Яксарт

Българската свещена писменост, Славянският епизод Р12 е мраморна плоча от пода на църкватаСвети Никола. Р12 (Алексова 1989) стр. 285 Р13 съдържа няколко тухли, които са намерени в село Бегов Дъб. Р13 (Алексова 1989) стр. Р14 се състои от знаци, които са били врязани върху тухли от катедралната църква в Равен. Група 14 (Алексова 1989) стр. 284 На Р15 и Р16 са показани знаци, открити на каменни блокове в село Жиганци: Р15 (Алексова 1989) стр. Р16 (Алексова 1989) стр. 286 Р17 и 18 са каменни плочи, вписани със знаци, открити в църквата "Св. Георги". Р17 (Алексова 1989) стр. P18 (Алексова 1989) Р19 е фрагмент от скулптурни детайли от св. Никола. Р19 (Алексова 1989) стр. 270 Р 20, 21, 22 са графити, вписани върху каменни блокове, намиращи се в близост до Raven. Р20 (Алексова 1989) стр. 291 Р21 (Алексова 1989) стр.291 Р22 (Алексова 1989) стр.291 Р23 са парчета от тухли от църквата на равенската катедралата, покрити оскъдно със знаци. Р23 (Алексова 1989) стр. Следващи са P24, 25, 26, които са чертежи на графити, които са написани на мазилка, варовикова плоча и пясъчников блок, всички открити в църквата Свети Никола. Р24 (Алексова 1989) стр.290 Р25 (Алексова 1989) стр. 289 Р26 (Алексова 1989) стр. 286 Р27 е каменен блок, покрит с няколко грехове от църквата "Свети Никола". Р27 (Алексова 1989) стр. 298 Р28 е каменен блок, покрит със знаци от катедралната църква в Кале. Р28 (Алексова 1989) стр. 293 И накрая, Р29 е варовиков блок, намерен в църкбата Свети Никола. Р17 (Алексова 1989) стр. От пръв поглед, графитите от Равен създават впечатление за колекция от произволно вписани знаци, които едва ли принадлежат на истинска писмена система- по скоро вписвани по различно време символи и дамги. Неочаквано обаче, след по-близко запознаване с тях, започват да се прозират модели и организация които водят до впечатление за развита писмена система, може би близка или дори тъждествена с Българското свещено писмо. В първата таблица, знаците са сортирани по честота. В следващите 5 таблици са показани знаци които се срещат само веднъж. С цел акуратност всяка малка разлика във външния вид на знаците е използвана като повод за обособяване на нов знак. Таблица 1 Таблица 2 Таблица 3 Таблица 4 Таблица 5 Общият брой на знаците е 203, като 141 от тях са използвани само веднъж. Най-често врязваният знак е използван 80 пъти. От една страна, големият брой използвани знаци води до внушението, че писменоста от Равен не е азбука, но от друга страна всъщност знаците, които се използват 3 или повече пъти, са само 42, така че все още е рано да се правят изводи. Възможно е в Равенските знаци да принадлежат на писменост със смесен характер подобна на Азбуката от Мурфатлар, азбука добавена с известно количество логаграфи. В следващата таблица са сравнени графично от една страна, знаците от Равен а от друга знаците на Българското свещено писмо, знаците от Мурфатлар и буквите на Глаголическата азбука. Обцият брой Равенски знаци наподобяващи знаци от контролните писмени системи показва уникалноста на Равенската знакова система. Table 6 Също така, много малък брой съвпадения с глаголически букви поставя под съмнение теорията на Алексова, че в Равен е създадена глаголическата азбука. Въпреки това, тези малко на брой графични съвпадения ще бъдат отправна точка към едно по-задълбочено изследване на знаците от Равен. Това обаче ще бъде тема на втората част на този труд. Използвана литература: Алексова, Б. 1989- Епископијата на Брегалница, Прилеп,1989; Chernyh P. 1951- Черных П. Я. Язык и письмо / История культуры древней Руси. М.; Л., 1951.Т. II; Иванова, Т. 2004- Иванова Т. А.. Избранные труды, Под ред. С. А. Авериной. -СПб.: Филологический факультет СПбГУ, 2004; Kuev K. 1967 - Куйо Куев, Черноризец Храбър. С.,БАН, 1967; Овчаров, Н. 2014 - Nedyalko Ovcharov, Murfatlar Script, https://murfatlar.blogspot.ca/2014/03/; Овчаров, Н. 2016 - Nedyalko Ovcharov, Bulgarian Sacred Script (The Horn from Sofia) Part 1, https://murfatlar.blogspot.ca/2016/11/bulgarian-sacred-script-part-1.html Петканова, Д. 1981- Петканова, Д. Стара българска литература. Т. 1. Апокрифи. Съст. и ред. Д. Петканова, София, 1981; Попконстантинов, К. 1993- Казимир Попконстантинов, Рунически надписи от средновековна. България. – В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на проф. Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 1993; Златарски, В. 1918- Васил Златарски, История на българската държава, 1:1, София, 1918.

