Р. Теодосиев

И след втората мобилизация руската война ще си остане безмозъчна От нахлуването в Украйна досега почти половината от кадровата армия, участвала в боевете, вече е "наградена". Посмъртно Павел Лузин, експерт по руската външна и отбранителна политика, в интервю за "Новая газета - Европа" Как може да се обясни от военна гледна точка логиката, по която Русия унищожава гражданска инфраструктура в Украйна и атакува цивилни? Това, което Русия прави, няма нищо общо с разумните действия на военните. Това е тероризъм. И най-накрая беше признато от няколко европейски парламента. Това е истински тероризъм в истинския смисъл на думата. Целта му е сплашване. Обществото да се пречупи и да поиска мирни преговори с Русия. И за да може Русия да получи почивка във войната. Да натрупа сили и да продължи да напада. Русия има ли такава възможност - да трупа сили? Не толкова човешки ресурс, който самите власти оценяват в милиони, а попълване на запасите от оръжие? За година-две - може би. Но никога няма да се върнат в състоянието, в което бяха в навечерието на 24 февруари 2022 г., колкото и да се надуват и опитват. Надяват се, че ще дойде примирие, ще започнат едни продължителни преговори, че Западът ще намали помощта за Украйна. Освен това вярват, че украинското общество ще бъде психологически разбито, че в страната ще настъпи политическа криза. И защото това няма да бъде мирен договор за векове, а примирие, само прекратяване на огъня, тогава Русия ще може да довърши Украйна с по-малко сили. Това явно са сметките. Същевременно всичко това не означава, че Русия, след като получи отсрочка в Украйна, ще се успокои. Ще разпали конфликти другаде: в Близкия изток, не пряко, но ще разпали конфликти в азиатско-тихоокеанския регион. Ще запали в Европа. Задачата е не само да се унищожи Украйна като държава и като общество. Задачата е също да се разруши трансатлантическото единство. И като цяло да разбият целия световен ред, който се е изградил след студената война. И за това трябва да се използват всички средства. В идеалния случай сега Русия би искала да види някаква световна война. Да отклони вниманието на Запада от Украйна. А дали разбират, че сега това определено е невъзможно? Или пък все още е възможно? Може би някъде дълбоко в душите си го разбират. Но живеят на принципа "ти умри днес, а аз утре". Нека умират цивилни украинци, ние няма да сложим край на тази война, ще бомбардираме с това, което ни е останало, ще използваме ирански дронове, каквото и да е - да пълно изтощение. Само за да продължат съществуването си. Защото не искат да бъдат обесени по стълбовете. Вижте, тази война може да бъде спечелена бързо и да не се отлага до 2024 или 2025 г. И дори не за цялата 2023 г. Но съответно Западът трябва да продължи с доставките на бронирани превозни средства, авиация, системи за противовъздушна отбрана и ракети. Основното нещо са ракетите, за да може Украйна да унищожи руската инфраструктура. Какъвто и да е мобилизационният ресурс на Русия - триста хиляди, четиристотин хиляди, четири милиона - това няма значение. Организационната структура е важна. Когато нанасяте удари по комуникационните мрежи, по военните комуникации, по складовете, по логистиката, тогава вие разрушавате тази организационна структура. И въпреки че десет милиона ще бъдат готови да воюват, те няма да могат да го направят. Наистина ли говорите за атаки срещу руска инфраструктура? Разбира се. Имам предвид военна инфраструктура, не говоря за електроцентрали. Говоря за пристанища, щабове, складове, военни части, железопътни бази, които са обвързани с логистиката на руската армия, за струпвания на бронирана техника някъде в руските гранични райони. Това бързо ще сложи край на войната. Необходимо е все пак западният военнопромишлен комплекс да се разгорещи малко. Претенциите към американския може да са по-малко, но има ужасни проблеми с европейския. НАТО има стандарт за разходи за отбрана от 2% от БВП, от тях общо 20% за закупуване на нови оръжия, за превъоръжаване. До 2022 г. седем страни от 30 членки на НАТО спазваха този стандарт. Това са САЩ, Великобритания, Полша, Латвия, Литва, Естония и Гърция. Като Гърция не спазваше стандарта за превъоръжаване, тоест харчеха много за отбрана, но предимно за заплати. Дали руските военни смятат, че трябва и да защитават родината си, а не просто да атакуват Украйна? Нищо от това не е планирано в руската армия. И произтича от пълния идиотизъм на руските власти, цялата тази психопатия идва от тях. Путин каза, че предоставянето на нови, по-сериозни западни оръжия на Украйна ще бъде "червената линия", и обяви нова порция ядрен шантаж. За държава, която използва ядрено изнудване, винаги въпросът е дали е готова да използва това оръжие или не. Ако е готова, какво значение има дали ще е по-бързо или не? Ако не е готова, тогава няма защо да се страхувате от тях. А Путин говори за "червени линии" през последните десет години. Какво от това? Нека продължи да говори. Военни експерти говорят колко зле организирана и безполезна се е оказала мобилизацията в Русия. Но Залужни смята, че руската армия значително е укрепнала. Наистина ли мобилизацията реши проблемите на армията? Русия имаше професионална кадрова армия. За 11 години в нея бяха инвестирани трилиони рубли. И сега тази армия я няма. Разбирате ли? Тя изчезна. В крайна сметка министърът на отбраната Шойгу съвсем честно каза: повече от сто хиляди военнослужещи "бяха наградени". Единственото, което липсва тук, е думата "посмъртно". През войната преминаха общо 250 000 военнослужещи. Те са от всички видове и войски, а не само от тези, които воюват директно. И се оказва, че почти половината от кадровата армия, участвала във войната, вече е "наградена". Мобилизацията може да запуши някои дупки, но няма да върне редовната армия, А мотивацията на мобилизираните е ниска - не искат да се бият, не спазват дисциплина и не искат да се научат да се бият. Сегашните мобилизирани най-вече могат да пият водка и да псуват. Вероятно знаят и как да стрелят, но да убиват цивилни. Просто защото всеки въоръжен може да убие невъоръжен. Годни ли са за големи операции? Забележете, че от лятото руската армия не е провеждала сериозни операции. От колко време се водят боевете в района на Бахмут? Тоест мобилизираните са пушечно месо, което се разходва без ум и съвест. Украйна вероятно също има подобни проблеми. Да, мобилизираните им са мотивирани, но със сигурност ивъоръжените сили търпят големи загуби. В Украйна почти 600 000 души са преминали през обучение от 2014 г., включително от западни инструктори. И като цяло са по-умни хора. Руската система за образование - военно и всякакво друго, е деградирала. Това не стана по естествен път, а беше направено по политически причини. Кремъл съзнателно се зае с разрушаването на образователната система. В Украйна нямаше такива процеси. Украинските университети може да не са суперизключителни, но са свободни. Във военните училища не само могат да ходят в строй, те умеят да мислят. Украинската военна култура се гради върху способността за свободно мислене и вземане на решения. Колко е вероятно втората вълна на мобилизация в Русия да започне през януари? Мисля, че определено ще бъде. И ще бъде не по-малко глупава от първата. В по-голямата си част всички годни за служба от "категория А" вече са или мобилизирани, или са се научили да я избягват, или са избягали от страната. Кого ще мобилизират сега? Ще използват повече принуда и насилие, повече принуда. Ще промият мозъците на повече наборници, повикани през пролетта и есента, да подписват договори. От гледна точка на тези, които водят тази война, това ще има ли положителен ефект? За нас като граждани на тази страна положителният ефект е да загубим тази война възможно най-скоро и след това да започнем да разтърсваме Кремъл и околните сгради. Положителен ефект за Кремъл? Не, няма, само ще удължи агонията. Защото армията им ще си остане такава, каквато е - безмозъчна. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2023/01/14/4437269_i_sled_vtorata_mobilizaciia_ruskata_voina_shte_si/?fbclid=IwAR3MUJqnL-8ZNJtHeA-F0BAtTIpq_NWfbnxDXfHyKABIIGRfnsjJvG4u3ug

