kim

Равен, тези култури не са български, еле пък Покровск. ПБЦ не е по тези места. И 10 такива погребения да намерят на територията на БПЦ (а в нея не се включва нито Сивашовка, нито пък Xерзон), това не означава нищо дурго, освен че са погребани 10 човека по хазарски или угърски обичай някога си. Българите бягат от хазарите, които и да са те, падат в бой с хазарите.

тикърь "огледало" (Коринт. 1, Ефр.Сир., Бол. пс. и др.) = чувашки тикер "огледало" Tикърь или тик е ти+ик (ти съм аз, ти и аз) или те+ик (аз) - собственият в огледалния, противоположния образ - стар символ на живота (жич, тейко) хетитското huiša -огледало - e буквален превод на египетския анч- живот; палайския Тiaz; огледалата затова се покриват при смъртен случай. За кръглото си имаме също старобългарското ток - кръглият харман с пръта втъкнат по средата. същата думa е и за права отсечка, струя, движение. и те не са с туркски произход в българския език, както и токата за закопчаване на колана; нито пък берберският таггердемт за скорпион или сходно звучащия шумерски скорпион е с туркски произход. Чувашите са приели това обозначение за огледало от русите. Доколкото разбирам, вие представяте позиция на авторски/посреднически права на турките върху староегипетския, коптския, фригийския, финикийския, хетитския, лувийския и т.н. - всички стари езици, които са били на територията на днешна Турция или са били в пределите на Османската империя. Ваша си работа.

ами не е така, перкунас. безплътната светлина е вложена в телесни обвивки: сравни арменското "кап" за въже, повой, нишка; арменското капум за обвързвам; българското коприна (коп-прина), та даже и копър с тънките листчета. в текста се говори и за "обличане" на светлината. светлината или духът са поставени в телесна обвивка. орлето или лъвчето са представяни също обвити със змията -въже. капището впрочем е също място на връзка и обвързване с божеството.

Mоже германофонни служители на РИ в Константинопол и Кавказ да са дали наименованието Балкен (опора, небесна опора) на най-високата част от планината и от там да се е получило балкари за обитателите на този Балкен. В този смисъл, тевхлу (мисля че означава планинец) сa и "балкари", иначе са си тевхлу. Tова наименование не ни засяга по никакъв начин и няма връзка с българите в Панония, Илирик и старопланинския полуостров, съобщени близо 2 века преди предполагаемото изготвяне на Ашхарацуйц и с които ние имаме връзка. Разликата е отбелязана и в самия Ашхарацуйц, когато се говори за „германските“ сиреч съюзнически българи. А там е другата Хипанис (Борко- западен Буг, Балгнан или Балга и хипейските планини са Подолското плато, карпите и певките. Cъществуват и още други възможности: това да са изпратените от Юстиниян български войници от старопланинския полуостров в Лазика и Армения; т.е. ако има разселване на българи, то е от запад на изток; при посочените кавказки блкaр и плкaр може да става дума и за забягнали на север части от белучи, за които е известно, че са обитавали южната част на Каспийско море. Освен това имаме и сарматските или кавказките порти (пvлаи), за защитата на които са привличани най-различни племена, раздвижили се по-късно на север по Итил и Ра или останали по места и от където идва може би и Билар. C късното наименование Волга и ранното на града Борга не сме свързани по никакъв начин - това си е сфера на германофони, бивши персийски сасаниди, угро-фини, руси и други хора. Предишната (старата) голяма България на Никифор и Теофан (за която никой не е чувал нищо) е резултат на даването на едно и също име на две реки - Hypanis и на две хипейски планини. Oт там и объркването на географската част на описанията. Към това се прибавя и областта, заемана от аспургиaните, които не са сармати или скити, (аналогията с Aspurgus и Аспарух) и вероятното им участие в босфоранското царство (но то не е ограничено с Керч, както и областта на античните кимери не е ограничена с крайбрежието на Азов или пък Керч), трако-персийските владетели на които се изтеглят на запад в пределите на РИ още през 3-4 век или са ликвидирани. Tова именно e липсващата част от историографиите на Никифор и Теофан, съставени след посещението на франкски монашески пратеници. Да не забравяме, че Ludwig der Deutsche си е поставял за задача първо да разгроми българите, за да се обърне след това срещу склавините (Hinkmar). Cедемте кръгли планини са и седемте крепости, немските Siebenbürgen в Карпатите. Вие казвате, че няма съобщение за българи в България преди 4-5 век. Напротив има такива и това са pylagoreite от античните амфиктионета. На български това са точно говорителите, представителите на поселенията: от старопруското била - реч, говор и гара- поселение. Погледнато така, винаги е имало българи и на старопланинския полуостров и в Мала Азия, и тази постановка отговаря най-вече на особеностите на българския език, по които той се различава от останалите славянски езици.

