Р. Теодосиев

Виртуална химична лаборатория Виш тук може да има нещо интересно.....

Честит и от мен!

И аз съм на същото мнение! Има прекалено много хуманност в този свят на насилие.... Тя гледа само от страната на това, че не всеки може да се пребори със собствената си съвест....

Каква е тази невидима граница която седи между човека който е извършил това престъпление и този който не е....? Каква е разликата? Всички казват "...веднъж прекрачиш ли линията няма връщане на зат...? От извършения грях сигорно, но психически се овреждаш ли...? По време на война това е неща наложащо и никой не те съди освен собствената ти съвест, но това е друга тема във философията.

ISS Mir Droga mleczna Mars И още много...

Ето снимка от Аполо 11 И тук има много снимки от и за луната.... http://www.astro.czuby.net/photos/Ksiezyc_(55)/

От втората световна война започна да си създава прекалено много врагове, че сега дори и от собствената си сянка ги е страх....

Ако намеря нещо в нета ще го сложа тук. Никой няма да седне да ти напише темата! П.С. Както каза един приятел оня ден "баба му да не е търсила във форума...."

Да се съдят убииствата по време на война е все едно да се дават глоби на рали състезание.... Не всички който убиват или извършат убииство са болни...животните убиват по много причини....дървесния паяк убива майка си когато се роди, а много други братята си за да яде и така нататък, но ние не сме животни така, че това не е точно за нас, но винаги има нещо животинско у всеки...

Ами тук във форума! Ако имаш нещо друго конкретно може да направиш отделна тема за това. Може и ICQ, но нямам много свободно време за това....

Цялата работа не е за саревноваване, а просто ние в българия толкова ли сме некадърни, че да не може да си направим подобно нещо? Сега за един форум....има 12234 вида форума и сайта така, че това не мисля, че имаше някакъв смисъл. Ние се мъчим да помагаме, а не да се състезаваме и започнахме от под 40 потребителя наден, а сега не падаме под 200. Това не е състезание. Даже мислим и реклами да не слагаме дори и 1000 да влизат на ден искаме да е удобно на потребителите и което зависи от нас ние го правим!

1941 On the first day of the war, 28 submarines of the U. S. Asiatic Fleet were in defensive positions around the Philippines. More submarines than the entire German U-boat fleet at the beginning of World War I; indeed, more submarines than had ever been assembled for one battle at the same time. They might as well have been in San Diego. For the losing three-week Philippine campaign, with potential targets including seventy-six loaded transports and supply ships, the Americans averaged only two attacks per submarine, and sank only three Japanese ships. Only one American submarine was lost. That is not meant as a compliment. Pre-war training had emphasized caution: "It is bad practice and is contrary to submarine doctrine," noted an official report of 1941, "to conduct an attack at periscope depth when aircraft are known to be in the vicinity." Of more significance: problems with torpedo supply, and design. As for supply: 1941 torpedo production was limited to 60 a month. For all of 1942, even with a war well underway, total production was 2,382. Submarine commanders, already too cautious, were cautioned not to waste their precious ammunition. For the year, they shot 2,010. As for design: the Americans, British, Russians and Germans all had similar problems with their torpedoes. The depth settings were wrong; the fuses were inadequate; the torpedoes did not explode on contact. Example: during one period in 1940, U-boats launched four attacks on a battleship, 14 on cruisers, ten on destroyers, and ten on transports – with one transport sunk. The leading U-boat ace complained, "I cannot be expected to fight with a dummy rifle." In all navies, senior management did not give credence to reports coming in from the fleet. The submariners themselves – who, after all, had the most to gain, or lose – continued to complain until someone took notice, or conducted their own indisputable tests. Amazing to note: some of these problems were hold-overs from World War I, and others were well known – but not well dealt-with – in the 1930s. The German problems were resolved toward the end of 1940. As for the U. S. Navy: before the problems had been discovered, and fixed, an effort which took the first two years of the war, almost 4,000 torpedoes had been fired against the enemy – with marginal results. On one patrol "Halibut" fired 23 torpedoes; only one exploded (although one of the targets was sunk when the torpedo punched a hole through rusting hull plates). The U. S. score for all of 1942, 180 ships, 725,000 tons (about equal to a monthly U-boat total). The Japanese replaced 635,000 tons in the same period. As far as the undersea forces were concerned, it looked like it was going to be a long war. 1942 Japan began construction of the 5,223-ton I-400 class of submarine aircraft carrier, each of which carried three dive-bomber seaplanes. Designed for attacks against the Panama Canal and the West Coast of the United States. Twelve were planned; only two were built, and did not see any useful service. Japanese submarines also made some attacks on the West Coast, lobbing shells at Santa Monica, California, and Astoria, Oregon. The attacks had minor effect, although Radio Tokyo gloated, "Americans know that the submarine shelling of the Pacific coast was a warning to the nation that the paradise created by George Washington is on the verge of destruction." 1942 Doenitz had hoped to send a blitzkrieg of U-boats against the East Coast of America, but Hitler, fearful of an Allied invasion of Norway, forced him to keep most of his assets closer to home. Nonetheless, he managed to get five long-range cruisers into position in January – where they found the whole coastline lit up like Times Square on New Year's Eve: no blackouts, all navigational aids aiding, all ships sailing with full navigational lights. It was high tourist season in Miami and the war was 3000 miles away; the northward-flowing Gulf Stream just a few miles offshore kept southward-bound ships close inshore, nicely silhouetted against a glowing Florida skyline. The score for two and a half months in American coastal waters: 98 ships. Coastal communities did not go under blackout until April. 1942 The "Battle of the Atlantic" began in July, and continued for eleven months; the U-boats scored some 712 merchant victims. Ships were being sunk at more than twice the replacement rate, and new U-boats were joining the fleet at a rate of about one a day. Also in July, the Germans began deployment of a mid-ocean filling station. The Type XIV boat had a capacity for 700 tons of fuel and other supplies, rather than armaments. Dubbed the "Milk Cow," one could keep a dozen Type VII at sea for another month, or five Type IX for two months. 1942 On September 13, in what may be the most spectacular – albeit unplanned – submarine event of all time, the Japanese I-19 launched a spread of six torpedoes at the aircraft carrier "Wasp." Three hit, sinking the ship. The others continued running for twelve miles, into another task group, where one caused fatal damage to the destroyer "O'Brien" and other send the battleship "North Carolina" to the shipyard for two months. The sixth cruised on, into the unknown. 1942 Technological advances such as improved radar, the radar altimeter, the aircraft searchlight, and effective air-dropped depth charges began to enter the force. Before long, aircraft were accounting for 50 percent of all U-boat sinkings. 1942 By the end of the year, with the U-boat fleet clearly in trouble, Hitler authorized the design of a fully combat-capable Walter-cycle 1,600 ton U-boat, designated Type XVIII. Two prototypes were ordered. However, it was soon obvious that there was not enough time – or money – to turn this dream into reality. The design was converted into a conventionally-powered submarine – diesel on the surface, batteries for submerged running – and the rather large space intended for storage of the Perhydrol was given over to an extra-large bank of batteries. Two classes were ordered: the 1,600-ton Type XXI, and a coastal version, the 230-ton XXIII. Type XXI had only half the range of the comparable Type IX, could manage bursts of 17 knots underwater (compared with 7 knots), dive to almost 1,000 feet (300 feet deeper), and remain totally submerged at economical creep speed for 11 days. With a sophisticated fire control system the Type XXI could launch an attack from a depth of 150 feet. Type XXIII had twice the submerged speed and five times the underwater endurance of the small pre-war Type II. However, combat effectiveness was severely limited: two torpedoes, no reloads. All other submarine construction was quickly phased out in favor of Type XXI and Type XXIII. 1943 Hoping to hide existing U-boats from the increasingly devastating air patrols, Germany perfected an idea that had been kicking around for a long time: use of a breathing tube to allow running on diesel power just below the surface, thus also keeping the batteries fully charged. They dubbed it the "snorkel." It was not a perfect solution: the tube could break if the boat was going too fast; the ball-float at the top would close if a wave passed over, thus shifting engine suction to the interior of the boat and occasionally popping a few eardrums. The snorkel also left a visible wake, and returned a pretty good radar blip. But it helped. 1943 The Germans underestimated the industrial capacity of the United States. The prediction against which "Tonnage War" was by then being waged was that the 1943 ship-production of Great Britain and the U. S. together would be less than 8 million tons. The U. S. alone launched more than double that figure. The Germans also underestimated the ability of the Allies to develop and implement highly-effective anti submarine weapons and tactics. During the year, the U. S. Navy established anti-submarine "Hunter-Killer" groups, centered on the small, "Jeep" carrier. Long-range aircraft, such as the B-24 adapted for anti-submarine efforts, went into service. Among other efforts, they put an end to the "Milk Cow." The rendezvous were too easy to spot by air patrol. Of nine Type XIV in service in June, 1943, seven had been sunk by August. Also operational: the "hedgehog" – so-called because the array of twenty-four 65-pound projectiles looked like the bristles of a porcupine. Launched 230 yards in front of the surface warship, the projectiles would cover a 100-foot circle, and explode on contact. The wepaon proved to be highly effective. By the end of May, 1943, the Germans had clearly lost the Battle of the Atlantic. In that month alone, 41 U-boats were sunk – 25 percent of current operational strength. Things got worse: in the last four months of the year, almost 5,000 ships sailed in Atlantic convoys; nine were lost. Sixty-two U-boats were destroyed. 1944 In June, a Hunter-Killer group became the first American force to capture an enemy warship on the high seas since the War of 1812. The Type IX boat, U-505, was forced to the surface by depth charges; quick action by a boarding party saved the boat from being scuttled by the crew. U-505 is now a permanent exhibit at Chicago's Museum of Science and Industry. In a small quirk of fate, it is only several dozen miles from the wreckage of the World War I UC-97. The captured U-505 and the American jeep carrier, "Guadalcanal." 1944 In a reprise of the "Deutschland" efforts of World War I to move high-priority cargo through the blockade, the Japanese cargo-carrying I-52 (356 feet long, cruising range of 27,000 miles at 12 knots) was sent from Indonesia with a cargo of ruber, tin, opium, quinine, tungsten, molybdenum and 2 metric tons of gold bullion, bound for Nazi-occupied France. Allied radio intercepts had pin-pointed a mid-ocean rendezvous with U-530, to transfer a coast pilot, a radar technician and some new radar equipment to assist I-52 in running the Allied gauntlet. Sunk on June 23, 1944, by an aircraft from the jeep-carrier USS BOGUE, I-52 was discovered in May, 1995 -- lying under 17,000 feet of water. 1944 The American verison of code-breaking, dubbed the "Pacific Ultra," allowed the fleet to plot Japanese merchant convoys in advance – no need for long open-ocean hunting expeditions. U. S. submarine production was scaled back radically early in the year – the already-existing submarine force was running out of targets. With perhaps 140 submarines operating in the Pacific, the U. S. Navy submarines sank more than 600 Japanese ships, 2.7 million tons – more than for the years 1941, 1942 and 1943 combined. As the targets disappeared, many submarines were assigned to picket duty to rescue downed aviators making B-29 raids on Japan, or anyone else who happened along. A total of 540 were hauled aboard – including the youngest pilot in the U. S. Navy, Lt(jg) George Bush. 1944 Japan fielded the "Kaiten" suicide torpedo, incorporating elements of the 24-inch, 40-knot version of the "Long Lance" with a control compartment into which the pilot was locked. Range: not more than five hours, no matter what. "Kaiten" were carried into battle by I-class submarines; the record is ambiguous. A fairly large number of "Kaiten" were sent into action; one American tanker and a small landing ship were sunk, perhaps also a destroyer escort, and two transports were damaged One model of the "Kaiten" sucide torpedo 1944 Germany, also pursuing weapons of desperation, developed a two-man, two-torpedo midget submarine, the "Seehund." Thirty-nine feet long, fifteen tons, "Seehund" could dive to 165 feet with a surface range of 120 miles at 8 knots, or 250 miles at 5 knots; submerged, 20 miles at 5 knots, 60 miles at 3 knots. At least 268 had been built and were ready for service when the war ended in May, 1945. 1944 To minimize the effect of Allied bombing, the late-war Type XXI boats were built in virtually complete sections at scattered locations, and transported by barge to assembly yards. Note the "figure 8" cross section of the pressure hull. The lower section was initially intended for storage of hydrogen peroxide for a Walter powerplant; it became, instead, the compartment for the enlarged battery capacity that gave these boats the nickname "Electroboot." 1944 The largest ship ever sunk by a submarine: the brand-new aircraft carrier "Shinano," 71,890 tons, November 28, by the U. S. submarine "Archerfish." 1945 The first Type XXIII went on war patrol in February. By the end of the European war – May 7 – six were in service, 53 were in the water, and 900 were under construction or on order. The first Type XXI, U-2511, left Hamburg on war patrol on April 30; when she returned home to surrender, 30 Type XXI were in shakedown and training, 121 were in the water and another 1000 were under construction or on order. U-3008, one of only two Type XXI U-boats to make a wartime patrol – albeit brief, as the war ended en route. For some, the war ended too soon. With more hope than sense, Germany had more than 1,900 Type XXI and Type XXIII under construction or on order on the last day of the European war. 1945 Germany's largest U-boat, the 1,700 ton Type XB minelayer U-234 – was at sea when the war ended, and surrendered in mid-ocean to an American destroyer escort. Her original destination had been Japan; her cargo included two complete ME-262 jet fighters (disassembled in crates, but with complete technical data) and 550 kilograms of Uranium 235 (or Uranium oxide -- sources differ), packed in lead containers. The reason the uranium was being sent to Japan has never been determined – or, at least, revealed. 1945 SCORECARD GERMANY U-boats claimed 14.4 million tons, but Germany lost 821 U-boats. Allied aircraft were responsible for (or directly involved in) the loss of 433; surface ships, 252; mines, 34; accidents 45, submarines 25 (only one of which happened when both hunter and victim were submerged); unknown, 15, scuttled by their own crews, 14; interned in neutral ports, 2; sunk by shore battery, 1. UNITED STATES: American submarines sank at least 1300 Japanese ships, 5.3 million tons, including one battleship, eight carriers, eleven cruisers and 180 smaller warships. The U. S. Navy lost 52 boats; 22 percent of the submarine personnel who went on patrol did not return. It was the highest casualty rate of any branch of service– but not as high as that of the German submarine force, which lost an astonishing 630 men out of every 1,000 who served in the U-boat fleet. SOVIET RUSSIA: The Soviets started the war with the largest submarine fleet: 218. They added 54 and lost 109. They did not have much impact on the course of the war. However, S-13 was credited with the single greatest disaster in maritime history: the 1945 sinking of the German liner "Wilhelm Gustloff," engaged in an effort to get German soldiers out of the path of the advancing Red Army. There may have been more than 8,000 troops and civilians aboard; fewer than 1,000 were rescued. JAPAN: Japanese submarines had great success early in the war, especially in the Indian Ocean area. However, the tide of battle began to turn with the Allied invasion of Guadalcanal in August, 1942, and Japanese submarines were pulled off combat duty and assigned to carry vital supplies to beleaguered troops or to pull troops out of failing campaigns. The Japanese built submarine landing ships; the Japanese Army built twenty eight cargo submarines. Japanese submarines scored a few important victories – the carriers "Yorktown" and "Wasp," and the last American surface warship sunk, the cruiser "Indianapolis" in late July, 1945; overall, however, they sank only about one-fifth as many ships as did the American submarine force. On the last day of the Pacific war, Japan had only 33 submarines in commission (excluding midgets), seven of which were in the training command. Except for the midgets, the submarine force had become irrelevant. With more desperation than hope, the Japanese launched a massive building program of suicide and midget submarines. Here, eighty-four midgets, of four different designs, are huddled in drydock, October, 1945. 1945 Just as with WWI, there was only one verified German submarine atrocity. In March, 1944, a U-boat commander, on his first combat mission, ordered his crew to kill all survivors of "Peleos" and try to pulverize all floating wreckage with hand-grenades. His motive: to hide the sinking from patrolling aircraft and thus conceal his own presence in the area. He, and two of his officers (who claimed they were only "following orders") were convicted and executed. 1945 Karl Doenitz, who started the war as commander of submarines, became Navy Chief of Staff in January, 1943, and ended the war as Hitler's chosen successor as Chief of State – even though he had never been a member of the Nazi Party. Hitler committed suicide on April 30; Doenitz assumed command on May 1 – and issued "cease fire" orders on May 3. The 1945 Nuremberg War Crimes tribunal brought Doenitz up on charges, especially for "breeches of the international law of submarine warfare" for authorizing and encouraging unrestricted operations. The best witness in his defense: U. S. Admiral Chester Nimitz, who acknowledged that the United States Navy had authorized unrestricted operations against Japan, throughout the Pacific ocean area, from the first days of the war. Nonetheless, Doenitz was sentenced to ten years imprisonment for being "fully prepared to wage war" – a specious charge, in the eyes of most observers; any military force should always be thus prepared. Most observers believed that he was being tried as a stand-in for the unavailable Adolph Hitler. 1945 The U. S. Navy took two Type XXI and a handful of Japanese boats for study, and applied some lessons-learned to a fleet upgrade dubbed "Greater Underwater Propulsive Power" (GUPPY). Fifty-two boats were modified: snorkels were added, guns removed, the superstructures streamlined, and battery-power greatly increased. Another nineteen boats received some improvements. The net result: greatly increased underwater speed and endurance. 1946 Dr. Philip Abelson proposed a marriage of the Walter hull form with a nuclear power plant. The Navy detailed eight engineers to the home of the Atomic Bomb, Oak Ridge, Tennessee, to see what might be developed. 1947 Testing some newly-discovered peculiarities concerning the transmission of sound in the open ocean, a U. S. submarine was able to detect a destroyer at a distance of 105 miles and hear depth-charges exploding 600 miles away. This, and other research, led to the development of a deep-ocean array of hydrophones called SOSUS. One of the earliest installations could detect a snorkeling submarine at 500 miles. 1948 The U. S. Navy began experimenting with submarine-launched missiles, starting with a copy of the German V-1 buzz bomb. Loon was tracked by radar and command-controlled from the submarine. However, erection of the launching ramp and preparation of the missile kept the submarine on the surface for five minutes; therefore, a hand-off control system was developed, whereby another submarine, 80 miles downrange, could take over for the last 55 miles of missile flight. 1950 The Soviet Union moved to regain status as operator of the world's largest submarine fleet: over the following eight years, they built 235 "Whiskey" class, using the Type XXI as a template. 1950 "Pickerel" ran from Hong Kong to Pearl Harbor – twenty-one days, 5,194 miles, on snorkel. 1950 One of the officers detailed to Oak Ridge in 1946 assumed control of the Navy nuclear propulsion program (and kept control, until finally retired in 1982). Captain Rickover was a submariner and an engineer, with a passion for safety and an obsession for control. He was brilliant, and difficult – and made nuclear power a reality, not just in submarines, but in many major surface warships as well. He also well-understood the role of the Congress in procurement decisions; his friends on Capitol Hill ensured Rickover's professional standing by assisting in a series of promotions, eventually to the four-star rank of admiral. 1952 "Tang," the first of the post-war U. S. submarines, set an American depth record, 713 feet. 1953 The next generation sub-launched missile was "Regulus I," able to carry a 3,000 pound nuclear warhead for five hundred miles. The missile hangar on "Grayback," SSG-574, could house two "Regulus I" missiles and was integrated into the hull. When "Regulus" was overtaken by later developments, the hangar became a compartment for clandestine amphibious assault troops. 1953 The U. S. Navy began operation of a fast-submarine test bed, the 203-foot "Albacore." The hull form was similar to that of an airship; the boat went through five experimental configurations; in the first, she demonstrated underwater speeds of 26 knots. The successful hull-form was applied to the last class of U. S. diesel boats, "Barbel," 1959, (shown here) and to the "Skipjack" nuclear class, 1959. Testing completed, "Albacore" was retired to a public park near Portsmouth, NH -- towed in along a ditch dug for the purpose, which was then filled in. These photos -- courtesy of Robert Marble -- show "Albacore" in place, but not yet dressed for company. 1954 The first nuclear-powered submarine went to sea: the 323-foot, 3,674-ton "Nautilus." Surface speed 18 knots, 23 knots submerged. On her shakedown cruise, she steamed 1,381 miles from New London to San Juan, Puerto Rico – submerged all the way at an average speed of 15 knots. She was so fast that, on her first exercise with an ASW force, she outran the homing torpedoes. Note the use of the term, "steamed." The nuclear plant finally made a steam-powered submarine practical: the reactor generates heat that turns water into steam to drive the turbine. Two different reactor configurations were proposed: one used pressurized water to transfer heat from the reactor to the steam plant, the other used a liquid sodium potassium alloy. Rickover built one of each; the first was installed in "Nautilus," the other in the second nuclear boat, "Seawolf," where it proved to be difficult to maintain and not as effective as the "Nautilus" plant. It was replaced a few years later. The Walter hull-form ancestry is clearly shown in this 1985 post-retirement photo (while "Nautilus" was being taken to a memorial berth at Groton, Connecticut). 1955 The U. S. Navy experimented with various propulsion systems, including so-called "closed circuit" engines that did not require access to atmospheric oxygen. However, development of the nuclear power-plant tended to put other technologies on the shelf – at least, in the United States. The development of closed-circuit systems has continued, especially in some European navies seeking a lower-cost alternative to nuclear power. The 49-foot-long X-1 tested a closed-circuit diesel-hydrogen peroxide plant, which exploded in May 1957 and was removed. 1955 Based on hard experience with the Japanese "kamikaze" suicide aircraft, the U. S. Navy developed a prototype nuclear-powered radar-picket submarine. At 447 feet and 5,963 tons, "Triton" was the largest U. S. submarine to date, but by the time she was in commission, in 1959, advances in airborne detection systems had rendered her intended mission unnecessary. She became the first nuclear boat to be retired, 1969. 1956 The German V-2 rocket became the U.S. Air Force "Jupiter" missile; although exceeding large, at least one scheme was proposed to mount four V-2s in a submarine. However, timely development of the "Polaris" missile permitted sixteen on a boat. The V-2 -- a 46-foot long, 5.5 foot diameter (12 feet across the fins),12.46-ton missile fueled by liquid oxygen and alcohol – on a submarine? Well, no. The A-1 "Polaris" – solid-fuel, compact (28 feet and 4.6 feet), range 1,200 miles – was ready for deployment by 1960. An A-2 version, 1,500 miles, entered service in 1962, followed a year later by the 2,500 mile A-3, all of which could fit in the same launch tubes. Here, tube hatches open on "Sam Rayburn," SSBN-635 – one of 41 U. S. ballistic missile submarines built between 1960 and 1968. 1958 The Soviet Union fielded their first nuclear powered submarine. They gained a head start by following, stealing from, and copying, the Americans. Five years into their program, the Soviets had 24 nuclear boats in three classes, all with the same reactor. Unfortunately – for submarine crews – the Soviets had copied what they saw, but apparently did not understand the underlying problems which could be associated with the use of nuclear power. There are rumors that entire crews of early Soviet boats may later have died from radiation poisoning. 1959 The first submarine to utilize the potential of both the nuclear powerplant and the high-speed "Albacore" hull was "Skipjack" – officially rated at 29 knots, submerged. 1960 "Triton" completed the first submerged circumnavigation of the globe: 36,014 miles in eighty-four days. "Triton," SSN 586 1963 The U. S. Navy has lost two nuclear submarines, to accident. The first was "Thresher," on April 10, 1963. After two years in commission, the boat had just come out of a shipyard availability and was on sea trials when something went wrong – perhaps the rupture of a section of piping, no one knows for certain. "Thresher" sank in some 8,300 feet, taking 128 crew members with her. The boat had an operational depth of 1,300 feet – more than any other U. S. submarine class to that date – but clearly the hull would have passed "crush depth" well before hitting bottom. At least two things came out of this accident. The first: the entire design was scoured, looking for any possible defects; they were corrected in all boats of the class then under construction. The second: in recognition of the fact that the U. S. had no viable method for rescuing trapped submariners at any depth below a few hundred feet. Thus was developed the Deep Submergence Rescue Vehicle (DSRV), to assist any submarine that bottomed short of crush depth The DSRV is air-transportable, able to mate with and remove crew from U. S. submarines to a depth of at least 5,000 feet. Two were built; neither has ever been needed. The accident also spurred the adoption of an individual escape suit, the "Steinke Hood," designed and tested in 1961 by a junior officer, Harris Steinke. While this would have been of little use to "Thresher" crew, it has been demonstrated to an open-ocean depth of 318 feet. 1965 "Albacore" was reported to have set an underwater speed record of 33 knots, although the "official" speed is posted as 25 knots. 1968 The second U. S. nuclear submarine lost: USS SCORPION (SSN-589), possibly the victim of one of her own torpedoes, May 22. The accident may have been monitored by the then-secret SOSUS sound arrays planted on the ocean bottom. 1968 A Soviet "November" class nuclear submarine surprised the U. S. Navy by keeping up with a 31-knot high-speed task force led by the nuclear-powered aircraft carrier "Enterprise." Spooked by the "November" surprise, the U. S. Navy developed a new class of fast attack boats, "Los Angeles." The class had some teething problems, but the 62 boats in the class demonstrated respectable performance, with submerged speed in excess of 30 knots. USS LOS ANGELES, SSN 688. 1971 The C-3 missile, "Poseidon," with multiple independently-targeted warheads, went to sea. 1972 Development was underway on the next generation submarine-launched ballistic missile, "Trident," C-4. With twice the range of the C-3, a C-4 equipped submarine could launch at the most logical targets in the Cold War world while sitting in New York harbor. The United States would no longer be required to maintain overseas submarine bases in Scotland, Spain, and Guam; in truth, those bases were closed when the C-4 became operational. The C-4 missile first flew in January, 1977. The C-4 did pose some problems for the people who design submarines. Too large to fit in any extant sub design, "Trident" required a new, very large class of submarine: "Ohio," 560 feet long, 42 feet wide, 16,674 tons. USS OHIO, SSBN 726. Eighteen have been built. The first entered service in 1981. 1974 The American Central Intelligence Agency (CIA) attempted to raise a Soviet GOLF-class Soviet diesel-powered boat, K-129 (which sank in 1968) -- under cover of a deep-ocean mineral recovery effort using a ship built for the purpose, the "Glomar Explorer." In the event -- code name "Project Jennifer" -- the sub apparently broke apart and the back half fell back to the bottom. 1982 During the Falklands War, two British ASW carriers, more than a dozen other surface warships, five submarines (four of them nuclear) and a gaggle of patrolling aircraft were occupied – almost paralyzed – in protecting the force against two badly maintained, poorly manned Argentine submarines – one, a post-World War II Guppy and the other an eight-year old German boat that, in the end, had nil effect upon the war. The predictions of Fulton – and Admiral Dewey – as valid as ever. However – be not deceived by this comic-opera vignette: the submarine war, on the other side, was deadly serious business. The British submarine "Conqueror" sank the World War II-vintage Argentine cruiser "Belgrano" (ex- USS Phoenix) with two World War II-vintage torpedoes; 368 sailors were killed. 1982 Planning began for the next-generation American attack submarine: "Seawolf," SSN-21. The hull number was adjusted – the next in the series would have been 774 – to celebrate "Seawolf" as the "submarine of the 21st Century." Size: 353 feet, 40 foot diameter, 8,000 tons – and with the most sophisticated systems imaginable. Top speed: probably in excess of 35 knots. According to one program manager, when underway at quiet speed, "Seawolf" would be as quiet as a "Los Angeles" boat sitting at the pier. Quiet speed may be in excess of 20 knots. 1986 On October 6, a Soviet YANKEE-Class nuclear-powered missile boat, K-291 sanks in Atlantic, 680 miles northeast of Bermuda, from an explosion in a missile tube. 1989 Soviet submarine "Komsomolets" sank in the Norwegian sea. Most of the crew were able to abandon ship; 34 of them died – from hypothermia, heart failure or drowning while waiting for rescue in the frigid waters. This accident prompted the Russians to develop individual escape-survival suits (designated SSP), rated to a depth of 328 feet, and led the U. S. Navy to adopt the Mark 10 British-designed Submarine Escape Immersion Module (SEIE). This provides individual full-body thermal protection, and has been tested to 600 feet. 1994 Shown below: photos of Russian submarines during the Summer of 1994. Top: a Delta III-class nuclear-powered ballistic missile boat; below, a Victor III-class nuclear-powered attack submarine. 1997 "Seawolf" joins the fleet. 1997 In preparation for development of the next submarine class ("Virginia"), the U. S. Navy elected to create a one-fourth scale, unmanned, submarine, to test new and emerging technologies before they are committed to full-scale ships. Designated the Large Scale Vehicle (LSV) 2 and named after a species of trout, "Cutthroat," the 111-foot boat is scheduled for delivery to the Navy in the Spring of 2001. 2000 The U.S. Navy is testing "Avenger," a 65-ft mini-sub with a closed-cycle engine powered by diesel fuel and liquid oxygen. Intended for use by the SEALs -- the Navy's clandestine amphibious assault teams -- "Avenger" can carry 18 troops and a crew of 6. 2000 The Russian missile attack submarine "Kursk" K-141 sank while on maneuvers in the Barents Sea. Placed in service in 1995, the 510-foot Oscar II-class "Kursk" had a surface displacement of 14,700 tons and speed in excess of 30 knots. On August 12, the sound of at least two explosions were picked up by The Norwegian Seismic Service and five other ships operating in the area – including two American and one British submarine shadowing the exercises. The actual cause of the accident is unknown, although "Kursk" had radioed for permission to launch an exercise torpedo about an hour and a half earlier. "Kursk" went down in about 350 feet of water with 118 men. Although the boat was equipped with several escape systems – including individual escape-survival suits – none were used. Efforts to reach "Kursk" were hampered by weather, but upon inspection, authorities determined that there probably had not been any survivors. Initial reports of tapping from inside may have been accurate -- we now know that there were at least twenty-three survivors . . . for a time. "Kursk" was subsequently raised (except for the immediate bow section, which may contain hair-trigger ordnance) and is being studied. 2000 In this year of the "official" 100th Anniversary of the submarine – dating from the purchase of "Holland" by the U. S. Navy – some 47 nations operate more than 700 submarines, almost three hundred of them nuclear powered. New designs are being pursued in the United States, Germany, Italy, Denmark, Norway, Sweden, and Japan. The submarine appears to be in the best of international health.

Ето евангелието: http://www9.nationalgeographic.com/lostgospel/document.html

Петиция за правата от 1628 год. This is a statement of the objectives of the 1628 English legal reform movement that led to the Civil War and deposing of Charles I in 1649. It expresses many of the ideals that later led to the American Revolution. ----------------------------------------------------------------------- The Petition of Right 1628 The Petition exhibited to his Majesty by the Lords Spiritual and Temporal, and Commons, in this present Parliament assembled, concerning divers Rights and Liberties of the Subjects, with the King's Majesty's royal answer thereunto in full Parliament. To the King's Most Excellent Majesty, Humbly show unto our Sovereign Lord the King, the Lords Spiritual and Temporal, and Commons in Parliament assembles, that whereas it is declared and enacted by a statute made in the time of the reign of King Edward I, commonly called Stratutum de Tellagio non Concedendo, that no tallage or aid shall be laid or levied by the king or his heirs in this realm, without the good will and assent of the archbishops, bishops, earls, barons, knights, burgesses, and other the freemen of the commonalty of this realm; and by authority of parliament holden in the five-and-twentieth year of the reign of King Edward III, it is declared and enacted, that from thenceforth no person should be compelled to make any loans to the king against his will, because such loans were against reason and the franchise of the land; and by other laws of this realm it is provided, that none should be charged by any charge or imposition called a benevolence, nor by such like charge; by which statutes before mentioned, and other the good laws and statutes of this realm, your subjects have inherited this freedom, that they should not be compelled to contribute to any tax, tallage, aid, or other like charge not set by common consent, in parliament. II. Yet nevertheless of late divers commissions directed to sundry commissioners in several counties, with instructions, have issued; by means whereof your people have been in divers places assembled, and required to lend certain sums of money unto your Majesty, and many of them, upon their refusal so to do, have had an oath administered unto them not warrantable by the laws or statutes of this realm, and have been constrained to become bound and make appearance and give utterance before your Privy Council and in other places, and others of them have been therefore imprisoned, confined, and sundry other ways molested and disquieted; and divers other charges have been laid and levied upon your people in several counties by lord lieutenants, deputy lieutenants, commissioners for musters, justices of peace and others, by command or direction from your Majesty, or your Privy Council, against the laws and free custom of the realm. III. And whereas also by the statute called 'The Great Charter of the Liberties of England,' it is declared and enacted, that no freeman may be taken or imprisoned or be disseized of his freehold or liberties, or his free customs, or be outlawed or exiled, or in any manner destroyed, but by the lawful judgment of his peers, or by the law of the land. IV. And in the eight-and-twentieth year of the reign of King Edward III, it was declared and enacted by authority of parliament, that no man, of what estate or condition that he be, should be put out of his land or tenements, nor taken, nor imprisoned, nor disinherited nor put to death without being brought to answer by due process of law. V. Nevertheless, against the tenor of the said statutes, and other the good laws and statutes of your realm to that end provided, divers of your subjects have of late been imprisoned without any cause showed; and when for their deliverance they were brought before your justices by your Majesty's writs of habeas corpus, there to undergo and receive as the court should order, and their keepers commanded to certify the causes of their detainer, no cause was certified, but that they were detained by your Majesty's special command, signified by the lords of your Privy Council, and yet were returned back to several prisons, without being charged with anything to which they might make answer according to the law. VI. And whereas of late great companies of soldiers and mariners have been dispersed into divers counties of the realm, and the inhabitants against their wills have been compelled to receive them into their houses, and there to suffer them to sojourn against the laws and customs of this realm, and to the great grievance and vexation of the people. VII. And whereas also by authority of parliament, in the five-and-twentieth year of the reign of King Edward III, it is declared and enacted, that no man shall be forejudged of life or limb against the form of the Great Charter and the law of the land; and by the said Great Charter and other the laws and statutes of this your realm, no man ought to be adjudged to death but by the laws established in this your realm, either by the customs of the same realm, or by acts of parliament: and whereas no offender of what kind soever is exempted from the proceedings to be used, and punishments to be inflicted by the laws and statutes of this your realm; nevertheless of late time divers commissions under your Majesty's great seal have issued forth, by which certain persons have been assigned and appointed commissioners with power and authority to proceed within the land, according to the justice of martial law, against such soldiers or mariners, or other dissolute persons joining with them, as should commit any murder, robbery, felony, mutiny, or other outrage or misdemeanor whatsoever, and by such summary course and order as is agreeable to martial law, and is used in armies in time of war, to proceed to the trial and condemnation of such offenders, and them to cause to be executed and put to death according to the law martial. VIII. By pretext whereof some of your Majesty's subjects have been by some of the said commissioners put to death, when and where, if by the laws and statutes of the land they had deserved death, by the same laws and statutes also they might, and by no other ought to have been judged and executed. IX. And also sundry grievous offenders, by color thereof claiming an exemption, have escaped the punishments due to them by the laws and statutes of this your realm, by reason that divers of your officers and ministers of justice have unjustly refused or forborne to proceed against such offenders according to the same laws and statutes, upon pretense that the said offenders were punishable only by martial law, and by authority of such commissions as aforesaid; which commissions, and all other of like nature, are wholly and directly contrary to the said laws and statutes of this your realm. X. They do therefore humbly pray your most excellent Majesty, that no man hereafter be compelled to make or yield any gift, loan, benevolence, tax, or such like charge, without common consent by act of parliament; and that none be called to make answer, or take such oath, or to give attendance, or be confined, or otherwise molested or disquieted concerning the same or for refusal thereof; and that no freeman, in any such manner as is before mentioned, be imprisoned or detained; and that your Majesty would be pleased to remove the said soldiers and mariners, and that your people may not be so burdened in time to come; and that the aforesaid commissions, for proceeding by martial law, may be revoked and annulled; and that hereafter no commissions of like nature may issue forth to any person or persons whatsoever to be executed as aforesaid, lest by color of them any of your Majesty's subjects be destroyed or put to death contrary to the laws and franchise of the land. XI. All which they most humbly pray of your most excellent Majesty as their rights and liberties, according to the laws and statutes of this realm; and that your Majesty would also vouchsafe to declare, that the awards, doings, and proceedings, to the prejudice of your people in any of the premises, shall not be drawn hereafter into consequence or example; and that your Majesty would be also graciously pleased, for the further comfort and safety of your people, to declare your royal will and pleasure, that in the things aforesaid all your officers and ministers shall serve you according to the laws and statutes of this realm, as they tender the honor of your Majesty, and the prosperity of this kingdom.

Декларация за независимостта на 13 щата Declaration of Independence [Adopted in Congress 4 July 1776] The Unanimous Declaration of the Thirteen United States of America When, in the course of human events, it becomes necessary for one people to dissolve the political bonds which have connected them with another, and to assume among the powers of the earth, the separate and equal station to which the laws of nature and of nature's God entitle them, a decent respect to the opinions of mankind requires that they should declare the causes which impel them to the separation. We hold these truths to be self-evident, that all men are created equal, that they are endowed by their Creator with certain unalienable rights, that among these are life, liberty and the pursuit of happiness. That to secure these rights, governments are instituted among men, deriving their just powers from the consent of the governed. That whenever any form of government becomes destructive to these ends, it is the right of the people to alter or to abolish it, and to institute new government, laying its foundation on such principles and organizing its powers in such form, as to them shall seem most likely to effect their safety and happiness. Prudence, indeed, will dictate that governments long established should not be changed for light and transient causes; and accordingly all experience hath shown that mankind are more disposed to suffer, while evils are sufferable, than to right themselves by abolishing the forms to which they are accustomed. But when a long train of abuses and usurpations, pursuing invariably the same object evinces a design to reduce them under absolute despotism, it is their right, it is their duty, to throw off such government, and to provide new guards for their future security. -- Such has been the patient sufferance of these colonies; and such is now the necessity which constrains them to alter their former systems of government. The history of the present King of Great Britain is a history of repeated injuries and usurpations, all having in direct object the establishment of an absolute tyranny over these states. To prove this, let facts be submitted to a candid world. He has refused his assent to laws, the most wholesome and necessary for the public good. He has forbidden his governors to pass laws of immediate and pressing importance, unless suspended in their operation till his assent should be obtained; and when so suspended, he has utterly neglected to attend to them. He has refused to pass other laws for the accommodation of large districts of people, unless those people would relinquish the right of representation in the legislature, a right inestimable to them and formidable to tyrants only. He has called together legislative bodies at places unusual, uncomfortable, and distant from the depository of their public records, for the sole purpose of fatiguing them into compliance with his measures. He has dissolved representative houses repeatedly, for opposing with manly firmness his invasions on the rights of the people. He has refused for a long time, after such dissolutions, to cause others to be elected; whereby the legislative powers, incapable of annihilation, have returned to the people at large for their exercise; the state remaining in the meantime exposed to all the dangers of invasion from without, and convulsions within. He has endeavored to prevent the population of these states; for that purpose obstructing the laws for naturalization of foreigners; refusing to pass others to encourage their migration hither, and raising the conditions of new appropriations of lands. He has obstructed the administration of justice, by refusing his assent to laws for establishing judiciary powers. He has made judges dependent on his will alone, for the tenure of their offices, and the amount and payment of their salaries. He has erected a multitude of new offices, and sent hither swarms of officers to harass our people, and eat out their substance. He has kept among us, in times of peace, standing armies without the consent of our legislature. He has affected to render the military independent of and superior to civil power. He has combined with others to subject us to a jurisdiction foreign to our constitution, and unacknowledged by our laws; giving his assent to their acts of pretended legislation: For quartering large bodies of armed troops among us: For protecting them, by mock trial, from punishment for any murders which they should commit on the inhabitants of these states: For cutting off our trade with all parts of the world: For imposing taxes on us without our consent: For depriving us in many cases, of the benefits of trial by jury: For transporting us beyond seas to be tried for pretended offenses: For abolishing the free system of English laws in a neighboring province, establishing therein an arbitrary government, and enlarging its boundaries so as to render it at once an example and fit instrument for introducing the same absolute rule in these colonies: For taking away our charters, abolishing our most valuable laws, and altering fundamentally the forms of our governments: For suspending our own legislatures, and declaring themselves invested with power to legislate for us in all cases whatsoever. He has abdicated government here, by declaring us out of his protection and waging war against us. He has plundered our seas, ravaged our coasts, burned our towns, and destroyed the lives of our people. He is at this time transporting large armies of foreign mercenaries to complete the works of death, desolation and tyranny, already begun with circumstances of cruelty and perfidy scarcely paralleled in the most barbarous ages, and totaly unworth the head of a civilized nation. He has constrained our fellow citizens taken captive on the high seas to bear arms against their country, to become the executioners of their friends and brethren, or to fall themselves by their hands. He has excited domestic insurrections amongst us, and has endeavored to bring on the inhabitants of our frontiers, the merciless Indian savages, whose known rule of warfare, is undistinguished destruction of all ages, sexes and conditions. In every stage of these oppressions we have petitioned for redress in the most humble terms: our repeated petitions have been answered only by repeated injury. A prince, whose character is thus marked by every act which may define a tyrant, is unfit to be the ruler of a free people. Nor have we been wanting in attention to our British brethren. We have warned them from time to time of attempts by their legislature to extend an unwarrantable jurisdiction over us. We have reminded them of the circumstances of our emigration and settlement here. We have appealed to their native justice and magnanimity, and we have conjured them by the ties of our common kindred to disavow these usurpations, which, would inevitably interrupt our connections and correspondence. We must, therefore, acquiesce in the necessity, which denounces our separation, and hold them, as we hold the rest of mankind, enemies in war, in peace friends. We, therefore, the representatives of the United States of America, in General Congress, assembled, appealing to the Supreme Judge of the world for the rectitude of our intentions, do, in the name, and by the authority of the good people of these colonies, solemnly publish and declare, that these united colonies are, and of right ought to be free and independent states; that they are absolved from all allegiance to the British Crown, and that all political connection between them and the state of Great Britain, is and ought to be totally dissolved; and that as free and independent states, they have full power to levey war, conclude peace, contract alliances, establish commerce, and to do all other acts and things which independent states may of right do. And for the support of this declaration, with a firm reliance on the protection of Divine Providence, we mutually pledge to each other our lives, our fortunes and our sacred honor.

Конституция на Съединените Американски Щати І. На български език: Ние, народът на Съединените щати, с цел да образуваме по-съвършен Съюз, да утвърдим справедливостта, да осигурим вътрешното спокойствие, да обезпечим съвместната отбрана, да допринесем за всеобщото благоденствие и да гарантираме благата на свободата за самите нас и за нашите потомци, съставяме и приемаме тази Конституция на Съединените американски щати. ЧЛЕН 1 Параграф 1. Цялата законодателна власт, давана с настоящия документ, принадлежи на Конгреса на Съединените щати, който се състои от Сенат и Камара на представителите. Параграф 2. 1. Камарата на представителите се състои от членове, избирани всеки две години от населението на отделните щати, като избирателите във всеки щат трябва да отговарят на същите изисквания, каквито са установени съответно за избирателите на най-многобройната камара на щатския законодателен орган. 2. Представител не може да стане лице, което не е навършило 21-годишна възраст, което не е било гражданин на Съединените щати в продължение на седем години и което не е гражданин на щата, в който то се избира. 3. Представителите и преките данъци се разпределят между всички щати, които встъпват в този съюз, пропорционално на числеността на населението им, при определянето на която към броя на всички свободни лица, включително онези, които са задължени да служат определен срок, и без да се броят необлаганите с данъци индианци, се прибавят три пети от всички други лица. Действителното преброяване се извършва не по-късно от 3 години след първата сесия на Конгреса на Съединените Щати и всеки 10 години впоследствие съобразно реда, който се определя със закон. Не може да бъде избиран повече от един представител на всеки тридесет хиляди жители, но всеки щат трябва да има поне един представител, а до провеждането на преброяването щата Ню Хампшър ще избира трима представители, Масачусетс - осем, Роуд Айланд и плантациите Провидънс - един, Кънетикът - пет, Ню Йорк - шест, Ню Джързи - четири, Пенсилвания - осем, Делауер - един, Мериленд - шест, ВирДжиния - десет, Пенсилвания - осем, Южна Каролина - пет и Джорджия - трима представители. 4. Когато се появят вакантни места за представителството на някой щат, изпълнителната власт на същия насрочва избори за попълването им. 5. Камарата на представителите избира свой председател и други длъжностни лица и притежава изключителната власт за подвеждане под съдебна отговорност по реда на импийчмънт. Параграф 3. 1. Сенатът на Съединените щати се състои от по двама сенатори от всеки щат, избирани за срок от шест години от законодателният орган на всеки щат; всеки сенатор има един глас. 2. Незабавно след като сенаторите се съберат след първите избори, те се разделят по възможност поравно на три групи. Местата на сенаторите от първата група се освобождават след изтичането на първите две години, местата на сенаторите от втората група - след изтичането на четири години, а местата на сенаторите от третата група - след шест години, така че всеки две години се преизбира една трета от сенаторите; ако вакантни места се появят между сесиите на законодателния орган на който и да е щат в резултат на оставка или по друга причина, изпълнителната власт на щата може да назначи сенатор временно, до следващото свикване на законодателния орган, с което се попълва овакантеното място. 3. Сенатор не може да стане никое лице, което не е навършило тридесетгодишна възраст, не е гражданин на Съединените щати от девет години и не е жител на щата, който го избира, в момента на изборите. 4. Вицепрезидентът на Съединените щати е председател на Сената, но той гласува само в случай, когато гласовете се разделят поравно. 5. Сенатът избира други свои длъжностни лица, както и председател pro tempore, в случаите на отсъствие на вицепрезидента или когато той изпълнява длъжността президент на Съединените щати. 6. Сенатът притежава изключителното право да води всички съдебни процеси по реда на импийчмънт. Заседавайки с тази цел, сенаторите полагат клетва или правят тържествена декларация. Ако подсъдимият е президентът на Съединените щати, председателствува Върховният съдия. Никое лице не може да бъде осъдено без съгласието на две трети от присъствуващите сенатори. 7. Присъдата в случаите на импийчмънт се ограничава до отстраняване от длъжност и лишаване от право за заемане на каквато и да било почетна, отговорна или платена държавна служба в Съединените щати. Но осъденият може да бъде подложен на по-нататъшно съдебно дирене, преследване, осъждане и наказание в съответствие със закона. Параграф 4. 1. Времето, мястото и редът на избиране на сенаторите и представителите се определят във всеки щат от щатското законодателно тяло; но Конгресът може по всяко време със закон да установява или променя подобни правила, с изключение на мястото на избиране на сенаторите. 2. Конгресът се събира не по-рядко от веднъж годишно и сесиите му започват в първия понеделник на месец декември, освен ако със закон не бъде определен друг ден. Параграф 5. 1. Всяка камара сама решава въпросите за изборите, резултатите им и пълномощията на членовете й, като мнозинството във всяка от тях представлява кворум, необходим за работата й, но всяка камара и с по-малък състав може да отсрочва работата си от един за друг ден и може да бъде упълномощавана да настоява отсъствуващите й членове да вземат участие в работата й, като го прави по такъв начин и налага наказания, каквито тя сметне за необходимо. 2.Всяка камара може сама да установява регламента на заседанията си , да наказва членовете си за нарушаване реда и с мнозинство от две-трети да ги изключва от своя състав. 3. Всяка камара води протоколи на заседанията си и периодически ги публикува с изключение на онези раздели, които по нейна преценка изискват секретност; гласуванията "за" и "против" на членовете на всяка камара по един или друг въпрос се отбелязват в протоколите по желанието на една пета от участвуващите. 4. По време на сесията на Конгреса нито една от камарите не може да прекратява работата си за повече от три дни без съгласието на другата или да провежда заседанията си на друго място освен на определеното за местопребиваването на двете камари. Параграф 6. 1. Сенаторите и представителите получават възнаграждение, установено със закон и изплащано от държавната хазна на Съединените щати. Във всички случаи освен държавна измяна, престъпление и нарушение на обществения ред те имат привилегията да не подлежат на арест по време на присъствието им на заседания на съответната камара или по пътя на отиване или връщане от същата; за изказванията или участието им в дебатите в съответната камара те не могат да бъдат разпитвани на никое друго място. 2. Никой сенатор или представител не може по време на мандата му да бъде назначаван на каквато и да било друга гражданска държавна служба на Съединените щати, ако тази длъжност е била създадена или получаваното възнаграждение за която е било увеличено през посочения период; нито едно лице на държавна служба на Съединените щати не може да бъде член на която и да било от камарите, докато заема тази длъжност. Параграф 7. 1. Всички законопроекти за събиране на държавните вземания се внасят от Камарата на представителите, но Сенатът може да прави предложения или да участвува в обсъждането им и да предлага поправки както и по отношение на всички други законопроекти. 2. Всеки законопроект, приет от Камарата на представителите и от Сената, преди да стане закон, трябва да бъде представен на президента на Съединените щати. Ако той одобри законопроекта, го подписва, а ако не го одобри, го връща с възраженията си на камарата, която го е предложила. Камарата вписва поправките в протоколите си и се заема с преразглеждането му. Ако след подобно преразглеждане законопроектът бъде утвърден с две трети от гласовете на камарата, той се изпраща заедно с възраженията на президента в другата камара, която също преразглежда законопроекта, и ако той бъде одобрен с две трети от гласовете й, той става закон. Във всички подобни случаи членовете на двете камари гласуват със "за" или "против", а имената на гласуващите "за" или "против" законопроекта се вписват в протоколите на съответната камара. Ако законопроектът не бъде върнат от президента в продължение на десет дни /без да се броят неделите/ след като му бъде представен, той става закон по същия начин, както при подписването му от президента, освен в случай, че не е върнат на Конгреса поради прекъсване на работата на последния, като в този случай законопроектът не се превръща в закон. 3. Всички постановления, резолюции или решения, за които е необходимо съгласието и на двете камари /освен по въпроса за прекъсване на работата им/, се представят на президента на Съединените щати и преди всеки подобен акт да влезе в сила, той трябва да бъде одобрен от президента; в случай на неодобрение той трябва да бъде наново утвърден с две трети от гласовете в Сената и Камарата на представителите в съответствие с правилата и ограниченията, предписани за приемането на законопроект. Параграф 8. 1. Конгресът има право: 1. да определя и събира данъци, мита, акцизи и такси, да изплаща дългове и да осигурява общата отбрана и благоденствието на Съединените щати, като всички данъци, такси и акцизи трябва да бъдат уеднаквени за цялата територия на Съединените щати; 2. да сключва заеми от името на Съединените щати; 3. да регулира търговията с други държави, между отделните щати и с индианските племена; 4. да установява еднообразни правила за натурализация и еднообразни закони за фалит на цялата територия на Съединените щати; 5. да сече монети, да регулира тяхната стойност, както и стойността на чуждестранните монети, и да установява стандарта за мерки и теглилки; 6. да определя наказания за фалшифициране на ценни книжа и на намиращите се в обръщение монети на Съединените щати; 7. да създава пощенски служби и определя пощенски маршрути; 8. да насърчава прогреса на науките и полезните художествени занаяти, осигурявайки на авторите и изобретателите изключителни права за определен срок върху съответните им произведения и открития; 9. да учредява съдилища, подчинени на Върховния съд; 10. да определя и наказва пиратството и други престъпления, извършени в открито море, както и нарушения на международното право; 11. да обявява война, да издава позволителни за каперство и за репресалии и да установява правила за пленяване на суша и на море; 12. да набира и издържа армия, като предназначените парични средства за тази цел не могат да се отпускат за срок по-дълъг от две години; 13. да осигурява и издържа флота; 14. да издава правила за ръководство и организация на сухопътните и морските сили; 15. да свиква народно опълчение за изпълнение на законите на съю-за , потушаване на въстания и отблъскване на нападение отвън; 16. да осигурява организирането, въоръжаването и обучението на народното опълчение и да осъществява командуването на онази част от него, която се използва на служба на Съединените щати, запазвайки правото на щатите да назначават съответно офицери и да осигуряват обучението на опълчението в съответствие с уставните положения, утвърдени от Конгреса; 17. да упражнява в пълен обем изключителната законодателна власт над окръга /чиято площ не трябва да надхвърля десет квадратни мили/, който ще бъде предоставен от някой от щатите и приет от Конгреса за седалище на правителството на Съединените щати, както и да упражнява същата власт над всички територии, придобити със съгласието на съответните щатски законодателни органи за строителството на укрепления, държавни складове, арсенали, докове и други необходими съоръжения; 18. да издава всички закони, необходими и подходящи за осъществяване както на горепосочените правомощия, така и на всички други правомощия, които настоящата Конституция предоставя на правителството на Съединените щати или на департаментите и длъжностните им лица. Параграф 9. 1. До настъпването на хиляда осемстотин и осма година Конгресът няма да забранява преместването и имигрирането в който и да било от щатите на лица, които те сметнат за уместно да приемат, но имиграцията може да се облага с данък или мито в размер до десет долара на човек. 2. Не се допуска никакво суспендиране на действието на привилегията за неприкосновеността на личността, освен ако това не изискват съображения за обществената безопасност в случай на нападение или въстание. 3. Не могат да се приемат закони за извънсъдебно лишаване от граждански и имуществени права, нито закони с обратно действие. 4. (Изм. с Шестнадесетата поправка) Не се допуска облагане с никакъв поголовен данък или с други преки данъци освен в съответствие с данните от преброяването или с горепосоченото изчисляване на населението. 5. Не могат да се облагат с данъци и мита никакви стоки, изнасяни от който и да било щат. 6. Никакви търговски или данъчни правилници не могат да дават предимства на пристанищата на един щат пред пристанищата на един щат пред пристанищата на друг, нито корабите, тръгващи от или пристигащи в пристанище на някой щат могат да бъдат принуждавани да влизат в друго пристанище, да го напускат или да плащат там такси. 7. Никакви парични суми не могат да бъдат теглени от държавната хазна освен в резултат на отпускане на средства, предвидено със закон, а редовните отчети за приходите и разходите на всички обществени парични средства подлежат на периодично публикуване. 8. Съединените щати не удостояват с никакви благороднически титли и нито едно лице, заемащо платена или почетна държавна служба, не може без съгласието на Конгреса да приема каквито и да било подаръци, възнаграждения, служби или титли от никой крал, княз или чуждестранна държава. Параграф 10. 1. Никой щат няма право да встъпва в договори, съюзи или конфедерации, да издава каперски или репресални разрешителни, да сече монети, да емитира кредитни ценни книжа, да въвежда каквото и да било друго платежно средство за погасяване на дългове освен златна и сребърна монета, да приема закони за лишаване от граждански и имуществени права, закони с обратно действие, или закони, нарушаващи договорни задължения, нито да удостоява с каквито и да било благороднически титли. 2. Никой щат няма право без съгласието на Конгреса да облага с мита или с такси вноса или износа на стоки освен в случаите, когато това е абсолютно необходимо за изпълнението на законите на щата за инспекция; при това чистият доход от всички мита и такси, налагани от който и да било щат върху вноса и износа, постъпва в държавната хазна на Съединените щати, а всички подобни закони подлежат на преразглеждане и контрол от страна на Конгреса. 3. Никой щат няма право без съгласието на Конгреса да облага с такси тонаж, да издържа войски или военни кораби в мирно време, да сключва договори или съглашения с друг щат или с чужда държава, да влиза във война, освен ако не бъде нападнат или не се окаже в непосредствена опасност, която не търпи отлагане. ЧЛЕН 2 Параграф 1. 1. Изпълнителната власт се осъществява от президента на Съединените американски щати. Той заема поста си в продължение на четири години и неговият избор, както и този на вицепрезидента, избиран за същия срок, се провежда, както следва: 2. Всеки щат назначава според установения от своя законодателен орган ред определен брой електори, равен на общия брой сенатори и представители, определен за даден щат в Конгреса. За електори не могат да бъдат назначавани сенатори, представители и лица, заемащи платена или почетна длъжност на служба на Съединените щати. 3. Електорите се събират в съответните щати и избират с тайно гласуване две лица, от които поне едното не трябва да бъде жител на техния щат. След това те правят списък на всички лица, за които са били подадени гласове, с посочване на броя на гласовете, подадени за всяко от тях; този списък се подписва и се заверява, след което в запечатан вид се изпраща в седалището на правителството на Съединените щати на името на председателя на Сената. Председателят на Сената в присъствието на Сената и на Камарата на представителите отваря всичките заверени списъци, след което се извършва преброяване на гласовете. Лицето, получило най-голям брой гласове, става президент, ако този брой представлява мнозинство от общия брой на назначените електори; ако се окаже, че такова мнозинство е получено от повече от едно лице и ако тези лица имат еднакъв брой гласове, тогава Камарата на представителите незабавно избира с тайно гласуване едно от тях за президент, а ако нито едно от тези лица не получи мнозинство, тогава Камарата на представителите избира за президент по същия начин с тайно гласуване едно от петте лица, получили най-голям брой гласове. Гласуването при избирането на президента става по щати като всеки щат има един глас; кворумът за тази цел се състои от представители на две трети от щатите, като за избирането на президента е необходимо мнозинство от общия брой на щатите. Във всички случаи лицето, получило след избирането на президента най-голям брой гласове на електорите, става вицепрезидент. Ако се окаже, че двама или повече от останалите лица имат еднакъв брой гласове, едно от тях се избира за вицепрезидент от Сената с тайно гласуване. 4. Конгресът определя времето за избиране на електорите и деня, в който те провеждат гласуването, като този ден трябва да бъде един и същ за цялата територия на Съединените щати. 5. Никое лице, което не е гражданин на Съединените щати по рождение или не е гражданин на Съединените щати по времето на приемането на настоящата Конституция, не може да бъде избирано за президент, както не може да бъде избирано на тази длъжност и никое лице, което не е достигнало тридесет и пет годишна възраст и не е било постоянен жител на Съединените щати в продължение на четиринадесет години. 6. В случай на отстраняване на президента от длъжност или на смърт, оставка или неспособност да упражнява свързаните с тази длъжност права и задължения същите се прехвърлят на вицепрезидента; в случай на отстраняване, смърт, оставка или неспособност и на двамата - президента и вицепрезидента - Конгресът може със закон да постанови кое длъжностно лице ще действува в качеството на президент, като същото лице изпълнява тази длъжност съответно до отстраняване на причините или до избиране на нов президент. 7. Президентът получава периодично възнаграждение за своята работа, размерът на което не може да бъде увеличаван или намаляван през времето на мандата му и през този период той не може да получава никакво друго възнаграждение нито от Съединените щати, нито от който и Да било от щатите. 8. Преди да встъпи в длъжност, президентът полага следната клетва или прави тържествена декларация: ?Тържествено се заклевам /декларирам/, че добросъвестно ще изпълнявам длъжността президент на Съединените щати и ще правя всичко, което е по силите ми, за опазване, защита и подкрепа на Конституцията на Съединените щати." Параграф 2. 1. Президентът е главнокомандващ на армията и флота на Съединените щати и народното опълчение на щатите, когато то се свиква на служба на Съединените щати. Той може да изисква от ръководителя на всеки департамент на изпълнителната власт мнение в писмен вид по какъвто и да било въпрос от компетенцията му; той има правото на отлагане на присъди и на помилване за престъпления срещу Съединените щати освен в случаите на импийчмънт. 2. Той има правото със съвета и съгласието на Сената да сключва договори при условие, че са одобрени от две трети от присъствуващите сенатори и да назначава със съвета и съгласието на Сената посланици, други пълномощни представители и консули, съдии във Върховния съд и други длъжностни лица на Съединените щати, чието назначаване не е предвидено специално в настоящата Конституция и чиито длъжности се учредяват със закон; но Конгресът може със закон да предостави назначаването на такива низши длъжностни лица, каквито сметне за необходимо, лично на президента, на съдилищата или на ръководителите на департаментите. 3. Президентът има право да попълва всички вакантни места, които могат да се открият между сесиите на Сената, като предоставя длъжностните пълномощия за срок до края на следващата сесия на Сената. Параграф 3. Президентът информира периодично Конгреса за състоянието на Съюза и му предлага за разглеждане такива мерки, каквито смята за необходими и полезни; в изключителни случаи той свиква двете камари или една от тях, а в случай на разногласия между тях по въпроса за времето на закриването на сесията той може да я закрие, когато сметне за необходимо; той приема посланици и други представители на чуждестранни държави, осигурява строгото спазване на законите и назначава на длъжност всички висши държавни служители на Съединените щати. Параграф 4. 1.Президентът, вицепрезидентът и всички висши държавни служители на Съединените щати се отстраняват от длъжност, ако бъдат подведени под отговорност по реда на импийчмънт и осъдени за държавна измяна, вземане на подкупи или други тежки престъпления и простъпки. ЧЛЕН З Параграф 1. 1.Съдебната власт в Съединените щати принадлежи на Върховния съд и на такива низши съдилища, каквито могат периодично да се учредяват от Конгреса. Съдиите както на Върховния съд, така и на низшите съдилища заемат длъжността си докато поведението им е безупречно и получават в установени срокове възнаграждение за службата си, което не може да бъде намалявано докато те заемат длъжността си. Параграф 2. 1. Съдебната власт се разпростира върху всички дела и по общото право, и по правото на справедливостта, възникващи при действието на настоящата Конституция, законите на САЩ , както и всички настоящи и бъдещи международни договори, сключвани от името на Съединените щати; върху всички дела, засягащи посланиците, другите пълномощни представители и консулите; върху всички дела, засягащи адмиралтейството и морските дела; върху всички спорове, в които Съединените щати са страна; върху всички спорове между два или повече щата , между един щат и гражданите на друг щат, между гражданите на различни щати, между гражданите на един и същ щат по исковете за земите, предоставяни безплатно от различни щати, и между отделни щати или техни граждани и чуждестранни държави, граждани или поданици. 2. Във всички дела, засягащи посланици, други пълномощни представители и консули, както и в делата, едната страна по които е някой от щатите, Върховният съд се явява като първа инстанция. Във всички други дела, споменати по-горе, Върховният съд упражнява апелативна юрисдикция по отношение както на закона, така и на факта, с такива изключения й В съответствие с такива правила, каквито бъдат установени от Конгреса. 3. Делата по всички престъпления, с изключение на разглежданите по реда на импийчмънт, се решават от съда на съдебните заседатели. Съдебните процеси по такива дела се водят в щатите, където са извършени престъпленията, а ако престъплението е извършено извън границите на който и да е щат, съдебният процес се води на място или места, които се определят със закон от Конгреса. Параграф 3. 1. Под измяна спрямо Съединените щати се разбира само водене на война срещу тях или съюзяване с враговете им и оказване на помощ и услуги на враговете им. Никое лице не може да бъде признато за виновно в измяна, ако актът на явна измяна не бъде потвърден от двама свидетели или признат от обвиняемия на открито съдебно заседание. 2. Конгресът разполага с властта да определя наказание за измяна, но присъдата за измяна може да включва лишаване от права и конфискация на имущество само докато осъденият е жив. ЧЛЕН4 Параграф 1. Публичните актове, официалните документи и съдебните процедури на всеки щат се признават и се ползват с доверие във всеки друг щат. Конгресът може чрез закони с общо действие да предписва начини за удостоверяване на подобни актове, документи и процедури и да им придава с това сила. Параграф 2. 1. Гражданите на всеки щат имат право на всички привилегии и имунитети наравно с гражданите на другите щати. 2. Лице, обвинено в някой щат в измяна, тежко престъпление или престъпление и укриващо се от правосъдието в друг щат и намерен там, подлежи по искане на изпълнителната власт на щата, от който е избягало, на връщане и предаване на правосъдието на щата, в който е извършено престъплението. 3. (Изм. с Тринадесетата поправка) Никое лице, задължено да служи или работи в един щат в съответствие със законите на същия и избягало в друг щат, не може въз основа на никакъв закон или постановление на последния да бъде освободено от тази служба или работа и трябва да бъде предадено на страната, имаща право на такава служба или работа, по нейно искане. Параграф 3. 1. Конгресът може да приема нови щати в състава на настоящия съюз, но нови щати не могат да бъдат създавани или учредявани в рамките на юрисдикцията на който и да било щат, нито нов щат може да бъде създаден чрез сливане на два или повече щата или на части от щатите без съгласието на законодателните тела на заинтересованите щати, както и на Конгреса. 2. Конгресът има право да се разпорежда с териториите и с други видове собственост на Съединените щати и да издава във връзка с това всички необходими правила и постановления; нищо в настоящата Конституция не може да бъде тълкувано в ущърб на каквито и да било претенции на Съединените щати или на който и да било отделен щат. Параграф 4. Съединените щати гарантират на всеки щат в този съюз републиканска форма на управление и защита на всеки от тях от нападение отвън, а по молба на законодателния им орган или на изпълнителната власт /когато той не може да бъде свикан/ - и от вътрешно насилие. ЧЛЕН 5 Във всички случаи, когато две трети от членовете на двете камари сметнат за необходимо, Конгресът предлага поправки към настоящата Конституция или по искане на законодателните органи на две трети от щатите, свиква конвент за внасяне на поправки, които и в двата случая придобиват във всяко отношение силата на съставна част. от настоящата Конституция след ратифицирането им от законодателните органи на три четвърти от щатите или от конвентите на три четвърти от щатите, като едната или другата форма на ратификация се предлага от Конгреса. Нито една поправка, приета до настъпването на хиляда осемстотин и осма година, не може по никакъв начин да засяга първата и четвъртата алинея от деветия параграф на член 1 и никой щат не може без съгласието му да бъде лишен от правото на глас в Сената, равно с правата на другите щати. ЧЛЕН 6 1. Всички дългове и задължения, поети до приемането на настоящата Конституция, запазват за Съединените щати същата сила, каквато са имали по отношение на конфедерацията. 2 .Настоящата Конституция и законите на Съединените щати, които ще се приемат на нейна основа, както и всички договори, които са сключени или ще бъдат сключени в бъдеще от името на Съединените щати, са върховно право на страната и съдиите във всеки щат са длъжни да го спазват независимо от каквито и да било противоречия между конституциите или законите на отделните щати. З Гореспоменатите сенатори и представители, членовете на щатските законодателни органи и всички длъжностни лица в учреждения на изпълнителната и съдебната власт както на Съединените щати, така и на отделните щати се задължават с клетва или тържествена декларация да съблюдават и подкрепят настоящата Конституция, като за заемане на каквато държавна или обществена длъжност в Съединените щати не се изисква религиозен ценз. ЧЛЕН 7 Ратификацията от конвентите на девет щата е достатъчна за влизането в сила на тази Конституция в ратифициралите я щати. Първите десет поправки, известни като Декларация за правата. ПОПРАВКА I (от 1791 г.) Конгресът няма да приема закони, които установяват или забраняват свободното изповядване на каквато и да било религия, ограничават свободата на словото, свободата на пресата или правото на хората да се събират мирно и да се обръщат с петиции към Правителството за отстраняване на несправедливости. ПОПРАВКА II (от 1791 г.) Тъй като за безопасността на всяка свободна държава е необходимо добре организирано опълчение, правото на хората да притежават и носят оръжие не може да бъде нарушавано. ПОПРАВКА III (от 1791 г.) В мирно време нито един войник не може да бъде настаняван в ничий дом без съгласието на собственика му; по време на война това се допуска само по начин, определен със закон. ПОПРАВКА IV (от 1791 г.) Правото на хората да бъдат сигурни в неприкосновеността на своята личност ,жилище, книжа и имущество не може да бъде нарушавано с неоснователни обиски или арести, а съдебни постановления за такива действия са недействителни. ПОПРАВКА V (от 1791 г.) Никое лице не може да бъде подведено под отговорност за тежко или друго позорно престъпление освен на основание на повдигнато обвинение или издаден обвинителен акт на Голямото жури, с изключение на случаите на подвеждане под отговорност в сухопътните или морски въоръжени сили или в народното опълчение, действащи по време на война или на застрашаваща обществото опасност. Никое лице не може да отговаря два пъти с живота си или с телесно наказание за едно и също престъпление, нито може да бъде принуждавано да свидетелствува срещу себе си в наказателно дело, нито да бъде лишавано от живот, свобода или имущество без надлежен съдебен процес, нито може частна собственост да се изземва за обществено ползване без справедливо обезщетение. ПОПРАВКА VI (от 1791 г.) Във всички случаи на наказателно съдебно преследване обвиняемият има право на бърз и публичен съдебен процес пред състав от безпристрастни съдебни заседатели на онзи щат и окръг, където е извършено престъплението, като този окръг предварително се определя със закон; обвиняемият има право да бъде информиран относно характера на мотивите на обвинението, да иска очни ставки със свидетелите, даващи показания срещу него, да изисква принудително призоваване на свидетели в негова полза и да се ползва от помощта на адвокат за защитата си. ПОПРАВКА VII (от 1791 г.) В процесите водени по системата на общото право, когато цената на иска надвишава двадесет долара, се запазва правото спорът да бъде разглеждан от съдебните заседатели и никакво дело, разглеждано от съдебни заседатели, не може да бъде подложено на преразглеждане от който и да било съд на Съединените щати освен въз основа на положенията на общото право. ПОПРАВКА VIII (от 1791 г.) Не могат да се изискват прекалено високи парични гаранции, нито да се налагат прекалено високи глоби, нито да се налагат жестоки и необичайни наказания.Изброяването в Конституцията на определени права не трябва да се тълкува като отричане или омаловажаване на други принадлежащи на народа права. ПОПРАВКА IX (от 1791 г.) Изброяването в Конституцията на определени права не трябва да се тълкува като отричане или омаловажаване на други принадлежащи на народа права. ПОПРАВКА Х (от 1791 г.) Правата, които не се делегират на Съединените щати с настоящата Конституция, но и не се отричат от нея на щатите, се запазват съответно за щатите или за народа. ПОПРАВКА XI (ратифицирана на 7 февруари 1795 г.) Съдебната власт на Съединените щати не може чрез тълкуване да се разпростира върху каквито и да било искове, основани на общото право или правото на справедливостта, и заведени или възбудени срещу който и да било от Съединените щати от граждани на друг щат или от граждани или поданици на чужда държава. ПОПРАВКА XII (ратифицирана на 15 юни 1804 г.) Назначените електори се събират в съответните им щати и гласуват чрез тайно гласоподаване за президент и вицепрезидент, от които поне единият не трябва да бъде жител на същия щат, в който живеят самите те; в избирателните си бюлетини те посочват името на лицето, за което гласуват като за президент, а в отделни бюлетини - името на лицето, за което гласуват като за вицепрезидент; те съставят отделни списъци на лицата, за които е било гласувано като за президент, и на лицата, за които е било гласувано като за вицепрезидент, с посочване броя на гласовете, подадени за всеки от тях; тези списъци се подписват и заверяват, след което се изпращат запечатани в седалището на правителството на Съединените щати, адресирани до Председателя на Сената; Председателят на Сената в присъствието на Сената и на Камарата на представителите отваря всички заверени списъци, след което гласовете се преброяват. Лицето, получило най-голям брой гласове като кандидат за президент, става президент, ако броят на подадените за него гласове съставлява мнозинството от общия брой на назначените електори; ако нито едно лице не е получило такова мнозинство, тогава Камарата на представителите веднага с тайно гласуване избира президента измежду не повече от три лица, получили най-голям брой гласове. При избирането на президента обаче гласовете се броят по щати, като всеки щат се представя с един глас; кворумът за тази цел съставлява две трети от представените с един или повече членове на Камарата щати, а за избора на президента е необходимо мнозинството от общия брой на щатите. Ако Камарата на представителите не избере президент, когато правото за този избор се предоставя на нея, до четвъртия ден на идващия месец март, тогава длъжността президент се възлага да бъде изпълнявана от вицепрезидента, както и в случай на смърт или друго конституционно възпрепятствуване на президента. Лицето, получило най-голям брой гласове като кандидат за вицепрезидент, става вицепрезидент, ако този брой гласове е мнозинство от общия брой назначени електори, а ако нито едно лице не получи такова мнозинство, тогава Сенатът избира вицепрезидент измежду двете лица от списъка, получили най-голям брой гласове. За целта кворумът трябва да се състои от две трети от общия брой на сенаторите, а за избирането на вицепрезидента е необходимо мнозинство от общия им брой. Никое лице обаче, което според Конституцията не е правоспособно да заема длъжността президент, не може да бъде избирано и на длъжността вицепрезидент на Съединените щати. ПОПРАВКА XIII (ратифицирана на 6 декември 1865 г.) Параграф 1. Нито робството, нито принудителният труд, освен като наказание за престъпление, извършителят на което е надлежно осъден, могат да съществуват в Съединените щати или на която и да е територия, намираща се под тяхна юрисдикция. Параграф 2. Конгресът е овластен да приеме съответно законодателство за прилагането на тази поправка. ПОПРАВКА XIV (ратифицирана на 9 юли 1868 г.) Параграф 1. Всички лица, родени или натурализирани в Съединените щати и попадащи под тяхната юрисдикция, са граждани на Съединените щати и на щата, в който живеят. Нито един щат не може да приема или прилага какъвто и да било закон, който да ограничава привилегиите или свободите на гражданите на Съединените щати; нито един щат не може да лишава което и да е лице от живот, свобода или имущество без надлежен съдебен процес, нито може да отказва на лице, подлежащо на неговата юрисдикция, равна защита от законите. Параграф 2. Депутатските места в Камарата на представителите се разпределят пропорционално между отделните щати в съответствие с числеността на населението им, като се броят всички лица, живеещи в щата, с изключение на необлаганите с данъци индианци. Но когато правото да се гласува при избора на електори за президент и вицепрезидент на Съединените щати, представители в Конгреса, служители в учреждения на изпълнителната и съдебната власт в щата или на членове на неговия законодателен орган се отказва на някои от жителите от мъжки пол на щата, които са на възраст над двадесет и една година и са граждани на Съединените щати, или когато това тяхно право се ограничава по някакъв начин, освен поради участие в бунт или друго престъпление, базата на представителство в такива случаи се намалява в същото съотношение, в каквото броят на такива граждани от мъжки пол се отнася към общия брой граждани от мъжки пол на възраст над двадесет и една години в този щат. Параграф 3. Никое лице не може да бъде сенатор или представител на Конгреса, нито електор на президент и вицепрезидент, нито да заема каквато и да е служба, било то гражданска или военна, в администрацията на Съединените щати или на който и да е щат, което, след като е положило клетва като член на Конгреса или като офицер на Съединените щати, или като член на щатския законодателен орган, или като служител на изпълнителната или съдебната власт на който и да било от щатите да подкрепя Конституцията на Съединените щати, е взело участие във въстание или бунт срещу същите или е оказало помощ или подкрепа на техни врагове. Конгресът обаче може да отмени подобна забрана с мнозинство от две трети от гласовете, подадени и в двете камари. Параграф 4. Валидността на държавния дълг на Съединените щати, одобрен със закон и включващ дълговете, направени за изплащане на пенсии и възнаграждения за услуги при потушаване на въстания или бунтове, не може да се оспорва. Но нито Съединените щати, нито който и да било щат не поемат и не изплащат никакви дългове или задължения, направени за подпомагане на въстание или бунт срещу Съединените щати, или каквито и да било искове за обезщетение при загуба или освобождаване на роби. Всички подобни дългове, задължения и искове се смятат за незаконни и недействителни. Параграф 5. Конгресът е овластен да приема съответно законодателство за прилагането на тази поправка. ПОПРАВКА XV (ратифицирана на 3 февруари 1870 г.) Параграф 1. Правото на гражданите на Съединените щати да гласуват не може да им бъде отказвано или ограничавано от Съединените щати или от който и да било щат на основание раса, цвят на кожата или предишно пребиваване в робство. Параграф 2. Конгресът е овластен да приема съответно законодателство за прилагането на тази поправка. ПОПРАВКА XVI (ратифицирана на 3 февруари 1913 г.) Конгресът има право да налага и събира данъци върху доходите независимо от източника им, без пропорционалното им разпределяне между щатите и без оглед на каквито и да било статистически данни или преброявания. ПОПРАВКА XVII (ратифицирана на 8 април 1913 г.) Сенатът на Съединените щати се състои от по двама сенатори от всеки щат, избирани от населението на щата за шест години; всеки сенатор има един глас. Избирателите във всеки щат трябва да притежават качествата, изисквани от избирателите на най-многочислената камара от щатските законодателни органи. Когато в представителството на някой щат в Сената се овакантява място, законодателното тяло на този щат издава писмено нареждане за провеждането на избори за попълването на това вакантно място. В този случай законодателният орган на всеки щат може да упълномощи съответната изпълнителна власт да направи временно назначение, докато населението попълни вакантното място чрез насрочени от законодателния орган избори.Тази поправка не може да се тълкува по начин, който би могъл да засегне избора или мандата на сенатор, избран преди тя да е влязла в сила като част от Конституцията. ПОПРАВКА XVIII (ратифицирана на 16 януари 1919 г., отм. с Двадесет и първата поправка от 5 декември 1993) Параграф 1. Една година след ратификацията на тази поправка производството, продажбата или пренасянето на спиртни напитки в Съединените щати и всички територии под тяхна юрисдикция, както и техният внос в или износ от Съединените щати с цел употребата им като напитки се забранява с настоящата разпоредба. Параграф 2. Конгресът и законодателните органи на отделните щати ще бъдат еднакво овластени да приемат съответното законодателство за прилагането на тази поправка. Параграф 3. Тази разпоредба не влиза в сила, ако не бъде ратифицирана като поправка към Конституцията от законодателните органи на щатите, както е предвидено в Конституцията, не по-късно от седем години от датата на представянето й на щатите от Конгреса. ПОПРАВКА XIX (ратифицирана на 18 август 1920 г.) Правото на гражданите на Съединените щати да гласуват не може да бъде отказвано или ограничавано от Съединените щати или от който и да било щат на основание пол. Конгресът има право да приема съответното законодателство за прилагането на тази поправка. ПОПРАВКА XX (ратифицирана на 23 януари 1933 г.) Параграф 1. Сроковете на пълномощията на президента и вицепрезидента изтичат в 12 часа по пладне на 20-ия ден на януари, а сроковете на пълномощията на членовете на Сената и на Камарата на представителите изтичат в 12 часа по пладне на 3-ия ден на януари от годините, в които тия срокове биха изтекли, ако този член не беше ратифициран; от тези дати започват да текат сроковете на пълномощията на техните приемници. Параграф 2. Конгресът се събира поне веднъж всяка година и първото му заседание започва в 12 часа по пладне на 3-ия ден на януари, освен ако членовете на Конгреса не определят със закон друг ден. Параграф 3. Ако новоизбраният президент е починал към момента, от който започва да тече срокът на пълномощията му, новоизбраният вицепрезидент става президент. Ако президент не е избран към момента, от който започва да тече срокът на пълномощията му, или ако новоизбраният президент не е в състояние да изпълнява длъжността си, тогава новоизбраният вицепрезидент изпълнява длъжността президент, докато бъде избран президент, отговарящ на изискванията, Конгресът може със закон да уреди случая, когато нито новоизбраният президент, нито новоизбраният вицепрезидент отговарят на изискванията, като постанови кой в такъв случай ще изпълнява длъжността президент или определи начина за подбиране на лицето, което да изпълнява длъжността президент. Това лице ще действа по съответния начин докато президентът или вицепрезидентът се окажат в състояние да изпълняват длъжността. Параграф 4. Конгресът може да урежда със закон случаи на смърт на което и да е от лицата, измежду които Камарата на представителите може да избира президент, когато на членовете й се предоставя това право, както и случаи на смърт на което и да е от лицата, измежду които Сенатът може да избира вицепрезидент, когато на сенаторите се предоставя това право. Параграф 5. Параграфи 1 и 2 влизат в сила на 15-ия ден на октомври, следващ ратификацията на тази поправка. Параграф 6. Този член ще бъде недействителен, ако не бъде ратифициран като поправка към Конституцията от законодателните тела на три четвърти от всички щати не по-късно от седем години от датата на представянето му. ПОПРАВКА XXI (ратифицирана на 5 декември 1933 г.) Параграф 1. С настоящото се отменя член осемнадесети от поправките към Конституцията на Съединените щати. Параграф 2. С настоящото се забранява превозването или вносът на спиртни напитки в който и да е щат, територия или владение на Съединените Щати с цел доставка или употреба в нарушение на съответните закони. Параграф 3. Този член ще бъде недействителен, ако не бъде ратифициран като поправка към Конституцията от конвентите на щатите, както се предвижда в Конституцията, не по-късно от седем години от датата на представянето му на щатите от Конгреса. ПОПРАВКА XXII (ратифицирана на 27 февруари 1951 г.) Параграф 1. Никое лице не може да бъде избирано на длъжността президент повече от два пъти и никое лице, което е заемало длъжността президент, или е изпълнявало длъжността президент повече от две години от срока, за който друго лице е било избрано за президент, не може да бъде избирано на длъжността президент повече от един път. Тази поправка обаче няма да се прилага спрямо лице, заемащо длъжността президент в момента, когато тази поправка бъде предложена от Конгреса, и няма да бъде пречка за лицето, заемащо длъжността президент или изпълняващо длъжността президент по време на срока, в границите на който тази поправка влезе в сила, да заема длъжността президент или да изпълнява длъжността президент до изтичането на този срок. Параграф 2. Тази разпоредба ще бъде недействителна, ако не бъде ратифицирана като поправка към Конституцията от законодателните органи на три четвърти от щатите не по-късно от седем години от датата на представянето му от щатите от Конгреса. ПОПРАВКА XXIII (ратифицирана на 29 март 1961 г.) Параграф 1. Окръгът, учреден за седалище на правителството на Съединените щати, определя по посочения от Конгреса начин: Броя на електори на президент и вицепрезидент, равен на общия брой сенатори и членове на Камарата на представителите, на който окръгът би имал право, ако беше щат, но в никой случай не по-голям от броя на електорите от най-малко населения щат; те се добавят към електорите, назначени от щатите, но за целите на избора на президент и вицепрезидент се разглеждат като електори, назначени от щат; те се събират в окръга и изпълняват такива задължения, каквито са предвидени в Поправка XII. Параграф 2. Конгресът е овластен да приема съответното законодателство за прилагането на тази поправка. ПОПРАВКА XXIV (ратифицирана на 23 януари 1964 г.) Параграф 1. Правото на гражданите на Съединените щати да гласуват във всички първични и други избори за президент или вицепрезидент, за електори на президент или вицепрезидент, за сенатор или член на Камарата на представителите не може да бъде отказвано или ограничавано от Съединените щати или който и да е щат по причина на неплащане на избирателен или какъвто и да е друг данък. Параграф 2. Конгресът е овластен да приема съответното законодателство за прилагането на тази поправка. ПОПРАВКА XXV (ратифицирана на 10 февруари 1967 г.) Параграф 1. В случай на отстраняването на президента от длъжност или на неговата смърт, или оставка вицепрезидентът става президент. Параграф 2. В случай на овакантяване длъжността вицепрезидент, президентът предлага кандидат за вицепрезидент, който встъпва в длъжност, след като бъде утвърден с мнозинството от гласовете на двете камари на Конгреса. Параграф 3. В случай, когато президентът отправи до председателя pro tempore на Сената и до председателя на Камарата на представителите писмена декларация, че не е в състояние да изпълнява пълномощията и задълженията на своята длъжност, и докато не отправи до тях писмена декларация за обратното, тези пълномощия и задължения се изпълняват от вицепрезидента като изпълняващ длъжността президент. Параграф 4. В случай когато вицепрезидентът и мнозинството от ръководителите на изпълнителните ведомства или на такъв друг орган, какъвто може да бъде определен със закон от Конгреса, отправят до председателя на Сената и до председателя на Камарата на представителите писмена декларация, че президентът не е в състояние да изпълнява пълномощията и задълженията на своята длъжност, вицепрезидентът веднага поема пълномощията и задълженията на изпълняващ длъжността президент. Впоследствие, когато президентът отправи до председателя pro temроге на Сената и до председателя на Камарата на представителите писмена декларация, че не съществуват никакви пречки, той отново поема пълномощията и задълженията на своята длъжност, освен ако вицепрезидентът и мнозинството от ръководителите на изпълнителните ведомства или на такъв друг орган, какъвто може да бъде определен със закон от Конгреса, отправят в четиридневен срок до председателя pro tempore на Сената и до председателя на Камарата на представителите тяхна писмена декларация, че президентът не е в състояние да изпълнява пълномощията и задълженията на своята длъжност. След което Конгресът решава въпроса, като се събира за целта в срок не по-късно от четиридесет и осем часа, ако не е в сесия. Ако Конгресът в срок от двадесет и един Дни след получаването на последната писмена декларация или, ако Кон-гресът не е в сесия, в срок от двадесет и един дни след свикването на Кон-греса реши с две трети от гласовете на двете камари, че президентът не е в състояние да изпълнява пълномощията и задълженията на своята длъжност, вицепрезидентът продължава да ги изпълнява в качеството си на изпълняващ длъжността президент; в противен случай президентът поема отново пълномощията и задълженията на своята длъжност. ПОПРАВКА XXVI (ратифицирана на 1 юли 1971 г.) Параграф 1. Правото на гражданите на Съединените щати, които са на възраст осемнадесет или повече години, да гласуват не може да бъде отказвано или ограничавано от Съединените щати или който и да е щат по причина на възрастта. Параграф 2. Конгресът е овластен да приема съответното законодателство за прилагането на тази поправка. ПОПРАВКА XXVII (от 1992 г.) Никакъв закон, отнасящ се до промяната на възнаграждението на сенаторите и представителите, не може да влиза в сила до провеждането на избори за нови членове на Конгреса. ІІ. На английски език: The Constitution of the United StatesThe Constitution of the United States Index Preamble Article I Section 1 Section 2 Section 3 Section 4 Section 5 Section 6 Section 7 Section 8 Section 9 Section 10 Article II Section 1 Section 2 Section 3 Section 4 Article III Section 1 Section 2 Section 3 Article IV Section 1 Section 2 Section 3 Section 4 Article V Article VI Article VII Bill of Rights Amendment I Amendment II Amendment III Amendment IV Amendment V Amendment VI Amendment VII Amendment VIII Amendment IX Amendment X Amendment XI Amendment XII Amendment XIII Amendment XIV Section 1 Section 2 Section 3 Section 4 Section 5 Amendment XV Amendment XVI Amendment XVII Amendment XVIII Amendment XIX Amendment XX Section 1 Section 2 Section 3 Section 4 Section 5 Section 6 Amendment XXI Amendment XXII Amendment XXIII Amendment XXIV Amendment XXV Section 1 Section 2 Section 3 Section 4 Amendment XXVI Amendment XXVII PREAMBLE We, the people of the United States, in order to form a more perfect Union, establish justice, insure domestic tranquility, provide for the common defense, promote the general welfare, and secure the blessings of liberty to ourselves and our posterity, do ordain and establish this Constitution for the United States of America. ARTICLE I Section 1. Legislative powers; in whom vested All legislative powers herein granted shall be vested in a Congress of the United States, which shall consist of a Senate and House of Representatives. Section 2. House of Representatives, how and by whom chosen Qualifications of a Representative. Representatives and direct taxes, how apportioned. Enumeration. Vacancies to be filled. Power of choosing officers, and of impeachment. 1. The House of Representatives shall be composed of members chosen every second year by the people of the several States, and the elector in each State shall have the qualifications requisite for electors of the most numerous branch of the State Legislature. 2. No person shall be a Representative who shall not have attained the age of twenty-five years, and been seven years a citizen of the United States, and who shall not, when elected, be an inhabitant of that State in which he shall be chosen. 3. Representatives [and direct taxes] Altered by 16th Amendment shall be apportioned among the several States which may be included within this Union, according to their respective numbers, [which shall be determined by adding the whole number of free persons, including those bound to service for a term of years, and excluding Indians not taxed, three-fifths of all other persons.] Altered by 14th Amendment The actual enumeration shall be made within three years after the first meeting of the Congress of the United States, and within every subsequent term of ten years, in such manner as they shall by law direct. The number of Representatives shall not exceed one for every thirty thousand, but each State shall have at least one Representative; and until such enumeration shall be made, the State of New Hampshire shall be entitled to choose three, Massachusetts eight, Rhode Island and Providence Plantations one, Connecticut five, New York six, New Jersey four, Pennsylvania eight, Delaware one, Maryland six, Virginia ten, North Carolina five, South Carolina five, and Georgia three. 4. When vacancies happen in the representation from any State, the Executive Authority thereof shall issue writs of election to fill such vacancies. 5. The House of Representatives shall choose their Speaker and other officers; and shall have the sole power of impeachment. Section 3. Senators, how and by whom chosen. How classified. State Executive, when to make temporary appointments, in case, etc. Qualifications of a Senator. President of the Senate, his right to vote. President pro tem., and other officers of the Senate, how chosen. Power to try impeachments. When President is tried, Chief Justice to preside. Sentence. 1. The Senate of the United States shall be composed of two Senators from each State, [chosen by the Legislature thereof,] Altered by 17th Amendment for six years; and each Senator shall have one vote. 2. Immediately after they shall be assembled in consequence of the first election, they shall be divided as equally as may be into three classes. The seats of the Senators of the first class shall be vacated at the expiration of the second year, of the second class at the expiration of the fourth year, and of the third class at the expiration of the sixth year, so that one-third may be chosen every second year; [and if vacancies happen by resignation, or otherwise, during the recess of the Legislature of any State, the Executive thereof may make temporary appointments until the next meeting of the Legislature, which shall then fill such vacancies.] Altered by 17th Amendment 3. No person shall be a Senator who shall not have attained to the age of thirty years, and been nine years a citizen of the United States, and who shall not, when elected, be an inhabitant of that State for which he shall be chosen. 4. The Vice-President of the United States shall be President of the Senate, but shall have no vote, unless they be equally divided. 5. The Senate shall choose their other officers, and also a President pro tempore, in the absence of the Vice President, or when he shall exercise the office of the President of the United States. 6. The Senate shall have the sole power to try all impeachments. When sitting for that purpose, they shall be on oath or affirmation. When the President of the United States is tried, the Chief Justice shall preside: and no person shall be convicted without the concurrence of two-thirds of the members present. 7. Judgement in cases of impeachment shall not extend further than to removal from office, and disqualification to hold and enjoy any office of honor, trust, or profit under the United States: but the party convicted shall nevertheless be liable and subject to indictment, trial, judgement and punishment, according to law. Section 4. Times, etc., of holding elections, how prescribed. One session in each year. 1. The times, places and manner of holding elections for Senators and Representatives, shall be prescribed in each State by the Legislature thereof; but the Congress may at any time by law make or alter such regulations, except as to the places of choosing Senators. 2. The Congress shall assemble at least once in every year, and such meeting shall be [on the first Monday in December,] Altered by 20th Amendment unless they by law appoint a different day. Section 5. Membership, Quorum, Adjournments, Rules, Power to punish or expel. Journal. Time of adjournments, how limited, etc. 1. Each House shall be the judge of the elections, returns and qualifications of its own members, and a majority of each shall constitute a quorum to do business; but a smaller number may adjourn from day to day, and may be authorized to compel the attendance of absent members, in such manner, and under such penalties as each House may provide. 2. Each House may determine the rules of its proceedings, punish its members for disorderly behavior, and, with the concurrence of two-thirds, expel a member. 3. Each House shall keep a journal of its proceedings, and from time to time publish the same, excepting such parts as may in their judgement require secrecy; and the yeas and nays of the members of either House on any question shall, at the desire of one-fifth of those present, be entered on the journal. 4. Neither House, during the session of Congress, shall, without the consent of the other, adjourn for more than three days, nor to any other place than that in which the two Houses shall be sitting. Section 6. Compensation, Privileges, Disqualification in certain cases. 1. The Senators and Representatives shall receive a compensation for their services, to be ascertained by law, and paid out of the Treasury of the United States. They shall in all cases, except treason, felony and breach of the peace, be privileged from arrest during their attendance at the session of their respective Houses, and in going to and returning from the same; and for any speech or debate in either House, they shall not be questioned in any other place. 2. No Senator or Representative shall, during the time for which he was elected, be appointed to any civil office under the authority of the United States, which shall have increased during such time; and no person holding any office under the United States, shall be a member of either House during his continuance in office. Section 7. House to originate all revenue bills. Veto. Bill may be passed by two-thirds of each House, notwithstanding, etc. Bill, not returned in ten days to become a law. Provisions as to orders, concurrent resolutions, etc. 1. All bills for raising revenue shall originate in the House of Representatives; but the Senate may propose or concur with amendments as on other bills. 2. Every bill which shall have passed the House of Representatives and the Senate, shall, before it become a law, be presented to the president of the United States; if he approve, he shall sign it, but if not, he shall return it, with his objections, to that house in which it shall have originated, who shall enter the objections at large on their journal, and proceed to reconsider it. If after such reconsideration, two thirds of that house shall agree to pass the bill, it shall be sent, together with the objections, to the other house, by which it shall likewise be reconsidered, and if approved by two-thirds of that house, it shall become a law. But in all such cases the votes of both houses shall be determined by yeas and nays, and the names of the persons voting for and against the bill shall be entered on the journal of each house respectively. If any bill shall not be returned by the president within ten days (Sundays excepted) after it shall have been presented to him, the same shall be a law, in like manner as if he had signed it, unless the Congress by their adjournment prevent its return, in which case it shall not be a law. 3. Every order, resolution, or vote to which the concurrence of the Senate and House of Representatives may be necessary (except on a question of adjournment) shall be presented to the president of the United States; and before the same shall take effect, shall be approved by him, or, being disapproved by him, shall be re-passed by two-thirds of the Senate and House of Representatives, according to the rules and limitations prescribed in the case of a bill. Section 8. Powers of Congress The Congress shall have the power 1. to lay and collect taxes, duties, imposts and excises, to pay the debts and provide for the common defence and general welfare of the United States; but all duties, imposts and excises shall be uniform throughout the United States: 2. To borrow money on the credit of the United States: 3. To regulate commerce with foreign nations, and among the several states, and with the Indian tribes: 4. To establish an uniform rule of naturalization, and uniform laws on the subject of bankruptcies throughout the United States: 5. To coin money, regulate the value thereof, and of foreign coin, and fix the standard of weights and measures: 6. To provide for the punishment of counterfeiting the securities and current coin of the United States: 7. To establish post-offices and post-roads: 8. To promote the progress of science and useful arts, by securing for limited times to authors and inventors the exclusive right to their respective writings and discoveries: 9. To constitute tribunals inferior to the supreme court: 10. To define and punish piracies and felonies committed on the high seas, and offences against the law of nations: 11. To declare war, grant letters of marque and reprisal, and make rules concerning captures on land and water: 12. To raise and support armies, but no appropriation of money to that use shall be for a longer term than two years: 13. To provide and maintain a navy: 14. To make rules for the government and regulation of the land and naval forces: 15. To provide for calling forth the militia to execute the laws of the union, suppress insurrections and repel invasions: 16. To provide for organizing, arming and disciplining the militia, and for governing such part of them as may be employed in the service of the United States, reserving to the states respectively, the appointment of the officers, and the authority of training the militia according to the discipline prescribed by Congress: 17. To exercise exclusive legislation in all cases whatsoever, over such district (not exceeding ten miles square) as may, by cession of particular states, and the acceptance of Congress, become the seat of the government of the United States, and to exercise like authority over all places purchased by the consent of the legislature of the state in which the same shall be, for the erection of forts, magazines, arsenals, dock-yards, and other needful buildings: And, 18. To make all laws which shall be necessary and proper for carrying into execution the foregoing powers, and all other powers vested by this constitution in the government of the United States, or in any department or officer thereof. Section 9. Provision as to migration or importation of certain persons. Habeas Corpus, Bills of attainder, etc. Taxes, how apportioned. No export duty. No commercial preference. Money, how drawn from Treasury, etc. No titular nobility. Officers not top receive presents, etc. 1. The migration or importation of such persons as any of the states now existing shall think proper to admit, shall not be prohibited by the Congress prior to the year 1808, but a tax or duty may be imposed on such importations, not exceeding 10 dollars for each person. 2. The privilege of the writ of habeas corpus shall not be suspended, unless when in cases of rebellion or invasion the public safety may require it. 3. No bill of attainder or ex post facto law shall be passed. 4. [No capitation, or other direct tax shall be laid unless in proportion to the census or enumeration herein before directed to be taken.] Altered by 16th Amendment 5. No tax or duty shall be laid on articles exported from any state. 6. No preference shall be given by any regulation of commerce or revenue to the ports of one state over those of another: nor shall vessels bound to, or from one state, be obliged to enter, clear, or pay duties in another. 7. No money shall be drawn from the treasury but in consequence of appropriations made by law; and a regular statement and account of the receipts and expenditures of all public money shall be published from time to time. 8. No title of nobility shall be granted by the United States: And no person holding any office or profit or trust under them, shall, without the consent of the Congress, accept of any present, emolument, office, or title, of any kind whatever, from any king, prince, or foreign state. Section 10. States prohibited from the exercise of certain powers. 1. No state shall enter into any treaty, alliance, or confederation; grant letters of marque and reprisal; coin money; emit bills of credit; make any thing but gold and silver coin a tender in payment of debts; pass any bill of attainder, ex post facto law, or law impairing the obligation of contracts, or grant any title of nobility. 2. No state shall, without the consent of the Congress, lay any imposts or duties on imports or exports, except what may be absolutely necessary for executing its inspection laws; and the net produce of all duties and imposts, laid by any state on imports or exports, shall be for the use of the treasury of the United States; and all such laws shall be subject to the revision and control of the Congress. 3. No state shall, without the consent of Congress, lay any duty of tonnage, keep troops, or ships of war in time of peace, enter into any agreement or compact with another state, or with a foreign power, or engage in a war, unless actually invaded, or in such imminent danger as will not admit of delay. ARTICLE II Section 1. President: his term of office. Electors of President; number and how appointed. Electors to vote on same day. Qualification of President. On whom his duties devolve in case of his removal, death, etc. President's compensation. His oath of office. 1. The Executive power shall be vested in a President of the United States of America. He shall hold office during the term of four years, and together with the Vice President, chosen for the same term, be elected as follows 2. [Each State] Altered by 23rd Amendment shall appoint, in such manner as the Legislature may direct, a number of electors, equal to the whole number of Senators and Representatives to which the State may be entitled in the Congress: but no Senator or Representative, or person holding an office of trust or profit under the United States, shall be appointed an elector [The electors shall meet in their respective States, and vote by ballot for two persons, of whom one at least shall not be an inhabitant of the same State with themselves. And they shall make a list of all the persons voted for each; which list they shall sign and certify, and transmit sealed to the seat of Government of the United States, directed to the President of the Senate. The President of the Senate shall, in the presence of the Senate and House of Representatives, open all the certificates, and the votes shall then be counted. The person having the greatest number of votes shall be the President, if such number be a majority of the whole number of electors appointed; and if there be more than one who have such majority, and have an equal number of votes, then the House of Representatives shall immediately choose by ballot one of them for President; and if no person have a majority, then from the five highest on the list the said House shall in like manner choose the President. But in choosing the President, the votes shall be taken by States, the representation from each State having one vote; a quorum for this purpose shall consist of a member or members from two-thirds of the States, and a majority of all the States shall be necessary to a choice. In every case, after the choice of the President, the person having the greatest number of votes of the electors shall be the Vice President. But if there should remain two or more who have equal votes, the Senate shall choose from them by ballot the Vice President.] Altered by 12th Amendment 3. The Congress may determine the time of choosing the electors, and the day on which they shall give their votes; which day shall be the same throughout the United States. 4. No person except a natural born citizen, or a citizen of the United States, at the time of the adoption of this Constitution, shall be eligible to the office of President; neither shall any person be eligible to that office who shall not have attained to the age of thirty-five years, and been fourteen years a resident within the United States. 5. [in case of the removal of the President from office, or of his death, resignation, or inability to discharge the powers and duties of the said office, the same shall devolve on the Vice President, and the Congress may by law provide for the case of removal, death, resignation, or inability, both of the President and Vice President, declaring what officer shall then act as President, and such officer shall act accordingly, until the disability be removed, or a President shall be elected.] Altered by 25th Amendment 6. The President shall, at stated times, receive for his services, a compensation, which shall neither be increased nor diminished during the period for which he shall have been elected, and he shall not receive within that period any other emolument from the United States, or any of them. 7. Before he enter on the execution of his office, he shall take the following oath or affirmation: "I do solemnly swear (or affirm) that I will faithfully execute the office of the President of the United States, and will to the best of my ability, preserve, protect and defend the Constitution of the United States." Section 2. President to be Commander-in-Chief. He may require opinions of cabinet officers, etc., may pardon. Treaty-making power. Nomination of certain officers. When President may fill vacancies. 1. The President shall be Commander-in-Chief of the Army and Navy of the United States, and of the militia of the several States, when called into the actual service of the United States; he may require the opinion, in writing, of the principal officer in each of the executive departments, upon any subject relating to the duties of their respective offices, and he shall have power to grant reprieves and pardons for offenses against against the United States, except in cases of impeachment. 2. He shall have power, by and with the advice and consent of the Senate, to make treaties, provided two-thirds of the Senators present concur; and he shall nominate, and by and with the advice and consent of the Senate, shall appoint ambassadors, other public ministers and consuls, judges of the Supreme Court, and all other officers of the United States, whose appointments are not herein otherwise provided for, and which shall be established by law: but the Congress may by law vest the appointment of such inferior officers, as they think proper, in the President alone, in the courts of law, or in the heads of departments. 3. The President shall have the power to fill up all vacancies that may happen during the recess of the Senate, by granting commissions, which shall expire at the end of their next session. Section 3. President shall communicate to Congress. He may convene and adjourn Congress, in case of disagreement, etc. Shall receive ambassadors, execute laws, and commission officers. He shall from time to time give to the Congress information of the state of the Union, and recommend to their consideration such measures as he shall judge necessary and expedient; he may, on extraordinary occasions, convene both Houses, or either of them, and in case of disagreement between them, with respect to the time of adjournment, he may adjourn them to such time as he shall think proper; he may receive ambassadors, and other public ministers; he shall take care that the laws be faithfully executed, and shall commission all the officers of the United States. Section 4. All civil offices forfeited for certain crimes. The President, Vice President, and all civil officers of the United States, shall be removed from office on impeachment for, and conviction of, treason, bribery, or other high crimes and misdemeanors. ARTICLE III Section 1. Judicial powers. Tenure. Compensation. The judicial power of the United States, shall be vested in one supreme court, and in such inferior courts as the Congress may, from time to time, ordain and establish. The judges, both of the supreme and inferior courts, shall hold their offices during good behaviour, and shall, at stated times, receive for their services a compensation, which shall not be diminished during their continuance in office. Section 2. Judicial power; to what cases it extends. Original jurisdiction of Supreme Court Appellate. Trial by Jury, etc. Trial, where 1. The judicial power shall extend to all cases, in law and equity, arising under this constitution, the laws of the United States, and treaties made, or which shall be made under their authority; to all cases affecting ambassadors, other public ministers and consuls; to all cases of admiralty and maritime jurisdiction; to controversies to which the United States shall be a party; [to controversies between two or more states, between a state and citizens of another state, between citizens of different states, between citizens of the same state, claiming lands under grants of different states, and between a state, or the citizens thereof, and foreign states, citizens or subjects.] Altered by 11th Amendment 2. In all cases affecting ambassadors, other public ministers and consuls, and those in which a state shall be a party, the supreme court shall have original jurisdiction. In all the other cases before-mentioned, the supreme court shall have appellate jurisdiction, both as to law and fact, with such exceptions, and under such regulations as the Congress shall make. 3. The trial of all crimes, except in cases of impeachment, shall be by jury; and such trial shall be held in the state where the said crimes shall have been committed; but when not committed within any state, the trial shall be at such place or places as the Congress may by law have directed. Section 3. Treason defined. Proof of. Punishment 1. Treason against the United States shall consist only in levying war against them, or in adhering to their enemies, giving them aid and comfort. No person shall be convicted of treason unless on the testimony of two witnesses to the same overt act, or on confession in open court. 2. The Congress shall have power to declare the punishment of treason, but no attainder of treason shall work corruption of blood, or forfeiture, except during the life of the person attainted. ARTICLE IV Section 1. Each State to give credit to the public acts, etc. of every other State. Full faith and credit shall be given in each state to the public acts, records and judicial proceedings of every other state. And the Congress may by general laws prescribe the manner in which such acts, records and proceedings shall be proved, and the effect thereof. Section 2. Privileges of citizens of each State. Fugitives from Justice to be delivered up. Persons held to service having escaped, to be delivered up. 1. The citizens of each state shall be entitled to all privileges and immunities of citizens in the several states. See the 14th Amendment 2. A person charged in any state with treason, felony, or other crime, who shall flee justice, and be found in another state, shall, on demand of the executive authority of the state from which he fled, be delivered up, to be removed to the state having jurisdiction of the crime. 3. [No person held to service or labour in one state, under the laws thereof, escaping into another, shall, in consequence of any law or regulation therein, be discharged from such service or labour, but shall be delivered up on claim of the party to whom such service or labour may be due.] Altered by 13th Amendment Section 3. Admission of new States. Power of Congress over territory and other property. 1. New states may be admitted by the Congress into this union; but no new state shall be formed or erected within the jurisdiction of any other state, nor any state be formed by the junction of two or more states, without the consent of the legislatures of the states concerned, as well as of the Congress. 2. The Congress shall have power to dispose of and make all needful rules and regulations respecting the territory or other property belonging to the United States; and nothing in this constitution shall be so construed as to prejudice any claims of the United States, or of any particular state. Section 4. Republican form of government guaranteed. Each State to be protected. The United States shall guarantee to every state in this union, a republican form of government, and shall protect each of them against invasion; and on application of the legislature, or of the executive (when the legislature cannot be convened), against domestic violence. ARTICLE V Amendments The Congress, whenever two-thirds of both houses shall deem it necessary, shall propose amendments to this constitution, or on the application of the legislatures of two-thirds of the several states, shall call a convention for proposing amendments, which, in either case, shall be valid to all intents and purposes, as part of this constitution, when ratified by the legislatures of three-fourths of the several states, or by conventions in three-fourths thereof, as the one or the other mode of ratification may be proposed by the Congress: Provided, that no amendment which may be made prior to the year 1808, shall in any manner affect the first and fourth clauses in the ninth section of the first article; and that no state, without its consent, shall be deprived of its equal suffrage in the Senate. ARTICLE VI 1. All debts contracted and engagements entered into, before the adoption of this constitution, shall be as valid against the United States under this constitution, as under the confederation. 2. This constitution, and the laws of the United States which shall be made in pursuance thereof; and all treaties made, or which shall be made, under the authority of the United States shall be the supreme law of the land; and the judges in every state shall be bound thereby, any thing in the constitution or laws of any state to the contrary notwithstanding. 3. The senators and representatives before-mentioned, and the members of the several state legislatures, and all executive and judicial officers, both of the United States and of the several states, shall be bound by oath or affirmation, to support this constitution; but no religious test shall ever be required as a qualification to any office or public trust under the United States. ARTICLE VII The ratification of the conventions of nine states, shall be sufficient for the establishment of this constitution between the states so ratifying the same. AMENDMENTS The Ten Original Amendments: The Bill of Rights. Proposed by Congress September 25, 1789. Ratified December 15, 1791. Bill of Rights AMENDMENT I Congress shall make no law respecting an establishment of religion, or prohibiting the free exercise thereof; or abridging the freedom of speech, or of the press; or the right of the people peaceably to assemble, and to petition the Government for a redress of grievances. AMENDMENT II A well-regulated militia, being necessary to the security of a free State, the right of the people to keep and bear arms, shall not be infringed. AMENDMENT III No soldier shall, in time of peace be quartered in any house, without the consent of the owner, nor in time of war, but in a manner to be prescribed by law. AMENDMENT IV The right of the people to be secure in their persons, houses, papers, and effects, against unreasonable searches and seizures, shall not be violated, and no warrants shall issue, but upon probable cause, supported by oath or affirmation, and particularly describing the place to be searched, and the persons or things to be seized. AMENDMENT V No person shall be held to answer for a capital, or otherwise infamous crime, unless on a presentment or indictment of a Grand Jury, except in cases arising in the land or naval forces, or in the militia, when in actual service in time of war or public danger; nor shall any person be subject for the same offense to be twice put in jeopardy of life or limb; nor shall be compelled in any criminal case to be a witness against himself, nor be deprived of life, liberty, or property, without due process of law; nor shall private property be taken for public use without just compensation. AMENDMENT VI In all criminal prosecutions, the accused shall enjoy the right to a speedy and public trial, by an impartial jury of the State and district wherein the crime shall have been committed, which district shall have been previously ascertained by law, and to be informed of the nature and cause of the accusation; to be confronted with the witnesses against him; to have compulsory process for obtaining witnesses in his favor, and to have the assistance of counsel for his defense. AMENDMENT VII In suits at common law, where the value in controversy shall exceed twenty dollars, the right of trial by jury shall be preserved, and no fact tried by a jury shall be otherwise reexamined in any court of the United States, than according to the rules of the common law. AMENDMENT VIII Excessive bail shall not be required, nor excessive fines imposed, nor cruel and unusual punishments inflicted. AMENDMENT IX The enumeration in the Constitution, of certain rights, shall not be construed to deny or disparage others retained by the people. AMENDMENT X The powers not delegated to the United States by the Constitution, nor prohibited by it to the States, are reserved to the States respectively, or to the people. End of the Bill of Rights AMENDMENT XI (Proposed by Congress March 4, 1794. Ratified February 7, 1795.) The judicial power of the United States shall not be construed to extend to any suit in law or equity, commenced or prosecuted against one of the United States by citizens of another State, or by citizens or subjects of any foreign state. AMENDMENT XII (Proposed by Congress December 9, 1803. Ratified July 27, 1804.) The Electors shall meet in their respective States and vote by ballot for President and Vice-President, one of whom, at least, shall not be an inhabitant of the same State with themselves; they shall name in their ballots the person voted for as President, and in distinct ballots the person voted for as Vice-President, and of the number of votes for each, which lists they shall sign and certify, and transmit sealed to the seat of the Government of the United States, directed to the President of the Senate; the President of the Senate shall, in the presence of the Senate and House of Representatives, open all the certificates and the votes shall then be counted; The person having the greatest number of votes for President, shall be the President, if such number be a majority of the whole number of Electors appointed; and if no person have such majority, then from the persons having the highest numbers not exceeding three on the list of those voted for as President, the House of Representatives shall choose immediately, by ballot, the President. But in choosing the President, the votes shall be taken by States, the representation from each State having one vote; a quorum for this purpose shall consist of a member or members from two-thirds of the States, and a majority of all the States shall be necessary to a choice. And if the House of Representatives shall not choose a President whenever the right of choice shall devolve upon them, [before the fourth day of March next following,] Altered by 20th Amendment then the Vice-President shall act as President, as in case of the death or other constitutional disability of the President. The person having the greatest number of votes as Vice-President, shall be the Vice-President, if such numbers be a majority of the whole number of electors appointed, and if no person have a majority, then from the two highest numbers on the list, the Senate shall choose the Vice-President; a quorum for the purpose shall consist of two-thirds of the whole number of Senators, and a majority of the whole number shall be necessary to a choice. But no person constitutionally ineligible to the office of President shall be eligible to that of Vice-President of the United States. AMENDMENT XIII (Proposed by Congress January 31, 1865. Ratified December 6, 1865.) Section 1. Neither slavery nor involuntary servitude, except as a punishment for crime whereof the party shall have been duly convicted, shall exist within the United States, or any place subject to their jurisdiction. Section 2. Congress shall have power to enforce this article by appropriate legislation. AMENDMENT XIV (Proposed by Congress June 13, 1866. Ratified July 9, 1868) Section 1. All persons born or naturalized in the United States, and subject to the jurisdiction thereof, are citizens of the United States and of the State wherein they reside. No State shall make or enforce any law which shall abridge the privileges or immunities of citizens of the United States; nor shall any State deprive any person of life, liberty, or property, without due process of law; nor to deny to any person within its jurisdiction the equal protection of the laws. Section 2 Representatives shall be apportioned among the several States according to their respective numbers, counting the whole number of persons in each State, excluding Indians not taxed. But when the right to vote at any election for the choice of Electors for President and Vice-President of the United States, Representatives in Congress, the executive and judicial officers of a State, or the members of the Legislature thereof, is denied to any of the male inhabitants of such State, being twenty-one years of age, and citizens of the United States, or in any way abridged, except for participation in rebellion, or other crime, the basis of representation therein shall be reduced in the proportion which the number of such male citizens shall bear to the whole number of male citizens twenty-one years of age in such State. Section 3. No person shall be a Senator or Representative in Congress, or Elector of President and Vice-President, or hold any office, civil or military, under the United States, or under any State, who, having previously taken an oath, as a member of Congress, or as an officer of the United States, or as a member of any State Legislature, or as an executive or judicial officer of any State, to support the Constitution of the United States, shall have engaged in insurrection or rebellion against the same, or given aid or comfort to the enemies thereof. But Congress may by a vote of two-thirds of each House, remove such disability. Section 4. The validity of the public debt of the United States, authorized by law, including debts incurred for payment of pensions and bounties for services in suppressing insurrection or rebellion, shall not be questioned. But neither the United States nor any State shall assume or pay any debt or obligation incurred in aid of insurrection or rebellion against the United States, or any claim for the loss or emancipation of any slave; but all such debts, obligations and claims shall be held illegal and void. Section 5. The Congress shall have the power to enforce, by appropriate legislation, the provisions of this article. AMENDMENT XV (Proposed by Congress February 26, 1869. Ratified February 3, 1870.) Section 1. The right of citizens of the United States to vote shall not be denied or abridged by the United States or by any State on account of race, color, or previous condition of servitude. Section 2. The Congress shall have the power to enforce this article by appropriate legislation. AMENDMENT XVI (Proposed by Congress July 2, 1909. Ratified February 3, 1913.) The Congress shall have power to lay and collect taxes on incomes, from whatever sources derived, without apportionment among the several States, and without regard to any census or enumeration. AMENDMENT XVII (Proposed by Congress May 13, 1912. Ratified April 8, 1913.) The Senate of the United States shall be composed of two Senators from each State, elected by the people thereof, for six years; and each Senator shall have one vote. The electors in each State shall have the qualifications requisite for electors of the most numerous branch of the State Legislatures. When vacancies happen in the representation of any State in the Senate, the executive authority of such State shall issue writs of election to fill such vacancies: Provided, That the Legislature of any State may empower the Executive thereof to make temporary appointments until the people fill the vacancies by election as the Legislature may direct. This amendment shall not be so construed as to affect the election or term of any Senator chosen before it becomes valid as part of the Constitution. AMENDMENT XVIII (Proposed by Congress December 18, 1917. Ratified January 16, 1919. Altered by Amendment 21) After one year from the ratification of this article the manufacture, sale, or transportation of intoxicating liquors within, the importation thereof into, or the exportation thereof from the United States and all territory subject to the jurisdiction thereof for beverage purposes is hereby prohibited. The Congress and the several States shall have concurrent power to enforce this article by appropriate legislation. This article shall be inoperative unless it shall have been ratified as an amendment to the Constitution by the Legislatures of the several States, as provided in the Constitution, within seven years from the date of the submission hereof to the States by the Congress. AMENDMENT XIX (Proposed by Congress June 4, 1919. Ratified August 18, 1920.) The right of citizens of the United States to vote shall not be denied or abridged by the United States or by any State on account of sex. Congress shall have power to enforce this article by appropriate legislation. AMENDMENT XX Section 1. The terms of the President and the Vice-President shall end at noon on the 20th day of January, and the terms of Senators and Representatives at noon on the 3rd day of January, of the years in which such terms would have ended if this article had not been ratified; and the terms of their successors shall then begin. Section 2. The Congress shall assemble at least once in every year, and such meeting shall begin at noon on the 3rd day of January, unless they shall by law appoint a different day. Section 3. If, at the time fixed for the beginning of the term of the President, the President elect shall have died, the Vice-President elect shall become President. If a President shall not have been chosen before the time fixed for the beginning of his term, or if the President elect shall have failed to qualify, then the Vice-President elect shall act as President until a President shall have qualified; and the Congress may by law provide for the case wherein neither a President elect nor a Vice-President shall have qualified, declaring who shall then act as President, or the manner in which one who is to act shall be selected, and such person shall act accordingly until a President or Vice-President shall have qualified. Section 4. The Congress may by law provide for the case of the death of any of the persons from whom the House of representatives may choose a President whenever the right of choice shall have devolved upon them, and for the case of the death of any of the persons from whom the Senate may choose a Vice-President whenever the right of choice shall have devolved upon them. Section 5. Sections 1 and 2 shall take effect on the 15th day of October following the ratification of this article (October 1933). Section 6. This article shall be inoperative unless it shall have been ratified as an amendment to the Constitution by the Legislatures of three-fourths of the several States within seven years from the date of its submission. AMENDMENT XXI (Proposed by Congress February 20, 1933. Ratified December 5, 1933.) Section 1. The Eighteenth article of amendment to the Constitution of the United States is hereby repealed. Section 2. The transportation or importation into any State, Territory, or Possession of the United States for delivery or use therein of intoxicating liquors, in violation of the laws thereof, is hereby prohibited. Section 3. This article shall be inoperative unless it shall have been ratified as an amendment to the Constitution by conventions in the several States, as provided in the Constitution, within seven years from the date of the submission hereof to the States by the Congress. AMENDMENT XXII (Proposed by Congress March 21, 1947. Ratified February 27, 1951.) No person shall be elected to the office of the President more than twice, and no person who has held the office of President, or acted as President, for more that two years of a term to which some other person was elected President shall be elected to the office of President more that once. But this Article shall not apply to any person holding the office of President when this Article was proposed by Congress, and shall not prevent any person who may be holding the office of President, or acting as President, during the term the term within which this Article becomes operative from holding the office of President or acting as President during the remainder of such term. This article shall be inoperative unless it shall have been ratified as an amendment to the Constitution by the Legislatures of three-fourths of the several States within seven years from the date of its submission to the States by the Congress. AMENDMENT XXIII (Proposed by Congress June 16, 1960. Ratified March 29, 1961.) Section 1. The District constituting the seat of Government of the United States shall appoint in such manner as Congress may direct: A number of electors of President and Vice President equal to the whole number of Senators and Representatives in Congress to which the District would be entitled if it were a State, but in no event more than the least populous State; they shall be in addition to those appointed by the States, but they shall be considered, for the purposes of the election of President and Vice President, to be electors appointed by a State; and they shall meet in the District and preform such duties as provided by the twelfth article of amendment. Section 2. The Congress shall have power to enforce this article by appropriate legislation. AMENDMENT XXIV (Proposed by Congress August 27, 1962. Ratified January 23, 1964.) Section 1. The right of citizens of the United States to vote in any primary or other election for President or Vice President, for electors for President or Vice President, or for Senator or Representative in Congress, shall not be denied or abridged by the United States or any State by reason of failure to pay poll tax or any other tax. Section 2. Congress shall have power to enforce this article by appropriate legislation. AMENDMENT XXV (Proposed by Congress July 6, 1965. Ratified February 10, 1967.) Section 1. In case of the removal of the President from office or of his death or resignation, the Vice President shall become President. Section 2. Whenever there is a vacancy in the office of the Vice President, the President shall nominate a Vice President who shall take the office upon confirmation by a majority vote of both houses of Congress. Section 3. Whenever the President transmits to the President Pro tempore of the Senate and the Speaker of the House of Representatives his written declaration that he is unable to discharge the powers and duties of his office, and until he transmits to them a written declaration to the contrary, such powers and duties shall be discharged by the Vice President as Acting President. Section 4. Whenever the Vice President and a majority of either the principal officers of the executive departments or of such other body as Congress may by law provide, transmits to the President Pro tempore of the Senate and the Speaker of the House of Representatives their written declaration that the President is unable to discharge the powers and duties of his office, the Vice President shall immediately assume the powers and duties of the office as Acting President. Thereafter, when the President transmits to the President Pro tempore of the Senate and the Speaker of the House of Representatives his written declaration that no inability exists, he shall resume the powers and duties of his office unless the Vice President and a majority of either the principal officers of the executive departments or of such other body as Congress may by law provide, transmits within four days to the President Pro tempore of the Senate and the Speaker of the House of Representatives their written declaration that the President is unable to discharge the powers and duties of his office. Thereupon Congress shall decide the issue, assembling within forty-eight hours for that purpose if not in session. If the Congress, within twenty-one days after receipt of the latter written declaration, or, if Congress is not in session within twenty-one days after Congress is required to assemble, determines by two-thirds vote of both houses that the President is unable to discharge the powers and duties of his office, the Vice President shall continue to discharge the same as Acting President; otherwise, the President shall resume the powers and duties of his office. AMENDMENT XXVI (Proposed by Congress March 23, 1971. Ratified June 30, 1971.) Section 1. The right of citizens of the United States, who are 18 years of age or older, to vote shall not be denied or abridged by the United States or any state on account of age. Section 2. The Congress shall have power to enforce this article by appropriate legislation. AMENDMENT XXVII (Proposed by Congress September 25, 1789. Ratified May 8, 1992) No law, varying the compensation for the services of the Senators and Representatives, shall take effect, until an election of Representaties shall have intervened.

НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС В сила от 29.04.2006 г., Обн. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г. Част първа. ОБЩИ ПРАВИЛА Глава първа. ЗАДАЧИ И ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ Задачи на Наказателно-процесуалния кодекс Чл. 1. (1) Наказателно-процесуалният кодекс определя реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона. (2) Като осъществява задачите по ал. 1, Наказателно-процесуалният кодекс осигурява защитата от престъпни посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица, и съдейства за предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността. Действие по предмет Чл. 2. (1) Наказателно-процесуалният кодекс се прилага за всички наказателни дела, образувани от органите на Република България. (2) Наказателно-процесуалният кодекс се прилага и при изпълнението на съдебни поръчки на друга държава, направени по силата на договор или при условията на взаимност. Действие по време Чл. 3. Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства. Действие по място Чл. 4. (1) Наказателното производство, образувано от орган на друга държава, или влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на този кодекс, не са пречка да се образува наказателно производство от органите на Република България за същото престъпление и срещу същото лице. (2) Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на този кодекс, не подлежи на изпълнение от органите на Република България. (3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила. Действие спрямо лица с имунитет Чл. 5. Спрямо лица с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България процесуалните действия, предвидени в този кодекс, се извършват в съответствие с нормите на международното право. Глава втора. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ Осъществяване на правораздаването по наказателни дела само от съдилищата Чл. 6. (1) Правораздаването по наказателни дела се осъществява само от съдилищата, установени с Конституцията на Република България. (2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат. Централно място на съдебното производство Чл. 7. (1) Съдебното производство заема централно място в наказателния процес. (2) Досъдебното производство има подготвителен характер. Участие на съдебни заседатели в състава на съда Чл. 8. (1) В случаите и по реда, предвидени в този кодекс, в състава на съда участват съдебни заседатели. (2) Съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите. Назначаемост Чл. 9. В наказателното производство участват само съдии, съдебни заседатели, прокурори и разследващи органи, назначени по установения ред. Независимост на органите на наказателното производство Чл. 10. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона. Равенство на гражданите в наказателното производство Чл. 11. (1) Всички граждани, които участват в наказателното производство, са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. (2) Съдът, прокурорът и разследващите органи прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани. Състезателност. Равни права на страните Чл. 12. (1) Съдебното производство е състезателно. (2) Страните в съдебното производство имат равни процесуални права, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Разкриване на обективната истина Чл. 13. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. (2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Вземане на решения по вътрешно убеждение Чл. 14. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. (2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Право на защита Чл. 15. (1) Обвиняемият има право на защита. (2) На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси. (3) Съдът, прокурорът и разследващите органи разясняват на лицата по ал. 2 техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват. (4) На пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси. Презумпция за невиновност Чл. 16. Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Неприкосновеност на личността Чл. 17. (1) Спрямо гражданите, които участват в наказателното производство, не могат да се вземат мерки за принуда, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс. (2) Никой не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда. Прокурорът може да разпореди задържане на обвиняемия за довеждането му пред съда. (3) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания. (4) Когато задържаният е чужд гражданин, незабавно се уведомява Министерството на външните работи. (5) Съдът, прокурорът и разследващите органи са длъжни да освободят всеки гражданин, който незаконно е лишен от свобода. Непосредственост Чл. 18. Съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Устно извършване на наказателното производство Чл. 19. Наказателното производство се извършва устно, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Публичност на съдебните заседания Чл. 20. Съдебните заседания са публични, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Език, на който се води наказателно производство Чл. 21. (1) Наказателното производство се води на български език. (2) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок Чл. 22. (1) Съдът разглежда и решава делата в разумен срок. (2) Прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове. (3) Делата, по които обвиняемият е задържан под стража, се разследват, разглеждат и решават с предимство пред останалите дела. Глава трета. ОБРАЗУВАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО Задължение за образуване на наказателно производство Чл. 23. (1) Когато са налице условията, предвидени в този кодекс, компетентният държавен орган е длъжен да образува наказателно производство. (2) В предвидените в този кодекс случаи наказателното производство се счита за образувано с първото действие, с което започва разследването. Основания, които изключват образуване на наказателно производство, и основания за прекратяването му Чл. 24. (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: 1. деянието не съставлява престъпление; 2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; 3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; 4. деецът е починал; 5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото; 7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; 8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; 9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство; 10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава; 11. деецът е лице, действало като служител под прикритие в рамките на правомощията му по закон. (2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда. (3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото. (4) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81; 3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини; 4. частният тъжител оттегли тъжбата си; 5. частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник. Спиране на наказателното производство Чл. 25. Наказателното производство се спира, когато: 1. след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството; 2. разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина; 3. деецът е лице с имунитет. Спиране на наказателното производство за престъпления, извършени в съучастие Чл. 26. При престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина. Глава четвърта. СЪД Раздел I. Функция и състав на съда в съдебното производство. Съдебни актове Функция на съда в съдебното производство Чл. 27. (1) След като прокурорът внесе обвинителния акт или пострадалият от престъплението подаде тъжба, съдът ръководи производството и решава всички въпроси по делото. (2) В досъдебното производството съдът осъществява правомощията, предвидени в особената част на този кодекс. Състав на съда Чл. 28. (1) Съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от: 1. един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание; 2. един съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода; 3. двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. (2) При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии. (3) При разглеждане на делата като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии. (4) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава се произнасят еднолично в случаите, предвидени в този кодекс. Основания за отвеждане на съдиите и съдебните заседатели Чл. 29. (1) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател: 1. който е участвал в състава на съда, постановил: а) присъда или решение в първата, въззивната или касационната инстанция, или при възобновяване на наказателното дело; б) определение, с което се одобрява споразумение за решаване на делото; в) определение, с което се прекратява наказателното производство; г) определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство; 2. който е извършвал разследване по делото; 3. който е бил прокурор по делото; 4. който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото; 5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник; 6. който е бил свидетел, поемно лице, вещо лице, преводач, тълковник или специалист - технически помощник по делото; 7. който е съпруг или близък роднина на лицата по т. 1 - 6; 8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда. (2) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Основания за отвеждане на съдебния секретар Чл. 30. Не могат да участват в съдебно заседание като съдебни секретари лицата по чл. 29. Ред за отвеждане на съдиите, съдебните заседатели и съдебния секретар Чл. 31. (1) В случаите, предвидени в чл. 29 и 30, съдиите, съдебните заседатели и съдебният секретар са длъжни сами да си направят отвод. (2) Страните могат да правят отводи до началото на съдебното следствие, освен ако основанията за това са възникнали или са им станали известни по-късно. (3) Самоотводите и отводите трябва да бъдат мотивирани. (4) По основателността на самоотводите и отводите съдът се произнася незабавно в тайно съвещание с участието на всички членове на състава. Видове съдебни актове Чл. 32. (1) Съдът постановява: 1. присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия; 2. решение, когато се произнася по основателността на жалба и протест или на искане за възобновяване на наказателното дело; 3. определение - в останалите случаи. (2) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава постановяват разпореждания. Ред за постановяване на актовете Чл. 33. (1) Съдът постановява актовете си в тайно съвещание. (2) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието. (3) Съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите. Председателят на състава се изказва и гласува последен. (4) Съдът се произнася с обикновено мнозинство, като членовете на състава имат равен глас. (5) Всеки член от състава има право да заяви особено мнение, което трябва да мотивира. Когато докладчикът е на особено мнение, мотивите се изготвят от друг член на състава. (6) В съдебното заседание определенията на съда и разпорежданията на председателя се произнасят устно и се вписват в протокола. Съдържание на актовете Чл. 34. Всеки акт на съда трябва да съдържа: данни за времето и мястото на издаването му; наименованието на съда, който го издава; номера на делото, по което се издава; имената на членовете на състава, на прокурора и на съдебния секретар; мотиви; диспозитив и подписите на членовете на състава. Раздел II. Подсъдност Наказателни дела, подсъдни на районния съд и на окръжния съд като първа инстанция Чл. 35. (1) На районния съд са подсъдни всички наказателни дела освен подсъдните на окръжния съд. (2) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по чл. 95 - 110, 115, 116, 118, 119, 123, 124, чл. 131, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 142, чл. 149, ал. 5, чл. 152, ал. 4, чл. 196а, 199, 203, чл. 206, ал. 4, чл. 212, ал. 5, чл. 213а, ал. 3 и 4, чл. 214, ал. 2, чл. 219, 224, 225б, 225в, 242, 243 - 246, 248 - 250, 252 - 260, 278 - 278в, 282 - 283б, 287а, 301 - 307а, 319а - 319е, 321, 321а, чл. 330, ал. 2 и 3, чл. 333, 334, 340 - 342, чл. 343, ал. 1, буква "в", ал. 3, буква "б" и ал. 4, чл. 349, ал. 2 и 3, чл. 350, ал. 2, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, чл. 354в, ал. 2 - 4, чл. 356е - 356и, чл. 357 - 360 и чл. 407 - 419 от Наказателния кодекс. (3) На Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет. (4) Когато наказателната отговорност се смекчава поради последващи обстоятелства, това не се взема предвид при определяне на подсъдността. Подсъдност по местоизвършване на престъплението Чл. 36. (1) Делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. (2) Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено. (3) Когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство. Подсъдност при престъпления, извършени в чужбина Чл. 37. (1) Делата за престъпления, извършени в чужбина, са подсъдни: 1. на съда по местоживеене на лицето, ако е български гражданин, а ако няма местоживеене в страната - на съда, в района на който е завършено досъдебното производство; 2. на софийските съдилища, ако лицето е чужденец. (2) Когато престъплението е извършено на български кораб или самолет извън пределите на страната, делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира пристанището или летището, към което се числи корабът или самолетът. (3) Делата за престъпления, извършени от военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в Министерството на вътрешните работи, които участват в международни военни или полицейски мисии в чужбина, са подсъдни на Софийския военен съд. Подсъдност при няколко престъпления, извършени от едно и също лице Чл. 38. Когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, подсъдни на различни по степен съдилища, делото за всички престъпления е подсъдно на по-горния съд, а когато съдилищата са от еднаква степен - на съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление. Подсъдност при определяне на общо наказание по няколко присъди Чл. 39. (1) Когато трябва да се определя общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. (2) Когато по една или повече от присъдите подсъдимият е бил освободен от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66 от Наказателния кодекс, съдът, който определя общото наказание, решава и въпроса за изтърпяването му. (3) В случаите на ал. 1 и 2 съдът определя и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието. Подсъдност при съучастие Чл. 40. Когато няколко лица са обвинени, че са извършили в съучастие едно или няколко престъпления и един от съучастниците подлежи на съдене от по-горен съд, делото е подсъдно на по-горния съд. Подсъдност при връзка между дела Чл. 41. (1) Когато две или повече дела за различни престъпления срещу различни лица имат връзка помежду си, те се обединяват, ако правилното им изясняване налага това. (2) Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, обединеното дело се разглежда от него, а когато делата са подсъдни на съдилища от еднаква степен - от съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление. (3) Съдът може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същ подсъдим, когато по никое от тях не е започнало съдебното следствие. Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, делото се разглежда от него. Определяне на подсъдността и изпращане наказателното дело на компетентния орган Чл. 42. (1) Съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението. (2) Когато съдът намери, че делото е подсъдно на друг, равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на този съд, а когато намери, че делото е подсъдно на по-горен или на военен съд - прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор. (3) Когато съдът намери, че делото не следва да се разглежда от съд, а от друг орган, прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния орган. Разглеждане на наказателни дела от друг, еднакъв по степен съд Чл. 43. Върховният касационен съд може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато: 1. много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд; 2. подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно; 3. съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Спорове за подсъдност Чл. 44. (1) Спорове за подсъдност между съдилищата се решават от Върховния касационен съд. (2) Докато трае спорът за подсъдност, органите, при които делото е висящо, извършват само действията, нетърпящи отлагане. Подсъдност пред въззивната и касационната инстанция Чл. 45. (1) Наказателните дела, решени от районния съд, се разглеждат от окръжния съд като въззивна инстанция, а решените от окръжния съд като първа инстанция - от апелативния съд като въззивна инстанция. (2) Наказателните дела се разглеждат по касационен ред от Върховния касационен съд. Глава пета. ПРОКУРОР Функции на прокурора в наказателното производство Чл. 46. (1) Прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. (2) В изпълнение на задачите по ал. 1 прокурорът: 1. ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор; 2. може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия; 3. участва в съдебното производство като държавен обвинител; 4. взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки. (3) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отмени или измени постановленията на непосредствено подчинените му прокурори. Неговите писмени указания са задължителни за тях. В тези случаи той може и сам да извърши необходимите действия по разследването и други процесуални действия. (4) Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Основания и ред за отвеждане на прокурора Чл. 47. (1) Заинтересованите лица могат да поискат отвод на прокурора в случаите на чл. 29, ал. 1, т. 1, 4 - 8 и ал. 2. (2) В случаите по ал. 1 прокурорът е длъжен сам да си направи отвод. (3) Отводът и самоотводът трябва да бъдат мотивирани. (4) По основателността на отвода и самоотвода в досъдебното производство се произнася прокурор от по-горестоящата прокуратура, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото. Встъпване на прокурора в производството по дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия Чл. 48. (1) Когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да встъпи в производството, образувано по тъжба на пострадалия, във всяко положение на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 4, т. 3 - 5, но пострадалият може да поддържа обвинението наред с прокурора като частен обвинител. (2) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител. Образуване на наказателното производство от прокурора за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия Чл. 49. (1) В изключителни случаи, когато пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението, прокурорът може служебно да образува наказателно производство, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 и не са налице някои от пречките за образуване на наказателното производство, посочени в чл. 24, ал. 1, т. 1 - 8, 10 и 11. (2) Образуваното наказателно производство се движи по общия ред и не може да се прекрати на основанията, посочени в чл. 24, ал. 4. (3) Пострадалият може да участва в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец. (4) Ако прокурорът се оттегли от участие в производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен тъжител. Продължаване на производството за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия Чл. 50. Когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство не се прекратява, ако прокурорът намери, че са налице основанията по чл. 49. Предявяване на граждански иск от прокурора Чл. 51. Когато пострадалият поради непълнолетие или физически или психически недостатъци не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да предяви граждански иск в негова полза. Глава шеста. РАЗСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ Разследващи органи Чл. 52. (1) Разследващи органи са следователите и дознателите. (2) Дознатели са служителите на Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност "дознател". (3) Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор. Основания и ред за отвеждане на разследващите органи Чл. 53. (1) Разпоредбите на чл. 47, ал. 1 - 3 се прилагат съответно и за разследващите органи. (2) По основателността на отвода и самоотвода се произнася прокурорът. (3) До решаването на отвода органът, срещу който е предявен, извършва само онези действия, които не търпят отлагане. Глава седма. ОБВИНЯЕМ Раздел I. Общи положения Лице, което има качество на обвиняем Чл. 54. Обвиняем е лицето, което е привлечено в това качество при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Права на обвиняемия Чл. 55. (1) Обвиняемият има следните права: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право. (2) Подсъдимият има право и на последна дума. Раздел II. Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда Мярка за неотклонение Чл. 56. (1) Спрямо обвиняемия по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението, и е налице основание по чл. 57. (2) Когато обвинението се повдига при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и 3, мярка за неотклонение се взема след издирването на обвиняемия. (3) При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия. Цел на мерките за неотклонение Чл. 57. Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. Видове мерки за неотклонение Чл. 58. Мерките за неотклонение са: 1. подписка; 2. гаранция; 3. домашен арест; 4. задържане под стража. Акт за определяне на мярката за неотклонение Чл. 59. (1) В акта, с който се определя мярката за неотклонение, се посочват: времето и мястото на издаването му; органът, който го издава; делото, по което се издава; трите имена на обвиняемия; престъплението, за което е привлечен като обвиняем, и мотивите за определената мярка. (2) Актът се предявява на обвиняемия, който се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес. Подписка Чл. 60. Подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Гаранция Чл. 61. (1) Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа. (2) При определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия. (3) Гаранцията, взета от органи на досъдебното производство, може да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд в срока за представянето й. Съдът разглежда незабавно делото в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно. (4) Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице. При първоначално вземане на мярка за неотклонение гаранция или при изменение на мярката за неотклонение от подписка в гаранция съответният орган определя срок за представянето й, който не може да бъде по-малък от три дни и по-голям от петнадесет дни. (5) Когато гаранцията не бъде представена в определения срок, съдът може да вземе на подсъдимия по-тежка мярка за неотклонение, а в досъдебното производство прокурорът може да направи искане по чл. 62, ал. 2 или чл. 64, ал. 1. (6) При изменение на мярката за неотклонение от по-тежка в гаранция обвиняемият се освобождава след внасянето й. (7) Оттегляне на гаранцията не се допуска. (8) Гаранцията се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието. Домашен арест Чл. 62. (1) Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. (2) Мярката за неотклонение домашен арест в досъдебното производство се взема и контролира от съда по реда на чл. 64 и 65. Задържане под стража Чл. 63. (1) Мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. (2) Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато: 1. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив; 2. лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс; 3. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. (3) Когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по-лека или се отменя. (4) Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от една година, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от две години, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца. (5) След изтичането на сроковете по ал. 4 задържаният се освобождава незабавно по разпореждане на прокурора. (6) Когато в досъдебното производство се установи, че са налице основанията по ал. 3, прокурорът по свой почин изменя мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека или я отменя. (7) За задържането под стража незабавно се уведомява: 1. семейството на обвиняемия; 2. работодателят на обвиняемия, освен ако обвиняемият заяви, че не желае това; 3. Министерството на външните работи, когато задържаният е чужд гражданин. (8) Децата на задържания, ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват незабавно чрез съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или интернат. Вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство Чл. 64. (1) Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора. (2) Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда. (3) Съдът незабавно разглежда делото еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. (4) Съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража, когато са налице основанията по чл. 63, ал. 1, а ако не са налице тези основания, може да не вземе мярка за неотклонение или да вземе по-лека. (5) Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест. (6) Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок. (7) Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителна причина не е пречка за разглеждане на делото. (8) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест. (9) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й. Съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство Чл. 65. (1) Обвиняемият или неговият защитник може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража. (2) Искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда. (3) Делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, ако той заяви, че не желае да се яви, или довеждането му е невъзможно по здравословни причини. (4) Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, и се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест. (5) Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест, който не е в интерес на обвиняемия. (6) Когато искането е направено от обвиняемия или неговия защитник и с определението по ал. 4 се потвърждава мярката за неотклонение, съдът може да определи срок, в който ново искане на същите лица е недопустимо. Този срок не може да бъде повече от два месеца от влизане в сила на определението и не се прилага, когато искането се основава на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия. (7) Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок. (8) Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, когато заяви, че не желае да се яви или довеждането му е невъзможно по здравословни причини. (9) Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест. (10) Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето й. (11) Алинеи 1 - 10 се прилагат съответно и в случаите, когато обвиняемият е задържан поради невнасяне на определената от съда гаранция. Последици от неизпълнение на задълженията, свързани с мерките за неотклонение Чл. 66. (1) Когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка по реда, предвиден в този кодекс. (2) Ако мярката за неотклонение е гаранция, парите или ценните книжа се отнемат в полза на държавата. В тези случаи може да бъде определена и гаранция в по-голям размер. Забрана за доближаване до пострадалия Чл. 67. (1) По предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия да доближава непосредствено пострадалия. (2) Съдът разглежда незабавно предложението или молбата в открито заседание с изслушване на прокурора, обвиняемия и пострадалия. Определението на съда е окончателно. (3) Забраната отпада след приключване на делото с влязла в сила присъда или когато производството бъде прекратено на друго основание. (4) Пострадалият по всяко време може да поиска от съда отмяна на забраната. Съдът се произнася по реда на ал. 2. Забрана за напускане на пределите на Република България Чл. 68. (1) В досъдебното производство, когато обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, прокурорът може да забрани на обвиняемия да напуска пределите на Република България, освен с негово разрешение. За наложената забрана незабавно се уведомяват граничните контролно-пропускателни пунктове. (2) Прокурорът се произнася в тридневен срок по искането на обвиняемия или неговия защитник за разрешение по ал. 1. (3) Отказът на прокурора подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд. (4) Съдът незабавно разглежда жалбата еднолично в закрито заседание и се произнася с определение, с което потвърждава отказа на прокурора или разрешава на обвиняемия да напусне пределите на Република България за определен срок. Определението е окончателно. (5) По реда на ал. 4 по искане на обвиняемия или неговия защитник съдът може да отмени забраната по ал. 1, ако не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната. (6) В съдебното производство правомощията по ал. 1 и 5 се осъществяват от съда, който разглежда делото. Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест. Отстраняване на обвиняемия от длъжност Чл. 69. (1) Когато обвиняемият е привлечен за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата му, и има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът може да отстрани обвиняемия от длъжност. (2) В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд се произнася по искане на прокурора еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. (3) Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок. (4) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. (5) Когато отпадне нуждата от взетата мярка, в досъдебното производство отстраняването от длъжност се отменя от прокурора или по искане на обвиняемия или неговия защитник от съда по реда на ал. 1 и 2. (6) В съдебното производство правомощията по ал. 1 се осъществяват от съда, който разглежда делото. Настаняване за изследване в психиатрично заведение Чл. 70. (1) В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд в състав от един съдия и двама съдебни заседатели по искане на прокурора, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото, по искане на страните или по свой почин може да настани обвиняемия за изследване в психиатрично заведение за срок до тридесет дни. (2) Съдът незабавно се произнася с определение в открито заседание, в което изслушва вещо лице - психиатър, и лицето, чието настаняване се иска. Участието на прокурор и защитник е задължително. (3) Определението, постановено в досъдебното производство, подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред въззивния съд в тридневен срок. (4) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. (5) Ако срокът за изследване, определен от съда, се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен еднократно с не повече от тридесет дни по реда на ал. 1 - 4. (6) Времето, през което лицето е било настанено в психиатрично заведение, се зачита като задържане под стража. Принудително довеждане Чл. 71. (1) Когато не се яви на разпит без уважителни причини, обвиняемият се довежда принудително, ако явяването му е задължително или съответният орган намери, че то е необходимо. (2) Обвиняемият може да бъде доведен принудително без предварително призоваване, когато се е укрил или няма постоянно местоживеене. (3) Принудителното довеждане се извършва през деня, освен ако не търпи отлагане. (4) Принудителното довеждане се извършва от службите на Министерството на правосъдието, а в случаите, когато е постановено от дознател като разследващ орган - от службите на Министерството на вътрешните работи. (5) За принудително довеждане на затворници се прави искане пред администрацията на съответния затвор или поправителен дом. (6) Военнослужещите се довеждат от съответните военни органи. (7) Актът за принудително довеждане се предявява на лицето, което трябва да бъде доведено. Мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата Чл. 72. (1) По искане на прокурора съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата по реда на Гражданския процесуален кодекс. (2) В съдебното производство съдът взема мерките по ал. 1 по искане на прокурора. Мерки за обезпечаване на гражданския иск Чл. 73. (1) Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разяснят на пострадалия, че има право да предяви в съдебното производство граждански иск за вредите, причинени от престъплението. (2) По искане на пострадалия или на неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на бъдещ иск по реда на Гражданския процесуален кодекс. (3) В случаите по чл. 51 мерките по ал. 2 се вземат по искане на прокурора. (4) В съдебното производство по исканията по ал. 2 и 3 се произнася съдът, който разглежда делото. Глава осма. ПОСТРАДАЛ Раздел I. Общи положения Лице, което има качеството на пострадал Чл. 74. (1) Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. (2) При смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници. (3) Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство. Права на пострадалия Чл. 75. (1) Освен правата, които придобива в съдебното производство като частен обвинител, частен тъжител или граждански ищец, пострадалият има и следните права: да бъде уведомен за правата си в наказателното производство; да получи защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъде информиран за хода на наказателното производство, ако изрично е поискал това и е посочил адрес за призоваване в страната; да участва в производството съгласно установеното в този кодекс; да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да има повереник. (2) Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разяснят на пострадалия неговите права и да му осигурят възможност да ги реализира при условията, предвидени в този кодекс. Раздел II. Частен обвинител Лице, което може да участва като частен обвинител Чл. 76. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници. Молба за участие като частен обвинител Чл. 77. (1) Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена. (2) Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава. (3) Молбата се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Функция на частния обвинител Чл. 78. (1) Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора. (2) Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа. Права на частния обвинител Чл. 79. Частният обвинител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси. Раздел III. Частен тъжител Лице, което може да участва като частен тъжител Чл. 80. Пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение пред съда като частен тъжител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници. Тъжба Чл. 81. (1) Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса. (2) Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя. (3) Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Права на частния тъжител Чл. 82. (1) Частният тъжител има следните права: да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, и да оттегля тъжбата си. (2) Частният тъжител може да се установи в съдебното производство и като граждански ищец в случаите и по реда, установени в този кодекс. Съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи Чл. 83. Пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат. Раздел IV. Граждански ищец Лице, което може да участва като граждански ищец Чл. 84. (1) Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци. (2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс. Молба за предявяване на граждански иск Чл. 85. (1) В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение. (2) Молбата може да бъде устна или писмена. (3) Гражданският иск се предявява най-късно до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Лица, срещу които може да се предяви граждански иск Чл. 86. Гражданският иск в съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението. Права на гражданския ищец Чл. 87. (1) Гражданският ищец има следните права: да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. (2) Гражданският ищец упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск. Ред за разглеждане на гражданския иск Чл. 88. (1) Гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс. (2) Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело. (3) Когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд. Глава девета. ГРАЖДАНСКИ ОТВЕТНИК Лица, които участват като граждански ответници Чл. 89. Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия, участват в съдебното производство като граждански ответници. Права на гражданския ответник Чл. 90. (1) Гражданският ответник има следните права: да участва в съдебното производство; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. (2) Гражданският ответник упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за защита срещу предявения против него граждански иск. Глава десета. ПРАВНА ПОМОЩ Раздел I. Защитник Лица, които могат да участват като защитници Чл. 91. (1) Защитник на обвиняемия може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия. (2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия. (3) Не може да бъде защитник: 1. който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия; 2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем; 3. който е представлявал или е давал съвети на противната страна; 4. който е участвал в производството в друго процесуално качество; 5. който е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор, или разследващ орган по делото. Отвеждане на защитника Чл. 92. Лицата, които не могат да бъдат защитници, са длъжни сами да се отведат. Ако те не направят това, съответният орган ги отстранява от участие в наказателното производство служебно или по искане на заинтересования. Упълномощаване на защитника Чл. 93. (1) Защитникът се избира и упълномощава от обвиняемия, освен в случаите, предвидени в този кодекс. (2) Пълномощното се изготвя в писмена форма и се подписва от обвиняемия и защитника. (3) Защитникът може да заверява преписи от даденото му пълномощно и да преупълномощава със съгласието на обвиняемия друго лице за защитник. (4) Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание, който се подписва и от обвиняемия. (5) Пълномощното важи за цялото наказателно производство, ако не е уговорено друго. Задължително участие на защитник Чл. 94. (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: 1. обвиняемият е непълнолетен; 2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; 3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; 4. обвиняемият не владее български език; 5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; 6. когато е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан под стража; 7. производството е пред Върховния касационен съд; 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия; 9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. (2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. (3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат. (4) Назначеният защитник се отстранява от наказателното производство, ако обвиняемият упълномощи друг защитник. Отказ на защитника от приетата защита Чл. 95. Защитникът не може да се откаже от приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай той е длъжен да уведоми своевременно обвиняемия и съответния орган. Отказ на обвиняемия от защитник и замяна на защитника Чл. 96. (1) Обвиняемият може във всеки момент на производството да се откаже от защитник, освен в случаите на чл. 94, ал. 1, т. 1 - 3 и 6. (2) Замяната на един защитник с друг може да стане само по молба или със съгласието на обвиняемия. Встъпване на защитника в наказателното производство Чл. 97. (1) Защитникът може да участва в наказателното производство от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем. (2) Органът на досъдебното производство е длъжен да разясни на обвиняемия, че има право на защитник, и му осигурява възможност незабавно да се свърже с него. Той не може да извършва никакви действия по разследването и други процесуални действия с участието на обвиняемия, докато не изпълни това си задължение. Задължения на защитника Чл. 98. (1) Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в полза на обвиняемия, като се ръководи от вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона. (2) Защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата. Когато защитникът счита, че основните линии на защитата, предложени от обвиняемия, са несъвместими с неговите задължения, той уведомява своевременно обвиняемия и продължава защитата, ако не бъде отстранен от наказателното производство по предвидения за това ред. (3) Защитникът не може да отказва правна помощ на обвиняемия по отделни въпроси на обвинението под предлог, че обвиняемият има и друг защитник. Права на защитника Чл. 99. (1) Защитникът има следните права: да се среща насаме с обвиняемия; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът има право да участва във всички действия по разследването с участие във обвиняемия, като неявяването му не възпрепятства тяхното извършване. (2) Участието на защитника не е пречка обвиняемият да упражнява лично правата си по чл. 55. Раздел II. Повереник и особен представител Повереник Чл. 100. (1) Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник. (2) Когато частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник представи доказателства, че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има повереник и интересите на правосъдието изискват това, съдът, който разглежда делото като първа инстанция, му назначава повереник. (3) Разпоредбите на чл. 91, 92 и 93 се прилагат съответно и за повереника. Особен представител Чл. 101. (1) Когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник или попечител са противоречиви, съответният орган му назначава особен представител - адвокат. (2) Особен представител - адвокат, се назначава и на пострадалия, когато той е недееспособен или ограничено дееспособен и интересите му противоречат на интересите на неговия настойник или попечител. (3) Особеният представител участва в наказателното производство като повереник. (4) Разпоредбите на чл. 91, ал. 3 и чл. 92 се прилагат съответно и за особения представител. Част втора. ДОКАЗВАНЕ Глава единадесета. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Предмет на доказване Чл. 102. В наказателното производство подлежат на доказване: 1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; 2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; 3. другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение. Тежест на доказването Чл. 103. (1) Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а по дела, образувани по тъжба на пострадалия - върху частния тъжител. (2) Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. (3) Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си. Доказателства Чл. 104. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс. Доказателствени средства Чл. 105. (1) Доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства. (2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Способи на доказване Чл. 106. Доказването в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този кодекс. Събиране и проверка на доказателства Чл. 107. (1) Органите на досъдебното производство събират доказателствата служебно или по искане на заинтересованите лица. (2) Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. (3) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. (4) Не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок. (5) Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация или в друг район Чл. 108. (1) Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация се допускат, когато трябва да бъдат извършени вън от района на органа, който разглежда делото, и извършването им от този орган е свързано с особени затруднения. (2) Когато е постановена от съд, делегацията се изпълнява от съответния районен съдия, а когато е постановена от орган на досъдебното производство - от съответния орган на досъдебното производство. (3) Когато намери за необходимо, органът, който разглежда делото, може да извърши отделни действия по ал. 1 и в района на друг орган. Глава дванадесета. ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА Видове веществени доказателства Чл. 109. Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Описване, фотографиране и прилагане на веществени доказателства към делото Чл. 110. (1) Веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани. (2) Веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят. (3) Когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства се предават заедно с него. (4) Веществени доказателства, които поради размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган. (5) Парите и другите ценности се предават за пазене в търговска банка, обслужваща държавния бюджет, или в Българската народна банка. Пазене на веществените доказателства Чл. 111. (1) Веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. (2) Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. (3) Отказът на прокурора по ал. 2 може да бъде обжалван от правоимащото лице пред съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася по жалбата в тридневен срок от постъпването й еднолично в закрито заседание с определение, което е окончателно. (4) Предметите, иззети като веществени доказателства, които подлежат на бързо разваляне и не могат да се върнат на правоимащите, от които са отнети, с разрешение на прокурора се предават на съответните учреждения и юридически лица за ползване според предназначението им или се продават и получената сума се внася в търговска банка, обслужваща държавния бюджет. (5) Наркотичните вещества, прекурсорите и растенията, съдържащи наркотични вещества, могат да бъдат унищожени преди приключване на наказателното производство при условията и по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този случай до приключване на производството се пазят само иззетите представителни проби. Разпореждане с веществени доказателства Чл. 112. (1) Освен в случаите, предвидени в чл. 53 от Наказателния кодекс, предметите, иззети като веществени доказателства, се отнемат в полза на държавата, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени. (2) Предметите, иззети като веществени доказателства, притежаването на които е забранено, се предават на съответните учреждения или се унищожават. (3) Писмата, книжата или други писмени актове, иззети като веществени доказателства, се оставят към делото или се предават на заинтересованите учреждения, юридически и физически лица. Спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства Чл. 113. Когато възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на Гражданския процесуален кодекс, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила. Глава тринадесета. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА Раздел I. Общи положения Видове доказателствени средства Чл. 114. Доказателствата се установяват чрез гласни, веществени и писмени доказателствени средства. Раздел II. Гласни доказателствени средства Обяснения на обвиняемия Чл. 115. (1) Обвиняемият дава обясненията си устно и непосредствено пред съответния орган. (2) Обвиняемият не може да бъде разпитван по делегация или чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина. (3) Обвиняемият може да дава обяснения във всеки момент на разследването и на съдебното следствие. (4) Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения. Доказателствена сила на самопризнанието на обвиняемия Чл. 116. (1) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. (2) Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото. Показания на свидетеля Чл. 117. Със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. Лица, които не могат да бъдат свидетели Чл. 118. (1) Не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен: 1. обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда; 2. пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник; 3. поемните лица, както и служители на Министерството на вътрешните работи или на военната полиция, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване. (2) Лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. (3) Не могат да бъдат свидетели и лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях. Лица, които могат да откажат да свидетелстват Чл. 119. Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват. Задължения на свидетеля Чл. 120. (1) Свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо. (2) Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира. (3) Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до сто лева и се довежда принудително за разпит по реда на чл. 71. Ако свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят. (4) Свидетел, който извън случаите по чл. 119 и чл. 121 откаже да свидетелства, се наказва с глоба до петстотин лева. Обстоятелства, по които свидетелят не е длъжен да дава показания Чл. 121. (1) Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство. (2) Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник. Права на свидетеля Чл. 122. (1) Свидетелят има следните права: да си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания; да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси. (2) Свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност. Защита на свидетеля Чл. 123. (1) Прокурорът, съдията-докладчик или съдът по искане на свидетеля или с неговото съгласие вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения. (2) Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез: 1. осигуряване на лична физическа охрана от органите на Министерството на вътрешните работи; 2. запазване в тайна на неговата самоличност. (3) Лична физическа охрана може да се осигури и по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, с тяхно съгласие или със съгласие на законните им представители. (4) В акта на съответния орган за осигуряване защита на свидетеля се посочват: 1. органът, който го издава; 2. датата, часът и мястото на издаване; 3. обстоятелствата, които налагат осигуряването на защита; 4. видът на взетата мярка; 5. данните за самоличността на лицето, чиято защита се осигурява; 6. идентификационният номер, който се дава на лицето, чиято самоличност се запазва в тайна; 7. подписите на органа и на лицето. (5) Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях. (6) Мерките за защита по ал. 2 се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с акт на органа по ал. 1. (7) За опазване на живота, здравето или имуществото на лицата по ал. 1, които са дали писмено съгласие за това, могат да се използват и специални разузнавателни средства. (8) В срок до тридесет дни от вземането на мярка по ал. 2 прокурорът или съдията-докладчик може да предложи включването на свидетеля или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, в програмата за защита при условията и по реда на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Доказателствена сила на показанията на свидетеля с тайна самоличност Чл. 124. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели, дадени по реда на чл. 141. Раздел III. Веществени доказателствени средства Изготвяне и прилагане към делото на веществени доказателствени средства Чл. 125. (1) Когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени, както и в други предвидени в този кодекс случаи, се изготвят фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни, планове, схеми, отливки или отпечатъци. (2) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват и веществените доказателствени средства, изготвени при използването на специални разузнавателни средства, в предвидените от този кодекс случаи. (3) Материалите по ал. 1 и 2 се прилагат към делото. Лица, които изготвят веществени доказателствени средства Чл. 126. (1) Веществените доказателствени средства се изготвят по възможност от лицата, които извършват действията по разследване и съдебните следствени действия. (2) Когато за това са необходими специални знания и подготовка, назначава се специалист - технически помощник. (3) Не могат да бъдат специалисти - технически помощници, лицата, посочени в чл. 148, ал. 1. (4) Специалистът - технически помощник, изпълнява възложената му задача под непосредствен надзор и ръководство на органа, който го е назначил. (5) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача без уважителни причини специалистът - технически помощник, отговаря по чл. 149, ал. 5 като вещо лице. Раздел IV. Писмени доказателствени средства Видове писмени доказателствени средства Чл. 127. Писмени доказателствени средства са протоколите за действията по разследване, съдебните следствени и другите процесуални действия, протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства и други документи. Съставяне на протокол Чл. 128. За всяко действие по разследване и съдебно следствено действие се съставя протокол на мястото, където то е извършено. Съдържание на протокола Чл. 129. (1) В протокола се посочват: датата и мястото на действията по разследване и съдебните следствени действия; времето, когато са започнали и завършили; лицата, които са участвали; направените искания, бележки и възражения; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства. (2) Протоколът се подписва от органа, извършил действието, както и от други участници в наказателното производство в случаите, предвидени в този кодекс. Поправки, изменения и допълнения в протокола Чл. 130. Всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали. Протоколите като доказателствено средство Чл. 131. Протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Протокол за изготвяне на веществени доказателствени средства Чл. 132. (1) Изготвянето на веществени доказателствени средства се отразява в протокола за съответното действие или в отделен протокол, който се подписва от органа, извършил действията, и от специалиста - технически помощник. (2) Изготвянето на веществени доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, се отразява в протокол, подписан от ръководителя на службата, изготвила вещественото доказателствено средство, в който се посочват: 1. времето и мястото на прилагане на специалното разузнавателно средство и изготвянето на съответните веществени доказателствени средства; 2. самоличността на контролираното лице; 3. използваните оперативни способи и технически средства; 4. текстово възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство. (3) Към протокола по ал. 2 се прилагат: искането за използване на специалното разузнавателно средство, писменото съгласие на лицата по чл. 123, ал. 7, разрешението за използването му и разпореждането на министъра на вътрешните работи или на упълномощен от него заместник-министър по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. (4) Неразделна част от протокола по ал. 2 са веществените доказателствени средства, които се прилагат към делото. Снабдяване с документи Чл. 133. (1) По искане на заинтересованото лице съдът или органът на досъдебното производство му издава удостоверение, по силата на което държавните и общинските органи, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да го снабдят с необходимите документи в рамките на тяхната компетентност. (2) За неизпълнение на задължението по ал. 1 без уважителни причини на съответното длъжностно лице се налага глоба от сто до хиляда лева. Документ на чужд език Чл. 134. Когато е съставен на чужд език, документът се придружава с превод на български език, заверен по надлежния ред, или се назначава преводач. Хартиен носител на компютърни информационни данни Чл. 135. Компютърни информационни данни трябва да бъдат записани и върху хартиен носител по реда на чл. 163, ал. 7. Глава четиринадесета. СПОСОБИ НА ДОКАЗВАНЕ Раздел I. Общи положения Видове способи на доказване Чл. 136. (1) Способи на доказване в наказателното производство са разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и специални разузнавателни средства. (2) При прилагане на способите по ал. 1 по отношение на адвокати и нотариуси се прилагат разпоредбите на Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Поемни лица Чл. 137. (1) В досъдебното производство огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица. (2) Поемните лица се избират от органа, извършващ съответното действие по разследването, между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото. (3) Поемните лица са длъжни да се явят, след като бъдат поканени, и да останат на разположение, докато са необходими. За неизпълнение на тези задължения поемните лица отговарят като свидетели. (4) Поемните лица имат следните права: да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят разноските, които са направили. (5) Органът, който извършва съответното действие по разследването, запознава поемните лица с правата им по ал. 4. Раздел II. Разпит Разпит на обвиняемия Чл. 138. (1) Разпитът на обвиняемия се извършва през деня, освен когато не търпи отлагане. (2) Преди разпита съответният орган установява самоличността на обвиняемия. (3) Разпитът на обвиняемия започва със запитване разбира ли обвинението, след което се поканва да изложи, ако желае, във форма на свободен разказ всичко, което знае по делото. (4) На обвиняемия могат да се поставят въпроси за допълване на неговите обяснения или за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия. (5) Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с обстоятелствата по делото. Те не трябва да подсказват отговори или да подвеждат към определен отговор. (6) Когато са привлечени няколко обвиняеми, разследващият орган ги разпитва поотделно. (7) Обвиняемият не може да бъде разпитан по делегация или чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина. Разпит на свидетел Чл. 139. (1) Преди разпита се установява самоличността на свидетеля и в какви отношения се намира с обвиняемия и с другите участници в производството. В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 в протокола се вписва идентификационният номер на свидетеля вместо данните за самоличността. (2) Органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства, като му разяснява правото по чл. 121. (3) Свидетелят дава обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото. (4) На лицата, посочени в чл. 119, се разяснява правото им да се откажат да свидетелстват. (5) Свидетелят излага във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото. (6) Разпоредбите на чл. 115, ал. 1 и чл. 138, ал. 4 и 5 се прилагат съответно и при разпита на свидетеля. (7) Разпит на свидетел извън страната може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция в съответствие с разпоредбите на този кодекс и при условията на международен договор, по който Република България е страна. Разпит на малолетен и непълнолетен свидетел Чл. 140. (1) Малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника. (2) Непълнолетният свидетел се разпитва в присъствието на лицата по ал. 1, ако съответният орган намери това за необходимо. (3) С разрешение на органа, който извършва разпита, лицата по ал. 1 могат да задават въпроси на свидетеля. (4) Органът, който извършва разпита, разяснява на малолетния свидетел необходимостта да даде правдиви показания, без да му отправя предупреждения за отговорност. Разпит на свидетел с тайна самоличност Чл. 141. (1) Органите на досъдебното производство и съдът разпитват свидетеля с тайна самоличност и вземат всички възможни мерки за запазване в тайна на неговата самоличност, включително когато се провежда разпит на свидетел извън страната чрез видеоконференция или телефонна конференция. (2) Преписи от протоколите за разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и на неговия защитник, а в съдебното производство - на страните, които писмено могат да поставят въпроси на свидетеля. (3) По реда на ал. 1 и 2 се извършва разпит на служител под прикритие, както и на лицата, по отношение на които е взета мярка за защита по чл. 6, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Разпит с преводач и тълковник Чл. 142. (1) Когато обвиняемият или свидетелят не владее български език, назначава се преводач. (2) Не могат да бъдат преводачи лицата, посочени в чл. 148, ал. 1, т. 1 - 3. (3) За неявяване или отказ да изпълни възложената му задача преводачът отговаря по чл. 149, ал. 5. (4) Когато обвиняемият или свидетелят е глух или ням, назначава се тълковник. (5) Разпоредбите на ал. 2 и 3 се прилагат и за тълковниците. Очна ставка Чл. 143. (1) При съществено противоречие между обясненията на обвиняемите или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания може да се направи очна ставка, освен в случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2. (2) Лицата, между които се прави очна ставка, преди разпита се запитват познават ли се и в какви отношения се намират помежду си. (3) С разрешение на съответния орган лицата, между които се прави очна ставка, могат да си задават въпроси. (4) Алинеи 1 - 3 се прилагат и при съществено противоречие между показанията на свидетелите, освен в случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2. Раздел III. Експертиза Случаи, в които се назначава експертиза Чл. 144. (1) Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза. (2) Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно: 1. причината на смъртта; 2. характера на телесната повреда; 3. вменяемостта на обвиняемия; 4. способността на обвиняемия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях; 5. способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях. Съдържание на акта за назначаване на експертиза Чл. 145. (1) В акта, с който се назначава експертиза, се посочват: основанията, поради които се налага да се извърши експертизата; обектът и задачата на експертизата; материалите, представени на вещото лице; трите имена, образованието, специалността, научната степен, научното звание и длъжността на вещото лице или наименование на учреждението, в което работи, наименованието на медицинското учреждение, в което ще се правят стационарните наблюдения. (2) Когато експертизата е назначена на досъдебното производство, в акта по ал. 1 се посочва и срокът за представяне на заключението. Вземане на образци за сравнително изследване Чл. 146. (1) Органът, който назначава експертизата, може да изисква от обвиняемия образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин. (2) Алинея 1 се прилага и спрямо свидетелите, когато е необходимо да се провери дали те са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства. (3) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително с разрешение на съответния първоинстанционен съд. (4) Когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, вземането на образците се извършва от лице с медицинска правоспособност под наблюдението на лекар по правилата на медицинската практика и без да се застрашава здравето на лицето. Лица, на които се възлага експертиза Чл. 147. Експертизата се възлага на специалисти от съответната област на науката, изкуството или техниката. Лица, които не могат да бъдат вещи лица Чл. 148. (1) Не могат да бъдат вещи лица: 1. лицата, спрямо които са налице основанията по чл. 29, ал. 1, т. 1 - 5 и 7 - 8 и ал. 2; 2. свидетелите по делото; 3. лицата, които се намират в служебна или друга зависимост от обвиняемия или неговия защитник, от пострадалия, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник или от техните повереници; 4. лицата, извършили ревизията, материалите от която са послужили като основание за започване на разследването; 5. лицата, които не притежават необходимата професионална правоспособност. (2) В случаите по ал. 1 вещото лице е длъжно само да си направи отвод. (3) Заинтересованите лица предявяват отвода пред органа, който е назначил експертизата. Задължения на вещото лице Чл. 149. (1) Вещото лице е длъжно да се яви пред съответния орган, когато бъде призовано, и да даде заключение по въпросите на експертизата. (2) Вещото лице може да откаже да даде заключение само когато поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите, с които разполага, не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение. (3) Вещото лице представя заключението си в досъдебното производство в срок, определен от органа на досъдебното производство, а в съдебното производство - не по-късно от пет дни преди датата на съдебното заседание. (4) Вещото лице представя заключението си в съда с преписи за страните. (5) За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини вещото лице се наказва с глоба до двеста лева. Ако вещото лице посочи уважителни причини за неявяването си, глобата се отменя. (6) Разпит на вещо лице, което се намира извън страната, може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото. Права на вещото лице Чл. 150. (1) Вещото лице има следните права: да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата; да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни действия по разследването, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача; да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси. (2) Когато вещите лица са повече от едно, те имат право да се съвещават, преди да дадат заключението. При единодушие вещите лица могат да възложат на едно от тях да изложи пред съответния орган общото заключение, а когато са на различно мнение - всяко от тях дава отделно заключение. Проверка на условията, на които трябва да отговаря вещото лице, и връчване на акта за назначаването му Чл. 151. (1) Органът, който е назначил експертизата, призовава вещите лица, проверява тяхната самоличност, специалност и компетентност, отношенията им с обвиняемия и пострадалия, както и наличността на основание за отвод. (2) Актът за назначаване на експертизата се връчва на вещото лице, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако даде невярно заключение. Експертно заключение Чл. 152. (1) След като извърши необходимите изследвания, вещото лице съставя писмено заключение, в което посочва: името си и на какво основание е извършена експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; материалите, които са били използвани; изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства; резултатите, които са получени, и изводите от експертизата. (2) Заключението се подписва от вещото лице. (3) Ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била поставена задача, вещото лице е длъжно да ги посочи в заключението си. Допълнителна и повторна експертиза Чл. 153. Допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторна - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Доказателствена сила на експертното заключение Чл. 154. (1) Експертното заключение не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство. (2) Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира. Раздел IV. Оглед Цел на огледа Чл. 155. (1) Съдът и органите на досъдебното производство извършват оглед на местности, помещения, предмети и лица с цел да разкрият, непосредствено да изследват и да запазят по реда, установен в този кодекс, следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. (2) До извършване на огледа се вземат мерки да не се заличат следите от престъплението. Извършване на огледа Чл. 156. (1) Огледът се извършва в присъствието на поемни лица, освен в случаите, когато се провежда в съдебно заседание. (2) Когато е необходимо, огледът се извършва в присъствието на вещо лице или на специалист - технически помощник. (3) При извършване на огледа всичко се изследва, както е заварено, а след това се правят и необходимите размествания. (4) Огледът се извършва през деня, освен когато случаят не търпи отлагане. Оглед на труп Чл. 157. (1) Оглед на труп се извършва по възможност на мястото, където той е открит, в присъствието на вещо лице - съдебномедицински експерт, а когато няма такъв - в присъствието на друг лекар. (2) Погребението на трупа - предмет на огледа, се извършва с разрешение на прокурора. (3) Изравяне на труп се допуска по нареждане на съда или на прокурора в присъствието на вещо лице - съдебномедицински експерт. (4) Заравянето на трупа се допуска с разрешение на органа, който е наредил изравянето. Освидетелстване Чл. 158. (1) При оглед на лице не се допускат действия, които унижават неговото достойнство или са опасни за здравето му. (2) Когато се налага освидетелстваното лице да бъде съблечено, поемните лица трябва да бъдат от същия пол. Ако длъжностното лице, което следва да извърши освидетелстването, е от друг пол, същото се извършва от лекар. (3) Оглед на лице в досъдебното производство се извършва с писменото му съгласие, а без такова съгласие - с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, по искане на прокурора. (4) В неотложни случаи, ако това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат оглед без предварително разрешение, като протоколът се представя от прокурора за одобрение от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа. Раздел V. Претърсване и изземване Задължение за предаване на предмети, книжа, компютърни информационни данни, данни за абоната на компютърно-информационна услуга и данни за трафика Чл. 159. По искане на съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни, включително за трафика, които могат да имат значение за делото. Основание и цел на претърсването Чл. 160. (1) Когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети, книжа или компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни, които могат да имат значение за делото, се извършва претърсване за откриването и изземването им. (2) Претърсване може да се извърши и с цел да се издири лице или труп. Органи, които вземат решение за претърсването и изземването Чл. 161. (1) В досъдебното производство претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, по искане на прокурора. (2) В неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат претърсване и изземване и без разрешението по ал. 1, като протоколът за извършеното действие по разследването се представя от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа. (3) В съдебното производство претърсване и изземване се извършват по решение на съда, който разглежда делото. Лица, в присъствието на които се извършват претърсването и изземването Чл. 162. (1) Претърсването и изземването се извършват в присъствието на поемни лица и на лицето, което използва помещението, или на пълнолетен член на семейството му. (2) Когато лицето, което използва помещението, или член на семейството му не може да присъства, претърсването и изземването се извършват в присъствието на домоуправителя или на представител на общината или кметството. (3) Претърсването и изземването в помещение, което се ползва от държавни или общински служби, се извършват в присъствието на представител на службата. (4) Претърсването и изземването в помещение, което се ползва от юридическо лице, се извършват в присъствието на негов представител. Когато не може да присъства представител на юридическото лице, претърсването и изземването се извършват в присъствието на представител на общината или кметството. (5) Претърсване и изземване в помещения на чуждестранни представителства на международни организации и в жилища на техни служители, които се ползват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се извършва със съгласието на ръководителя на представителството и в присъствието на прокурор и представител на Министерството на външните работи. (6) Когато претърсването и изземването са свързани с компютърни информационни системи и програмни продукти, действията се извършват в присъствието на специалист - технически помощник. Извършване на претърсването и изземването Чл. 163. (1) Претърсването и изземването се извършват през деня, освен ако не търпят отлагане. (2) Преди да пристъпи към претърсване и изземване, съответният орган представя разрешението за това и предлага да му се посочат търсените предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни. (3) Органът, който извършва претърсването, има право да забрани на присъстващите да влизат във връзка с други лица или помежду си, както и да напускат помещението, докато завърши претърсването. (4) При претърсването и изземването не могат да се извършват действия, които не се налагат от тяхната цел. Помещения и хранилища се отварят принудително само при отказ да бъдат отворени, като се избягват ненужни повреди. (5) Когато при претърсването и изземването се разкрият обстоятелства от интимния живот на гражданите, вземат се необходимите мерки те да не се разгласяват. (6) Иззетите предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни, се предявяват на поемните лица и другите присъстващи. Когато е необходимо, те се опаковат и запечатват на мястото на изземването им. (7) Изземването на компютърни информационни данни се извършва чрез запис върху хартиен носител и друг носител. Когато носителят е хартиен, всяка страница се подписва от лицата по чл. 132, ал. 1. В останалите случаи носителят се запечатва с бележка, в която се посочват: делото, органът, извършил изземването, мястото, датата и имената на всички присъстващи съгласно чл. 132, ал. 1, които се подписват. (8) Разпечатването на носителя, изготвен по реда на ал. 7, се допуска за нуждите на разследването само с разрешение на прокурора и се извършва в присъствието на поемни лица и специалист - технически помощник. В съдебното производство разпечатването се извършва по решение на съда от специалист - технически помощник. Обиск Чл. 164. (1) Претърсване на лице в досъдебното производство без разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, се допуска: 1. при задържане; 2. когато има достатъчно основание да се счита, че лицата, които присъстват при претърсването, са укрили предмети или книжа от значение за делото. (2) Обискът се извършва от лице от същия пол в присъствието на поемни лица от същия пол. (3) Протоколът за извършеното действие по разследването се представя за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа. Задържане и изземване на кореспонденция Чл. 165. (1) Задържането и изземването на кореспонденция се допускат само когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. (2) Задържането и изземването на кореспонденция в досъдебното производство се извършват по искане на прокурора с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието. (3) Задържането и изземването на кореспонденция в съдебното производство се извършват по решение на съда, който разглежда делото. (4) Задържането и изземването на кореспонденция се извършва по реда на чл. 162, ал. 1 - 4. (5) Разпоредбите на ал. 1 - 4 се прилагат и при задържането и изземването на електронна поща. Раздел VI. Следствен експеримент Цел на следствения експеримент Чл. 166. Съдът и органите на досъдебното производство могат да направят следствен експеримент, за да проверят и уточнят данни, получени от разпита на обвиняемия и свидетелите или от друго действие по разследването или съдебно следствено действие. Условия за допускане на следствен експеримент Чл. 167. Следственият експеримент се допуска, при условие че не се унижава достойнството на лицата, които участват в него, и не се създава опасност за здравето им. Ред за извършване на следствения експеримент Чл. 168. (1) Следственият експеримент се извършва в присъствието на поемни лица, освен ако се прави в съдебно заседание. (2) Когато е необходимо, при извършването на следствения експеримент присъства вещо лице или специалист - технически помощник. Раздел VII. Разпознаване на лица и предмети Основание и цел на разпознаването Чл. 169. (1) Разпознаване се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети. (2) Органите на досъдебното производство, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото, предлагат на обвиняемия или свидетеля да разпознае лица или предмети. Разпит преди разпознаването Чл. 170. Непосредствено преди да се извърши разпознаването, обвиняемият и свидетелите се разпитват дали познават лицето или предмета, които предстои да разпознаят; за особеностите, по които могат да ги разпознаят; за обстоятелствата, при които са наблюдавали лицата или предметите; както и за състоянието, в което са се намирали при възприемането на лицето или предмета, подлежащи на разпознаване. Ред за извършване на разпознаването Чл. 171. (1) Разпознаването се извършва в присъствието на поемни лица, освен когато се прави в съдебно заседание. (2) Лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица, сходни с него по външност, като се вземат мерки то да не осъществи предварително пряк контакт с разпознаващия. (3) По преценка на органа, извършващ разпознаването, то може да се проведе така, че разпознаващото лице да не се срещне непосредствено с разпознаваното лице. Свидетел с тайна самоличност може да участва в разпознаване само като разпознаващо лице. (4) Когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със снимките на три или повече лица, сходни с него по външност. (5) Предметите се представят за разпознаване заедно с три или повече еднородни предмети. (6) Когато няколко обвиняеми или свидетели трябва да извършат разпознаване на лица или предмети, те се показват поотделно на всяко от разпознаващите лица, като се вземат мерки разпознаващите лица да не осъществят пряк контакт помежду си. Едновременно разпознаване от няколко лица е недопустимо. (7) На обвиняемия или свидетеля се предлага да посочи лицето или предмета, до който се отнасят дадените от него обяснения или показания, и да обясни по какво ги е разпознал. Раздел VIII. Специални разузнавателни средства Веществени доказателствени средства, изготвени при използване на специални разузнавателни средства Чл. 172. (1) Органите на досъдебното производство могат да използват специални разузнавателни средства: технически средства - електронни и механични съоръжения и вещества, които служат за документиране на дейността на контролираните лица и обекти, и оперативни способи - наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване и проверка на кореспонденция и компютърна информация, контролирана доставка, доверителна сделка и разследване чрез служител под прикритие. (2) Специалните разузнавателни средства се използват, когато това се налага при разследването на тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I, II, IV, V, VIII и IX, глава пета, раздели I - VII, глава шеста, раздели II - IV, глава осма, глава девета "а", глава единадесета, раздели I - IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и за престъпления по чл. 219, ал. 4, предложение второ, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 321, чл. 321а, чл. 356к и 393 от особената част на Наказателния кодекс, ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности. (3) Доставчиците на компютърно-информационни услуги са длъжни да подпомагат съда и органите на досъдебното производство при събирането и записването на компютърни информационни данни чрез прилагане на специални технически средства само когато това се налага за разкриване на престъпления по ал. 2. (4) Специалните разузнавателни средства - контролирана доставка и доверителна сделка, могат да служат за събиране на веществени доказателства, а служителят под прикритие се разпитва като свидетел. (5) Материалите по ал. 1 - 4 се прилагат към делото. Искане за използване на специални разузнавателни средства Чл. 173. (1) За използване на специални разузнавателни средства по конкретно досъдебно производство се подава писмено мотивирано искане от прокурора, който наблюдава разследването, до съда. (2) Искането трябва да съдържа: 1. информация за престъплението, за разследването на което се налага използването на специални разузнавателни средства; 2. описание на извършените до момента действия и резултатите от тях; 3. данни за лицата или обектите, спрямо които ще се прилагат специалните разузнавателни средства; 4. оперативните способи, които следва да се приложат; 5. срока на използването. (3) Когато искането е за разследване чрез служител под прикритие, към него се прилага писмена декларация от служителя, че е запознат със задълженията си и задачите по конкретното разследване. (4) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за осъществяване на разследването, служител под прикритие може да се използва и по разпореждане на прокурора, наблюдаващ разследването. Дейността на служителя под прикритие се прекратява, ако в срок до 24 часа не бъде дадено разрешение от съответния съд, който се произнася и по съхраняването или унищожаването на събраната информация. (5) В случаите по чл. 123, ал. 7 към искането се прилага и писменото съгласие на лицето, спрямо което ще се използват специалните разузнавателни средства. Разрешение за използване на специални разузнавателни средства Чл. 174. (1) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства се дава предварително от председателя на окръжния съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател. (2) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на военнослужещите се дава предварително от председателя на съответния военен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател. (3) Органът по ал. 1 и 2 се произнася незабавно след получаване на искането с писмено мотивирано разпореждане. (4) При условията и по реда на ал. 1 и 2 разрешение за използване на специални разузнавателни средства може да даде и председателят на съответния апелативен съд или изрично оправомощен от него заместник-председател, когато органът по ал. 1 и 2 откаже да даде исканото разрешение. (5) Разпореждането за разследване чрез служител под прикритие трябва да съдържа престъплението, за което се разрешава разследването, данните за самоличността на служителя, данните за самоличността за прикритие и идентификационния номер. (6) За направените искания и издадените разрешения по ал. 1 и 2 в съответния съд се води специален регистър, който не е публичен. Ред и срок за прилагане на специални разузнавателни средства за нуждите на наказателното производство Чл. 175. (1) Специалните разузнавателни средства се прилагат по реда на Закона за специалните разузнавателни средства от съответните служби на Министерството на вътрешните работи. (2) Министърът на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства от службите по ал. 1 въз основа на разрешението по чл. 174. (3) Срокът за прилагане на специални разузнавателни средства не може да бъде по-дълъг от два месеца. (4) В случай на необходимост срокът по ал. 3 може да бъде продължен по реда на чл. 174, но с не повече от четири месеца. (5) Прилагането на специални разузнавателни средства се преустановява, когато: 1. е постигната предвидената цел; 2. прилагането им не дава резултати; 3. срокът за разрешението е изтекъл. (6) При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства незабавно се уведомява писмено и мотивирано органът, дал разрешението. В случаите на ал. 5, т. 2 той разпорежда унищожаването на първичния материалeн носител, съдържащ събраната информация. Изготвяне на веществените доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства Чл. 176. При използване на специални разузнавателни средства веществените доказателствени средства се изготвят в два екземпляра, като в срок до 24 часа от изготвянето им се предават запечатани съответно на прокурора, поискал разрешението, и на съда, дал разрешението. Доказателствена сила на данните, получени при използване на специалните разузнавателни средства Чл. 177. (1) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства, както и само на тях и на показания на свидетели с тайна самоличност. (2) В наказателното производство не могат да се ползват резултати, получени извън направеното искане по чл. 173, освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2. Глава петнадесета. ВРЪЧВАНЕ НА ПРИЗОВКИ, СЪОБЩЕНИЯ И КНИЖА. СРОКОВЕ И РАЗНОСКИ Раздел I. Връчване на призовки, съобщения и книжа Органи и лица, чрез които се връчват призовките, съобщенията и книжата Чл. 178. (1) Връчването на призовки, съобщения и книжа се извършва от служител при съответния съд, орган на досъдебното производство, община или кметство. (2) Когато връчването не може да стане съгласно ал. 1, то се извършва чрез службите на Министерството на вътрешните работи или службите на Министерството на правосъдието. (3) Връчването на военнослужещи става чрез съответното поделение или учреждение. (4) На служители и работници връчването може да стане чрез работодателя или негов служител, натоварен да приема книжа. (5) Връчването на малолетни става чрез техните законни представители. (6) На лишените от свобода и на задържаните под стража връчването става чрез съответните учреждения. (7) На физически и юридически лица, както и на учреждения, които се намират в чужбина, връчването става съгласно договора за правна помощ със съответната държава, а когато няма договор - чрез Министерството на външните работи. (8) В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса или факса. Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекса - с писменото потвърждаване за получено съобщение. Този ред за призоваване не се прилага за обвиняемия. (9) Присъствието на свидетелите по чл. 141 се осигурява от прокурора. Съдържание на призовката и на съобщението Чл. 179. (1) В призовката се посочват: наименованието на учреждението, което я изпраща, номерът на делото и годината на образуването му; името и адресът на призованото лице; качеството, в което то се призовава; мястото, датата и часът, в който се призовава, и последиците от неявяването. (2) В призовката, която се изпраща на обвиняемия, се вписва правото му да се яви със защитник. (3) В призовката, която се изпраща на частния тъжител или на лицата, които могат да се установят като частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник, се вписва правото им да се явят с повереник. (4) В съобщението се посочва процесуалното действие, което е извършено или което лицето следва да извърши. (5) Призовките и съобщенията се подписват от съответното длъжностно лице. Връчване на призовките, съобщенията и книжата Чл. 180. (1) Призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени. (2) Когато лицето отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде. (3) Когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за обвиняем, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец и граждански ответник, който отсъства, и е невъзможно връчването им на лицата по ал. 2, те могат да се връчат и на защитника и повереника, ако те се съгласят да ги приемат. (4) Ако получателят или лицето по ал. 2 и 3 не може или откаже да подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва. (5) На учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. (6) Лицето, чрез което става връчването, подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени. (7) Връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата. Разписка за връчване Чл. 181. (1) Длъжностното лице, извършило връчването, връща своевременно разписката, която се прилага по делото. (2) В разписката се отбелязват датата на връчването, името и длъжността на лицето, което е извършило връчването. Отговорност за неизпълнение на задълженията по връчването Чл. 182. (1) Длъжностното лице, което наруши задълженията си по връчването, се наказва с глоба до петстотин лева. (2) Същото наказание се налага и на лицето по чл. 180, ал. 2, 3 и 5, което не изпълни задълженията си по връчването. Раздел II. Срокове Изчисляване на срокове Чл. 183. (1) Сроковете се изчисляват в дни, седмици, месеци и години. (2) Срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. (3) Срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответното число на последния месец. Когато последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния ден на месеца. (4) Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Спазване на срока Чл. 184. Срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в съответния орган, в пощата, в друг съд, прокуратура или разследващ орган, в учреждението, където лицето изтърпява наказание или е задържано под стража, в поделението, където служи военнослужещият, или в дипломатическото или консулското представителство, когато лицето се намира в чужбина. Продължаване на срока Чл. 185. (1) Срокът, определен от съда или от органите на досъдебното производство, може да бъде продължен, ако за това съществуват уважителни причини и молбата е подадена преди изтичането му. (2) Ако срокът по ал. 1 е пропуснат по уважителни причини, съответният орган може да даде нов срок. Възстановяване на срока Чл. 186. (1) Срокът, определен от закона, може да бъде възстановен, ако е бил пропуснат поради уважителни причини. (2) Молбата за възстановяване на срока се подава до съда или до органа на досъдебното производство в седемдневен срок от деня, в който са престанали да действат причините за пропускане на срока. (3) Едновременно с подаването на молбата за възстановяване на срока се извършва и действието, срокът за което е пропуснат. (4) По молба на заинтересованото лице изпълнението на действието, за което е пропуснат срокът, може да бъде спряно. (5) Молбата за възстановяване на срока се разглежда в седемдневен срок от постъпването й. (6) Възстановяване на срока от съда се решава в съдебно заседание с призоваване на страните. Раздел III. Разноски и възнаграждение Посрещане на разноските Чл. 187. (1) Разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, освен в посочените от закона случаи. (2) По дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия до съда, разноските се внасят предварително от частния тъжител, а ако не са внесени, дава му се седемдневен срок да ги внесе. (3) По дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия до съда, разноските по направените от подсъдимия доказателствени искания се поемат от бюджета на съда. Определяне на разноските Чл. 188. (1) Размерът на разноските се определя от съда или от органа на досъдебното производство. (2) Възнаграждението на свидетели - работници или служители, се определя от съда. Решение за разноските Чл. 189. (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските Чл. 190. (1) Когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. (2) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд. Част трета. ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО Глава шестнадесета. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Дела, по които се провежда досъдебно производство Чл. 191. Досъдебно производство се провежда по дела от общ характер. Стадии на досъдебното производство Чл. 192. Досъдебното производство включва разследване и действия на прокурора след приключване на разследването. Органи на досъдебното производство Чл. 193. Органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи. Разпределение на делата в досъдебното производство между разследващите органи Чл. 194. (1) Разследването се провежда от следователи по дела: 1. за престъпления от общ характер по чл. 95 - 110, чл. 357 - 360 и чл. 407 - 419 от Наказателния кодекс; 2. за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет или от държавни служители в Министерството на вътрешните работи; 3. за престъпления, извършени в чужбина. (2) Извън случаите по ал. 1 разследването се извършва от дознатели. Район, в който се извършва досъдебното производство Чл. 195. (1) Досъдебното производство се извършва в района, който съответства на района на съда, компетентен да разгледа делото. (2) Досъдебното производство може да се извърши в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на обвиняемия, или където е местоживеенето на повечето обвиняеми или повечето свидетели, когато: 1. привличането като обвиняем е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища; 2. това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването. (3) Въпросите по ал. 2 се решават от прокурора, в района на който е започнало досъдебното производство. До произнасянето на прокурора се извършват само онези действия по разследването, които не търпят отлагане. (4) Извън случаите по ал. 2, с разрешение на главния прокурор досъдебното производство може да бъде извършено и в друг район с оглед по-пълно разследване на престъплението. Ръководство и надзор на прокурора върху разследването Чл. 196. (1) При упражняване на ръководство и надзор прокурорът може да: 1. контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото; 2. дава указания по разследването; 3. участва при извършването или извършва действия по разследването; 4. отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването; 5. изземва делото от един разследващ орган и го предава на друг; 6. възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението; 7. отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на разследващия орган. (2) Освен правомощията по ал. 1, наблюдаващият прокурор непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок. Задължителни указания на прокурора Чл. 197. Писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение. Разгласяване на материалите по разследването Чл. 198. (1) Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. (2) Когато е необходимо, органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс. Актове на органите на досъдебното производство Чл. 199. (1) В досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления. (2) Всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава. Обжалване на постановленията Чл. 200. Постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване. Жалба срещу постановленията Чл. 201. (1) Жалбата срещу постановленията на органите на досъдебното производство може да бъде устна или писмена. Писмената жалба трябва да бъде подписана от подателя, а за устната жалба се съставя протокол, който се подписва от подателя и от лицето, което я приема. (2) Жалбата се подава чрез органа, който е издал постановлението, или направо до прокурора, който е компетентен да я разгледа. В първия случая тя се изпраща незабавно на съответния прокурор с писмено становище. Действие на жалбата и срок за произнасяне по нея Чл. 202. (1) Жалбата не спира изпълнението на обжалваното постановление, освен ако съответният прокурор постанови друго. (2) Прокурорът е длъжен да се произнесе по жалбата в тридневен срок от получаването й. Задължение за осигуряване на законосъобразно и своевременно разследване Чл. 203. (1) Разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването. (2) Разследващият органи е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора. (3) Разследващият орган системно докладва на прокурора за хода на разследването, като обсъжда с него възможните версии и всички други въпроси от значение за законосъобразното и успешно приключване на разследването. (4) Разследващият орган извършва действия по разследването и други процесуални действия и по времето, когато делото е изпратено в съда във връзка с мярка за процесуална принуда. Съдействие на обществеността Чл. 204. Органите на досъдебното производство използват широко съдействието на обществеността за разкриване на престъплението и изясняване на обстоятелствата по делото. Задължение на гражданите и длъжностните лица за уведомяване Чл. 205. (1) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган. (2) Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението. (3) В случаите на ал. 1 и 2 органът на досъдебното производство незабавно осъществява правомощията си за образуване на наказателното производство. Разследване в отсъствие на обвиняем Чл. 206. Когато няма да попречи за разкриване на обективната истина, разследването може да се проведе в отсъствие на обвиняемия при условията на чл. 269, ал. 3. Глава седемнадесета. РАЗСЛЕДВАНЕ Раздел I. Образуване на досъдебно производство и провеждане на разследване Условия за образуване на досъдебно производство Чл. 207. (1) Досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. (2) В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи производство от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора и не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 9. (3) Тъжбата трябва да съдържа данни за подателя и да е подписана от него. (4) При подаването на тъжбата не се дължи държавна такса. Законни поводи Чл. 208. Законни поводи за започване на разследване са: 1. съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление; 2. информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване; 3. лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление; 4. непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление. Съобщение за извършено престъпление Чл. 209. (1) Съобщението за извършено престъпление трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда. Анонимните съобщения не са законен повод за започване на разследване. (2) Съобщенията могат да бъдат устни или писмени. Писмените съобщения могат да бъдат законен повод за започване на разследване само ако са подписани. За устните съобщения се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от органа, който ги приема. Лично явяване на дееца Чл. 210. При личното явяване на дееца органът на досъдебното производство установява самоличността му и съставя протокол, в който се излага подробно направеното признание. Протоколът се подписва от явилия се и от органа, пред който е направено признанието. Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство Чл. 211. (1) Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. (2) За образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му квалификация. Образуване на досъдебното производство Чл. 212. (1) Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора. (2) Досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. (3) Разследващият орган, извършил действието по ал. 2, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа. Отказ на прокурора да образува досъдебно производство Чл. 213. (1) Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. (2) По свой почин или по жалба на лицата по ал. 1 прокурор от по-горестоящатата прокуратура може да отмени постановлението по ал. 1 и да разпореди образуването на досъдебно производство и започване на разследване. Съдържание на акта за образуване на досъдебно производство Чл. 214. (1) Когато досъдебното производство се образува с постановление на прокурора, в постановлението се посочват: датата и мястото на съставянето му; органът, който го съставя; законният повод и данните, въз основа на които се образува досъдебното производство, и органът, който го е съставил. (2) Когато досъдебното производство се образува по реда на чл. 212, ал. 2, освен обстоятелствата по чл. 129 в протокола за първото действие по разследването се посочват законният повод и данните за извършеното престъпление. Действия при неизвестен извършител Чл. 215. (1) Когато извършителят на престъплението е неизвестен, наред с действията по разследване прокурорът възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи установяването и издирването на извършителя. (2) В случаите по ал. 1, когато съответните органи на Министерството на вътрешните работи преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъплението, те предават събраните материали на съответния разследващ орган и незабавно уведомяват прокурора. Разделяне на делото Чл. 216. (1) Когато по делото се съберат доказателства за участие на повече лица, прокурорът може да отдели материалите за неустановените и неиздирените лица в отделно дело. (2) Когато по делото се съберат доказателства за няколко престъпления, извършени от едно лице, прокурорът може да отдели материалите за някои от престъпленията в отделно дело. Обединяване на дела Чл. 217. (1) Когато две или повече дела за различни престъпления или срещу различни лица имат връзка помежду си, прокурорът може да ги обедини, ако това се налага за разкриване на обективната истина. (2) Прокурорът може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същи обвиняем. Съдействие от други органи Чл. 218. (1) Когато е необходимо, разследващият орган може да поиска от друг разследващ орган да извърши отделни действия по разследването. (2) Когато разследващият орган поиска, органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да му окажат съдействие при извършване на отделни действия по разследването. Привличане на обвиняем и предявяване на постановлението Чл. 219. (1) Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление. (2) Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора. (3) В постановлението за привличане на обвиняем и в протокола за действието по ал. 2 се посочват: 1. датата и мястото на издаването му; 2. органът, който го издава; 3. трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, деянието, за което се привлича, и правната му квалификация; 4. доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да затрудни разследването; 5. мярката за неотклонение, ако такава се взема; 6. правата му по чл. 55, включително и правото му да откаже да даде обяснения, както и правото му да има защитник по пълномощие или по назначение. (4) Разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, като им дава възможност да се запознаят с пълното му съдържание, а при нужда дава допълнителни разяснения. Разследващият орган връчва срещу подпис препис от постановлението на обвиняемия. (5) Когато обвиняемият не е упълномощил защитник и поиска да организира защитата си, разследващият орган отлага предявяването на постановлението за привличане и разпита на обвиняемия за срок до 72 часа с ново призоваване. (6) Ако обвиняемият отново се яви без защитник, разследващият орган му предявява постановлението за привличане, като в случаите на чл. 94, ал. 1 му назначава защитник. (7) Разследващият орган не може да извършва действия по разследването с участие на обвиняемия, докато не изпълни задълженията си по ал. 1 - 6. Действия по отношение на лице с имунитет Чл. 220. (1) Не се привлича като обвиняем лице с имунитет. Наказателното преследване срещу това лице за същото престъпление се възбужда след отпадането на имунитета, ако не са налице други пречки за това. (2) Когато обвиняемият придобие имунитет, наказателното производство се спира, като се отменят взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда. В този случай производството може да продължи по отношение на останалите обвиняеми, ако това няма да попречи за разкриване на обективната истина. Разпит на обвиняемия Чл. 221. След предявяване на постановлението за привличане на обвиняем органът на досъдебното производство незабавно пристъпва към разпит на обвиняемия по реда на чл. 138. Разпит на обвиняемия пред съдия Чл. 222. (1) По преценка на органа на досъдебното производство разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, с участието на защитник, ако има такъв. В този случай делото не се предоставя на съдията. (2) За разпита по ал. 1 съответният орган осигурява явяването на обвиняемия и на неговия защитник. (3) Доколкото няма особени правила, разпитът по ал. 1 се провежда по правилата на съдебното следствие. Разпит на свидетеля пред съдия Чл. 223. (1) Когато съществува опасност свидетелят да не може да се яви пред съда поради тежка болест, продължително отсъствие от страната или по други причини, които правят невъзможно явяването му в съдебно заседание, а също и когато е необходимо да се закрепят показания на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина, разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието. В този случай делото не се предоставя на съдията. (2) Органът на досъдебното производство осигурява явяването на свидетеля и възможност на обвиняемия и неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита. (3) Доколкото няма особени правила, разпитът по ал. 1 се провежда по правилата на съдебното следствие. (4) Обвиняемият или неговият защитник могат да поискат от органа на досъдебното производство разпит на свидетел по ал. 1. Отказът се отразява в протокол, подписан от съответния орган, обвиняемия и защитника. Присъствие при извършването на действия по разследването Чл. 224. Когато разпоредбите на този кодекс не предвиждат присъствието на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалия и неговия повереник при извършването на съответни действия по разследването, органът на досъдебното производство може да им разреши да присъстват, ако това няма да затрудни разследването. Ново привличане на обвиняемия Чл. 225. Когато при разследването се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или съществено се изменят фактическите обстоятелства, или се налага да се включат нови престъпления или да се привлекат нови лица, разследващият орган докладва на прокурора и извършва ново привличане на обвиняемия. Действия преди предявяване на разследването Чл. 226. (1) Когато намери, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, разследващият орган докладва делото на прокурора. (2) Прокурорът проверява дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно. (3) Когато прокурорът установи, че при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или че не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, или че се налага ново привличане, той сам извършва необходимите действия или указва на разследващия орган да ги извърши. Предявяване на разследването Чл. 227. (1) След извършване на действията по чл. 226 разследващият орган предявява разследването. (2) За предявяването на разследването се призовават обвиняемият и неговият защитник. (3) За предявяването на разследването се призовава пострадалият и неговият повереник, ако е направил искане за това. (4) Когато не се яви обвиняемият или неговият защитник, ако участие на защитник е задължително, или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник и поиска да организира защитата си, ново предявяване на разследването се насрочва в срок до 72 часа. (5) Ако обвиняемият отново се яви без упълномощен от него защитник, разследващият орган му предявява разследването, като в случаите на чл. 94, ал. 1 му назначава защитник. (6) Неявяването на пострадалия или на неговия повереник, когато е редовно призован, не е основание за насрочване на ново предявяване. Разследването не се предявява на пострадалия, ако не е намерен на посочения от него адрес за призоваване в страната. (7) Преди предявяването разследващият орган разяснява на явилите се лица техните права. (8) Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване. (9) Прокурорът може да предяви разследването, когато сам е извършил действията по чл. 226, ал. 3. В този случай прокурорът не изготвя заключение. Запознаване с материалите Чл. 228. (1) Разследващият орган определя срок за проучване на материалите в зависимост от фактическата и правната сложност на делото, от неговия обем и от други обстоятелства, които могат да имат значение за времетраенето на проучването. (2) Когато някое от явилите се лица не е в състояние да проучи материалите, разследващият орган е длъжен да му ги разясни, а при нужда да му ги прочете. (3) Когато някой откаже да проучи материалите, отказът и причините за това се отбелязват в протокола за предявяване на разследването. Искания, бележки и възражения Чл. 229. (1) След като проучат материалите, съответните лица могат да правят искания, бележки и възражения. (2) Писмените искания, бележки и възражения се прилагат към делото, а устните се вписват в протокола за предявяване на разследването. (3) По исканията, бележките и възраженията по ал. 2 се произнася наблюдаващият прокурор. Допълнителни действия по разследването Чл. 230. (1) При извършване на допълнителни действия по разследването могат да присъстват и лицата, по искане на които те са предприети. (2) След извършване на допълнителните действия разследващият орган повторно предявява разследването. Заключение на разследващия орган Чл. 231. След окончателното приключване на разследването разследващият орган съставя заключение. Обвинително заключение Чл. 232. (1) Разследващият орган съставя обвинително заключение, когато установи, че извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него е доказано по несъмнен начин. (2) В обстоятелствената част на обвинителното заключение се посочват накратко: извършеното от обвиняемия престъпление; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; данните за личността на обвиняемия; доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства, и правната квалификация на деянието. (3) В заключителната част на обвинителното заключение се посочват: прокуратурата, на която се изпраща делото, датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя. (4) Към обвинителното заключение се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените доказателствени материали; справка за направените разноски и справка за взетите мерки за обезпечение, както и справка за настаняването на децата в случаите по чл. 63, ал. 8. Заключение за прекратяване или спиране на наказателното производство Чл. 233. (1) Когато установи, че са налице основанията за това, разследващият орган съставя заключение за прекратяване или спиране на наказателното производство. (2) В заключението по ал. 1 се посочват: престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем; основанията, поради които наказателното производство трябва да се прекрати или спре; датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя. Срок за извършване на разследването. Срок за мерките за процесуална принуда Чл. 234. (1) Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му. (2) Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по ал. 1. (3) По искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, прокурор от по-горестоящата прокуратура може да удължи срока по ал. 1 с не повече от четири месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от главния прокурор. (4) Искането за удължаване на срока се изпраща не по-късно от петнадесет дни преди изтичане на сроковете по ал. 1 и 2. В него се посочват причините, поради които разследването не може да приключи в срок, извършените действия по разследването, както и тези, които трябва да бъдат извършени. (5) Прокурорът от по-горестоящата прокуратура, съответно главният прокурор, може да определи по-кратък срок от поискания. В този случай продължаването се извършва по реда на ал. 2 и 3. (6) Прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се произнася и по мерките за процесуална принуда. (7) Действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 - 3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата. (8) Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на повече от две години от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от една година - в останалите случаи. (9) Ако прокурорът не изпълни задължението си по ал. 8, мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд. (10) Съдът се произнася еднолично в закрито заседание с определение, което подлежи на обжалване в тридневен срок пред въззивния съд. (11) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно. Изпращане на делото на прокурора Чл. 235. След като състави заключението, разследващият орган незабавно изпраща делото на прокурора. Раздел II. Протоколи за действия по разследването. Звукозаписи и видеозаписи Представяне и връчване на протоколи за действия по разследването Чл. 236. (1) Органът на досъдебното производство представя протокола за действията по разследване на лицата, които са взели участие в извършването им, за да се запознаят с него, или по тяхно искане го прочита. (2) На всяко лице органът на досъдебното производство разяснява правото му да иска поправки, изменения и допълнения на протокола. Направените искания се вписват в протокола. (3) Когато някое от лицата, участвало в действията по разследване, откаже или няма възможност да подпише протокола, органът на досъдебното производство отбелязва това, като посочва и причините. (4) Препис от протокола за обиск, претърсване, изземване и освидетелстване се връчва на лицето, спрямо което са извършени тези действия по разследването. Протокол за разпит Чл. 237. (1) В протокола за разпит се посочват следните данни за разпитания: трите имена, дата и място на раждане, гражданство, националност, образование, семейно положение, занятие, месторабота и длъжност, местоживеене, съдимост и други, които могат да имат значение за делото. В случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2 данните за самоличността не се вписват в протокола. (2) Обясненията и показанията се записват в първо лице, по възможност дословно. (3) Когато е необходимо, въпросите и отговорите се записват отделно. (4) Разпитаният удостоверява с подписа си, че неговите обяснения или показания са записани правилно. Ако протоколът е написан на няколко страници, разпитаният се подписва на всяка страница. (5) Разпитаният може, ако поиска, да изложи собственоръчно обясненията или показанията, които е дал устно. В този случай органът на досъдебното производство може да задава допълнителни въпроси. Звукозапис Чл. 238. (1) По искане на разпитания или по почин на органа на досъдебното производство може да се изготви звукозапис, за което разпитаният се уведомява до започване на разпита. (2) Звукозаписът трябва да съдържа сведенията, посочени в чл. 129, ал. 1 и чл. 237. (3) Звукозапис на част от разпита или повтаряне специално за звукозаписа на част от разпита не се допуска. (4) След завършване на разпита звукозаписът се възпроизвежда изцяло на разпитания. Допълнителните обяснения и показания също се отразяват в звукозаписа. (5) Звукозаписът завършва със заявление на разпитания, че той правилно отразява дадените обяснения и показания. Протокол за разпит при изготвяне на звукозапис Чл. 239. (1) Органът на досъдебното производство съставя протокол за разпит и когато има звукозапис. (2) Протоколът съдържа: основните обстоятелства на разпита, решението да се изготви звукозапис; уведомяването на разпитания за звукозаписа; бележки на разпитания във връзка със звукозаписа; възпроизвеждането на звукозаписа пред разпитания и заявлението на органа на досъдебното производство и разпитания за правилността на звукозаписа. (3) Звукозаписът се прилага към протокола, след като се запечата с бележка, в която се посочват: органът, извършил разпита, делото, името на разпитания и датата на разпита. Бележката се подписва от органа на досъдебното производство и от разпитания. (4) Разпечатването на звукозаписа за нуждите на разследването се допуска само с разрешение на прокурора и в присъствието на разпитания. При прослушването на звукозаписа присъства и разпитаният. (5) След прослушването звукозаписът отново се запечатва по реда на ал. 3. Видеозапис Чл. 240. Разпоредбите на чл. 237 - 239 се прилагат съответно и при изготвянето на видеозапис. Звукозапис и видеозапис и при други действия по разследването Чл. 241. Звукозапис и видеозапис може да се изготвят и при други действия по разследването, като се прилагат разпоредбите на чл. 237 - 239. Глава осемнадесета. ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРОРА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО Правомощия на прокурора Чл. 242. (1) След като получи делото, прокурорът прекратява, спира наказателното производство, внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото, или повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това. (2) Когато при предявяване на разследването разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, прокурорът му указва да ги отстрани или ги отстранява сам. (3) Прокурорът осъществява правомощията си по ал. 1 и 2 в най-кратък срок, но не по-късно от един месец от получаване на делото. Прекратяване на наказателното производство от прокурора Чл. 243. (1) Прокурорът прекратява наказателното производство: 1. в случаите на чл. 24, ал. 1; 2. когато намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението. (2) С постановлението прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. (3) Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. (4) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. (5) С определението съдът може да: 1. потвърди постановлението; 2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства; 3. отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. (6) Определението по ал. 5 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му. (7) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно. (8) Не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние. (9) Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. Спиране на наказателното производство от прокурора Чл. 244. (1) Прокурорът спира наказателното производство: 1. в случаите на чл. 25 и 26; 2. когато извършителят на престъплението не е разкрит; 3. при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината, освен ако може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция. (2) Ако в случаите по ал. 1, т. 2 има привлечен обвиняем, наказателното производство спрямо него се прекратява. (3) При спиране на наказателното производство прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия, както и на пострадалия или неговите наследници. (4) При възобновяването на спряно наказателно производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234. (5) Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно. (6) Последваща жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от шест месеца от постановяването на определението по ал. 5. (7) В случаите по ал. 1, т. 3 наказателното производство се спира за срок не повече от една година. Действия по спряно наказателно производство Чл. 245. (1) Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът изпраща делото на разследващия орган за продължаването на издирването. Разследващият орган съобщава на прокурора за резултатите от издирването и му предоставя събраните материали. (2) Прокурорът възобновява спряното наказателно производство след като отпадне основанието за спиране или е възникнала необходимост от допълнителни действия по разследването. (3) При възобновяване на спряното производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234. Те не включват времето, през което наказателното производство е спряно. Обвинителен акт Чл. 246. (1) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо. (2) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. (3) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; има ли основание за трансфер на наказателното производство и по кой международен договор; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. (4) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 63, ал. 8. Част четвърта. СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО Глава деветнадесета. ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ Раздел I. Предаване на съд Образуване на производството пред първата инстанция Чл. 247. (1) Производството пред първата инстанция се образува: 1. по обвинителен акт и 2. по тъжба на пострадалия от престъплението - с разпореждане на председателя на съда. (2) Разпореждането на председателя на съда, с което се отказва образуването на производството по ал. 1, т. 2, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора. (3) Обвинителният акт и тъжбата се представят в съда с толкова преписи, колкото са обвиняемите. Въпроси, които се обсъждат от съдията-докладчик Чл. 248. (1) След образуване на делото председателят на съда определя съдия-докладчик. (2) Съдията-докладчик проверява: 1. подсъдно ли е делото на съда; 2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; 3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници; 4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и четвърта, двадесет и пета, двадесет и седма, двадесет и осма и глава двадесет и девета. Прекратяване на съдебното производство от съдията-докладчик Чл. 249. (1) Съдията-докладчик прекратява съдебното производство в случаите на чл. 248, ал. 2, т. 1 и 3. (2) Когато прекратява съдебното производство на основание чл. 248, ал. 2, т. 3, съдията-докладчик връща делото на прокурора за допълнително разследване, като в разпореждането си посочва допуснатите нарушения. Прекратяване на наказателното производство от съдията-докладчик Чл. 250. (1) Съдията-докладчик прекратява наказателното производство: 1. в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10; 2. когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. (2) Когато прекратява наказателното производство, съдията-докладчик се произнася по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. (3) Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство се връчва на прокурора и на обвиняемия, както и на пострадалия, ако е намерен на посочения от него адрес. (4) Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа. Спиране на наказателното производство от съдията-докладчик Чл. 251. (1) Съдията-докладчик спира наказателното производство в случаите по чл. 25 и 26. (2) Съдията-докладчик се произнася относно мярката за неотклонение, забраната за напускане на пределите на Република България и отстраняването на обвиняемия от длъжност. (3) Съдията-докладчик отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. (4) Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Насрочване на делото Чл. 252. (1) Когато са налице основанията за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдията-докладчик насрочва делото в двумесечен срок от постъпването му. (2) Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши съдебното заседание да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок, но не повече от три месеца. Страни в съдебното производство Чл. 253. Страни в съдебното производство са: 1. прокурорът; 2. подсъдимият и защитникът; 3. частният тъжител и частният обвинител; 4. гражданският ищец и гражданският ответник. Раздел II. Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание Връчване на подсъдимия препис от обвинителния акт или от тъжбата Чл. 254. (1) По разпореждане на съдията-докладчик препис от обвинителния акт се връчва на подсъдимия. (2) Когато съдебното производство е образувано по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчва препис от нея и от разпореждането, с което се дава ход на тъжбата. (3) Освен в случаите по глави двадесет и четвърта, двадесет и пета и двадесет и осма, в седемдневен срок от връчването на книжата по ал. 1 и 2 подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания. Съобщения за насрочване на съдебното заседание Чл. 255. (1) За насрочването на съдебното заседание се съобщава на пострадалия или неговите наследници, както и на ощетеното юридическо лице. (2) Освен в случаите по глави двадесет и четвърта, двадесет и пета и двадесет и осма, в седемдневен срок от връчването на съобщението пострадалият или неговите наследници могат да правят искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, а ощетеното юридическо лице - като граждански ищец. Подготовка на съдебното заседание Чл. 256. (1) За подготовката на съдебното заседание съдията-докладчик се произнася относно: 1. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на действия по разследването по делегация; 2. мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление; 3. мярката за обезпечаване на гражданския иск, конфискацията, глобата и отнемането на вещи в полза на държавата; 4. реда, по който следва да се разгледа делото; 5. лицата, които следва да се призоват. (2) Разпореждането на съдията-докладчик по ал. 1, т. 2 и 3 подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора. (3) По искания относно мярка за неотклонение задържане под стража съдията-докладчик внася делото в открито заседание с участие на прокурора, подсъдимия и неговия защитник. При постановяване на определението съдът обсъжда налице ли са основанията за изменение или отмяна на мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление. (4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора. Задължения на съдията-докладчик Чл. 257. Съдията-докладчик разпорежда да се призоват за съдебното заседание лицата, посочени в списъка, и взема необходимите мерки, за да осигури на подсъдимия и неговия защитник, на пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения. Глава двадесета. СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ Раздел I. Общи положения Неизменност на състава Чл. 258. (1) Делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание. (2) Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участва в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало. Непрекъснатост на съдебното заседание Чл. 259. След изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия членовете от състава на съда не могат преди постановяване на присъдата да разглеждат друго дело. Запасни съдии и съдебни заседатели Чл. 260. (1) Когато разглеждането на делото изисква продължително време, може да се привлече запасен съдия или съдебен заседател. (2) Запасният съдия или съдебен заседател присъства при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание с права на член от състава, освен правото да взема участие в съвещанията и в решаването на въпросите по делото. (3) Когато някой член от състава на съда не може да продължи участието си в разглеждането на делото, запасният го замества с всички права на член от състава и разглеждането на делото продължава. Мерки за осигуряване възпитателно въздействие на съдебното заседание Чл. 261. Съдът взема необходимите мерки, за да осигури възпитателно въздействие на съдебното заседание. Провеждане на съдебно заседание извън помещението на съда Чл. 262. Когато е необходимо, съдебното заседание или отделни съдебни действия се провеждат извън помещението на съда. Разглеждане на делото при закрити врати Чл. 263. (1) Разглеждането на делото или извършването на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2. (2) Разпоредбата на ал. 1 може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите. (3) Във всички случаи присъдата се обявява публично. Лица, които могат да присъстват на съдебно заседание при закрити врати Чл. 264. (1) На съдебно заседание, провеждано при закрити врати, могат да присъстват лицата, на които председателят разреши това, и по едно лице, посочено от всеки подсъдим. (2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато има опасност да се разгласи държавна или друга защитена от закон тайна, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2. Лица, които не могат да присъстват на съдебно заседание Чл. 265. На съдебно заседание не могат да присъстват: 1. лица, които не са навършили осемнадесетгодишна възраст, ако не са страни по делото или свидетели; 2. въоръжени лица, освен охраната. Функция на председателя на състава Чл. 266. (1) Председателят на състава ръководи съдебното заседание така, че да се осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и точно спазване на закона. (2) Председателят на състава поддържа реда в съдебната зала, като за груби нарушения може да налага глоба до петстотин лева на всеки присъстващ. (3) Разпорежданията на председателя са задължителни за всички, които се намират в съдебната зала. (4) Разпорежданията на председателя могат да бъдат отменени от състава на съда. Отстраняване от съдебната зала Чл. 267. (1) Когато подсъдимият, частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник не спазва реда на съдебното заседание, председателят го предупреждава, че при повторно нарушение ще бъде отстранен от съдебната зала. Ако той продължава да нарушава реда, съдът може да го отстрани от съдебната зала за определено време. (2) След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят му съобщава действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол. (3) Когато прокурорът, защитникът или повереникът и след предупреждението на председателя продължава да нарушава реда в съдебната зала, съдът може да отложи разглеждането на делото, ако не е възможно да бъде заменен по съответния ред с друго лице без вреда за делото. За нарушаването председателят съобщава на съответния орган. (4) Когато други лица нарушават реда, председателят може да ги отстрани от съдебната зала. Задължително участие на прокурора Чл. 268. Участието на прокурора в съдебното заседание по дела от общ характер е задължително. Присъствие на подсъдимия в съдебното заседание Чл. 269. (1) По дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително. (2) Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина. (3) Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако: 1. не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган; 2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено; 3. се намира извън пределите на Република България и: а) местоживеенето му не е известно; б) не може да бъде призован по други причини; в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Произнасяне по мярката за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда в съдебното производство Чл. 270. (1) Въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство. Ново искане по мярката за неотклонение в съответната инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата. (2) Съдът се произнася с определение в открито заседание, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление. (3) По реда на ал. 1 и 2 съдът се произнася и по исканията относно забраната на подсъдимия за напускане на пределите на Република България и отстраняването на подсъдимия от длъжност. (4) Определението по ал. 2 и 3 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Раздел II. Действия по даване ход на делото в съдебното заседание Решаване на въпроса за даване ход на делото Чл. 271. (1) След откриване на съдебното заседание по делото председателят проверява дали са се явили всички призовани лица и ако някои от тях не са се явили - по какви причини. (2) Съдебното заседание се отлага, когато не се яви: 1. прокурорът; 2. подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл. 269, ал. 3; 3. защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия. (3) Ако защитниците са повече от един, неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото. (4) Когато не се яви без уважителни причини частният тъжител, съдът прилага чл. 24, ал. 4, т. 5. (5) Съдебното заседание не се отлага, ако пострадалият или неговите наследници не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване в страната. (6) Съдът се произнася по направените искания за конституиране на нови страни в производството. Определението, с което се отказва допускането на частен обвинител, може да се обжалва по реда на глава двадесет и втора. (7) Когато частният обвинител или неговият повереник, гражданският ищец или неговият повереник, гражданският ответник или неговият повереник не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини, съдебното заседание се отлага, освен ако изрично е поискано продължаването му. (8) Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени. (9) Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса следва ли да се даде ход на делото. (10) Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от три месеца. (11) Когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице, съдът им налага глоба до петстотин лева. Проверка на самоличността на явилите се лица Чл. 272. (1) Председателят проверява самоличността на подсъдимия, като го запитва за трите имена, за датата и мястото на раждането, за неговата народност, гражданство, местоживеене, образование, семейно положение и единния му граждански номер, както и дали е осъждан. (2) При съмнение за самоличността на подсъдимия идентификацията може да се извърши по фотоснимки или по сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето. (3) След това председателят проверява самоличността и на другите явили се лица, като в случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 това става по начин, недопускащ разкриване на самоличността на свидетеля. (4) Председателят проверява и връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 254 и 255. Отстраняване на свидетелите от съдебната зала Чл. 273. (1) Свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на тези, които участват в производството като частни обвинители, граждански ищци и граждански ответници. (2) В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 свидетелите не присъстват в съдебната зала. Отводи Чл. 274. (1) Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и съдебния секретар, вещите лица, преводача и тълковника, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели. (2) След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им, предвидени в този кодекс. Нови искания Чл. 275. (1) Страните могат да правят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие. (2) Съдът се произнася по направените искания, след като изслуша страните. Раздел III. Съдебно следствие Ръководство на съдебното следствие Чл. 276. (1) Съдебното следствие се ръководи от председателя на състава и започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора при дела от общ характер или с прочитане на тъжбата от частния тъжител при дела от частен характер. (2) Когато е предявен граждански иск, той се прочита от гражданския ищец. (3) Председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява. Разпит на подсъдимия Чл. 277. (1) Председателят поканва подсъдимия да даде обяснения по обвинението. (2) Подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие. (3) На подсъдимия се поставят въпроси най-напред от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и неговия повереник, гражданския ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия. (4) Председателят и другите членове на съдебния състав могат да поставят въпроси на подсъдимия след изчерпване на въпросите на страните. Разпит на подсъдимия в отсъствие на други подсъдими Чл. 278. (1) Разпит на подсъдимия в отсъствие на други подсъдими се допуска, когато това се налага за разкриване на обективната истина. (2) След завръщането в съдебната зала на подсъдимия председателят го запознава с обясненията, дадени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол. Прочитане обясненията на обвиняемия или подсъдимия Чл. 279. (1) Обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими; 2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия; 3. между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие; 4. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо. (2) Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия. Разпит на свидетели Чл. 280. (1) Най-напред се разпитват свидетелите, посочени от обвинението, а след това другите свидетели. Когато е необходимо, съдът може да промени този ред. (2) На свидетелите се задават въпроси по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4. Страната, която е посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни. (3) Разпитаните свидетели не могат да напускат съдебната зала преди приключване на съдебното следствие, освен с разрешение на съда, взето след изслушване на страните. В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 свидетелят остава на разположение на съда в подходящо помещение извън съдебната зала. (4) След като дадат показанията си, непълнолетните свидетели се отстраняват от съдебната зала, ако съдът не постанови друго. (5) В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 разпитът на свидетелите се провежда по начин, недопускащ разкриване на самоличността им. Прочитане на показанията на свидетел Чл. 281. (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията на ал. 1 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв, и му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. (4) При условията на ал. 1, т. 1 - 5 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (5) Използването на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат показанията на свидетеля. (6) Когато свидетелят е разпитан по делегация, прочита се протоколът за разпит. Разпит на вещо лице Чл. 282. (1) На вещото лице се поставят въпроси, след като се прочете заключението му. (2) Въпросите се задават по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4. (3) Разпит на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това. Прочитане на протоколите и другите документи Чл. 283. Съдът прочита протоколите за оглед и освидетелстване, за претърсване и изземване, за следствен експеримент и за разпознаване на лица и предмети, както и другите документи, приложени към делото, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Предявяване на веществените доказателства Чл. 284. Веществените доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо - и на вещото лице или на свидетелите. Оглед Чл. 285. Огледът се извършва от целия състав на съда в присъствието на страните, а когато е необходимо - и в присъствието на вещото лице и свидетели. Приключване на съдебното следствие Чл. 286. (1) Когато са извършени всички съдебни следствени действия, председателят на съдебния състав запитва страните имат ли искания за извършване на нови съдебни следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. (2) Ако страните не направят искания или направените са неоснователни, председателят обявява съдебното следствие за приключено. Изменение на обвинението Чл. 287. (1) Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство, прокурорът повдига ново обвинение, ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. (2) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или военен съд. (3) Извън случаите по ал. 2, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение. (4) Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 279 не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигане на новото обвинение. (5) Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. (6) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение. (7) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора. Прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор Чл. 288. Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато: 1. е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник; 2. на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд. Прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание Чл. 289. (1) Съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 - 10 и ал. 4. (2) Когато основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 се разкрият в съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда. (3) Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за процесуална принуда, а мярката за обезпечаване на гражданския иск - ако основанието за нейното вземане е отпаднало. (4) Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа. Спиране на наказателното производство в съдебно заседание Чл. 290. (1) Съдът спира наказателното производство в случаите на чл. 25 и 26. (2) Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Раздел IV. Съдебни прения Ред на съдебните прения Чл. 291. (1) След приключване на съдебното следствие съдът пристъпва към изслушване на съдебните прения. (2) Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия. Данни, на които може да става позоваване при съдебни прения Чл. 292. Страните, които участват в съдебните прения, могат да се позовават само на доказателства, които са били събрани и проверени на съдебното следствие по реда, установен в този кодекс. Заявление на прокурора, че не поддържа обвинението Чл. 293. Заявлението на прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение. Възобновяване на съдебното следствие Чл. 294. (1) Страните могат да искат извършването на нови съдебни следствени действия. (2) Когато намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното следствие и след извършване на новите съдебни следствени действия отново пристъпва към изслушване на съдебните прения. Право на реплика Чл. 295. (1) Всяка страна има право да направи реплика по повод на твърденията и доводите на другите страни. (2) Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика. Забрана за ограничаване на съдебните прения по време Чл. 296. (1) Съдът не може да ограничи по време съдебните прения. (2) Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото. Раздел V. Последна дума на подсъдимия Осигуряване на подсъдимия на последна дума Чл. 297. (1) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума. (2) Съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност да изрази в последната си дума своето окончателно отношение към обвинението. (3) При последната дума подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит. Забрана за ограничаване на времето за последната дума Чл. 298. (1) Съдът не може да ограничава времето за последната дума на подсъдимия. (2) Председателят може да прекъсне подсъдимия само когато той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото. Възобновяване на съдебното следствие Чл. 299. Ако при последната дума подсъдимият посочи нови данни, които имат значение по делото, съдът възобновява съдебното следствие и отново изслушва пренията на страните и последната дума на подсъдимия. Раздел VI. Постановяване на присъдата Оттегляне на съда на съвещание Чл. 300. След като изслуша последната дума на подсъдимия, съдът се оттегля на тайно съвещание, за да постанови присъдата. Въпроси, които съдът решава при постановяване на присъдата Чл. 301. (1) При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси: 1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно; 2. съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация; 3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23 - 25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи; 4. налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс; 5. да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи; 6. какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи; 7. на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане; 8. налице ли са условията по чл. 68 и 69 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи; 9. налице ли са условията на чл. 53 от Наказателния кодекс; 10. да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер; 11. какво да стане с веществените доказателства; 12. на кого да се възложат разноските по делото. (2) Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по ал. 1 за всяко лице и за всяко престъпление поотделно. (3) Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването. Възобновяване на съдебното следствие Чл. 302. Когато при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното следствие. Признаване на подсъдимия за виновен Чл. 303. (1) Присъдата не може да почива на предположения. (2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Признаване на подсъдимия за невинен Чл. 304. Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата Чл. 305. (1) Присъдата се издава в името на народа. (2) В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на съдебния секретар и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и престъплението, за което е повдигнато обвинението. (3) В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. (4) В диспозитива се посочват данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 301. В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок. (5) В случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 289, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или правилата за давност; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание. (6) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания. Въпроси, по които съдът може да се произнесе и с определение Чл. 306. (1) Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно: 1. определяне на общо наказание на основание чл. 25, 27 и прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс; 2. първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата; 3. налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и чл. 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият; 4. веществените доказателства и разноските по делото. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 - 3 съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения. (3) Определението по ал. 1, т. 1 - 3 може да се обжалва и протестира по реда на глава двадесет и първа, а по ал. 1, т. 4 - по реда на глава двадесет и втора. Произнасяне по гражданския иск Чл. 307. Съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност. Срок за излагане на мотивите на присъдата Чл. 308. (1) Мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни. (2) По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от тридесет дни. Произнасяне по мярката за неотклонение и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията Чл. 309. (1) След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение. (2) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала. (3) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията. (4) Определението по ал. 2 и 3 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Подписване и обявяване на присъдата Чл. 310. (1) Присъдата се обявява от председателя незабавно, след като е подписана от всички членове на състава на съда. (2) Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение. (3) Особеното мнение се отбелязва при подписване на присъдата, съответно на диспозитива, и се излага в писмена форма в срока по чл. 308. (4) Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която Република България има договор за трансфер на осъдени лица, съдът уведомява осъдения за възможността да поиска да изтърпи наложеното му наказание в държавата, чийто гражданин е. Раздел VII. Протокол за съдебното заседание Съдържание на протокола Чл. 311. (1) В протокола за съдебното заседание, освен данните по чл. 129, ал. 1, се посочват: 1. неявилите се лица и причините за неявяването; 2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му е връчен препис от обвинителния акт или от тъжбата с разпореждането; 3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица; 4. всички разпореждания на председателя и определения на съда; 5. прочетените документи и протоколи, както и използваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи; 6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия; 7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване. (2) Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар. (3) Съдът може да разпореди изготвянето и на звукозапис и видеозапис на съдебното заседание при спазване разпоредбите на чл. 237 - 239. Поправки и допълнения в протокола Чл. 312. (1) Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения. (2) Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в закрито заседание. Глава двадесет и първа. ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО Раздел I. Общи положения Предмет на въззивната проверка Чл. 313. Въззивната инстанция проверява правилността на невлязлата в сила присъда. Предели на въззивната проверка Чл. 314. (1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. (2) Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция Чл. 315. Във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в този кодекс ред. Установяване на нови фактически положения Чл. 316. Въззивният съд може да установява нови фактически положения. Прилагане на правилата за първата инстанция Чл. 317. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за производството пред първата инстанция. Раздел II. Образуване на производство пред въззивната инстанция Право на жалба или протест Чл. 318. (1) Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните. (2) Прокурорът подава протест, когато намери, че постановената присъда е неправилна. Той не може да подава протест срещу присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от него искания. (3) Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките й части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му. (4) Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси. Те не могат да обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания. (5) Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси. (6) Жалби могат да подават и защитниците и поверениците. Срок и ред за подаване на жалбата и протеста Чл. 319. (1) Жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата. (2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата. Форма и съдържание на жалбата и протеста Чл. 320. (1) Жалбата и протестът са писмени. В тях се посочват: съдът, до който се подават; от кого се подават и какво искане се прави. В жалбата и протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд. (2) Жалбата и протестът се подписват от подателя. (3) До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста. (4) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни. (5) Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото. Съобщение за постъпила жалба или протест Чл. 321. Съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересованите страни, като им изпраща преписи от тях. Писмени възражения на страните Чл. 322. Страните могат да подават писмени възражения срещу подадената жалба или протест до даване ход на делото пред въззивната инстанция. Връщане на жалбата и протеста Чл. 323. (1) Съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато: 1. не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и 2, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено; 2. не са подадени в срока по чл. 319, ал. 1; 3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест. (2) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава. Оттегляне на жалбата и протеста Чл. 324. (1) Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция. (2) Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители. Изпращане на делото на въззивната инстанция Чл. 325. Делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща на въззивната инстанция, след като изтече срокът по чл. 319, ал. 1. Произнасяне на въззивния съд по оттегляне на жалбата и протеста Чл. 326. В случаите по чл. 324 въззивният съд се произнася в закрито заседание. Допускане на доказателства Чл. 327. (1) Допускането на исканите доказателства се решава в закрито заседание от състава на съда, който ще разгледа делото. (2) Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия. (3) Свидетелите и вещите лица, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства. (4) Нови свидетели и вещи лица се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото. (5) Страните могат да представят нови писмени и веществени доказателства до даване ход на делото. Раздел III. Постановяване на решението Призоваване Чл. 328. Страните и другите лица, които следва да вземат участие във въззивното производство, се призовават по реда на чл. 178 - 182, освен ако датата за разглеждане на делото им е съобщена от първата инстанция. Участие на страните в съдебно заседание Чл. 329. (1) Участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително. (2) Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. Действия по даване ход на делото Чл. 330. След откриване на съдебното заседание съдът изслушва страните за даване ход на делото и се произнася по направените искания, бележки и възражения. Доклад на съдията-докладчик Чл. 331. (1) Жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание. (2) Разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик. (3) В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства. Съдебно следствие Чл. 332. При провеждане на съдебно следствие съдът може да използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата. Съдебни прения и последна дума на подсъдимия Чл. 333. (1) В съдебните прения се излагат съображения по постановената присъда и по съществото на обвинението по реда на чл. 291, ал. 2. (2) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума. Правомощия на въззивния съд Чл. 334. Въззивният съд може: 1. да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд; 2. да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда; 3. да измени първоинстанционната присъда; 4. да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 8 и 10 и ал. 4, както и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си по чл. 369, ал. 4; 5. да спре наказателното производство в случаите по чл. 25; 6. да потвърди първоинстанционната присъда. Отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане Чл. 335. (1) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато: 1. на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник; 2. се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер. (2) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото. (3) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1, т. 2 или да отмени оправдателната присъда по ал. 1 и 2, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител. Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда Чл. 336. (1) Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова присъда, когато се налага да: 1. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 2. осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция; 3. оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд. (2) Правомощията по ал. 1, т. 1 и 2 се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител. Изменение на първоинстанционната присъда Чл. 337. (1) Въззивният съд може да: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс. (2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да: 1. увеличи наказанието; 2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс. (3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск. Потвърждаване на присъдата Чл. 338. Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Съдържание на решението на въззивната инстанция Чл. 339. (1) В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста. (2) Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. (3) Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на чл. 305. Срок за изготвяне и обявяване на решението Чл. 340. (1) Решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване. (2) Решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено. Глава двадесет и втора. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И НА РАЗПОРЕЖДАНИЯТА Актове, които подлежат на проверка Чл. 341. (1) Определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното преследване, както и определенията по чл. 306, ал. 1, т. 1 - 3, чл. 431, 436 и чл. 457, ал. 2 се проверяват по реда на глава двадесет и първа. (2) По реда на тази глава се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в този кодекс. (3) Всички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата. Срок за подаване на частна жалба и частен протест и на възражения по тях Чл. 342. (1) Частната жалба и частният протест срещу акт по чл. 341, ал. 2 се подават в седемдневен срок от постановяването му, а когато е постановен в закрито заседание - в седемдневен срок от връчването на преписа. (2) За постъпилия частен протест се съобщава на подсъдимия, който в седемдневен срок от съобщението може да направи възражение. Действие на частната жалба и частния протест Чл. 343. Частната жалба и частният протест не спират производството по делото и изпълнението на определението, освен ако първата или въззивната инстанция постанови друго. Отмяна на определението от съда, който го е постановил Чл. 344. Съдът, който е постановил определението, може сам да го отмени или измени в закрито заседание. В противен случай съдът изпраща на въззивната инстанция делото заедно с постъпилата частна жалба или частен протест. Ред за разглеждане на частната жалба и частния протест Чл. 345. (1) Въззивната инстанция разглежда частната жалба и частния протест в закрито заседание в седемдневен срок, а когато намери за необходимо - в съдебно заседание с призоваване на страните, което се насрочва в разумен срок, но не повече от един месец. (2) Когато отмени определението, въззивната инстанция решава въпросите по частната жалба и частния протест. (3) Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата на производството по глава двадесет и първа. Глава двадесет и трета. КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО Предмет на касационното обжалване Чл. 346. По касационен ред могат да бъдат обжалвани: 1. решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, и тези по чл. 334, т. 1; 2. новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс; 3. определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1, постановени в случаите на нова присъда; 4. решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство. Предели на касационната проверка Чл. 347. (1) Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, като се произнася в двумесечен срок. (2) Касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза. Касационни основания Чл. 348. (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест Чл. 349. (1) Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни. (2) Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия. (3) Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и законни интереси. Срок и ред за подаване на касационната жалба и протеста Чл. 350. (1) Жалбата и протестът срещу присъдата на въззивния съд се подават в сроковете по чл. 319, ал. 1. (2) Жалбата и протестът срещу решението на въззивния съд се подават в петнадесетдневен срок от обявяването му по реда на чл. 340, ал. 2. (3) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил обжалваната присъда или решение. (4) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни. Съдържание на касационната жалба и протеста Чл. 351. (1) В касационната жалба и в протеста се посочват: от кого се подава; присъдата, решението и частта, която се обжалва; в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят; искането, което се прави. (2) Жалбата и протестът се подписват от подателя. (3) Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях, може да се направи писмено до даване ход на делото. (4) Жалбата и протестът се връщат от съдия от въззивния съд, чрез който са подадени, когато: 1. не отговарят на изискванията по ал. 1 и 2, ако в дадения от съдия от въззивния съд седемдневен срок пропускът или несъответствието не е отстранено; 2. не са подадени в срок или от лице, което има право на жалба или протест; 3. не подлежат на разглеждане по касационен ред. (5) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, който се произнася в закрито заседание. Оттегляне на касационната жалба и протеста Чл. 352. (1) Жалбата и протестът могат да се оттеглят от страните, които са ги подали, до даване ход на делото в съдебно заседание. (2) Защитникът може да оттегли жалбата само със съгласието на осъдения, а повереникът - със съгласието на своя доверител. Ред за разглеждане на касационната жалба и протеста Чл. 353. (1) Касационната жалба и протестът се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на страните. (2) Участието на прокурор е задължително. (3) Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие на страната, когато не е намерена на посочения от нея адрес. (4) В доклада на съдията-докладчик се излагат обстоятелствата по делото, съдържанието на обжалваната присъда или решение и оплакванията срещу тях. (5) Съдебно следствие не се провежда. (6) Страните се изслушват по ред, установен от съда. Правомощия на касационната инстанция при постановяване на решение Чл. 354. (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. измени присъдата или решението; 4. отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване. Това решение не подлежи на обжалване. Задължителни указания на касационната инстанция и условия, при които може да се утежни положението на подсъдимия Чл. 355. (1) При новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно: 1. стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото; 2. прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения; 3. отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила. (2) Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, когато присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния тъжител или на частния обвинител поради искане за утежняване положението на подсъдимия. (3) Съдът, на когото делото е върнато за ново разглеждане, може да осъди оправдания подсъдим, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния тъжител или на частния обвинител поради искане за осъждане. Част пета. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА Глава двадесет и четвърта. БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО Дела, по които се провежда бързо производство Чл. 356. (1) Бързо производство се провежда, когато: 1. лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението; 2. върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението; 3. лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление; 4. очевидец посочи лицето, извършило престъплението. (2) Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора. (3) Бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването. (4) Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него. (5) Разследващият орган приключва разследването в срок до седем дни от установяване на съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият. Действия на прокурора Чл. 357. (1) Наблюдаващият прокурор се произнася в тридневен срок от приключване на разследването, като: 1. прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1; 2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26; 3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда; 4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото; 5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-дълъг от седем дни. (2) Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, наблюдаващият прокурор постановява разследването да се извърши по общия ред. (3) В случаите на ал. 1, т. 5 наблюдаващият прокурор може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не по-късно от седем дни. Действия на съдията-докладчик Чл. 358. (1) В случаите по чл. 357, ал. 1, т. 3 съдията-докладчик: 1. прекратява наказателното производство в случаите и по реда на чл. 250; 2. спира наказателното производство в случаите и по реда на чл. 251; 3. прекратява съдебното производство и връща делото на наблюдаващия прокурор, когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила; 4. насрочва делото за разглеждане в седемдневен срок от постъпването му. (2) В случаите на ал. 1, т. 4 съдията-докладчик разпорежда на наблюдаващия прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да осигури явяването му, както и явяването на свидетелите и вещите лица в съдебно заседание. (3) В тридневен срок от връчването на преписа от обвинителния акт подсъдимият има право да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания. Разглеждане на делото в първата инстанция Чл. 359. (1) Когато не са налице основанията по чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3, съдът разглежда делото и произнася присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни. (2) В това производство не се допуска граждански иск. (3) По тези дела не участва частен обвинител. Срок за подаване на жалбата и протеста Чл. 360. В случаите по чл. 359, ал. 1 жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок. Прилагане на общите правила Чл. 361. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила. Глава двадесет и пета. НЕЗАБАВНО ПРОИЗВОДСТВО Действия на разследващия орган Чл. 362. (1) Незабавно производство се провежда, когато лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъплението. (2) Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора. (3) Незабавното производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването. (4) Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него. (5) Разследващият орган приключва разследването в срок до три дни от установяването на съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият. Действия на прокурора Чл. 363. (1) Наблюдаващият прокурор се произнася незабавно, като: 1. прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1; 2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26; 3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда; 4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото; 5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-късно от пет дни. (2) Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, прокурорът постановява разследването да се извърши по общия ред. (3) В случаите на ал. 1, т. 5 прокурорът може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не повече от пет дни. Внасяне на делото в съда Чл. 364. В случаите на чл. 363, ал. 1, т. 3 прокурорът незабавно съставя обвинителен акт, връчва го на обвиняемия и внася делото за разглеждане в съда. Разглеждане на делото в първата инстанция Чл. 365. (1) Когато не са налице основанията по чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3, съдът разглежда делото в деня на постъпването му. Наблюдаващият прокурор осигурява явяването на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица. (2) Съдът разглежда делото и постановява присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни. (3) В това производство не се допуска граждански иск. (4) По тези дела не участва частен обвинител. Срок за подаване на жалбата и протеста Чл. 366. В случаите по чл. 365 жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок. Прилагане на общите правила Чл. 367. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила. Глава двадесет и шеста. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДА ПО ИСКАНЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ Искане на обвиняемия до съда Чл. 368. (1) Ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда. (2) В случаите на ал. 1 обвиняемият подава молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква делото. Разглеждане на делото Чл. 369. (1) Съдът се произнася по молбата еднолично в седемдневен срок и когато установи основанията по чл. 368, ал. 1, връща делото на прокурора, като му дава възможност в двумесечен срок да го внесе за разглеждане в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда. (2) Ако до изтичане на двумесечния срок прокурорът не осъществи правомощията си по ал. 1 или съдът не одобри споразумението за решаване на делото, съдът изисква делото и прекратява наказателното производство еднолично в закрито заседание с определение. След постановяване на определението наказателното производство продължава по отношение на съучастниците, както и по отношение на другите престъпления, за които лицето е привлечено като обвиняем. (3) Когато прокурорът осъществи правомощията си по ал. 1, но на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок. (4) Ако в срока по ал. 3 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство с определение. (5) Актовете на съда по ал. 2 и 4 са окончателни. Глава двадесет и седма. СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Решение за предварително изслушване на страните Чл. 370. (1) Решение за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия. (2) Съдът разпорежда предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица. Въпроси, които се решават при предварителното изслушване на страните Чл. 371. При предварителното изслушване на страните: 1. подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство; 2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Ред за провеждане на предварително изслушване на страните Чл. 372. (1) Съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 ще се ползват при постановяване на присъдата. (2) Съдът назначава на подсъдимия защитник, ако няма такъв. (3) В случаите по чл. 371, т. 1 съдът с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. (4) В случаите по чл. 371, т. 2, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Последици от предварителното изслушване на страните Чл. 373. (1) В случаите по чл. 372, ал. 3 при провеждане на съдебното следствие от първата инстанция не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения се прочитат по реда на чл. 283. (2) В случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. (3) В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Прилагане на общите правила Чл. 374. Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила. Глава двадесет и осма. ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ Предложение на прокурора за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание Чл. 375. Когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Насрочване на делото за разглеждане Чл. 376. (1) Когато установи, че са налице условията за разглеждане на делото, съдът го насрочва в едномесечен срок. (2) Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, който може в седемдневен срок от връчването му да даде отговор, като изложи възраженията си и направи нови искания. (3) В това производство не се допуска граждански иск. (4) По тези дела не участва частен обвинител. Прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора Чл. 377. Когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. Разглеждане на делото от първоинстанционния съд Чл. 378. (1) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. (2) При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства. (3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. (4) Съдът постановява решение, с което: 1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание; 2. оправдава обвиняемия; 3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи. (5) Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа. Прилагане разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания Чл. 379. При решаване на делото се прилагат и разпоредбите на чл. 17 - 21 от Закона за административните нарушения и наказания. Възобновяване на делото Чл. 380. (1) Предложението за възобновяване на делото по тази глава се прави от апелативния, съответно военно-апелативния прокурор и се разглежда от апелативния, съответно военно-апелативния съд по реда и в сроковете, определени в Закона за административните нарушения и наказания. (2) Когато предложението е основателно, съдът се произнася и по същество, като събира доказателства, ако това е необходимо. Глава двадесет и девета. РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО СЪС СПОРАЗУМЕНИЕ Споразумение за решаване на делото в досъдебното производство Чл. 381. (1) След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото. Когато обвиняемият не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението. (2) Споразумение не се допуска за тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I и VIII, глава осма, раздел IV, глава единадесета, раздел V, глава дванадесета, глава тринадесета, раздели VI и VII и по глава четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс. (3) Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване. (4) Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. (5) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси: 1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация; 2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието; 3. какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане; 5. каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс; 6. какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото. (6) Споразумението се подписва от прокурора и защитника. Обвиняемият подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. (7) Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията. (8) Ако с едно деяние обвиняемият е извършил няколко престъпления или ако един обвиняем е извършил няколко отделни престъпления, със споразумението се прилагат чл. 23 и 25 от Наказателния кодекс. Произнасяне по споразумението от съда Чл. 382. (1) Споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му заедно с делото. (2) Съдът насрочва делото в седемдневен срок от постъпването му и го разглежда еднолично. (3) В съдебното заседание участват прокурорът, защитникът и обвиняемият. (4) Съдът запитва обвиняемия разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението. (5) Съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора и защитника. Последен се изслушва обвиняемият. (6) В съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателното споразумение, което се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия. (7) Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала. (8) Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия, направено по реда на ал. 4, няма доказателствена стойност. (9) Определението на съда е окончателно. (10) За определението по ал. 7 се съобщава на пострадалия или неговите наследници с указание, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд. Последици от решаване на делото със споразумение Чл. 383. (1) Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. (2) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от Наказателния кодекс, съдът се произнася и относно изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3. (3) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 от Наказателния кодекс, отложеното наказание не се изтърпява. Споразумение за решаване на делото в съдебното производство Чл. 384. (1) При условията и по реда на тази глава първоинстанционният съд може да одобри споразумение за решаване на делото, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие. (2) Съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил. (3) В този случай споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни. Глава тридесета. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ Досъдебно производство Чл. 385. По делата за престъпления, извършени от непълнолетни, досъдебното производство се провежда от определени разследващи органи със специална подготовка. Мерки за неотклонение Чл. 386. (1) Спрямо непълнолетни могат да се вземат следните мерки за неотклонение: 1. надзор на родителите или на попечителя; 2. надзор на администрацията на възпитателното заведение, в което непълнолетният е настанен; 3. надзор на инспектора при детска педагогическа стая или на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните; 4. задържане под стража. (2) Мярката за неотклонение задържане под стража се взема в изключителни случаи. (3) Предаването на непълнолетни под надзор на лицата и на органите по ал. 1, т. 1 - 3 става срещу подписка, с която те се задължават да упражняват възпитателен надзор върху непълнолетния, да следят за поведението му и да осигурят явяването му пред разследващия орган и съда. При виновно неизпълнение на поетите задължения на тези лица може да се налага глоба до петстотин лева. (4) В случаите на задържане непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните, като незабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик. Събиране на данни за личността на непълнолетния Чл. 387. При разследването и съдебното следствие се събират доказателства за деня, месеца и годината на раждането на непълнолетния, за образованието, за средата и условията, при които е живял, и доказателства дали престъплението не се дължи на влияние на пълнолетни лица. Участие на педагог или психолог при разпита на непълнолетните Чл. 388. Когато е необходимо, при разпита на непълнолетния обвиняем участва педагог или психолог, който с разрешение на разследващия орган може да му поставя въпроси. Педагогът или психологът има право да се запознае с протокола за разпит и да направи бележки по точността и пълнотата на записаното в него. Предявяване на разследването Чл. 389. (1) За предявяване на разследването задължително се уведомяват и родителите или попечителите на непълнолетния обвиняем. (2) Родителите или попечителят на непълнолетния обвиняем присъстват на предявяването, ако поискат това. Състав на съда и препращане на делото на друг съд Чл. 390. (1) В случаите по чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2 делата срещу непълнолетни като първа инстанция се разглеждат в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, а в случаите по чл. 28, ал. 1, т. 3 - от двама съдии и трима съдебни заседатели. (2) Съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели. (3) Когато непълнолетният е военнослужещ, делото се разглежда по реда на глава тридесет и първа. Съдебно заседание Чл. 391. (1) Съдебното заседание по дела срещу непълнолетни се води при закрити врати, освен ако съдът намери, че е в обществен интерес делото да се разгледа в публично заседание. (2) По преценка на съда в съдебното заседание могат да бъдат поканени инспектори при детска педагогическа стая и представители на учебното заведение, в което учи непълнолетният. Лица, които участват при разглеждането на делата Чл. 392. (1) При разглеждането на дела срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители или попечители. Те имат право да участват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания, бележки и възражения. (2) Неявяването на родителите или попечителя не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдът намери участието им за необходимо. (3) По дела срещу непълнолетни участието на прокурор е задължително. (4) По тези дела не участва частен обвинител. Временно отстраняване на непълнолетния от съдебната зала Чл. 393. Когато е необходимо да се изяснят факти, които могат да повлияят отрицателно върху непълнолетния подсъдим, съдът може да го отстрани временно от съдебната зала, след като изслуша защитата, родителите или попечителя и прокурора. Разглеждане по общия ред на дела за престъпления, извършени от непълнолетни Чл. 394. (1) Когато пълнолетният е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено от него, преди да навърши пълнолетие, делото се разглежда по общия ред. (2) Когато непълнолетният е привлечен като обвиняем за деяние, извършено в съучастие с пълнолетен, делата не се разделят и производството се разглежда по общия ред. Привеждане на присъдата в изпълнение Чл. 395. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието спрямо непълнолетния, съдът уведомява съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за организиране на необходимите възпитателни грижи. (2) Когато съдът определи възпитателна мярка, изпраща препис от присъдата на съответната местна комисия. (3) Предложението на прокурора или на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по чл. 64, ал. 2 от Наказателния кодекс за замяна на настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка след постановяване на присъдата се разглежда в съдебно заседание с призоваване на непълнолетния и неговия защитник. Глава тридесет и първа. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА, ПОДСЪДНИ НА ВОЕННИТЕ СЪДИЛИЩА Дела, подсъдни на военните съдилища Чл. 396. (1) На военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от: 1. военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 2. генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства; 3. резервистите при участие в учебно-мобилизационни мероприятия или при изпълнение на активна служба в постоянния резерв; 4. сътрудниците на органите от ведомствата по т. 1 и 2 при или по повод изпълнение на възложените им задачи; 5. гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Министерството на вътрешните работи, в Националната служба за охрана и в Националната разузнавателна служба при или по повод изпълнение на службата им. (2) На военните съдилища са подсъдни и делата за престъпления, в осъществяването на които са участвали и граждански лица. Подсъдност пред въззивната и касационната инстанция Чл. 397. Делата, решени от военните съдилища, се разглеждат като въззивна инстанция от Военно-апелативния съд, а като касационна инстанция - от Върховния касационен съд, който разглежда и предложенията за възобновяване на наказателните дела на военните съдилища. Спорове за подсъдност Чл. 398. Спорове за подсъдност между първоинстанционните военни съдилища се решават от Военно-апелативния съд. Органи на военното досъдебно производство Чл. 399. (1) Органи на военното досъдебно производство са военният прокурор и военните разследващи органи. (2) Военни разследващи органи са военните следователи и военните дознатели. (3) Военните дознатели се определят със заповед на министъра на отбраната. Правомощия на органите на военната полиция Чл. 400. Органите на военната полиция имат правомощията на съответните органи на Министерството на вътрешните работи по чл. 196, ал. 1, т. 6, чл. 212, ал. 2, чл. 215, чл. 218, чл. 245, ал. 1 и чл. 356, ал. 1, т. 3. Мерки за неотклонение Чл. 401. (1) Спрямо военнослужещите на наборна военна служба или спрямо лице по чл. 396, ал. 1, т. 3 се взема една от следните мерки за неотклонение: 1. поставяне под най-близко наблюдение в частта; 2. задържане под стража в казармено помещение или в общите места за лишаване от свобода. (2) Спрямо кадровите военнослужещи и гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната се взема една от мерките за неотклонение по чл. 58. Ред за вземане на мерки за процесуална принуда във военното досъдебно производство Чл. 402. (1) Мерките за процесуална принуда се вземат по реда на глава седма, раздел II, освен временното отстраняване от длъжност по чл. 403. (2) Поставянето под най-близко наблюдение в частта се взема от разследващия орган или от съответния военен прокурор. (3) За задържане под стража на офицери и граждански лица се съобщава незабавно на съответния министър. Временно отстраняване от длъжност Чл. 403. (1) Когато спрямо обвиняемия бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, той се отстранява временно от длъжност, докато тези мерки за неотклонение бъдат отменени или заменени с по-леки. (2) Когато взетата мярка за неотклонение е по-лека от посочените в ал. 1, обвиняемият може да бъде временно отстранен от длъжност с определение на военния съд по мотивирано искане на началника, на военния прокурор или на военния разследващ орган. Съдействие за изпълнение на взетата мярка за неотклонение Чл. 404. За взетата мярка за неотклонение разследващият орган или прокурорът уведомява съответния началник, който е длъжен да съдейства за нейното изпълнение. Разпределение на делата във военното досъдебно производство между разследващите органи Чл. 405. (1) Разследването се провежда от военни следователи по дела за престъпления: 1. посочени в чл. 194, ал. 1, т. 1; 2. извършени от офицери. (2) Извън случаите по ал. 1 разследването се извършва от военни дознатели. (3) За образуваното досъдебно производство незабавно се съобщава на съответния началник. Приемане на действия по разследване, извършени от невоенен орган Чл. 406. Военният разследващ орган може да приеме всички или част от действията по разследването на невоенен орган като свои, но е длъжен да привлече обвиняемия и да му предяви незабавно постановлението за привличане, да го разпита и да му предяви разследването. Оглед и освидетелстване Чл. 407. Оглед и освидетелстване в района на поделението или обекта се извършват в присъствието на най-близко намиращия се командир или началник или упълномощено от него лице. В този случай за поемни лица се поканват военнослужещи. Разделяне на дела Чл. 408. (1) Когато са извършени няколко престъпления и за най-тежкото от тях е направено разследване, а за разследването на по-леките е необходимо продължително време, военният разследващ орган приключва разследването за най-тежкото престъпление и изпраща делото на военния прокурор, като продължава разследването за по-леките престъпления в отделно дело. (2) Алинея 1 се прилага и когато престъплението е извършено от няколко лица. В този случай делото се разделя, ако това не затруднява разкриването на обективната истина. Ограничаване на публичността на съдебното заседание Чл. 409. (1) Съдът може да поиска от защитниците и поверениците, от свидетелите и от други присъстващи в съдебната зала да декларират, че няма да разгласяват обстоятелствата, които ще бъдат изнесени в съдебното заседание, ако те съставляват класифицирана информация. (2) При разглеждане на дела срещу офицери в съдебната зала не се допускат като слушатели сержанти и войници. Осигуряване на изпълнението на присъдите Чл. 410. Изпълнението на присъдите срещу лица от офицерския, сержантския и войнишкия състав, които не са уволнени, се подпомага от съответния командир или началник. Прилагане на общите правила Чл. 411. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила. Част шеста. ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИТЕ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА Глава тридесет и втора. ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИТЕ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА Актове на съда, които подлежат на изпълнение Чл. 412. (1) Присъдите, решенията, определенията и разпорежданията се привеждат в изпълнение след влизането им в сила. (2) Присъдите, решенията, определенията и разпорежданията влизат в сила от: 1. момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест; 2. момента на постановяване на решението на касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени без разглеждане или без уважение или присъдата е изменена; 3. изтичане на срока за обжалването им, когато не е подадена жалба или протест. Задължителна сила на актовете на съда Чл. 413. (1) Влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. (2) Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1. извършено ли е деянието; 2. виновен ли е деецът; 3. наказуемо ли е деянието. (3) Разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма и двадесет и девета. Решение на съда във връзка с привеждане в изпълнение на присъдите и определенията Чл. 414. (1) Съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или определение, се произнася по: 1. всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им; 2. замяната на пробацията с лишаване от свобода и отмяната на прилагането на чл. 66 от Наказателния кодекс; 3. освобождаване от изтърпяване на наказание, наложено за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, когато преди започване на неговото изпълнение частният тъжител е поискал това. (2) Въпросите, посочени в ал. 1, се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на осъдения, а в случаите по ал. 1, т. 3 - и на тъжителя. (3) Участието на прокурора е задължително. Отлагане на изпълнението на наказанията Чл. 415. Окръжният прокурор или районният прокурор с постановление може да отложи изпълнението на наказанията лишаване от свобода и пробация: 1. при тежко заболяване, което пречи да се изтърпи наказанието - до шест месеца; след изтичане на този срок изпълнението на наказанието може да бъде отлагано за същия срок въз основа на ново медицинско освидетелстване; 2. при бременност на осъдената или раждане - до шест месеца преди и една година след раждането; 3. когато поради особени обстоятелства като пожар, стихийно бедствие, тежка болест, смърт на единствения трудоспособен член от семейството и други незабавното изпълнение на присъдата може да доведе до тежки последици за осъдения или за неговото семейство - до три месеца; 4. спрямо особено необходими специалисти в предприятия, учреждения или организации - до три месеца; 5. за завършване на текуща учебна година или започнатия курс за квалификация - до два месеца. Действия по привеждане в изпълнение на присъдите и определенията Чл. 416. (1) Препис от присъдата, с която подсъдимият е оправдан или освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието, както и препис от определението за прекратяване на наказателното производство, се изпраща на съответните органи за връщане на иззетите документи, ценности и други предмети, както и за снемане на полицейската регистрация. Когато е отменена мярка за обезпечаване, препис от присъдата или определението се изпраща на съответните органи. (2) Препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение. (3) Когато с присъдата е постановена конфискация на определени вещи или отнемане на вещи на основание чл. 53 от Наказателния кодекс, съдът изпраща препис от присъдата на Агенцията за държавни вземания за изпълнение. За изземването на отнетите и конфискувани вещи Агенцията за държавни вземания уведомява съда в седемдневен срок. (4) Когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение. (5) Действията по ал. 1 - 4 се извършват в седемдневен срок от влизане в сила на присъдата. Приспадане времето на задържането и лишаването от права Чл. 417. Когато чл. 59 от Наказателния кодекс не е приложен от съда, той се прилага от прокурора с постановление. Органи, които задържат осъдения Чл. 418. Задържането на осъдения и отвеждането му до мястото за изпълнение на наказанието се извършва от службите на Министерството на правосъдието. Глава тридесет и трета. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА Актове, които подлежат на проверка Чл. 419. (1) На проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила присъди и решения. На проверка по реда на тази глава подлежат и определенията по чл. 243, ал. 5, т. 1 и 2, чл. 382, ал. 7, както и определенията и разпорежданията по чл. 341, ал. 1. (2) Определенията на съда по чл. 369, ал. 5 подлежат на проверка по реда на тази глава на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 - 3, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Лица, които могат да направят искане за възобновяване Чл. 420. (1) Искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 1 - 3 може да направи окръжният, съответно военният прокурор, а по чл. 422, ал. 1, т. 4 - 6 - главният прокурор. (2) Осъденият за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, може сам да направи искане за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 5. (3) Искането за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът или Върховният касационен съд постанови друго. (4) В случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4, когато решението на Европейския съд по правата на човека е в интерес на осъдения, както и в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 6, спирането на изпълнението е задължително. Срок за искане Чл. 421. (1) Искането за възобновяване на наказателно дело, завършило с оправдателна присъда или с определение или разпореждане за прекратяване, както и искане, с което се иска да се увеличи наказанието или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, може да се направи не по-късно от шест месеца от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5 и ал. 2 или от разкриването на новите обстоятелства. (2) Главният прокурор е длъжен да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 в едномесечен срок от узнаването на решението, а по чл. 422, ал. 1, т. 6 - в едноседмичен срок от узнаването за допусната екстрадиция. (3) Осъденият може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт. (4) Наказателното дело може да бъде възобновено и след смъртта на осъдения. Основание за възобновяване Чл. 422. (1) Наказателното дело се възобновява, когато: 1. някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението, определението или разпореждането, се окажат неистински; 2. съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или дознател е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство; 3. чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат съществено значение за делото; 4. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото; 5. по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната, са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3; 6. е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело - за престъплението, за което екстрадицията е допусната. (2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2 се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда - чрез разследване. Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъдения Чл. 423. (1) В шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, ако не е знаел за наказателното преследване срещу него, включително и за постановената осъдителна присъда. (2) Искането не спира изпълнението на присъдата, освен ако съдът постанови друго. (3) Производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини. (4) Когато задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда и съдът възобнови наказателното производство, с решението си той се произнася и по мярката за неотклонение. (5) Когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Република България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото, съдът го възобновява, без да преценява дали лицето е знаело за наказателното преследване срещу него. Съд, който разглежда искането Чл. 424. (1) Искането за възобновяване на наказателното дело се разглежда от Върховния касационен съд. (2) Искането се подава чрез съответния първоинстанционен съд, който незабавно изпраща препис от него на прокурора, осъдения или оправдания, а делото - на Върховния касационен съд. (3) Делото се разглежда в открито заседание. Правомощия на съда Чл. 425. (1) Когато намери искането за възобновяване за основателно, съдът може да: 1. отмени присъдата, решението, определението или разпореждането и да върне делото за ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото; 2. отмени присъдата, решението или определението и да прекрати или да спре наказателното производство, а в случая на чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда; 3. измени присъдата, въззивното решение или новата присъда в случаите, когато основанията за това са в полза на осъдения. (2) В случаите на чл. 423, ал. 1 производството се възобновява и делото се връща в стадия, когато е започнало задочното производство. Прилагане правилата за касационното производство Чл. 426. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за касационното производство. Част седма. ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА Глава тридесет и четвърта. ПРИЛАГАНЕ НА ПРИНУДИТЕЛНИ МЕДИЦИНСКИ МЕРКИ. РЕАБИЛИТАЦИЯ Раздел I. Прилагане на принудителни медицински мерки Предложение за прилагане на принудителни медицински мерки Чл. 427. (1) Предложение за прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89 и следващите от Наказателния кодекс прави районният прокурор, а в случаите на прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода - окръжният прокурор. (2) Преди да направи предложението прокурорът назначава експертиза и възлага на разследващ орган да изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието и представлява ли това лице опасност за обществото. Съд, който разглежда предложението Чл. 428. Предложението за прилагане на принудителни медицински мерки се разглежда от районния съд по местоживеенето на лицето, а в случаите на прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода - от окръжния съд по местоизтърпяване на наказанието. Закрито заседание Чл. 429. (1) След образуване на делото се определя съдия-докладчик. (2) Съдията-докладчик преценява налице ли са всички условия за разглеждане на делото и насрочва съдебно заседание в тридневен срок от постъпване на предложението. Съдебно заседание Чл. 430. (1) За съдебното заседание се призовават чрез прокурора лицето, спрямо което се иска прилагането на принудителни медицински мерки, неговите родители, настойникът или попечителят му и пострадалият. (2) Участието на прокурор, както и на защитник на лицето, спрямо което се иска прилагането на принудителни медицински мерки, е задължително. (3) Присъствието на лицето, спрямо което се иска прилагане на принудителни медицински мерки, не е задължително, когато неговото здравословно състояние е пречка за това. (4) Във всички случаи съдът изслушва заключението на вещо лице-психиатър. Определение на съда Чл. 431. (1) Съдът се произнася еднолично с определение. (2) Определението по ал. 1 може да се обжалва или протестира в седемдневен срок от постановяването му по реда на глава двадесет и първа. (3) Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото. Продължаване, замяна или прекратяване на принудителните медицински мерки Чл. 432. (1) След изтичане на шест месеца от настаняването на принудително лечение съдът служебно се произнася за продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение. (2) Преди изтичане на шестмесечния срок от настаняването на принудително лечение, както и в случаите по чл. 89, буква "а" от Наказателния кодекс, съдът може да замени или да прекрати принудителното лечение по предложение на прокурора. (3) Съдът се произнася по продължаването, замяната или прекратяването на принудителните медицински мерки в съдебно заседание, след като вземе мнението на съответното лечебно заведение и заключението на вещо лице-психиатър. Раздел II. Реабилитация Съд, който може да постанови реабилитация Чл. 433. (1) Реабилитация може да постанови съдът, който е постановил присъдата като първа инстанция. (2) Когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки - съдът, който е постановил последната присъда. Молба за реабилитация Чл. 434. (1) Производството за реабилитация започва по писмена молба на осъдения. (2) Към молбата за реабилитация се прилагат: 1. препис от присъдата, а когато делото е унищожено - препис от бюлетина за съдимост; 2. доказателства, че са налице условията по чл. 87 от Наказателния кодекс. Разглеждане на молбата Чл. 435. (1) Молбата за реабилитация се разглежда от съда в съдебно заседание с призоваване на молителя. (2) Участието на прокурора е задължително. Определение на съда Чл. 436. (1) Съдът се произнася с определение. (2) Срещу определението може да се подава жалба и протест в седемдневен срок от постановяването му, които се разглеждат по реда на глава двадесет и първа. (3) Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото. (4) Ако молбата не бъде уважена, нова молба може да се подаде не по-рано от една година от постановяване на определението. Глава тридесет и пета. ПРОИЗВОДСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА Раздел I. Предсрочно освобождаване Предложение за предсрочно освобождаване Чл. 437. (1) Предложения за предсрочно освобождаване по чл. 70 и 71 от Наказателния кодекс могат да правят: 1. окръжният прокурор, съответно военният прокурор по местоизпълнение на наказанието; 2. комисията по чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията; 3. председателят на съответния пробационен съвет. (2) Към предложението се прилагат личното досие на лицето, което се предлага за предсрочно освобождаване, другите писмени материали от значение за правилното решаване на делото и списъкът на лицата, които трябва да бъдат призовани. (3) Присъствието на осъдения е задължително, освен ако довеждането му е невъзможно по здравословни причини. Съд, който разглежда предложението Чл. 438. Предложението по чл. 437, ал. 1 се разглежда от окръжния, съответно военния съд по местоизпълнение на наказанието. Ред за разглеждане на предложението Чл. 439. (1) Съдът разглежда предложението еднолично в съдебно заседание. (2) Участието на прокурора, на председателя на комисията по чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията и на председателя на съответния пробационен съвет е задължително. (3) Присъствието на осъдения е задължително. (4) След като завърши събирането и проверката на доказателствата, съдът дава думата на органа, който е направил предложението. (5) Прокурорът дава заключение, ако предложението не изхожда от него. (6) Осъденият се изказва последен. Определение на съда Чл. 440. (1) Съдът се произнася с мотивирано определение. (2) Срещу определението на съда прокурорът може да подава протест, който се разглежда по реда на глава двадесет и втора. Ново предложение Чл. 441. Ако предложението по чл. 437 не бъде уважено от съда, ново предложение може да се направи не по-рано от три месеца от деня на произнасяне на определението. Съд, който се произнася по изтърпяване на остатъка от наказанието Чл. 442. Когато условно предсрочно освободеният извърши ново престъпление в изпитателния срок, въпросите по чл. 70, ал. 7 и 8 от Наказателния кодекс се решават от съда, на който е подсъдно делото за новото престъпление. Раздел II. Отмяна на зачитането на работните дни Предложение за отмяна Чл. 443. Предложение за отмяна на зачитането на работни дни при лишаване от свобода по чл. 41, ал. 4 от Наказателния кодекс могат да правят: 1. окръжният прокурор по местоизпълнението на наказанието; 2. началникът на затвора. Разглеждане на предложението Чл. 444. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието лишаване от свобода в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. (2) Определението на съда може да се обжалва в седемдневен срок от постановяването му по реда на глава двадесет и втора. (3) Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото. (4) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се правилата на раздел I от тази глава. Раздел III. Замяна на режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с по-тежък Предложение за замяна Чл. 445. Предложения за замяна на режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с по-тежък от определения от съда могат да правят: 1. окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието; 2. началникът на затвора или на поправителния дом; 3. наблюдателната комисия по местоизпълнение на наказанието. Ред за разглеждане на предложението Чл. 446. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. (2) Определението на съда може да се обжалва в седемдневен срок от постановяването му по реда на глава двадесет и втора. (3) Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото. (4) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се правилата на раздел I от тази глава. Раздел IV. Прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода Основания за прекъсване на изпълнението Чл. 447. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода може да бъде прекъснато: 1. когато осъдената роди в затвора или поправителния дом - докато детето навърши една година; 2. при изключителни причини от семеен или обществен характер - за не повече от три месеца; 3. при тежко заболяване на осъдения - до оздравяването му; 4. за явяване на изпит в учебно заведение - до десет дни. Орган, който прекъсва изпълнението Чл. 448. (1) Изпълнението на наказанието се прекъсва от окръжния прокурор по местоизтърпяването му. (2) Предложение за прекъсване може да прави и началникът на затвора и на поправителния дом. Раздел V. Замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода Предложение за замяна Чл. 449. Предложението за замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода може да прави окръжният прокурор по местоизпълнението на наказанието. Ред за разглеждане на предложението Чл. 450. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнението на наказанието в състав от двама съдии и трима съдебни заседатели. (2) Участието на прокурора, на началника на затвора и на осъдения е задължително. (3) Съдът се произнася с мотивирано определение. Определението, с което се отказва замяна на наказанието, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора. (4) Ако предложението по чл. 449 не бъде уважено, ново предложение може да се направи не по-рано от две години от произнасянето на определението. Раздел VI. Замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода Предложение за замяна Чл. 451. Предложение за замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода до съда може да прави: 1. окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието; 2. председателят на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието. Ред за разглеждане на предложението Чл. 452. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на пробацията в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. (2) Участието на прокурора, на председателя на пробационния съвет и на осъдения е задължително. (3) Съдът се произнася с определение, което може да се обжалва и протестира в седемдневен срок от постановяването му по реда на глава двадесет и втора. (4) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се разпоредбите на раздел I от тази глава. Глава тридесет и шеста. ПРОИЗВОДСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА Раздел I. Трансфер на осъдени лица Компетентен орган Чл. 453. (1) Трансферът на лица, осъдени от съд на Република България, за изтърпяване на наказанието в държавата, чиито граждани са, и трансферът на български граждани, осъдени от чуждестранен съд за изтърпяване на наказанието в Република България, се решава от главния прокурор по споразумение с компетентния орган на другата държава, при наличие на писмено съгласие на осъденото лице. (2) Решението за трансфера на осъдения може да се вземе и след като изпълнението на наказанието е започнало. Трансфер без съгласие на лицето Чл. 454. (1) За трансфер не се изисква съгласието на осъден от чуждестранен съд български гражданин или на осъден от български съд чужд гражданин, когато: 1. присъдата или последващото административно решение на осъдилата държава включва заповед за експулсиране (депортиране) или друг акт, по силата на който лицето след освобождаването му от мястото за лишаване от свобода не може да остане на територията на осъдилата го държава; 2. преди да изтърпи присъдата, осъденото лице е избягало от осъдилата го държава на територията на държавата, чийто гражданин е. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, преди постановяване на решението за трансфер, се взема предвид мнението на осъденото лице. Определяне на мястото, времето и реда за предаване и приемане на осъдения Чл. 455. Мястото, времето и редът за предаването и приемането на осъдения се определят по споразумение между главния прокурор и компетентния орган на другата държава. Искане за задържане Чл. 456. (1) Когато има сведения, че осъденото от български съд лице се намира на територията на държавата, чийто гражданин е, главният прокурор може да направи искане пред чуждестранните органи за задържане на лицето, за което ще бъде направено искане за приемане изпълнението на присъдата, като уведоми, че спрямо това лице има влязла в сила присъда. (2) При постъпило искане за задържане на български гражданин от друга държава се прилагат съответно чл. 64 и 68. Решаване от съда на въпросите във връзка с изпълнение на присъдата Чл. 457. (1) След като осъденият пристигне в Република България или се установи, че се намира на нейна територия, главният прокурор изпраща присъдата, приета за изпълнение, и приложените към нея материали на Софийския градски съд с предложение за решаване на въпросите, свързани с изпълнението й. (2) Съдът се произнася по предложението с определение в съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на осъдения. (3) В определението се посочват номерът и датата на приетата за изпълнение присъда, делото, по което е постановена, текстът от закона на Република България, предвиждащ отговорност за извършеното престъпление, срокът на наложеното от чуждестранния съд наказание лишаване от свобода и се определя първоначалният режим на изтърпяване на наказанието. (4) Когато по закона на Република България максималният срок на лишаване от свобода за извършеното престъпление е по-малък от определения с присъдата, съдът намалява наложеното наказание до този срок. Когато по закона на Република България за извършеното престъпление не се предвижда лишаване от свобода, съдът определя наказание, което най-пълно съответства на наложеното с присъдата. (5) Предварителното задържане и изтърпяното наказание в държавата, в която е постановена присъдата, се приспада, а когато наказанията са различни, се взема предвид при определяне срока на наказанието. (6) Допълнителните наказания, наложени с присъдата, подлежат на изпълнение, ако такива са предвидени в съответния текст от законодателството на Република България и не са изпълнени в държавата, в която е постановена присъдата. (7) Определението на съда подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд. Изпълнение на решение на чуждестранен съд за отмяна или изменение на присъдата Чл. 458. (1) Решението за изменение на присъдата, постановено от съда на другата държава след трансфера на осъдения, се приема за изпълнение по реда на чл. 457. (2) Решението за отмяна на присъдата, постановено от съда на другата държава след трансфера на осъдения, се изпълнява незабавно по нареждане на главния прокурор. (3) Когато присъдата на чуждестранния съд е отменена и е постановено ново разследване или разглеждане на делото, въпросът за образуване на наказателно производство по отношение на лицето, предадено за изтърпяване на наказанието, се решава от главния прокурор в съответствие със законите на Република България. Проверка на присъдата Чл. 459. (1) Присъдата по отношение на лице, предадено или прието по реда на този раздел за изтърпяване на наказанието, подлежи на проверка само от компетентните органи на държавата, в която е постановена. (2) Когато присъдата по отношение на лице, предадено за изтърпяване на наказанието в друга държава, бъде отменена или изменена, Върховната касационна прокуратура изпраща препис от съдебното решение на компетентния орган на тази държава. Ако е постановено ново разследване или разглеждане на делото, изпращат се и необходимите за това материали. Прекратяване изпълнението на наказанието при амнистия Чл. 460. (1) При амнистия в Република България изпълнението на наказанието по приета за изпълнение чуждестранна присъда се прекратява по общия ред. (2) При амнистия в държавата, в която е постановена приетата за изпълнение присъда, изпълнението на наказанието се прекратява незабавно по нареждане на главния прокурор. (3) При амнистия в Република България главният прокурор уведомява незабавно компетентния орган на държавата, на която лицето е предадено за изтърпяване на наказанието. Сила и действие на присъдата Чл. 461. Присъдата, както и решенията за нейното изменение или отмяна, приети за изпълнение по реда на този раздел, имат сила и действие на присъда и решения, постановени от съд на Република България. Прилагане разпоредбите на раздела Чл. 462. Разпоредбите на този раздел се прилагат доколкото с международен договор, в който участва Република България, не е уговорено друго. Раздел II. Признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд Условия за признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд Чл. 463. Влязла в сила присъда, постановена от чуждестранен съд, се признава и изпълнява от органите на Република България в съответствие с чл. 4, ал. 3, когато: 1. деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по българския закон; 2. деецът е наказателноотговорен по българския закон; 3. присъдата е постановена в пълно съответствие с принципите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на протоколите към нея, по които Република България е страна; 4. деецът не е осъден за престъпление, което се счита за политическо или за свързано с политическо престъпление, или за военно престъпление; 5. по отношение на същия деец за същото престъпление Република България не е признала присъда на друг чуждестранен съд; 6. присъдата не противоречи на основните принципи на българското наказателно и наказателнопроцесуално право. Условия за отказ за признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд Чл. 464. Искане на друга държава за признаване и изпълнение на присъда, постановена от неин съд, се отхвърля, когато: 1. наложеното наказание не може да бъде изпълнено поради изтичане на предвидената в българския Наказателен кодекс давност; 2. срещу осъденото лице по време на извършване на престъплението не е могло да бъде започнато наказателно производство в Република България; 3. спрямо същото лице за същото престъпление в Република България има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото; 4. има достатъчно основания да се смята, че присъдата е наложена или утежнена по расови, религиозни, национални или политически съображения; 5. изпълнението противоречи на международните задължения на Република България; 6. престъплението е извършено извън нейната територия. Процедура за признаване Чл. 465. (1) Искане за признаване в Република България на присъда на чуждестранен съд се отправя от компетентния орган на другата държава до Министерството на правосъдието. (2) Министерството на правосъдието изпраща искането и приложените към него присъда и други документи на окръжния съд по местоживеенето на осъдения. Ако последният не живее в страната, компетентен да разгледа искането е Софийският градски съд. (3) Съдът разглежда искането за признаване на присъдата на чуждестранния съд в състав от трима съдии в открито съдебно заседание с участието на прокурор, като на осъдения се назначава защитник, ако той не си е ангажирал такъв. (4) Съдът след изслушване на прокурора, осъдения и защитата му постановява решение в десетдневен срок, с което уважава или отхвърля искането за признаване на присъдата на чуждестранния съд. (5) Решението на съда подлежи на жалба или протест пред съответния апелативен съд в седемдневен срок от обявяването му. (6) Жалбата и протестът се разглеждат от съответния апелативен съд в десетдневен срок от постъпването им в съда. Решението на апелативния съд е окончателно. (7) Заверен препис от влязлото в сила решение се изпраща на Министерството на правосъдието за препращане на компетентните органи на държавата, поискала признаването на присъдата. Ако осъденият към момента на постановяване на решението изтърпява присъда лишаване от свобода в друга държава, съдът му връчва препис от решението чрез Министерството на правосъдието. Действие на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд Чл. 466. (1) Решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд, има действието на присъда, постановена от български съд. (2) Ако с присъдата на чуждестранния съд са наложени наказания лишаване от свобода по отношение на няколко лица, признаването има действие само по отношение на лицето, за което е поискано признаване на присъдата. (3) Ако признатата присъда на чуждестранния съд се отнася само до отделно деяние на продължавано престъпление, извършено на територията на друга държава, признатата присъда не е пречка за наказателно преследване на осъденото лице за други деяния, включени в продължаваното престъпление, които са били извършени на територията на Република България. Задържане под стража Чл. 467. (1) За обезпечаване изпълнението на наложеното с присъдата на чуждестранния съд наказание лишаване от свобода компетентният съд по чл. 465, ал. 2 може по всяко време след образуването на производството по признаване и изпълнение на присъдата на чуждестранния съд до влизането в сила на решението да вземе мярка за неотклонение задържане под стража на осъдения, който е на територията на Република България. (2) Определението, с което се взема мярка за неотклонение задържане под стража, се обжалва по общия ред. Процедура за изпълнение Чл. 468. (1) Компетентен да постанови изпълнение на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд, е окръжният съд по местоживеене на осъдения, а когато той няма местоживеене в страната - Софийският градски съд. (2) Съдът по ал. 1 е компетентен да постанови и изпълнението на решението за правата над отнетото и конфискуваното имущество. (3) Съдът по ал. 1 е компетентен по всички въпроси, свързани с процедурата за изпълнение, включително разглеждане на молбата за реабилитация по отношение на наказанието лишаване от свобода, наложено с присъдата на чуждестранния съд. (4) Съдът решава въпроса за срока на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като се приспада времето на задържане под стража и изтърпяното в другата държава наказание лишаване от свобода. (5) Съдът прекратява процедурата по изпълнение на наказанието лишаване от свобода по признатата присъда, когато държавата, чийто съд я е постановил, съобщи за амнистия, помилване или друга причина, поради която по-нататъшното изпълнение на присъдата е недопустимо. Ако по силата на амнистията, помилването или по друга причина наложеното наказание се намалява, съдът решава каква част от присъдата следва да бъде изтърпяна. Решението на съда подлежи на обжалване по общия ред. (6) Разпоредбите на този кодекс за изпълнение на наказанието се прилагат и за изпълнение на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд. Признаване и изпълнение на други съдебни актове Чл. 469. По реда на този раздел се признават и изпълняват и други актове на чуждестранен съд, с които се постановява отнемане или конфискация на средствата на престъплението и на имущество, придобито чрез престъпление, или на неговата равностойност. Условия за искане до друга държава за признаване и изпълнение на присъда на български съд Чл. 470. Искане до друга държава за признаване и изпълнение на присъда на български съд се прави от съответния български съд и се изпраща от Министерството на правосъдието, когато: 1. осъденото лице постоянно пребивава в другата държава; 2. изпълнението на присъдата в другата държава може да подобри възможностите за социализация на осъденото лице; 3. лицето е осъдено на лишаване от свобода и вече изтърпява или следва да изтърпи друго наказание лишаване от свобода в другата държава; 4. другата държава е държавата по произход на осъденото лице и е заявила, че желае да приеме изпълнението; 5. наказанието не може да се изпълни в Република България дори и чрез екстрадиция. Раздел III. Международна правна помощ по наказателни дела Основание и съдържание на международната правна помощ Чл. 471. (1) Международна правна помощ по наказателни дела на друга държава се оказва при условията на сключен международен договор, по който Република България е страна, или на принципа на взаимността. Международна правна помощ по наказателни дела се оказва и на международен съд, чиято юрисдикция е призната от Република България. (2) Международната правна помощ включва: 1. връчване на документи; 2. действия по разследване; 3. събиране на доказателства; 4. предоставяне на информация; 5. други форми на правна помощ, ако са предвидени в международен договор, по който Република България е страна, или са наложени при условията на взаимност. Отказ на международна правна помощ Чл. 472. Международната правна помощ може да бъде отказана, ако изпълнението на молбата би могло да застраши суверенитета, националната сигурност, обществения ред или други интереси, защитени от правото. Явяване на свидетел и вещо лице пред чуждестранен съд Чл. 473. (1) Явяването на свидетел и вещо лице пред чужди съдебни власти се допуска само ако се получи уверение, че призованите лица, независимо от гражданството им, няма да бъдат привличани към наказателна отговорност за извършени до призоваването им деяния. При отказ да се явят по отношение на тях не могат да се прилагат принудителни мерки. (2) Предаване на задържани под стража лица, за да бъдат разпитани като свидетели или вещи лица, се допуска само в изключителни случаи по преценка на състав на съответния окръжен съд въз основа на представени от другата държава или международния съд книжа, ако лицето даде съгласие за предаването си и пребиваването в друга държава няма да удължи срока на задържането му под стража. Разпит на лица чрез видеоконференция или телефонна конференция Чл. 474. (1) Съдебен орган на друга държава може да проведе чрез видеоконференция или телефонна конференция разпит на лице, което е свидетел или вещо лице в наказателно производство и се намира в Република България, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Разпит чрез видеоконференция с участие на обвиняем може да се проведе само с негово съгласие и след като участващите български съдебни органи и съдебните органи на другата държава договорят начина на провеждане на видеоконференцията. Разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция може да се проведе само ако това не противоречи на основни принципи на българското право. (2) В молбата за разпит на съдебния орган на другата държава трябва да са посочени: 1. причината, поради която личното явяване на лицето е нежелателно или невъзможно; 2. наименованието на съдебния орган на другата държава; 3. данните за лицата, които ще проведат разпита; 4. съгласието на лицето, което ще се разпитва като свидетел или вещо лице чрез телефонна конференция; 5. съгласието на обвиняемия, който ще участва в заседание за разпит чрез видеоконференция. (3) Българските компетентни органи в наказателното производство изпълняват молби за разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция. За нуждите на досъдебно производство молба за разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция се изпълнява от Националната следствена служба. За нуждите на съдебно производство молба за разпит чрез телефонна конференция се изпълнява от равен по степен съд по местоживеене на лицето, а за разпит чрез видеоконференция - от апелативния съд по местоживеене на лицето. Компетентният български орган може да изиска молещата държава да осигури техническите средства за разпит. (4) Разпитът се извършва пряко от съдебния орган на молещата държава или под негово ръководство в съответствие с нейното законодателство. (5) Преди разпита българският компетентен орган установява самоличността на лицето, което трябва да бъде разпитано. След разпита се съставя протокол, в който се отразяват: 1. датата и мястото на провеждането му; 2. данните за разпитания и неговото съгласие, ако такова се изисква; 3. данните за участвалите от българска страна лица; 4. изпълнението на други условия, приети от българска страна. (6) Лице, което се намира в чужбина, може да бъде разпитано от компетентен български орган или под негово ръководство чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато законодателството на другата държава допуска това. Разпитът се провежда в съответствие с българското законодателство и с разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна, регламентиращи посочените способи за разпит. (7) Разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция по ал. 6 в досъдебното производство се извършва от следовател от Националната следствена служба, а в съдебното производство - от съда. (8) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно и за разпита на лицата по ал. 6. Ред за подаване на поръчка за друга държава или международен съд Чл. 475. (1) Поръчката за международна правна помощ съдържа данни за: органа, който я прави; предмета и мотива на искането; имената и гражданството на лицето, за което се отнася искането; името и адреса на лицето, на което трябва да се връчат книжа; при необходимост - обвинението и кратко изложение на фактите по него. (2) Поръчката за международна правна помощ се изпраща до Министерството на правосъдието, освен ако с международен договор, по който Република България е страна, е предвиден друг ред. Изпълнение на поръчка на друга държава или международен съд Чл. 476. (1) Поръчката за международна правна помощ се изпълнява по реда, предвиден в българските закони, или по ред, предвиден в международен договор, по който Република България е страна. Поръчката може да се изпълни и по реда, предвиден в закона на другата държава или в статута на международния съд, ако това е поискано и не противоречи на българските закони. Другата държава или международният съд се уведомява за времето и мястото на изпълнението на поръчката, ако това е поискано. (2) Молбата за правна помощ и всички други съобщения от компетентните органи на друга държава, изпратени и получени чрез факс и електронна поща, се приемат и изпълняват от българските компетентни органи по същия процесуален ред както тези, изпратени по обикновена поща. Българските органи могат да поискат удостоверяване на автентичността на изпратените материали, както и да получат оригиналите с експресна поща. (3) Върховната касационна прокуратура създава с други държави съвместни екипи за разследване, в които участват и български прокурори и разследващи органи. За дейността, срока и състава на съвместния екип за разследване се сключва споразумение с компетентните органи на участващите държави. На територията на Република България съвместният екип за разследване спазва разпоредбите на международните договори, условията на споразумението и българското законодателство. (4) Върховната касационна прокуратура подава молби до други държави за разследване чрез служител под прикритие, чрез контролирана доставка и трансгранично наблюдение и се произнася по такива молби на други държави. (5) При условията на взаимност чуждестранният орган, който извършва разследване чрез служител под прикритие на територията на Република България, може да събира доказателства съобразно националното си законодателство. (6) При спешни случаи на преминаване на държавната граница за трансгранично наблюдение на територията на Република България се уведомява незабавно Върховната касационна прокуратура. Тя взема решение за продължаване или прекратяване на трансграничното наблюдение при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. (7) Изпълнението на молби на други държави за контролирана доставка и трансгранично наблюдение се извършва от компетентния разследващ орган. Той може да иска съдействие от полицейските, митническите и други административни органи. Разноски по изпълнението на поръчката Чл. 477. Разноските по изпълнението на поръчката се разпределят между страните в съответствие с международните договори, по които Република България е страна, или на принципа на взаимността. Раздел IV. Трансфер на наказателно производство Трансфер на наказателно производство от друга държава Чл. 478. (1) Молба за трансфер на наказателно производство от друга държава се изпраща на: 1. Върховната касационна прокуратура - за досъдебното производство; 2. Министерството на правосъдието - за съдебното производство. (2) Молбата за трансфер на наказателно производство от друга държава се приема от органа по ал. 1, когато: 1. деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по българския закон; 2. деецът е наказателноотговорен по българския закон; 3. деецът е постоянно пребиваващ на територията на Република България; 4. деецът е гражданин на Република България; 5. престъплението, за което е направено искането, не се счита за политическо или за свързано с политическо престъпление или за военно престъпление; 6. искането не цели преследване или наказване на лицето поради неговата раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения; 7. срещу дееца е започнало наказателно производство в Република България за същото или за друго престъпление; 8. трансферът на производството е в интерес на установяване на истината и най-важните доказателства се намират на територията на Република България; 9. изпълнението на присъдата, ако такава бъде постановена, ще подобри възможностите на осъденото лице за социализация; 10. личното присъствие на дееца може да бъде осигурено в производството в Република България; 11. присъдата, ако такава бъде постановена, може да бъде изпълнена в Република България; 12. искането не противоречи на международните задължения на Република България; 13. искането не противоречи на основните принципи на българското наказателно и наказателнопроцесуално право. (3) Ако органът по ал. 1 уважи молбата, той незабавно я препраща на компетентните органи на наказателното производство съгласно разпоредбите на този кодекс. (4) Всяко процесуално действие, извършено от орган на молещата държава в съответствие с националното й законодателство, се ползва в Република България със същата доказателствена сила, с която би се ползвало, ако е извършено от български орган. Трансфер на наказателно производство в друга държава Чл. 479. (1) Ако лицето, срещу което е образувано наказателно производство в Република България, е гражданин на друга държава или постоянно пребивава в друга държава, органите по ал. 2 могат да изпратят молба за трансфер на наказателното производство в тази държава. (2) Молба за трансфер на наказателно производство в друга държава по предложение на компетентния български орган на наказателното производство се изпраща от: 1. Върховната касационна прокуратура - за досъдебното производство; 2. Министерството на правосъдието - за съдебното производство. (3) Молба за трансфер на наказателно производство в друга държава може да се направи, когато: 1. екстрадицията от замолената държава на лицето, извършило престъплението, не е възможна, не е разрешена или не е поискана по друга причина; 2. за установяване на фактите, за определяне на наказанието или за изпълнение на присъдата е целесъобразно наказателното производство да се проведе в замолената държава; 3. лицето, извършило престъплението, е или ще бъде екстрадирано в замолената държава или по друга причина е възможно личното му явяване в наказателното производство в тази държава; 4. екстрадицията на лице, осъдено от български съд с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, не е възможна или не е разрешена от замолената държава или изпълнението на присъдата в тази държава не е възможно. (4) Ако замолената държава допусне трансфера на наказателното производство, то не може да продължи на територията на Република България срещу лицето, извършило престъплението, а наложената присъда по ал. З, т. 4 относно престъплението, във връзка с което е извършен трансфер на наказателното производство, не се изпълнява. (5) Органите на досъдебното производство или съдът продължават наказателното производство или изпращат присъдата за привеждане в изпълнение, ако замолената държава: 1. след като е приела молбата за трансфер, не образува наказателно производство; 2. впоследствие отмени решението си за трансфер на наказателното производство; 3. не продължи производството. Решение по субсидиарна компетентност Чл. 480. При получаване на информация от орган на друга държава за образувано наказателно производство или за производство, което предстои да бъде образувано във връзка с престъпление, извършено в тази държава, съответният прокурор по чл. 37 решава дали българските органи да упражнят правомощието си по чл. 4, ал. 1 за образуване на наказателно производство за същото престъпление. Допълнителни разпоредби § 1. (1) "Близки роднини" по смисъла на този кодекс са възходящите, низходящите (включително осиновените, доведените и заварените), роднините по съребрена линия до четвърта степен, както и роднините по сватовство до трета степен. (2) "Данни за трафика" по смисъла на този кодекс са всички данни, свързани със съобщение, преминаващо през компютърна система, произведени от нея като елемент от комуникационна верига, с посочване на сведенията за произход, местоназначение, маршрут, час, дата, размер и продължителност на връзката или на основната услуга. Преходни и Заключителни разпоредби § 2. Отменя се Наказателно-процесуалният кодекс (обн., ДВ, бр. 89 от 1974 г.; попр., бр. 99 от 1974 г.; бр. 10 от 1975 г.; изм., бр. 84 от 1977 г., бр. 52 от 1980 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 38 от 1982 г.; изм., бр. 89 от 1986 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 и 35 от 1990 г.; изм., бр. 39, 109 и 110 от 1993 г., бр. 84 от 1994 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 107 и 110 от 1996 г., бр. 64 от 1997 г.; попр., бр. 65 от 1997 г.; изм., бр. 95 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г., бр. 45 от 1998 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 88 от 1999 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 42 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 50 и 57 от 2003 г., бр. 26, 38, 89 и 103 от 2004 г., бр. 46 от 2005 г.). § 3. (1) Неприключените наказателни дела, чиято подсъдност се променя с този кодекс, се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани. (2) Неприключените досъдебни производства се довършват от органите, пред които са висящи. § 4. Относно сроковете, започнали да текат преди влизането в сила на този кодекс, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преди това, ако в тях е предвиден по-дълъг срок. § 5. В Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., бр. 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43 и 76 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 78а: а) в ал. 1, буква "а" думите "до две години" се заменят с "до три години", а думите "до три години" - с "до пет години"; б) създава се ал. 6: "(6) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност. В този случай съдът налага на дееца административно наказание обществено порицание, ако е навършил 16 години, или възпитателна мярка, ако не е навършил 16 години." 2. В чл. 343, ал. 2 думите "деецът не се наказва" се заменят с "наказателното производство се прекратява". 3. В чл. 343а, ал. 2 думите "деецът не се наказва" се заменят с "наказателното производство се прекратява". 4. В чл. 406 ал. 3 и 4 се отменят. 5. В чл. 424: а) алинея 6 се изменя така: "(6) По отношение на военнослужещите, както и офицерите и сержантите и редовия състав от други ведомства административните наказания, предвидени в този кодекс, се налагат от съответните командири и началници, имащи право да им налагат дисциплинарни наказания. В този случай жалбите срещу наказателните постановления се разглеждат от военен съд."; б) алинея 7 се отменя. 6. В преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 26 от 2004 г.) в § 90 думите "чл. 304" се заменят с "чл. 306". 7. В Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 103 от 2004 г.) в § 44 думите "чл. 304" се заменят с "чл. 306". § 6. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12 и 26 от 1996 г., бр. 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г. и бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43 и 79 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 63, ал. 1: а) в буква "б" съюзът "и" след думата "разноските" се заличава; б) създава се буква "д": "д) от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда." 2. В чл. 65, ал. 2 накрая се добавя "освен в случаите по чл. 63, ал. 1, буква "д". 3. В чл. 97, ал. 4 думите "чл. 21, ал. 1, т. 2 - 5" се заменят с "чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5", а думите "чл. 22, т. 2 и чл. 22а" се заменят с "чл. 25, т. 2 и чл. 26". 4. В чл. 126а: а) в ал. 1 се създава буква "с": "с) по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда."; б) в ал. 2 думите "буква "м", и изменението" се заменят с "букви "м" и "с", и при изменение". § 7. В Данъчния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; бр. 29 от 2000 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 и 112 от 2002 г., бр. 42, 112 и 114 от 2003 г., бр. 36, 38, 53 и 89 от 2004 г., бр. 19, 39, 43 и 79 от 2005 г.) в чл. 91 думите "чл. 97а" се заменят с "чл. 123". § 8. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г. и бр. 17 от 2003 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 2, ал. 3 след думата "информация" се поставя запетая и се добавя "контролираната доставка, доверителната сделка и разследването чрез служител под прикритие". 2. Създават се чл. 10а, 10б и 10в: "Чл. 10а. Контролираната доставка се прилага от разузнавателния орган и се използва от разследващия орган в кръга на компетентността му при непрекъснат контрол на територията на Република България или друга държава в рамките на международното сътрудничество и се изразява във внасяне, изнасяне, пренасяне или транзитно превозване през територията на Република България от контролираното лице на вещ - предмет на престъпление, за да се разкрият участниците в трансгранично престъпление. Чл. 10б. Доверителната сделка се използва от служителя под прикритие и се изразява в сключването на привидна продажба или друг вид сделка с вещ с цел да се спечели доверието на другата страна, която участва в сделката. Чл. 10в. Служителят под прикритие е служител от компетентните служби по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили или от Националната разузнавателна служба, оправомощен да установи или поддържа контакти с контролирано лице, за да получи или разкрие информация за извършването на тежко умишлено престъпление и за организацията на престъпната дейност." § 9. В Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 30 от 1969 г.; изм., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 27 и 89 от 1986 г., бр. 26 от 1988, бр. 21 от 1990 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 12 и 13 от 1997 г., бр. 73 и 153 от 1998 г. бр. 49 от 2000 г., бр. 62 и 120 от 2002 г., бр. 61, 66, 70 и 103 от 2004 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 100, буква "е" думите "чл. 361, ал. 2" се заменят с "чл. 420, ал. 3", а думите "чл. 362а, ал. 2" се заменят с "чл. 423, ал. 2". 2. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 103 от 2004 г.) в § 54 думите "чл. 304" се заменят с "чл. 306". § 10. В Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ДВ, бр. 46 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 13: а) в ал. 7 думите "чл. 152а, ал. 5 и 8" се заменят с "чл. 64, ал. 3 и 5"; б) в ал. 10 думите "чл. 152б" се заменят с "чл. 65". 2. В чл. 15, ал. 1 думите "чл. 152а, ал. 5 и 8" се заменят с "чл. 64, ал. 3 и 5". 3. В чл. 43: а) в ал. 2 думите "чл. 152а" се заменят с "чл. 64"; б) в ал. 4 думите "чл. 152б" се заменят с "чл. 65". § 11. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19 и 27 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 181а, ал. 2, т. 2 думите "чл. 21, ал. 3" се заменят с "чл. 24, ал. 3". 2. В чл. 259 думите "чл. 154 и чл. 392" се заменят с "чл. 69 и 403". § 12. В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ДВ, бр. 19 от 2005 г.) в чл. 3, ал. 2, т. 3 думите "чл. 22" се заменят с "чл. 25". § 13. В Закона за борба с трафика на хора (ДВ, бр. 46 от 2003 г.) в чл. 31 думите "чл. 97а" се заменят с "чл. 123". § 14. В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43 и 71 от 2005 г.) в чл. 75, т. 3 думите "чл. 153а" се заменят с "чл. 68". § 15. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. - Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. - Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г., бр. 37 от 2005 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г.; изм., бр. 43 от 2005 г.) се правят следните допълнения: 1. Създава се чл. 118а: "Чл. 118а. (1) В изпълнение на функцията по чл. 118, т. 1 прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане като наблюдаващ прокурор. (2) Когато участието на наблюдаващия прокурор при разглеждане на делото в съдебно заседание е невъзможно поради уважителни причини, по-горестоящият прокурор определя друг прокурор, който да го замести." 2. В чл. 168, ал. 1 след думите "както и" се добавя "за системно нарушаване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, за извършване на действия, които неоправдано забавят производството и". 3. Създава се чл. 188ф: "Чл. 188ф. (1) Когато е възможно, всички актове и документи по делата се изготвят и на електронен носител. (2) Когато висящо дело или преписка следва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане." § 16. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45 от 2005 г.) в чл. 15, ал. 2 т. 9 се отменя. § 17. Изпълнението на кодекса се възлага на министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи. § 18. Кодексът влиза в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник". ------------------------- Кодексът е приет от XL Народно събрание на 14 октомври 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Н А К А З А Т Е Л Е Н К О Д Е К С Обнародван, ДВ, бр. 26 от 2 април 1968 г., попр., бр. 29 от 12 април 1968 г., изм. и доп., бр. 92 от 28 ноември 1969 г., бр. 26 от 30 март и 27 от 3 април 1973 г., бр. 89 от 15 ноември 1974 г., бр. 95 от 12 декември 1975 г., бр. 3 от 11 януари 1977 г., бр. 54 от 11 юли 1978 г., бр. 89 от 9 ноември 1979 г., бр. 28 от 9 април 1982 г., в сила от 1 юли 1982 г., попр., бр. 31 от 20 април 1982 г., изм. и доп., бр. 44 от 5 юни 1984 г., бр. 41 от 28 май 1985 г., бр. 79 от 11 октомври 1985 г., попр., бр. 80 от 15 октомври 1985 г., изм. и доп., бр. 89 от 18 ноември 1986 г., попр., бр. 90 от 21 ноември 1986 г., изм., бр. 37 от 16 май 1989 г., бр. 91 от 24 ноември 1989 г., бр. 99 от 22 декември 1989 г., бр. 10 от 2 февруари 1990 г., бр. 31 от 17 април 1990 г., бр. 81 от 9 октомври 1990 г., бр. 1 от 4 януари 1991 г., бр. 86 от 18 октомври 1991 г., попр., бр. 90 от 1 ноември 1991 г., изм., бр. 105 от 19 декември 1991 г., бр. 54 от 3 юли 1992 г., бр. 10 от 5 февруари 1993 г., бр. 50 от 1 юни 1995 г., бр. 97 от 3 ноември 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 102 от 21 ноември 1995 г., бр. 107 от 17 декември 1996 г., бр. 62 от 5 август 1997 г., бр. 85 от 26 септември 1997 г., бр. 120 от 16 декември 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г., изм., бр. 83 от 21 юли 1998 г., бр. 85 от 24 юли 1998 г., бр. 132 от 10 ноември 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., бр. 133 от 11 ноември 1998 г., бр. 153 от 23 декември 1998 г., бр. 7 от 26 януари 1999 г., бр. 51 от 4 юни 1999 г., бр. 81 от 14 септември 1999 г., в сила от 15 декември 1999 г. (*), бр. 21 от 17 март 2000 г., бр. 51 от 23 юни 2000 г., бр. 98 от 1 декември 2000 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г., бр. 41 от 24 април 2001 г., бр. 101 от 23 ноември 2001 г., бр. 45 от 30 април 2002 г., бр. 92 от 27 септември 2002 г. ОБЩА ЧАСТ Глава първа ЗАДАЧА И ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС Раздел I Задача на Наказателния кодекс Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред. (2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание. Раздел II Предели на действие на Наказателния кодекс Чл. 2. (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България. (2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се решава съобразно с приетите от нея норми на международното право. Чл. 4. (1) Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина. (2) Български гражданин не се предава на чужда държава за съдене или за изтърпяване на наказание. Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България или на български гражданин. Чл. 6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани. (2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Република България. Чл. 7. В случаите на чл. 4 и 5 предварителното задържане и изтърпяното наказание в чужбина се приспадат. Когато двете наказания са разнородни, изтърпяното в чужбина наказание се взема предвид при определяне наказанието от съда. Чл. 8. Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Република България. Глава втора ПРЕСТЪПЛЕНИЕ Раздел I Общи положения Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. (2) Не е престъпно деянието, което, макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото. Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. (2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. (3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. (4) Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи. (5) Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал непредпазливо. Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. (2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. (3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако: 1. (обявена за противоконституционна с РКС № 19 от 1997 г. - ДВ, бр. 120 от 1997 г.) 2. (обявена за противоконституционна с РКС № 19 от 1997 г. - ДВ, бр. 120 от 1997 г.) 3. (обявена за противоконституционна с РКС № 19 от 1997 г. - ДВ, бр. 120 от 1997 г., относно думите "вилен имот или стопански обект") нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище; 4. (обявена за противоконституционна с РКС № 19 от 1997 г. - ДВ, бр. 120 от 1997 г.) 5. (обявена за противоконституционна с РКС № 19 от 1997 г. - ДВ, бр. 120 от 1997 г.) 6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин. (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3, бр. 62 от 1997 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение. Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки. (2) Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата. Чл. 13. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. (2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление. Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при оправдан стопански риск - за да се постигне съществен общественополезен резултат или да се избягнат значителни вреди, ако то не противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт, отговаря на съвременните научно-технически постижения и опит, не поставя в опасност живота и здравето на другиго и деецът е направил всичко, зависещо от него, за предотвратяване на настъпилите вредни последици. (2) При решаване на въпроса, дали рискът е оправдан, се взема предвид и съотношението между очаквания положителен резултат и възможните отрицателни последици, както и вероятността за тяхното настъпване. Чл. 14. (1) Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. (2) Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. Чл. 15. Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние). Чл. 16. Не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление. Раздел II Приготовление и опит Чл. 17. (1) Приготовление е подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение. (2) Приготовлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи. (3) Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението. Чл. 18. (1) Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление. (2) При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. (3) При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда: а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или б) е предотвратил настъпването на престъпните последици. Чл. 19. В случаите на чл. 17, ал. 3 и 18, ал. 3, ако деянието, в което са се изразили приготовлението или опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление. Раздел III Съучастие Чл. 20. (1) Съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите. (2) Извършител е този, който участвува в самото изпълнение на престъплението. (3) Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението. (4) Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. Чл. 21. (1) Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие. (2) Подбудителят и помагачът отговарят само за онова, за което умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя. (3) Когато поради определено лично свойство или отношение на дееца законът възвежда извършеното деяние в престъпление, за това престъпление отговарят и подбудителят, и помагачът, за които тези обстоятелства не са налице. (4) Особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице. Чл. 22. (1) Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по-нататъшно участие и попречат да се извърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици. (2) В тези случаи се прилага съответно разпоредбата на чл. 19. Раздел IV Множество престъпления Чл. 23. (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наложените наказания пробация, обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок. (3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. Чл. 24. Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Чл. 25. (1) Разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди. (2) В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание. (3) Приспада се и изтърпяното наказание поправителен труд от лишаването от свобода и обратно, като три дни поправителен труд се зачитат за един ден лишаване от свобода. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне. Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. (2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат. (3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност. (4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието. (5) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит. (6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него. Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда. (2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказанието по втората присъда се присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или ако е наложено за престъпление, извършено повторно или представляващо опасен рецидив. (3) Когато лицето е извършило престъпление след изтърпяване наказанието по предишната присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло. Чл. 28. (1) Предвиденото в особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. (2) Тази разпоредба се прилага и когато се касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост. Чл. 29. (1) Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът: а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66; б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66. (Буква "в" зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (2) При прилагане разпоредбите на предходната алинея не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен. (3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато за дадено престъпление са предвидени едновременно състави за повторно извършване и за опасен рецидив и деянието осъществява признаците на двата състава, прилага се разпоредбата за опасния рецидив. Чл. 30. (1) Правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок. Глава трета НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНИ ЛИЦА Чл. 31. (1) Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление. (2) Непълнолетно лице - навършило 14 години, но ненавършило 18 години - е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. (3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Непълнолетните, на които деянието не може да се вмени във вина, се настаняват по решение на съда във възпитателно училище-интернат или в друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата на случая. (4) По отношение на наказателната отговорност на непълнолетните се прилагат особените правила, предвидени в този кодекс. Чл. 32. (1) Не е наказателноотговорно малолетното лице - ненавършило 14-годишна възраст. (2) По отношение на малолетните лица, извършили общественоопасни деяния, могат да бъдат приложени съответни възпитателни мерки. Чл. 33. (1) Не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. (2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Не се налага наказание на лице, което е извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата изпадне в разстройство на съзнанието, вследствие на което не може да разбира свойството или значението на своите постъпки или да ги ръководи. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее. Чл. 34. По отношение на лицата, указани в предходния член, в предвидените в този кодекс случаи могат да бъдат приложени съответни принудителни медицински мерки. Глава четвърта НАКАЗАНИЕ Раздел I Общи положения Чл. 35. (1) Наказателната отговорност е лична. (2) Наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление. (3) Наказанието е съответно на престъплението. (4) Наказание за престъпление се налага само от установените съдилища. Чл. 36. (1) Наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. (2) Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство. (3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) В Република България няма смъртно наказание. Чл. 37. (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) поправителен труд без лишаване от свобода; 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II Видове наказания Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 153 от 1998 г.) (1) Наказанието доживотен затвор без замяна, предвидено в особената част за даден вид престъпление, се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание. (2) Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило двадесет години, а по отношение на военнослужещите, както и във военно време - осемнадесет години. Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи и на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата. Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. (2) Доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. (3) Доживотният затвор може да бъде заменен с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години. (4) По време на изтърпяване на наказанието доживотен затвор не се зачитат работни дни. (5) Изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от свобода. Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години. (2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., ал. 2 отм., предишна ал. 3, изм., бр. 89 от 1986 г., доп., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до тридесет години при замяна на доживотен затвор, при множество престъпления по чл. 24 и 27, ал. 1, както и за някои особено тежки умишлени престъпления в случаите, специално указани в особената част на този кодекс. Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказанието лишаване от свобода се изтърпява в затворите и поправителните домове, както и в трудово-поправителните общежития към тях. (2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 92 от 2002 г.) (3) По отношение на младите пълнолетни се полагат особени грижи. (4) По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, се полагат съответни медицински грижи. Чл. 41. (1) Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация. (2) Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование. (3) Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода. (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) Когато осъденото лице при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на последното нарушение. (5) (Ал. 5 отм., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, включително и особените грижи по ал. 3 на чл. 40, заплащането на труда на осъдените, както и настаняването им на работа след тяхното освобождаване се уреждат със закон. (6) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1974 г., предишна ал. 7, бр. 89 от 1986 г.) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя от съда съобразно разпоредбите на този кодекс и специалния закон. Чл. 42. (1) Във военно време военният съд може да отложи до края на военните действия изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като изпрати осъдения в действуващата армия. Отлагането на изпълнението може да се отмени, ако осъденият извърши ново престъпление. (2) По предложение на началника съдът може напълно или отчасти да освободи осъдения, изпратен в действуващата армия по реда на ал. 1, от изтърпяване на наложеното наказание, ако се прояви като добър защитник на родината. (3) Съдът може и без предложение на началника да освободи напълно или отчасти от изтърпяване на наложеното наказание уволнения от действуващата армия поради инвалидност. Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Пробацията е съвкупност от ограничителни мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно. (2) Ограничителните мерки включват: 1. задължителна регистрация по местоживеене; 2. периодични срещи с пробационен служител; 3. включване в квалификационни курсове и програми за обществено въздействие; 4. забрана за посещаване на посочени в присъдата места, райони и заведения; 5. безвъзмезден труд в полза на обществото. (3) Ограничителните мерки се налагат на лица, навършили 16-годишна възраст, и са с продължителност от шест месеца до три години. (4) Безвъзмездният труд в полза на обществото е за срок от 100 до 400 часа годишно и се налага за не повече от три поредни години. (5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон. Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Поправителният труд без лишаване от свобода може да бъде от три месеца до две години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 92 от 2002 г.) Наказанието поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения. (3) От възнаграждението на осъдения се удържа, съгласно с постановеното с присъдата, от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето, през което се изтърпява наказанието, не се зачита за трудов стаж. (4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Присъдата, с която се налага наказание поправителен труд, се довежда до знанието на колектива по местоработата на осъдения. (5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., отм., бр. 92 от 2002 г.) (6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 92 от 2002 г.) (7) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако по време на изтърпяване на наказанието осъденият на поправителен труд бъде уволнен от работа, за размера на остатъка съдът постановява пробация. (8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) Разпоредбата на предходната алинея може да се приложи и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми прокурора за новата месторабота. Чл. 44. Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества. (Ал. 2 доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г. отм., бр. 62 от 1997 г.) Чл. 45. (1) Конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание. (2) Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на занятието му, посочени в списък, приет от Министерския съвет, както и средствата за издръжка на семейството му за една година. Чл. 46. При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с престъплението, и след това и за задълженията на осъдения, възникнали до възбуждането на наказателното преследване, когато останалото негово налично имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задълженията. Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г.) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от 100 лева. (2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това. (3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата. Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 92 от 2002 г.) Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, когато се налагат самостоятелно или с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за определен срок до три години в пределите, установени в особената част на този кодекс. (2) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) Когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в особената част на този кодекс е предвидено друго. (3) Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. (4) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане. (5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Осъденият на доживотен затвор без замяна се лишава от указаните в присъдата права завинаги. Чл. 50. (1) Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените от закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 92 от 2002 г.) (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание могат да бъдат наложени само при осъждане за тежки престъпления. Чл. 51. След изтичане на срока осъденият може отново да упражнява правата, от които е бил лишен с присъдата. Това не се отнася до правата по чл. 37, точки 9 и 10, които могат да бъдат придобити отново само по установения за това ред. Чл. 52. Наказанието обществено порицание се състои в публично порицаване на виновния, което се обявява пред съответния колектив, чрез печата или по друг подходящ начин съобразно с указаното в присъдата. Чл. 53. (1) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата: а) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление; б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Отнемат се в полза на държавата и: а) вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и б) придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност. Глава пета ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО Чл. 54. (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът: 1. определя наказанието под най-ниския предел; 2. заменява: а) (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години; б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправителен труд, пробация или с глоба от сто до хиляда лева, а за непълнолетните - с пробационни мерки или с обществено порицание; в) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) поправителния труд - с глоба от сто до петстотин лева. (2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора. (3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. (Ал. 4 зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Чл. 56. Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Чл. 57. (1) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от правилата на предходните членове. (2) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36. Чл. 58. Съдът може да приложи разпоредбите на чл. 55 и в следните случаи: а) при опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл. 18, ал. 2; б) при помагачество - когато степента на участие на дееца в престъплението е малка. Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, поправителен труд или пробация. Когато наложеното наказание е поправителен труд или пробация, един ден задържане под стража или домашен арест се зачитат за три дни. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права. Глава шеста ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ Чл. 60. Наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд. Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното предварително производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. (2) В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка. (3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 107 от 1996 г.) Когато прокурорът реши да не се образува предварително производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка, а когато прекрати предварителното производство, изпраща преписката на комисията или сам постановява настаняване във възпитателно училище-интернат, като уведомява за това комисията. Чл. 62. На непълнолетните могат да бъдат наложени само следните наказания: 1. лишаване от свобода; 1а. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) пробация за навършили 16 години; 2. обществено порицание; 3. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност по чл. 37, точка 7. Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят: 1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години; 2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години; 3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години; 4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона; 5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) поправителният труд и глобата - с обществено порицание; 6. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) пробацията за ненавършилите 16-годишна възраст непълнолетни - с обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесетгодишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят: 1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години; 2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета. Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато определеното наказание е лишаване от свобода по-малко от една година и неговото изпълнение не е отложено по чл. 66, непълнолетният се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява във възпитателно училище-интернат или му налага друга възпитателна мярка, предвидена в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. (2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) По предложение на прокурора или на съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните съдът може и след постановяване на присъдата да замени настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка. (3) Правилото на ал. 1 не се прилага: а) когато непълнолетният е извършил престъпление по време на изтърпяване наказанието лишаване от свобода и б) когато е осъден, след като е навършил пълнолетие. (4) Правилото на ал. 1 не се прилага и в случаите на повторно осъждане, ако съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца се налага той да изтърпи наказанието лишаване от свобода и когато: а) неговият срок не е по-малък от шест месеца или б) ако деецът вече е изтърпял наказание лишаване от свобода. Чл. 65. (1) Непълнолетните до навършване на пълнолетие изтърпяват наказанието лишаване от свобода в поправителен дом. (2) След навършване на пълнолетие те се преместват в затвор или в трудово-поправително общежитие. За довършване на тяхното образование или квалификация по предложение на педагогическия съвет с разрешение на прокурора те могат да бъдат оставени в поправителния дом до навършване на двадесет години. Глава седма ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ Раздел I Условно осъждане Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи. Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок. (2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния районен съд. (3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови пробация през изпитателния срок. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи. (Ал. 4 нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) (5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 4, бр. 28 от 1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от районния съд по местоживеенето им. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон. Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. (2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Ако условно осъденият не изпълнява определената му пробация по реда на чл. 67, ал. 3 без основателна причина, съдът постановява да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода. (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява. Чл. 69. (1) По отношение на лице, осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е от една до три години. (2) По отношение на такова лице в случаите на ал. 1 на предходния член съдът може да постанови то да бъде освободено отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено. Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 4 и чл. 69, ал. 2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не работи и да не учи без основателна причина, той изтърпява останалата част от наказанието. Раздел II Предсрочно освобождаване Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив, ако е изтърпяно фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години. (3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване. (4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. (5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 или 7. (6) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца, за което време съдът може да постанови пробация. (7) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти. (8) (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г.) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член. (9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок. Чл. 71. (1) Съдът може предсрочно да освободи осъдения на лишаване от свобода непълнолетен, ако се е поправил, след като е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание. (2) По отношение на лице, осъдено за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, след навършване на пълнолетието относно действието на предсрочното освобождаване се прилагат разпоредбите на чл. 70. Чл. 72. (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Чл. 73. (1) По отношение на предсрочно освободените съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната наблюдателна комисия, а за непълнолетните - на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. (2) Когато това е необходимо, съдът възлага надзора и възпитателните грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено лице, като уведомява за това наблюдателната или местната комисия. (3) Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените се осъществява от районния съд по местоживеенето им. (4) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон. Раздел III Помилване Чл. 74. Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание - да опрости или замени. Глава осма ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ Раздел I Условно освобождаване от наказателна отговорност с предаване на обществено поръчителство (Отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Чл. 75-76. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 62 от 1997 г.) Раздел II Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на мерки за обществено въздействие от другарския съд (Отм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г.) Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г.) Раздел III Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни с прилагане на възпитателни мерки Чл. 78. В случаите, посочени в чл. 61, непълнолетният може да бъде освободен от наказателна отговорност, като се приложи съответна възпитателна мярка. Раздел IV Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до хиляда лева, когато са налице едновременно следните условия: а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. (2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. (5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Раздел V Определяне вида на освобождаване от наказателна отговорност (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Чл. 78б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 62 от 1997 г.) Глава девета ПОГАСЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ И НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ Чл. 79. (1) Наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват: 1. когато деецът умре; 2. когато е изтекла предвидената от закона давност; 3. когато е последвала амнистия. (2) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпление против мира и човечеството. Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на: 1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 153 от 1998 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, и 35 години за убийство на две или повече лица; 2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години; 4. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63. (3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им. Чл. 81. (1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. (2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. (3) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Чл. 82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давността за изпълнението на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68. (3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. (4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1. (5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство. Чл. 83. Амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления. Чл. 84. (1) За престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, наказателното преследване не се възбужда, макар давността да не е изтекла, ако не се подаде тъжба в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият узнае, че престъплението е извършено. (2) Ако пострадалият умре, преди да е изтекъл тоя срок, тъжбата може да се подаде от неговите наследници до изтичането му. (3) За тези престъпления наказанието не се изпълнява, ако тъжителят е поискал това, преди да започне неговото изпълнение. Глава десета РЕАБИЛИТАЦИЯ Чл. 85. (1) Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството. Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи: 1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание; 2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) когато е осъдено на лишаване от свобода до три години, на поправителен труд или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание; 3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и 4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. Чл. 87. (1) Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание: 1. ако е имал добро поведение и 2. ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди. (2) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини. (3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Когато наред с наказанието лишаване от свобода или поправителен труд е наложено и наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена. Чл. 88. Реабилитация може да се иска и от наследниците на осъдения след неговата смърт, ако той е имал право на това. Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1, и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ. (2) Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години. (3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки престъпления против републиката и за престъпления против мира и човечеството. Глава единадесета ПРИНУДИТЕЛНИ МЕДИЦИНСКИ МЕРКИ Чл. 89. По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови: а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер; б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение; в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение. Чл. 90. (1) Принудителното лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на неговото психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред. (2) Принудителното лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на своето психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се явява особено опасен за обществото или за своите близки. В тези случаи лицето се държи под усилен надзор, изключващ възможността то да извърши ново общественоопасно деяние. Чл. 91. (1) Прекратяването и изменяването на постановената принудителна медицинска мярка става от съда, когато това се налага от настъпила промяна в състоянието на болния или от нуждите на неговото лекуване. (2) Във всички случаи след изтичане на шестмесечен срок от настаняването в лечебното заведение съдът се произнася за прекратяване, продължаване или заменяване на принудителното лечение. Чл. 92. (1) Когато престъплението е извършено от лице, което страда от алкохолизъм или от друга наркомания, съдът може наред с наказанието да постанови и принудително лекуване. (2) Когато е наложено наказание без лишаване от свобода, принудителното лекуване се извършва в медицински заведения със специален лечебен и трудов режим. (3) Принудителното лекуване на осъдените на лишаване от свобода се провежда през време на изпълнение на наказанието. Срокът за принудителното лекуване се приспада от срока на лишаването от свобода. (4) Когато това е необходимо, съдът може да постанови лекуването да продължи и след освобождаването на осъдения от мястото за лишаване от свобода - в медицинските заведения, указани в алинея втора. (5) Принудителното лекуване се прекратява от съда, когато неговото продължаване не е повече необходимо. Допълнителна разпоредба Обяснение на някои думи Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл: 1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 62 от 1997 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус. 2. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. 3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция. 4. (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват. 5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. 6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. 7. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. 8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. 9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. 10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен. 11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване. 12. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица. 13. (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) С международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна. 14. (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева. 15. (Нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява: а) служба в учреждение на чужда държава; б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация; в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд. 16. (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Наркотични вещества" са всички упойващи и психотропни вещества - високорискови и рискови - по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. 17. (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) "Прекурсор" е всяко вещество по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и всяко химическо вещество по смисъла на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори. 18. (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) "Незаконен трафик" е всяка незаконна дейност или действия, свързани с растения, съдържащи наркотични вещества, с наркотични вещества и прекурсори, с биологични, химически и радиационни оръжия, с взривни вещества, радиоактивни материали, токсични и химически вещества и техните прекурсори, с биологични агенти и токсини. 19. (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Аналог" е всяко вещество, което не е включено в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие в човешкия организъм. 20. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура. 21. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Компютърна информационна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни. 22. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Компютърни информационни данни" е всяко представяне на факти, информации или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително такава програма, която е в състояние да направи така, че дадена компютърна система да изпълни определена функция. 23. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели. 24. (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Платежен инструмент" е веществено средство, различно от законно платежно средство (банкнота или монета), позволяващо, поради специфичната си природа самостоятелно или във връзка с друго средство, на титуляря да прехвърля пари или парична стойност, като например дебитна карта, кредитна карта, електронно портмоне или друга карта, издадена от финансова институция, чек или пътнически чек. Особена разпоредба Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони. ОСОБЕНА ЧАСТ Глава първа ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА Раздел I Измяна Чл. 95. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да бъде съборена, подронена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. Чл. 96. (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде затруднения лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. (2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., доп., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, с доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Чл. 97. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл. 349 или 350, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който с целта по чл. 96 задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. (2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Раздел II Предателство и шпионство Чл. 98. (1) Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против републиката, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (2) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши действие с цел да предизвика война или друго враждебно действие против републиката. Чл. 99. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който лиши от живот представител на чужда държава с цел да предизвика война или международни усложнения срещу републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. (2) За тежка телесна повреда на такова лице със същата цел наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Чл. 100. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Български гражданин, който във време на обявена или започната война постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участвува във враждебно действие против републиката, или под каквато и да е форма премине на страната на неприятеля, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. (2) Същото наказание се налага и на български гражданин, който по какъвто и да е начин подпомага чужда държава или обществена група в чужбина при провеждане на военни или други враждебни действия против републиката. Чл. 101. (1) Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. (2) Ако деянието е извършено от военнослужещ, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Чл. 102. (1) Който с цел да намали отбранителната способност на републиката предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването й, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или ако то е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Чл. 103. Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация, умишлено ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години. Чл. 104. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. (2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 99 от 1989 г.) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на републиката и особено нейната безопасност. Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се приема от Народното събрание и се обнародва в Държавен вестник. Чл. 105. (1) Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (2) Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта. Раздел III Диверсия и вредителство Чл. 106. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. Чл. 107. Който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Раздел IV Други престъпления (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., бр. 99 от 1989 г.) (1) (Изм. - бр. 10 от 1993 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. Чл. 108а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, извърши престъпление по чл. 115, чл. 128, чл. 142, ал. 1, чл. 216, ал. 1, чл. 326, чл. 330, ал. 1, чл. 333, чл. 334, ал. 1, чл. 337, ал. 1, чл. 339, ал. 1, чл. 340, ал. 1 и 2, чл. 341а, ал. 1-3, чл. 341б, ал. 1, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, ал. 1 и 3, чл. 350, ал. 1, чл. 352, ал. 1, чл. 354, ал. 1, чл. 356е, ал. 1, чл. 356з, се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт - с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. (2) Който по какъвто и да е начин, пряко или косвено, събира или предоставя средства за осъществяване на деянието по ал. 1, като знае или предполага, че те ще бъдат използвани с такава цел, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба до тридесет хиляди лева. (3) Предметът на престъплението по ал. 2 се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност. Чл. 109. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г., бр. 92 от 2002 г.) Който образува или ръководи организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва престъпления по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който членува в такава група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление. (3) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55. (4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Не се наказва участник в групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление. Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г., бр. 92 от 2002 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106, 107 и чл. 108а, ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до шест години. Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм., бр. 99 от 1989 г.) Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм., бр. 99 от 1989 г.) Чл. 113. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) Допълнителни разпоредби Чл. 114. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпления по тази глава съдът може да постанови пробация, както и лишаване от права по чл. 37, точки 6-10. (2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 95-107, чл. 108а и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния. Глава втора ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА Раздел I Убийство Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години. Чл. 116. (1) За убийство: 1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с международна защита; 2. от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му; 3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря; 4. (доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице; 5. на лице, което се намира в безпомощно състояние; 6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост; 7. с користна цел; 8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление; 9. извършено предумишлено; 10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; 11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено по хулигански подбуди и 12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда, (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 92 от 2002 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. В случаите по точки 10-12 съдът може да постанови и пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) За убийство на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Чл. 117. (1) Приготовление за убийство по чл. 115 и 116 се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство. Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до осем години, а в случаите на чл. 116 точки 1-6 - лишаване от свобода от три до десет години. Чл. 119. За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Чл. 120. За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години. Чл. 121. За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд. Чл. 122. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Чл. 123. (1) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години. (3) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. Чл. 124. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да наложи и пробация. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. Чл. 125. Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току-що родена рожба. Чл. 126. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън здравните заведения, определени от Министерството на народното здраве и социалните грижи, или в нарушение на установените от това министерство правила, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. (4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество. (5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години. (6) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години. Чл. 127. (1) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. (3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години. Раздел II Телесна повреда Чл. 128. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. (2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Чл. 129. (1) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. Чл. 130. (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева. (3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда: 1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с международна защита; 2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му; 3. на майка или на баща; 4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице; 5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия; 6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда; 7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна; 8. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; 9. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост; 10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с користна цел; 11. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление; 12. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по хулигански подбуди (нов израз - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) наказанието е лишаване от свобода: от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или поправителен труд по чл. 130, ал. 2. (2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода: 1. от пет до петнадесет години при тежка телесна повреда; 2. от три до десет години при средна телесна повреда; 3. от една до пет години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1; 4. до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2. Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 89 от 1986 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до осем години. Съдът може да постанови и пробация. Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите на чл. 131а, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: 1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда; 2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда; 3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лишаване от свобода три месеца или поправителен труд до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1; 4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) поправителен труд до шест месеца или глоба от сто до триста лева по чл. 130, ал. 2. (2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Чл. 133. Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд. Чл. 134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва: 1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и 2. с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд при средна телесна повреда. (2) Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява. (3) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до пет години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до три години при средна телесна повреда. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието. Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Ако в случая на предходната алинея заразените са непълнолетни лица до 16-годишна възраст или са заразени повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години или глоба до петстотин лева. (3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева. (4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева. (5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до триста лева, налагана по административен ред. (6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца. Раздел III Злепоставяне Чл. 136. (1) Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. Чл. 137. Който изложи лице, лишено от възможността да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до три години. Чл. 138. Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд. Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба от сто до триста лева. Чл. 140. Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд. Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или на родилка без уважителна причина, се наказва с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева. (2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба от сто до триста лева. Раздел IV Отвличане и противозаконно лишаване от свобода (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Чл. 142. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който отвлече лице с цел противозаконно да го лиши от свобода, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, когато: 1. деецът е бил въоръжен; 2. деянието е извършено от две или повече лица; 3. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) отвлеченото лице е бременна жена или не е навършило 18 години; 4. отвлеченото лице се ползва с международна защита; 5. деянието е извършено по отношение на две или повече лица; 6. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава поръчка, от лице от състава на Министерството на вътрешните работи или лице, което се представя за такова; 7. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) отвличането е с користна цел или с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната; 8. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група. (3) Ако от деянието по ал. 1 и 2 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години. (4) Ако деянието е извършено повторно или към отвлеченото лице е проявена особена жестокост, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Чл. 142а. (Предишен текст на чл. 142 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до две години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му или от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години. (3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по отношение на бременна жена, малолетно или непълнолетно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в здравно заведение за душевно болни. (Ал. 5 и 6 нови - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 50 от 1995 г.) Раздел V Принуда Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. (3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Когато в случаите на предходната алинея принудата се упражнява по отношение на съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. Чл. 143а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години. (2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години. (3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е: 1. по ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години; 2. по ал. 2 - лишаване от свобода от пет до дванадесет години. Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба от сто до триста лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международна защита, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до двеста лева. (3) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деецът се е заканил с убийство или деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация. Раздел VI Издаване на чужда тайна Чл. 145. (1) (Предишен текст на чл. 145, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с поправителен труд, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година. Чл. 145а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. (2) Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева. (3) В случаите по предходната алинея съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. Раздел VII Обида и клевета Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание. (2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание. Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание. (2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За обида: 1. нанесена публично; 2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин; 3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му; 4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, (изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) наказанието е глоба от три хиляди до десет хиляди лева и с обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 21 от 2000 г.) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. (3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146. Чл. 148а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 21 от 2000 г.) Който разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Раздел VIII Разврат Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до пет години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години: 1. ако е извършено от две или повече лица; 2-4. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.). (5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години: 1. ако е блудствано с две или повече малолетни лица; 2. ако е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство; 3. ако представлява опасен рецидив. Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 107 от 1996 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до пет години, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от две до осем години. Чл. 151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години. (2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години. Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол: 1. лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие; 2. като го принуди към това със сила или заплашване; 3. като го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години. (2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години: 1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако изнасилената не е навършила осемнадесет години; 2. ако тя е низходяща сродница; 3. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено повторно. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години: 1. ако е извършено от две или повече лица; 2. ако е причинена средна телесна повреда; 3. ако е последвал опит за самоубийство; 4. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако е извършено с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако представлява опасен рецидив. (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години: 1. ако изнасилената не е навършила четиринадесет години; 2. ако е причинена тежка телесна повреда; 3. ако е последвало самоубийство; 4. ако представлява особено тежък случай. Чл. 153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години. Чл. 154. Съвкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години. Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) Който склонява друго лице към проституция, блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от триста до шестстотин лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто лева до петстотин лева. (3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени с користна цел, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева. (4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който е склонил или принудил друго лице към употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с цел проституиране, свожда към съвокупление, хомосексуални действия или блудствени действия, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева. (5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато деянието е извършено: 1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; 2. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем; 3. по отношение на повече от две лица; 4. повторно, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от сто хиляди до триста хиляди лева. (6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4, бр. 21 от 2000 г.) Който въвлече малолетни лица в развратни действия, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. (7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5, бр. 21 от 2000 г.) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и пробация. Чл. 156. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия, се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева. (2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, когато: 1. отвлеченото лице не е навършило 18 години; 2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия, или 3. отвличането е с цел лицето да бъде предоставено за развратни действия извън границите на страната. Чл. 157. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използува положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години, както и с обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши такива хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст. (3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на пълнолетно лице, което извърши такива хомосексуални действия по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 92 от 2002 г.) (5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г.) Който с цел да си набави имотна облага свожда другиго към хомосексуални действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към такива действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до хиляда лева, като съдът може да постанови и пробационна мярка за определен срок да не посещава определено място, район или заведение. Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на чл. 149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената. Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) (1) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява произведения с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева. (2) Който излага, представя, предлага, продава или дава под наем произведения с порнографско съдържание на лице, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева. (3) За деяния по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до осем хиляди лева, ако за създаването на произведението е използван малолетен, непълнолетен или лице, което изглежда като такова. (4) Когато деянието по ал. 1-3 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца. (5) Който държи порнографско произведение, за създаването на което е използван малолетен, непълнолетен или лице, което изглежда като малолетен или непълнолетен, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева. (6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност. Раздел IХ (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Трафик на хора Чл. 159а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и глоба до осем хиляди лева. (2) Когато деянието по ал. 1 е извършено: 1. спрямо лице, ненавършило осемнадесет години; 2. чрез използване на принуда или чрез въвеждане на лицето в заблуждение; 3. чрез отвличане или противозаконно лишаване от свобода; 4. чрез използване състояние на зависимост; 5. чрез злоупотреба с власт; 6. чрез обещаване, даване или получаване на облаги, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба до десет хиляди лева. Чл. 159б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора и ги преведе през границата на страната с целта по чл. 159а, ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години и глоба до десет хиляди лева. (2) Ако деянието по ал. 1 е извършено при условията на чл. 159а, ал. 2, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. Чл. 159в. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато деянието по чл. 159а и 159б представлява опасен рецидив или е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба до двадесет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца. Допълнителна разпоредба Чл. 160. За престъпленията по чл. 116, точка 2, 123, 126, 131, точка 2, 134, 142, ал. 2-4, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7. (Ал. 2 нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., зал., бр. 28 от 1982 г.) Особена разпоредба Чл. 161. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 50 от 1995 г., бр. 21 от 2000 г., предишен текст на чл. 161, бр. 92 от 2002 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3-5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1, 145-148а, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. (2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 133, чл. 135, ал. 1, 3 и 4 и чл. 139-141 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане. Глава трета ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ Раздел I Престъпления против националното и расовото равенство Чл. 162. (1) Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание. (2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание. (3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяние по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание. (4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание. (5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпленията по предходните алинеи съдът може да постанови и пробация. Чл. 163. (1) Лицата, които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната или расовата им принадлежност, се наказват: 1. подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години; 2. всички други - с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд. (2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е: 1. за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години; 2. за всички други - лишаване от свобода до три години. (3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание. Раздел II Престъпления против изповеданията Чл. 164. Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд. Чл. 165. (1) Който със сила или заплашване пречи на гражданите свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и добрите нрави, се наказва с лишаване от свобода до една година. (2) Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участвува в религиозни обреди и служби. (3) За деянията по чл. 163, извършени против групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, се прилагат предвидените в него наказания. Чл. 166. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против народната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание, като съдът може да постанови и пробация. Раздел III Престъпления против политическите права на гражданите (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Чл. 167. Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд. Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба от сто до триста лева. Чл. 169. Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд. Чл. 169а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участвува или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Чл. 169б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Чл. 169в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Когато деянието по чл. 169а и 169б е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Раздел IV Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство (Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Чл. 170. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд до шест месеца. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 62 от 1997 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от две до осем години. (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с лишаване от свобода до една година. Раздел V Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно: 1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа, пакет или други подобни; 2. вземе чуждо, макар и отворено, писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма; 3. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път, или отклони от адресата му такова съобщение, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. (2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6. (3) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф, чрез компютърна мрежа или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години. Раздел VI Престъпления против трудовите права на гражданите Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. (2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години. Раздел VII Престъпления против интелектуалната собственост (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Чл. 172а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин чуждо произведение на науката, литературата или изкуството без необходимото по закон съгласие на носителя на авторското право, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин звукозапис, видеозапис или радиопрограма, телевизионна програма, софтуер или компютърна програма без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от три хиляда лева до пет хиляда лева. (4) За маловажни случаи деецът се наказва по административен ред по Закона за авторското право и сродните му права. (5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на виновния. Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г.) Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, полезен модел или промишлен дизайн. Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 81 от 1999 г.) Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание. Раздел VIII Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите (Нов - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Чл. 174а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) (1) Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване от свобода до две години. (2) Организатор, който в нарушение на чл. 12, ал. 3, и 13, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите проведе забранени или продължи да провежда прекратени събрание, митинг или манифестация, се наказва с лишаване от свобода до една година. Особена разпоредба Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 4, чл. 171, ал. 1, чл. 172, ал. 2 и чл. 173 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. (2) За престъпления по чл. 167, чл. 169а-169в, чл. 172, ал.1 и чл. 174 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане. Глава четвърта ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ БРАКА, СЕМЕЙСТВОТО И МЛАДЕЖТА Раздел I Престъпления против брака и семейството Чл. 176. (1) Който при встъпване в брак съзнателно укрие от длъжностното лице по гражданското състояние законна пречка за брака, се наказва с лишаване от свобода до две години. (2) Длъжностно лице по гражданското състояние, което извърши бракосъчетание, като знае, че има законна пречка за сключването на брака, се наказва с лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) Чл. 177. (1) Който склони някого по насилствен начин да встъпи в брак и поради това бракът бъде обявен за недействителен, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) Който отвлече лице от женски пол с цел да го принуди да встъпи в брак, се наказва с лишаване от свобода до три години, а ако пострадалата е непълнолетна, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Чл. 178. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание. (2) Същото наказание се налага и на този, който дава или който посредничи при даването или получаването на такъв откуп. Чл. 179. (1) Който при наличност на законен брак сключи друг, се наказва за многобрачие с лишаване от свобода до три години. (2) Същото наказание се налага и на онзи, който сключи брак с лице, за което знае, че се намира в законен брак. (3) Ако първият брак бъде обявен за недействителен или бъде прекратен на друго основание, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. Чл. 180. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 1 от 1991 г.) Чл. 181. Който наруши свое задължение към съпруг, възходящ или низходящ, неспособен да се грижи за себе си, и с това го постави в положение на сериозно затруднение, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд, както и с обществено порицание. Чл. 182. (1) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с поправителен труд или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба от сто до триста лева. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно. Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г.) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с поправителен труд или със пробация. (2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно. (4) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Чл. 184. (1) Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода до две години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева. Чл. 185. (1) Който самоволно прибере или задържи при себе си чуждо дете, ненавършило четиринадесет години, и незабавно не уведоми властта или не го върне на родителите или на настойника му, се наказва с лишаване от свобода до една година. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако това е станало с насилие, заплашване или измама или с намерение да използува детето за користни или безнравствени цели, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева. Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и незабавно не съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с поправителен труд или глоба от сто до триста лева. Раздел II Престъпления против младежта Чл. 187. Който изтезава малолетно или непълнолетно лице, намиращо се под негови грижи или чието възпитание му е възложено, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание. Чл. 188. (1) Който принуждава малолетно или непълнолетно лице към извършване на престъпление или към проституция, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с обществено порицание. (2) Когато от това са настъпили вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, ако деянието не представлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание. Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който системно използува за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. (2) Ако деецът е родител или настойник на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и обществено порицание. Чл. 190. Който, като злоупотреби с родителската си власт, принуди свое дете, ненавършило 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание. Чл. 191. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Пълнолетно лице, което склони или улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години. (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената. Чл. 192. (1) (Предишен текст на чл. 192, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на този, който дава или посредничи при даването на такъв откуп. Чл. 193. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г.) Който опие с алкохолни напитки лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до петстотин лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г.) Който продаде алкохолна напитка на лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до петстотин лева и поправителен труд, а ако върши това системно - с лишаване от свобода до една година и глоба до две хиляди лева. Особена разпоредба Чл. 193а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 182, ал. 2 и чл. 183 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Глава пета ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА (Загл. изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Раздел I Кражба Чл. 194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години. (2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева. Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години: 1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие; 2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор; 3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот; 4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин; 5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай; 6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение; 7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно; 8. (нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ако кражбата е извършена от гроб на покойник; 9. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8. (2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и пробация. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г, бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по точки 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева. (4) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. Чл. 196. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е: 1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години; 2. в случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет години. (2) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и пробация до пет години. Чл. 196а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) За кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години и конфискация на цялото или на част от имущество на виновния. Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е: 1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години; 2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3, и 195, ал. 3 - поправителен труд или глоба от сто до триста лева; 3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години; 4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години; 5. (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 196а - лишаване от свобода от осем до двадесет години. Чл. 197а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г.) Раздел II Грабеж Чл. 198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години. (2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице. (3) Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ. (4) Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние. Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За грабеж на вещи: 1. в големи размери; 2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи; 3. придружен с тежка или със средна телесна повреда; 4. представляващ опасен рецидив; 5. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и пробация до пет години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За грабеж на движима вещ: 1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт; 2. придружен с убийство или с опит за убийство; 3. (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен, (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния. Чл. 200. За приготовление към грабеж по чл. 198 наказанието е лишаване от свобода до две години, а по чл. 199 - лишаване от свобода до три години. Раздел III Присвоявания Чл. 201. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 50 от 1995 г., с РКС № 19 от 1995 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 19 ЗИДНК, с която се допълва чл. 201, като след думите "поверени му да ги пази или управлява" се добавя "като се разпореди с тях в свой или в чужд личен интерес" - ДВ, бр. 97 от 1995 г.) Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7. Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години: 1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание; 2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително. (2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години: 1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако е в големи размери, 2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако представлява опасен рецидив или 3. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава. (3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите на ал. 2, точка 2 постановява пробация за срок до пет години. Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. Чл. 204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е: а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) по чл. 201 - лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева; б) по чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до две години или поправителен труд. Чл. 205. (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е: 1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до пет години; 2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода от една до седем години; 3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години; 4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години; 5. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) в случаите на чл. 204, буква "а" - поправителен труд или глоба от сто до триста лева; 6. в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд. (2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7, като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите по точка 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество. Чл. 206. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години. (2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. (5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева. (6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е: 1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; 2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години; 3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години; 4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по ал. 5 - поправителен труд или глоба от сто до триста лева. (7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7. Чл. 207. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) (1) Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до триста лева. (2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка. Чл. 208. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с глоба от сто до триста лева. (2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева. (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от сто до триста лева. Раздел IV Измама Чл. 209. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години. (3) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. Чл. 210. (1) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години: 1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта; 2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване; 3. ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие; 4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи; 5. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 4 и 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. Чл. 211. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2, и по 210 е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и пробация. Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години. (2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество. (3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В случаите на ал. 1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3 и 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7. Чл. 212а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева. (2) Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни, за да получи нещо, което не му се следва. Чл. 212б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишен чл. 212а, бр. 92 от 2002 г.) (1) Ако полученото имущество по чл. 212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е: 1. по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до пет години; 2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години; 3. по ал. 4 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години; 4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по ал. 5 - поправителен труд или глоба от сто до триста лева. (2) В случаите по точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, точки 6 и 7, а по точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, точки 6 и 7. Чл. 213. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от сто до триста лева. Раздел V Изнудване Чл. 213а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляда лева. (2) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева, когато деянието е: 1. придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда; 2. придружено с причиняване на лека телесна повреда; 3. придружено с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество; 4. извършено от две или повече лица; 5. извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8; 6. извършено от въоръжено лице; 7. извършено повторно в немаловажни случаи. (3) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца, когато: 1. е причинена средна или тежка телесна повреда, ако за извършеното престъпление не се предвижда налагане на по-тежко наказание; 2. са причинени значителни имуществени вреди; 3. деянието е извършено от организация или група или по поръчение на лице, организация или група; 4. деянието е придружено с взрив или палеж; 5. деянието е извършено от или с участието на длъжностно лице; 6. деянието е извършено спрямо длъжностно лице във връзка със службата му; 7. деянието представлява опасен рецидив. (4) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор, или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца, когато деянието е: 1. придружено с тежка или средна телесна повреда, от която е последвала смърт; 2. придружено с убийство или с опит за убийство. Чл. 214. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца. (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., бр. 62 от 1997 г.) За изнудване при условията на чл. 213а, ал. 2, 3 и 4 наказанието е: 1. по ал. 2 - лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца; 2. по ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца; 3. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) по ал. 4 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца. (3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, ако: 1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда; 2. деянието представлява опасен рецидив. Чл. 214а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За приготовление към престъпление по чл. 213а и 214 наказанието е лишаване от свобода от една до три години. Раздел VI Вещно укривателство Чл. 215. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление. (2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от хиляда до три хиляди лева, ако укривателството: 1. е в големи размери; 2. е с вещи, поставени под специален режим; 3. се извършва по занаят; 4. е извършено повторно или представлява опасен рецидив. Раздел VII Унищожаване и повреждане Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който унищожи, разруши или повреди свое ипотекирано или заложено имущество, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева. (3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като осъществи нерегламентиран достъп до компютър от значение за предприятие, учреждение, юридическо или физическо лице, и по този начин унищожи или повреди чуждо имущество, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева. (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 2, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева. (5) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3, бр. 92 от 2002 г.) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици или ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. (6) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 4, изм., бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по ал. 1, 2, 3 и 5 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева. Раздел VIII Злоупотреба на доверие (Загл. изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. (2) Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания. (3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който се разпореди със запорирана или заложена вещ, оставена му за пазене. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако от горните деяния са последвали значителни или невъзстановими щети, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева. Особена разпоредба Чл. 218. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Допълнителни разпоредби (Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм., бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г.) Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) За деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 3, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до сто и петдесет лева, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен. (2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над сто и петдесет лева; 2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му; 3. предметът на деянието е огнестрелно оръжие, боеприпаси, взривни, отровни или наркотични вещества, бойна и друга специална техника. Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 216, ал. 1, 4 и 6, чл. 217, ал. 1 и 2, както и за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния. Глава шеста ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СТОПАНСТВОТО Раздел I Общи стопански престъпления Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от 1997 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева. (3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. Чл. 220. (1) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, точка 6. (2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. (Ал. 3 нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм, бр. 101 от 2001 г.) Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 1 от 1991 г.) Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 86 от 1991 г.) (1) (Попр. - ДВ, бр. 90 от 1991 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Който нареди или в нарушение на своите задължения допусне да се вземе и използва за строителство и за други неземеделски нужди неотчуждена или непредадена по установения ред земеделска земя или пасища, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който продължи, нареди или в нарушение на своите задължения допусне да бъде продължено строителството или друго неземеделско ползване върху земи по предходната алинея, след като строежът и другото ползване са били спрени от надлежните органи по установения ред, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева. Чл. 221б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 1984 г., отм., бр. 1 от 1991 г.) Чл. 222. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Чл. 223. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева. (3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация. Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева. (2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага. (3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. Чл. 225. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 81 от 1990 г., бр. 10 от 1993 г.) Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева. (2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., доп., бр. 81 от 1990 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от сто до триста лева. (3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 89 от 1986 г., отм., нова, бр. 81 от 1990 г.) Който, след като е наказан за нарушение по чл. 3 от Закона за борба със спекулата, извърши същото нарушение, преди да е изтекла една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с лишаване от свобода до три години. (4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм., бр. 89 от 1986 г.; предишна ал. 2, бр. 26 от 1973 г., предишна ал. 5, бр. 89 от 1986 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд. (Ал. 5, предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 6, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 81 от 1990 г.) (Ал. 6, нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 7, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 81 от 1990 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 8, бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 7, бр. 81 от 1990 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7. Чл. 225а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 1 от 1991 г.) Чл. 225б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева. (2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред. (4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. Чл. 225в. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който, като изпълнява работа за юридическо лице или едноличен търговец, поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на задълженията си при осъществяване на търговска дейност, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до двадесет хиляди лева. (2) Който при осъществяване на търговска дейност предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на лице, което изпълнява работа в юридическо лице или при едноличен търговец, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на неговите задължения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до петнадесет хиляди лева. (3) Наказанията по предходните алинеи се налагат и когато със съгласие на лицето по ал. 1 дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму. (4) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните алинеи, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до пет хиляди лева. (5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност. Чл. 226. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева. (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъплението по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд. (4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) При повторно извършване на престъплението по предходните алинеи или когато неправомерният доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да наложи и пробация. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., бр. 89 от 1986 г.) Ако неправомерният доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, като съдът може да наложи и пробация. Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 81 от 1999 г.) Който без съгласието на притежателя използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн или топология на интегрални схеми, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до 5 хиляди лева. Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Който изпраща, изнася, регистрира, отстъпва, продава или осъществява признати или още непризнати изобретения, рационализации или техническа документация в чужбина или ги отстъпва, предава или продава на чужди граждани или фирми в страната не по установения ред, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. Раздел Iа Престъпления против кредиторите (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Чл. 227б. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. (2) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. (3) С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон. (4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Българската народна банка за изпадане на банка в неплатежоспособност, съгласно Закона за банките, не са извършили това. Чл. 227в. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който след откриване на производство по несъстоятелност: 1. скрие, унищожи, повреди или отчужди безвъзмездно пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори; 2. отчужди пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, когато даденото значително надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нормалното водене на стопанската дейност; 3. опрости или скрие свое вземане; 4. признае или поеме по какъвто и да е начин или удовлетвори несъществуващо задължение; 5. вземе заем, като знае, че не може да го издължи; 6. предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа или други ценности по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност; 7. противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори; 8. унищожи, скрие или преправи търговските си книги или документи или ги води в нарушение на закона по начин, който затруднява установяването на активите и пасивите на неговото предприятие или дейност, ако от изброените деяния са настъпили значителни щети, се наказва за умишлен банкрут с лишаване от свобода до три години. (2) Когато с деяние по ал. 1 са причинени щети в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години. Съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. Чл. 227г. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) С наказанията по чл. 227в се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същия член деяния, като в случаите на ал. 1 съдът може да постанови и глоба до 500 лв., а по ал. 2 - конфискация на част или на цялото имущество на виновния. Чл. 227д. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който: 1. не е водил търговските си дела с грижата на добър търговец или е участвал в очевидно рискови сделки, които не влизат в кръга на обикновената му дейност; 2. правил е лични, семейни или други разходи, очевидно неприсъщи и несвързани с дейността и несъобразени с имущественото му състояние; 3. пропуснал е да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен отчет и баланс, като е бил длъжен да направи това, поради което е обявен в несъстоятелност и от това са последвали щети за кредиторите, се наказва за непредпазлив банкрут с лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (2) С наказанията по ал. 1 се наказва и търговец, който е обявен в несъстоятелност, без да е изпълнил задълженията си по предшестващ оздравителен план. (3) С наказанията по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същата алинея деяния. (4) Лицата по ал. 1-3 не се наказват, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция удовлетворят кредиторите си. Тази разпоредба не се прилага повторно. Чл. 227е. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който има задължения към друг търговец, за който има открито производство по несъстоятелност, като знае това и не изпълни задължението си в уговорения или обичайния срок, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до 200 лв. (2) Търговец, който с одобрението, знанието или в интерес на свой кредитор укрие изцяло или отчасти задължение към него и с това причини щета на негов кредитор, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 лв. (3) Който, като знае, че за търговец има открито производство по несъстоятелност, укрие или унищожи със съгласието му негови вещи, които принадлежат или биха принадлежали към масата на несъстоятелността, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 лв. Раздел II Престъпления в отделни стопански отрасли Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд. (2) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал. 1 е глоба от сто до триста лева, а по ал. 2 - глоба от сто до триста лева, налагани по административен ред. Чл. 229. Който, като приема селскостопански произведения за сметка на изкупвателна или търговска организация, измами доставчика относно качеството или количеството на тия произведения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с обществено порицание. Чл. 230. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразна болест по домашни животни, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба от сто до триста лева. (2) Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. (3) Ако заразната болест бъде широко разпространена, наказанието е лишаване от свобода до три години. (4) Съобразно с различията в предходните алинеи се наказва и този, който наруши наредба, издадена за борба против болести и вредители по растенията. Чл. 231. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 62 от 1997 г.) Който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, неотговарящи на изискванията, посочени в ал. 1 на чл. 228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода до две години, с глоба от хиляда до три хиляда лева и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) При маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред. Чл. 232. (1) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд. (2) Със същото наказание се наказва: а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин; б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите или услугите. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Когато с едно или повече деяния по предходните алинеи е причинена вреда до 0,01 лева, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред. (4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева. (5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6 или 7. Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 81 от 1990 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов, бр. 102 от 1995 г., в сила от 22 януари 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който извършва външнотърговска дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба без съответното разрешение, се наказва с лишаване от свобода до 6 години и с глоба до двеста хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За особено тежки случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години и глоба до петстотин хиляди лева. (3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до двадесет хиляди лева. (4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Оръжието и стоките с възможна двойна употреба, предмет на престъплението, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, определена съгласно външнотърговския договор. Чл. 234. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 1 от 1991 г., нов, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който продава или държи на склад акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, т. 7. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието е лишаване от свобода до пет години и лишаване от права по чл. 37, т. 7, когато деянието: 1. е извършено повторно; 2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително; 3. ако предметът на престъплението е в големи размери. (3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. Чл. 234а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който извършва външнотърговска дейност без разрешение, което се изисква по закон или по постановление на Министерския съвет или в нарушение на издадено такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. Чл. 234б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който изкупува или извършва търговска дейност с отпадъци от черни или цветни метали без разрешение, което се изисква по нормативен акт, или в негово нарушение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до двадесет хиляди лева. (2) Отпадъците, предмет на деянието по ал. 1, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност. Чл. 235. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количества и дървета сече, взема или извозва от държавния горски фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години. (2) Който укрие, продаде или превози незаконно добит от другиго дървен материал, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд. Чл. 236. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години. Чл. 237. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) Който без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с поправителен труд до шест месеца или с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7. (3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност. Чл. 238. (1) (Предишен текст на чл. 238, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) Който улови риба: а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за спортен риболов; б) в запазени места или при маловодие; в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или г) от видове, застрашени от изчезване, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, точка 7. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбите на предходната алинея се прилагат и при улов на раци. Чл. 239. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) Ръководител на предприятие, фирма, учреждение, организация или друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд, както и с глоба от сто до триста лева. (2) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите полезни водни животни. Чл. 240. (1) Чужд гражданин, който навлезе с плавателен съд в териториалните води на Република България в Черно море и върши промишлен риболов без разрешение на съответните гранични власти, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон, се наказва с лишаване от свобода до три години, независимо от отговорността по Закона за рибарството. (2) Ако това е извършено от група чужди граждани, които са въоръжени, наказанието е лишаване от свобода до пет години. (3) Уловената риба, другите уловени водни животни, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата. Раздел III Престъпления против митническия режим (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Чл. 241. (Отм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Чл. 242. (1) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено: а) от лица, които системно се занимават с такава дейност; б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на официален документ с невярно съдържание; в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба; г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси, ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения или д) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери; е) (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) от две или повече лица, сговорили се предварително; ж) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода до шест години и с глоба до две хиляди лева. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително пренесе през границата на страната наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева. (Ал. 3 нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., отм., бр. 50 от 1995 г.) (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешение пренесе през границата на страната прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 4, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3, изм., бр. 21 от 2000 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък или когато някое от лицата по буква "е" на ал. 1 е митнически служител, наказанието: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева, а в случаите по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева. (5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп., бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, изм., бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 5, изм., бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 4, изм., бр. 21 от 2000 г.) В случаите по ал. 1, букви "а", "г" и "д", както и по ал. 2, 3 и 4, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а в случаите по буква "а" - и пробация. (6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп., бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 5, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 6, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5, изм., бр. 21 от 2000 г.) В маловажни случаи по ал. 1, 2 и 3 наказанието е глоба до хиляда лева, налагана по административен ред. (7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, изм., бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 7, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 6, бр. 21 от 2000 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно. (8) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм., бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 8, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 7, бр. 21 от 2000 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението. (9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм., бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 9, изм., бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 8, изм., бр. 21 от 2000 г.) За приготовление по ал. 2, 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 7. Чл. 242а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който пренесе през държавната граница стока с документи за транзитен пренос и в нарушение на установения ред разтоварва стоката на територията на страната, се наказва с глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди лева. Стоката и превозното средство, послужило за пренасянето й, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са. Раздел IV Престъпления против паричната и кредитната система Чл. 243. (1) Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (2) Същото наказание се налага и на онзи, който подправи: 1. таксови или пощенски марки и 2. облигации, издадени от държавата, или други държавни ценни книжа; 3. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) кредитни или разплащателни карти, които не са ценни книжа. Чл. 244. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който прокара в обръщение подправени парични или други знаци по предходния член или си служи с такива, като знае, че са подправени, или внесе в страната такива знаци, се наказва с лишаване от свобода до осем години. (2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и на лице, което държи такива знаци в големи количества. Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 243 и след като узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба до хиляда лева. Чл. 246. (1) Приготовление за извършване на престъпление по чл. 243 или сдружаване с такава цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци по същия член се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) Не се наказва онзи съучастник в сдружението, който, преди да е довършена подправката (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на подправените знаци (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи на властта. (3) Който изготвя, пази или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци по чл. 243, се наказва с лишаване от свобода до три години. Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Който употреби повторно таксови или пощенски марки, като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват, че те са вече употребявани, се наказва с поправителен труд или глоба от сто до триста лева. Чл. 248. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който знае, че се върши престъпление по чл. 243 и 244, и не съобщи за това на властта, се наказва с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева. (2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи. Чл. 249. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 92 от 2002 г.) (1) Който използва платежен инструмент, независимо от неговия вид, издател, носител на информация, способ за авторизация и плащане, терминално устройство, връзка на платежния инструмент с банкова сметка, издаден в Република България или в чужбина, или данни от платежен инструмент, като номер на инструмента, персонален идентификационен номер на титуляря и други, без съгласието на титуляря, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до двойния размер на получената сума. (2) Който използва платежен инструмент, издаден в Република България или в чужбина, без да има покритие за сумата, за която е използван инструментът, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до двойния размер на получената сума. (3) Когато с действията по ал. 1 и 2 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба до петдесет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца. Чл. 250. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов, бр. 50 от 1995 г.) Който преведе суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години и с глоба до размера на двойната сума по превода. (2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба до двойния размер на сумата по превода, ако деецът е знаел или е предполагал, че сумите са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества и/или техни аналози, и/или прекурсори. Чл. 251. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който наруши разпоредба на закон, на акт на Министерския съвет или на обнародван акт на Българската народна банка относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението. (2) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност. Чл. 252. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца. (3) Наказанието по ал. 2 се налага и на онзи, който при осъществяване на банковата дейност с разрешение използва средства, придобити в нарушение на установените разпоредби. (Глава седма "Престъпления против личната собственост" - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.: раздел I "Кражба": чл. 251 - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 252-254 - изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 10 от 1993 г.; чл. 255 - изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г.; раздел II "Грабеж": чл. 256-257 - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел III "Присвоявания": чл. 258-259 - изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 10 от 1993 г.; чл. 260 - изм., ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 10 от 1993 г.) Глава седма ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ФИНАНСОВАТА, ДАНЪЧНАТА И ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМИ (Загл. изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., бр. 51 от 2000 г.) Чл. 253. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) Който извършва финансови операции или други сделки със средства или имущество, за които знае или предполага, че са придобити чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева. (2) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието е извършено: 1. от група лица, сговорили се предварително, или от организация; 2. два или повече пъти; 3. от длъжностно лице в кръга на службата му. (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева, когато деянието е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества и/или техни аналози, и/или прекурсори. (4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 3, бр. 21 от 2000 г.) Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, т. 6 и 7. (5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 3, бр. 21 от 2000 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност. Чл. 253а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба от хиляда до три хиляди лева. Чл. 254. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева. (2) Ако деянието по предходната алинея е извършено от ръководител на юридическо лице или от търговец, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две до пет хиляди лева. (3) С наказанието по ал. 2 се наказва и длъжностното лице, разрешило кредита, ако е знаело, че представените сведения са неверни. Чл. 254а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) (1) Длъжностно лице, което в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му се разпореди с бюджетни средства или със средства с целево предназначение не по предназначението им, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6. (2) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили вредни последици за държавата или общината, наказанието е лишаване от свобода до пет години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6. (3) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба в размер 10 на сто от неправомерно разходваните средства, налагана по административен ред. (4) В случаите по ал. 1 и 3 деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд противозаконният разпоредителен акт бъде отменен и неправомерно разходваните средства бъдат възстановени изцяло. Тази разпоредба не се прилага повторно. (Загл. "Престъпления против данъчната система" зал. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) (*1) Чл. 255. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който избегне плащането на данъчни задължения в големи размери, като не подаде декларация, която се изисква по силата на закон, или потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. (2) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение заедно с дължимите лихви се внесе в бюджета, наказанието е глоба до две хиляди лева. Чл. 256. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери води счетоводна отчетност или ползва счетоводни документи с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. (*1) Чл. 257. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Когато с деянията по чл. 255 и 256 са укрити данъчни задължения в особено големи размери или когато те са извършени с участието на служител от данъчната администрация или на дипломиран експерт-счетоводител, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. (2) В маловажни случаи по чл. 255 и 256 наказанието е глоба в двоен размер на укритите данъчни задължения, налагана по административен ред. (3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение заедно с дължимите лихви се внесе в бюджета, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до десет хиляди лева. Чл. 258. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който противозаконно пречи на данъчен орган да изпълни свое законово задължение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до две хиляди лева. (2) Ако деянието по ал. 1 е извършено чрез сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева. Чл. 259. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който създава юридическо лице с идеална цел или учредява фондация, която не извършва или извършва привидно обявената при регистрацията й дейност и цел, за да получава под нейно прикритие кредити, да бъде освободен от данъци, да получава данъчни облекчения или да получи друга имотна облага, както и да извършва забранена дейност, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба от три хиляди до пет хиляда лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. (*2) Чл. 259а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г., РКС № 14 от 2000 г. - бр. 98 от 1 декември 2000 г.) Чл. 260. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Лицензиран оценител, който даде невярна оценка или заключение за стойността на оценявано имущество и от това произтече щета в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. (2) Експерт-счетоводител, който завери неверен годишен счетоводен отчет на търговец, като знае това, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до петстотин лева, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. (Глава седма "Престъпления против личната собственост" - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.: раздел IV "Измама": чл. 261-262 - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.; чл. 263 - изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 10 от 1993 г.; раздел V "Изнудване": чл. 264 - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VI "Злоупотреба на доверие": чл. 265 - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.; раздел VII "Вещно укривателство": чл. 266 - изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 10 от 1993 г.; раздел VIII "Унищожаване и повреждане на имот": чл. 267 - изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 10 от 1993 г.; особена разпоредба: чл. 268 - отм., ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Глава осма ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ Раздел I Престъпления против реда на управлението Чл. 269. (1) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд. (2) Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея, извършено спрямо представител на обществеността. (3) Когато престъплението по предходните алинеи е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от една до осем години. Чл. 270. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода три месеца или глоба от сто до триста лева. (2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато задълженията по предходната алинея са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева. Чл. 270а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм., бр. 89 от 1986 г.) Чл. 271. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г., бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 99 от 1989 г.) Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и пробация. (2) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва с пробация за срок от една година. Чл. 273. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., доп., бр. 41 от 1985 г., отм., бр. 91 от 1989 г.) Чл. 274. (1) Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд. (2) Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши действие, което спада в кръга на функцията на представител на обществеността, с която той не е натоварен или от която е лишен, и с това противозаконно засегне обществени или лични интереси. (3) Който, без да има право, носи формени дрехи или служебен знак, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание. Чл. 274а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който държи или носи формено облекло, служебни знаци или надписи в нарушение на Закона за Министерството на вътрешните работи, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до петстотин лева. (2) Ако деянието по ал. 1 е осъществено с цел извършване на друго престъпление, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева. Чл. 275. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който, като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева. Чл. 276. (1) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба от сто до триста лева. (3) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд. (4) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд. (5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно. Чл. 277. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене. Чл. 278. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание. (2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което в нарушение на закона даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане или видоизменение на паметник на културата, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от сто до триста лева. (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната паметник на културата или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от сто до триста лева. Предметът на престъплението, ако е налице, се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б". (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отчужди вещ по предходната алинея, като знае, че тя може да бъде изнесена извън границите на страната, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, като предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б". (5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 4, изм., бр. 10 от 1993 г.) В особено тежки случаи наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от сто до триста лева; по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от две до шест години и глоба от сто до триста лева; по ал. 4 - лишаване от свобода от една до три години и глоба от сто до триста лева. Съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл. 53, ал. 1, буква "б". Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. (2) Когато паметникът на културата има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева. Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение извършва археологически разкопки, теренни, геофизически и подводни проучвания на паметници на културата, като за тази цел използва технически средства, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от сто до триста лева. Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишен текст на чл. 278а, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г., бр. 133 от 1998 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или екземпляр от защитен растителен или животински вид, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с глоба от сто до триста лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) За маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред. (3) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 85 от 1997 г., бр. 133 от 1998 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания, пещери, екземпляри от европейски или световно застрашени диви растения и животни, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева, както и с обществено порицание. (4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 85 от 1997 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба от сто до триста лева. Чл. 279. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева. Съдът може да постанови и пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от сто до триста лева. Съдът може да постанови и пробация. (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния. (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията. Чл. 280. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 37 от 1989 г., нов, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева. (2) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако: 1. през границата е преведено лице, ненавършило 16-годишна възраст; 2. превеждането е станало без знанието на лицето; 3. преведеният през границата не е български гражданин; 4. е използвано моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство; 5. превеждането е организирано от група или организация или е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение. (3) В случаите на ал. 2, точка 4 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца. Чл. 281. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., бр. 37 от 1989 г.) Раздел II Престъпления по служба Чл. 282. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 6. (3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 6. (4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и на длъжностно лице, което е извършило престъплението с участието на лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8. (5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходните алинеи е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, наказанието е лишаване от свобода до десет години по ал. 1 и от три до петнадесет години по ал. 2. Чл. 282а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което при наличие на предвидените в нормативен акт условия, необходими за издаване на специално разрешение за осъществяване на определена дейност, откаже или забави извън предвидените по закон срокове неговото издаване, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба в размер до петстотин лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7. Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години. Чл. 283а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако престъпленията по чл. 282 и 283 са свързани с приватизацията, продажбата, даването под наем или аренда, както и внасянето в търговски дружества на държавна, общинска и кооперативна собственост, както и на собственост на юридически лица, наказанието е: 1. по чл. 282 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7; 2. по чл. 283 - лишаване от свобода от една до три години, глоба от хиляда до три хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. Чл. 283б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, Закона за приватизация и следприватизационен контрол или чрез влезли в сила съдебни актове по друг закон, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години. Чл. 284. (1) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва сведения, които му са поверени или достъпни по служба и за които знае, че представляват служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд. (2) Наказанието за деяние по предходната алинея се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата са му станали известни сведения, представляващи служебна тайна. (3) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на сведения, станали му известни във връзка с възложената му задача, които то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд. Чл. 284а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм., бр. 45 от 2002 г.) Чл. 284б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) Длъжностно лице от действащите служби за разузнаване или сигурност, което не прекрати незабавно взаимоотношенията си по служба с щатен, нещатен или секретен сътрудник, които заемат публична длъжност по смисъла на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, се наказва с лишаване от свобода до една година и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6. (2) Длъжностно лице, което привлече за щатен, нещатен или секретен сътрудник на действащите служби за разузнаване или сигурност лице, заемащо публична длъжност по смисъла на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6. Чл. 285. Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление. Раздел III Престъпления против правосъдието Чл. 286. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание. (2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години. Чл. 287. Орган на властта, който в кръга на службата си сам или чрез другиго употреби противозаконни принудителни средства, за да изтръгне от обвиняем, свидетел или вещо лице признание, показание или заключение, се наказва с лишаване от свобода до десет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6. Чл. 287а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да заблуди орган на съдебната власт: 1. изготви неистински технически записи или преправи истински; 2. унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство; 3. използва подправени технически записи; 4. използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда лева. Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 6. Чл. 289. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който склонява длъжностно лице от органите на предварителното производство или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с поправителен труд, или с обществено порицание. Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години. (2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване. Чл. 290а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години. Чл. 291. (1) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, точка 7. (2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, точка 7. Чл. 292. (1) За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада: 1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и 2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това. (2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от предходната алинея се прилага и в случаите по чл. 290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена. Чл. 293. (1) (Предишен текст на чл. 293, доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд. (2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години. Чл. 293а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязло в сила съдебно решение и в продължение на една година от влизането в сила на решението не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до три години. Чл. 294. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания. (2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания. (3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи. (4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. Чл. 295. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да го лиши от правото по чл. 37, точка 6, или с поправителен труд. Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. (2) Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от хиляда до десет хиляди лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление. Чл. 297. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до пет години. (3) Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред. Чл. 298. (1) Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години. (2) Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Чл. 299. Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл. 37, точка 6. Чл. 300. (1) Който самоволно напусне мястото, в което изтърпява наказанието пробация, се наказва с лишаване от свобода до една година. (2) След освобождаване от мястото на лишаване от свобода, лицето изтърпява и остатъка от срока на пробация по първата присъда. Раздел IV Подкуп Чл. 301. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева. (3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 51 от 2000 г., бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. (4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7. (5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме подкуп или приеме предложение или обещание за подкуп. Чл. 302. За подкуп, извършен: 1. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател; 2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение; 3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) повторно и 4. в големи размери, наказанието е: а) (доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 51 от 2000 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7; б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точки 6 и 7. Чл. 302а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. Чл. 303. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Съобразно различията по предходните членове длъжностното лице и чуждото длъжностно лице се наказват и когато с тяхно съгласие дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму. Чл. 304. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1999 г., бр. 51 от 2000 г., бр. 92 от 2002 г.) (1) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева. (2) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до седем хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление. (3) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който предложи, обещае или даде подкуп на чуждо длъжностно лице. Чл. 304а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) Който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. Чл. 304б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева. (2) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е неследваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева. Чл. 305. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на арбитър или вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, когато те извършат такива деяния във връзка с тяхната дейност, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп. (2) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на защитник или повереник, когато те извършат такива деяния, за да помогнат да се реши в полза на противната страна или във вреда на доверителя наказателно или гражданско дело, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп. Чл. 305а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева. Чл. 306. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г.) Не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта. Чл. 307. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години. Чл. 307а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) Предметът на престъпленията по този раздел се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност. Глава девета ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ Чл. 308. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или поправителен труд. Чл. 309. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години. (2) Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е лишаване от свобода до три години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е поправителен труд или глоба от сто до триста лева. Чл. 310. (1) Ако престъплението по чл. 308, ал. 1, и 309, ал. 1 и 2 е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. Чл. 311. (1) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, точка 6. (2) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. Чл. 312. (1) Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, когато не действува като длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд. (2) При същите условия ветеринарен лекар, който издаде документ с невярно съдържание за здравословното състояние на животно, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд. Чл. 313. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. (2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години или глоба от сто до двеста и петдесет лева. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 2, изм., бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления. (4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който във връзка с публично предлагане на ценни книги в проспект или обзор за икономическо състояние използва неистински благоприятстващи данни или премълчава неблагоприятни такива, които са от съществено значение при вземане на решение за придобиване на ценни книги, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. Чл. 313а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 99 от 1989 г., отм., бр. 10 от 1993 г.; предишен текст на чл. 313б, нов, бр. 54 от 1992 г. - бр. 10 от 1993 г.) (1) Който в декларация по чл. 4, ал. 2 от Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи потвърди неистина или затаи истина с цел да осуети изцяло или отчасти отнемането на незаконно притежаваното държавно имущество, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години. (2) Който след поискване откаже да даде декларация по чл. 4, ал. 2 от закона, посочен в ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години. (3) В случаите по ал. 1 и 2 съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (4) Деецът по ал. 1 и 2 не се наказва, ако при разкриване на истината би обвинил в престъпление себе си, съпруга си, низходящите, възходящите, братята или сестрите си. Чл. 313б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм., бр. 45 от 2002 г.) Чл. 314. Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд. Чл. 315. (1) Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в чл. 308 и 309. (2) Съобразно със същите различия се наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише документ със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия. Чл. 316. Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Чл. 317. Който противозаконно се ползува от документ, като знае, че издателят го е подписал, без намерение да се задължи по него, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд. Чл. 318. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди орган на властта или представител на обществеността, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, или с глоба от сто до триста лева. Чл. 319. Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд. Глава девета "а" (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) КОМПЮТЪРНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ Чл. 319а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който осъществи нерегламентиран достъп до ресурсите на компютър, копира или използва компютърни данни без разрешение, когато се изисква такова, се наказва с глоба до три хиляди лева. (2) Ако деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за извършване на такова деяние, наказанието е лишаване от свобода до една година или глоба до три хиляди лева. (3) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. (4) Ако деянията по ал. 1-3 са извършени по отношение на сведения, съставляващи държавна тайна, наказанието е от една до три години лишаване от свобода, ако не подлежи на по-тежко наказание. (5) Ако от деянието по ал. 4 са настъпили тежки последици, наказанието е от една до осем години. Чл. 319б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който без разрешение на лицето, което администрира или ползва компютър, добави, промени, изтрие или унищожи компютърна програма или данни, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева. (2) Ако с деянието по ал. 1 са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева. (3) Ако деянието по ал. 1 е извършено с цел имотна облага, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба до пет хиляди лева. Чл. 319в. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който извърши деяние по чл. 319б по отношение на данни, които се дават по силата на закон, по електронен път или на магнитен носител, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до три хиляди лева. (2) Ако деянието по ал. 1 е с цел да се осуети изпълнение на задължение, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева. Чл. 319г. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който въведе компютърен вирус в компютър или информационна мрежа, се наказва с глоба до три хиляди лева. (2) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вреди или е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева. Чл. 319д. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който разпространи компютърни или системни пароли и от това последва разкриване на лични данни или държавна тайна, се наказва с лишаване от свобода до една година. (2) За деяние по ал. 1, извършено с користна цел, или ако с него са причинени значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до три години. Чл. 319е. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който при доставяне на информационни услуги наруши разпоредбите на чл. 6, ал. 2, т. 5 от Закона за електронния документ и електронния подпис, се наказва с глоба до пет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. Глава десета ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА И ОБЩЕСТВЕНОТО СПОКОЙСТВИЕ Чл. 320. (1) (Предишен текст на чл. 320 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред множество хора, чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление. (2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието за явно подбуждане към извършване на престъпление по чл. 108а, ал. 1 е лишаване от свобода до шест години. Чл. 320а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) Който се закани да извърши престъпление по чл. 108а, ал. 1, чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342, ал. 3, 344, 349, 350 или 352, ал. 1 и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до две години. Съдът може да постанови и пробация. Чл. 321. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който образува или ръководи организирана престъпна група, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който участвува в такава група, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 21 от 2000 г., бр. 92 от 2002 г.) Когато групата е въоръжена или създадена с цел да върши престъпления по чл. 243, 244, 253, 280, 337, чл. 339, ал. 1-4, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, ал. 1-4 и чл. 354в, ал. 1 или в нея участва длъжностно лице, наказанието е: 1. по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години; 2. по ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Не се наказва участник в групата, ако доброволно се предаде на органите на властта и разкрие всичко, което му е известно за групата, преди да е извършено от него или от нея престъпление. (5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55. (6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години. Чл. 321а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който участва в ръководството на организация или група, която чрез използване сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години. (2) Който участва в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (3) Придобитото от организацията, от групата или от участниците в тях имущество от тази дейност се отнема в полза на държавата, ако лицата, от които е придобито, или техните наследници са неизвестни. (4) В случаите по предходните алинеи се прилага разпоредбата на чл. 321, ал. 4 и 5. Чл. 322. Който не попречи на извършването на очевидно тежко престъпление, ако е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд. Чл. 323. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. (3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение. (4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние. (5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато деянието по ал. 1 е осъществено чрез сила или заплаха, наказанието е лишаване от свобода до 6 години. Чл. 323а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Който построи сграда върху обработваема земя, стопанисвана от социалистическа организация, или пасище, без да има право за това, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) При повторно извършване на престъпление по предходната алинея, както и при продължаване на строежа, след като е бил спрян от надлежните органи, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева, както и обществено порицание. Чл. 324. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 1 от 1991 г., бр. 10 от 1993 г.) Който упражнява професия или занаят, без да има съответна правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 83 от 1998 г.) Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева. Същото наказание се налага на лекар или стоматолог, които упражняват професията си в нарушение на установения за това ред. (3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от сто до триста лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. Чл. 325. (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание. (2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години. Съдът може да постанови и пробация. (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г.) Когато деянието по по ал. 1 и 2 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови и пробация. Чл. 326. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 41 от 1985 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и пробация. Чл. 327. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) (1) Който без съответно разрешение устройва хазартна игра, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. (2) Същото наказание се налага и на онзи, който устройва хазартна игра със съответното разрешение, но не на определените за това места. (3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от сто до сто и петдесет лева, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от сто до петстотин лева. (4) Който системно участва в хазартни игри, като знае, че са организирани без разрешение, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. (5) Парите и вещите, предмет на хазартната игра, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват, се присъжда тяхната равностойност. Чл. 328. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който води живот в скитническа група, се наказва с пробация до две години или с глоба от сто до триста лева. (2) Който организира или ръководи такава група се наказва с лишаване от от свобода до една година и с пробация. (3) Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява обществено полезен труд, се наказва с пробация до две години. Чл. 329. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години и пробация или с поправителен труд. (2) Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години. Глава единадесета ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ Раздел I Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства Чл. 330. (1) Който запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност, се наказва за палеж с лишаване от свобода от една до осем години. (2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години: 1. ако пожарът е представлявал опасност за живота на някого; 2. ако е имало опасност той да се разпростре и върху други имоти, като посочените по-горе; 3. ако запаленото имущество има историческа, научна или художествена стойност или ако в запаленото помещение се пазят предмети, които имат историческа, научна или художествена стойност; 4. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако палежът е извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група. (3) Ако в случаите по предходната алинея са последвали значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, а ако е последвала смърт за някого, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Чл. 331. (1) Който по непредпазливост запали чужд имот по предходния член, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който запали стърнище, вследствие на което предизвика пожар в горския фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от петстотин до пет хиляди лева. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Чл. 332. За палеж деецът не се наказва, ако по собствена подбуда е загасил незабавно пожара, преди да са настъпили значителни вреди. Чл. 333. Когато обектите по чл. 330 са повредени или унищожени чрез взрив, налагат се съответно предвидените в този член наказания. Чл. 334. (1) Който причини наводнение и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години. (2) Ако в този случай са последвали значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а ако е последвала смърт за някого, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от десет до петнадесет години. Чл. 335. (1) Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Чл. 336. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Чл. 337. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 92 от 2002 г.) Който произвежда, преработва, поправя, разработва, съхранява, търгува, пренася, внася или изнася взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси, без да има право за това по закон или разрешение от надлежния орган на властта, или извърши това не съгласно с даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, ако деянието е извършено: 1. от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение; 2. повторно, в немаловажни случаи. (3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Чл. 338. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който, като държи, пренася, изпраща или работи с взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева. (2) Ако от това последва взрив и е причинена на едно или повече лица средна или тежка телесна повреда или смърт, или значителна повреда на имот, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Чл. 339. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 50 от 1995 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) Ако се касае до взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 50 от 1995 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) Който отчужди или предаде взривове или огнестрелно, химическо, биологично или ядрено оръжие на лице, което няма разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който отчужди или предаде другиму боеприпаси, без последният да има позволително за носене на съответно оръжие. (5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което без съответно разрешение прибере намерени взрив, огнестрелно, химическо, биологично или ядрено оръжие или боеприпаси. Чл. 339а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) Специалното техническо средство се отнема в полза на държавата. (3) Ако деянието по предходната алинея е извършено от длъжностно лице във връзка със службата му, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години. Раздел II Престъпления по транспорта и съобщенията Чл. 340. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който повреди подвижен железопътен състав или железен път, въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и други такива, предназначени за масов превоз) или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд имот, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разруши въздухоплавателно средство, намиращо се в експлоатация, или му причини повреда, която го прави негодно за полет или е от естество да застраши сигурността му в полет, се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години. (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако в случаите по предходните алинеи е последвала: а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години; б) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) смърт за едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Чл. 341. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато деянието по чл. 340, ал. 1 и 2 е извършено по непредпазливост и от него са настъпили: а) значителни имуществени вреди; б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по предходната буква; в) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по букви "а" и "б", наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до три години; по буква "б" - лишаване от свобода до шест години; по буква "в" - лишаване от свобода от една до десет години. Чл. 341а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който постави във въздухоплавателно средство устройство или вещество, което може да го разруши или да му причини повреда, която го прави негодно за полет или създава опасност за сигурността му в полет, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. (2) Който застраши сигурността на въздухоплавателно средство в полет, като: а) разруши или повреди инсталация или съоръжение за ръководство на въздухоплаването; б) съобщи информация или даде сигнал, за които знае, че са лъжливи, постави лъжлив знак или премахне или премести знак, предназначен за обезпечаване сигурността на движението, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години. (3) Който извърши насилие спрямо лице, намиращо се на борда на въздухоплавателно средство в полет, ако деянието е от естество да застраши сигурността на това въздухоплавателно средство и не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от пет до десет години. (4) Когато в случаите по предходните алинеи е последвала средна или тежка телесна повреда или смърт на едно или повече лица, налагат се съответно предвидените в чл. 340, ал. 3 наказания. (5) Когато деянието по ал. 1 е извършено по непредпазливост и са настъпили последици по чл. 341, налагат се съответно предвидените в този член наказания. Чл. 341б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който незаконно завладее въздухоплавателно средство, намиращо се на земята или в полет, или установи контрол върху такова средство, се наказва с лишаване от свобода до десет години. (2) Ако деянието по предходната алинея е извършено със сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години. (3) Ако от деянието по предходните алинеи е последвала: а) значителна повреда на въздухоплавателното средство; б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по предходната буква; в) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по букви "а" и "б", (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) наказанието е: по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а по буква "в" - лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6-10. Чл. 341в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., отм., бр. 41 от 1985 г.) Чл. 342. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго. (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години; в) (изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор. (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) В случаите по алинея 3, букви "а" и "б" съдът лишава виновния от правата по чл. 37, точки 6 и 7. В случаите по буква "в" лишаването от тези права е завинаги. Чл. 343. (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г., изм., бр. 95 от 1975 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени: а) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд; б) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или поправителен труд за средна телесна повреда; в) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до шест години. (2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по ал. 1, букви "а" и "б" деецът не се наказва, ако пострадалият поиска това. (3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 2, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, наказанието е: а) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - до осем години; б) при смърт - лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по буква "б" на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица. Чл. 343а. (1) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишен текст на чл. 343а, бр. 92 от 2002 г.) Ако деецът след деянието по предходния член е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите, наказанието е: а) по ал. 1, буква "б" - лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до две години или поправителен труд при средна телесна повреда; б) по ал. 1, буква "в" - лишаване от свобода до четири години; в) по ал. 2, буква "а", когато е причинена средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице - лишаване от свобода до четири години, а в особено тежки случаи - до шест години; г) по ал. 2, буква "б", когато е настъпила смърт на повече от едно лице - лишаване от свобода от две до десет години, а в особено тежки случаи - от три до дванадесет години. (2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпление по ал. 1, буква "а" деецът не се наказва, ако пострадалият поиска това. Чл. 343б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) (1) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до една година. (2) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева. (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода до две години. Чл. 343в. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Който управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до две години. (2) Същото наказание се налага и на този, който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние. Чл. 343г. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6. Чл. 344. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който премахне или премести знак или сигнал, предназначен за обезпечаване сигурността на движението на железопътния и водния транспорт и електротранспорта, постави такъв лъжлив знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) За деянието по ал. 1, засягащо знаци на автомобилния транспорт, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева. Чл. 345. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който си служи с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, или със знаци, неиздадени от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. Чл. 345а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (1) Който в нарушение на установения за това ред заличи или подправи идентификационен номер на моторно превозно средство, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. (2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. (3) Наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева, ако са заличени или подправени номера на части на моторно превозно средство. Чл. 346. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., попр., бр. 90 от 1986 г., изм., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, ако: 1. е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор, или 2. деянието е извършено в пияно състояние или повече от два пъти, или повторно, или 3. отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, точки 1-6. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 62 от 1997 г.) В случаите на предходните алинеи съдът постановява лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 62 от 1997 г.) Ако за отнемането на превозното средство или за запазване на владението върху него е употребена сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, като съдът постановява и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца. (5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и когато деянието е извършено от лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, или по поръчение на организация или група, или когато е направен опит моторното превозно средство да бъде изнесено през границата на страната или когато са изменени серийните и регистрационните му номера. Чл. 346а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който противозаконно проникне в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до три хиляди лева. Чл. 347. (1) Който повреди телеграфна, телефонна или телеписна уредба или линия, телевизионна или радиоуредба или електрификационна уредба или линия и с това прекъсне или попречи на съобщенията, се наказва е лишаване от свобода до пет години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд, или глоба от сто до триста лева. Чл. 348. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който: а) построи, държи или ползува радиосредство, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това; б) използува радиосредство, което излъчва в етера, без предварително да го е регистрирал с пълни установъчни данни или го използува за цели, непозволени по даденото му разрешение; в) без предварително писмено разрешение самоволно измени регистрираните данни на радиосредството, което излъчва в етера; г) пречи или смущава действието на радиосъобщителна, радиоразпръсквателна, телевизионна или радиорелейна станция или радиотранслационна централа, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева, като радиосредството се отнема в полза на държавата. Чл. 348а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато имуществените вреди и телесната повреда по чл. 343 са причинени на съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. В тези случаи деецът може да бъде лишен по административен ред от право да управлява моторно превозно средство и когато не е подадена тъжба или подадената тъжба е оттеглена. Раздел III Престъпления против народното здраве Чл. 349. (1) Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Ако от деянието е последвала тежка телесна повреда, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. (3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Съобразно различията по предходните алинеи се наказва и онзи, който с цел да зарази хора разпространи причинители на епидемично заболяване. Чл. 349а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който наруши правила, установени за вземане и предоставяне на човешки органи или тъкани за трансплантация, се наказва с лишаване от свобода от една до три години. (2) Наказанието е лишаване от свобода от три до пет години, ако деянието е извършено с користна цел. Чл. 350. (1) Който изготви хранителни продукти или питиета, предназначени за общо ползуване, по такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества, както и онзи, който продава, предлага за продан или по друг начин тури в обръщение такива хранителни продукти или питиета, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) Ако от деянието е последвала средна телесна повреда за другиго - наказанието е лишаване от свобода до шест години, ако е последвала тежка телесна повреда за другиго - лишаване от свобода от една до осем години, а ако е последвала смърт - лишаване от свобода от три до петнадесет години. Чл. 351. (1) За деяния по чл. 349 и 350, извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или поправителен труд. (2) Ако в този случай е последвала смърт за някого, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Чл. 352. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подпочвени води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използуването им за културно-битови, здравни, земеделски и други народностопански цели, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто лева до пет хиляди лева. (2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайните зони за питейно водоснабдяване или покачването нивото на подпочвените води в населените и курортните места. (3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба от сто до триста лева. (4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по ал. 1 и 2 наказанието е глоба от сто до триста лева, а по ал. 3 - от сто до триста лева, налагана по административен ред. Чл. 352а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) Който замърси или допусне да се замърсят с петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участвува Република България, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба до двадесет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева. (3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред. (4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Капитан на кораб или на друго плавателно средство, който не съобщи незабавно в най-близкото пристанище за изхвърлянето във води, посочени в ал. 1, на петролни продукти или деривати, или на други вещества, опасни за хората, животните или растенията, се наказва с глоба до петстотин лева. (5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Капитан или друго лице от командния състав на кораб, който не изпълни задължение за вписване в корабните документи на операция с вещества, опасни за хората, животните или растенията, или внесе в тях неверни сведения за такива операции, или откаже да представи тези документи на съответните длъжностни лица, се наказва с глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред. Чл. 353. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 86 от 1991 г.) Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева. (2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си. (3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба от сто до триста лева. (4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи наказанието е: по ал. 1 и 2 - глоба от сто до триста лева, а по ал. 3 - глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред. Чл. 353а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г.) Длъжностно лице, което в кръга на служебните си задължения укрие или разгласи невярна информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти - въздух, вода, почва, морски пространства - и от това последват немаловажни вреди за околната среда, живота и човешкото здраве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до хиляда лева. Чл. 353б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп., бр. 92 от 2002 г.) Който в нарушение на международни договори, по които Република България е страна, пренася през границата на страната опасни отпадъци, токсични химически вещества, биологически агенти, токсини и радиоактивни вещества, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от хиляда до три хиляди лева. Чл. 353в. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни задълженията си по събирането, съхраняването, транспортирането и обезвреждането на опасни отпадъци, се наказва с лишаване от свобода до една година. Чл. 354. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо или отровно вещество, което не е наркотично вещество, поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Ако престъплението по ал. 1 се извършва систематически, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева. (3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. (4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на вещества по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева. Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие, разпространява, съхранява, държи, превозва или пренася наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева, и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения и материали за производството на наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто и петдесет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходната алинея: 1. има за предмет вещества в големи размери; 2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително; 3. се отнася за вещества, които се разпространяват сред повече от две лица или на публично място, или в района на учебно заведение, общежитие или казарма на разстояние до 250 м от прилежащите им терени; 4. е извършено от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода; 5. е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева за високорискови наркотични вещества, и лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто и петдесет хиляди лева - за рискови наркотични вещества. (3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба. (4) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. (6) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) В случаите по ал. 1 до 3 предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. Чл. 354б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Който склонява или подпомага другиго към употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено: 1. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем; 2. по отношение на повече от две лица; 3. от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода; 4. от собственик или наемател на хотел, ресторант, дискотека или на друго обществено заведение; 5. чрез средствата за масово осведомяване или по друг начин на обществено място; 6. повторно, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева, като съдът в случаите на точки 3 и 4 постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който даде другиму наркотично вещество и/или негов аналог в количества, които могат да предизвикат смърт и последва такава, се наказва с лишаване от свобода от десет до тридесет години и глоба от триста хиляди до петстотин хиляди лева. (4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3, бр. 21 от 2000 г.) Който системно предоставя помещение на различни лица за употреба на наркотични вещества или организира употреба на такива вещества, се наказва с лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. (5) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4, бр. 21 от 2000 г.) Лекар, който, без да е необходимо, съзнателно предписва другиму наркотични вещества или лекарства, съдържащи такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. Чл. 354в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) (1) Който засява или отглежда растения от опиев мак и кокаинов храст или растения от рода на конопа в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. (2) Който организира, ръководи и/или финансира престъпна група за отглеждане на растения по предходната алинея, или за добиване, производство, приготвяне, изработване или преработване на наркотични вешества, се наказва с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години или с доживотен затвор и глоба от триста хиляди до петстотин хиляди лева. (3) Който участва в престъпна група по предходната алинея, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. (4) Не се наказва участник в престъпна група, който доброволно е съобщил на властта всички известни му факти и обстоятелства за дейността на престъпната група. (5) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба до хиляда лева. Чл. 355. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева. (2) Ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който наруши наредба, издадена за предотвратяване на хранителни отравяния, се наказва с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева. Чл. 356. (1) Който наруши установените строителни, санитарни или противопожарни правила при проектиране, ръководене или изпълнение на строежи и с това изложи на опасност живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години. (2) Ако нарушението на правилата по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд. Раздел IV Други общоопасни престъпления (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Чл. 356а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм., бр. 21 от 2000 г.) За приготовление към престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, чл. 342, ал. 3, чл. 344, 349, 350, чл. 352, ал. 1, чл. 354, 354а и 354в, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление. Чл. 356б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Чужд гражданин, който на територията на републиката се подготвя да извърши в чужбина деяние по чл. 242, ал. 2 и 3 или някое от деянията, посочени в чл. 356а, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление. (2) Ако със същата цел е създадена организация или група, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, а за организаторите и ръководителите - лишаване от свобода от три до осем години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление. Чл. 356в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм., бр. 21 от 2000 г.) Раздел V Престъпления при използуване на атомната енергия за мирни цели (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., попр., бр. 80 от 1985 г.) Чл. 356г. (1) (Изм., бр. 10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което нареди или допусне да се започне или извърши дейност, без да бъде издадено или преди да бъде издадено предвидено в Закона за използуване на атомната енергия за мирни цели разрешение или в отклонение от разрешението, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева. (2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или е създадена непосредствена опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода до три години. Чл. 356д. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд или с глоба от сто до триста лева. Чл. 356е. (1) Който повреди ядрен материал, ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения и с това причини значителна имуществена вреда или вреда на природната среда или създаде опасност за живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (2) Ако в случаите по предходната алинея е последвала: а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години; б) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Чл. 356ж. Когато с деянието по предходния член по непредпазливост са причинени: а) значителни имуществени вреди; б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а"; в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б", наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години. Чл. 356з. (1) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност, като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност и умишлено причини значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт на другиго, се наказва: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" - с лишаване от свобода от пет до двадесет години; в) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - с лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. Чл. 356и. Когато с деяние по предходния член по непредпазливост са причинени: а) значителни имуществени вреди; б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а"; в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б", наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години. Чл. 356й. В случаите по чл. 356е, ал. 2, чл. 356ж, букви "б" и "в", чл. 356з, ал. 2 и чл. 356и, букви "б" и "в" съдът лишава виновния от права по чл. 37, точки 6 и 7. Глава дванадесета ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОТБРАНИТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ НА РЕПУБЛИКАТА Раздел I Престъпления против държавната тайна Чл. 357. (1) (Ал. 1 зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разгласи сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени или станали известни по служба или работа, както и този, който разгласи такива сведения, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Чл. 357а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) Който разгласи сведения или разпространи документи или други информационни носители на сведения, свързани с дейността на службите за сигурност и полицията по привличане на щатни и извънщатни секретни сътрудници, както и с дейността на тези сътрудници, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) Когато деянието по предходната алинея е извършено: 1. публично или чрез печатно произведение; 2. от длъжностно лице или срещу длъжностно лице или когато от това са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години. (3) Който притежава документи или други информационни носители на сведения по ал. 1 и не ги предостави на оправомощените органи, се наказва с лишаване от свобода до три години. (4) В случаите по предходните алинеи съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, точки 6 и 7. (5) Не се наказва лице, което в едномесечен срок от получаването на документи или други информационни носители на сведения по ал. 1 съобщи за това и ги предаде на оправомощените органи. Чл. 357б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) Който противозаконно държи документи или съхранява данни по смисъла на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от три хиляди до десет хиляди лева. Деецът не се наказва, ако в 14-дневен срок от влизането на този закон в сила доброволно уведоми комисията по чл. 4, ал. 1 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб за наличието на съхранявани от него документи по същия закон. (2) Който използва документи или данни по ал. 1 с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева. Чл. 358. (1) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи сведения, които съставляват държавна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд. (2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Чл. 359. (1) Който стане причина да бъде разкрита държавна тайна по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд. (2) Ако това е станало поради неспазване на специални правила за съхраняване на документи, издания и други материали, наказанието е лишаване от свобода до три години. Чл. 360. Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд. Раздел II Престъпления против носене на военната служба Чл. 361. (1) Български гражданин, който се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) Запасен, който не се яви в срок на учебен, проверочен или практически сбор, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд. Чл. 362. Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи себе си или другиго неспособен да изпълнява военна служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години. Чл. 363. Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или укрие себе си или другиго от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години. Чл. 364. (1) Който при мобилизация се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години. (2) Ако това е извършено с намерение деецът да се отклони изобщо от изпълнение на задължението си по военната служба, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Ако деянието по ал. 2 е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен затвор без замяна. Чл. 365. Длъжностно лице, което даде неверни сведения за семейното положение или здравословното състояние на младеж, подлежащ на военна служба, или състави непълни или неправилни списъци, или допусне да се замени младеж, подлежащ на военна служба, с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд. Чл. 366. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който наруши задълженията си по военния отчет на хората, животните, превозните средства или други снаряжения извън случаите, предвидени в специалните закони по военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, а във военно време - с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от сто до триста лева. Чл. 367. (1) Който не изпълнява разпорежданията, свързани с подготовката и провеждането на мобилизация, или пречи на нейното нормално провеждане, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд или глоба от сто до триста лева. Чл. 368. Който съзнателно наруши задълженията си при медицинско освидетелствуване на военнослужещи, запасни или наборници, при преглед на технически и превозни средства или на животни и снаряжения във връзка с военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до осем години, а във военно време - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Раздел IIа Престъпления против изпълнението на мирновременната алтернативна служба (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г.) Чл. 368а. Български гражданин, който се отклони от изпълнение на мирновременна алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години. Чл. 368б. Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи себе си или другиго неспособен да изпълнява мирновременна алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години. Чл. 368в. Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или укрие себе си или другиго от изпълнение на мирновременна алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода до три години. Чл. 368г. Който без разрешение напусне мястото на изпълнение на мирновременната алтернативна служба или не се яви на мястото на службата при назначение, командировка или от отпуск за срок повече от три денонощия, се наказва с лишаване от свобода до три години. Чл. 368д. Който се отклони с намерение да избегне завинаги изпълнението на задължението си по мирновременната алтернативна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години. Чл. 368е. Който се отклони от изпълнение на задължение по мирновременната алтернативна служба чрез симулиране на болест, подправка на документ или по друг измамлив начин, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години. Чл. 368ж. Който откаже да изпълнява задължения по мирновременната алтернативна служба или системно се отклонява от изпълнението им, се наказва с лишаване от свобода до пет години. Раздел III Други престъпления Чл. 369. (1) Който през време на война не изпълнява задълженията си във връзка с противовъздушната, противоатомната и противохимическата защита, се наказва с лишаване от свобода до две години. (2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до осем години. Чл. 370. Който през време на война като трудовомобилизиран се отклони или не изпълнява задълженията си във връзка с възложената му работа, се наказва с лишаване от свобода до пет години. Глава тринадесета ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ Чл. 371. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За престъпления по тази глава носят отговорност: а) военнослужещите; б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) лицата от редовия, сержантския и офицерския състав от поделенията на Министерството на вътрешните работи; в) (буква "в" зал., предишна буква "г" - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) запасните по време на учебен, проверочен или практически сбор; г) (предишна буква "д" - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) неупоменатите в този член лица за съучастие във военни престъпления. Раздел I Престъпления против подчинеността и военната чест Чл. 372. (1) Който не изпълни или откаже да изпълни заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до две години. (2) Ако това е извършено от група лица или пред строя, или по демонстративен начин, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години. (3) За престъпления по предходните алинеи в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Чл. 373. С наказанието по съответните алинеи на предходния член се наказва и неизпълнението или отказът да се изпълни законно искане на военно длъжностно лице, изпълняващо задължение по военната служба. Чл. 374. Който явно изрази недоволство против разпореждане или заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до една година. Чл. 375. Който заплаши началника си или военно длъжностно лице, изпълняващо задълженията по военната служба, с телесна повреда или с убийство, се наказва с лишаване от свобода до три години. Чл. 376. (1) Който се съпротивлява на началника си или на военно длъжностно лице, изпълняващо задължения по военната служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) Същото наказание се налага и на онзи, който принуждава такова лице към нарушение на неговите задължения. (3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с оръжие или от група лица, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до петнадесет години. Чл. 377. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който извърши насилствено действие по отношение на началника си, както и по отношение на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години. (2) Ако от деянието се настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години. Чл. 378. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който обиди или наклевети лице, посочено в чл. 371, букви "а", "б" и "в", се наказва с лишаване от свобода до една година и обществено порицание. (2) Когато деянието по предходната алинея е извършено от подчинен срещу началник, от началник срещу подчинен, както и от военно длъжностно лице или на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание. (3) Наказанието по ал. 2 се налага и на този, който в отсъствие на началника си каже или извърши нещо от естество да накърни честта или достойнството му. Чл. 379. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който причини лека телесна повреда на лице, посочено в чл. 371, букви "а", "б" и "в", ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година. (2) За причиняване на лека телесна повреда от началник на подчинен, от военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба или на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до три години. Чл. 379а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който извърши насилствено или непристойно действие, грубо нарушаващо войсковия ред и изразяващо явно неуважение към воинската чест и достойнство на военнослужещ, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. Раздел II Отклонение от военна служба Чл. 380. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който без разрешение напусне частта или мястото на службата си или не се яви на служба при назначение, превод, командировка, от отпуск, лечебно или поправително място за срок от едно до три денонощия, се наказва за отклонение от военната служба с лишаване от свобода до две години. (2) С наказанието по предходната алинея се наказва и този, който се отклони за по-малко от едно денонощие, ако деянието е извършвано системно, групово или ако лицето е осъждано за отклонение от военна служба. Чл. 381. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който се отклони от военна служба за повече от три денонощия или ако деянието по ал. 1 на предходния член е извършвано системно, повторно или групово, се наказва с лишаване от свобода до пет години. Чл. 382. Който се отклони с намерение да избегне завинаги изпълнението на задължението си по военната служба, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години. Чл. 383. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който се отклони от задължение по военната служба чрез симулиране на болест, подправка на документ или по друг измамлив начин, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години. (2) Който се отклони от задължение по военната служба чрез причиняване разстройство на здравето, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години. (3) Ако деянието по предходните алинеи представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Чл. 384. (Зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Чл. 385. Който откаже да изпълнява задължения по военната служба или систематически се отклонява от изпълнението им, се наказва с лишаване от свобода до пет години. Чл. 386. (1) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който се отклони от военна служба с намерение да напусне пределите на страната без разрешение на надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години. (2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който се отклони от военна служба, като без разрешение на надлежните органи напусне пределите на страната или не се завърне в нея в определения срок, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г.) За приготовление по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до пет години. Раздел III Длъжностни престъпления Чл. 387. (1) Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години. (3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага или да причини другиму вреда, наказанието е: лишаване от свобода от една до пет години по ал. 1, от три до осем години по ал. 2, а в особено тежки случаи - от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, точка 6. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3, бр. 89 от 1986 г.) Когато вредните последици са причинени по непредпазливост, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години. Чл. 388. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Който по непредпазливост наруши или не изпълни служебните си задължения и от това произлязат вредни последици, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Раздел IV Престъпления против караулната, постовата, патрулната, вътрешната и граничната служба Чл. 389. (1) Който умишлено или по непредпазливост наруши уставните правила на караулната, постовата или патрулната служба или издадените въз основа на тези правила разпореждания, се наказва с лишаване от свобода до една година. (2) Ако престъплението е извършено при обект от особено важно държавно или военно значение, наказанието е лишаване от свобода до три години. (3) Ако престъплението е съпроводено с настъпване на вредни последици, за предотвратяването на които е установен караулът, постът или патрулът, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години. (4) Ако деянието по ал. 2 и 3 представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Чл. 390. С наказанието по съответните алинеи на предходния член се наказва и нарядно лице, което наруши установените правила по наблюдението или оповестяването във връзка с осигуряване на противовъздушната, противоатомната, противохимическата или санитарната отбрана, както и отбраната на водното пространство. Чл. 391. (1) Лице от денонощния наряд, което умишлено или по непредпазливост наруши уставните правила на вътрешната служба, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до шест месеца. (2) Ако престъплението е съпроводено с настъпване на вредни последици, за предотвратяването на които е установен нарядът, наказанието е лишаване от свобода до две години. (3) Ако деянието представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода до три години. Чл. 392. (1) Лице от състава на граничния наряд, което умишлено или по непредпазливост наруши правилата по охраната на държавната граница, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) Ако деянието се е изразило в самоволно изоставяне или незаемане на охранявания обект или участък от държавната граница, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години. (3) За престъпленията по предходните алинеи в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години. Раздел V Други военни престъпления Чл. 393. Който разгласява по какъвто и да е начин сведения от военен характер, съставляващи държавна тайна, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. Чл. 394. (Зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Чл. 395. Който изостави или загуби вещи, дадени му за лична употреба по служба, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година. Раздел VI Военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка Чл. 396. За военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка, наказанието е: 1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) по чл. 387, ал. 3, предложение първо, 388, ал. 1 и 391 - лишаване от свобода до пет години; 2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) по чл. 372, ал. 1, 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, 374, 375, 380 и 387, ал. 3, предложение второ, 388, ал. 2 - лишаване от свобода до осем години; 3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) по чл. 381, 385, 386, ал. 2, 387, ал. 1 - лишаване от свобода от три до десет години; 4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) по чл. 373, във връзка с чл. 372, ал. 2 и 3, 387, ал. 2, 389, ал. 2 и 3, и 390 - лишаване от свобода от три до петнадесет години. Чл. 397. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За престъпленията по чл. 372, ал. 2 и 3, 376, 377, ал. 2, 382, 383, ал. 3, извършени във военно време или в бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен затвор без замяна. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 153 от 1998 г.) За престъплението по чл. 101, ал. 2 и 386, ал. 1, извършено във военно време или в бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода двадесет години или доживотен затвор без замяна. Чл. 397а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Който във военно време или в бойна обстановка самоволно напусне мястото на службата си или не се яви на служба за не повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) Който във военно време или в бойна обстановка по непредпазливост не се яви на служба за повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от свобода до пет години. Раздел VII Престъпления във връзка с военни действия Чл. 398. (1) Началник, който: а) не унищожи или не приведе в негодност поверени му средства за водене на война или не вземе надлежните мерки за тяхното унищожаване или привеждане в негодност, когато ги грози непосредствена опасност от завземане от неприятеля, или б) макар и да не получи заповед за военни действия, но като е било необходимо да се действува, своевременно не предизвиква издаването на такава заповед или при неотложни обстоятелства не действува по собствен почин, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление. (2) Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до пет години. Чл. 399. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Командир на погиващ военен кораб, който, без да е изпълнил докрай служебния си дълг, изостави кораба, както и лице от корабния екипаж, което изостави кораба без разпореждане на командира си, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна. Чл. 400. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 153 от 1998 г.) Който самоволно напусне полесражението във време на бой или се предаде в плен поради страх или малодушие, или откаже във време на бой да действува с оръжие, се наказва с лишаване от свобода двадесет години или доживотен затвор без замяна. Чл. 401. Който, намирайки се в плен, доброволно участвува в работа, която има непосредствено военно значение, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. Чл. 402. Който, намирайки се в плен, като старши се отнася жестоко с друг военнопленник, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. Чл. 403. Който, намирайки се в плен, за да си набави облага или да си осигури снизходително отношение от страна на противника, извърши действия във вреда на друг военнопленник, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години. Чл. 404. Който ограби, открадне, присвои, повреди, унищожи или противозаконно отнеме имущество на население, намиращо се в района на военните действия, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от десет до петнадесет години. Чл. 405. Който на полесражението отнеме вещи от ранен, пленник или убит с намерение противозаконно да ги присвои, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва за мародерство с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от десет до петнадесет години. Допълнителна разпоредба Чл. 406. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За престъпленията по тази глава, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от десет години или доживотен затвор без замяна, съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, точки 6, 7, 9 и 10. (2) За престъпленията по чл. 386 и 393 съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, точки 9 и 10. (3) (Ал. 3 зал., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За деянията по чл. 372, ал. 1, 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, 374, 375, 378, 379, 380, 387, ал. 1 и 3, предложение първо, 388, ал. 1, 389, ал. 1 и 2, 390 във връзка с чл. 389, ал. 1 и 2, 391, ал. 1 и 2, 392, ал. 1 и 395, ако извършеното не засяга съществено военната дисциплина, органът по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, прокурорът или съдът могат да освободят дееца от наказателна отговорност. В тези случаи на дееца се налага дисциплинарно наказание или деянието му се разглежда от съответния съд на честта или от другарския съд на срочнослужещите. Ако на освободения от наказателна отговорност срочнослужещ се наложи наказание арест, той може да бъде до тридесет денонощия. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Дисциплинарното наказание по предходната алинея и предаването на другарски съд се прилага и по отношение на срочнослужещите при освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а. Глава четиринадесета ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИРА И ЧОВЕЧЕСТВОТО Раздел I Престъпления против мира Чл. 407. Който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се наказва с лишаване от свобода до осем години. Чл. 408. Който пряко или косвено, чрез печат, слово, радио или по друг начин се стреми да предизвика въоръжено нападение от една държава върху друга, се наказва за подстрекателство към война с лишаване от свобода от три до десет години. Чл. 409. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който планира, подготвя или води агресивна война, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна. Раздел II Престъпления против законите и обичаите за водене на война Чл. 410. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война: а) извърши или заповяда да се извършат спрямо ранени, болни, корабокрушенци или санитарен персонал убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят на такива лица тежки страдания, осакатявания или друго увреждане на здравето; б) извърши или заповяда да се извършат значителни разрушения или присвоявания на санитарни материали или инсталации, (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна. Чл. 411. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война: а) извърши или заповяда да се извършат спрямо военнопленници убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят на такива лица тежки страдания, осакатявания или друго увреждане на здравето; б) принуди пленник да служи във въоръжените сили на неприятелската държава или в) лиши пленник от правото му да бъде съден от редовен съд и по редовна процедура, (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна. Чл. 412. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война: а) извърши или заповяда да се извършат спрямо гражданското население убийства, изтезания, нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят тежки страдания, осакатявания или други сериозни увреждания на здравето; б) вземе или заповяда да се вземат заложници; в) извърши или заповяда да се извършат незаконни депортирания, преследвания или задържания; г) принуди гражданско лице да служи във въоръжените сили на неприятелска държава; д) лиши гражданско лице от правото му да бъде съдено от редовен съд и по редовна процедура; е) незаконно или произволно извърши или заповяда да се извършат разрушения или присвоявания на имущества в големи размери, (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна. Чл. 413. Който, без да има право, носи знака на Червения кръст или Червения полумесец или който злоупотреби с флаг или знак на Червения кръст или Червения полумесец, или с цвета, определен за транспортните средства за санитарна евакуация, се наказва с лишаване от свобода до две години. Чл. 414. (1) Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война унищожи, повреди или направи негодни културни или исторически паметници и предмети, произведения на изкуството, сгради и съоръжения с културно, научно или друго хуманитарно предназначение, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години. (2) Същото наказание се налага и на онзи, който открадне, противозаконно присвои или укрие предмети, посочени в предходната алинея, или наложи по отношение на такива предмети контрибуция или конфискация. Чл. 415. (1) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война използува или заповяда да бъдат използувани ядрено, химическо, бактериологическо, биологично или токсично оръжие или непозволени средства или начини за водене на война, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Ако от това са настъпили особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна. Чл. 415а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който предприема военни приготовления за използване на ядрено, химическо, бактериологическо, биологично или токсично оръжие като метод за водене на война, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. Раздел III Унищожаване на групи от населението (геноцид) и апартейд (Загл. доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Чл. 416. (1) Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група: а) причини смърт, тежка телесна повреда или постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава група; б) постави групата в такива условия на живот, които водят към нейното пълно или частично физическо унищожение; в) предприема мерки, насочени към възпрепятствуване раждаемостта сред такава група; г) насилствено предава деца от една група в друга, (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва за геноцид с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна. (2) (Предишен чл. 417 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който извърши приготовление към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Предишен чл. 418 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който явно и пряко подбужда към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години. Чл. 417. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с цел да бъде установено или поддържано господство или систематическо подтисничество на една расова група хора над друга расова група хора: а) причини смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица от тази група хора или б) налага условия на живот от естество да причинят пълно или частично физическо унищожаване на расова група хора, (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва за апартейд с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна. Чл. 418. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с целта по предходния член: а) незаконно лиши от свобода членове на расова група хора или ги подлага на принудителен труд; б) поставя в действие мерки за възпрепятствуване участието на расова група хора в политическия, социалния, икономическия и културния живот на страната и за преднамерено създаване на условия, които препятствуват пълното развитие на такава група хора, в частност, като лишава нейните членове от основните свободи и права на гражданите; в) постави в действие мерки за разделяне населението по расов признак чрез създаване на резервати и гета, чрез забрана на смесени бракове между членове на различни расови групи или чрез експроприация на принадлежаща им поземлена собственост; г) отнема основни права и свободи на организации или лица, понеже те се противопоставят на апартейда, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Чл. 419. Съобразно с различията по предходните членове се наказва и онзи, който съзнателно допусне негов подчинен да извърши предвидено в тази глава престъпление. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 420. Този кодекс влиза в сила от 1 май 1968 г. и отменя: 1. Наказателния кодекс от 1951 г. 2. Закона за защита на мира от 1951 г. 3. Указа за засилване на борбата против лицата, отклоняващи се от общественополезен труд и водещи противообществен, паразитен начин на живот. Чл. 421. Лицата, осъдени на лишаване от право да бъдат избиратели или избираеми или от правото да получават определена пенсия (чл. 28, точки 1 и 4 от Наказателния кодекс от 1951 г.), се освобождават от това наказание от деня на влизане на този кодекс в сила. Чл. 422. Смъртното наказание на лица, осъдени за престъпления, за които такова наказание не се предвижда по този кодекс, се заменя с лишаване от свобода за срок двадесет години. Тази разпоредба влиза в сила от деня на обнародването на този кодекс. Чл. 423. Мерките, наложени до влизане на този кодекс в сила, по Указа за засилване на борбата против лицата, отклоняващи се от общественополезен труд и водещи противообществен, паразитен начин на живот, се изпълняват по установения от него ред, като максималният срок на тези мерки по чл. 1, ал. 1, буква "б" се намалява на три години. Чл. 424. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г., бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 62 от 1997 г., бр. 51 от 2000 г.) За деянията по чл. 135, ал. 5, чл. 218б, чл. 225б, ал. 3, чл. 228, ал. 3, чл. 231, ал. 2, чл. 232, ал. 3, чл. 242, ал. 6, чл. 254а, ал. 3, чл. 257, ал. 2, чл. 277, ал. 2, чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4, чл. 352а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. (2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.) Наказателните постановления се издават: а) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на здравеопазването; б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 62 от 1997 г.) по чл. 225б, ал. 3 и по чл. 257, ал. 2 - от министъра на търговията или от министъра на финансите; по чл. 228, ал. 3 и чл. 231, ал. 2 - от министъра на търговията или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология; в) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) по чл. 232, ал. 3 - от министъра на търговията, от министъра на финансите или от председателя на Комитета по стандартизация и метрология; г) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 51 от 2000 г.) по чл. 242, ал. 6 и по чл. 254а, ал. 3 - от министъра на финансите; д) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 278в, ал. 2, чл. 352, ал. 4, чл. 352а, ал. 3 и 5 и чл. 353, ал. 4 - от министъра на околната среда, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от министъра на околната среда или от министъра на транспорта; (Буква "е" изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., зал., бр. 10 от 1993 г.) (Буква "ж" нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 1 от 1991 г.) (3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходната алинея наказателните постановления могат да се издават и от определени от ръководителите на съответните ведомства длъжностни лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 89 от 1986 г.) Административното наказание глоба по чл. 277, ал. 2 се налага еднолично от районния съдия, без да е необходимо издаването на акт по чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания. Решението на съдията не подлежи на обжалване, а само на преглед по реда на надзора при условията на чл. 65-69 от Закона за административните нарушения и наказания. (5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 89 от 1986 г., бр. 10 от 1993 г.) Административното наказание глоба по чл. 218б се налага с наказателно постановление от кмета, въз основа на материали, изпратени му от прокурора, или на акт от администрацията на предприятието, на учреждението, или от контролните органи. Когато нарушението е констатирано от органите на Министерството на вътрешните работи, наказателното постановление се издава от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице. (6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на офицерите и свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, както и на лица от офицерския, сержантския или редовия състав на Министерството на вътрешните работи административните наказания, предвидени в този кодекс, се налагат от началника по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. В този случай жалбите срещу наказателните постановления се разглеждат от военния съд. (7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) По отношение на военнослужещи, намиращи се на срочна служба, предвидените в този кодекс административни наказания се заменят с наказания, налагани по дисциплинарен ред от началника по чл. 399, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. (8) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) В маловажни случаи на нарушения по чл. 225б, ал. 3, установени при извършването им, овластените контролни органи могат да налагат на място глоба от сто до триста лева по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. Чл. 425. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., отм., бр. 51 от 1999 г.) Чл. 426. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Лицата, които на основание на досегашния чл. 343б, изречение второ, са лишени от правото да управляват моторно превозно средство завинаги, могат да възстановят правото си не по-рано от три години от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и след като положат изпит за придобиване на право за управление на моторно превозно средство. ИЗМЕНЕНИЯ В ДРУГИ ЗАКОНИ § 1. В Закона за българското гражданство: В чл. 26 думите "а в особено важни случаи - с лишаване от свобода" се заличават. § 2. В Закона за горите: 1. В чл. 42, ал. 1 след думите "отсечени или паднали" се прибавят думите "когато размерът на вредата е под сто лева". Алинея 2 на същия член се отменя. 2. В чл. 43 думите "алинея 1" и думите накрая, "а в случаите по ал. 2 на същия член - с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд" се заличават. 3. В чл. 45, ал. 1 след думите "горски разсадник" се прибавят думите "когато размерът на вредата е под сто лева". Алинея 2 на същия член се отменя. 4. В чл. 52, ал. 2 думите "с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд" се заменят с думите "с глоба до петстотин лева". § 3. В Закона за защита на растенията от болести и неприятели: В чл. 10, ал. 1 след думите "карантина на растенията" се прибавят думите "доколкото извършеното не представлява престъпление", а думите "с лишаване от свобода до пет години, а в маловажни случаи" се заличават. § 4. В Закона за митниците: 1. В чл. 51, ал. 1 след думите "по установения ред" се прибавят думите "доколкото извършеното не представлява престъпление". 2. Алинея 2 на чл. 51 се изменя така: "Стоките, обект на контрабанда, както и превозните и преносни средства, послужили предимно за превозването или пренасянето им през границата, независимо от това, чия собственост са, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност по съответни държавни цени на дребно." 3. В членове 52, 53, 54 и 59 думите "се конфискуват" се заменят с думите "се отнемат в полза на държавата", а в чл. 61 думите "на конфискация" се заменят с думите "на отнемане в полза на държавата". 4 Членове 55 и 57 се отменят. § 5. В Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол: 1. В чл. 37 и 38, ал. 2 думите "по чл. 240" се заменят с думите "по чл. 250". 2. Чл. 39 се изменя така: "За деянията по чл. 250, ал. 3 от Наказателния кодекс се прилагат разпоредбите на глава ХХVIII от Наказателно-процесуалния кодекс. Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от определени от него длъжностни лица. Ако стойността на предмета на деянието е до двадесет лева, налага се глоба в двоен размер от органа, установил нарушението, или от друго надлежно овластено лице. Налагането на глобата подлежи на обжалване пред Министерството на финансите." § 6. В Закона за наемите: В чл. 37 думите "с лишаване от свобода до една година или" се заличават. § 7. В Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване: Членове 18 и 19 се отменят. § 8. В Закона за планово изграждане на населените места: В чл. 67, ал. 1 думите "с тъмничен затвор до една година" се заменят с думите "с глоба до хиляда лева". § 9. В Закона за лова: Член 21 се изменя така: "Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, като елен, кошута, дива коза, елен лопатар, сърна, мечка, дива свиня, се наказва по чл. 237, ал. 1 от Наказателния кодекс. Който, без да притежава ловен билет, убие или улови заек, златка, белка, глухар, фазан, яребица или кеклик, както и онзи, който, макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва по чл. 237, ал. 2 от Наказателния кодекс. Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дива гъска, дива патица, дропла, лещарка, катерица, гълъб, гургулица, пъдпъдък и всички останали видове полезен дивеч, предмет на лов, се наказва с глоба до петдесет лева. С наказанието по предходната алинея се наказва и онзи, който, макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства. Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се заплаща неговата равностойност". § 10. В Закона за рибарството: 1. Алинея 2 на чл. 23 се отменя. 2. Членове 24 и 35 се отменят. § 11. В Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите: В чл. 14 думите "лишаване от свобода" се заличават. Изпълнението на настоящия кодекс се възлага на министъра на правосъдието. З А К О Н за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 28 от 9 април 1982 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА § 151. За престъпленията, които съгласно този закон се преследват по тъжба на пострадалия, сроковете по чл. 84, ал. 1 и 2 започват да текат от влизане на закона в сила. Висящите пред съда производства се завършват по досегашния ред. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 159. Този закон влиза в сила от 1 юли 1982 г. З А К О Н за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 10 от 5 февруари 1993 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 43. Навсякъде в текста на Наказателния кодекс думите "Народна република България" се заменят с "Република България", думите "Народната република" се заменят с "републиката", думите "Народната милиция" се заменят с "полицията", думите "социалистическото стопанство" и "народното стопанство" се заменят със "стопанството", думите "правилата на социалистическото общежитие" се заменят с "добрите нрави" и думите "Държавният съвет" се заменят с "президентът". . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . З А К О Н за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 62 от 5 август 1997 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (*1) § 75. Разпоредбите на чл. 255 и 257 влизат в сила три месеца след обнародването на този закон в "Държавен вестник". Ако в този срок необявените и неплатените данъчни задължения, заедно с дължимите лихви се внесат в бюджета, предварително производство не се образува. § 76. В чл. 16 ал. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 128 от 1950 г.; попр., бр. 137 от 1950 г.; изм. и доп., бр. 51 от 1965 г. и бр. 26 от 1968 г.) се изменя така: "(1) Който намери взрив, огнестрелно оръжие или боеприпаси и не съобщи незабавно на органите на Министерството на вътрешните работи или на друга власт, се наказва с глоба до двеста хиляди лева." З А К О Н за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 21 от 17 март 2000 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА § 26. Висящите производства към деня на влизане на закона в сила за престъпления по чл. 146-148а се довършват по досегашния ред, ако в тримесечен срок от влизане на закона в сила пострадалият поиска това. З А К О Н за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 92 от 27 септември 2002 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 87. Навсякъде в Особената част наказанието глоба до сто лева се заменя с "глоба от сто до триста лева". § 88. (В сила от 1 януари 2004 г.) Навсякъде в Общата част думите "задължително заселване", "задължителното заселване", "лишаване от право на местоживеене в определено населено място" и "лишаване от правото на местоживеене в определено населено място" се заличават, а в Особената част думите "задължително заселване" и "задължителното заселване" се заменят съответно с "пробация" и "пробацията". ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ § 89. Параграфи 1, 3, 5, 8, 9, 10, 11, 12 - по отношение на наказанието пробация, § 13-17, § 18, т. 2-5, § 19, 20, 21, § 42, т. 4, § 43 и 88 влизат в сила от 1 януари 2004 г. § 90. Рецидивистите, осъдени с влезли в сила присъди при условията на действащия до влизането на този закон в сила чл. 26 (в сила от 8 август 1997 г.), изтърпяват наказание за всяко осъждане, но не повече от предвидения от закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията, за които са осъдени. § 91. Висящите производства към деня на влизане в сила на закона за престъпления по чл. 172, ал. 2, чл. 182, ал. 2 и чл. 183 се довършват по досегашния ред, ако в тримесечен срок от влизане в сила на закона пострадалият поиска това. --------------------- (*) (Бел. ред. "Норма") Всички числа в левове по Наказателния кодекс, с изключение на посочените в частта "Изменения в други закони", преди изменението на кодекса със закона от 17 март 2000 г. са намалени 1000 пъти съгласно разпоредбите на Закона за деноминация на лева. (*2) (Бел. ред. "Норма") С Решение № 14 на Конституционния съд от 23 ноември 2000 г. по конституционно дело № 12 от 2000 г. - ДВ, бр. 98 от 1 декември 2000 г., е обявен за противоконституционен § 6 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 51 от 2000 г.), с който е създаден нов чл. 259а. --------------------- Наказателният кодекс е приет от Петото Народно събрание, шеста сесия, четвърто заседание, състояло се на 15 март 1968 г. и е обнародван в "Държавен вестник с Указ № 220 на Президиума на Народното събрание от 1968 г.