По примера на темата Интересни исторически снимки, изрезки, видеа, находки и др. правя нова, но с НЕ исторически снимки, изрезки, видеа и др. находки.

Украинските въоръжени сили продължават да щурмуват Кременна. А загубата на това селище за руснаците би означавало срив на фронта в Луганска област. https://offnews.bg/sviat/voenniat-ekspert-oleg-zhdanov-padne-li-kremenna-za-rusnatcite-stava-793379.html?fbclid=IwAR0EUMst3oRvylfq-74vvUpnvsqSo5HUF2xB4aLnEpJrfJzlkQ9pQhNWxBM

ОТ Бюлетина на Капитал: За първи път от края на миналото лято въоръжените сили на Руската федерация успяват да организират голяма офанзивна операция на територията на Украйна. Елитни части на Кремъл, както и формирования на частната военна компания "Вагнер", успешно провеждат през последните дни интензивно настъпление в района на град Соледар на територията на Донецка област. Ако градът бъде завзет напълно, това ще застраши една от основните украински снабдителни линии към донецкия фронт. Руският президент Владимир Путин смени командващия на армията си в Украйна само три месеца, след като той зае поста. Началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов застава начело на руските сили вместо Сергей Суровикин, под чието ръководство бяха проведени бруталните атаки по украинската енергийна система. Последният е преназначен като заместник на Герасимов заедно с още двама. Смяната е обявена в момент, в който има признаци за разногласия в проруските сили - между военните и частната армия "Вагнер", както и на фона на продължаващи остри критики към военното ръководство на страната за резултатите на Русия в Украйна. И още: Кабинетът определи границите, над които ще иззема приходите на енергийните фирми Европа заменя руския дизел с кувейтски Пропутински агенти в Германия работят за настройването на Берлин срещу Украйна Европа стана най-големият купувач на втечнен природен газ за 2022 г. Разходите за презастраховане нарастват до 200% заради войната в Украйна и екстремното време Темите в КАПИТАЛ Западът се разбърза с тежките танкове за Украйна Украинската армия е напът най-накрая да получи това, за което отчаяно моли от месеци - тежки западни бойни танкове. Без тях и без достатъчно бронирани машини за пехотата отвоюването на окупираните от Путин територии ще е почти невъзможно и би се превърнало в самоубийствено начинание за контраатакуващите сили. През изминалата почти една година след началото на руската инвазия предоставянето на натовски танкове беше тема табу за лидерите на западните държави, които се опасяваха от неконтролируема ескалация и пряко въвличане на НАТО във военния конфликт. Украинските бежанци в Полша: Добре дошли! Ами сега? С осъзнаването, че войната няма изгледи да свърши скоро и украинците да се завърнат у дома, се появяват умора и предизвикателства. След щедрата солидарност започват да се прокрадват въпроси как присъствието на украинците променя Полша. Държавата се опитва да затегне режима на получаване на помощи и да стимулира новодошлите да бъдат по-самостоятелни. Политиката на подкрепа се насочва към подпомагане на място в Украйна, за да не се стига до нов силен бежански поток. "Газпром" с най-нисък износ за Европа от началото на века Руският държавен газов монополист "Газпром" отчете рекорден спад в производството и износа на природен газ за 2022 г. въпреки високите цени на газа на европейския пазар, който доскоро беше основен за него. В същото време компанията полага по-големи усилия за увеличаване на доставките на газ за Китай въпреки несигурната икономическа ефективност на продажбите. Добивът на практика е намалял с почти 20% спрямо 2021 г. и е най-ниският поне от 2008 г. насам. Смислени анализи за ефектите от войната Престиж и сол: защо Русия и Пригожин щурмуваха Соледар Стратегическото значение на Соледар е оспорвано от някои военни анализатори, но ако все пак руските сили овладеят града, ще могат да представят действията си като символична победа за Кремъл - първа от лятото на 2022 г. насам. Това би белязало край на серията, при която руската армия губи един по един градовете, овладени в Донбас в първите три-четири месеца на войната. По-скъп или по-евтин е газът в България САЩ трябва да решат какво означава "победа" в Украйна

Поразчистих темата и ще помоля да се пише без личностни квалификации и обиди. Тук обсъждаме конкретни неща, ако нямате какво да кажете - не казвайте нищо!

