Р. Теодосиев

В това видео ще разгледаме актуалните военни новини и най-интересните събития от фронтовете в Украйна през ден 538 от руската инвазия. Днес има много актуализации от района на Херсон. Тук, след като украинските сили установиха предмостие на източния бряг на реката, те бавно започнаха да изтласкват руснаците от село Козачи Лагери. Това, което им помогна да се възползват от последните си успехи толкова бързо, беше информацията, която получиха от пленения командир на батальона, който отговаряше за руската отбрана на този регион. Наскоро публикувани кадри показаха разговор между украински боец и въпросния командир - майор Томов. Майор Томов каза, че неговият батальон е изцяло съставен от мобилизирани войници и самият той е бил мобилизиран миналата есен, както и че войските му не са били обучени, поради което батальонът им е изпълнявал някои логистични задачи в тила, когато изведнъж, преди по-малко от 2 седмици, са били разположени на фронтовата линия. Когато се сблъскаха с реалността, войниците се деморализираха и отказаха да изпълнят много заповеди. Затова много често му се е налагало да ходи на всяка позиция и да проверява всичко лично, както и когато е бил заловен. Освен това се оказа, че в резултат на концентрираната работа на екипажите на украинската артилерия и дронове, батальонът е загубил 25% от личния си състав само за първите 9 дни, а след украинската атака загубите са скочили с още 30%. Но най-важната информация, която получиха украинците, беше разположението на руските наблюдателни постове, командни пунктове, отбранителни позиции и редовни патрулни маршрути. Украинците отбелязаха всички подробности на картата и веднага започнаха втората вълна от атаки. Геолокираните кадри показват, че украинските оператори на дронове бързо са проверили получената информация, като са проследили руските войски и след като артилерийските им разчети са получили координатите, те са открили прецизен и опустошителен огън по западната страна на селото и са изтласкали руснаците към източната страна. Руски източници твърдят, че въпреки трудната ситуация на място силите им са попречили на украинците да влязат в селището. Някои анализатори обаче все пак намекнаха, че боевете се водят вътре в самото село. Беше съобщено, че украинските сили се движат през реката сравнително свободно и точно както са евакуирали пленени руснаци в своя тил, също така са подсилили района по пътя обратно. За да задържат новопревзетите позиции, украинците са разположили бойци от 126-та бригада, докато според съобщенията специалните сили продължават да се придвижват напред. Ако украинците успеят да превземат Козачи Лагери и започнат да се придвижват към Олеши, тогава значителна част от този бряг на реката ще бъде напълно извън контрола на Русия, което ще даде на украинците неограничена възможност да подсилят своите щурмови части. И руските сили биха могли да контраатакуват само по 2 коридора, защото между тях в средата се намира национален парк, който е огромна пясъчна пустиня, която затруднява движението. Анализаторите заключиха, че украинският успех до голяма степен е резултат от мощно разузнаване, защото в момента, в който опитните руски въздушнодесантни сили бяха отстранени от фронта и сменени с неопитни мобилизирани войници, украинците веднага се съсредоточиха върху тяхното унищожаване. Липсата на опит на тези войски и липсата на познаване на региона изиграха ключова роля и целият батальон претърпя значителни загуби за по-малко от 10 дни, деморализира се и беше лесно разбит. Интересното е, че руските сили наскоро се опитаха да проведат подобна операция в много по-малък мащаб, вероятно за да изместят украинския фокус от този регион и да ги принудят да отделят ресурси за стабилизиране на ситуацията, вместо за развитие на плацдарма. За съжаление на руснаците, украинските оператори на дронове наблюдаваха отблизо региона и унищожиха руските лодки с дронове-камикадзе, когато се приближаваха.

Това няма как да се случи. В този свят нещата се случват защото много умни хора взимат конкретни решения, които имат ефект над целия свят. В момента дори Китай изпитва огромна вътрешна криза и нещата там също не изглеждат добре. Африка също се клати и развитите държави там много много не се разпознават с бунтовническите режими и хунти. В момента Индия излиза на преден план и колкото и да ни се иска Русия все повече и повече слиза в класацията на нормалността. Европа е богата не защото е Европа, а защото тук се взимат едни от най-големите глобални решения за целия свят, това важи и за Америка. Колкото до Русия и Китай те все повече биват ограничавани от санкции и спиране на инвестиции, от които зависят.

Нови правила за дистанционната работа в Кодекса на труда Работникът е длъжен да посочи конкретно работно място, а не просто дома си или помещение в него Темата накратко В България едва 10% работят от вкъщи - най-малко в целия ЕС. Работещите имат право да изключат комуникациите по време на почивка, но има и специфични изключения. Остава изискването действително отработеното време при работа от разстояние да се отразява ежемесечно. В България работата от разстояние е най-слабо разпространена в сравнение с другите държави - членки на Европейския съюз, като работещите от разстояние представляват по-малко от 10% от всички работници и служители. Това се казва в мотивите към законопроекта за промяна в Кодекса на труда, публикуван за обществено обсъждане в петък, чиято основна цел е да се подобри правната регламентация на дистанционната работа у нас, включително и "все по-налагащият се хибриден модел на работа, при който само за част от работното време работникът или служителят е на територията на предприятието". В мотивите се припомня, че в Националния план за възстановяване и устойчивост е предвидена реформа на Кодекса на труда (КТ), с която да се осигури по-голяма гъвкавост при работа от разстояние, включително по отношение организацията на здравословни и безопасни условия на труд, отчитането на свършената работа и контрола на работното време. Цялата статия: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pravo/2023/08/15/4518098

Никой няма да се хване на бъдеще без ясна визия. В движение не се случват тези неща. Те може да изглежда, че се случват така, но процесите са много сложни и глобални. Най-прост пример мога да дам с един бизнес. За да се хванеш да правиш бизнес е добре да имаш някакъв бизнес план. Този бизнес план е добре да бъде разписан и да си готов на всичко и в движение да управляваш процесите, но все пак този бизнес план си го следваш и тръгваш от него. Дори и накрая да няма нищо общо с бизнес плана, то ти си тръгнал с идеята, която е описана в бизнес плана. В банката без бизнес план и конкретна ясна визия за това какво ще правиш парите, които те ще ти дадат - няма да ти ги дадат. И хората така, без да знаят на къде се отива няма да тръгнат на никъде. Тук отново отиваме към религията - вярвай, пък ще видим какво ще стане

Интересно за мен е твоето изкривено усещане за интересно

Аз имам роднини както в Америка така и в Русия. От всичко, което гледам и си говоря с тези хора, стигам до извода, че хората в Америка спазват повече традиционни ценности, много по-културни и образовани са от колкото тези в Русия. Тези в Русия не празнуват празници или не така както в Америка. Няма я тази семейна среда, за която ни обясняват, че запада иска да ни отнеме. В Америка я виждам, хората там се събират, празнуват и възпитават децата си на ценности, която тук само пропагандираме, но не виждаме на практика в ежедневието. Ценностите в реалния живот се виждат много ясно.

