Р. Теодосиев

Ето една прясна прясна новина: Европейската ракета ще товари доставки за космическа станция Планира се една безпилотна ракета "Ариана" да започне да товари кораби в орбита на Международната космическа станция (МКС). В проекта участват 15 държави. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12748

Като махнах index.html - проработи Работещ линк: http://dovegallery.hit.bg/ Много интересна галерийка, но някак тъжна...

Вече можем да си правим кока-кола у дома, тайната рецепта е разкрита Една от най-пазените тайни в последните 125 години - точната рецепта на напитката кока-кола, е разкрита, съобщи "Ройтерс". Откритието било направено от продуцентите на американската радиостанция This American Life. Те попаднали на статия за "Кока-Кола" от 1979 година във вестник Atlanta Journal-Constitution, който излиза в родния град на напитката. При публикуването на материала на 18 февруари 1979 година никой не обърнал внимание, че материалът е илюстриран с твърде интересна снимка - написано на ръка копие от рецептата на Джон Пембертън. Пембъртън се счита за бащата на колата. Ето и рецептата: За сиропа: три капки течен екстракт от листата на южноамериканския храст кока 85 грама лимонена киселина 28.3 грама кофеин 30 (мерната единица не се чете в оригинала) захар 9.46 литра вода 1.06 литра сок от лайм 28.3 грама ванилия 42.5 грама карамел За тайната съставка 7Х (от нея се слагат 56.7 грама на всеки 19 литра сироп): 227 грама алкохол 20 капки портокалово масло 30 капки лимоново масло 10 капки масло от индийско орехче 5 капки кориандър 10 капки масло нероли 10 капки канела Повече и източник: http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2011/02/15/1044401_veche_mojem_da_si_pravim_koka-kola_u_doma_tainata/

Браво! Чудесни картини!

Как гигантите завладяха Земята Как определени животни с размера на коза се превърнаха в най-големите същества на Земята? Откриването на нов динозавър в Аржентина би могло да предложи някои идеи в тази насока. Известни на палеонтолозите от десетилетия са група динозаври, известни като Sauropodomorpha. Появили се преди около 230 милиона години, повечето от тези същества са всеядни и малки, с размерите на невисока детска количка. Цялата новина: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12737

„Формата на Голямата пирамида” – книга на Роджър Херц-Фишлер Цялата статия: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12735 Целта на тази книга е да се изследва произхода, разцвета и упадъка, на това, което можем да наречем субнаучни теории за геометрията на Голямата пирамида в Египет и за мотивите на техните създатели. Освен геометричните теории на социолози и на други групи от автори (повечето от тях от викторианска Англия), в книгата се обсъждат и техните философски разбирания. Херц-Фишлер изброява единадесет различни теории и повече от седемдесет автори, които са се занимавали с геометрията на Голямата пирамида. Великата пирамида на фараона Хуфу (известен и като Хеопс) е построена около 2 600 г. пр.н.е. и е най-голямата и най-старата от трите пирамиди до Гиза. Като има предвид това, египтолози и други учени са проучили всички три пирамиди, и повечето "пирамидолози" са съсредоточили усилията си върху Голямата пирамида. Съвременните проучвания са установили следните размери на Великата пирамида: страната на базовия квадрат е 230.4 m с грешка от около 10 см. Тъй като обвивката от каменни слоеве на повърхността и някои камъни на върха са изчезнали, точната височина трябва да се определи от ъгъла на наклона на страните. Измерване на този ъгъл от около десетина корпуса на останалите камъни е довело до откриване на оригиналната височина - 146.6 м. (днес тя е 137.2 м). От останалите камъни от най-горния слой е установено, че върха на пирамидата е по-малък с 4 cм от "теоретичния", гледан „от птичи поглед”, тоест - отгоре квадрат. Ние нямаме никакво обяснение за начина, по който древните строители са успяли да получат тази почти невероятна точност на изчислението и на изработката. Цялата статия: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12735

Преброихте ли се? https://iscensus2011.nsi.bg Какъв смятате, че ще бъде резултата от настоящето преброяване и имате ли някакви забележки и коментари от въпросите?

