xyz

Така е било в първите флаш памети - един транзистор един бит информация. В момента вече в един транзистор се зарежда с различно количество заряд. Причината за това е, че едната операция - увеличаване на заряда може да се извършва контролирано и е практически "безобидна" за схемата. Обратната се извършва на цела области от паметта и с високи напрежения - тази операция намалява живота на флаш паметите. Имаме един познат, който беше представил лекция, свързана с математическите проблеми при този вид реализация. Колкото са повече нивата на заряда, то толкова повече информация може да се пази в една клетка и толкова повече се удължава живота на флаш паметта. Да, обаче, при повече нива се оказва, че понякога записът на единчно количество заряд може да се обърка и да се инжектира примерно двойна доза. Примерно от 3 да стане 5, а не от 3 да стане 4. Решение на този проблем е, чрез специално кодиране на информацията, което означава че ще трябва да се вкарва заряд в конкретни други клетки от паметта, а накрая записаната информация като се чете се декодира с подходящи механизми.

За флаш паметите може още да се пише. Като например това, че те НЕ съдържат САМО 0 и 1. Те съдържат определено натрупване на заряда - може да го считате като примерно от 0 до 20 (зависи от реализацията до колко). Това натрупване се нагнетява чрез "безобидна" операция за елемента, но в даден момент трябва да се изпразни. За целта се ползват големи токове - именно те намаляват живота на елемента. Друго за флаш паметите е че се ползват 2 технологии. Едната се ползва при флашките, докато другата много често се ползва при SSD. Какво представляваха технологиите - не си спомням, че дори и имената на тези технологии. Именно и заради тези различни технологии цената на флашка и цената на SSD диск се различават толкова съществено ценово. Всъщност флаш паметите са си съвсем отделна тема, но аз не съм много компетентен по тях.

Наистина историк намери формулировката на твърдението с което е участвал (т. е. какво точно е доказал). Защото това е наука (да припомня на останалите, че това е тематиката на форума на nauka.bg). Останалите коментари са в стил "селска вечеринка".

Доскоро (10-15-20 години) проповедите в църквата бяха на църковно славянски - поне аз така бях чувал. Е да, но се оказва, че още в 1840 година Неофит Рилски прави превод на библията от църковно славянски на български (според описанието към документа пише на съвременен български, което естестено е пълна глупост): http://www.wdl.org/en/item/4127/ Е, някой може ли да направи малко разяснение. И по-конкретно този превод на библията - той ли се е използвал в църквите в последствие. Освен това по отношение на коментара в текст в английският текст пише "sanctioned" (санкциониран), докато в руският текст писеше "подкрепен" от търновския митрополит.

Става дума за следното: https://www.keenskim.com/ което накратко е web услуга, чрез която се анализира текст и се маркират (чрез оцветяване) по-съществените изречения в текста. Този проект изглежда е български, въпреки че колкото и да се опитвате да откриете това в сайта, то няма да ви се отдаде. Но не това е причината да напиша тази тема... Изкуственият интелект е много сериозна област, а постиженията никак не са толкова значими. Когато предоставяш услуга от такава област, то нормално е да опишеш накратко как го правиш. Така дори и ако резултатът не е добър, то ти си предупредил евентуалния потребител. Ако не го направиш това, то ти с много голяма вероятност ще го разочароваш. Единственото нещо "по-същество", което се споменава в сайта е: а това е практически нищо!!!

Да се включа и аз по темата. Първо искам да спомена, че има хора които са големи ентусиасти. Ето тук, например: http://josepino.com/diy/making-homemade-transistors човека се опитва да създаде с подръчни материали транзистор. Да отбележим, че в съвременното общество хората имат практически нулев достъп до технологиите (не говоря до познанието). Ето конкретен пример. Кой от вас е в състояние да изработи като телескопа на Нютон - и то да допуснем, че не е нужно да е с подръчни материали. Просто да трябва да изготви всичко сам, включително лещите. А Нютон е живят твърде отдавна... Другото нещо е съвсем по темата и може да е полезно. За съжаление сайта който ще дам е на английски (бях го намерил преди доста време, но ето че бързо го открих отново). http://www.hobby-electronics.info/en/course/html/index.html В този сайт има описание на доста различни видове транзистори, като например: http://www.hobby-electronics.info/en/course/html/Bipolar-transistor.html http://www.hobby-electronics.info/en/course/html/JFET.html http://www.hobby-electronics.info/en/course/html/MOSFET.html Освен това в приложенията можете да видите, дори как изглеждат транзисторите реално: http://www.hobby-electronics.info/en/course/html/Apx-Inside-JFET.html http://www.hobby-electronics.info/en/course/html/Apx-Inside-MOSFET.html Ако целият курс бъде преведен на български, то считам че това ще е едно наистина полезно четиво...

