. За разлика от учениците моравци и панонци, които били хвърлени в тъмници или продадени в робство, а някои като Методиевия приемник Горазд убити, Наум, Климент и Ангеларий, като български поданици, били насилствено прогонени от Моравия. Добрали се със сетни сили до Белград, тримата мъченици били приети с голяма почит от българския управител на северозападните земи, като отдавна чакани гости, като по късно били посрещнати от княз Борис-Михаил в столицата Плиска, където донесли светлината на Кирило-Методиевото дело, най-безценното съкровище на народ и държава. Отруденият Ангеларий набързо починал, а Климент след кратък отдих поел пътя към югозападната Българска земя, в които гръцкото културно и религиозно влияние на големите центрове Солун и Драч е било много голямо. По повелението и с щедрата помощ на княз Борис-Михаил, Климент създал в Девол (несъществуващ град в днешна Албания) просветно и книжовно средище. Само Наум останал в североизточните български земи със същата задача. За да не се стигне до нежелано усложнение на отношенията с гръцките духовници в България и стоящата зад гърба им Византия, пак с помощта на мъдрия владетел, Наум организирал славянобългарско просветно и книжовно средище за североизточните земи, но не в столицата Плиска, където била резиденцията на гръцкия архиепископ на България, а в близкото славянско селище Преслав, което впрочем сторил и Климент избирайки Девол, а не Охрид. Така са се появили "Преславската книжовна школа" и "Охридската книжовна школа" - които били наречени така само заради различните места - но по обособеност, своеобразие, вътрешно автономно развитие били еднакви. Разликата била, че постигнатото в школата във Велики Преслав се дължало на много известни личности начело с презвитер Наум: епископ Константин Преславски, презвитер Йоан Екзарх, презвитер Йоан, презвитер Григорий Мних, черноризец Докс (Черноризец Храбър), черноризец Тудор Доксов, др., докато постиженията на Деволско-Охридското средище били дело само на св. Климент, макар и великан на духа и словото. Наум е бил един от организаторите на съдбоносния Първи всебългарски църковно-народен събор, свикан в Преслав през есента на 893 г., провъзгласил славянобългарския език за официален държавен и църковен език, въздигнал Кирило-Методиевото дело за знаме на българската държава и народ, връчено от княз Борис-Михаил в ръцете на неговия достоен син и приемник - Симеон Велики. Веднага след събора се пристъпило към фактическата замяна на гръцките владици в България чрез ръкополагане на българи за техни винарни епископи, които да поемат управлението на епархиите. Поради напреднала възраст Наум не риел епископска катедра. За пръв епископ на "български език" бил въздигнат Климент, който съсредоточил дейността си главно в неговия манастир "Св. Пантелеймон" в Охрид (не може да бъде случайно, че и Климентовият манастир в Охрид и Наумовият манастир в Преслав са имали за патрон един и същ светец, напротив, това е било подчертаване на братското взаимодействие и общата цел на двете културни средища). Наум оставил ръководството на Преславския център на Борисовия брат черноризец Докс и заминал за Девол, за да помогне в Климентовата просветна дейност. Към тях малко по-късно се присъединил и един по-младите Методиеви ученици - Григорий, който бил ръкоположен за епископ на Прилеп. Седем години (886 - 893 г.) продължила дейността на Наум като ръководител и организатор на Преславското просветно и книжовно средище и още седем години (893 - 900 г.) работил в Девол. След това той построил на брега на Охридското езеро манастира "Свети Архангели Михаил и Гаврил" (със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаил-Борис и неговия син цар Симеон) в който се заселил и прекарал още десет години от живота си в неуморен труд и почитан от народа като просветител, духовен наставник, лечител и чудотворец. В своята обител на 23 декември 910 г. бележитият просветител и благодетел на българския народ починал, погребан от своя "брат, другар и състрадалец" епископ Климент Охридски. Светите му мощи станали източник на изцеления. Гробът му е запазен и до днес в нарочен параклис вдясно от олтара на манастирската църква. Поради това, че деня на блажената кончина на преподобни Наум Охридско-Преславски е в зимно време, а при това и в Коледен пост, още от дълбока древност Охридската архиепископия, (закрита като самостоятелна през 1767 г.), установила 20 юни като ден за по-тържествено чествуване паметта на светеца. Епархийски просветен вестник брой 107 *Има се предвид изминалата 2010 година. Още от БГ Наука за Преп. Наум Охридски: Християнизиране на българите Кои творби пише Свети Наум Преславски?

Даже аз драснах нещо да я почета новата версия на форума

Вчера Българска Наука съвместно със Студентски съвет на СУ организирахме една лекция на тема "Интернет гледа на изток". Темата засегна много въпроси, беше много интересна. Руслан Трад говори на тема “Интернет гледа на изток – предпоставки и следствия за събитията в Близкия изток“ След Египет, днес размириците и протестите продължават и в Либия, Алжир, Бахрейн, Йемен… …… Информацията относно случващото се там връхлита от всички страни, а протестите се организират бързо – буквално за ден-два. Протестната вълна, заляла Близкия изток и Северна Африка до голяма степен започна на редовете на статиите в блогове, статусите и групите в социалните мрежи. Интернет определено има голяма заслуга за развитието на гражданското общество в арабския свят, но това винаги е имало определена цена. Гост лекторът – Руслан Трад, е млад експерт по темата, председател на организация за арабска култура – „Форум за арабска култура“ и организатор на множество мероприятия за популяризиране на арабската култура в България. Занимава се с разпространението на информация относно събитията в Близкия изток. Повече за него и работата му можете да научите от блога http://ruslantrad.com Лекцията може да гледате на следния линк: http://video.nauka.bg/na-fokus/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82-%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA/

Версиите за смъртта на Юрий Гагарин През 2008 г., 40 години по-късно, в-к „Комсомолска правда” е събрала на едно място версиите за смъртта на Юрий Гагарин и Владимир Серьогин. Правителствената комисия, назначена да разследва смъртта на двамата летци, е работила по няколко направления: проверка на летателната подготовка на екипажа, проверка на организацията на обезпечаването на полета, проверка и анализ на материалите, от които ое бил изработен самолетът УТИ МиГ-15, проверка на състоянието на летците преди и по време на полета и накрая – възможно л ие катастрофата да е резултат от заговор, от терористичен акт или дело на зложелател(и). Дори и след много месеци на работа на стотици експерти, комисията не е в състояние ясно да обясни причините за трагедията. Съвсем скоро изводите на комисията са били засекретени, а самата комисия е тихомълком разпусната. Статии и интервюта на някои от нейните членове, дадени доста по-късно, подхвърлят разнообразна информация. Съвсем скоро изводите на комисията са засекретени, а самата комисия е тихомълком разпусната. Единственият официален документ за смъртта на двамата летци е некрологът, където се споменава само, че двамата са загинали „в следствие от катастрофа по време на тренировъчен полет и при изпълнение на своя служебен дълг”. Има няколко противоречиви версии за случилото се. Значително по-късно излязла официална версия: „По време на тренировъчен полет самолет МиГ-15 УТИ, със старши лейтенант Гагарин и неговия инструктор - полковник Серьогин - на борда, се разбива на 27.03.1968 г. в 10:31 ч. в района на село Новоселово на 18 км от град Киржач, Владимирска област. Това се случва при лоша видимост - долната повърхност на облаците е била на 300 метра от Земята. Самолетът, след рязка маневра, е навлязъл в „свредел”. За да извадят самолета си от „свредела”, на пилотите не са достигнали само няколко секунди.” (Виж петата версия!) 