Войната в Украйна | Тихото начало на контраофанзивата
Армията на Киев вече организира заблуждаващи маневри и контраудари по целия фронт, за да прикрие времето и мястото на основната си атака
Не трябва да се изключва и вариант, при който Украйна за изненада на всички нанася основния си удар в... Бахмут © Reuters
Момчил Милев
18 май 2023 12:30 https://www.capital.bg/
След кулминацията на анемичната зимна военна кампания на Владимир Путин в Донбас и края на знаменитата украинска "блатиста" пролет, когато придвижването по "черни" пътища става почти невъзможно, условията за решителна украинска контраофанзива като че ли вече изглеждат достатъчно подходящи. Не очаквайте обаче новосформираните сухопътни бригади на Киев, оборудвани със западна военна техника, да потеглят към фронта с фанфари и бойни маршове и решителният щурм да има някакво формално начало. Както и през лятото на миналата година, по-малката украинска армия ще трябва да разчита на бързината, маневреността, комбинирането на тактическите предимства на различни оръжейни системи и най-вече на изненадата. Последното обаче този път ще се окаже много, много по-трудно.
Каквото и въоръжение да получава от САЩ и държавите от НАТО, украинската армия най-вероятно ще продължава да е изправена пред количествено превъзхождащ я противник. Това важи в особено голяма степен след обявената от Путин в началото на миналата есен "частична" мобилизация на поне 300 хил. руски запасняци. За изминалите от тогава до сега около 8 месеца Кремъл в някаква степен успя да подкара системата за набиране и преподготовка на отслужилите мъже, като така ще може да поддържа постоянен приток на някакви нови войници към фронта независимо от загубите.
Кремъл компенсира качеството с количество
Според различни оценки на западните разузнавания дори след изтощителните и кръвопролитни битки през зимата, където първите запасняци бяха хвърляни в атака като своеобразен "жив щит", Русия продължава да разполага с между 150 и 200 хил. военнослужещи, разположени в окупираните територии. И макар повечето от тях да не са калени в десетки сражения кадрови бойци, а частично обучени, демотивирани и лошо оборудвани мобилизирани руснаци, стратезите на Путин могат да компенсират липсата на качество с количество. Особено след като имаха повече от половин година, за да изградят дълбоко ешелонирани защитни линии и да се подготвят за евентуално преминаване в отбрана.
Положението на контраатакуващата страна допълнително ще бъде затруднено от обстоятелството, че този път в много по-малка степен ще разчита на ефектна на изненадата и няма да бъде подценявана от врага. Когато през миналия септември украинската армия удари окупационните сили край източния град Изюм, атаката хавана генералите на Путин напълно неподготвени, дезорганизираната руска армия премина в хаотично бягство и това доведе от сравнително бързо отвоюване на почти цялата Харковска област. На юг, в западен Херсон, окупаторите бяха принудени да се оттеглят отвъд река Днепър, тъй като изпратените от САЩ далекобойни ракетни установки с "хирургически" удари ефективно неутрализираха мостовете в региона и складовете с боеприпаси, превръщайки снабдяването и логистичната поддръжка в истински ад.
Докато частната военна компания "Вагнер" се мъчи да превземе последните квартали на Бахмут, украинската армия може да се опита да обкръжи силите на кремълския олигарх Пригожин вътре в града, възползвайки се от публичното му противопоставяне с официалното командване на руската армия. Източник: Reuters
Този път обаче руските генерали отлично знаят къде е най-логичното място за следващата решителна украинска контраофанзива. Затова последните, а вероятно и следващите няколко седмици със сигурност ще минат под знака на постоянното надлъгване между Москва и Киев и провеждането на заблуждаващи маневри, които отвлекат вниманието от основните ударни сили на противника.
Удар в Запорожие, но дали ще е първи?
