Deniz

Честит празник на всички българи. Най-светлият, най-истинският, най-обичаният празник!

Имах впредвид, че не може да се ползва"само един"антибиотик" при дерматологично заболявания (който са много). Има едно явление наречено антибиотична резистентност иммено това ни ограничава да ползваме един и същ антибиотик, няколко пъти. И поради това няма точен антибиотик за дадено заболяване.

Професията е доста тежка, отговорна и не е за всеки тип хора. В България ако лекарите работят, като лекари имам впредвид да уважават пациентите си, а не да гледат на тях като кокошки, които трябва да се скубят (за пари) нещата ще са друго яче. Също така ако един лекар уважава пациентите си и обръща индивидуално,а НЕ селективно внимание на тях, дава информация за болестта им (каде, какво, как и защо става) и ако е добър комуникатор (не да му вадиш думите с кука) използващ лесни, ясни и разбираеми термини (нямам впредивид някакви купешки думи) и не те гледа в ръцете какво носиш - просто би било много по различно и полезно за тях и съотвено за нас. Един интелигентен лекар , който е всеотдаен на работата си, добър медик, комуникатор то той много скоро ще има уважението на всеки един пациент и това неименуемо ще доведе до голям брой клиенти (пациенти) и с тях ще дойдат и парите. Така че които го може го може. Вижте докторите в частната практика - отношение, знания и стимул. Как е възможно едни да правят добри пари, а други НЕ? Администратор: Разделих темата на две и Дерматологията можете да я обсъждате свободно в другата тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6807

Значи тук сте прав за медицината. Жалко е, че вече стана една от професиите – демоде. Има студенти по медицина които са синове/дъщери на медици и те под командването на родителите си или от тяхно си собствено желание учат медицина. Сред студентите по медицина разбира се има и хора който са доста амбицирани да станат "д-р" не заради парите или поради препоръка на някой човек, а просто заради това, че искат да помагат, искат да са в полза на обществото.

Да бъдеш дерматолог е доста отговорна професия и изсква много знания в областта. Просто защото диагностиката и особенно лечението е много трудно. Дерматологичните заболявания са много лесно прилепчиви и трудно лечими. Ако говорим за ветеринарната дерматология нещата там са доста сложни. Въпреки поставена точна диагноза има голяма вероятност да не се постигне положителен резултат и тук правилото на сменяне на антибиотиците всяка седмица е показано и желателно, разбирасе ако имаме отрицателен резулатат. Няма точен антибиотик за дадено дерматологично заболяване.

предполагам че ще е някоя камила, скорпион или някой гущер. Дай жокер, ако може.

Изумителна работа .. но за съжаление пак има човешки пръст в тая работа.

Откривателя на Рентгеновите лъчи е Рьонтген / Германия /1895/ Откривателя на Ултразвука Иан Доналд /Ирландия /1950/ Откривателя на Клиничния термометър Сър Томас Албут /Англия /1867/ Откривателя на Стетоскопа Рене Лаунец /Франция/ 1819/ Откривателя на Сфигмоманометъра Рива Рочи /Италия /1896/

Захарен диабет Задстомашната жлеза /панкреас/ представлява голяма храносмилателна жлеза, разположена напречно върху задната коремна стена, зад стомаха. Тя е жлеза едновременно с външна и вътрешна секреция. Вътрешносекреторната част на жлезата се състои от групирани клетъчни струпвания т.н. осторовчета на Лангерханс. Те секретират два хормона - глукагон и инсулин, които са продукти на различни видове клетки. Отделените от клетките хормони преминават през капилярните стени в кръвта. И двата хормона са свързани пряко с регулацията на обмяната на въглехидратите в организма. Глукагонът способства за разграждането на гликогена в черния дроб и по този начин повишава нивото на кръвната захар. Инсулинът способства за усвояване на глюкозата от клетките на тъканите, поспециално в черния дроб и мускулите, и превръщането й в гликоген. Инсулинът е единственият хормон в организма, който понижава кръвната захар. Този негов основен ефект се осъществява чрез стимулирането на синтеза на гликоген в мускулите и повишаване на използването на глюкоза от тъканите, предимно от мастната, мускулната и съединителната тъкан. При недостиг на инсулин настъпва болестта захарен диабет, която се изявява с увеличаване на нивото на глюкозата в кръвта /хипергликемия/ и с поява на глюкоза в урината /глюкозурия/. Заболяването представлява комплексно разстройство на обмяната на организма, макар че преди всичко се разстройва въглехидратната обмяна. То се явява като последица от недостатъчна секреция или намалена активност на инсулина. Захарният диабет е едно от най-разпространените заболявания, като през последното десетилетие се наблюдава увеличаване на честотата му. Разпространението на болестта зависи от демографски, географски и социални фактори. Повече боледуват лица, които са изложени в по-голяма степен на влиянието на стресови фактори, както и предимно хора на умствения труд. Болестта засяга всички възрасти, дори първите години от живота. И двата пола боледуват почти еднакво. С напредване на възрастта заболяването зачестява, като честотата достига 6-10% от лицата на възраст над 40 години. В рода на почти 25% от заболелите лица се установява наличие на двама или повече диабетици. Като причина за възникване на захарен диабет се приема съществуването на наследствено предаване на неизвестен генетичен дефект. Затова от взаимодействието между генетичните фактори и вътрешни и външни въздействия зависи по-ранната, или по-късната, по-леката или по-тежката изява на болестта. Към вътрешните и външните въздействия в живота на човека се отнасят процесите на стареене, както и периодите на ендокринна нагласа на организма през пубертета, бременността, климактериума. Важно значение за възникване на заболяването има режимът на живот и хранене и особено наднорменото тегло. Причинна връзка вероятно имат остри и хронични инфекции, стресови въздействия, както и някои лекарствени средства /гликокортикоиди, диуретици, антихипертензивни препарати/. В редица случаи захарният диабет е симптоматичен, т.е. представлява проява на друго основно заболяване. Такива са заболяванията на задстомашната жлеза, които са свързани с процеси на разрушаване или увреда, феохромоцитомът и други такива. Причините, които предизвикват недостигът на инсулин в организма са няколко: 1. Нарушаване на неговото образуване; 2. Намаление на продукцията му или продукция на биологично непълноценен хормон; 3. Инактивиране на инсулина в кръвообръщението; 4. Ускорено разграждане на хормона в черния дроб или в тъканите. Основната последица от недостига на инсулин е намаленото проникване на глюкозата в клетките на тъканите. Поради това нивото на глюкозата в кръвта се увеличава /в норма нивото й в кръвта е 2,8 - 5,5 милимола /литър/, като при достигане на ниво над определени стойности /9-10 милимола /литър/ глюкозата вече преминава в урината и се излъчва с нея. Захарната болест се изявява в два основни болестни типа: младежки /ювинилен/ тип, наречен още инсулинозависим, и инсулинонезависим тип, наречен диабет на зрялата възраст. Болестната картина на инсулинозависимият тип /или още тип I/ захарен диабет се изразява чрез няколко характерни признаци. На първо място е честото и обилно уриниране, което по количество достига 3-4 и повече литра в денонощието. Урината е светла и лепкава. Установява се сухота в устата и жажда, увеличен апетит, нерядко намаляване на телесното тегло, въпреки усиленото хранене. Работоспособността на болните намалява, сънят им е нарушен. Те са отпуснати, кожата и лигавиците са сухи. Инсулинонезависимият тип /или тип II/, наречен захарен диабет на зрялата възраст, нерядко се открива по друг повод /упорит сърбеж, кожна инфекция, особено причинена от гъбички, дълго незарастващи рани, трайни невралгични болки, нарушения на зрението, наличие на атеросклероза с нарушено кръвооросяване/. По-често болните са с наднормено тегло и с покачено артериално налягане. В своето развитие инсулинонезависимият тип захарен диабет може да премине в инсулинозависим тип, когато възможностите на клетките, секретиращи инсулин се изчерпват. Тогава към болестната картина се присъединяват постепенно големите признаци на тип I захарен диабет /инсулинозависим тип/ - полиурия, сухота в устата и жажда, повишен апетит с намаляване на телесното тегло. Бременността може да бъде провокиращ диабета фактор. Развива се т.н. гестационен захарен диабет. За това съдействуват по-големите изисквания към организма на бременната и промените във функциите на ендокринните жлези през този период, особено повишаването на нивото на прогестерона в кръвта. При развитие на такъв диабет по-често, отколкото у здравите родилки, се нарушава нормалното протичане на бременността, с настъпване на преждевременно раждане, мъртво раждане или аномалии на плода. Твърде често майките-диабетички раждат по-едри деца - с тегло над 4,5 кг. При такива новородени физиологичната жълтеница обикновено протича по-продължтелно. След раждането обмяната у майката често се нормализира, но нерядко при следващата бременност диабетът рецидивира или пък остава траен диабет. Преценката за степента на тежест на заболяването се прави според изразеността на основните признаци, нивото на повишената кръвна захар, необходимостта от лечение с инсулин и дозировката му. При лека степен на захарния диабет е налице слабо повишение на нивото на кръвната захар на гладно /под 11 милимола/литър/, без или със значително отделяне на захар с урината и без особени промени в общото състояние на болния. Обикновено болестните прояви се компенсират само с диета и режим. Това е по-характерно за диабета на зрялата възраст. При среднотежката степен признаците на диабета са умерено изявени. Отделянето на захар с урината е повишено, нивото на кръвната захар е по високо - между 11-17 милимола/литър/. При такива болни заедно с диетичния режим се налага приемането на противодиабетни препарати през устата или инжектиране на инсулин. При тежка степен на диабета има значителна загуба на телесното тегло, високо ниво на кръвната захар и висока загуба на захар с урината. Освен това съществува склонност към повишена продукция на кетонови тела и лечението се провежда с високи дози инсулин. Усложнения на захарния диабет Типично остро усложнение на инсулинозависимия тип диабет е кетоацидозата. Кетоацидозата е състояние, при което е нарушено физиологичното равновесие между киселите и основните вещества в телесните течности с преобладаване на киселите. До такова състояние се стига поради повишено образуване на кетонови тела в организма вследствие интензивно разграждане на масти и белтъци. Диабетната кетоацидоза протича в няколко фази, като от началото е налице само влошаване на основните признаци на диабета и сравнително бързо се достига до настъпване на коматозно състояние. Това състояние се характеризира със загуба на съзнанието. Болният лежи отпуснат и контакт с него е невъзможен. Кожата е бледа и студена, устните са посиняли, телесната температура се понижава, сърдечната честота се покачва. Отделянето на урина намалява, а в някои случаи липсва. Важно значение имат съдовите и нервните поражения. Съдовите поражения при захарния диабет са от типа микроангиопатия /засягащи капилярите/, специфични за болестта, и макроангиопатия /обхващаща артериите, аналогична на атеросклеротичен процес/. Най-типичната локализация на микроангиопатията са ретината на очите и бъбречните гломерули. Диабетната ретинопатия се изразява с малки аневризми и кръвоизливи в съдовата мрежа на очното дъно. Засягат се и двете очи, макар и в нееднаква степен. В по-напреднал стадий диабетната ретинопатия предизвиква рязко намаление на зрението до пълна слепота. При диабетната нефропатия се засягат предимно гломерулните капиляри. Нефропатията протича с отоци, покачване на артериалното налягане, протеинурия. Болестната картина постепенно се влошава, настъпва гломерулосклероза и се развива бъбречна недостатъчност. Макроангиопатията не се различава съществено от атеросклерозата. Засягат се артериални съдове в различни области на тялото, преди всичко сърдечните коронарни артерии и артериалните съдове на долните крайници. Макроангиопатията на краката се изразява в изтиване на стъпалата, с побледняване или посиняване на кожата и у голяма част от болните се развива ограничена или разпространена гангрена, обикновено започваща от пръстите и стъпалото. Нервната система също се уврежда, най-често периферните нерви на долните крайници, и по-рядко - на горните крайници. Появяват се невралгични болки, мускулна слабост с намалена мускулна активност. Понякога се засягат черепно-мозъчни и гръбначно-мозъчни нерви. Кожата на диабетиците твърде често се засяга от различни инфекции. Характерно е наличиенто на малки, кафеникаво пигментирани петна по кожата на предната страна на подбедриците, както и неспецифични бактериални и гъбични инфекции по дланите и стъпалата. Диетично и медикаментозно лечение Основната задача при лечението на захарния диабет е да се подобри и нормализира обмяната на веществата в организма. При много от случаите това се осъществява само чрез прилагане на подходящ режим на живот и хранене. Ако след такъв подход не се постигне такава цел, то болестните нарушения трябва да се коригират чрез заместително лечение с инсулинови препарати или с медикаменти, които стимулират продукцията на инсулин в организма. При всички случаи със захарен даибет болният трябва да спазва строг диетичен режим. Диетата се подбира съобразно индивидуалните прояви и да се актуализира периодично в зависимост от прогресията на болестта. Преди всичко се налага нормализиране на телесното тегло. Съставя се дневно меню, което отговаря на необходимите количествени и качествени съотношения на хранителните съставки, на вкусовите навици и предпочитания на болния. Храната се разпределя на повече /5-6/ порции, като се посочват изрично забранени за употреба храни /захар, сладка, бонбони, шоколад, конфитюри, компоти, мед, алкохол и други/, разрешени в ограничени количества продукти /хляб, тестени храни, ориз, картофи, зрял боб, леща, плодове/, както и храните, на които се отдава предпочитание /зеленчуци, кисело мляко и млечни продукти, яйца, месо, растителни мазнини/. За подслаждане се използват в умерено количество синтетични субстанции като захарин и сорбит. При правилно съставена и съвестно спазвана диета леката степен на захарния диабет обикновено бързо успешно се повлиява. Затова във всички случаи, освен в тези, при които има строги показания на приложение на инсулин, е целесъобразно отначало да се предприеме диетично лечение, като състоянието на болния се постави под надежден контрол. Инсулиново лечение е задължително при болни с диабетна кетоацидоза, независимо от нейната фаза, особено в детска и юношеска възраст. Съществуват няколко вида /групи/ инсулинови препарати, които най-общо се делят на препарати с бързо действие, депо-препарати и препарати с максимално удължено действие. Бързината и продължителността на действие на всички препарати зависи от индивидуалните особености на всеки болен и от приложената доза. Бързо действуващите препарати се прилагат подкожно, мускулно или венозно, а препаратите с удължено действие - само подкожно. Инсулиновото лечение свързано с някои странични явления, които понякога могат да са животозастрашаващи. Такова явление е хипогликемията т.е. понижението на нивото на кръвната захар под нормалните стойности. При първите сигнали за настъпваща хипогликемия се налага веднага приемане на захарни продукти /сироп, бонбон, бучка захар, бисквити и други/. За предотвратяване на възпалителни изменения в инжекционните места трябва да се редуват подкожните и мускулните инсулинови инжекции последователно на ръцете и краката, а понякога и на туловището. При показани случаи /главно болни със захарен диабет - тип II /инсулинонезависим/ се провежда лечение с противодиабетни препарати, които се приемат през устата. Тяхното основно действие е да стимулират вътрешната секреция на инсулин. Поради това те се използват главно при диабетици - тип II. В отделни случаи те се оказват ефективни и при болни от инсулинозависим захарен диабет. Успоредно с диетичното и лекарственото лечение се назначава и целесъобразен режим на живот с умерен физически труд, пълноценен сън и хигиенни навици. Всеки вид усложнения на захарния диабет /ретинопатия, нефропатия, невропатия, макроангиопатия, кожни усложнения/ изисква отделно и адекватно лечение, макар че по принцип инсулиновото лечение забавя тяхното развитие и прогресиране. Захарният диабет е заболяване, което остава за цял живот. Обикновено то се развива бавно, като нерядко настъпва продължително подобрение /ремисия/. Поддържането на болестта в трайно компенсирано състояние забавя развитието на усложнения и значително удължава средната преживяемост на болните, като запазва при голяма част от тях професионалната им трудоспособност