Радио Автор: Георги Ташев За повече информация вижте статията в сайта на БГ Наука: http://www.chitatel.net/istoriya-na-radioto/ Радиото е система за комуникация използваща електромагнитни вълни разпространени в пространството. Електромагнитните вълни се движат в права линия или чрез отражението в йоносферата или от съобщителен сателит. Никола Тесла демонстрира радиопредаване Гулиелмо Маркони и негови сътрудници монтират радиоантена през 1901 година Радио предавател от началото на миналия век Диаграма на патентите след 1900 г. За повече информация вижте статията в сайта на БГ Наука: http://www.chitatel.net/istoriya-na-radioto/

ЦЕНТЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ – БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ул. ”Сердика” № 4 В идеалния център на София Ви предлагаме нашите курсове с висококвалифицирани преподаватели КУРСОВЕ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК 120 часа – 200 лв. Справки и записвания – тел. 987 31 67 КОМПЮТЪРНИ КУРСОВЕ Справки и записвания – тел. 973 37 65 GSM 0885566291 http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12732

Защо се правят некролози? Знаем, че древните гърци са правили такива каменни плочи, в който са описвали, че тук е починал един си кой... Но точно от къде идват некролозите и как се появяват те при нас? Може би първият некролог се появява във френски вестник през XIX в. В България можем да свържем липсата на некролози, че те се правят на хартия и се печатат..., което е било непосилно скъпо за България в онези времена..., но да не задълбочаваме в незнанието... Има много въпроси дали некролози има извън България? Има, срещат се в Гърция, Италия, Полша, Сърбия (и въобще цяла Югославия), Чехия, Русия, Албания, Колумбия, дори има арабски некролози, срещат се в Гана дори и в Индия. В една забрана от кметството през 50-те години на миналия век в САЩ, Калифорния пише, че се забранява лепенето на обществени места на некролози. От това ние можем да съдим, че е имало подобна практика, която в момента се извършва само по вестниците. Кой е мъртвият? За кого са предназначени? Как са възникнали? Реално няма никакво изследване за появата на некролозите. Защо в България има толкова много, а в другите страни не толкова или въобще. И какво е некролога? Послание от живите към мъртвите?

Лектори, потвърдили участието си: * Биотехнологии и космическа медицина – Др. Хулио Валдивиа-Силва – НАСА Еймс Рисърч Център * Европейска Космическа Програма - Пол Новел – Координатор Логистика Програма Галилео – Европейска Космическа Агенция, ЕСТЕК Холандия * Европейска Космическа Програма - Фабиан Щайнмец – Технически Университет, Щутгарт, Германия * Ракетни технологии и нови тенденции – Дмитри Целякович – Калифорнийски технически университет * Образователни космически програми и инициативи – Др. Адриана Карденас – Директор Аерокосмически сектор - НАСА Еймс Рисърч Център * Нови програми и сътрудничество – Гари Мартин – Директор „Нови инициативи и комуникации“ НАСА Еймс Рисърч Център * Космическо право и международни норми – Проф. Фрийленд – University of Western Sydney, Австралия * Космически приложения – д-р Вернер Балог - United Nations Office for Outer Space Affairs (Program Officer at OOSA Space Applications Section) * Планетарна физика - Уорън Флечър – Университет Оксфорд, Великобритания / Университет Станфорд, САЩ * Експоненциални технологии и космически проекти – Кип Спрингфелоу – Програма за Бизнес развитие „Сингулярити“ – НАСА Еймс Рисърч Център Други лектори: Очакваме на живо и чрез видео-конферентни връзки в програмата да се включат над 8 представители на водещите космически организации и компании! Запиши се!!! http://spaceedu.net

От няколко месеца много актуална стана темата с БАН и преструктурирането на институтите й. Може би най-точният въпрос свързан с академията трябва да бъде: Реформа има ли и в какво се отразява тя? Реформа има и тя много видимо се отразява на институтите към БАН, като променя едва ли не половин вековната „традиция”, която я е запазила в този й вид. Слагам „традиция” в кавички, защото тези дни сред няколко учени вече чух доста да се използва в някаква много положителна форма, а терминът „комерсализация” е като табу в редиците на традиционните учени. От известно време се обединяват институти, започват преструктуриране на цели отдели или по друг начин казано, големи реформи текат в Българската Академия на Науките. Реформи няма само в академията, а и се забелязват огромни промени в Софийски Университет Св. Климент Охридски. В момента на академични съвети се гласуват нови специалности в различни факултети, но най-притеснителното е, че се обсъждат вдигания на студентските такси, които вече ще накарат студентите да излязат не пред Народното Събрание, както до сега, а пред ректората на университета. Но нека се върнем към БАН. Интересното в случая е че така наречените „традиции” не просто спъват развитието на самите институти, а й саботират всяка комерсиализация, която би вкарала пари в така трудното положение на институтите. Аз знам за един институт, а не се съмнявам, че те са повече от един с над милион дефицит и още толкова задължения към външни организации. Подобни институти трябва изцяло да се ориентират комерсиализация. И за да не остане някакво грешно впечатление за използваният от мен термин ще разясня какво се има предвид от „комерсиализация”: в тълковният речник думата е описана като „Превръщане на дейност в източник на печалба.”. Трябва да се прегледат всички сключени договори, наемите, които взимат институтите и хилядите отделни звена от където се получават и където отиват парите. Доста институти могат да обучават докторанти и да позволяват на млади хора да влизат в редиците им. Това е много ключов момент тъй като колкото повече млади хора има в институтите толкова повече един институт се развива. Огромни средства могат да се усвоят по така наречената 7-ма рамкова програма. Българските институти на академията имат както потенциала така и ресурсите да развият проекти и да ги ръководят. БАН е в състояние като институция да участва в преговорите за бъдещата 8-ма рамкова програма, тъй като институтите й са членове на огромни изследователски и научни центрове. Това е лично мое мнение и БГ Наука не застава зад него!

