Р. Теодосиев

За следващия "Хайделбергски човек" за жалост пак ще е толкова оскъдна информацията...ако имате нещо ще го приема със радост

В момента четем "Властелина на пръстените" Толкин Под игото ще почака

Има хора, които четат списание и едновременно играят ШАХ само като им казват къде са фигурите и той казва къде да местят и по този начин бие противника си не му е нужно да гледа дъската…

Списанието е с обновен дизайн! В него ще намерите: Българска история Обществено-икономическо развитие на югоизточните балкански славяни Създаване на българска държава Древна история ДРЕВНА ГЪРЦИЯ -ОМИРОВО ОБЩЕСТВО Продължение от миналия брой. Астрономия Поглъщане на светлината. Еволюцията Хомо Еректус Изправен човек География Лицето на земята Вулканите Зоология Какво представлява метаморфозата? Ботаника Отдел Плаунови Растения Обикновен плаун Отдел Хрощово Растения Отдел Голосеменни Растения Обикновен смърч Личност Платон Изтегли Брой 3

Ами да то не е трудно просто занимавка

Ооо несъмнено, но не бих живял там.

Нивото на Световния океан може да се повиши с 30 см този век, ако се запази настоящата тенденция, предупреди изследване. Австралийски изследователи открили, че нивото на моретата е нараснало с 19,5 см между 1870 и 2004. През последните 50 години от този период покачването е ускорено. Изследването, публикувано в списание “Geophysical Research Letters” използва данни от измервания в различни точки на света. Откритията съвпадат с прогнозите на Междуправителствения съвет за климатичните промени (IPCC). Третият доклад на организацията за оценка на състоянието, публикуван през 2001 г., предвиди, че средното ниво на Световния океан ще нарасне между 9 и 88 см между 1990 г. и 2100 г.

Те наистина си живеят в отделен свят!

Абе от една страна как цитира византиеца ама от друга все пак сме "демокрация" трябва да се премахне "моленето"...

Ще помоля всичко който слагат или вече сложили да си ги редактират линковете и на всеки от страни да пише (BG) ако е на български линка или (EN) за английски и така за съответния език за да бъде по прегледно. Благодаря!

Сестричката Альонушка и братчето Иванушка Живели някога един дядо и една баба. Те си имали дъщеря Альонушка и син Иванушка. Умрели старецът и бабата. Альонушка и Иванушка останали сам-самички на света. Тръгнала Альонушка по работа, взела и Иванушка със себе си. Вървели те по далечен път, през широко поле. Ожаднял Иванушка. — Сестрице Альонушке, водица ми се пие. — Почакай, братко, ще стигнем до кладенец. Вървели те, вървели – слънцето високо, кладенецът далеко, жега ги гори, в пот се обливат. А пред тях дупка от кравешко копито, пълна с вода. — Сестрице Альонушке, ще си пийна от копитото! — Не пий, братко, в теленце ще се превърнеш! Послушал я Иванушка. Продължили да вървят. Слънцето високо, кладенецът далеко, жега ги гори, в пот се обливат. А пред тях дупка от конско копито, пълна с вода. — Сестрице Альонушке, ще се напия от копитото. — Не пий, братленце, в конче ще се превърнеш! Въздъхнал Иванушка. Отново тръгнали. Вървели, вървели – слънцето високо, кладенецът далеко. Жегаги гори, в пот се обливат; пред тях – козе копитце, пълно с водица. Иванушка казал: — Сестрице Альонушке, не мога повече, ще се напия от копитцето. — Не пий, братче, в козленце ще се превърнеш! Не послушал Иванушка и се напил от козето копитце. Пил той и станал козленце... Повикала Альонушка братчето си, а вместо Иванушка след нея затичало бяло козле. Разплакала се Альонушка, седнала край една купа сено, залива се в сълзи, а козлето скача край нея. В това време минал един търговец. — Защо плачеш, хубава девойко? Разказала му нещастието си Альонушка. Търговецът й казал: — Омъжи се за мен. В злато и сребро ще те облека, а козлето с нас ще живее. Помислила Альонушка, помислила и се омъжила за търговеца... Заживели си те, и козлето с тях. От една чиния с Альонушка яде, от една чаша пие. Веднъж търговецът не бил вкъщи. Не щеш ли, дошла една вещица, застанала под прозореца на Альонушка и любезно започнала да я моли да се изкъпят в реката. Завела вещицата Альонушка на реката. Спуснала се отгоре и, завързала на шията й камък и я хвърлила в реката. А самата тя се превърнала в Альонушка, облякла се в нейните дрехи и се върнала в къщата и. Никой не познал вещицата. Върнал се търговецът, и той не я познал. Едничко козленцето всичко знаело. Натъжило се то, клюмнало глава, нито вода пие, нито хляб яде. Сутрин и вечер ходи по брега на реката и вика: — Альонушке, Альонушке! Излез, излез на брега... Научила се вещицата и започнала да моли мъжа си – заколи, та заколи козлето. Мъчно му било на търговеца за козлето, свикнал бил с него. А вещицата така настоявала, така се молила, че нямало какво да прави, съгласил се: — Е, добре, заколете го. Заповядала вещицата да накладат буйни огньове, да загреят вода в железни котли, да наточат челичени ножове. Козлето разбрало, че още малко му остава да живее, и казало на търговеца: — Пусни ме преди смъртта си да отида на реката, водица да си пийна, стомаха да си изплакна. — Добре, отивай. Хукнало козлето към реката, спряло на брега и жално занареждало: — Альонушке, Альонушке! Излез, излез на брега. Буйни огньове горят. Железни котли кипят. Остри ножове звънтят. Мене искат да колят! Альонушка му отговорила от реката: — Иванушка, братче скъпо! Камък ме надолу дърпа. Краката ми трева сплита. На гърдите ми пясък тежи! А вещицата търсила, търсила козлето, не го намерила и казала на един слуга: — Бягай, намери козлето и ми го доведи. Отишъл слугата на реката и що да види. Край брега тича козлето и жално нарежда: — Альонушке, Альонушке! Излез, излез на брега. Буйни огньове горят. Железни котли кипят. Остри ножове звънтят. Мене искат да колят. А от реката му отговарят: — Иванушка, братче скъпо! Камък ме надолу дърпа! Краката ми трева сплита. На гърдите ми пясък тежи! Слугата изтичал вкъщи и разказал на търговеца какво е чул край реката. Събрали се тогава хората, отишли на реката, хвърлили копринени мрежи и изтеглили на брега Альонушка. Свалили камъка от врата й, във водата го хвърлили, а нея облекли в празнични дрехи. Оживяла Альонушка и станала още по-хубава. Козлето от радост се преметнало три пъти през глава и отново станало момченцето Иванушка. А злата вещица завързали за опашката на един кон и го пуснали да препуска из широкото поле.

