Яксарт

В подкрепа на тази теза, идва друг кратък надпис от плоча 5: Надпис Р8 от плоча 5 Той е съставен от три графеми: ε, ω и . Ако ω е равно на мурфатларската буква , то може би ε отговаря на мурфатларската буква (к). Диграфа εω по този начин води до „кш“, или старобългарската дума „къшь“ (жребий). Целият надпис тогава трябва да бъде: εω = "къшь чти" (почитай жребия). Всъщност такъв израз се среща в старобългарската творба "Слово на тълкувателя": „на делфическия трипод (триножник - бел.прев.) враженето и розгометанията, описани в книгите, или калуистовото (касталското - бел.прев.) запояване почитат като бог. И елинското влъхвуване, и вълшебното прорицание, и смрадливите нанизи (амулети - бел.прев.) - от тях никой народ не е преуспял. И халдейската астрономия, и родопочитането, което е мартолой (почитането на датата на раждането, което определя съдбата - бел.прев.), и фригийските съновидения, и чаровете (магиите - бел.прев.), и злата съдба, и жребият.“ Така, прочита на този надпис не само указва още един път езика на равенските надписи, но и идентифицира една от силите почитани от средновековните българи, с това потвръждавайки сведенията за старобългарското езичество съхранени в Слово на тълкувателя. Трето, използването на графeмата като алгограф на най-известния български йероглиф, IYI, хвърля светлина върху връзката между Българското Свещенно писмо и глаголицата. Трудно е да не се забележи, че глаголическата буква герв, Ⰼ напомня графемата . Но защо Св. Кирил би използвал йероглифа IYI за един употребяван само в заемки от гръцки звук? Дали това е случайно? Така например, в Марианското евангелие буквата герв е използвана за гръцките думи: άγγελος, εὐαγγέλιον, λεγεών, ηγεμων. В средновековният гръцки, мястото на буквата герв в тези думи се произнася с два различни звука: „ŋ“ и „ɣ“. Единият от тях е звука който стои в корена на думата ἅγιος /ˈa.ɣi.os/ (свети), превод на (пра)българското IYI „ари“ (добър, свети). Но това не е всичко. Буквата герв, Ⰼ е 12та буква от азбуката, а 12 несъмнено е сакрално число. Също така, герв има цифрова стойност 30 и стои точно под вѣдѣ, Ⰲ, която има цифрова стойност 3, заемайки също така сакрална позиция в азбуката. Прочетени отвесно като йероглифи, двете букви повтарят началото на надпис Р7 от Равен: почитай добрия/светия: Още две глаголически букви създадени по образ на (пра)български йероглифи с религиозна семантика имат сакрална цифрова стойност: Ⰶ-7 и Ⰷ -8. Прототип на последните две букви са графемите (отец/огън) и (дух). По този начин намираме и трите части на Светата Троица вградени в плътта на азбуката: Ⰰ- син, Ⰶ- отец, Ⰷ- свети дух. Погледната така глаголицата е една симбиоза между езическа буквена магия и християнска символика, симбиоза типична за първите стъпки на християнството в езическа България. Но не само това- глаголицата е свидетелство за реалността на Брегалнишката мисия.