90% от отломките самотета са били събрани на местопроизшествието. По принцип, след такава катастрофа се събират около 40-60%. Първите специалисти, които на 28.03.1968 г. оглеждали мястото на инцидента и падналия самолет, били шокирани: екипажът нямал парашути. Коланите не били скъсани, а – внимателно срязани. Във връзка с тези факти е първата версия. Версия № 1. Саботаж или терористичен акт. Някой е отрязал парашутите, за да не могат летците да се спасят, ако им се наложи да катапултират. А им се е наложило, понеже някой е бърникал злоумишлено из двигателя на самолета, преди полета. Според някои, в дъното на заговора стоял Брежнев, понеже завидял на славата на Гагарин. Като контратеза е създадена версията, че парашутите са били махнати не преди полета, а – след катастрофата. От местни жители, които се полакомили по хубавия им плат. Те си мислели така: „хорошая ткань в хозяйстве сгодится”. Версията за Брежнев е крайно невероятна. Той няма за какво да завижда на Гагарин, от една страна, а от друга – смъртта на Гагарин е удар за ръководената от него държава. Тогава, по това време, всеки такъв провал се приема много болезнено от държавното ръководство, защото компрометира внушаваната на народа идея за безпогрешността на строя и обществената система. Отмъкването на коланите след катастрофата от местни хора е много вероятно – такова е типичното поведение на местните хора в СССР в такива случаи, защото в условията на дефицитната социалистическа икономика парашутната коприна е безценен плат и то в изобилие. При големите разстояния в СССР, до падналите машини е стига бавно и обикновено първите хора на местата са именно местните. Версия № 2. Птица. Комисията открила мъртва сойка на мястото на катастрофата. Възможно е тя да е причинила катастрофата – при сблъсък със стъклото или - влизайки в мотора на самолета. Според орнитолози, сойката не се е „сблъскала” със самолета, а е била убита от ястреб. Според друга подобна версия, самолетът се е сблъскал с цяло ято птици. Версия № 3. Пиянство. Според тази версия, двамата пилоти са били алкохолици и по време на полета били пияни. А поводи да се напият имало предостатъчно. Преди полета обаче, би трябвало да минат през лекарски преглед, а никой лекар не би ги пуснал да летят в нетрезво състояние. Алкохол в кръвта на загиналите пилоти не е бил открит. Версия № 4. Неизправност(и) на техниката. Самолетът бил стар, износен, тежък. По онова време в самолетите все още нямало черни кутии. Имало самописец, но някой забравил да зареди самописеца на този самолет с хартия. Друг вариант вини неизправните радари или многото самолети в небето по това време и разсейване на специалистите, които следели височината и траекторията на полета на Гагариновия самолет. Споменават се недостатъци на дизайна на самолета. Игор Кузнецов предполага, че е възможно да не е бил затегнат добре вентилационният клапан и в кабината на самолета да е имало проблеми с налягането. Версия № 5. Човешкия фактор. Един от най-авторитетните изследователи на трагедията - генерал-лейтенант Сергей Белоцерковский и космонавтът Алексей Леонов доказват, че самолетът е попаднал в завихряне на въздушните маси и пилотите са загубили управление. Някои считат за виновни местните военни метеоролози, че не дали никаква или пък дали погрешна прогноза за времето. Нарушения или грешки при планирането на полетите. Екипажът се е опитал да катапултира, но – късно, понеже двамата пилоти са искали да запазят самолета. Пилотите са изпаднали в паника и са блокирали психически, гласи друг вариант на тази версия. (Последното е малко вероятно – космонавтът и летецъ-инструктор са сред елитния личен състав на ВВС). Версия № 6. Сблъсък с метеорологичен балон. Или пък - опит за избягване на метеорологичен балон. Тази версия принадлежи на космонавт №2 - Герман Титов. Поддържа я и пиотът Степан Микоян. Метеорологичният балон представлява сравнително голям балон, пълен с газ, към който е прикрепена метеосондата (капсула с измервателни прибори). Предположението е, че предното стъкло на самолета се е ударило в метеорологична радиосонда. На местопроизшествието наистина са били открити десетки метеосонди. Те падат на Земята, след като балонът се спука. Но всички метеосонди, намерени там, са били стари. В такъв случай, предното стъкло на самолетната кабина би трябвало да се е счупило при сблъсъка със земната повърхност. Версия № 7. Инструкторът Серьогин е получил инфаркт по време на полета. Това е версията на Н. Кузнецов. Дни преди полета инструкторът повръщал и се оплаквал от болки в стомаха и в сърцето. Версия № 8. Гагарин не е умрял, а инцидентът е бил манипулиран и фалшифициран, заради конфликт с висшето ръководство на страната. Всъщност, Гагарин е бил арестуван тайно и след пластична операция на лицето – вкаран в лудница (психушка). Друг вариант гласи, че Гагарин не е умрял по време на полета с този самолет, а – малко по-рано, при инцидент с космически кораб, който трябвало да го отведе до Луната. Версия № 9. Според тази версия, Гагарин сам е фалшифицирал смъртта си. После е живял в неизвестност или - някъде в СССР, или – в чужбина. Версии 8 и 9 са съвършено неправдоподобни. Гагарин е млад човек от село, елитен пилот, издигнат бързо до върховете на съветската система, образованието му е техническо-специално и той самият е съвършено чужд на политиката. Според вестник „Комсомольская правда”, материалите по случая са били засекретени умишлено, понеже комисията не е могла да открие причината за катастрофата. Тя е разгледала всички възможности за падането на самолета и смъртта на двамата пилоти и накрая не могла да установи кой или какво е причинил/о трагедията. Ръководстворо на Съветски яСъюз не можело да признае, че най-добрите специалисти в страната не са могли да установят причината за смъртта на първия космонавт. Затова засекретили всички материали по случая. А според академик Валентин Глушко, един от основателите на съветската космонавтика, съветското Политбюро не искало да се стигне до истината. По материали от: http://news.mail.ru/society/1673208/et/ http://www.roscosmos.ru/download/video/docs/2010_08_22_Press_bull.pdf http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD,_%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87 Мемориален музей на космонавтиката Можете да разгледате сайта на руския музей на космонавтиката: http://www.space-museum.ru/ Неизвестни снимки на Ю. Гагарин http://www.roscosmos.ru/main.php?id=87

