Р. Теодосиев

От Евлоги Станчев: https://www.facebook.com/photo/?fbid=10210470249348287&set=a.1052143399597 Карта на „диалектите“ на руския език в Европа от 1914 г. Автори: И. П. Поддубний, Н. Н. Дурново, Н. Н. Соколов, Д. Н. Ушаков. Издание на Императорското руско географско общество (ИРГО) в Санкт Петербург (тогава вече Петроград). Бих искал да ви обърна внимание на няколко неща относно това изображение. Картата е резултат от работата на няколко водещи руски, а по-късно съветски лингвисти и отразява официалното разбиране в късноимперска Русия за ареалите на разпространение на различните „говори“ на руския език в началото на 20 век. Със зелено са изобразени говорите на т.нар. „малоруски диалект“ на руския език. Според официалната по това време имперска доктрина за т.нар. „Триединен руски народ“ (известен още като „общоруски народ“) в своя исторически генезис руската нация се състои от три съставни компонента – „великоруси“ (т.е. съвременни руснаци), „малоруси“ (т.е. украинци) и белоруси. 1. Семантичният произход на понятието „Мала Русь“ може да се проследи още във византийските църковни източници от 14 век и се предполага, че има строго еклесиални означения – т.е. терминът изобщо не отразява руски административни разбирания, още по-малко формираната много по-късно руска имперска доктрина. След преминаването на казашката Хетманщина (или Запорожка войска) под московски протекторат през 17 век, историко-географският термин „Мала Русь“ (или „Малорусия“) и съответно наименованието „малоруси“ постепенно се налагат като официални административни понятия в царска Русия. И до днес официозната руска историческа наука (макар че друга на практика не съществува) преповтаря представата за преобладаването на „малоруското“ самосъзнание на територията на Украйна практически до ранния съветски период, когато е инициирана „насилствена“ украинизация на местното население в контекста на ленинската „коренизация“ през 20-те години. По-опростено, това клише звучи като познатата на много от вас „теза“, че украинците, видите ли, били „създадени“ като нация едва от Ленин и болшевиките. В своето мнозинство историческите документи обаче показват еднозначно, че самоидентификацията като „малоруси“ на териториите на съвременна Украйна, въпреки че съществува, далеч не е доминираща. След Переяславското споразумение от 1654 г. като „малоруси“ постепенно започват да се обозначават основно представителите на местния елит, които са лоялни на руския цар. Също така, което е особено важно, „малорусийството“ често се простира отвъд етническите значения. То става „убежище“ за онази част от казашкия елит, която е привлечена от различни социални придобивки в руската държава, каквито не са били достъпни в съседната и конкурираща се по това време с Русия Полско-литовска държава (Жечпосполита). С други думи, „малоруската идентичност“ има в основата си до голяма степен стремеж към дистанциране от социалния натиск в Полша. В същото време сред преобладаващото население, говорещо на украински език, се конкурират преди всичко самоназванията „казаци“ и „украинци“. Разпространено е и идентифицирането като „руси“ или „русини“ (на латински: rutheni) в смисъла на принадлежност към т.нар. „Руска земя“ (на църковнославянски: Рѹсьскаѧ зємлѧ), т.е. териториите на някогашната Киевска Рус, наследени от Киевското, Черниговското и Галицко-Волинското княжества. Припомням, че в средновековна и ранномодерна Европа понятието „Русь“ (на латински: Ruthenia) обозначава предимно земите на съвременните Украйна и Беларус, докато днешна Европейска Русия е известна основно като „Московия“ (Moscovia). В множество документи, когато се говори за населението от земите на съвременна Украйна, се използват понятията „руси“ или „русини“, а за населението във Великото московско княжество – „московити“. Във връзка с казаното приложената карта представя детайлен лингвистичен поглед върху границите на украинското етническо землище, макар и според официалната терминология в тогавашна царска Русия. На практика изобразените на картата географски измерения на украинския език съвпадат приблизително с териториите, върху които претендира делегацията на т.нар. Украинска народна република (УНР) по време на Парижката мирна конференция след края на Първата световна война. УНР е опит за изграждане на независима украинска държавност в контекста на разпадането на Руската империя и стремежа на подчинените народи към национално самоопределение. Поради извънредната политическа, социална и др. нестабилност обаче УНР не може да се утвърди като устойчив политически субект, а територията на съвременна Украйна става арена на един от най-кървавите и продължителни сблъсъци по време на Гражданската война в бившата Руска империя. Днес УНР има романтизиран образ на несбъднат национален идеал в съзнанието на много украинци – нещо подобно на Санстефанска България за нас, българите. 