Вече нееднократно е споменавано, че най-вероятното и стратегически най-значимото евентуално направление на украинската контраофанзива е в Южна Украйна и по-точно в Запорожието и Източен Херсон. Целта на подобна атака ще бъде прекъсването на т.нар. "сухопътен коридор", който свързва "континентална" Русия с окупирания Крим. Без него анексираният още през 2014 г. украински полуостров може да бъде снабдяван само с кораби и през огромния мост над Керченския проток, свързващ Азовско и Черно море, който на един по-късен етап със сигурност отново ще стане мишена на украинските ракетни войски и специални диверсионни отряди. В региона се намира също така и АЕЦ "Запорожие" - най-голямата ядрена централа в Европа.
Всичко това обаче е твърде очевидно, за да бъде проспано от стратезите на Путин. В очакване на украинската контраофанзива руската армия вече половин година изгражда няколко отбранителни линии от окопи, фортификационни съоръжения, противотанкови прегради и минни полета, чиято дълбочина на някои места заема около 30 км от около 100-километра широкия "сухопътен коридор" между актуалния фронт в Запорожието и крайбрежието на Азовско море. Подобни защитни позиции има и северната част на самия Крим, както и по крайбрежието на полуострова, макар че до момента Украйна не е демонстрирала каквито и да е възможности за провеждане на военноморски десанти.
Всичко това означава, че за Украйна би било крайно неразумно и почти самоубийствено да хвърли в челна атака точно тук новосформираните си поне 12 сухопътни бригади, 9 от които оборудвани със западна бойна техника. Доста по-вероятно е силите на Киев първо да потърсят пролука в този руски аналог на отбранителната линия "Мажино", да се опитат да я заобиколят или пък със заблуждаващи маневри да излъжат руснаците да изтеглят войските си другаде, преди да нанесат решителен удар.
СЪДЪРЖАНИЕ ОТ DIGITALK
[Подкаст] След 10 години ще се возим в автономни автомобили
РЕКЛАМА
Десант през Днепър?
Доста вероятно е украинският генерален щаб вече да вкарва в действие именно последния подход. През последните няколко седмици от все повече източници изтича информация, че армията на Володимир Зеленски трайно е успяла да прекоси Днепър и да започне да изгражда стабилни позиции, както по множеството големи острови в устието на най-голямата украинска река, така и по източния бряг, който се води контролиран от Русия.
Тук може да става дума, както за информационно-психологическа операция, целяща да отклони сериозни окупационни сили от укрепения запорожки фронт, така и за реална подготовка за масиран десант през Днепър, с която украинците светкавично да излязат в тила на врага и край подстъпите към Крим. Вторият вариант обаче би бил доста рискован за Киев, тъй като форсирането на голямата река ще постави неговата армия в почти същата неизгодна позиция по отношение на военната логистика като армията на Путин в Западен Херсон.
Друг вариант би бил украинската армия да не нанесе удар по най-очевидната ос - от градчето Орихив към Токмак и регионалния център Мелитопол, а алтернативен маршрут към крайбрежието на Азовско море. Такъв би бил пътят от градчето Въгледар в западната част на Донецка област към регионалния център Мариупол, който има силно символично значение както за украинската, така и за руската страна. През последните месеци украинската армия може да се похвали със сериозни успехи в този район като например поредното разбиване на формирования от тихоокеанската 155-та бригада от руската морска пехота, която изгуби няколко десетки бронирани машини в рамките само на няколко дни, опитвайки се да щурмува Въгледар.
Контраофанзива в този участък от фронта обаче също би била хазартна, тъй като, за разлика от линията Орихив - Токмак - Мелитопол, се намира в непосредствена близост до основната руска войскова групировка в Донбас и дори до територията на самата Русия.
Мат в Бахмут?