Давам още малко живот на темата и ако се продължават с глупостите и тази тема се затваря.

Вашата работа стана - Крадецът вика – дръжте крадеца! Ти може и да не можеш да видиш какво къде се случва, ама хайде да помислиш. От самото начало на студената война тоя запад умира, a тая Русия все печели. Виж данните, виж данните на Русия за Русия - къде е рублата в момента и къде е долара, къде е еврото, кои са двете най-големи валути в света? Къде бягат всички и къде учат и развиват наука? Все едни празни думи без никаква идея и смисъл. После се сърдите, че ви ограничават, че ви цензурират и т.н. Демокрацията не е свободия, демокрацията е управление, в което управлява мнозинството. Крим е Украински!

проф. Калин Янакиев проф. Калин Янакиев, Портал култура След взрива на обществено възмущение, последвал зверското деяние на старозагорския „мачо“ и безумното решение на окръжния съд да пусне на свобода (вече осъждания за подобни деяния и намиращ се в период на пробация) насилник, официалните медии се изпълниха с публикации на „специалисти“, очертаващи „психопрофила“ на въпросния субект и представящи ни го като „комплексар“, „психологически незрял“ и т.н. Други публикации пък задълбаха в юридически тънкости, опитващи се да ни „обяснят“ нелепото решение на местния съд. Тези медии обаче старателно се въздържаха да се вгледат в социално-политическия профил както на „изрода“, така и на съдийката, пуснала го на свобода, а също на всички онези (съвсем не малко), които в дните, последвали скандала, захванаха да ги оправдават и защитават. А именно социално-политическият профил на всички тези е удивително сходен и ужасно симптоматичен. Ще се опитам отначало да го очертая за основните му действащи лица. Първо, какви са по своите социокултурни и политически убеждения хората, които оправдаха и защитаваха насилника? Нека ви открия, че на ФБ страницата на съдийката Татяна Гьонева-Коева, пуснала на свобода „изрода“, ще срещнете обилие от такива например публикации: Боян Чуков (отявлен путинофил и бивш агент на ДС – б.м.): „Американците държат света в мъртва хватка“ (от EPICENTER.BG); „Защо Украйна реши да унищожи пленниците от „Азовстал“?“ (от сайта за фалшиви новини МИГNews); „Оливър Стоун: САЩ водят абсурдна война с Русия“ (пак там); Путин: „Цялата планета ще плати цената за амбициите на Запада за световно господство“ (EPICENTER.BG); „Европа се самоубива! Не чухме Путин и затова сега чуваме бомбите“ (пак там). При такива публикации нали се досещате какви биха могли да са вижданията на съдийката и за социокултурния сблъсък на „либералния“ Запад и „християннейшата“ Русия, а следователно базисното ѝ отношение към „консервативния мъжкар“ с патриотична татуировка, когото е длъжна да съди. Измежду защитилите изверга във Фейсбук ще цитирам само две мнения (типични за практически всички одързостили се да го бранят и да обвиняват… момичето). Те принадлежат на някой си Радослав Марков (работещ не някъде другаде, а в БАН[1]) и гласящи следното (запазвам правописа – б.м.): „аз съм по елегантен, ама нямя да кажа как заради еврейската цензура тук. Има начин да почне да съжалява че сехе родила. Сори, не може така. Уж сте заедно с един човек, а той си върти опашката както му дойде. Като не ви харесва ПЪРВО го оставяте с обяснения защо и ПОСЛЕ си намирате друг. Иначе ножчета, остригване и даже имаше преди куфар в реката… Така функционират мъжко женските отношения и никакви луди феминистки и „еврогейски“ ценности няма да ги променят…“ (курс. мой). По-нататък: „Като изчезнат шафрантиите, то ще изчезнат и насилниците… Такава е мъжката природа от 10 000 години и няма да се промени с лудо- „демократични“, джендърски и феминистки заклинания… Но човек трябва да има сериозно образование, а не соросоиден ПУЦ, за да вижда по далеч от носа си и текущите опорки от Посолството“ (курс. мой). Питам: не говорят ли подчертаните от мен изрази (особено намекът за „опорките на Посолството“ и заклеймяването на „еврогейските ценности“) повече от ясно за социополитическите убеждения на този човек – повтарям, типични в това отношение за всички защитници на „героя“ с макетното ножче? Нататък: какъв е не психологическият, а социополитическият профил на самия извършител на престъплението? Разбира се, той е не просто „комплексар“, а „патриот“ – очевидно по модела на „възражданството“ – татуиран патриот, чийто „патриотизъм“ е, разбира се, не друго, а анти-либерализъм, който пък отдавна е стилизиран за люде като него като „феминистичен“, перверзен, „чуждестранен“, елитарно антинароден и на който затова се противодейства с… патриархална грубост и „право на силния“. Агресивен „патриот“ („Свобода или смърт“), но не щеш ли – видяхме го в първите дни на скандала във Фейсбук профила му (медиите обаче симптоматично не го забелязаха) пропагандатор и на про-възражданския референдум „за мир и суверенитет“. Лицето на „патриота“ фигурираше там – оплезено (очевидно на „евроатлантиците“, които „искат да ни вкарат във война с Русия“) и обградено именно с надписа „За мир и суверенитет“. С две думи освен „патриот“, „истински българин“ и представител на „мъжката природа“, каквато е „от 10 000 години“ и нямаща да се промени „с лудо-демократични джендърски и феминистки заклинания“, героят с макетното ножче е също – най-малкото принципен – путинофил. Защо не ни осведомиха и за това? Защо не ни обърнаха внимание, че в целия този казус и извършителят на престъплението, и неговите защитници и единомишленици, и даже правораздавателните органи, разсъдили по него, в социополитически план ни демонстрират едно типично и съвпадащо у всички тях месиво от убеденост, че „Европа се самоубива“, в плен е на „еврогейски ценности“, че подчинени днес на „текущите опорки на Посолството“ у нас се опитват да променят хилядолетните „мъжко-женски отношения“, а отгоре на всичко ни забраняват да противодействаме на това с „еврейска цензура“, отнемат ни „суверенитета“ и затова ние вече сме изпълнени с решимост да извикаме (с татуировки по ръцете си): „Свобода или смърт“. Ще се опитам да отговоря защо прикриват социополитическата основа на спукалия се в Стара Загора цирей. Защото – казвам го най-решително – той свидетелства за родил се у нас през последните няколко години фашизъм (имащ вече и партийно-парламентарно представителство в републиката ни). А това е много по-тревожно и обществено опасно от появата на „комплексирани психопати“ и „домашни насилници“. И ето: аз твърдя, че именно новият български фашизъм роди въпросния типаж с ножчето и „възражданската“ татуировка. Той е негово порождение. Той е негов плод. Плод е: 1. На трайно насажданата – още от „патриотите“, партньори на последното правителство на ГЕРБ, от „новите консерватори“ (на КОД и т.