Р. Теодосиев

Би ли бил/а малко по подробен/а за това което искаш. Да ми дадеш малко по голяма насока да знам къде и какво да търся. За кой клас примерно в и някаде из химията нещо, че така не мога да намеря нищо само от "колоидалните разтвор" из книгите които имам...

Имам една книга "Извор на красотата и родолюбие" (Песни, приказки, залъгалки...) в нея има много от народното творчество. Както и доста гатанки с различна насоченост аз просто дадох една малка част от тях.

@designer не са така нещата както си ги мислиш. През средновековието е имало много голямо развитие от колкото това "светлото комунистическо бъдеще". Може да погледнеш тази тема в нея доста подробно сме обсъдили този въпрос за Средновековието. Средновековието - Оценка и Анализ

В тази статия която е публикувана в сп. Данлоуд БГ се споменава и нашето списание! http://www.download.bg/?cls=articles&m...n&id=408310 За тези които нямат регистрация ще ви предоставим часта в която ни споменават.

Заповядай! Ако искаш още кажи, ще ти дам. ------------- Буба лази, буба не е, товар носи, кон не е, рогове има, вол не е. - Охлювът Орач оре равно поле, ни се рало види, ни се орач чуе. - Къртицата Без вретено жица преде; преде, преде, пък гол ходи. - Паякът Един черен бивол; заколиш ли го - кръв не пуща, на кантар го сложиш - кантар го не хваща. - Мравката Живо, сиво, с игли набито. - Таралежът Вретено няма - жичка преде, зъби няма - месо яде. - Комарът Иво се вози на девет нозе; и напред ходи, и назад ходи. - Ракът Отдолу лопата, отгоре корито, а по средата - бабичка. - Костенурката Лежи баба на път и се кълне: "Горко му, който ме настъпи!" - Змията

Лудвиг II, Лудвиг Фридрих Вилхелм; също така познат като „Лудия крал Лудвиг” (25 август, 1845 – 13 юни, 1886) бил крал на Бавария от 1864 до неговата смърт. Той построи няколко интересни замъци водейки се по своите капризи от който на познат е „Нойшванщайн” в Бавария. Не знам на български да има повече за него... Официалния сайт на замъка http://en.wikipedia.org/wiki/Ludwig_II_of_Bavaria - Повече за него на Английски

Искаш гатанки свързани с животните или ти искаш да се получи нещо тако игра? Ако искаш гатанки просто кажи ще ти предоставя достатъчно. Играта не ми се струва много уместна и за игра не е в правилния раздел.

Да ИСТОРИК предложенията ти са добри! Аз съм си мислел за презентации на "Power Point", но идва проблема в големината...

Препоръка за Canon PS A610 или Canon PS A700 и двата са прекрасни апарата.

Миме това което даваш е на немски... Ето оригинала http://www.metacafe.com/watch/45055/south_...e_fucker_video/ Това просто е култова!

То Митко цяла България е пълна с пиратски сървъри...и естествено, че ченгетата знаят за тях..въпроса е кой колко плаща А това по медиите в повечето случаи е лъжа.