P2 е друга мраморна плоча намерена в Мартириума, покрита с много знаци и монограми. Нейната снимка е по-нерясна, в сравнение с P1 и някои от знаците трудно се различават. P 2 (Aleksova 1989) стр. 279 P 3 е още една мраморна плоча произхождаща от Мартириума. Снимката и не е съвсем ясна. P 3 (Aleksova 1989) стр. 279 и стр. 295 P4 също е намерена в Мартириума. На повърхноста и са вписани само няколко знака. Р4 (Алексова 1989) Голяма група знаци са врязани на Р5, плоча от едрозърнест пясъчник, който е намерен в близост до Клетовник. За съжаление публикуваната снимка е неизползваема и само скицата има практическа полза. P5 (Алексова 1989) стр. 273 P 7 е част от мраморна скулптура, използвана повторно в строителството на Свети Никола. P7 (Алексова 1989) стр. 271 P8 е мраморен олтар, от катедралната църква на Равен. На неговата снимка, представена в монографията не се различават знаци. Само скицата е от практическа полза. P8 (Алексова 1989) стр. 282 Група знаци P9 врязана на камък издялан от пясъчник от една от стените на Свети Никола. На снимката може да се видят примери на курсивен шрифт. Р9 (Алексова 1989) стр. 269 и стр. 289 Р10 е каменен блок, покрит със знаци. Р10 (Алексова 1989) стр. 295 Р11 е варовиков блок намерен в църквата Свети Никола. Р11 (Алексова 1989)

Българската Свещена Писменост, Славянският Епизод Първо, трябва да се отбележи, че Блага Алекова публикува в монографията си само няколко снимки на епиграфските материали; останалата част е показана с помощта на скици. Те обаче трябва да се използват с повишено внимание, тъй като на места са допуснати грешки. Това става ясно, когато сравним снимките с направенате от художниците скици. Например, грешки има в чертежа на мраморната плоча, хаотично вписана с многобройни знаци и кратки надписи, снимката на която е показана на корицата на книгата. В горния ляв ъгъл виждаме група знаци. Огромен вертикално удължен знак заема дясната страна, когато в лявота част знаците стоят самостоятелно. На снимката обаче разположението е различно: на дъното два големи знака формират хоризонтална група, а останалите знаци остават изолирани: Същият е и случая с групата знаци върху друга мраморна плоча. Тук разликите са по-малко, но все пак достатъчно за да заблудят, ако нямаше снимка: Тези грешки не са опасни, защото могат да бъдат открити, но в случаите, когато са публикувани само рисунки,епиграфския материал от монографията трябва да бъде подлаган под съмнение. Въпреки недостатъците обаче, материалите заслужават да бъдат анализирани, първо защото са безпрецедентни като количество и второ някои от знаците и лигатурите са с уникална графика. В "Епископиjата на Брегалница" са публикувани скици на над 29 каменни и тухлени плочи, гравирани със знаци и кратки надписи. В монографията са публикувани също така и четливи снимки на някои от плочите. Анализа на материалите от Равен ще започне с обособяване на отделните знаци , и групиране по количество. После те ще бъдат сравнени със знаците, открити в други райони на Първото българско царство. Рисунките и снимките на епиграфски материал от Равен табла, съставени от един или няколко камъка или тухли: Табло 1 е мраморна плоча, използвана при строителството на Maртириума. Тя е изцяло покрита със знаци и снимката и е с добро качество. Табло 1 (Aleksova 1989) с. 294

Българската свещена писменост - Славянският „епизод“ Преди повече от хиляда години, Черноризец Храбър пише вдъхновяващa възхвала на славянската азбука, "О писмєньхъ". Там той съвсем кратко отбелязва основните моменти в историята на славянската писменост. “Прѣжде ѹбо словѣне не имѣхѫ писменъ · нѫ чрътами и рѣзами чьтѣхѫ и гатаахѫ погани сѫще · кръстивше же сѧ · римьсками и гръчьскыми писмены · нѫждаахѫ сѧ словѣнскы рѣчь безъ устроениа" (Куев K. 1967) .Tези редове са били коментирани много пъти, но загадъчната езическа писменост остава енигма. Някои руски изследователи търсят тези "чрътами и рѣзами" в Крим, където според житието му, на св. Кирил са показани "Роусьские письмена" (Chernyh П. 1951 г., стр. 131). Българските учени, от своя страна, свързват бележката на Черноризец Храбър с многобройните знаци и кратки надписи намерени в развалините на Първото българско царство (Попконстантинов К. 1993). Други смятат, че такава писменост никога не е съществувала. (Иванова Т. 2004, стр. 36) Неочаквано, през 1989, македонската археоложка Блага Алексова заявява в своя монография "Епископиjата на Брегалница", че е намерила доказателства за чертите и резките, за които Черноризец Храбър пише. Труда на Алексова е резултат на повече от 20 години археологически проучвания в долината на река Брегалница. По време на тези проучвания Македонските археолози намерат "мистериозни" знаци и надписи, врязани по мраморни плочи, каменни блокове, и преизползвани архитектурни елементи от антични сгради в селата Крупище, Жиганци и Клетово (Република Македония) (Алексова Б. 1989). Според Алексова някои знаци са загадъчни и неизвестни, но някои наподобяват на глаголически и кирилски букви. Тя смята че, тези знаци са доказателство, както за съществуването на пред-глаголическа писменост у славяните, така и за създаването на глаголицата в град Равен по време на Брегалнишката мисия на Св. Кирил. Целта на настоящия труд е да се систематизира епиграфския материал, публикуван в монографията на Блага Алексова, да се сравни с вече известните знаци и надписи от други части на Ранносредновековна България както и да се направят първите стъпки към разгадаването му Смята се, че Долината на река Брегалница е била присъединена при управлението на хан Пресиян (836-852). Хронистите мълчат за такава военна кампания на Българската армия, споменават, че по време на управлението на Борис I, тази територия е била вече българска (Златарски V. 1918). България през управлението на Пресиан и приблизителното местоположение на Равен (https://en.wikipedia.org/wiki/Presian_I_of_Bulgaria) В Българският апокрифен летопис се твърди, че княз Борис I "приема" царството в долината на река Брегалница: "И след смъртта на царя Изот пак прие българското царство син му Борис, и бе благочестив и много благоверен. И този цар покръсти цялата българска земя и създаде църкви по българската земя и на река Брегалница, и там прие царството. На Овчо поле създаде бели църкви и отиде на Добрич и там завърши своя живот. "(Петканова Д. 1981 г.) Друга легендарна история, позната като" Солун легенда ", също от 11 век, свързва град Равен с мисионерската дейност на Константин Кирил:" Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднаж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.” Аз се наскърбих много, защото не знаех къде се намира българската земя. Тогава отидох в Кипър, но като не чух нито дума за българската земя, поисках да се завърна. Обаче се побоях да не стана като пророк Йона, и отидох в Крит. И тук ми казаха: “Иди в град Солун.” И аз отидох и се явих при митрополит Йоан. И когато му разказах, той ми се присмя и ми рече: “О, безумни старче, българите са човекоядци и ще те изядат.” Тогава излязох на пазара и чух българи да разговарят. И сърцето ми така се уплаши, че бях като в ад и тъмнина. И един ден, в света неделя, излязох из църквата и седнах на мрамора, замислен и натъжен. Тогава видях гълъб, който говореше и носеше в устата си вързоп смокинови пръчки, двойно привързани. Той ги хвърли в скута ми, аз ги прочетох и намерих, че са 32. Турих ги в пазвата си и ги занесох на митрополита. Тогава те се скриха в тялото ми и аз забравих гръцки език. И когато митрополитът изпрати да ме поканят на трапезата, аз не разбирах какво ми приказва по гръцки. Тогава всички се събраха и ми се чудеха. Също така те ме и скриха. Чуха и българите за мене. И великият княз Десимир Моравски, Радивой, княз Преславски, и всичките български князе се събраха около Солун и воюваха срещу Солун три години, проливайки много кръв. И говореха: “Дайте ни човека, когото бог ни е изпратил!” Тогава ме дадоха. Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им създадох 32 букви... "(Петканова Д. 1981). Макар и спомената в други източници, Брегалнишката мисия на Константин не е приета от мнозинството учени. Важността на Солунската легенда обаче е, че свързва град Равен със създаването на славянската азбука, но също така и добавя мистицизъм към образа на този средновековен град. Очаква се епиграфският материал, намерен там и неговата околност, да разкрие още една частица от пъзела на историята на писаменоста в Ранносредновековна България.