Не съм гледал филма и да си призная от тази тема научавам за съществуването му, но ще го гледам тъй като самата връзка с тази песен ми е много интересна. Ето трейлъра на филма, който също започва с част от песента: http://www.youtube.com/watch?v=PCPnJaxC17o&feature=fvw http://www.imdb.com/title/tt1559549/ Restrepo (2010)

Развитието на Америка в глобалната икономика Президентът на САЩ Обама говори за развитието на икономиката и създаване на нови работни места чрез инвестиции, иновации и образование, за едно бъдеще на децата на Америка... 25 Януари 2011 Колко са важни образованието и науката за просперитета на света, което целият свят трябва да разбере и да набляга на това.

Програма „Космически предизвикателства 2011 стартира успешно на 11 март в Главния аудитория на Софийския университет "Св. Климент Охридски ". На 12ти и 13ти март 2011 г., Проф. Ханс-Петър Ройзер представи пред български студенти уникални лекции на тема: малки спътници, безпилотни летателни апарати, и проектът СОФИЯ (или как най-добре да се използва самолет "Боинг 747). Гордеем се, ще бяхме домакини на един от водещите космически експерти на Света в Софийския университет, като част от Програма „Космически предизвикателства 2011“. Още много подобни събития ще се случат в следващите няколко седмици! Следете новите постове в темата!

През 753 г. пр. н. е. когато Ромул основава "Вечният град", на картата на Европа от сегашните столици има само две - Атина и София.

НОВ МУЗЕЙ ВЪВ ВАРШАВА За разлика от другите музеи, в този е позволено, че дори и желателно да се пипа всичко. Главните принципи на физиката се показват по много прост и невероятно привлекателен начин. С едно натискане на копчето се оказвате в торнадо, земетресение, цунами, изпитвате самолети, има дори и...летящо килимче, което може да вдигне човек с тего до 150 кг. Децата могат да влязат вътре в червячен механизъм и да го завъртят, подобно на хамстер във въртележка. Няма някой, който след това да не е разбрал как работи механизмът. След известно време ще има и реален тренажор за космонавти. Опашките са огромни, като пред Лувъра... <div style="border: 1px solid #DDD2B7; padding: 10px; background-color: #FCFBF8;"><table width="100%"><tr><td style="vertical-align: top; padding-bottom: 10px; border-bottom: 1px solid #D7D7D7; font-size: 20px; color: black;"> <a href="http://www.1tv.ru"><img src="http://img2.1tv.ru/images/one/print_logo.jpg" style="vertical-align: middle; margin-right: 5px;" alt="" /></a> Раздел: Новости</td></tr><tr><td style="vertical-align: top; padding-top: 5px;"><div style="float: left; width: 100px; height: 75px; margin: 5px 10px 0px 0px; border: 1px solid #E3E6EA; padding: 3px;"><a href="http://www.1tv.ru/news/world/169311"><img src="http://img1.1tv.ru/imgsize100x75/PR20110121110237.JPG" style="display: block;" alt="" /></a></div><div style="margin-left: 118px;"><h3 style="font-size: 16px; color: #4e4e4e; font-weight: normal; padding-bottom: 3px; font-family: Tahoma, Arial, Helvetica, sans-serif;"><a href="http://www.1tv.ru/news/world/169311">В Варшаве открылся новый музей</a></h3><div style="font-size: 11px; color: #666666; padding-bottom: 3px;">21.01.2011</div><p id="insert_blogs_aded02" style="padding: 0px;">Вопреки всем законам, экспонаты там не только можно, но и нужно трогать руками. О главных принципах физики рассказывают просто и доходчиво. А если... <a style="color: #065FD1;" href="http://www.1tv.ru/news/world/169311">Подробнее »</a></p></div></td></tr></table></div>