Естония нареди на Русия да намали наполовина персонала на посолството Естония каза на Русия да намали наполовина персонала на посолството си, съобщи външният министър на страната Урмас Рейнсалу в сряда. Общо тринадесет дипломати и осем други служители ще се върнат в Москва. Промените трябва да влязат в сила на 1 февруари, според естонската обществена телевизия. Този ход има за цел посолствата на двете страни да имат еднакъв брой служители в столиците на всяка една от тях. „Естония смята принципа на паритета за много важен в отношенията ни с Русия“, каза Рейнсалу в прессъобщение, цитирано от медията. „Като се има предвид, че в светлината на тази руска агресивна война, руското посолство не е ангажирано с насърчаването на естонско-руските отношения, ние вярваме, че [настоящият] му размер не е оправдан“. Според министъра Естония преди това е затворила консулствата на Русия в Нарва и Тарту и е изгонила трима служители, „които активно подкопават сигурността на Естония и разпространяват пропаганда, оправдаваща военните действия на Русия“. Отношенията между Русия и трите балтийски държави Естония, Латвия и Литва драстично се влошиха след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Наскоро Вилнюс понижи дипломатическите отношения с Москва и по-късно изгони руския шарже д'афер заради недипломатично поведение. Кремъл отвърна като око за око, зъб за зъб, като изпрати литовския представител обратно във Вилнюс. https://www.facebook.com/iordanis.georgiev/posts/pfbid026AY1qbmqXLWekcjncmZxaudAoftADYq3zsCxbtwj3xdUahAnyo4TcEu7rUhXk3F5l

#Полша обяви, че иска да предаде част от своите основни бойни танкове Leopard 2 на #Украйна, като част от международните усилия за укрепване на бронираните сили на Киев. Подобно прехвърляне все още зависи от одобрението на Германия, първоначалният източник на въпросните Leopard 2. Припомняме, че Обединеното кралство също потвърди, че обмисля изпращането на някои от своите собствени Challenger 2. https://t.me/drmjournal/4137

От Глишев във ФБ: Бахмут и Соледар не са изолиран случай. Арестович обобщава: по-мащабното руско настъпление започва сега. Оттук идват два извода - първо, досегашната мобилизация бавно е обхванала вероятно повече от 300 000 руснаци (някои източници предполагат до милион, но това вероятно е фантастика) и второ, Путин (както и Пригожин) бърза. Сега войната навлиза в този разгар, за който се говореше още отпреди празниците. Следващите седмици ще са огромно изпитание на силите и за двете воюващи страни. Възможно е основният удар да е в Донбас, както казва Арестович. Възможно е обаче да има и разсейващи удари към Киев. Като знаем, че западната подкрепа за Украйна продължава и засега дори се засилва, съм убеден, че Украйна ще издържи. Може да има дори тук и там частични загуби, но генерално ще устои. Руските сили ще дадат невероятен брой жертви. За съжаление - украинското население отново ще плати висока цена. Вероятно Арестович е прав, че след края на сега започващата руска офанзива Русия няма да е способна на нови настъпателни операции. Въпросът обаче остава: а ще може ли Украйна да върне удара? Решенията на украинското командуване, отношението им към собствения резерв ще означават много. И ще са трудни решения. Ако в края на сегашното руско настъпление Украйна е съхранила достатъчно свежи сили, тя ще може да спечели войната. В противен случай обаче Путин може би по-уверено ще започне да търси път към поне временно примирие. @Manol Glishev Manuil Grigora Manwilliam Glishakespeare

#Пакистан ще достави на #Украйна 159 контейнера със 155 мм боеприпаси. В замяна Пакистан очаква украинска фирма да помогне за модернизирането на хеликоптери Ми-17. 122-мм боеприпаси с пакистански маркировки вече са забелязани в Украйна. Пакистан използва оръжия както от съветски, така и от натовски калибър.

Темите за Украйна са в затворен вече клуб.

----- Тук искам да попитам всички, които подкрепят Русия - Вие наистина ли мислите, че всички тези държави и народи, които подкрепят Украйна са се договорили и са се обединили под един слогъна "Злия запад"? ю Какво Ви говорят всички тези безвъзмездни дарения и множество добороволци, които се бият в Украина за да защитят този наш зъл западен свят, в който и вие живеете

#Армения няма да приеме на своя територия ученията на Организацията на договора за колективна сигурност през 2023 г. Това заяви премиерът на страната Никол Пашинян, чиито думи цитира Интерфакс. „Министърът на отбраната на Армения информира Обединения щаб на ОДКБ, че в настоящата ситуация считаме за неуместно провеждането на учения на ОДКБ на територията на Армения. Поне тази година такива учения няма да има в Армения“, каза Пашинян. Няколко месеца арменските власти упрекваха #ОДКБ и Москва в бездействие на фона на сблъсъци с азербайджанската армия. През септември 2022 г., когато започна изострянето на арменско-азербайджанската граница, Армения се обърна към съюзниците по член 4 от устава на ОДКБ, според който агресията срещу една страна от блока се счита за нападение срещу всички негови членове. ОДКБ се ограничи до изявление, в което изрази "загриженост". Секретарят на Съвета за сигурност на Армения Армен Григорян заяви, че Ереван не изключва напускането на организацията. https://t.me/drmjournal/4118

Опаковането на книги на автори, определени като "чуждестранни агенти" е супер зловещо.

Така изглежда страница от новото издание на "Всичко е прецакано" на Марк Менсън в Русия (Издательство Альпина Паблишер ). Сивите полета скриват фрагмент, в който авторът сравнява СССР с нацистка Германия, позовавайки се на зверствата, извършени във военно време спрямо руския и немски народ. Цензурата се налага, за да може текстът "да се впише" в изискванията на новия закон, подписан през април 2022. Нарушителите, позволили си да сравнят СССР с нацистка Германия получават солидни глоби и до 15 денонощия арест. Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш. Другото е, да ги цензурираш, за да угаждат на срамни закони.

Потребителят е баннат! Вече нямам търпимост към тролове в този форум. Ако се регистрирате само, за да тролите в тази тема - няма да стане!

Аз смятам, че запада ще дава все повече тежка техника на Украйна и тази година ще е много напрегната. Ще видим доста смели решения в даването на нови и модерни оръжия.

----- #Великобритания обмисля възможността да прехвърли в Украйна 10 танка Challenger 2. Варшава и Хелзинки вече изразиха желание да доставят своите танкове Leopard на Киев, но това изисква одобрение от Берлин, тъй като Германия притежава лиценза за износ. Окончателното решение за доставките ще бъде взето на среща във формата #Рамщайн на 20 януари.