под.), а днес на „Възраждане“ – дихотомия между „народа“ и „елита“. Ако в този нов фашизъм „народът“ е стилизиран като първично непосредствения, „изконно“-провинциалния нашенец патриархалист, русофил и… „православен“, то „елитът“ пък се стигматизира като „жълтопаветен“, „умнокрасив“ (и значи унижаващ „народа“), а отскоро – и вече от К. Костадинов – като състоящ се от „национални предатели“. „Традиционният българин“ е противопоставен в тази дихотомия било на не-българското „маркузианско ляво“ (това от по-интелектуалните фашизоиди), било на европейското „меко-китковство“, обединено в края на краищата също от К. Костадинов като „чужд на българщината“ антропологичен тип, който следва да бъде „унищожен за доброто не само на България, но и на цялото човечество“. 2. Той е плод и на незабелязваното до този момент (и също не без връзка с хората около Костадинов) избуяване на цяла агресивна масово-„народна“ Youtube и Tik-Tok култура, насочена главно срещу онова, което наричат „либераство“ и което е представено от такива подмолно популярни фигури като някой си Киро Брейка или Тото, в чието шоу „народни“ герои като Тити Папазов разказват своите брутално-просташки „подвизи“. Впрочем би могло с известно основание да се допусне, че хрумването да остриже главата на момичето е могло да споходи „изрода“ именно в резултат на вдъхновението от въпросния Тити. Щом такъв „голем човек“ като него може да се хвали с подобни „много забавни“ подвизи, защо и той да не може. Буквално докато пиша този текст, се запознах с много интересна публикация на журналиста Мартин Карбовски (нашумял напоследък с интервютата си със самата говорителка на Владимир Путин – Мария Захарова, с посланичката на Русия у нас г-жа Митрофанова и с някои много „консервативни“ интелектуалци путинофили като д-р Николай Михайлов). Ето какво гласи тази публикация в списание „Егоист“ от 1999 г.: „Всеки мъж е опитвал да рейпва[2] най-малкото заради алкохол или поне защото Кърт Кобейн и Слави Трифонов пеят подобни песни. Аз съм се опитвал да насилвам жена два пъти. Едната се казваше Ваня и беше на моя таван към 02 часа АМ. Беше интересна с това, че беше пуснала на историка Андрей Пантев. Някак си логично ми изглеждаше, че щом е пуснала на него, би трябвало да пусне и на мен – да не говорим, че се познавахме интимно и отпреди. Тази жена се разрева и се скъса да ме налага с юмруци, докато аз по най-глупавия съсредоточен начин неуспешно се опитвах да застана между стиснатите ѝ като зъби красиви крака. Вторият път въобще не си спомням името на девойката, но тя беше изключително тъпа и наистина ме харесваше. Заведе ме у тях и легна до мен. После, на разбора, тя ми каза, че не ми е давала знак за секс, защото била легнала с нощница. „Бахго, ще кажат Четиримата Трудоваци, дори на нощницата да има надпис на английски, че тази нощница е знак, пак немоа да му повервам…“ Не ме е срам да си призная, че бях пребит от тази млада госпожица, тя ми скъса сакото и искаше да ме удря с ютия. За първи път в живота ми ме беше страх, че някой ще ме наръга с нож. За първи път разбрах, че насилието е като снежен човек по нанадолнище. Не е ясно къде започва лавината и къде снежният човек просто си се търкаля. За утеха на феминистите и феминистките ще кажа, че синините на сутринта по мене и по нея бяха равен брой.“[3] 3. Плод е обаче и на все по-откровено агресивното поведение на твърдящата, че представлява „народа“ срещу „националните предатели“ политическа партия „Възраждане“. Как да не се одързостиш да раздаваш „народно“, „мъжко“ правосъдие, след като в страната има парламентарно представена партия, чийто лидер се заканва на политическите си противници, че когато „дойдат на власт“, тия „ще имат голям избор от работни места – тунела под Шипка, тунела под Петрохан, урановите мини и т.н., а тези от тях, които ще са в Белене, няма да бъдат разхождани надалеч – те ще могат да се включат пряко в изграждането на АЕЦ Белене“. Как да не се одързостиш да раздаваш патриархално правосъдие, след като активисти на тази партия възпрепятстват с методите на същото правосъдие прожекции на филми, които си позволяват да обявяват за „педофилски“, да замерят желаещите да ги гледат с бутилки, яйца и домати? Как да не „изографисаш“ тялото на изневерилата ти „шафрантия“, след като активисти на същата тази парламентарна партия рисуват шестолъчни звезди по витрините на магазини и пускат антисемитски колажи в социалните мрежи? 4. Накрай, социополитическият типаж на старозагорския „изрод“ е – нека да е и косвен – плод на упоритото напоследък внушение, че официалното, конституционно установеното демократично-представително управление на страната ни (откакто сме интегрирани в ЕС и НАТО) се осъществява от… „безродници и нихилисти“ (според президента Радев), от „национални предатели“ (според депутата К. Костадинов), от „политически боклук“ (според довчерашния главен прокурор Иван Гешев). Подобно упорито внушение не може да не тласне – да, недостатъчно зрели и (може би) комплексирани люде към метежни прояви. Нали при положение, че „достоверно“ са ни казали, че сме „в колониална зависимост от САЩ и Запада“, че сме „окупирани от „евро-гейовете“, а правилата на обществения живот се пишат от „национални предатели“, противозаконните действия и в частната, и в публичната сфера се превръщат вече в лични, свещени, „народни въстания“. Това е социополитическата основа на случилото се в Стара Загора и можещото да продължи да се случва и утре. Нека не се опитват да си затварят очите за това. _____________________________ [1] На страницата на Института по математика и информатика на БАН се появи съобщение, че служителят вече е уволнен. https://math.bas.bg/съобщение/ [2] Жаргонен неологизъм от англ. rape – изнасилвам. [3] Карбовски, Мартин. Егоист-едно. Издателска къща “Нови хоризонти,” 1999. Дигитализирано копие в „Читанка“: https://chitanka.info/text/8340-egoist/17#textstart Източник: https://faktor.bg/bg/articles/politicheskiyat-profil-na-tatuiranite-machovtsi