>Една от тях е защо се сринаха акциите на Facebook? Facebook акциите се сринаха, защото Facebook е компания, която е силно надценена. Оказва се, че тя има пазарна цена колкото на Макдоналдс! От друга страна годишната печалба на Facebook и на Макдоналдс се различават в цял порядък (около 10 пъти по спомен). Високата цена на Facebook била образувана заради бъдещи очаквания - такива, които май не е възможно да станат. То заради тази причина Зуберг сега спешно се е хванал да прави смартфон (нещо от което наистина може да се извадят големи пари). Ама май не е ясно дали ще му стигне времето, защото подобно нещо се проектира и изпълнява с години (поне 3-4) - независимо, че наема едни от най-добрите специалисти. >Повечето ръководства и учебници са на тема "Как се ПОЛЗВА това", а не на тема "Как да НАПРАВИМ онова". По отношение на това да споменем, че такъв тип тенденция има и в този форум. В много от темите се споменава КАКВО правят учените, а не по-важното и много по научното КАК го правят учените. Когато препредаваш прочетена информация, то е нормално да пишеш само на темата "какво", но ето че в частта физика има и истински физици които пак пишат за "какво", а не за това "как"!!!

Между добива на шистов газ и конвенционалният има две съществени разлики: 1. При шистовият газ се разтварят скали (точно с това се освобождава газа), нещо което го няма при конвенционалният. 2. При шистовият газ се прилага технологията да се дупчи подред, защото всеки сондаж дава по относително малко газ. След това не дупчиш на 100 метра дистация, а примерно на 5 километра - точно толкова колкото да е извън зоната на действие на първия сондаж. Заради "1" се оказва, че отровите които са в нищожни концентрации на практика нямат никаква спирачка да се разпространяват под земята и следователно да излязат на повърхността. Заради "2" се оказва, че засегнатите отдолу (а поради "1" понякога и отгоре) райони са наистина значителни. Наистина при конвенционалните методи също се осъществява замърсяване, но то е такова че практически е складирано сигурно под тонове скали. Входът (сондажът) от който се замърсява е един за една огромна територия. Добивът на шистов газ не е глупава и безполезна технология. Тя е много приложима ако се прилага в пустинни области или такива далеч от населени места и земеделски земи. Такива райони, които в САЩ са в излишък, но тук в България не. Третият негативен аргумент е: 3. Шеврон. Мислите ли, че американска компания ще се грижи за качественото проучване по отношение на безопасността на сондажите? Ще намери най-економичния метор и това няма как да е по друг начин. После ще си плати евентуални глоби (или по-скоро ще даде рушвети). Иначе наистина неприятно е, че проблемът се политизира. Спомням си на времето как се политизираха бомбандировките над Сърбия. БСП се самопровъзгласи начело и така "автоматично" СДС симпатизанти започнаха да подкрепят бомбандировките. Каква нелепост - да подкрепяш умишленото убийство на хора!!! Почти бяхме само ние, които имахме този феномен. Тогава да припомня имаше протести за бомбандировките в цял свят, включително и в западна Европа и САЩ. В заключение ще спомена, че истерията около шистовия газ е наистина преувеличена. Това да се продупчи на 100-на места за проучване не изглежда чак толкова зле. Наистина ще се "заразят" тези 100 района, но в близка околност. Но какво ще стане, ако резултатът е, че шистов газ има??? Ами то е ясно отсега, този който е проучвал ще приложи всички политически методи, за да придобие правото на добив (независимо от екологичния ефект). Между другото как така разбрахте отровните съставки??? Доколкото бях чувал отровната комбинация се пази в тайна от Шеврон. Е, може да са си признали някои от най-безобидните отрови за да хвърлят прах в очите.

