Р. Теодосиев

Адмирал Ефтимов: В Украйна бяха учудени от качеството и състоянието на даденото им въоръжение Имаше подозрения, че това, което предоставяме (на Украйна, б.а.), е старо и може би неефективно, но ще ви кажа реакцията на колегите. Те бяха учудени от качеството и състоянието, от начина на поддържането на това, което сме им предоставили. Ние показахме отношението и уважението си към украинския народ с качеството и поддръжката на въоръжението, което сме предоставили". Това каза днес пред БНТ началникът на отбраната Емил Ефтимов. Според него още преди войната в Украйна армията е започнала мероприятия по повишена бдителност, по суша, въздух и земя. "В мисиите зад граница фокусът ни е над Западните Балкани, запазване на мира и сигурността", допълни Ефтимов. Той подчерта, че една от задачите на армията е била да бъде близо сме до населението при наводнения, пожари и медицински ситуации. "Чуваме благодарности и това е много трогателно, но нашите действия са насочени не към благодарността, а към това наистина да бъдем стожер на държавността и сигурността в държавата и да бъдем в помощ на населението", допълни адмирал Ефтимов. Според началника на отбраната армията е показала, че хората могат да разчитат на институциите и държавата. В отговор на въпрос адмирал Ефтимов заяви, че разбираемо по време на предизборната кампания темата за армията почти не е била засягана. "Нормално е в условията на последствия от пандемия, инфлация и политическа криза армията да не е на дневен ред за политиците, но все пак мисля, че темата е добре застъпена в програмите им", коментира началникът на отбраната. Адмирал Ефтимов изрази мнение, че с подходящо финансиране армията може да повиши значително бойните си способности. Той подчерта, че България трябва ба бъде солидарен съюзник на НАТО по отношение на развитието на отбранителните си способности. "Ако ние не ги развиваме, създаваме вакуум и допълнителен ангажимент на нашити съюзници. Не бива да сме вакуум по отношение на способностите. Изостанахме дори в в регионален мащаб в сравнение държави със сходен по брой население и Брутен вътрешен продукт", отбеляза Ефимов. По думите му индустриалният капацитет и логистиката са ключови за боеспособността на една страна, а в това отношение България се представя добре. За началника на отбраната превъоръжаването на армията няма алтернатива. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2023/05/05/4480105_admiral_eftimov_v_ukraina_biaha_uchudeni_ot/

"Ройтерс" отбелязва, че не е ясно дали последното му изказване може да се приеме за истина, тъй като преди той често е публикувал импулсивни коментари. Миналата седмица той каза, че се е пошегувал, когато е казал, че хората му ще спрат артилерийския огън в Бахмут, за да позволят на украинските сили от другата страна на фронтовата линия да покажат града на гостуващите американски журналисти. https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/05/05/4479803_prigojin_obiavi_che_silite_mu_shte_napusnat_bahmut_na/?ref=home_layer2

5 май (Ройтерс) – Стоейки в полето от трупове, руският наемнически бос Евгений Пригожин публикува в петък пронизано с псувни видео, в което лично обвинява висшите началници на отбраната за загубите, понесени от бойците на неговата група Вагнер в Украйна. Тирадата на Пригожин отново разпали и ескалира дългогодишната вражда с министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валери Герасимов, когото той многократно е обвинявал, че лишава силите му от боеприпаси. https://www.reuters.com/world/europe/surrounded-by-corpses-wagners-prigozhin-blasts-russian-defence-minister-2023-05-05/

Из фб: https://www.facebook.com/groups/deremilitari.group/posts/1381516995974919/ Днес в няколко от руските ТГ канали се появи инфо, за настъпление на ЗСУ в района на Угледар. По всичко личи, особено в светлината на поредицата от обстрели над руски ГСМ бази, че настъплението на Украйна започва. За сега само с опипване на слабите места в руската отбрана. По-долу цитат от днешен коментар на Стрелков-Гиркин (мисля че няма нужда от представяне): " Днес врагът започна атаки в посока Угледар - там се водят тежки боеве, нашите части са изтласкани в покрайнините на село Николское източно от града. Малко вероятно е да говорим за основния удар на противника, но той може да бъде спомагателен. Активизирането на противника под формата на контраатаки по всички основни направления, където нашите се опитаха да настъпят през зимно-пролетната кампания, се извършва вече няколко дни. Противникът контраатакува в Бахмут (с променлив успех), а също така изтласка нашите части в района северно и южно от Авдиевка (включително в районите на Спорное и Водяне, по време на които се водят тежки битки в продължение на повече от два месеца с почти ежедневни „месни“ нападения). Въпреки това е рано да се говори за настъпление на противника - нито едно от посочените направления не е перспективно за дълбок пробив със стратегически цели. Въпреки че край Угледар е „вече по-топло“, там противникът се изправя срещу нашата морска пехота и силна артилерийска група и не е препоръчително да се атакува със сериозни цели. Прогнозирам, че основният удар на Въоръжените сили на Украйна ще бъде нанесен на запад – в един от секторите на Запорожкия фронт. А спомагателните и разсейващи - те могат да се прилагат навсякъде - врагът има инициативата, тъй като собствените ни настъпателни операции почти навсякъде или затънаха (в "кръв" - Въгледар, Авдеевка, Маринка), или стигнаха до задънена улица (също изключително кървави и съвсем очаквано - Бахмут)."