Изключително умни хора около мен с на много високи социални и професионални позиции са изключително духовно свързани с Русия. Тези хора не са прости и не са умствено повредени, но вярват сляпо в руската пропаганда и не разбират защо американската пропаганда е завладяла всички нас. Аз нямам конкретно обяснение защо тези хора вярват на всичко руско, но виждам, че когато става въпрос за каквото и да не освен Русия те са много аналитични и последователно. Това съм го виждал само в религията, там хората нямат нужда от доказателства, там хората вярват - вярват на един там далече, който казва и ще казва как ще бъде! И то е! Такова, каквото този там далече каже! А тук тези хора ще го посрещнат с всичко, което имат. Аз за това не веднъж казвам, че нещата свързани с руската пропаганда минават границата с религията и директно се преплитат. Та в този ред на мисли - ето какво мисли православната църква в Русия по въпроса: https://news.bg/int-politics/patsifizmat-nesavmestim-s-pravoslavieto-na-ruskata-tsarkva.html

Темата толкова се отдалечи от своята идея, че стигнахме отново до войната. Темата може да се дискутира отново след като войната свърши, очевидно за много хора не е интересно да се обсъжда теоретично и научно темата, а емоционално. Пуснал съм едно изследване преди няколко страници - може да го прочетете, а не само да коментирате заглавието и автора му. Темата за войната може да я дискутирате в Клуба: А относно: Интересно как това автоматично се отнася за Украйна, а не за Русия. И отговора е - то се знае, че Русия няма да се откаже, а аз знам, че Украйна няма да се откаже. И докато вътре в Украйна повечето хора искат войната да продължи докато не се върнат всички територии, то в Русия тези нагласи все повече клонят към приключване на конфликата.

Средната заплата в страната доближава 2000 лв., в София – 2700 лв. В повечето сектори ръстът на възнагражденията изпреварва инфлацията, но има и изключения 12 август 2023 09:18 Средната заплата в ИКТ индустрията е 4732 лв. и надхърля с голяма преднина тази в останалите сектори. © Цветелина Белутова Темата накратко Средната заплата расте с над 13% на годишна база през второто тримесечие и достига 1957 лв. Големите различия между отдлени сектори и области в страната остават. Минималната заплата трябва да достигне около 930 лв. от догодина, ако се приложи приетият по-рано механизъм. На фона на все още високата инфлация и недостига на работна ръка заплатите в страната продължават да се покачват с двуцифрени темпове, но очаквано ръстът леко се забавя след достигнатите по-рано рекорди. Средното брутно възнаграждение се е увеличило с малко над 13% за последната година и достига 1957 лв. през второто тримесечие на 2023 г., а в столицата е значително по-високо - 2700 лв., показват данни на НСИ. Със значителна преднина традиционно са заплатите в IT сферата, където средното ниво вече надхвърля 4700 лв. А с най-голям ръст, над 22%, са заплатите в енергетиката. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2023/08/12/4517174_srednata_zaplata_v_stranata_doblijava_2000_lv_v_sofiia/?

Землевеж: https://www.facebook.com/zemlevezh/posts/ Средната месечна брутна работна заплата в България възлиза на 1957 лв. през второто тримесечие на 2023. Така тя за пръв път минава символичната стойност от 1000 евро след силен ръст през последните години, изпреварващ също високата инфлация. За жалост голямата аритметическа тежест на работещите в София при определянето на средната заплата изкривява резултата на национално ниво. Така се оказва, че при разбивка по области във всяка една освен в столицата средната стойност лежи под средната за страната. Докато средната работна заплата в гр. София възлиза на почти 2,7 хил. лв., във Варна - една от най-високоплатените останали области, сумата е едва 1790 лв. Това превръща параметъра "средна работна заплата" на национално ниво в неприложима величина и подкопава доверието в официалната статистика. Какви разлики забелязвате в ежедневието между столицата и останалите региони на България?