Св. Патриарх Евтимий Търновски Бележитият писател и духовен водач на българския народ бил роден в столицата Търново около 1330 г. Бил от знатен болярски род и може би близък родственик на царската династия. Избрал още като юноша духовното монашеско поприще, Евтимий потърсил наставник в лицето на Теодосий Търновски. Обстоятелството, че лично Теодосий се заел с обучението на младия монах, говори за извънредно големите му заложби. Прочутият светител според Григорий Цамблак, в миг на дадено от Бога откровение, предрекъл на Евтимий бъдещата му мисия на духовен пастир, предстоящите страдания и подвизи в най-трудните дни за българската държава и църква. Още в Килифарево и „Св. Троица" по-млади събратя на Евтимий били щастливи да станат негови ученици. Сред тях изпъква Киприан, бъдещият митрополит на Русия. През 1363 г. Евтимий последвал своя учител при последното му пътуване в Цариград, а след смъртта му, подкрепян и от патриарх Калист, две години работил в прочутия Студийски манастир. През 1365 г., познат вече добре и във Византия, монахът отпътувал на Света гора - отначало пребивавал във Великата лавра „Св. Атанасий", а по-късно в кулата „Селина”, до българския Зографски манастир. Тук той „...просиял, като показвал и поучавал велики неща...", посветил се не само на молитва и проповед, но и на книжовна дейност. Евтимий се запознал с преводите на т.нар. Светогорска българската школа от XIV в., представяна от „старците" Йоан, Йосиф, Методий, Закхей философ Загорянин и др. На Света гора обаче монахът преживял и сериозно премеждие - между Евтимий и император Йоан V Палеолог, привърженик на унията с Рим, се стигнало до остра разпра. Според Цамблак Йоан V искал пари от Евтимий, което говори за връзките му с българската царска династия, а по-всяка вероятност в конфликта е имало и някакъв политически подтекст. По заповед на императора българинът бил заточен на о-в Лемнос в Егейско море, но по-късно бил освободен със застъпничеството на цариградския (вселенския) патриарх Филотей Кокинос (1353-1354; 1356-1376). Евтимий се завърнал от Света гора в България през 1371 г. и се установил в пещерната килия на своя учител св. Теодосий край манастира „Св. Троица". С помощта на цар Иван Шишман той започнал упорита книжовна работа, известна като Евтимиевата реформа на старобългарския език и правопис. „Изправянето на книгите", което Евтимий възприел като идея от светогорските „старци", не било самоцел. „Изправяне" на богослужебните текстове извършвали и византийските исихасти, особено Евтимиевият съмишленик патриарх Филотей. Наред с богослужебната практика Евтимий изградил истинска програма за утвърждаването на традициите от времето на св.св. Кирил и Методий, за опазването на чистотата на православната вяра, за духовното извисяване на старобългарската литература и културен живот. През 1375 г., когато починал патриарх Йоаникий И, Евтимий единогласно бил избран за глава на българската църква - избор, предопределен от неговия висок авторитет и заслуги, от доказаната му жертвоготовност в името на вярата и българщината пред грозния лик на смазващата османска заплаха. Евтимий бил духовен пастир на българите в най-драматичната епоха в многовековната им история. Политическото единство на страната било нарушено (съществували няколко „Българии" - Търновска, Видинска и Добруджанска, на Константин Деянов и Марко ,,Крали Марко" в Македония), а Търновската патриаршия вече била загубила свои изконни епархии. Но славеният от православните християни „чак до Северния Океан" патриарх не само олицетворявал българското единство - той се превърнал в един от най-забележителните духовни водачи на своята епоха. Като патриарх св. Евтимий положил много усилия за заздравяването на вярата, водил непримирима борба с ересите, грижел се за унижените и оскърбените в онези тежки дни. Със своите творби и проповеди Евтимий припомнял миналото величие на България, примера на великите царе Асен I, Калоян и Иван Асен II. В трагичната 1393 г., когато цар Иван Шишман не бил в обсадената столица Търново, именно духовният глава на българите вдъхвал сили на защитниците. След превземането на столицата (17 юли 1393 г.) патриархът бил изгонен от катедралата и се установил в църквата „Св.св. Петър и Павел". Неговата нравствена сила плашела завоевателите, особено когато той непоколебимо осъдил избиването на св. 110 Търновски мъченици. Османският управител се опитал да сломи и самия патриарх, но, както разказва Григорий Цамблак, ръката на палача се вцепенила „пред мъжеството на този велик човек". Най-тежкият удар срещу българската църква било заточението, на което бил осъден Патриарх Евтимий. То било пряко свързано с репресиите, на които било подложено гражданството на столицата. Раздялата на светия отец с търновските жители Цамблак описва като гледка, предизвикваща сълзи дори у камъните на града..." Евтимий бил заточен в Бачковския манастир, където починал най-вероятно през 1402 г. Епохалното книжовно дело на Евтимий Търновски го поставя редом със Светите братя Кирил и Методий и ярките творци от Симеоновия „Златен век", като една от най-големите личности в историята на българската литература и духовност. Новаторският му стил и огромен талант, въплътени в десетки творби (житията на св. Иван Рилски, св. Петка Търновска и др., похвални слова, преводи, послания и т.н.), представляват истинска епоха в българската и православната литература. Векове наред те били грижливо преписвани от стотици книжовници в Русия, Молдова, Влахия, на Атон, 6 български и сръбски обители. Както пише неговият съвременник Иоасаф Бдински, ,мо-добре бе слънцето да угаснеше, отколкото да замлъкне Евтимиевият език..." Българската църква отбелязва паметта на своя велик отец и учител на 20 януари. Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г. *********** Преп. Евтимий Велики. Св. Евтимий, патриарх Търновски Преподобният Евтимий произхождал от град Мелитина, в Армения, близо до Ефрат. Родителите му Павел и Дионисия, и двамата християни, произлизали от знатен род и били украсени с добродетели. В продължение на много години те били бездетни, за което дълбоко скърбели. Като посещавали намиращата се близо до града църква на свети мъченик Полиевкт, те винаги се молили на Бога да се развърже тяхното безчадие. И когато една нощ пребивавали в усърдна молитва, към тях дошло някакво божествено видение и те чули: - Утешете се, защото Бог ви дарява син, единоименен на утешението, защото при раждането му Бог ще подаде утешение на църквите Си. След това видение Дионисия заченала син, когото още преди раждането родителите обещали да посветят на Бога. И ето, родил им се син и те го нарекли Евтимий. В онова време на изток царувал Валент, а на запад - племенникът му Грациан. За Христовите църкви, смущавани от арианите, още нямало мир и тишина. Започвайки от времето на царуването на Констанций, Константиновия син, до самата смърт на Валент, православните в продължение на почти четиридесет години търпели преследване и насилие. А когато се родил свети Евтимий, всички скърби на светите църкви се превърнали в утешение и радост: не се навършили и пет месеца от раждането на Евтимий и нечестивият император Валент бил победен от варвари, които опустошавали Тракия, и по време на бягството си, скривайки се в едно селище близо до Адрианопол, в плевня, изгорял. По такъв начин нечестивецът загинал от временния огън, който бил за него като че ли преддверие към вечния. С погибелта на този нечестив цар погинала и цялата арианска сила и скоро, с встъпването в царуване на Теодосий Велики, за светите църкви настъпили тишина и мир. След кратко време бащата на Евтимий починал. А Дионисия, в изпълнение на обета си, посвещавайки своя син на Бога, както някога Ана - Самуил, довела момчето при своя брат, презвитер Евдоксий, който бил духовен отец на епископа на Мелитинската църква Отрий. А Евдоксий завел момчето при епископа и му разказал всичко за него: как след някакво божествено явление и глас било дадено на безплодни родители заради усърдната им молитва и че то още преди раждането било обещано за служение на Господа. Епископ Отрий, като чул това и се удивил на разказаното, казал: - Наистина Божият дух почива на това дете. Като приел момчето при себе си вместо син, Отрий усърдно се грижил за неговото обучение, възлагайки това дело на двама учители от клириците, Акакий и Синодий, мъже благоразумни и добродетелни, от които всеки впоследствие, в свое време, бил епископ на същата църква. Когато блаженият Евтимий изучил добре божествените книги, епископът го поставил за четец, а майка му, блажената Дионисия, която с непрестанно усърдие служела на Бога, посветил за дякониса на своята църква. След това свети Евтимий, от юношество известен със своя добродетелен живот и непорочно девство, като преминал всички нисши