Новият брой на сп. "Българска Наука" е посветен на педесет годишнината от полета на Юри Гагарин. <div><object style="width:420px;height:272px" ><param name="movie" value="http://static.issuu.com/webembed/viewers/style1/v1/IssuuViewer.swf?mode=embed&layout=http%3A%2F%2Fskin.issuu.com%2Fv%2Fdark%2Flayout.xml&showFlipBtn=true&documentId=110410122804-4609c7c05f6b46e78c153ec95d5b666f&docName=bgnauka36&username=bgnauka&loadingInfoText=%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%9D%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0%2036&et=1302441007938&er=0" /><param name="allowfullscreen" value="true"/><param name="menu" value="false"/><embed src="http://static.issuu.com/webembed/viewers/style1/v1/IssuuViewer.swf" type="application/x-shockwave-flash" allowfullscreen="true" menu="false" style="width:420px;height:272px" flashvars="mode=embed&layout=http%3A%2F%2Fskin.issuu.com%2Fv%2Fdark%2Flayout.xml&showFlipBtn=true&documentId=110410122804-4609c7c05f6b46e78c153ec95d5b666f&docName=bgnauka36&username=bgnauka&loadingInfoText=%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%9D%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0%2036&et=1302441007938&er=0" /></object><div style="width:420px;text-align:left;"><a href="http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka36?mode=embed&layout=http%3A%2F%2Fskin.issuu.com%2Fv%2Fdark%2Flayout.xml&showFlipBtn=true" target="_blank">Open publication</a> - Free <a href="http://issuu.com" target="_blank">publishing</a> - <a href="http://issuu.com/search?q=magazine" target="_blank">More magazine</a></div></div>

Кой е виновен за аварията в японската електроцентрала Фукушима Дайичи? Гледната точка на Юки Тацуми: Кой е виновен за аварията в японската електроцентрала Фукушима Дайичи? (На снимката: Наото Кан) В Япония все още се работи, за възстановяване на страната от шока и последствията от неочаквано мощните природни бедствия. Внимание остава фокусирано върху променящата се ситуация в авариралата електроцентрала във Фукушима. Въпреки усилията на инженерите от Tokyo Electric Power Company, силите за самоотбрана на страната, полицията и пожарникарите, чуждестранната помощ и – дори доброволното включване на Якуза в подобряването на условията на живот на пострадалите, условията, изглежда, само се влошават. На 01.04.2011 г. министър-председателят на Япония – г-н Наото Кан - призна, че авариралата АЕЦ все още не е "достатъчно стабилизирана", като добави още, че това е "дългосрочна битка". От самото начало всеки си задава само един въпрос: "Кой е отговорен?" Надали скоро ще бъде даден верният отговор. Според японските закони за мерките, които трябва да се вземат от правителството в случай на ядрена катастрофа, когато се случи ядрен инцидент, трябва да бъде установен кризисен щаб, начело с министър-председателя. Този специален щаб се очаква да поеме отговорността за определяне на реакциите на правителството и улесняването на необходимите междуведомствени координации в рамките на правителството. Като ръководител на щаба за реагиране при бедствия, министър-председателят има правото да посочи съответните правителствени агенции, както - и частни компании, които ще участват в преодоляването на последиците от бедствието. Има две институции, изготвящи експертни становища, които му помагат при вземането на решения: Агенцията за ядрена и индустриална безопасност (NISA) и Комисията за ядрена безопасност. Така че, по закон, министър-председателят на Япония е един от отговорните. Или поне би трябвало да бъде. Веднага след земетресението той пожела "да говори директно на японския народ". Н. Кан изпрати съобщение до медиите веднага след бедствието, и до този момент пет телевизионни канала го показват редовно. Четири дни след земетресението и след проблемите в електроцентралата, журналисти питаха мениджърите на Tokyo Electric Power Company (TEPCo): "Какво става, по дяволите?" Демонстрирация на недоверието към експертите на Tepco и NISA, е присъединяването на още експерти към тях. Но въпреки усилията на г-н Кан, постепенно изявите му по телевизионните канали намаляват. Все по-често виждаме говорителя на правителството, главен секретар на правителството - Юкио Едано и ред експерти на Tepco. Твърде големият брой на съветниците около г-н Кан създаде объркване в процеса на комуникация в рамките на правителството, което много затруднява взимането на решения. Японското правителство смята, че NISA е в твърде уютна връзка с Tepco - до такава степен, че не е упражнила правилно надзора си над тях. Разбира се, Tepco заслужават критика. И си я получават! От една страна, Tepco не показват добри резултати при управлението на ядрени аварии. Реакциите им при предишни подобни инциденти са сериозно критикувани като "закъснели". Освен това, те не информират обществеността своевременно. Те са критикувани и по повод реакциите при проблемите с АЕЦ Фукушима Дайичи. Този път, Tepco са силно критикувани, че са подценили сериозността на ситуацията в първите няколко дни. Освен това те са били порицани и от страна на правителството, че не само не са дали своевременна информация, а и са дали неверни показания за изтеклата радиация. Като енергийна компания с монопол в осигуряването на електроенергия в Токио и осем префектури в източната част на Япония, никой не може да отрече, че в Tepco страдат от синдрома "Ние сме твърде големи, за да фалираме!", което ги прави по-малко активни при аварийно планиране. В дългогодишната традиция на тясно сътрудничество между големите предприятия и правителствените агенции, които са регулаторни и надзорни органи над тях, със сигурност има допуснати пропуски при надзора. Правителството е зависимо от техническите експертизи. Това илюстрира основния проблем в управленския стил на Демократическата партия на Япония (ЯДП), която е на власт в момента. От друга страна, и Наото Кан е критикуван за избора си на съветници. ЯДП дойде на власт в Япония през август 2009 г., като това сложи край на над половинвековното управление на Либерално-демократическата партия (ЛДП). С отчуждаването на бюрокрацията в процеса на комуникация, отношенията между политическите лидери на ЯДП и бюрократите са се влошили значително. Създадена е ситуация, в която бюрократите са изключени като източник на информация. Но, като се има предвид мащабът на безпрецедентното бедствие, надали правителство на ЛДП би било в състояние да реагира на кризата по-адекватно. Неделин Бояджиев По материали от: http://www.bbc.co.uk/

Интересен материал по въпроса в сайта на БГ Наука: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12820 Интересна галерия от снимки: http://www.facebook.com/album.php?fbid=10150256454219554&id=57375154553&aid=382488