Кръв - състав и функции Кръвта се състои от кръвни клетки и течна плазма. В организма тя изпълнява жизнено важни функции: - Транспортна функция - пренасяне на необходимите за клетките в тъканите и органите хранителни вещества, соли, кислород, както и отнасянето на отпадните продукти от клетъчната обмяна до отделителните органи; - Поддържане на хормоналното равновесие и постоянството на вътрешно-телесната среда /Рн, йонен състав, състав, телесна температура и други; - Защитна функция. Кръвта участвува директно в имунните процеси и фагоцитозата /унищожаване на външни за организма микроорганизми чрез специализирани клетки/. Кръвните клетки или /т.н. формени елементи на кръвта/ имат общ произход от една полипотенциална стволова кръвообразуваща клетка, която се намира в костния мозък. Еритроцитите са безядрени клетки. Броят им е около 4-5.10 12/мм3 и основната им функция е пренасяне на кислорода от белодробните алвеоли до тъканите и отвеждането на въгледвуокива от тъканите до белодробните алвеоли и от там - посредством издишването - в атмосферата. Тази функция на еритроцитите се изпълнява от съдържащия се в тях хемоглобин. Той представлява желязо-съдържащ белтък и притежава свойството да се свързва обратимо с кислорода и въглеродния двуокис . Левкоцитите /или белите кръвни клетки/ са други формени елементи на кръвта и представлява разнородна група клетки: 1. Гранулоцити /наречени така поради това, че съдържат гранули в цитоплазмата си/. Най-важни са неутрофилните гранулоцити, които имат способността да фагоцитират; .2. Агранулоцити, които не съдържат гранули в цитоплазмата си. В тази група влизат: а/ моноцити /макрофаги/, които имат способността да фагоцитират; б/ лимфоцити, които са основните клетки на имунната система и се образуват в лимфните органи. Чрез тях организма реагира срещу проникнали отвън или възникнали от него клетки или вещества с чужда генетична информация. Лимфоцитите са два вида: В- и Т-лимфоцити. В-лимфоцитите участвуват в хуморалния тип имунен отговор чрез свойството си да изработват антитела срещу чужди на организма антигени от клетъчен и друг произход. От групата на В-лимфоцитите са и клетките на имунната памет. Т-лимфоцитите реализират клетъчния имунен отговор заедно с макрофагите без посредничеството на антитела; 4. Тромбоцити /т.н. кръвни плочки/.Те участвуват в кръвосъсирването и се образуват чрез сепариране от мембраната на гигантските костномозъчни клетки /т.н. мегакариоцити/. Тромбоцитите притежават способността да се разпадат много бързо и да се слепват в конгломерати, в които бързо отделят ензими и в резултат се образуват нишките на фибрина основата на кръвния съсирек.