църковни степени и бил вече монах, посветили в сана на презвитер. Заедно с това му била възложена, макар той и да не искал началстване, и грижата за манастирите, намиращи се в онзи град, тъй като от детство той обикнал монашеството и безмълвието. Затова преподобният често пребивавал в манастира на свети мъченик Полиевкт, който се намирал на известно разстояние от града. А в дните на светата четиридесетница се отдалечавал в една пустинна планина и там се предавал на безмълвие сред подвизи и трудове, известни само на Бога. Съзнавайки, че настоятелството и управлението на манастирите препятстват безмълвието му, и избягвайки заедно с това човешката слава, преподобният в двадесетата година от своя живот тайно отишъл в Йерусалим. Като се поклонил на честния кръст и Христовия гроб и на другите свети места, той посетил светите отци, живеещи в околната пустиня, и като разгледал живота и добродетелта на всеки, се постарал да им подражава. След това отишъл във фаранската лавра, която отстояла на шест поприща от светия град, и като намерил извън манастира една пуста килия в уединено място, са заселил в нея, без да има абсолютно нищо; като се научил да плете кошници, той се хранел от труда на ръцете си. И така, освободил се от всяка земна грижа, той имал само една - как да угоди на Бога. Преподобният Евтимий не искал да има съжители на мястото, където безмълвствал, и затова не създавал нито киновия, нито лавра, но отпращал идващите при него за пострижение в манастира при преподобни Теоктист; също, ако някой му донасял нещо за телесните нужди - всичко препращал в манастира. А когато Бог благоволил да засели онова място с много монаси, то във видение заповядал на преподобния да не прогонва идващите при него за спасение. Веднъж при него дошли трима братя по плът, родом кападокийци, възпитани в Сирия: Козма, Хризип и Гавриил; те горели духом за духовно усъвършенстване. Но старецът не искал да ги приеме затова, че обичал своето безмълвие, освен това те били млади, а най-младият от братята, Гавриил, от майчина утроба бил скопец и по лице приличал на жена. Тогава през нощта преподобният имал някакво божествено явление, в което към него прозвучал глас: - Приеми тези братя, защото Бог ги изпрати и занапред не отклонявай никого, който иска да се спаси. Тогава светецът ги приел и казал на най-големия от тях - Козма: - Ето аз ви приемам, както ми заповяда това Бог; но направи и ти каквото ти наредя: не позволявай на най-младия брат да излиза от килията, за да не го вижда никой от другите братя: понеже не подобава на женско лице да живее в лаврата, за да не се повдигне против някого вражия битка. След това светецът му предрекъл онова, което ще последва. - Както мисля - казал той, - ти ще бъдеш тук недълго: защото Бог иска да ти връчи епископството в скитополската църква. Това предсказание впоследствие се сбъднало. След това преподобният започнал да приема всички идващи. Така той приел Домнин, родом от Антиохия, племенник на Йоан, антиохийски архиепископ; приел и други трима братя мелитинци, племенници на онзи Синодий, който заедно с Акакий бил любител на Евтимий, с имена Стефан, Андрей и Гаиан, след това Йоан, раитски презвитер, Анатолий и Таласий, също Кирион от Тивериада, презвитер на църквата „Свети мъченик Василий" в Скитопол. Като ги приел, преподобният наредил на епископ Петър да им направи неголеми килии и да приготви църква с цялото възможно благолепие. По такъв начин той устроил лавра, по образ на фаранската. И в лаврата дошъл иерусалимският патриарх Ювеналий със свети Пасарион, който тогава бил хорепископ, и с Исихий, презвитер и църковен учител, и осветил лавърската църква. Свети Евтимий тогава бил на петдесет и две годишна възраст. Патриархът поставил и двама дякони за лаврата - Домитиан и Домнин, а презвитери били Йоан и Кирион. Великият Евтимий се радвал духом за освещаването на лаврата му, а особено затова, че се видял с патриарха, преосвещения Пасарион, и с Исихий благослова, които били преславни светилници. Но не се навършили още седем месеца и свети Пасарион починал, бидейки в дълбока старост. В седемдесет и петата година от живота на преподобния Евтимий бил четвъртият Вселенски събор в Халкидон против Диоскор, нечестивия александрийски патриарх. На събора присъствали и някои от учениците на преподобния, удостоили се с епископския сан: Стефан, епископ на Иамния, и Йоан, Сарацински епископ, приемникът на Петър Аспевет; като записали определенията на Халкидонския събор, те ги предали на своя авва, свети Евтимий. Той приел изповядването на вярата, изложено на Халкидонския събор, признал го за православно - мълвата, че великият Евтимий ще последва Халкидонския събор се разнесла бързо из цялата Палестинска пустиня и между всички монаси, от които мнозина вярвали неправославно. В същото време в Палестина дошъл някой си еретик Теодосий, на вид - монах, а в действителност - нечестивец, изпълнен с лъжеучението на Евтихий; той произнесъл хули за светия Халкидонски събор, твърдял, че като че ли на него била отхвърлена догмата на православната вяра и възстановено Несториевото лъжеучение, и разпространявал много други непристойни и лъжливи творения. В Палестина тогава се намирала царица Евдокия, съпруга на благочестивия цар Теодосий Младши; след смъртта на своя мъж тя живеела в светите места. Еретикът Теодосий отначало увлякъл царица Евдокия към отхвърляне на Халкидонския събор; след това заразил с ереста си много пустинни отци и ги направил свои единомишленици. След това с множество прелъстени монаси повдигнал бунт против патриарх Ювеналий и настойчиво го убеждавал да отхвърли постановлението на Халкидонския събор, а когато той отказал, го свалили от патриаршеския престол. И Ювеналий отишъл в Константинопол при цар Маркиан, а Теодосий, опирайки се на съдействието на царица Евдокия и силата на заслепените от ереста монаси, които му помагали, седнал на патриаршеския престол и причинявал много зло на православните. От епископите и клириците, които не искали да имат общение с него, едни низвергвал, други мъчил и убивал и вече увлякъл след себе си всички палестински монаси, освен тези, които били в манастирите на преподобния Евтимий: като имали пред очи примера на своя отец, те твърдо стоели в православието. Лъжепатриархът Теодосий употребявал много старание да доведе преподобния до общение със себе си - чрез непрестанни пратеничества при него, молби и заплахи и с всякакви средства се стараел да го привлече към своята ерес. Но преподобният не бил уловен от вражите мрежи и не се поколебал от лукавството му. Обременявайки се всеки ден от изпращаните коварни молби на Теодосий, той събрал братята и като им заповядал усърдно да се пазят от ереста и да се държат твърдо в православието, се оттеглил в голямата пустиня. Мнозина от братята също постъпили така, избягвайки притесненията от страна на еретиците, и подражавайки на своя отец, те отишли в пустинята. След многото и безчислени свои трудове преподобният Евтимий се приближил към блажения си край, който предвидял по Божие откровение. Като казал това, преподобният пуснал всички, освен Домитиан. Преживявайки в олтара три дни, починал с мир в съботната нощ и бил причислен към своите отци, преживявайки на земята деветдесет и седем години. Това станало на 20 януари. Вестта за смъртта му незабавно се разнесла по цяла Палестина и от всички манастири и пустини се стекли монаси, сред които бил и великият Герасим, и се събрало голямо множество народ. Пристигнал и светейшият патриарх Анастасий с целия си клир. Поради множеството народ било невъзможно да се погребе честното тяло на преподобния до деветия час, докато накрая, по нареждане на патриарха, войници не отстранили народа и тялото на светеца било тържествено погребано. Всички плачели заради раздялата с него; особено неутешимо плачели за него дошлите от Нитрия Мартирий и Илия, които впоследствие заемали патриаршеския престол в Йерусалим, съгласно пророчеството на светеца: тъй като след Анастасий на престола встъпил Мартирий, след Мартирий бил Салюстий, а след него - Илия, както пише за това в житието на преподобни Сава. А блаженият Домитиан, ученикът на великия Евтимий, не се отдалечил от гроба на своя авва шест дни и нощи; при настъпването на седмия ден му се явил през нощта във видение свети Евтимий, радостен, със светло лице, и му казал: - Ела в приготвения ти покой, защото Владиката Христос бе измолен да бъдеш с мен. Изпълнил се с неизречена радост, Дометиан известил на братята за това. Идвайки с радост в църквата, предал духа си на Господа и бил погребан при гроба на своя отец. След преставянето на преподобния наш отец Евтимий, при гроба му ставали много чудеса и се подавали изцеления за слава на прославяния в Светиите Бог, Отец и Син и Свети Дух. Амин. Агенция Фокус: http://www.focus-news.net/?id=k