6. Графемата както изглежда е включена в няколко интересни надписа. Освен факта, че има сходство с глаголическата буква вѣдѣ- (9), това е почти неизвестна графема. Сравнението между надписи 1 и 8 води до заключението, че тя може да е първата графема в надпис 1, като по този начин изчиства словореда на иначе странно композираната монограма:(10). Надпис 1 плоча 3 и надпис 8 плоча 15 Графемата е също така първи знак в надпис 9 от плоча 2: Надпис Р7, Плоча 2 Ключ към разбирането на този надпис е неговият последен знак: . Известно е, че това е една от двете графеми, които определят надписа тип "Бяла" (11). След това е много по-лесно да се забележи, че знакът в средата е сходен с други две Равенски графеми: (П3) , (П11) (Ovcharov, N. 2017B, Плочи 3 и 11). Вероятността всичките те да са алограми на графемата IYI се подкрепя от графичната близост между графемите и . Така погледнат надпис 7 е почти идентичен с надписа от Бяла. Идентифицирането на надпис 7, като надпис тип Бяла, позволява да се направят няколко важни наблюдения. На първо място, сега е възможно да се идентифицират два по-рано неидентифицируеми надписа, като надписи принадлежащи към BSS. Първият идва от Murfatlar: Надпис от Мурфатлар На раменете на кръста е врязaна тройката: (). Това съчетание от знаци се среща в анализирания по горе Надпис 1. Следващият надпис в който се среща графемата е монограм от голямата базилика в Плиска. Тук са използвани същите три графеми както при кръста от Мурфатлар като е добавен нов йероглиф с непозната от други надписи графика. По този начин се добавя нова логограма към списъка на идентифицираните графеми на Българската св. писменост: Надпис от Голямата Базилика Второ заключение, което може да бъде направено от анализ на надпис 7 е свързано с езика на надписите от Равен. Тъй като надписите са съставени от логограми, а фонограми са използваи само за изписване на имена, които не могат да бъдат индикатор за езика на надписите, словоредът на изреченията остава единствен показател за езика на който е писано. Всъщност, словореда на Надпис 7 (СП) се различава от словореда на надписа от Бяла (ПС). За съжаление, езикът на надписа от Бяла също е неизвестен и горното сравнение води само до извода, че надписите от Равен са писани на език различен от езика на който е написан надписа от Бяла. За щастие можем да направим още едно сравнение, този път между кратка фраза от Равен и надпис от Мурфатлар за който се предполага, че е написан на (пра)български: Надпис M38 от пронаоса на църква B1, Мурфатлар Тук е в контраст с няколко пъти намерения в Равен . Също така надпис M38 разкрива произношениоето на графемата : "Бойъ" (Господ, Господар), която най-вероятно е (пра)българска дума. Какъв език тогава стои зад фразата от Равен? За да се даде отговор на този въпрос, е необходимо да се обърне внимание на културните и езикови процеси стартирани с основаването на Българското ханство на Долния Дунав. Старата концепция за смяната на езика на българите със „словенски“ подчертава покръстването като решаващ момент. Въпреки това концепцията на номадски пакс и още някои други свидетелства противоречат на този възглед. На първо място, според Омелиян Прицак, един номадски пакс организира поданиците си във военни части. Тези бойни единици участват заедно във военно обучение и походи. В резултат на това, един от езиците на пакса в крайна сметка става лингва франка. Този процес не може да бъде измерен, но някои доказателства внушават, че към момента на административните реформи на Хан Крум смяната на езика е приключила. Реформите, от друга страна, могат също така да се разглеждат като доказателство за езиковата и религиозна унификация. Друго доказателство е славянизацията на (пра)българските думи, използвани в гръцките надписи на българските владетели (Бешевлиев, В. 1979 г., стр. 57). Също така, сътрудничеството между различните етноси се осъществява и в религиозната област. Формира се езическа религия, която не е нито българска, нито „словенска“, а както предлага А. Калоянов, старобългарска. Според източниците от 10-ти век, в Старобългарския езически пантеон участват богове с български, славянски и балкански произход. В светлината на това не е изненадващо, че някои историци смятат, че по времето на хан Пресиян Югозападът е присъединен без война. Интересен в тази насока е надписът Филипи, който информира, че българският първосвещеник, наречен Кана Бойла Колобар, говори със Смолените. Изглежда, че на югозапад, не използването на оръжие, но достигането до умовете и сърцата на хората е било решаващ фактор. След всичко това не изглежда изненадващо, че „пра-българските“ надписи, намерени в руините на средновековния град Равен и околностите му, са написани на старобългарски. В подкрепа на тази теза, идва друг кратък надпис от плоча 5:

5. Надпис 7 е вписан на каменен блок, намиращ се в църквата "Св. Никола": Плоча 25 (Алексова 1989), стр. 289 Според Блага Алексова, тези три графеми доказват че, глаголическата азбука е създадена по време на мисията на Кирил в Брегалница, тъй като те стоят в основата на графиката на повечето от глаголическите букви: кръст (символ на Исус), триъгълник (символ на Троицата) и кръг (символ на вселената и Бог) (11). Тук ще бъдат представени два надписа които преосмислят разбирането на триграмата от Плоча 25. Единият надпис е намерен в Голямата Базилика от Плиска: Надпис от Голямата Базилика Тук под формата на пъзел, с изразните средства на Българското свещенно писмо е предадена основната идея на източното Православие: Светата Троица. Отгоре надолу четем: "ари" (свещен, добър): . Хоризонтално, най-горе е записано: „ата изге“ (свети отец), по средата - „изге дзанга“ (свети дух) и най-долу: (IC - Исус). Тук интерес предизвиква графемата която участва в друг пъзел от Оксфордкия кодекс, който отново възхвалява Светата Троица: Надпис от Оксфордския кодекс Първата графема, е вписана веднъж. После графемата, е вписана 11 пъти. След това графемата е потретена, след което надписа завършва с графемата: . Буди впечатление че, броя на записване на графемите е нечетен и най вероятно тези числа имат мистично значение. Като игнорираме повторенията обаче получаваме следния надпис: . Последните два знака са познати от първият надпис: „дзанга изге“ (свети дух). При това положение останалите две графеми са лесни за разгадаване: „ата“ баща и „оол“ (син). В духа на тези два надписа, триграмата от плоча 25 би следвало да има следният смисъл: кръста: Исус, Кръга: бог отец и триъгълника: Свети Дух, което и обяснява идеята заложена във формите на глаголическите букви: Светата Троица.

Срещат се:

Струва ми се че вашите постановки са погрешни, особенно мнението ви че, орнамента има чисто декоративна функция. Ето и няколко публикации авторите на които ви оборват в детайл. И това е мнението на всички които са писали за символиката на орнамента: Zaharchuk- Chugai, R. 1988- Захарчук-Чугай Р.В. Українська народна вишивка. Західні області УРСР, Київ, 1988; Gimbutas, Marija (1989). The Language of the Goddess: Unearthing the Hidden Symbols of Western Civilization. San Francisco: Harper & Row. Boeva, Y. 2015- Юлия Боева, Богинята и рогатите глави, София, 2015; Rybakov, B. 1965a- Рыбаков Б. А. Космогония и мифология земледельцев энеолита. -- СА, 1965, № 1;

Осетински? Не, (Пра)български. А и давате ли си сметка че, през 10 век не се е говорел осетински.