2. На картата прави впечатление категоричното преобладаване на украинския език в региона на Донецкия басейн (откъдето идва и наименованието „Донбас“). То се свързва с няколко исторически обстоятелства, върху които е важно да се обърне внимание. До относително късен период (кр. на 17 век) териториите на съвременните Донецка и Луганска области са формирали част от континенталния хинтерланд на Кримското ханство и са имали съвършено различен етнически състав от днешния. По това време регионът е бил слабо заселен, като основното население се е състояло предимно от номадски групи – татари и ногаи. Постепенно обаче започват миграционни вълни на украиноезично население, което изтласква номадските поселения – първоначално миграциите са били спонтанни и малобройни, но впоследствие придобиват по-масов и устойчив характер. Особен пик на тези заселвания е засвидетелстван в контекста на въстанието на Богдан Хмелницки в средата на 17 век. Допълнителен тласък на миграциите настъпва през следващото столетие, когато върху Хетманщината вече е установен московски протекторат, а колонизацията на Донбас става важен приоритет на руското правителство от гледна точка подсигуряването на южната руска граница. Това е времето, когато етническият облик на региона е чувствително променен – богатият на различни суровини Донецки басейн привлича множество украинци, руснаци, гърци, арменци и други общности. Тогавашният статут на Донбас като граничен регион на Русия става също причина царското правителство да стимулира колонизацията на военизирани групи от балкански православни християни (сърби, българи, румънци и др.), които са заселени в пограничните райони. Тези групи дори са организирани в автономна военно-административна единица, наречена „Славяносърбия“ (с център крепостта Бахмут), която обаче съществува не задълго и впоследствие е присъединена към т.нар. „Новоруска губерния“. Въпреки етническото многообразие на заселниците в Донбас и Приазовието през 18 и 19 век, демографски доминиращата група според всички статистически документи до самия край на царска Русия са били украинците – според първото общоимперско преброяване, проведено през 1897 г., украинците в региона са възлизали на 52.4%, а руснаците са били 28.7%. Впечатлението относно преобладаването на руската общност в Донбас се постига основно поради обстоятелството, че руските колонизатори са формирали мнозинство в градовете и сред занимаващите се в сферата на тежката промишленост, докато украинците са били преобладаващото население в селската периферия. По-видимото „русифициране“ на региона настъпва едва в съветския период вследствие на урбанизацията, форсираната индустриализация, административния натиск върху казачеството и украинската национална идентичност и в крайна сметка Гладомора, засегнал най-тежко тъкмо украинското селячество. Въпреки това дори последното съветско преброяване от 1989 г., след 70 години съветизация и русификация, показва, че украинците формират 50.71% от населението на Донецка област, а руснаците – 43.60%. 3. Нещо също много важно, което засяга пряко сегашната пропаганда на Кремъл и нейните опити да манипулира историческите събития относно Донбас. През последните години сепаратистите от „Донецката народна република“ (ДНР) многократно са изтъквали връзката си с историческото наследство и символика на т.нар. Донецко-Криворожка съветска република, съществувала само за месец през 1918 г. Във връзка с това се твърди, че въпросната краткотрайна „република“ е представлявала неуспешен опит на „руското население“ в Източна Украйна да се присъедини към своята „историческа руска родина“ – „мисия“, която съвременната ДНР, макар и сто години по-късно, трябва да довърши. Дори повърхностен поглед към историческите факти обаче показва абсолютната несъстоятелност на подобно твърдение. За своя месец съществуване въпросната „република“ не получава никаква легитимност и признание. Дори самият В. И. Ленин и Совнарком-ът на РСФСР (правителството на Съветска Русия) считат за единствен легитимен политически орган на украинска територия тъкмо Народния секретариат на Украинската народна република на съветите, чиито структури са преобразувани в началото на 1919 г. в Украинската ССР. Нещо още по-съществено – в своята основа Донецко-Криворожката република има стриктно идеологическа, а не етническа или каквато и да е друга ориентация (за разлика от днешните ДНР и ЛНР). Въпросният политически проект се противопоставя на правителството на Украинската народна република не въз основа на някакви националистически сантименти, но единствено поради