Авторитетният американски седмичник The New Yorker публикува на своята интернет страница, в категорията „The New Yorker Documentary“, късометражния документален филм на Килиан Ласаблиер „Кукери“, информира генералното ни консулство в Ню Йорк. В рамките на 09:32 мин. лентата разказва за българската традиция на прогонване на злите сили чрез преобразяване на хора в причудливи същества. По оценка на редакторите на американското издание, филмът е пълен със „спиращи дъха неземни образи“, но впечатлява със своя фокус върху концепцията за наследството. „Ако не вярваш в нещо, то не може да съществува“ – казва участник във филма, цитиран от седмичника. Заключението е, че "традициите оцеляват, като се предават от поколение на поколение, както гените“. Прочетете още за „Кукери“, в оригинал, и вижте филма тук: http://nyer.cm/CSkKuOJ.

По време на среща с Володимир Зеленски в Нидерландия, белгийският премиер Александър де Кроо обяви нов пакет от военна помощ за Украйна. Белгия използва печалбите от лихвените проценти от 58 милиарда евро руски активи, замразени в страната, за да помогне на Украйна и търси възможност за допълнително увеличаване на използването на тези средства. https://t.me/drmjournal/5131

От началото на месец май, четири руски петролни рафинерии/депа и два влака, превозващи петролни продукти, са били атакувани от украинските сили. Тази тенденция на увеличаване на атаките срещу руската логистика вероятно показва един от първите етапи преди началото на очакваната украинска контраофанзива. Снимка: @COUPSURE https://t.me/drmjournal/5128

Пожарите в руски петролни депа, които видяхме през последните дни, могат да бъдат сериозен проблем за окупаторите в Украйна, които са критично зависими от доставките на горива и смазочни материали. Поне това твърди британското министерство на отбраната в последния си доклад за руско-украинската война, позовавайки се на собствени разузнавателни данни. „Увреждането на съоръженията за съхранение на гориво и разпределителната мрежа със сигурност ще принуди Руската федерация да промени системата за доставка на гориво, за да смекчи последствията от подобни атаки“, се казва в съобщението . В Лондон се смята, че нашествениците може да се опитат да засилят защитата на съществуващите нефтени депа и да въведат други логистични схеми. Очевидно е обаче, че с надеждно разузнаване е много трудно да се избяга от дронове. Междувременно днес различни източници, включително руски медии, съобщават за нов мащабен пожар, този път в нефтено депо в Ставропол. https://www.facebook.com/permalink.php

Как да задържа клиентите в сайта? Началната страница Началната страница на Вашия сайт е като фасадата на една къща – колкото по-поддържана и приветлива изглежда, толкова повече Ви се иска да влезете вътре.

Вашият .EU уебсайт заслужава награда? Включете се в уеб наградите на EURid 2023! Учредени пред 2014 г., тази година EURid Web Awards идват със своето 10-то юбилейно издание! Номинациите започнаха на 18 април и продължават до 18 август.