Алергия Алергията представлява заболяване, свързано с нарушение на нормалната имунологична активност. Под влияние на анти генен стимул настъпва патологична силна реакция от страна на имунната система. Тази повишена чувствителност се означава като "свръхчувствителност", синоним на понятието "алергична реакция". Задължително условие за поява на алергичната реакция е наличието на предшествуваща среща между антигена и организма. Това е предпоставка за пренагласа на имунната система /сенсибилизация/, която предизвиква по-късната реакция на свръхчувствителност. Всички антигени, които причиняват раз витието на алергията, се наричат алергени. Те се разделят на външни /вещества от околната среда и вътрешни /създадени при мутация или промяна на попаднали отвън продукти/. Химическата природа на алергените е многообразна: /домашен прах, косми, пух, перушина, библиотечен прах - т.е. битови алергени; дървесен полен, тревен полен - т.н. поленови алер гени; бактерии, гъбички, хранителни продукти, лекарства, насекоми, физически алергени и идустриални алергени. Последните алергени са причина за непрекъснато нарастване на алергичните заболявания у човека. Алергичните реакции се обособяват в две групи: 1. Алергични реакции от бърз тип /АРБТ/ или антитело-зависими алергични реакции; 2. Алергични реакции от забавен тип /АРЗТ/ или клетъчно-обусловени алергични реакции. От своя страна алергичните реакции от бърз тип /АРБТ/ се подразделят на три типа: 1. Първи тип - атопични и анафилактични реакции. При този тип алергични реакции основна роля имат антителата на имуноглобулин-Е. Те са фиксирани за клетките, които ги произ веждат. Тези клетки се намират в дихателните пътища и храносмилателния тракт. Тяхната способност да продуцират имуноглобулин-Е е генетично определена. Това обстоятелство доказва наличието на генетично предразположение към този тип алергични реакции. Антигените достигат до антителата чрез вдишване или чрез кръвоносната система и се свързват с тях. Това предизвиква промени в клетките, за които антителата са прикрепени и отделяне на биологично-активни вещества, причиняващи алергичната реакция. При бронхиална астма под въздействие на тези вещества настъпва спазъм на бронхиалната мускулатура, увеличава се секрецията на жлезите на бронхиалната лигавица, разширяват се кръвоносните съдове на лигавицата и се увеличава тяхната пропускливост. Всички тези промени предизвикват стеснение на бронхите и затрудняване на дишането. Аналогичен ефект се наблюдава и при другите алергични заболявания. Степента и тежестта на реакцията спрямо раз личните алергени определя настъпването на уртикария,оток, артериална хипотония, спазъм на стомашно-чревния тракт, на матката и различни форми на шок. По подобен механизъм протича и широко разпространената сенна хрема. При нея увеличената секреция причинява запушване на носа, оток на носната лигавица, сърбеж и често кихане. Едновременно се появяват признаци на конюнктивит. Други заболявания, които протичат по този тип са някои форми на уртикария, лекарствена и хранителна алергия, някои алергични реакции при ухапване от насекоми, някои видове на атопичен дерматит и екзема; 2. Втори тип - алергични цитотоксични реакции. При този тип алергични реакции антителата в организма се сврзват със стабилни антигени, вследствие на което настъпва унищожаване на клетките-носители на антигенни имунни тела. Едновременно се отделят и вещества, привличащи левкоцитите, което води до възникване на локална или разпространена възпалителна реакция, съпътствуваща алергичния процес. При този тип алергична реакция липсва генетична предразположеност. По подобен механизъм протичат реакциите след преливане на групово несъвместима кръв. При тях настъпва разрушаване на еритроцитите, левкоцитите и тромбоцитите и отделяне на вещество /пироген/, което причинява покачване на телесната температура. Подобен механизъм е установен при хемолитична болест у новороденото, хроничен тиреоидит, токсичен гломерулонефрит,както и при някои други автоимунни заболявания. Някои лекарствени алергии спадат също към този тип алергични реакции. При тях нискомолекулни лекарствени вещества, които нямат качества на антигени, се свързват с човешки клетки или белтъци и придобиват характеристика на алергениантигени. 3. Трети тип реакции, предизвикани от токсични антиген-антитяло комплекси. За възникването на този тип алергични реакции е необходимо наличие на разтворими антиген-антитяло комплекси, циркулиращи в кръвообращението. В най-малките кръвоносни съдове /капиляри/, където скоростта на кръвния ток е най-ниска и съдовият лумен /просвет/ - най-тесен, настъпва задържане на тези комплекси. Като последица на този феномен възниква сложна алергична реакция, подобна на тази при тип-II. Различието е в това, че възпалителната реакция е значително по-силна и причинява възпаление на кръвоносните съдове /васкулит/. Този тип реакция се наблюдава при колагенозните заболявания /ревматоиден артрит, вълчанка, серумната болест, ендокардит, миокардит, гломерулонефрит, хепатит и други/. При алергичните реакции от забавен тип не участват антитела. Разпознаването на алергена-антигена се осъществява от Т-лимфоцитите. Те нападат и унищожават клетките - алергени-антигени. Едновременно с това протича и възпалителна реакция. По този забавен тип протичаталер гичните реакции спрямо бактерии, вируси, гъбички, при контактни дерматити, някои автоимунни заболявания, реакции на отхвърляне на трансплантата. Лечението се състои в прекратяване и отстраняване на алергичната пренагласа /десенсибилизация/ на организма до такава степен, че последващата среща с алергена-антигена не предизвиква развитие на алергична реакция. В лечебния план се включват кортикостероиди и други противоалергизиращи медикаменти. Профилактиката предвижда отстраняване на всички алергизиращи фактори, санация на инфекциозни огнища, физкултура, закаляващи процедури, климато и балнео-лечение.