Педя човек Живеели двамина стари хора - мъж и жена. Те си имали сламена колибка с щъркелово гнездо на покрива, имали си и два вола: единият - сляп, а другият - куц, имали си една нива, три години неорана. Само дете си нямали, затуй им било криво и мъчно. Една сутрин старецът рекъл на жена си: - Бабо, днес отивам да изора нивата. Смятам да пръсна малко просо, че като порасте и узрее - ще дойдат птички да го клъвнат. Щом накацат и почнат да го кълват, аз ще хвърля рибарската си мрежа отгоре им, ще хвана десетина-петнайсет, ще им направя клетки и ще ги занеса на пазара да ги продам. Какво мислиш - добре ли съм решил? - Много ти е добро решението, само че за обед няма какво да ти наготвя. Я иди по-напред да хванеш малко рибица, пък сетне ще вървиш да ореш. Слязъл старецът към реката и хвърлил мрежата си в един дълбок вир. Изтеглил я: цяла торба рибки златоперки. Хвърлил повторно и що да види: в мрежата шава едно малко момче, педя високо, с цървулки и мустачки. - Добро утро, тате! - викнало момчето. - Кое си ти? - попитал старецът. - Аз съм твоят син. Стоях под един камък и чаках някоя бабичка да ме измъкне и да ме отнесе в твоята колиба. Чаках, чаках, мустаци ми пораснаха - но никой не дойде. Излязох да се поразходя във водата и ти ме хвана в мрежата. Хайде да ме водиш у дома, че не зная пътя! Навел се старецът, взел мустакатото момче от мрежата, мушнал го в торбата при рибата и го отнесъл. Бабичката, като го видяла, много се зарадвала - Ох, на мама - викнала тя, - то си ми има вече мустачки! Ще го наречем Педя човек. Дядото се порадвал на сина си, помилвал го по главичката и заминал на оран. На обед Педя човек тръгнал да носи на баща си чорбица в едно менче. Като стигнал на нивата - бащата го съзрял, спрял воловете и седнал в браздата да сърба топла чорбица. Педя човек се повъртял малко насам-нататък, сетне се хванал за опашката на единия вол, покатерил се на гърба му, пропълзял към ухото му и влязъл вътре. Викнал силно: - Дий! Волът потеглил. Тръгнал и другият. Захванал Педя човек да оре наместо баща си. Теглил една бразда. права като свещ, теглил втора, почнал да свирука. - Тате - викнал той на стареца, - ти си полегни под крушата, пък аз ще изора нивата. Ако някой мине и поиска да ме купи - ти ме продай, не се бой. Вземи парите, а сетне аз пак ще се върна. Легнал старецът и задрямал. По едно време се задал един богат търговец и се смаял: орачът спи под крушата, а воловете сами вървят и орат. Де се е видяло такова нещо! - Хей - викнал той, - какво е туй чудо? Старецът се надигнал и попитал: - Какво има? - Не мога да се начудя как могат воловете сами да орат! - отвърнал търговецът. - Ако си отвориш хубаво очите, ще видиш, че воловете не орат сами, а син ми ги кара. - Де го? - още повече се смаял търговецът. - Ей го там в ухото на вола. Търговецът приближил до воловете, втренчил се, разгледал мустакатото момче и почнал да се моли: - Продай ми го! - Колко даваш? - попитал старецът. - Сто жълтици. - Дай парите. Начел търговецът парите и прибрал Педя човек. Мушнал го във външния джоб на палтото си и тръгнал. По пътя Педя човек прогризал като мишка широка дупка в джоба, спуснал се неусетно на земята и се мушнал в храсталака. А търговецът отминал. Педя човек прекосил гората, излязъл навън. Стигнал до един мост. Нощта била вече настъпила. Прибрал се Педя човек под моста да спи, като решил на другия ден да си продължи пътя. Тъкмо затворил очи, ето че пристигнали под същия мост трима разбойници. - Тая нощ - рекъл първият - ще откраднем единия от двата вола на оня, дето живее накрай село, съгласни ли сте? - Съгласни сме! - отговорили другите двама. - Вземете и мене, братя! - обадил се Педя човек в тъмнината. - Кой си ти? - трепнали крадците и втренчили очи. Като видели малкото човече, те плеснали с ръце и викнали: - Тъкмо ти ни трябваш! Ние за такъв мъничък човек земята дерем. Ще влезеш през ключовата дупка в обора на къщата, дето е накрай село, ще отключиш вратата и ще изведеш единия вол, а ние ще те чакаме вън. Речено - сторено. Отишли разбойниците в къщата накрай село, помогнали на Педя човек да влезе през ключовата дупка и притихнали в тъмнината. По едно време Педя човек надал вик отвътре, колкото му глас държи: - Братя разбойници, кой вол да открадна - белия или черния? - Мълчи, дребосъче мустакато - зашепнали разбойниците, - изведи черния! Педя човек извел черния вол. Крадците го подкарали към гората, заклали го, одрали му кожата и си го разделили. На Педя човек дали шкембето. Дигнали се бърже и си отишли. Педя човек слязъл в близката долчинка, измил хубаво шкембето, мушнал се вътре на топло и заспал. Същата нощ в долчинката пристигнал гладен вълк, Като съзрял шкембето, той подскокнал, отворил уста и го налапал. Педя човек се събудил в корема на вълка. Потъркал очи и почнал да се разхожда. Мръднал към устата на вълка и погледнал през зъбите. Било пладне. Насреща, под една орехова сянка, пладнувало цяло стадо овце, а овчарят и кучетата спели. Вълкът тихо приближил към едно крехко агънце. Тъкмо когато посегнал да го удуши, Педя човек се развикал: - Овчарко, ставай, че вълкът грабна агнето ти! Овчарят скокнал и насъскал кучетата си. Те връхлетели върху вълка. Вълкът се втурнал към гората и едва се отървал от силните овчарски кучета. Когато стигнал в храсталаците, почнал да дебне един заек, но щом наближил, Педя човек пак се развикал: - Зайко, бягай! Отиде ти кожухчето! Заекът побягнал. Вълкът тогава продумал: - Кой си ти, дето се разхождаш в моя корем и плашиш пляч-ката ми? - Аз съм Педя човек. - Какво искаш от мене? - Искам да ме заведеш у дома при майка ми и при баща ми. - Къде живеят те? - Хе там, в долното село. Вълкът подвил опашка и се спуснал надолу. Пристигнал в село, прескочил плета и влязъл в двора на колибата, гдето живеели бащата и майката на Педя човек. Педя човек си подал главата през вълчата уста и викнал: - Тате, мале, удрете вълка, ама гледайте корема да не биете, защото ще ми строшите кокалите! Дядото грабнал секирата и се втурнал. Подире му изскочила и бабичката с кобилицата. Тупа-лупа - убили вълка. Разпрали му корема и извадили Педя човек. - Как сте? - попитал Педя човек и си засукал мустака. - Добре сме - отвърнали старците. - Тебе чакахме. - Вие сте добре - рекъл Педя човек, - но аз не съм, защото нямам топла дрешка. А иде зима. - Лесна работа! - рекъл старецът и одрал кожата на вълка. А бабичката взела една губерка и му ушила хубаво меко кожухче.