антисъветската ориентация на УНР. Допълнително потвърждение е, че Донецко-Криворожката република споделя общи политически цели с подкрепяното от Ленин революционно правителство на съветска Украйна. Впрочем друг основен опонент на съветите от Донецкия и Криворожкия басейн е Бялото движение, което репрезентира „автентичния“ руски национализъм, по това време съдържащ все по-ясно изразен фашистки оттенък. Всичко това показва, че днешното представяне на споменатата Донецко-Криворожка съветска република като едва ли не отдавнашен националистически стремеж на „руското население“ на изток от р. Днепър да „поправя“ разни „исторически неправдини“ представлява още един нагледен пример за шизофреничното сливане между всичко руско и съветско, а също за отявлената историческа неграмотност сред много тамошни, но и тукашни путинисти. Показва още, че за днешната кремълска пропаганда примерът (или по-скоро провалът) на някогашната Донецко-Криворожка съветска република служи единствено като претекст за руската агресия в Източна Украйна. Освен това днешните сепаратисти от ДНР твърдят, че възраждат още символиката на Донецко-Криворожката република от 1918 г. – черно-синьо-червеният трикольор, който се счита за знаме на тази едномесечна квазидържава. Документите и фотоархивите показват, че тази някогашна република (както повечето подобни съветски проекти през периода) е използвала за свой флаг червеното знаме на комунистическата революция. Според руския историк и общественик Владимир Корнилов въпросният трикольор никога не се е появявал през 1918 г., а всъщност е използван за знаме от т.нар. Интернационално движение Донбас (ИДД) – обществено-политическа организация, създадена през 1990 г., първоначално с цел съхраняване на Съветския съюз, а впоследствие стремяща се към федерализация на независима Украйна. Самият Корнилов е бил активен участник във въпросното движение, а днес е сред подкрепящите ДНР и руската инвазия в Украйна (за което е и обект на санкции). В началото на 90-те въпросният трикольор всъщност е представлявал своеобразен отговор на ИДД срещу движението за украинска национална независимост – към червено-синьото знаме на Украинската ССР е прибавен черният цвят, символизиращ Донецкия басейн. Именно оттук, макар и в обърнат вариант, днешните сепаратисти от ДНР са заимствали своя трицветен флаг. Всички тези (но и много други) факти показват ясно, че днешното пропагандно говорене за Донбас като за „изконна руска земя“ не само са лишени от необходимата историческа дълбочина, но са също фактологично неверни. 4. Няколко думи по отношение на Кримския полуостров, също обозначен на лингвистичната карта. В демографско отношение Крим представлява мултиетнически регион още от най-стари времена. В продължение на векове полуостровът е населяван от различни по своя етнически, лингвистичен и религиозен облик общности – някои от тях са неизменна част от историята на Крим още от Средновековието (кримски татари, кримчаки, караими, арменци) или дори от Античността (гърци), докато други са резултат от по-късни преселвания (германци, италианци, българи и т.н.). Също така някои групи постепенно започват да се асимилират в други и днес вече не съществуват като самостоятелни общности – такъв е примерът на някогашните кримски готи, които с течение на времето загубват своя език и чиито наследници днес са част от местните татари и в по-малка степен гърци. Едва ли има по-изстрадал от руските имперски политики народ от кримскотатарския – стара тюркоезична мюсюлманска общност (самата тя продукт на динамични етнически процеси), която за малко повече от два века Русия превръща от държавнотворен народ със своя държава (Кримското ханство) до политически обезглавено малцинство, изправено пред напълно реалната опасност от цялостно заличаване. Крим е хронично детатаризиран от края на 18 век, когато полуостровът е анексиран от Екатерина II. На практика постепенното демографско нарастване на етнически руснаци (и в по-малка степен на украинци) е засвидетелствано в имперските преброявания едва след Кримската война (1853–1856) и особено в контекста на прогонването на кримските татари и другите коренни народи от полуострова. Във връзка с това идеологемата „Крым наш“ може да претендира за приемственост единствено с руската имперска идея – и по-конкретно нейната преработка след края на 18 век – в основата на която стои старата руска мечта за контрол върху Черно море (архимечтата е контрол върху Проливите). Тази концепция обаче е строго геополитическа и не почива върху убедителна историческа аргументация. 