Р. Теодосиев

Зеленонога водна кокошка - Gallinula chloropus (ДТ 33 см) Среща се по блата, езера, бавнотечащи реки и канали, рибарници. Храни се с животинска и растителна храна. Прелетна, но отделни индивиди остават да презимуват в незамръзващи водоеми.

Пъдпъдък - Coturnix coturnix (ДТ 18 см) Най-дребната от дивите кокошеви птици у нас. Много рядко може да се види на открит терен. Когато лети се чува бръмчащ звук. През размножителния период издава характерен звук, от който е получила наименованието си. Храни се главно със семена. Гнезди на земята.

Планински кеклик - Alectoris graeca (ДТ 33 см) Обитава скални територии. Постоянен вид у нас. Основната му популация е в Гърция, западната част на Балканския полуостров и Южна Италия. Много подобен на тракийския кеклик, но с друго характерно обаждане.

Тръстиков блатар - Circus aeruginosus (ДТ 52 см) Женските са тъмно кафяви със златисто теме, а мъжките са със сиво-бели криле и кафяв гръб. Улавя всякакви обитатели на блатата - птици, водни змии, земноводни, мишевидни гризачи. Гнездото си прави сред тръстиките. Снася 4-5яйца.

Сокол скитник - Falco peregrinus (ДТ 38-48 см) Ловува над открити пространства, включително и влажни зони и устия на реки. Обитава проломи, дефилета, скални местности. Гнезди по скали. Хваща цертвите си в полет при висока скорост (до 250 км/ч)

Обикновена ветрушка (Черношипа ветрушка) - Falco tinnunculus (ДТ 34 см) Най-често срещаната граблива птица у нас. Обитава обитава открити местности, но гнезди по дървета, скални издатини и постройки. Често "увисва" във въздуха, като се оглежда за плячка - дребни бозайници, птици, гущери и по-едри насекоми.

Малък ястреб - Accipiter nisus (ДТ 28-38 см) Среща се в гористи местности. Лети покрай храстите или между дърветата, за да атакува изненадващо плячката си. Храни се главно с малки птички, които улавя в полето. Маховете му са чести и бързи поради късите криле. Гнезди по дървета. Избягва човека.

Орел-рибар или речен орен - Pandion haliaetus (ДТ 51-58 см) Високо специализирана граблива птица, която се гмурка от въздуга, за да хване риба с ноктите си. Среща се в гористи или блатисти райони край водоеми. Гнезди по дърветата или на скални корнизи в близост до езера или реки.

Осояд - Pernis apivorus (ДТ 51-58 см) Потайна птица, среща се в гористите райони. Храни се с главно с насекоми (най-вече оси и пчели), разравяйки гнездата им с крака. Гнезди по големи дървета. По време на полета се събира ба групи и може да се наблюдава по Черноморието.

Черна каня - Black Kite (ДТ 56см) Среща се във всички видове местообитания, особено в близост до водоеми. Избягва гъсти гори. Храната й е разнообразна, често яде мърша. В някои страни се среща в голям брой на сметища край населените места. Гнезди по дърветата. По време на полет понякога "увисва" във въздуха и често разклаща опашка.

Червена каня - Milvus milvus (ДТ 56 см). Среща се в различни местообитания покрай водоеми, но най-честа е в заливните гори покрай реките. Храни се с риба, но яде и птици, особено млади, които ловко отмъква от гнездата им. Отличен летец, маневрира ловко в полет, а нерядко разкъсва и изяжда плячката си летейки.

Учени откриват ахилесовата пета на грипа – антиоксидантите http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12186 ScienceDaily Превел: Тихомир Георгиев Докато се справяме с недостига на ваксини за грипа H1N1, екип от изследователи в Алабама ни обнадеждиха, че са открили ахилесовата пета на всички щамове на грипа – антиоксидантите. В статия, която ще излезе в ноемврийския брой на FASEB Journal1 те показват, че антиоксидантите – същите субстанции, открити в храните от растителен произход, могат да бъдат ключа към предотвратяване на възможността групния вирус да сее опустошения в нашите бели дробове. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12186 Многообещаваща тройна комбинация от лекарства срещу H1N1.