Бабата и мечката Отишла една баба в гората за дренки. Тъкмо се покачила на дряна - и мечката под дряна. - Слизай, бабо! - изръмжала Мецана. - Защо да сляза? - попитала бабата. - Да те изям! - Олелеее! - завайкала се бабата. - Недей, Мецано, ме яде, защото сьм дърта и жилава, ами ела довечера у дома на гости. Аз си имам три дъщери. Първата е Мекушка, втората е Якушка, а третата - Веченка. Която си избереш - нея изяж! Излъгала се мечката и оставила бабата. Като си напълнила торбичката с дренки, бабата се прибрала вкъщи и заключила вратата. Настъпила нощта. По едно време пристигнала мечката и се провикнала: - Дай ми, бабо, Мекушка! А бабата се обадила отвътре: - Мекушка си е меко постлала и си е сладко заспала! - Дай ми, бабо, Якушка! - захлопала Мецана. - Якушка е яко вратата заключила! - отвърнала бабата. - Дай ми, бабо, Веченка или ще те изям! - изревала мечката. - Не можеш, защото не ходи вече баба самичка в гората за дренки - рекла бабата и угасила светлината. А мечката си повлякла опашката към гората.

Човекът и лъвът Един човек сечал дърва в гората. Лъвът дошъл при него и рекъл: — Ей, човече, хайде да се преборим! Ако те надвия аз — ще те изям, ако пък ти ме надвиеш — ти ме изяж. Човекът рекъл: — Ако искаш да си мерим силите, лъвчо, няма защо да се борим. Ето тук това дебело дърво — дай да го сечем. — Добре — съгласил се лъвът. — Аз с корен ще го измъкна! Човекът взел брадвата и с няколко удара отсякъл дървото. А лъвът забивал зъбите, ноктите, борил се с дървото, изкъртил си зъбите и пак нищо не направил. — Видя ли, лъвчо, че аз съм по-силен от тебе? — попитал човекът. — Аз отсякох дървото, ти не можа. Искаш ли сега да свирим и да видим кой ще надсвири. — Най-напред ме научи да свиря! — рекъл лъвът. — Ще те науча, лъвчо, ама за тебе трябва друга свирка. — Направи ми, човече, свирка! — рекъл лъвът. Човекът взел едно доста дебело дърво, ударил го с брадвата, та малко го разцепил, турнал едно дървено клинче, та да държи цепнатините поотделно, и рекъл на лъва: — А сега турни си тук предните крака, нали те са ти ръце? Лъвът турнал нозете си в цепнатините, човекът измъкнал клинчето и дървото стиснало здраво лъва. Лъвът не могъл да изтърпи тия болки, опитал се да измъкне нозете си, но напразно — дървото стягало. Той пищял, ревал от болки и молил човека да го пусне. Човекът го пуснал. — Е, човече, дотук ти си по-силен — рекъл лъвът. — Хем си по-силен, хем си по-хитър и умен. Но аз искам да премерим силите си още веднъж. Хайде да прескочим този ров. Пред тях имало един доста голям ров, пълен с вода. Човекът погледнал, погледнал, па рекъл: — Бива, лъвчо! Само че аз ще взема и третия си крак и ще скачам, аз имам три крака, а ти имаш четири! — Вземи, човече, и рипай с третия крак! — заповядал лъвът. Човекът грабнал една голяма тояга, изсилил се на овчарски скок и прехвърлил рова. След него се изсилил лъвът. Скочил и паднал в средата на рова. Той бил дълбок, широк и пълен с вода, та лъвът се удавил. Така оттогава човекът останал най-силен, защото побеждавал враговете си с ум и разум.