Орнаментите по нашите черги и килими не са китайски йероглифи. Според мен (тъй като не намирам почти нищо по въпроса) по-голяма част от геометричения орнамент възниква някъде през неолита или дори по рано. Стилизацията става бавно и отделни мотиви могат да бъдат проследени в различните си етапи. Например в азербайджанските килими (и то само защото имам добре илюстрирана книга), но тук не търсете народност. Един и същ мотив може да бъде проследен в Русия, Коми, Латвия, Иран, където поискате дори в Америките (от това можете да си правите извод за началните дати на разпространение). Предполагам че разпространението на изток е станало с разпространението на земеделието. И тук между другото бих цитирал една лекция на Д. Малъри в Пен който твърди че няма данни триполците да са преминали Днепър. И сигурно е прав. Но някак си типично триполските мотиви са стигнали в Китай, защото ги изкопават със съоветните дати. Бих казал че орнаменталните мотиви са се придвижвали заедно с религията в един културен пакет. Така че ако търсите контрасти търсете ги там а не в езика и националността. Същото е и с популярните напоследък генетични изследвания. Няма как да разберете националноста на скелета защото не можете да го запитате (то можете но няма да ви отговори). Това което се опитвам да загатна с таблицата е ч,е определени китайски йероглифи са заимствани от орнамента. Тук пак ключовата дума е религия и културен пакет- предполагам земеделието влиза в него. Разбира се в началото са били само гадания, но китайците стигат много по-далече: в епохата Шанг имаме една напълно развита Лого-фонетична писменост.

4. Надписи 5 и 6 са част от композицията врязана върху Плоча 1. Надписи 5 и 6, плоча 1. Общото при тези два надписа е че три от графемите-, и са общи и за двата надписа. Първо, графемата се среща веднъж в надп. 5 и два пъти в надп. 6: По-голямата графема от надпис 6 обаче е включена в лигатура. Второ, и двата надписа имат в основата си си едни и същи два знака, които в надпис 6 са влючени в лигатура: Но дотук и свършват приликите. Останалите графеми са различни при двата надписа: За щастие дублетът е добре познат, той е нанесен на една от лъчите на Розетата от Плиска. Това е правописа на името на езически бог Род. Един от лъчите на Розетата от Плиска Същият дублет е вписан и на една от стените на пещера: Надпис от Калугерица В надпис 5 първата графема е свързана в лигатура с графемата V: Тъй като този йероглиф, означава "почитам" надпис 5 може да се прочете: "Почитай всемогъщият Род". В надпис 6 Род също е наричен всемогъщ, но останалите графеми са неизвестни, така че е невъзможно да се прочете целия надпис. Според руските учени Род е източнославянски бог. Някои български изследователи обаче смятат, че произведенията в които се открива информация за Род (най вече "Слово на тълкувателя") (7), са копия на старобългарски оригинали и отразяват българските езически вярвания. Тук с Род и Рождениците са представени като богове, познати на гърци, египтяни и римляни: Също така става ясно, че в един момент словените възприемат култа към Род и Рождениците от местното балканско население, и постепенно той става по-популярен от останалите, по-стари вярвания: Така съчетани сведенията в Старобългарската литература и съдържанието на надписите 5 и 6 затвръждават твърдението че, бог Род е бил почитан в Средновековна България.

Може би пак трябва да прегледате Murfatlar Script. Моята хипотеза е че, Мурфатларската азбука и Глаголицата имат връзка. Тоест, някои от буквите съвпадат и по форма и по звук. Разбира се това е само хипотеза и ако наистина е само това с право можете да го наричате „speculation". Обаче, след като тази хипотеза доби вид, трябваше да се провери, дали заместени така, звуковите стойности дават надеждни четения. Предполагам че знаете колко е трудно да се работи с кратки надписи в които думите не са отделени. Лека полека надписите се избистрят. И засега не противоречат с първоначалната хипотеза. Проблема е че, като се намери име то трябва да се обясни, на кого е и що за божество, светец или личност е, а ако се срещне дума която е заемка от друг език, трябва да се намери кой е той. Що се отнася за буквата „Ш“ бих казал че изначално идва от семитската „шин“. Това не е нищо ново, такава хипотеза вече има, само че моето мнение е че първо е минала през (пра)български. Що се отнася за бог (или богиня) Ошъ, името е засвидетелствано в надпис писан с гръцки букви: „почитай Ошъ“. За вас и това ли не е доказателство?