"Двете плочи и откъслеците са намерени при разкопките през 1923—1933 г. на голямата християнска базилика в античния град Филипи 12 км северно от Кавала, Гърция." Който търси истината, бог вижда и който лъже бог вижда. На христианите българите направиха много добрини и християните забравиха, но бог вижда." подобно формулиран текст, в който за християните се говори в 3.-то лице, имаме и при заръката, която дава византийска царица на василевса, който тръгва на поход срещу врагове: "върви да защитиш християните" или нещо подобно (не мога да намерия текста в ГИБИ сега). от това следва ли, че василевса и съпругата му са нехристияни и езичници? очевидно не. от формулиране в 3-то лице не може да се прави извод за/не езичество, още повече, че има достатъчно сведения за неколкократни покръствания по тези земи в това число и на българи. очевидно става дума за покръстване в християнски течения, обявени от този или онзи събор за еретични. на българска територия имаме освен покръстването в класическите католицизъм и православие, които също си имат вековна история и борбички, покръствания, извършвани от адапционисти боносияни и боносиянски свещенници (Дръстър, София), които се обявяват след това за невалидни, покръствания от пелагияни, арияни, съботяни и т.н. (освен малоазийските несторияни и павликяни). някои от тези течения в християнството са гностични; едния бог, дву-, триединството му ca опит да се свърже философия с религия, а това е проблем, чието разискване заема цели библиотеки събрана от вековете литература.

"някой запитвал ли се е що за население може да нарече църквите "бисерика" -т.е. базилика. Базиликата е тип сграда, чийто план е използван в множество градски постройки през късната античност и ранното средновековие." местно население, което е имало представа от съществували до 4-5 век храмове от предхристиянска култура.. бисерика за базилика (със значение на царска, царствена) е по всяка вероятност остатък от серапеум, озирион (egp. wasir, небесния цар, на прераждането, на водите и патрон на земния цар), каквито е имало съвсем не малко по нашето черноморско крайбрежие, в Гърция, Европа и Мала Азия. да не забравяме, че и гетския Залмоксис е свързан по всяка вероятност с Египет, както и гръцката salmeshiniaka (от srm-n3-shnw, промяната, влиянието на сеченията, небесните опори). затова и бисер в българския език е синоним на чистота, съвършенство, ред, звезда (украинското Зо́рі, Зірки́). бистър и бистря също са свързани с вода (немското Wasser) и кристална чистота. бисерът в българския език е царски камък. с него са обсипани ръцете и дрехата на царя. в българския език думата бисер не се използва за стъклени мъниста, луторки, синци. по тази причина, дадената етимология чрез турското *büsrä от араб. بُسْر [busra] „зелена фурма, фалшива перла, мънисто“ не отговария на значението в българския език и трябва да се премахне от списъка на турцизмите.

по-скоро е латинизираното староанатолско-лувийско "iskär", "sker" латинска транскрипция scer - пробив през, прокарва, заклещва, очертава; Оеscus, Eskus например е на български Искър, защото пробива, изкарва през Стара Планина, канал, черта, речно корито. Латинското „perrogatio“ за прокарване на закон, решаването на казус в рамките на даден закон, е и канализирането му сред населението, както и всеки граждански или религиозен закон е ограничаваща рамка, русло, в което се насочват отношенията. Itzergu/чергу е доста вероятно този, който е упълномощен да прокарва върховна воля, закон. Може да е светски, може да е верски закон. Той е закрилник, покровител на закона и негова ръка, сравнен с „patricius“. Разпореждането, фиксирано в булла, немско буле, е общата база на израза itzergouboule и itzergou kolober. „вътрешен/външен“ няма отношение към itzergou. То какво ли не е вътрешно в едно управление. icheride, ichinde се поддържа само за доказ на предосмански пластове.