П Р О Ц Е С У А Л Е Н К О Д Е К С Обнародван, Изв., бр. 12 от 8 февруари 1952 г., изм. и доп., бр. 92 от 7 ноември 1952 г., бр. 89 от 6 ноември 1953 г., бр. 90 от 8 ноември 1955 г., бр. 90 от 9 ноември 1956 г., бр. 90 от 11 ноември 1958 г., бр. 50 от 23 юни 1961 г., бр. 90 от 10 ноември 1961 г., попр., бр. 99 от 12 декември 1961 г., изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 4 януари 1963 г., бр. 23 от 22 март 1968 г., бр. 27 от 3 април 1973 г., бр. 89 от 9 ноември 1976 г., бр. 36 от 8 май 1979 г., бр. 28 от 8 април 1983 г., бр. 41 от 28 май 1985 г., бр. 27 от 4 април 1986 г., бр. 55 от 17 юли 1987 г., бр. 60 от 5 август 1988 г., бр. 31 от 21 април 1989 г., бр. 38 от 19 май 1989 г., бр. 31 от 17 април 1990 г., бр. 62 от 2 август 1991 г., бр. 55 от 7 юли 1992 г., бр. 61 от 16 юли 1993 г., бр. 93 от 2 ноември 1993 г., бр. 87 от 29 септември 1995 г., бр. 12 от 9 февруари 1996 г., бр. 26 от 26 март 1996 г., бр. 37 от 30 април 1996 г., бр. 44 от 21 май 1996 г., в сила от 1 юни 1996 г., бр. 104 от 6 декември 1996 г., в сила един месец след обнародването, бр. 43 от 30 май 1997 г., бр. 55 от 11 юли 1997 г., в сила от 11 юли 1997 г., бр. 124 от 23 декември 1997 г., в сила от 1 април 1998 г., бр. 21 от 20 февруари 1998 г., бр. 59 от 26 май 1998 г., бр. 70 от 19 юни 1998 г., бр. 73 от 26 юни 1998 г., бр. 64 от 16 юли 1999 г. (*), бр. 103 от 30 ноември 1999 г., в сила от 30 ноември 1999 г., бр. 36 от 2 май 2000 г., в сила от 2 май 2000 г., бр. 85 от 17 октомври 2000 г., бр. 92 от 10 ноември 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., бр. 25 от 16 март 2001 г., в сила от 31 март 2001 г., бр. 105 от 8 ноември 2002 г., бр. 113 от 3 декември 2002 г., бр. 58 от 27 юни 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г. ЧАСТ ПЪРВА ОБЩИ ПРАВИЛА Глава първа ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Този кодекс урежда производството по гражданските дела пред съдилищата. Чл. 2. (1) Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. (2) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдебните производства започват по молба на заинтересуваното лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи. Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Участвуващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта. (2) Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той е длъжен да прилага закона точно и еднакво спрямо всички. Чл. 5. Съдебният език е българският. Когато в делото участвуват лица, които не знаят български, съдът назначава преводач, с помощта на когото тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват действията на съда. Глава втора ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела с изключение на онези, които по силата на специални закони са предоставени за разрешаване от други органи. (2) Съдът сам решава подлежи ли заведеното пред него дело на разглеждане от него или от друго учреждение. (3) Никое друго учреждение няма право да приема за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. Чл. 7. (1) Съдебна защита може да се търси срещу всички лица в страната освен срещу онези, които се ползуват с право на екстериториалност. (2) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) По искане на български граждани могат да бъдат призовавани на съд и лица, местожителството или седалището на които е вън от страната. (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако единият от съпрузите е български гражданин. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм., бр. 64 от 1999 г.) Българските съдилища разглеждат брачни искове между чужди граждани, ако местожителството на ответника е в Република България или ако единият от съпрузите живее в Република България и законите на държавата, чиито граждани са съпрузите, не изключват подведомствеността на българските съдилища. Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Лицата, ползуващи се с право на екстериториалност, както и чуждите държави, са подчинени на българските съдилища: а) когато сами са започнали делото; б) по дела, отнасящи се до техни предприятия в страната, и в) по дела за вещни права върху недвижими имоти, които се намират в страната. Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1988 г., бр. 55 от 1992 г.) Страните по имуществен спор могат да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или право по трудово правоотношение. (2) (Нова - ДВ, бр. 55 от 1992 г.) Арбитражният съд може да бъде със седалище в чужбина, ако една от страните е с местожителство или седалище в друга страна. (3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 1992 г.) При условията по ал. 1 и 2 страните могат да възложат на чуждестранен съд дело, което не е от изключителна подведомственост на български съд, ако съгласието за това е изразено писмено и е действително според правото на държавата, където е седалището на съда. При същите условия дело, подведомствено на чуждестранен съд, може да бъде възложено на български съд. (4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 55 от 1992 г.) Българският съд не прекратява нито спира делото, започнато пред него, ако се окаже, че дело за същия спор или във връзка с него е висящо пред чуждестранен съд. Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Въпросът дали заведеното дело подлежи на разглеждане от съдилищата или от орган извън съдебната система може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда. (2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба. Чл. 11. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г.) Учреждението, което счита, че приетото за разглеждане от съдилищата дело е подведомствено нему, може да повдигне препирня за подведомственост пред Върховния касационен съд. До разрешаването на въпроса производството пред съда се спира. В този случай съдът може да вземе мерки за обезпечение на иска. (2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) По реда на предходната алинея се разрешава препирнята за подведомственост и в случаите, когато съдилищата и другите учреждения са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях. В тези случаи препирня за подведомственост може да повдигне и ищецът. Глава трета ОТСТРАНЯВАНЕ НА УЧАСТВУВАЩИ В СЪСТАВА НА СЪДА Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Не може да участвува в делото съдия, който е страна по делото или е съпруг или роднина на някоя от страните по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен или се намира в същите отношения с повереника на страната. (2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 64 от 1999 г.) Той се отстранява и ако е взел участие при решаване на делото или ако е бил свидетел, вещо лице или пълномощник по делото, както и ако е заинтересуван от изхода на делото или се намира със страната в особени отношения, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искането за отстраняване на съдия може да бъде направено от всяка от страните в първото заседание, след като е възникнало основанието за отстраняване. Съдията е длъжен и сам да се отстрани. (2) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) По същите причини може да бъде отстранен прокурорът и секретарят на съда. Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Съдът решава въпроса за отстраняването при участието на самия съдия. (2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в дадения съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд. Глава четвърта СТРАНИ, ДЕЕСПОСОБНОСТ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО Чл. 15. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. (2) Освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. (3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) По делото, по което едно лице е предявило чужди права, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено. Чл. 16. (1) Дееспособните лица могат да извършват лично всички съдопроизводствени действия. (2) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им представители - родители или настойници. Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на техните родители или попечители. (3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Непълнолетните могат да водят делата си лично, когато се касае за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 ЗЛС. (4) Безизвестно изчезналите и обявените за отсъствуващи се представляват в първия случай - от назначените от съда техни представители, а във втория - от въведените във владение наследници. (5) Лицата с неизвестно местожителство се представляват от лица, специално назначени от съда. (6) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. Чл. 17. Представителите по ал. 2, 4 и 5 на предходния член могат да извършват действията, за които съгласно чл. 22 се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото. Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Държавните учреждения се представляват от своите ръководители, определени съобразно техните устройствени правила. Когато държавното учреждение няма отделна сметка в банка, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу учреждението, което има такава сметка и на което първото е непосредствено подчинено. (3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Държавата се представлява от министъра на финансите. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 1997 г., в сила от 11 юли 1997 г.) По дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Чл. 19. (1) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Държавните учреждения са длъжни да уведомяват министъра на финансите за заведените от тях и срещу тях дела, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството могат да вземат участие в тези дела. Чл. 20. (1) Представители на страните по пълномощие могат да бъдат: а) адвокатите; б) родителите, децата и съпругът; в) юрисконсултите или други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията, кооперациите и другите обществени организации и юридически лица; г) (нова - ДВ, бр. 1 от 1963 г.) юристите от социално-правните кабинети при здравните заведения, които представляват майките и децата, нуждаещи се от правна помощ; д) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 18, ал. 3 и 4; е) (предишна буква "г" - ДВ, бр. 1 от 1963 г., предишна буква "д", бр. 124 от 1997 г.) други лица, предвидени в законите. (2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г., бр. 124 от 1997 г.) Синдикалните организации и техните поделения могат да представляват работниците и служителите. (Нова ал. 3 - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Чл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. (2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително и брачни искове, е необходимо изрично пълномощно. Чл. 22. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване. (2) За сключване спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, за получаване пари или други ценности, както и изобщо за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е нужно изрично пълномощно. (3) Юрисконсултите на държавните учреждения и предприятия не могат да сключват спогодба. (4) Пълномощното има сила до свършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. Чл. 23. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила. Чл. 24. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) В случай на смърт, умоповреждане или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда, производството по делото не се спира, а може да се отложи разглеждането му за друго заседание, ако съдът намери, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника си с друг. Чл. 25. (1) Съдът във всяко положение на делото служебно взема предвид липсата на процесуална дееспособност, на законна представителна власт, на съгласие на родителя или попечителя за предявяване на иска, както и липсата на пълномощно за същото. (2) Съдът определя съответен срок за поправяне на тия недостатъци, след изтичането на който, ако не бъдат поправени, производството се прекратява. (3) Когато тия недостатъци засягат извършването на някое процесуално действие в течение на производството, ако те не бъдат поправени в определения от съда срок, счита се, че действието не е извършено. Чл. 26. (1) Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да назначи попечител на това лице. (2) Разноските за назначаване на попечителя се понасят първоначално от страната, по чието искане е бил назначен попечителят. Глава пета УЧАСТИЕ НА ПРОКУРОРА Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Прокурорът може да започва предвидените в този кодекс производства в интерес на друго лице или да встъпи като страна във вече заведено производство в случаите, определени от закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Освен това прокурорът дава заключение по гражданските дела в случаите, предвидени в закон. Чл. 28. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 29. (1) Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото. (2) Прокурорът не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото. Чл. 30. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 31. (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) В случаите по чл. 27 съдът служебно конституира като страна лицето, в защита на правата и интересите на което прокурорът е започнал делото. Глава шеста СРОКОВЕ Чл. 32. (1) Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда. (2) Сроковете се изчисляват по месеци, седмици и дни. Чл. 33. (1) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. (2) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. (3) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. (4) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден. Чл. 34. (1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване работното време. (2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срока. Чл. 35. При спиране на производството спират се и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството. Чл. 36. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължени по молба на заинтересуваната страна, подадена преди изтичането на срока, ако съдът намери молбата за уважителна. (2) Тази разпоредба не се отнася до сроковете за подаване на жалби. Чл. 37. (1) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропущането се дължи на особени непредвидени обстоятелства. (2) Молбата за възстановяване на срока се подава в 7-дневен срок от съобщението за пропускането му. Чл. 38. Когато съдът по погрешка определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния, но преди изтичане на определения от съда срок действие не се счита за просрочено. Чл. 39. (1) Молбата за възстановяване на пропуснатия срок се разрешава от съда, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие, като се призовават и страните. (2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока трябва да бъдат подадени онези книжа, за подаването на които се иска възстановяването на срока, а ако се касае до внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им. (3) Против определението на съда, с което се допуска или отказва възстановяване на срока, може да се подава частна жалба. Чл. 40. Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, освен ако е постановено друго. Глава седма ПРИЗОВАВАНЕ И СЪОБЩЕНИЯ Чл. 41. (1) Връчването на призовки става от надлежния съдебен служител, който с подписа си удостоверява датата и начина на връчването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 124 от 1997 г.) Ако в мястото, където трябва да стане връчването, няма съдебно учреждение, връчването става чрез общината или кметството. (3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) Призоваването може да става и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1976 г., изм., бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.) В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса, факса или с телеграма. Призоваването по телефона и по факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, призоваването с телеграма - с известие за доставянето й, а по телекса - с писменото потвърждение за изпратено съобщение. (5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., доп., бр. 105 от 2002 г.) Страната трябва да се призове най-късно седем дни преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес. (6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Първоинстанционният и въззивният съд призовават страните само за първото заседание по делото, както и за всяко следващо заседание, когато някоя от страните не е била редовно призована или разглеждането на делото е отсрочено в закрито заседание. За останалите съдебни заседания страните са длъжни сами да следят за развитието на производството. При преграждане на по-нататъшния ход на делото съдът е длъжен отново да призове страните в съответствие с изречение първо след отстраняване на пречката за развитието му. (Ал. 7 нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г., отм., бр. 105 от 2002 г.) Чл. 42. (1) Страната може да посочи лице в седалището на съда (съдебен адрес), на което да се връчват призовките и съобщенията. (2) Ако няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адрес или имат общ пълномощник, издава се за всички лица една призовка, в която се вписват имената им. Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Всички сношения на съда с лица и учреждения, които се намират извън границите на Република България, се извършват чрез Министерството на външните работи освен ако не е предвидено друго в договор за правна помощ. Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Страната, която живее или замине за повече от тридесет дни в чужбина, е длъжна да посочи съдебен адрес, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, ако заминат в чужбина. (2) Ако лицата по предходната алинея не посочат съдебен адрес, всички книжа се прилагат към делото и се считат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първата призовка, съобщение или други книжа. Чл. 45. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Призовката трябва да съдържа: съда, който я издава, името и адреса на призовавания, по кое дело и в какво качество се призовава, мястото и времето на заседанието и посочване законните последици от неявяването. В призовката се отбелязва задължението по чл. 41, ал. 6. (Нова ал. 2 - ДВ, бр. 124 от 1997 г., отм., бр. 64 от 1999 г.) Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) (1) Призовката се връчва срещу подпис лично на призоваваното лице или на неговия пълномощник по делото. Когато лицето е недееспособно, призовката се връчва на законния му представител или попечител или на неговия пълномощник по делото. (2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Когато връчителят не намери призоваваното лице, той връчва призовката на пълнолетно лице от домашните му или на някого от съседите, който се съгласи да предаде призовката. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на този, до когото се отнася. Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, като отбелязва и качеството на лицето, на което е била връчена призовката. По дела по брачни искове призовката не може да се връчва на съседите или на другия съпруг. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 47. (1) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Когато призоваваното лице или неговият пълномощник по делото, както и лицата, посочени в ал. 2 на предходния член, не могат да подпишат поради неграмотност или поради друга причина, или ако призоваваният или домашните му откажат да приемат призовката, връчителят прави бележка за това в разписката. Отказът да се приеме призовката се удостоверява с подписа поне на един свидетел като връчителят отбелязва трите имена и адресите им. В този случай лицето се смята призовано. (2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп., бр. 64 от 1999 г.) Когато пълномощник по делото е адвокат, той не може да отказва получаването на призовките на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 23, отказ от пълномощие по чл. 24, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Връчването на призовки на юридическите лица се извършва в канцелариите им, като се посочват името и длъжността на получателя. Отказът от призоваване се удостоверява по предходния член. Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.) Призоваването може да стане по местоработата на лицето чрез длъжностно лице от администрацията. Призоваването е редовно, ако са посочени трите имена и длъжността на получателя. Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 105 от 2002 г.) Ако при завеждане на делото постоянният адрес на ответника е неизвестен или ако в продължение на един месец ответникът не може да бъде призован на постоянния му адрес и отсъствието му се удостоверява с подпис върху призовката поне на един свидетел, като връчителят отбелязва трите имена и адреса му, той се призовава чрез публикацията в неофициалния раздел на "Държавен вестник", направена най-малко един месец преди заседанието. Съдът разрешава призоваването да стане по този ред, след като се удостовери, чрез справка в съответната адресна служба или по друг начин, че постоянният адрес на ответника е действително неизвестен. (2) Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава представител. Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Страната, която е променила за постоянно или временно адреса, който е съобщила по делото или на който е била веднъж призована, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат лицето, посочено за съдебен адрес, законният представител и попечителят. Задължението се вписва в призовката. (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) При неизпълнение на това задължение призовката се прилага към делото и се смята за връчена. (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Пребиваващите в страната чужденци се призовават на адреса, заявен в службите за административен контрол на чужденците. Ако лицето е променило посочения адрес, без да е изпълнило задължението си по чл. 28, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България за заявяване на промяната, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за връчени. (4) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., предишна ал. 3, бр. 105 от 2002 г.) Търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призовават на последния посочен в регистъра адрес. Ако лицето е променило адреса си, без да е изпълнило задължението си за вписване на това обстоятелство, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени. Чл. 52. По реда, посочен в предходните членове, се връчват и съобщенията и другите книжа по делото. Глава осма РАЗНОСКИ Чл. 53. По водене на делото се събират държавна такса и разноски за производството. Чл. 54. Държавната такса се събира в случаите и в размери, определени в Закона за държавните такси и тарифите към него. Чл. 55. (1) Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя: а) по искове за парични вземания - от търсената сума; б) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост и за сключване на окончателен договор - 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава - 1/4 от пазарната цена на имота; в) по искове за нарушено владение - от 1/2 от размера по предходната буква; г) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор - от стойността на договора, а когато се касае за договори за покупко-продажба на имот - по размерите на буква "б"; д) по искове за съществуването или прекратяването на договор за наем - от наема за една година; е) по искове за периодични платежи за определено време - от сбора на всички платежи; ж) по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - от сбора на платежите за три години. (2) По искове, които не са посочени по-горе, както и по неоценяемите искове, таксата се определя от районния съдия или от председателя на съда. (3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1955 г., отм., предишна ал. 4, ДВ, бр. 55 от 1987 г.) Когато с една молба са предявени няколко иска, цената на иска е равна на сбора на отделните искове. Чл. 56. (1) Цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или от съда служебно най-късно в първото заседание. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска. (2) Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба. Чл. 57. По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът ще определи при решаване на делото. Чл. 58. При намаление на искането внесената такса не се връща. При увеличение на искането таксата върху разликата се довнася. Чл. 59. Сумите за разноски по призоваването на свидетели, вещи лица и по извършване на оглед се внасят в съда предварително от страната, която ги е искала, в размер, определен от съда. Ако призоваването или огледът става по почин на съда, сумите могат да се искат от една от страните или от двете според обстоятелствата. Чл. 60. Ако страната остане задължена за разноски, съдът издава определение за събирането им принудително. Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Възнаграждението на свидетелите се определя от съда. Чл. 62. Възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски. Чл. 63. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят: а) от ищците, посочени в чл. 5, букви "в-ж" от Закона за държавните такси; б) (изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 124 от 1997 г.) от лицата, за които е признато от председателя на окръжния съд или от районния съдия въз основа на декларация за материалното им състояние, че нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските, и в) по искове, заведени от прокурора. (2) В горните случаи разноските по производството се плащат от сумите, предвидени в бюджета на държавата. (3) Ако искът бъде уважен, следващите се такси и платени разноски се възлагат върху осъдената страна. (4) (Доп. - ДВ, бр. 87 от 1995 г., бр. 105 от 2002 г.) Държавните учреждения, общините и Българският Червен кръст се освобождават от заплащане на такса, но не и от съдебни разноски. Чл. 64. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. (2) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно отхвърлената част от иска. (3) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Когато делото е решено в полза на държавно учреждение или община, осъденото лице е длъжно да заплати всички задължителни за отделните граждани такси и разноски. В полза на държавните учреждения, общините и другите юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Чл. 65. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г., доп., бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Страната, която причини отлагане на делото или отменяне на решението чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла да заяви или посочи своевременно, понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, съответно по обжалване на решението и по събиране на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на 1/3 от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв. (2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Чл. 66. При спогодба разноските остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго. Чл. 67. Третото лице-помагач нито дължи, нито му се присъждат разноски. Чл. 68. Когато в делото участвува като страна прокурорът, следуемите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея. Чл. 69. Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите: а) когато делото се прекрати съгласно чл. 330 и б) когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Чл. 70. (Доп. - ДВ, бр. 55 от 1987 г.) Решението на съда относно разноските, както и определението за допълнителна държавна такса по чл. 65, ал. 1 може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение. Чл. 70а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1963 г., изм., бр. 124 от 1997 г.) Внесените суми за разноски за свидетели, вещи лица и командировки и гаранциите в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от 1 година от датата, когато са станали изискуеми. Глава девета ГЛОБИ Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 105 от 2002 г.) Ако призованият в съда свидетел или вещо лице не се яви без уважителни причини, съдът му налага глоба в размер до 100 лв. и постановява принудителното му довеждане за следното заседание. Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 105 от 2002 г.) Ако свидетелят или вещото лице откаже да даде показания или заключение без уважителни причини, съдът му налага глоба до 100 лв. Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 124 от 1997 г.) Ако трето, неучаствуващо в делото лице откаже да представи поискан му от съда документ или предмет за изследване, за който е установено, че се намира у него, съдът му налага глоба от 20 до 50 лв. в зависимост от обстоятелствата и го подканва отново да го представи. Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 124 от 1997 г.) На длъжностно лице, което е връчило неправилно призовката или не е върнало в съда своевременно разписката за връчването й, или което не е изпълнило други нареждания на съда, а така също и на частните лица, които не изпълнят задълженията си по чл. 46, ал. 2, съдът налага глоба до 50 лв. Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 124 от 1997 г.) За нарушение реда в съдебно заседание и за неизпълнение разпоредбите на председателя на състава съдът налага на виновния глоба до 50 лв. Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.) Срещу наложената глоба в 7-дневен срок може да бъде подадена молба за отмяната й до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите по чл. 73 и 74 - от деня на съобщението. Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане. Определението подлежи на обжалване с частна жалба. Чл. 77. (1) Глоби по чл. 71-75 налага и съдия-изпълнителят в случаи на несвоевременно или нередовно връчване на призовките и съобщенията, както и за неизпълнение на други негови нареждания. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 124 от 1997 г.) Същият налага глоба в размер 30 лв. на лицата, които пречат да се преглежда вещта, обявена за продан. Чл. 78. Постановлението, с което съдия-изпълнителят налага глобата, може да се обжалва в седмичен срок от съобщението пред районния съдия, който се произнася в закрито заседание с определение, което не подлежи на обжалване. ЧАСТ ВТОРА ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО ДЯЛ ПЪРВИ ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Глава десета ПОДСЪДНОСТ Чл. 79. На районния съд са подсъдни всички граждански дела с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. (Ал. 2 нова - Изв., бр. 90 от 1956 г., отм., ДВ, бр. 55 от 1992 г.) Чл. 80. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г.) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни: а) исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му; б) (изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., бр. 43 от 1997 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г., доп., бр. 105 от 2002 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 10 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за защита на вещни права върху недвижими имоти и движими вещи и за трудови спорове по Кодекса на труда; в) исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд; г) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) искове за установяване недопустимост или нищожност на вписаните в регистъра на окръжния съд обстоятелства, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. (2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Окръжният съд може да изземе и да реши дело, което е подсъдно на районен съд от неговия съдебен район. Чл. 81. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искът се предявява в онзи съд, в района на който е местожителството или седалището на ответника. (2) Искът за издръжка може да бъде предявен и по местожителството на ищеца. Чл. 82. Исковете срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват по местожителството на техния законен представител. Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и исковете за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот. Чл. 84. (1) Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството. (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Ако наследодателят е български гражданин и по време на смъртта си не е имал местожителството си в Република България, горните искове могат да се предявят по последното негово местожителство или пред съда, в района на който се намират неговите имоти. Чл. 85. Иск за вреди от непозволено увреждане се предявява по местоизвършването на деянието или по местожителството на ответника. Чл. 86. Искове срещу лица, които живеят на едно място при условия, които по своето естество показват, че тия лица са в това място за по-продължително пребиваване, като: студенти, курсисти, ученици и др., са подсъдни на съда в мястото, гдето пребивават, когато исковете се отнасят за парични вземания. Същото важи и за ония военни лица или трудоваци, които отбиват службата си. Исковете срещу тях са подсъдни на съда, гдето е седалището на частта им. Чл. 87. Иск срещу ответници от разни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони. Чл. 88. (1) Иск срещу лице с неизвестно местожителство се предявява в съда по местожителството на неговия пълномощник или представител, а ако такъв няма - по местожителството на ищеца. (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Същите правила се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България. (3) Ако и ищецът няма местожителство в Републиката, искът се предявява пред надлежния съд в София. Чл. 89. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват в съда, в чийто район се намира тяхното управление. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по местонахождението на последните. (2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Искове против държавата освен в случаите по чл. 83 и 84 се предявяват пред съда, в района на който е възникнало спорното правоотношение; когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред софийските съдилища. Чл. 90. Определената от закона подсъдност не може да бъде изменявана по съгласие на участвуващите в делото лица. Чл. 91. С договор, сключен в писмена форма, страните могат да посочат за разглеждане на определен имуществен спор и друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не важи за подсъдността по чл. 83. Чл. 92. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. (2) Възражение за неподсъдност на делото по рода си може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда. (3) Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на устните състезания в първата инстанция. (4) Във всички други случаи възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в първото заседание. (5) Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си. Чл. 93. (1) Ако съдът намери, че делото не е подсъдно нему, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се счита висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. (2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Препирни за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, препирнята се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Препирни за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По препирнята за подсъдност съдът се произнася в закрито заседание. Заинтересуваната страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността. (3) Настъпилата след подаването на молбата промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността, не е основание за препращане на делото. Чл. 94. Решението на окръжния съд не може да бъде отменено само за това, че искът е бил подсъден на районния съд. Чл. 95. (1) Когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. (2) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция. Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът. Глава единадесета ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК Чл. 97. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. (2) Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. (3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона. (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл. 21, ал. 1, т. 2-5 или когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл. 22, т. 2, и 22а от Наказателно-процесуалния кодекс, а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Чл. 98. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: а) посочване на съда; б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., доп., бр. 124 от 1997 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива; в) цената на иска, когато той е оценяем; г) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; д) в какво се състои искането, и е) подпис на лицето, което подава молбата. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал. Чл. 99. Към исковата молба се представят: а) пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник; б) държавните такси и разноските, когато се дължат такива, и в) преписи от исковата молба и от приложенията към нея според числото на ответниците. Чл. 100. (1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията по предходните два члена, на ищеца се праща съобщение да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности. Когато не е посочен и не е известен на съда адресът на ищеца, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица. (2) Ако ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя. (3) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат в течение на производството. (4) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване. (5) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси. Чл. 101. Когато по делото се прилагат документи, те могат да бъдат представени и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Чл. 102. Преписите от исковата молба и от приложенията към нея се връчват на ответника заедно с призовката за първото заседание. Чл. 103. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и ако подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. (2) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът намери, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява да бъдат разделени исковете. Чл. 104. (1) Най-късно в първото по делото заседание ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и ако има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. (2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Всички недостатъци на насрещната искова молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. В противен случай насрещният иск се разглежда отделно. Глава дванадесета РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛАТА Чл. 105. (1) Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако законът предвижда това да стане в закрито заседание. (2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Първоинстанционните дела на районните и окръжните съдилища се разглеждат в състав от един съдия. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Ако поради обстоятелствата на делото публичното му разглеждане може да се окаже вредно за обществения интерес или ако тези обстоятелства се отнасят до интимния живот на страните, съдът служебно или по молба на някоя от страните постановява разглеждането на делото или извършването само на някои действия по него да стане при закрити врата. В такъв случай в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това. Чл. 106. Заседанието се ръководи от председателя. Той следи за реда в съдебната зала и може да отстрани всеки, който не спазва този ред. Чл. 107. (1) Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Но съдът пристъпва към разглеждането му след като разгледа делата, по които страните са се явили. (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Чл. 108. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) В първото заседание по делото след разрешаването на предварителните въпроси и тия по редовността на исковата молба председателят или един от членовете задължително прави устен доклад, след което съдът пристъпва към изясняване фактическата страна на спора. (Ал. 2 нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 109. (1) В това заседание всяка страна е длъжна да направи и обоснове всичките си искания и възражения и да се произнесе по наведените от другата страна обстоятелства. След това съдът поканва страните да се спогодят. Ако спогодба не се постигне, по покана на съда ответникът посочва доказателствата си, а ищецът - своите допълнителни доказателства, ако има такива. (2) Съдът поставя на всяка от страните въпроси по фактическите твърдения на другата страна. Отговорите на тези въпроси се продиктуват накратко от председателя, за да бъдат вписани в протокола. (3) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) С оглед обясненията на страните съдът може да постанови с определение за отделяне на спорното от безспорното, че известни обстоятелства не се нуждаят от доказателства. Това се отбелязва в протокола. Чл. 110. (Нов - Изв., бр. 90 от 1961 г.) (1) (Попр. - Изв., бр. 99 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) В първото заседание ответникът е длъжен да представи всичките си писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства и да посочи другите доказателства и обстоятелствата, които ще установява с тях. (2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Във връзка с възраженията на ответника ищецът в определен от съда срок може да представи и да посочи нови доказателства. (3) (Ал. 3 отм., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 124 от 1997 г., отм., бр. 64 от 1999 г., нова, бр. 105 от 2002 г.) По изключение в следващото заседание страните могат да навеждат нови обстоятелства и да представят и посочват нови доказателства само ако без тях не може да се постанови правилно решение и ако е внесена допълнителната държавна такса по чл. 65, ал. 1. В този случай ал. 4 на чл. 63 не се прилага. Чл. 111. (1) (Предишен текст на чл. 110 - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Съдът се произнася с определение за допускане на доказателствата и за начина на събирането им. (2) (Предишна ал. 1 - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Определените от съда срокове за представяне на доказателствата и за внасяне на разноски за събирането им текат от деня на заседанието и за страната, която не се е явила. (3) (Предишна ал. 2 - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Свидетелите и вещите лица, за възнаграждението на които не са внесени в дадения срок разноски, не се призовават, но страната може да ги доведе в съдебното заседание. Внасянето на разноските след дадения срок не е основание за отлагане на делото. Чл. 112. (1) Когато някои от доказателствата се намират вън от района на съда и не се налага да бъдат събрани непосредствено от него, той делегира местния районен съдия да ги събере. (2) Съдът съобщава на делегирания съдия срока, до който доказателствата трябва да бъдат събрани, и по възможност деня на следващото заседание по делото. (3) Делегираният съдия се произнася с определение по всички въпроси във връзка с изпълнение на делегацията. Чл. 113. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (1) При всяко положение на делото съдът може по искане на една от страните да задължи другата да се яви лично, за да отговори на конкретно поставени въпроси от съществено значение за решаване на делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които следва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на които страната не се е явила или е отказала да отговори. Чл. 115. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 64 от 1999 г.) Извън случаите по чл. 41, ал. 6, когато делото бъде отложено, съдът определя датата на следващото заседание, като явилите се по делото страни, свидетели и вещи лица се считат призовани. (2) Явилите се свидетели се разпитват в същото заседание, освен ако съдът намери за нужно всички свидетели да бъдат разпитани заедно. Повторно призоваване на разпитаните свидетели се допуска само в изключителни случаи. Чл. 116. (1) Ищецът може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно. Ищецът може също, без да изменя основанието, да увеличи, да намали или да измени своето искане. Той може до приключване на устните състезания да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Когато в отсъствието на ответника ищецът измени своя иск, той трябва да направи това с писмена молба, препис от която се връчва на ответника. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Чл. 117. (1) Изменяване на иска чрез заменяване на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото. (2) Съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него. (3) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) При условието на предходната алинея ищецът може да насочи иска си и срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Във всяко положение на делото в първата инстанция ищецът може да привлече наред с първоначалния и друг ответник и без тяхното съгласие. (5) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) В случаите по ал. 3 и 4 искът срещу новия ответник се смята предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба срещу него. Чл. 118. До приключване на устните състезания в първата инстанция както ищецът, тъй и ответникът могат да поискат съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Чл. 119. (1) Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използува събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има мъчно преодолима пречка. (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви наново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Чл. 120. Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава в лицето на правоприемника. Чл. 121. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. (2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 117, ал. 1. (3) Постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се касае за недвижим имот (чл. 114 ЗС) и за придобиване собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 ЗС), когато се касае за движими вещи. Чл. 122. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 123. Когато в съда има висящи няколко дела, в които участвуват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. Чл. 124. Преди да пристъпи към постановяване на решение, съдът отново поканва страните да се спогодят, ако естеството на спора допуска това. Чл. 125. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните. (2) Когато прокурорът участвува като страна в делото, съдът одобрява спогодбата след като вземе и неговото мнение. (3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. (4) Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част. Чл. 126. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, явилите се страни, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда. Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той трябва да бъде изготвен в 3-дневен срок от заседанието. Ако в този срок протоколът не може да бъде изготвен, председателят определя нов срок за изготвянето му, който се съобщава на страните. (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Протоколът се подписва от председателя и от секретаря. Поправки на протокола се допускат само въз основа на направени от участващи в процеса лица бележки по съдържанието на протокола в 7-дневен срок от изготвянето му. По тях се произнася председателят, след като призове страните и молителя и изслуша обясненията на секретаря. Глава дванадесета "А" (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО Чл. 126а. (1) При направено искане от ищеца по реда на тази глава се разглеждат следните дела: а) (нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите; б) (предишна б. "а" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договор за заем, включително заем за послужване, както и по искове, произтичащи от договор за стоков кредит; в) (предишна б. "б" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договор за наем на недвижими имоти или движими вещи, както и по искове за освобождаването или предаването на отдадени под наем и аренда имущества; г) (предишна б. "в" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договор за влог; д) (предишна б. "г" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договори за изработка и за извършване на определена работа с цена до 1 000 лв.; е) (предишна б. "д" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове за издръжка и за нейното увеличаване; ж) (предишна б. "е" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове за упражняване на родителски права при разногласия между родителите; з) (предишна б. "ж" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по владелчески искове и по искове за определяне на граници; и) (нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 74 и 75 от Семейния кодекс; к) (предишна б. "з" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 252, 254 и 255; л) (предишна б. "и" - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 19 от Закона за гражданската регистрация; м) (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., предишна б. "к", бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда; н) (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., предишна б. "л", бр. 105 от 2002 г.) за парични вземания по трудови правоотношения. о) (нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове за установяване на нарушение на регистрирана марка, географско означение, промишлен дизайн, авторско и сродно на него право; п) (нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) по искове по чл. 302 и 306 от Кодекса на търговското корабоплаване; р) (нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) по искове по чл. 263о и чл. 264к от Търговския закон. (2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) При обективно съединяване на исковете, освен тези по ал. 1, буква "м", и изменението на иска при условията на чл. 116 не се допуска бързо производство. (3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) По реда на тази глава се разглеждат и делата по чл. 87, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания. Чл. 126б. В деня на постъпването на исковата молба съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията за връчване на ответника, който е длъжен да отговори писмено и да посочи и представи всички доказателства в 7-дневен срок. Чл. 126в. (1) В 5-дневен срок след изтичането на срока за отговор в закрито заседание съдът се произнася по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото за след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилата на чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1. (2) Сроковете по ал. 1 се спазват и при отлагане на делото, както и във въззивната инстанция. Чл. 126г. Съдът обявява решението с мотивите в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Чл. 126д. Съдът може да постанови по искане на ответната страна разглеждане на делото по общия ред, ако установи фактическа или правна сложност на делото или ако събирането или проверката на допустимите по закона доказателства изискват продължително време. Определението, с което се преминава към общото производство, подлежи на обжалване. Чл. 126е. Доколкото няма особени правила за бързото производство, прилагат се правилата на общото исково производство. Чл. 126ж. (1) Когато едно лице е лишено по насилствен или скрит начин от владението си на недвижим имот, то може да подаде молба до районния съд за възстановяване на владението по административен ред. (2) Същото право има лицето и срещу ползвател, когото е допуснал в имота си и който отказва след покана да го напусне. (3) Молбата трябва да бъде подадена в месечен срок от отнемане на владението или от връчване на поканата. (4) Районният съд най-късно в 7-дневен срок от получаването на молбата проверява изложените в нея данни, като взема предвид и обясненията на извършителя, ако той е известен. След като се увери в истинността на твърденията на молителя, той издава заповед за възстановяване на владението, която подлежи на незабавно изпълнение от органите на полицията или от кмета. В същата заповед районният съд може да наложи на нарушителя глоба от 100 до 500 лв. (5) Заповедта за възстановяване на владението може да се издаде и когато нарушителят е неизвестен. Чл. 126з. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Заповедта или отказът да се издаде такава от районния съд може да се обжалва в 3-дневен срок от произнасянето пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Окръжният съд се произнася по жалбата при същите данни в 3-дневен срок от постъпването й в закрито заседание. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Определението на окръжния съд не подлежи на обжалване. Чл. 126и. Съдебни такси по това производство за възстановяване на владението не се плащат при подаване на молбата, а се определят в размер от 10 до 200 лв., ако проверката е била извършена, и се възлагат върху страната, против която е взето решението. Глава тринадесета ДОКАЗАТЕЛСТВА Раздел I Общи правила Чл. 127. (1) Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда, за които той е длъжен да съобщи на страните. (2) Направеното от страната или от нейния представител признание се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Чл. 128. (1) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. Оборване на такива предложения се допуска във всички случаи, освен когато законът забранява това. (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства. Чл. 129. (1) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (2) Когато за установяване на едно и също обстоятелство страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорното обстоятелство. Чл. 130. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице. Чл. 131. Ако събирането на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът може да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който делото да се гледа без него. Чл. 132. Действуващите в друга държава правни норми следва да бъдат доказани от страната, когато те не са известни на съда и същият няма възможност да ги издири. Раздел II Свидетели Чл. 133. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се касае: а) за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт; б) за опровергаване съдържанието на официален документ; в) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г.) за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 1 000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително; г) за погасяване на установени с писмен акт парични задължения; д) за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвувала, както и за тяхното изменяване или отменяване; е) за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ. (2) В случаите на букви "в", "г", "д" и "е" свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните. Чл. 134. (1) В случаите, в които законът иска писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. (2) Свидетелски показания се допускат също, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. Чл. 135. (1) Никой няма право да се отказва от свидетелствуване освен: а) роднините на страните по права линия, съпругът, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен; б) лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в буква "а", непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване, и в) лицата, които със своите отговори биха издали държавна тайна. (2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Свидетелите по делото не могат да бъдат повереници на страните по същото дело. Чл. 136. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите и осиновените, на тези, които се намират с противната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Чл. 137. При тежка болест, предстоящо пътуване, както и при особено обществено или служебно положение на свидетеля съдът може да постанови разпита на последния да стане от делегиран член на съда и преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда. За този разпит трябва да бъдат призовани страните. Чл. 138. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Преди разпита на свидетеля съдът снема неговата самоличност и му напомня за отговорността пред закона в случай на лъжесвидетелствуване. (2) Свидетелят дава обещание да каже истината. Чл. 139. Страната може да се откаже от разпита на свидетеля, на който тя се е позовала, но същият се разпитва, ако другата страна поиска това или ако съдът намери, че разпитването му е необходимо за осветляване обстоятелствата по делото. Чл. 140. (1) Всеки свидетел се разпитва отделно в присъствието на страните, които са се явили. Свидетели, които още не са дали показания, не могат да присъствуват при разпита на другите свидетели. (2) Свидетелят може да бъде разпитан повторно, в същото или в друго заседание, по негово искане, по молба на страната или по почин на съда. Чл. 141. При разногласие между показанията на свидетелите съдът може да постанови извършването на очна ставка. Такава може да се постанови и между свидетел и страните. Раздел III Писмени доказателства Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Силата на писмените доказателства се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Чл. 143. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Чл. 144. Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Чл. 145. (1) Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който той е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ, или най-после - от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа. (2) За установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото. Чл. 146. Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство и на лицето или организацията, които са водили книгите. Чл. 147. Документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. Ако съдът не може сам да провери верността на превода, той назначава вещо лице за проверка. Чл. 148. Официалните документи и удостоверения се представят от страните. Но съдът може сам да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. Чл. 149. Печатни материали се представят от страните, но когато съдът може сам да си ги достави без особена трудност, достатъчно е страната да посочи къде са те публикувани. Чл. 150. Документ, извършен от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните. Чл. 151. (1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели. Чл. 152. Всяка страна може да иска от другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора. Чл. 153. (1) Всяка страна може да иска с писмена молба от неучаствуващо в делото лице да представи намиращ се у него документ. (2) Препис от молбата се изпраща на третото лице, като му се определя срок за представяне на документа. (3) Третото лице, което неоснователно не представи искания документ, освен отговорността по чл. 73, отговаря и пред страната за причинените й вреди. Чл. 154. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на един документ най-късно в заседанието, в което той е представен. Ако страната не е присъствувала в това заседание, оспорването може да стане най-късно в следващото заседание. (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползува от него. (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Чл. 155. Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. Чл. 156. (1) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той изключва документа от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение. (2) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. Раздел IV Вещи лица Чл. 157. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Заключението се подписва от вещото лице и се представя по делото поне пет дни преди съдебното заседание. (2) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм., бр. 64 от 1999 г.) При сложност на предмета на изследването съдът може да назначи три вещи лица. Всяка от страните в тридневен срок от заседанието, в което е допусната тричленна експертиза, посочва по едно вещо лице, а третото се определя от съда. При несъгласие на страните със заключението на вещото лице или на тричленната експертиза съдът може да назначи нов състав от три вещи лица. (3) Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещите лица, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Чл. 157а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1976 г., отм., бр. 124 от 1997 г.) Чл. 157б. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) В определението, с което се назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице; името, образованието, специалността, местоработата и длъжността на вещото лице. Чл. 158. (1) Не могат да бъдат назначавани за вещи лица роднините на страните по права линия, съпрузите, роднините по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство от първа степен, както и лицата, заинтересовани от изхода на делото. (2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по предходната алинея. Чл. 159. Назначеното вещо лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или некомпетентност. То може да се откаже във всички случаи когато се допуска отказ от свидетелствуване. Чл. 160. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) След като снеме самоличността на вещите лица, съдът им напомня отговорността пред закона за даване неверни или заинтересовани заключения. (2) Вещите лица дават обещание, че ще дадат заключението си без всякакво пристрастие. Чл. 161. При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица. Раздел V Оглед и освидетелствуване Чл. 162. Съдът може по молба на страните или по своя преценка да назначи оглед на движими или недвижими вещи или освидетелствуване на лица, с участие или без участие на вещи лица. Чл. 163. Оглед и освидетелствуване се допускат не само за проверка на други доказателства, но и като самостоятелно доказателство. Те се извършват от целия състав на съда, от делегиран член на съда или от друг делегиран съд. Чл. 164. При освидетелствуване на лица съдът постъпва по начин, че да не бъде уязвено личното достойнство на освидетелствувания. С оглед на това съдията може да не присъствува лично при освидетелствуването, като възложи извършването му на подходящи вещи лица. Раздел VI Обезпечение на доказателства Чл. 165. Когато съществува опасност, че някое доказателство ще се изгуби или че неговото събиране ще се затрудни, страната може да иска да се събере това доказателство предварително. Чл. 166. (1) Молбата за обезпечение на доказателства се подава в съда, който разглежда делото, а ако делото не е още заведено - в районния съд по местожителството на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът. (2) Препис от молбата за обезпечение се връчва на другата страна. (3) Определението на съда, с което не се уважава молбата, подлежи на обжалване с частна жалба. Чл. 167. Съдът може да събере в същото производство доказателствата, посочени от другата страна, ако те са тясно свързани с тези на молителя. Чл. 168. Когато молителят не е в състояние да посочи името и адреса на другата страна, съдът й назначава представител. Чл. 169. Относно реда за събиране на доказателствата и тяхната сила се прилагат общите правила. Чл. 170. Разноските по събиране на доказателствата не се присъждат на страната в производството по обезпечението. Те се вземат предвид впоследствие при решаването на спора. Глава четиринадесета ДРУГАРСТВО В ДЕЛОТО Чл. 171. Иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са: а) общи техни права или задължения или б) права или задължения, които почиват на едно и също основание. Чл. 172. (1) Всеки от другарите действува самостоятелно. Неговите процесуални действия и бездействия нито ползуват, нито вредят останалите. (2) Когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършили тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари. Чл. 173. Ако фактическите твърдения на другарите относно общите факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото. Глава петнадесета ТРЕТИ ЛИЦА Чл. 174. Трето лице може да встъпи в делото до приключване на устните състезания, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Чл. 175. (1) Всяка страна може да привлече трето лице в делото, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Привличането може да се иска най-късно в първото по делото заседание с писмена молба, препис от която се връчва на третото лице. От третото лице зависи дали да встъпи или не в делото. (2) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане с висящото дело най-късно в първото заседание. Чл. 176. (1) По допускане на третото лице съдът се произнася с определение. Определението, с което не се допуска третото лице, подлежи на обжалване с частна жалба. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице е с неизвестно местожителство или живее в чужбина. Чл. 177. (1) Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора. (2) В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото. Чл. 178. Със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага. Чл. 179. (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и противната страна. (2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, и то не може да го оспорва под предлог, че страната е зле водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Чл. 180. Ответникът се освобождава от участие в делото, ако вложи търсената сума или вещ съобразно указанията на съда и привлече лицето, което също предявява самостоятелни права върху нея. В този случай делото продължава само между двамата кредитори. Ако привлеченото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, а вложената сума или вещ се предава на ищеца. Чл. 181. (1) Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни. (2) Предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на устните състезания в първата инстанция. Глава шестнадесета СПИРАНЕ, ВЪЗОБНОВЯВАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО Чл. 182. (1) Съдът спира производството: а) по общо съгласие на страните; б) в случай на смърт на някоя от страните; в) когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; г) когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск; д) когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; е) в изрично предвидените в закона случаи, и ж) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. (2) В случаите на буква "а", ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите на букви "б" и "в", ако е било свършено устното състезание, производството се спира след постановяване на решението по делото. (3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само един път в течение на производството в една инстанция. Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът, в случаите на смърт на ищеца и на букви "в" до "е" на предходния член, и сам взема нужните мерки. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) При смърт на ответника ищецът е длъжен в 6-месечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 50. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно. Чл. 184. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в 6-месечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. (2) В този случай решението по делото, ако е постановено такова, се обезсилва. (3) В случая намира приложение чл. 119, ал. 1, второ изречение. Чл. 185. Определението, с което се спира, прекратява или отказва възобновяването на производството, подлежи на обжалване с частна жалба. Глава седемнадесета РЕШАВАНЕ НА ДЕЛАТА Раздел I Постановяване на решението Чл. 186. Когато счете, че делото е напълно разяснено, съдът приключва устните състезания и пристъпва към постановяване на решение. Чл. 187. (1) Решението се постановява след тайно съвещание, по мнозинство на гласовете на съдиите, участвували в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Никой от съдиите не може да се въздържи от гласуване. (3) Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение. Чл. 188. (1) Съдът преценява всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. (2) Той основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право. Чл. 189. (1) Решението трябва да съдържа: а) датата и мястото на постановяването му; б) посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото, както и на страните; в) делото, по което се постановява решението; г) какво постановява съдът; д) в тежест на кого се възлагат разноските; е) подлежи ли то на обжалване, пред кой съд и в какъв срок; ж) (нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) трите имена на страните, както и местожителството, адреса, местоработата и единния граждански номер на страната, срещу която искът е уважен. (2) Към решението съдът излага и мотиви, въз основа на които то е постановено. (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това. Чл. 190. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдът обявява решението с мотивите най-късно в 30-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Чл. 191. (1) Съдът при постановяване на решението може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. (2) В изключителни случаи съдът може да реши това и след постановяване на решението. В този случай съдът призовава страните и се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. (3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Съдът може да отсрочи или разсрочи изпълнението на решението само един път. Той не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено разсрочване по закон. Чл. 192. (1) След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени. (2) Той, по свой почин или по молба на страните, може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически грешки след като призове страните. (3) Решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. (4) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) В срок от два месеца след влизането в сила на решението съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските. Това определение може да се обжалва с частна жалба. (5) (Нова - Изв, бр. 90 от 1961 г.) Съдът може да обезсили постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото. Чл. 193. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала, а за страната, която не е присъствувала при обявяване на решението, и в случаите по чл. 190 срокът тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено. (2) Съдът разглежда молбата с призоваване на страните и се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред. Чл. 194. (1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. (2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено. (3) Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува. Раздел II Постановяване на определения Чл. 195. (1) Съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество. (2) Определенията, които не турят край на делото, могат да бъдат изменявани или отменявани от същия съд вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или опущение. ДЯЛ ВТОРИ ВЪЗЗИВНО И КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ И ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ (Загл. изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Глава осемнадесета ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ (Загл. изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 196. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Решенията на районните съдилища подлежат на въззивно обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред съответния апелативен съд. (2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Чл. 197. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г.) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала. За страната, която не е присъствувала в заседанието, както и в случаите на чл. 190, срокът за обжалване тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено. Чл. 198. Жалбата трябва да съдържа: а) името и адреса на страната, която я подава; б) означение на обжалваното решение; в) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) указание в какво се състои порочността на решението; г) в какво се състои искането; д) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция; е) (предишна буква "д" - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) подпис на жалбоподателя. Чл. 199. (1) Към жалбата се прилагат: а) преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участвуват в делото като противна страна; б) пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, и в) държавната такса - ако се дължи такава. (2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Жалбоподателят е длъжен да представи новите писмени доказателства, на които основава жалбата. (3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм., бр. 64 от 1999 г.) Ако жалбата не отговаря на изискванията по предходните алинеи и на предишния член, а също и ако не е подписана, на страната се праща съобщение да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности. Чл. 200. (1) Жалбата се връща: а) когато е подадена след изтичане на срока за обжалване, и б) когато не се отстранят в срок нередовностите по предходния член. (2) В случая се прилагат съответно чл. 100, ал. 3-5. (3) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба. Чл. 201. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 7-дневен срок от получаването им може да направи писмени възражения и да посочи доказателства за тях, като представи писмените. (2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) След изтичането на срока по ал. 1 делото заедно с жалбата и възраженията се изпращат на по-горния съд. Чл. 202. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп., бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Ако на страните не е съобщено от първата инстанция за деня за разглеждане на делото пред втората инстанция, те се призовават от въззивния съд - по реда на чл. 41-52. Чл. 203. (1) При всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба. (2) Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен. Чл. 204. Всеки от другарите по делото може, не по-късно от първото заседание във втората инстанция, да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи от нея за противната страна. Чл. 205. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства. Въззивният съд се произнася в закрито заседание по допускане на посочените от страните нови доказателства. Разрешаването на този въпрос може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. Той може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. (2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 28 от 1983 г., отм., бр. 124 от 1997 г., нова, бр. 64 от 1999 г.) Ако делото е разгледано по реда на бързото производство, въззивният съд решава спора до един месец. Чл. 206. (1) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя. При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. Чл. 207. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 208. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.) (1) Въззивният съд в състав от трима съдии разглежда жалбата в открито заседание, събира доказателства, изслушва страните и оставя в сила или отменя изцяло или частично постановеното решение. Ако отмени решението, съдът решава делото по същество. (2) Положението на жалбоподателя не може да се влошава, когато решението е неправилно. Чл. 209. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Ако решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за прекратяване е неподсъдност или неподведомственост на спора, делото се препраща на компетентния съд или на друг орган. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. (2) Когато решението е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Нищожността на решението може да бъде предявена и чрез възражение или по исков ред. Чл. 210. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 211. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, прилагат се съответно правилата за производството пред първата инстанция. (Ал. 2 нова - Изв. 89 от 1953 г., зал., ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Чл. 212. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., отм., бр. 124 от 1997 г.) Глава деветнадесета ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА. ЖАЛБА ЗА БАВНОСТ (Загл. изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Чл. 213. Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: а) когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и б) в случаите, изрично посочени в закона. Чл. 214. (1) Частните жалби се подават в 7-дневен срок от съобщаване на определението. Но ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствувала, този срок тече от деня на заседанието. (2) По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 198-200. Към жалбата съдът прилага служебно препис от обжалваното определение. Чл. 215. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в 3-дневен срок от получаването му може да даде възражения по жалбата. (2) След изтичане на този срок жалбата, заедно с приложенията и възраженията, ако са подадени такива, се изпраща на по-горния съд. Чл. 216. Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако законът постановява друго. Но въззивният съд може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до разрешаването на частната жалба. Чл. 217. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако намери за нужно, може да разгледа жалбата в открито заседание. (2) Ако отмени обжалваното определение, въззивният съд сам разрешава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако е нужно това. (3) Постановеното определение по частната жалба е задължително за по-долния съд. (4) Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Чл. 217а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) (1) Във всяко положение на делото, включително и след приключване на пренията, всяка от страните може да подаде жалба за бавност, когато неговото разглеждане, постановяване на решение или изпращане на подадена срещу решението жалба се забавя необосновано. (2) Жалбата за бавност се подава направо до по-горния съд, без да се връчват преписи на противната страна и без заплащане на държавни такси. Подаването й не се ограничава с никакъв срок. (3) Председателят на съда, пред който е подадена жалбата, изисква делото и я разглежда незабавно в закрито заседание. Указанията му по действията, които трябва да извърши съдът, са задължителни. Определението не подлежи на обжалване и се изпраща незабавно заедно с делото на съда, срещу който е подадена жалбата. (4) При констатирана бавност председателят на по-горния съд може да направи предложение до дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет за осъществяване на дисциплинарна отговорност. Чл. 218. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Предходните разпоредби се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на председателя на съда или на съдията в първата инстанция. Глава деветнадесета "А" КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 218а. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 от 2002 г.) (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат: а) въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв.; искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и искове по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд; б) решенията на апелативните съдилища, освен въззивните им решения по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 хил. лв. и по чл. 17, ал. 2 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове; в) определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. (2) Не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията на въззивните съдилища по трудови спорове с изключение на: а) решенията по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от Кодекса на труда; б) решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска над размера по ал. 1, буква "а". Чл. 218б. (1) Касационната жалба се подава: а) когато решението е нищожно; б) когато решението е недопустимо; в) (изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) когато решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. (2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Касационната жалба по осъдителни решения не спира изпълнението им. (3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на решението. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя: а) по решения за парични вземания - присъдената сума; б) по решения относно вещни права върху движими вещи - цената на иска; в) (изм. - ДВ, бр. 36 от 2000 г.) по решения относно вещни права върху недвижими имоти - 1/4 от стойността, върху която е определена цената на иска. (4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда. (5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в 15-дневен срок след като касационната жалба е оставена без уважение носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението. (6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание по искането за спиране на изпълнението и по размера на обезпечението. Чл. 218в. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението в 30-дневен срок, при условията на чл. 197. (2) Жалбата трябва да отговаря на изискванията на чл. 198, букви "а", "б", "в", "г" и "е" и на чл. 199 и да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Ако жалбата не отговаря на изискванията, се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок. (3) Жалбата се връща: а) когато е подадена след срока на обжалване; б) когато не са отстранени в срок нередовностите по предходната алинея. (4) В случая се прилагат съответно чл. 100, ал. 3, 4 и 5. (5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Разпореждането за връщане на касационната жалба подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд, а когато определението или разпореждането е на председателя или на съдия от Върховния касационен съд - пред петчленен състав. Чл. 218г. След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването й може да даде писмен отговор, след което делото заедно с жалбата и отговора се изпраща на Върховния касационен съд. Чл. 218д. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонение от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение. Чл. 218е. (1) Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито съдебно заседание, в което страните могат да дадат обяснения до приключване на заседанието по делото. (2) Участието на прокурора е задължително, когато това е предвидено в закон. Чл. 218ж. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Върховният касационен съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Той оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение, като при отмяна поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в който случай намират приложение чл. 206 и чл. 208, ал. 2. (2) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, се прилагат привилата на чл. 209. Чл. 218з. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението. Указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. (2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., отм., бр. 105 от 2002 г.) (3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При новото разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Чл. 218и. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) (1) Жалбата срещу повторно постановеното решение се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който решава спора по същество. (2) При разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити обстоятелства след повторното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане. Чл. 218к. В производството по частните жалби срещу определенията на въззивния съд се прилагат правилата на глава деветнадесета. Глава двадесета ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) В сила влизат решенията: а) които не подлежат на обжалване; б) (изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена. В последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото; в) по които подадената касационна жалба не е уважена. Чл. 220. (1) Влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Републиката. (2) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително и по брачни искове, действува по отношение на всички. (3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес. Чл. 221. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. (2) Решението влиза в сила и по отношение разрешените с него искания и възражения за подобрения и прихващания. Чл. 222. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Чл. 223. Когато делото е започнало по иск на прокурора, влязлото в сила решение е задължително и за страната, в интерес на която прокурорът е предявил иска. Чл. 224. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. (2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Глава двадесет и първа ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ (Загл. изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (Раздел "1. Преглед по реда на надзора", чл. 225-230, отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 225. (Изм. и доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 31 от 1990 г., отм., бр. 124 от 1997 г.) Чл. 226. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 31 от 1990 г., отм., бр. 124 от 1997 г.) Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 31 от 1990 г., отм., бр. 124 от 1997 г.) Чл. 228. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., отм., бр. 124 от 1997 г.) Чл. 229. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г., отм., бр. 124 от 1997 г.) Чл. 230. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1987 г., отм., бр. 124 от 1997 г.) (Заглавието на раздел "2. Отмяна на влязло в сила решение" зал. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 231. (1) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение: а) когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; б) когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото; в) когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено; г) когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи; д) (нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г., отм., бр. 105 от 2002 г.) е) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., предишна буква "д", бр. 64 от 1999 г.) когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; ж) (предишна буква "е" - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) когато страната е била призована по реда на чл. 16, ал. 5, макар да е имала установено местожителство; з) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., предишна буква "ж", бр. 64 от 1999 г.) когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. (2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1987 г.) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ. Чл. 232. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп., бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви "е" и "ж" - от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. (2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 198, букви "а", "б", "в", "г" и "е" и на чл. 199 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, се изпраща съобщение за отстраняването им в 7-дневен срок. (3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 218в, алинеи 3, 4 и 5. (4) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., предишна ал. 2, ДВ, бр. 124 от 1997 г., предишна ал. 3, бр. 64 от 1999 г.) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на противната страна. Тя може да даде отговор в 7-дневен срок от получаване на преписа. Чл. 233. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (2) Отмяна на решението в срока по чл. 232 може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото (чл. 172, ал. 2). Чл. 234. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание. (2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии, а когато се иска отмяна на решение или на определение на Върховния касационен съд - в състав от петима съдии. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., предишна ал. 2, бр. 124 от 1997 г.) Ако намери молбата за основателна, Върховният касационен съд отменява решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото. (4) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., предишна ал. 3, ДВ, бр. 124 от 1997 г.) В случая на чл. 231, буква "г" Върховният касационен съд отменя неправилните решения. (Ал. 5 нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г., отм., бр. 105 от 2002 г.) Чл. 235. При по-нататъшното разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила. Чл. 236. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. Но съдът, по искане на страната, може да спре изпълнението при условията на чл. 218б, ал. 2-5. (2) Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 241, ал. 3, второ изречение. ДЯЛ ТРЕТИ ПРОИЗВОДСТВО ПО ИЗДАВАНЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ Глава двадесет и втора ПОДЛЕЖАЩИ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ АКТОВЕ Чл. 237. Подлежат на принудително изпълнение: а) (доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 60 от 1988 г., бр. 93 от 1993 г., доп., бр. 64 от 1999 г.) влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, съдебно-спогодителните протоколи и решенията, по които е допуснато предварително изпълнение, а така също и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела; б) решенията на чуждестранните съдилища, на които е допуснато изпълнение от български съд; в) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 70 от 1998 г., бр. 105 от 2002 г.) документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките, Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси, държавните учреждения и общините, ако задължението не е изпълнено; г) постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища; д) (доп. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., изм., бр. 124 от 1997 г.) записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях; е) нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване владението на определени вещи; ж) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи, и з) (нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) извлеченията от регистъра на особените залози за вписани договори за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената и договори за лизинг относно връщането на продадените или отдадените на лизинг вещи; и) (предишна буква "ж" - ДВ, бр. 124 от 1997 г., предишна буква "з", бр. 105 от 2002 г.) други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист; к) (нова - ДВ, бр. 103 от 1999 г., предишна буква "и", изм., бр. 105 от 2002 г.) влезлите в сила актове за установяване на частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този кодекс. Чл. 238. (1) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка или възнаграждение за работа. (2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и: а) когато присъжда вземане, основано на официален документ; б) когато присъжда вземане, което е признато от ответника, и в) когато от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди на ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно или би се значително затруднило. (3) В случаите на предходната алинея съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение. Чл. 239. (1) Предварително изпълнение не се допуска, даже и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Това не важи за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа. (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Срещу държавните учреждения и общините, както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети, не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Чл. 240. Постановлението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба. Чл. 241. (1) Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може освен в случаите на чл. 238, ал. 1, да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено. (3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. Глава двадесет и трета ИЗДАВАНЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ Чл. 242. (1) Изпълнителният лист се издава по писмена молба на молителя въз основа на някой от посочените в чл. 237 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника. (2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 60 от 1988 г., бр. 93 от 1993 г.) Молбата се подава: в случаите на чл. 237, букви "а" и "б" - до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, а относно решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела - до Софийския градски съд; в случаите на букви "в" и "г" - до районния съд, в района на който е издаден документът или постановлението; в случаите на букви "д" до "ж" - до районния съд по местожителството на длъжника или местоизпълнението. (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато се иска принудително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, молбата се подава до съда, постановил въззивното решение. (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Молбата се разглежда в закрито заседание в 7-дневен срок от постъпването й. В случаите на букви "а" и "б" на чл. 237 изпълнителният лист се издава по разпореждане на съдия от съответния съд. (5) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., предишна ал. 4, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист. Чл. 243. (1) По тази молба съдът проверява дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. Когато според представения акт изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друг факт, изпълнението на задължението или настъпването на факта трябва да бъдат установени или с официален, или с изходящ от длъжника документ. (2) За издаване на листа съдът прави надлежна бележка върху акта. Чл. 244. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 105 от 2002 г.) Определението, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва в 7-дневен срок. Срокът тече за молителя от датата на връчване на съобщението за постановеното определение или разпореждане, а за длъжника - от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение. (2) Жалбата може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 237. (3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Обжалването на определението, с което молбата се уважава, не спира изпълнението. (4) Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217. Чл. 245. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г., нов, бр. 105 от 2002 г.) В производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно членове 192-194. Чл. 246. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд. Чл. 247. Когато трябва да се предадат няколко отделни имоти или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист. Чл. 248. (1) Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. (2) Молбата се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника. (3) Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал. 1, още и възражения за погасяване на дълга. (4) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Постановеното определение подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на такива основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата. (5) Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника. Чл. 249. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Глава двадесет и четвърта ОСПОРВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ЛИСТ Чл. 250. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 105 от 2002 г.) Когато изпълнителният лист е издаден въз основа на някой от актовете, посочени в чл. 237, букви "в", "г", "д", "е", "ж" и "з", или въз основа на някой друг предвиден в закона несъдебен акт, длъжникът може в седемдневен срок от получаване на призовката за доброволно изпълнение да предяви възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи, или в същия срок да представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД. (2) В такъв случай съдът спира изпълнението. (3) Определението на съда по молбата за спиране на изпълнението може да се обжалва в 7-дневен срок от деня на съобщението му. Чл. 251. (1) При няколко задължени лица обезпечението по предходния член служи само за лицето или за лицата, за които е представено. (2) Когато възражението се отнася само за част от присъдената сума, както и когато представеното обезпечение не е равно на цялата тая сума, съдът спира изпълнението само за съответната част от сумата. Чл. 252. Когато съдът спре изпълнението, кредиторът трябва да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от деня, в който определението за спиране на изпълнението е влязло в сила. В противен случай издаденият изпълнителен лист се обезсилва. Чл. 253. Ако кредиторът е предявил иск по предходния член, висящото производство по обжалване на решението за издаване на изпълнителен лист се прекратява служебно. Чл. 254. Ако длъжникът не направи възражения в 7-дневен срок по чл. 250 или искането му за спиране не бъде уважено, той може да предяви възраженията си по исков ред. Чл. 255. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението и когато то е основано на други, извън посочените в чл. 250, актове. Когато актът, по който е издаден изпълнителният лист, е някой от предвидените в чл. 237, букви "а" и "б", възраженията на длъжника могат да се основават само на факти, настъпили след издаването на тези актове. ЧАСТ ТРЕТА ОСОБЕНИ ИСКОВИ ПРОИЗВОДСТВА Глава двадесет и пета ПРОИЗВОДСТВА ПО БРАЧНИ ДЕЛА (Заглавието на раздел "1. Помирително производство" зал. - Изв., бр. 90 от 1955 г.) Чл. 256. (Доп. - Изв., бр. 89 от 1953 г., зал., бр. 90 от 1955 г.) Чл. 257. (Зал. - Изв., бр. 90 от 1955 г.) Чл. 258. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) По реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване съществуването или несъществуването на брак между страните (брачни искове). (2) Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях. (Заглавието на раздел "2. Брачни искове" зал. - Изв., бр. 90 от 1955 г.) Чл. 259. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г., ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Производството по иск за развод започва с помирително заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. Неявяването на ответника не е пречка за разглеждане на молбата, но съдът може да разпореди да се яви лично. (2) Помирителното заседание се провежда при закрити врати. Съдът задължително изслушва становищата на страните, изисква обяснения за причините, поради които е направено искането за развод, и им изяснява неблагоприятните последици от развода за тях, за децата и за обществото, като ги поканва да се помирят. (3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Ново помирително заседание се насрочва, когато: а) съдът е разпоредил ответникът да се яви лично; б) съпрузите или единият от тях желаят да продължат усилията си за помирение и заздравяване на брака; в) съдът прецени, че може да се постигне помирение. (4) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (5) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (6) Мерки за помирение не се предприемат, когато поради запрещение, отсъствие или друга мъчно преодолима причина не може да се очаква помирение между страните. (7) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 259а. (Нов - ДВ, бр. 23 от 1968 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) При искане за развод по взаимно съгласие председателят на съда призовава съпрузите на помирително заседание, на което те трябва да се явят лично. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 64 от 1999 г.) Ако съпрузите поддържат молбата си, председателят на съда съставя за това протокол и внася молбата за разглеждане в съдебно заседание. (3) В случай че някой от съпрузите не се яви без уважителни причини на помирителното или съдебното заседание, делото се прекратява. Чл. 259б. (Нов - ДВ, бр. 23 от 1968 г., доп., бр. 28 от 1983 г., изм., бр. 41 от 1985 г.) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение. Чл. 259в. (Нов - ДВ, бр. 23 от 1968 г.) Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване. Чл. 260. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., ДВ, бр. 23 от 1968 г., бр. 41 от 1985 г.) (1) При развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили до приключване на устните състезания и станали известни на съпруга, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод. (2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползуването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име. (3) Разпоредбите на предходните алинеи се отнасят и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви. (4) Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен. Чл. 261. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) По молба на страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката и жилището на съпрузите и ползуването от придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. (2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Това определение подлежи на обжалване по общия ред. (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Съпругът не може да предяви иск за развод без съгласието на съпругата си, ако тя е бременна, и до навършване на дванадесетмесечна възраст на детето. (4) (Нова - Изв., бр. 89 от 1953 г., изм., ДВ, бр. 28 от 1983 г., предишна ал. 3, бр. 41 от 1985 г.) Производството по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на дванадесетмесечна възраст на детето. Чл. 262. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., ДВ, бр. 23 от 1968 г., зал., бр. 41 от 1985 г.) Чл. 263. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Чл. 264. (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 23 от 1968 г., отм., бр. 28 от 1983 г.) Чл. 265. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Решението за развод влиза в сила, макар и да е обжалвано само в частта му относно вината. Чл. 266. В решението, с което се допуска разводът, съдът, по искане на страните, разрешава и въпроса за името, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. Чл. 267. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Когато съпругът-ищец умре и искът за развод се основава на вината на преживелия съпруг, съдът дава двуседмичен срок на наследниците да заявят дали желаят да продължат делото; същото важи и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен. Ако в дадения им срок никой от наследниците не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Същото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако последният - при иск за унищожаване на брака - е бил добросъвестен. Чл. 268. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., ДВ, бр. 23 от 1968 г., бр. 41 от 1985 г.) При смърт на ответника продължаването на делото от неговите наследници е възможно само ако предявеният иск е във връзка с чл. 13 и 131, ал. 2 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака. Чл. 269. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.) Чл. 270. (1) Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестен съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по чл. 64. По този ред се определят разноските и при обжалване на решението. Глава двадесет и шеста ПРОИЗВОДСТВО ПО ДЕЛА ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ Чл. 271. (1) По реда на тази глава се разглеждат исковете за установяване или за оспорване на произход, както и исковете за отменяване на осиновяване. (2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г.) По тези искове се прилагат съответно чл. 258, ал. 2, и 267 относно продължаване на иска от наследниците на осиновителя за установяване неговата основателност. Чл. 272. С иска за установяване на бащинство или майчинство може да се съединява и иск за издръжка на детето, но привременна издръжка по тия дела не може да се присъжда. Чл. 273. С иска за отменяване на осиновяването може да се съедини иск за обезщетение на осиновения, който е допринесъл за увеличаване имотното състояние на осиновителя. Този иск може да бъде предявен и като насрещен. Чл. 274. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г.) По дела за оспорване бащинство производството се прекратява при смърт на детето. (Ал. 2 зал. - Изв. бр. 50 от 1961 г.) Глава двадесет и седма ПОСТАВЯНЕ ПОД ЗАПРЕЩЕНИЕ Чл. 275. (1) Поставяне едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това. (2) По тези производства участието на прокурора е задължително. (3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако стане нужда, се довежда принудително. Когато лицето е в болнично заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебно заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние. (4) Ако след разпита съдът намери за нужно, назначава му временен попечител, който да се грижи за личните му и имуществени интереси. Чл. 276. (1) Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Ако това се окаже недостатъчно, съдът пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ако лицето е в болнично заведение, съдът изисква от управата сведения за неговото състояние. (3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под пълно запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество, за да се учреди настойничество или попечителство. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ищецът няма право на разноски в производството за поставяне под запрещение. Ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените разноски. Чл. 277. (1) Производството по отменяването на запрещението е същото, както онова по допускането му. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничеството или от настойника. Глава двадесет и осма СЪДЕБНА ДЕЛБА Чл. 278. (1) Сънаследник, който иска делба, подава до районния съд писмена молба, към която прилага: а) удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници; б) удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти, и в) преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници. (2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти. Чл. 279. В първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участвува в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. Чл. 280. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Чл. 281. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) В производството за делба се разглеждат оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. Чл. 282. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) В решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса, кой от съделителите ги държи. (2) В същото решение или по-късно, ако всички наследници не използуват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползуват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползуването. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Определението по предходната алинея може да бъде изменено от същия съд. То може да се обжалва и с частна жалба. Чл. 283. Когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица, от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол. Чл. 284. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Чл. 285. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Чл. 286. В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду им, като посочат и доказателствата си. (Ал. 2 отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Чл. 287. Съдът съставя разделителния протокол въз основа заключението на вещо лице при спазване правилата на Закона за наследството. (Ал. 2 нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., отм., бр. 124 от 1997 г.) Чл. 288. (1) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан. (2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп., ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм., бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г.) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. (3) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм., бр. 64 от 1999 г.) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена. (4) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) За вземанията по ал. 2 заинтересуваните могат да впишат законна ипотека. (5) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Искането по ал. 2 може да се направи най-късно в първото заседание, след като влезе в сила решението за допускане на делбата по чл. 282, ал. 1. Имотът се оценява по действителната му стойност. (6) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.) Когато уравнението е парично, сумата по ал. 2 заедно със законната лихва следва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. (7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., зал., предишна ал. 8, изм., бр. 31 от 1990 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г.) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 2 и 3, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 6 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 3, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им. (8) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., предишна ал. 9, бр. 31 от 1990 г., изм., бр. 44 от 1996 г., в сила от 1 юни 1996 г., отм., бр. 124 от 1997 г.) (9) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., предишна ал. 10, бр. 31 от 1990 г., отм., бр. 124 от 1997 г.) Чл. 289. След като състави проекта за разделителния протокол, съдът призовава страните, за да им го предяви и изслуша възраженията им по него. След това той съставя и обявява окончателния разделителен протокол. Чл. 290. Решенията по чл. 286, 288 и 289 подлежат на обжалване с обща жалба в срока за обжалване на най-късното решение. Чл. 291. След като решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребие. Чл. 292. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребие, когато съставянето на дялове и тегленето на жребие се оказва невъзможно или много неудобно. Чл. 293. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) (1) Когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл. 389г, ал. 2. (2) Ако няколко съделители желаят да изкупят имота при условията на предходната алинея, се извършва нова продан само между тях при първоначална цена - предложената най-висока при първата продан. Тя продължава седем дни и се извършва по общите правила. (3) Ако при тази продан никой от съделителите не изкупи имота, той се възлага на наддавача - трето лице на делбата, предложило най-високата цена при първата продан. Чл. 293а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 64. Глава двадесет и девета ЗАЩИТА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНО ВЛАДЕНИЕ Чл. 294. (1) Исковете за защита и за възстановяване на нарушено владение (чл. 75 и 76 ЗС) са подсъдни на районния съд. (2) По тия дела съдът проверява само факта на владението и на нарушението. Чл. 295. Лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността. Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.) Когато владението или държанието е било отнето чрез насилие или по скрит начин (чл. 76 ЗС), съдът може да наложи на нарушителя и глоба до 100 лв. Решението относно предаването на имота подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно. Глава тридесета ПРОИЗВОДСТВО ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛЕН ДОГОВОР Чл. 297. (1) При иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, включително и чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата. (2) Ако в срока ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд, по искане на ответника, обезсилва решението. Чл. 298. (1) Когато се касае за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. (2) С решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота за тия разноски. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и данъците и други публични задължения на праводателя му към държавата и към общината по местожителството на праводателя. Глава тридесет и първа ПРОИЗВОДСТВО ПО ФИНАНСОВИ НАЧЕТИ Чл. 299. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г., ДВ, бр. 12 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 92 от 2000 г.) Актовете за начет, съставени по Закона за държавния вътрешен финансов контрол в случаите, когато няма извършено престъпление, се изпращат от ревизионната служба, извършила ревизията, на съответния съд по местонахождението на ощетените лица, подлежащи на държавен вътрешен финансов контрол. (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., отм., бр. 64 от 1999 г.) (3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Актът за начет и писмото, с което той се изпраща в съда, имат действие на искова молба. (4) (Нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Писмото трябва да съдържа: а) съда, до който се изпраща; б) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) името и адреса на ищеца - ощетеното юридическо лице; в) името и адреса на ответника; г) размера на задължението; д) доказателствата. (5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Към акта за начет и писмото се представят преписи от тях за ответната страна. (6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При неизпълнение на изискванията на ал. 4 и 5 съдът прилага чл. 100. Чл. 300. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Съдът изпраща препис от акта за начет и писмото заедно с приложенията на ответника и му дава двуседмичен срок за възражения и за посочване на доказателства, като го уведомява за последиците по ал. 6. (2) По допускането на доказателствата съдът се произнася в закрито заседание. (3) (Зал., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 64 от 1999 г.) Делото се насрочва за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните, свидетелите и вещите лица. (4) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.) По делото се призовава като ищец ощетеното юридическо лице. (5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) По делото се призовава като страна и Министерството на финансите. (6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Ако в срока по ал. 1 не са постъпили възражения, съдът издава изпълнителен лист. Ответникът може да оспорва изпълнението по реда на чл. 250 и 254. Чл. 301. (1) (Зал., предишна ал. 2 - Изв., бр. 90 от 1958 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното. (2) (Предишна ал. 3 - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Постановеното по делото решение подлежи на обжалване по общия ред. (Ал. 3 нова - Изв., бр. 90 от 1958 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 302. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., бр. 105 от 2002 г.) По искане на органите на вътрешно-ведомствения финансов контрол съдията по вписванията налага възбрана, а съдия-изпълнителят - запор за обезпечение сумата на начета. Такова обезпечение може да се иска и преди постъпване на акта за начет в съда. (2) Производството по тия дела, както и изпълнението на решенията по тях е безплатно. Страните внасят само разноски за възнаграждение на свидетелите и на вещите лица. (3) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Върху присъдената сума съдът присъжда и съответни лихви. (4) По влезлите в сила решения за начет съдът издава служебно изпълнителен лист. Глава тридесет и втора ПРИЗНАВАНЕ И ДОПУСКАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ СЪДИЛИЩА Чл. 303. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Решенията на чуждестранни съдилища се признават и изпълняват в Републиката, когато между българската и съответната чужда държава има договор за това, и на основата на взаимност. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Когато в самите договори не са определени и правилата за признаване и за изпълнение на решенията, прилагат се правилата на тази глава. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Решение по брачен иск на чуждестранен съд, отнасящо се до български граждани, се признава и без наличието на условията по ал. 1, ако по време на предявяване на иска ответникът е имал местожителство в страната, където е постановено решението. Чл. 304. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Молбата за признаване или за допускане изпълнението на решение по чл. 303 се подава до Софийския градски съд. Чл. 305. (1) Към молбата трябва да бъдат приложени: а) препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Тези документи трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Републиката; б) необходимите приложения по чл. 99. (2) Съдебната такса се определя по правилата на чл. 55. Чл. 306. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдът при разглеждане на делото не влиза в обсъждане на съществото на спора, който е разрешен от чуждестранния съд, но само проверява дали представеното решение не съдържа постановления, противни на законите на Република България или на добрите нрави. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Длъжникът може да противопостави липсата на условия за допускане на изпълнението и да направи възражение за погасяване на вземането след постановяване на решението. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Решението на съда, с което се уважава или отхвърля молбата, подлежи на обжалване по общия ред. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) След влизане в сила на решението длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви по ал. 2. Чл. 307. Решението на чуждестранния съд не се признава в Републиката и не се привежда в изпълнение: а) ако с него се разрешава иск за право на собственост или за друго вещно право върху недвижим имот в Републиката; б) ако според разпоредбите на българския закон спорът не е могъл да бъде подсъден на съд в държавата, в която е издадено решението, или е могъл да бъде подсъден на такъв съд само въз основа на чл. 88; в) ако ответникът, български гражданин, не е взел участие в делото и не са представени доказателства, че е била връчена поне една призовка за явяването му по делото; г) ако между същите страни, за същото искане и на същото основание има решение, влязло в сила, постановено от български съд, или ако между същите страни, за същото искане и на същото основание има висящо производство пред български съд, заведено преди да е влязло в сила решението на чуждестранния съд, и д) ако решението е нищожно според законите на страната, в която то е постановено. ЧАСТ ЧЕТВЪРТА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО Глава тридесет и трета ДОПУСКАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕТО Чл. 308. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Във всяко положение на делото, до влизане на решението в сила, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. (2) Обезпечение се допуска по всички видове искове. Чл. 309. Обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от районния съдия по местожителството на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. В този случай съдията определя срок за предявяване на иска. Ако искът не бъде предявен в определения срок, районният съдия отменява обезпечението. Чл. 310. (1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то: а) ако искът е подкрепен с писмени доказателства или б) ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. (2) Съдът може да иска от ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая на буква "а". (3) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Държавните учреждения и общините, както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети се освобождават от представяне на гаранция. (4) Обезпечение на иска се допуска и когато делото бъде спряно. Чл. 311. По искове за издръжка се допуска обезпечение и без да се спазват изискванията на предходния член. В този случай съдът може и служебно да вземе мерки за обезпечение на иска. Чл. 312. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Обезпечение на иск за парични вземания по реда на чл. 316, букви "а" и "б", не се допуска срещу държавните учреждения и общините, както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети. Чл. 313. Съдът може да допусне обезпечение на иска за пълния му размер или само за онези части, които той признава за достатъчно подкрепени с доказателства. Чл. 314. (1) В молбата за обезпечение трябва да се посочи обезпечителната мярка и цената на иска. На противната страна не се връчва препис от молбата. (2) Молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й. Чл. 315. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., бр. 105 от 2002 г.) Определението на съда по обезпечение на иска може да бъде обжалвано с частна жалба в срок, който за молителя тече от съобщаването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение от съдия-изпълнителя, от съдията по вписванията или от съда в случаите на чл. 316, буква "в". (2) Определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба. Глава тридесет и четвърта ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ Чл. 316. (1) Обезпечението се извършва: а) с налагане на възбрана върху недвижим имот; б) със запор на движими вещи и вземания на длъжника, и в) чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително и чрез спиране на изпълнението. (2) Съдът може да допусне няколко вида обезпечения на обща сума до размер на иска. (3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Запор и възбрана за парични вземания не могат да се налагат върху имуществата, посочени в чл. 339 (освен в случаите на чл. 340), както и върху възнагражденията срещу труд над размерите, посочени в чл. 341. Чл. 317. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдът може по искане на една от страните, след като уведоми другата страна и вземе предвид възраженията й, направени в тридневен срок от съобщението, да допусне заменяването на един вид обезпечение с друг. (2) При обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. Това не се отнася до обезпечение на искове за собственост. (3) В тези случаи запорът и възбраната се отменят. Чл. 318. Ако искът се основава на договор, в който е посочен имотът, който ще служи за обезпечение, обезпечението се налага само върху този имот, освен ако той не е налице или ако междувременно е обременен с други тежести, които правят обезпечението недостатъчно. Чл. 319. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., доп., бр. 105 от 2002 г.) Налагането на запор се извършва незабавно от съдия-изпълнителя по молба на ищеца въз основа на заповедта на съда, съгласно чл. 343, ал. 1, 344, ал. 1 и 2, 390 и 398, като на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. При запор на движима вещ съдия-изпълнителят извършва опис, оценка и предаване вещта за пазене съгласно чл. 360-366. (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Налагането на възбрана става чрез вписване на заповедта на съда от съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване съдията по вписванията прави съобщение на ответника. Чл. 320. Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието, предвидено в чл. 345-347, 354, ал. 1, 391, 392 и 395-397. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. За случая се прилагат чл. 332, ал. 2, и 336. Чл. 321. (1) Отменяване на обезпечението се постановява по молба на заинтересуваната страна, препис от която се връчва на лицето, чието искане е обезпечено. Това лице може да подаде възражения в 3-дневен срок от получаване на преписа. (2) Съдът в закрито заседание отменява обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която обезпечението е било допуснато, или че са налице условията на чл. 317, ал. 2. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба. (3) Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменяването на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда. Чл. 322. (1) Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. (2) В тези случаи, за да бъде освободена представената гаранция, заинтересуваният трябва да подаде молба с препис за ответната страна. В 7-дневен срок от връчване на молбата ответникът може да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и в месечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се освобождава. ЧАСТ ПЕТА ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО ДЯЛ ПЪРВИ ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Глава тридесет и пета ЗАПОЧВАНЕ, СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО Чл. 323. (1) (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Съдия-изпълнителят пристъпва към изпълнение по молба на заинтересуваната страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. (2) (Нова - ДВ, бр. 1 от 1963 г., отм., бр. 38 от 1989 г.) (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 1 от 1963 г.) В молбата си взискателят е длъжен да укаже начина на изпълнението. Той може едновременно да посочи няколко начина. Същият може в течение на производството да посочва и други имоти на длъжника за удовлетворение на своето вземане. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 1 от 1963 г.) Към тази молба намират съответно приложение разпоредбите на чл. 100. Чл. 324. (1) Молбите за изпълнение се подават на съдия-изпълнителя, в чийто район се намират: а) движимите или недвижими вещи, върху които е насочено изпълнението; б) местожителството на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него; в) местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се касае за изпълнение на такива задължения; г) (нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г.) местожителството на взискателя или длъжника, по избор на взискателя, когато се касае за присъдена издръжка. (2) Взискателят може да поиска от съдия-изпълнителя по своето местожителство налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, макар и съобразно горните правила изпълнителните действия да подлежат на извършване от друг съдия-изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдия-изпълнителят препраща изпълнителното дело на надлежния съдия-изпълнител. (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с местожителство в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща. Чл. 325. (1) Когато пристъпва към изпълнение, съдия-изпълнителят е длъжен да изпрати на длъжника призовка, с която му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. (2) Призовката трябва да съдържа означение на изпълнителния лист, името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. (3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Ако длъжникът промени постоянно или временно адреса, на който е получил призовката за доброволно изпълнение, без да уведоми за това съдия-изпълнителя, прилагат се чл. 51, ал. 2 и 4. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Ако длъжникът умре, след като е получил призовката за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдия-изпълнителят, преди да продължи действията си, трябва да изпрати на наследниците нова призовка за доброволно изпълнение. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Когато съдия-изпълнителят преминава от един начин на изпълнение към друг, той праща на длъжника съобщение за това. Чл. 325а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдия-изпълнителят се произнася по молбата за изпълнение в 7-дневен срок. Изпълнителните действия се насрочват за ден в рамките на един месец от постъпването на искането. Всички други действия, които не следва да бъдат извършени незабавно или за извършването на които не е определен друг срок, се извършват в 3-дневен срок. Чл. 326. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства. (2) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отрекли от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдия-изпълнителят определя срока по чл. 51 ЗН, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано. (3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тая вещ. Чл. 327. Ако местожителството на длъжника е неизвестно, районният съд по местоизпълнението, по искане на съдия-изпълнителя, след като се удостовери и служебно за това, назначава представител на длъжника. Чл. 328. (1) Съдия-изпълнителят, ако това е необходимо за изпълнението, може да нарежда да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения. (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) При нужда съдия-изпълнителят може да иска съдействие от органите на националната полиция или от кмета на общината, района или кметството. Чл. 329. Изпълнителното производство се спира: а) по нареждане на съда; б) по искане на взискателя; в) в случаите на чл. 182, букви "б" и "в", с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление, и г) в други случаи, предвидени в закона. Чл. 330. (1) Изпълнителното производство се прекратява: а) когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, че сумата по изпълнителния лист е платена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя. Ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него; в противен случай тя се приема за истинска; б) когато взискателят е поискал това писмено; в) когато изпълнителният лист бъде обезсилен; г) когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или се признае същият акт за подправен; д) (изм. - ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 124 от 1997 г.) когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си, и е) когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 254, 255 и 336. (2) Във всички тези случаи съдия-изпълнителят вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила. (3) Прекратяването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдия-изпълнителя. Чл. 331. Съдия-изпълнителят за всяко предприето и извършено от него действие е длъжен да съставя протокол, в който посочва и деня, и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението. Чл. 331а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1963 г., отм., бр. 105 от 2002 г.) Глава тридесет и шеста ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО Раздел I Обжалване действията на съдия-изпълнителя Чл. 332. (1) Страните по изпълнението могат да подават жалби срещу неправилните действия на съдия-изпълнителя и срещу отказа на същия да извърши искано изпълнително действие. (2) (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Трети лица могат да обжалват действията на съдия-изпълнителя само когато той е насочил изпълнението върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се касае за движима вещ, се намират във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. (3) Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от това трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, то може да предяви владелчески иск. Чл. 333. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Жалбите се подават чрез съдия-изпълнителя до окръжния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствувала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието. (2) Препис от жалбата се връчва на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и взискателя, по молба на когото е образувано изпълнителното дело. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Страната, която е получила препис от жалбата, може в 3-дневен срок да подаде писмени възражения. След изтичане на този срок съдия-изпълнителят изпраща жалбата заедно с възраженията, ако има такива и копие от изпълнителното дело на окръжния съд, като дава и писмени обяснения по обжалваните действия. (4) По отношение на тези жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 198-200. Чл. 334. (1) (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица. (2) Подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молбата на когото е образувано изпълнителното дело. (3) Съдът разглежда жалбата въз основа данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. (4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдът обявява решението с мотивите най-късно в 30-дневен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване. Чл. 335. Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. (Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г., отм., бр. 105 от 2002 г.) Раздел II Защита по исков ред Чл. 336. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. (2) Искът се предявява срещу взискателя и длъжника. (3) Взискателят отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени на трети лица, чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи. ДЯЛ ВТОРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ (Заглавието "А. Изпълнение срещу граждани" зал. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Глава тридесет и седма ОБЩИ ПРАВИЛА Чл. 337. Взискателят може да насочи изпълнението върху който и да е имот на длъжника. Чл. 338. Длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друг имот или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдия-изпълнителят намери, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочения от длъжника имот. Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице: а) вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет; б) необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава; в) необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца; г) машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие; д) земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви с площ до 30 дка, а в Добруджа - до 50 дка, или ливади с площ до 50 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година; е) необходимите две глави работен добитък, една крава, 5 глави дребен добитък, 10 пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша; ж) жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, горницата се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността; з) предвидените в други закони вещи и права като неподлежащи на принудително изпълнение. Чл. 340. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., бр. 105 от 2002 г.) (1) От постановленията на чл. 339 не могат да се ползват длъжниците относно вещта, върху която е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор. (2) От постановленията на букви "д" и "ж" на чл. 339 не могат да се ползват: а) длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети; б) длъжниците за случаи, предвидени в други разпоредби. Чл. 341. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение, може да се удържа само: а) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава до 100 лв. месечно - 1/5 част, ако е без деца, и 1/6, ако е с деца, които то издържа; б) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 100 до 150 лв. месечно - 1/4 част, ако е без деца, и 1/5, ако е с деца, които то издържа; в) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 150 до 200 лв. месечно - 1/3 част, ако е без деца, и 1/4, ако е с деца, които то издържа; г) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава от 200 до 250 лв. месечно - 1/2 част, ако е без деца, и 1/3, ако е с деца, които то издържа; д) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ако осъденото лице получава над 250 лв. месечно - във всички случаи - 1/2 част. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Месечното трудово възнаграждение по предходната алинея се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Посочените по-горе ограничения не се отнасят до задължения за издръжка. В тия случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1983 г., отм., бр. 124 от 1997 г.) (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка. Чл. 342. Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 339 и 341 е недействителен. Чл. 343. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в призовката за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Описът може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Когато изпълнението се насочва върху недвижим имот, едновременно с изпращане призовката за доброволно изпълнение, в която трябва да бъде посочен имотът, съдия-изпълнителят изпраща писмо до съдията по вписванията за вписване на възбрана върху този имот. Чл. 344. (1) Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдия-изпълнителя. (2) Запор върху такава вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване призовката за доброволно изпълнение, ако в нея се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението. (3) Запорът върху вземането на длъжника се счита наложен спрямо третото задължено лице от деня, когато му е връчено запорното съобщение, съгласно чл. 390. Чл. 345. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) От момента на налагане запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх на наказателна отговорност да изменява, поврежда или унищожава вещта. (2) Същите последици настъпват за длъжника от момента на получаване на призовката за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху недвижим имот и този имот е посочен в призовката. Чл. 346. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице приобретател може да се позове на чл. 78 ЗС. (2) Когато изпълнението е насочено върху недвижими имоти, недействителността важи само за извършените след вписване на възбраната разпореждания. (3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице, въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Чл. 347. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят: а) прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната; б) решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната; в) прехвърлянето на вземане, съобщението за което е било направено след като третото задължено лице е получило запорното съобщение, и г) отчуждаването на движими вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна дата. Чл. 348. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Ако до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдия-изпълнителя всеки месец по 10 на сто от тях, съдия-изпълнителят спира изпълнението. (2) Ако длъжникът не плати някоя от тези вноски, съдия-изпълнителят, по молба на всеки от взискателите, продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране. (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец. Чл. 349. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на съдия-изпълнителя. (2) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става въз основа на платежни нареждания на съдия-изпълнителя, който отбелязва погашението върху изпълнителния лист. (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато взискателят не е посочил сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдия-изпълнителя до поискване. Глава тридесет и осма ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ВЗИСКАТЕЛИ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪБРАНИТЕ СУМИ Чл. 350. (1) През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, могат да се присъединят в производството и други кредитори на същия длъжник. (2) Присъединяването става с писмена молба, към която взискателят прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдия-изпълнителя, че листът е приложен към друго изпълнително дело. (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на съдия-изпълнителя, издал удостоверението, който отбелязва погашението върху изпълнителния лист. Чл. 351. (1) Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател. (2) Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползуват и присъединилия се взискател. (3) Съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател. Чл. 352. При иск или жалба от трето лице срещу изпълнителните действия, като страни се призовават първоначалният взискател и държавата и банките, ако са присъединени взискатели. Другите присъединили се взискатели могат да встъпят в делото като другари. Издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото. Чл. 353. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1996 г.) Държавата се счита винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника данъци и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдия-изпълнителя до извършване на разпределението. За тази цел съдия-изпълнителят изпраща съобщение на данъчната администрация за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Чл. 354. (1) Кредиторът, в полза на когото е било допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се счита за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдия-изпълнителя и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено. (2) Същото важи и за ипотекарния и заложния кредитор, както и за кредитора с право на задържане. Чл. 355. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдия-изпълнителят извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползуват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Чл. 356. Взискателят, върху когото е възложен имотът, може да прихване от дължимата срещу стойността на имота сума такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност. Чл. 357. (1) Съдия-изпълнителят предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от него ден. (2) Ако в 3-дневен срок от деня на предявяване разпределението не се подаде жалба, то се счита окончателно и съдия-изпълнителят предава сумите по него на правоимащите. Чл. 358. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който се произнася в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателите. (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217. Чл. 359. (1) Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг взискател, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за взискателя с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в месечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя. (2) В случая на чл. 255 искът може да бъде основан и на факти, които предхождат издаването на акта. Глава тридесет и девета ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ДВИЖИМИ ВЕЩИ Раздел I Опис, оценка и предаване за пазене Чл. 360. (1) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) (2) Съдия-изпълнителят описва посочената в призовката вещ, само ако тя се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че тя принадлежи на друго лице. Чл. 360а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Принудително изпълнение може да се насочи и върху необрани насаждения и плодове, които се описват не по-рано от два месеца преди обикновеното време за събирането им. Чл. 361. (1) Описът трябва да съдържа: а) посочване на изпълнителния лист; б) мястото, където се извършва; в) подробно описание на вещта; г) оценката на вещта, и д) възраженията на страните и заявените от трети лица права върху описания имот. (2) В описа трябва да се отбележи оставени ли са на длъжника имотите, върху които не се допуска принудително изпълнение. (3) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) В описа се посочва също и мястото и времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В този случай длъжникът се смята уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа. (4) Описът се подписва от съдия-изпълнителя. Чл. 362. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., предишен текст на чл. 362, доп., бр. 105 от 2002 г.) Описаната вещ се оценява от съдия-изпълнителя по нейната пазарна стойност. В случай на нужда за оценката може да бъде привлечено и вещо лице, което може да даде заключението си и устно. В този случай съдия-изпълнителят отразява заключението в протокола. (2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Ако оценката не може да се направи при извършването на описа, съдия-изпълнителят определя ден за предявяването й не по-късно от 7 дни от описа. Страните се смятат уведомени за този ден независимо дали са присъствали на описа. Чл. 363. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Описаната движима вещ се дава за пазене на длъжника. В този случай длъжникът може да се ползува от нея само ако това може да стане, без да се намалява стойността й. Чл. 364. (1) Ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако съдия-изпълнителят намери, че тя не трябва да се остави у него, вещта се дава на пазач, който се определя по взаимно съгласие на страните. Ако не се постигне съгласие, пазачът се назначава от съдия-изпълнителя. (2) Пазачът се избира с оглед на мястото, където се намира или където ще се съхранява вещта, и с оглед на лицето и естеството на вещта. (3) Вещта се предава за пазене срещу подпис. Чл. 365. (1) Пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин и да дава сметка за приходите от нея и за разноските по пазенето й. (2) Ако пазачът не изпълнява тия задължения, съдия-изпълнителят може да предаде за пазене вещта другиму. (3) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) За непредставяне на вещта без уважителни причини съдия-изпълнителят налага на пазача глоба до 500 лв., ако няма място за друга отговорност. Чл. 366. На вещите лица и на пазача, когато той е трето лице, съдия-изпълнителят определя възнаграждение, което се внася от взискателя. Ако са нужни и разноски за пренасяне или пазене на вещта, те се внасят от взискателя предварително. Раздел II Продажба на движими вещи Чл. 367. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1976 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 105 от 2002 г.) (1) Проданта на запорираната вещ се извършва чрез магазин или борса. Взискателят или длъжникът посочва магазина или борсата, като представя писменото съгласие за приемане на вещта за продажба от магазина или борсата. (2) За извършената продажба магазинът, съответно борсата, получава комисиона в размер 5 на сто от продажната цена, която се удържа при внасянето на получената сума. (3) Вещи с оценка над 3000 лв., моторните превозни средства, корабите и въздухоплавателните средства, както и вещите, за които не е представено писмено съгласие по ал. 1 в 7-дневен срок от описа, се продават от съдия-изпълнителя съобразно правилата за публична продан на недвижим имот по този кодекс. Проданта се обявява съгласно чл. 368, ал. 3. Съдия-изпълнителят предава владението на вещта, след като постановлението за нейното възлагане влезе в сила. В това производство се прилагат правилата на чл. 372, ал. 2-6 и чл. 414. Чл. 367а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Необрани насаждения и плодове се продават от съдия-изпълнителя съобразно правилата за публична продан на недвижим имот по този кодекс. Проданта трябва да завърши не по-рано от една седмица преди обикновеното време за събирането им. Чл. 368. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 105 от 2002 г.) (1) Вещта се пренася в магазина от длъжника, а ако той откаже да стори това - от взискателя. При съпротива на длъжника се прилага чл. 328, ал. 2. (2) За предаването на вещта в магазина длъжникът или взискателят представят на съдия-изпълнителя надлежна разписка. (3) Независимо от това съдия-изпълнителят оповестява продажбата на вещта чрез обявления, които се поставят на съответните места в неговата канцелария и в местната община или кметство. Чл. 369. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 105 от 2002 г.) Когато пренасянето на вещта в магазина е свързано с неудобства за нейната продажба, съдия-изпълнителят поставя в магазина на видно място обявление и осигурява възможност на желаещите да преглеждат вещта на мястото, където тя се намира. Освен това проданта се обявява и съобразно чл. 368, ал. 3. Чл. 370. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 105 от 2002 г.) Продажбата се извършва по цена, равна на оценката, като вещта се предава на купувача след изплащането на цената. Ако вещта се продаде на по-ниска от тази цена или се предаде на купувача преди плащането на цената, съдия-изпълнителят събира продажната цена от продавача. Чл. 371. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., бр. 105 от 2002 г.) (1) Ако в продължение на 3 месеца от предаването на вещта в магазина или от обявяването на проданта съгласно чл. 369 вещта не бъде продадена, тя се освобождава от запор и се връща на длъжника освен ако взискателят в 7-дневен срок от изтичането на 3-месечния срок заяви на съдия-изпълнителя, че е съгласен да вземе вещта вместо плащане по цена, равна на оценката, или поиска да се извърши нова продан. (2) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от 2 седмици от приключване на първата продан при цена, равна на 80 на сто от оценката. Ако и при тази продан вещта не бъде продадена, тя се освобождава от запор и се връща на длъжника. (3) Когато вещта е възложена на взискателя и продажната цена е по-висока от сумата на разноските по изпълнението и вземането на взискателя, последният внася разликата. Постановлението на съдия-изпълнителя за възлагане на вещта се издава, след като взискателят установи плащането. (4) Ако взискателите, които искат да им бъде възложена вещта, са няколко, съдия-изпълнителят обявява за купувач този от тях, който в 3-дневен срок от съобщението предложи най-висока цена. Възлагането се извършва след като взискателят внесе следващите се съгласно разпределението суми за другите взискатели, ако такива се дължат. (5) Собствеността на вещта се прехвърля от деня на постановлението за възлагането й. Въз основа на постановлението взискателят получава владението на вещта. Чл. 371а. (Нов - ДВ, бр. 124 от 1997 г., отм., бр. 105 от 2002 г.) Чл. 371б. (Нов - ДВ, бр. 124 от 1997 г., отм., бр. 105 от 2002 г.) Чл. 371в. (Нов - ДВ, бр. 124 от 1997 г., отм., бр. 105 от 2002 г.) Чл. 371г. (Нов - ДВ, бр. 124 от 1997 г., отм., бр. 105 от 2002 г.) Чл. 372. (1) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., нова, бр. 105 от 2002 г.) Извършената продажба не може да бъде обжалвана, нито оспорвана по исков ред. (2) Купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това, дали вещта е принадлежала на длъжника. (3) Предишният собственик има право да получи цената, ако тя не е изплатена, а ако тя е била изплатена, има право да иска от взискателите и от длъжника това, което те са получили по разпределението. (4) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Когато вещта е била възложена на взискателя, собственикът може да я иска от него, ако той е знаел, че вещта не е била на длъжника. В противен случай той има право да получи от взискателя сума, отговаряща на вземането, срещу което вещта е била възложена. Ако то по размер е по-малко от цената, собственикът има право да търси разликата от лицата, които са я получили. (5) Взискателят запазва вземането си. (6) Взискателят, когато е бил недобросъвестен, отговаря спрямо собственика за причинените му вреди. Във всички случаи той понася разноските по изпълнението. Глава четиридесета ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ВЕЩИ Чл. 373. След изтичане на срока за доброволно изпълнение съдия-изпълнителят пристъпва към опис на посочения в призовката възбранен имот. Описът се извършва само ако съдия-изпълнителят се увери, че имотът е бил собственост на длъжника към деня на налагане възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително и чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на възбраната. Чл. 374. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г.) При описа се спазват правилата на чл. 361, като в него се посочват и местонахождението, границите на имота, наложените върху него ипотеки и възбрани, както и дължимите данъци за имота. Сведения за тия тежести съдия-изпълнителят изисква от службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната и от съответната териториална данъчна служба. Имотът се оценява по пазарната му цена от съдия-изпълнителя при помощта на едно или повече вещи лица. Чл. 375. (1) Имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът трябва да управлява този имот като добър стопанин. Длъжникът получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел. (2) Ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на трети лица да го преглеждат, съдия-изпълнителят предава на друго лице управлението. Чл. 376. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Съдия-изпълнителят е длъжен след изтичането на седем дни от описа, ако не е подадена жалба, да изготви обявление за продажбата, в което посочва: собственика на имота, описание на същия, ипотекиран ли е той и за каква сума, цената, от която ще започне проданта, и мястото и деня, в който ще започне и ще завърши проданта. (2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 124 от 1997 г.) Това обявление се поставя на съответните места в канцеларията на съдия-изпълнителя, в сградата на общината, кметството, съответно кметството по местонахождението на имота, както и на самия имот, и то най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта. (3) В същия ден съдия-изпълнителят съставя протокол, в който посочва деня на разгласяване на обявлението. (4) Съдия-изпълнителят определя времето, през което недвижимият имот може да бъде прегледан от лицата, които желаят да го купят. Чл. 377. Проданта се извършва в канцеларията на съдия-изпълнителя. Тя продължава един месец и завършва в посочения в обявлението ден. Чл. 378. (1) Книжата за проданта се държат в канцеларията на разположение на всеки, който се интересува от имота. (2) За участие в наддаването се внася задатък 10 на сто върху оценката. Взискателят не внася тоя задатък, ако вземането му надвишава този размер. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и думи и подава предложението си с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Предложенията се подават в канцеларията на съдия-изпълнителя, което се отразява във входящия регистър. (4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Проданта приключва в края на работното време на последния ден. (5) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, както и предложения за цена под оценката са недействителни. Чл. 379. (1) Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на съдия-изпълнителя, както и лицата, посочени в чл. 185 от ЗЗД, нямат право да вземат участие в наддаването. (2) Когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, проданта е недействителна. (3) В този случай внесените от купувача пари се задържат за удовлетворение вземанията по изпълнителното дело, а имотът по искане на който и да е от взискателите може отново да се изнесе на продан. Чл. 380. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) В 9,00 ч. на следващия работен ден съдия-изпълнителят обявява постъпилите наддавателни предложения в присъствието на явилите се наддавачи, за което съставя протокол. В протокола се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете. За купувач на имота се смята този наддавач, който е предложил най-висока цена. Ако най-високата цена е предложена от повече от един наддавач, купувачът се определя от съдия-изпълнителя чрез жребий в присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от съдия-изпълнителя в протокола, който се подписва от него. (2) Купувачът трябва в срок от пет дни от приключване на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък. Чл. 381. Ако в този срок цената не бъде внесена: а) внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите; б) (изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) съдия-изпълнителят поканва наддавача, който е предложил следващата най-висока цена и не си е изтеглил задатъка, да купи имота. Ако този наддавач се съгласи, той се обявява за купувач на имота. Ако не се съгласи или ако не внесе цената в 5-дневен срок от обявяването му за купувач, съдия-изпълнителят предлага имота на следващия по реда на предложените цени наддавач и постъпва така при нужда до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена равна на оценката. Наддавачът, който се е съгласил да купи имота и не внесе в срок предложената цена, отговаря съобразно предходната точка. Чл. 382. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., бр. 105 от 2002 г.) Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения или купувачът не е внесъл цената и имотът не е могъл да бъде възложен по реда на буква "б" на предходния член, взискателят има право в 7-дневен срок от съобщението да поиска да бъде обявен той за купувач, в изплащане вземането му при цена равна на оценката, или да иска да се извърши нова продан. (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от шест месеца от приключване на първата продан при цена, равна на 80 на сто от оценката. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден, той се освобождава от изпълнение, като възбраната се заличава по искане на съдия-изпълнителя. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Ако взискателите, които искат да им бъде възложен имотът, са няколко, съдия-изпълнителят обявява за купувач този от тях, който в тридневен срок от съобщението предложи най-висока цена. Възлагането се извършва, след като взискателят внесе следващите се, съгласно разпределението, суми за другите взискатели, ако такива се дължат. (Ал. 4 отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 383. Взискател, който по предходния член е бил обявен за купувач на имота, трябва в 5-дневен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане съразмерните части от вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тая сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а с имота се постъпва съобразно чл. 382, ал. 2. Чл. 384. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 380-383, внесе своевременно дължимата сума, съдия-изпълнителят с постановление му възлага имота. (2) От деня на постановлението за възлагането купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Обаче правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тия права не могат да се противопоставят на взискателите. (3) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 379 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума, заедно с лихвите от деня на обявяването му за купувач. Чл. 385. Ако постановлението за възлагането бъде отменено или ако проданта бъде обявена за недействителна съгласно чл. 384, ал. 3, новата продан се извършва след ново обявяване. Чл. 386. (1) Купувачът се въвежда във владение на имота от съдия-изпълнителя въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, както и на удостоверение за платените такси за прехвърляне на имота и за извършеното вписване на същото постановление. (2) Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Това лице може да се брани само с иск за собственост. Чл. 387. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя не е още изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки един от тях, както и от длъжника, това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Освен това той има право да иска от общината и държавата връщането на платените от него такси по прехвърлянето. (2) За връщането на тия суми районният съдия по местонахождението на имота издава изпълнителен лист въз основа на разпределението и на удостоверението по чл. 386, ал. 1, ако лицата, срещу които листът се издава, са били привлечени в делото, по което е било постановено решението. Ако внесената от купувача сума не е била изплатена, тя му се връща с платежно нареждане на съдия-изпълнителя. (3) Когато имотът е бил възложен на взискател, той запазва вземането си срещу длъжника и има право да иска по реда на ал. 2 посочените в ал. 1 суми без разноските за своето участие в проданта. Чл. 388. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху имот, който е съсобствен, за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника. (2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено. Чл. 389. (1) При продан на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, съдия-изпълнителят му изпраща съобщение за насрочването на описа и проданта. (2) В случаите на чл. 382 и 383 ипотекарният кредитор, ако пожелае, взема участие наравно с другите кредитори. Глава четиридесета "А" ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ВЕЩИ В СЪПРУЖЕСКА ОБЩНОСТ (Нова - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) Чл. 389а. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е съпружеска общност. Съпругът недлъжник може да посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението. Ако посоченото имущество е налице и вземането може да се удовлетвори от него, след извършването на описа изпълнението по отношение на вещта в съпружеска общност се спира и може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество вземането или част от него остане неудовлетворена. (2) Когато съпрузите са съгласни изпълнението да бъде насочено върху определена от тях вещ, която е имуществена общност, прилага се чл. 338. Чл. 389б. (1) Едновременно със запора или възбраната съдия-изпълнителят е длъжен да уведоми съпруга-недлъжник, че върху вещта, която е в съпружеска общност, се насочва изпълнение. (2) Съпругът-недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на чл. 389а. (3) Съпругът-недлъжник може да оспори вземането на същите основания и по същия ред както съпругът-длъжник, както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него. (4) Съпругът-недлъжник може да участвува и в наддаването при публичната продан на вещта. Чл. 389в. (1) Когато изпълнението е насочено върху движима вещ в съпружеска общност, съдия-изпълнителят след проданта на вещта изплаща половината от получената сума на съпруга-недлъжник, а с останалата сума постъпва съобразно чл. 349, ал. 2, и 355-359. (2) Ако изпълнението се насочи върху недвижим имот, прилага се чл. 388. Чл. 389г. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Съпругът-недлъжник може да осуети проданта на движимата вещ или на идеалната част от недвижимия имот, ако в едномесечен срок от оценката внесе по сметката на съдия-изпълнителя равностойността на частта на съпруга-длъжник. (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато съпругът недлъжник участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 380, ал. 1 заяви, че желае да купи имота на най-високата предложена цена. Чл. 389д. В случаите по чл. 389в и 389г съпругът-недлъжник не може да противопоставя на взискателя, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпруга-длъжник, както и взискателят не може да претендира, че на същото основание делът на съпруга-длъжник е по-голям. Глава четиридесет и първа ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ВЗЕМАНИЯ НА ДЛЪЖНИКА Чл. 390. (1) Запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на призовката за доброволно изпълнение до длъжника. (2) В запорното съобщение се запрещава на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно. (3) От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми. Чл. 391. (1) В 3-дневен срок, считан от връчване на запорното съобщение, третото лице трябва да съобщи на съдия-изпълнителя: а) признава ли вземането, върху което се налага запорът, за основателно и готов ли е да го плати; б) има ли претенции от други лица върху същото вземане, и в) наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции. (2) Поканата за даване на тези обяснения трябва да бъде направена в самото съобщение за налагане на запора. (3) Ако третото лице не оспорва своето задължение, то трябва да внесе дължимата от него сума по сметката на съдия-изпълнителя или да му предаде вещите на длъжника. Чл. 392. (1) Ако запорираното вземане е обезпечено със залог, нарежда се на лицето, което държи заложената вещ, да не я предава на длъжника, а да я предаде на съдия-изпълнителя, ако третото задължено лице признае дълга. (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Ако запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписвания. Чл. 393. Запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или, по негово искане, му се дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на когото е образувано делото, а ако той не желае - на друг взискател, който направи искане за това. Чл. 394. Върху вещите, които третото задължено лице предава или които е било осъдено да предаде, изпълнението се насочва по реда на чл. 360-372. Чл. 395. (1) Запорът върху трудово възнаграждение важи не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа в същото учреждение или предприятие. (2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ако длъжникът премине на работа в друго учреждение или предприятие, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се счита като изпратено от съдия-изпълнителя. Третото задължено лице уведомява съдия-изпълнителя за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до напускането. (3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп., ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Лицето, което заплати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице. (4) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп., ДВ, бр. 28 от 1983 г., изм., бр. 41 от 1985 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 105 от 2002 г.) Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната, съответно трудовата, книжка на длъжника от лицето, което изплаща заплатата или трудовото възнаграждение. Когато длъжникът премине на работа в друго учреждение или при друг работодател, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, макар и да не е получено друго запорно съобщение. (5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., изм., бр. 41 от 1985 г.) Вписването се заличава по нареждане на съдия-изпълнителя, който е наложил запора. (6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., изм., бр. 124 от 1997 г.) Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение длъжникът напусне местоработата си и в едномесечен срок не уведоми съдия-изпълнителя за мястото на новата си работа, съдия-изпълнителят му налага глоба до 20 лв. Чл. 396. Взискателят, който забави събирането на предаденото му вземане, отговаря срещу длъжника по изпълнителния лист за вредите, които могат да произлязат от това. Чл. 397. Разноските, които взискателят прави за събиране на предаденото му вземане, остават в негова тежест. Той е длъжен да дава на съдия-изпълнителя точна сметка за събраните суми. Чл. 398. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземването им от съдия-изпълнителя, който ги влага в банка. (2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдия-изпълнителят уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение. (3) След налагането на запора взискателят може да поиска: а) възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане; б) извършване на публична продан. (4) Наличните ценни книжа се продават от съдия-изпълнителя съобразно правилата за публична продан на недвижим имот по този кодекс поотделно и/или в пакети. Съдия-изпълнителят прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва. Чл. 398а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) (1) Запор върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният депозитар уведомява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор. (2) Запор върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа. (3) Запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права по ценната книга. (4) Централният депозитар и лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в срока по чл. 391 да съобщят на съдия-изпълнителя какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции. (5) От получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават на разпореждане на съдия-изпълнителя. (6) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях начин, като съдия-изпълнителят действа от свое име за сметка на длъжника. Чл. 398б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до окръжния съд по регистрацията на дружеството. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му в търговския регистър. Съдът по регистрацията уведомява дружеството за вписания запор. (2) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, съдия-изпълнителят, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и останалите неограничено отговорни съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. След изтичането на шест месеца съдия-изпълнителят овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор. (3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдия-изпълнителят връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдия-изпълнителят овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор. Чл. 398в. (Нов - ДВ, бр. 55 от 1987 г., предишен чл. 398а, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнение за вземане срещу един от съпрузите може да се насочи и върху половината от паричен влог в съпружеска общност, като другата половина става личен влог на съпруга-недлъжник. Разпоредбите на чл. 389б и 389д се прилагат съответно и при това изпълнение. (Заглавията "Б. Изпълнение срещу социалистически организации" и "ХLII. Общи правила" зал. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 399. (1) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) (2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Паричните вземания срещу държавни учреждения и общини, както и лечебни заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение трябва да направи потребното, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет. (3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 400. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 401. (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 402. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 403. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 404. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) (Заглавието "XLIII. Обръщане изпълнение върху суми по сметки в банките" зал. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 405. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 406. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 407. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 408. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 409. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 410. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 411. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Чл. 412. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1956 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Чл. 413. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) ДЯЛ ТРЕТИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ Глава четиридесет и четвърта ПРИНУДИТЕЛНО ОТНЕМАНЕ НА ВЕЩИ Чл. 414. (1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдия-изпълнителя не бъде предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя. (2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съда, който е издал листа, след изслушване на страните, а при нужда и след разпит на свидетели и вещи лица. (3) Определението на съда подлежи на обжалване. Жалбата се разглежда по реда на чл. 217. Чл. 415. (1) Лицето, на което е присъден недвижим имот, се въвежда във владение на същия. Протоколът за въвода се написва от съдия-изпълнителя на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително от него. (2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм., бр. 44 от 1996 г., в сила от 1 юни 1996 г.) Решенията по чл. 288, ал. 2 се изпълняват след изплащане на другите съделители съответните части от стойността на имота. (3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 1973 г., отм., бр. 44 от 1996 г., в сила от 1 юни 1996 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм., бр. 36 от 1979 г., отм., бр. 44 от 1996 г., в сила от 1 юни 1996 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм., бр. 44 от 1996 г., в сила от 1 юни 1996 г.) Чл. 416. (1) Ако съдия-изпълнителят намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота, като с постановлението посочва начина, по който се е уверил кога третото лице е придобило владението. (2) Ако това трето лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдия-изпълнителят отлага изпълнението и дава на третото лице 3-дневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението. Чл. 417. С молбата за спирането третото лице трябва да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я намери за уважителна, той спира изпълнението и дава на третото лице седмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменява. Чл. 418. (1) Когато изваденото от владение лице по какъвто и да е начин самоволно си възвърне владението върху имота, съдия-изпълнителят по искане на взискателя отново го изважда от него. (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Същото лице отговаря и наказателно по чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс. Глава четиридесет и пета ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЕНО ДЕЙСТВИЕ Чл. 419. Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдия-изпълнителя да го упълномощи да извърши действието за сметка на длъжника. Чл. 420. Взискателят може да поиска от съда да бъде осъден длъжникът да внесе предварително сумата, която е нужна за извършване на действието. Чл. 421. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдия-изпълнителят, по искане на взискателя, принуждава длъжника да извърши действието, като му наложи глоба до 200 лв. Ако и след това длъжникът не извърши действието, съдия-изпълнителят му налага последователно нови глоби до същия размер. (2) Това правило не се прилага за задълженията на работници, произтичащи от трудов договор. Чл. 422. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдия-изпълнителят по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв. Чл. 423. Действията на съдия-изпълнителя по упълномощаването и по налагане на глобите подлежат на обжалване пред районния съд по реда на чл. 332 и сл. ЧАСТ ШЕСТА ОХРАНИТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА Глава четиридесет и шеста ОБЩИ ПРАВИЛА Чл. 424. Предвидените в законите охранителни производства се уреждат от правилата на тази част, доколкото за тях не са установени особени правила. Чл. 425. (1) Охранителното производство се започва с писмена молба от заинтересуваното лице. (2) Молбата се подава до районния съд, в чийто район е местожителството на молителя. Ако молителите са няколко и имат различно местожителство, тя се подава до съда по местожителството на един от тях. Чл. 426. Молбата се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът счете, че за правилното решаване на делото е необходимо тя да бъде разгледана в открито заседание. Чл. 427. Съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя. Чл. 428. Съдът може да постанови личното явяване на молителя. Той може да изисква молителят да потвърди с декларация истинността на изложените от него обстоятелства. Чл. 429. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдът може да се основе и на свидетелски показания, дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на органите на националната полиция или на общинските съвети да съберат необходимите доказателства. Чл. 430. (1) Охранителното производство се спира: а) когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или което е предмет на установяване с този акт; б) когато по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата. В този случай съдът дава на молителя месечен срок за предявяване на иска. Производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен. (2) Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и границите на чл. 221. Чл. 431. (1) Решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване. (2) Когато този акт засяга правата на трети лица породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползуват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменява или изменява. (3) Прокурорът може да предяви иск за отменяване на издадения акт, когато той е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата по ал. 2. Чл. 432. (1) Отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаване на страната, че решението е изготвено. (2) Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217. (3) Решението, с което молбата се отхвърля, не пречи да бъде подадена повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт. Чл. 433. (1) Охранителното производство се прекратява: а) когато бъде оттеглена молбата за издаване на акта, и б) когато молителят не бъде намерен на посочения от него адрес. (2) Определението, с което се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба. Чл. 434. За охранителните производства се прилагат съответно, освен общите правила на този кодекс, още и чл. 127, 132-137, 142-151, 157-170, 186-190, 192, ал. 2 и 3, 193 и 194. Чл. 435. Разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Глава четиридесет и седма УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИ Чл. 436. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска от районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ. Чл. 437. В молбата трябва да се посочи: а) с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт; б) причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото възстановяване. Тези причини трябва да бъдат доказани с официални документи, и в) доказателствата за подлежащия на установяване факт. Чл. 438. (1) Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя и на лицата, организациите и учрежденията, които са заинтересувани от установяване на факта. Освен това се призовава и прокурорът. (2) Заинтересувани се считат: а) лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта, предмет на установяването; б) организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в състояние да го възстановят, и в) организациите и учрежденията, пред които молителят иска да използува постановеното от съда установяване. (3) Ако заинтересуваното лице по буква "а" не е живо, призовават се неговите наследници. Заинтересуваните организации или учреждения по буква "в" могат да се представляват и от техните местни поделения. Чл. 439. (1) Когато молителят иска да установи, че е получил образование в някое учебно заведение, съдът може да си послужи за установяване на този факт освен с другите доказателства още и със заключението на вещи лица относно подготовката на молителя. (2) В този случай като заинтересувано учреждение по буква "в" на предходния член се призовава учреждението, под върховното ръководство на което се намира учебното заведение по ал. 1. Чл. 440. (1) В решението на съда трябва да се посочи установеният от съда факт и доказателствата, въз основа на които този факт е установен. (2) Решението, с което съдът се произнася по молбата, може да се обжалва по общия ред. (3) Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересувани лица, организации или учреждения по чл. 438, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта. Чл. 441. По същия ред и със същите последици могат да се поправят допуснати грешки в документите по чл. 436, когато законите не предвиждат друг ред за поправяне на тия грешки. Чл. 442. Когато фактите по чл. 436 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тая глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на чуждата държава, в територията на която фактът е настъпил. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от надлежните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да се занимаят с молбата на заинтересуваното лице или че няма възможност да се отправи такова искане. Глава четиридесет и осма ОБЯВЯВАНЕ НА ОТСЪСТВИЕ ИЛИ СМЪРТ Чл. 443. (1) Молбата за обявяване отсъствието или смъртта на едно лице е подсъдна на районния съд по последното местожителство на изчезналия, а при липса на такова - по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването. (2) В молбата трябва да се посочат и предполагаемите наследници на отсъствуващия и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива. Чл. 444. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 124 от 1997 г.) Съдът в закрито заседание постановява да се съберат сведения за отсъствуващия от неговите близки, от общината, района или кметството, от националната полиция и от всяко друго подходящо място. (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдът изпраща извлечение от молбата на общината, района, съответно кметството по последното жилище на отсъствуващия за разгласяване. Това извлечение се връчва на лицата по ал. 2 на предходния член. Чл. 445. Съдът се произнася по молбата за обявяване на отсъствието или смъртта, след като изслуша прокурора и лицата, посочени в чл. 443, ал. 2, както и другите заинтересувани. Чл. 446. Въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя акт за смърт в последното местожителство на лицето. Чл. 447. По молбата на всеки заинтересуван или по искане на прокурора решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че отсъствуващият е жив или че точната дата на неговата смърт е различна от тази, обявена от съда. Чл. 448. Искът по предходния член се предявява срещу страната, която е искала обявяването на отсъствието или смъртта, и срещу лицата, които черпят права от съответния акт. Глава четиридесет и девета ПРОИЗВОДСТВО ПО ОТКРИТО НАСЛЕДСТВО Чл. 449. (1) Имуществото, което е останало след смъртта на едно лице се запечатва в установените от закона случаи от районния съдия. (2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 124 от 1997 г.) Районният съдия може да възложи на съдия-изпълнителя да извърши запечатването. Чл. 450. Запечатване може да иска: а) всеки, който претендира, че има право на наследство; б) кредиторът, който има изпълнителен лист срещу умрелия; в) (изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 124 от 1997 г.) прокурорът и кмета на общината, района или кметството, когато има отсъствуващи наследници. Чл. 451. За запечатването се съставя протокол, в който се посочва датата, по чие нареждане е станало запечатването, означение на запечатаните помещения, каси, сандъци и др. и кратко описание на незапечатаните предмети. Този протокол се подписва от длъжностното лице и присъствуващите страни. Чл. 452. (1) Всеки, който има право да иска запечатване, може да иска разпечатване и опис на имуществото. (2) Разпечатването и описът се извършват от районния съдия. В случая се прилага ал. 2 на чл. 449. Чл. 453. (1) В протокола за описа се описват поотделно всички вещи по реда на разпечатването. За оценка на вещите може да бъде назначено вещо лице. (2) При описа могат да присъствуват наследниците на умрелия и кредиторите. (3) Може да се извърши опис и без да е направено запечатване. Чл. 454. Описаните вещи се предават срещу подпис на наследниците или на някой от тях, а ако няма такива или те не желаят да ги приемат, те се предават за пазене на трето лице. Чл. 455. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 124 от 1997 г.) Когато запечатването, разпечатването и описът се извършат от общината, района или кметството, протоколът се изпраща на районния съдия. Глава петдесета ОБЕЗСИЛВАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА Чл. 456. (1) Всяко лице, което има право върху ценна книга на заповед (запис на заповед, менителница и др.) или върху ценна книга на приносител, може да иска обезсилването й, ако е лишено от владението върху нея въпреки волята му или ако ценната книга е унищожена. (2) Не се допуска обезсилване на облигации и други ценни книжа, издавани по държавните заеми. Чл. 457. В молбата си молителят трябва: а) да възпроизведе ценната книга или да посочи всичко, което е необходимо, за да се определи нейната тъждественост; б) да изложи обстоятелствата, при които е изгубена или унищожена ценната книга, както и обстоятелствата, от които произтича правото му върху нея, и в) да потвърди истинността на своите твърдения с изрична декларация в молбата. Чл. 458. (1) Ако молбата отговаря на горните изисквания, съдът в закрито заседание издава заповед, която трябва да съдържа: а) означение на молителя; б) покана към държателя на ценната книга да заяви своите права най-късно до посочения в заповедта ден на заседанието на съда за произнасянето по обезсилването, с предупреждение, че ако не стори това ценната книга ще бъде обезсилена, и в) нареждане до платеца да не върши никакви плащания на приносителя на ценната книга. (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Заповедта се залепя на определеното за това място в съда и се обнародва в неофициалния раздел на "Държавен вестник". (3) Препис от заповедта се изпраща на платеца. Чл. 459. Денят на заседанието се определя както следва: а) ако се касае за ценни книжа на заповед, до деня на заседанието трябва да са изтекли 45 дни от обнародването на заповедта по предходния член или от падежа на ценната книга - ако това обнародване е станало преди падежа; б) ако се касае за ценни книжа на приносител, по които са издадени лихвени купони, до деня на заседанието трябва да е изтекла една година от падежа на първия купон след обнародването на заповедта, и в) ако се касае за ценни книжа на приносител, по които не са издадени лихвени купони, до деня на заседанието трябва да е изтекла една година от падежа на самата ценна книга. Чл. 460. (1) Лицето, което оспорва молбата за обезсилване, е длъжно да заяви това на съда най-късно в заседанието и да депозира ценната книга в съда или в банка до разрешаването на спора. (2) В такъв случай съдът спира производството по обезсилването и дава месечен срок на молителя да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на правото си върху ценната книга. Ако това доказателство не бъде представено, съдът прекратява производството по обезсилването. Чл. 461. (1) Решението по обезсилването се постановява в открито заседание с призоваване на молителя. (2) Решението, с което се отхвърля молбата за обезсилване може да се обжалва по общия ред. Чл. 462. След обезсилване на ценната книга молителят осъществява правата по нея въз основа на решението за обезсилване. Въз основа на него той може да иска издаване на дубликат. Чл. 463. Лицето, което притежава обезсилената ценна книга, макар и да не е предявявало своевременно правата си върху нея, може да търси сумата по ценната книга от онзи, по молбата на когато е постановено обезсилването, ако той не е имал право да иска това. Чл. 464. Ако производството за обезсилване се свърши без да се издаде решение за обезсилване, заповедта за неплащане се отменява служебно от съда и се съобщава на платеца. Глава петдесета и първа НОТАРИАЛНИ ПРОИЗВОДСТВА Раздел I Общи правила Чл. 465. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: а) правни сделки с нотариални актове; б) удостоверяване на право на собственост върху недвижими имоти, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа; в) вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени от закона; г) (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него; д) (нова - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа, и е) (предишна буква "д" - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) даване справки по нотариалните книги и извършване на други нотариални действия, предвидени в други закони. Чл. 466. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижими имоти и удостоверяване на право на собственост върху такива имоти се извършват от нотариуса, в чийто район се намира имотът. Вписванията, отбелязванията и заличаванията относно недвижими имоти се извършват от съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът. (2) Другите нотариални действия, както и завещанията, могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване. Чл. 467. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Нотариалните производства се започват с устна молба. Молбата трябва да бъде писмена само когато се иска извършване на нотариален акт за прехвърляне или учредяване на вещно право върху недвижим имот, удостоверяване право на собственост върху такъв имот и вписване, отбелязване и заличаване на вписване. Чл. 468. Страни по нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Участвуващите в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява. Чл. 469. (1) Нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район. (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Извършване на подлежащи на вписване нотариални актове става само в канцеларията на нотариуса, и то през работното време. (3) Другите нотариални действия могат да се извършват и вън от канцеларията и в неработно време, когато уважителни причини пречат за явяване на участвуващите в удостоверяването лица в нотариалната канцелария или налагат незабавното извършване на нотариалното действие. Чл. 470. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия. Чл. 471. (1) Нотариусът не може да извършва нотариални действия, при които страна в нотариалното производство или участвуващо в него лице са: самият нотариус, неговият съпруг, роднините му по възходяща и низходяща линия, тия по съребрена линия до четвърта степен, сватовство до първа степен, а така също лицата, спрямо които нотариусът е настойник, осиновен или осиновител. (2) Същото важи, когато в сделката или документа се съдържа разпореждане в полза на някое от лицата по ал. 1. Чл. 472. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 465, 466, ал. 1, 469, ал. 1, 470, 471), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4 (относно личното явяване на участвуващите лица), 475, 476, букви "а", "в", "г" и "е", 478, 479 и 485, ал. 2. Чл. 473. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Отказите на нотариусите и на съдиите по вписванията да извършат нотариално действие могат да се обжалват пред окръжния съд в 7-дневен срок от отказа. (2) Окръжният съд разглежда жалбата по реда на чл. 217. Чл. 473а. (Нов - Изв., бр. 92 от 1952 г., отм., ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Раздел II Особени правила Чл. 474. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) За извършване на нотариален акт се изготвя проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра. Формата, видът и размерът на хартията, върху която се написва или напечатва проектът, се определят по образец, установен от министъра на правосъдието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Всички екземпляри на проекта трябва да бъдат изготвени чисто и четливо, да са написани на ръка с черно или синьо мастило или да са напечатани. (3) Съдържащите се в проекта цифри трябва да бъдат написани и с думи, когато се отнасят до съдържанието на сделката. Празните места трябва да бъдат зачертани. (4) Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който преди да извърши акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. (5) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Самоличността на непознатите на нотариуса лица се установява с документ за самоличност, издаден от надлежния държавен орган. По същия начин нотариусът удостоверява дали явилите се пред него лица са навършили пълнолетие. При липса на документ за самоличност лицето установява самоличността си с двама свидетели с установена самоличност. Чл. 475. (1) Нотариусът прочита на участвуващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, актът се подписва от тях пред нотариуса, а ако е вече подписан, те трябва да потвърдят пред него своите подписи. (2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Когато някое от участвуващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 151 като актът не се приподписва от свидетели. (3) Когато се наложи да бъдат направени поправки, прибавки или съкращения, прави се в акта изрична бележка за това, която се подписва както самия акт. Чл. 476. Нотариалният акт трябва да съдържа: а) годината, месеца, деня, а когато е потребно - и часа и мястото на извършването му; б) името на нотариуса, който го извършва; в) името, бащиното име и фамилното име на лицата, участвуващи в производството, а така също и местожителството им; г) съдържанието на акта; д) кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 482, ал. 1, и е) подпис на страните и на нотариуса. Чл. 477. След извършване на акта единият екземпляр от него се подрежда в нарочна за това книга, а другите екземпляри се предават на участвуващите лица, таксувани като преписи. Чл. 478. Когато някое от участвуващите лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат на нотариуса, той назначава преводач. Чл. 479. (1) Когато участвуващото лице е грамотно, но е нямо, глухо или глухонямо, глухият трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а немият или глухонемият трябва, след прочитането на документа, да напише собственоръчно в него, че го е прочел и че е съгласен със съдържанието му. (2) Когато тези лица са неграмотни, нотариусът назначава тълковник, чрез който се съобщава на глухото или глухонямото лице съдържанието на документа и се предава одобрението на прочетеното от нямото или глухонямото лице. (3) Нотариусът трябва да се удостовери по някакъв начин дали тълковникът и тези лица взаимно се разбират. (4) В случаите на предходните два члена нотариусът прави съответна бележка в акта. Чл. 480. Не могат да бъдат свидетели, тълковници и преводачи: а) недееспособните; б) неграмотните на български език; в) тези, които се намират с лицата по чл. 468 или с нотариуса в някое от посочените в чл. 471 отношения. Тълковникът може да бъде роднина на участвуващото в производството лице; г) лицата, в полза на които се съдържа някакво разпореждане в акта; д) слепите, глухите и немите, и е) (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) работещите в нотариалната кантора лица и служителите в службата по вписванията. Чл. 481. (1) Свидетелите, тълковниците и преводачите дават обещание за истинността на това, което потвърждават пред нотариуса, съгласно чл. 138. (2) Те трябва да подпишат акта. Чл. 482. (1) При извършването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът трябва да провери дали праводателят е собственик на имота. Освен това той трябва да провери дали са налице особените изисквания, които законите поставят за сключване на тия сделки. (2) Правото на собственост се удостоверява със съответните документи, а когато праводателят не разполага с такива документи, правото на собственост се проверява в същото производство по реда на чл. 483, ал. 2. (3) Нотариусът удостоверява в акта и извършването на проверката по ал. 1, като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания. (4) Когато документът за собственост на праводателя не е бил вписан, нотариалният акт не се извършва, докато този документ не бъде вписан. Чл. 483. (1) Когато собственикът на недвижим имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. (2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 124 от 1997 г.) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. (3) Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава нотариален акт на молителя за собственост върху недвижимия имот. Чл. 484. (1) Нотариалният акт по предходния член трябва да съдържа: а) указанията по букви "а", "б", "д" и "е" на чл. 476; б) името, бащиното име и фамилното име на собственика, а така също и занятието и местожителството му, и в) точно описание на недвижимия имот, с посочване на границите и местонахождението му. (2) При издаване на този нотариален акт не се спазват разпорежданията на чл. 474, ал. 4 и 5, 475, 478 и 479. Чл. 485. (1) Всяко лице може да представи на нотариуса частен документ, за да бъде удостоверена датата на неговото представяне пред нотариуса или пък неговото съдържание. (2) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече сложените подписи. В случая се прилага чл. 474, ал. 4 и 5, 475, ал. 2, 478-481. (3) (Нова - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) Ако частният документ е на чужд език и не подлежи на вписване, прилага се съответно чл. 478. Чл. 486. (1) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частни документи се извършва с надпис върху документа. В случая, доколкото няма особени правила, нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 476. (2) За извършеното удостоверяване на датата или подписите се прави бележка в нарочен регистър за тия удостоверявания. При удостоверяване на съдържанието на документ молителят трябва да представи препис от документа. След удостоверяването преписът, надлежно заверен, се подрежда в нарочна книга. (3) След удостоверяването частните документи се връщат на лицата, които са ги представили. Чл. 487. (1) При удостоверяване на верността на преписи от представени на нотариуса документи той е длъжен да сравни преписа с първообраза и да упомене в удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът, а също така дали преписът е снет от оригиналния документ или от друг препис и дали не е имало в тях зачерквания, прибавки, поправки и други особености. (2) В случая се прилагат съответно чл. 485, ал. 1, и чл. 486. Чл. 488. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) За връчване на нотариална покана молителят трябва да представи поканата в три еднообразни екземпляри. Нотариусът отбелязва върху всеки един от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася, след което единият екземпляр от поканата се предава на лицето, от което поканата изхожда, а другият екземпляр се подрежда в нарочна книга при нотариуса. (2) По същия начин се извършват чрез нотариуса всякакви други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения. Чл. 488а. (Нов - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) При удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него се съставя констативен протокол. По същия начин се удостоверява съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. За съставяне на констативния протокол, доколкото няма особени правила, нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 476. Констативният протокол се съставя в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса, след което единият от тях се подрежда в нарочна книга, а другият се предава на молителя, заверен като препис. Чл. 488б. (Нов - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) (1) При приемане за съхранение от нотариуса на документи и книжа се съставя приемателен протокол в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса, след което единият от тях се завежда в специален регистър, а другият се предава на молителя, заверен като препис. (2) За връщане на предадените за съхранение документи и книжа се съставя предавателен протокол, който се подписва от молителя, съответно от неговите наследници или от нарочен пълномощник, след което се завежда в регистъра. Глава петдесет и втора ВПИСВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА И ЕДНОЛИЧНИ ТЪРГОВЦИ (Нова глава - ДВ, бр. 55 от 1987 г., изм., бр. 31 от 1989 г.) (Загл. изм. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., бр. 124 от 1997 г.) Чл. 489. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп., бр. 64 от 1999 г.) По реда на тази глава се вписват образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация и прекратяването на юридически лица, възстановяването на кооперации, както и регистрацията и заличаването на еднолични търговци и обстоятелствата, които се отнасят до тях, когато със закон е предвидено вписване в регистър на съд. (2) Регистрите се водят от окръжните съдилища. Чл. 490. (1) В регистрите се вписват: а) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) видът, наименованието, седалището и адреса на юридическото лице или на фирмата на едноличния търговец; б) предметът на дейност; в) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) органите и лицата, които представляват юридическото лице или фирмата на едноличния търговец, начинът на представляване, както и ликвидаторите и синдиците; г) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) други обстоятелства, предвидени в закон. (2) Вписват се и промените в обстоятелствата, посочени в ал. 1. (3) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Вписването се обнародва в "Държавен вестник", ако закон предвижда това. Чл. 491. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Вписването се извършва въз основа на решение на съда, в района на който се намира седалището на юридическото лице или на фирмата на едноличния търговец. Решението съдържа обстоятелствата, които подлежат на вписване. Вписването има действие само за подлежащите на вписване обстоятелства. Чл. 491а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2000 г.) (1) Когато закон предвижда, че в търговския регистър се представя документ, съдът по седалището на търговеца с определение допуска прилагането на документа по съответното фирмено дело и това обстоятелство се вписва в търговския регистър. (2) Когато закон предвижда, че се обнародва представянето в търговския регистър на документ, това става чрез съобщение на съда, в което се посочват документът, дружеството, до което се отнася, и фирменото дело, по което е представен. Чл. 492. Регистрите и делата са общодостъпни и всеки може да иска справки или издаване на документ за вписано в регистрите обстоятелство. Чл. 493. (1) Вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а това, което подлежи на обнародване - от датата на обнародването. (2) Всяко добросъвестно лице може да се позове на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува. (3) Невписаните обстоятелства се считат несъществуващи за третите добросъвестни лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2000 г.) При различие между вписано и обнародвано обстоятелство, третите лица могат да се позоват на обнародваното обстоятелство, освен ако се установи, че им е било известно вписаното обстоятелство. Чл. 494. Производството по вписване започва с писмено искане на: а) оправомощено лице; б) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) орган, овластен да образува, преобразува или прекратява юридическото лице; в) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) едноличния търговец; г) ликвидатор. (Буква "д" отм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Чл. 495. (1) Искането трябва да съдържа: а) името и адреса на лицето, направило искането; б) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) вида, наименованието и седалището на юридическото лице или на фирмата на едноличния търговец; в) обстоятелството, чието вписване се иска. (2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Към искането се прилагат необходимите документи за подлежащите на вписване обстоятелства, както и образци от подписите на лицата, които представляват юридическото лице или фирмата на едноличния търговец. Чл. 496. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искането за вписване се разглежда от съда по реда на чл. 105, ал. 2 в закрито заседание, освен ако съдът счете за необходимо да го разгледа в открито заседание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Съдът проверява наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване и се произнася с решение, което съобщава на молителя. Чл. 497. Решението за вписване подлежи на незабавно изпълнение. Чл. 498. Когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът заличава вписването или съответното обстоятелство служебно, по искане на прокурора или на заинтересуваното лице. Чл. 499. Поправки в регистрите се правят по искане на органите и лицата по чл. 494 или служебно от съда по реда на чл. 496. Чл. 500. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Решението, с което е отказано вписване, се обжалва пред апелативния съд. Чл. 501. Министърът на правосъдието издава наредба за водене и съхраняване на регистрите за вписванията. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Първоинстанционните дела, заварени в околийските и в окръжните съдилища при влизането на този кодекс в сила, се довършват в същите съдилища, макар и подсъдността им да се изменя съгласно разпоредбите на този кодекс. § 2. (1) Второинстанционните дела, заварени в окръжните съдилища, се разглеждат от същите съдилища по същество. (2) Заварените във Върховния съд дела се разглеждат по правилата на този кодекс. (3) Заварените дела за даване сметка се довършват по досегашния ред. § 3. (1) Висящите пред околийските съдилища молби за постановяване на временни решения (чл. 162-а до 162-ф от ЗГС) се разглеждат по реда на този кодекс. По тези молби, в седмичен срок от съобщението, ищецът трябва да довнесе следващата се такса съгласно правилата на този кодекс, иначе молбата се оставя без разглеждане. (2) Делата, по които са постановени вече временни решения от околийския съдия, се довършват по досегашния ред. § 4. (1) Висящите дела за развод по взаимно съгласие се прекратяват. Внесените по тях съдебни мита се прихващат като такса по иска за развод, ако такъв бъде предявен в 3-месечен срок от влизане на кодекса в сила. (2) По исковете за развод, предявени до влизането на този кодекс в сила, правилата по чл. 256-258 не се прилагат. § 5. (1) Правилата досежно доказателствата и условията за тяхното допускане, предвидени в този кодекс, се прилагат и по отношение на факти, възникнали преди влизането му в сила. (2) За всички събрани доказателства до влизане на кодекса в сила по висящите дела важат досегашните правила. § 6. До определяне на новите данъчни оценки на покритите недвижими имоти, при спор за цена на иска по чл. 55, буква "б", се взема средната пазарна цена на имота, посочена в удостоверение, издадено от общинския народен съвет по местонахождението на имота. § 7. Относно сроковете, които са започнали да текат по делата преди влизането на този кодекс в сила, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преди това. § 8. Препращанията в разни закони към текстовете на отменените гражданско-съдопроизводствени закони важат като препращания към съответните текстове от настоящия кодекс. § 9. Не могат да се ползуват от разпоредбите на чл. 339, буква "в" предприемачите-строители за задълженията им, произтичащи от строените от тях постройки, до влизането на този кодекс в сила, както и търговците за задълженията, направени от тях в това им качество. § 10. Този кодекс отменя: а) Закона за нотариата, с изключение на чл. 1, 4 и 7; б) чл. 11 от Закона за съдиите-изпълнители; в) разпоредбите в други закони, отнасящи се до установяване по исков ред на факти с правно значение, и г) всички други разпоредби, които му противоречат. § 11. Ал. 2 на чл. 1 от Указа за правата на БНБ при ликвидиране на вземанията й и пр. ("Известия", брой 51 от 26 юни 1951 г.) и ал. 2 на чл. 49 от Закона за кооперациите се изменят така: "Относно обжалването на решението, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване изпълнителен лист, както и относно реда за оспорване вземането по издадения изпълнителен лист се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс". § 12. Чл. 44 от Закона за лицата и семейството се отменя. В чл. 48 ЗЛС на края се добавят думите: "ако искът се основава на вината на преживелия съпруг". § 13. Относно оспорването на изпълнителни листове (глава ХХIV), издадени въз основа на несъдебни актове преди влизане в сила на този кодекс, се прилагат разпоредбите, които са действували преди кодекса. § 14. (1) Публичните продажби на движими и недвижими имоти, за които при влизане на този кодекс в сила са били направени обявления за проданта, се довършват по досегашния ред. (2) Навсякъде в законите думите "съдия-изпълнител" се заменят с думите "съдебен изпълнител". (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Изпълнението на този кодекс се възлага на министъра на правосъдието и на председателя на Върховния касационен съд на Република България. У К А З за изменение на Закона за лицата и семейството (Изв., бр. 15 от 20 февруари 1953 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 5. Навсякъде в законите, правилниците, наредбите и пр. думите "презиме" и "семейно име" се заменят съответно с думите "бащино име" и "фамилно име". . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . З А К О Н за изменение на Закона за лицата и семейството и на Гражданския процесуален кодекс (Изв., бр. 90 от 8 ноември 1955 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ § 13. Съществуващите бракове, сключени с чужди граждани без разрешение от председателя на Президиума на Народното събрание се считат действителни. § 14. Съществуващите осиновявания на български граждани от чужд гражданин без разрешение от председателя на Президиума на Народното събрание се считат действителни. § 15. Висящите помирителни брачни дела в народните съдилища се прекратяват, без да се препращат по подсъдност на окръжните съдилища. Помирителната процедура, установена в чл. 259 от Гражданския процесуален кодекс, не се прилага към висящите бракоразводни дела в окръжните съдилища. З А К О Н за изменение на Гражданския процесуален кодекс (Изв., бр. 90 от 9 ноември 1956 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 4. Преходна разпоредба Несвършените в съда дела по § 1 (по новата ал. 2 на чл. 79) се решават по досегашния ред. З А К О Н за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (Изв., бр. 90 от 11 ноември 1958 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНО ПРАВИЛО § 5. Делата, заварени в съдилищата при влизането на този закон в сила, се решават по досегашния ред с изключение на заварените второинстанционни дела в окръжните съдилища, които се решават съгласно ал. 3 на чл. 301. З А К О Н за изменение на Гражданския процесуален кодекс (Изв., бр. 90 от 10 ноември 1961 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По отношение на решенията, влезли в сила преди датата на влизането в сила на този закон, тригодишният срок по чл. 226, ал. 1 тече от влизането на закона в сила. § 2. Тригодишният срок по чл. 233, ал. 1 започва да тече от влизането на този закон в сила в случаите, в които основанията за отмяна на влезлите в сила решения са възникнали по-рано. § 3. Решенията по допускане на делби по чл. 282, които са постановени преди влизането на този закон в сила, се обжалват по досегашния ред. § 4. Иск по чл. 285 може да се предявява само в случаите, в които решението по допускане на делбата е постановено преди влизането на този закон в сила. § 5. По висящи производства за съдебни делби доказателства могат да допускат на общо основание само ако до влизането на този закон в сила не е постановено решение по допускането на делбата. Ако такова решение е постановено преди този закон, доказателствата могат да се допускат само по въпросите по чл. 286. § 6. Когато до влизането на този закон в сила съдът е дал разсрочка за изплащането на задължението по чл. 288, новата последна алинея към същия член не се прилага. З А К О Н за изменение на Гражданския процесуален кодекс и на Наказателно-процесуалния кодекс (ДВ, бр. 1 от 4 януари 1963 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ § 9. Заварените висящи изпълнителни дела, които попадат под разпоредбите на чл. 323, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, се прекратяват в съдебноизпълнителните служби и се изпращат на финансовите органи при съответните народни съвети. § 10. Сроковете по чл. 70а от Гражданския процесуален кодекс и по чл. 107а от Наказателно-процесуалния кодекс за заварените случаи започват да текат от датата на влизане на настоящия закон в сила. З А К О Н за изменение и допълнение на Семейния кодекс и Гражданския процесуален кодекс относно ограничаване на принудителното изваждане от жилища (ДВ, бр. 27 от 3 април 1973 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. Влезлите в сила решения по чл. 28, ал. 2 и 3 от Семейния кодекс се изпълняват, ако длъжникът в месечен срок от съобщението не поиска изменение на постановеното решение въз основа на чл. 28, ал. 1 от Семейния кодекс. § 4. Влезлите в сила решения по чл. 238 от Закона за задълженията и договорите се изпълняват, ако длъжникът в месечен срок от съобщението не поиска да установи по съдебен ред, че са налице условията за посочване на жилища. З А К О Н за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 28 от 8 април 1983 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 51. Делата, които при влизането на този закон в сила не са завършени и чиято подсъдност се променя, се разглеждат от съдилищата, пред които са висящи. § 52. Разпоредбите на чл. 98 и 300 не се прилагат по отношение на несвършените първоинстанционни дела, образувани до влизането на този закон в сила, а несвършените второинстанционни дела се разглеждат по този закон. § 53. Разпоредбите относно доказателствата и условията за тяхното допускане, предвидени в този закон, се прилагат и по отношение на факти, възникнали преди влизането му в сила. За доказателствата, събрани по висящите дела до влизане на този закон в сила, се прилагат досегашните разпоредби. § 54. За сроковете, които са започнали да текат преди влизането на закона в сила, се прилагат досегашните разпоредби освен ако времето до изтичането им е по-дълго от сроковете по този закон. § 55. Исковете по чл. 24, ал. 2 и чл. 26, 29, 64 и 86 от Семейния кодекс се разглеждат от районния съд по разпоредбите за подсъдността, установени с този закон, независимо кой съд е постановил предишното решение като първа инстанция. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 58. Този закон влиза в сила от 1 септември 1983 г. З А К О Н за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 55 от 17 юли 1987 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА § 11. Разпоредбата на чл. 226, ал. 1, изречение второ не се прилага за случаите, при които срокът за внасяне на предложение за преглед е изтекъл до влизането в сила на тази разпоредба. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 12. Разпоредбите на глава LII влизат в сила един месец след обнародването на този закон. У К А З № 612 за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 31 от 21 април 1989 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА § 3. Вписванията в регистрите при районните съдилища до влизането в сила на този указ са действителни, а водените книги се предават на съответните окръжни съдилища. З А К О Н за изменение на Гражданския процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 31 от 17 април 1990 г., доп., бр. 62 от 2 август 1991 г., бр. 61 от 16 юли 1993 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА (Ал. 1 доп. - ДВ, бр. 62 от 1991 г., бр. 61 от 1993 г.) Всички нерешени молби и предложения за преглед се разглеждат по реда, предвиден в този закон. Предложенията на председателя на Върховния съд и на главния прокурор, внесени във Върховния съд до 21 април 1990 г. за преглед по реда на надзора на решения на общото събрание на гражданската колегия, се разглеждат от пленума на Върховния съд. Подлежат на преглед от пленума на Върховния съд и тези предложения за преглед срещу решения на общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, направени до 21 април 1990 г., които са били оставени без разглеждане от пленума на Върховния съд и образуваните по тях дела са били прекратени въз основа на отменяването на т. 3 на чл. 58 от Закона за устройство на съдилищата (ДВ, бр. 31 от 1990 г.) и изменението на чл. 227 от Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 31 от 1990 г.). За решенията, за които едногодишният срок по отменения чл. 225, ал. 2 не е изтекъл към влизане на този закон в сила, двумесечният срок по новия чл. 225, ал. 1 започва да тече от влизането на закона в сила. З А К О Н за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 55 от 7 юли 1992 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА § 7. Заварените при влизането в сила на този закон висящи дела се разглеждат по досегашния ред. З А К О Н за общинската собственост (ДВ, бр. 44 от 21 май 1996 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 14. Законът за наемните отношения (обн., ДВ, бр. 53 от 1969 г.; изм., бр. 26 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм., бр. 43 от 1973 г., бр. 33 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 45 и 63 от 1984 г., бр. 88 от 1986 г., бр. 21 и 101 от 1990 г.) се отменя. § 15. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26 и 37 от 1996 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 288, ал. 8, изречение първо думите "Закона за наемните отношения" се заменят със "Закона за държавната собственост", а в изречение трето думите "по чл. 10 от Закона за наемните отношения" се заменят с "определена по установения ред за държавните жилища". 2. В чл. 415 се правят следните изменения: а) в ал. 2 думите "и след като на съделителя, който обитава жилището, се предостави друго жилище при условията на чл. 46 или 47 от Закона за наемните отношения. Ако възложеното жилище надхвърля жилищните нужди на обитаващия го, определени в чл. 5 и 6 от Закона за наемните отношения, решението се изпълнява за частта от жилището, надвишаваща нормите по тези разпоредби, без предоставяне друго жилище." се заличават; б) алинеи 3, 4 и 5 се отменят. § 16. В § 3 от Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 1992 г., бр. 102 от 1992 г. - Решение № 18 на Конституционния съд от 1992 г.) думите "чл. 10 от Закона за наемните отношения" се заменят със "Закона за държавната собственост за държавните жилища". . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 18. В чл. 37, ал. 4, изречение първо от Закона за собствеността на гражданите (обн., ДВ, бр. 26 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 43 и 78 от 1973 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 3 и 52 от 1980 г.; попр., бр. 65 от 1980 г.; изм. и доп., бр. 45 от 1984 г., бр. 88 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 31 от 1989 г., бр. 21 от 1990 г.) думите "настанени при условията на Закона за наемните отношения" се заличават и на края на изречението се добавя "ако отговарят на условията за настаняване в държавни или общински жилища". § 19. Висящите съдебни производства по § 14, 15, 16 и 18 се решават по досегашния ред. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 21. Законът влиза в сила от 1 юни 1996 г. З А К О Н за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 43 от 30 май 1997 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА § 2. Образуваните до влизането на закона в сила производства се приключват по досегашния ред. З А К О Н за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 124 от 23 декември 1997 г., изм., бр. 21 от 20 февруари 1998 г., доп., бр. 73 от 26 юни 1998 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 148. Навсякъде в закона думите "Върховен съд", "Върховния съд", "Върховният съд" се заменят съответно с "Върховен касационен съд", "Върховния касационен съд", "Върховният касационен съд", а думите "второинстанционен", "второинстанционния", "второинстанционният" - съответно с "въззивен", "въззивния", "въззивният". § 149. Навсякъде в закона думите "съдебния изпълнител" и "съдебният изпълнител" се заменят със "съдия-изпълнителя" и "съдия-изпълнителят". ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 150. (1) Постъпилите жалби и заварените висящи второинстанционни дела пред Върховния касационен съд, на които не е даден ход по същество, се прекратяват и изпращат на съответния апелативен съд за разглеждане по реда на въззивното обжалване. (2) Постъпилите жалби и заварените висящи второинстанционни дела пред окръжните съдилища, на които не е даден ход по същество, се разглеждат по реда на въззивното обжалване. (3) Жалбите по тези дела се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 198 и 199, за което се дава 14-дневен срок от съобщението на съда. § 151. (1) Решенията на първоинстанционните съдилища по чл. 288, ал. 2, които не са влезли в сила, се обезсилват, освен ако имотът е възложен на преживелия съпруг. (2) Влезлите в сила решения по чл. 288, ал. 2 подлежат на изпълнение по досегашния ред. § 152. (1) Влезлите в сила решения, сроковете за преглед и отмяна на които не са изтекли до влизането в сила на закона, подлежат на преглед по реда на надзора и на отмяна по досегашния ред. (2) Подлежат на преглед по реда на надзора по досегашния ред и решенията, постановени по дела, разглеждането на които е завършило до влизането в сила на закона, но съдът не се е произнесъл по тях, както и тези, по които решението е отменено и е даден ход за постановяване на ново решение по чл. 208, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, отменен след влизането в сила на закона. § 153. Надзорните производства, заварени от закона, се разглеждат по досегашния ред. § 154. Заварените висящи изпълнителни производства за продажба на движими вещи се довършват по реда на този закон. § 155. За сроковете, които са започнали да текат преди влизането в сила на закона, се прилагат досегашните разпоредби, освен ако времето до изтичането им е по-дълго от сроковете по този закон. § 155а. (Нов - ДВ, бр. 73 от 1998 г.) Започнатите от прокурор производства преди 1 април 1998 г. по реда на чл. 27 от Гражданския процесуален кодекс продължават до тяхното приключване във всички инстанции, а прекратените производства се възобновяват служебно от съда. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 159. Всички текстове по този закон се номерират съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове. § 160. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Законът влиза в сила от 1 април 1998 г. З А К О Н за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 64 от 16 юли 1999 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 59. Всички висящи производства, образувани до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред, с изключение на производствата по чл. 288, ал. 2, 3 и 7. § 60. За сроковете за въззивно и касационно обжалване, които не са изтекли до влизането в сила на този закон, се прилагат сроковете, предвидени в него. § 61. Висящите дела с предмет на иска по чл. 126а по искане на ищеца, направено до приключване на устните състезания в първата инстанция, се разглеждат по реда на бързото производство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 63. Производствата по обжалване на решения и определения по делата по несъстоятелност по чл. 613а от Търговския закон, заварени при влизането в сила на този закон във Върховния касационен съд, се разглеждат по досегашния ред. З А К О Н за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 105 от 8 ноември 2002 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 79. Заварените висящи дела по трудови спорове подлежат на разглеждане по досегашния ред. § 80. Публичните продажби, за които са направени обявления, се довършват по досегашния ред. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 82. Министерският съвет приема списъка по чл. 339, буква "а" в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. --------------------- (*) (Бел. ред. "Норма") Всички числа в левове по Гражданския процесуален кодекс са намалени 1000 пъти съгласно разпоредбите на Закона за деноминация на лева. --------------------- Гражданският процесуален кодекс е приет от 1-во Народно събрание, пета редовна сесия, второ заседание, на 2 февруари 1952 г. и е обнародван в "Известия на Президиума на Народното събрание" с Указ № 56 на Президиума на Народното събрание от 6 февруари 1952 г.