Растителните култури за биогоривата, изместващи тези използвани за храна, може да имат по-голямо влияние върху въглеродните емисии отколкото се считаше досега. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12185 ScienceDaily Превел: Тихомир Георгиев Изследване за влиянието на глобалната програма за биогорива върху емисиите на парникови газове през 21-ви век разкрива, че въглеродните загуби1, произлизащи от отглеждането на реколти за биогорива на местата за отглеждане на хранителни култури или пасбищата, могат да бъдат двойно повече от емисиите на въглероден двуокис от земите, в които се отглеждат растителни култури за биогорива. Изследването, с ръководител Джери Мелило, старши научен сътрудник в Морската биологична лаборатория (МБЛ), също така предрича, че до края на 21-ви век увеличеното използване на торове при културите за биогорива ще доведе до това, че емисиите на диазотен оксид2 ще станат по-важни от въглеродните загуби, в смисъла на потенциал за затопляне. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12185

Напредък в „Нано-земеделието”. Малки неща имат голям ефект върху растежа на растенията ScienceDaily Често се появяват новини за неблагоприятни последици на нанотехнологиите върху здравето и околната среда, но учени от Арканзас съобщават, че въглеродните нанотръби (ВНТ) могат да бъдат полезни за земеделието. В публикация, която ще излезе в октомврийския брой на ACS Nano, е показано, че доматени семена обработени с ВНТ покълват по-бързо и разсадите стават по-големи и по-тежки, отколкото при обикновените семена. Изследвателите предполагат, че този ефект върху растежа може да бъде от значителна полза за увеличаване на биомасата на растения отглеждани за биогорива, както и други земеделски продукти. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12182

Учените идентифицират ензим, който може да помогне на растежа в сурови среди на култури отглеждани за биогорива ScienceDaily Учени от Националната лаборатория в Брукхейвън към Министерството на енергетиката на САЩ са идентифицирали нов ензим отговарящ за образуването на суберин – открита в корка дървена, восъкоподобна субстанция в клетъчните стени. Суберинът е полезен задържайки виното в бутилката, но най-важната му функция в растенията е да контролира транспортирането на водата и хранителните вещества и възпрепятстването на патогените. С настройването на пропускливостта на тъканите на растението чрез генна манипулация на отделянето на съответстващия ензим, може да се постигне по-лесно земеделско производство на културите използвани за биогорива. Изследването ръководено от биолозите от Брукхейвън Чанг-Джун Лю и Джин-Йинг Гоу е публикувано он-лайн в Proceedings of the National Academy of Science в броя от 19 октомври 2009 г. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12181

Почина полк. Петко Йотов 01 декември 2009 / News.dir.bg На 62-годишна възраст почина дългогодишният директор на Националния военно-исторически музей полк. о. р. Петко Йотов, съобщиха от Министерството на отбраната. Петко Йотов си отиде от този свят след дълго боледуване. Той посвети целия си живот на Българската армия, на съхраняването и популяризирането на традициите и воинските ценности. Обичан и уважаван преподавател, прекрасен колега и утвърден специалист по военна история, той завинаги ще остане в сърцата ни, пишат от военното ведомство. Йотов е роден на 2 септември 1947 г. в гр. Плевен. През 1969 г. завършва ВНВУ "В. Левски" във Велико Търново. През 1976 г. завършва ВА "Г.С. Раковски", а през 1987 г. получава образователна и научна степен доктор. От 1989 г. Йотов е директор на Националния военно-исторически музей.

Обикновен мишелов - Buteo buteo (ДТ 51-56 см). Постоянен вид у нас. Мишеловите от по-севртни страни преминават през България по време на пролета или остават да зимуват тук. Среща се в гори, горски хълмове, открити равнини. Храни се с дребни бозайници, влечуги и едри насекоми. Гнезди по дърветата и скални ниши.

Белоопашат мишелов - Buteo rufinus (ДТ 51 - 66 см). Обитава открити планински и полупланински скалисти терени. Често пъти стои с часове на някое издигнато място. Гнездата си прави на скални корнизи и площадки. Храни се с гризачи и едри насекоми.

Малък орел - Hieraaetus pennatus (ДТ 46 - 53 см). Обитава хълмисти, обрасли с гори местности. Гнезди на дървета, рядко по скални корнизи. Лети ловко и между горските дървета, преследвайки птици. Храни се и с дребни бозайници и влечуги.