Страшни зверове Втурнало се магарето да бяга към гората. По пътя го срещнал старият овен и го запитал: - Къде бягаш тъй приятелю? - Бягам от хората. - Защо бягаш? - Защото не мога да трая повече - спяло се пред дългоухото. - До гуша ми дойде. Есен ли се зададе - хайде магарето ще носи кошове с ябълки от градината до къщи. Зима ли дойде - магарето ще събира яйцата в сандъци. А знаеш ли каква храна ми дават - магарешки бодили. Хвърлят ми ги и ми казват: "Яж, дано пукнеш!" Тези мъки не са за мене. Реших да побягна някъде, където магаретата живеят без труд, и там да прекарам старините си. А ти накъде си тръгнал? - Ох, братко, братко, и аз от същата болест боледувам - отвърнал овенът. - Сватба ли се зададе: "Дръжте да заколим овена, че да нагостим сватовете." Гътне ли се някой да умре: "Овена ще заколим, за да направим помен за покойния." Пристигне ли отнякъде приятел - пак към мене поглеждат: "Хайде да му теглим ножа, че да нагостим нашия приятел." Търпях, търпях, най-сетне викнах: "Стига вече съм брал страхове!" - и се дигнах да бягам. Искаш ли да бягаме заедно? - Защо не? Ще бягаме заедно и ще се браним един друг, ако някой ни нападне - с радост продумало магарето и потеглило подир овена. Вървели, що са вървели, срещнали в една долчинка лисицата. - Къде тъй, приятели? - попитала тя. - Бягаме. - От кого бягате? - повторила хитрата приятелка на кокошките. Магарето и овенът й разказали. - Ох - въздъхнала лисицата, - та и аз тъкмо от туй бягам, я. Щом чуя някъде сватбарски тъпан, сърцето ми изтръпва, защото зная, че сватбарите мислят само за едно: как да ми смъкнат от гърба хубавата кожица, за да ушият кожух на невестата. Искате ли ме с вас? - Искаме те, кумице - отвърнали двамата бегълци и лисицата се навървила подире им. Вървели, що вървели, навлезли вътре в гората. Там намерили едно петле. Крачи само под дърветата и се озърта. - Брей - зарадвало се петлето, - добре, че срещнах живи души в тая пуста гора. Къде сте тръгнали, приятели? Магарето, овенът и лисицата му разказали откъде идат и защо бягат. - А ти - попитали го те - какво се святкаш насам-натам в тая пуста гора! - И аз като вас бягам - отговорило им петлето. - Бягам от къщи. И как да не бягам? Дете ли се роди: "Хванете да сварим петела в тенджерата." Кумът ли пристигне, пак: "Хайде да сварим петела в тенджерата." Някой гостенин се отбие, пак: "Петела дръжте!" Дали си отраснало, дали си пропяло, дали си зачервило гребена - никой не те гледа, трябваш за трапезата. Вземете ме с вас! - помолило се то на тримата бегълци. Станали четворица и потеглили по-нататък. Вървели, вървели, стигнали до един кръстопът. На кръстопътя видели вълча кожа. Стъписали, но след малко се престрашили, помирисали кожата, прескочили я и пак се върнали. - Да я вземем! - рекъл овенът. - Тая кожа е наш късмет. - Да я вземем, защо не, само че кой ще я носи? - Аз ще я нося - обадило се магарето, - метнете я на гърба ми! Метнали я на магарешкия гръб и продължили пътя си. Цял ден се лутали из гората. Надвечер стигнали до една пещера. Погледнали вътре - няма никой. Влезли. А в пещерата що да видят - на средата гори огън, над огъня върху железен триножник сложена голяма тенджера. В тенджерата къкри ядене. Насядали нашите пътници край огъня. Стоплили се. Втренчили очи в тенджерата. - Тука сме добре - рекли си те. - Като се върнат стопаните на пещерата, ако са добри хора, ще ни нагостят, ще спим при тях и утре пак ще продължим пътя си. Магарето натъпкало вълчата кожа със слама, изнесло я вън и я провесило под дървото пред входа на пещерата. Но да видим сега кои са били стопаните на пещерата? Там живеели един вълк, една мечка и техните деца, вълчета и мечета. Като наклали огън и сложили