К О Д Е К С Н А Т Р У Д А Обнародван, ДВ, бр. 26 от 1 април 1986 г. и бр. 27 от 4 април 1986 г., в сила от 1 януари 1987 г., изм. и доп., бр. 6 от 22 януари 1988 г., бр. 21 от 13 март 1990 г., бр. 30 от 13 април 1990 г., бр. 94 от 23 ноември 1990 г., бр. 27 от 5 април 1991 г., бр. 32 от 23 април 1991 г., бр. 104 от 17 декември 1991 г., бр. 23 от 19 март 1992 г., бр. 26 от 31 март 1992 г., бр. 88 от 30 октомври 1992 г., бр. 100 от 10 декември 1992 г., в сила от 1 януари 1993 г., бр. 69 от 4 август 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 87 от 29 септември 1995 г., бр. 2 от 5 януари 1996 г., бр. 12 от 9 февруари 1996 г., бр. 28 от 2 април 1996 г., бр. 124 от 23 декември 1997 г., бр. 22 от 24 февруари 1998 г., бр. 52 от 8 май 1998 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г., изм., бр. 56 от 19 май 1998 г., бр. 83 от 21 юли 1998 г., бр. 108 от 15 септември 1998 г., бр. 133 от 11 ноември 1998 г., бр. 51 от 4 юни 1999 г., бр. 67 от 27 юли 1999 г., в сила от 28 август 1999 г., бр. 110 от 17 декември 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г., бр. 25 от 16 март 2001 г., в сила от 31 март 2001 г., бр. 1 от 4 януари 2002 г., бр. 105 от 8 ноември 2002 г., бр. 120 от 29 декември 2002 г., бр. 18 от 25 февруари 2003 г., бр. 86 от 30 септември 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г., бр. 95 от 28 октомври 2003 г. ВЪВЕДЕНИЕ (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Предмет и цел Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. (2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм., бр. 25 от 2001 г.) Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. Социален диалог (Ново загл. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 2. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., нов, бр. 25 от 2001 г.) Държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните. Тристранно сътрудничество Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Обхватът на въпросите на жизненото равнище, предмет на консултации, се определя с акт на Министерския съвет по предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество. (2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Сътрудничеството и консултациите задължително се осъществяват при приемането на нормативни актове по отношенията и въпросите, посочени в ал. 1. Национален съвет за тристранно сътрудничество Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (1) Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 на национално равнище се осъществяват от Националния съвет за тристранно сътрудничество. (2) Националният съвет за тристранно сътрудничество се състои от по двама представители на Министерския съвет, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Министерският съвет определя своите представители, а представителите на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите се определят от техните ръководства съгласно уставите им. (3) Националният съвет за тристранно сътрудничество се ръководи от заместник министър-председател. (4) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Националният съвет за тристранно сътрудничество избира от лицата, представляващи по закон организациите на работниците и служителите и на работодателите на ротационен принцип по един заместник-председател на съвета за срок от една година. (5) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) При отсъствие на председателя на Националния съвет за тристранно сътрудничество заседанията се ръководят от посочен от него заместник-председател. Отраслови, браншови и общински съвети за тристранно сътрудничество Чл. 3б. (1) (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 по отрасли, браншове и общини се осъществяват от отраслови, браншови и общински съвети за тристранно сътрудничество. (2) Отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество се състоят от по двама представители на съответното министерство, друго ведомство или общинска администрация, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. (3) Представителите на министерствата, на другите ведомства и на общинските администрации се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство или кмет на община, а на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите - от техните ръководства съгласно уставите им. (4) Председателите на отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство или кмет на община след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в съответните съвети за тристранно сътрудничество. Функции на съветите за тристранно сътрудничество Чл. 3в. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (1) Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения по законопроекти, проекти на подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет по чл. 3. (2) Мнение от Националния съвет за тристранно сътрудничество по ал. 1 могат да искат: 1. президентът на Републиката; 2. председателят на Народното събрание и председателите на постоянни комисии на Народното събрание; 3. министър-председателят. (3) Отрасловите, браншовите и общинските съвети обсъждат и дават мнение при уреждането на специфичните въпроси по чл. 3 за съответния отрасъл, бранш или община. (4) Мнение по ал. 3 се дава по искане на държавния орган, който урежда съответните въпроси, или по инициатива на отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество. Заседания на съветите за тристранно сътрудничество Чл. 3г. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (1) Съветите за тристранно сътрудничество се свикват на заседание от председателите им, които определят и дневния ред на заседанието. (2) Съветите за тристранно сътрудничество се свикват на заседание и по искане на представителите на всяка от организациите на работниците и служителите или на работодателите, които предлагат и дневния ред на заседанието. Организиране на дейността и приемане на решения на съветите за тристранно сътрудничество Чл. 3д. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (1) Председателите на съветите за тристранно сътрудничество ръководят техните заседания, организират и насочват дейността им в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните. (2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Заседанията на съветите са редовни, когато присъстват представители и на трите участващи в тях страни. (3) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Заседанията са редовни и когато на тях не присъстват упълномощени представители на някои от участниците от страна на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, в случай че те са били уведомени. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Съветите приемат решенията си с общо съгласие. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Приетите решения от съветите за тристранно сътрудничество се предоставят на съответните органи, както следва: 1. решенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество - на министър-председателя или на съответния министър или ръководител на друго ведомство; 2. решенията на отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество - на съответния министър или ръководител на друго ведомство; 3. решенията на общинския съвет за тристранно сътрудничество - на кмета на общината или на председателя на общинския съвет, според компетентността за приемане на окончателен акт по обсъжданите въпроси. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Държавните и общинските органи, на които са предоставени мнения на съвет за тристранно сътрудничество, са длъжни да ги обсъдят при приемането на решения в рамките на своята компетентност. Уредба и финансиране дейността на съветите за тристранно сътрудничество Чл. 3е. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (1) Организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество се уреждат с правилник, приет от Националния съвет за тристранно сътрудничество. (2) Разходите по дейността на съветите за тристранно сътрудничество са за сметка на съответните държавни и общински органи, участващи в тях. Сдружаване на работниците и служителите Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работниците и служителите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави. (2) Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона. Сдружаване на работодателите Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор организации, които да ги представляват и защитават, както и доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Организациите на работодателите по предходната алинея представляват и защитават своите интереси чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество и чрез други действия съгласно закона. Общо събрание на работниците и служителите Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) (1) Общото събрание се състои от всички работници и служители в предприятието. (2) Когато организацията на труда или други причини не позволяват функционирането на общо събрание, по инициатива на работници и служители или на работодателя може да се създаде събрание на пълномощниците. То се състои от представители на работниците и служителите, избрани за определен от общите събрания в структурните звена на предприятието срок. Нормата на представителство се определя от работниците и служителите и е еднаква за цялото предприятие. (3) За свикването, дейността и правата на събранието на пълномощниците се прилагат правилата относно общото събрание на работниците и служителите. Ред за работа на общото събрание (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Общото събрание на работниците и служителите само определя реда за своята работа. (2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Общото събрание (събранието на пълномощниците) в предприятието се свиква от работодателя, от ръководството на синдикална организация, както и по инициатива на една десета от работниците и служителите (пълномощниците) от предприятието. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Общото събрание (събранието на пълномощниците) е редовно, ако на него присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците). (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Общото събрание на работниците и служителите приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите, доколкото в този кодекс, в друг закон или в устав не е предвидено друго. Участие на работниците и служителите в управлението на предприятието Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 7 - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Работниците и служителите участвуват чрез свой представител в обсъждането и решаването на въпроси на управлението на предприятието само в предвидените от закона случаи. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Работниците и служителите могат на общо събрание да избират свои представители, които да представляват техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред държавните органи. Представителите се избират с мнозинство повече от две трети от членовете на общото събрание. Осъществяване на трудовите права и задължения Чл. 8. (1) Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. (2) Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, пол, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и инвалидност. (4) Трудовите права и задължения са лични. Отказът от трудови права, както и прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни. Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Приложим закон при трудовите правоотношения Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Този кодекс се прилага за всички трудови правоотношения с български и смесени предприятия в страната, както и за трудови правоотношения на български граждани с чужди предприятия в страната или с български предприятия в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който е страна Република България. (2) Трудовите правоотношения на български граждани, изпратени на работа в чужбина в чужди или смесени предприятия, и на чужди граждани, приети на работа в страната в български или смесени предприятия въз основа на международни договори, се уреждат от този кодекс, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който е страна Република България. Признаване на трудови права, придобити в чужбина Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудови права, придобити в чужбина, се признават в Република България по силата на закон, акт на Министерския съвет или на международен договор, по който е страна Република България. Глава втора ТРУДОВ КОЛЕКТИВ Чл. 12-17. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., отм., бр. 100 от 1992 г.) Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., отм., бр. 100 от 1992 г.) Чл. 21-26. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., отм., бр. 100 от 1992 г.) Чл. 28-32. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Глава трета СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Самостоятелност Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Синдикалните организации и организациите на работодателите имат право в рамките на закона сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето управление, както и да приемат програми за дейността си. (2) Синдикалните организации и организациите на работодателите свободно определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закона. Представителни организации на работниците и служителите (Ново загл. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., нов, бр. 25 от 2001 г.) За представителни организации на работниците и служителите на национално равнище се признават организациите, които имат: 1. най-малко 50 хиляди членове; 2. (изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) най-малко по 50 организации с не по-малко от 5 членове в повече от половината отрасли, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности; 3. местни органи в повече от половината общини в страната и национален ръководен орган; 4. качеството на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49. Представителни организации на работодателите (Ново загл. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 35. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., нов, бр. 25 от 2001 г.) За представителни организации на работодателите на национално равнище се признават организациите, които имат: 1. най-малко 500 членове, всеки от които има не по-малко от 20 души работници и служители; 2. (изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) организации с не по-малко от 10 членове в повече от една пета от отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности; 3. местни органи в повече от една пета от общините в страната и национален ръководен орган; 4. качеството на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49. Признаване на представителни организации (Ново загл. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., нов, бр. 25 от 2001 г.) (1) Министерският съвет определя реда за установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35. (2) Организациите на работниците и служителите и на работодателите се признават за представителни на национално равнище по тяхно искане от Министерския съвет. Министерският съвет се произнася с решение в тримесечен срок от постъпването на редовно направеното искане от заинтересуваната организация. (3) Отказът на Министерския съвет да признае за представителна организация на работниците и служителите или на работодателите се мотивира и съобщава на заинтересуваната организация в 7-дневен срок от приемането му. Заинтересуваната организация може да обжалва отказа пред Върховния административен съд. (4) За представителни се признават и всички поделения на организации, признати за представителни на национално равнище. Проверка на изискванията за представителност Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (1) На всеки три години след признаването им по чл. 36, ал. 2 организациите на работниците и служителите и на работодателите установяват представителността си по реда, предвиден в чл. 36. (2) Министерският съвет по своя инициатива или по предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество може да извършва проверка на изискванията за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите по чл. 34 и 35. (3) В зависимост от резултатите от проверката Министерският съвет приема решение, с което може: 1. да откаже признаването за представителни на организации на работниците и служителите или на работодателите; 2. да потвърди тяхната представителност по реда на чл. 36, ал. 1 и 2. (4) Отказът по ал. 3, т. 1 може да бъде обжалван по реда на чл. 36. Участие в подготовката на вътрешни актове на предприятието Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участвуват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва. Чл. 38-41. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Участие в обсъждането на трудови и осигурителни въпроси Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Централните ръководства на синдикалните организации и на организациите на работодателите или определените от тях органи или лица имат право да участвуват в обсъждането на въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите от министерствата, другите ведомства, предприятията и органите на местното самоуправление. Чл. 43-44. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Представителство пред съда Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Синдикалните организации и техните поделения имат право по искане на работниците и служителите да ги представляват като пълномощници пред съда. Те не могат да сключват спогодби, да признават искове, да се отказват, да оттеглят или намаляват исканията на работниците и служителите и да получават суми за сметка на представляваните лица, освен ако бъдат изрично упълномощени за това. Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните организации Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Държавните органи и работодателите създават условия и съдействуват на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност. Те им предоставят безвъзмездно за ползуване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции. Чл. 47-48. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Юридическо лице Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел. (2) Поделение на организация, вписана съгласно предходната алинея, придобива качество на юридическо лице съгласно устава й. (3) Имуществените отношения между членовете на прекратена синдикална организация, както и на прекратена организация на работодатели се уреждат съобразно предвиденото в техните устави. Глава четвърта КОЛЕКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Предмет Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. (2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан. Равнища на колективно преговаряне (Ново загл. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г.) (1) Колективните трудови договори се сключват по предприятия, браншове, отрасли и по общини. (2) На равнище предприятие, бранш и отрасъл може да се сключи само един колективен трудов договор. Колективен трудов договор в предприятия Чл. 51а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (1) Колективен трудов договор в предприятието се сключва между работодателя и синдикална организация. (2) Проектът за колективен трудов договор се изготвя и представя от синдикалната организация. Когато в предприятието има повече от една синдикална организация, те представят общ проект. (3) Когато синдикалните организации не могат да представят общ проект, работодателят сключва колективен трудов договор със синдикалната организация, чийто проект е бил приет от общото събрание на работниците и служителите (събрание на пълномощниците) с мнозинство повече от половината от неговите членове. Колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище Чл. 51б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (1) Колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите на основата на споразумение между националните им организации, чрез което се определят общи положения относно обхвата и процедурната рамка на отрасловите и браншовите договори. (2) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Колективното трудово договаряне на отраслово или браншово ниво по споразумение между страните може да обхваща една или няколко дейности от Националната класификация на икономическите дейности. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Представителните организации на работниците и служителите изготвят и представят на представителните организации на работодателите общ проект. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Когато колективният трудов договор на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша. Колективни трудови договори по общини Чл. 51в. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (1) Колективни трудови договори по общини за дейности, финансирани от общинския бюджет, се сключват между представителните организации на работниците, служителите и на работодателите. (2) Местните поделения на представителните организации на работниците и служителите представят общи проекти за колективни трудови договори на местните поделения на представителните организации на работодателите. Задължения за преговаряне и за предоставяне на информация (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Отделният работодател, групата работодатели и техните организации са длъжни: 1. да преговарят с представителите на работниците и служителите за сключване на колективен трудов договор; 2. да предоставят на представителите на работниците и служителите: а) сключените колективни трудови договори, с които страните са обвързани поради отраслова, териториална или организационна принадлежност; б) (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото си състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор; предоставянето на информация, разпространяването на която би могло да нанесе вреди на работодателя, може да бъде отказано или направено с изискване за поверителност. (2) При неизпълнение на задълженията по предходната алинея виновните работодатели дължат обезщетение за причинените вреди. (3) Смята се, че работодателят е в забава, ако не изпълни задължението си по т. 1 на ал. 1 в едномесечен срок, а по т. 2 на ал. 1 - в 15-дневен срок от поканата. (4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) По искане на работодателя при започване на преговорите за сключване на колективен трудов договор синдикалните организации в предприятието предоставят информация за действителния брой на членовете си. Сключване и вписване Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор се сключва в писмена форма в три екземпляра - по един за всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на страните. (2) Писмената форма е необходима за действителността на колективния трудов договор. (3) Колективният трудов договор се вписва в специален регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Когато работодателите имат седалища в различни райони, вписването се извършва в една от инспекциите. Колективните трудови договори с отраслово и национално значение се вписват в Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Споровете относно компетентната инспекция се решават от министъра на труда и социалната политика. (4) Вписването се извършва въз основа на писмено заявление на всяка от страните в едномесечен срок от получаването му от инспекцията по труда. Към заявлението се прилага подписан от страните екземпляр от договора. (5) При спор относно текста на договора достоверен е текстът, който е регистриран. Влизане в сила и времетраене Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Колективният трудов договор се смята за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. Страните могат да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Преговорите за сключване на нов колективен трудов договор започват не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действащия колективен трудов договор. Продължаване действието на колективния трудов договор Чл. 55. (1) (Предишен текст на чл. 55, изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г. - бр. 25 от 2001 г.) Действието на колективния трудов договор, сключен между организация на работодатели и синдикални организации, не се прекратява спрямо работодател, който преустанови членството си в нея след неговото сключване. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) В случаите по чл. 123 завареният колективен трудов договор действа до сключването на нов колективен трудов договор, но за не повече от една година от датата на промяната на работодателя. Изменение Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване. (2) За измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54. Действие по отношение на лицата Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. (2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм., бр. 25 от 2001 г.) Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави. Задължение за информация Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да държи на разположение на работниците и служителите текста на колективния трудов договор. Искове при неизпълнение Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) При неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага. Иск за обявяване на недействителност (Ново загл. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 60. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., нов, бр. 25 от 2001 г.) Всяка от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят. Глава пета ВЪЗНИКВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ Раздел I Трудов договор Сключване Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. (2) За длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. (3) Трудов договор може да се сключи и с група от лица - непосредствено или чрез упълномощен от тях представител. В този случай за работодателя и за всяко лице от групата възникват същите права и задължения, както ако договорът би бил сключен с всяко едно от тях. Форма Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Трудовият договор се сключва в писмена форма. (2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г., отм., бр. 120 от 2002 г.) (3) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и председателя на Националния статистически институт. (5) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г., предишна ал. 3, бр. 120 от 2002 г.) При сключването на трудовия договор работодателят запознава работника или служителя с трудовите задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа. (6) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 2 от 1996 г., предишна ал. 4, бр. 120 от 2002 г.) Документите, които са необходими за сключване на трудовия договор, се определят от министъра на труда и социалната политика. Начало на изпълнението Чл. 63. (1) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт. (2) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. (3) (Ал. 1 отм., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 1, изм., бр. 120 от 2002 г.) Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока. (4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 2, бр. 120 от 2002 г.) Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., отм., бр. 100 от 1992 г.) Чл. 65. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Съдържание Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) С трудовия договор се определят мястото и характерът на работата и трудовото възнаграждение на работника или служителя. (2) С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. (3) За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Времетраене Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор може да бъде сключен: 1. за неопределено време; 2. като срочен трудов договор. (2) Трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено. Срочни трудови договори (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 68. (1) (Предишен чл. 68 - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Срочен трудов договор се сключва: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго; 2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) до завършване на определена работа; 3. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа; 4. (точка 4 зал., предишна т. 5, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс; 5. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. (4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 2 и 3, се смята за сключен за неопределено време. Превръщане на срочния трудов договор в договор за неопределено време Чл. 69. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна. (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Предходната алинея се прилага и при срочния трудов договор за заместване на отсъствуващ работник или служител, ако трудовият договор със замествания се прекрати през време на заместването. Трудов договор със срок за изпитване Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) В договора по ал. 1 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор. (4) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 3, бр. 25 от 2001 г.) В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. (5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) За една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Прекратяване на договора със срок за изпитване Чл. 71. (1) До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. (2) Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен по предходната алинея до изтичане на срока за изпитване. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм., бр. 25 от 2001 г.) Чл. 73. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Недействителност Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета. В случаите, когато трудовият договор е недействителен поради приемането на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по този кодекс възраст, недействителността се обявява от инспекцията по труда. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. (4) По реда на ал. 2, изр. 1 могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор. (5) Страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. (6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани. (7) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При обявяване на недействителността на трудовия договор не се прилагат разпоредбите на чл. 333. Отношения между страните при недействителен трудов договор Чл. 75. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действувал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. (2) Предходната алинея се прилага и в случаите, когато са обявени за недействителни отделни клаузи на трудовия договор. Приложимост на разпоредбите за недействителност на трудовия договор Чл. 76. Правилата относно недействителността на трудовия договор се прилагат съответно и при другите основания за възникване на трудовото правоотношение. Раздел II Устройване на работа на младите специалисти Чл. 77-82. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Раздел III Избор Постъпване на работа въз основа на избор Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г.) (1) Длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. (2) Избор се произвежда за заемане на длъжност, която е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема. Срокът, за който се избира лицето, е не по-дълъг от 5 години. Поставяне на кандидатури за изборна длъжност Чл. 84. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., нов, бр. 100 от 1992 г.) (1) Кандидатурите за заемане на изборна длъжност се поставят от органи и лица, определени в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. За заемане на изборна длъжност кандидатът може и сам да постави кандидатурата си. (2) За една изборна длъжност могат да бъдат посочвани или да кандидатствуват неограничен брой кандидати. (3) Изборът се произвежда, след като кандидатът даде писмено съгласието си. (4) Избор се произвежда и тогава, когато за длъжността кандидатствува само едно лице. Произвеждане на избор Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г.) Изборът се произвежда от избирателно тяло, установено в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Избор се произвежда, когато присъствуват повече от половината от лицата, които имат право да гласуват. (3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Гласуването е явно освен ако органът, който избира, реши да бъде тайно. (4) Кандидатите за изборната длъжност, които са членове на избирателното тяло, не се вземат предвид при изчисляване броя на присъствуващите по ал. 2 и не гласуват. (5) За заемането на всяка длъжност се гласува отделно. (6) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г.) За избран се смята кандидатът, получил най-много гласове, но не по-малко от половината гласове от участвувалите в гласуването. Възникване на трудовото правоотношение Чл. 86. (1) Трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Избраното лице е длъжно да постъпи на работа в 2-седмичен срок от получаването на съобщението за резултата от избора. При уважителни причини този срок е до 3 месеца. (3) Изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на избраното лице на работа. (4) Трудовото правоотношение, възникнало от избор, остава в сила и след изтичане на установения срок до избирането на друго лице за длъжността. (5) Когато при новия избор е избрано същото лице, трудовото правоотношение с него продължава за нов срок. (6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато изборът е приключил, без да бъде избран някой от кандидатите, трудовото правоотношение с лицето, заемащо длъжността, за която се произвежда изборът, продължава до успешното приключване на следващия избор. (7) Трудовото правоотношение с избраното лице, което не постъпи на работа в срока по ал. 2, се смята за невъзникнало. Спорове за законосъобразност на избора Чл. 87. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Споровете за законосъобразност на избора се разглеждат от районния съд по молба на всеки кандидат или на работодателя в 2-седмичен срок от получаването на съобщението за резултата. (2) В случаите, когато съдът установи, че изборът е законосъобразен, той го потвърждава и трудовото правоотношение възниква от избора, а когато установи, че изборът е незаконосъобразен - го отменя и се произвежда нов избор. Прилагане на други разпоредби за избора Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Неуредените в този раздел въпроси се уреждат в съответния закон, в акт на Министерския съвет или в устава, който предвижда заемането на определени длъжности въз основа на избор. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото в закон, в акт на Министерския съвет или в устав не е предвидено друго. Раздел IV Конкурс Заемане на длъжности въз основа на конкурс Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Конкурс може да се провежда за заемане на всяка длъжност освен за длъжност, за която е предвидено да се заема въз основа на избор. Определяне на конкурсните длъжности Чл. 90. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Длъжностите, които ще се заемат с конкурс, се определят в закон, в акт на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от работодателя. (2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм., бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Конкурс се обявява за длъжност, която е обявена за заемане с конкурс със закон, или когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема, за времето до завръщането му. (3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм., бр. 100 от 1992 г.) Длъжностите, определени като конкурсни, се заемат само въз основа на конкурс. До провеждането на конкурса длъжността може да се заеме със срочен трудов договор за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс. Обявяване на конкурс Чл. 91. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Конкурсът се обявява от работодателя чрез централния или местния печат. При необходимост конкурсът може да се обявява и по друг подходящ начин. (2) Обявлението за конкурса трябва да съдържа: 1. наименованието на предприятието, мястото и характера на работата и изискванията за длъжността; 2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) начина за провеждане на конкурса; 3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) необходимите документи, мястото и срока за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 1 месец. (3) Характеристиката на конкурсната длъжност се предоставя предварително на кандидатите, за да се запознаят с нея. Участие в конкурс Чл. 92. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За участие в конкурс не се изисква съгласие на работодателя, при когото кандидатът работи. (2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Кандидатът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до 2 дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място. Този отпуск се признава за трудов стаж. Допускане до конкурс Чл. 93. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Допускането на кандидатите до конкурс се извършва от комисия, назначена от работодателя. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) На недопуснатите кандидати се съобщават писмено съображенията за отказа. В 7-дневен срок от съобщението те могат да направят възражение пред работодателя, обявил конкурса, който в 3-дневен срок от получаване на възражението решава въпроса окончателно. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) На допуснатите кандидати се съобщават писмено датата, часът на започване и мястото за провеждане на конкурса. Комисия за провеждане на конкурс Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Конкурсът се провежда от комисия, назначена от работодателя. В комисията се включват съответни специалисти. Провеждане на конкурс Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин. Тя оценява професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, и класира само успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Резултатът от конкурса се съобщава на участвувалите в него лица в 3-дневен срок от провеждането му. Възникване на трудовото правоотношение Чл. 96. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място, от деня, в който е получило съобщението за резултата. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Лицето, с което е възникнало трудовото правоотношение, е длъжно да постъпи на работа в 2-седмичен срок от получаването на съобщението по предходната алинея. При уважителни причини този срок е до 3 месеца. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на работа на лицето. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако лицето не постъпи на работа в срока по ал. 2, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. В този случай трудовото правоотношение възниква със следващия в класирането участник в конкурса, за което той се уведомява писмено. (Ал. 5 отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Неприложимост при конкурсите за научни звания Чл. 97. Този раздел не се прилага за конкурсите за даване на научни звания. Раздел V Настаняване на работа от бюрото по труда и социалните въпроси Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 32 от 1991 г., отм., бр. 100 от 1992 г.) Чл. 99-102. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Раздел VI Съдебно решение Чл. 103-104. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Раздел VII Членство в производствена кооперация Чл. 105-106. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Раздел VIII Допълнителни условия за някои трудови правоотношения Определяне на допълнителни условия при възникване на трудовото правоотношение Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато трудовото правоотношение възниква от избор или от конкурс, преди постъпването на работа работодателят и работникът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение. Те могат да уговарят и други условия по трудовото правоотношение. Допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация Чл. 107а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което: 1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително; 2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист), ликвидатор или синдик; 3. е народен представител; 4. е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация; 5. заема ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия; тази забрана не се отнася за експертните сътрудници и членовете на политическите кабинети. (2) Трудовият договор със служителя се сключва от органа на държавната власт или от упълномощен от него заместник, или от административния секретар. (3) Минималният и максималният размер на трудовите възнаграждения на работещите в държавната администрация се определят с акт на Министерския съвет. (4) Индивидуалният размер на трудовото възнаграждение се определя в зависимост от оценката на индивидуалното изпълнение при условия и по ред, определени от Министерския съвет. (5) Служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, се атестират при условия и по ред, определени от Министерския съвет. (6) При изпълнение на трудовите си задължения служителите трябва да спазват правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Раздел IХ Допълнителен труд по трудов договор Чл. 108-109. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Допълнителен труд при същия работодател Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Допълнителен труд при друг работодател Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Забрана за полагане на допълнителен труд Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Забранява се полагането на допълнителен труд от работници или служители, които са: 1. водачи на превозни средства; 2. заети в опасни или вредни за здравето условия - за работа при същите или при други опасни или вредни условия; 3. определени в закон или в акт на Министерския съвет. Работно време по трудов договор за допълнителен труд Чл. 113. Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение не може да нарушава установената от този кодекс минимална непрекъсната междудневна и междуседмична почивка. Трудов договор за работа до 5 дни в месеца (Ново загл. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм., бр. 110 от 1999 г., нов, бр. 25 от 2001 г.) Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Когато работникът или служителят работи при един работодател общо не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца последователно или разпокъсано, времето не се признава за трудов стаж. Съдържание Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) С трудовите договори по този раздел освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение. Чл. 116. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Обществено осигуряване Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работниците и служителите, които полагат допълнителен труд, се осигуряват по условия и по ред, установени в отделен закон. Раздел Х Изменение на трудовото правоотношение Забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение Чл. 118. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие Чл. 119. Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Изменение на мястото и характера на работата от работодателя Чл. 120. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Промяната по предходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответствува на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини. Командироване на работници или служители Чл. 121. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя. Чл. 122. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 123. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм., бр. 25 от 2001 г.) (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява: 1. при сливане на предприятия; 2. при вливане на едно предприятие в друго; 3. при разпределяне на дейността на едно предприятие между няколко предприятия; 4. при преминаване на обособена част от едно предприятие към друго; 5. при смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него; 6. при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия. (2) В случаите по ал. 1 работодател е новият собственик, наемател, арендатор или концесионер. (3) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговарят, ако не е уговорено друго между двамата работодатели: 1. при сливане или вливане на предприятия - новият работодател; 2. в останалите случаи - солидарно двамата работодатели. (4) Преди извършване на промяната по ал. 1 работодателят е длъжен да уведоми работниците и служителите или техните представители за: 1. предвижданата промяна и датата на извършването й; 2. причините за промяната; 3. възможните правни, икономически и социални последици от промяната за работниците и служителите; 4. предвижданите мерки по отношение на работниците и служителите, включително и за изпълнението на задълженията по ал. 3. (5) Уведомяването по ал. 4 се извършва в срок най-малко два месеца преди настъпване на последиците за трудовата заетост и условията на труд на работниците и служителите. (6) Когато във връзка с промените по ал. 1 се предвиждат мерки по отношение на работниците и служителите, работодателят е длъжен преди уведомлението по ал. 4 да проведе своевременно консултации относно тези мерки с представителите на работниците и служителите. Глава шеста ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Съдържание на трудовото правоотношение Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. Задължение за добросъвестно изпълнение Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят трябва да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно. Задължения при изпълнение на възложената работа Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: 1. да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време; 2. да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество; 3. да използува цялото работно време за изпълнение на възложената работа; 4. да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество; 5. да спазва техническите и технологическите правила; 6. да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд; 7. да изпълнява законните нареждания на работодателя; 8. да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения; 9. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието; 10. да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения; 11. да съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя; 12. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) да уведоми работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването й за него възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 107а, ал. 1; 13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата. Задължения на работодателя за осигуряване на условия за работа Чл. 127. (1) (Предишен чл. 127, изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г. - бр. 25 от 2001 г.) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: 1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение; 2. работно място и условия в съответствие с характера на работата; 3. здравословни и безопасни условия за труд; 4. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) кратка характеристика или описание на работата; 5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Работодателят е длъжен да пази достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение. Задължение на работодателя за плащане на трудово възнаграждение Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Задължение на работодателя да осигури работника или служителя Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигури работника или служителя за всички осигурителни социални рискове съгласно условия и по ред, установени в отделен закон. Право на информация (Ново загл. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 130. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., нов, бр. 25 от 2001 г.) (1) Работникът или служителят има право на своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на работодателя, което е от значение за трудовите му права и задължения. (2) Работодателят е длъжен да представя на работника или служителя необходимата писмена информация при всяко изменение на трудовото правоотношение. (3) Работникът или служителят има право да изисква от работодателя обективна и справедлива характеристика за професионалните си качества и резултатите от трудовата си дейност, или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател. Право на информация в случаи на масово уволнение (Ново загл. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (1) В случай, че работодателят има намерение да извърши масово уволнение, той трябва своевременно да информира представителите на работниците и служителите по ред и по начин, установени в колективния трудов договор. (2) В случаите по ал. 1 работодателят следва да им предостави информация за: 1. причините за планираното уволнение; 2. броя и категорията на работниците и на служителите, които ще бъдат уволнени; 3. периода, през който трябва да се извършат уволненията; 4. предвидените критерии за подбора на работниците и на служителите, които ще бъдат уволнени. Чл. 131-135. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Глава седма РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ Раздел I Редовно работно време Нормална продължителност на работното време Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. (2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. (4) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс. (Ал. 5 отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Удължаване на работното време (Ново загл. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 136а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (1) По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други след предварителна консултация с представителите на работниците и служителите, доколкото в колективен трудов договор не е предвидено друго. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда. (2) Продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време. (3) Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно. (4) В случаите по ал. 1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. (5) При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4 разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд. (6) За работниците и служителите по чл. 147 удължаване на работното време се допуска при условията на този член за полагане на извънреден труд. Намалено работно време Чл. 137. (1) (Предишен чл. 137 - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Намалено работно време се установява за: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, които работят във вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия по решение на Министерския съвет; 2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, ненавършили 18 години. (2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., нова, бр. 25 от 2001 г.) Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) При намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение. Непълно работно време Чл. 138. (1) (Предишен чл. 138 - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. (2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., нова, бр. 25 от 2001 г.) При намаляване обема на работа работодателят може да установи едностранно за период от три месеца в една година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или негово звено след предварително съгласуване с представители на работниците и служителите. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Продължителността на работното време по ал. 2 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. Разпределение на работното време Чл. 139. (1) Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време. (3) В зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им работодателят след консултации с представителите на работниците и служителите, доколкото в колективния трудов договор не е предвидено друго, може да установява ненормиран работен ден. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. (5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика. Нощен труд Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. (4) Нощният труд е забранен за: 1. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст; 2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) бременни работнички и служителки и майки с деца до 3-годишна възраст; 3. майки с деца от 3- до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца инвалиди независимо от възрастта им освен с тяхно съгласие; 4. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи; 5. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие. Работа на смени Чл. 141. (1) Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. (2) Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна. (3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред. (4) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работните смени на работниците и служителите, които продължават образованието си без откъсване от производството, както и на учащите се, които работят през свободното от учение време, се определят в зависимост от организацията на учебния процес. (5) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени. (6) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител. Отчитане на работното време Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 4 месеца. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Раздел II Извънреден труд Определение и забрана Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. (2) Извънредният труд е забранен. Допустимост по изключение Чл. 144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи: 1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за предотвратяване и борба с природни или обществени бедствия и опасности и отстраняване на непосредствените последици от тях; 3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на неотложни общественонеобходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 4. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; 5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време - ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали; 6. (нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на усилена сезонна работа. Чл. 145. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм., бр. 25 от 2001 г.) Продължителност Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. (2) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава: 1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни. (3) Ограниченията по предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл. 144, т. 1-3. Недопустимост на извънредния труд Чл. 147. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Не се разрешава полагане на извънреден труд от: 1. работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст; 2. бременни работнички или служителки и майки с деца до 3-годишна възраст; 3. майки с деца от 3- до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца-инвалиди независимо от възрастта им освен с тяхно съгласие; 4. трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи; 5. работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие. (2) Не се разрешава полагане на извънреден труд освен в случаите по чл. 144, т. 1-3 от работници или служители, за които е установено намалено работно време в този кодекс, поради това, че работят във вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия. Отказ за полагане Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Отчитане Чл. 149. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда. Заплащане и забрана за компенсация Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За извънреден труд независимо от това, дали е положен законно или не, се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262. (2) Забранява се компенсирането на извънредния труд с почивка. Раздел III Почивки Почивки в работния ден Чл. 151. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. (2) Почивките не се включват в работното време. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателя осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. Междудневна почивка Чл. 152. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Седмична почивка Чл. 153. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) При сумирано изчисляване на работното време, при работа в производства с непрекъсваем процес и при промяна на смените, непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 24 часа. Празнични дни Чл. 154. (1) (Доп. - ДВ, бр. 6 от 1988 г., изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 27 и 104 от 1991 г., доп., бр. 88 от 1992 г., изм., бр. 2 от 1996 г., доп., бр. 22 от 1998 г., бр. 56 от 1998 г., бр. 108 от 1998 г.) Официални празници са: 1 януари - Нова година; 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник; 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на Съединението; 22 септември - Ден на Независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения; 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово; Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му. (2) Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за чествуване на определени професии, както и да размества почивните дни през годината. Глава осма ОТПУСКИ Раздел I Видове отпуски Основен и удължен платен годишен отпуск Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Всеки работник или служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право на платен годишен отпуск. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 2. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет. Допълнителен платен годишен отпуск Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При условията на чл. 155, ал. 1 работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск: 1. за работа във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия - не по-малко от 5 работни дни; 2. за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни. Уговаряне на по-големи размери на отпуските Чл. 156а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По-големи размери на отпуските по чл. 155 и чл. 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя: 1. при встъпване в брак - 2 работни дни; 2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него; 3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни; 4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице; 5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател; 6. (т. 6 отм., предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение - по 1 час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се ползува работник или служител, който работи 7 или по-малко часа; (Нова т. 7 - ДВ, бр. 87 от 1995 г., отм., бр. 25 от 2001 г.) (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 133 от 1998 г., бр. 25 от 2001 г.) През време на отпуските по ал. 1 на работника или служителя се изплаща възнаграждение, както следва: 1. по т. 1-3 - според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя; 2. по т. 6 - от работодателя в размера по чл. 177; 3. в останалите случаи - според предвиденото в специалните закони. Отпуск през време на учебно мобилизационно мероприятие (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 158. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) При повикване на учебно мобилизационно мероприятие работникът или служителят се смята в служебен отпуск през време на мероприятието, включително деня на отиването и връщането. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Ако учебно мобилизационното мероприятие продължава 15 и повече дни, работникът или служителят има право на 2 календарни дни платен отпуск преди заминаването и 2 дни след завръщането, които не се включват в платения годишен отпуск. (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) През време на учебно мобилизационното мероприятие и на отпуск по предходната алинея на работника или служителя се заплаща възнаграждение за сметка на бюджета на Министерството на отбраната. Отпуск на синдикални дейци Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За осъществяване на синдикална дейност нещатните членове на централни, отраслови и териториални ръководства на синдикалните организации, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства в предприятията имат право на платен отпуск в размери, установени в колективния трудов договор, но не по-малко от 25 часа за една календарна година. (2) Отпускът по предходната алинея се заплаща съгласно чл. 177 и не може да се компенсира с парично обезщетение. (3) Времето на ползуване на отпуска по ал. 1 се определя от съответния синдикален деец, за което той своевременно уведомява работодателя. Времето и продължителността на използувания отпуск се отчитат в специална книга при работодателя. (4) Отпускът по ал. 1 не може да бъде отлаган за следваща календарна година. Неплатен отпуск Чл. 160. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал, или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. (2) Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Служебни и творчески отпуски Чл. 161. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм., бр. 25 от 2001 г.) На работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение. (2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако друго не е уговорено в колективен трудов договор, щатните изборни синдикални дейци се считат в неплатен отпуск за времето, докато заемат съответната синдикална длъжност. Отпуск при временна неработоспособност Чл. 162. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. (2) Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери, определени от отделен закон. Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване Чл. 163. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм., бр. 110 от 1999 г.) Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 135 дни за всяко дете, от които 45 дни преди раждането. (2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (3) Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди изтичане на 45 дни от започване ползуването на отпуска, остатъкът до 45 дни се ползува след раждането. (4) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на отпуск до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, този отпуск се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичане на срока по ал. 1 този отпуск се заплаща като отпуск за бременност и раждане. (5) Когато детето бъде дадено за осиновяване, бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, отпускът по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилагат изречения 2 и 3 на предходната алинея. (6) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работничка или служителка, която осинови дете, има право на отпуск по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичане срока на полагащия се отпуск за раждане според поредността на живите деца на осиновителката. (7) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) През време на отпуска по предходните алинеи на работничката или служителката се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. При определяне размера на отпуска се вземат предвид живите деца, родени или осиновени от майката, която ползува отпуска. Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 164. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) След използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. (2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) През време на отпуск по предходните алинеи на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което се ползува отпускът, се признава за трудов стаж. (5) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., бр. 1 от 2002 г., в сила от 1 януари 2002 г.) В случаите, когато не се ползува отпуск по ал. 1 или лицето, което ползува такъв отпуск, прекъсне неговото ползуване, на майката (осиновителката), ако работи по трудово правоотношение, се изплаща парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване. Отпуск за отглеждане на дете до 3-годишна възраст (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 165. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) След използуването на отпуска по ал. 1 на предходния член работничката или служителката при поискване има право да ползува и неплатен отпуск до навършване на 3 години на детето, ако то не е настанено в детско заведение. Със съгласието на майката този отпуск се ползува и от лицата по чл. 164, ал. 3. (2) Времето, през което се ползува отпускът по предходната алинея, се признава за трудов стаж. Отпуск за кърмене и хранене на малко дете Чл. 166. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работничката или служителката, която сама кърми детето си, има право на платен отпуск за кърмене до навършване на 8-месечна възраст на детето по 1 час два пъти дневно или с нейно съгласие по 2 часа наведнъж. За работничка или служителка, която работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа, този отпуск е 1 час дневно. След навършване на 8-месечна възраст на детето този отпуск е по 1 час дневно и се разрешава на работничката или служителката по преценка на здравните органи, докато е необходимо да кърми детето. (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работничката или служителката има близнаци или недоносено дете, размерът на отпуска по предходната алинея е 3 часа дневно до навършване на 8-месечна възраст на детето и по 2 часа - след навършване на 8-месечна възраст на детето, докато по преценка на здравните органи е необходимо да го кърми. В тези случаи, ако работничката или служителката работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа, първоначалният размер на отпуска за кърмене на детето е 2 часа, а след 8-месечна възраст на детето - по 1 час на ден. Отпускът по тази алинея се ползува на два пъти, а със съгласието на работничката или служителката - наведнъж. (3) Отпуск при условията и в размерите, посочени в този член, се дава и на осиновителката, и на майката на заварено дете. (4) Отпускът по предходните алинеи се заплаща от работодателя. Отпуск при смърт или тежко заболяване на родител Чл. 167. (1) Когато майката (осиновителката) на дете до 3-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете се ползуват от бащата (осиновителя). С негово съгласие тези отпуски могат да се ползуват от един от неговите родители или от един от родителите на починалата или заболялата тежко майка (осиновителка) на детето, когато работи по трудово правоотношение. (2) Когато починат и двамата родители на дете до 3-годишна възраст, ако детето не е настанено в детско заведение, съответната част от отпуските по предходната алинея се ползува от настойника, а с негово съгласие - от един от родителите на майката или на бащата на детето. Платен отпуск за две и повече живи деца Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае, и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. (2) Работничката или служителката има право да ползува отпуска по предходната алинея включително и за календарната година, в която някое или всички деца навършват 18-годишна възраст. (3) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (4) Ползуването на отпуска по този член може да се отлага по реда на чл. 176. Платен отпуск за обучение Чл. 169. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Отпускът по ал. 1 се ползва независимо от всички останали видове отпуски. Той може да се ползва наведнъж или на части и не се предоставя на работник или служител, който повтаря учебната година по неуважителни причини. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) За подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Това право се ползва със съгласието на работодателя. (5) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Работниците и служителите, които учат във вечерни учебни заведения, със съгласието на работодателя, освен тези, които работят при намален работен ден от 7 или по-малко часа, се освобождават 1 час по-рано от работа всеки учебен ден. Отпуск за приемен изпит в учебно заведение Чл. 170. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Когато със съгласието на работодателя работникът или служителят кандидатства в училище, приемането в което става с изпит, работникът или служителят има право на платен отпуск, както следва: 1. при кандидатстване в средно училище - 6 работни дни; 2. при кандидатстване във висше училище или за докторантура - 12 работни дни. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени наполовина, който се признава за трудов стаж. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 2, изм., бр. 25 от 2001 г.) Когато работникът или служителят е ползвал платения или неплатения отпуск по ал. 1 и 2, но не е бил приет в съответното учебно заведение или за докторант, за следващите години той има право на неплатен отпуск в размер, равен на половината от отпуска по ал. 1, който се признава за трудов стаж. Неплатен отпуск на учащи се Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Работниците и служителите по чл. 169, ал. 1 имат право и на неплатен отпуск в следните размери: 1. за подготовка и явяване на изпит - до 20 работни дни за учебна година; 2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) за подготовка и явяване на приемен, на зрелостен или на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или дипломен проект в средни учебни заведения - до 30 работни дни; 3. за подготовка и явяване на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или на дипломен проект във висши учебни заведения - до 4 месеца; 4. за подготовка и защита на дисертация от задочни докторанти или от докторанти на самостоятелна подготовка - до 4 месеца. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени наполовина. (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Неплатеният отпуск по ал. 1 и 2 се признава за трудов стаж. Ползване на отпуските от учащите се Чл. 171а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Отпуските на учащите се по този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително. Раздел II Ползуване на платения годишен отпуск Начин на ползуване Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части, от които най-малко половината се ползва наведнъж през календарната година, за която се полага отпускът. Ред за ползуване Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Платеният годишен отпуск се ползува от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. (2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1992 г.) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползуване на част от годишния платен отпуск или неплатен по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154. (3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1992 г.) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание. (4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 26 от 1992 г., изм., бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 1992 г., изм., бр. 100 от 1992 г., доп., бр. 25 от 2001 г.) Работникът или служителят използува платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година освен ако ползуването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Ползуване на отпуск от непълнолетни и майки Чл. 174. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по ал. 4 на предходния член. Прекъсване на ползуването Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя. (2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Извън случаите по предходната алинея отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Отлагане на ползуването Чл. 176. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ползуването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година: 1. (доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) от работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. от работника или служителя - когато ползува друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползуването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Неизползуваният размер на платения годишен отпуск може да се използува от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател. Заплащане Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Забрана за парично компенсиране Чл. 178. Забранява се компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Глава девета ТРУДОВА ДИСЦИПЛИНА Раздел I Общи разпоредби Чл. 179-180. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Правила за вътрешния трудов ред Чл. 181. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Всеки работодател има право да издаде правилник за вътрешния трудов ред, който конкретизира правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. Раздел II Награди Чл. 182-185. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Раздел III Дисциплинарна отговорност Нарушение на трудовата дисциплина Чл. 186. Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Видове нарушения на трудовата дисциплина Чл. 187. Нарушения на трудовата дисциплина са: 1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време; 2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи; 3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила; 4. произвеждане на некачествена продукция; 5. неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда; 6. (зал. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.); 7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) неизпълнение на законните нареждания на работодателя; 8. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения; 9. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства; 10. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Видове дисциплинарни наказания Чл. 188. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. предупреждение за уволнение; 3. уволнение. Критерии за определяне и еднократност на дисциплинарното наказание Чл. 189. (1) (Ал. 1 отм., предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. (2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Дисциплинарно уволнение Чл. 190. (1) (Предишен чл. 190, изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г. - бр. 25 от 2001 г.) Дисциплинарно уволнение може да се налага за: 1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час; 2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; 3. системни нарушения на трудовата дисциплина; 4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения; 5. ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата; 6. (нова - ДВ, бр. 51 от 1999 г.) участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 51 от 1999 г.) други тежки нарушения на трудовата дисциплина. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Дисциплинарно уволнение по ал. 1 се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1. Чл. 191. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Органи, които налагат дисциплинарните наказания Чл. 192. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон. (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието, както и на работници или служители, назначени от по-горестоящия орган, се налагат от този орган. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание Чл. 193. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Срокове за налагане на дисциплинарни наказания Чл. 194. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. (2) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда или наказателно постановление, сроковете по предходната алинея започват да текат от влизането в сила на присъдата или на наказателното постановление. (3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г., изм., бр. 25 от 2001 г.) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. (Ал. 4 отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заповед за дисциплинарно наказание Чл. 195. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. (Ал. 4 отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Чл. 196. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заличаване на дисциплинарните наказания Чл. 197. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им. (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заличаването има действие занапред. Заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на работника или служителя на предишната му работа. Предсрочно заличаване на дисциплинарни наказания Чл. 198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени от работодателя преди изтичането на срока по ал. 1 на предходния член, ако работникът или служителят не е извършил други нарушения на трудовата дисциплина. Заличаването има действие занапред. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заличаването на наказанието по предходната алинея се извършва с мотивирана писмена заповед, която се връчва на работника или служителя. Временно отстраняване от работа Чл. 199. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят или непосредственият ръководител може да отстрани временно от работа работник или служител, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, употребява през работно време алкохол или друго силно упойващо средство. (2) Отстраняването продължава, докато работникът или служителят възстанови годността си да изпълнява определената му работа. (3) През времето, докато трае отстраняването, работникът или служителят не получава трудово възнаграждение. Глава десета ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ И ДРУГИ ВИДОВЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ Раздел I Имуществена отговорност на работодателя Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя Чл. 200. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. (4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство. Изключване или намаляване на отговорността Чл. 201. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането. (2) Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Регресен иск Чл. 202. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За изплатеното на пострадалия или на неговите наследници обезщетение работодателят има право на иск срещу виновните работници или служители съобразно правилата на раздел II от тази глава. Раздел II Имуществена отговорност на работника или служителя Обсег на имуществената отговорност Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. (2) За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние. Изключване на отговорността Чл. 204. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят не отговаря имуществено за вредата, която е резултат на нормален производствено-стопански риск. Вреда, която подлежи на обезщетяване Чл. 205. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят отговаря за претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза. (2) Размерът на вредата се определя към деня на настъпването й, а ако той не може да се установи - към деня на откриването й. Размер на отговорността Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. (2) Когато вредата е причинена от ръководител, включително и от непосредствен ръководител, при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. (3) Отговорността е в размерите по предходните алинеи и когато работодателят е обезщетил трети лица за вреди, причинени от работника или служителя при същите условия. Размер на отговорността за вреда, причинена при отчетническа дейност Чл. 207. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя: 1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение; 2. за липса - в пълен размер заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата. (2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на щетата или са се възползували от увреждането по т. 1 на предходната алинея, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването освен в случаите по чл. 271, ал. 1. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда. (3) Исковете по т. 2 на ал. 1 и по ал. 2 се погасяват с изтичането на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата. (4) Със закон могат да се установяват и други случаи на пълна имуществена отговорност. Отговорност за вреда, причинена от няколко работници или служители Чл. 208. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато вредата е причинена от няколко работници или служители, те отговарят: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) в случаите на ограничена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено - пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение. Сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата; 2. в случаите на пълна отговорност - солидарно. Бригадна отговорност Чл. 209. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Бригадна отговорност за липса може да се поеме с писмен договор, сключен между работодателя и работниците или служителите, които общо или на смени извършват отчетническа дейност. Когато не може да се установи конкретният причинител, обезщетението се разпределя между работниците или служителите, подписали договора, съразмерно на получената брутна работна заплата за периода от време, за който е установена липсата. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Осъществяване на ограничената имуществена отговорност Чл. 210. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието. (2) Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако в срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс. (5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 се издава изпълнителен лист по реда на Гражданския процесуален кодекс. (Ал. 6 изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм., бр. 12 от 1996 г.) Осъществяване на пълната имуществена отговорност Чл. 211. Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Прилагане на гражданския закон Чл. 212. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За неуредените в тази глава въпроси по имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон. Раздел III Други видове обезщетения Обезщетение при недопускане на работа Чл. 213. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При незаконно недопускане на работник или служител, с когото е създадено трудово правоотношение по реда на глава пета, да постъпи на работа работодателят и виновните длъжностни лица дължат солидарно на работника или служителя брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност от деня на явяването, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когото незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа. Обезщетение при временно отстраняване от работа Чл. 214. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който е бил незаконно отстранен от работа от работодателя или от непосредствения ръководител, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето на незаконното отстраняване. Обезщетението се дължи солидарно от работодателя и виновните длъжностни лица. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Обезщетение при командировка Чл. 215. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Обезщетение при преместване Чл. 216. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) На работник или служител, който се премества на работа в друго населено място, по споразумение с работодателя могат да се заплатят: 1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му; 2. разноските по пренасянето на покъщнината му; 3. възнаграждение за дните на пътуването и за още 2 дни. (2) На работник или служител, трудовото правоотношение с когото е прекратено не по негова вина или не по негово заявление с предизвестие, по споразумение с работодателя могат да се заплатят разноските по т. 1 и 2 на предходната алинея за неговото и на семейството му завръщане в постоянното им местоживеене. (3) Работникът или служителят има право на обезщетението по предходните алинеи, когато по ред, предвиден в закон, се премества или е преместен на постоянна работа в друго населено място не по негова молба. Когато разстоянието до населеното място на новата работа е над 100 километра и преместването е за време над 1 година, на работника или служителя се заплаща и уговореното едномесечно трудово възнаграждение за новата работа и възнаграждение в размер на една четвърт от същата сума за всеки член от семейството, издържан от работника или служителя. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят се премества на работа. Обезщетение при трудоустрояване Чл. 217. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят дължи на подлежащия на трудоустрояване работник или служител с намалена работоспособност обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който без уважителни причини откаже да приеме работата, на която се трудоустроява в същото или в друго предприятие, няма право на обезщетението по предходната алинея. Обезщетение при природни или обществени бедствия Чл. 218. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато поради природни или обществени бедствия работникът или служителят е възпрепятствуван да се яви на работа, заплаща му се обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятствуван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при природни или обществени бедствия, заплаща му се пълният размер на брутното трудово възнаграждение. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Обезщетението по предходните алинеи се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган. Обезщетения при правомерен отказ на работника или служителя да изпълнява работата Чл. 219. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работник или служител, който на законно основание е отказал изпълнението или е преустановил работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което не е работил. (2) Право на обезщетение по предходната алинея има и работник или служител, който откаже да изпълнява работа, възложена му вън от допустимите от този кодекс случаи за едностранна промяна на мястото и характера на работа, ако е възпрепятствуван да изпълнява работата си по досегашните условия. Обезщетение за неспазено предизвестие Чл. 220. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. (2) Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2 и 3 работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. (2) При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. (3) Предходната алинея се прилага и когато работникът или служителят бъде уволнен по чл. 330, ал. 1 поради осъждане за престъпление, което съставлява и нарушение на трудовите задължения. (4) Действителните вреди по предходните алинеи се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, както следва: 1. в случаите по ал. 1 - за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение; 2. в случаите по ал. 2 и 3 - за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение. Обезщетение при уволнение на други основания Чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 1 от 2002 г.) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, т. 9 и чл. 327, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Чл. 223. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Платеният отпуск за обучение на учащи се и на докторанти без откъсване от производството и за приемен изпит в учебно заведение, когато не бъде използуван, не се обезщетява парично. Обезщетения при незаконно уволнение и при недопускане на работа навъзстановен работник или служител Чл. 225. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа. Отговорност на работодателя за други вреди, причинени на работника или служителя Чл. 226. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради: 1. неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение; 2. вписване на неверни данни в издадените документи. (2) Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. (3) Обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените. Обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. Регресна отговорност Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г.) Длъжностните лица, виновни за плащането на обезщетенията по чл. 213, 214, 225, ал. 3 и чл. 226, дължат възстановяването им на работодателя съобразно правилата на раздел II от тази глава. Брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. (2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. Глава единадесета ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ Договор за придобиване на квалификация Чл. 229. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят може да сключи договор с лице, което постъпва или е постъпило в учебно заведение за придобиване на квалификация. (2) С договора по предходната алинея работодателят се задължава: 1. да осигурява на обучаващия се издръжка и други условия във връзка с обучението; 2. след завършване на обучението да приеме обучаващия се на работа по придобитата квалификация за уговорения от страните срок, който не може да бъде по-дълъг от 6 години. (3) С договора по ал. 1 обучаващият се се задължава: 1. да завърши в срок обучението си по уговорената квалификация; 2. да работи при работодателя в уговорения срок. (4) При виновно неизпълнение на задълженията по ал. 2 и 3, доколкото не е уговорено друго, неизправната страна отговаря съгласно гражданския закон. Договор за ученичество Чл. 230. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) С договора за ученичество работодателят се задължава да обучи ученика в процеса на работата по определена професия или специалност, а ученикът - да я усвои. (2) С договора се определят формите, мястото и времетраенето на обучението, което не може да бъде повече от 6 месеца, обезщетението, което страните си дължат при неизпълнение, както и други въпроси, свързани с осъществяването на обучението. (3) С договора страните определят и срока, през който ученикът се задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението, а работодателят - да му осигури работа съобразно придобитата квалификация. Този срок не може да бъде по-дълъг от 3 години. (4) През време на обучението ученикът получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Признаване на квалификация на ученика Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Резултатът от обучението при договор за ученичество се установява чрез теоретико-практически изпит на ученика. (2) При успешно полагане на изпита на ученика се признава определена степен на квалификация по съответната професия или специалност. (3) При завършване на обучението ученикът има право на платен отпуск за подготовка и явяване на изпит в размери, уговорени с работодателя, но не по-малко от 12 работни дни. При повторно явяване на изпит той има право на неплатен отпуск в размер на 12 работни дни, който се признава за трудов стаж. Задължения за работа и отговорност за неизпълнение на договора за ученичество Чл. 232. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) След успешното завършване на обучението съгласно договора за ученичество работодателят е длъжен да приеме ученика на работа съобразно придобитата квалификация, а ученикът - да постъпи на работа и да работи в уговорения срок. (2) Ако работодателят не осигури на ученика, завършил успешно обучението, работа съобразно придобитата квалификация, той му дължи брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност за времето, през което не му е осигурил такава работа, но за не повече от 3 месеца, доколкото не е уговорено друго. (3) Ако ученикът по неуважителни причини не завърши обучението или след като го е завършил не постъпи на осигурената му от работодателя работа, или я напусне преди определения срок, дължи на работодателя обезщетение съответно на неизпълнението в размер, уговорен от страните, но не повече от трикратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната. Приложимост на трудовото законодателство към договора за ученичество Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За отношенията между страните по договора за ученичество по време на обучението се прилага действуващото трудово законодателство. Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация Чл. 234. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация). (2) С договора по предходната алинея се определят: 1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава; 2. мястото, формата и времето на обучението; 3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. (3) С договора по ал. 1 страните могат да уговарят: 1. задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години; 2. отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка. Договор за квалификация с лице, което не работи Чл. 235. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация може да се сключва и между работодател и лице, което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението. Прекратяване на договор за квалификация Чл. 236. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Всяка от страните може с писмено заявление до другата страна да прекрати договора по тази глава преди изтичането на срока на обучението: 1. поради виновно неизпълнение на задълженията на другата страна, като даде на неизправната страна подходящ срок за изпълнение; 2. в други случаи, уговорени в договора. Трудов договор след обучението Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) След завършване на обучението въз основа на договор по тази глава трудовите отношения между страните се уреждат с трудов договор или със съответно изменение на трудовия договор. Чл. 238-241. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Глава дванадесета ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ Раздел I Общи разпоредби Възмездност на труда Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Право на равно възнаграждение (Ново загл. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 243. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., нов, бр. 25 от 2001 г.) (1) Жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. (2) Алинея 1 се прилага за всички плащания по трудовото правоотношение. Регулиране на минималните трудови възнаграждения и обезщетения Чл. 244. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министерският съвет определя: 1. минималната работна заплата за страната; 2. видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс. Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната. (2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. Чл. 246. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Раздел II Системи на заплащане на труда Определяне на размера на трудовото възнаграждение Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. (2) Размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се уговаря между работника или служителя и работодателя и не може да бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов договор. Чл. 248-249. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Определяне и изменение на трудовите норми Чл. 250. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовите норми се определят с оглед установяване на нормална интензивност на труда. (2) Трудовите норми се определят и изменят от работодателя след вземане на мнението на заинтересуваните работници и служители. Чл. 251-256. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Раздел III Допълнителни и други трудови възнаграждения Чл. 257-258. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудово възнаграждение при вътрешно заместване Чл. 259. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) От правата по предходната алинея не може да се ползува работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъствуващия. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването. Трудово възнаграждение при външно съвместителство Чл. 260. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който работи по външно съвместителство, получава пълния размер на трудовото възнаграждение за основната работа, както и възнаграждение за работата по външно съвместителство според уговореното между страните. Заплащане на нощния труд Чл. 261. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет. Заплащане на извънредния труд Чл. 262. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. (2) Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Заплащане на извънредния труд при ненормиран работен ден Чл. 263. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. (2) За извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3. Трудово възнаграждение за работа през официалните празници Чл. 264. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Чл. 265. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудово възнаграждение при неизпълнение на трудовите норми Чл. 266. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато работник или служител не изпълни трудовите си норми не по своя вина, получава трудово възнаграждение според изработеното, но не по-малко от уговореното възнаграждение за пълно изпълнение. (2) При неизпълнение на трудовите норми по вина на работника или служителя той има право на трудово възнаграждение според изработеното. Трудово възнаграждение при престой и производствена необходимост Чл. 267. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение. (2) При престой по вина на работника или служителя той няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя. (3) За времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга работа поради производствена необходимост, той получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа, но не по-малко от брутното възнаграждение за основната му работа. Трудово възнаграждение при некачествена продукция Чл. 268. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При производство на напълно негодна продукция по вина на работника или служителя трудово възнаграждение не му се заплаща. (2) Когато по вина на работника или служителя продукцията отговаря частично на установените изисквания за качество (частичен брак), размерът на трудовото му възнаграждение се намалява съобразно годността на продукцията. (3) При производство на негодна продукция не по вина на работника или служителя той има право на трудово възнаграждение като за годна продукция. Раздел IV Изплащане на трудовото възнаграждение Изплащане в пари и в натура Чл. 269. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в пари. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор. Място и срокове за изплащане Чл. 270. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Добросъвестност при получаване на трудовото възнаграждение Чл. 271. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. (2) Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователното изплащане на сумите по предходната алинея, носят имуществена отговорност. Удръжки от трудовото възнаграждение Чл. 272. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. (нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г., в сила от 1 март 1996 г.) осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) запори, наложени по съответния ред; 6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5, бр. 28 от 1996 г.) удръжки в случая по чл. 210, ал. 4. (2) Общият размер на месечните удръжки по предходната алинея не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс. Глава тринадесета ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА Чл. 273-274. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Задължение за създаване на здравословни и безопасни условия на труда Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Органите на изпълнителната власт в рамките на своите правомощия осъществяват държавната политика по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Нормативни актове, единни и отраслови правила (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 276. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Министърът на труда и социалната политика самостоятелно или съвместно с други министри издава актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. При необходимост министърът на труда и социалната политика определя органите и организациите, които участват в разработването на тези актове. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването самостоятелно или съвместно утвърждават единни правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които се прилагат във всички отрасли и дейности. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Министрите и другите органи на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията утвърждават отраслови правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от съответния отрасъл. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм., бр. 25 от 2001 г.) (5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм., бр. 25 от 2001 г.) (6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г., изм., бр. 25 от 2001 г.) Заповедите за утвърждаване на правилата по ал. 2 и 3 се обнародват в "Държавен вестник", а правилата се издават от органа, който ги е утвърдил. Правила в предприятието (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 277. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Работодателят разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, които не могат да противоречат на нормативните изисквания. (2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Правилата по предходната алинея се обявяват по подходящ начин на работните места. Чл. 278. (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 279. (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 280. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм., бр. 25 от 2001 г.) Инструктаж и обучение Чл. 281. (1) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 1, бр. 25 от 2001 г.) Работниците и служителите, работата на които е свързана с използуване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, както и работниците и служителите, заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им, задължително се инструктират, обучават и полагат изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 2, бр. 25 от 2001 г.) Машините, другите съоръжения и технологичните процеси с повишена опасност се обслужват само от правоспособни работници и служители. Тяхната правоспособност се урежда със специални наредби. Списъкът на съоръженията и дейностите с повишена опасност се утвърждава от съответните ведомства. (4) (Предишна ал. 3, доп., бр. 25 от 2001 г.) Не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието. (5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 4, изм., бр. 25 от 2001 г.) Работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика. Задължение за осигуряване на санитарно-битово и медицинско обслужване Чл. 282. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява условия за санитарно-битово и медицинско обслужване на работниците и служителите съобразно санитарните норми и изисквания. Отказ на работника или служителя да изпълнява възложената работа Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право да откаже изпълнението или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. В тези случаи продължаването на работата се допуска, само след отстраняване на опасността, по нареждане на работодателя или на непосредствения ръководител. Специално работно облекло и лични предпазни средства Чл. 284. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работниците и служителите са длъжни да използуват специалното работно облекло и личните предпазни средства по предназначението им, и то само по време на работа. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Условията и редът за предоставяне на специално работно облекло и лични предпазни средства, както и техният вид се определят от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването. Безплатна предпазна храна и противоотрови (Загл. доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 285. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Работниците и служителите, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици, получават за сметка на работодателя безплатна предпазна храна, противоотрови и други средства, които неутрализират вредното въздействие на работната среда. (2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Категориите работници и служители, които имат право на безплатна предпазна храна, противоотрови и други средства по предходната алинея, се определят по професии, специалности и видове работи от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването. (3) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Забранява се замяната на определените видове безплатна предпазна храна, противоотрови и лични предпазни средства, както и заплащането на тяхната равностойност. Ограничаване продължителността на работата във вредна или опасна среда Чл. 286. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За работа при особено вредни и опасни за здравето производства и видове работи се определя максимален брой години, след което работникът или служителят задължително се премества на друга подходяща работа. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Списъкът на производствата и видовете работи, както и максималният брой години за работа в тях се утвърждава от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика. Периодични медицински прегледи Чл. 287. (1) (Предишен чл. 287, изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г. - бр. 25 от 2001 г.) Всички работници и служители подлежат на задължителни периодични медицински прегледи. Честотата на тези прегледи съобразно характера на работата, условията на труда и възрастта на работниците и служителите се определя от министъра на здравеопазването. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Медицинските прегледи по ал. 1 са за сметка на работодателя. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна данните от медицинските прегледи на работниците и служителите. Данни за здравословни и безопасни условия на труда Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм., бр. 18 от 2003 г.) Предотвратяване и отчитане на трудовите злополуки и заболяванията Чл. 289. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да взема мерки за предотвратяване и намаляване на трудовите злополуки и на общите заболявания и професионалните болести. (Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм., бр. 25 от 2001 г.) Правна уредба на трудовите злополуки и заболяванията Чл. 290. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовите злополуки, общите заболявания и професионалните болести, както и редът за тяхното установяване и последиците от настъпването им се уреждат от отделен закон. Глава четиринадесета СОЦИАЛНО-БИТОВО И КУЛТУРНО ОБСЛУЖВАНЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО Чл. 291. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Финансиране Чл. 292. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници. Разпределение и използуване на средствата Чл. 293. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Начинът на използуването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. (2) Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използуват за други цели. Осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности Чл. 294. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп., бр. 25 от 2001 г.) Работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите: 1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд; 2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги; 3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно; 4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм; 5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други; 6. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители; 7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности. Чл. 295. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работно и униформено облекло Чл. 296. (1) (Предишен чл. 296, изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г. - бр. 25 от 2001 г.) Работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Работникът или служителят е длъжен да носи работното или униформеното облекло през работното си време и да го опазва като имущество на работодателя. Жилища и работнически общежития Чл. 297. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Работодателят може да полага грижи за осигуряване жилища на работниците и служителите и техните семейства, като използува средства от определените за тази цел свои фондове и усилията на трудовия колектив. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Жилищата се разпределят според критерии, установени в колективния трудов договор. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Работодателят може да изгражда и поддържа работнически общежития. Чл. 298. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Грижи за семействата на работниците и служителите Чл. 299. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Работодателят може да оказва съдействие за настаняване на децата на работниците и служителите в детски заведения, като поддържа, изгражда или участвува в изграждането и поддържането им със собствени средства или съвместно с други работодатели и общинските съвети. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Работодателят може да предоставя за ползуване от децата на работниците и служителите наличната база за почивка, физкултура, спорт и туризъм, младежки дейности и културни занимания. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Социалните фондове и формите за социално обслужване могат да се ползуват и от семействата на работниците и служителите по решение на общото събрание (събранието на пълномощниците) и в съответствие с колективния трудов договор. Грижи за пенсионираните работници и служители Чл. 300. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По решение на общото събрание на работниците и служителите социалните фондове и формите на социално обслужване могат да се ползуват и от пенсионери, работили при същия работодател. Глава петнадесета СПЕЦИАЛНА ЗАКРИЛА НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ (Загл. доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Раздел I Специална закрила на непълнолетните Минимална възраст за приемане на работа Чл. 301. (1) Минималната възраст за приемане на работа е 16 години. Забранява се приемането на работа на лица, ненавършили 16 години. (2) По изключение могат да се приемат на работа и лица от 15 до 16 години за извършване на работи, които са леки и не са опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По изключение на ученически длъжности в цирковете могат да се приемат момичета, навършили 14 години, и момчета, навършили 13 години, а за участие в снимане на филми, подготовка и изнасяне на театрални и други представления могат да се привличат и лица, ненавършили 15 години, при облекчени условия и в съответствие с изискванията за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. Условията на труда в тези случаи се определят от Министерския съвет. Приемане на работа на лица, ненавършили 16 години Чл. 302. (1) Лицата, ненавършили 16 години, се приемат на работа след обстоен медицински преглед и медицинско заключение, че са годни да извършват съответната работа и тя няма да увреди здравето и да попречи на правилното им физическо и умствено развитие. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Лицата, ненавършили 16 години, се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Приемане на работа на лица от 16 до 18 години Чл. 303. (1) Забранява се приемането на лица от 16 до 18 години на тежки, вредни и опасни работи. (2) Лица от 16 до 18 години се приемат на работа след обстоен предварителен медицински преглед и медицинско заключение, което установява годността им да извършват съответната работа. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. (4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Условията и редът за даване на разрешение за работа по ал. 3, както и на разрешение за работа на лица, ненавършили 16 години, се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Работи за лица, ненавършили 18 години Чл. 304. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) За непълнолетните лица се забранява работа, която е: 1. извън техните физически или психически възможности; 2. свързана с излагане на вредно физично, биологично или химично въздействие, особено с токсични агенти, канцерогени, агенти, причиняващи наследствено генетично или вътреутробно увреждане; 3. свързана с вредности, които по какъвто и да е друг начин оказват постоянно неблагоприятно въздействие върху здравето; 4. в условия на радиация; 5. при изключително ниски или високи температури, шум или вибрации; 6. свързана с риск от трудови злополуки, за които се предполага, че не могат да бъдат осъзнати или избегнати от непълнолетния поради неговата физическа или психическа незрялост. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Особени грижи за непълнолетните Чл. 305. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят полага особени грижи за труда на лицата, ненавършили 18 години, като им създава облекчени условия за работа и условия за придобиване на професионална квалификация и за нейното повишаване. (2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., нова, бр. 25 от 2001 г.) Работодателят е длъжен да уведомява непълнолетните работници и служители и техните родители или попечители за възможните рискове в работата и за мерките, предприети за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм., бр. 25 от 2001 г.) Работното време на работниците и служителите, ненавършили 18 години, е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работниците и служителите, ненавършили 18 години, имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, включително и за календарната година, през която навършват 18 години. Раздел II Специална закрила на жените Чл. 306. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Забрана за тежки и вредни работи Чл. 307. (1) Забранява се извършването от жени на работи, които са тежки или вредни за здравето и за майчинските им функции. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Списък на работите по предходната алинея се утвърждава от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването. Този списък своевременно се привежда в съответствие с настъпващите изменения в условията на труда и се преразглежда най-малко един път на 3 години. Стаи за жени Чл. 308. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодател, при когото работят 20 и повече жени, е длъжен да обзаведе стаи за лична хигиена на жените и стаи за почивка на бременните по ред, установен от министъра на здравеопазването. Трудоустрояване на бременни жени или кърмачки Чл. 309. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Бременна жена или кърмачка, която изпълнява неподходяща за състоянието й работа, се премества на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия по предписание на здравните органи. До изпълнението на предписанието за преместване тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата за състоянието й работа, а работодателя й изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Предписанието на здравните органи е задължително за изпълнение от бременната или кърмачката и от работодателя. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работничка или служителка, преместена на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия по реда на ал. 1, получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа. Когато то е по-ниско от трудовото възнаграждение за предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят съвместно със здравните органи определя ежегодно длъжности и работни места, подходящи за заемане от бременни жени и кърмачки. Забрана за командироване Чл. 310. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) (1) Работодателят не може да командирова бременна жена. (2) Работодателят не може да командирова майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие. Чл. 311. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Надомна работа Чл. 312. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работничка или служителка - майка на малко дете, до навършване на 6-годишна възраст на детето има право да работи надомно при същия или при друг работодател. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работничката или служителката по предходната алинея премине на надомна работа при същия работодател, той е длъжен, след като престане да работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, да й осигури работата, която е изпълнявала преди това, а ако длъжността е съкратена - с нейно съгласие друга подходяща работа. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работничката или служителката по ал. 1 премине на надомна работа при друг работодател, трудовото правоотношение с работодателя, при когото е на работа към деня на преминаването, не се прекратява, а работничката или служителката се намира в неплатен отпуск. Когато тя престане да работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, неплатеният отпуск се прекратява. Ако длъжността е съкратена, работодателят с нейно съгласие й осигурява друга подходяща работа. Ползуване на правата на майката от бащата Чл. 313. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Правата на майката по чл. 310 и 312 могат да се ползуват от бащата, когато майката не е в състояние да се ползува от тях. Раздел III Специална закрила на лицата с намалена работоспособност Основание за трудоустрояване Чл. 314. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. Работни места за трудоустрояване Чл. 315. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г.) Работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла на народното стопанство. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Частта от общия брой на работниците и служителите по предходната алинея по отрасли на народното стопанство се определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването. Специализирани предприятия и цехове за лица с намалена работоспособност (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 316. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп., бр. 2 от 1996 г.) Министрите, ръководителите на другите ведомства и общинските съвети са длъжни да създават специализирани държавни (общински) предприятия, а работодателите с повече от 300 работници и служители - цехове и други звена за работа на лица с намалена работоспособност. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дейността на специализираните предприятия, цехове и звена по предходната алинея се планира и отчита отделно, а за работниците и служителите в тях се установяват специфични правила за нормиране, отчитане и заплащане на труда по ред, установен от Министерския съвет. Трудоустрояване на работници и служители Чл. 317. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му. (4) (Ал. 4 отм., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217. Чл. 318. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Платен годишен отпуск Чл. 319. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Трудово възнаграждение Чл. 320. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който е трудоустроен по реда на този раздел, получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Работник или служител със загубена работоспособност под 50 на сто, който е трудоустроен за определен срок и за новата работа получава по-ниско трудово възнаграждение от възнаграждението на предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон. Чл. 321. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Раздел IV Специална закрила на работещите пенсионери Чл. 322-324. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Глава шестнадесета ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ Раздел I Прекратяване на трудовия договор Общи основания за прекратяване на трудовия договор Чл. 325. Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: 1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието; 2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1; 3. с изтичане на уговорения срок; 4. със завършване на определената работа; 5. със завръщане на замествания на работа; 6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме; 7. (отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.); 8. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса; 9. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме; 10. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му; 11. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) със смъртта на работника или служителя; 12. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител. Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие Чл. 326. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по ал. 2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя. (Ал. 5 отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие Чл. 327. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато: 1. не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи; 2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; 3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт; 4. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) преминава на платена изборна работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс; 5. постъпва за отбиване на редовната си военна служба. Когато повиканият бъде отложен или освободен от редовна военна служба, трудовият му договор по негово искане се смята за непрекратен, ако в 1-месечен срок от отлагането или освобождаването му, но не по-късно от 3 месеца от напускането на работата се яви, за да я заеме отново; 6. продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура; 7. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работи като заместник на отсъствуващ работник или служител и премине на друга работа за неопределено време; 8. е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен; 9. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) постъпва на държавна служба. Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: 1. при закриване на предприятието; 2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; 3. при намаляване на обема на работата; 4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) при спиране на работа за повече от 15 работни дни; 5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; 6. когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа; 7. при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност; 8. когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност; 9. за освобождаване на заеманата длъжност поради завръщане на работник или служител, който е предсрочно освободен или отложен от редовна военна служба и е заемал преди това същата длъжност; 10. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., доп., бр. 28 от 1996 г., изм., бр. 25 от 2001 г.) при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, доценти, старши научни сътрудници I и II степен и доктори на науките - при навършване на 65-годишна възраст; 11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях; 12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. (2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Освен в случаите по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Чл. 328а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм., бр. 2 от 1996 г.) Чл. 328б. (Нов - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм., бр. 2 от 1996 г.) Право на подбор Чл. 329. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм., бр. 25 от 2001 г.) (3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм., бр. 25 от 2001 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 23 от 1992 г., предишна ал. 3, бр. 100 от 1992 г., отм., бр. 25 от 2001 г.) Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие Чл. 330. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато: 1. (точка 1 зал., предишна т. 2 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен; 2. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) на работника или служителя бъде отнето научното звание или научната степен, ако сключването на трудовия договор е станало с оглед на придобитото звание или степен; 3. (нова - ДВ, бр. 83 от 1998 г.) служителят е заличен от регистрите на БЛС или на ССБ по Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите; 4. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 3, бр. 83 от 1998 г.) работникът или служителят бъде лишен от право на местоживеене в населеното място, където работи, или бъде задължително заселен в друго населено място по установения в закона ред; 5. (предишна т. 5, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 4, бр. 83 от 1998 г.) работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване; 6. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5, бр. 83 от 1998 г.) работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен; 7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) работникът или служителят не изпълни задължението за уведомяване по чл. 126, т. 12; 8. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1. Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение (Ново загл. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 331. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., нов, бр. 25 от 2001 г.) (1) Работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срешу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. (2) Ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. (3) Ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало. Чл. 332. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Закрила при уволнение Чл. 333. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 17 декември 1999 г., бр. 25 от 2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: 1. работничка или служителка, която е бременна, майка на дете до 3-годишна възраст или съпруга на лице, което отбива редовната си военна служба; 2. трудоустроен работник или служител; 3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването; 4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск. (2) В случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. (3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 17 декември 1999 г., бр. 25 от 2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. (4) Когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. (5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Работничка или служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, може да бъде уволнена само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. Прекратяване на трудовия договор за допълнителен труд Чл. 334. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114) може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни. (2) При уволнение по предходната алинея не се прилага чл. 333. Форма и момент на прекратяване на трудовия договор (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 335. (1) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Трудовият договор се прекратява писмено. (2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 335, бр. 25 от 2001 г.) Трудовият договор се прекратява: 1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; 3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Приложимост на разпоредбите за прекратяване на трудовия договор Чл. 336. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и за прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от конкурс. Раздел II Прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от избор Прекратяване на трудовото правоотношение при изтичане на срока Чл. 337. Трудовото правоотношение, възникнало от избор, се прекратява с изтичане на срока, за който лицето е избрано. Ако при изтичане на този срок не е произведен нов избор, трудовото правоотношение продължава до произвеждането му. Отзоваване Чл. 338. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото правоотношение, възникнало от избор, може да бъде прекратено без предизвестие от съответното избирателно тяло. Приложимост на разпоредбите за прекратяване на трудовия договор Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от избор, се прилагат съответно и основанията за прекратяване на трудовия договор с изключение на дисциплинарното уволнение. (2) В случаите на предходната алинея, когато за прекратяването на трудовото правоотношение е необходимо волеизявление на работодателя, то се замества от решение на избирателното тяло. Неприложимост на закрилата при уволнение Чл. 339а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от избор, чл. 333 не се прилага. Прекратяване на изборното трудово правоотношение въз основа на друг нормативен акт или устав Чл. 340. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото в закон, в друг нормативен акт или в устав не е предвидено друго. Раздел III Прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от членство в производствена кооперация Чл. 341-343. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Раздел IV Защита срещу незаконно уволнение Оспорване на законността на уволнението Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска: 1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; 2. възстановяване на предишната работа; 3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението; 4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. (2) Работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. (3) В случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. (4) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Трудовите спорове по ал. 1 се разглеждат от районния съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба и от окръжния съд - в едномесечен срок от постъпването на жалбата. Възстановяване на предишната работа Чл. 345. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в 2-седмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. (2) Работник или служител, уволнен по чл. 330, ал. 1, се възстановява на предишната работа по реда на предходната алинея въз основа на влязла в сила оправдателна присъда. Вписване на отмяната на уволнението Чл. 346. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно от работодателя или от съда или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпилата промяна се вписва в трудовата книжка на работника или служителя. (2) Вписването в трудовата книжна се извършва от работодателя, с когото е било прекратено трудовото правоотношение, а при отказ - от инспекцията по труда. Глава седемнадесета ТРУДОВА КНИЖКА И ТРУДОВ СТАЖ Раздел I Трудова книжка Предназначение Чл. 347. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Представяне, издаване и съхраняване (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 348. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работникът или служителят при постъпване на работа е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка. (2) Когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, работодателят е длъжен в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка. Постъпването за първи път на работа се удостоверява от работника или служителя с паспорт или с декларация. (3) Трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея. Съдържание Чл. 349. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) В трудовата книжка се вписват следните данни за работника или служителя: 1. име, дата и място на раждането; 2. адрес; 3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) номер на личната карта или друг документ за самоличност и единен граждански номер; 4. образование, професия, специалност; 5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба); 6. уговореното трудово възнаграждение; 7. дата на постъпване на работа; 8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от този кодекс); 9. продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж; 10. изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение; 11. запорни съобщения, предвидени в чл. 395, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс. (2) Работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните по предходната алинея и настъпилите промени в тях. Вписване на уволнението и възстановяване на изгубена трудова книжка Чл. 350. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. (2) Когато трудовата книжка бъде изгубена по вина на работодателя, по искане на работника или служителя се издава нова трудова книжка от съответната инспекция по труда. В този случай работодателят представя на инспекцията по труда необходимите данни от предишните работодатели. (3) Когато трудовата книжка бъде изгубена от работника или служителя, инспекцията по труда му издава нова трудова книжка въз основа на представени от работника или служителя достоверни данни. Раздел II Трудов стаж Трудов стаж по трудово правоотношение Чл. 351. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп., бр. 67 от 1999 г.) Трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Време по трудово правоотношение, което се признава за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил Чл. 352. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в следните случаи: 1. почивните и празничните дни; 2. ползуваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им; 3. ползуваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено; 4. ползуваните неплатени отпуски за временна неработоспособност; 5. времето, прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от производството; 6. времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа; 7. времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2-4 от Кодекса на труда от 1951 г. за извършено престъпление във връзка с работата, ако работникът или служителят не е бил привлечен като обвиняем по съответния ред; 8. времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2-4 от Кодекса на труда от 1951 г., след като работникът или служителят е бил привлечен като обвиняем, както и времето на отстраняване от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, ако работникът или служителят е бил оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; 9. в други случаи, установени от Министерския съвет. Трудов стаж при недействително трудово правоотношение Чл. 353. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Времето, прекарано на работа до признаване на трудовото правоотношение за недействително, ако работникът или служителят е действувал добросъвестно при създаването му, се признава за трудов стаж. Време, което се признава за трудов стаж, без да е съществувало трудово правоотношение Чл. 354. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в следните случаи: 1. работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа; 2. уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това уволнение, когато не е бил привлечен като обвиняем, бил е оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; 3. лицето е изтърпявало наказание "лишаване от свобода", което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено; 4. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) трудоустроеният или бременната работничка или служителка не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя съобразно предписанието на здравните органи; 5. работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка; 6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст; 7. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, или е бил включен в школи и курсове за преквалификация; 8. в други случаи, установени от Министерския съвет. Изчисляване на трудовия стаж Чл. 355. (1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица. (4) За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея. (5) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По този кодекс за трудов стаж не се признава времето в повече от действително изслуженото по трудово правоотношение, което се признава за пенсия, както и времето в повече при превръщане на труда от една категория в друга при пенсиониране на работника или служителя. Подзаконова уредба Чл. 356. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министерският съвет издава наредба по прилагането на тази глава. Глава осемнадесета ТРУДОВИ СПОРОВЕ Определение Чл. 357. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Давност Чл. 358. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове: 1. 1-месечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя и за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка"; 2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение; 3. 3-годишен - по всички останали трудови спорове. (2) Сроковете по предходната алинея започват да текат: 1. за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата - от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение - от деня на прекратяването; 2. за другите искове - от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. (3) Срокът по ал. 1 не се смята пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е подадена до некомпетентен орган. В този случай исковата молба се препраща служебно на съда. Безплатно производство по трудови дела Чл. 359. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. Подведомственост Чл. 360. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовите спорове се разглеждат от съдилищата. Те се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. (2) (РКС № 12 от 1995 г. - ДВ, бр. 69 от 1995 г., изм., бр. 2 от 1996 г.) Не се разглеждат от съдилищата спорове относно освобождаване на: 1. (РКС № 11 от 1998 г. - ДВ, бр. 52 от 1998 г., изм., бр. 25 от 2001 г.) изборни служители в органите на изпълнителната власт, в обществени организации и в политически партии и движения; 2. (РКС № 11 от 1998 г. - ДВ, бр. 52 от 1998 г., изм., бр. 25 от 2001 г.) служителите по чл. 28, ал. 2 от Закона за администрацията. Подсъдност на трудовите спорове с чуждестранни лица Чл. 361. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовите спорове между работници или служители - чужди граждани, и работодатели - чуждестранни лица или смесени предприятия със седалище в Република България, когато работата се извършва в страната, са подсъдни на съда според седалището на работодателя, освен ако между страните е уговорено друго. Подсъдност на трудовите спорове на български работници или служители в чужбина Чл. 362. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовите спорове между работници или служители - български граждани, работещи в чужбина, и български работодатели в чужбина са подсъдни на надлежния съд в София, а когато работникът или служителят е ответник - на надлежния съд по неговото местожителство в страната. Решения, които не подлежат на касационно обжалване (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 363. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г., отм., бр. 105 от 2002 г.) Чл. 364-398. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Глава деветнадесета КОНТРОЛ ЗА СПАЗВАНЕ НА ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕГОВОТО НАРУШАВАНЕ Раздел I Контрол за спазване на трудовото законодателство Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 399. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Външноведомствен контрол Чл. 400. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Други държавни органи, извън посочения в предходния член, осъществяват общ или специализиран контрол за спазване на трудовото законодателство по силата на закон или акт на Министерския съвет. Вътрешноведомствен контрол Чл. 401. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министрите, ръководителите на други ведомства, както и на местните органи на държавно управление упражняват контрол за спазване на трудовото законодателство чрез свои специализирани органи. Права на контролните органи Чл. 402. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Контролните органи в рамките на своята компетентност имат право: 1. да посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и другите места, където се извършва работа, както и помещения, ползувани от работниците и служителите; 2. да изискват от работодателя обяснение и представяне на всички необходими документи, книжа и сведения във връзка с упражняването на контрола; 3. да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола; 4. да вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания; 5. да установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки. (2) Работодателите, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Контролните органи по чл. 399, 400 и 401 осъществяват своите права в сътрудничество с работодателите, с работещите и с техните организации. Задължения на контролните органи Чл. 403. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Контролните органи са длъжни: 1. да пазят в тайна поверителните и за служебно ползуване сведения, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола, както и да не използуват тези сведения в своя стопанска дейност; 2. да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение на трудовото законодателство. (2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (3) Контрол за спазване на трудовото законодателство не може да упражнява лице, което има пряк или косвен интерес от дейността на контролираните обекти. Принудителни административни мерки Чл. 404. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и нейните органи, както и органите по чл. 400 и чл. 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки: 1. да дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда; 2. да спират утвърждаването на проекти, както и въвеждането в експлоатация на сгради, машини и съоръжения, производства и обекти, ако не са спазени правилата за здравословни и безопасни условия на труда и социално-битовото обслужване; 3. да спират дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежа и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни места, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората; 4. да спират изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели и длъжностни лица, които се отнасят до хигиената и безопасността на труда, до разпределението на социалните фондове и до социално-битовото обслужване на работниците и служителите; 5. да отстраняват от работа работници и служители, които не са запознати с правилата за здравословни и безопасни условия на труда или не притежават необходимата правоспособност; 6. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да дават предписания за въвеждане на специален режим за безопасна работа при сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на работещите при невъзможност да се приложи т. 3; 7. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) при повторно нарушение на чл. 62, ал. 1 да спират дейността на работната площадка или на предприятието до отстраняване на нарушението. (2) Когато задължителното предписание по т. 1 на предходната алинея се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. (3) Когато в случаите по предходната алинея по един и същ въпрос е дадено задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда. Обжалване на принудителните административни мерки Чл. 405. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Принудителните административни мерки по ал. 1 на предходния член могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка. Обявяване съществуването на трудово правоотношение Чл. 405а. (Нов - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Инспекцията по труда има право да обявява съществуване на трудово правоотношение, когато установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2. Обявяването се извършва с постановление на инспекцията по труда, което се връчва на страните по трудовото правоотношение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) В случаите по ал. 1 инспекцията по труда дава предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Отношенията между страните до постановяване на предписанието по ал. 2 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен. Ако страните по трудовото правоотношение не уговорят в писмена форма условията по него, постановлението по ал. 1 замества трудовия договор, който се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. (4) Работодателят може да обжалва предписанието пред районния съд по своето седалище или по местожителство в седемдневен срок от връчването му. Обжалването не спира изпълнението на трудовото правоотношение. (5) Ако съдът отмени предписанието на Инспекцията по труда, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно без предизвестие. Сигнална функция на синдикалните организации Чл. 406. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Синдикалните организации имат право да сигнализират контролните органи за нарушения на трудовото законодателство, както и да искат административно наказание за виновните лица. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) В изпълнение на функциите си по ал. 1 представителите на синдикалните организации имат право: 1. да посещават по всяко време предприятията и другите места, където се извършва работата, както и помещения, ползвани от работниците и служителите; 2. да изискват от работодателя обяснения и представяне на необходимите им сведения и документи; 3. да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси по спазване на трудовото законодателство. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Представителите на синдикалните организации при изпълняване на сигналната си функция са длъжни да спазват условията по чл. 403, ал. 1. (4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Контролните органи са длъжни да уведомят синдикалните организации за взетите мерки в едномесечен срок. Сигнална функция на контролните органи Чл. 407. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато контролните органи установят закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, те са длъжни да уведомяват органите на прокуратурата. Ревизионна книга Чл. 408. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Всеки работодател е длъжен да има ревизионна книга за вписване на констатациите и предписанията на контролните органи за спазване на трудовото законодателство. Тази книга се заверява от инспекцията по труда и се предоставя на контролните органи при извършване на проверки. Чл. 409. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Чл. 410. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1990 г., отм., бр. 100 от 1992 г.) Чл. 411-412. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Раздел II Административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство Отговорност за нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Чл. 413. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г.) Който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 20 до 250 лв. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г.) Работодател или длъжностно лице, което не изпълни задълженията си във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 250 до 1000 лв. (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) За повторно нарушение наказанието е: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г.) по ал. 1 - глоба от 40 до 500 лв.; 2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г.) по ал. 2 - глоба от 500 до 2000 лв. Отговорност за нарушения на другите разпоредби на трудовото законодателство Чл. 414. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г.) (1) Работодател или длъжностно лице, което наруши разпоредбите на трудовото законодателство, ако не подлежи на по-тежко наказание извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, се наказва с глоба в размер от 250 до 1000 лв. (2) За повторно нарушение наказанието е глоба в размер от 500 до 2000 лв. (3) Работодател или длъжностно лице, което наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с глоба в размер от 1000 лв. за всяко отделно нарушение. Отговорност за неизпълнение на предписание и за създаване на пречки на контролен орган Чл. 415. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 25 от 2001 г.) Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с глоба в размер от 250 до 2000 лв. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 25 от 2001 г.) Работодател или длъжностно лице, което противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба в размер от от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления Чл. 416. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от упълномощени от него лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления стават по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания. (4) Нарушението е повторно, когато е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г.) Събраните суми от наложени глоби по реда на този раздел се внасят в бюджета на Министерството на труда и социалната политика по сметка на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" и се използват по ред, установен от министъра на труда и социалната политика и от министъра на финансите. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Обяснения на някои думи § 1. По смисъла на този кодекс: 1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение; 2. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Предприятие" е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд; 3. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни); 4. (Точка 4 зал., предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Работно място" е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение; 5. (Точка 5 зал., предишна т. 8, доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието; 6. (Точка 6 зал., нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Синдикално ръководство" е председателят и секретарят на съответната синдикална организация; 7. (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., отм., бр. 86 от 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г.) 8. (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 3 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Приложимост към трудовите отношения на членовете на производствени кооперации § 2. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на този кодекс се прилагат съответно и към трудовите правоотношения на членовете-кооператори в производствени кооперации, доколкото в закон или в устав не е предвидено друго. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. (1) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (2) Висящите дела пред помирителните комисии се предоставят за разглеждане от комисиите за трудови спорове по реда, предвиден в този кодекс. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 4. Този кодекс отменя: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) членове 1 до 144, чл. 171 до 185 от Кодекса на труда (обн., Изв., бр. 91 от 1951 г.; попр., бр. 93 от 1951 г.; изм., бр. 92 от 1957 г.; ДВ, бр. 24, 36 и 92 от 1963 г., бр. 1, 61, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15 и 33 от 1968 г., бр. 68 от 1970 г., бр. 53 и 81 от 1973 г., бр. 27 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1981 г. и бр. 44 от 1984 г.); 2. Закон за предоставяне на Българските професионални съюзи контрола по охраната на труда (ДВ, бр. 53 от 1973 г.); 3. членове 23, 29 и 30 от Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в Народна република България (обн., Изв., бр. 54 от 1959 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 1963 г. и бр. 36 от 1979 г.); 4. Указа за прилагане на някои разпоредби от Кодекса на труда по отношение на административния и инженерно-техническия персонал и механизаторите при трудово-кооперативните земеделски стопанства (Изв., бр. 65 от 1961 г.); 5. Указа за прилагане разпоредбите на Кодекса на труда относно техническата безопасност и хигиената на труда по отношение на членовете на трудово-кооперативните земеделски стопанства (Изв., бр. 100 от 1962 г.); 6. Указа за въвеждане на петдневна работна седмица (ДВ, бр. 1 от 1968 г.); 7. членове 5, 10, 12, 15, ал. 2, 19 и 20 от Указа за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации (обн., Изв., бр. 63 от 1953 г.; попр., бр. 82 от 1953 г.; изм. и доп., бр. 17 от 1955 г., бр. 69 от 1956 г., бр. 62 от 1958 г.; попр., бр. 82 от 1958 г.; изм., бр. 68 от 1960 г., бр. 38 от 1962 г.; ДВ, бр. 50 от 1963 г., бр. 21 от 1964 г. и бр. 32 от 1968 г.). § 5. В дял III и IV от Кодекса на труда от 1951 г. се правят следните изменения: 1. В чл. 155а думите "по реда на чл. 118 и 118а" се заменят с "по реда на чл. 309 от Кодекса на труда от 1986 г.". 2. В чл. 156: а) в ал. 1, изр. 1 думите "в сроковете по чл. 60, ал. 1, 2 и 3 от настоящия кодекс" се заменят с "в сроковете по чл. 163, ал. 1-6 от Кодекса на труда от 1986 г."; б) в ал. 3 думите "по чл. 60, ал. 4 или 5" се заменят с "по чл. 164, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда от 1986 г."; в) в ал. 4, изр. 1 думите "по чл. 60, ал. 4 или 5" се заменят с "по чл. 164, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда от 1986 г.", а в изр. 2 думите "по чл. 60, ал. 6" с "по чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда от 1986 г."; г) в ал. 6 думите "по чл. 119, ал. 2" се заменят с "по чл. 313, ал. 3 от Кодекса на труда от 1986 г.". 3. В чл. 162, ал. 1 думите "поради смърт (чл. 29, б. "е")" се заменят с думите "поради смъртта на работника (чл. 325, т. 11 от Кодекса на труда от 1986 г.)". (Точка 4 зал. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) § 6. В чл. 27 от Закона за мините и кариерите (обн., Изв., бр. 92 от 1957 г.; попр., бр. 17 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 68 от 1959 г., бр. 104 от 1960 г.; ДВ, бр. 84 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г.) думите "за нарушаване на правилата по техническата безопасност на труда" се заличават. § 7. В чл. 99, ал. 1 от Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр. 92 от 1973 г.; изм., бр. 63 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г. и бр. 66 от 1985 г.) след цифрата 9 се добавя следният текст: "без тези, свързани с хигиената на труда", а след цифрата 13 - "без тези, свързани с интензивността на шума в границите на хигиенните норми в предприятието". § 8. В Закона за финансов контрол (обн., Изв., бр. 91 от 1960 г.; изм., ДВ, бр. 32 от 1977 г. и бр. 57 от 1978 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 15 ал. 1 се изменя така: "(1) За нарушения на финансовата дисциплина, установени от финансовоконтролните органи при Министерството на финансите, за неизпълнение на задължителни указания, дадени от министъра на финансите, и за недаване сведения или показания пред контролните органи министърът на финансите налага на виновните лица дисциплинарните наказания по чл. 188, ал. 1 от Кодекса на труда. Преместването на по-нископлатена работа или понижаването в квалификационна степен и уволнението стават съгласувано със съответния министър, ръководител на друго ведомство или председател на изпълнителен комитет на народен съвет. За нарушенията, извършени от лица, заемащи изборна длъжност, наказанията се налагат от съответния орган по предложение на министъра на финансите. Дисциплинарните наказания се налагат до три месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от три години от извършването му." 2. В чл. 17 ал. 3 се отменя. 3. В чл. 18 думите "по ал. 3 на предходния член" се заменят с "по чл. 207, ал. 2 от Кодекса на труда". 4. Член 19 се отменя. 5. В чл. 20, в ал. 1, буква "г" и в ал. 2 думите "по чл. 17, ал. 3" се заменят с "по чл. 207, ал. 2 от Кодекса на труда". 6. Член 22 се отменя. 7. В чл. 23 думите "чл. 82 от Кодекса на труда" се заменят с "чл. 271, ал. 1 от Кодекса на труда". 8. Член 24 се отменя. 9. В чл. 29 се правят следните изменения: а) алинея 1 се изменя така: "(1) Когато причинената щета на учреждения, предприятия или организации е извън случаите по чл. 17, ал. 2 и чл. 18 от този закон и по чл. 206 и 209 от Кодекса на труда, се прилага ограничената имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда."; б) алинея 2 се отменя; в) алинея 3 става ал. 2 и се изменя така: "(2) Ограничената имуществена отговорност по предходната алинея се търси независимо от отговорността на лицата по чл. 207, ал. 2 от Кодекса на труда и не се взема предвид при определяне отговорността на възползувалите се лица." 10. В чл. 37 се правят следните изменения: а) в края на ал. 1 се добавя изречението: "Удръжките се правят в размери, установени с Гражданския процесуален кодекс."; б) алинея 2 се отменя. § 9. В Закона за държавен и народен контрол (обн., ДВ, бр. 54 от 1974 г.; изм., бр. 64 от 1976 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1978 г. и бр. 49 от 1981 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 1, ал. 2 думите "и Държавния съвет на Народна република България" се заменят с "Държавния съвет и Министерския съвет на Народна република България". 2. В чл. 8 се правят следните изменения: а) второто изречение на ал. 1 се изменя така: "Той работи под непосредственото ръководство на Министерския съвет и отчита дейността си пред него."; б) алинея 2 се отменя. 3. В чл. 9, ал. 2 второто изречение се изменя, както следва: "Заместник-председателите на комитета се назначават от Държавния съвет, а членовете му се утвърждават от Министерския съвет по предложение на председателя на Комитета за държавен и народен контрол.". 4. В чл. 17 се правят следните изменения: а) в точка 6 думите "Държавния съвет" се заменят с "Министерския съвет"; б) в точка 7 думите "Народното събрание и неговите постоянни комисии, Държавния съвет и" се заличават. 5. В чл. 20 т. 6 се изменя така: "6. Налагат на виновните лица дисциплинарните наказания по чл. 188, ал. 1 от Кодекса на труда." 6. В чл. 23, ал. 2 думите "или преместване на по-нископлатена работа" се заличават. 7. В чл. 24 се правят следните изменения: а) в ал. 1 думите "три години" се заменят с "две години"; б) алинея 3 се изменя така: "(3) Заличаването на наказанието "уволнение" не създава задължение за възстановяване на лицето на предишната му работа.". 8. В чл. 25 се правят следните изменения: а) алинея 1 се изменя така: "(1) При констатиране на вреди, които дават основание за ограничена имуществена отговорност по чл. 206, ал. 1 от Кодекса на труда, комитетите за държавен и народен контрол налагат парични начети, а при данни за пълна имуществена отговорност съставят актове за начети или изискват от органите за финансов контрол да извършат ревизия."; б) алинеи 2 и 3 се отменят; в) алинея 4 става ал. 2. 9. В чл. 26, ал. 2 думите "превеждане или преместване на по-нископлатена работа" се заменят с "преместване на по-нископлатена работа или понижаване в квалификационна степен". 10. Член 28 се изменя, както следва: "Чл. 28. Доколкото в този закон няма особени правила за дисциплинарните наказания по чл. 20, т. 6 и за ограничената и пълната имуществена отговорност по чл. 25 се прилага Кодексът на труда, а за съставянето на актове за начети - Законът за финансов контрол." § 10. В чл. 20, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс думите "чл. 5, ал. 2 от Кодекса на труда" се заменят с "чл. 45 от Кодекса на труда". § 11. В Закона за прокуратурата (ДВ, бр. 87 от 1980 г.) се създава нов чл. 23а със следното съдържание: "О с в о б о ж д а в а н е о т д л ъ ж н о с т н а п р о к у р о р и т е Чл. 23а. (1) Прокурорите могат да бъдат освобождавани от длъжност освен на основанията, предвидени в Кодекса на труда, и по непригодност с оглед условията по чл. 21, точка 6. (2) Заповедите за освобождаване и за налагане на дисциплинарни наказания на прокурорите не подлежат на обжалване пред комисиите за трудови спорове и пред съдилищата." § 12. В чл. 136, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 30 от 1968 г.; изм., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г. и бр. 28 от 1982 г.) думите "по чл. 58, ал. 1" се заменят с "по чл. 160". § 13. В чл. 81, ал. 3 от Закона за устройство на съдилищата (обн., ДВ, бр. 23 от 1976 г.; изм., бр. 36 от 1979 г. и бр. 91 от 1982 г.) думите "по чл. 91, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, ако имат предвидения в тези разпоредби непрекъснат трудов стаж" се заменят с "по чл. 222 от Кодекса на труда, ако имат предвидения в тази разпоредба трудов стаж". § 14. В чл. 12, ал. 1, изр. първо от Закона за другарските съдилища (обн., Изв., бр. 50 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 101 от 1966 г., бр. 27 от 1975 г. и бр. 36 от 1979 г.) думите "чл. 95 и 96" се заменят с "чл. 206". § 15. В чл. 53, ал. 2 от Закона за народните представители и народните съветници (обн., ДВ, бр. 32 от 1977 г.; изм., бр. 72 от 1981 г.) думите "по чл. 30, ал. 1" се заменят с "по чл. 326, ал. 2". § 16. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) § 17. Кодексът влиза в сила от 1 януари 1987 г. Точки 1-4 на § 9 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". § 18. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Изпълнението на този кодекс се възлага на председателя на Министерския съвет. -™-™-™-™-™-™-™-™-™-™-™-™-™-™-™- З А К О Н за изменение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 21 от 13 март 1990 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА § 16. Трудовите правоотношения в материалното производство с ръководител на бригада, на поделение на предприятие и на предприятие, възникнали въз основа на избор до влизане в сила на този закон, се превръщат в трудови правоотношения за неопределено време освен ако страните не уговорят определен срок, който не може да бъде по-дълъг от три години. Разпоредбите на раздел I от глава шестнадесета от Кодекса на труда се прилагат и за прекратяване на тези трудови правоотношения. +++ З А К О Н за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 100 от 10 декември 1992 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ § 256. (1) Висящите трудови спорове пред комисиите за трудови спорове и пред по-горестоящите административни органи се изпращат незабавно за разглеждане от компетентния съд, за което страните се уведомяват писмено. (2) Висящите пред районните съдилища второинстанционни трудови дела се довършват по досегашния ред. § 257. (1) Съществуващите синдикални съюзи могат да запазят качеството си на юридическо лице, като подадат заявление за вписване по чл. 49 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон. (2) При условие, че е спазен срокът по предходната алинея, синдикалните съюзи запазват качеството си на юридическо лице до влизането в сила на решението на съда за вписване. § 258. Отпуските и обезщетенията, за които съгласно измененията на Кодекса на труда с този закон са установени само минимални размери, до уреждането им с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор се ползуват, съответно изплащат, по досегашните им размери, установени за всеки отделен случай. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 259. В Кодекса на труда от 1951 г. (обн., Изв., бр. 91 от 1951 г., попр., бр. 93 от 1951 г., изм. и доп., бр. 91 и 92 от 1957 г., ДВ, бр. 24, 36 и 92 от 1963 г., бр. 1, 61, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15 от 1968 г., попр., бр. 33 от 1968 г., изм. и доп., бр. 68 от 1970 г., бр. 53 и 81 от 1973 г., бр. 27 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1981 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 46 от 1989 г. и бр. 52 от 1992 г.) се правят следните изменения: 1. В ал. 1 на чл. 150 думите "непрекъснатия трудов" се заменят с "трудовия" и в ал. 3 думата "непрекъснат" се заличава. 2. В чл. 151 думата "непрекъснат" се заличава. 3. В ал. 2 на чл. 152 думите "с изключение на уволненията, указани в чл. 177, ал. 2" се заличават. 4. В ал. 6 на чл. 156 думите "чл. 313, ал. 3" се заменят с "чл. 333". § 260. В изречение второ на ал. 1 на чл. 15 от Закона за финансов контрол (обн., ДВ, бр. 91 от 1960 г.; изм., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1978 г.; изм. и доп., бр. 27 от 1986 г.) думите "Преместването на по-ниско платена работа или понижаването в квалификационна степен и уволнението стават съгласувано" се заменят с "Уволнението се съгласува". § 261. В ал. 2 на чл. 23а от Закона за прокуратурата (обн., ДВ, бр. 87 от 1980 г.; изм. и доп., бр. 27 от 1986 г., бр. 91 от 1988 г., и бр. 46 от 1991 г.) думите "пред комисиите за трудови спорове и" се заличават. § 262. Алинея 3 на чл. 81 от Закона за устройство на съдилищата (обн., ДВ, бр. 23 от 1976 г.; изм. и доп., бр. 36 от 1979 г., бр. 91 от 1982 г., бр. 27 и 29 от 1986 г., бр. 91 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г. и бр. 46 от 1991 г.) се изменя така: "(3) Съдиите от районните и окръжните съдилища и от Върховния съд, чиито трудови правоотношения са прекратени, се ползуват от правата по чл. 220-222 от Кодекса на труда по реда и условията, предвидени в тях." § 263. Алинея 2 на чл. 9 от Указ № 9 за работата на ръководния и изпълнителския състав в железопътния транспорт (ДВ, бр. 3 от 1981 г.) се изменя така: "(2) Дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. предупреждение за уволнение; 3. понижение в звание; 4. уволнение." § 264. В Закона за висшето образование (обн., Изв., бр. 12 от 1958 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 36 и 65 от 1972 г.; попр., бр. 81 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 58 от 1978 г., бр. 68 от 1988 г., бр. 82 от 1989 г. и бр. 10 от 1990 г.) се правят следните изменения: 1. Член 18 се изменя така: "18. Дисциплинарните наказания са: а) забележка; б) предупреждение за уволнение; в) уволнение." 2. Алинея 1 на чл. 20 се изменя така: "(1) Дисциплинарните наказания "забележка" и "предупреждение за уволнение" се налагат от ректора." 3. Член 23 се отменя. § 265. В Указ № 2227 за дисциплината на работниците и служителите от гражданската авиация (ДВ, бр. 55 от 1985 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 3 думите "дисциплинарен устав, приет от Министерския съвет" се заменят с "Кодекса на труда". 2. Член 4 се изменя така: "Чл. 4. Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да се обжалват само пред по-горестоящия орган. Дисциплинарното уволнение се обжалва пред съда по общия ред." 3. В чл. 6 числото "131" се заменя със "194". 4. Членове 7 и 8 се отменят. 5. В Заключителните разпоредби се правят следните изменения: а) създава се нов § 1 със следното съдържание: "§ 1. Специфичните въпроси на дисциплината на работниците и служителите от гражданската авиация се уреждат с дисциплинарен устав, приет от Министерския съвет."; б) досегашните параграфи 1 и 2 стават съответно 2 и 3. § 266. Законът влиза в сила от 1 януари 1993 г. § 267. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет. +++ З А К О Н за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 16 март 2001 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 107. Навсякъде в кодекса думите: 1. "ненормирано работно време" се заменят с "ненормиран работен ден"; 2. "министърът на труда и социалните грижи" и "министъра на труда и социалните грижи" се заменят съответно с "министърът на труда и социалната политика" и "министъра на труда и социалната политика"; 3. "Министерството на труда и социалните грижи" се заменят с "Министерството на труда и социалната политика"; 4. "кандидат на науките", "аспирантура", "аспирант" и "аспиранти" се заменят съответно с "доктор", "докторантура", "докторант" и "докторанти"; 5. "трудоспособност", "трудоспособността" и "нетрудоспособността" се заменят съответно с "работоспособност", "работоспособността" и "неработоспособността"; 6. "безопасни и здравословни" се заменят със "здравословни и безопасни"; 7. "Главна инспекция по труда" и "Главната инспекция по труда" се заменят съответно с "Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и "Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда"; 8. "професионално заболяване" се заменят с "професионална болест". ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 116. (1) Работници и служители, които до влизането в сила на този закон са ползвали права, свързани с работа при ненормиран работен ден, продължават да ползват тези права до определяне от работодателя на длъжностите по чл. 139, ал. 4. (2) В 3-месечен срок от влизането в сила на този закон работодателите са длъжни да определят длъжностите и работите, които се изпълняват при условията на ненормиран работен ден. § 117. Заварените към влизането в сила на този закон учащи се могат да ползват отпуски по чл. 169, ал. 1 и чл. 171, ал. 1, ако работодателят даде съгласие за продължаване на обучението. § 118. До 31 март 2002 г. по взаимно писмено съгласие между страните по трудовото правоотношение, неползваните до 1 януари 2001 г. платени годишни отпуски или част от тях могат да бъдат компенсирани с обезщетение, определено по реда на чл. 177, независимо, че трудовото правоотношение не е прекратено. § 119. Исковете по трудови спорове от работниците и служителите, на които трудовите правоотношения са прекратени преди влизане в сила на този закон, могат да се предявяват в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 преди изменението му. § 120. Лицата, които към влизането на този закон в сила са започнали ползването на отпуск по отменената ал. 2 на чл. 164, ползват отпуска в размера преди отмяната й. § 121. Нормативни актове по прилагането на Кодекса на труда, доколкото друго не е предвидено в него, се издават от Министерския съвет. § 122. Законът влиза в сила от 31 март 2001 г., с изключение на § 109 (измененията на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта), § 110 (измененията на Закона за държавния служител) и § 112 (измененията на Закона за Конституционния съд), които влизат в сила от 1 септември 2000 г. ++++++ З А К О Н за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 120 от 29 декември 2002 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 11. Работодателите в срок до 30 април 2003 г. са длъжни да изпратят писмени уведомления до териториалните поделения на Националния осигурителен институт за заварените към влизането в сила на този закон сключени трудови договори. § 12. Работодателите, които са приели на работа работници или служители при условията на отменената ал. 2 на чл. 62, са длъжни в срок до 30 април 2003 г. да сключат писмени трудови договори и да изпратят уведомления за това до съответните териториални поделения на Националния осигурителен институт. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . --------------------- Кодексът на труда е приет от 8-о Народно събрание, двадесета сесия, второ заседание, на 21 март 1986 г. и е обнародван в "Държавен вестник" с Указ № 940 на Държавния съвет от 24 март 1986 г.