Токсикомании /НАРКОМАНИИ/ Токсикоманиите /наркоманиите/ представляват сборна група заболявания, която включва болестна зависимост от алкохол, наркотици и други вещества, влияещи върху психиката на човека. Тези заболявания имат някои общи признаци. Първият признак е непреодолимо влечение към дадено вещество или т.н. психическа зависимост /потребност/. Потребността е един от главните, основни симптоми на заболяването. Тя може да бъде периодична или постоянна. Мотивите, които я пораждат,са различни. Най-често това е стремежът на наркомана да се освободи от състоянието на вътрешно напрежение и подтиснатост, да отстрани лошото си самочувствие или да получи еуфория, да подобри социалните си контакти, настроение и работоспособност. Вторият признак е промяната на толеранса /поносимостта/ към дадено вещество. При всички токсикомании поносимостта на организма към веществото постоянно нараства с времето. Изключение прави донякъде болестната зависимост от алкохола /алкохолната болест/, при която поносимостта най-напред се повишава, а след това намалява и болният се опива от по-малки количества алкохол. Повишеният толеранс е един от ранните признаци на заболяването. От друга страна толерансът към един наркотик може да премине в толеранс към други близки в химично или фармакологично отношение субстанции. Третият основен признак са явленията на абстинезия - при прекратяване на приема на веществото се наблюдава психичен и физически дискомфорт, изразяващ се в чувство на тревога и страх, раздразнителност, промяна в нас троението, ускорена сърдечна дейност, изпотяване и болки в цялото тяло. Други общи признаци при токсикоманиите са загубата на контрол върху приеманото количество вещество, както и трайните телесни и психически разстройства. Съществуват и някои специфични признаци, чието ранно откриване е особено важно за навременното започване на лечението на токсикоманиите. Такива са главоболието, стомашно-чревните оплаквания, по-чести отсъствия от работа или училище, промени в настроението. Загубата на контрол често се изразява в загуба на паметта, агресивно поведение и конфликти с близките. Изгаряния с цигари, дължащи се на сънливост и опиянение, също са ранни симптоми на злоупотреба с наркотици. Протичането на токсикоманиите зависи от множество фактори. Главно значение имат личностните особености на индивида, вида на веществото,което той употребява, както и социалната среда. Разнообразието в протичането на заболяването се определя от дозата, продължителността на приемане на веществото /или на повече от едно вещество/, честотата и начина на упот реба /през устата, мускулно, венозно, ин халаторно/. Други фактори, които влияят на токсикоманията, са: възрастта на започване на злоупотребата, полът /жените по-бързо развиват зависимост/, приятелският и семейният кръг. От значение е също възможността за достъп до набавяните субстанции. От опиатите най-бързо води до зависимост хероинът - около два пъти по-бързо от опиума. Усложненията, които предизвиква злоупотребата с упойващи вещества, могат да се разделят на три основни вида: биологични, психологични и социални. Всред биологичните усложнения едно от най-често срещаните е предозирането. Комбинацията от няколко медикаменти и паралелната употреба на алкохол водят до подтискане и парализа на дишането и смърт, даже отделните субстанции да не са много високи дози ровки. Особено тежко и опасно е предозирането при инхалиране на ацетонови лепила. Психологичните последици се изразяват в постепенна деградация на личността, в изчезването на нормалните моралноетични задръжки и на самоконтрола. Социалните функции на индивида /особено на младите хора/ се нарушават. По правило наркоманите трудно се интегрират в системна трудова дейност. Алкохолно-болните дълго време са със запазена трудоспособност. Инвалидизиране настъпва при развиване на тежки усложнения на болестта /алкохолна цироза на черния дроб, полиневропатии/. Алкохолно-болните и наркоманите носят наказателна отговорност за извършени от тях престъпления, т.е. те се признават за вменяеми. Изключение се прави само при доказана психоза. Наркоманиите /токсикоманиите/ се класифицират в зависимост от фармакологичните качества на наркотоксичните вещества. Класификацията има следния вид: 1. Зависимост от вещества от типа на опиума и опиевите производни; 2. Зависимост от вещества от барбитуров тип, транквилизатори /успокоителни/ и ненаркотични аналгетици /обезболяващи/ 3. Зависимост от вещества от типа "канабис"; 4. Зависимост от вещества от алкохолен тип; 5. Зависимост от психостимуланти; 6. Зависимост от вещества от халюцино генен тип; 7. Зависимост от вещества от никотинов тип. Зависимост от вещества от типа на опиума и опиеви производни Злоупотреба с опиеви производни води най-бързо до физическа зависимост и до оформяне на типичен токсикоманиен синдром, изразяващ се в засилено влечение, повишен толеранс, поява на тежка абстиненция при прекъсване, телесни усложнения и токсикоманийна промяна на личността. Опиевите производни биват: препарати от природен произход /морфин, омнопон, кодеин/, полусинтетични производни на морфина и кодеина /дехидроморфинон,етилморфинон, хероин/, синтетични аналгетици /обезболяващи/ с морфиноподобно действие /лидол,фентанил, дипидолор, валоран/. Значение имат и някои комбинирани лекарствени средства, съдържащи опиум и негови производни, като седалгин, седалгин-нео, кодтерпин, белдипин, давилова тинктура. С приемането на първите количества от веществото се наблюдават телесни и психични примени, които се изразяват в чувство на топлина и приятно усещане в областта на корема, което преминава по цялото тяло. В тази фаза на интоксикацията съзнанието е освободено от всякакви неприятни мисли, засилват се положителните чувства към обичаните и уважаваните лица. Болестната картина се изразява в стеснение на зениците, намаляване на сърдечната честота, понижаване на артериалното налягане, суха кожа. Приятните преживявания, които предизвикват опиумът и неговите производни, са причина за създаване на психическа зависимост от веществото в началото на заболяването. Обикновено болестната зависимост се създава след 10 12 венозни приложения на морфина и след 15-20 - за другите опиати. Редовното приемане на веществото налага да се повишава дозата, за да се постигне нужният ефект. Непрекъснатото повишаване на дозировката е резултат на бързо развиващия се толеранс. Системното приемане на наркотика успокоява появата на физическа зависимост. При морфина за това са необходими не повече от три седмици. Физическата зависимост от опиума и неговите производни се създава рано и се определя от вида на приеманото вещество, от дозата, от начина на прилагане и от особеностите на самия организъм на наркомана. Най-бързо се развива физическата зависимост при венозно приложение. Обикновено абстинентните явления започват 10-12 часа след приемане на последната доза наркотик, като посилно са изразени към 24-48-ия час, а за морфина и хероина - към 48-72-ия час. Наблюдават се телесно-вегетативни и психични разстройства: тревога, изпотяване, гадене, сълзене, изтичане на секрет от носа, разширени зеници. В продължение на няколко часа се редуват оплаквания от студ и топлина. В края на първото денонощие общото неспокойствие нараства, поя вяват се ставни и мускулни болки, които постепенно се засилват. Сърдечната дейност е ускорена /тахикардия/, а артериал ното налягане - повишено. Психичните разтройства могат да се изразят в агресивни намерения. Главно място в болестната картина на абстиненцията заемат чувството на страх и тревога, упоритото и мъчително безсъние. Средната продължителност на абстиненцията е 10-15 дни. Такова е най-общо протичането на заболяването при създадена зависимост към морфин, опиум и неговите производни. Хероинът се приема най-често във възрастта 10-20 години, обикновено през устата или инжекционно, а по-рядко - чрез смъркане или пушене. Острата интоксикация се характеризира с три основни признака: помрачено съзнание, стеснени зеници и подтиснато дишане. Приемането на хероин от наркомана е свързано с поява на еуфория /чувство на безпричинна радост, веселост/, а при ненаркомана - с успокояващ ефект. Физическата зависимост се създава след няколко приема. Обикновено се започва със смъркане и под кожни инжекции и по-късно се стига до венозно приложение. Абстинентните явления при хероиновата зависимост започват най-често през първия ден след приемането на последната доза, като преобладават емоционалните разтройства. След приемането на кодеин проявите на заболяването са по -слабо изразени в сравнение с тези, които се наблюдават при другите опиеви препарати. Кодеиновата абстинезия се отличава от морфиновата по това, че се развива по-бавно и достига своя връх на 5-ия - 6 -ия ден. Депресията, нарушенията в храносмилането и мускулните болки са по-слабо изразени, отколкото при зависимост от други опиеви производни. Наркоманите, при които е развита зависимост към някои комбинирани препарати, се проявяват с признаци на съответното успокояващо вещество, съдържащо се в медикаментозната комбинация. Например, при злоупотреба с кодтерпин се наблюдават някои от признаците на болестната зависимост от кодеин. Комбинираните препарати се употребяват от наркомани най-често, за да се избегнат явленията на абстиненция, породена от липсата на основното упойващо вещество. Зависимост от вещества от типа на барбитуратите, транквилизаторите и ненаркотичните аналгетици Веществата от тази група са разнородни - сънотворни, транквилизатори /успокоителни/ и ненаркотични обезболяващи.Те съществуват под формата на много лекарствени препарати, чието предназначение е да приемат напрежението, тревогата и болката. Най-известните препарати от групата на сънотворните са: веронал, луминал, хексадорм-калций, от групата на транквилизаторите - елениум, диазепам, нитразепам, а от групата на ненаркотичните аналгетици - фенацетин и аналгин. В сравнение с опиатите, зависимостта към сънотворните средства се създава по-бавно. Тя има общи прояви с болестната зависимост към алкохола /алкохолната болест/ И двете групи имат стимулиращ и по-силно изразен сънотворен ефект. Характерна е интоксикацията с барбитурати и транквилизатори, която се придружава от телесни и неврологични разтройства: нистагизъм, нарушения на говора и координацията, ниско артериално налягане, понижение на телесната температура, забавяне на пулса. Обикновено при еднократно приемане описаната картина завършва със сън, след който пациентите се оплакват от главоболие, гадене, чувство за разбитост и жажда. При предозиране сънят е дълбок, може да премине в кома и да завърши със смърт. Толерансът към този тип зависимост не се увеличава повече от десет пъти от началната доза. Доза по-висока от 2,5 грама предизвиква смърт. При наркомани, които вече имат създадена зависимост към опиума и неговите производни, толерансът може да нарастне 100-200 пъти, а при алкохолно-болни - 8-15 пъти. Психическата зависимост към този тип вещества се създава във връзка с приятните преживявания по време на приема, а физическата зависимост се развива бързо - 4-5 месеца след началото на редовната употреба. Абстинентният синдром се появява 2-4 дни след приема на последната доза барбитурати. Той се изразява с главоболие, треперене на крайниците, устните и клепачите, сърцебиене, колапс, нерядко и с епилептикоподобни припадъци. Тези явления са най-силно изразени на втория и третия ден след прекратяване на приема. Може да се появи и делир, подобен на алкохолния делир. Настроението при алкохолния делир е страхово-еуфорично, а при барбитуратния делир е предимно страхово, с помрача ване на съзнанието,което след отзвучаване на психозата често се последва от загуба на паметта. Промяната на личността при злоупотребяващи с барбитурати лица е близка до тази на морфина-общ упадък на психиката, понижено настроение и апатия, загуба на интерес и на нравствени задръжки. От небарбитурантите производни най-широко се използва метаквалон. Най-често с метаквалон злоупотребяват млади хора, за да премахнат тревогата и напрежението и да получат еуфория. Това се постига обикновено с дози 10 пъти по-високи от лечебните. Към този препарат се създава психическа и физическа зависимост. Абстинентните явления започват един ден след последния прием, продължават 2-3 дни и се изразяват главно в безсъние, тревога, нарушено настроение и халюцинации. Все по-голямо значение в наркологията придобива злоупотребата с транквилизатори, невролептици и антидепресанти, и особено болестната зависимост от производните на бензадиазепина /диазепам, елениум и други/. Болестната картина по време на интоксикацията, както и абстинентните явления, са много близки до картината на барбитуровата зависимост. От ненаркотичните аналгетици най-голямо значение като вещества, създаващи болестна зависимост, имат препаратите анал гин и фенацетин.Те се приемат с цел премахване на физическа болка и чувството на неразположение. Системното им използване се основава на това, че действат възбуждащо, повишават се работоспособността и намаляват физическата умора. Фенацетинът в доза по-висока от 1 грам дневно може да доведе до зависимост при по-продължителен прием. По своята болестна характеристика тази зависимост се доближава до барбитуровия тип лекарствена зависимост. По време на интоксикация се наблюдава тревога, раздраз нителност, апатия, нарушен говор, несигурна походка. Главоболието принуждава болните да приемат нови количества феноцетин, който отново предизвиква главоболие. Съпътствуващи оплаквания са загуба на апетит, гадене, болки в мускулите на гърба и крайниците. Абстинентните явления настъпват два дни след последния прием, като продължават повече от 10 дни. Те се изявяват с мускулен спазъм, диария или запек, тревога и депресия, делир. При продължителна злоупотреба цветът на кожата се променя и става бледо-жълтеникъв, болните отслабват, постепенно се развива т. н. фенацетинова нефросклероза с прогресираща бъбречна недостатъчност. Зависимост тип "канабис" Марихуаната и хашишът са производни на индийския коноп от вида "канабис". Марихуаната се получава от връхчетата и листата на това растение, а хашишът от смолата. Хашишът е значително по-силно действащ. Злоупотребата с марихуана е разпространена преди всичко в Северна Америка, докато в Европа повече се използва хашишът. Канабисът /конопът/ и неговите производни - марихуаната и хашишът се употребяват под формата на тютюн, хапчета, запарки или чрез смъркане. При приемане на по-ниски дози настъпва психично и телесно отпускане, стимулиране на интелекта. Действителността се възприема по-добре, паметта е улеснена,настроението също се подобрява. При приема на по-високи дози обаче 15-30 минути след началото на приема се появява световъртеж, сухота в устата, жажда и характерно чувство на глад. По тялото на интоксикирания пациент преминават приятни топли вълни, той усеща прилив на сили и лекота. По това време могат да се появят зрителни и предимно слухови халюцинации, страх и тревога. След това възбудата преминава в отпускане, неподвижност и сън. Продължителността на въздействието върху психиката е от 2 до 12 часа. Ефектът от употребата на хашиш и марихуана се определя в много голяма степен от приетата доза, от личността на консуматора и преди всичко от неговото предварително очакване. Това означава, че самовнушението може да влияе върху резултата от интоксикацията. Придължителната употреба на канабис и неговите производни създава психическа и физическа зависимост. Това настъпва след 6-12 месеца от началото на злоупотребата. Абстинентните явления след прекъсване на према се изразяват в разширение на зениците, треперене на крайни ците и мускулите, хипертония, учестени пулс и дишане, световъртеж, повишено отделяне на секрети от устата и очите, безсъние, понижено самочувствие и обща отпадналост. Придължителната употреба на канабис води до трайни промени в личността. Пациентите стават равнодушни, загубват интерес към социалните си връзки, изостават своите първоначални интереси, намерения и цели в живота. Засега липсва единна оценка за неблагоприятните здравни и социални последици от употребата на канабис. Зависимостта обаче представлява важен медицински и социален проблем, тъй като на определен етап от развитието на злоупотребата наркоманите преминават към търсене и използване на по-силни наркотици - морфин, хероин и други. Това е една от основните причини, поради което не се разрешава производството и продажбата на препарати на канабиса дори за медицински цели. Зависимост от психостимуланти Психостимулантите са група вещества с различен химичен състав, но със сходни свойства, които се изразяват в повишаване на работоспособността, намаляване на апетита и нарушение на съня. Тези от тях, които създават болестна зависимост се разделят на три групи - с амфетаминов тип зависимост, с кокаинов тип зависимост и кхат-тип зависимост. Амфетаминовият тип зависимост се създава от медикаменти от групите на амфетамина и на хетероцикличните амини. Практическо значение имат препаратите апоневрон и сидмокарб. Приети в малки или средни дози амфетамините премахват физическата умора, повишаватват работоспособността, намаляват чувството на глад и предизвикват еуфория. При редовна употреба обаче бързо се развива значителен толеранс и за получаване на желания ефект понякога е необходима 100 пъти по-висока доза. Острото отравяне се изразява с повишаване на артериалното налягане, ускорен пулс, а хроничното - с безапетитие, запек, сухота в устата, сърбеж, ускорен пулс, безсъние, разширени зеници, усилване на рефлексите, епилептично-подобни припадъци. Характерно за привикване към амфетамините е бързото развитие на деградация на личността и промени в мисленето. Психозата, която е последица от токсичното действие на амфетамините, е твърде сходна на болестната картина на шизофренията - налице са налудности за преследване, за чуждо влияние върху личността, слухови халюцинации. Досега не е доказана със сигурност физическа зависимост към амфетамина. Най-често абстинентните явления се изразяват в безсъние, подтиснатост, в самообвитение и намерения за самоубийство, както и чувство за непреодолима умора. Кокаинът също е стимулатор на нервната система и има еуфорично въздействие, освен това - и местно обезболяващо действие. Той се съдържа в листата на коката /растение, разпространено в планинските области на Средна и Южна Америка/. Приема се подкожно, венозно или чрез смъркане. При еднократен прием се наблюдават еуфория, повишена двигателна активност и стремеж към действие. Това състояние про дължава около два часа, след което настъпва отпадналост и раздразнителност. По време на интоксикацията може да се наблю дава делир, придружен от силен смях и гърчове. При употреба на по-високи дози /0,1 - 0,2 грама/ е характерно повишаване на самоувереността и чувството за самоконтрол. Дозата, която води до смърт, зависи от индивидуалната поносимост на организма. Най-често тя е около 1,4 грама кокаин през устата и 0,7 - 0,8 грама при венозно приложение. Кокаинът води до силна зависимост, но не се наблюдава физическа зависимост и абстиненции.Той се разгражда много бързо в организма, затова някои кокаиномани могат да приемат много високи дози за един ден, след което изпадат в кройно изтощение. Характерни усложнения при смъркане на кокаин са перфорация на носната преграда, чести белодробни заболявания и сепсис. Кхат-тип зависимост се развива при дъвчене на листа на растението Ката едулис, което се среща в Африка и Азия. Дори при продължителна редовна употреба на кхат-веществото не се наблюдава физическа зависимост и толеранс към него. Съставът на кхат-веществото химично и фармакологично е близък до амфетамините, но ефектът му е много по-слаб. Приемането на веществото създава чувство на благоразположение, премахва умората и подтиска глада. При създадена психическа зависимост към кхат прекъсването му е свързано с продължителен дискомфорт. Същевремено кхат е много по-токсичен от описаните стимуланти и са възможни редица телесни усложнения. Халюциногенен тип зависимост. Злоупотреба с изпаряеми разтворители Това са вещества, които спадат към различни химични групи, притежаващи свойството, приети в оптимални дози, да променят психисното състояние по специфичен начин. Те предизвикват промени във възприемането на околния свят, халюцинации, промени в настроението, без да предизвикват сериозни нарушения във физиологичните функции на организма. Тези вещества се наричат халюциногенни, психозомиметици, психодислептици, фантастика, ейдетика. От веществата с такова действие, класифицирани в седем групи, най-типично и най-силно изразено психозомиметично действие имат ЛСД, псилоцибин, мескалин, дитран, хашаш и хероин. ЛСД е синтетична субстанция и се произвежда от лизергинова киселина, която се намира в естествен вид в паразитното мораво рогче /клавицепс пурпуреа/. Мескалинтът се съдържа в кактуса мескана. Псилоцибинът се екстрахира от някои гъби /псилоцибе мексикана/. При приемане на ЛСД в доза 1 милиграм/кг телесно тегло се наблюдават остри нарушения на психичната дейност. Тяхното начало е към 30-80 - тата минута след поглъщане на веществото, достигат връх към 2-3-тия час, като ефектът се задържа 12 и повече часа. В началото на интоксикацията преобладават усещания, характерни не само за ЛСД: чувство на слабост, главоболие, прилив на вълни на топлина и студ. Установява се разширение на зениците, ускорен пулс, сълзотечение. Психическите разтройства се изразяват в нарушения на възприемането и особено характерното за ЛСД извратено възприемане на пропорциите на собственото тяло. Наред с това се наблюдават зрителни халюцинации - искри, кръгове, фигури, богати цветни картини, които се движат и сменят калейдоскопично. Някои от интоксикираните болни напълно губят ориентация за място и време. Обикновено настроението е повишено, еуфорията доминира, въпреки че е възможна бърза смяна в депресия, страх и гняв. В много случаи поради споменатите психични нарушения по време на интоксикация могат да се извършат престъпления. При продължителна употреба на ЛСД се развива психическа зависимост към веществото, но не се създава физическа зависимост и липсват абстинентни явления след прекратяване на приема. Социалното значение на злоупотребата с ЛСД се определя преди всичко от потенциалната възможност да се извършат общественоопасни действия поради помрачаване на съзнанието. Мескалинът, приет в малки дози, премахва чувството на глад, жажда и умора. При продължителна употреба настъпват измършавяване и изразени психични разтройства. Проявите на интоксикация се появяват 50-60 минути след инжектиране на веществото. То се изразява в краткотрайно лошо самочувствие, забавен пулс, повръщане, разширени зеници. Психическите разтройства са подобни на тези при злоупотреба с ЛСД - зрителни халюцинации, дезориентация, нарушено съзнание. Най-характерни за интоксикацията с мескалин са фантастичните преживявания с неправилно възприемане на действителността и собствената личност. Появяват се калейдоско пично сменящи се картини, а в началото на интоксикацията т.н. "дъжд от скъпоценни камъни". Острите явления отзвучават за 3-4 часа. Псилоцибинът предизвиква психични разстройства, които траят няколко часа, проявяват се със зрителни халюцинации, еуфория и нарушения във възприемането на пространството, времето и собствената личност /деперсонализация/. При злоупотреба с психозомиметици рядко се наблюдават трайни телесни и психисни промени, които са характерни при създадена зависимост към барбитурати или морфин. Причините за това са вероятно в изразеното желание на болните да прекъснат приемането на веществото или да ограничават неговата употреба. От голямо значение е и високата смъртност и обществено - опасното поведение по време на остра интоксикация, което често налага принудителна изолация и лечение. През последно време се разширява злоупотребата с изпаряеми разтворители. Най -често се използват ацетонови бои, толуолови лепила, хлороформ, етер. Опасна практика всред ученици и малолетни е дишането на ацетонови лепила. Ефектът при интоксикация не е продължителен, но изпаряемите разтворители са много токсични и причиняват много смъртни случаи. От усложненията най-характерни са чернодробните и бъбречни увреди, аритмиите, а при дълготрайна употреба упадък на интелектуално - паметовите функции. Острата интоксикация се проявява с възбуда, еуфория, затруднен говор, нарушение в координацията на движенията. Явленията продължават кратко време - от 15 минути до няколко часа и могат да завършат с конвулсии, кома и смърт от задушаване. При продължителна злоупотреба с такива вещества може да се развие толеранс и психическа зависимост. Физическа зависимост по правило не се създава. Социалната значимост на интоксикацията с лепила и други летливи разтворители се определя от често наблюдаваните противообществени деяния по време на злоупотреба и вероятността за органо-тъканни увреди,които могат да бъдат необратими. Алкохолизъм Към групата на алкохолизма се включва всякаква злоупотреба със спиртни напитки, както и алкохолната болест /хроничен алкохолизъм, алкохолна токсикомания/. В тази група влизат: острото алкохолно опиване /епизодично и по навик/; системна злоупотреба, без създадена зависимост към алкохола и алкохолната болест. При алкохолната болест съществува непреодолимо влечение /психическа зависимост/ към алкохола и за нея може да се говори само при наличие на абстинентни явления. За възникване на алкохолизма значение имат еуфоризиращите и успокояващи качества на алкохола. Те създават решаваща предпоставка за утвърждаване на желанието и за влечението към алкохола. Около 90% от хората над 18 годишна възраст употребяват алкохол и около 5% от тях развиват зависимост към него. Съществена роля играят индивидуалните качества на личността, нейните психологични особености, способността й за адаптиране към обществената среда, физиологичните особености, както и генетичната предразположеност към употреба на алкохол. Влияние оказват природната и социалната среда, обичаите и традициите, икономическото състояние на лицето,полът и възрастта. Не всяка злоупотреба с алкохол се приема за хроничен алкохолизъм. Основни показатели за алкохолна наркомания са изменение на толеранса и развитие на абстинентен синдром при прекъсване на приема на алкохол. Други основни признаци са: непреодолимо влечение към алкохола /психическа зависимост/, загубата на контрол върху приеманото количество алкохол, загуба на паметови функции при опиянение, загуба на повръщателния рефлекс при употреба на големи количества спиртни напитки, трайни психически и телесни разтройства, както и нарушения в социалните функции. Хроничният алкохолизъм създава психическа и физическа зависимост към алкохола. Преходът от алкохолна злоупотреба към алкохолната болест се изразява в поява на абстинентни явления, изразяващи се най-често в т.н. "сутрешно пиене за оправяне". Абстинентният синдром се характеризира с раздразнителност, тревожност, напрегнатост, тъга, учестен пулс, повишено артериално налягане, треперене на ръцете, устните и клепачите, изпотявания. Болният изпитва страх и в това състояние може да посегне на живота си, като изход от болестната зависимост. Приемането на 100-150 мл алкохол концентриран алкохол или 1-2 бири премахва времено абстинентните явления. Най-често болестната зависимост към алкохола се създава след злоупотреба със спиртни напитки в продължение на около 8-9 години, а при жени и млади хора в по-кратко време /4-5 години/. Хроничните алкохолици са емоционално лабилни. Настроението им от шеговито и глупаво весело лесно преминава в нервно-избухливо и тиранично. Когато етичните задръжки отпадат, алкохолиците се държат цинично към близките си, съпругата,а често и към случайни и непознати лица. В по-напреднал стадий на болестта се наблюдават разтройства на паметта и интелекта. Забравят се текущи събития, трудно се възприема по-сложна мисъл, разсъдакът се замъглява. Налице е дезориентация за време и място, като обикновено се запазва ориентация за собствената личност. При алкохолната болест се установяват и телесни промени: подпухнало лице, зачервени очи и нос, чести съпътстващи заболявания /трахеобронхит, пневмония/ гастрит, колит, постепенно развитие на чернодробна цироза и нефросклероза. Нарушенията на нервната система се изразяват в треперене на ръцете и клепачите и на отделни мускули на лицето, нарушен говор, разкривен почерк, болка по хода на периферни нерви /полиневрити/. На основата на алкохолната болест понякога възникват остри и хронични психични разтройства - делириум тременс, остра и хронична алкохолна халюциноза, Корсакова психоза. Делириум тременс е най-честата алкохолна психоза. Тя се наблюдава обикновено у лица, които злоупотребяват предимно с концентрирани спиртни напитки, по-често над 30-годишна възраст. Развитието на психозата започва остро, обикновено нощем, най-често при непрекъсната употреба на големи количества алкохол в продължение на няколко дни. Появяват се зрителни халюцинации за допир /тактилни/,тревога, страх, психическа и двигателна възбуда. Могат да се появят слухови халюцинации, ръцете силно треперят, лицето е покрито с пот, сърдечната дейност е ускорена, нерядко се развива колапс. Разгърнатата картина на делира трае около четири дни, в редки случаи и повече. Болните излизат от това състояние обикновено след продължителен сън. След отзвучаване на психозата те имат непълен спомен за случилото се. Делир се наблюдава както по време на продължителна интоксикация, така и по време на абстиненция. Острата алкохолна халюциноза се среща по-рядко. Тя се развива при ясно съзнание и запазена ориентация. Болният има слухови халюцинации. Често гласовете, който той "чува", разговарят помежду си и то винаги за него /антифанни халюцинации/. Отначало той е критичен към слуховите халюцинации, но по-късно те започват да определят поведението му. Алкохолната халюциноза продължава дни и седмици, по изключение месеци и в повечето случаи преминава без особени последици, но нерядко може да премине в делир. Хроничната алкохолна халюциноза трае по-дълго време при запазен интелект на индивида и яснота на съзнанието. Болните свикват с "гласовете", като дори се забавляват с тях, но често поради извънредно живите слухови халюцинации са принудени да прекъсват работа или разговор с действителни лица. Корсаковата психоза е тежка последица на алкохолната болест. В периферната нервна система се установяват полиневритни промени в крайниците. Болните не могат да запомнят нищо ново, те са дезориентирани за място и време. Психозата води и до тежко увреждане на централната нервна система. Лекуването и възтановяването са извънредно трудни. Лечението на алкохолизма представлява тежък психотерапевтичен проблем. Алкохоликът трябва да бъде убеден в необходимостта от лечение. То се осъществява най-добре в затворени лечебни заведения, каквито са психиатричните. С цел да се понесе по-леко абстинентните явления в първите дни след приемането на болния се дават в малки дози успокоителни средства - дизепин, реланиум, седуксен, фаустан. В следващите дни се назначава дезинтоксикиращо лечение с витамини, глюкоза и микроелементи. Успоредно с това се провеждат индивидуални или групови психотерапевтични беседи. Провежда се т.н. отвикващо лечение, което създава отвращение или непоносимост към алкохола с помощта на определени препарати. Отвикваващото лечение не е гаранция за окончателно или трайно отвикване от алкохола. Лечебния ефект трае няколко седмици или месеци и след това изчезва. След този период алкохоликът трябва да може сам да осъществи намеренията си за въздържание. В това отношение особено важно значение се отдава на семейната среда.

