Яксарт

Глифа Глифът наподобява глаголическата буква „ща“. С подбни форми, в старата китайска йероглифика са изобразявани широк спектър от обекти. Един от тях е пиктограмата на ръка в профил. Рисунката на човещка ръка или ръце е предавана по няколко различни начина: Древни форми на йероглифи изобразяващи човешка ръка Тези пиктограми участват в създаването на множество комбинирани идеограми. Тук представяме няколко от тях които илюстрират създаването на подобни знаци: Производни на йероглифи изобразяващи човешка ръка Другата подобна форма изобразява растение което току що се е подало от семката си. Долната таблица показва както първоначалната древна форма така и нейни производни: Древна форма на йероглифа 屮 и негови производни Третата древна форма подобна на нашия глиф изобразява говедо (едър рогат добитък): Еволюция на йероглифа 牛(niú) Всичките тези форми илюстрират как, когато рисунката се опростява с течение на времето или придобива абстрактност, несъмнено близки форми могат да бъдат използвани за изобразяване на коренно различни обект

Глифа Глифът също така се състои от две части. Трябва да отбележем, че тук също лявата част е чувствително по-малка от дясната. Твърде вероятно е двете части да са глифи използвани самостоятелно. Формата се среща и като самостоятелен знак и като част от комбиниран знак. Като самостоятелен знак е намерен неколкократно врязан по строителни материали: - каменен блок при, Голямата базилика, Плиска - каменни блокове, при Западната крепостна стена, Плиска - каменен блок, при Южната порта на Преслав - керамида при Калугерица - тухла при Мадара В комбинация с други знаци, също така врязан, знака се среща: - врязан върху колона, при Преслав, местноста Селище, под формата . Там е част от по голяма композиция: Знаци върху колона от Преслав (На колоната го намираме в компанията на глифи с които вече се срещнахме. Част от тях се срещат в двата надписа от рога, други в кратките надписи които смятаме че също принадлежат към Българското свещено писмо.) - врязан на керамида при Мадара, под формата , - врязан на тухла, при Мадара, заедно с друг знак: - врязан върху тухла, при Мадара, под формата: - врязан на тухла, при мадара, в компанията на още един знак: Към този списък трябва да добавим още два сложни знака. Първият е с по различна основна част, която може и да има различна семантика. Намерен е врязан върху блок при Голямата базилика на Плиска:. Вторият е намерен при средновековното селище Гарван, Румъния, врязан върху парче керамида, използвано като тежест за рибарска мрежа. Това обстоятелство е благоприятно за по-добро разбиране както на значението на въпросния сложен знак така и на неговите компоненти. Би могло да се предположи че знака е бил врязан върху тежеста като защита на мрежите от разкъсване или за да донесе богат улов: Знак върху рибарска тежест от Гарван, Румъния Другият знак е по-труден за разпознаване но подобни знаци не липсват. Съчетанието е намерено врязано по тухли от Плиска. Отново върху тухла в Плиска намираме друга група от два знака:, а върху каменен блок от Голямата базилика: . Да се разгадае точното значение на глифа не ще е никак лесно. Между впрочем, лявата му част наподобява някои от древните форми на китайския йероглиф 木(mù) дърво, дървен. Трябва да добавим, че от радикала 木 са образувани множество сложни йероглифи. В таблицата по-долу са включени етимологиите на някои от тях: Етимология на йероглифа 木 и негови производни Глифа Глифът наподобява древната форма на китайския йероглиф 墉 (yōng), стена, укрепена стена: Еволюция на йероглифа 墉 Старите форми на китайския йероглиф дават възможност да се осмисли рисунката на българския глиф като оградено от стени пространство подсилено със защитни кули. Глифа Глифът наподобява друг един глиф известен от няколко идентични надписа: . Този знак се тълкува от изследвачите като кръст с разцъфнали краища, но още може да се приеме и като вплитане на три ипсилона. При глифа краищат завършват различно и най-вероятно имаме работа с два различни знака. Надпис от Македония с врязан кръст с разцъфнали краища