Един интересен обзор на атентатите в България: Dimitar Atanassov: На 4.09.1993 г. опитаха да убият шампиона по борба Стефан Мирославов - Крушата. Шофирал с над 100 км/ч., изстреляли по него три куршума от снайпер край пътя. Обектът е спортист, участвал нееднократно в побои. Приписват му практики като рекет, изнудване, поне едно изнасилване. Силно момче с много приятели, срещу което малцина дръзват да се изправят. На 1.021995 г. опитват да убият Емил Кирилов - Крокодила. Сравнително влиятелна фигура в търговията с гориво по време на ембаргото срещу някогашна Югославия, ясно видим на картата на криминалитета в Централна Западна България. На практика държи ГКПП Олтоманци. Работи в тясно сътрудничество с хората на ВИС. Познат с Константин Димитров - Самоковеца. Пред ресторант "Мираж" в София на 25.04.1995 г. опитаха да убият ръководителя на ВИС-2 Васил Илиев. Родом от Кюстендил, млада надежда на борбата, съученик с Младен Михалев - Маджо, Илия Павлов и други лидери на криминалния свят. Отказва се от спорта след схватка на голямо първенство, която губи и смята, че съдиите са го ощетили. Смятан за най-големия гангстер на времето си. Натрупал колосални средства с рекет, маскиран като застрахователна дейност, контрабанда на гориво и друга престъпна дейност. Половин година подир това опитват да убият Пламен Михайлов - Кимбата: бивш служител на специални полицейски части, привлечен от шанса за бързо забогатяване с престъпна дейност. Покушението е сторено в София, в кв. "Дружба". На 2.10.1996 г. пред дома му на ул. "Латинка" опитаха да отнемат живота на бишвия български премиер Андрей Луканов - лице, дълбоко свързано с руските задкулисни и криминални интереси в България. Самият той - родово обвързан с високата власт в СССР. На 28.01.2002 г. правят опит да убият Димитър Димитров - Маймуняка. Една от емблематичните фигури на ВИС-2 и първи близък на Васил Илиев в бизнесите му. Също минал през школите за борба, смятан за особено талантлив спортист. Убит е от взрив, поставен в кутия над пощенските кутии във входа на блока в кв. "Стрелбище" в София, където по това време живее приятелката му. Въпросната кутия е част от топлоразпределителната инсталация на сградата, а късо време преди инцидента тя е затворена с капак - сигурен знак, че атентатът е планиран дълго. В деня на покушението Маймуняка е придружен от трима гардове. Влизат първо двама, той е трети. Тъкмо при прекрачването на праха на входа, взривът от около половин килограм тротилов еквивалент е задействан. Избува точно срещу главата на обекта. Част от черепа му е отнесена. Бомбата е самоделна, задействана е по електрически път, а в пресовката са инсталирани и нарязани пирони. В бетонната стена с пощенските кутии се отваря дупка. Ненапразно отбелязвам мощността на взрива - половин килограм тротилов еквивалент пробива бетонна стена. Три килограма за шест пъти повече. Един килограм тротил е в състояние практически да заличи малък автомобил. Три кила за голяма кола са съвършено достатъчно. На 22.11.1996 г. с бомба опитват да убият и варненския сикаджия Йордан Марков - бивш кикбоксьор, който държи голяма част от хазартния бизнес и търговията с проститутки във Варна. Известен с участието си в търговията с власт и влияние, подозиран в подкупване на политици, висши магистрати и цели политически партии. Взривен е в асансьора на сградата, където живее приятелката му. Момичето оцелява, защото ударната вълна е поета от Марков. Според очевидци част от тялото на престъпния лидер е липсвала. На 19.01.2004 г. в здание на столичния бул. "Джеймс Баучер" - 87, отново с взривно устройство, поставено на покрива на асансьора, опитват да убият друга знакова фигура от образната галерия на СИК - Стоил Славов - Телето. В същата сграда офиси държат Поли Пантев, Красимир Маринов - Маргина, Пашата, Димата Руснака. Става дума за 600 гр. тротилов еквивалент. Пет пъти по-малко от 3 кг. На 7.03.2003 г. опитват да убият Илия Павлов - бивш борец, човек с огромни връзки в подземния свят и политическото поле, смятан за най-богатия на Балканите и един от най-богатите в Европа със състояние от около 1,5 милиарда долара. Основател на бизнес империята "Мултигруп", чийто адвокат е била и Татяна Дончева, а на партитата, които организираше, редовно присъстваха хора от тогавашния политически елит. Дълбоко свързан с руските интереси в страната, силно свързан с един от каналите на Кремъл за влияние в България - Българската православна църква. Опелото му води митрополит Галактион, а на място идва лично тогавашният патриарх Максим. На 7.12. същата година намериха Косьо Самоковеца чак в Амстердам и опитаха да го убият там. Самият той е също човек с ранна спортна кариера в силовите дисциплини, когото паднането на социализма оставя с не много умения извън борбата, но със сериозни връзки в полета като наркотрафика и разпространението на наркотици, бизнеса с проститутки и други. Датата е 20.07.2004 г. Тогава опитаха да застрелят Милчо Бонев - Бай Миле. Случката се разви край стадиона на футболен клуб "Славия". Обектът се движеше с петима гардове. Беше разследван за трафик на дрога в международен мащаб, също кадър на СИК, свързан с Маджо. В биографията му фигурира още период на работа в МВР, а след оттеглянето си от униформена служба е част от екипа на братята Илиеви във ВИС. Бай Миле беше нападнат посред бял ден. На 25.08.2005 г. опитаха да убият Георги Илиев - далеч не толкова талантливия брат на Васил Илиев, когото също опитаха да убият. Сцена беше собственото му заведение "Буда бар" в Слънчев бряг, докато празнуваше победа на футболния Локомотив (Пловдив), чийто собственик беше. Смятан за един от ръководителите на наркоразпространението в България. Остават съмнения, че опитва да го убие известният с прякора си Райко Кръвта, когото няколко месеца след това също опитват да ликвидират. Последваха банкерът Емил Кюлев, когото опитаха да убият посред бял ден на оживен булевард в София; Антон Милтенов - Клюна - свързан - без изненада - с пазара на дрога; Иван Тодоров - Доктора, на чиято яхта бяха съгледани ключови български политици. Последният оцеля във взрив, поставен в колата му, а след това опитаха да го застрелят с 13 куршума. На 7.04.2008 г. посред бял ден на спирката на автобусите на бишвия хотел "Плиска" опитаха да ликвидират бившия криминален тип Георги Стоев, който междувременно се беше променил в писател и описваше живота си като престъпник. Случи се пред ужасените погледи на гражданите, които чакаха транспорта си в посока към центъра на София. На 22.01.2009 г. направиха опит за застрелят известния касоразбивач Йордан Цонков - Джиджи. Действието се разви пред бл. 914 в ж.