По заповед на щуката Имало едно време един дядо. Той имал трима сина: двамата били умни, а третият бил глупакът Емеля. Другите братя работели, а Емеля цял ден лежал върху печката и нищо не искал да знае. Един ден двамата братя заминали на пазар, а жените им започнали да му подвикват: - Отиди, Емеля, за вода! А той им отвръщал от печката: - Не ми се ходи. - Отиди, Емеля, че братята ти ще се върнат от пазар и няма да ти донесат подаръци. - Ех, добре де. Слязъл Емеля от печката, обул се, облякъл се, взел ведрата за вода и брадвата и тръгнал към реката. Направил дупка в леда, загребал вода с ведрата, поставил ги на леда, а сам започнал да гледа в дупката. И видял там Емеля една щука. Улучил сгоден момент и хванал с ръце щуката. - Ех, каква рибена чорба ще стане! Изведнъж щуката проговорила с човешки глас: - Емеля, пусни ме във водата, ще ти потрябвам. А Емеля започнал да се смее: - За какво може да ми потрябваш?...Не, ще те занеса вкъщи, ще кажа на снахите чорба да сварят. Вкусна чорба ще стане. Щуката пак се примолила: - Емеля, Емеля, пусни ме във водата, ще направя за тебе всичко, каквото пожелаеш. - Добре, но покажи преди това, че няма да ме излъжеш, ако те пусна. Щуката го попитала - Емеля, Емеля, кажи - какво искаш сега? - Искам ведрата сами да тръгнат за вкъщи и водата да не се разплиска. Щуката му казала: - Запомни ми думите: когато поискаш нещо, кажи само: По заповед на щуката да стане на минутата! Емеля изрекъл: По заповед на щуката да стане на минутата! Тръгвайте сега, ведра, сам-самички към дома! Едва изрекъл това, и ведрата сами тръгнали по баира, Емеля пуснал щуката в дупката, а сам тръгнал след ведрата. Вървят ведрата през селото, народът се чуди, а Емеля върви отзад и се подсмихва... Влезли ведрата в къщата и сами се качили на пейката, а Емеля се качил на печката. Много ли, малко ли време минало - снахите му рекли: - Емеля, какво пак лежиш? Да беше отишъл дърва да нацепиш. - Не ми се ходи. - Ако не нацепиш дърва, братята ти няма да ти донесат подаръци. Но на Емеля не му се слизало от печката. Спомнил си той за щуката и тихичко си рекъл: По заповед на щуката да стане на минутата! Иди, брадво, за дърва и внеси ги у дома!!! Тъничко ги нацепи, в печката ги ти пъхни! Брадвата изкочила изпод пейката и започнала да цепи дърва на двора, а цепениците сами влизали вкъщи и се пъхали в печката. Минало се, що се минало, и снахите пак рекли: - Емеля, дървата свършиха. Отиди в гората и насечи нови! А той се протяга върху печката. - А вие за какво сте? - Как така ние за какво сме?... Да не е наша работа да ходим в гората за дърва? - Не ми се ходи. - Няма да получиш подаръци. Нямало какво да се прави. Слязъл Емеля от печката, обул се, облякъл се. Взел едно въже и брадвата, излязъл навън и се качил в шейната. - Булки, я отваряйте портата! А снахите му се присмели: - Ти, глупчо, защо се качи в шейната, без да впрегнеш коня? - Не ми трябва кон. Снахите отворили портата, а Емеля рекъл тихичко: По заповед на щуката да стане на минутата! Хайде, писана шейна, право в близката гора! Шейната сама изскочила през портата и препуснала толкова силно, че и с кон не биха я стигнали. А за да влезе в гората, трябвало да се премине през града. Тук Емеля доста хора съборил и понатъртил. Народът закрещял: "Дръжте го! Хванете го!" А той препуска ли, препуска с шейната. Пристигнал в гората. По заповед на щуката да стане на минутата! Брадвичке, сечи сега само сухите дърва! Вий, дърва, се наредете и самички се вържете! Брадвата започнала да сече и цепи сухите дърва, а цепениците сами се изсипвали в шейната и се връзвали с въжето. След това Емеля заповядал на брадвата да му отсече една дебела тояга, която едва да се вдига. Качил се в шейната. По заповед на щуката да стане на минутата! Тръгвай, писана шейна, и води ме у дома! Шейната потеглила към вкъщи. Пак преминал през оня град, където преди това посмачкал и натъртил толкова народ, а там вече го чакали. Хванали Емеля, задърпали го, започнали да го навикват и да го бият. Видял той, че работата става дебела, и полекичка рекъл: По заповед на щуката да стане на минутата! Тояго, я се развърти и от тях ме избави! Тоягата скочила и почнала да налага всички наред. Народът хукнал да бяга, а Емеля се върнал вкъщи и се качил на печката. Минало, що се минало - чул царят за лудориите на Емеля и изпратил един офицер да го намери и да го доведе в двореца. Пристигнал офицерът, влязъл в къщата на Емеля и попитал: - Ти ли си глупакът Емеля? А той му отвърнал от печката: - А на теб какво ти влиза в работата? - Обличай се по-бързо, ще те водя при царя. - Не ми се ходи. Офицерът се ядосъл и му ударил плесница. А Емеля тихичко промълвил: По заповед на щуката да стане на