Р. Теодосиев

Съдържанието на темата е премахнато поради претенция за авторските права. Списание "Литерайко" помолиха да свалим съдържанието на темата тъй като тя е собственост на редакцията. Моля, ако намерите авторски текстове с претенции за права, съобщавайте на администраторите, за да можем да ги премахваме от нашата система.

Всеобща декларация за правата на човека, приета от Организацията на Обединените Нации през 1948 год. http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10550 Задължително разгледай и това: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8073 Една образователна кампания, която променя света! Научете правата си.

Южен славей - Erithacus (Luscinia) megarhynchos (ДТ 17 см). Среща се почти из цялата страна. Обитава гори, храсталаци, много често в близост до вода. Брачната му песен е разнообразна и много мелодична. Гнездото е на земята сред гъсти преплетени храсталаци Храни се с насекоми. Прелетна птица.

Испанско каменарче - Oenanthe hispanica (ДТ 14,5 см). Среща се по морското крайбрежие, където брегът е сух каменист или изразено карстов. Плячката си изчаква на обичайното място за кацане или я преследва по земята. Гнездото е подобно на това на сивото каменарче, изкопано под скала или дърво.

Сиво каменарче - Oenanthe oenanthe (ДТ 14,5 см). Обитава каменисти планински и равнинни терени. Познава се по бялата опашка с черен врьх във формата на буква "Т". Храни се главно с насекоми, които лови по земята, но понякога - и във въздуха. Гнездото си прави сред камъните.

Черногушо ливадарче - Saxicola torquata (ДТ 12,5 см). Среща се по обработваеми земи, покрай пътища, терени с редки храсталаци, по окрайнините на пасища и мочурливи терени. Мъжкият е с черна глава no-тъмно оперение от женската, с бели шарки отстрани на врата. Храни се с насекоми. Гнезди на земята сред храсталаците и крайпътната растителност.

Домашна червеноопашка - Phoenicurus ochruros (ДТ 14 см). Обитава каменисти места по ридове, планини и населени места.Мъжкият е почти целия черен с бели петна по крилата. Опашките и при двата пола са с рьждивочервеникави пера. Насекомоядна птица.

Поен дрозд - Turdus philomelos (ДТ 23 см). Обитава гори, паркове и овощни градини. Крилата му са кафяви, а долната страна на тялото е белезникава и изпъстрена с многобройни тъмни петна. Под крилата си има жълти пера. Песента му е силна и мелодична. Храни се с насекоми и голи охлюви. Гнездото си строи на скришно място и го облепва с кал.

Кос - Turdus merula (ДТ 25 см). Обитател на гори, паркове, градини и всички населени места с повече зеленина. Мъжките са с изцяло черно оперение и яркожълт клюн, женските са кафяви. Денем се храни по земята, сутрин и вечер пее от върха на някое дърво. Гнездата си прави невисоко над земята по разклонени храсти и ниски дървета.

Червеногрьдка - Erithacus rubecula (ДТ 14 см). Среща се в гори, градини, паркове. Крилете й са маслиненокафяви, а лицето и гърдите - керемиденочервени. Песента й е мелодична. Постоянно трепка с крила и опашка. Главната й храна са насекомите. Гнездата си прави в дупки и пукнатини на стари зидове.

Ливадна бъбрица - Anthus pratensis (ДТ 14,5 см). Среща се по време на прелета и като зимуващ вид. Насекомоядна птица. Може да се види сред ливади и други открити пространства. През зимата търси близостта на вода, мочурливи ливади, блата, устия на реки, често на ята.

Късопръста чучулига - Calandrella cinerea (brachydactyla) (ДТ 14 см). Среща се по сухи терени - пасища, целини, карст - но и по обработваеми земи. Гнезди направо на земята сред рядка растителност. Песента й е мелодично „фити-фити", което се чува, докато птицата лети нагоре или надолу.

Дебело клюна чучулига - Melanocorypha calandra (ДТ 19 см). Живее в степи и открити пространства, песъчливи и тревисти местности. Една от едрите чучулиги. Познава се по дебелия клюн и черната шарка на врата. Гнезди на земята. През зимата образува ята.

Полска чучулига - Alauda arvensis (ДТ 18 см). Постоянен вид у нас. Изхранва малките си с насекоми, но главната храна на възрастните са семена. Среща се сред открити равнини и поляни, обитава и обработваеми земи. Мъжкият най-често може да се види в полет, когато се издига или спуска вертикално нагоре и надолу в небето, изпълнявайки брачната си песен. Гнезди по земята.

