Изворите сочат, че по това време нашите пристанища са били посещавани и от много чужди кораби — дубровнишки, хърватски, венециански, генуезки и др. Това свидетелства както за интензивен търговски обмен и а взаимно уважаващи се равностойни търговски партньори, но и за наличие на определена морска политика на българската държава. Това, че Иван Асен II изпраща към Константинопол 25—30 галери, както свидетелстват историческите източници, означава, че България е притежавала най-модерни за времето си кораби и достатъчно опитни морски кадри за воденето им към близки и далечни брегове. Изображение на българска галера има намерено в църквата „Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново. За формата на българския транспортен кораб може да се съди от нарисувания в Боянската църква плавателен съд, близък по конструкция до кръглите кораби, познати под названието неф.
На тази рисунка корабът е даден с високо приповдигната кърма, която е украсена с войнски щитове. Формата й се доближава силно до тази на нефа, но по маниера да се поставят щитове се съди, че това е друг тип плавателен съд. Това по-скоро е присъщо на норманските кораби и на кога, отколкото на нефа. Ако приемем за достоверен периодът на рисуване на стенописите в Боянската църква (към края на ХШ век), то по това време, нефът от средиземноморския басейн се е строял двумачтов, изобразеният на рисунката кораб е едномачтов. Управлението на нефа е ставало с кормилни кърмови гребла, а на изобразения кораб такива няма! Художникът в никакъв случай не би изпуснал такъв характерен признак, след като всички останали детайли са предадени много точно и с добро познаване на корабната архитектура. Това означава, че управлението на кораба е било с рул и че изобразеният плавателен съд не е неф, а ранен български вариант на ког или чисто самобитен български търговски кораб, с който нашите търговци и мореплаватели са плавали не само по Черно, но и по Средиземно море. За това свидетелстват оживените търговски връзки на българската държава с Венеция и Генуа през този период, а така също и достигнатите до нашия дни летописи, в които се сочи, че през 1374 и 1376 г. византийските владетели са искали морска помощ от българските царе.