минутата! Тояжке, я се развърти и бързо ти го усмири! Тоягата изскочила, че като започнала да налага офицера, оня едва успял да избяга. Царят се учудил, че офицерът му не могъл да се справи с Емеля, и изпратил при него най-важния си велможа: - Да ми доведеш глупака Емеля, че иначе ще ти отсека главата. Най-важният велможа накупил стафиди, сушени сливи, курабийки и пристигнал в къщата на Емеля. Започнал да разпитва снахите какво обича Емеля. - Нашия Емеля обича ласкаво да го помолят и ален кафтан да му обещаят - тогава ще направи всичко, за каквото го помолят. Най-важният велможа дал на Емеля стафиди, сушени сливи, курабийки и му казал: - Емеля, Емеля, какво си легнал на тази печка? Я да отидем при царя. - На мен и тука ми е добре. - Емеля, Емеля, при царя добре ще те нахранят и ще те напоят, хайде, моля ти се, да отидем при него. - Не ми се ходи. - Емеля, Емеля, царят ще ти подари ален кафтан, шапка и ботуши. Емеля доста се замислил: - Е, хайде добре, ти тръгни напред, а аз след тебе идвам. Тръгнал си велможата, а Емеля си полежал още малко и рекъл: По заповед на щуката да стане на минутата! Хайде, печице стара, да вървим при царя! Ъглите на къщата запукали, покривът се разклатил, стената изскочила и печката сама тръгнала по улицата, по пътя, направо при царя. Царят погледнал през прозореца и се зачудил: - Това пък що за чудо е? Най-важният велможа му отговорил: - Емеля е тръгнал при тебе с печката си. Излязъл царят на стълбите. - Емеля, нещо много се оплакват от теб! Много народ си изпомачкал. - Че кой ги кара да се пъхат под шейната? През това време на прозореца се показала царската дъщеря Маря. Емеля я зърнал и промълвил: По заповед на щуката да стане на минутата! нека царевата дъщеря мен обикне на мига - И добавил: Тръгвай, печко, за дома! Печката се обърнала и тръгнала обратно, влязла в къщата и застанала на предишното място. И пак Емелясе заизтягал. А в царския дворец - викове и сълзи. Маря, царската дъщеря, тъгува за Емеля, не може да живее без него, моли баща си да я омъжи за Емеля. Натъжил се царят, огорчил се и рекъл пак на най-важния велможа: - Да ми доведеш Емеля, че иначе ще ти отсека главата. Накупил пак велможата разни неща - сладки винаи гощавки, пристигнал при Емеля и почнал да го черпи. Емеля се напил, наял се, главата му се замаялаи легнал да спи. А велможата го качил в шейната и го подкарал при царя. Царят веднага заповядал да донесат една голяма бъчва с железни обръчи. Вкарали в нея Емеля и Маря, насмолили бъчвата и я хвърлили в морето. Много ли, малко ли време минало - събудил се Емеля и видял. че е тъмно и тясно. - Къде съм попаднал? А някой му отговаря: - Мъчно и тежко ми е, Емеля! Пъхнаха ни в насмолена бъчва и ни хвърлиха в морето. - А ти коя си? - Аз съм Маря, царската дъщеря. Емеля рекъл: По заповед на щуката да стане на минутата! Ветре буен, я духни, на брега ни изхвърли! Духнали ветрове, морето се развълнувало и изхвърлило бъчвата на сухия бряг, върху жълтия пясък. Емеля и Маря излезли от нея. - Емеля, а къде ще живеем? Построй поне някаква къщичка. - Не ми се строи. Тогава тя започнала още по-настойчиво да го моли и той казал: По заповед на щуката да стане на минутата! Построй се, каменен палат, със златен покрив върховат! Едва изрекъл и ето че се появил каменен дворец със златен покрив. Около него - зелена градина, в която цъфтят цветя и пеят птици. Маря и Емеля влезли в двореца и седнали край прозореца. - Емеля, а не можеш ли да се превърнеш в хубавец? Емеля не му мисли много: По заповед на щуката да стане на минутата! Искам да съм в този миг момък снажен и красив! И Емеля станал такъв, че с думи не можеш да го опишеш. През това време царят излязъл на лов и видял, че се издига дворец, от който по-рано и помен нямало. - Кой е този невежа, дето е построил дворец в моите земи без мое разрешение? - възкликнал той и веднага изпратил слугите си да разберат. Пратениците отишли, застанали под прозореца и заразпитвали. Емеля им отговорил: - Извикайте царя да ми дойде на гости и аз сам ще му кажа. Царят му дошъл на гости. Емеля го посрещнал, завел го в двореца, настанил го на масата. Започнали да пируват. Царят яде и не престава да се чуди: - Кой си ти, юначни момко? - А спомняш ли си глупака Емеля, който беше дошъл при тебе с печката си, а ти заповяда да го затворят заедно с дъщеря ти в една насмолена бъчва и да го хвърлят в морето? Аз съм същият този Емеля. Ако искам цялото ти царство ще разоря. Царят много се изплашил и започнал да моли за прошка: - Ожени се за дъщеря ми вземи царството ми, само не ме погубвай! Тогава те устроили голямо пиршество. Емеля се оженил за Маря и започнал да управлява царството. Приказката свърши пак - който слуша, е юнак.