Последиците за Черно море от екологичната катастрофа при Каховка – Какво показват проучванията до момента Наводнението в Херсонска област. Разрушаването на стената на огромния язовир Каховка на 6 юни доведе до катастрофално наводнение в Южна Украйна. Инцидентът създаде нова хуманитарна криза, наред с последиците от продължаващата война. Като това стана в комбинация с проливни дъждове и гръмотевични бури, които допълнително влошиха ситуацията, правейки евакуациите и доставката на хуманитарна помощ много по-трудни. Въпреки това СЗО своевременно започна да доставя медицински комплекти за посрещане на нарастващите медицински нужди на бедстващите в района. Този инцидент се превърна и в мащабна екокатастрофа, поради замърсяванията, които наводнението причини. Министърът на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко съобщи за регистрирано “значително фекално замърсяване” и предупреди, че ако тази вода се консумира или използва за къпане, това може да доведе до появата на инфекциозни заболявания сред населението. Цялата статия: https://nauka.bg/posledicite-cherno-more-ekologichnata-katastrofa-kahovka-kakvo-pokazvat/?utm_source=brevo&utm_campaign=kahovka&utm_medium=email

В това видео ще разгледаме актуалните военни новини и най-интересните събития от фронтовете в Украйна през ден 533 от руската инвазия. Днес има много новини от различни точки на фронта в Украйна, както и от Русия. Украинските сили разпространиха геолокирани кадри как напредват от покрайнините на Роботине, а по-късно и снимка от входа на самото селище, които доказват, че дори и все още да не са установили пълен контрол над него, офанзивата в района не спира след като през последните дни имаше повече размяна на удари без големи промени. На други разпространени по-късно кадри пак от там се вижда как украинците използват така наречените умни бомби JDAM, които явно са спомогнали за пречупването на руската отбрана в Роботине. В същото време руските сили продължават настъпателните операции североизточно от Купянск и според съобщенията имат лек напредък. Украинският генерален щаб съобщава, че силите им са отблъснали вражески атаки северно от Синковка (8 км североизточно от Купянск) и близо до Ивановка (20 км югоизточно от града. Говорителят на украинската Източна група въоръжени сили полковник Сергий Череватий заяви, че руснаците се опитват да владеят инициативата в посока Купянск и че украинските сили значително са засилили отбраната в района през последните дни. През изминалата нощ и тази сутрин Москва за пореден ден беше обект на украинска атака с дронове. Отново бяха затворени летищата в Домодедово и Внуково, като всички полети са пренасочени към други градове. Вчера Русия нанесе нова ракетна атака срещу цивилни обекти в Запорожие, като ракета Искандер удари хотел в украинския град, при което има един загинал и 14 ранени. Руски военен създаде вчера обаче може би най-големия скандал, като открито обвини военните в измисляне или украсяване на твърдения за унищожени украински оръжейни системи и техника. Той заяви, че „съветската система на военна служба“ насърчава руските военнослужещи да докладват фалшиви успехи на мисиите си, за да угодят по този начин на своите командири, и твърди, че командирите пък активно поощряват това поведение, като всеки, който си позволи да напише честен доклад изпада в немилост. Той открито заявява, че има вече десетки известни случаи как руски войници стрелят с хеликоптери и артилерия по една и съща техника, която вече е била повредена преди това, например с противотанкови оръжия. Подобни пропагандни заснемания били извършвани дни наред от различни ъгли и в различни атмосферни условия, а после докладвани, като нови успехи, което носело похвали за всички по командната верига. Според въпросния военен дори има случаи, в които на командването са предоставени кадри, за които е ясно, че става въпрос за унищожаване дори на надуваеми примамки, но и че всички в руската армия знаят, че военнослужещите правят това и военното ръководство няма намерение да спира тези фалшификации и доокрасяването на докладите. Всичко това е част от стратегията на Кремъл да представя западната техника, като крайно неефективна, а в същото време да рекламира своите операции като изключително успешни чрез посочване на невероятно завишени загуби на противника.

FT: Саудитска Арабия настоява Великобритания, Япония и Италия да й позволят да стане пълноправен партньор в знаков проект за изтребител от следващо поколение, който трите страни подписаха през декември. Искането, потвърдено от петима високопоставени служители в Лондон, Токио и Рим, вече създаде напрежение в тринационалния алианс. Докато Обединеното кралство и Италия са отворени към идеята за членство на Саудитска Арабия, Япония е твърдо против и е изразила ясно позицията си пред другите две страни. Глобалната програма за бойни самолети (GCAP), която има за цел до 2035 г. да осигури високотехнологичен боен самолет, който да може да се изнася, е значителен напредък и за трите подписали страни, особено за Япония, която в миналото е ограничавала износа на отбранителни продукти и никога не е сътрудничила по програма с такъв мащаб и сложност. Според официални лица в Лондон и Токио през последните седмици значително са се засилили усилията на Саудитска Арабия да се присъедини към GCAP и да разшири програмата до проект на четири държави. Тези усилия включват пряко искане към правителството на Япония през юли, когато министър-председателят Фумио Кишида се срещна с престолонаследника Мохамед бин Салман в Джеда. Участието на Саудитска Арабия би означавало и потенциално значителен финансов принос към проекта, чиито разходи се оценяват на десетки милиарди долари, твърдят запознати с въпроса лица. Въпреки че разговорите са на ранен етап, саудитското предложение може да включва предложение за предоставяне на инженерна експертиза на различни етапи от проекта. Интересът на Саудитска Арабия към GCAP е следствие от забавянето на получаването на втория транш от самолети Eurofighter Typhoon от Обединеното кралство. Саудитска Арабия е един от най-големите купувачи на оръжия в света, предимно от САЩ. Но Рияд също така харчи милиарди долари, за да развие вътрешна оръжейна индустрия, и търси партньорства с производители на отбранителни продукти, тъй като се стреми да стане производител. Германия, една от четирите страни партньори в консорциума Eurofighter, наложи оръжейно ембарго срещу кралството през 2018 г. след убийството на журналиста Джамал Хашогджи от саудитски агенти и участието на страната във войната в Йемен. Миналия месец Берлин заяви, че няма да подкрепи доставката на самолетите Typhoon за Саудитска Арабия в скоро време. Позицията на Германия заплашва да осуети последваща поръчка за още Typhoon, обещана в рамките на меморандум между Обединеното кралство и Саудитска Арабия през 2018 г. Голяма част от компонентите на Eurofighter се произвеждат в Обединеното кралство, но някои от тях идват от другите партньорски държави - Германия, Италия и Испания, и тези държави могат да налагат вето върху износа на самолетите за други държави. Обединеното кралство, което има дългогодишни исторически връзки със Саудитска Арабия, стартира проучване за осъществимост с кралството по-рано тази година, за да проучи бъдещото сътрудничество в областта на бойните въздушни способности. По това време обаче Обединеното кралство заяви, че споразумението е различно от GCAP. https://t.me/drmjournal