Глифите и Глифите и се срещат и в двата надписа от рога, като и в давата случая или са в близост или стоят заедно. Те са напълно идентични с лесно разпознаващите се символи на слънцето и луната. Например това е видно от най-древните форми на китайските йероглифи rì (слънце) и yuè (луна): Еволюция на йероглифа rì Еволюция на йероглифа yuè Знакът е символ на слънцето, изобразяващ слънчевия кръг и се среща в иконографията както на древноста така и на средновековието. Така например, келтският бог на гърма Таранис е изобразяван заедно с колело със спици подразбирано като колелото на колесницата му: Горе, Таранис с колело в лявата ръка и долу, жертвени колелца от Галия Също така през средновековието, кръста вписан в окръжност, наричан „слънчев кръст“ е изобразяван на медалиони и е един от най-често отпечатваните релефни знаци на дъната на керамичните съдове: Отляво, оловен медалион от Средновековна България, отдясно дъно на гърне от Средновековна Чехия Интересен паралел с тези два глифа от надписите на рога предсталява изображението на слънце и луна на босненските надгробни паметници от 12-16 век: Изображение на луна и „слънчев кръст“ върху надгробен паметник от Босна Глифа Глифът наподобява два китайски йерогифа. Първият, chin изобразява малък къс плат, който е бил носен закачен под пояса и използван за почистване и обиране на прах, използван и чрез разширяване на слисъла за по-общото понятие плат. Вторият, liang е пиктограф на везни в равновесие. Този знак вече не се използва но, влиза в сложни знаци които имат подобен смисъл. Еволюция на китайския йероглиф chin Глифа Глифът прилича по форма на китайския йероглиф 人 (rù-влизам): Еволюция на китайския ероглиф 人(rù) Близък до тази форма е и йероглифа 入 (rén-човек): Еволюция на китайския ероглиф 入 (rén ) Трябва да отбележем, че древните форми на тези йероглифи не приличат на формата на българския глиф. Тук е мястото дa отбележем нещо твърде интересно: наличието на глифи съставени от два елемента. Такъв е 15-тият знак от дългия надпис: . Видно е че този глиф е съставен от два пъти глифа ,като единият от тях е по-малък). Всъщност, йероглифа съставен от два или повече елемента е най-масовия тип знак в съвременната китайска писменост. Как се е получило това? Първоначалният метод за образуване на нов йероглиф е бил рисунъчния. Реалните обекти са били изобразявани посредством схематични рисунки които с течение на времето били опростявани. Някои от йероглифите които по горе разгледахме са пиктограми: Китайски йероглифи От тук разгледаните йероглифи пиктограми са йероглифите за „слънце“, „луна“ и „човек“. Те се състоят от рисунка на истинския обект. Йероглифите към който принадлежат знаците за „плат“ и „влизам“ обаче принадлежат към друг вид йероглифи. Те са идеограми. Например в случая с „влизам“ е изобразен върха на заострен кол. Типичен пример за идеограма са йероглифите 中 (среден), 上 (горе) и 下(долу). Друг вид йероглиф са комбинираните идеограми. При тях чрез комбиниране на две пиктограми се създава идеята за трети обект. Така например, чрез комбиниране на пиктограмите 子(син) и 女(жена) се получава знака 好(добър). Също така комбинирани йероглифите 日(слънце) и 月(луна) дават йероглифа明(ясен) а пък, 力(сила) и 田(нива) дават 男(мъж). Два пъти йероглифа 木(дърво) дава 林(горичка) а три пъти 森(гора). В случая с българският глиф имаме комбиниране на два еднакви глифа. На този етап не може да се каже дали това е комбинирана идеограма, тъй като не е ясно дали по този начин са били създавани нови знаци в Българската свещена писменост. Но пък е уместно да споменем йероглифа 从(следвам), който е съставен от два пъти 入(човек). Впрочем има още един вид комбинирани йероглифи, идеофоничните, които са абсолютно мнозинство в съвременната китайска писменост. Един идеофоничен йероглиф се състои от две части: фонетична която определя произношението на думата и семантична която дава значението на думата. В долната таблица този вид е илюстриран с няколко примера: Метода на фонетичното разширяване на смисъла, дава възможност едни и същи знаци да се използват за означаване на няколко понятия. На този етап не е ясно дали той е бил използван в Българската свещена писменост но, е напълно възможно това да е така след като всички древни писмености започнали като пиктография са го прилагали. Тук бих споменал египетските йероглифи, клинописа и писмото на Мая.