Баба Яга Живели едно време мъж и жена, които си имали една дъщеря. Жената се разболяла и умряла. Мъжът поскърбил, поскърбил, пък се оженил за друга. А тя била зла. Намразила завареницата си, биела я, карала и се, чудела се как да я погуби. И ето че веднъж бащата заминал нанякъде, а мащехата рекла на девойчето: - Иди при сестра ми, твоята леля, и и поискай игла и конец да ти ушия ризка. _А тази леля била Баба Яга. Не посмяло девойчето да и откаже, тръгнало, но най-напред се отбило при своята родна леля. - 3дравей, лельо! - Дa си жива и здрава, миличка! Какво те носи насам? - Мащехата ме изпрати при своята сестра да и поискам игла и конец. Каза, че ще ми ушие ризка. - .Добре, че си дошла първо при мен, племеннице - рекла лелята. - Ето ти едно ширитче, малко масло, хляб и парче месо. Ако има там брезичка да те удря през очите, ти с ширитчето я превържи, ако има врата да скърца, да хлопа и да те не пуска, ти с масълцето я намажи, ако зли кучета те нападнат, хлебеца им подхвърли, ако котарак поиска очите ти да издраска - месцето му дай. Поблагодарило девойчето на леля си и тръгнало на път. Вървяло, колкото вървяло, стигнало до гората. А там зад висо ка ограда видяло къщичка на кокоши крака, на овнешки рога. Вътре седяла Баба Яга и тъчала платно. - Здравей, леличко - поздравило я девойчето. - Да си жива и здрава, племеннице - отвърнала Баба Яга. - За какво си дошла? - Мащехата ме изпрати да ти поискам игла и конец, ще ми шие ризка. - Добре, племеннице, ще ти дам игла и конец, но ти седни да поработиш малко! Седнало девойчето до прозореца и взело да тъче. А Баба Яга излязла от къщи и рекла на прислужницата си: - Сега ще легна да поспя, а ти иди напали банята и изкъпи племенницата ми. Но гледай добре да я изкъпеш, че като се събудя, щея изям! Девойчето чуло тези думи и застанало сред стаята ни живо, ни умряло от страх. Когато прислужницата влязла, момичето взело да и се моли: - Миличка! Не подклаждай огъня, ами го заливай с вода, а вода та в решето носи! - И и подарила кърпичката си. Прислужницата се заловила да затопля банята, а Баба Яга се събудила, отишла до прозорчето и попитала: - Тъчеш ли, племенничке, тъчеш ли, миличка? - Тъка, тъка, леличко! Баба Яга пак легнала да спи, а девойчето видяло котарака, дало му месцето и го помолило: - Котенце, братче, научи ме как да избягам оттук. Котаракът отговорил: - Ето там има една, кърпа и един гребен, вземи ги и бягай по скоро, иначе Баба Яга ще те изяде. Тя ще хукне да те гони, но ти допри ухо до земята и когато чуеш, че наближава, хвърли през дясното си рамо гребена - и в миг зад теб ще израсте гъста гора. Докато тя мине през гората, ти ще избягаш надалеч. А чуеш ли пак, чете гони, хвърли кърпата през дясното си рамо - и в миг зад 'теб щесе разлее широка и дълбока река. - Да си жив и здрав, котенце, братче! - рекла девойката. После поблагодарила на котарака, взела кърпата и гребена и хукнала да бяга. Спуснали се насреща и кучета, опитали се да я ухапят, да я разкъсат, но девойката им хвърлила хляба и кучетата я оставили дамине. Заскърцала пътната врата - още малко и ще се затръшне пред нея, но девойката я намазала с масълце. И вратата я оставила да мине. Зашумяла отпред брезичка, искала очите й: да издере, но девойката я превързала с ширитчето. И брезичката я оставила да мине. Затичала се девойката, спуснала се да бяга, колкото и сили държат. Бягала и не се обръщала назад да погледне. А в това времекотаракът седнал на прозореца и започнал да тъче. Но повече раз тъкавал, отколкото тъчел. Събудила се Баба Яга и отдалеч попитала: - Тъчеш ли, племеннице, тъчеш ли, миличка? А котаракът отвърнал: - Тъка, тъка, мила лельо! Втурнала се Баба Яга в стаята, гледа - девойчето го няма, а на стана котаракът седи. Започнала Баба Яга да му се кара: - Ах ти, стар измамнико! Ах ти, злосторнико! Защо пусна моми чето? Защо не му извади очите? Защо не му издра лицето? А котаракът и отговорил: - От колко години ти служа, ти изглозгана кост не си ми подх върлила, а тя месце ми даде! Изтичала Баба Яга навън, нахвърлила се на кучетата: - Вие защо не раздърпахте, защо не изпохапахте девойката? Кучетата и отвърнали: - От толкова години ти служим, ти суха коричка хляб не си ни подхвърлила, а тя хлебец ни даде. Изтичала Баба Яга до пътната врата: - Ти защо не изскърца, защо не се затръшна? Защо пусна девой ката от двора? Вратата отговорила: - От толкова години ти служа, ти и с вода не си ме подмазала; а тя маслото не пожали. Изтърчала Баба Яга до брезичката: - Ти защо не заслепи очите на девойката? Брезичката и отговорила: - От толкова години ти служа, ти с конец не ме привърза, а тя ширитче ми подари! Взела Баба Яга да се кара на прислужницата: - Ти, никаквице, защо не ме разбуди, не ме извика? Защо я пус на да избяга? Прислужничката и рекла: - От толкова години ти служа, ти добра дума не си ми казала, а тя поговори с мен кротко и благо и кърпичка ми подари. Покрещяла Баба Яга, погълчала, а сетне седнала в хаванчето и се спуснала да гони девойчето. Шибала хаванчето с чукало, с метла следите помитала. А девойката бягала, колкото бягала, поспряла се, допряла ухо .10 земята и разбрала: трепери, люлее се земята, лети Баба Яга, гони я и вече янастига. Извадила девойката гребена и го хвърлила през дясното си рамо. Израснала тутакси гора след нея, гъста и висока: корените на.дърветата на три метра дълбоко под земята отиват, върховете имнебето подпират. Долетяла Баба Яга, взела да чупи и гризе гората. Тя чупи и гри зе, а девойката в това време бяга. Минало се, колкото се минало, допряла девойката пак ухо до земята и разбрала: трепери, люлее се земята, лети Баба Яга, гони я ~ вече янастига. Извадила тогава кърпата и я хвърлила през дясното си рамо. И в тоз миг се разляла река зад нея, широка и дълбока.Стигнала Баба Яга до реката и от злоба заскърцала със зъби не може да я премине.Върнала се вкъщи, събрала всичките си бикове и ги подгонилакъм реката: - Пийте вода, мои бикове! Изпийте реката до дъно! Почнали да пият биковете, а водата в реката не намалява. Ядосала се Баба Яга, легнала на брега, взела и тя да пие водата. Пила, пила, докато не се пръснала! А през това време девойката продължавала да бяга. Върнал се вечерта бащата вкъщи и попитал жена си: - Къде е дъщеря ми? Жената отговорила: - Отиде у леля си - игла и конец да й поиска, но кой знае защо закъсня. Разтревожил се бащата, приготвил се да иде да търси дъщеря си,но девойката дотичала запъхтяна, дъх не може да си поеме от умора. - Къде си била, щерко? - попитал я бащата. - Ах, татко! - отговорила девойката. - Мащехата ме изпрати при своята сестра, а сестра й е Баба Яга. Тя искаше да ме изяде. Едва се отървax от нея! Щом чул това, бащата се разгневил на злата си жена, грабнал метлата и я изгонил от къщи. И заживели те двамата с дъщеря си мирно и сговорно.