Не трябва да се изключва и вариант, при който Украйна за изненада на всички нанася основния си удар в... Бахмут, който продължава да е сърцето на руската настъпателна операция в момента. Индикации за нещо подобно също има, тъй като през последните няколко дни стратезите на Киев инициираха няколко успешни локални контраатаки по фланговете на оспорвания още от миналото лято неголям град в Донецк, който се превърна в основна арена на актуалната "битка на изтощение". Така, докато частната военна компания "Вагнер" се мъчи да превземе последните квартали на Бахмут, украинската армия може да се опита да обкръжи силите на кремълския олигарх Пригожин вътре в града, възползвайки се от публичното му противопоставяне с официалното командване на руската армия.
Твърде вероятно е обаче въпросният кремълски властови сблъсък да е просто постановка и активно мероприятие на спецслужбите, целящо да вкара контраофанзивата в капан. В Киев очевидно ясно си дават сметка за това, а актуалните "течове" на информация за контакти между Пригожин и украинските спецслужби са нагледно доказателство, че генералите на Зеленски едва ли ще захапят стръвта.
В навечерието на "острата фаза" на набиращата скорост контраофанзива Киев предприе, както асиметричен отговор на руската подготовка за отбранителна война, така и дипломатически стъпки за подсигуряване на продължаваща военно-техническа помощ в случай на още по-дълго проточване на конфликта. Защото, дори през следващите месеци да се реализира най-оптимистичният сценарий за прерязване на сухопътния коридор между Русия и Крим, тази контраофанзива няма автоматично да доведе до край на войната (или поне не веднага) и едва ли ще е последната.
В края на миналата седмица Великобритания изненадващо призна, че е предоставила на Украйна свои крилати ракети Storm Shadow с обсег около 250-300 км. Само няколко дни по-късно удари с въпросните "умни" боеприпаси бяха нанесени по сепаратисткия мегаполис Луганск (до момента извън обсега на HIMARS, който е около 85 км), което означава, че по проекта за интеграцията им с използваните от украинските ВВС екссъветски изтребители се е работило поне от няколко месеца. Независимо какво количество Storm Shadow са били дадени на Киев, самата идея за тяхното съществуване ще принуди руската армия да изтегли мнооого по-навътре в страната центровете за контрол и управление, бойната авиация, големите складове с боеприпаси, основните горивни депа и всякаква друга важна военна инфраструктура.
Няколко дни по-късно украинският президент Зеленски проведе и изненадваща европейска обиколка, като по време на посещението си във Франция, наред с "десетки бронирани машини и "леки танкове" AMX-10RC" получи обещание и за крилати ракети SCALP - местния аналог на Storm Shadow. Много е възможно подобни ангажименти да са поели също италианският премиер Мелони и германският канцлер Шолц, който освен това планира да предостави още танкове Leopard 1, бойни машини Marder, колесни самоходни гаубици и зенитни установки IRIS-T в безпрецедентен "военен пакет" на стойност около 2.7 млрд. евро. Великобритания и Нидерландия пък официално се ангажираха да сформират международна коалиция за предоставяне на западни бойни самолет за нуждите на Украйна. Така че, независимо от развитието й, настоящата контраофанзива едва ли ще сложи точка на руската инвазия в Украйна в обозримо бъдеще...
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/voinata-v-ukraina/2023/05/19/4484788_ukrainskata_kontraofanziva_bezshumno_zapochva/?utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=es_otblizo_kakvi_sa_opciite_za_sledvashch_blgarski_evrokomisar&utm_term=2023-05-22
#Китай, #Узбекистан и #Киргизстан ще построят железопътна линия, заобикаляща Руската федерация. Тристранното споразумение, подписано на срещата на върха в Китай, означава, че тези три страни ще имат по-кратък маршрут до Европа, без да преминават през територията на международно санкционираната Русия. Както отбелязва Eurasianet, маршрутът на пътя е окончателно договорен след години на спорове. През септември миналата година беше сключено предварително споразумение за изграждането на ново железопътно трасе, а новият документ, подписан миналата седмица, определя конкретни стъпки за изпълнението на този проект: от инженерни чертежи до модела на финансиране. https://t.me/drmjournal/5253