4. Графемите и са използвани в написването на твърде интересна лигатура: Надписи 3 и 4, Plate 1 Сравняването на с подсеща че и могат да са алгографи на една и съща графема, но да разберем семантиката на тази лигатура би помогнало сравнението на два надписа, които бяха представени по-рано: Надпис 2, плоча 1 и надпис 1, плоча 3(2) След двойката , надпис 1 завършва с графемата , докато надпис 2 има двойката в края си. Много е вероятно лигатурата от надпис 1 да има същата семантика като графемата от надпис 2. В азбуката от Мурфатлар (Oвчаров, Н. 2014A), буквата има фонетична стойност /š/. A пък на Розетата от Плиска е използвана за написване на името на езическият бог Ошъ (3): Подобието между и води до заключението че е друг начин за изписване на същото име, а също така че , и са алографи. В този случай графемата би трябвало да означава звука "o". Най вероятно формите и са били варианти на in в резултат от писането върху меки материали(4). Търсенето в източниците от 10-ти век за религията на България за евентуално име на езически Бог, започващо с / Ош / (Ошъ) (5), не дава резултат. В този случай би било разумно да се търси в региона на Кавказ, където са живели българите. Тук два религиозни термина наподобяват Ошъ. Първият, "Ash", е включен в името Аш Тотур, господар на вълците в пред-ислямската религия на Балкар и Карачай, чийто прототип е християнският светец Теодор Тирски (Джуртубаев, М. 1991). Думата "Аш" идва от Осетския "Уац", апелатив за "Свети", както в Уацила (Свети Илия) и Уаскерги, Уасгерги (Свети Георги) (Гершевич, I. 1955 г., стр. 478). Според В. Абаев Уац може да бъде свързан с Хорезмийското „Waxsh", (светец), Пехлевийското „Vaxshvar“, "Prophet" и Согдийското „Waxshik“ (божествен) и трябва да е бил предхристиянски религиозен термин (Abaev, V. 1989, стр. 26-27). Мозес Каганкатваци споменава в труда си "Историята на Алвания" второ име подобно на Ошъ, Аспандиат, богът на кавказките Хуни: "Изгаряйки коне в жертва, те се покланят на огромно диво чудовище, което зоват бог Тангри Хан, наричан Аспандиат от персите "(Дасхуранци, М. 1961, p.159). Според Х. Хюбшман, Аспандиат идва от Авестийското „спента" (свети) (Хюбшман, Х. 1897). Други виждат в корените на думата средноперсийско и авестийското „аспа“ (кон) (Новоселцев, А. 1990). Друг пасаж от същия източник подсказва, че Аспандиат е бил почитан с жертви на коне: "От високите гъсти дъбови дървета (посветени на гнусния Аспандиат, на които жертваха коне, изливайки кръвта им над дърветата и окачаха главите и кожите им по клоните)“ (Дасхуранци, M. 1961, p.161) Старобългарският (5) Ошъ също може да бъде свързан с конен ритуал. В надпис 3 думата Ош се предхожда от двойката .Този дублет е известен от църквите при Мурфатлар и Оксфордския ръкопис, като в последния придружава рисунка на коне, участващи в някакъв ритуал: Оксфорд, Бодлеанската библиотека, Roe 27 Също така по полетата на Оксфордския ръкопис няколко пъти се споменава Денят на Св. Теодор, известен в България като Конски Великден (Гранберг, А. 2005). След християнизацията, на този ден традицията е да се полагат специални грижи за конете, а кулминацията му са конни надбягвания. Друга причина за свързването на Старобългарският Ошъ с Дагестанският Аспандитат е фактът, че и двамата са придружени от богове на Слънцето със сходни ирански имена: Старобългарският Хърс и Дагестанският Куар. Името на бог Хърс, което също е вписано върху Розетата от Плиска (Овчаров, Н. 2016, раздел 17), се смята че идва от средно иранското „xvaršêt“, и персийското „xuršēt“ (блестящо слънце), както и осетинското „хур“, (слънце) (Фасмер, М. 2004). Това съвпада перфектно с етимологията (6) на бог Куар, за когото също така знаем труда на Мозес Каганкатваци: „Ако блестящи огнени мълнии и ефирен огън удареха човек или някакъв материален предмет, те го смятаха за жертва на бог Куар“ (Дасхуранци, М. 1961 p.159). Също както Куар, Хърс е смятан за господар на гръмотевицата: „Има два ангела на гръмотевицата, елинският старец Перун и Хърс жидовин“ (Иванов, В. 1965, стр. 18). В допълнение, името на бога (или богинята) Ошъ е написано в три кратки надписа. Първите два, Ins.2 и Ins. 1, цитирани вече в този труд, имат идентична част , която може да се чете до известна степен на сигурност (7): (Всемогъщият господар Ошъ). За третият надпис е използвана гръцката азбука и предизвикателството не е да се прочете, а да се интерпретира: OXCI TZIT MA GILC (Ошъ почитай и Ma Гилс или Oшъ почитай, Ma Гилс). Вторият вариант внушава, че Ошъ е Ма или Богинята майка, Майката Земя (8). Надпис от Силистра (Бешевиев, В. 1979 г., стр. 239) Трябва да се признае, че всички наблюдения, направени в този раздел за бог (или богиня) Ошъ, макар и ценни, все още не са достатъчни, за да изяснят същността му.