Сливи за смет Някой си човек имал син. Когато той пораснал вече за женитба, баща му почнал да мисли как да го ожени за добра мома, тъй че да са си лика-прилика. Мислил, мислил и най-после намислил. Натоварил една кола със сливи, па тръгнал по селата да ги продава. — Хайде, давам сливи за смет, сливи за смет. Жени, моми, баби, булки – разшетали се да метат къщите и да се надпреварят коя повече смет да събере, та повече сливи да вземе. Пък смет дал господ, колкото искаш. Една носи цял чувал, друга – крина, трета – пълна престилка. Носят и се хвалят: — У, мари, гледай колко смет събрах из къщи. Добре, че дойде такъв щур сливар да му го дадем, че да го не тъпчим по кьошетата! — Аз тая смет събрах и още толкова имам да събирам. — Пък аз цяла година да събирам, не мога я събра. То се насъбрало, насъбрало – колкото искаш. Сега на бърза ръка посметох малко, че ми се ядат сливици. И човекът събирал смет, давал сливи. Всички доволни и той весел, не може да се насмее и нарадва. Най-после дошло едно хубаво момиче. То стискало малко смет в една кърпа. И то рекло сливи да купува. — Е-е, хубава девойко, много малко си събрала! За толкова смет какви сливи ще ти дам? — Донесла бих и повече, чичо, ама нямаме, хич нямаме. И тая не е от нас, дадоха ми я съседите, задето им помагах да метат. Човекът, като чул това, много се зарадвал. Такова чисто и работливо момиче, което не държи в къщи прашинка смет, ще бъде най-добра къщовница. И той я поискал за снаха. Оженил сина си за нея и много сполучил.