Още един руски войник избяга (https://www.bbc.com/russian/articles/cyx9egj5ezlo) в Литва. Лейтенантът от въоръжените сили на Руската федерация Иван Королев е в Литва, където е поискал убежище и сега е в център за задържане на мигранти. Според него той уж не е преминавал границата с Украйна, но е признал, че е участвал в снабдяването на окупационните сили със снаряди. ---------- След поредица от корупционни скандали президентът на Украйна Володимир Зеленски обяви уволнение на всички военни комисари в страната. Беше взето решение за замяна на длъжностите на военните комисари с офицери от фронтовата линия. За отговорник за изпълнението на решението е назначен главнокомандващият Залужни. ---------- Украинската ядрена агенция "Енергоатом" съобщи, че окупираната от Русия Запорожка атомна електроцентрала е загубила захранване от главния електропровод с напрежение 750 киловолта (kV) през нощта. Вместо това централата е била свързана към резервната линия от 330 kV. Рискът от повреда на този резервен електропровод поставя най-голямата атомна електроцентрала в Европа на ръба на прекъсване на електрозахранването. https://t.me/drmjournal

Във вторник Тайванската компания за производство на полупроводници (TSMC) се ангажира с 3,8 млрд. долара за изграждането на завод в Дрезден - първият й такъв завод в Европа. Планираното съоръжение на стойност 11 млрд. долара - съвместно предприятие с три европейски технологични фирми, както и с подкрепата на германското правителство и Европейския съюз - е част от по-широк стремеж за разширяване на веригите за доставка на чипове на континента. Досега TSMC, най-голямата компания за полупроводници в света, ограничаваше своите заводи до места в Тайван или Китай. Берлин се надява, че тази нова сделка ще помогне на Германия да оглави инициативата за удвояване на капацитета на Европейския съюз за производство на полупроводници до 2030 г. - заявка, която беше направена през април, когато ЕС прие Акта за европейските чипове. През юни Германия започна този процес, като подписа споразумение с американския производител на чипове Intel за получаване на пакет от субсидии на стойност 10,9 млрд. долара за създаване на фабрика в Източна Германия. Чрез заздравяване на връзките с TSMC и Intel Берлин вярва, че може да отклони континента от зависимостта му от вноса на високи технологии от Индо-Тихоокеанския регион. https://t.me/drmjournal/5815

Подкаст | Година на рекорди за компаниите в България, или какво има в класацията К100 Основните акценти от тазгодишната класация в подкаста на "Капитал" - на какво се дължи гигантският ръст тази година, кои са лидерите и печелещите сектори Кои са 100-те най-големи компании в България, какво и защо ги движи напред, какви са тенденциите? Защо 2022 г. се оказва година на рекордите? Отговорите са в 17-ата поред класация на "Капитал" - К100, която вече може да си поръчате от сайта на capital.bg и да си купите в търговската мрежа. А в този епизод на подкаста "Гласът на Капитал" ви разказваме основните акценти от нея, какво се крие зад гигантските числа тази година, даваме прогнози и анализ.

Това е бъдещето, което ще наблюдаваме все повече. България може да се възползва и да отвори доста възможности за всички, които търсят интересни дестинации за работа. Уникалното тук е че дигиталните номади наистина не спират да пътуват и да търсят нови и нови дестинации, които да са хем лесни за достъп, но и да предлагат всички нормални условия за живот. До колкото знам в България Банско и Пловдив привличат доста подобни хора. София също има доста Coworking пространства. Това са отворени офиси, където може да си наемеш само едно бюро и да работиш около хора като теб. Също така вече всички сайтове за търсене за работа имат категория, в която се публикуват обяви, които са само за дистанционна работа.

Содержание 01:49 Как переживает кризис частный бизнес? 05:50 Кто выиграл от экономического кризиса? 08:06 Регионы, в которых взлетел рост промышленного производства 11:59 Почему перестали падать доходы населения? 16:03 На что тратят выплаты? 20:50 «Массовый эскапизм потребительской жизни» 22:40 Произошел ли переход экономики на военные рельсы? 25:53 Заканчиваются ли деньги у государства? 29:16 Будут ли сокращаться расходы на оборону? 31:32 Экономические последствия мобилизации 34:49 Возможен ли крупномасштабный кризис? 37:30 Имел ли мятеж Пригожина экономические последствия? 41:28 Что такое «оброк на СВО»? 45:28 Правда ли, что западный бизнес не окончательно ушел из России? 50:00 Имеет ли смысл откладывать деньги на черный день или сейчас уже черный день?

Полският министър на отбраната Мариуш Блашчак заяви (https://www.rp.pl/wojsko/art38930321-mariusz-blaszczak-na-granicy-z-bialorusia-bedzie-ok-10-tys-zolnierzy), че 10 000 полски войници ще бъдат разположени на границата с Беларус в подкрепа на граничната охрана. 4000 от тях пряко ще помагат в патрулирането на границата, а 6000 са в резерв. https://t.me/drmjournal/5810