Днес за пръв път от Западна Европа може да бъде изстрелян спътник © Virgin Orbit За късно тази вечер е насрочено първото в историята изстрелване на спътник от Западна Европа. Проектът е на компанията "Върджин орбит" (Virgin Orbit), частично притежавана от Ричард Брансън, основателят на авиокомпанията "Върджин Атлантик" (Virgin Atlantic). Любопитно в случая е, че изстрелването няма да стане от космодрум, а от специално пригоден Боинг 747, който ще излети от летище в Корнуол в Югозападна Англия. Час по-късно над Атлантика на височина около 35 хиляди стъпки (над 10.6 км) прикачената под крилото ракета трябва да бъде освободена и с включването на двигателя ѝ да изведе в орбита девет спътника от седем клиенти - правителствени и търговски. Подобна операция е известна като хоризонтално изстрелване. © Virgin Orbit "Прозорецът" от 80 минути за излитане на самолета от популярното място за сърфинг Нюкей се отваря в 21:40 по Гринуич (23:40 българско време). Организаторите казват, че зависи от времето и дали работят всички системи. Резервните дати за старта са в средата и в края на януари. Успешен тест за изстрелването бе направен в четвъртък. Великобритания има космическа индустрия с около 47 хиляди служители, изработващи най-много спътници след САЩ. Но тези сателити трябва да бъдат изпращани до САЩ, Френска Гвиана в Южна Америка или Казахстан в Азия, за да бъдат изстреляни с ракети в орбита. Според изчисления на правителството, ако това може да става от британска територия, икономиката ще постигне ползи в рамките на 4.5 млрд. евро в следващото десетилетие. © Virgin Orbit "Космическото летище" в Корнуол може да бъде първото от няколко подобни обекта, казва националният регулатор САА. В момента се анализират кандидатури от други места, включително едно на Шетландските острови северно от Шотландия, посочва "Ройтерс". "Очаквам с нетърпение да видя повече изстрелвания от други космодруми на Обединеното кралство през следващата година, поставяйки ни стабилно на картата като водеща дестинация в Европа за комерсиално извеждане в орбита на малки сателити", каза заместник главният изпълнителен директор на Космическата агенция на Обединеното кралство Иън Анет. Космодрумът Корнуол се намира на практика на регионално пътническо летище в Нюкуей, което в края на миналата година получи одобрение като космодрум, след като регулаторът заяви, че отговаря на съответните изисквания за сигурност и опазване на околната среда. Мисията за изстрелване на сателитите се нарича Start Me Up, кръстена на песен на Rolling Stones, и е съвместен проект, който Virgin Orbit предприема с Космическата агенция на Обединеното кралство, Съвета на Корнуол и Кралските военновъздушни сили на Великобритания. © Virgin Orbit Полетът ще постави малкия морски курорт Нюкуей в светлината на прожекторите, и то в нова светлина. С население от 20 хил. души, градът е известен най-вече на сърфистите със своите надеждни вълни, които носи Атлантическият океан. Но Нюкуей може да даде на Европа възможности за изстрелване на по-малки сателити в критичен момент, след като войната в Украйна прекъсна достъпа до използването на руските носители "Союз". Графикът на ракетата Ariane 6 на Европейската космическа агенция (ESA), предназначена да носи големи сателити, също създава проблеми с отлагане на стартове. Войната в Украйна подчерта важността за тактически военни цели на по-малките сателити, като тези, изстреляни от Нюкуей, които могат да излязат в ниска орбита за много по-кратко време от по-големите. Космическите ентусиасти с билети за събитието ще гледат от специална зона за наблюдение от другата страна на пистата, преди вниманието да се насочи към предаване на живо от голям екран. https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/01/09/4435597_dnes_za_pruv_put_ot_zapadna_evropa_moje_da_bude/ Фокусът на Virgin Orbit е върху малките сателити - растящ сегмент от пазара, защото те се използват за проследяване промените в климата, наблюдение, градско развитие и за целите на сигурността.