к. "Люлин", в близост до дома на приятелката му. На прибиране Цонков е причакан от убиец в автомобил, а при стрелбата изпуска управлението на мерцедеса си и се забива в стълб. Стрелецът излиза от автомобила си, отива до Джиджи и хладнокръвно опитва да го застреля с 9 куршума. Пробваха да ликвидират и Манол Велев. Датата е 11.07.2007 г. Обектът е свръхвлиятелен, известен с присъствието си в бизнеси като хотелиерство, ресторантьорство, строителство, управление на недвижими имоти, търговия с горива, хазарт. Казината "Сезам" бяха негови. Асоцииран с ъс схеми за ограбване на БДЖ посредством крупни далавери с дизелово гориво. Съпруга му беше Весела Лечева - знакова фигура, връзка между спортния свят, социалистическата партия, военното лоби и различните бизнес начинания на съпруга си. Близък с лица като депутата от БСП Добромир Гущеров, Васил Божков, агента на ДС Стоян Денчев, бивш дългогодишен ректор на т. нар. Библиотекарски институт, намиращ се на свой ред в тясно сътрудничество с Ахмед Доган, партията и бизнес проектите му. Само за него можем да заявим, че опитът за покушение не доведе до физическата му смърт, ала му причини тежко увреждане, поради което той преживя оставащите 15 години от живота си в инвалиден стол, без способност да говори, с почти пълна загуба личността си, докато за него се грижеха професионалисти. За последните 33 години в България са осъществени повече от 150 опита за убийство на знакови фигури от криминалните подмоли. Случвало се е мишена на атентат да оцелее при първия опит. Общото между всички е обстоятелството, че когато някъде бъде взето решение за нечие отстраняване, него очаква единствено черната земя. А преди това - куршум или взрив. Опитаха да убият мнозина и все успяваха. В малко случаи се наложи да опитват втори път. Надупчени тела, смачкани, димящи ламарини, отнесени черепни кутии, много кръв, писъци на шокирани любовници. Все един и същи резултат - поискат ли, правят успешен опит за убийство. Огромното множество от тези случаи е обединено от още един факт - разкритите са единици, а идентифицираните извършители събуждат съмнение дали не са посочени или нарочени за такива. До поръчителите МВР и разследващите органи не достигат. Или - наопаки - знаят кои са, но не ги закачат. Защото никой не желае да завърши с бетонни фешън ботушки на дъното на някой селски язовир. Отърваха се само онези, които никой не се одърости да поръча. Съществуват класически комедии, в които някой герой бие шамари на себе си. За публиката това е смешно. Страданието, превърнато в капитал, трябва да предизвиква присмех. В това число - и фойерверките край пътя, обявени за опит за атентат, издълбал кратер с дълбочина почти половин метър и диаметър около 3 м., който нито една телевизия не показа. За сметка на това видяхме обгорените от илюминациите крайпътни храсти и треви. Бързали са. Във взрива е имало сачми с размер на човешки нокът, но и от тях нито една не бе показана пред обективите. Защото през почивните дни няма къде да ги закупят, а не са намерили и приятел-ловец, който да им отсипе една шепа - всички са извън домовете си. Навярно утре гордо ще покажат и засега само вербално наличните сачми, след като ги купят от някой магазин за ловни принадлежности. Кое провокира това нетърпение? - По всяка вероятност фактът, че утре може да бъде огласен съставът на следващото редовно правителство. Всеки милиметър приближение до кабинет, гласуван положително от Парламента, насочва Гешев към изхода на Прокуратурата и го притегля към очаквани процеси на агония, които биха могли да приключат за много кратко, ако се намери политическо съгласие за конституционна реформа, каквато Борисов вече е обещал многократно. Останал без политически покровители, главният прокурор се оказва без много възможности за планиране на кариерата си оттук нататък. Единият възможен сценарий е снабдяване с мъченически ореол и презумпиране на борба срещу мафията - обект на атентати не е всеки, а само засегналият интересите на престъпниците, сиреч Гешев е чист и трябва да бъде оставен на поста си. По всичко личи, че става дума не за реална заплаха за живота му, а за много плоско сглобена сценка от читалищен театър. Поредното доказателство, че въображението на този човек клони към нула. Довод, прочее, доказващ и ограничените му интелектуални способности - инелигентният човек има фантазия. Той разбира в дълбочина, представяйки си, разсъждавайки абстрактно. Ако Гешев беше повече от обикновен глупак, добрал се по стечение на обстоятелствата до висока позиция, щеше да изобрети далче по-убедителна сглобка, а не най-небивалата нелепост, срещана във всяка долнопробна сапука, в която някой трябва да бъде очистен. Не, не е дори холивудско клише. Боливудско е. Преди малко приятел, специалист по взривове, военен, ми поясни, че срещу брониран автомобил се използва кумулативен взрив, а не осколъчен, тъй като осколките няма как да пробият бронята. От медиите знаем колко са опасни нарязаните пирони в заряда - разкъсват плътта, забиват се като множество куршуми. Но никой не ни е обяснил, че срещу броня те са безполезни. Не е жертва, а позор. https://www.facebook.com/dimitar.atanassov/posts/pfbid0r8SHzc7Z9LqQXhSgE6p6crvEjFFGaQcbTopxq7xe6ow4sszWYVXHZBY6G4g4vngnl