Орел змияр - Circaetus gallicus (ДТ 63 - 69 см). Храни се с влечуги, главно змии, въпреки, че не е сигурно дали има имунна защита срещу змийската отрова. Среща се в гористи райони. Рее се и "увисва" във въздуха за кратко време. Гнезди само на дърветата.

Морски орел - Haliaeetus albicilla (ДТ 69 - 91 см). Обитава гористи райони в близост до реки, езира или морски бряг. Храни се с риба, болни птици, грицази. Яде и мърша. Гнезди на високи дървета. Често пъти стои с часове на издаден клон на високо дърво. Вече много рядка в България. Зиме идват от север предимно млади птици.

Скален орел - Aquila chrysaetos ( ДТ 75-88 см). Величествено се рее и ланира, често с чосове. Среща се в планински райони. Гнезди на скали и по дърветата. Храни се с птици и средни по размер бозайници.

Царски или кръстат орел- Aquila heliaca (ДТ 78 - 84 см). Някога едва ли не една от най-обикновените едри грабливи птици у нас. Сега изключително рядка. Гнезди по високите дървета. Храни се с едри гризачи, любима плячка му е лалугерът. Не отбягва мърша.

Малък лешояд - Neophron percnopterus (ДТ 58 - 66 см). Дребен лешояд, хранещ се на труповете след едрите видове. Среща се в открити местности и ако е необбезпокаяван, край селските сметища. Гнезди в скални ниши и вдлъбнатини.

Карл Казер РОДНИНСТВО И ПРОИЗХОД Превод: Калина Хицова http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12180 Това е само една част от тази обширна транзакция, чието послание гласи: „Храна от село, връзки из града”, защото почива на реципрочност. Роднините в града, особено в столицата, са по-близко до политическата власт, но също така и до централните институции и могат да пуснат връзките си до роднините на село. „Един роднина не може да изхрани друг, но тежко на онзи, който си няма никакъв.”; тази българска поговорка е широко разпространена. Това е характерно за роднинската мрежа в кризата на икономическите и политическите реформи в Югоизточна и оттам в цяла Източна Европа. Познаваме картини и репортажи за кризата, както и за хора, изпаднали в беда, които всяка година наново гледат със страх наближаващата зима. Също така знаем и ориентировъчни икономически данни за сравнително стеснения брутен социален продукт, стагниращата продукция и дефицита на осигуровки. Това, което ние все пак не виждаме и не разпознаваме, е как хората въпреки кризата минават по тънката линия. Това не се случва благодарение на държавните институции, тъй като те също не са останали пощадени от кризата и освен това са загубили още повече доверието на народа. Това е по-скоро една плътна, стегната и непрозрачна мрежа, която хората са построили през десетилетието след нахлуването на комунистическия режим; това е една мрежа, която също и след десетилетията на комунизма е функционирала- мрежата на роднините и приятелите на тези роднини, на които човек може и се доверява, както и те на него. Историческият пример за приятелство и доверие в обществата в Югоизточна Европа надгражда групата от роднини. Защо е така и как са били и са наградени тези роднински групи? Това е само един от многото въпроси, които на първо място са поставени от културната антропология, но също така и от историческата наука. Това са били преди всичко американски културни антрополози и антроположки, които се занимавали със роднинските структури във Югоизточна Европа и събирали важни данни. Най-важните резултати от теренните изследвания за последното десетилетие с оглед на духовните роднински корени са от Хамел (Хамел, 1968), който емпирично доказал значението на духовното роднинство за шефството в Сърбия и Черна гора втората половина на XXв . Други проучвания били публикувани по това време от Халперн (Халперн, 1967) и Симич (Симич, 1973). И двамата се концентрират върху работите си в областта на бившата Югославия. Казер пък (Казер, 1995) се опитва на базата именно на едно изобилие от единични изследвания да предложи общ преглед и сравнение на роднинските структури в Югоизточна Европа. Това, което налага актуализацията на роднинските връзки по време на икономически и политически реформи, биха били на първо място публикуваните резултати на един австрийско-български проект, който бил проведен през втората половина на изминалото десетилетие по исторически и етнографски причини (Брунбауер, Казер, 2001). Фрицше направил ненадминат досега труд за роднинската терминология в балканските езици (Фрицше, 1977). Много изследвания от комунистическо време страдат от доверие в напредъка с оглед на бързото разпадане на традиционните форми на роднинство, съответно се характеризират с една несъвместимост между използваните и интернационалните термини. Целия материал: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12180