Качулата чучулига - Galerida cristata (ДТ 17 см). Има по-масивно тяло. Среща се в равнините сред обработваеми земи. През зимата навлиза в селищата на по-големи групи. Има здрав клюн, пригоден за зьрна и семена, но по време на размножаването яде и насекоми. Гнезди на земята в малки вдлъбнатини на почвата. Гнездото е покрито със суха трева.

Планинска стърчиопашка - Motacilla cinerea (ДТ 18 см). Живее по каменисти брегове край планински потоци. Оперението й е сиво-жълто. Често трепка с дългата си опашка. Храни се с дребни околоводни насекоми. Гнезди в не-дълбоки дупки и вдлъбнатини по речните брегове.

Бяла стърчиопашка - Motacilla alba (ДТ 18 см). Живее по открити, но и по обрасли с храсти и ниски дървета терени в близост до вода. Лесно се познава по дългата опашка и черно-белите шарки. Характерно трепка с опашка и глава щом кацне. Често се забелязва когато притичва от място на място по земята.

Въртошийка - Jynx torquilla (ДТ 16,5 см). Макар и да не й личи, въртошийката е от семейството на кълвачите. Не лази по дърветата и не дълбае дупки с клюна си. Наименованието й идва от характерното извиване на главата. Обитава малки горички, овощни градини и паркове. Храната си търси по земята с вирната опашка.

Голям пъстър кълвач - Dendrocopos major (ДТ 23 см). Обитава гори, паркове и градини. Храни се предимно с дървесиноядни и короядни насекоми и техните ларви, които открива и изважда, като дълбае дупки в стари и изсъхнали дървета. Напролет барабани силно по сухо кънтящо дърво и така „обявява" гнездовата си територия. Гнезди в хралупи, които сам издълбава. Постоянен вид у нас.

Папуняк - Upupa epops (ДТ 28 см). Храни се главно със скакалци и гущери. Есенно време отлита на юг. Обитава равнинни гори и открити пространства, паркове, градини, лозя и др. Гнезди в хралупи на дървета и дупки в отвесни земни брегове.

Синявица, или синя гарга - Coracias garrulus (ДТ 31 см). Ярко оцветена враноподобна птица. Храни се главно с бръмбари, гущери и други дребни животни по земята. Гнезди в хралупи. Прелетен вид. По време на миграцията през България преминават и птици от по-северните части на Европа.

Обикновен пчелояд - Merops apiaster (ДТ 28 см). Често може да се види кацнал по жици и по върхове на храсти, дебнейки летящи насекоми (водни кончета, оси, пчели), с които се храни. Гнездовите си дупки, подобно на земеродното рибарче, прави б отвесни песъчливи или льосови брегове в открити местности.

След много труд и доста неволи ние най-накрая успяхме да издадем нашата първа книга като издателство. Изключително поздравявам и благодаря на нашия колега д-р Чавдар Черников за огромния труд и търпение което вложи в осъществяването на една обща идея... Очаквайте скоро на книжния пазар! (Не)обикновените животни Чавдар Черников Издателство: Българска Наука ISBN: 978-954-92613-1-8 http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=23022 (Не)обикновените животни... Би било вярно да се каже, че животните и взаимоотношенията между тях описани в книгата са необикновени и уникални, но все пак мисля, че скобите са на място, защото всичко, което се случва в живата природа е просто част от живота на планетата Земя. Читателят ще се срещне със скорпиони, отровни жаби, охлюви и октоподи, дори отровни птици, ще се запознае с малко познатите страни на паразитизма, любовното поведение и канибализма в животинското царство. как изглежда вътрешно Може би мислите, че знаем всичко за царството на животните? Донякъде е така, но донякъде. В тази книга ще намерите изложени с удивителна компетентност и лекота толкова непознати ви и невероятни факти от животинския свят, че духът на откривателя ще се събуди у всеки от вас, а възхищението ви пред великото чудо на живота ще набере непознати сили.

Ами не знам какво разбираш под "традиция", но е имало подобни случаи и не са били толкова редки... От освобождението до 9-ти септември свещениците са били тези, които са узаконявали женитбата и те са могли да я прекратят...има не една история, мисля че в мемоарите на Митрополит Симеон (Варненски) има интересни истории по случая...спомням си една определена случка, от онова време... Една жена отишла и казала, че иска да се раздели с мъжа си, отчето я попитал защо...тя обяснила, че мъжът й я давал за ракия на всичките си приятели...и това се е смятало за неприемливо и жената получава своята свобода...