С Е М Е Е Н К О Д Е К С Обнародван, ДВ, бр. 41 от 28 май 1985 г., в сила от 1 юли 1985 г., изм., бр. 11 от 1992 г., попр., бр. 15 от 1992 г. (*), изм., бр. 63 от 15 юли 2003 г. Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Предмет Чл. 1. Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване; настойничеството и попечителството. Цели Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Целите на този кодекс са: закрила и укрепване на семейството; всестранна защита на децата и възпитаването им; развитие на взаимопомощ, привързаност и уважение между всички членове на семейството и възпитаването им в чувство на отговорност пред семейството и обществото; защита на правата и интересите на поставените под настойничество и попечителство. Принципи Чл. 3. Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи: закрила на брака и семейството от държавата и обществото; равноправие на мъжа и жената; доброволност и трайност на брачния съюз като основа на семейството; всестранна защита на децата; равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца; зачитане на личността; грижа и подкрепа между членовете на семейството. Функции на семейството Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Основни функции на семейството са: раждане, отглеждане и възпитаване на децата; осигуряване на възможности за развитие на способностите на всички членове на семейството, както и на условия за изпълнение на трудовите и обществените им задължения; създаване в семейството на отношения, основани на уважение, привързаност, дружба, общи усилия и взаимна отговорност за неговото развитие; полагане на грижи и подпомагане морално и материално на възрастните, болните и нетрудоспособните членове на семейството. Закрила на семейството Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Обществото и държавата осигуряват условия за развитие на семейството, насърчават раждаемостта, защищават и поощряват майчинството и подпомагат родителите в отглеждането и възпитаването на децата. Те полагат грижи за подготовката на младите хора за брачен живот. Глава втора СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК Граждански брак Чл. 6. (1) Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака. (2) Религиозен обред може да се извърши само след сключването на граждански брак. Този обред няма правно действие. Съгласие на встъпващите в брак Чл. 7. Бракът се сключва по взаимно съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние. Документи за сключване на брак Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Желаещите да встъпят в брак заявяват това в общината. Всеки от тях представя декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак, установени в чл. 12 и 13, и медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 13, ал. 1, точки 2 и 3. Място на сключването на брака Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Бракът се сключва публично и тържествено в общината. (2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Когато някой от встъпващите в брак поради уважителни причини не може да се яви в общината, по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние бракът може да бъде сключен и на друго място. Ред за сключване на брака Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Бракът се сключва не по-рано от тридесет дни от заявяването в общината. С разрешение на длъжностното лице по гражданското състояние брак може да се сключи и по-рано, ако важни причини налагат това. (2) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на страните, представените от тях декларации и медицински свидетелства. Ако няма пречка за встъпване в брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва страните дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след утвърдителен отговор съставя акт за сключване на брак, който се подписва от страните, от двама свидетели и от него. (3) Бракът се счита за сключен с подписването на акта от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние. Фамилно име на съпрузите Чл. 11. При съставянето на акта за сключване на брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или взема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се вземе или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. Възраст за встъпване в брак Чл. 12. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години. (2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и са от различни райони, разрешението се дава от председателя на районния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис. (3) Непълнолетният с встъпването в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд по местоживеенето му. Пречки за сключване на брак Чл. 13. (1) Не може да сключи брак лице: 1. което е свързано с друг брак; 2. което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение; 3. което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея. (2) Не могат да сключват брак помежду си: 1. роднини по права линия; 2. братя и сестри, техните деца и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително; 3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри. Глава трета ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ Равенство между съпрузите Чл. 14. Съпрузите имат равни права и задължения в брака. Взаимност между съпрузите Чл. 15. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Съвместно живеене на съпрузите Чл. 16. Съпрузите живеят съвместно освен ако важни причини налагат да живеят разделено. Свобода при избор на професия Чл. 17. Всеки съпруг има свобода при избор на професия. Грижа за семейството Чл. 18. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитаването и издръжката на децата. Съпружеска имуществена общност Чл. 19. (1) Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. (2) Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството. (3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Лично имущество Чл. 20. (1) Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност. (2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на професия. Преобразуване на лично имущество Чл. 21. (1) Лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди брака. (2) Когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество по предходната алинея, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. Управление и разпореждане с общи имущества Чл. 22. (1) Съпрузите имат равни права на владение, ползуване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената общност. Действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да извършва всеки от съпрузите. (2) Разпореждането с общи движими и недвижими вещи и права върху тях се извършва съвместно от двамата съпрузи. (3) Разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред. (4) Разпореждане с обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, няма сила за този съпруг, ако третото лице е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва съгласието на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ се прилага предходната алинея. (5) С влога се разпорежда съпругът, на чието име е открит. Когато действията на разпореждане застрашават интересите на семейството или на другия съпруг, по негово искане съдът може да постанови тези действия да се извършват по общо съгласие на двамата съпрузи. Разпореждане със семейното жилище - лична собственост Чл. 23. Когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. Ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши с разрешение от районния съд само ако се установи, че не е във вреда на децата и семейството. Разпореждане с лично имущество Чл. 24. Всеки от съпрузите може да се разпорежда с личното си имущество спрямо трети лица и спрямо другия съпруг. Разходи и задължения за семейството Чл. 25. (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. (2) За задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Прекратяване на имуществената общност Чл. 26. (1) Имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг, при развод или при унищожаване на брака. (2) Имуществената общност може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това. (3) Принудителното изпълнение върху отделни вещи, които са съпружеска общност, за личен дълг на единия от съпрузите прекратява общността върху тези вещи. Дялове на съпрузите Чл. 27. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Определяне по-голям дял на съпруга Чл. 28. (1) При прекратяване на имуществената общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото се предоставят за отглеждане и възпитаване ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения. (2) Съпругът, на когото са предоставени за отглеждане и възпитаване ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, които са предназначени за тяхното отглеждане и възпитаване. (3) При прекратяване на общността поради развод или по реда на чл. 26, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Получаване на дял от личното имущество Чл. 29. При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от вземанията на другия съпруг, придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата. Срок за предявяване на исковете Чл. 30. Исковете по чл. 28, ал. 3, и 29 могат да се предявяват до изтичане на една година от прекратяването на брака или на имуществената общност, а по чл. 28, ал. 1 и 2 - от влизане в сила на решението за родителските права. Глава четвърта ПРОИЗХОД Произход от майката Чл. 31. (1) Произходът от майката се определя от раждането. Това важи и когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена. (2) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга. (3) Като страна по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на другото лице, което оспорва произхода, и във всички случаи детето. Произход от бащата Чл. 32. (1) Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. (2) Ако детето е родено, преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът на майката от новия брак. (3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт - от датата на предполагаемата смърт. Оспорване на бащинство Чл. 33. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането. (2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от раждането. (3) В случая на чл. 32, ал. 2, ако оспорването от страна на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се счита първият съпруг, който може да предяви иск за оспорване на бащинството до изтичане на една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила. (4) Не се допуска оспорване на бащинство, когато майката с писмено съгласие на съпруга си, дадено пред управителя на съответното заведение, е оплодена изкуствено или е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена. Страни по исковете за оспорване на бащинството Чл. 34. При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът, а когато бащинството се оспорва от втория съпруг, призовава се като страна и първият съпруг. Припознаване Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи. Форма на припознаването Чл. 36. (1) (Предишен текст на чл. 36 - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на заведението, в което се е родило детето. (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е пълнолетно, и на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от извършването му. Оспорване на припознаването от другия родител и от детето Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Родителят или детето може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. (2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаването на съобщението да предяви иск за установяване на произход. (3) Ако при припознаването детето не е навършило пълнолетие, то може да го оспори до изтичането на три години от навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако това узнаване е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане. Оспорване на припознаването от трети лица Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Извън случаите по предходния член припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което има правен интерес, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването. Припознаването може да бъде оспорено и от Агенцията за социално подпомагане, както и от прокурора. Унищожаване на припознаването Чл. 39. Припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, при заплашване - в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност - в едногодишен срок от придобиване на дееспособността. Иск за установяване на произход от майката Чл. 40. Произходът от майката може да се търси с иск, предявен от детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се считал за баща на детето съгласно чл. 32. Иск за установяване на произход от бащата Чл. 41. Произходът от бащата може да се търси с иск, предявен от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието, и от майката - в тригодишен срок от раждането на детето. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката. Родителски права при установяване на произход по исков ред Чл. 42. Когато съдът уважи исковете по чл. 40 и 41, той служебно постановява мерките за упражняване на родителските права и определя личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 106. Пречки за установяване на произход Чл. 43. Иск за търсене произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акт за раждане, с предположението по чл. 32 или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени. Искове от и срещу наследниците Чл. 44. (1) Наследниците нямат право да предявяват исковете, предвидени в тази глава, но те могат да продължат делото по предявения от наследодателя им иск. (2) Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници. Срокове Чл. 45. Сроковете по тази глава се прилагат служебно и не подлежат на спиране и прекъсване. Глава пета РОДСТВО Родство по права и съребрена линия Чл. 46. (1) Родство по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото. (2) Родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото. Степени на родство Чл. 47. (1) Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията. (2) Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина. Сватовство Чл. 48. (1) Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг, така и на неговите роднини. (2) В линията и степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг. (3) Степента на родството по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя, като се съберат степените на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини. (4) Съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по сватовство във втора степен. (5) Родството по сватовство има правно значение само в предвидените от закона случаи. Глава шеста ОСИНОВЯВАНЕ Възраст на осиновявания Чл. 49. Може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години. Осиновяващ Чл. 50. Може да осиновява само дееспособно лице, което не е лишено от родителски права. Разлика във възрастта Чл. 51. Осиновяващият трябва да е най-малко с петнадесет години по-възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг. Когато осиновяването се извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, не се изисква такава разлика за другия съпруг. Забрана за осиновяване между роднини Чл. 52. (1) Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри. (2) Дядото и бабата или един от тях могат да осиновят свой внук само когато той е роден извън брак или когато са починали двамата или единият от родителите му. Съдът изслушва и другите дядо и баба на осиновявания. (3) При искане за осиновяване на внук от дядото и бабата и по майчина, и по бащина линия съдът решава въпроса с оглед интересите на детето. Забрана за осиновяване от две лица Чл. 53. (1) Никой не може да бъде осиновен едновременно от две лица освен ако те са съпрузи. (2) Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Тази забрана не се прилага по отношение на съпруга на осиновителя. Предимство при родствена връзка Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Близнаци се осиновяват заедно. Условия за пълно осиновяване Чл. 53б. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Пълно осиновяване се допуска само между осиновяващ и осиновяван, вписани в регистрите, определени в този кодекс. (2) Алинея 1 не се прилага, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг и при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях. Регистър на деца за пълно осиновяване Чл. 53в. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. (2) Регистърът съдържа информация за: 1. личните данни на детето; 2. здравословното състояние и проведените медицински изследвания на детето, както и за специалните му нужди; 3. наличието или липсата на съгласие за пълно осиновяване, дадено от родителите; 4. личните данни на родителите и другите членове на семейството, както и данни за здравословното им състояние; 5. контактите на детето с родителите и другите членове на семейството; 6. специализираните институции, приемните семейства или другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него; 7. причините за извършеното настаняване; 8. други важни обстоятелства от значение за осиновяването. (3) Условията и редът за водене и съхраняване на регистъра се определят с наредба на министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика. Вписване в регистъра Чл. 53г. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) За дете, настанено в специализирана институция с дадено съгласие от родителите му за пълно осиновяване или чиито родители са неизвестни, ръководителят на специализираната институция в тридневен срок от настаняването му уведомява писмено съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. (2) За дете, настанено в приемно семейство или при други лица с дадено съгласие от родителите му за пълно осиновяване или чиито родители са неизвестни, директорът на дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на детето уведомява писмено в тридневен срок от настаняването съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. (3) Извън случаите по ал. 1 дете, отглеждано в специализирана институция, което не е потърсено шест месеца след изтичането на срока, за който е настанено, може да бъде вписано в регистъра с решение на районния съд по местонахождението на специализираната институция. Ръководителят на специализираната институция уведомява писмено в тридневен срок за това съответната регионална дирекция за социално подпомагане или съответния районен прокурор. (4) Извън случаите по ал. 1-3 дете, чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, може да бъде вписано в регистъра с решение на районния съд по постоянния адрес на детето. Настойникът, съответно попечителят, уведомява писмено за това съответната регионална дирекция за социално подпомагане или съответния районен прокурор. (5) Дете, което не е настанено в специализирана институция, в приемно семейство или при други лица, може да бъде осиновено при условията на пълно осиновяване, след като по искане на родителите бъде вписано в регистъра с решение на районния съд по постоянния адрес на детето. Молбата се подава чрез регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния адрес на детето. Към молбата се прилага писмено съгласие за осиновяване. (6) Уведомленията по ал. 1-4 и молбата по ал. 5 съдържат информацията, посочена в чл. 53в, ал. 2. (7) В случаите по ал. 1-5 уведомлението, съответно сезирането на съда, може да се извършва и от прокурора. Производство пред съда за вписване в регистъра Чл. 53д. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Производството пред съда започва по предложение на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане или по искане на прокурора, направени в 14-дневен срок от уведомлението, както и по молба на родителите на детето. (2) Предложението, искането и молбата по ал. 1 съдържат информацията, посочена в чл. 53в, ал. 2. (3) В производството по ал. 1 участват прокурорът, родителите, съответно настойникът или попечителят, детето, ако е навършило 14 години, както и представител на регионалната дирекция за социално подпомагане. (4) Решението може да бъде обжалвано от лицата по ал. 3 пред окръжния съд. Решението на окръжния съд е окончателно. Отбелязвания и заличавания в регистъра Чл. 53е. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) При изменение на обстоятелствата се извършва отбелязване в регистъра. (2) Заличаване в регистъра се извършва при: 1. допуснато осиновяване; 2. навършване на пълнолетие; 3. установяване на произхода на детето; 4. оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие за осиновяване; 5. възстановяване на родителските права; 6. смърт на детето. (3) Отбелязването и заличаването се извършват със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане при спазване изискванията на чл. 53в. Съгласие за осиновяване Чл. 54. (1) За осиновяването е необходимо съгласието на: 1. осиновяващия; 2. родителите на осиновявания; 3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания; 4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години. (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Съгласието на майката по ал. 1, т. 2 може да бъде дадено най-рано четиринадесет дни след раждането. (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Родителите на осиновявания дават съгласие и в случаите, когато са непълнолетни. (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Съгласието на лицата по ал. 1, т. 2 и 3 не се изисква, ако те са малолетни, поставени под запрещение или ако постоянният им адрес е неизвестен. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Дирекция "Социално подпомагане" разяснява на лицата по ал. 1 последиците от допускането на осиновяването преди даване на съгласие от тях. (6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Лицата по ал. 1 представят писмена декларация с нотариално заверен подпис, че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага. Мнение за осиновяване Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Осиновяваният се изслушва от съда при условията и по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето. (2) Мнение за осиновяването дават: 1. настойникът или попечителят; 2. родителите, ако са малолетни, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права; 3. съпрузите, ако са поставени под ограничено запрещение. Форма на съгласието и на мнението Чл. 56. (1) Съгласието на осиновявания трябва да бъде дадено лично пред съда. (2) Съгласието на осиновяващия, на родителите на осиновявания и на съпрузите на осиновяващия и осиновявания, както и мнението на родителите и съпрузите, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, и на настойника или попечителя могат да бъдат дадени пред съда лично или писмено с нотариално заверен подпис или чрез особен пълномощник. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо. (3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Писменото съгласие в случаите на пълно осиновяване се дава във форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието. Оттегляне на предварително даденото съгласие Чл. 56а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Родителят може да оттегли пред дирекция "Социално подпомагане" предварително даденото си съгласие за пълно осиновяване писмено с нотариално заверен подпис до започване на производството по осиновяване пред съда. За оттеглянето се прилагат съответно изискванията на чл. 54, ал. 6 и чл. 56, ал. 3. Осиновяване без съгласие на родителя Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) По изключение осиновяване се допуска и когато родителят не е съгласен, ако той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато той е оставил детето за отглеждане в специализирана институция и не го е потърсил в шестмесечен срок от деня, когато е трябвало да го вземе. (3) В случаите по предходните алинеи родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда. Разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване Чл. 57а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава писмено заявление до дирекция "Социално подпомагане" по постоянния си адрес за получаване на разрешение за вписване в регистъра. (2) Дирекция "Социално подпомагане" извършва социално проучване на лицето по ал. 1 за годността му да осинови дете. (3) Проучването се извършва в срок до три месеца от подаване на заявлението и съдържа информация за: 1. личните данни на осиновяващия; 2. здравословното състояние на осиновяващия; 3. семейството на осиновяващия; 4. личните данни на членовете на семейството му, както и данни за здравословното им състояние; 5. икономическото и социалното положение на осиновяващия; 6. мотивите за осиновяването; 7. други обстоятелства от значение за осиновяването. (4) За резултатите от проучването се изготвя доклад, въз основа на който директорът на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от представянето му издава разрешение на лицето по ал. 1. (5) Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва при условията и по реда на Закона за административното производство. (6) Разрешението се издава за срок две години. При промяна на обстоятелства от значение за издаване на разрешението лицето, което желае да осинови дете, е длъжно да информира дирекция "Социално подпомагане". Ако промяната е от съществено значение, се извършва ново социално проучване и разрешението може да се прекрати по преценка на органа по ал. 4. (7) Условията и редът за извършване на социалното проучване, както и условията и редът за издаване и прекратяване на разрешението за вписване в регистъра се уреждат с наредбата по чл. 53в, ал. 3. Регистър на осиновяващи за пълно осиновяване Чл. 57б. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване. (2) Лице, получило разрешение от дирекция "Социално подпомагане", служебно се вписва в регистъра на съответната регионална дирекция за социално подпомагане, а по негово искане - и в регистрите на други регионални дирекции. (3) В регистъра се вписват номерът и датата на издаденото разрешение, както и информацията по чл. 57а, ал. 3. (4) Условията и редът за водене и съхраняване на регистрите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 53в, ал. 3. Съвет по осиновяване Чл. 57в. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Към всяка регионална дирекция за социално подпомагане се създава Съвет по осиновяване. (2) Съветът по осиновяване се състои от председател - директорът на съответната регионална дирекция за социално подпомагане, и членове - ръководителят на съответната специализирана институция, юрист, определен от областния управител, лекар, определен от териториалния орган по здравеопазване, педагог, определен от регионалния инспекторат по образование, и психолог, определен от дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на детето. (3) Съветът по осиновяване определя за всяко дете от регистъра в регионалната дирекция за социално подпомагане подходящ осиновяващ съобразно поредността на вписването му в регистъра, неговите качества, дали не е бил определян за подходящ осиновяващ на друго дете и не е подал в срок молба за осиновяване, както и другите обстоятелства от значение за осиновяването. (4) Регионалната дирекция за социално подпомагане писмено уведомява определеното по ал. 3 лице за детето и неговите данни, както и за условията, при които може да осъществи личен контакт с него със съдействието на съответната дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на детето. (5) Регионалната дирекция за социално подпомагане уведомява писмено съответната специализирана институция, приемно семейство или лицата, които се грижат за детето, както и дирекцията "Социално подпомагане", за необходимостта от подпомагане на осиновяващия при осъществяване на личния контакт. (6) В срок един месец от получаване на уведомлението осиновяващият, който желае да осинови детето, подава молба за осиновяване пред съда чрез регионалната дирекция за социално подпомагане. (7) Регионалната дирекция за социално подпомагане изпраща на съда молбата за осиновяване заедно с цялата преписка в тридневен срок от получаването й и уведомява за това регионалните дирекции, в чиито регистри е вписан осиновяващият. (8) В случай че определеното лице откаже предложението или не подаде молба за осиновяване в срока по ал. 6, Съветът по осиновяване в 14-дневен срок определя друг подходящ осиновяващ за детето. Отказът или неподаването на молба се отбелязва в регистрите, в които е вписан осиновяващият. (9) Ако в шестмесечен срок от вписването на детето в регистъра са определени поне трима осиновяващи и нито един от тях не е подал молба за осиновяването му или за него не е определен подходящ осиновяващ, и детето отговаря на изискването по чл. 136, ал. 2, съветът уведомява Съвета по международни осиновявания при Министерството на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ чужденец. Това обстоятелство се отбелязва в регистъра на децата за пълно осиновяване. (10) Министърът на правосъдието, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката и министърът на труда и социалната политика издават правилник за дейността на съвета по ал. 1. Отбелязвания и заличавания в регистъра Чл. 57г. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) При изменение на обстоятелствата, вписани в регистъра, осиновяващият е длъжен да уведоми регионалната дирекция за социално подпомагане. (2) В случаите по ал. 1 или служебно регионалната дирекция за социално подпомагане може да поиска ново социално проучване. (3) При изменение на вписаните обстоятелства се извършва отбелязване в регистъра. (4) Заличаване в регистъра се извършва по искане на осиновяващия, както и когато е отпаднала годността му за осиновяване. (5) Отбелязването и заличаването се извършват по реда на чл. 57б. Подсъдност Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г., бр. 63 от 2003 г.) Молбата за осиновяване се разглежда от окръжния съд по местонахождението на регионалната дирекция за социално подпомагане, в чийто регистър е вписано детето, в 14-дневен срок от постъпването й. Решение по искането за осиновяване Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в съдебно заседание при закрити врати и се произнася с решение, след като изслуша заключението на прокурора. Решението се обявява в съдебно заседание и след влизането му в сила се изпраща служебно на общината по постоянния адрес на осиновителите, а когато са чужденци - на Столична община. (2) Осиновяването се допуска само ако е в интерес на осиновявания. Обжалване на решението Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Решението по чл. 59, ал. 1 може да се обжалва от прокурора и от лицата по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 4 пред апелативния съд в 7-дневен срок от обявяване на решението в съдебно заседание. (2) В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съдът в съдебно заседание при закрити врати се произнася с решение, което е окончателно. Пълно осиновяване Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Осиновяването е задължително пълно, когато осиновяваният е: 1. дете на неизвестни родители; 2. оставен в специализирана институция с предварително дадено съгласие от родителите за пълно осиновяване; 3. оставен в специализирана институция и не е потърсен в шестмесечен срок от датата, на която е трябвало да бъде взет. (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) В случаите по ал. 1 между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини - от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Същите последици настъпват и когато лицата по чл. 54, ал. 1 дадат съгласие за това, без пълното осиновяване да е задължително. Пречките за сключване на брак поради родство по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 не отпадат. (3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г., предишна ал. 2, изм., бр. 63 от 2003 г.) Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кметството или района по постоянния адрес на осиновителя. Непълно осиновяване Чл. 62. Извън случаите по предходния член осиновяването е непълно и от него възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя, от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. При това осиновяване родителските права и задължения преминават върху осиновителя, а рождените родители не наследяват осиновения. Осиновяване от съпруг на родител Чл. 63. При осиновяване по чл. 61 и 62 на дете от съпруг на родител правата и задълженията между този родител и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, се запазват. Съдействие и наблюдение след осиновяването Чл. 63а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на осиновителя в срок до две години от допускане на осиновяването наблюдава отглеждането на детето и спазването на неговите права и законни интереси. (2) За наблюдението се изготвят годишни доклади, които се предоставят на регионалната дирекция за социално подпомагане. Прекратяване на осиновяването Чл. 64. (1) Осиновяването се прекратява от съда: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) при унищожаемост поради нарушение на чл. 49, 50, 51, чл. 52, ал. 1 и 2, чл. 53, чл. 53г, ал. 1-5, чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2, 3 и 5 ; 2. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни в случаите на непълно осиновяване; 3. при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения. (2) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл. 54, ал. 1, точки 1, 2 и 4 може да се предяви в едногодишен срок, който тече за осиновителя и родителите на осиновения от узнаването, а за осиновения - от навършване на пълнолетие. (3) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Извън случаите на предходната алинея прекратяване на осиновяването по ал. 1, точка 1 могат да поискат осиновителят, осиновеният и родителите на осиновения, а по ал. 1, точка 3 - осиновителят и осиновеният. Ако е засегнат обществен интерес, прекратяване на осиновяването може да поиска и прокурорът. В случаите на международно осиновяване прекратяване на осиновяването може да поиска и министърът на правосъдието. (4) Участието на прокурор по делата за прекратяване на осиновяването по ал. 1, точки 1 и 3 е задължително. Прекратяване на осиновяването при смърт на осиновителя Чл. 65. (1) При осиновяване по чл. 61 съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на прокурора, ако единственият или двамата осиновители са починали и това се налага от интересите на осиновения. (2) При осиновяване по чл. 62, ако единственият или двамата осиновители починат, осиновяването се счита за прекратено, но осиновеният наследява осиновителя. Продължаване на делото за прекратяване на осиновяването Чл. 66. Когато смъртта на осиновителя или на осиновения настъпи в течение на процеса за прекратяване на осиновяването по чл. 64, ал. 1, точки 1 и 3, делото може да бъде продължено от наследниците или от прокурора. Ако съдът уважи иска, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия. Действие на прекратяването Чл. 67. Действието на осиновяването престава с прекратяването му. Защита на данните Чл. 67а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Агенцията за социално подпомагане и Министерството на правосъдието предприемат необходимите организационни и технически мерки за защита на личните данни във водените от тях регистри съобразно изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация и допускат до работа с такива данни само лица, подписали декларация за опазване на тайната. (2) Длъжностните лица пазят в тайна данните за децата и осиновяващите, които са им станали известни при и по повод изпълнението на задълженията им. Право на информация Чл. 67б. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Осиновителите или навършилият пълнолетие осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врати, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение. (2) Решението на окръжния съд може да се обжалва по общия ред от лицата по ал. 1. Забрана за извършване на търговска дейност Чл. 67в. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Забранява се извършването на търговска дейност във връзка с осиновяването. Глава седма ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА Грижи на родителите за децата Чл. 68. (1) Родителите са длъжни да се грижат за децата си и да ги подготвят за общественополезна дейност. (2) Вторият баща и втората майка са длъжни да съдействуват на родителя при изпълнението на тези задължения. Задължения на децата към родителите Чл. 69. (1) Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат. Същото задължение имат децата към втория си баща и втората си майка. (2) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни, нетрудоспособни или болни родители. Отношения между внуци и дядо и баба Чл. 70. (1) Внуците са длъжни да уважават своите дядо и баба и да им помагат. (2) Дядото и бабата имат право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Ако се пречи на поддържането на личните отношения, районният съд по местожителството на внуците по искане на дядото и бабата определя мерки за лични отношения с тях освен ако това не е в интерес на децата. Местоживеене на децата Чл. 71. (1) Ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. При отклонение от това задължение по искане на родителите районният съд по местоживеенето им, след като изслуша детето, ако е навършило десет години, издава заповед за връщането му при родителите. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред. (2) Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд по местопребиваването на децата, след като бъдат изслушани, ако са навършили десет години. Решението може да се обжалва по общия ред. Упражняване на родителските права и задължения Чл. 72. Родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите и ако е необходимо, на детето. Решението може да се обжалва по общия ред. Представителство и попечителско съдействие Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес. (2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза. (3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3. Ограничаване на родителските права Чл. 74. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето, районният съд служебно или по искане на другия родител или на прокурора взема съответни мерки в интерес на детето, като при нужда го настанява в подходящо място. (2) Такива мерки се вземат и когато родителят поради продължителна физическа или душевна болест или поради продължително отсъствие или други обективни причини не е в състояние да упражнява родителските си права. Лишаване от родителски права Чл. 75. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права: 1. при особено тежки случаи по предходния член; 2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка; 3. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) когато е оставил детето за отглеждане в специализирана институция и не го е потърсил в шестмесечен срок от деня, в който е трябвало да го вземе. (2) Производството за лишаване от родителски права се образува служебно от районния съд или по искане на другия родител или на прокурора. Делото се разглежда по исков ред с участие на съдебни заседатели. (3) По делото задължително се изслушват прокурорът и родителят, чието лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини. Мерки относно личните отношения Чл. 76. Във всички случаи на ограничаване или лишаване от родителски права съдът определя и мерките относно личните отношения между родителите и децата. Промяна на мерките и възстановяване на родителските права Чл. 77. (1) При изменение на обстоятелствата съдът може да измени мерките по чл. 74, 75 и 76. (2) Родителят може да поиска от съда да възстанови родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях. Вписване Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) В случаите на чл. 75 и 77 съдът съобщава служебно на общината по местожителството на родителя за съответно вписване на лишаването от родителски права или на последвалото им възстановяване. Глава осма ИЗДРЪЖКА Право на издръжка Чл. 79. Право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Ред на лицата, които дължат издръжка Чл. 80. (1) Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред: 1. от съпруг или бивш съпруг; 2. от деца; 3. от родители; 4. от внуци и правнуци; 5. от братя и сестри; 6. от дядо и баба и от възходящи от по-горна степен. (2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред. (3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно с лихвата. Ред на лицата, които имат право на издръжка Чл. 81. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред: 1. на деца, съпруг или бивш съпруг; 2. на родители; 3. на внуци и правнуци; 4. на братя и сестри; 5. на дядо и баба и на възходящи от по-горна степен. Издръжка на деца от родители (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Чл. 82. (1) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. (2) (Нова - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение. (3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Издръжката по предходната алинея се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите. Издръжка на бивш съпруг Чл. 83. (1) Право на издръжка има само невиновният за развода съпруг. (2) Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-голям срок. Съдът може да продължи тези срокове, ако получаващият издръжката бивш съпруг е в особено тежко състояние, а другият може да я дава без особени затруднения. (3) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак. Размер на издръжката Чл. 84. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Размер на издръжката на ненавършили пълнолетие деца Чл. 85. (1) Размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя в граници, установени от Министерския съвет. (2) Съдът може да определи издръжка под установения минимален размер, когато: 1. детето се намира на държавна издръжка; 2. други важни обстоятелства налагат това. (3) Съдът може да определи издръжка над установения максимален размер, когато трябва да бъдат задоволени изключителни нужди на детето и родителят може да я дава без особени затруднения. Изменение и прекратяване на издръжката Чл. 86. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Издръжка за минало време Чл. 87. Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. Отказ от издръжка Чл. 88. Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен. Плащане на паричната издръжка Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законна лихва. Забрана за прихващане Чл. 90. Не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка. Изгубване на правото на издръжка Чл. 91. (1) Не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ. (2) Предходната разпоредба не се прилага за издръжка на деца до навършване на шестнадесетгодишна възраст. (3) Лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа децата си. Лишеният от родителски права поради виновно поведение не може да иска издръжка от децата си. Изплащане на присъдена издръжка от държавата Чл. 92. Когато задълженото лице не дава присъдената издръжка, тя се плаща от държавата за негова сметка при условия и по ред, определени с наредба, издадена от Министерския съвет. Поемане на издръжката от държавата Чл. 93. Държавата по реда на общественото подпомагане поема грижата за нуждаещия се, когато няма задължени лица по чл. 80 или те нямат възможност да дават издръжка. Глава девета ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА Основания Чл. 94. Бракът се прекратява: 1. със смъртта на единия от съпрузите; 2. с унищожаването на брака; 3. с развод. Прекратяване на брака при обявена смърт Чл. 95. (1) Когато смъртта на някой от съпрузите е обявена от съда, бракът се прекратява с влизане на решението в сила. (2) Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се възстановява. Основания за унищожаване на брака Чл. 96. (1) Бракът се унищожава, когато: 1. при сключването му са били нарушени чл. 12 и 13; 2. встъпващият в брак е бил принуден да го сключи чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за неговия или на негови близки живот, здраве или чест. (2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда. Предявяване на иск за унищожаване на брака Чл. 97. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви: 1. при нарушаване на чл. 12 - само от непълнолетния съпруг, не по-късно от шест месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна; 2. в случая на чл. 96, ал. 1, точка 2 - само от заплашения съпруг, не по-късно от една година от сключването на брака; 3. в случая на чл. 13, ал. 1, точка 1 - от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак; 4. в случаите на чл. 13, ал. 1, точки 2 и 3 и ал. 2 - от всеки от съпрузите и от прокурора. (2) Искът по чл. 13, ал. 1, точка 2 може да се предяви не по-късно от шест месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението. (3) При нарушение на чл. 13, ал. 1, точка 3 бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял. (4) Прокурорът може да поиска да се установи наличието на основание за унищожаване на брака, сключен в нарушение на чл. 13, ал. 1, точка 1, и след смъртта на единия от съпрузите. (5) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен. Последици от унищожаването на брака Чл. 98. (1) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода. (2) Заченатите или родените през време на унищожения брак деца се считат за брачни и за тях важи предположението за бащинство по чл. 32. Развод поради разстройство на брака Чл. 99. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. (2) С решението за допускане на развода съдът служебно се произнася и относно вината за разстройството на брака освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите. (3) Съдът не се произнася относно вината за разстройството на брака, ако съпрузите заявят това и изложат своето споразумение относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище, издръжката между тях и фамилното име. (4) Развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът. Развод по взаимно съгласие Чл. 100. (1) При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака. (2) Искане за развод по взаимно съгласие не може да се предяви, преди да са изтекли три години от сключването на брака. Споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие Чл. 101. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат своето споразумение относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Споразумението се утвърждава от съда, след като той провери дали са защитени интересите на децата. (2) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за изправяне на недостатъците на споразумението. Когато в дадения срок недостатъците не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането за развод. (3) Искове относно упражняването на родителските права и издръжката на децата след прекратяване на брака по взаимно съгласие се допускат при изменение на обстоятелствата. Продължаване на делото за развод от наследниците Чл. 102. (1) Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те обаче могат да продължат процеса, за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг. (2) Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака. Фамилно име след развода Чл. 103. (1) След развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е съгласен. (2) Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи да носи същото име. (3) При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име. Отпадане на наследяването и на разпорежданията в случай на смърт Чл. 104. След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Същите последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена след смъртта на ищеца. Отмяна на даренията Чл. 105. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) След развода даренията на имущества със значителна стойност, направени във връзка или през време на брака на единия съпруг от другия съпруг или от негови близки, могат да бъдат отменени освен ако отмяната противоречи на морала. (2) Искът по предходната алинея може да се предяви до изтичане на една година от развода. Родителски права след развода Чл. 106. (1) При допускането на развода съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. (2) Съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Тези права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, ако това ще се отрази отрицателно на отглеждането и възпитанието на децата. (3) Съдът изслушва родителите и децата, ако са навършили четиринадесет години. Ако е уместно, той изслушва и децата, навършили десет години, както и близки на семейството. (4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) По изключение, ако интересите на децата налагат, съдът може да постанови те да живеят при дядо, баба, други роднини или близки, с тяхно съгласие, в приемно семейство или в специализирана институция. (5) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Предоставяне на семейното жилище след развода Чл. 107. (1) При допускане на развода съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема пред вид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. (2) Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползуването на невиновния съпруг само за определен срок. (3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползуването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява. (4) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок. (5) Ползуването на семейното жилище по ал. 2-4 се прекратява и преди изтичането на срока, ако ползуващият сключи нов брак. (6) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползуването на семейното жилище. Уведомяване за поведението на виновния съпруг Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Глава десета НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО Условия за учредяване Чл. 109. (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Настойничество се учредява над малолетни (деца, ненавършили четиринадесет години), чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Попечителство се учредява над непълнолетни (деца от четиринадесет до осемнадесет години), родителите на които са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права, а също и над лица, поставени под ограничено запрещение. (3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Длъжностни лица, обществени организации и граждани, на които стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство над някое лице, са длъжни незабавно да уведомят общината по местожителството или местопребиваването на лицето. Орган по настойничество и по попечителство Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Орган по настойничество и по попечителство е кметът на общината или определено от него длъжностно лице. Настойнически съвет Чл. 111. (1) Органът по настойничество и по попечителство по местожителството на лицето назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси. Те образуват настойнически съвет. (2) При възможност в състава на настойническия съвет се включват и лица с педагогическа подготовка. Назначаване на попечител Чл. 112. Органът по настойничество и по попечителство назначава попечител и заместник-попечител измежду роднините и близките на непълнолетния или поставения под ограничено запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси. Промени в настойническия съвет и попечителите Чл. 113. (1) Органът по настойничество и по попечителство може по всяко време да направи промени в настойническия съвет и попечителите, когато интересите на малолетния, непълнолетния или поставения под запрещение изискват това, когато задълженията по настойничеството или по попечителството не се изпълняват или когато изпълнението им е крайно обременително поради старост, болест, служебни задължения и др. (2) Преди да се произнесе относно промените по предходната алинея, органът по настойничество и по попечителство взема мнението и на близки на поставения под настойничество или попечителство. Охранителни мерки Чл. 114. (1) До назначаването на настойник или попечител органът по настойничество и по попечителство лично или чрез определено от него лице извършва опис на имуществото и взема други охранителни мерки за личността и интересите на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство. При нужда той може да възложи на определено лице да изпълнява временно настойнически или попечителски функции. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Когато е необходимо, органът по настойничество и по попечителство може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" настаняване на детето в приемно семейство или в специализирана институция. Обжалване на действията Чл. 115. Действията на органа по настойничество и по попечителство, както и отказът да се учреди настойничество или попечителство или да се вземат други мерки, предвидени в този кодекс, могат да се обжалват от заинтересуваните лица или от прокурора пред районния съд, който решава въпроса по същество. Решението на районния съд не подлежи на обжалване. Лица, които не могат да бъдат членове на настойническия съвет или попечители Чл. 116. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет, попечители и заместник-попечители недееспособните, лишените от родителски права, осъдените за тежки умишлени престъпления, както и лицата, които поради болест, алкохолизъм, неморален живот, користно поведение, противоречие с интересите на поставените под настойничество или попечителство или по други причини не са в състояние да изпълняват настойнически или попечителски функции. Права и задължения на настойника Чл. 117. (1) Дейността на настойника е почетна. (2) Настойникът е длъжен да се грижи за поставения под настойничество, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Той е длъжен да се грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на малолетния. (3) Настойникът в срок от един месец е длъжен да уведоми органа по настойничество и по попечителство за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа. Разпоредителни действия Чл. 118. (1) При разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилага съответно чл. 73, ал. 2 и 3. Разрешение от районния съд се изисква и за теглене на суми от влоговете на лицето. (2) Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет. Задължение за внасяне на паричните средства Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в банка. За несвоевременно внесени суми той дължи законна лихва. Местоживеене на лицето, поставено под настойничество Чл. 120. (1) Поставеният под настойничество живее при настойника освен ако важни причини налагат да живее другаде. (2) Когато местоживеенето бъде променено без съгласието на настойника, той може да иска от районния съд да издаде заповед за връщането на поставения под настойничество в определеното му място на живеене. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред. Съветници в настойническия съвет Чл. 121. Съветниците подпомагат настойника и заместник-настойника при изпълнение на техните задължения и уведомяват органа по настойничество и по попечителство за неблагополучия в отглеждането и възпитанието на малолетния и в опазване на правата и интересите на поставения под настойничество. Те изслушват отчета на настойника и участвуват при приемането му от органа по настойничество и по попечителство. Права и задължения на попечителя Чл. 122. (1) Дейността на попечителя е почетна. (2) Попечителят е длъжен да се грижи за личността и за запазване интересите на поставения под попечителство. Той дава съгласие за извършване на правни действия от последния. Длъжен е да се грижи и за отглеждането, възпитанието и образованието на непълнолетния. (3) Правилата на чл. 117, ал. 3, 118, ал. 1, и 120 се прилагат съответно и при попечителството. За теглене на суми от паричните влогове се изисква разрешение от районния съд. Заместник-настойник и заместник-попечител Чл. 123. (1) Заместник-настойникът замества настойника, когато той е възпрепятствуван да изпълнява задълженията си или възникне противоречие между неговите интереси и интересите на поставения под настойничество. В тези случаи органът по настойничество и по попечителство може да назначи особен представител. (2) Тази разпоредба се прилага съответно и за заместник-попечителя. Съдействие от общината Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Общината съдействува на настойника и на попечителя при изпълнение на техните задължения. Надзор върху действията на настойника Чл. 125. Органът по настойничество и по попечителство може да спира действията на настойника и да предписва извършването на действия, след като вземе мнението на настойническия съвет. Отчет на настойника и на попечителя Чл. 126. (1) Всяка година до края на м. февруари настойникът дава отчет за своята дейност пред настойническия съвет, след което отчетът се представя пред органа по настойничество и по попечителство. Отчет се дава от настойника и при освобождаването му, а също и когато органът по настойничество и по попечителство поиска това. (2) Попечителят, при поискване от органа по настойничество и по попечителство, в присъствието на заместник-попечителя дава обяснение за своята дейност. (3) Органът по настойничество и по попечителство се произнася по отчета на настойника и по обясненията на попечителя и ако констатира нередовности, изисква отстраняването им. (4) По искане на органа по настойничество и по попечителство районният съд издава изпълнителен лист срещу настойника за неотчетени суми. (5) Когато настойникът или попечителят без уважителни причини не се яви или не представи отчет, съответно обяснение, органът по настойничество и по попечителство съставя акт, въз основа на който председателят на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет налага глоба в размер до 0,20 лева. Органът по настойничество и по попечителство може да изиска отчета, съответно обяснението, от заместник-настойника или от заместник-попечителя. (6) Установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление стават по реда, определен от Закона за административните нарушения и наказания. Преминаване от настойничество към попечителство Чл. 127. (1) С навършване на четиринадесетгодишна възраст детето се освобождава по право от настойничество и органът по настойничество и по попечителство му назначава попечител и заместник-попечител. До назначаването им дейността се изпълнява от настойника. (2) При преминаване от пълно към ограничено запрещение до назначаването на попечител дейността се изпълнява от настойника. Особени случаи на настойничество и на попечителство Чл. 128. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Настойник на малолетен с неизвестни родители е управителят на специализираната институция, в която е настанен малолетният. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Попечител на непълнолетен с неизвестни родители е управителят на специализираната институция, в която е настанен непълнолетният. (3) Настойник на поставения под пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители освен ако те са неизвестни, починали, лишени от тези права или са в невъзможност да ги упражняват. (4) В случаите на предходните алинеи не се назначава настойнически съвет и заместник-попечител и не се образуват настойнически дела. Глава единадесета ПРИЛОЖИМ ЗАКОН ПРИ СЕМЕЙНОПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ Сключване на брак в чужбина Чл. 129. (1) Брак между български граждани в чужбина може да бъде сключен пред български дипломатически или консулски представител, ако местният закон допуска това. Бракът може да бъде сключен и пред местен орган при спазване формата, предписана от местния закон. (2) Брак между български гражданин и чужд гражданин може да бъде сключен в чужбина пред български дипломатически или консулски представител по реда на този кодекс, ако отечественият закон на чуждия гражданин допуска това. Бракът може да бъде сключен и пред местен орган при спазване формата, предписана от местния закон. (3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Брак, сключен между чужди граждани в чужбина, се признава в Република България, ако е спазена формата, предписана от закона по местосключването му. Сключване на брак между български и чужд гражданин пред български орган по гражданското състояние Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Чужд гражданин, който сключва брак с български гражданин в Република България или пред български дипломатически или консулски представител в чужбина, или пред капитан на български кораб в открито море, трябва да удостовери, че по неговия отечествен закон няма пречки за сключването на брака. Условия за встъпване в брак Чл. 131. (1) За български гражданин, който сключва брак в чужбина, са задължителни разпоредбите на чл. 12 и 13. Разрешението по чл. 12, ал. 2 може да се даде от българския дипломатически или консулски представител. (2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) За чуждия гражданин, който сключва брак с български гражданин пред длъжностно лице по гражданското състояние в Република България или пред български дипломатически или консулски представител в чужбина, или пред капитан на български кораб в открито море, условията за сключване на брак се определят по неговия отечествен закон, като разпоредбите на чл. 13 на този кодекс са задължителни. (3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) За чужди граждани, които сключват брак помежду си пред длъжностно лице по гражданското състояние в Република България или пред капитан на български кораб в открито море, условията за сключване на брак се определят по техните отечествени закони. В тези случаи е задължителна разпоредбата на чл. 13, ал. 1. Освен това не може да се сключи брак между роднини по права линия и между братя и сестри. Унищожаемост на брака Чл. 132. Основанията за унищожаемост и последиците от унищожаването на брака се уреждат: 1. от българския закон, ако бракът е между български гражданин и чужденец; 2. от закона на държавата, на която двамата съпрузи чужденци са били граждани при сключването на брака, както и от закона по местосключването на брака, доколкото той е бил задължителен за сключения от тях брак; 3. при брак между чужденци с различно гражданство - от отечествените им закони, ако те съвпадат, и от закона по местосключването на брака, доколкото той е бил задължителен за сключения от тях брак. При несъвпадане на отечествените закони прилага се този от тях, който допуска унищожаването, а относно последиците от унищожаването - този, който е по-благоприятен за децата или за добросъвестния съпруг, ако от брака няма деца. Лични и имуществени отношения между съпрузи Чл. 133. (1) Личните и имуществените отношения между съпрузи, единият от които е български гражданин, се уреждат от този кодекс, ако се осъществяват на българска територия. (2) Личните и имуществените отношения между съпрузи чужденци с еднакво гражданство, ако се осъществяват на българска територия, се уреждат според отечествения им закон. Ако съпрузите са с различно гражданство, тези отношения се уреждат според съвпадащите разпоредби на отечествените им закони, а при липса на такива - от този кодекс. (3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) При разпореждане с недвижими имоти на българска територия се прилага законът на Република България. Развод Чл. 134. Разводът и неговите последици се уреждат: 1. от българския закон, ако единият от съпрузите е български гражданин; 2. при брак между чужденци с еднакво гражданство - от закона на държавата, чиито граждани са те при подаване на молбата за развод; 3. при брак между чужденци с различно гражданство - от отечествените им закони, ако те съвпадат. При несъвпадане на отечествените закони прилага се този от тях, който допуска развода, а относно последиците от развода - този, който е по-благоприятен за децата или за невиновния съпруг, ако от брака няма деца. Произход Чл. 135. За произхода се прилага отечественият закон на детето по време на раждането. Осиновяване Чл. 136. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Осиновяване между лица, едното от които е български гражданин, се допуска съгласно разпоредбите на този кодекс. Когато осиновяваното лице е български гражданин, се иска съгласие на министъра на правосъдието и осиновяването се извършва от Софийския градски съд. (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Български гражданин, който е навършил една година, може да бъде осиновен от чужденец, представил разрешение за осиновяване на дете съгласно отечествения си закон. Чужденец, който живее постоянно в друга държава, трябва да отговаря и на изискванията за осиновяване по закона на постоянното си местопребиваване. По изключение, с оглед здравословното състояние на детето или когато са налице други важни обстоятелства, то може да бъде осиновено и преди да е навършило една година, ако това е в негов изключителен интерес. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Осиновяването между лица с еднакво гражданство се допуска при условията на отечествения им закон. Ако имат различно гражданство, осиновяването се допуска при условията на отечествените им закони. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 52. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Български гражданин, който има и друго гражданство и живее постоянно в чужбина, при осиновяване на дете - български гражданин, трябва да отговаря и на изискванията за осиновяване по закона на постоянното си местопребиваване. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Български гражданин, който желае да осинови дете - чужд гражданин, трябва да отговаря на изискванията на този кодекс и на изискванията на отечествения закон на детето, ако това е предвидено в него. (6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) При осиновяване на дете - гражданин на държава - страна по Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, наричана по-нататък "Конвенцията", осиновяването се признава след представяне на удостоверение от централния орган. Министерството на правосъдието изпраща служебно акта за раждане за отразяване в регистрите за гражданското състояние. (7) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Условията и редът за даване на съгласие за осиновяване от чужденец на лице - български гражданин, се определят с наредба на министъра на правосъдието. (8) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Действието на осиновяването се урежда по отечествения закон на осиновителя. (9) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Прекратяването на осиновяването се урежда по отечествения закон на осиновения, освен ако отечественият закон на осиновителя е по-благоприятен за осиновения. Правомощия на Министерството на правосъдието по международни осиновявания Чл. 136а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Министерството на правосъдието осъществява дейността по международните осиновявания в сътрудничество със съответните български и чуждестранни компетентни органи и акредитирани организации. (2) Министерството на правосъдието: 1. предприема мерки за предоставяне на централните органи, на другите държавни органи и на акредитираните организации по Конвенцията информация за: а) действащото в страната законодателство в областта на осиновяването, както и за статистически данни и утвърдени типови формуляри; б) приложението на Конвенцията; 2. подпомага сътрудничеството между българските компетентни органи и компетентните органи на държавите - страни по Конвенцията, както и между българските и чуждестранните акредитирани организации, за ефективна защита на децата и за постигане целите на Конвенцията; 3. актуализира и предоставя на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право данни относно имената и адресите на акредитираните организации, получили разрешение от министъра на правосъдието; 4. изисква и поддържа актуална информация относно имената и адресите на акредитираните организации на държавите - страни по Конвенцията; 5. дава съгласие пред централните органи на държавите - страни по Конвенцията относно възможността да се даде ход на процедурата по осиновяване; 6. удостоверява, че извършените осиновявания са в съответствие с Конвенцията; 7. води: а) регистър на децата, които могат да бъдат осиновени от чужденци при условията на пълно осиновяване; б) регистър на осиновяващи - чужденци, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване; в) регистър на осиновяващи - български граждани, които желаят да осиновят дете - чужд гражданин, с постоянно местопребиваване в чужбина; г) регистър на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания; 8. събира, съхранява и обменя с компетентните органи или определени от тях организации информация относно положението на детето и на бъдещите осиновители, доколкото това е необходимо за извършване на осиновяването; 9. извършва действия и уведомява компетентните органи в страната и чужбина за необходимостта от извършване на действия по предотвратяване получаването на недължими финансови или други облаги във връзка с осиновяването; 10. упражнява контрол върху състава и дейността на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания, както и относно спазване изискванията на този кодекс и на издаденото разрешение; 11. организира приемането, регистрирането и обработването на молби за осиновяване; 12. изпраща до чуждестранните компетентни органи и организации молбите на българските граждани, които желаят да осиновят дете - чужд гражданин; 13. предприема действия относно установяване липсата на пречки за влизане и пребиваване на детето в приемащата държава; 14. съдейства при осъществяването на контакт между детето и определените за осиновяващи чужденци; 15. изпраща молбата за осиновяване на чужд гражданин с преписката в Софийския градски съд за произнасяне по осиновяването; 16. оказва съдействие през периода след извършване на осиновяването; получава, проучва и съхранява необходимата следосиновителна документация; 17. организира консултации, семинари и обучение в областта на осиновяването; 18. изготвя и обменя с компетентните органи на други държави обобщаващи доклади за оценка на опита в областта на международното осиновяване. (3) Регистрите по ал. 2, т. 7, букви "а", "б" и "в" съдържат съответно информацията по чл. 53в, ал. 2 и чл. 57а, ал. 3. (4) Регистърът по ал. 2, т. 7, буква "г" съдържа информация относно: 1. наименованието на организацията; 2. седалището и адреса на управление на организацията и данни за лицата, които я представляват; 3. номера и датата на разрешението за посредническа дейност; 4. органа, издал разрешението; 5. условията на разрешението по т. 3; 6. срока и условията на разрешението за осъществяване на посредническа дейност, издадено от чуждестранен компетентен орган; 7. други данни, вписвани в Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. (5) Регионалните дирекции за социално подпомагане изпращат в Министерството на правосъдието в края на всеки месец информация за децата, които са вписани в регистъра по чл. 53в, ал. 1 и които отговарят на изискванията на чл. 136, ал. 2. Информацията съдържа данните, определени в наредбата по чл. 53в, ал. 3, както и сведения за възможностите за отглеждане и осиновяване на детето в съответната община. (6) Съдържанието и редът за воденето на регистрите по ал. 2, т. 7 се определят с наредбата по чл. 136, ал. 7. Посредничество при международно осиновяване Чл. 136б. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Посредничество при осиновяване на дете може да извършва само юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, наричано по-нататък "акредитирана организация", вписано в Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и получило разрешение за това от министъра на правосъдието. (2) В управителния орган на организацията могат да бъдат избирани само неосъждани лица с висше образование и с общ трудов стаж не по-малък от 5 години. (3) В организацията работят юристи, психолози, педагози, лекари, както и други специалисти с подготовка и опит в областта на международното осиновяване. (4) За издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване организацията подава заявление до министъра на правосъдието, придружено със: 1. документи, издадени от съда и от Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, отразяващи актуалното състояние на организацията; 2. копие от учредителния акт или от устава на организацията; 3. информация за разноските и разходите на организацията, свързани с посредническата дейност, както и максималния размер на хонорарите за осъществяването й; 4. посочване на държавите, по отношение на които ще се осъществява посредничеството; 5. други данни, свързани с посредническата дейност. (5) Заявленията за издаване на разрешение се подават до края на втория календарен месец на всяка година. В двумесечен срок от изтичане на срока за подаване на заявленията министърът на правосъдието по предложение на Съвета за международно осиновяване издава разрешение или мотивирано отказва издаването му. Отказът за издаване на разрешението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. (6) Разрешението по ал. 1 се издава за срок от 2 години и се вписва в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "г", който е публичен. (7) Разрешението не може да се преотстъпва или прехвърля. (8) Акредитираната организация е задължена да постави разрешението на видно място и да посочва неговия номер в кореспонденцията си. (9) За издаване на разрешението се заплаща такса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет. (10) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, получило акредитация за посредничество в областта на международните осиновявания от съответния чуждестранен орган, може да упражнява дейността си в Република България при спазване на условията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, след получаване на разрешение от министъра на правосъдието за извършване на посредническа дейност със съответната държава. (11) Разрешението по ал. 10 се издава за срок от 2 години, но не по-дълъг от срока, за който е издадено разрешението от компетентния чуждестранен орган. (12) Редът за издаване, отказване и отнемане на разрешението по ал. 1 и ал. 10 се определя с наредбата по чл. 136, ал. 7. Отнемане на разрешението Чл. 136в. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Министърът на правосъдието може да отнеме със заповед разрешението по чл. 136б, ал. 1 и ал. 10 и преди изтичането на срока, за който е издадено, когато организацията не изпълнява посочените в него условия или нарушава други изисквания на закона. (2) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва при условията и по реда на Закона за Върховния административен съд. Прекратяване на разрешението Чл. 136г. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Разрешението се прекратява: 1. с изтичането на срока, за който е издадено; 2. по молба на акредитираната организация; 3. с прекратяване на юридическото лице; 4. при заличаване на вписването по чл. 48, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел; 5. когато съответният компетентен орган е отнел разрешението за посредничество на чуждестранното юридическо лице по чл. 136б, ал. 10. Дейност на акредитираната организация Чл. 136д. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Акредитираната организация: 1. представя на Министерството на правосъдието искането за осиновяване и документите на осиновяващия, както и всяка друга информация за него, която е необходима за защита на интересите на детето; 2. предоставя на осиновяващия подробна информация за правата и задълженията при осиновяване и за правните последици при пълното осиновяване съобразно действащите законодателства в държавите, чиито граждани са осиновяваният и осиновяващият, както и в държавата по местопребиваване на осиновяващия; 3. уведомява осиновяващия за съгласието на министъра на правосъдието по чл. 136, ал. 1; 4. представя на Министерството на правосъдието молбата за осиновяване заедно с цялата преписка; 5. посредничи при установяването на контакт между определения осиновяващ и осиновявания и предоставя на осиновяващия изготвения от Министерството на правосъдието доклад относно личните данни на осиновявания, здравословното му състояние, социалния му статус, снимка, а ако е необходимо - и видеозаписи и други материали относно детето; 6. осигурява на българските граждани, които искат да осиновят дете - чужд гражданин, предоставената от съответния орган или организация информация за конкретното дете; 7. уведомява Министерството на правосъдието за съгласието или несъгласието за осиновяването на предложеното дете, изразено от осиновяващия; 8. представя на всеки 6 месеца на Министерството на правосъдието доклад за състоянието на детето до две години след осиновяването му; докладът съдържа и оценка на акредитираната организация относно условията на живот, напредъка, нивото на физическо, умствено и емоционално развитие на детето, привързаността му към осиновителите, родителските грижи и умения, мерките за насърчаване на културната идентичност на детето и други; 9. осигурява представителство на осиновяващия пред съда; 10. посредничи при издаването на разрешение за напускане от детето на държавата по произход и за влизане в приемащата държава, както и на разрешение за постоянно пребиваване на детето в приемащата държава; 11. осигурява безопасността и подходящите условия за транспортиране на детето, а при решение на осиновителите - осъществява транспортирането или осигурява придружаване на детето; 12. предприема действия по осигуряване връщане на детето в държавата по произход, в случай че решението на българския съд не бъде признато в приемащата държава до една година от влизането му в сила и следи за състоянието на детето през този период. (2) Редът за осъществяване на дейността по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 136, ал. 7. Съвет по международни осиновявания Чл. 136е. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) При Министерството на правосъдието се създава Съвет по международни осиновявания, който се състои от председател - заместник-министър на правосъдието, и членове - по един представител на Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на външните работи и на Държавната агенция за закрила на детето. (2) Съветът по международни осиновявания: 1. прави предложение пред министъра на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ - чужденец; 2. прави предложение пред министъра на правосъдието по молбите за издаване на разрешение по чл. 136б, ал. 1 и ал. 10, след проучване на организацията и събеседване; 3. изразява мнение и дава препоръки по изпълнението на изискванията за международните осиновявания; 4. изразява мнение пред министъра на правосъдието относно молбите на български граждани за осиновяване на дете - чужд гражданин; 5. дава мнение за разпределяне на средствата от фонд "Подпомагане на деца". (3) Министърът на правосъдието определя поименния състав на съвета по ал. 1 по предложение на ръководителите на съответните ведомства и издава правилник за дейността му. Молба за международно осиновяване Чл. 136ж. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Молбата за международно осиновяване се изпраща до Министерството на правосъдието, придружена с разрешение за осиновяване по чл. 136, ал. 2, и данните по чл. 136а, ал. 3 за включване на лицата в съответния регистър. (2) В случаите, когато български гражданин желае да осинови дете - гражданин на държава, страна по Конвенцията, молбата се изпраща от Министерството на правосъдието до съответния централен орган или акредитирана организация. Производство по молба за международно осиновяване Чл. 136з. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Софийският градски съд разглежда молбата за осиновяване в съдебно заседание при закрити врати в 14-дневен срок от постъпването й и се произнася с решение, което обявява незабавно на страните. (2) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му. В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съдът в съдебно заседание при закрити врати се произнася с решение, което е окончателно. Отношения между родители и деца Чл. 137. (1) (Предишен текст на чл. 137 - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Отношенията между родители и деца се уреждат по отечествения закон на детето освен ако родителите са с еднакво гражданство и техният отечествен закон е по-благоприятен за детето. (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) В случаите, когато родителите не живеят заедно и няма постановено решение за мерките относно личните отношения или е отказано признаване и допускане изпълнение на решение на чуждестранен съд за упражняване на родителски права, министърът на правосъдието по приложение на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г. може по искане на заинтересувана страна да сезира Софийския градски съд за определяне на мерки относно личните отношения. Съдът се произнася с решение в 30-дневен срок. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му. В 30-дневен срок от постъпване на жалбата съдът се произнася с решение, което е окончателно. Настойничество и попечителство Чл. 138. (1) Учредяването, действието и прекратяването на настойничеството и на попечителството се уреждат по отечествения закон на лицето, поставено под настойничество или попечителство. (2) Задължението за приемане и изпълнение длъжността на настойник, попечител или член на настойнически съвет се урежда по отечествения им закон. Издръжка Чл. 139. Задължението за издръжка, която чужденец търси от български гражданин, се урежда по този кодекс, а исковете са подсъдни на българските съдилища. Отечествен закон на чужденец с двойно гражданство Чл. 140. За чужденец, който има няколко чужди гражданства, отечествен закон е законът на държавата, където е постоянното му местопребиваване. Приложим закон за лице без гражданство Чл. 141. За отечествен закон на лице без гражданство се счита законът на държавата, където е постоянното му местопребиваване. Ограничаване прилагането на чуждия закон Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Когато прилагането на чужд закон е несъвместимо с основните начала на правото на Република България, се прилагат разпоредбите на този кодекс. Прилагане на международен договор Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г.) Разпоредбите на тази глава не се прилагат, когато е предвидено друго в международен договор, по който е страна Република България. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. (Попр. - ДВ, бр. 15 от 1992 г.) По въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските закони, ако това не противоречи на началата за уреждане на семейните отношения и на морала. § 2. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г., отм., бр. 63 от 2003 г.) ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. Изискването по чл. 10, ал. 1 относно заявлението за сключване на брак се прилага от 1 август 1985 г. § 4. Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове. § 5. (1) По изключение може да се извърши осиновяване на пълнолетен внук от дядо и баба при условията на чл. 52, ал. 2, когато внукът е бил отглеждан от тях и при влизането на кодекса в сила не е навършил 21 години. (2) Осиновяването се допуска, ако молбата за осиновяване се подаде в тримесечен срок от влизане на този кодекс в сила и с оглед на създадените фактически отношения е обществено оправдано и е в интерес на осиновявания. § 6. Разпоредбата на чл. 87 се прилага и по висящите към 1 юли 1985 г. дела за издръжка. § 7. Присъдените издръжки по чл. 88, ал. 2 от Семейния кодекс от 1968 г. се прекратяват от 1 юли 1985 г. § 8. Висящите дела за развод към деня на обнародването на този кодекс в Държавен вестник се разглеждат и решават по досегашните условия и ред. § 9. Предвидените по този кодекс лихви се прилагат и за паричните задължения, присъдени преди влизането му в сила при забава на изпълнението след 1 юли 1985 г. § 10. Искът по чл. 105, ал. 1 може да се предяви от близките на съпрузите само ако бракът е прекратен след 1 юли 1984 г. Срокът по ал. 2 тече от прекратяването на брака. § 11. На лицата, поставени под попечителство до влизането на този кодекс в сила, органът по настойничество и по попечителство назначава в тримесечен срок заместник-попечител. § 12. Правилата за сроковете по този кодекс не се прилагат за сроковете, започнали да текат при действието на отменения Семеен кодекс, освен ако за завършването им по него се изисква по-дълъг срок от предвидения в този кодекс. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Изменения и допълнения на други закони Раздел I Изменение на Закона за лицата и семейството (Обн., ДВ, бр. 182 от 1949 г.; попр., бр. 193 от 1949 г., изм., Изв., бр. 12 от 1951 г., бр. 12 и 92 от 1952 г., бр. 15 от 1953 г.; попр., бр. 16 от 1953 г.; изм., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 50 от 1961 г.; ДВ, бр. 23 от 1968 г. и бр. 36 от 1979 г.) § 13. Член 6, ал. 4 се изменя, както следва: "При осиновяване по чл. 62 от Семейния кодекс осиновеният може да приеме собственото и фамилното име на осиновителя като свое бащино и фамилно име. Тази промяна трябва да се впише в решението, с което се допуска осиновяването." § 14. Членове 59, 60 и 96-110 се отменят. Раздел II Изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (Обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г. и бр. 28 от 1983 г.) § 15. В чл. 7 се създават ал. 3 и 4: Брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако единият от съпрузите е български гражданин. Българските съдилища разглеждат брачни искове между чужди граждани, ако местожителството на ответника е в България или ако единият от съпрузите живее в България и законите на държавата, чиито граждани са съпрузите, не изключват подведомствеността на българските съдилища." § 16. В чл. 258, ал. 1, и 261 думите "обявяване недействителността" се заменят с "унищожаване". § 17. Член 259 се изменя така: "Чл. 259. Производството по иск за развод започва с помирително заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. Неявяването на ответника не е пречка за разглеждане на молбата, но съдът може да разпореди да се яви лично. Помирителното заседание се провежда при закрити врати. Съдът задължително изслушва становищата на страните, изисква обяснения за причините, поради които е направено искането за развод, и им изяснява неблагоприятните последици от развода за тях, за децата и за обществото, като ги поканва да се помирят. Ново помирително заседание се насрочва не по-рано от два месеца, когато: а) съдът е разпоредил ответникът да се яви лично; б) съпрузите или единият от тях желаят да продължат усилията си за помирение и заздравяване на брака; в) съдът прецени, че може да се постигне помирение. Съдът може да призове за помирителното заседание представители на обществените организации по местоживеенето или по местоработата на съпрузите и да поиска от тях да съдействуват за помирение. При помирение, ако страните пожелаят, съдът уведомява общинския народен съвет по местожителството им, предприятието или учреждението, в което работят, ръководствата на обществените организации по местоработата и местоживеенето, за да съдействуват при решаване на някои социално-битови въпроси, които са от значение за укрепването на брака. Мерки за помирение не се предприемат, когато поради запрещение, отсъствие или друга мъчно преодолима причина не може да се очаква помирение между страните. Когато не се постигне помирение, съдът насрочва делото не по-рано от четири месеца от датата на последното помирително заседание. Ако се убеди, че отлагането на делото за такъв срок е вредно за децата, съпрузите и обществото, той може да насрочи делото и по-рано." § 18. В чл. 259б числото "24" се заменя със "101". § 19. Член 260 се изменя, както следва: "Чл. 260. При развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили до приключване на устните състезания и станали известни на съпруга, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод. Всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползуването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име. С брачните искове могат да бъдат съединени и исковете за имуществените отношения между съпрузите. Разпоредбите на предходните алинеи се отнасят и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви. Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, точка 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен." § 20. В чл. 261 се правят следните изменения: 1. Създава се нова ал. 3: "Съпругът не може да предяви иск за развод без съгласието на съпругата си, ако тя е бременна, и до навършване на дванадесетмесечна възраст на детето." 2. Сегашната ал. 3 става ал. 4. § 21. Член 262 се заличава. § 22. В чл. 267, изречение първо думите "обявяване недействителността" се заменят с "унищожаване", а в изречение трето думата "недействителност" се заменя с "унищожаване". § 23. В чл. 268 думите "9, 10 и 91, ал. 2" се заменят с "13 и 131, ал. 2". § 24. В чл. 303 се създава нова ал. 4: "Решение по брачен иск на чуждестранен съд, отнасящо се до български граждани, се признава и без наличието на условията по ал. 1, ако по време на предявяване на иска ответникът е имал местожителство в страната, където е постановено решението." § 25. В чл. 395 се правят следните изменения: 1. В ал. 4 изречение първо се изменя така: "Запорното съобщение по вземане на държавата или на социалистическа организация се вписва в трудовата книжка, а по вземане за издръжка - в трудовата книжка и в личния паспорт на длъжника от лицето, което изплаща трудовото възнаграждение на длъжника в учреждението, предприятието или организацията"; в изречение второ думите "трудовата книжка" се заличават. 2. В ал. 5 думите "в трудовата книжка" се заличават. Раздел III Изменение на Закона за наследството (Обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм., бр. 275 от 1950 г.) § 26. Алинея 3 на чл. 5 се изменя, както следва: "При осиновяване по чл. 62 от Семейния кодекс осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя." Раздел IV Изменение и допълнение на Закона за Държавната спестовна каса (Обн., ДВ, бр. 95 от 1967 г.; изм., бр. 21 от 1975 г. и бр. 83 от 1978 г.) § 27. В чл. 13 се правят следните изменения: 1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание: "Съпрузите могат да притежават влогове на името на двамата." 2. Алинея 2 става ал. 3. § 28. Този кодекс влиза в сила от 1 юли 1985 г. и отменя Семейния кодекс от 1968 г. (обн., ДВ, бр. 23 от 1968 г.; изм., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г.; попр., бр. 90 от 1976 г.; изм., бр. 36 от 1979 г.). ++++++ З А К О Н за изменение и допълнение на Семейния кодекс (ДВ, бр. 63 от 15 юли 2003 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 27. Навсякъде в кодекса думите "общинския/ят съвет" се заменят с "общината". . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 29. Висящите дела при влизането в сила на този закон по чл. 58 от Семейния кодекс и по чл. 2 от Указ № 1336 за прилагане на чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс се разглеждат по досегашните изисквания и ред. § 30. Когато сроковете за подаване на жалби срещу съдебните решения не са изтекли до влизането в сила на този закон, жалбите се подават и разглеждат по досегашните изисквания и ред. § 31. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон директорите на специализираните институции изпращат в Министерството на правосъдието всички подадени молби от чужденци заедно с приложените към тях документи, като уведомяват подателите им за това. (2) Молбите на чужденци, получили разрешение за осиновяване от съответния компетентен орган на държава - страна по Конвенцията, регистрирани в специализираните институции у нас до 31 август 2002 г., се разглеждат при досегашните изисквания и ред, ако до влизането в сила на този закон в Министерството на правосъдието е получено предложение от тях за осиновяване на детето. § 32. (1) Чужденци, чиито молби за осиновяване са подадени чрез съответните централни органи по Конвенцията или чрез акредитирани организации и са получени в Министерството на правосъдието до влизането в сила на този закон, се вписват служебно в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "б". (2) Децата, за които към влизането в сила на този закон има най-малко три отказа за осиновяване от български граждани, се вписват в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "а". (3) Български граждани, подали молби за осиновяване до влизането в сила на този закон, се вписват служебно в регистъра по чл. 57б, ал. 1. § 33. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон директорите на специализираните институции изпращат в Министерството на правосъдието информация относно децата, за които до влизането в сила на този закон са получени поне три отказа за осиновяване от български граждани. (2) В тримесечен срок от влизане в сила на този закон директорите на специализираните институции изпращат на съответните регионални дирекции за социално подпомагане всички молби за осиновяване, подадени до влизането в сила на този закон от български граждани, заедно с приложените към тях документи, за което уведомяват подателите. § 34. В тримесечен срок от влизане в сила на този закон юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, които желаят да посредничат при международни осиновявания, могат да подадат заявления до Министерството на правосъдието при спазване на условията и реда, предвидени в чл. 136б. § 35. (1) Родител, оставил детето си в специализирана институция, без да е определен срок за отглеждането му в нея и без да е дал предварително съгласие за пълно осиновяване, е длъжен в срок шест месеца от влизането в сила на този закон да вземе детето си, да даде съгласие за пълното му осиновяване или да поиска от съда постановяване на мярка за закрила по чл. 4 от Закона за закрила на детето. (2) Ако родителят не предприеме някое от действията по ал. 1, директорът на специализираната институция уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане или районния прокурор за започване на съдебно производство по включване на детето в регистъра. § 36. Правилниците и наредбите, предвидени с този закон, се издават в срок три месеца от влизането му в сила. § 37. Министърът на труда и социалната политика и министърът на правосъдието осъществяват контрол върху изпълнението на задълженията по този кодекс от дирекциите "Социално подпомагане" и регионалните дирекции за социално подпомагане. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . --------------------- (*) (Бел. ред. "Норма") Всички числа в левове по Семейния кодекс са намалени 1000 пъти съгласно разпоредбите на Закона за деноминация на лева. --------------------- Семейният кодекс е приет от 8-о Народно събрание на шестнадесетата му сесия, трето заседание, състояло се на 17 май 1985 г. и е обнародван в "Държавен вестник" с Указ № 1598 на Държавния съвет на НРБ от 18 май 1985 г.