Чел съм Ж. Войников. Той по същество повтаря П. Добрев, и е последовател на Турчанинов, Жалко че Турчанинов не е имал под ръка надписите от Мурфатлар. Но и Турчанинов в крайна сметка изхожда от семитското арамейско писмо. Арамейското писмо се търси за основа и на Орхонските руни. Но пък има хипотеза че е свързано с китайските йероглифи. Сарматите от своя страна са оставили сложна система от дамги, но не и писменост. Но пък знаците които се използват на Долния Дунав нямат преки паралели с Кавказ. Да така е, прабългарите са в основата си иранци, може би и славяни, но са оставили още всичките тези надписи, нека са и само знаци , и един, както го наричат напоследък лексикон който учените по света смятат за чувашки тип. А за връзка с орхонската писменост не твърдя. Идеята ми е че това са рисунки. А рисунка на къща си е рисунка на къща и на китайски и на български и на орхонски, т.е. няма фонетика и не е нужно да са взаимствали рисунката на длан за да напишат ръка например.

Най-добрият начин да се направи разчитане на една писменост е като се използва билингва, nо ние не разполагаме с паралелен текст на друг език, а и корпуса от надписи на Българското Свещено Писмо е по скоро скромен и не позволява по-сериозен анализ. В този случай не остава нищо друго а, да се използва всяка достъпна информация с различно естество за да се разкрие тайната на българските глифи. На първо място, съмнението че имаме работа с писмо, което може би има логографски характер насочва към сравнение както с Орхонските руни така и китайската писменост а и други писмености които имат пиктографско начало. Разбира се едно механично сравнение едва ли би дало някакъв резултат, ако не се отчетат принципите по които са възникнали знаците и вътрешната структура на надписите и не се сверят постигнатите резултати с оскъдната информация която имаме за раннобългарските култура, език и религия. Орхонското писмо е азбука, използвана от различни номадски държави за записване на Старотюркският език. Датският филолог В. Томпсън го дешифрира през 1983 г. Хипотезите за произхода на орхонските руни са много: от скандинавските руни, от арамейското псмо, от родовите дамги на номадите, от китайското писмо. Изследователите също така забелязват, че някои от буквите имат пиктографски произход. Първо В. Томсен подозира, че буквите R2, L2, t1, n2, G1 и š са пиктограми. По късно, А. фон Габайн и Г. Клаусън добавят към този списък b2, k4 и y1. Тук ще приведем таблицата направена от A. Рона-Таш за пиктографските знаци в Орхонското писмо в статията му: “On the Development and Origin of The East Turkic “Runic” Script” : С изключение на Т1 и Н2 останалите орхонски букви от горната таблица се срещат в българските надписи. Можем ли тогава да им дадем същото значение и да опитаме да четем така българските надписи? Но дали при това ще се получат смислени надписи? Въпроси на които си заслужава да се отговори. Райко Сефтерски търси връзка между Българското Свещено писмо и китайската писменост позовавайки се на сведението на Ибн ан Надим че българите са използвали китайско писмо и едно кратко съобщение на синоложката С. Гогова за статия в която тя сравнява знаците от Дунавска България с китайските йероглифи. И наистина, китайското влияние върху българската култура е оставило забележими следи.В най-старият запазен български писмен паметник, Именника на българските князе, се използва календар базиран на китайския цикъл на 12-те животни. Също така, в запазените следи от езика на старите българи има две групи заемки, ирански и китайски. Сред китайските заемки е и думата „кънига“, която е пряко свързана с писменоста. Въпреки всичко това, връзката между българските глифи и китайското писмо тепърва трябва да бъде доказана. Китайската писменост претърпява дълга еволюция. Някои йероглифи се променят до неузнаваемост други сменят формата си. Най старита запазена форма на китайското писмо е от епохата Шан, 1200-1050 пр. н. е., т.н. гадателните надписи нанасяни върху коруби от костенурки и кости на едър рогат добитък. Формите на тези древни йероглифи в много случаи са запазили доста добре характера си на рисунка. Това дава възможност да се проследи как от рисунка в течение на векове се е стигнало до абстрактни форми в които вече не може да се разпознае изобразяваният предмет. За нас са важни както еволюцията на формите на китайските йероглифи, така и проследяването на принципите по които са се развивали и са възниквали нови знаци. Несъмнено най полезна и достоверни ще са знанията които можем да почерпим за Българската свещена писменост както от сведенията останали за културата езика и религията на българите на Дунав, така и от контекста на самите надписи и разбира се тези данни ще са решаващи за разгадаване на тайната на българските глифи. Тук няма да се на многобройните извори и изследвания върху историята на Първото българско царство, а ще пристъпя направо към целта.

Три символа = три думи..... А кой е третия символ?