5. Обърнете също така внимание върху територията, намираща се на изток от Азовско море – историко-географският регион Кубан, днес влизащ в Краснодарския и части от Ставрополския край на Руската федерация. Историята на Кубанския край е особено интересна, макар и слабо известна на читателската аудитория у нас. В продължение на столетия регионът попада в различни сфери на интереси, а местното население е от разнороден характер – тук пребивават групи от алани, черкези, ногаи и др. В края на 18 век Кубан променя чувствително своя етнически облик – регионът започва да бъде заселван от големи групи запорожки казаци и украински селяни. Както в случая с Донбас, така и тук, колонизацията на казашко население преминава основно под санкцията на властите в царска Русия, за които подсигуряването на южната руска граница и контрола на черноморското крайбрежие представляват въпроси от първостепенна важност. Интензивните миграции продължават и в началото на следващото столетие, вследствие на което украиноезичното население става етническо мнозинство в региона. В резултат на това на територията на Кубан започва да се развива специфичен украински фолклор, притежаващ свои харизматични регионални отлики. Краят на 19 и особено началото на 20 век стават свидетели на своеобразен разцвет на местната украинска култура. Започват да се организират украиноезични училища, издават се вестници на украински език, формира се местна украинска интелигенция. Опит за политически израз на този силен културен регионализъм е провъзгласяването на т.нар. Кубанска народна република в началото на 1918 г. – почти неизвестен за българската публика щрих от украинската, руската и като цяло източноевропейската нова история. По време на краткотрайното си съществуване тази държава следва ясно изразена антисъветска траектория, гравитира около Украинската народна република, но в крайна сметка е окупирана по време на Руската гражданска война – първо от белогвардейците на Антон Деникин, а сетне от болшевиките. Както другаде в Съветския съюз, така и в Кубан централизираният политически натиск срещу украинската идентичност започва в края на 20-те години и продължава с особена интензивност в началото на следващото десетилетие. Предизвиканият вследствие на ускорената колективизация на земеделската продукция масов глад в Кубан през 1932–1933 г. засяга най-силно именно селското украинско население в региона. Това е друг, не по-малко трагичен, но често неглижиран епизод от Гладомора. Само за периода от есента на 1932 до пролетта на 1933 г. в Кубан са документирани 62 хиляди загинали, въпреки че според някои изследователи броят вероятно е в пъти по-голям. За разлика от Донбас и останалите части на Украйна, тук антиукраинските репресивни политики имат катастрофални и непоправими последици за местното украинско население. Погледът към демографската статистика е красноречив: на преброяването на населението в СССР през 1926 г. като украинци в Кубан се определят над милион и половина души (най-голямата етническа група в региона), докато на преброяването от 1959 г. местните украинци възлизат на едва 137,604 души. Според последното преброяване на населението на Руската федерация от 2021 г. само 29,317 души се определят като украинци в Краснодарския край (0.5% от общото население на региона), а в съседното Ставрополие броят на украинците е под 10,000 (0.34% от общото население). Чрез последователен административен натиск, политики на русификация, а също и физическо унищожение се постига на практика пълното заличаване на украинската общност в Кубан, някога абсолютно мнозинство в региона. Струва си да се говори повече за съдбата на украинците и тяхната идентичност в Кубан – особено в контекста на преповтаряните от кремълските пропагандатори клишета относно мнимите репресии срещу рускоезичното население в Украйна, които „режимът в Киев“ налагал след „преврата“ от 2014 г. Необходимо е да се припомни, че същото това рускоезично население бягаше масово от своите руски „освободители“, а през ноември м.г. посрещна с цветя и сълзи в очите украинските войски в Херсон. ______ Обсъжданата тук проблематика на практика няма изследователи у нас. Нещо дори по-притеснително – съмнително е доколко може изобщо да се говори за наличието на професионално издържана академична русистика в днешна България. Това прави тези и други подобни научни въпроси особено уязвими на исторически манипулации и употреби от съвременна политическа и геополитическа гледна точка. Тъкмо в това, уви, се изразява родилното петно на историческата наука – нейната неразривна свързаност с политиките на деня. Малкото политически независими и емоционално необременени изследователи в това поле имат неимоверно трудната задача да извеждат на преден план историческите факти и да заглушават пропагандата. Четете, интересувайте се, разсъждавайте и не позволявайте на фалшификаторите на история да ви манипулират.