Квантовата поезия - българският културен феномен Розалия Александрова - МУ - Пловдив, Михаил Хинев, Димитър Димитров Всяка епоха от развитието на човешката цивилизация е процес на формиране на духовни потоци, проявени чрез различни културно-исторически феномени. В българската история това са много силни моменти на изява на Духа. Някои от тях са свързани с известни и важни в националното ни развитие личности: започвайки от тези, които засега познаваме - хановете (Кубрат, Аспарух, Крум, Омуртаг и др.); търновският митрополит патриарх Евтимий; спасителя на българския книжовен език отец Паисий Хилендарски; Васил Левски - първосвещеника на нашето национално самосъзнание; Христо Ботев - литературния ни гений, който единствен е доказал с кръвта си своята голяма любов към България; Иван Вазов - патриарха на новобългарската литература; Петър Дънов - Учителя на Бялото братство и мн. др. Тези и други хиляди безименни за историята българи са част от основата на нашата национална матрица. За нея знаем следното: "Това е невидимото поле на съзнанието на един народ. И не само. То е и основа за видимите външни белези: на езика, литературата, бита, културата, територията и т.н" (Александрова 2010). "Националната матрица се изявява както чрез външни (видими) белези като език, литература, изкуство, религия, политика, образование, право, територия и т.н., също така и чрез невидимата спойка - (вътрешни) връзки (взаимодействащите си торсионни полета) на отделните външни белези и личностите, които са техни носители, т.е. цялата нация. Това са личностите от миналото, настоящето и бъдещето ни тук, в България, както и навсякъде по света."(Александрова 2010) В началото на третото хилядолетие от раждането на Христа нещата стоят по много по-различен начин, отколкото в нашето по-близко или по-далечно минало. Днес е времето, в което заложеното с цената на много усилия от нашите предци духовно богатство на нацията ни е готово да даде богати плодове. Време, в което българският дух се извисява за пореден, но не и за последен път. За какво става въпрос? 1. Преди всичко днес все повече хора усещат, разбират, че еволюцията на човешкия род е духовната еволюция. Тя няма алтернатива и в космически план. 2. Духовността не е абстрактно понятие, умозрителна приумица, а най-финият и стабилен инструмент в еволюционния план на Вселената. 3. Вторачването в икономическите фактори като животоопределящи или като база за развитие на човешкото общество поражда нестабилност и несигурност, а не - обратното. 4. Екологичната обстановка на Земята е в резултат от цялостната дейност на човешкото общество, а не - от развитието на други, несвързани с човека фактори. 5. Моралът е спасителният кораб, на който ще оцелее човечеството. Той е фино физично поле, в което се осъществяват взаимоотношенията между човека и човека, човека и Земята, човека и Вселената. Според акад. Дмитрий Лихачов човечеството съществува, за да създава култура, а изкуството, ако е истинско, ни учи на нравственост и човеколюбие. Днес времето се нуждае от проекция на съответни вибрации в обществения и културния живот; от теоретично избистряне и функционално взаимодействие на фактори и събития, които да бъдат в резонанс с високите вибрации на космическата и земна еволюция. Иначе казано - да се привличат събития и фактори с по-високи вибрации и точно те да се произвеждат и развиват в човешкото общество. Квантовата поезия и нейните защитници и изследователи са такъв фактор в обществения и културен живот на Пловдив и България. Първото публично представяне на клуб "Квант", а от м.г. "Квант и приятели" през юни 2006 год. в НБ "Иван Вазов" в гр. Пловдив, раздвижи пластовете на литературното и културно общество и го накара да се замисли за идеите на квантовата поезия. А именно: а) писане в състояние на готовност за общуване с невидимия свят; б) чистота на информационния канал на автора, на неговите помисли; в) почтено пренасяне на уловения мисълобраз върху белия лист. Това стана причина почти със създаването си да бъдем приети за колективен член на Дружеството на пловдивските писатели, какъвто сме и досега. Целта на новосъздаденото културно общество бе да се изследват и защитават чрез средствата на художественото слово идеите на Словото (информационната теория), приложени към високите вибрации на чистата квантова поезия. Това значи (Александрова 2006, архив): а) идея от арсенала на Доброто – следване на висшия му морал; б) силно искрено чувство, предадено без преиначаване в полза на традиционните изразни средства; в) кратък изказ - импулс от и към Вселената; г) монолитност на съдържание и форма; д) новаторски подход към формата и съдържанието. Основната цел на нашето сътрудничество си остава изследването на духовната страна на поетичния процес. Поезията е движение на Духа. Тя е процес, събитие и накрая – факт върху белия лист, който стига до своя логичен отпечатък - комуникация със себеподобните. Какво ни кара да приемем за по-важна задача духовната, а не материалната съставна част на поетичния текст и процес? Повечето от участниците в "Квант и приятели" са и пишещи творци. Т.е. те на практика осъществяват процеса на създаване и записване на квантовата поезия. Но и тези, които подхождат към нея от гледна точка на науката, и тези, които я творят, знаят, че както всяко творение, дадено отгоре на човека, тя е носител първо на духовния заряд, т.е. на финоматериалния, и на грубоматериалния – веществения заряд. Това предполага позитивно отношение към поетичния процес като тайнство и уникално явление на Твореца. То не се изразява в налагане на материални или духовни рамки за изследване. Примерно по отношение на формата, съдържанието или идеята на посланието. Но се прави с пълното съзнание за отговорността на изследователите, а също така и на творците, които се докосват първи до поетичната магия. Основната идея, записана официално в устава ни, която събира и днес творците в "Квант и приятели", е създаването и утвърждаването на "творческа лаборатория за квантова поезия и квантова култура, и духовно развитие на всички творци, ... подпомагане на личностната реализация на творци, ... разпространение на информация (за дейността - бел. наша) ... в публичното пространство." Освен това - "представяне на творци, произведения на литературата и изкуството"(Устав) и др. „Условността на понятието „квантова поезия” е очевидна. Тя е един от многото кодове на човешкото познание. Защото поезията с чувство и мисъл също опознава и пресъздава действителността. А що е квантова поезия? Квант е най-малкото количество /дискретна/ енергия. Мистерията на един чист квант се съдържа във връзката му с нашето съзнание. Ако го помислим, че е вълна, той действа като вълна; ако приемем, че е частица, той се движи като частица. За да разберем тази физична връзка, трябва да се върнем в Началото. „В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото... И Словото стана плът.” Според Макс Планк за богослова познанието започва с Бог, а за естествоизпитателя завършва с Бог. Това се отнася със същата сила и за изледователи на поезията. Поетичното слово повече от всяко друго човешко слово има характеристиките на Божественото Слово: неговата първичност - връзката му с първичното информационно поле, където в латентно състояние се намират мисълобразите; неговата проникваща и градивна сила; свойството му да преминава през времена и пространства без ограничение; изречено или записано, поетичното слово оставя след себе си невидима пространствена структура; също така то се подчинява на Закона за резонанса, а това значи, че думите, в които е заложена положителна информация, предизвикват в отговор подобна и обратното – думи с отрицателна информация – отрицателна.