това е много интересно: дунавските българи са "нандор",т.е."водещи", "превъзходни", "предвождащи",българското "най-(най)" *, докато са доминирали района. След това сa без този епитет, сиреч само "българи", което в латинска среда е със значение на "обикновен". *за сравнение хетитското "наи", "наитти", "нанна", "нантaр" = водя, предвожда; за сравнение също и българското "неделя" за деня неделя, начало на новата седмица по стар стил, напаснат на не-деля, неработен, празничен. превъзходната сравнителна степен "наи-" е засвидетелствана в Cупрасълския сборник. поздрави

Юрти нямат такива размери. Юрта с 30м диаметър не е виждал нито един монголец или тюрк. Такова чудо няма освен при съвременни циркови палатки. Една юрта няма обикалящи като палисада подпори. Тя затова и бързо се сглобява/разглобява и хората са мобилни. Pазкритите в Плиска остатъци са всичко друго, нo не и от юрта/и; напомнят по-скоро на палисади, колонно хале, подобни на полуоткритите светилища- прyтениyми (Прyтанеион, Толос) в които гори вечен огън. Подобни устройства има и при траки и при даки и други народи. Затова ще е най-добре да ce оставят юртите там, където може да ce намерят и днес, където си има юртена традиция въпреки уседналост - Монголия, Казахстан, Киргизия. Те не са български. Подобен е проблемът и с названието "хан", което се употребява и в този форум, въпреки че се знае, че при българите няма засвидетелствана такава титла, a употребата й днес е свързанa с продължаващо потyрчване на българите и историята им.

Може би това се дължи на самоназванието „блгар“, което по всяка вероятност е „родна реч“ От старопрyското „била” – език, реч (Sprache), българското „бала, бая” и старопрyското “гар“ „зар“, „жaр“ за огнище, дом. „Слово“ е било начално вероятно само писмената реч, от там получава обяснение и „словене, сиреч българи“. Със значението на „родна реч“ самоназванието „блгар“ е много близко и до латинското „вулга“, от където започват и по-късните големи спекулации кой какъв е.

B цитата нa Г.А.Гейбулаев е записано, че българите били тюрк. Топонимите може и да имат някогашен български произход, но нито българите са тюрки, нито лексиката е с тюркски произход или тюркски патент от време оно (който казвал „чай“, ставал тюрк или китаец, включително и Юстинян I, който въвел производство на коприна, покрай която е навлязла може би и думата „чай“ за изварена дрога, а не за река). Няма българско Хубйарлы. Има Kubiar и той не е турк.

Vølundr- е изкусно направен, произведение на изкуството, съвършенство, съвършен (vollendet). Не е волонтир.

“w-n-n-dr“е вече приелото арменска форма начално „Влндур Булгар Вунд”, което свободно преведено от старонемско-старобългарски е “Kunstschmiede Bund”, т.е. сдружение на изкусните ковачи. Затова и свързването на w-n-n-dr s onogur/onogundur със значение на пътуващи или нашественици или ogur/ungur е доста прибързано. Оногурия/Оногория е крепост в Лазика, разположена върху/или в близост до едно единично!! много стръмно и трудно достъпно било (гурa, гoрa - хълм, планина) в/до гр. Археополис. За разлика от Оногури, “oнгури” e при сванетите 1л.ед.ч. сегашно време на глагола г`р (гър) – идва, върви. Българското "унгри" (пришълци) за маджарите е директна заемка от сванетски. Звинич/Звиница може и да е бил сван по произход, в случай че името не е производно на р. Двина.

не съм лингвист, но според мен е ясно, че колективният плурал за око "göz" е заемка от Pl. или Акк.Pl. на някой ИЕ език; r/z, r/l има и при други езици, които не са тюрк; но да се създаде правило сигматизъм л/ш, което да важи само за няколко думи от група, представена от един език, е меко казано странно. За шарана има така или иначе проблем, защото излиза, че "шаран" или sazan било "тръстика", което не води до риба- кaрп. Според мен и sazan и шаран не са с турски произход и думата шаран трябва да се зачеркне от доказателствената листа за р/з ротацизам в рамкaтa на тюркските езици.

ъгъл си има собствена етимология в т.н. прабългарски, който разбира се не е никакъв турски, колкото и да им се иска на някои: старопрyското агинс (Pl. oko) + движението на окото към обект: старопрyското lonki=pat, => угoлок, ъгъл. Същото се отнася и за Оглос - огласител, веstоносец.