Ето малко за този вид растения в България:
Многогодишните тревисти растения, които улавят насекоми или други дребни животни и ги използват като допълнителен източник за храна, се наричат насекомоядни растения (растения хищници, карниворни растения). Познати са около 500 вида от различни семейства. В България се срещат само 5 вида от 2 семейства: кръголистна росянка (сем. Росянкови), обикновена петлюга и 3 вида мехурка (сем. Мехуркови). Преди пресушаването на Драгоманското блато в него растяла алдрованда (сем. Росянкови).
Кръглолистната росянка расте в торфища и мочурливи торфени ливади при около 1500 - 2000 т надм. вие. Тя е дребно (височина 15 ст), общо червеникаво обагрено растение. Листата са в розетка, със закръглена петура — зелена с пурпурночервени жлезисти власинки по горната повърхност. Цветовете са бели, дребни, във връхно съцветие.
Плодът е кутийка с множество светложълтеникави семена. Цъфти през лятото. Жлезистите власинки отделят капки слуз, които блестят като роса и така привличат насекоми , които се залепват към власинките, като кацнат. Постепенно съседните власинки се наклоняват и след 10 — 30 min се извива и петурата. Така насекомото жертва е хванато здраво. Жлезистите власинки отделят ензими, които го смилат, всмукват хранителните вещества и след няколко дни растението отново е готово за „лов". Още Ч. Дарвин е установява, че росянката отделя ензими, които разграждат белтъци (не само насекомо, но също късче месо или яйце).
Обикновената петлюга се среща из мечурища и торфища из по-високите части на планините. Листата са в розетка, без дръжка; те са жълтеникави и по горната повърхност имат малки жлези. Цветът е синьо-виолетов и е на дълга дръжка.
Видовете мехурка се срещат в блата и езера, в рибовъдни басейни. Най-разпространена е обикновената мехурка. Растението е потопено изцяло във водата и над нея стърчат само цветовете, които са жълти. Листата са с петура, разделена на нишковидни дялове. Някои от дяловете образуват „капани” – мехчета, всяко с капаче, което се отваря само на вътре. Капачето има чувствителни власинки, които, като се докоснат от дребни водни животни, отварят мехчето и животното се всмуква в него. Ако се разгледа растението, по не смлените остатъци може да се разбере колко са хванати и кой мехчета са изиграли ролята на капани.