Българската свещенна писменост, Славянският епизод (част трета) Това е последната, трета част от "Българскa свещенна писменост, Славянският епизод". Тук продължава изследването на надписите от Равен. Нови графеми и надписи ще бъдат анализирани от различни ъгли, за да бъде достигната накрая целта на това изследване: Разкриване кой е езикът зад надписите и също така каква е връзката на Българската Свещенна писменост с глаголицата. 3. Графемата се появява само веднъж в материалите от Равен. В българската и руската бродерия, мотив с такова начертание се нарича "жаба". Дали това е произволно име или има скрито значение в него. За щастие Херодот разказва следната история: "И царете на скитите, които възприемат това, изпратиха вестител, който донесе на Дарий, подарък, мишка, жаба, птица и пет стрели ... защото той предположи, че даровете изразяват това: О перси, ако и да станете птици и да полетите в небето, или да станете мишки и да се заровите под земята или да станете жаби и да скочите в езерата, пак няма да се върнете у дома, но ще бъдете поразени от тези стрели". В посланието си, скитите използват жаба като символ на водното пространство. Основавайки се на факта че в Белорусия мотива е наричан „водяник“, Марина Качаева определя неговата семантика като „господар на водите“ (Качаева, М. 2008, стр. 88). От друга страна, мотивът, според кумандинските представи, означава "небесната гръмотевична птица“, и най-вероятно господар на небето (Славнин, В. 1992). Само мишката не може да бъде открита сред орнаменталните символи и по този начин подземния свят. Неговото присъствие обаче се подразбира от мотив, наречен в Смоленск и Естония „кладенец“. В митовете кладенец свързва горната земя с подземния свят. Между впрочем, Марина Качаева забелязва, че този декоративен мотив е идентичен с китайския йероглиф за кладенец, а също така че мотивът „облагородена земя“ (номер 2 в таблицата по-долу) и китайския йероглиф за зърно имат идентична графика (Качаева, М. 2008 г., стр. 89). Всъщност, още няколко древни китайски йероглифа имат своите съответствия в света на текстилния орнамент.Таблицата по-долу показва пет такива съвпадения.Тези прилики, понякога както по форма, така и по смисъл, могат да означават, че някои от древните китайски йероглифи (носещи религиозно съдържание) може да са били създадени първо като орнамент, който е играел важна роля в живота на неолитните земеделци. Сравнителна таблица на орнаментални мотиви и йероглифи