Алкохол, ножове и снаряди: островите на Тайван в сянката на Китай https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/01/09/4436081_alkohol_nojove_i_snariadi_siankata_na_kitai_tegne_nad/ © Ангел Петров Бивша военна база, превърнала се в туристическа атракция на остров Малък Кинмен и подходяща за наблюдаване на Китай. "Мирно обединение. Една държава, две системи." Човек не очаква да види тези червени букви малко над плажа на съседния азиатски бряг, докато наблюдава с бинокъл морето от небостъргачи на Сямън. Надписът обаче е на метри над плажа, белязан от противотанкови заграждения и от тънкия смог на мегаполиса. Огромните знаци са пропаганда, която Китай отправя към островите Кинмен. А те са едва на 3 км от азиатския гигант. На тях няма и следа от високотехнологичния Тайван, който е на почти 200 км и чиито чипове захранват световната икономика. Няма я и нарастващата тревога за бъдещето в столицата Тайпе, където рискът от сблъсък с Китай изглеждаше като нещо "нормално", но където напрежението расте от август миналата година. Кинмен е последното място, където Република Китай и Китайската народна република са били въвлечени в пряк конфликт. То е опасно близко до желаещия да присъедини Тайван Китай, но е и зона, в която местните не дават (поне публично) знаци, че свързват бъдещето си с единия или с другия. До 1994 г. островите са под пълния контрол на армията, а демилитаризацията продължава с години; отварянето им за външния свят обаче не заличава спомените за военизираното минало. Всичко тук е свързано с войната. Дълга мрежа от тунели опасва островите. Част от пътищата са правени за танкове. Покрай автобуса, с който група европейски журналисти обикаля, минават военни джипове. По пътя от малкото летище водачът на групата разказва, че и в тази декемврийска сутрин са се чували ученията; понякога има такива и на отсрещния бряг. Човек често може да види преминаващи камиони, част от логистиката на армията, докато вечеря навън. Огромна кула с 48 говорителя десетилетия наред излъчва към континентален Китай речи, но и изпълнения на известна певица. Днес те звучат по-слабо - само за ушите на туристите. © Ангел Петров На летището част от табелите са на английски, но и на китайски - заради туристите от континента. Едва на няколко десетилетия разстояние е времето, когато Китай и Тайван разменят огън, и то точно между Кинмен и Сямън. Днес могат да ги сближат кухненски ножове и една много силна напитка: мостът, който свързва двата главни острова на Кинмен, е с колони, оформени като бутилки твърде алкохол, подаряван от председателя на тайванския парламент на почетни гости в страната. Някога правена от излишните количества сорго, произвеждано от селяните, за да го заменят за военните запаси ориз, днес тази "тайванска ракия" разчита основно на реколта от Китай. Тъкмо тази дилема олицетворява съдбата на островите: колко близък да бъде Тайван с Китай? Островът и прилежащите по-малки късчета земя из Тайванския проток вървят по свой, демократичен път. Китай обаче няма да изчезне от отсрещния бряг, нито историческите връзки - от съзнанието на жителите, както показа посещение на "Дневник" на двата водещи острова от групата, Кинмен и Малък Кинмен (Лиею). Когато всичко се преобръща До края на Втората световна война островите Кинмен са окупирани от Япония. Месец и половина никой не ги управлява - докато силите на Република Китай не ги овладяват. Четири години по-късно КНР опитва да ги отвоюва; в резултат САЩ обмислят сценарии за намеса дори с ядрени оръжия; изпращат техника в помощ на Тайван и съветват управляващия генерал Чан Кайшъ да не се отказва от островите. Тайпе, изглежда, се вслушва; поддържа военно управление, при което до Кинмен не може да се стигне не само от континентален Китай, а и от остров Тайван. Днес по улиците на малките населени места на Лиею няма следа от 100 хил. военни, помагали за опазването на Кинмен през втората половина на миналия век, но това са и хората, които полагат основите на едно от двете най-известни производства - сорговата ракия - през 50-те години. През 2001 г. започва отварянето към континентален Китай (на книга), през 2015 островите стават достъпни и за китайски туристи без специални разрешителни. Към 2019 китайските гости на Кинмен вече са 2.5 млн. - почти половината от тях са от континентален Китай. Десетки фериботи свързват Кинмен и Сямън всеки ден. Пандемията преобръща всичко. За посетител отвън улиците в центъра на градчето Лиею, столицата на Малък Кинмен, може да изглеждат оживени; за местните потокът от началото на декември е блед спомен за времето на посетителите от континентален Китай. Не е изненада, че жителите подкрепят опозиционната националистическа "Гоминдан" (КМТ) - партията зад еднопартийния режим, управлявал Тайван, през втората половина от XIX в. и нескриваща предпочитанията си за по-близки отношения с Китай. От времето на КМТ са и договореностите, които прокарват "мостовете" между двата бряга на Тайванския проток. По нещо за всеки "Не се притесняваме особено за войната. Имаме много комуникации, много често", казва Лин Сяо-кун пред магазина, в който работи. В него се продава всичко: от битови пособия до китайски снаряди и ножове. "Много комуникации" са думите му за съседния Сямън, с който го свързва професионалният му път. Портрет на Мао Дзедун краси входа на магазина. "Привлича вниманието", обяснява, попитан защо го е закачил там. © Ангел Петров За вниманието на туристите се борят всички на търговската улица. Точно до Мао обаче е тайванският президент Цай Инг-уън, която няма да се хареса нито на китайците, нито на местните, подкрепящи повече опозиционната националистическа партия "Гоминдан" (КМТ). "Защото е знаменитост", казва без колебание. "А и всеки президент на Тайван идва тук." Популярна ли е Цай, дългогодишен лидер на управляващата Демократична прогресивна партия (ДПП), въпреки електоралните нагласи на острова? "Всеки има мнение", казва Лин Сяо. А лошо ли за бизнеса да имаш твърдо мнение? Отговаря едносрично: "Да." С усмивката, която едва прозира зад маската и която съпътства тези думи, обяснява деликатния отказ да отговаря на предишни въпроси. © Ангел Петров Лин смята, че "не е подходящо" да каже иска ли Китай и Тайван да се обединят, а коментара за хипотезата, при която комунистически Китай управлява Тайван, нарича "чувствителна". На въпроса дали се чувства като китаец или тайванец отговаря: "Китай и Тайван са семейство." Лин Сяо има ИТ фирма в Сямън близо 15 години и още не знае ще се върне ли. Смята обаче, че мост Кинмен - Сямън трябва да се изгради. Възможно ли е да е толкова предпазлив в коментарите си, защото ако си каже мнението, няма да може да работи в Китай в бъдеще? "Не е това. Не изразяваме политическото си мнение публично. А и не можем да направим много." Мостът, който споменава, е олицетворение на дългогодишната изолация на Кинмен. Дълго време Малък Кинмен има само фериботна връзка с основния остров; там дори няма болница и при тежки случаи се изпращат хеликоптери от Тайван. Отвореният този век мост между двата острова обаче може да не е последният: такава връзка между Кинмен и Сямън предложи преди две години и Ко Уън-дзие - досегашният кмет на Тайпе, който призовава Тайван и Китай да не се отказват от диалога в името на икономиката. Впечатлението от Лин е коренно различно от разговорите на остров Тайван: там демокрацията идва по-рано, тласкана и от гражданското общество. Там мненията се изразяват открито. Подобно на Лин Сяо-кун, 64-годишната Ця Хуа от Кинмен не се страхува от възможна китайска инвазия въпреки разговорите в столицата. "Просто мисля, че няма да стане", вдига глава от тестените изделия на клечка, които пече пред магазина си. "Вас може да ви е страх, но мен - не." За разлика от Лин, за нея не е проблем да каже: чувства се китайка. Няма роднини в Сямън, нито е пътувала дотам с ферибота: струва ѝ се скъпо. Парите, които изкарва от продажби за туристи, не са много: пътуващите от Тайван не мога засега да запълнят празнината, оставена от гостите от Китай в началото на пандемията. © Ангел Петров Ця Хуа може и да не се притеснява, но вижда друга причина да не очаква битка, за която критикува властта в Тайван: "Обучението на военните не е достатъчно. Четири месеца е много малко." Вижда обединението като възможност, рано или късно; най-важното е да може да продължи да изкарва прехраната си. "Не казвам, че съм "за", но не казвам, че съм против." Попитана под каква система смята, че би живяла в обединен Китай, отговаря с въпрос: а вие как мислите? В кафене на метри от нея работи млад мъж, който наблюдава Кинмен отстрани, защото е от Тайпе, където иска да се върне. Уън Дзи-ян учи в местния университет, наскоро е бил и на обмен в Сямън. Не вижда напрежение нито тук, нито на другия бряг, по темата за бъдеща война: най-тревожно за него се възприема ситуацията на остров Тайван. Все пак, попитан дали се притеснява, казва: "Донякъде." © Ангел Петров Обсъжда с приятелите си бъдещето на Тайван, но самият той, попитан дали иска независимо или обединение, се определя като "неутрален". Впрочем социологическите проучвания в Тайван сочат, че повечето жители са като него: не желаят нито едното, нито другото. "Хората, които живеят (на Кинмен - бел. ред.) отдавна, са по-склонни за обединение. Но другите, дошли от Тайван, са по-неутрални." Тази позиция се разбира лесно в думите му: посочва над главата си и след това от другата страна на улицата. © Ангел Петров "Преди COVID-19 от тази (неговата - бел. ред.) страна на улицата имаше знамена на Китай, а от другата на Тайван", казва Уън Дзи-ян. Знамената, пояснява, не означават прокитайски или протайвански настроения. Те са уважение към гостите. Когато миналото "помага" за бъдещето В бизнес тук може да се превърне и споменът за насилието. Показва го Маестро У, както е известен собственикът на фабрика на големия остров Кинмен, на няколко километра от летището. С неизменната си шапка с козирка У Цън-дун винаги е готов да покаже купчините снаряди, чийто метал, излязъл от оръжията на КНР, десетилетия по-късно ще влезе в хиляди кухни в Тайван и другаде по света. Изборът на "суровината" в случая не е екзотика, а принуда. Бизнесът е започнат от дядо му, научил занаята в Сямън, а баща му У Чао Си превръща работилницата във фабрика. По време на Втората световна война производството остава без суровина: У започва да събира американски снаряди, изстрелвани срещу японската окупация. Те може и да свършат, но историята предлага друга, неочаквана възможност. През 1958 г. КНР започва ожесточен обстрел срещу Кинмен: само за 44 дни падат 470 хил. снаряда. У Чао Си започва да ги събира; някои от тях предават фермери, в чиято собственост са се приземили или са намерени по-късно, срещу заплащане. Според сина, Маестро У, и днес по-голямата част от китайските снаряди са под земята и предстои да бъдат изровени. Възможно е някой ден да свършат, но този ден е далеч. © Ангел Петров С времето се въвежда "график" на обстрелване: Китай не стреля, когато го прави Тайван, и двете страни дават време на противника да се укрие. Този "график" не се нарушава често; това става например, когато американският президент Дуайт Айзенхауер посещава Тайпе през 1960 г. Тогава за три дни 7 военни са убити, 59 - ранени от китайския обстрел на Кинмен; умират и шестима цивилни, 15 са пострадалите. Жертви на тогавашния обстрел няма: всъщност с времето двете армии се разбират кой кога ще стреля. Започват и да се редуват в изстрелването на пропагандни снаряди с листовки. © Ангел Петров Преди седем години тези ножове бяха и част от символично "заравяне на томахавката", когато на посещение в Кинмен бе и ръководителят на службата за тайвански въпроси към китайското правителство и получи същия нож от Маестро У. Жителите на малките, бедни на ресурси острови използват каквото имат, за да подобрят живота си. Последните две десетилетия показаха, че за тях актив може да бъде и Китай. За Тайван той е най-голямата заплаха, за тях може да бъде и възможност. Тази статия е резултат от пътуване, организирано за европейски журналисти от базираната в Прага фондация "Бакала" и изследователския център "Синопсис". Част от средствата са от Държавния департамент на САЩ и Министерството на външните работи на Тайван. https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/01/09/4436081_alkohol_nojove_i_snariadi_siankata_na_kitai_tegne_nad/