Който не работи, не трябва да яде Когато Галинка се зажени, нейната майка поръчваше на старите сватове: — Мамината дъщеричка не бива да се трепе, тя не е научена да работи. Пазете ми я. Не й давайте метлата къщата и двора да мете, защото ще си напраши очите. Не й давайте менците вода да носи от чешмата, защото нейното рамо е крехко и не е научено да мъкне пълни менци. Сложете под главата й пухена възглавничка, защото тя е научена да спи на мекичко. Старите сватове се спогледаха, но нищо не казаха. — Обещайте ми, че никога няма да й казвате лоша дума. Нейните уши не са научени да слушат лоши думи. — Колкото за лоша дума, недей се тревожи, в нашата къща такова нещо няма — проговори старият сват и се качи на каруцата. До него се намести свекървата, а отзад седнаха младоженецът и Галинка. Потеглиха за другото село. Цял ден пътуваха, защото селото беше далеко. Вечерта, щом пристигнаха, свекървата запретна ръкави, приготви една баница, закла пиле, свари го в тенджерата, слезе в зимника и наточи вино. А Галинка седеше на едно столче, скръстила ръце, и си думаше: „Ах, каква чевръста жена е тая моя свекърва, също като майка ми. Добър живот ще живеем тук.“ Навечеряха се хубаво и легнаха да спят. Изтърколи се нощта. На другия ден старият свекър се дигна рано и събуди всички: — Хайде — викна той, — ставайте да вървим на нивата! — Какво ще правим там? — потърка сънените си очи Галинка и почна сладко да се прозява. — Ще копаем царевица. — С мотики ли? — попита мамината дъщеричка. — То се знае, че с мотики — обади се свекървата. — Аз няма да дойда. — Защо? — запита младоженецът. — Защото мотиката е тежка, а пък аз не бива да вдигам тежки работи. — Остави я — рече бащата. — Нека разтреби къщата и приготви ядене за довечера. И тук трябва човек. Отидоха домакините на нивата, а младата невеста остана вкъщи.До пладне се излежава. Като се дигна, тя усети, че е изгладняла, и почна да търси нещо за ядене, но не намери нищо в тенджерите. — Нищо не ми оставили, забравили са ме — протегна се Галинка и влезе в градината да погледа цветята. — Ах, че хубави цветя! — викна тя, почна да ги къса и да ги мирише. Малките пчели летяха бързо от цвят на цвят и радостно бръмчаха. — Тези пък защо ли са се разбързали? — рече Галинка и тръгна лениво към близкото черешово дърво. Полежа на тревата под дървото, пресегна, както лежеше, откъсна няколко череши, за да залъже глада си, и почна да се прозява. Тъй прекара деня. Вечерта тримата копачи се върнаха объхтани от работа, капнали от умора. Озърнаха се и що да видят: къщата неразтребена, в менците няма вода, огнището угаснало, кокошките заспали ненахранени. Свекървата хвърли мотиката и най-напред грабна менците. Донесе вода от чешмата. Накладе огъня, сложи картофи в тенджерата и замеси една бяла погача. Набързо приготви вечерята. Галинка я гледаше, седнала на един стол, и си клатеше краката. Когато вечерята беше готова, свекървата покани всички: — Хайде сядайте да вечеряме! Галинка се намести първа. Свекърът взе погачата и я разчупи на три парчета. Едното даде на жена си, другото – на сина си, а третото остави за себе си. — А на невестата? — обърна се към него свекървата. — Тя не е гладна. Който не работи, не огладнява. Галинка прехапа устни, нацупи се и стана от трапезата. Прибра се в стаята си и почна да плаче. Цяла нощ не можа да заспи от глад. На сутринта се повтори същото. Тримата работници отидоха да садят зеленчукова градина. Галинка не рачи да тръгне с тях. — Слънцето пече много — рече тя, — ще почернея. Оставиха я пак вкъщи. И този ден разгалената невеста не пипна нищо. Намери под една паница крайщник сух хляб, оставен за кучето, изяде го и пак се излежава до вечерта в градинката. И нали не донесе вода да я полее, хубавите цветя почнаха да вехнат. Късно вечерта тримата работници се върнаха пак, капнали от умора. Свекървата, навъсена, замеси погача и когато седнаха на трапезата, свекърът отново раздели погачата на три парчета. Галинка остана с празни ръце. — Защо не даваш хляб на невестата? — попита свекървата. — Защото, който не работи, не бива да яде! — отвърна свекърът. Цяла нощ Галинка се въртя гладна в леглото и дълго мисли. Задряма призори. Щом пропяха трети петли, тя скочи. Потърси с очи свекъра, свекървата и мъжа си, но не ги видя, защото бяха излезли на нивата още по тъмно. Тогава Галинка запретна ръкави. Разтича се насам-нататък. Измете къщата и двора. Донесе вода от чешмата, поля цветята в градинката, накладе огъня и сготви ядене за работниците. Замеси брашно в нощвите. Изпече една погача. Като свърши всичката къщна работа, грабна хурката и седна да преде на прага. Вечерта уморените работници, като видяха какво е свършила невестата – очите им светнаха. Галинка сложи трапезата, подаде погачата на стария сват и с трепет зачака да види какво ще направи. Свекърът пое погачата и я разчупи на четири къса. Най-големия подаде на Галинка и рече: — Яж, чедо, ти заслужи хляба си, защото днес си се трудила здравата! Галинка пое хляба и почна да яде. Никога не беше яла такъв сладък хляб.