Вечерта на 18 януари в Американския център на Столична библиотека капитан 2-ри ранг Марк Андерсън изнесе лекция за полета със самолет F/A-18 “Хорнет”. Събитието бе организирано от Фондация „Приятели на Чикаго” и Черноморският съвет на Военноморската лига на САЩ. Презентацията, макар и отнасяща се до строго специализирана област, бе поднесена достъпно на публиката, съпътствана от шеги и допълнителни обяснения. Капитан Андерсън наблегна на разликите между обикновения граждански полет и този на изтребителите, изтрелвани от самолетоносач. Ключово е, че зоната за кацане на самолетоносача е около 1/10 от дължината на обикновена писта. Излитането на изтребителя се осъществява посредством паров компресор, който осигурява необходимата мощност за катапултирането. Екипът на палубата се състои от сигналчик и десетина души, които се занимават с механизма, който задържа самолета на място до достигане на необходимата мощност. Неколкократно Андерсън изтъкна, че доверието в екипа е от изключителна важност, тъй като не е налична радиовръзка и цялата комуникация се извършва посредством визуални сигнали. За разлика от излитането, където всичко е ръководено от екипа, приземяването на изтребителя показва майсторството на пилота. Изтребителите се движат във формация от няколко, но кацат в определна последователност през 40-50 секунди. Факторите за успешно кацане са 3: хоризонтално позициониране спрямо осовата линия, следене на вертикала и поддържането на правилната скорост. Пилотът пуска стоманена кука, която трябва да закачи едно от четирите въжета на палубата, при което се получава ефект като при бънджи заради хидравликата. Още по-трудна е задачата нощем или при наличие на мъгла, когато единствен ориентир са светлините на сигналчика от палубата. Може би оттам се ражда и вицът за пилотите на изтребители : „Каква е разликата между Бог и пилота на изтребител? – Че Бог не се мисли за пилот на изтребител.” Капитан 2-ри ранг Марк Андерсън има 3170 полетни часа. Извършил е 458 кацания със самолетоносачи, 168 от които са направени нощем. Участвал е в операция „Саутърн Уотч”, служил е в Саудитска Арабия, летял е в рамките на „Иракска свобода” и „Войната с тероризма”, а по настоящем е военноморско аташе на САЩ за България. Събитието приключи с връчване награди от два конкурса: за Едуард О’Хеър и изготвен оригами модел на F/A-18 ”Хорнет”. Автор: Калина Хицова БГ Наука: http://www.nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12703