Разбира се така погледнато всяки един от горните доводи губи смисъл. Самото изучаване на надписите сищо е съмнително, защото без билингва или дълъг текст, нито една от хипотезите които смятам да изложа може да бъде доказана. И в крайна сметка има ли надписи? Или те са плод на нашето въображение и виждаме в историята си това което искаме да видим. Не звучи добре като оправдание.... По същество: като писах за надписите на керемидите си мислех за богове като Перун и Хърс. И двата май са живяли на небето. За блока от Шудиково е така, Рашев смята за недоказана идеята да е бил жертвеник. Блока от Бяла може да е бил всичко, например енциклопедия. То и надписите на рога могат да се вземат за енциклопедия от дамги. Но с дамгите има проблем....Но да се върнем към Мурфатлар: там има икони придружени с надписи. Но да това че съпровожда икони не прави гръцкото писмо свещено. Но пък в България гръцкото писмо е използвано и за официални надписи и за графити. Руните и да не са били чисто религиозно писмо в началото са оцелели благодарение на тази им функция, но все пак самото съдържание на надписите е най важно. Но и тук всичко е ниво хипотеза....

Време е, да се обясни защо дадох името "свещен" за тази писменост. Райко Сефтерски смята, че музикалния рог се е използвал от колобър, български езически жрец, тъй като по рога няма резба или промяна от всякакъв вид, а е използван както е бил върху животното, за да запази своята магическа сила. Той вижда пиктограма на колобър в глифа и дайре в глифа. Дори предположенията за горепосочените знаци да са погрешни, идеята, че писмото е създадено и използвано за религиозни цели звучи убедително. Нека да видим къде са открити останалите надписи. Надписът от Шудиково е изсечен върху голям каменен блок, вероятно езически жертвеник. Надписът от Бяла е изсечен на по-малък каменен блок и е намерен в развалините на защитен окоп. Той също може да е част от малко светилище. Надписи 3 и 4 са врязани върху керемиди, място, където Бог може да ги види. Надпис 10 се намира на стените на скалните църкви от Мурфатлар а надпис 9, на страниците на книга с проповеди на Йоан Златоуст. Всички това внушава, че Българското свещено писмо е използвано предимно с религиозни цели.

Зависи какво се има предвид под разчитане. Някои от тях да. Други не. С толкова къси надписи не е ясно дори какъв вид е била тази писменост. Но доскоро знанията ни бяха на ниво нула. Така че дори и малкия напредък е нещо.

Сега ще обърна внимание на няколко кратки надписа от периода на Първото българскo царство, които съдържат същите знаци и дори поредици от знаци като надписите от музикалния рог. Надпис 1 е бил намерен на защитния окоп край град Бяла, Варненско. На малък каменен блок са гравирани три глифа. Един от тях е най-често срещаният знак от времето на Първото българско царство: IYI. Последният глиф от ляво на дясно прилича на глиф 18 от дългия надпис на рога. Всъщност, цялата поредица от дългия надпис има сходство с надписа от Бяла, или тя е от тип Бяла, към който принадлежат редица надписи, които също трябва да са били написани със същата загадъчна писменост. Фиг. 9 Надписът от Бяла Групата от надписи 2 е намерен край манастира Shudikovo, Черна Гора. Сред останки от стара църква е намерен голям правоъгълен каменен блок, на петте страни на който са били гравирани надписи. Смята се, че този каменен блок е бил някога езически олтар, заради практиката, бивши езически храмове да се преустройват в църкви. Една от страните му носи надпис на тип Бяла. Глифа IYI се повтаря няколко пъти. (Pudic, I., 1965) Фиг. 10 Надписите от Шудиково Надпис 3 е намерен в Плиска до южната стена на вътрешния град. Изписан е върху керемида (Дончева-Петкова, Л. 1980 таб. XXIII). От трите му глифа две са идентични с глифовете на надписа от Бяла. Средният знак е различен. Фиг. 11 Надпис на керемида Надпис 4 е намерен в Мадара, също така вписан върху керемида (Попов, Р., 1936, с. 41, обр. 56.). Неговите глифове са същите като в Надпис 3. Фиг. 12 Надпис на керемида от Мадара