Да воюваш с ръка зад гърба: проваля ли се контраофанзивата на Украйна https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/08/10/4516596_da_vojuvash_s_ruka_zad_gurba_provali_li_se/?ref=home_layer2 © Reuters Украинският президент Володимир Зеленски на фронта край Бахмут, 29 юли 2023 г. Пролетната" контраофанзива на Украйна стана лятна. Скоро ще продължи като есенна. Русия не спира да я нарича "провал". Тази дума плъзна из публикации на медии и западни наблюдатели. Ако човек гледа картата, ще заключи, че се използва правилно. Украинските "победи" може да не убеждават за украинци и европейци, които очакват бързи промени, а чуват за отвоювани малки села. Минирането на обширни площи звучи на съюзниците на Украйна като убедителен аргумент, на Русия - като оправдание. Останалите проблеми пред Киев, забавили усилието му да освободи територията си, обаче съдържат ценни уроци за бъдещето и напомнят, че нищо не е изгубено Какво и защо се обърка с украинската контраофанзива и обратимо ли е? Отговорите на тези въпроси очертават трудността на предизвикателството пред Украйна, докато Западът наблюдава с тревога. Какво цели Украйна За първите два месеца от началото на контраофанзивата, което днес се смята, че е на 4 юни, Украйна отвоюва едва 241 кв. км територия на юг и югоизток и това са официалните данни от заместник-министъра на отбраната Ханна Маляр. Русия продължава да е окупирала около една пета от територията на страната. След началото се оформиха три основни направления: Към Мелитопол - смята се за основното направление на силите на Украйна, чиято цел е да прекъснат сухопътния коридор на руската армия между северното азовско крайбрежие и Кримския полуостров, връзката между окупираните територии в Запорожка и Херсонска област и основни снабдителни линии на силите на Москва. Южно от Велика Новосилка - другото направление в югоизточната част на Донецка област, по пътя към Бердянск. Там напредък от едва 8 км бе приветстван в края на юни като малка утеха за застоя. Бахмут - там украинските сили, месеци след като градът бе завзет от Русия, успяват да притискат руските с опитни дивизии, без западно оборудване. Целта на тази атака е отклоняване на ресурсите на Русия от други точки на фронта. Особено на юг пробивът се оказа изпитание. В първите седмици Русия постоянно съобщаваше за отблъснати атаки, в социалните мрежи се появяваха унищожени или повредени западни танкове (действително част от тях бяха фалшиви или подвеждащи). Тогава Украйна не бе разположила основните си сили и наблюдатели - а и украинската армия - призоваваха за търпение. И в хода на лятото, към края на юли вероятно бяха изпратени повечето от 12 подготвени за контраофанзивата бригади с обща численост 36 хил. души, обаче напредъкът бе километър по километър. © Twitter @DefenceHQ Войната според британското военно разузнаване към 9 август Постигането на украинските цели с това темпо изглежда далеч. Очаква се контраофанзивата да продължи и през есента, до последния възможен момент през октомври или ноември, когато разпутицата ще превърне маршрутите на механизираните бригади в реки от кал. Две неща създаваха твърде високи очаквания. Първото - светкавичното възвръщане на обширни части от Харковска област през септември миналата година и дори отвоюването на Лиман в Луганска, току-що обявен за "анексиран" от Русия град, на 1 октомври. Последва и по-трудното отвоюване на Херсон през ноември. То, заедно с липсата на резултати (с изключение на Бахмут) на руското настъпление по пет направления през зимата, окуражи всички наблюдатели, включително на запад, че изненадите на фронта може да продължат. Второто бе натискът от запад. Европейски сили и Съединените щати искаха да ускорят украинските действия и Киев да може да отвоюва територии, за да седне с коз на масата за преговори, както писа преди месеци "Вашингтон пост". Многократно Киев опита, през различни сравнения, да предупреди, че подобен подход може да е безполезен. Дори ако човек се абстрахира от тези очаквания, картината не изглежда в полза на Киев, ако се съди по думите на експерта Майкъл Кофман от Carnegie Endowment в подкаста на War on the Rocks, посетил наскоро фронта в Украйна. "Още не се е провалила, но ако се каже, че изостава от графика, е много слабо казано. Не е особено успешна." Очакваният отговор: мините Отбранителните линии на Русия се оказаха основна пречка. Недостигът на боеприпаси и тежка техника от лятото - по признание и на президента Володимир Зеленски - забави контраофанзивата. "Започнахме късно, каза той наскоро. А Русия имаше време да минира земите ни и да изгради няколко отбранителни линии." Зеленски не споменава другата причина: Русия извлече поуки от бързото овладяване на Харковска област и Херсон от Украйна. "Линията Суровикин" (тогавашнияят командващ операциите в Украйна бе Сергей Суровикин) бе изградена по протежение на фронта: окопи, бункери, "драконови зъби" (възпиращи съоръжения за танкове и бронирани машини). И всички те са "подплатени" с мини, нанасящи, според достъпната информация, тежки загуби на Украйна откъм военни и техника. Около Токмак, по мелитополското направление, има отделен троен кордон от отбранителни линии; за Токмак се говори от месеци като възможна цел на офанзивата. И след смяната на Суровикин през януари Русия, в хода на атаките си на няколко места по фронта, докато държеше инициативата, имаше време и комфорт, за да гради тези отбранителни линии. Действително отлагането на украинските операции помогна за всичко това. Би Би Си разказва, че Русия поставя по две противотанкови мини една върху друга, тъй като техниката на Украйна не може да се справи с две. Около Бахмут в средата на юли "Украйна има проблем с пробива", отбеляза преди дни Бари Розън в сп. "Форин полиси". Ако не премине през километричните тройни отбранителни линии, губи шанса след пропукването им да поеме бързо към Азовско море и да укрепи позиции там. Алтернативата е дълга война на изтощение срещу държава с по-голямо население и много повече ресурси. Другият отговор: танковете не са всичко Окопите не изчерпват проблемите. Украйна събираше западна техника месеци наред. Лятото смени пролетта, докато желаната техника пътуваше към фронта. Още в първите седмици, редом със съобщения за унищожени или повредени западни танкове и бронирани машини при сблъсък с минните полета, имаше и други - за фатално забавени атаки, неуспешни настъпления, върнати от фронта подразделения заради провалена операция. Корените на процеса са в есенната контраофанзива и последвалата битка за Бахмут. Украйна изпрати някои от опитните подразделения около града в Донецка област, след като прехвърлянето на руски сили от Херсонска област на североизток затегна примката около него. За Киев градът бе важен най-малкото символично. Според повечето наблюдатели армията загуби сериозни ресурси (военни и техника) дори само в усилията