00:00 БЕСПИЛОТНИКИ НАД КРЕМЛЁМ 02:37 АТАКА ШАХЕДАМИ 03:03 ОБСТРЕЛ ХЕРСОНА 03:29 СВОБОДА СМИ В РАЗНЫХ СТРАНАХ 06:25 ЗОЛОТЫЕ ВИЗЫ ЕВРОПЫ 08:58 СЪЕДОБНАЯ ИНСТАЛЛЯЦИЯ 09:57 НАВАЛЬНОГО ПЫТАЮТ ПУТИНЫМ 10:35 МИЛОВ ПРОТИВ КАЦА

Подводни кабели, свързващи Британската империя през 1902 г. Комуникацията чрез телеграфия е от решаващо значение за управлението на една световна империя.

В ранните часове на 3 май, дрон е ударил една от сградите в Кремлин. Говорителят на руският президент Песков твърди, че това е украински дрон, а целта е била да бъде убит Владимир Путин. Инцидентът се случва само дни преди парадът за 9ти май. Възможно е това да е опит на руското правителство да се отложи парада, поради предполагаемата липса на единици военна техника. Множество провинциални столици в Русия вече отложиха парадите за 9 май. https://t.me/drmjournal/5127

Градовете в Стария Свят с над 40 000 жители към 1050 г.

Днес Украйна получава снаряди от складовете на партньори в рамките на международната техническа помощ или ги купува. Това съобщи министърът на отбраната на Украйна Олексий Резников. „Днес ние получаваме снаряди за MTD или от складове и от наличности от партньори, или ги купуваме от частни производители, а третият начин е централизирано производство за сметка на Европейския съюз. Те са заинтересовани да правят това, защото тогава техните заводите предварително получават сериозна поръчка и за интересите на Украйна, и за попълване на резервите на своите Въоръжени сили“, обясни министърът в интервю за агенция Интерфакс-Украйна. Той отбеляза, че основният източник на доставки на снаряди за Украйна са запасите на партньорите. „Те (партньорите) не могат да дадат всичко, защото тогава техните военни ще кажат: в склада, в стратегическия резерв трябва да има такъв и такъв брой снаряди, в тактическия резерв – толкова, в оперативния резерв – толкова. Тоест, те няма да допуснат намаляване на тези показатели. В крайна сметка началникът на една или друга армия разбира, че ако утре, не дай си Боже, има война в страната му, тогава той носи отговорност за това“, каза министърът на отбраната. Освен това, както съобщи Резников, Украйна в момента работи върху намирането на решение за попълване на съветските резерви от калибър 152 mm. "Военно-промишленият ни комплекс работи по това, търси се решение, там вече има напредък. Следва въпросът за създаване на поток и увеличаване на производствения капацитет. Не е бързо и има трудност, защото определен компонентите трябва да се купуват в чужбина“, отбеляза Резников. https://www.facebook.com