Няма шанс кодекса да е писан на прабългарски. Наистина знаците които са използвани са много, но в основата им е латинската азбука или по точно системата използвана хилядолетия, Тирониеви ноти. Автора на кодекса от Рохонц е създал своя собствена система на стенография, като се е повлиял както от Тирониевите сигли, така и от някоя модерна стенографска система. Посоката на писане отдавна е определена, отдясно наляво, мисля че Ланг го пише. Илюстрациите са библейски, някои добре познати, други не. Основно се говори за Христос и Абрахам. Доколкото мога да разбера на този етап, Абрахам получава 7 скрижала ( предполагам от ангел) като 3 от тях са показани на илюстрация. Това ни ни отвежда към Книгата на юбилеите и ръкописите от Мъртво море, с разликата че там не Абрахам а Яков получава седемте скрижала от ангел. Автора на кодекса е завъртял повечето латински букви да гледат наляво, което не е нещо ново. При тирониевите ноти също има въртене и повече от една форма за всяка буква, но там обикновенно се използва една основна буква и другите по-малки са вписани около нея. Автора на кодекса използва в повечето случаи относително еднакви по размер букви като за всяка дума броя им рядко превишава 3. Това означава че, знанието на значението на всеки един знак не решава проблема с дешифрирането на всяка една отделна дума. Както вече казах, езика е латински но окончанията за падежи и глаголни времена не са отбелязвани. Също така не са отбелязвани началото и края на изреченията. За сметка на това отделните думи са писани с интервал така че не е трудно да се отделят. Нека дам няколко примера: - еt (и) много полезна дума тъй като много от изреченията започват с нея. - et meus deus (и мой боже), (Исус Христос), (Абрам)- тук думата е изписана Б-Р-А-М Имената на Исус и Абрам бяха отправните точки за мен тъй като въпреки че статиите на унгарски са труднодостъпни бяха публикувани в блога на Делия Хюгел. Също така името на Йерусалим което дава само една буква и четирибуквието: написано по нестандартен начин I-C-R-H. Може би именно четирибуквието така или иначе ме насочи към латински: sanctum, Golgota, Saint Simon, flagelatio, flagelavi, militatii (тук се чете Л-Т-Н-Т което предполагам е произношението което е знаел автора) , Н-Д или С-Д ascendit (възнася се) tabula (скрижал), prima sancta tabula, 7 tabuli (седем скрижала), 3 dia (три дни). Rohonc Codex (A Diary of a Decipherer)

Латински.

Зависи какво имаш предвид под доказано. Естествено че няма голям корпус от надписи. Няма голям речник. Именника е всъщност доста добра извадка от език. Има числа, които са много устойчива лексика, тоест трудно се заемат. Има имена на животни. Няма граматика. От всичките тези думи само за една е предположено да е от ирански произход. Имената на числата се вързват както с чувашките така и с данните от волжките надгробия. Надписа от Преслав - пак само лексика. Няма граматика. Но и тук лексиката се връзва с данните от Волга. И ако до тук всичко е календар и военни термини, заемките в старобългарски са си ежедневни думи: блъванъ, клобокъ, колимогъ, крагоуи, кръчагъ, кънигы, саблia, слонъ, хоронгы, чеканъ, чьбанъ, бисьръ, белчоугъ, белегъ, капъ, ковъчегъ, коштоуна, коумиръ, санъ, чьпагъ, багръ, блехъчии, брачина, дохъторъ, кръчии, коурилъ, кълъигъ, оиминъ, самъчии, сапогъ, сокачии, сынъ, чиготъ, чрътогъ, комърогъ, корьмъ, крькыга, кръчагъчии, кълоубрии, тетегъ, чаи, iaтъхоульница.