да не бъде тотално обкръжена. Междувременно започна подготовката на контраофанзивата с други, свежи сили. Съвсем буквално; част от обучените в новите бригади бяха новомобилизирани. Западните оръжия бяха дадени на тези бригади, с по-малко опит, обучени за целта едва за няколко месеца, със западен подход влизат, с по-гъвкавата командна линия (за разлика от силно йерархизираната руска структура за вземане на решения), по-пестелив подход към артилерията, нови офанзивни тактики. Едва за 4-6 седмици тези сили трябваше да получат и западно обучение в общовойскови бой (да интегрират удари на два или повече вида оръжия едновременно или последователно). "Неподходяща" тактика Друго често срещано експертно мнение: НАТО и особено САЩ се надяваха новите сили бързо да преминат към западното водене на война и да осъществят бърз пробив през фронта. Задачата се оказа трудна - да приложиш току-що наученото, с току-що "овладяна" техника, в началото на операцията срещу добре подготвената Русия. Според европейски и американски източници на "Ню Йорк таймс" за месец са унищожени 20% от оръжията, изпратени на фронта от Украйна, и това действително включва западни танкове и бронирани машини. Известно е, че части от Девета бригада и други бяха изтеглени от фронта и сменени заради неуспех в поставените задачи. Роб Лий, експерт по руската армия Foreign Policy Research Institute и бивш морски пехотинец Следващият проблем: липсата на въздушно превъзходство. Украйна не разполага с такова, нито би имала време да го придобие, дори процесът на предоставяне на самолети F-16 и други да бе в ход (а дори обученията на пилоти предстоят). Киев се сражава "поне с едната ръка вързана зад гърба", казва за "Нюзуик" генералът от резерва Хамиш Бретън Гордън, командвал силите на Великобритания и НАТО за биологична, химическа и ядрена отбрана. Освен това този "стил на НАТО" е изпробван само там, където Алиансът има въздушно превъзходство, но не и без него по суша, като в Украйна. Това напомня за предупреждението на Федерико Борсари от Центъра за анализ на европейски политики още в началото на контраофанзивата: това, което прави Украйна, навярно би затруднило и Запада. И да имаше самолети, Украйна не би имала време да ги интегрира в армията си. Майкъл Кофман отбелязва, че ако общовойсковият бой се оказва труден и сега само на ниво интеграция на сухопътните сили, вкарването на авиационния елемент усложнява уравнението по начин, за който отбраняващата се страна показа, че не е готова. Украйна се учи бързо Има и други проблеми: равният терен на юг, който оставя без прикритие украинските сили Русия разчиташе месеци наред на чуждо на Украйна предимство: след мобилизацията на 300 хил. души есента и скритата мобилизация на бойци в "народните републики" в Донбас тя разполагаше, основно чрез частната военна компания "Вагнер", с хиляди затворници, част от които пожертва Русия опитва да деморализира украинците с разказа за "врага отвътре" в Украйна, противопоставяне на Киев и регионите, говорене за корупцията, допринесло за "частичен срив" на украинската мобилизация, за който откровено пише съветникът на украинския министър на отбраната Олексий Копитко. Украйна опитва да се нагоди към реалността. По признанието на секретаря по съвета за национална сигурност Олексий Данилов Киев смени стратегията още в първите седмици; наблюдаващи бойното поле, потвърдиха, че действително най-малко е сменена тактиката. Втурването в минните полета отстъпи на изтощаване на противника с артилерия и далекобойни ракети. Същинското разгръщане на силите в Южна Украйна започна едва в края на юли, взвод по взвод. Втора вълна сили от обучените от Запада бригади започна множество локализирани атаки, за да пробие руските отбранителни линии. Работят на взводове вместо на роти. Около Бахмут в средата на юли Може ли това да помогне срещу руските отбранителни линии? Дори да не може, досегашният подход не помогна. Обратно, силите на Киев правят нещо познато: да изтощават противника, който според някои западни представители се разпилява в различни посоки, среща трудности със снабдяването, логистиката, оръжията. Особено в САЩ това носи разочарование, както казват за Ен Би Си високопоставени американски представители, раздразнени от дългото задържане на добре подготвени и обучени сили. Отговорът на украинците: битката е на Давид срещу Голиат; трябва да се действа предпазливо. Не достига дори разминираща техника. "Решението на Украйна да смени тактиката е ясен сигнал, че надеждите на НАТО за мащабен напредък на украински формации, въоръжени с нов оръжия, новообучени и с инжекция на артилерийски снаряди, не се оправдаха, не и засега", пише "Ню Йорк таймс". Майкъл Кофман обаче смята, че украинците сами трябва да решат как да подходят към контраофанзивата - най-малкото "новият" подход се е показал като контрапродуктивен. Срещу времето и очакванията Насред тази битка Украйна води още две, а може да спечели едната: с времето и разказа. Касетъчните боеприпаси, според експерти, удължават живота на контраофанзивата, но само до "влажния" сезон. Как обаче ще представи Украйна действията си така, че да спре да насажда усещането, че няма да спечели? Юрий Сак, съветник на минстъра на отбраната на Украйна, пред Ен Би Си Нереалистичните очаквания помагат на Русия: те, в комбинация с риска от западна умора (особено преди американските президентски избори), подхранват ширещите се онлайн твърдения за заговор за свалянето на Зеленски, защото Киев искал война, а Вашингтон - мир и не можел да го укроти. След уроците: не всичко е загубено На Запада ще се наложи да приеме: тази контраофанзива ще продължи дълго. Както отбелязва журналистът Джулиън Борджър в "Гардиън", "първата жертва на украинската контраофанзива бе пожелателното мислене". Следващият урок: западното оборудване само по себе си не решава нито един проблем, макар да намалява загубите на войници, много по-трудно приемливи за Украйна. Не всичко е загубено. Ако украинците успеят да достигнат Азовско море, ще нарушат комуникационните линии и ще затруднят руснаците. Мненията са разнопосочни за това дали Русия разполага с нужните стратегически резерви (а изчерпването им е задължително, ако някой иска да победи във война на изтощение). Случаят с командващия една от сражаващите се в Запорожка област руски армии Иван Попов, напуснал шумно, повдига въпроса за скрити пукнатини в бойния дух. Остава да се види как ще му се отразят и елементите на "другата контраофанзива" - с въздушни дронове по международно признатата руска територия и Крим и с безекипажни катери - в Черно море. Киев освен това може да разчита след срещата на НАТО във Вилнюс, че доставките ще продължат известно време. Въпросът е колко време е нужно, преди на запад да размислят. https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/08/10/4516596_da_vojuvash_s_ruka_zad_gurba_provali_li_se/?ref=home_layer2