https://kultura.bg/web/днешната-руска-православна-ерес/ Дайте си сметка, че нито веднъж от началото на ХХ в. християнско изповедание не е влизало в такава тясна симбиоза с тоталитарен, фашистки режим, в каквато – от избухването на Путиновата война в Украйна – влезе руското православие с руския фашизъм. Хитлеровият нацизъм, ще припомня, си съчиняваше някакво митическо – „вагнерианско“ – „нордическо“ езичество и бе по-скоро в обтегнати отношения с традиционния германски протестантизъм. Фашизмът на Мусолини недолюбваше римското папство в Италия, а колкото и да им се искаше на Франко и Салазар, и на някои от латиноамериканските диктатори да се представят за защитници на Католическата църква, тази последната пазеше най-малкото предпазлива дистанцираност от техните „консервативни“ режими. Вижте обаче какво става в Русия днес. Престъпната война на Путин от самото ѝ начало бива многогласно стилизирана, включително от висши духовници на Руската православна църква, като „свещена война“. Полунасилствено мобилизираните за „пушечно месо“ в Украйна руснаци биват – виждаме го на многобройни кадри – повеждани натам от расоносни „батюшки“, издигащи над тях кръстове. Освен да стрелят по нападнатите, руските пълчища – това също ни се показва – биват „обучавани“ от „армейски свещеници“ да казват молитви, зареждайки патрондашите си, та да могат по-резултатно да убиват.[1] Потеглящите към Украйна танкове почти задължително биват ръсени с китки светена вода.[2] Тъй наречената „мисия на Русия“, която, както твърдят, тя е тръгнала да реализира в Украйна (но след това и все по на запад), старателно се мистифицира като поход срещу „цивилизацията на антихриста“[3]. Путиновият тоталитарен режим все по-настойчиво се стилизира като крепост, устояваща на сатаната, атакуващ я от Запад, а въпросният „сатана“ става все по-всемирен. „Антихристов“ е и „Западът“, и „либералната демокрация“, и „правата на човека“, и всичко в съвременния свят изобщо, докато Русия – според тържествените декларации на параноидно-фашисткия „Изборски клуб“ е спасителният „Ноев ковчег“, в който ще бъде прибран, за да оцелее от „потопа“ на целокупната модерна цивилизация православният „народ“, където и да живее днес по земята.[4] А чуйте например как си представя възтържествувалата в глобалния сблъсък Русия все по-истерично маниакалният Александър Дугин. Тя – заявява ни той – „трябва просто отведнъж да премине от Модерна към Традицията… Градовете ще бъдат незабавно разселени, на земята ще се заселят здрави православни семейства с много дечица. Разводите – да не говорим за абортите – ще бъдат забранени. Няма да ги има. Не може и толкова… За блудство – клада. За кражба – бесилка. За хула срещу Царя – вечна каторга. И само нежният ромон на знаменните разпеви ще се чува над Светата Русь. Без край. „Всемирна Слава…“ Черните стрели на монашеските шествия. Дружини и семейства, полкове и селца. И Цар! За да бъде всичко радостно и покойно (курс. мой – К. Я.).“[5] Чуйте по-нататък патетичната реч на руския актьор Дмитрий Певцов на форум под лозунга „Священная война. Преображение России“. Вижте обаче преди това с какви фигури е изпълнена залата, в която той я произнася – военни униформи и… раса, митрополитски бели була и пагони. И сега се вслушайте в онова, на което ръкопляскат тези пагони и бели була (сред тях са Ставрополският митрополит Кирил и шефът на медийния канал „Царьград“ К. Малофеев): „Да, у нас – казва актьорът – има проблем с Конституцията. Макар тя сега да се промени, но Конституцията е написана в 93-та година от нашите врагове. Така се случи. Досега там във втори член се говори, че висша ценност за човека това са правата и свободите. А аз смятам, че висша ценност за нас, за руснаците, това са „вяра, семейство и отечество“. И актьорът завършва: „Идва време, виждам, как от руската земя се въздига свой цар и в света няма да има сили, които да надвият тази сила (поглед в небесата). С нами Бог и значи с нами мир, мир след нашата победа. Амин (курс. мой – К. Я.).“[6] Да, днешният руски фашизъм буквално е пронизан от „православна“ мистика. За около десетилетие кръговете около Путин – „неоевразийците“ на Дугин, адептите на простиращия се далеч отвъд границите на Русия „Русский мир“ (един от първите сред които е самият „патриарх Московский и всея Руси“ Кирил), „световно-конспираторите“ от споменатия „Изборски клуб“, идейните диверсанти от медийния холдинг „Царьград“ и от „Катехон“ – създадоха цяла всеобхватна идеология именно на православна основа, изработиха едно – направо казано отровно Православие – фобийно, враждебно настроено към света изобщо, стилизиращо Русия като обсадена от „разчовечаващите либерали“, „джендъри“, „трансхуманисти“ и т.н. Стилизиращо я като последната „християнска крепост“, чиито оръжия, ядрени арсенали, ракети и (ирански) дронове се оказват следователно „оръжията на Бога“, с които тя се защитава. В това отровно Православие кремълското джудже все по-често е мистифицирано като средновековен цар-самодържец (цитирах вече Дугин и Певцов) и дори като „архистратиг“. За запознатите с библейската лексика този титул е относим единствено към върховния Архангел Михаил. С други думи само една крачка дели превръщането на „архистратига“ от Кремъл в предводителя на всички ангели и архангели и значи във вместо-Христоса, идващ да спаси Спасителя Христос. Да, отровното Православие, което изработи за себе си Путиновата идеологическа машина е пронизано от апокалиптичен катастрофизъм. То е гротескова симбиоза между етно-расов месианизъм и глобален (защото стилизира Църквата като Русия и Русия като Църквата) катастрофизъм. Ако Русия изгуби „Свещената война“, внушават ни Дугиновци и Прохановци, ще победи не Украйна, не даже Западът, а човеко- и свето-унищожителят. Ако краят на войната бъде катастрофален за Русия, той ще е (с това) и… край на света. И всичко това не просто не среща никакъв отпор от страна на собствено Руската православна църква, но тя се оказва и основният идеен ресурс за този нов фашизъм на ХХІ в. Съвременното руско православие се превръща пред очите ни в джихадисткото изповедание на християнството. Чуйте какво заявява патриарх Кирил Гундяев (на 25.09.2022 г.) – като сравнява богохулно отначало отдаването в жертва от Бога Отца на Бога Син, той казва: „Църквата осъзнава, че ако някой, воден от чувството си за дълг, от необходимостта да изпълни клетвата, остава верен на призванието си и умира при изпълнение на своя воинския дълг, то той несъмнено извършва действие, равносилно на (Божествената – б. м.) саможертва. Той жертва себе си за другите. И затова вярваме, че тази жертва измива всички грехове, които този човек е направил (курс. мой – К. Я.).“[7] А малко по-рано, обръщайки се към войниците, потеглящи към Украйна, патриархът ги призовава: „Вървете смело да изпълните военния си дълг и помнете, че ако дадете живота си за Родината, за своите приятели, както се казва в Свещеното писание, тогава ще бъдете заедно с Бога в Неговото Царство, в Неговата слава, в Неговия вечен живот (курс. мой – К. Я.).