Готово

ОТ Danail Glishev: Две неща, телеграфно: ✓ ВСУ вкараха в бой край Новопрокопивка три нови-новинички бригади, вече потвърдено. Изглежда на решителен щурм. Руснакът пуска фейкове, че обмисляли да оставят Бахмут и да съсредочат т.н. си резерви край Токмак (става дума за две измислени армии, които уж бяха за "зимно настъпление" - 25 и 41-а. Такива просто няма, има някакви нови контрактници и то не много) на мястото на напълно омаломощената 58-а. ✓ Въздушно-космическите са зопачнали да рисуват самолети на пистата в Енгелс. Нямат нищо общо с действителността. Някакво ТНТМ, не е ясно изобщо какво ще им помогне тази самодейност. https://www.facebook.com/danail.glishev/posts/pfbid02vQyRzaPU2jMiV8KWhCKt6Zk4G6qhmpuJDMb2iSvDHN4ByCiU1jheizuwZUgqTgbil

Най-малко 52 души бяха убити в петък при взрив близо до джамия в Мастунг, Пакистан. Стотици се бяха събрали в района, за да отпразнуват рождения ден на пророк Мохамед - празник, известен като Маулид ал-Наби. Потвърдено е, че сред загиналите има поне един висш полицейски служител. Това не е единственият бомбен атентат в джамия в Пакистан в петък. Часове по-късно друг взрив в джамия близо до Пешавар уби най-малко четирима души и рани 11 други. Пакистанските власти получиха заповед да останат в повишена готовност в очакване на свещения ден. Нито една групировка не е поела отговорност за двете нападения. https://t.me/drmjournal/6093

Няколко руски Телеграм канала и военни блогъри съобщават, че въоръжена група от няколко десетки души в петък следобед е навлязла в района на Брянск от Украйна, близо до село Каменски Хутор, и е влязла в битка. ----------- Като се има предвид тежката социална ситуация в Армения, Ереван се обърна към Москва с искане да върне около 400 милиона долара, платени за оръжия, доставката на които така и не започна. Руската страна обаче отказа да върне парите, позовавайки се на факта, че договорите за доставка на оръжия все още не са прекратени. ---------- Според стенограмата на речта на Путин, публикувана от Кремъл на 29 септември, руският президент Владимир Путин е наредил на Андрей Трошев, бивш началник на щаба на "Вагнер", да сформира "доброволчески отряди" за войната в Украйна. На 28 септември Путин се срещна с Трошев и заместник-министъра на отбраната Юнусбек Евкуров, съобщи президентската канцелария на Русия, без да уточнява каква длъжност заема Трошев в момента. След срещата говорителят на Путин, Дмитрий Песков, заяви пред РИА Новости, че Трошев сега работи в руското Министерство на отбраната. Трошев се смята за вероятния нов командир на "Вагнер". https://t.me/drmjournal