Трите хунски думи които знаем благодарение на Приск са: medos, kamos и strava. Без съмнение е индоевропейският им произход.

Рашо Рашев точно това се опитваше да обясни с Пастирската и Пенковската култури. Това ще докаже че сред българите е имало група която е говорела славянски език с голямо количество ирански заемки тоест славянизирани сармати. Остава въпроса кой е говорил хуно-български? Аристокрацията или друга група прабългари. И остава въпроса: Стигнало ли е до Волга такова население говорещо предполагаемият славяно-ирански?

Идеята ми беше за табутата. И то за едно определено табу: езика на прабългарите. Или на древните българи. Или на българите. Няма голямо значение защото термините са за удобство, не за привързване. Мога да кажа че колекционирам всяка една статия, откъс от книга или монография която излезе по темата. Дори съм прочел писаното и в този форум и в други по въпроса. Паметниците на езика на българите се броят с пръстите на едната ръка. Към тях можем да добавим заемките в старобългарски и остатъците в новобългарски. Тук можем да добавим и българските езикови остатъци поне в татарския, башкирския и балкарския език. Струва ми се че и румънския език има какво да предложи. Този материал трябва да се анализира сравни и обобщи. И ако от него един квалифициран езиковед успее да изкара един „лексикон“ в който например думите с ирански корен са 60% а думите с алтайски корен 40% тогава е ясно че говорим за ирански език. До този момент не съм чувал нещо подобно да е излизало. Аз се интересувам от писменоста. Това е моето хоби. За лингвистиката съм така да се каже „консуматор“. Ако има материал аз ще го ползвам. Но не материал стил Петър Добрев. Защото солиден дом не се гради на плаващи пясъци. За мен авторитет са Прицак, Гранберг, Рона-Таш. Нищо не пречи към тях да се прибавят трудовете на български езиковеди, които да създат основата с която да се съобразяват историците и археолозите по света. До тогава тезата за чувашкия тип език е напълно валидна. Тук трябва да се добави че в чувашки също има ирански слой. От друга страна иранската връзка в новобългарски я има и винаги я е имало но тя е на еснова сравнения между два индоевропейски езици и ирански влияния върху праславянски. По темата има достатъчно рускоезична литература. Простичко казано ако една славянска дума я има и в полски, няма как да е дошла от българите.

Всъщност минискюла спасява много от античните творби написани на папирус тъй като заради загубата на Египет и на доставките от папирус се минава на пергамент. А пергамента е много по траен и свързан като книга ощелява по дълго от папирусните свитъци. Що се отнася до розетата от Плиска, тя не стои изолирано. Надписите от Мурфатлар са на практика написани на същата азбука в църкви, построени на мястото на кариера, от която се е вземал материал за големият каменен вал построен по времето на цар Симеон.

Не само Конорозов. И други са работили с цифрите. A пък Ласкаукс. Една нова теория обяснява как палеолитните жители на Южна Франция увлечени в лов на тюлени са се озовали на брега на Северна Америка. Тази теория се подкрепя от приликата между артефактите от Солютрейските индустрии и така наречените „Върхове кловис“. Така че нищо чудно тези от Ласкаукс да са попаднали в Америка. Не съм наясно с произхода и, но зная че във френския има запазена такава 20-тична система. Разбира се повече не може да се каже. Дококото зная смята се че наследниците на културата Кловис стигат най-далеч някъде до Аризона преди да бъдат изтребени или асимилирани. Така че със сигурност няма как да се свържат с Южно Мексико и Гватемала, където са Мая. Също така да се върне произхода на 20-тичната ситема във френския език чак до Горния палеолит е твърде несериозно. Междувпрочем един известен физик или химик когато отива на почивка в Гватемала си купува книга с Дрезненския кодекс скъсва и изхвърля обясненията и докъто жена му се пече на плажа, си пробва късмета над цифровата система на Маите. Това му отнема два месеца. Аз правя едно къде къде по невинно допукане: за Китайско влияние в Средна Азия. А там се говори за едни печатчета, варварски подражания на китайското писмо, но китайските публикации са ми недостъпни. Освен, това от Анау, което публикуваха, другите за които говорят не са достъпни за разглеждане. Киатйски учени казват че, или не се четат на китайски, или са неграмотни подражания. При това дори и за миг не ми минава през ума че, някой просто е научил китайското писмо и го е приложил към Българския език. По скоро тук става въпрос за дифузия на идеи. Тоест знаеш за съществуването на такова писмо, знаеш как работи, дори можеш и нещо да понапишеш, но създаваш свое собствено. Такива примери има. Да вземем Секвоя. Или пък чукчата Теневил който създава идеографно писмо от над 1000 знака. Но нека се върнем към броенето. Българските рабоши (а и на народите около нас) също са използвали система създадена от броенето с пръсти. Петицата и там е наклонена черта. Седмицата и осмицата изглеждат достатъчно близко до тези от Плиска..... Феномена „Свещено писмо“ също има прецедент. В Южен Китай има запазена древна писмена система, която се е използвала само за религиозни цели. Знаците и са почти повечето пиктограми и идеограми.