“[8] Като казвам, че днешната Руска православна църква се е превърнала в основният идеен ресурс за Путиновия фашизъм, ще припомня също, че още през 2005-2007 г. създаденият именно по инициатива на патриарх Кирил Гундяев „Световен руски народен събор“ изработва т.нар. „Руска доктрина“, в която се съдържа и… „Символ на вярата в Русия“, където е „изповядано“, че „Русия за своя народ е духовен символ от същата величина, като Бог, Църква, вяра“, че „Съгласието с вярата в Русия прави всички хора, които в определен смисъл вярват – вярващи в Русия (курс. мой – К. Я.).“[9] Съдържа се и богохулното изречение (лъжливо приписвано на руски светец), че „както не можете да разделите Светата Троица: Отец и Син, и Светия Дух – това е един Бог – така не могат да бъдат разделени Русия, Украйна и Беларус – те заедно са Святая Русь“.[10] Та ето: това израснало пред очите ни през последните десетина години джихадистко изповедание на християнството в началото стилизира света като престъпно-секуларен, след това – като войнстващо-секуларен, накрай – като войнстващо-антиправославен (доколкото отъждестви Православието с Русия, Русия с нейния диктатор, а него пък – със съхранителя на Православието) и с това направи тъкмо руското православие онова, на което е обявена глобална война и поради това мобилизирало се за защитен „джихад“. Ние – обясниха ни идеолозите му – не просто обявяваме „свещена война“ на „секуларния свят“, но сме решени да се позиционираме в тази „свещена война“ отвъд всичко онова, което този „безбожен свят“ се опита да ни наложи в последните векове на Новото време – тоест демокрацията, човешките права, суверенните държави и т.н. Ние ще се върнем „защитно“ в абсолютната („осветена“) монархия, в персийската диктатура (която и е „православната държавност“), в империята. Чуйте още веднъж Ал. Дугин: „…с един замах, просто отведнъж трябва да се премине от Модерна към Традицията… Дружини и семейства, полкове и селца. И Цар! За да бъде всичко радостно и покойно.“ Чуйте обаче и „батюшката“ с каската, проповядващ на бойното поле в Украйна.[11] Та за него от Новия Завет, от Иисус Христос не е останало нищо – само едно войнстващо старозаветничество, Иисус Навин, мистически експанзионизъм и „благословено“ изтребление на „иноверните“. И ето: аз се питам с нарастваща тревога – когато един ден този фашизъм катастрофира и неговите „фюрери“ бъдат поставени на подсъдимата скамейка на новия Нюрнбергски процес, дали на нея няма да бъде поставена и неговата идеология, която ще се окаже не маниащината на Дугин, на „изборците“ и на „патриарх Московский и всея Руси“ Кирил, а… Православието като цяло? Дали подсъдимите „политофицери“ на този нов нацизъм няма да се окажат в раса и бели була? Защото те, те са май наистина неговите „политофицери“. Дали светът няма да си каже: ето какво роди това изповедание, за което ни казваха, че е „автентичната и най-дълбока душа на Русия“; това изповедание, на което, заявяваха ни, „най-автентичният изразител е Русия“? Но значи то трябва да бъде осъдено и изкоренено така, както през ХХ в. расизмът, антисемитизмът, езическият великогерманизъм на Хитлеровия Райх. Да, аз като православен съм силно обезпокоен от пасивността на по-голяма част от православния свят извън Русия. Не, не е достатъчно (вече) да „скърбим за тази братоубийствена война“, не е достатъчно да отправяме молитви „към всеподателя Бога, да вразуми враждуващите в този кървав конфликт“. Не е достатъчно да четем на агресора укорни декларации на международни църковни форуми. Нужно е – дошло е, мисля, време – да бъде осъдено и всеправославно, църковно осъдено онова, което се говори и върши в Руската православна църква днес. Да се осъди като ерес – не само мистико-империалната идеология на „Русский мир“, но и катастрофично-милитаристичният апокалиптизъм на днешното руско православие. Да бъде осъдена незабелязано израсналата в наши дни и за първи път не догматическа, а светогледна ерес на християнския джихадизъм, проповядваща, ако се вгледаме в по-голяма дълбочина – следните съвършено чужди на вярата и спасението еретически положения: Че един народ и една държава безусловно – каквито и да са деянията им – са „Христовият народ“ и „Христовата държава“ (и този народ и тази държава е Русия). Че целият останал свят е „достояние на сатаната“ и значи всички негови действия спрямо „Христовия народ и държава“ (Русия), каквито и основания да посочват за себе си, са „сатанински атаки“ спрямо които всеки отговор е „свещено“ оправдан. Че доколкото целият свят извън Русия е „сатанински“ свят, то неговото битие – дори просто битието му – няма оправдание, ако кара „Христовия народ и държава“ да капитулират, но следва да бъде безжалостно унищожено. Че абсолютната монархия (или друга специфична форма на самодържавие) е единствено Бого-благословената форма на държавно устройство. Че доколкото силата на целия днешен свят е, собствено, сила на „усилилия се“ до краен предел сатана, то единствената държава (империя) на Спасителя (Русия) трябва вече не да се спасява от Спасителя, но… да започне да спасява Него Самия. И накрай: (И все още непроизнесено) Че главата на „правителстващия синклит“ на единствената православна държава (Русия), който още днес е произведен в „архистратиг“ на Спасителевото воинство, с това самото днес е и Спасител на Спасителя Христос. Което значи, че е и над Христос. Твърдя, че практически всички тези положения вече могат да се чуят, произнасяни пряко или непряко от жреците на очертаната светогледна ерес, израснала в недрата на нашето изповедание там, в Русия, и значи следва ултимативно да бъдат съборно осъдени от него, за да не бъде то утре, след края на престъпниците, поставено на подсъдимата скамейка заедно с престъпниците. А истински православните люде да бъдат наредени заедно с тях, защото са останали с тях в (малодушно) общение. ___________________________________ [1] https://youtu.be/egEnp4G5LiE [2] http://eparhia-amur.ru/data/2012/09/10/1234570337/PICT0018.JPG.640x800x0.jpg http://eparhia-amur.ru/data/2012/09/10/1234570343/PICT0031.JPG https://rosinform.press/wp-content/uploads/2021/05/8f1d6e07f515c5fe99d596295c3e8c100cdb12ee8cffde2dd9a472670106-696×392.jpg [3] https://vk.com/duginag?w=wall18631635_12011 [4] https://izborsk-club.ru/18825?fbclid=IwAR2j1IXhBs26VEfZK_ngtC1zfh1SkSaBCzfn3ROyYoyOT-CMOCGm-ut_Oh4 [5] https://vk.com/wall-2789767_41641 [6] https://vestikavkaza.ru/news/v-stavropole-otkryvaetsa-forum-vsemirnogo-russkogo-narodnogo-sobora.html%C2%A0 https://www.youtube.com/watch?v=Ireqt-HVSMM&t=498s&ab_channel=tvsoyuz https://t.me/russianexta_re/12464 [7] „Православният шахидизъм” и неоезическото богословие на войната на Московския патриарх Кирил – Фактор (faktor.bg) [8] Пак там. [9] Пак там. [10] Пак там. [11] https://youtu.be/79FGa7ZOT00 https://youtu.be/f95385YFuMA?t=37 http://kultura.bg/web/wp-content/Cimy_User_Extra_Fields/kalin/avatar/KYanakiev.jpg Калин Янакиев Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Източник: https://kultura.bg/web/днешната-руска-православна-ерес/