Да определено. Като кажат по новините, че 90% от подрастващите са се самоубили, за разлика от миналата година, когато са били 1%, то alvassareiro веднага ще възкликне: Страхотно подобрение, защото 90 е много по-малко от 1!

Не била разкрите тайната рецепта??? Както се казва, като фактите (снимката) говорят боговете (от кока коля) трябва да мълчат!

Тук в допълнение ще спомена, че при някои задачи не е достатъчно математик да се съветва с програмист, а е почти задължително да е математик-програмист. Като мой личен пример мога да дам езика за описание на математически формули latex, както и примерно езика за изчисления в системата за компютърна алгебра Maple. И в двете много силно лъха програмиското начало в проектирането им и особено слаб (че даже никакв) математически отпечатък. Конкретен пример. В Maple може да имаш променливи, съставени от много букви - напълно естествена практика в програмирането, но напълно неприемлива в математиката. Не случайно хората математици използват еднобуквени променливи: някои формули са толкова сложни, че сложно записаните променливи ги правят съвсем нечетабилни, а в следствие на това са и някак неизползваеми. Ето и пример при latex. Гръцките букви, които по очевидни причини не могат да се поместят в ASC текстовете се представят чрез цялото си име: Примерно \alpha. Отново твърде дълго означение, вместо примерно да бъде приета концепцията alpha-та да се представя като \a. Между другото въпреки лошият си стил FORTRAN е език в който е вложена не малко математика и дори и днес се ползва на някои места. Например суперкомпютъра в БАН притежава библиотеки за достъп, които са както за екик C, така има и за езика FORTRAN (и това е всичко).

Аз съм се занимавал професионално с редици на Фибоначи, които имат досто още с фракталната геометрия. Но никога не съм чел за този дял и дори си мислех че се нарича условно вид геометрия. По принцип в ВУЗ-овете предметите са почти винаги фиксиран набор - такъв, утвърден с годините. Подобни тематики обикновено се изучават като спец-курсове (да го наречем аналога на кръжоците в училищата, ама не съвсем, защото са по конкретни тематики). Наличието на такъв спец-курс зависи единствено от това, дали може да се намери преподавател, който има интерес да се занимава с тази тематика (аз лично не познавам, а и нямам представа в каква област трябва да се търси).

Арабските цифри наистина са взаимствани от индийски цифри. Там (в Индия) обаче е имало (а май и още има) множество разновидности на тези цифри. Доколкото си спомням от едно исторически анимационно филмче (ако може да се счита за достоверно), то отначало не е имало нула, а просто точка. Явно тогавашните математици са счели че цифрите 1,2,...,9 не са достатъчни и че трябват още. Интересно ми е bogoizbrania ти какво предлагаш? Цифрите да са 1,2,...,9,A (A=10)? Тогава числото 11 как ще трябва да се записва? 0-лата не е естествено число, но ето например че в езика за програмиране C точно то е избрано като първи индекс за масивите: a[0],a[1],... В математиката не е така - редиците се индексират, започвайки от 1.

Закономерността за която говориш се нарича малката теорема на Ферма и гласи следното: >За всяко просто число p и число n неделящо се на p е изпълнено: n^p-1 се дели на p. В конкретният случай имаме това: 10^16-1=9999999999999999 се дели на 17 Взимайки забележката на mitaca горното дава: 1111111111111111 се дели на 17. За да сме сигурни, че няма по-малко число (както беше демонстрирано в случая p=11), то трябва да проверим, че: 1111 не се дели на 17 Това е достатъчно, защото: НОД(число от u броя единици,число от v броя единици)=число от НОД(u,v) броя единици. Горното е тривиално твърдение и се доказва почти директно с алгоритъма на Евклид. Така ако число то u броя единици (u<16) се дели на 17, тогава НОД(u,16)>1!

Магнитното поле не влияеше ли на отклонението на слънчевата радиация по някакъв начин? Или аз съм в грешка. Това, че магнитното поле се е сменяло стотици пъти и аз съм го чувал на един научно-популярен филм.