яденето да ври, те излезли малко на лов, докато гозбата им втаса. И не се минало ни много, ни малко - ето ги, че се навървили към своя дом. Гостите, като видели що за домакини стоят отпреде им - глътнали си езиците, вдървили се от страх. - Добре дошли, скъпи гости! - почнали да ръмжат мечките и вълците. - Добре заварили - отвърнали гостите с разтреперани гласове. Най-старата мечка се разшетала - смъкнала тенджерата от огъня, сложила я на земята, донесла лъжица и поканила гостите: - Вземете лъжиците и почвайте да сърбате, не се срамувайте. Гостите наближили тенджерата. Всички почнали да сърбат. Яли, каквото яли, изпразнили тенджерата. Подир вечеря най-старата мечка се обадила: - Вие, като идвате откъм селата, трябва да знаете много хубави песни. Там стават чудни сватби и хора. Я хайде да ни попеете малко. - Защо не - отвърнало магарето, - но според обичая най-напред трябва да попее старата домакиня. - Да попея - отвърнала мечката, седнала на задните си крака, разперила нагоре предните си лапи и започнала с дебелия си глас: Само месо вкъщи дошло - негонено, неканено, охранено, само влязло в тенджерата!... Като чули тая песен, бегълците се спогледали и зъбите им затракали. Разбрали за какво месо става дума в мечата песен. Поканили след това магарето и то да изкара една песен. Клетото магаре, никак не му било до песен, но нямало що да прави. Пропяло и то: Я излез на двор, да видиш що виси пред пещерата! Я излез на двор да видиш що виси пред пещерата! Като чули тия думи, мечките и вълците също се спогледали помежду си и накарали едно мече да излезе и види какво има пред пещерата. Поръчали му - ако види нещо добро, да се върне и да им обади. Ако види нещо лошо, да бяга, да се не връща. Мечето излязло боязливо и щом дигнало нагоре глава - облещило очи: под дървото пред пещерата виси обесен вълк. Изревало от ужас и търтило да бяга в тъмнината. Покачило се чак на връх планината. Домакините почакали, почакали проводили второто мече, но и то не се върнало. Почакали още малко домакините и бутнали едно вълче: - Я излез ти да видиш що виси пред пещерата! Вълчето също пропаднало. Така едно след друго излезли всичките мечета и вълчета и се загубили в тъмнината. Най-сетне старият вълк и старата мечка се дигнали да разберат къде пропадат децата им. Гостите помислили, че вълкът и мечката искат да ги ядат. Скокнали и те. Овенът се затекъл да излезе вън и наместо да отвори вратата, затиснал я, без да ще, с рогата си. Мечката грозно заревала. Магарето почнало да си дере гърлото по магарешки, а петелът хвръкнал нагоре, кацнал на полицата и с цялото си гърло закукуригал. Лисицата заскимтяла и се мушнала в една делва. Само опашката й останала навън. Най-подир овенът извил глава назад, да види какво става и освободил вратата, която се отворила, и домакините изхвръкнали навън. Когато зърнали обесения вълк, те толкова се уплашили, че побягнали през девет гори в десета. Там се спрели и почнали да си приказват помежду си: - Брей - рекла мечката, нали беше много страшно! Още не мога да дойда на себе си. Видя ли, кумчо вълчо, онова с червения гребен, като се хвърли на полицата и изкрещя: "Дайте ми въже и двамата да ги обеся на гредите!" - А в туй време, бабо мецо - добавил вълкът, - видя ли как малкото с дългата опашка тичаше из пещерата да търси въже. По едно време то се навря в делвата, да види дали не е там скрито въжето. - Слава богу, че отървахме кожата, опасни зверове ни бяха дошли на гости! - въздъхнала мечката и старите зверове тръгнали към планината, да дирят чедата си в драките и хралупите. А магарето, овенът и петелът разбрали, че в гората е по-страшно, отколкото в село и се прибрали пак при хората. Лисицата останала в делвата.