В допълнение към това е и кратък надпис, нарязан на погребална урна, намираща се в близост до село Гарван. Съдържа смесени текстове от кирилица / текст, които също се синхронизират с надписите от Силистра. В гроб 9 от некропола Гарван 1 е открит „надписа от Гарван“. Гробният инвентар се състои от железен нож, бронзово копче, бронзова обица и част от прешлен за вретено. Смята се, че гробището има две фази на употреба: 6-7 век и 8-10 век. Въпреки това, използването на кирилица в надписа го датира, след 883, когато е създадена кирилицата. Garvan (Vazharova, Z. 1976, p.16) Надписът е разгледан от Иван Иванов. Той идентифицира (пра)българската дума БИЛИГ (знак) (7) и сравнява надписа от Гарван с ранен кирилски надпис от Плиска. Cyrillic inscription from Pliska Думата БIЛIГ остава в средата на първия ред на надписа. По този начин лесно се разделят други думи. Преди БIЛIГ има четири знака: KЪГI, което прави фразата: KЪГI БIЛIГ. Това може да е сходно в смисъла и граматика с надгробния надпис от Плиска: ПОКАЗУВЪ КРИЧАГѦ. Тук наставката "ВЪ" установява връзката между името "Показ" и думата "кричагѧ". По същия начин в надписа от Гарван, името е записано с KЪ (8) и ГИ е суфикс, най-вероятно падежно окончание. Втората част на първия ред се чете по следният начин : (9) (Isusi arih) "Исус свети". Тук логограмата IYI е записана с букви които предават произношението и. Вторият ред съдържа четири знака: . Твърде вероятно тук първият знак да е алограф на логограмата : (10). По същия начин тя е врязана след знака IYI в надписа от Бяла. Byala inscription Останалите три знака отбелязват произношението и както това бе направено със знака IYI: ЧIT (čit). Дума със същото произношение намираме и в Надпис1 от Силистра: τζιτ. Такова произношение напомня старобългарската дума чтить (почитам, тача). И в давата случая синтакса на изречението е СГ (сказуемо,глагол), като и двете сказуеми Oši и Isusi имат добавен еднакъв суфикс -i. В останалите два реда на Надпис 1 също така има интересни думи: MА и ГИЛС. MА напомня името на средноазиатската богиня-майка Maй, Умай (Toлеубаев, A. 1991, стр. 43) а ГИЛС според няколко речника на ирански езици „кал“, „земя“(Цаболов, Р. 2001, стр. 384). В заключение, това изследване създава повече въпроси, отколкото дава отговори. Може би това е една твърде смела крачка в неизвестното. Много е вероятно в бъдеще да се окаже, че наблюденията и предположенията направени по-горе са погрешни. Въпреки това, твърде дълго светът на българските надписи е ничия земя. Ето защо всеки напредък, дори и малък в отвоюването ѝ, е огромна крачка към разбирането на културния живот на средновековните българи. Notes: 1). Виж Рашев, Р. 2008, стр. 237 и следващите. Също така Тафраджийска, Ц. 1982, 2). В надписа от Преслав няма граматически форми , но в друг надпис, също списък на оръжия, намерен недалеч от село Цар Крум, думата κυπε има, според Венедиков, добавен притежателния суфикс -σε. 3). Според Бешевлиев, комбинацията ΑΞΟΕ може да бъде четена: ἃξο(νες) ἐ. 4). Прабългарската титла ζερα ταρκανος е използвана в надпис №60 (по Бешевлиев). 5). Всъщност, както Георгиев отбелязва, третата буква тук е рядко срещана форма на ξ. Така тази група знаци изглежда по друг начин: ΟΧΞΙ 6). Хенинг предлага пехлевийското "hwar".(Дасхуранци, M. 1961, стр. 156) 7). За етимологията на БIЛIГ - Севортян, E. 1978, стр. 108 8). За съкратеното писане на имена виж "Spelling Names with "Runiform" Signs in Medieval Bulgaria", (Ovcharov, N. 2018). 9). Тук знака X е отбелязан с кръстосването на други два знака. По същия начин думата"ari(kh)" е написана и в друг надпис, този път от Голямата Базилика.(Ovcharov, N. 2016). За етимологията на "ari(kh)" виж: Севортян, E. 1978, стр. 184. 10). За знака и надписа от Бяла виж: Овчаров, Н. 2016 A. Използвана литература: Абаев, В. 1989- Абаев В.И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. Том 4, Ленинград, 1989; Бешевлиев, В. 1979 - Веселин Бешевлиев, Първобългарски надписи, София, 1979; Венедиков, И. 1950- Ivan Venedikov, Trois inscriptions protobulgares, Разкопки и проучвания IV, 1950, 177- 181; Въжарова, Ж. 1976 - Живка Н. Въжарова, Славяни и прабългари (по данни от некрополите от VI- XI в. на територията на България), София, 1976; Гершевич, И. 1955- Ilya Gershevitch, Word And Spirit In Ossetic. Bulletin of the School of Oriental and African Studies, 17(3), 478-489; Георгиев, П. 2007- Павел Георгиев Криптограмата от Плиска иписмените практики в България през IX – X век in Нумизматика, сфрагистика и епиграфика Брой 3, Част 2, 2007; Дасхуранци, M. 1961- Movsēs Dasxuranc'i (1961). The History of the Caucasian Albanians (translated by C. F. J. Dowsett). London: (London Oriental Series, Vol. 8); Джуртубаев, M. 1991- М. Ч. Джуртубаев, Древние верования Балкарцев и Карачаевцев, Нальчик, 1991; Добрев, П. 1992- Петър Добрев - Каменната книга на прабългарите, София, 1992; Иванов, И. 2010- Иван Т. Иванов, Мариана Минкова, За четенето на някои раннобългарски надписи от Североизточна България, Laurea in honorem Margaritae Vaklinova, Книга 2, София, 2010, 354-359; Калоянов, A. 2000- Анчо Калоянов, Тодор Моллов, Слово на тълкувателя- един неизползван източник за българската митология, в Старобългарското езичество, Варна, 2000; Новосельцев, А. 1990- А.П. Новосельцев, Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа, Москва, 1990; Овчаров, Н. 2016 A- Недялко Овчаров, Българската Свещена Писменост (Рога от София) - Част 1, London, 2016, https://murfatlar.blogspot.co.uk/2016/11/bulgarian-sacred-script-part-1.html Овчаров, Н. 2016 Б- Недялко Овчаров, Българската Свещена Писменост (Рога от София) - Част 2, Лондон, 2016, https://murfatlar.blogspot.co.uk/2016/12/2.html Овчаров, Н. 2018- Nedyalko Ovcharov, Spelling Names with "Runiform" Signs in Medieval Bulgaria, London, 2018, https://murfatlar.blogspot.co.uk/2018/04/spelling-of-names-with-runiform-signs.html Рашев, Р. 2008- Рашо Рашев, Българската езическа култура VI- IX век, София, 2008; Севортян, E. 1978- Севортян Э. В.Этимологический словарь тюркских языков, Общетюркские и межтюркские основы на гласные, Москва, 1974; Севортян, E. 1978- Севортян Э. В.Этимологический словарь тюркских языков, Общетюркские и межтюркские основы на букву Б, Москва, 1978; Тафраджийска, Ц. 1982- Цветана Тафраджийска, Ориенталистика и прабългаристика in Проблеми на културата, 1982, бр. 3; Толеубаев, A. 1991- А. Т. Толеубаев, Реликты доисламских верований в семейной обрядности казахов XIX - начало XX в., Алма- Ата, 1991; Цаболов, Р. 2001- Р. Л. Цаболов, Этимологический словарь курдского языка, Т.1, Москва, 2001; Фасмер, М. 1986- Фасмер М. Этимологический словарь русского языка: В 4-х т.: Пер. с нем. — 2-е изд., стереотип. — М.: Прогресс, 1986—1987; Хюбшман, Х. 1897- H. Hübschmann, Armenische Grammatik, Leipzig, 1897; Четири надписа от ранносредновековна България