Честита нова година. Бих се обзаложил че, няма да намериш българист който да ти класифицира горните думички (тук изключвам имената и баг-) като прабългарски. Но нека дам пример: Преди шест, седем години когато дойдох тук работех на половин ден и нямах достъп до компютър, та имах възможност да заема няколко масивни монографии върху английския език от местната библиотека. Общо взето английският се дели на три периода: староанглийски, средноанглийски и модерен(нов) английски. Староанглийския е саксонски с малко примеси от англо-фризски. Само няколко келтски думи успяват да се „вмъкнат“ в този език. Темата е дискутирана много, а основния източник Беде не казва нищо по въпроса. Запазени са текстове на библията - това е един типичен германски падежен език. После идват викингските нашествия. Имаме заселване на викинги, викингски крале, в резултат на което староанглийския се обогатява сяс стотици „викингски“ думи. И тогава настъпва голямата промяна: норманското нашествие, в резултат на което норманска аристокрация овладява цялата страна. За над сто години се създава една уникална езикова ситуация. Френският е езикът с елитарен статут- език на аристокрацията и администрирането, съда. Английският(староанглийският) е език на народните маси, на селото на градския пазар. В резултат на това староанглийския „колабира“. В него влизат хиляди нови френски думи създавайки огромно количество дублети. Падежната му структора се срутва. На практика се ражда нов език, средноанглийския който вече е говорен от аристокрация и простолюдие. Но какво мисли обикновенният англичанин за всичко това? Веднъж на чаша бира стана дума за английският език. Имах неблагоразумието да кажа че английския е германски език. Събеседникът ми, англичанин в късните 60, без езиково образование, ме прекъсна мигновенно, каза че езика е британски и заговори за келтските традиции. Някои от присъстващите които, са завършили Кеймридж, макар и с техническо образование, кимаха одобрително. Дълго време не ми даваше мира мисълта как така народното знание, местния фолклор така да се каже, не знае нищо за дебелите томове със заглавия от вида : „Разкази за английкия език“, при положение че съм слушал истории в детайл от времето на техническата революция. Може би тук имат вина двете световни войни през които думичката „германски“ придобива особен статут. Така или иначе след известно време имах възможност да обменя мнения с единия от инженерите завършили Кеймридж, който е някъде към 50, относно англо-саксонските нашествия и ранната английска история. Той беше наясно с нещата до детайл. Тук въпроса ми е следният. Какво става когато дадени знания придобият статут на табу и останат смо в дебелите томове? Какво става когато дадени знания придобият статут на табу и в дебелите томове? А какво става когато никой от обучените за това не иска да пише по темата табу? Едно време гръцките монаси в Атон са си палели печките със стари български книги. Отдирали са цели странници или са изрязвали странни дупки на полетата с български преписки. Изтривали са думи които не са им харесвали. И не само те. Така изчезват наши исторически хроники за които се знае, че са били тук и там.... Това го разбирам. За тях нашата история няма значение или по скоро има значение ама от друг вид.... Какво обаче става с нас? Българистите от онова поколение които се интересуваха от прабългарския език отдавна не са писали нищо, а уж сега им е времето. Не чувам нищо за нови попълнения. Чувам саркастични подмятания..... Харвард, онлайн курс лекции по история на Ранното средновековие. Страхотно добре обяснена кризата в Късната римска империя, Варварските нашествия. Така да се каже опреснявам си общите знания.... В един момент си задавам въпроса: „Дали все пак ще кават нещо за нас българите?“... От опит зная къде да го търся това- в лекцищта озаглавена „Византия“. От опит зная, че ще са само няколко изречения, но така или иначе искам „ъпдейт“.....и получавам: Прабългарите са тюркско племе...хм.... да съвременните българи са техни потомци... хм, ... но те не искат да знаят за това, те го отричат. Дали аспаруховите българи са тюркско племе и има ли такъв един термин някаква стойност, не е толкова важно в случая. Важно е какво е довело до този укор изказан от харвардски професор по история. Може би прочетени статии по темата с не съвсем научен характер, а може би лични контакти.... Не зная.

В надписа от Шудиково, на горната страна е записано: тоест IYI - седем бога, тоест този олтар е посветен на 7 бога. Казано с други думи в пантеона на Българското езичество е била почитана група от 7 бога. Известно е от съчинението на Херодот че скитите са почитали 7 бога. Има сведения също така, че тази практика се е запазила и при осетите, потомци на средновековните алани. Междувпрочем, от едната страна на седмолъчната розета от Плиска е записан глифа IYI а, от другата на всеки от седемте лъча има надписи. Възможно ли е това да са имената на въпросните седем бога? Но какво знаем за българската езическа религия? Тук ще цитирам думите на Анчо Калоянов от книгата му „Славянската православна цивилизация (т.1)“: „В досегашните концепции за приносите на българските славяни, на испериховите българи и на заварените романизирани или елинизирани траки етногенетичният процес е „разтяга“ от образуването на държавата през 681 г. до „ прабългарските каменни надписи“ от първат половина на IX в., а включва и времето на покръстването, като се смята, че княз Борис въвел християнството за да уеднакви верските различия между прабългарите и славяните. В приведените тук слова от 80-те години (на IX в.) няма факти за друго, освен за единно старобългарско езичество, няма и намек за затруднения в езиковото общуване, за наличие на два или три езика.“ Тоест през IX в. езическият пантеон на държавата е бил единен, а боговете общи за всички българи. Техните имена са съхранени в няколко религиозни текста. Един от тях е „Ходене на богородица по мъките“, където са споменати имената на Троян, Хърс, Велес и Перун: „Те не вярваха, че Бог е сътворил живота, [всичко това те богове нарекоха — слънце, месец, земя и вода, зверове и гадини, след това направените от хората от камък Троян, Хърс, Велес, Перун превърнаха в богове.“ В друга една творба, „Слово на тълкувателя“ намираме Мокош, Дива, Перун, Хърс, Род, Рожаница, Переплут и Сварожиц: „И славянският род на вили, на Мокош, на Дива, на Перун, на Хърс, на Род и на Рожаница, на упири и берегини, на Переплут (въртейки се, пият за него в рогове), и на огнения Сварожиц се молят, и на навите умовение вършат, и в тесто мостове правят, и кладенци.“ От „Слово на Жристолюбеца са известни още Мокош, Сим и Ръгъл. За написване на седемте надписа на розетата е използвана азбуката от Мурфатлар. Във всеки лъч на розетата има по две букви разположени вертикално, с изключение на един от лъчите където има диакритичен знак, може би добавена буква: Розетата от Плиска Според това което знаем за Мурфатларската азбука седемте надписа гласят както следва: - ро, - а/т?, - че, - ошъ/оша?, - ?и, - пе, - кс. В тях могат да се прочетат: - Ро(д), - Че(рен бог), - Перун, - К(ър)с (Хърс). Липсата на знания за другите букви не позволява за сега да предположим и значението на другите имена. Ако рядко срещащата се буква е лигатура на рн то тогава може да се прочете като Тр(оя)н.