(Александрова 2008:289) Поезията е вид (и човешко) слово, което може да се регистрира в зоната на високите вибрации. Третото хилядолетие се отличава с по-високите си вибрации от предишното, това е еволюционен скок в развитието на Вселената и човешката цивилизация. Променят се по важност за обществото ни жалоните на нашето настоящо и бъдещо развитие. Това във физичен план преди всичко друго значи, че към нас е насочен мощен информационен поток, който при определени условия може да ни зарежда с най-необходимото за човешкото същество и неговата духовна и физическа същност - информацията. За оцеляването ни се изисква да разбираме тази закономерност. И да се стараем да се възползваме от нея. Поезията представлява чиста и точна наука за човека и космоса и играе определена роля в еволюцията. Еволюцията е основен закон в осъществяването на информационния поток във Вселената. Достигайки до някои от тайните на поезията и нейния творчески процес, ние разбираме и смисъла на еволюцията в конкретен план. (Александрова 2003) Някои от учените, които отдавна изследват квантовия характер на поезията – например на хайку, а и на др.културни явления и процеси, са стигнали до извода, че чрез логиката по-лесно се възприемат истините от грубия материален свят, например чрез науката физика, докато при химичните процеси нещата са по-усложнени и за да ги разбереш, се изисква много повече усилия и подготовка. Поезията, също носител на знание, е още по-сложно явление, т.е. то се проявява с още по-високи вибрации и затова до нея се достига трудно. Квантовата поезия не е технология от неизпитани художествени средства, а универсално средство за общуване с хармонията и красотата на Твореца Бог, което се дава на хората в определено време и с точно определена цел – еволюционен скок на човешката цивилизация в зоната на по-високите вибрации. По тази причина един път тя е облечена във философска дреха, друг път е човешка емоция, императивно обръщение към хората, съзерцание, природна картина, морален кодекс или отглас от важни обществени или лични преживявания. Т.е. квантовата поезия е многолика като самия живот на човека на Земята, който вече си спомня за своя небесен произход и духовно предназначение. Димитър Димитров Безмълвие Душата ми е с бомби разорана. В заглъхнал стон – събуден зов! Самотен кълн в кървяща рана. Клокочещ кратер от любов. Задъхан път към себе си вървян. Загадка, лабиринт и спусък в мен. Притихнал кратер на вулкан. И ... звезден миг, преди да е взривен. Антоанета Караиванова Като реките хората на път са – тъй дълъг за едни, за други – не метежно криволичещ и повличащ, изобразен в платната на Моне. Посоките са толкова различни, но винаги надолу. И навярно телата трябва първо да изгният, за да започне всичко отначало. Ала духът във нас, лишен от злоба, призван да вае светлата си същност, се лута между люлката и гроба, но винаги при смъртните се връща. Румяна Николова Каква талазна тишина на камъни, дървета и треви. Влудява ме акустика на влюбени следи. Във храма на природата – - възторзи и събития печатъкът на времето реди. Във всяко божие творение единствен – твоя образ виждам, неизживяно вдъхновение. Розалия Александрова Цената на един поглед е квантова дилема. Той събира полюси и вещае вселени. Искрящ миг и вечност. Мрака раздига. Ако любовта е истинска - един поглед стига. Темите, които разглеждахме през тези четири години от създаването на "Квант и приятели", са предимно от творчески и общочовешки характер. Започнахме с общотеоретична физична лекция за новата наука информациология и нейните параметри; последва дебат за квантовата същност на Словото и словото на човека, за същността на квантовата поезия, после преминахме към Каузата творец - кой е той, какъв е като човек в обществото, какви са целите му; отделихме време и на темите: Има ли квантова поезия, Тайните на творческия процес, Изборът на твореца - реещия се човек, Литературна критика или Дамоклев меч, направихме Упражнение по поетика и др. Изборът на темите беше или отзвук от събития, или осъзнаване на необходимостта от разглеждането й. Като едно отворено към новости и външни контакти и идеи литературно-интелектуално общество "Квант и приятели" периодично се появява на обществената сцена в гр. Пловдив. Институциите, с които си сътрудничим от началото, са Народна библиотека "Иван Вазов" в гр. Пловдив, читалищата "Съвременник" и "Възраждане". Предстоят ни срещи с творци от страната, които ни познават задочно и имат желание да си сътрудничим. Първите ни сбирки бяха предимно теоретични в областта на информациологията. Много скоро се обособиха структурно в две части - споделяне на нови и стари стихове от поетите и обсъждане на общочовешки теми от гледна точка на квантовата и информационната теория. Двата обединителни центъра - поезия заедно с други изкуства като музика, изобразително изкуство и фотография, от една страна, и квантовата и информационната теории от друга страна с новото понятие за квантова поезия съжителстват естествено и хармонично. Нещо повече - учените в "Квант и приятели" са изкушени и от поне едно изкуство: инж. Димитър Димитров, Михаил Хинев, Розалия Александрова и др. За инж. Д. Димитров е важен процесът на съ-творяване на квантовата поезия и най-вече стремежът да се постигне нейната дълбочина и красота, чистота и съвършена форма, както и да се разбере и изучи нейната вълнова функция. Смята, че при поетичния процес информацията е подредена, тя изисква ред и чистота, защото чистотата е качество, което е над реда. Той търси симбиозата между квантовата поезия и другите изкуства - фотография, рисуване, кино и др. Изкуството е подсъзнателният подтик, който проявява душата с високо вибрационно поле там, където е чистотата на трептенето, и където то е изчистено от алчността, злобата, насилието, похотта и дава чистота на духовната изява в стих, нота или щрих. Психофизикът М. Хинев (и председател на Българското дружество по психофизика) пише квантови есета и изследва квантовата поезия от гледна точка на науката, с която се занимава. Тя е естествено явление в културния подем на човешката цивилизация в края на 20 и началото на 21 век. Според него квантовата поезия е наука за чувствата. Тя ни учи как с по-малко средства (и думи) да събудим повече чувства, които да освободим и тя – поезията днес - има квантов характер. По-конкретно М. Хинев се интересува от въздействието на квантовата поезия в момента на комуникацията поет:слушателска аудитория, когато според него се осъществява най-пълноценният резонанс на квантовата поезия. Р. Александрова - старши преподавател по български език на чужденци в Медицинския университет в Пловдив - се занимава с квантова поезия като теория и практика. Издала е няколко поетични книги, последната – „Сакрално”(2010 г.). Публикува статии за информационния характер на човешкото слово. Изследва процеса на квантуване на човешкото познание чрез мисълобразите на квантовата поезия. Отскоро пише квантова поезия астроложката Румяна Николова, която търси философския резонанс на квантовите послания. Според нея едно понятие, даже и такова, което ни обединява като квантовата поезия, не трябва да ограничава твореца в момента, в който се свързва с Вселената. Катализатор на поетичните изпълнения в