Неволя Един дървар имал двамина синове. Всеки път, когато отивал в гората, той водел по един от тях за помощник. Веднъж дърварят натъкмил колата и казал на синовете си: — Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва, а пък аз ще остана вкъщи да си отпочина, защото много се объхтах. Момчетата се зарадвали, че им се паднал случай да отменят баща си, и подкарали колата. На излизане от къщи по-големият се обърнал назад и попитал баща си: — Абе тате, ако ни се повреди колата, кой ще ни я поправи? — Не берете грижа — отвърнал бащата, — ако строшите колата, повикайте неволята, тя ще я поправи. Отишли момчетата в гората. Разпрегнали, пуснали воловете да пасат и грабнали секирите. Развъртели се. Захванали да секат. На бърза ръка насекли дърва, натоварили и претоварили колата. Впрегнали пак добичетата и потеглили назад. Не щеш ли, насред пътя, като се спускали по едно нанадолнище, претоварената кола се засилила, блъснала хомота и строшила теглича. Двете момчета прехапали устни: ами сега как ще откарат колата с дървата? Тогава по-големият се досетил за поръчката на баща си и захванал да вика колкото му глас държи: — Невольо! Невольо! Ела да ни поправиш колата! Никой не се обадил. — Невольооо! — екнал още по-силно гласът на малкия. — Ела, че загазихме! Но гората била глуха и неволята я нямало никаква. Смрачило се. Птиците се прибрали в гнездата си. На небето се появила бледна месечина. — Бате — рекъл по-малкият брат, — то се видя, че тая проклета неволя няма да дойде. Кой я знае къде се е запиляла в пущинака – навярно поправя друга кола или пък лежи под някое дърво. Я хайде ние сами да си поправим колата. — Как? — попитал по-големият. — То не е лесна работа. — Ще отсечем нов теглич от сухо дряново дърво, ще го издяламе и готово! Речено-сторено. Разтичали се двете пъргави момчета, намерили сух дрян, отсекли го, издялали го хубаво, направили нов теглич и го сложили на мястото на счупения. Откарали колата у дома си. Додето разтоваряли дървата, те разказали на баща си какво се е случило. — Остави се, тате, насред пътя строшихме теглича. Захванахме да викаме неволята. Викахме, викахме, гърлата си продрахме, но тя не се обади, сякаш беше потънала в земята. Тогава се запретнахме сами и си направихме нов теглич, по-як от стария. Бащата се усмихнал и рекъл : — Ех, момчета, вие сте търсили неволята из пущинаците, а тя била при вас. Самата неволя ви е помогнала да си поправите колата. Поразмислете малко и ще разберете, че съм прав.