Към момента основната цел на украинските сили е да напреднат към Новопрокопивка и Вербове и както наскоро беше потвърдено от украински и руски източници, те вече навлезнаха в тези две населени места и така стартираха следващите две големи битки в района. Вчера обаче няколко руски източника започнаха да твърдят, че украинската атака, за която руснаците са се подготвяли в светлината на мащабния артилерийски удар, така и не се е случила. Те спекулират, че причината украинците да не нанесат основния си удар е, че са понесли значителни загуби. Днес един такъв руски източник публикува видеозапис на унищожената украинска техника пред Вербове, като твърди, че руснаците са установили пълен огневи контрол над полетата и са унищожили украински щурмови части. На кадрите се виждат около 25 унищожени бронирани коли, бойни машини и друга техника. Въпреки това, ако локализираме този участък от пътя, можем да видим, че той се намира основно на пресечната точка на първата и втората линия на руската отбрана, която е най-силно укрепената зона. Така че украинците очевидно са извършили много атаки срещу тези гъсти системи от окопни мрежи, поради което виждаме загуби на техника по целия участък. Но боевете в този район се водиха между първата и третата седмица на август и след като украинците пробиха и прочистиха целия този район, те бързо напреднаха към Вербове и Новопрокопивка. Така че тези кадри са относително стари. Изглежда, че руснаците не са ги публикували близо един месец, пазейки ги за дезинформационна операция по-късно, очаквайки съвсем скоро украинци да влязат и в двете села. Въпреки това операцията им не е добре координирана, тъй като някои от най-известните руски източници съобщиха два важни и противоречащи факта: първо, въпреки непрекъснатите щурмове за подобряване на тактическата позиция, украинската артилерийска подготовка продължава, което предполага, че основната атака тепърва предстои, и второ, елементите от украинските 71-ва, 82-ра и 46-та бригади, които бяха преместени в тази посока, за да подсилят контранастъплението, все още не са напълно ангажирани в случващото се. Въз основа на наскоро разпространените кадри от украинските бойци най-интензивните боеве се водят около Новопрокопивка. И това не е изненадващо, защото са преодолели основната линия от укрепления от север и са установили контрол над решаващите тактически височини около селището. Днес украински бойци от 44-та артилерийска бригада пуснаха видео, на което се вижда как са унищожили много руска тежка техника около и в Новопрокопивка. Първата цел е била танк, който е унищожен със 155 мм снаряд. Втората цел е била руска артилерийска система Мста-Б и нейният склад за боеприпаси. Третата мишена е гаубица Д-20 с нейния склад за боеприпаси. Четвъртата цел стана друга гаубица Д-20 в покрайнините на селото. Разчетите с HIMARS също участваха в контрабатарейна стрелба и атакуваха руската артилерия със среден обсег Ураган, увеличавайки проверените руски загуби около Новопрокопивка до 5. Междувременно оператори на украински разузнавателни дронове разпространиха кадри, на които се вижда как идентифицират склад за боеприпаси на руските сили в окопите точно зад Новопрокопивка. Съдейки по кадрите, боеприпасите току-що са пристигнали, защото руснаците набързо се опитват да ги преместят в укритията. За тяхно съжаление, координатите бяха незабавно съобщени на артилерията и боеприпасите бяха унищожени. Друго наскоро публикувано видео показва как украинците са забелязали руска щурмова част, която се опитва да проведе контраатака и да си върне загубените позиции. Руснаците бяха незабавно ударени с касетъчни снаряди и контраатаката беше незабавно отменена. Така че интензивността на боевете в тази малка зона е невероятно висока, въпреки че украинците все още не са извършили нова вълна от атаки. Основната цел на украинските сили в момента е да унищожат руската артилерия, за да намалят руската огнева подкрепа, когато наистина са готови да атакуват, идентифицират и унищожат складове за боеприпаси, за да подкопаят руските отбранителни способности, да нанесат загуби на тези, които държат защитата и да предотвратят ротация на силите, докато постепенно се натрупват сили вътре в предмостието за предстоящата сухопътна операция.

Откритието на микропластмаса в облаците има потенциал да има значителни последици за околната среда. Микропластмасата може да попадне в дъждовната вода и да замърси почвата, водните басейни и хранителните вериги. Всички тези процеси могат да повлияят както на климата така и на нас като влошат здравето ни.

Binance, най-голямата борса за криптовалута в света, напълно напуска руския пазар поради продължаващи правни рискове. Binance продаде бизнеса си в Русия на крипто борсата CommEx. Миналия месец peer-to-peer услугата на Binance премахна пет санкционирани руски банки от своята платформа, което позволяваше на потребителите да прехвърлят рубли един на друг. Освен това The Wall Street Journal съобщава, че Binance улеснява паричните преводи извън Русия. Повече: https://decrypt.co/198916/binance-quits-russia-with-sale-of-local-business-to-commex?ref=coingecko