Конституция на Република България К О Н С Т И Т У Ц И Я НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Обнародвана, ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 г., изм., бр. 85 от 26 септември 2003 г. Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост; като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност; като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България, прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази К О Н С Т И Т У Ц И Я Г л а в а п ъ р в а ОСНОВНИ НАЧАЛА Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление. (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания. (2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена. Чл. 3. Официалният език в републиката е българският. Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. (2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество. Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. (2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. (3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му. (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. (5) Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Чл. 9. Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост. Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм. (2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна. (3) Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон. (4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси. (2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии. Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни. (2) Религиозните институции са отделени от държавата. (3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание. (4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели. Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото. Чл. 15. Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната. Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона. Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона. (2) Собствеността е частна и публична. (3) Частната собственост е неприкосновена. (4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон. (5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. (2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства. (3) Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения. (4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. (5) Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон. (6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото. Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. (2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. (3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона. (4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък. Чл. 20. Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика. Чл. 21. (1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото. (2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон. Чл. 22. (1) Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си. (2) При определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право на ползване, право на строеж и други вещни права. Чл. 23. Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство. Чл. 24. (1) Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право. (2) Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред. Г л а в а в т о р а ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ Чл. 25. (1) Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация. (2) Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред. (3) Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство. (4) Гражданин на Република България не може да бъде изгонен от нея или предаден на друга държава. (5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България. (6) Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон. Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция. (2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. Чл. 27. (1) Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава против тяхната воля освен при условията и по реда, определени със закон. (2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. (3) Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон. Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление. Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация. (2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие. Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. (2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. (3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност. (4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем. (5) Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена. Чл. 31. (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок. (2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание. (3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. (4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. (5) На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата. (6) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява единствено в местата, определени със закон. (7) Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството. Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона. (2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост. Чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. (2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. (2) Всеки български гражданин има право да се завръща в страната. Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани. (2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език. (3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона. Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. (2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани. Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения. Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. (2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. (2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си. Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. (2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Чл. 42. (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. (2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон. Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации. (2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон. (3) За събрания на закрито не се изисква разрешение. Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават. (2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие. (3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата. Чл. 45. Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак. (2) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството. (3) Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със закон. Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. (2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи. (3) Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака. (4) Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото. (5) Условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определят със закон. Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право. (2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания. (3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа. (4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд. (5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон. Чл. 49. (1) Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване. (2) Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси. Чл. 50. Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон. Чл. 51. (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане. (2) Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със закон. (3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. (2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон. (3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма. (4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи. (5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях. Чл. 53. (1) Всеки има право на образование. (2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. (3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно. (4) Висшите училища се ползват с академична автономия. (5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания. (6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища. Чл. 54. (1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона. (2) Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона. (3) Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона. Чл. 55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда. Чл. 56. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник. Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими. (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. (3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37. Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите. (2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите. Чл. 59. (1) Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона. (2) Изпълнението на воинските задължения, условията и редът за освобождаването от тях или за замяната им с алтернативна служба се уреждат със закон. Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. (2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. Чл. 61. Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон. Г л а в а т р е т а НАРОДНО СЪБРАНИЕ Чл. 62. Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. Чл. 63. Народното събрание се състои от 240 народни представители. Чл. 64. (1) Народното събрание се избира за срок от четири години. (2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства. (3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното. Чл. 65. (1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. (2) Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си. Чл. 66. Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон. Чл. 67. (1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително. (2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения. Чл. 68. (1) Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител. (2) Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър. В този случай той се замества по определен от закона ред. Чл. 69. Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание. Чл. 70. Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за тежки престъпления, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - председателя на Народното събрание. Чл. 71. Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание. Чл. 72. (1) Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при: 1. подаване на оставка пред Народното събрание; 2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено; 3. установяване на неизбираемост или несъвместимост; 4. смърт. (2) В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от Народното събрание, а в случаите на т. 3 - от Конституционния съд. Чл. 73. Организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него. Чл. 74. Народното събрание е постоянно действащ орган. То само определя времето, през което не заседава. Чл. 75. Новоизбраното Народно събрание се свиква на първо заседание от президента на републиката най-късно един месец след избирането на Народно събрание. Ако в посочения срок президентът не свика Народното събрание, то се свиква от една пета от народните представители. Чл. 76. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител. (2) На първото заседание народните представители полагат следната клетва: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.". (3) На същото заседание на Народното събрание се избират председател и заместник-председатели. Чл. 77. (1) Председателят на Народното събрание: 1. представлява Народното събрание; 2. предлага проект за дневен ред на заседанията; 3. открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява реда при провеждането им; 4. удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове; 5. обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Народното събрание; 6. организира международните връзки на Народното събрание. (2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него дейности. Чл. 78. Народното събрание се свиква на заседания от председателя на Народното събрание: 1. по негова инициатива; 2. по искане на една пета от народните представители; 3. по искане на президента; 4. по искане на Министерския съвет. Чл. 79. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии. (2) Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол. (3) Временни комисии се избират за проучвания и анкети. Чл. 80. Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи. Чл. 81. (1) Народното събрание може да заседава и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. (2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство. (3) Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Народното събрание реши то да бъде тайно. Чл. 82. Заседанията на Народното събрание са открити. По изключение Народното събрание може да реши отделни заседания да бъдат закрити. Чл. 83. (1) Членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията на Народното събрание и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с предимство. (2) Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси. Чл. 84. Народното събрание: 1. приема, изменя, допълва и отменя законите; 2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му; 3. установява данъците и определя техния размер; 4. насрочва избори за президент на републиката; 5. приема решение за произвеждане на национален референдум; 6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя; 7. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя; 8. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон; 9. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми; 10. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир; 11. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея; 12. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет; 13. дава амнистия; 14. учредява ордени и медали; 15. определя официалните празници. Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които: 1. имат политически или военен характер; 2. се отнасят до участието на Република България в международни организации; 3. предвиждат коригиране на границата на Република България; 4. съдържат финансови задължения за държавата; 5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове; 6. се отнасят до основните права на човека; 7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение; 8. изрично предвиждат ратификация. (2) Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право. (3) Сключването на международни договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения. Чл. 86. (1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения. (2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите. Чл. 87. (1) Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет. (2) Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет. Чл. 88. (1) Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание. (2) Другите актове на Народното събрание се приемат с едно гласуване. (3) Приетите актове се обнародват в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането им. Чл. 89. (1) Една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители. (2) Когато Народното събрание гласува недоверие на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на правителството. (3) Когато Народното събрание отхвърли предложението за гласуване на недоверие на Министерския съвет, ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите шест месеца. Чл. 90. (1) Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят. (2) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. Чл. 91. (1) Народното събрание избира Сметна палата, която осъществява контрол за изпълнението на бюджета. (2) Организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата се уреждат със закон. Г л а в а ч е т в ъ р т а ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА Чл. 92. (1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. (2) Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент. Чл. 93. (1) Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон. (2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната. (3) Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели. (4) Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове. (5) Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент. (6) Споровете относно законността на избора за президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите. Чл. 94. Вицепрезидентът се избира едновременно и в една листа с президента при условията и по реда за избиране на президент. Чл. 95. (1) Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат. (2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии. Чл. 96. Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2. Чл. 97. (1) Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно при: 1. подаване на оставка пред Конституционния съд; 2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване; 3. при условията на чл. 103; 4. смърт. (2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства. (3) В случаите на ал. 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата. (4) При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент и вицепрезидент. Чл. 98. Президентът на републиката: 1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание; 2. отправя обръщения към народа и Народното събрание; 3. сключва международни договори в случаите, определени със закон; 4. обнародва законите; 5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет; 6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната; 7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон; 8. награждава с ордени и медали; 9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него; 10. предоставя убежище; 11. упражнява право на помилване; 12. опрощава несъбираеми държавни вземания; 13. наименува обекти с национално значение и населени места; 14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия. Чл. 99. (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. (2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател. (3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. (4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател. (5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание. (6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1. (7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство. Чл. 100. (1) Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България. (2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. (3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон. (4) Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона. (5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението. Чл. 101. (1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано. (2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители. (3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му. Чл. 102. (1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания. (2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър. (3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът: 1. назначава служебно правителство; 2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство; 3. разпуска Народното събрание; 4. връща закон, гласуван от Народното събрание, за повторно обсъждане; 5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала; 6. насрочва избори и референдум; 7. обнародва законите. Чл. 103. (1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията. (2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това. (3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват. (4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване. Чл. 104. Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11. Г л а в а п е т а МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ Чл. 105. (1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. (2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили. Чл. 106. Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона. Чл. 107. Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите. Чл. 108. (1) Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри. (2) Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите. (3) Министрите ръководят отделни министерства, освен ако Народното събрание реши друго. Те носят отговорност за своите действия. Чл. 109. Членовете на Министерския съвет полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2. Чл. 110. Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители. Чл. 111. (1) Правомощията на Министерския съвет се прекратяват: 1. с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя; 2. с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя; 3. при смърт на министър-председателя. (2) Министерският съвет подава оставка пред новоизбраното Народно събрание. (3) В случаите по предходните алинеи Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет. Чл. 112. (1) Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Решението се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители. (2) Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството. Чл. 113. (1) Членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и да извършват дейности, които са несъвместими с положението на народен представител. (2) Народното събрание може да определя и други длъжности и дейности, които членовете на Министерския съвет не могат да заемат или извършват. Чл. 114. Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби. Чл. 115. Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Чл. 116. (1) Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални. (2) Условията, при които държавните служители се назначават и освобождават от длъжност и могат да членуват в политически партии и синдикални организации, както и да упражняват правото си на стачка, се определят със закон. Г л а в а ш е с т а СЪДЕБНА ВЛАСТ Чл. 117. (1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. (2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. (3) Съдебната власт има самостоятелен бюджет. Чл. 118. Правосъдието се осъществява в името на народа. Чл. 119. (1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. (2) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища. (3) Извънредни съдилища не се допускат. Чл. 120. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. (2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Чл. 121. (1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. (2) Производството по делата осигурява установяването на истината. (3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго. (4) Актовете на правораздаването се мотивират. Чл. 122. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. (2) Редът за упражняване правото на защита се определя със закон. Чл. 123. В определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели. Чл. 124. Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Чл. 125. (1) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. (2) Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Чл. 126. (1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. (2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като: 1. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер; 2. упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки; 3. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове; 4. в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела. Чл. 128. Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват предварителното производство по наказателни дела. Чл. 129. (1) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. (2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение. (3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г.) С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при: 1. навършване на 65-годишна възраст; 2. подаване на оставка; 3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; 4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година; 5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. (4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г.) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по ал. 3, т. 2 и 4. (5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване. Чл. 130. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор са по право негови членове. (2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. (3) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание и единадесет - от органите на съдебната власт. (4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. (5) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването. Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г.) Решенията на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, за даване разрешение по чл. 132, ал. 2 и 3, както и предложенията, които той прави по чл. 129, ал. 2, се приемат с тайно гласуване. Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г.) (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. (2) В случаите по ал. 1 срещу съдиите, прокурорите и следователите не може да бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет. (3) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани освен за тежко престъпление, и то с разрешение на Висшия съдебен съвет. Разрешение за задържане не се изисква при заварено тежко престъпление. (4) За даване разрешение по ал. 2 и 3 се прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет. Чл. 133. Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност се уреждат със закон. Чл. 134. (1) Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. (2) Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон. Г л а в а с е д м а МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ Чл. 135. (1) Територията на Република България се дели на общини и области. Териториалното деление и правомощията на столичната община и на другите големи градове се определят със закон. (2) Други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създавани със закон. Чл. 136. (1) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението. (2) Границите на общините се определят след допитване до населението. (3) Общината е юридическо лице. Чл. 137. (1) Самоуправляващите се териториални общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси. (2) Законът създава условия за сдружаване на общините. Чл. 138. Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, който се избира от населението на съответната община за срок от четири години по ред, определен със закон. Чл. 139. (1) Орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред, определен със закон. (2) В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението. Чл. 140. Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Чл. 141. (1) Общината има самостоятелен бюджет. (2) Постоянните финансови източници на общината се определят със закон. (3) Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините. Чл. 142. Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси. Чл. 143. (1) Управлението в областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация. (2) Областният управител се назначава от Министерския съвет. (3) Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол. Чл. 144. Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление само когато това е предвидено със закон. Чл. 145. Общинските съвети могат да оспорват пред съда актовете и действията, с които се нарушават техни права. Чл. 146. Организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление и на местната администрация се определят със закон. Г л а в а о с м а КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД Чл. 147. (1) Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. (2) Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота по ред, определен със закон. (3) За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж. (4) Съдиите от Конституционния съд избират председател на съда с тайно гласуване за срок от три години. (5) Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност. (6) Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители. Чл. 148. (1) Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при: 1. изтичане на определения срок; 2. подаване на оставка пред Конституционния съд; 3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; 4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година; 5. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5; 6. смърт. (2) Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко две трети от всички съдии. (3) При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота. Чл. 149. (1) Конституционният съд: 1. дава задължителни тълкувания на Конституцията; 2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента; 3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи; 4. произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна; 5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения; 6. произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент; 7. произнася се по спорове за законността на избора на народен представител; 8. произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента и вицепрезидента. (2) Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд. Чл. 150. (1) Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Спорове за компетентност по т. 3 на ал. 1 от предходния член могат да се повдигат и от общинските съвети. (2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. Чл. 151. (1) Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии. (2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. (3) Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си. Чл. 152. Организацията и редът на дейността на Конституционния съд се определят със закон. Г л а в а д е в е т а ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА. ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ Чл. 153. Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото народно събрание. Чл. 154. (1) Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента. (2) Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му. Чл. 155. (1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни. (2) Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители. Чл. 156. Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и се обнародва от председателя на Народното събрание в "Държавен вестник" в седемдневен срок от приемането му. Чл. 157. Великото народно събрание се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред. Чл. 158. Великото народно събрание: 1. приема нова Конституция; 2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения; 3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление; 4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията; 5. решава въпросите за изменение и допълнение на глава девета от Конституцията. Чл. 159. (1) Правото на инициатива по предходния член имат най-малко една втора от народните представители и президентът. (2) Проектът за нова Конституция или за изменение на действащата, както и за промени в територията на страната по чл. 158 се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Чл. 160. (1) Народното събрание решава да се произведат избори за Велико народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители. (2) Президентът насрочва избори за Велико народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание. (3) С произвеждането на избори за Велико народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват. Чл. 161. Великото народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни. Чл. 162. (1) Великото народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано. (2) В неотложни случаи Великото народно събрание изпълнява функциите и на Народно събрание. (3) Правомощията на Великото народно събрание се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът насрочва избори по реда, определен със закон. Чл. 163. Актовете на Великото народно събрание се подписват и обнародват от неговия председател в седемдневен срок от приемането им. Г л а в а д е с е т а ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА Чл. 164. Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Чл. 165. На държавния печат е изобразен гербът на Република България. Чл. 166. Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу. Чл. 167. Редът, по който се полага държавният печат и се издига националното знаме, се определя със закон. Чл. 168. Химн на Република България е песента "Мила Родино". Чл. 169. Столица на Република България е град София. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. (1) След приемането на Конституцията Великото народно събрание се саморазпуска. (2) Великото народно събрание продължава да изпълнява функциите на Народно събрание до избиране на ново Народно събрание. В този срок то приема закони за избиране на Народно събрание, на президент, на органи на местно самоуправление, както и други закони. В същия срок се образуват Конституционният съд и Висшият съдебен съвет. (3) На първото заседание на Народното събрание след влизането в сила на Конституцията народните представители, президентът, вицепрезидентът и членовете на Министерския съвет полагат предвидената в тази Конституция клетва. § 2. До избирането на Върховния касационен съд и Върховния административен съд техните правомощия по чл. 130, ал. 3 и чл. 147, ал. 1 от Конституцията се упражняват от Върховния съд на Република България. § 3. (1) Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията. (2) В едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила Народното събрание отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията. (3) Народното събрание в срок от три години приема законите, които изрично са посочени в Конституцията. § 4. Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по § 3, ал. 2. § 5. Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми, ако в тримесечен срок от образуването на Висшия съдебен съвет той не постанови, че не са налице необходимите професионални качества. § 6. До създаване на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция Народното събрание осъществява правомощията, които Великото народно събрание има по отношение на тези национални институции. § 7. (1) Изборите за Народно събрание и за местни органи на самоуправление се произвеждат в срок до три месеца след саморазпускането на Великото народно събрание. Датата на изборите се определя от президента в съответствие с правомощията му по чл. 98, т. 1 от Конституцията. (2) Изборите за президент и вицепрезидент се провеждат в срок до три месеца след избирането на Народно събрание. (3) До избирането на президент и вицепрезидент председателят (президентът) и заместник-председателят (заместник-президентът) изпълняват функциите на президент и вицепрезидент по тази Конституция. § 8. Правителството продължава да изпълнява функциите си по тази Конституция до образуването на ново правителство. § 9. Тази Конституция влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник" от председателя на Великото народно събрание и отменя Конституцията на Република България, приета на 18 май 1971 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 1971 г.; изм., бр. 6 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1990 г.; изм., бр. 87, 94 и 98 от 1990 г.; попр., бр. 98 от 1990 г.). З А К О Н за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 56 от 1991 г.) (ДВ, бр. 85 от 26 септември 2003 г.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 4. (1) Народното събрание в срок от три месеца от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения. (2) Висшият съдебен съвет в срок от три месеца от влизането в сила на § 1, т. 3 назначава административните ръководители в органите на съдебната власт. § 5. Административните ръководители в органите на съдебната власт, които са заемали съответната ръководна длъжност повече от пет години до влизането в сила на този закон, могат да бъдат назначавани на същата длъжност само за един мандат. § 6. Съдиите, прокурорите и следователите, които към момента на влизане в сила на този закон не са навършили тригодишен стаж на заеманата от тях длъжност, стават несменяеми при условията на § 1, т. 1 от този закон. § 7. Параграф 1, т. 3 влиза в сила от 1 януари 2004 г. --------------------- Конституцията на Република България е приета от Великото народно събрание на 12 юли 1991 г.

Да сайта и форума са нови само на 4 месеца и 4 дни... В сайта влизат хора от различни държави... За една седмица : http://www.tyxo.bg/?ID=1095&show=bycountry&period=all

А защо този сайт да не е BG-Science? Нека превърнем този сайт в една огромна енциклопедия! Не е ли това което искаме всички? В това се стремим!

Не съм я чел, но ми я препоръчаха вече двама души, а дори днес стана въпрос за тази книга в чеса по Литература.