Метод на индукцията Числата 1,2,3,5,7,11,13 и 17 са прости. Следователно всички числа от 1 до 17 са прости. Политик Докажете ми, че съществува поне един политик, който да не лъже и аз ще ви докажа, че вие сте политик. Мисъл Мисля, следователно съществувам. Мисля, че съществуват предмети, които не мислят. От това следва, че е възможно или да не съществувам или да не мисля. Политика Айнщайн твърди, че всичко е относително. Не политиците лъжат нас, а ние лъжем тях. Ако имате още нещо го споделете с нас.

Ами аз по принцип чета всичко! Много неща минават през мен докато ги сложа в сайта или списанието и така много неща чета на ден, но ти сигорно имаш предвид някаква книга еми за сега няма, но в най скоро време ще започна "Под игото".

Днес се навършват 20 години от трагичната катастрофа с американската космическа совалка "Чалънджър" и по този повод в космическия център "Кенеди" във Флорида бе организирана възпоменателна церемония за семействата на загиналите и ръководители "Чалънджър" се взриви само 72 секунди след старта. Загина целият 7-членен екипаж: Джудит Резник, Шарън Криста Маколиф, Франсис Скоуби, Майкъл Смит, Елисън Онизуки, Роналд Макнеър и Грег Джаварис. Драмата бе подсилена от факта, че сред астронавтите бе намерила място и обикновена американка - 38-годишната Криста Маколиф, преподавателка в начално училище и първият участник в новата програма на НАСА "Учител в космоса", избрана измежду 11 000 кандидати. Милиони тв зрители в САЩ и по света видяха пряко в ефир катастрофата, която стана непосредствено след изстрелването на "Чалънджър" от космическия център "Кенеди". Експлозията на совалката остави след себе си ивици дим в небето. Историята на мисията в сайта на НАСА

За да поддържа миниатюрните си размери, видът се е лишил от доста неща - мозъкът им например не е защитен с костна обвивка Най-малката риба в света не достига и сантиметър, твърдят учени, които са открили новия вид Paedocypris genus в торфените блата на индонезийския остров Суматра. Възрастните индивиди са дълги най-много по 7,9 мм, което е с десети части от милиметъра под размера на досегашните рекордьори, установили наблюденията им. Те населяват киселинни локви в блатата, където храната е оскъдна, но се намира планктон. За да поддържа миниатюрните си размери, видът се е лишил от доста неща - мозъкът им например не е защитен с костна обвивка, а женските носят минимално количество хайвер, който мъжкият опложда яйце по яйце, обяснява Би Би Си. За находката съобщава списанието на британското научно Кралско общество (RoyalSoc.org.uk). По-нататъшното оцеляване на рибките обаче било под въпрос заради бързото унищожаване на техните местообиталища. Околните гори се изсичат, в района често бушуват пожари, а блатата се пресушават, за да отворят място на плантации за палмово масло.

В един от атласите имам няколко много хубави карти...от хан Крум до цар Симеон и на тях си личи много добре как от малка славянска държава са я превърнала в огромна империя. По нататък може да ги сканирам и сложа.

Списанието е готово и е точно по този начин по който казваш всяка тема е по различен начин!

http://www.bg-science.info/forum/index.php...=findpost&p=536 Тарсете бе хора тарсете има я информацията. Нали затова и направих отделни раздели за Зоология(Животните) и Ботаника(Растенията).

Давай поне във форума да бъде!

Незнам кризата дали в момента е на такова ниво, че да се говори за война, но таква ще има. Ние сега ще влизаме в ЕС и още няколко държави с нас и това е на добре може да се преодолее тази криза...поне в Европа. Може ли Европа да се обедени или всички ще се пръснат и всеки ще гледа където му е удобно когато настъпи момента на тази заплаха която заплашва света? Европа да се обедини или да се създадат отново отделни съюзи? И всъщност каква е кризата...тероризма, неразбирателствата между религиите или самите ние?