Артроза Артрозата представлява деструктивно ставно заболяване със загуба на ставен хрущял и промени в съседната костна тъкан. Болестта е първична или вторична. Първичната артроза се развива у предразположени към нея лица. Вторична артроза се развива след възпалителни ставни заболявания или при вродени и придобити ставни малформации. Допълнителните фактори за заболяване са затлъстяване, хормонални нарушения и механично натоварване на ставите /напр. у компресъори се развива артроза на лакътната става, у мозайкаджии - на коленната става, у минъори - на гръбначния стълб и раменната става/. В хода на заболяването настъпва деструкция на ставния хрущял, като по него се образуват ерозии и пукнатини, достигащи в дълбочината на костта, която се уплътнява и се получават шипове. Синовиалната обвивка и ставната капсула също така се уплътняват. Болестта протича със ставни болки при движение, които при покой намаляват. При артроза на краката болките са по-силни сутрин при раздвижване, след което преминават и привечер отново се появяват и усилват. С напредване на болестта се ограничават движенията в засегнатата става, тя се деформира, а околоставната мускулатура е с намален тонус. Артрозата протича прогресивно. У някои болни /напр/ у жени след климакс/ тя причинява инвалидност. При по-голямо ставно натоварване или при травма допълнително се развива възпалителен процес и тогава ставните болки са постоянни, денонощни, ставата се подува, кожата върху нея е лъскава и оточна, движенията в ставата са силно ограничени или невъзможни. Лечението се състои в отбременяване на засегнатата става, като се отстраняват натоварващи ставата двигателни дейности. Прилагат се гимнастически упражнения за укрепване на околоставната мускулатура, физикални и закалителни процедури, както и обезболяващи и противовъзпалителни лекарства. Прогнозата е благоприятна, особено при предприемане на ранно и ефективно лечение. При напреднал болестен процес прогнозата става сериозна и неблагоприятна. Профилактиката се състои в отстранява не на всички фактори, които предизвикват физическо пренатоварване на ставите, предпазване от травми, простуда и преохлаждане на ставите и околоставната мускулатура.