"Всички се страхуваме": как работят независимите медии в Русия https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/05/02/4478423_vsichki_se_strahuvame_kak_rabotiat_nezavisimite_medii/?ref=home_layer2 "Разбира се, че всички се страхуваме", признава редакторът на независима руска медия пред "Дойче веле". "Но или ставаш заложник на този страх, или го преодоляваш." Как оцеляват последните свободни издания в страната? "Още десет души от Сибир изгубиха живота си в "специалната военна операция" в Украйна", "Обвинения в малтретиране на затворници в Иркутск", "Американските връзки на сина на губернатора на Красноярск". Това са все заглавия, за които можеш да се озовеш зад решетките в Русия. Въпреки това журналистите от сайта Tayga.info пишат за тези неща и рискуват безопасността си. Защо? Защото знаят, че обществото има нужда от това. "Разбира се, че всички се страхуваме", признава редакторът Виктор Чистяков пред ДВ. "Но или ставаш заложник на този страх, или го преодоляваш." Чистяков преодолява страха си всеки ден и е доволен, че Tayga.info е сред 20-те най-цитирани руски медии. В момента там работят само двама редактори на постоянни договори. Преди няколко месеца са били 12. "Всички, които можеха, си тръгнаха. Само малка група истински журналисти още са в Русия", разказва с примирение 50-годишният мъж. "Ние решихме да продължим след 18 години работа. Защото нашата история е тук." Всичко, което трябва да знаете за: Войната в Украйна (4242) Мисия, а не бизнес Пътят на Tayga.info можеше да приключи миналата година, когато руският орган за контрол и надзор над медиите Роскомнадзор блокира интернет портала. Оттогава достъпът до медията става само чрез криптирана връзка - така наречения VPN. Но Чистяков с радост разказва, че това не пречи на критичните читатели да намират начин да посещават сайта. Даже напротив: "В момента получаваме повече дарения от читателите ни, отколкото преди." Въпреки това приходите им са спаднали и вече няма как изобщо да се говори за бизнес, оплаква се журналистът. Работата днес е по-скоро мисия. Тя обаче има своите граници. "Принудени сме да не преминаваме някои червени линии. Опитваме се все пак да останем в рамките на хоризонта." Така Чистяков нарича правната рамка, в която трябва да работят руските журналисти сега. Затова нарича войната в Украйна "специална военна операция" - както е наредено от властите, или перифразира - "случващото се в Украйна". Tayga.info всъщност не отразява директно войната, а се съсредоточава върху последствията за хората в Сибир - икономическите и социалните проблеми, както и мобилизацията. "Рано или късно трябва да напуснем Русия" Тази тема е важна и за друга независима руска медия - "Гроза" ("Буря"). Създателите ѝ живеят в Казан - столицата на Татарстан, в Екатеринбург в Урал и Новосибирск в Сибир. Всички те са студенти, които пишат за своите връстници - "мрежа от студентските вестници на Русия", както се определят сами от "Гроза". Темите, които отразяват, са разнообразни - от корупция в университетите до правила и съвети за студентите по време на мобилизация. Главният редактор Леонид Шпирин ги описва така пред ДВ: "За нас няма забранени теми. Опасенията ни за сигурността на екипа не влияят на редакционната ни политика." Журналистите обсъждат чувствителните теми в криптираното приложение за съобщения Signal. Авторите на текстовете не ги подписват с истинските си имена, а екипът работи с екип от местни адвокати, които могат да реагират по всяко време. В първите шест месеца от началото на войната журналистите от "Гроза" се опитват да се съобразяват със закона за така нареченото дискредитиране на руската армия. Той забранява и войната да бъде наричана с истинското ѝ име. "Това е репресия, казва Шпирин. Истинската цел е да ни сплашат. Някои независими медии в Русия спазваха този закон стриктно и въпреки това бяха забранени, защото говореха за теми, които не се харесват на властите." Затова "Гроза" нарича войната с истинското ѝ име. Страхува ли се Шпирин за младите си колеги? "Коментирахме го, разбира се, и накрая осъзнахме едно - рано или късно ще трябва да напуснем Русия, ако искаме да се занимаваме с независима журналистика. Бягството е просто въпрос на време." Въпреки това медии като "Гроза" и Tayga.info още са в Русия. И продължават да се опитват "да отразяват случващото се с остър език и да привличат вниманието на хората към нещата, които остават скрити от тях", обяснява Виктор Чистяков. Той се надява, че медията му ще продължи да съществува. Но докога? Чистяков се усмихва: "Колкото успеем." https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/05/02/4478423_vsichki_se_strahuvame_kak_rabotiat_nezavisimite_medii/?ref=home_layer2