Епосът (от гръц. έπος „казано, строфа“, също и „разказ, стихотворение“) е един от трите основни литературни рода . Те са епос,лирика и драма.(наред с лириката и драмата). Характеризира се със сюжетност и разгърнато повествование. През античността и средновековието се развива стихотворният епос — епопея, идилията, новела, легенда, житие. През 16–17 в. се утвърждава прозаичният епос (белетристиката) — повест, разказ, роман. Някои от най-значимите епоси в световната литература са: * Епос за Гилгамеш * Илиада и Одисея * Рамаяна и Махабхарата * Калевала * Беоулф * Песен за нибелунгите * Песен за моя Сид * Епос за Крали Марко * Илиада от Омир От wikipedia... От тук също може да научиш малко повече...

Ние не пишем подобни разработки! Как се пише Съчинение Расъждение

Статията най-вероятно ще се качи другата година вече... Статия от списание се кача в сайта тогава когато излезе следващ брой.

Хубава идея...ако се събере достатъчно инфорамция ще направимсайт със събраната информация и ще го добавим към нашите енциклопедии... http://www.bgnauka.com/Encyclopedia/

алантион идеята не е лоша, но проблема не е в това, а че просто няма да има разлика в поведението на властта. Ние ще си ги гледаме филмчетата/снимките, но какво ще спечелим само ще се ядосваме и ще се убеждаваме колко сме назад от Европа. Иначе съм за!

Виж горната статия Учението на мормоните, сравнено с Библията - прочети всичко от това и ще разбереш каква е разликата...и в исляма присъства Исус Христос...