В черен цвят ... потвърдени случай на смърт и зараза от H1N1 грип през 2009 в червен цвят . потвърдени случай на зараза от H1N1 грип през 2009 в жълт цвят .... непотвърдени случай зараза от H1N1 грип през 2009 За сега бива ...

Свинете може да се заразят без проблемно с птичи инфлуенчен вирус, със сезонните човешки вируси(пример за това е H3N2, които е предаден от хора на прасета ) и разбира се свинския инфлуенчен вирус. Понякога прасетата може да се заразят от всички изброени вируси по горе и по този начин да позволят на вирусите да си обменят гените вътре в техния организъм. И по този начин съответно получения вирус може да създържа гени от различни вируси и това е много лесно постижимо особенно при грипните вируси. Точно поради тази причина ваксините срещу грип понякога не са ефикастни .. просто защото изменничвостта на грипните вируси е голяма. И вероятността да се появи грипен вирус опасен за хората е напълно възможна. Относно пандемията ... всичко е относително и зависимо ... зависи от вирулетността на вируса, имунитета на човека - казват, че ако боледуваш често от грип предполага се, че имаш имунитет към доста от грипните вируси и по този начим .. може би си устойчив или почти устойчив към свинския грип. Зависи и от имунната памет на имунитета. Дали ще се срещнеш с вируса при благоприятни условия за него, че да попадне в организма ти. Срещу този грип ще помогнат само лекарства, които са инхибитори на невроаминидазата (oselatmivir and zanamivir)(H1N1, N - невроаминидаза) ... надявам се. Другите антивирусни лекарства просто са почти безполезни, защото повечето вируси изграждат бърза резинстетност към тях (amantadine и remantadine).

Здравей подкрепям те в избора ти да учиш медицина, но искам да знаеш, че доста трябва да си потиш за тия две букви и тире пред името ти (д-р). Приготви се за доста четене не само през студнтския живот (които е ограничен заради чете), но и след завършването си. Хубавото е, че медицината е нещо велико и много интересно. Да знаеш, че един живот не стига да се научи медицината.