Споделям няколко мнения от фб за поредния цирк който ни показват по телевизията: Aleksandar Lachev: Най-мразя да ме лъжат, а още повече - да ме вземат за прост шаран За това не се сдържах Офицер от запаса (инженерни войски) със сапьорски опит съм. Взривявали сме 100-ци килограми експлозиви. На учения (със зрив) сме изкопавали укрития за танкове. Горили сме на горски огън шашки (400г. тротилови пресовки). На изпит по изграждане на минно поле, така заблудих изпитващия, че когато посочваше къде съм сбъркал и трябва да ме скъса - завърши с ругатни, като разбра, че е стъпил върху (скрита от мен) противопехотна мина! Толкова с аргументите за извода ми по случая: Аматьорска работа на милиционер от Симеоновското у-ще. Взривът е предизвикан от експлозив (не повече) 400г. тротилов еквивалент. Поставен е за всяване на суматоха - извън пътя на банкет с обратен наклон, което отвежда силата на взривната вълна към гората, а не към пътя. Всичко друго, което ще чуете е МАНИПУЛАЦИЯ https://www.facebook.com/Allachev/ ---------- Peter Kambarev: КАТО БИВШ ОФИЦЕР САПЬОР СТАРШИ ЛЕЙТЕНАНТ ОТ ЗАПАСА НЕ МОГА ДА НЕ ПУБЛИКУВАМ ТОЗИ АНАЛИЗ: Преглед на твърдения и факти станали ясни до сега. Те са на шефа на следствието: 1. Взривът е насочен да убива минаващите на пътя ОПРОВЕРЖЕНИЕ – мястото е под пътя и с наклон в обратна посока. Ако беше на склон, по-висок от пътя, с посока на самия път, нещата щяха да стоят по друг начин. Затова се виждат следи от някакви сачми по дърветата надолу и никакви щети по пътя, до който е гръмнал взрив. Интересно е дали има поне едно попадение по колите. Не показаха нито едно. 2. Взривът е вдигнал огнен стълб висок 4, 5 метра Опровержение – дръвчето, под което е взривът, е цъфнало и даже не е обгоряло. Непокътнато е. 3. Взривът е 3 кг. тротилов еквивалент Опровержение – такова количество взривно вещество щеше да изкопае ров през пътя. А не са пострадали даже малките бордюрчета, които са на по-малко от метър от мястото на взривяване. 4. Взривът е изкопал дълбока ЯМА с диаметър 3 метра Опровержение – от показаното по телевизията няма такава яма. Само е окосена тревата. 4. Терористичният акт е подготвен изключително професионално. Самото изпълнение е много професионално Опровержение – взривът не е поставен на подходящо място, защото насочва взривната вълна в обратна посока, не е достатъчно взривното вещество, не е взривен в точния момент. Слава Богу! Остава само обида от внушенията, непрофесионализма на журналистите, реакцията на ГЕРБ, Възраждане, Слави (малкото ДПС го наричат). https://www.facebook.com/pkambarev/

Израелската авиация атакува различни цели в сирийския град Алепо, включително летището. Има данни за поне 12 ракети, използвани при нападението. Има данни за жертви сред ирански части, разположени в района, като по непроверена за момента информация, една от ракетите е поразила пистата на летището. https://t.me/drmjournal/5121

292 млн. лева за технологична модернизация по ПВУ Допълнителни 32 млн. лв. ще бъдат насочени към фирми с одобрени проекти в резервните списъци. Това е повече от добра новина - компаниите ще могат да модернизират производствата си, а оттам и да подобрят качеството на предлаганите стоки и услуги. Според експерти обаче не е ясно компании от кои сектори ще бъдат финансирани, което създава опасения за фаворизиране на едни фирми спрямо други. Повече тук.