сбирките на "Квант и приятели" са пианистките Нина Нейчева и Евгения Тагарева, която пише и квантова поезия, както и известният млад оперен певец Иван Кабамитов. Нов участник в кръга е творецът – художник, фотограф, поет и родолюбец Борис Калинов, чиито квантови стихотворения в съпровод от музика и картина са едни от най-четените в интернет пространството. "Квант и приятели" е преди всичко поетично общество. Постепенно на сбирките ни дойдоха хора, които не само мислят нетрадиционно, но и живеят, и пишат по този начин. Хора, за които думата "морал" означава начин на ориентиране в живота и обществото. Наблюдава се и друго. Съзнателно и естествено се избягва отрицателният коментар за поети от други литературни формации. Уважението към тези, които също се трудят на литературния фронт, е начин, по който да покажеш уважение и към себе си като творец. Важен елемент от разбирането ни за квантова поезия е сътрудничеството в поезията между поет и поет, поет и учен, поет и литературен критик, поет и читател или слушател. Преди всичко всеки има право да изложи собствената си гледна точка, когато има такава. В спора се ражда само собствената истина, дори тя да не е истина за някого другиго. От нея обаче има нужда не само нейният автор, но и останалите, които го слушат или спорят с него. Традиционно поетът Д. Димитров ни припомня стихотворението на Стоян Михайловски "Балкански дъб" за проверка на порасналото поетично его, защото истинската оценка за човека е това, до каква степен и в какъв смисъл той е могъл да постигне освобождаване от своето Аз. В нашето културно общество сме наясно с най-важния факт - стиховете са "пратеници от невидимия свят или знание, което ни се дава, за да го дадем." (Александрова 2006) В същия план преосмисляме и ролята на литературния критик. Много е трудно да се приеме, че някой, който не се е докоснал до поетичния информационен канал на автора в мига на изпращането на мисълобраза, може да има правото да дава оценка. Но кого всъщност оценява той? Практически - знание и красота, изпратени от невидимия свят и предназначени за ползване от хората. Така че разбираме новата роля на литературния критик не като оглеждане в хоризонтален план, а дори и във вертикален план, а като сътрудничество с поета в неговия творчески път. Въпросът как да се прави това, все още няма ясен отговор. Присъствието на квантовата поезия както във видимия, така и в невидимия спектър на българското общество е безспорен факт. Тя е ново знание за хората, които се нуждаят от него. А новите знания прииждат към човечеството, без да ни оставят възможност за противодействие. Те са пълноводната река на познанието, до която закономерно стига потокът на нашето материалистично мислене и опитност. Приемем ли ги, няма как отново да се озовем в потока. Продължаваме по реката. От тази метафора произтичат поне три извода: Потокът на знанието е винаги неразделна част от реката на познанието от една времева граница нататък; Придобитите до този момент знания са безценен принос в голямото пълноводно познание; Когато човек е преминал в по-високо ниво на познание, има моралното задължение да разглежда нещата в техния по-дълбок смисъл или контекст. Българският феномен "квантова поезия" събира върху себе си надеждите на много дейци на литературата, културата и науката като понятие и символ на новото мислене. Литература: Александрова, Розалия. Има ли квантова поезия? Във: Филологическият проект в началото на ХХІ век, съст.В. Стефанов, Й. Тишева, Р. Божанкова, Ун. издат. на СУ «Св. Кл. Охридски» 2009,246-250. Александрова Розалия. Есе за педагогиката на третото хилядолетие. –В: Сб. статии от юбилейна межд. сесия „30 г. Пед.колеж – Пазарджик, 2003, 185-190. Александрова, Розалия. Информация, език, интуиция. – В: сб. на 40 юб. сесия на ДЕО СУ „Св. Кл. Охридски”, 2003, . Александрова, Розалия; Карастоянова, Антоанета. Следвайки пътя на Доброто. –в. Словото днес, София бр. 21, 2004, 12-14. Александрова,Розалия; Кацарова, Евгения и др. Екология на душата. - Siripta periodica /supl./ Vol. VII, 3/2004, S. Александрова,Розалия Маркова, Цонка. Есе за медицината на третото хилядолетие. - Siripta periodica /supl./ Vol 1, S., 2004,32-42. Александрова, Розалия. Стихове пратеници в. Нов пулс София, бр. 16, 2006. Александрова Р – Нашият избор – българският език! – интернет сп. БГ НАУКА, бр. 29, 2010, 74-79. Александрова, Розалия – Публично представяне на Квант 2006 г, архив Александрова, Розалия – Покана за ІІ сбирка на Квант 2006 г, архив Устав на "Квант и приятели" Александрова, Розалия – Предизвикателствотона новата научна парадигма към науката за езика и езика на науката, В: сб. Матрицата – властта на подобието, В. Стефанов, Й. Тишева, Р. Божанкова, Ун. издат. на СУ «Св. Кл. Охридски» ,София, 2008,289-302.

Според християнските догми има няколко мнения за това какво се случва след смъртта и най-вече какво става с душите на покойниците, докато очакват възкресението и Страшния съд. За да могат душите да изкупят греховете си и да стигнат накрая до така обещаният всеобщ съд то изтокът и западът измислят две отделни алтернативи. На запад се ражда идеята за "чистилището", а на изток - тази за митарствата. Предполага се, че първоизточникът на митарствата е съдът над умрелите, описан в египетската "Книга на мъртвите". Той датира от епохата на Новото царство, но със сигурност има по-древен произход. Съдник е бог Озирис (понякога Ра), седнал на трон под балдахин - символ на божествени прерогативи. Съпроводен е от 42 демона на подземното царство. На едното блюдо на везните е поставено сърцето на умрелия, а на другото - перото на богинята на истината и справедливостта Маат и принесените от благочестивия покойник жертви. Мъртвият заявява, че не е извършил зло срещу ближен, не е измъчвал животни, не е богохулствал. Положителната присъда се обуславя от произнасянето на заклинателни формули и носенето на амулети с магически характер. Митарствата постепенно се утвърждават като християнско вярване и влизат в разбиранията на всички християни и дори в религиозната литература. Житието на първия монах св. Антоний Велики (ІV в.), написано от св. Атанасий Александрийски, предава негово видение, според което "тъмен гигант" (явно Дяволът), извисен над света, посреща летящите като птици души и пуска някои нагоре, а други задържа. От тук ние съдим, че не Бог, а "лукавият" е съдията на душите, което издава. Противоборството между добри и зли ангели, в което се решава съдбата на душата, пишат редица по-късни отци и дори са описвани такива, които разказват за митарствата сякаш са ги минавали още приживе. Мотивът за митарствата допада на християнството, защото резонира с новозаветните идеи за "Сатаната" като господар на въздушните сили, които са поднебесни духове на злото - митарствата са наречени от Иеромонах Серафим Роуз като "въздушни митарства". Митарства липсват в еврейската религия на Стария Завет. Според юдейството сенките на умрелите слизат в подземния свят, наречен "шеол". Той се изобразява като мрачен дом или град, където царува тишина и сън в очакване на всеобщото възкресение. Шеолът е подобен на отвъдния свят на другите близкоизточни народи. Първите християни са в трескаво очакване на "парусията" (второто