Късно през 1800 година (първа времева линия): „Черната скала” е бил кораб с роби, който по това време е пресичал Тихия океан. Корабът е пренасял голям брой метални асортименти. Най-неочаквано той среща Острова на „Изгубените”. Фактът, че Островът има уникални магнетични способности, той явно е привлякъл металните асортименти от кораба към него. И така „Черната скала” се озовала на Острова. При преминаването си през невидимия балон на Острова, корабът е създал „дупка”, чиито координати са „305” или това са специалните координати, през които екипът на Русо преминава, за да отиде на Острова. След разбиването на кораба, хората, които са били на него, са окупирали Острова, заживявайки на него. Ричард е техен потомък. 1970-2007 (първа времева линия): Ричард се ражда и става водач на „Другите”. Около 1970 година, инициативата ДАРМА идва на острова, за да провежда експерименти. Първоначално, ДАРМА нямала намерение да използва Острова за пътуване във времето. Но след 1970 те открили, че Островът може да увеличи магнетичните си способности и да „огъне” времето и пространството. Имало едно единствено място на Острова, което като се задвижи, може да „изкриви” времето и пространството, предизвиквайки пътуване във времето. И така Островът можел да се превърне в голяма машина на времето. За нещастие, ДАРМА не можела да контролира „прескачането във времето”, когато са използвали колелото под земята, което се върти. Вместо да оправят това колело, ДАРМА решила да създаде по-малка машина, която да връща назад във времето само хора или животни, но не и целия остров. В началото, когато тествали новата машина на времето, ДАРМА използвали главно животни (най-вече полярни мечки и зайци), за да избегнат възникването на времеви парадокси и катастрофи. Първата мисия на ДАРМА била да се види дали ще може да се увеличи живота на дадено животно. Те изпратили полярна мечка няколко години назад (чрез машината на времето в станцията „Орхидея”) и след това променили неговата естествена среда на живот, за да видят дали ще може да оцелее. Например, ДАРМА изпраща една полярна мечка няколко години назад в пустинята. Ако приемем, че мечката ще живее определен брой години, на теория, изпращайки я назад във времето, то тя ще оцелее независимо при какви условия (например както някои герои от Изгубени успяха да „измамят” смъртта при засичане на пистолета или други сили на природата). Скоро след експериментите с полярни мечки, ДАРМА започнала да изпраща хора назад във времето. След няколко години изучаване на машината на времето, ДАРМА била любопитна дали тази машина ще позволи хора да променят историята. За да разбере дали хората могат да променят „бъдещето, което вече е написано” накарвали пътуващите във времето да направят такова нещо, което би променило историята. За съжаление, те не могли да направят нищо, което би променило до голяма степен историята. И така важно е да се отбележи, че пътуващите във времето не могат да пренапишат историята. Отчаяни от това откритие, водачите на ДАРМА искат да намерят някаква друга полза от тази машина. Те намират хората, които тогава са населявали острова, и те стават новите опитни зайчета в експеримента на ДАРМА за пътуване във времето. Въпросът: дали ако изпратим хора във миналото, то те ще се излекуват напълно от например смъртоносен вирус? Без предупреждение, ДАРМА пускат вирус на острова, който инфектира много от хората на Ричард. След това те твърдели, че могат да излекуват тази „болест” с един много специален уред (Машината на времето). Това, както се разбира, не е ясно на хората на Ричард и те си мислели, че уредът е просто някаква ваксинираща машина. Както може и да се досетите, тестовите обекти са влезли в машината на времето, отишли са назад във времето и са се излекували напълно от вируса. Но в последствие биват убити от „Пушека”. Той е средството на Острова, което служи за корегиране на някои времеви парадокси. Виждайки „Чудовището-пушек” за първи път, ДАРМА разбират, че полза от машината на времето няма. Единствено, което са направили, е да разгневят Острова и да дадат истинското име на „Другите” – „Враговете”. Отдолу са правилата за новосъздадената машина на времето: 1. Когато се връщаш назад във времето, видъг на тялото ти няма да се промени. Например, ти си на 50 години. Когато се върнеш 10 години назад, ти няма да се подмладиш с 10 години (тялото ти няма да получи вида си както тогава, когато си бил 40 годишен). Обаче, докато изживяваш 10 години от своя живот, твоето тяло няма да остарява докато не достигне датата, в която си влязал в машината на времето. 2. Когато отиваш назад във времето, отиваш със същата прическа, татуировка и памет. Обаче да кажем, че си парализиран. „Съдбата” трябва да промени някои неща, за да се увери, че ти ще изиграеш ролята, която си вече изиграл в миналото. Плюс това, машината на времето, може да излекува всякакъв вид болести, което е вид приоритет, ако искаш да влизаш в нея. Обаче след като стигнеш момента в бъдещето, когато си влязал в машината на времето, „Съдбата” ще намери начин отново да те парализира. Да кажем, че първият път си бил парализиран, падайки от висок етаж. И защото „вселената има хубав начин да поправя грешките на времето”, след това може да те блъсне кола и така отново да те парализира. 3. Когато се връщаш във времето, можеш да промениш единствено неща, които не играят важна роля върху съдбата ти. С други думи, ако си бил на църква на определена дата от миналото си и след това се върнеш на тази дата, то ти не е задължително да отидеш на църква. Обаче, ако по време на престоя ти в нея си повярвал в нещо, то Съдбата ще успее по някакъв начин така да ти повлияе, че да повярваш в същото нещо отново. За да повярваш, Съдбата може би ще те изправи пред смъртта или някакъв странник ще те срещне и ще ти каже да повярваш в нещо… или просто Съдбата ще те убие, ако не намери начин да те убеди да повярваш в това, в което си повярвал първия път. 4. Ако отидеш назад във времето и умреш, то ти няма да си напълно мъртъв, защото историята ти вече е написана и ти всъщност си живял в бъдещето (така че е невъзможно да умреш). Ти ставаш „полумъртвец”, докато времето не си навакса и достигнеш до мига, в който си влязъл в машината на времето. С други думи, присъствието ти може да бъде узнато от едни, но не и от други. Присъствието ти ще се разбере само тогава, когато ще се изиска да въздействаш на съдбата. 5. Ако никога си нямал дете, то ти няма да можеш да се върнеш назад и да родиш. Съдбата няма да позволи нов човек да съществува в миналото, който по принцип не е съществувал. Затова, Съдбата или ще убие майката, или детето или и двамата, за да корегира този времеви парадокс.Освен ако съдбата не реши да използва майката или детето като „заместител” на някой друг от времевия сценарий. 6. Тези правила за „Машината на времето” не са базирани върху физически определения за пътуване във времето. „Правилата” са за това как Съдбата иска да запази обичайния времеви сценарий. Съдбата ще направи всичко възможно да запази този времеви сценарий – вече сме виждали духове и „Пушека” в Изгубени. И така, ако се водим от определението на шоуто за пътуване във времето, то „съдбата има забавен начин да корегира времевия сценарий”. 1988 (първа времева линия): Екипът на Русо е враждебно настроен срещу ДАРМА. Те не са се присъединили към „Другите”. Те просто са дошли на Острова. В тази т.н. първа времева линия, Алекс никога не е била пленявана от Бен. Всъщност, Русо е отгледала Алекс на Острова чак до 2007 година. Също така, евентуално Русо може да не е убила целия си екип! 2007 (първа времева линия): Група религиозни фанатици научават за способността на Острова да „изкривява” времето и пространството. Алекс може би е водачът на тази група. Те решават, че Островът трябва да се унищожи, за да се защити бъдещето, затова те донасят бомба на Острова, за да унищожат както него, така и тези, които го населяват. Ричард разбира тази опасност и преминава скришом защитата на ДАРМА и влиза в машината на времето в станцията „Орхидея”. Той става пътешественик във времето и се изпраща с 45-годишното си тяло през 1900 година! В сезон 5 на Изгубени, виждаме Ричард вече във втората времева линия, където той преживява своя живот до годината 2007 и затова той никога не остарява. 1900-1950 (втора времева линия): Ричард сега е пропътувал повече от 100 години назад във времето и сега тази втора времева линия възприема живота на Ричард от негова гледна точка. Уникалното за Ричард е фактът, че той няма да остарява, докато не навакса с времето и стигне до деня, в който е влязъл в машината през 2007. Той има за цел да намери начин да спре Алекс, която възнамррява да унищожи Острова. Също така той се досеща за това, къде ще бъдат дадени хора и какви случки ще се случат. Назад във времето Ричард използва спомените си, за да обедини хората от кораба „Черната скала”- един от тях е Чарлз Уидмор. 1970-1988 (втора времева линия): Бен е роден извън острова, но с помощта на Хорас ( http://lostpedia.wikia.com/wiki/Horace ) и Ричард, Бен е доведен на Острова. Докате расте на Острова, Бен работи с Ричард, помагайки му да измисли план за това, как да попречи на Алекс да унищожи Острова през 2007. Бен отвлича Алекс, за да може да я защити и да промени нейната представа за Острова и така Той да бъде спасен. Обаче, тъй като „Съдбата има забавен начин да корегира времевия сценирии” Чарлз Уидмор замества. Алекс и ще стане лидер на групата, която ще унищожи Острова през 2007. 2007 (втора времева линия): Невъзможно е Уидмор да бъде спрян и той явно ще успее с мисията си да унищожи Острова (която беше мисията на Алекс от първата времева линия). Бен, също като Ричард, успява да проникне до машината на времето и се връща назад през 1970 година, годината в която се е родил. И така започва трета времева линия (от гледната точка на Бен). Точно затова Бен твърди, че е прекарал целия си живот на Острова. 1970-1996 (трета времева линия): Бен и Ричард сега знаят, че не могат да предотвратят унищожаването на Острова в бъдещето (през 2007). Съдбата винаги ще се погрижи това да стане. Единственото решение е Бен да намери начин да спре времето на Острова. 1995 (трета времева линия): В миналото Бен е работил с човек на име Яков (Джейкъб). За нещастие, Джейкъб е умрял в тази времева линия на Бен. Тъй като Джейкъб е живял през първата времева линия, неговият дух все още може да комуникира с Бен. Той му помага да изпълни мисията си. Джейкъб накарва Бен да очисти всички от инициативата ДАРМА, които в този момент са били на Острова. Съдбата не се намесва, защото не смята, че тази промяна на историята е чак толкова фатална. Спомняте си, че в сезон 1 и 2 на сериала нашите „изгубени” чуваха шепоти от джунглата. Всъщност това са хората от ДАРМА, които също са живели в 1 и 2 времева линия, но са умряли заради Бен през третата. Също така, Яков (Джейкъб) информира Бен, че Чарлз Уидмор трябва да напусне Острова, защото ще бъде заплаха за бъдещето му. Бен послушва съвета на Яков (Джейкъб) и изгонва Уидмор от Острова. 1996 (трета времева линия): Бен, Ричард и Микхаел намират начин да съединят станцията „Лебед” (където е бутонът, който трябва да бъде натискан всеки 108 минути) със станцията „Орхидея”(където е колелото, което служи като машина на времето). И когато Дезмънд натиска бутона в станцията „Лебед” всеки 108 минути, той всъщност връща времето на Острова с 108 минути. Така времето на Острова спира за години наред! Единственият начин да преминеш от реалния свят с реално време в Острова, чието време е спряло, ти трябва да преминеш през специалните координати, които ни станаха ясни в сезон 4. Спомняте ли си, когато Бен в 3 сезон казва на Ричард: „Спомняш ли си как празнувахме рождените си дни?” Наистина, ако времето на Острова е спряло, то те никога няма да могат да празнуват рождените си дни. И тъй като времето не тече, ще бъде много трудно да се раждат деца. Затова всички, които изражда Джулиет, умират на Острова. 1996-1996 (трета времева линия): Няколко години Келвин и Дезмънд натискат копчето в станцията „Лебед”. Островът теоретически е невидим, защото времето на него се рестартира всеки 108 минути, така че само хора вътре в магнетичния балон на Острова могат да преживеят това спиране на времето. Какво иска точно да направи Бен? Първо: да спре времето, така че то никога да не достигне 2007 за Острова. Второ, той иска да направи така, че хората да живеят вечно. Бен, всъщност, не е лошият. Той просто иска да запази времевата линия и да създаде „вечна” младост, спасявайки Острова. Истина е, че той изпълнява мисията си по малко по-странен начин, но можем ли да го виним? Той не може да каже на никого за това „спиране на времето”, защото тази информация, попаднала в грешните уши, може да доведе до големи последици. И след това, най-вероятно да провали плана му. 1996 – Спиране на времето (трета времева линия): Когато Дезмънд не успява да натисне бутона в станция „Лебед”, той временно измества Острова през 2004 година, появявайки се тогава, когато над него прелита Океаник 815 (самолета на „изгубените”). Тъй като Бен се опитва да „разбие плана на Съдбата” като спре времето на Острова, обратно Съдбата решава да наруши цялостта на космическото време като донася нашите приятели на Острова. Тук е важно да се отбележи, че Океаник 815 никога не се е разбивал на Острова при първа и втора времева линия. Това е защото, през първата и втората времева линия Съдбата не е имала нужда от промяна. Сега обаче нещата са различни. Бен е отвлекъл Алекс и прогонил Уидмор от Острова и затова Съдбата трябва по някакъв начин да спре мисията на Бен, която е да спре унищожаването на Острова през 2007. 1996 – Спиране на времето (трета времева линия): Всички странни неща, които видяхме в сезон 1 и 2 на ИЗГУБЕНИ са заради това, че катастрофиралите от полет 815 на Океаник сега живеят през 1996 година. Затова Джон Лок може да ходи и Роуз се излекува – през 1996 година Лок не е бил инвалид, както Роуз не е била болна. Също така и бащата на Джак не е бил мъртъв. Точно и затова някои герои имат определени способности (като Уолт) – те технически са от бъдещето. Да се върнем към „Пушека”. Той е някакво създание на времето и пространството. Неговата работа е да корегира и да предотвратява нещата, които могат да променят вече написаното бъдеще. Ултразвуковата бариера е „времева бариера”, която като е включена разкрива нормалното време – сегашното. Точно и затова „Пушека” не може да премине през нея- просто няма нужда от корегиране на настоящето. 2001 (трета времева линия): Уидмор е изгонен от Острова от Бен. Той е алчен и използва своите умения за предсказване на бъдещето, за да прави залози извън Острова – което го прави мултимилионер в реалния свят. В момента, когато Бен спира времето на Острова, Уидмор е извън него и затова той не може да го намери, защото Острова продължава да съществува в миналото през 1996 година. Уидмор получава някакси координатите, през които е влязъл кораба „Черната скала”. Той наема съпруга на Либи да отиде на Острова. И тъй като той в последствие умира, Либи дава същия този кораб на Дезмънд. Тук вече не е ясно дали Уидмор изпраща Дезмънд умишлено на Острова, за да се отърве от него или е просто някакво съвпадение, че корабът се озовава точно в ръцете на Дез? Тъй като лодката е на Уидмор, в нея се намират координатите на Острова и Дезмънд ги използва и се озовава впоследствие на Острова, където вече времето е спряло. 1996 - Спиране на времето (трета времева линия): Случките, които са се случили през сезон 1 и 2 се случват точно сега. Люкът е открит от Лок, което в последствие го отвежда до натискането на бутона всеки 108 минути. След това Лок не натиска бутона и Дезмънд завъртява предпазния ключ. Така той изключва системата, която свързва станция „Лебед” със станция „Орхидея” и сега времето на Острова отново официално си тече. Обаче Островът съществува през 1996 (не 2004). Когато Дезмънд завъртява спасителния ключ, животът му преминава пред очите, защото всъщност той трябва да преживее отново 9 години от своя живот – да преживее както и напускането му на Острова, смъртта на Чарли, и след това започвайки своя нов живот, срещайки Пени извън Острова, така и завръщането му на него. Дезмънд не може да избяга от съдбата си. Причината, заради която Дезмънд трябва да преживее отново тези 9 години е или това, че е този, който е завъртял ключа, или това, че е понесъл изключително високо ниво на магнетична радиация (която се уточни, че я има в сезон 4). Ще се осмеля да кажа, че тази станция е вероятно „в сърцето на магнетичния балон на Острова” и затова той е бил така да се каже ясновидец на своето алтернативно бъдеще (от колкото нашите приятели на плажа). И именно затова той получава тези видения за смъртта на Чарли. Кой знае колко пъти Дезмънд е трябвало да преживее живота си? И всеки път, в който го прави, той вижда как „Изгубените” се измъкват от Острова благодарение на това, че той е изпратил съобщението си. 2004 (трета времева линия): Чарлз Уидмор е свидетел на изчезването на Дезмънд през 2001 година. Той знае, че Островът все още съществува, но не знае „кога”. Той също така знае, че изчезването на Океаник е заради Бен, който контролира времето на Острова. Точно тогава той инсценира катастрофата на Океаник, поставяйки фалшив самолет и хора вътре. Причината за това е, че той иска другите да не узнават за Острова и изпраща негови хора, които трябва да го намерят. Уидмор иска да убие Бен и да поеме контрола над машината на времето, за да се върне във времето, на теория, и да придобие вечна младост. За нещастие за Уидмор, Съдбата няма да му позволи да завземе Острова толкова лесно. Наоми, Фарадей, Лапидъс и Шарлот са изпратени от нея, за да помогнат на „Изгубените” срещу хората на Уидмор. Отново „Съдбата има странен начин да се самокоригира”. 1996 (трета времева линия): Саид и Дезмънд напускат Острова, преминавайки набързо от 1996 през 2004 (годината на външния свят). Дезмънд получава всичките видения, защото умът му се преплита с неговия от 2004 година! И така веднъж, щом всичките „Шестима от Океаник” достигнат безопасна дестинация, той изчезва. Това е защото Бен е завъртял колелото в станция „Орхидея”, което изпраща Острова в различни години между 1900 и 2004. 2005 (трета времева линия): Когато Бен завъртва колелото на станция „Орхидея”, Съдбата го изпраща в пустинята през 2005 година. Той ще потърси помощта на Саид, за да осигури гладкото протичане на плана му (относно 2007 година). Саид се съгласява да работи за Бен, защото иска да си отмъсти за убитата му съпруга (Надя) и може би защото Бен му обещава да се върнат назад във времето (след като си свършат работата) и да спасят съпругата му. След това Бен е избирал да убие точно тези хора, чиито съдби ще запазят новата времева линия – може би тези хора са членове на ДАРМА – и веднъж щом Бен елиминира всеки един от тях, то той ще успее лесно да се върне на Острова. Ясно е, че Бен иска просто да убие всички от ДАРМА и да си възвърне контрола над тяхната машина на времето. 2007 (трета времева линия): Когато Лок завъртява колелото на времето ( в станция „Орхидея”), той (също като Бен) напуска Острова и навлиза във времето извън него. Сега ролята на Лок е да върне всичките шестима на Острова. Джон трябва да направи това, защото „Шестимата” ще изиграят важна роля при спасяване на Острова от унищожение (това ще стане в четвъртата времева линия). Може би има някакво пророчество, което гласи, че Лок е единственият, който може да надхитри съдбата и да спаси Острова от унищожение. Едно нещо е сигурно: има нещо различно в Лок – нещо, което ни кара да мислим, че той има силата да направи нещо, което Бен не е могъл в миналото. 1970 (четвърта времева линия): „Шестимата от Океаник” и Бен взимат полета, който ги донася отново на Острова, който сега съществува през 70те. Главната мисия в сезон 5 и 6 на Изгубените е да помогнат да се промени миналото, за да се създаде ново бъдеще, при което ОКЕАНИК 815 никога не се разбива на Острова през 2004 и никой и никога не го унищожава през 2007. По някое време Бен може би ще обещае на „Изгубените”, че има възможноста да промени тяхното минало, за да имат това бъдеще, което винаги са искали. И така се връщаме на основната тема на шоуто: независимо какво правят Бен/Ричард, дали те наистина могат да променят бъдещето? Може би те просто ще трябва да променят само едно нещо, което се е объркало в миналото? Може би промяната на това нещо ще предотвари катастрофите в бъдещето? Или може би ИЗГУБЕНИте ще направят нещо религиозно или някой от тях ще се окаже човекът чудо и той ще успее да наруши правилата на Съдбата. Сигурен съм, че веднъж щом навлезем на дълбоко в сезон 5, ще стане още по-ясно за това каква е тази катастрофа. Само времето ще покаже! Заключения: Сериалът ИЗГУБЕНИ е за Съдбата срещу свободната воля. Ако нещо се е случило в миналото, дали има някакъв начин като се върнеш във времето да се промени времевия сценарий? Досега в ИЗГУБЕНИ никой не е успял да пренапише бъдещето. Сега след като Лок е отнесъл Острова назад във времето, той се е провалил в опита си да създаде перфектен свят на Острова, също както се провали и спирането на времето на Бен. По някаква причина, Лок вярва, че когато върне Джак и всички обратно на Острова, Острова ще им позволи да използват т.н. „свободна воля” да направят перфектен свят на Острова – който ще бъде свободен от правилата на съдбата и от външния свят. Aвтор: Jason Hunter