.........Българската Свещена Писменост....... Както вече споменах, Р. Сефтерски е публикувал само рисунки на надписите под въпрос. Той е разположил преписите на надписите по начина по който е мислел, че са написани. Решението му да разположи краткия надпис на база на позицията на глифа, който напомня схематична човешка фигура, изглежда правилно. Обаче най-вероятно, той не успява с позиционирането на дългия надпис. Причините за това са няколко. На първо място, няколко глифа от късия надпис, са идентични с глифове в дългия надпис но обърнати на 180 градуса. По този начин глифовете ,,,,,от късия надпис отговарят точно на глифовете ,,,,, от дългия надпис. Второ, глифа тъй като е с по-малък размер заема горната част на писменото поле, докато глифа заема долната му част. Ако има правило за писане на такива знаци, би следвало то да е или в горната половина или в долната. Същото правило го има в глаголицата където буквата „ша“ се пише в горната част на писменото поле. Трето, ако групата от два глифа от дългия надпис се завърти на 180 градуса ще бъде еднаква с поредицата от късия надпис. И накрая, когато се завърти на 180 градуса глифа става който е една добре позната графема от известни вече надписи, като надписа от Бяла. Въпреки че, Сефтерски не е обяснил в статията си, трябва първо да е копирал краткия надпис и след това, държейки рога по същия начин, копира дългия надпис. Ако случаят е такъв един от надписите трябва да е преписан наобратно. Тоест, за да са синхронизирани по съдържание двата надписа, би следвало дългият надпис да се завърти на 180 градуса: При това положение, новата номерация на глифовете пропуска късите вертикални линии, които най-вероятно са пунктуация. Например, късата линия между глиф 14 и 13 и така нататък. Тези глифове всъщност се състоят от два елемента и линиите, които ги обграждат са сложени за яснота. Също така точката между глиф 22 и глиф 23 е друг вид препинателен знак, може би, както Сефтерски предполага, разделя две изречения . Българската Свещена Писменост

Има такава възможност. Всъщност на едно две места има просто вълнообразни линии. Подобни линии има и по керамиката в Румъния. Но повечето надписи са по сложни от разписване на пера. А и гърците които са писали ръкописа са били много добри калиграфи. Рисунките им са разкошни, почерка безупречен. После попада в ръцете на наши монаси. Те се разписват. Рисуват. Битови сцени, оран, лов на елени, тодоровденска кушия. Един пише че книгата е хубава но, не може да я чете. Тодоровден е основната тема. Има интересна дума за събота: шестоденица. Но за жалост най-доброто най-вероятно е изрязано. Рязано е навсякъде по полетата и са останали неща които са им изглеждали като драсканици.

БЪЛГАРСКАТА СВЕЩЕНА ПИСМЕНОСТ Тук ще обърна внимание на два уникални руноподобни надписа, останали някак настрана от вниманието на учени и любители, които бяха публикувани през 1999 г. от български учен Райко Сефтерски. Също така, ще се опитам да хвърля светлина върху връзката им с писменостите използвани от степните народи, а както и да се опитам да разгадая значението на някои от знаците им. През 1999 г. в списание Paleobulgarica, Райко Сефтерски публикува статияta: "Два новооткрити надписа от типа Runica Bulgarica". Там той представи чертежи на музикален инструмент, изработен от рог на говедо. Рогът е бил покрит с два позлатени метални пръстена, върху които има гравирани надписи. За съжаление, Сефтерски публикува само скици на надписите и рога. Освен това, Сефтерски анализира знаците и ги сравнява с подобно изглеждащи знаци намерени при археологически разкопки на обекти на Първото Царство. Неговото заключение е, че писменноста на надписите е логография, тоест с всеки знак е записана дума. Сефтерски подкрепя мнението си с информацията, дадена от Ибн ад Надим в неговия труд Фихрист, че българите са използвали китайското писмо. Той също така цитира един абстракт на статия от българската синоложка Гогова, занимаваща се с връзката между китайската писменост и българските рунически знаци. Сефтерски смята, че писмото, използвано в двата надписа е логография. В действителност, двата надписа съдържат около 50 знака и само няколко от тях се повтарят само един път но, никога в същия надпис. Така да се каже, в късия надпис, който съдържа 14- 15 глифа, няма повторение на знак. В дългия надпис, също така, няма повторение в рамките на около 32-35 глифа. Това е необичайно дори за силабична писмена система. От друга страна, сред известните писмености няма пример за чиста логография. Например, китайските йероглифи са смесено логографо-фонетично писмо. От друга страна, всички известни номадски, т.нар рунически писмености са азбуки. В 7ми - 9ти век, България дели граници с две номадски държави: Аварския каганат на северозапад и Хазарския каганат на изток. Малко се знае за езика на аварите и доскоро не бяха намирани надписи на археологически обекти на Аварския каганат. Но откакто бяха открити надписа от Сарвас през 1983 и руническите фрагменти в Kискундорсма през 2004 г., ситуацията се промени. Заедно споменатите два надписа и надписите от съкровището от Нагисентмиклош съставляват корпуса на тази писменост, най-вероятно използвана през късната аварска епоха. Карпатското писмо, както унгарските учени го наричат, е азбука и досега са известни около 25 от неговите букви. Според руския учен И. Кизласов, в Хазарския каганат са били използвани две близки една с друга рунически писмености: Донското и Кубанското писмо. Корпусът на Донското писмо се състои от няколко кратки надписа, открити в руините на хазарското селище Маяцкое. Донското писмо несъмнено е азбука. Надписите, на Кубанското писмо са открити най-вече в руините на хазарската крепост Хумара. В Кубанското писмо също е азбука и най-вероятно е използвана за езика на българите. По населените места и некрополи остнали от времето на Първото българско царство, са открити стотици кратки кратки надписи и знаци, които трудно се подлагат на категоризиране. На първо място идва азбука от Мурфатлар, използвана, за да написването на повече от 60 кратки надписа в скалните църкви на Мурфатлар и надписа на известната Розета от Плиска. Мурфатларската азбука съдържа около 40 знака. Друг обект от времето на ранното средновековие, на който са открити надписи е манастира край Равна. Там са намерени само няколко надписа но техните знаци могат да бъдат сходни с надписа върху златеният пръстен намерен близо до Шумен. Писмото от Равна е най-вероятно азбука, според Д. Овчаров подобна на Орхонската. И най-накрая, в скалния манастир Крепча също бяха открити рунически надписи. Техните знаци наподобяват писмото иврит и нямат никаква прилика с двата надписа от музикалния рог. Извън тези три групи остава група кратки надписи, които са трудни за категоризиране, но те също като надписите от рога показват признаци, че за написването им е използвано логографско (или лого-фонетично) писмо. По надолу, ще се опитам да ги сравня с двата надписа от музикалния рог, както и да разгадая значението на някои от знаците им. Bulgarian Sacred Script