Един хубав материал на Иван РУСЕВ. Ще научите интересни подробности за българската индустрия в зората на нейното създаване и какво се случва с трудовете на Атанас Николов след национализацията. http://csii.bg/.../html/02-Roussev-Fabriki-article-2016.html КОЛКО И КОИ СА ПЪРВИТЕ ФАБРИКИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО (1878 г.)? ОПИТ ЗА ИЗВОРОВЕДСКИ И ИСТОРИОГРАФСКИ АНАЛИЗ Иван РУСЕВ Abstract: The theme of the early industrialization of the Ottoman Empire, particularly of the Balkans and the Bulgarian lands as part of the Empire until 1878, is still incompletely explored. The problem is not only the lack of reliable historical sources, but also the random and often incorrect use of economic concepts, which is leading to inaccurate interpretation of the available information. The purpose of this study is to clarify through reliance on the sources and historiographical analysis which and how many companies classified as factories existed in the Bulgarian lands until the Liberation (1878). Key words: factory, the Bulgarian lands, the Ottoman Empire, industrialization JEL: N01 Въведение в проблема Поставеният в заглавието въпрос не е статистически. Или поне не само! Неговият отговор би насочил към степента и характера на икономическото развитие на българските земи през възрожденската епоха, би бил база за сравнение със съседни народи и държави, би очертал степента на проникване сред българите на модерните стопански технологии на новото време. Именно поради това отговор на този въпрос, директно или не, е търсен вече повече от век – още от ранните следосвобожденски години, от когато и датира живият интерес към нашето Възраждане – интерес, първоначално силно емоционален, а впоследствие все повече научен. Впрочем и самата тема за зараждането на индустрията в днешните български земи не е подмината както от емоциите, така и от сериозната наука; тя привлича вниманието на няколко поколения автори и изследователи, които подхождат към нея от различни методологични позиции, поради което и днес тази тема остава открита, или по-точно казано, очаква точни преценки и анализ, станали вече възможни от голямата дистанция на времето. Като продукт на индустриализацията, фабриките са новост, която достига до Османската империя (в частност до Балканите и до българите) през първата половина на XIX в. и техният брой по онова време може да очертае до каква степен тази новост е усвоена от местната икономика. С това се обяснява и стремежът да се посочи точна бройка в публикациите, посветени на темата. В статистически годишник и анкета, публикувани в началото на XX в., се посочва, че до 1879 г. в България е имало 20 индустриални предприятия, от които 9 мелници, 5 кожарници, 4 текстилни фабрики, 1 пивоварна и 1 метална работилница [Statisticheski godishnik. 1910: 295; Anketa. 1912: 16–17]. Данните от същата анкета се приемат и цитират и от някои от първите автори, писали по проблема [Todorov, D. 1933: 5; Nathan, J. 1957: 205]. В своята книга за капиталистическото развитие на българските земи през 60-те и 70-те години на XIX в., издадена през 1968 г., Константин Косев отбелязва, че през периода са „съществували 11 фабрики, съоръжени с модерни европейски машини, движени понякога от парна сила“, от които: 2 копринени фабрики в Търново и Стара Загора, 1 фабрика за барут в Русе, 4 текстилни фабрики в Сливен, Карлово, София и Пловдив, 1 корабостроителница в Русе, 1 парна дъскорезница в Кричим, 1 работилница за ремонт на локомотиви и вагони в Русе и 1 печатница в Русе [Kosev, K. 1968: 119–120, 127]. В обзорния труд, озаглавен: „Икономика на България до социалистическата революция…“ и издаден през 1969 г. представянето на фабриките до Освобождението не е направено отделно, а като продължение и надграждане на манифактурното производство през периода. Фабричните предприятия се разглеждат като проява на машинната индустрия. Не е посочен точен брой, но по-специално внимание е отделено на десетина по-големи предприятия, а други са разгледани групирано според вида производство: текстилни фабрики, фабрики в копринарството, парни мелници, спиртоварство, стъкларство, фабрики за кибрит, за хартия, за сапун, за ракия, за бира, дървопреработвателни фабрики и др. [Nathan, J., V. Hadjiniklov and L. Berov (eds). 1969: 246–249]. Друг изследовател, Николай Тодоров, в книгата си за балканския град през XV–XIX в., издадена през 1972 г., преди да представи двете най-големи фабрични предприятия в българските земи през XIX в., позовавайки се на турски историци сочи, че в цялата Османска империя „за едно-две десетилетия със субсидии от държавата били създадени не по-малко от 15 фабрики, построени по европейски образец и с машини, внесени отвън“ [Todorov, N. 1972: 267]. В друго обзорно съчинение, посветено конкретно на историята на индустрията в България, е отбелязано, че до Освобождението у нас са съществували „към двадесетина фабрики, повечето съоръжени с модерни вносни или местно производство машини и друга техника, които по нищо не отстъпвали на западноевропейските фабрики“. Във всички тях се е използвал наемен труд, като във фабриките са работели 1000 души наемни работници, а в манифактурите – към 5000 души [Berov, L. and D. Dimitrov (eds). 1990: 33]. В своята „Стопанска история“ Любен Беров специално отбелязва създаването през 1834 г. на Сливенската текстилна фабрика, на второ подобно предприятие в Пловдив през 1848 г. и допълва, че „до 1877 г. били направени още около 40 опита за създаване на фабрични предприятия, които с изключение на три (курсив мой, И.Р.) били повече или по-малко дребни по мащаби и нетрайни“ [Berov, L. 1999: 325]. https://csii.bg/series/2016-1/html/02-Roussev-Fabriki-article-2016.html

"Фабрика за индустриални текстилни тъкани Идюехея&Co, 1 май 1943 година."Би трябвало кадърът да влезе в учебниците по история. За да знаят младите (и не само) хора:1. Че през 1943 г. в България официално се е чествал 1 май като Ден на труда. Това не се учеше в социалистическа България.2. Че животЪТ и прогресЪТ НЕ започват след 1944 година, а свършват там!3. Че в България е имало и развита промишленост, изпреварваща всичките ни съседи.4. Че всякакви такива снимки и свидетелства се криеха вдън земя и цензурираха по всякакъв начин, за да се преиначва историята ни по кремълски модел. Нещо, което продължава и сега!Снимка от колекцията на Любомир Юруков Източник: https://www.facebook.com/photo/?fbid=6889866207697441&set=a.665390703478387

След 49 дена плаване, полярният ни кораб вече е стигнал до крайната цел – българската база на остров Ливингстън. Но най-важните и трудни задачи пред екипажа и антарктиците предстоят. Трябва да направят нещо, което 30 години всички останали кораби отказват да направят – да разтоварят строителните материали и контейнери на каменистия и необорудван бряг в залива Емона. Но екипажът и антарктиците намират хитро решение и се справят блестящо. Още на следващия ден започва довършването но основите на новия лабораторен блок – нищо в това строителство не е стандартно и познато. За да издържи на стихиите на Антарктика, всеки етап от строежа е превърнат в научен проект, който предлага нестандартни решения. Автор: Мария Чернева Оператор: Анна Андреева Кадри Дрон: Петко Гинев и Олег Василев