В някои от последните описания на (пра)българския език се изтъква, че това, което е оцеляло от него, е "лексикон" - неголямо количество отделни думи (1). Всъщност, и в двата основни паметника на този език - Именника и надписът от Преслав - няма завършени изречения на (пра)български (2). Какво означава това? Езикът има два основни компонента, лексика и граматика. Без граматика езикът трябва да бъде считан за мъртъв. Кога се е случило това? Преславският надпис не може да бъде датиран точно, но Именника може би е създаден малко след 766 г., когато е било 40-дневното управление на хан Умор. Дали това е момента в който старобългарският (3) напълно изважда (пра)българския от употреба? В тази статия ще бъдат представени и анализирани четири надписа от ранно-средновековна България, които дават отговор на този въпрос. Всички те идват от една и съща територия: три от тях са открити в Силистра а четвъртият, в близост до недалечното село Гарван. Първите три надписа са врязани върху малки варовикови блокове. Намерени са в Силистра и са преместени в археологическия музей в Русе през 1913 г. Според Веселин Бешевлиев тези блокове изглеждат цялостни и вероятно, макар и кратки, надписите върху тях трябва да се разглеждат като изцяло запазени. (Бешевиев, В. 1979 г., стр. 239). Той смята, че е много вероятно езика на надписите да е (пра)български. Разсъжденията му произтичат от две наблюдения. От една страна, почти няма думи които да се четат на гръцки (4). От друга страна, Бешевиев смята че две думи могат да се тълкуват като прабългарски. "Ζερά" (надп.2) е част от известната сложна прабългарска титла: ζερα ταρκανος (5) и υτζί (надп. 2), може да се чете üč (три). Надпис 1, Силистра, (Бешевлиев, В. 1979, стр.239) # Надпис 2, Силистра, (Бешевлиев, В. 1979, стр.239) Надпис 3, Силистра, (Бешевлиев, В. 1979, стр.239) Следващият който изучава тези надписи е Петър Добрев. Неговата хипотеза се основава на допускането, че езикът на надписите е източно-ирански, подобен на няколко памирски езика. Според Добрев това са погребални надписи и започват с името на починалия. Също така той забелязва, че имената са с добавен суфикс - i.(6) Неговите четения са както следва: Ins. 1 "На Ош почитай урната"., Инс. 2 "На Анза, пратеникът тук прахът е". 3 "На Зента прахът е". Въпреки че е трудно да се следват преводите му, тъй като той не споменава източниците си, някои от неговите прозрения могат и да издържат теста на времето. За съжаление той се опитва да преведе по същия начин друг надпис, намерен в Плиска, който съдържа почти същата последователност от знаци като Ins. 1: "ΟΧΣΙ". Надпис намерен в Плиска (Георгиев, П. 2007, табло XIII) Оказва се, че този надпис е гръцка езикова криптограма, дешифрирана през 1939 г. от руския учен А. Вишнякова. Когато този факт е преоткрит в България, е направен нов усъвършенстван превод (Георгиев, П. 2007) и се стига до заключението, че други неясни надписи, включително тези три, които се обсъждат тук, може да са криптограми (Георгиев, П. 2007, с. 128 , Рашев, Р. 2008). Всъщност, както признава Павел Георгиев, въпросните надписи не дават четлив текст, след като се преобразуват през таблицата на Вишнякова. Криптографска таблица на гръцката азбука, (Георгиев, П. 2007) В същото време нови четения на рунически надписи извадиха на светлина езиков материал, който се съгласува с надписите от Силистра. На Розетата от Плиска, където са написани имената на седемте бога от българския езически пантеон, се открива досега неизвестното име на божество: (Ošъ). Rosette of Pliska Надпис 1 съдържа същото име на първа линия, ОХСΙ (оши), с добавен суфикса -и. Търсенето в старобългарската литература от 10-ти век за езическо име на бог, Ош (5), не дава резултат. В този случай е наложително да се обърне поглед към района на Кавказ, където са живели българите преди 680 г. Тук два религиозни термина наподобяват Ош. Първият, "Aш", е включен в името Аш Тотур, господар на вълците в предислямската религия на Карачай и Балкария, чийто прототип е християнският светец Теодор Тиронски (Джуртубаев, М. 1991). Думата "Аш" идва от осетското "Uac", апелатив за "Свети", както в Уацила (Св. Елиас) и Уацкерги, Уасгерги (Св. Георги) (Gershevitch, I. 1955, стр. 478). Според В. Абаев Uac може да бъде свързан с xорезмийското waxsh, "свети", пехлевийското vaxshvar, "пророк" и согдийското waxshik, "божествен" и трябва да е бил предхристиянски религиозен термин (Abaev, V. 1989, стр. 26-27). В труда си "История на Албания" Мозес Каганкатваци (Дасхуранци) споменава друг теоним подобен на божественото име Ошъ- богът на дагестанските хуни Аспаниат: "Изгаряйки коне като жертва, те се покланят на някакво гигантско и диво чудовище, което зоват бог Тенгри хан, наричан Аспандиат от персите"(Дасхуранци, М. 1961, стр.159). Според Х. Хюсман, Аспаниат идва от авестийското "свети"(Хюсман, Х. 1897). Други виждат в корените му средноперсийското и авестийско аспа „кон" (Новоселцев, А. 1990). Още един пасаж от същия източник подсказва, че Аспандиат е бил почитан с жертви на коне: „От високите разлистени дъбове които, бяха посветени на гнусния Аспаниат и на които жертваха коне като изливаха кръвта им върху дърветата и закачаха главите и кожите им по клоните.“ (Дасхуранци, M. 1961, стр.161) В старобългарската религия, може би, също се е изпълнявал конен ритуал. В оксфордския ръкопис виждаме вплетени навързани коне и рунически надпис: Оксфорд, Бодлеанска библиотека, Roe 27 Също така, сред преписките в Оксфордския ръкопис няколко пъти се споменава Денят на Св. Теодор, известен в България като Конски Великден. След християнизацията, на този празник се е запазила традицията да се полагат специалнио грижи за конете а кулминацията му са конни надбягвания. Друга причина да се свърже старобългарския Ош с Дагестанския Аспандитат е фактът, че и двата бога са придружавани от слънчеви божества със сходни ирански имена: Куар и Хърс. Старобългарското Хърс има ирански произход: средно иранското xvaršêt, и персийското xuršēt "блестящо слънце", както и осетински хур. "Слънце" (Фасмер, М. 2004). Това съвпада напълно с етимологията (7) на Бог Куар, споменавана от Мозес Каганкатваци: „Ако отблясък на гръмотевична, огнена светкавица и ефирен огън удареха човек или предмет, те го смятаха за жертва на бог Куар“ (Дасхуранци, М. 1961 стр.159). Между другото Хърс също е смятан за господар на гръмотевицата: "Има два ангела на гърма, старецът Перун (3) и Хърс, евреинът" (Калоянов, А. 2004).