Рунически лигатури в гръцки ръкопис от 10-11 век През 1628, Sir William Roe британски посланик в Османската империя дарява на Бодлеанската библиотека в Оксфорд гръцки ръкопис, Roe 27, от 10 век, който съдържа Беседи върху книгата Битие от Йоан Златоуст. Налице е кратко описание на ръкописа в каталога на H. Coxe, където случайно е разменен с предходния Roe 26 (Coxe, H. 1853). Славянските приписки в Roe 27 се споменават от Hutter през 1982 г. (Hutter I, 1977 г.). Шест години по-късно Ралф Клеменсън публикува 27 от тях, като български. Той ги датира от 13 -14 век (Cleminson, R. 1988). През 2005 г., Aнтоанета Гранберг публикува пълен списък на кирилските надписи, както и снимки на някои от лигатурите (Granberg, A. 2005a). Същата година, в едно проучване на Руническите надписи от Балканите, тя определя лигатурите от Roe 27 като рунически надписи (Granberg A. 2005b). http://murfatlar.blogspot.co.uk/2015/04/10-11.html

На първото изображение е златната корона открита при разкопките на Тулия Тепе, от руския археолог Сарианиди, през 1978г. На нея добре се вижда 6-лъчната розета. Това да не ви смущава - въпреки че лъчите са 6, розетата изобразява 7 обекта. Второто изображение на апликация към дреха, ако не ме лъже паметта, от друг гроб, показва добре що за обекти са изобразени на короната - седемте подвижни звезди. Погребенията са от кушанската епоха. На третата снимка е още един бактрийски печат. Артефактите от Тулия Тепе са с изразен религиозен характер.Короната изобразява връзката на земната власт с бога (боговете), а погребението с апликациите археолозите определят като жреческо.

Не зная дали въпросните бактрийски печати със седемте лъча са автентични или фалшификати но със сигурност приличат на подобни истински като тези в музеите. Уви има осмолъчни и двадесетолъчни, което по скоро е в ущърб на идеята да се търсят паралели с нашата розета а и са достатъчно стари (БМАК). Обнадеждаващо е че според познавачи с тях продължават да се подпечатват документи и през средновековието. Но по важно е не какво е била розетата а какво означава...... и какво пише на нея. Всъщност преди десетина години, когато попаднах на бактрийските печати, причината да се загледам в тях беше съвсем друга- една друга седмолъчна розета тиражирана десетки пъти. За нея се знае ясно какво е била и най-важното какво символизират седемте лъча. Но снимки този път няма да дам - Маготин пак да каже че имам знанията на първокурсник.