пришествие) на възкръсналия Христос и вярват, че ще бъдат взети живи на небето. Рухването на Йерусалим ще ознаменува настъпването на царството Божие. Градът наистина е унищожен от римляните през 70 г., но пришествието не настъпва. Иеромонах Серафим Роуз разказва в своята "Душата след смъртта: Съвременни преживявания "след смъртта" в светлината на Православното учение за живота след живота" той разказва за послушницата Теодора на преп. Василий. Тя се появила на сън на монахът Григорий, който много искал да узнае какво се е случило с Теодора. В съня му тя разказва как е минала през 20 митарства и какви са премеждията й преминавайки през всяко едно от тях. Изброените митарства от нея са следните: 1 лошите неща, които сме казали 2 митарство на лъжата 3 митарство на осъждането и клеветата 4 митарство на чревоугодието 5 митарство на леността 6 на кражбата 7 митарството на сребролюбието и скъперничеството 8 митарство на лихварството 9 митарство на неправдата 10 митарство на завистта 11 митарството на гордостта 12 митарството на гнева и яростта 13 злоба против ближния и се отплащат със зло за злото 14 митарство на убийството 15 чародейство, магьосничество, баене, заклинания и призоваване на демони 16 митарството, наречено блудно 17 митарството на прелюбодеянието 18 митарството на содомията 19 митарството на ересите, 20 митарство на немилосърдието и коравосърдечието Набляга на последните няколко, като казва, че при тях "въздушните князе" (демоните) са много грозни и гнусливи и при тях наказанията са много жестоки. Обяснявайки, че при всяко митарство се показват списъци с всички грехове и ако не можеш да ги изкупиш с подкуп от добрини то ти оставаш там до "частният съд". Послушница Теодора е придружавана от 2 ангела с който тя беседва за митарствата. Те й казват, че както при кръщенето всеки християнин се сдобива с един ангел хранител, така и дяволът изпраща демон, който да следи и записва всяко лошо нещо, което човек направи. Така се пазят и накрая се показват всички злини, които сме извършили приживе и ако не можем да ги изкупим с добрини ние попадаме в едно от митарствата в зависимост от това, къде сме най-грешни. В една от беседите тя пита защо никой не знае за тези митарства и ако хората са знаели за тях, то те би били по-стриктни към себе си да не вършат добрини. Ангелите дават отговора за съществуването на митарствата и техният отговор даден чрез Иеромонах Серафим Роуз ни дава ясна представа колко е тясна връзката между православието описано в свещената книга и каноните на църквата със съществуването на митарствата. "Нима Божествените Писания, които постоянно се четат в църквите и се проповядват от Божиите служители, казват малко за това? Само пристрастените към земната суета не им обръщат внимание и намират особена прелест всеки ден да се пресищат и да пиянстват, и правят корема свой бог, без да мислят за бъдещето и без да си спомнят думите на Писанието: горко вам, които сега сте заситени, защото ще огладнеете, вам които се упивате, защото ще ожаднеете. Те считат Светото Писание за басни и живеят в небрежност към своята душа, пирувайки с песни и музика всеки ден, като евангелския богаташ, веселейки се бляскаво. Но тези, които са милостиви и милосърдни, и благодетелни към бедните и просяците - те получават от Бога прошка за греховете си и заради милостинята си без особени изтезания преминават през митарствата, по думите на Писанието, че милостинята избавя от смърт и опрощава всеки грях. Които вършат милостиня и правда, ще се изпълнят с живот, ала тези, които не се стараят с милостиня да очистят греховете си, няма да избегнат изпитанията, и тъмноликите князе на митарствата, които ти видя, ги похищават, измъчват ги жестоко, отвеждат ги на дъното на ада и ги държат там във вериги до страшния съд Христов. И ти самата нямаше да избегнеш това, ако не беше съкровищницата с добри дела на преподобния Василий, от която покриваме греховете ти." (Йеромонах Серафим Роуз Откъс от "Душата след смъртта" ). Митарствата присъстват трайно в българските разбирания и фолклор. Първият вариант е почти буквален и явно повлиян от книжовни източници. Душата трябва да се изправи пред 40 съдии, които я теглят на везни според делата й, предварително записани от ангелите и дяволите в тефтери (срв. образите на записващите архангели в църковните стенописи или съставянето на смъртния списък като "дяволска игра" в повестта "Хоро" от Антон Страшимиров). Последният съдия е "най-голям" и след него душата научава вечната си участ. Броят на съдиите тук е удвоен спрямо броя на митарствата, които ние познаваме - също 40 са дните, през които душата остава на земята според народното поверие. Всъщност в древноегипетската традиция 40 са дните, необходими за балсамиране на покойник, след които тя се изправя пред съда на Озирис. Eдин славянски ръкопис в Прага от ХV в. предлага физиологическа етиология на панихидите, която странно съвпада с египетската практика. Третини се служат, защото на третия ден се променя лицето на покойника, деветини - защото тялото се разлага без сърцето, а 40-тини - защото тогава се разлага и сърцето. Според българския фолклор неопятите мъртъвци не се ограничават от 40-дневния срок, а се явяват на живите толкова дни, колкото години би трябвало да живеят. Поверието, че 40-ят рожден ден не се празнува и за него не се черпи, се дължи на танатофобия (страх от смъртта). Вероятно под влияние на книжовни източници в Русенско се вярва, че в продължение на 40 дни след смъртта покойникът изкачва всеки ден по едно стъпало, докато накрая се яви пред Бога. Това вярване съжителства с традиционното, според което душата обикаля земята в продължение на 40 дни. Вярва се на места, че душата се изважда от Архангел Михаил, придружен от дявола, и се развежда по местата, където е живяла. Архангелът и дяволът записват спомените за нейните праведни и неправедни дела. На 40-я ден душата се покланя три пъти пред Бога, делата се претеглят и определят съдбата й. Едино друго разпространено вярване на българските фолклорни митарства е, че за да стигнат до оня свят, душите преминават през пусто и тъмно поле и трябва да си светят със свещи. След това вървят през поле, обрасло с тръни и глог и ако не са обути, краката им се изпонараняват. Стигат до река, където в тефтери се проверява дали душите са праведни или не. Ако са грешни, те се връщат на земята като вампири, върколаци и пр., за да изкупят греховете си. Душите трябва да имат пари, с които да заплатят превоза с лодка през реката. След реката те се посрещат от ята бели гълъби (добрите дела) и черни врани (злите дела), предвождани съответно от ангели и демони. Пред вратата на вечността има везни, на чиито блюда кацат двата вида птици. Спасението или гибелта се определят от тежестта им. Вярва се, че запалената свещ на гроба на умрелият гони демоните и осетява пътя на душата. Съществуват поне два примера за трети (съкратен или частен) вариант на митарствата в българските народни приказки. Според единия идва ангел, за да прибере душата на праведен човек, несторил никому зло. На мястото, където се мерят делата, демоните го спират и обвиняват, че не е сторил нищо добро. Човекът си припомня, че приживе прекратил свадата на две деца, които се биели за