Монограмът() е съставен от два знака: и . Те предават звуците "р" и "ш". Това ни отвежда към Расате, езическото име на Княз Владимир. От една страна, такава идентификация на керамичния сервиз се подкрепя от сведението в хрониката на монаха Регинон, където езическите ритуали свързани с пиене на вино са приписвани на Расате, естествено представени в негативна светлина: Interea filius eius quem regem constituerat, longe a paterna intentione et operatione recedens, praedas coepit exercere, ebrietatibus, comessationibus et libidinibus vacare et omni conamine ad gentilitatus ritum populum noviter baptizatum revocare; (Между това неговият син, когото той поставил за княз и който далеч отстъпвал от баща си по ревност и деятелност, почнал да върши грабежи, да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди. ) От друга страна, отъждествяването на монограма с името Расате поставя два въпроса: защо на монограма е написано "ш" вместо "с" и защо монограмата е съставен само от два знака. На първия въпрос отговаря фактът, че името Расате е известно само от Евангелието на Чивидале, където е записано на латински. Тъй като латинската азбука няма буква, която предава звука "ш", възможно е този звук да е написан с буквата "с". Вторият въпрос изисква по-дълъг отговор. Всъщност писането на имена само с два или три "рунически" знака в средновековна България не е изолиран случай. Ето някои примери: 1. Имена на богове. На Розетата от Плиска са изписани имената на седемте бога на българския езически пантеон, шест предадени с два и само едно с три знака. Три от имената могат да бъдат идентифицирани с по-голяма: - Род, - Перун, - Хърс. 2. Имена на светии. На три икони в Мурфатлар, имената на светиите са написани с "рунни" знаци. На първата икона думите са разделени с две точки: . Тъй като най-вероятно последния знак отбелязва дума за пророк, първата предава името му: (И)ли(е) - Илия: Надписите върху другите две икони не са отделени от точки, но фактът, че те завършват на (и) и (из) позволява думата за светец да се идентифицира като Волжско-българското "изге" (свети,светец) От това следва че едно от имената трябва да е написано , а другото : 3. Имена на хора. Следният надпис е открит в средновековен манастир край Равна и е издаден от Казимир Попконстантинов: . Тук първата дума е написана с кирилица, но за името след нея са използвани два "рунически" знака. Друг пример за подобно писане на име идва от Мурфатлар. Там на стената на една от църквите, над рисунка на човешка фигура, е врязан монограм съставен от два знака: Съответно: . Може би с този монограм е предадено име, изписано изцяло на друга от стените на манастира: (судук/ сюдюк). (Като антропоним судук се среща в Украйна и средновековен Дагестан. Също така, такова име носи средновековна крепост по брега на Крим). Всичките тези примери дават достатъчно основание да се предположи наличието на обичай имената в ранносредновековна България да бъдат изписвани с два или три „рунически“ знака.

За „правописа“ на имена с „рунически“ знаци Повод за написването на тази статия е „рунически“ монограм, които по всяка вероятност е принадлежал на един от средновековните български владетели. След не много дълго търсене се установи, че, що се отнася до „руните“, е било правило имената да се пишат с два или три знака. През 2006 г. в яма в най-късния от подземните тунели в българската средновековна столица Плиска е открит голям сервиз от керамични съдове. От парчетата археолозите възстановяват 33 съда изцяло и 20 частично или общо 53 съда. На някои от съдовете има врязани знаци: Най-често използван от тях е IYI, логограм, означаващ "свети, добър". Твърде е вероятно тези кани и амфори да са били използвани за разливане на вино на специален религиозен ритуал организиран от българския владетел . Всъщност в старобългарската литература са се запазили сведения за подобен обряд. Според българския историк Анчо Калоянов: „Пеенето на тропари при пиенето на вино е било християнизираната форма на владетелският ритуал у българите от езическата епоха, в който са участвали ханът и неговите (според каменните надписи) „хранени хора“. В текста думата сан, която е с приблизително установено семантично поле, е употребена за означаване на представителите на бойна единица (военен отряд), предвождани в боя от „хранен човек““. Но какво събитие предизвика депозирането на този керамичен сервиз в яма в подземния тунел? Българският 9-ми век е изпълнен с турбулентни събития. Борис I идва на власт през 832 г. България е покръстена през 864 г. През 865 г. Борис разбива бунта срещу него и "новата религия". През 889 той оставя задълженията си като монарх на по-големия си син Владимир и отива в манастир. Владимир прави стъпки към възстановяване на езичеството или поне толерира двуверието. През 893 г. Борис излиза от манастира, детронира сина си и със специален църковен събор връща България към "чистото" християнство. За да се разбере как съдбата на този керамичен комплект се вписва в тази верига от събития, може да помогне монограм, врязан на една от амфорите.