172 години от рождението на Пол Сезан се навършват днес Пол Сезан (Paul Cezanne) - импресионист, кубистКакто услужливо ни напомня Google (виж изображението в ляво), днес се навършват 172 години от рождението на френския живописец и класик Пол Сезан - човекът, който осъществява практическата връзка между импресионизма и кубизма. Приживе остава неразбран и отхвърлен, но творбите му оказват влияние в изобразителното изкуство през ХХ век. Сезан (Paul Cézanne) е роден в Екс ан Прованс. От 1859 до 1861 той изучава право, като същевременно продължава да взема уроци по изобразително изкуство. Въпреки протестите на баща си, който вижда сина си като преуспял правист и юрист, Сезан решава да продължи на артистичното поприще и през 1861 г. заминава за Париж заедно със своя приятел Емил Зола. Постепенно баща му се примирява с избора му и започва да го подкрепя. Повече: http://artportal-bg.info/news-novini-izlojbi-hudojnici/paul-cezanne-pol-sezan-godishnina-172

Знаете ли че? ...цели 68 години Чарлз Осборн от Айова е хълцъл постоянно. ...половината прасета, които живеят във ферми се намират в Китай, изчисляват се около 500 мил. ...най-голямата стрида открита някога е 30,5 см. ...най-високото дърво в света "Генерал Шърман" се намира Националния парк на секвоите в Калифорния. ...най-дългата бърлога на язовци, която е отркивана някога е дълга 879 м