Една карта, която показва обратното движение. Кои държави могат да посещават България без виза Повече информация: https://visaguide.world/europe/bulgaria-visa/

Дамски тениски Мъжки тениски Детски тениски 4 НОВИ готини дизайна Лятното презареждане на душата и гардероба продължава. Не пропускай да се възползваш от 25% отстъпка на дамски, мъжки и детски тениски! Monday Mood РАЗГЛЕДАЙ Микроскоп РАЗГЛЕДАЙ Shellfish РАЗГЛЕДАЙ Run Away РАЗГЛЕДАЙ Новите попълнения вече са налични в магазина ни! Може да поръчаш всяка една от тези 4 готини щампи, напечатани върху: Дамски тениски Мъжки тениски Детски тениски Бебешки бодита Канчета Чаши Еко чанти Унисекс суичъри Унисекс блузи Дамски потници Мъжки потници Мешки

Една от многото етнически бомби с часовников механизъм, заложени след разпадането на Съветския съюз, е напът отново да взриви Южен Кавказ. За жалост тя има потенциал да разпространи нестабилността в по-широк регион, като засегне Армения, Русия, Турция, Иран, а впоследствие дори ЕС и САЩ. Миналата сряда, 20 септември, Азербайджан проведе светкавична 24-часова "специална военна операция" срещу сепаратисткия анклав Нагорни Карабах, принуди ръководството му да капитулира и отново да мине под контрола на централната власт в Баку. Планинският регион, който е населен основно с арменци, формално е част от Азербайджан. След рухването на СССР в края на миналия век обаче той отказа да признае начертаните граници, грабна оръжието, обяви независимост и доскоро де факто беше под контрола на съседна Армения. Големият проблем в случая е, че тук се пресичат сериозни геополитически интереси... https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2023/09/29/4532824_nagorni_karabah_moje_da_zapali_sledvashta_goliama_voina/ Нагорни Карабах може да запали следваща голяма война Около Армения се затяга сложен възел от взривоопасни геополитически интереси Смята се, че до момента близо 30 хил. души вече са напуснали Нагорни Карабах. © Reuters Темата накратко Армения разчита на Русия като гарант за сигурността, но Ереван е все по-разочарован от липсата на желание на Кремъл да подкрепи страната. Турция твърдо подкрепя Азербайджан, а при нарастване на напрежението Иран може да се намеси в подкрепа на Армения. Азербайджан се превърна във важен енергиен партньор на Европа. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2023/09/29/4532824_nagorni_karabah_moje_da_zapali_sledvashta_goliama_voina/

Дебат: Ролята на Русия в българската история? Ген. Шивиков vs Георги Ангелов

Ако все още някой се чуди, парите идват от Европа! EXPORTS The top exports of Bulgaria are Refined Copper ($1.8B), Wheat ($1.49B), Electricity ($1.19B), Refined Petroleum ($1.13B), and Packaged Medicaments ($1.06B), exporting mostly to Germany ($6.2B), Romania ($4.36B), Greece ($3.55B), Italy ($3.42B), and Turkey ($2.57B). In 2021, Bulgaria was the world's biggest exporter of Iron Pyrites ($41M) IMPORTS The top imports of Bulgaria are Copper Ore ($1.96B), Petroleum Gas ($1.62B), Crude Petroleum ($1.55B), Cars ($1.45B), and Packaged Medicaments ($1.43B), importing mostly from Germany ($5.27B), Turkey ($3.89B), Greece ($3.48B), Romania ($3.45B), and Italy ($2.98B).

Meta подготвя по-мощен AI, който да се конкурира с GPT-4 Meta, компанията майка на Facebook, разработва нова система с изкуствен интелект, която трябва да бъде сравнима с най-усъвършенстваната версия на езиковия модел GPТ-4. Компанията се стреми новият ѝ модел да бъде няколко пъти по-мощен от пуснатия преди два месеца Llama 2 и се надява да бъде завършен през следващата година. Новият модел се разработва от създадена по-рано тази година от изпълнителния директор на компанията Марк Зукърбург група, чиято цел е да ускори създаването на генеративни AI инструменти. Повече по темата може да прочетете повече тук