Винаги съм избягвал спора тюркски / ирански. Следя иранската теория доста отдавна, Опитвам се да погледна нещата отвсякъде. Минавал съм Мурфатларските надписи, както с орхонски така и с осетински речник в ръка. Мнението ми е че сме още много далеч от казването на нещо твърдо по този въпрос. Специално за езика фактите натрупани дотук няма как да се подминат. А нови сериозни изследвания за език от иранската група доколкото зная няма. Има такива свързани с културата и религията. Мнението ми е, че предварително създадените предубеждения само пречат за решаване на един проблем като недешифрирана писменост. От друга страна китайско влияние има : календара и езиковите заемки. Достатъчно добър повод за всичко това. Оплакваме се, че нямаме собствени писмени извори а тези които имаме загърбваме.

Не разбирам какво общо има тук пещерата Мая. Толкова труд само за да се подиграеш с написаното от мен. ОК, месиджа е приет.... Междувпрочем, това е така. Това са чертички (тези от България, не от Ласкаукс), които бог знае защо са надраскани тук и там. Няма инвентарни надписи в които има суми и сбор за да се установят техните стойности като числа. Досега се смяташе, че всичките тези драсканици са апотропеи и дамги. Това го разбирам.... Да преминем по нататък.

Глифи за числа За щастие, сред глифите на Българската свещена писменост се срещат числа. В долната таблица представяме някои от надписите съдържащи глифи за числа: Някои от от стойностите на числата са лесни за догаждане, други обаче се нуждаят от проучване. Системата е подобна на римската и най-вероятно една чертичка е едно, две чертички са две и т. н., след което римската система не може да ни помогне с нищо повече. Подобна числена система използвана за рабошни записи са имали чувашите: Чувашка система за номерация Разбира се интерес представлява и китайската система. В нея числата след 4 се записват със специални знаци и нямат общо с българската система. Обаче в Китай, след 2 век пр. н. е., се е използвала системата на сметачните дъски където цифрите са се означавали с пръчици слагани в разделени кутии: Китайски цифрови системи В такъв случай, глифите и имат стойности 7 и 8.

Така си и мислех. На изток е от Китай.

Това не е ли на изток?

Глифа Tози глиф също е разпространен сравнително добре знак. Среща се както както самостоятелно, така и в надписи. За разбиране на неговото значение ще се обърнем към надписите тип Бяла: В тези три надписа само средната част се различава. Ако приемем че IYI добро, свещено, то тогава един от дата крайни глифа трябва да е глагол който възхвалява или моли защита. Това най вероятно е последната дума. За да разберем посоката на четене на тези надписи ни помага един от надписите тип Бяла разположен вертикално: Тоест последен е глифа , а посоката на писане е отдясно наляво. В друга наша работа предположихме че, глифа има значение дом, къща. По този начин надписа от Бяла би могъл да се чете: „Дома ми, свещени, защити“. Подобно четене поставя два въпроса. Ако глифа означава „дом“ то какво означава глифа който, въз основа на приликата си с орхонската буква и някои китайски йероглифи би трябвало да означава същото? Второ, защо едно не съвсем свещено понятие се вписва самостоятелно на места където се очаква неговото магическо действие? Тук имам в превид оловния амулет от Хасково в който знака е използван заради магическите си свойства. Същия знак е поставян и като релефен знак по дъна на керамични съдове където, обикновенно се слагат символи на слънцето и земята. Същия знак е поставян също така на надгробни паметници в Босна: Надгробен паметник от Босна В четерите рамеа на кръста виждаме врязан кръг. Кръга е универсаален символ на бог, на вселената и се среща често по Босненските паметници, обаче тук е възможно да е свързан с глифа . Това ни подсказва алографа му съставен от кръг и рамене излизащи нагоре. В следният надпис тип Бяла знака е оформен само като кръг а раменете му са изнесени над глифа IYI: Надпис от Македония Бога на чувашите Турă е наричан Çỹлти Турă(всевишен бог), Мăн Турă (велик бог ). Подобно, може би, е и значението на глифа : всевишен, велик, близко до епитета добавян към титлата на българския владетел: ΥΒΗΓΙ, ΣΥΒΗΓΙ. Така надписа от Бяла би могъл да означава: Всевишни/велики добър/свещен помогни ми/защити ме. Българска свещена писменост