http://news.ibox.bg/news/id_1051917984 Ето и видео с авторите на идеята: http://www.btv.bg/videos/novini/video/915664577-Iskat_aktsiz_varhu_chalgata.html

София. Когато България и Румъния се присъединиха към ЕС през 2007 година, амбициозни учени в двете страни изразиха надежди, че това ще унищожи упоритото наследство на 40-те години комунизъм. Науката беше задушена от липсата на компетентност, минимално финансиране и възрастни кадри, които толкова отчаяно са се вкопчили в привилегиите си, че не дават възможност на младите да започнат да изграждат научна кариера, пише изданието „Нейчър". Четири години по-късно двете бедни съседни страни в югоизточната част на ЕС остават заедно на дъното по отпуснати средства за наука и научни постижения в съюза. Съдбата на науката в двете страни обаче изглежда, че няма да е еднаква. През миналата година България е намалила бюджета на Българската академия на науките с 38%, на 75 милиона лева (50 милиона долара), принуждавайки някои учени да излязат в неплатен отпуск. В същото време фондът за научни изследвания е бил съкратен с над 50%, а това ще продължи и през 2011 година. Планират се и организационни промени, които според учените ще подхранят единствено посредствеността. За същия период Румъния е намалила финансирането на Румънската академия само с 3% и е увеличила фонда за научни изследвания с 44%, до 1,5 милиарда леи (0,5 милиарда долара). В опит да подобри стандарта на науката си, миналата седмица Румъния прие, макар и трудно, закон, който засилва контрола на качеството в университетите и въвежда строги правила за финансова оценка и оценяване на преподавателите. Румънските учени, които работят в чужбина, казват, че промените им дават надежда, че някой ден ще могат да продължат научната си кариера в родната си страна. В същото време българските учени са все по-малко. Различните резултати в двете страни показват, че влизането в ЕС не гарантира успешните промени в областта на науката, въпреки че то предлага пари и опит отвън, подплатени със стремежа на ЕС към иновациите. За разцвета на науката обаче националната политика е от решаващо значение. Агенция фокус: http://focus-news.net/?id=n1480526 Оригинален линк към Nature: http://www.nature.co...ll/469131b.html

Статия за града Ахетатон от сп. Българска Наука брой 23 - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12391 И тема във форума за статията: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9921