Здравей Chingiz ако искаш да сме ти полезни първо трябва да ни отговориш на няколко въпроса, просто защото ние не сме при твоите кучета и незнаем нищо за тях. Поставянето на диагноза до някъде е лесно, само ако имаш необходимата информация. Така че може ли да ни кажеш от кога са ти болни кучетата, как е апетита им .. въпреки тия червени венци хранят ли се добре? Колко от кучетата са болни и колко кучета имаш? Лекувал ли си ги и с какво? Каквa порода са? На каква възраст са? Колко вет.доктори обиколи .. какво ти казват освен това че нищо им няма ... ако имаш възможнст да ни дадеш и снимки ще сме ти по полезни. На какво се основава твоето предположение .. да не би да боледували от това заболяване преди?

Би Би Си екипът открили, че слона притежава нов невиждан трик в поведението си до сега – да изсмуква чистата вода от повърхността на кално и мръсно блато. На видеото може да видите как слона бавно стъпва във водата с цел да не я размъти и изсмуква чистата вода от повърхността. Това до сега не е виждано или заснимано поведение на слона. Клипа е заснет в пустинята Калахари. Кинооператора казва, че "по принцип слоновете когато са жадни те бягат и се пльосват във водата, но тази група слонове направи нещо удивително и невиждато за мен до сега. Те съвсем внимателно приближиха водата правеики възможно най малки движения с цел да не я размътят.И те всички един по един са направили това. http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/7933058.stm Слоновете ще продължават да ни учудват ... просто защото са интелигентни животни. нали?

Sri Lanka Wood-pigeon, Columba torringtoni - Шриланков гривяк Pale-capped Pigeon, Columba punicea Silvery Pigeon, Columba argentina - Сребрист гълъб - изчезнал вид Andaman Wood-pigeon, Columba palumboides - Андамански гривяк (Андамански острови) Japanese Wood-pigeon, Columba janthina - Японски гривяк Ogasawara Wood-pigeon, Columba janthina nitens - Огасаварски гривяк - изчезнал вид Bonin Wood-pigeon, Columba versicolor - Бонински гривяк - изчезнал вид Ryukyu Wood-pigeon, Columba jouyi - Рюкуйски гривяк - изчезнал вид Metallic Pigeon or White-throated Pigeon, Columba vitiensis Lord Howe Metallic Pigeon, Columba vitiensis godmanae - изчезнал вид o Tongan Metallic Pigeon, Columba vitiensis - изчезнал вид White-headed Pigeon, Columba leucomela Yellow-legged Pigeon, Columba pallidiceps - Жъртокрак гълъб Eastern Bronze-naped Pigeon, Columba delegorguei Western Bronze-naped Pigeon, Columba iriditorques São Tomé Bronze-naped Pigeon, Columba malherbii African Lemon-dove, Columba larvata

Rock Pigeon, Columba livia - Скален гълъб. Domestic and feral pigeons, Columba livia domestica - Домашен и див гълъб. Stock Pigeon, Columba oenas - Гълъб хралупар Trocaz Pigeon, Columba trocaz Bolle's Pigeon, Columba bollii - Гълъбът на Болии Laurel Pigeon, Columba junoniae - Лавров гълъб - Живее по лавровите дървета Hill Pigeon, Columba rupestris - Хълмов гълъб - обитава скални местности, могили, слонове, дефилета и клисури Snow Pigeon, Columba leuconota - Снежен гълъб Speckled Pigeon, Columba guinea - Точковиден (Гвинейски) гълъб White-collared Pigeon, Columba albitorques - Бяло- оцветен гълъб Pale-backed Pigeon, Columba eversmanni - Бледо-черен гълъб Somali Pigeon, Columba oliviae - Сомалийски гълъб Wood Pigeon or Common Woodpigeon, Columba palumbus - Гривяк Madeiran Wood Pigeon, Columba palumbus maderensis - изчезнал вид Afep Pigeon, Columba unicincta African Olive-pigeon, Columba arquatrix - Африкански маслинен гълъб Cameroon Olive-pigeon, Columba sjostedti - Камерунски маслинен гълъб São Tomé Olive-pigeon, Columba thomensis Comoro Olive-pigeon, Columba polleni Speckled Wood-pigeon, Columba hodgsonii - Точковиден гривяк White-naped Pigeon, Columba albinucha - Бялоточков гълъб Ashy Wood-pigeon, Columba pulchricollis - Пепеляв гривяк Nilgiri Wood-pigeon, Columba elphinstonii - Нилигров гривяк

New type of vaccination may provide instant immunity against diseases Washington, March 3 (ANI): Scripps research scientists say that a new vaccination method they have developed may be used to provide instantaneous protection against diseases caused by viruses and bacteria, cancers, and even virulent toxins. Professor Carlos Barbas, III, says that tests on mice suggest that the vaccination method called covalent immunization can overcome a major drawback of vaccinations the lag time of days, or even weeks, that it normally takes for immunity to build against a pathogen. He revealed that his team tested the vaccination method on mice with either melanoma or colon cancer. Describing the study in the Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), the researcher said that the mice were injected with chemicals specifically designed to trigger a programmable and “universal” immune reaction. They developed other chemicals, “adapter” molecules,” that recognized the specific cancer cells. The researchers said that after being injected into the mice, the adapter molecules self-assembled with the antibodies to create covalent antibody-adapter complexes. “The antibodies in our vaccine are designed to circulate inertly until they receive instructions from tailor-made small molecules to become active against a specific target,” Barbas says. “The advantage of this method is that it opens up the possibility of having antibodies primed and ready to go in the time it takes to receive an injection or swallow a pill. This would apply whether the target is a cancer cell, flu virus, or a toxin like anthrax that soldiers or even civilian populations might have to face during a bioterrorism attack,” adds the researcher. Barbas revealed that only those mice that had received both the vaccine and the adapter compound generated an immediate immune attack on the cancer cells, which led to significant inhibition of tumour growth. This is the first time that any research team have successfully designed and tested such a covalent vaccine. “Our approach differs from the traditional vaccine approach in the sense that when we design an antibody-adapter compound we know exactly what that compound will react with,” Barbas says. “The importance of this is best exemplified with HIV. In current vaccines, many antibodies are generated against HIV, but most are not able to target the active part of the virus,” the researcher adds. He is currently planning future studies so that his team may apply their covalent vaccination approach to HIV, cancer, and infectious diseases for which no vaccines currently exist. “We believe that chemistry-based vaccine approaches have been underexplored and may provide opportunities to make inroads into intractable areas of vaccinology,” Barbas says. (ANI) http://www.thaindian.com/newsportal/health..._100161942.html

Айде нещо авторско от мен.