Глифа Този глиф наподобява глаголическите букви „иже“, „еръ“ и „ерь“. Същият знак е и най често срещаната буква сред надписите от Мурфатларските пещерни църкви. Употребата му се пренася и в кирилските рукописи и преписки, където замества знаците на различни гласни звукове. Също така, съществува хипотезата че, е употребяван в Мурфатларската азбука с две функции. Първо, като гласната „i“ и второ, като съкращение, а защо не и глиф, на думата „izge“ (свети, светец). Трябва да отбележем още че, същият знак е употребяван и завъртян на 90 градуса (): Надпис от пещерата под Мадарския конник Няколко китайски йероглифа наподобяват или включват в себе си същата форма: Еволюция на китайски йероглифи Глифа IYI Глифа IYI е най-разпространения знак в Ранносредновековна България. Предмети на които е врязан или отпечатан се откриват предимно в днешна Североизточна България и Румъния, но се среща и далеч на запад: Раш и Престовац, Сърбия, Шудиково, Черна Гора и Залавар Унгария. Керамичен фрагмент с врязан знака IYI ot Залавар Унгария Ключ към разгадаване на семантиката на глифа IYI е надписът от село Гарван, Силистренско, врязан вурху урна: Надпис от село Гарван, Силистренско Тук глифа IYI има необичаен вид (), сякаш създателя му е искал да предаде произношението на глифа с букви в които се разчита: „ari“ (в чувашки: ыра- свещен, добър). Същия триграм се среща и в композицията от Голямата базилика: Композиция от знаци и монограми от Плиска Както вече предположихме семантиката на някои от знаците ни навеждат на мисълта, че тук е изобразено небето, или горният свят. За това свидетелства и монограма отдясно. В него по вертикала четем: (ari- свети, добър), а по хоризонтала, най долу: (IC- исус), горе: (ata izge- свети отец) и в средата, най вероятно: (свети дух). (Така разчетения монограм ни дава значението на още един глиф: .): Четене на монограма от Голямата базилика Съдържанието на композицията от Голямата базилика ни праща към годините на покръстването когато довчерашните езически вярвания се преплитат с християнството. Но да се върнем към знака IYI. В чувашки ырӑ има две значения: добър, свещен и дух. Също така епитета ырӑ - добър свещен замества името на бога, турӑ. В българската народна обрядност епитета добър се прибавя към различни митични персонажи „добър юнак“, „Марко добър юнак“, „добра коня“, „добра коня шестокрила“. В обредна песен от село Аспарухово, публикувана от Анчо Калоянов, „Добър юнак" с „добра коня" се обзалага с „Ясното слънце“: „Похвали се Добър юнак вечер, вечер на кладенец, че си има добра коня, добра коня чер гарвана - за ден земя обиходя, обиходя й пак доходя. Отде го зачу Ясното слънце, отговаря Ясното слънце: - Ой те тебе, Добър юнак, хайде с тебе на обзалог: ако мене ти надминеш, ще ми кердосаш милата сестра, милата сестра Ясната звезда, я тебе ку надмина, ще ти взема добра коня!“ Може би именно „добра коня“ е представен на рисунките графити от Равна с изписан по тях IYI: Рисунки графити на коне с IYI от манастира при Равна Българската свещена писменост

В чувашката религия Тура е върховния бог и не е олицетворение на небето. Едно сведение за Кавказ споменава Тенгри и Аспандиат, ако се не лъжа. Но изводи от това не могат да се правят. От друга страна, няма как да подминем надписа от Мадара, макар и повреден. Още по малко пък можем да не се съобразяваме с единствения признат засега запазен в старобългарския субстрат от чувашки тип който Прицак нарича Хуно-български език. Унгарските учени наричат този език „Old Bulgarian“ и наскоро издадоха двутомник с над 500 заемки в унгарския език. Този език постепенно изчезва и във Волжка България а чувашите може и да са потомци на Суварите. От друга страна в нашата литература са се запазили сведения за други богове: Хърс, Перун. Смята се че името Хърс е с ирански произход означаващо слънце. За генетиката най добре е обяснил Приск и някои други автори от онова време.