куче. Той дал кучето на едното дете и две пари на другото. Демоните поставят двете пари на везните и те натежават към рая, където влиза душата. В този наратив е отразено народното убеждение, че не вероизповедтта, а благотворителността във вид на подарен предмет, оказана услуга и пр. има значение за определяне вечната съдба на човека. Според народния морал не е важен размерът на дара, а безкористността и искреността, които мотивират даването. В другия пример ангел и дявол спорят за душата на момче още приживе. Споразумяват се, че ако то се прекръсти преди или след ядене, ще бъде на ангела, а ако не го стори - на дявола. Момчето не само забравя да се прекръсти, но и изпуска газове. Погнусеният дявол отказва да го приеме. Тази приказка с дидактичен характер вероятно е съчинена, за да се легитимира прекръстването като християнски обред и апотропея срещу злото. Самата идея, че влизането в рая или ада зависи от извършването на един жест, свидетелства за крайно ритуализирано, "етикетно" разбиране за религията и морала. Подобен мотив се среща и в руския приказен фолклор. Четяйки в интернет и говорейки с хора религиозни и не толкова относно митарствата ми направи впечатление, че нещата не седят еднозначно. Има доста голяма опозиция в православната църква, която застава против митарствата и с различни "доказателства" оборва всяка една "достоверност" за "съществуването" на митарствата. В религиозните среди митарствата са обект на спор от гледна точка на светото писание. Не могат праведните християни да си обяснят как така ще ги съдят демони, а не самият Бог, както пише в Библията. Тук имаме няколко позиции, но все се стига до това кои в какво вярва. Тъй като нищо от религията не е знание, а опование на вярата, която всеки притежава то нищо освен светите текстове нямат спорещите за "доказателства". В съвеременният свят имаме едва 4-5 % от българското население, което ходи на църква всяка неделя. Това са предимно по възрастни хора, но все повече се срещат и млади вярващи отишли да запалят свещ за здраве или за успехи. Имаме едно голямо разделение, което е създадено в годините на социализма, където църквата е била място, където не е желателно никой да отива, а ритуалите й са се извършвали на много места в България тайно. Тази стена играждана 50 години трудно ще рухне в години на политически преходи и крици, в които попада не само икономически, а и духовно българският народ. Хората се съмняват във всички и от тук най-силно е може би съмнението във висшата сила, която бди над всички - Бог. Всичко това ни говори колко малко религиозно са образовани хората и колко малко те се интересуват от религия и Бог. Сега ще е интересно преброяването, което се извършва да ни каже колко от преброилите се ще посочат не само, че са вярващи, а и са православни. Вече имам няколко познати, които са се писали или като силно религиозни, но не са, или като последователи на различни секти. От тук идва изводът, че хората не просто не се интересуват, а наистина и не искат да знаят. Аз научих за първи път за митарстата преди години, когато отидох за първи път в Рилският манастир. Южната стена на жърквата е изографисана с 20-те митарства, това ми направи огромно впечатление и разпитах един от братята в манастира. Спомням си, че сната въпрос тогава за съвременната гледна точка към митарствата и как хората предпочитат да не знаят за тях, тъй като са прекалено грешни. В съвременната литература се срещат заглавия като "лубовни митарства", което говори за транформация на значението и използването на термина в една съвсем различна дейност. Абстрахирайки се от религиозното невежество, хората научавайки за съществуването на митарствата реагират много остро. Повечето хора наистина отказват да повярват в съществуването на подобни "митници", защото биха се задържали много време там. Четяйки различни коментари и говорейки с различни хора ми прави впечатление, че хората не просто отказват да вярват, а те страхувайки се от големината на греховете си се плашат за своят "живот" след смъртта. Съвременният човек живее в свят изпълнен с нови технологии, с хиляди изкушения, на които не може да устои. Всеки се успокоява, като си казва "веднъж се живее" и това е успокоението, което е нужно, за да се втурне всеки към "греховен живот". Но тук идва въпросът "греховен, но според кого?" - този въпрос веднага ми бива задаван и много агресивно биван нападан тъй като аз ги обричам във вечни мъки казвайки всички неща отностно митарствата. Можем да заключим, че за съвременния човек православната религията почти не присъства, а и от там знанието около нея, което включва и митарствата. А знанието за митарствата се отхвърля по съображения за спокоен и приятен живот, без да се замисля съвременния човек за това, което ще му се случи след смъртта. Снимката е от църквата в Рилски манастир показваща митарствата...

Тук ще ви предложа едно видео, което има една друга представа за това, какво значи "Спасете Планетата!" http://video.nauka.bg/na-fokus/george-carlin-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0/

Замисляли ли сте се коя е най-универсалната храна... http://www.bread-art-house.org/ - Хлебна Къща "Св. Христофор" http://bnt.bg/bg/productions/120/edition/11243/malki_istorii_ae_20_dekemvri_2010_istorijata_na_nadejda_saveva_ot_gabrovo http://www.pravmladeji.org/node/759

Сугестологията е наука, създадена от д-р Георги Лозанов - български учен - психиатър, психотерапевт и невролог. Предмет на сугестологията са сугестията (внушение) - десугестия (освобождаване), което помага да се разкрият потенциалните възможности на личността. Основното ѝ приложение е в педагогиката, известна като сугестопедия, десугестопедия, резервопедия или десугестивно обучение. Сугестията - десугестия, която е предмет на сугестологията, се противопоставя на хипнозата и клиничното внушение като средства, които ограничават свободата на избор и творчески израз на личността и имат команден, потискащ характер. Тя пробужда желанието на обучаващите се или пациентите за изживяване и постигане на творческо състояние, което е в хармония с очакването на преподавателя или психотерапевта. При този тип общуване се дава възможност на личността да избира според своята структура и диспозиция измежду широк спектър от комплексни стимули, които сложно се асоциират, сгъстяват, кодират, символизират и усилват. Стимулите постъпват отвън или възникват в личността не само в тесните рамки на съзнанието, но едновременно и в по-голяма степен - и в различните многобройни нива на парасъзнанието. Несъзнаваните периферни перцепции и емоционалните стимули заемат важно място в сугестологичната теория за внушението. Личен сайт на д-р Георги Лозанов http://www.dr-lozanov.com/

Добавих едно избирателно за тези, които са си вярващи, но не постят, като мен самия Не бих казал, че е от лакомия...

За съжаление няма да има тази година заснемане..., има ги тук лекциите от миналата година: http://associationtsiolkovsky.squarespace.com/multimedia_sc/ Ще се качват презентациите с текстовете, които са говорени по време на лекциите. Няколко публикации за програмата: http://news.ibox.bg/news/id_374945979 http://www.focus-news.net/?id=n1501616 http://www.darikfinance.bg/novini/51353/