Водещият китайски чатбот Earnie Bot с изкуствен интелект (AI), който беше пуснат пред обществеността на 31 август, смята, че ковид-19 е възникнал сред американските потребители на вейп устройства през юли 2019 г. Сдържаността на Earnie няма да бъде особен шок за китайските потребители, запознати със силно цензурирания интернет. Earnie е плод на въображението на Baidu, китайски технологичен гигант, който сега благодарение на AI се завръща. В каква степен ще е успешен ще даде знак за перспективите пред китайската технологична индустрия, която е притисната, от една страна, от американския контрол върху износа, а от друга, от нарастващия авторитаризъм на Си. Повече по темата може да прочетете в текста на The Economist тук: https://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2023/09/15/4527411_zapoznaite_se_s_earnie_kitaiskiia_otgovor_na_chatgpt/

Това не е реално! Интересно ми е как ще се развиват нещата, защото може в бъдеще да си измислят 1000 причини, за да не издават лицензи и да спъват работата на конкретни фирми и конкретни проекти.

По неофициална информация на водеща косовска медия, сблъсъците между косовските сили за сигурност и сръбската военизирана групировка в Бански манастир са приключили. Досега е известно, че поне един е арестуван и трима от групировката са убити. https://t.me/drmjournal/6074

Косовски полицейски служител е бил убит, а друг ранен при нападение край северния град Лепосавич днес около 03:00 ч. сутринта. Информацията потвърди и министър-председателят Албин Курти. "Нападателите са тежко въоръжени професионалисти с маски", заяви Курти, цитиран от местни медии. Служителят на косовската полиция, който беше ранен при нападението, се намира а в Университетския клиничен център в Прищина. -------- Премиерът на Косово, Албин Курти, съобщи, че над 30 тежковъоръжени мъже без обозначителни знаци са обградени от полицията в село Банска, северно от Митровица. Мъжете са влезли в страната от Сърбия в джипове и бронирани коли без номера. Според Курти това не е престъпна групировка, а "въоръжена военно-полицейска формация". --------- По последни новини формацията се е окопала в манастира, намиращ се в селото, вероятно в опит да привлекат огън и да създадат междуетнически сблъсъци. --------- „Тук сме в безопасност“ – чува се да казва един от стрелците, докато се появяват аудио записи от манастира в Банска. Чуват се също силни изстрели. Около 30 членове на тежко въоръжена банда все още са вътре. --------- Очаква се сръбският президент Вучич да направи изявление по-късно днес. Час все още не е обявен. https://t.me/drmjournal

Z канилите публикуваха кадри от атаката срещу позициите на руските миротворци в Нагорни Карабах. Руски военни публикуваха видео, което вероятно показва последствията от нападение от азербайджанските въоръжени сили срещу склад за боеприпаси на руски миротворци в Нагорни Карабах. Юрий Котенок пише (https://t.me/voenkorKotenok/50740), че видеото е заснето на 19-20 септември.

Тази сутрин имаше нова ракетна атака в Севастопол ПВО заработи в Севастопол. Отломки от ракети паднаха близо до кея в Сухарная Балка, съобщи назначеният от Кремъл губернатор на града Михаил Развожаев (https://t.me/razvozhaev/3949). Морският пътнически транспорт е спрян в Севастополския залив. Тази сутрин Развожаев два пъти предупреди жителите за новата ракетна опасност. https://t.me/obyektiv_media/1986

Два търговски кораба акостираха в украинско пристанище, след като Киев увеличава усилията си да прекъсне едностранно руската блокада на черноморското си крайбрежие. Двата кораба акостираха в Черноморск часове преди Русия да започне последната си серия от нощни ракетни и безпилотни удари в Украйна в неделя. Селскостопанската инфраструктура в южната част на Одеска област отново беше обект на удари. Според властите това е първият път, в който граждански кораби достигат до пристанище в Украйна, след като по-рано тази година пропадна споразумението с Русия, постигнато с посредничеството на ООН, което позволи износа на повече от 33 млн. тона зърно от Украйна... Войната | Усилията на Украйна за преодоляване на руската блокада на Черно море дават резултат Пристигнаха първите товарни кораби, използващи новия хуманитарен коридор https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/voinata-v-ukraina/2023/09/18/4529562_voinata_usiliiata_na_ukraina_za_preodoliavane_na/