--- Заместник-министърът на отбраната Анна Маляр заяви, че до 2026 г. мобилизацията на украинските жени ще бъде само доброволна. В момента на фронта има около 5000 жени военнослужещи . ---- По последни данни руските сили водят сражения с украинската армия в покрайнините на Раздоловка на около 6 километра северозападно от #Соледар. Руската армия е все още далеч от оперативно обкръжаване на #Бахмут, каквато е вероятната цел на засилването на атаките в Соледар. Руските сили ще трябва да установят контрол над магистралата Сиверск-Бахмут и да достигнат до E40 Славянск-Бахмут. В момента Е40 е на около 13 км. от най-отдалечената точка на потвърдено руско настъпление в района на Соледар. Украинските сили в Бахмут все още ще имат на разположение сигурни наземни комуникации. ------- По последни данни, руските сили са изразходвали приблизително 81% от стратегическите си ракетни запаси и 19% от тактическите си ракетни запаси. Количеството в арсенала на Руската федерация към началото на 2023 по оценка на британското разузнаване и украинската армия, е: 92 ракети "Искандер" (11% от преди февруари 2022), 52 ракети Искандер 9M728/9M729 (44% от преди февруари 2022), 118 ракети Х-101 и Х-555/55СМ (16% от преди февруари 2022), 162 ракети Х-22/32 (44% от преди февруари), 53 ракети Х-47M2 Кинжал (84% от преди февруари 2022) и 59 ракети "Калибър" с морско изстрелване (9% от преди февруари 2022). Руското министерство на отбраната заяви, че няма опасност армията да остане без ракети "Калибър". Руските сили последно използваха тези ракети в Украйна по време на мащабната серия от удари срещу украинска инфраструктура на 16 декември 2022. Запасите от тактически ракети на руската армия са по-малко изразходвани, но ракетите на С-300 и 3M-55 Оникс са по-малко прецизни системи, което вероятно е причината руските сили да не са използват широко тези системи в ракетни удари срещу украинска критична инфраструктура. От началото на инвазията през февруари 2022, руската армия се е сдобила с 290 ракети Х-101 и Х-555/55СМ, 150 ракети "Калибър", 36 ракети "Искандер" 9М723, 20 ракети "Искандер" 9M728/9M729 и 20 ракети Х-47М2 "Кинжал". Тези данни подсказват, че Русия не е мобилизирала военната си индустрия в подкрепа на военните действия в Украйна https://t.me/drmjournal