Invision Power Board е един от най-добрите и разпространени форумни софтуери. По-функционален от phpBB, макар че повечето форуми в българия са на phpBB. И е значително по-лесен за администрация. За да си го инсталирате, ви е необходин PHPMySQL хостинг, а можете и на вашия компютър. За това ви е необходим някакъв web server. Препоръчвам XAMP. Можете да си го изтеглите от тук: http://www.apachefriends.org/. Той ви предоставя Apache PHP MySQL. Когато си го инсталирате влизате, вече имате готов сървър на вашия компютър, в който можете да влезете по два начина: по вашето IP и ако напишете http://localhost. И в двата начина влизате на едно и също място. В директорията на програмата (там кадето сте инсталирали XAMP-а) има папка htdocs. В нея е информацята, която се вижда от вашия браузър. В тази папка има вече готов сайт и препоръчвам или да го преместите, или направо да го изтриете, той не ви е необходим. След това влизате в phpmyadmin, за да направите база от дани, която ще е необходима за инсталацията на вашия форум. Може да влезете като напишете http://вашето IP/phpmyadnim и следвате следните инструкции: 1. Оттам се прави базата от дани. Можете да си я крастите както си искате. Аз в този пример съм я кръстил ipb1, защото вече имам създадена с името ipb. Когато сте готови с името, натиснете бутона Create. 2. Оттук можете да проверите дали сте създали базата от данни И когато всичко е вече наред, можете да продължите напред - трябва да си изтеглите форум. Можете да го направите от тук: http://www.invisionboard.com/. По принцип не е безплатен, но има Trial версия, която можете да си изтеглите. В datata има няколко версии, можете тях да пробвате. След това я слагате папката както по-нагоре писах htdocs. Там си направете папка forum или както вие си искате (аз в този пример съм направил forum1, защото вече имам създадена forum). Като я сложите в директорията, влезте с браузара, като напишете http://вашето IP или http://localhost. След това трябва да видете създадената от вас папка forum или някое друго име, което вие сте измислили. Влизате в тази директория и ако не ви излезе нищо, просто напишете http://вашето IP/forum/install.php и трябва да видете това: Ако ви е всичко както е показано на снимката, можем да продължим. Щракнете бутона 2. След което ще ви излезе този прозорец: 4. Указвате адреса, където е инсталиран скрипта и по-подразбиране е именно този адрес... Единствената причина да го сменяте е ако там е написано http://localhost, а вие искате форума да е достъпен и за другите - т.е. вашият компютър ще хоства форум, като достъпа се осъществява по IP. Тогава трябва да замените localhost с IР-то си. В този пример аз съм задал моето IP и директорията forum1. 5. Е хостът на базата от данни и обикновено е localhost (т.е. съвпада с хоста на самия форум). Ако сте закупили PHP/MySQL хостинг, трябва да ви е дадена информацията за базата от данни, включително и SQL_host. 6. Е името на базата от данни, която ще се ползва от скрипта. Същото, което създадохте преди малко. 7. и 8. По същия начин въведете името и паролата, които сте определили при инсталацията на XAMP (ако не сте задали име и парола, това означава, че за име слагате root, както аз самият съм направил, а за парола не пишете нищо) или създаването на базата данни или тези, които са ви предоставени от хостинга. 9. Ако в базата от данни вече има създадени таблици и имената на тези от IPB и вече създадените съвпаднат, то старите таблици ще се изтрият. За да се избегне загубата на информация, можете да въведете Table Perfix - т.е. низ, който да стои пред името на всяка от таблиците и по този начин да се избегне повторението на имена. Ако базата от данни се използва само за този форум, можете да не въвеждате нищо в това поле. 10. Са данните на администратора на форума. Тук създавате вашия администраторски акаунт. 11. Когато всичко е готово продължаваме напред. Натиснете Proceed, след това Click here to continue и накрая Click here to finish. Честито вече имате инсталиран Invision Power Board. В тази тема ще се коментира всичко свързано Invision Power Board (IPB) Mods, skins, graphics & tools. Ето няколко полезни сайтове: http://www.ibresource.ru/ http://invisionize.com/index.php http://www.dscripting.com/ Официалният сайт на форума: http://www.invisionboard.com/ Българският IPB портал: http://forum.invisionbg.info/ Автор: Росен Христов Теодосиев (Bathory)

По голямо основание от това не мога да ти дам: http://dokkpbdp.mvr.bg/Video/

Едва ли не всички си мислят, че на 1 януари всичко свършва…то почти нищо няма да усетим…големия тръс ще бъде 2009 г., когато сменяме лева с еврото. Тогава, ако хляба струва 1 лев, то ще стане 1 евро, месото от 6 лева в 6 евро, а заплатите от 500 лева ще станат 250 евро. Това ще е проблем За бягането и оставането в ЕС – както винаги казвам. „…при първата дадена възможност заминавам…нямал съм останал съм…” Така, че и както каза Дачо, който иска става човек – другите си го заслужават!

Да, бях чел някъде подобни неща. За заимстването...ами честно казано не се учудвам, даже така ми звучи по правдоподобно.