Глифа Този знак наподобява кирилската буква „живѣтє“. Освен това, съчетанието от два знака от дългия надпис на рога е врязано на една от стените на параклиса Е3 в Мурфатлар: Надпис от параклиса Е3 в Мурфатлар Тук междинният знак може би е случайна драсканица или разделителен знак. В сравнение с другите знаци на стената, тези два знака са чувствително по-големи. Може би и тук те имат функция на глифи. За разберем значението на глифа ще разгледаме няколко находки от Средновековна България. Първата е квадър с графити от Голямата базилика на който са врязани лигатури и самостоятелни знаци образуващи композиция трудна за тълкуване: Знаци на каменен блок от Голямата базилика, Плиска Както се вижда от илюстрацията централно място в тази композиция заема монограм, почти в центъра на който е добавена голяма петолъчна звезда. В ляво от тях се виждат три глифа единият от които е частично повреден. Създава се впечатлението че, тази композиция изобразява небето, или горния свят, а разглежданият глиф е пиктограма на звезда. Тази догадка разбира се трябва да бъде подкрепена с още факти. В дохристиянските схващания на хората за небесните светила се е смятало че съдбата на всеки човек се определя от неговата звезда. Изображенията на звезди по пръстени от Средновековна България навярно са свързани с тази вяра. Тук ще представим няколко пръстена от средновековни селища на които заедно с пентаграми и октограми е изписан и глифа : Пръстени от крепоста край село Одърци СИ България Пръстени от крепостта до село Стена, Македония Глифа Според Райко Сефтерски този глиф, изобразяващ човешка фигура, има значение на шаман. Но преди да говорим за неговата семантика ще поговорим за разпространението му през средновековието. В Мурфатлар знака се среща само веднъж, в един от най дългите надписи. Интересно е присъствието на същия знак в един от надписите тип „Бяла“ и то в позицията в която обикновенно стоят IYI или : Надпис от южната крепостна стена на Плиска, врязан върху керемида Тък трябва да споменем и две монументални изображения отстоящи на хиляди километри едно от друго. Първото изображение е на издялано на стела която се намира намира недалеч от Саркел: Стела с изображение на знака от Средновековна Хазария Другото изображение на този знак е издялвано върху надгробни паметници от Средновековна Босна: Надгробни паметници от Средновековна Босна Тези изображения не стоят изолирано. Знака е намирен врязан по камъни от развалините на Саркел а, по босненските надгробни камъни се срещат и други български глифи. Също така, в босненската кирилица присъстват знаци досущ като някои български глифи включително и знака носещ звуковата стойност „а“. За да разберем значението на този знак ще тръгнем по следите на една загубена глаголическа буква. В творбата си „За Буквите“, Черноризец Храбър изброява буквите на Славянската азбука. Смята се че прототипа на това съчинение е бил написан на глаголица тъй като в Московсковския препис се споменават букви които ги няма в кирилицата. Една от тях буквата „тъ“, обликът на която се смята за загубен. Според Иван Добрев тази буква ще да е е стояла в самия край на азбуката и наподобявала гръцкото уставно Т с издължена над хоризонтала средна линия, тоест с формата на кръст. Няма ли тогава Мурфатларския знак същата звукова стойност като мистериозното глаголическо „тъ“? Нека видим какво ще ни предложи китайската йероглифика. Древните форми на два китайски йероглифа наподобяват българския глиф: Древни форми на китайските йероглифи 天 (tiān) и 大(dà) Тук ще се вънем отново на компзицията от Голямата базилика която вече разглеждахме: Знаци върху каменен блок от Голямата базилика в Плиска Най-отляво са разположени две големи човешки фигури, най-вероятно персонификация на небето или горният свят и както виждаме твърде подобни на глифа . Трябва ли тогава да четем този глиф „Тангра“ както е в надписа от Мадара или „Тура“ както е в чувашката религия, или пък „Тейри“ както е известен бога на небето у Балкарците? От друга страна, няма преки данни за почитане на небето от средновековните българи а и името на Тангра е засвидетелствано само в надписа от Мадара, който е повреден.

Глифа Този глиф прилича по форма донякъде на глаголическата буква „ша“. По подобен начин изглежда и китайският йероглиф 山(shān) планина. Трябва обаче да отбележем, че древните форми на този йероглиф са малко по-различни от нашия глиф:Китайският йероглиф山(shān)Глифите, и Глифът се среща като релефен знак по дъната на керамични съдове от периода на Първото Българско царство:Релефни знащи от Средновековна БългарияНеговата форма на квадрат от който, всяка страна излиза от едната страна по малко създава илюзия за въртене. Нека да видим как подобна идея е реализирана в китайската йероглифика: Китайският йероглиф 回 (huí) Глифите и се открояват с квадратната си форма, която е била асоциирана още в древността със земята и участъци от земната повърхност. Най-вероятно тези глифи са именно такива пиктограми. Тук е уместно да представим древните форми на няколко китайски йероглифа с квадратна форма.Китайски йероглифи с квадратна форма. Междувпрочем, още един глиф, принадлежащ на надпис от пещерните църкви в Мурфатлар, има квадратна форма: . Той наподобява глаголическата буква „рьци“, а също така и кирилската буква ь „ерь“. Изказано е мнението че името на гласната ь е дошло заедно с формата. Според Васил Гюзелев в името на Сливенското село Ичера се е запазило названието на вътрещната област на Българското царство „ичер“ в което „ер“ означава земя, страна. Възможно ли е глифа от Мурфатлар да е означавал точно това? Други два знака, букви от Мурфатларското писмо също се нуждаят от споменаване заради формата им напомняща китайски йероглифи. Първият, буквата , на няколко пъти влиза в същетанието изписвайки така думата „eye“ - господ, дума която оригинално е със значение „господин“. Подобна форма има и първоначалната пиктограма на китайският йероглиф 王 (wáng),вожд, цар, която изобразява бойна брадва, отличителен знак на царската власт в древен Китай:Китайският йероглиф 王 (wáng)Това най-вероятно ще остане любопитно съвпадение след като знака не се среща почти никъде извън Мурфатлар (Тук нямам пред вид близката по форма кирилска буква.). Другият знак от Мурфатлар () въпреки че, не се среща в надписи има голяма вероятност да е създаден първоначално като глиф тъй като все пак се среща макар и рядко като самостоятелен знак. Тухла със знак от ПлискаВ мурфатларското писмо този знак образува две лигатури (, - съответно „ot“ и „ott“- огън), които позволиха и неговото разпознаване като буквата „т“. Възможно ли е тогава този знак да е бил създаден първоначално като пиктограма на огъня? Нека видим как изглеждат древните пиктограми на йероглифа 火 (huǒ) огън:Еволюция на китайския йероглиф 火 (huǒ)

Така е. Ако се сравнят трите древни пиктографни системи, египетската, шумерската и китайската се вижда че за едни и същи понятия древните са предпочели различни рисунки. Нашите познания за системата на българските знаци са много оскъдни. На този етап да се търси как са възникнали едва ли е уместно. Целта ни все пак е да ги разберем. В това отношение китайската писменост има огромен запас от знаци и се е развивала хилядолетия. Самите принципи на създаване и развитие на формите са интересни. А ние не знаем почти нищо. На този етап всеки един метод е полезен. Всеки подход може да даде поле за размисъл. Всяка хипотеза е добре дошла дори и отрицателната. Времето ще отсее ненужното