Zilzak

Не сте ме разбрали правилно Лила-ва не става дума за липсващо звено при Хомо. Няма как да говорим за него и да пренебрегна Darwinius masillae, тази така ярка надежда за липсващите отговори..... Нека не забравяме и за панспермията, биохимическата еволюция, стационарното състояние, креационизма и така нататък. Тук основната мисъл не се състои във това ние да открием отговора.... доста романтичен блян... тук търсим синтез от факти, които доказват, че организмите еволюират... аа за да открием отговорите относно самия път на еволюция за мен е доста не реално, поради елементарната причина, че други хора посвещават на тази идея живота си и милиарди долари и какви ли не валути...

На мен лично божественото начало ми се вижда леко фантастично, също така и момента със първичната супа, от която се е зародил живота. "и създаде Бог човека по свой образ и свое подобие" - добре де не трябва ли и това творение да е също толкова божествено...... че после жена, ребра, горящи храсти, братоубийства, ябълки, змии.... до тук с богоугодието, няма лошо човек да има нещо в което да вярва, за да не търси отговори на въпроси, които не са с много нисък праг на сложност (въпрос на избор). Еволюционната теория пък твърди, че една клетка си щъкали и хоп решила видиш ли да стане многоклетъчна и да еволюира до днешните форми на живот, чийто клетки са толкова сложни, че процесите на едната единствена клетка са по-сложни от канализационната система на Ню Йорк плюс човешките взаимоотношения на територията на град. Няма да коментирам род Хомо, там кашата е голяма и просто за липсващото звено не ми се мисли.... проконсули и прочие... Факт е че организмите са способни да се изменят във времето, възможността за мутации и модификации на гена е достатъчно доказателство. Отделно резистентността, плодовитата хибридизация и още куп доказват, за възможността за еволюционни процеси във живите същества.

Да и аз съм склонен да твърдя, че говорим за по-сериозни неща. Филмите, компютърните игри, книгите и прочие са наистина звено, което допълва един образ на модернизация, който на мен не ми допада. Съответно колко деца вече се радват на фокуси, къде останаха шапките със излизащи зайци? Фокусника е магьосник във игра и изтребва всичко живо, а зайчето е проверка на рефлекса за стрелба.... но пак повтарям, че няма едностранен проблем. А "Тронове" и филми със подобен сюжет може би трябва да бъдат ограничени във разпространението си. Да, на мен ми оказва разтоварващо влияние, но явно на други не, което е напълно нормално.

Май имаме липса на аналитично мислене. При положение, че един филм или книга се създава от човек, то проблема явно е във човека, който го създава. Другият аспект се корени във това, че явно тези филми се харесват, съответно може да се каже, че не е луд този, който продава баницата а който я яде. Следователно филмите са отговори на търсенията на аудиторията. От друга страна това да се търси новото и различното е неизбежно, следователно това за момента е актуално, но една наистина огромна грешка щеше да е, да се живее в историята и да не се отправя взор към новото. Относно промяната на света от книги и филми е факт и в крайна сметка, контролиран от самите нас.....

Колко трогателно, че мислите за моето гърло. За жалост това, което използвате за аргумент, за да защитите отрицателната си оценка за филма е доста сериозна тема. Представлява синтез от фактори, които не могат да бъдат пренебрегнати, дори и с така интересният "25-ти кадър", който за наше може би щастие е премахнат. Та човешката психика има способността да се развива, именно в това следствие има нужда да получава различни типажи информация. Ако преди години е било абсурдно Чарли Чаплин да отсече главата на някого, то днес това е желателно, за да бъде актуално. На мен няма да ми е приятно един ден детето ми да играе компютърна игра със масови убийства, но това е реалността, това е плода от нашите умове. Уважаеми Галахад, мисля че забравяте нещо доста важно, не филмите правят хората, именно хората правят филмите . Надявам се това да даде достатъчно отговори относно педофилията и серийните убийци.

Разбира се, че е добре човек да се задълбочава, при липса на този процес, спира развитието. Просто нуждите му от съответното качество се изменят. Именно за това, човек прави избор, дали трябва да се задълбочавам във живопистта или ми е достатъчно, да посетя два пъти някоя галерия и да си доставя чисто любителско удоволствие.

Доста често нетренираното око и ухо изпитват много по-голяма наслада от това, което им се предлага. Wiener Philharmoniker е една от най-добрите филхармонии, тя носи наслада на милиони хора, но дали Вилхелм Фуртвенглер (един от диригентите през годините) не чува понякога някоя грешка, която му отнема от удоволствието, което изпитва един обикновен слушател? Музиката, поезията, изобразителното изкуство не се учат, те се усещат и изживяват. Както казах и преди, задълбаването в една сфера, увеличава правопропорционално шанса за откриване на грешка или несъвършенство, което да доведе до частично неудовлетворение.

ммм колко грешно съм разбран... първо: ограждането с многоточие на "окей" означава че приключва семантичната връзка със следващият коментар, тоест темата с професионалните задължения на критикът се приключва и останалото отново касае моята личност. Второ има едно изследване, което касае едно правило за едни 6 секунди (ще ви оставя насладата сам да го откриете), та от него ще извлечете дали ви са нужни повече, за да прецените дали филма е добър. Трето: Вие нямате ни най-малка представа какво носи на мен прочита на коментарите, всъщност за мен дори е удоволствие да чета подобни изказвания. О, колко трогателно шестият ми пост е посветен на Вас, но нека не зацапвам темата за според мен приятният филм.

На мен ми допада, гледах го и го забравих... това е... всъщност за мен киното е това, да седна, да се отпусна и да погледам, за да разтоваря психиката си. Всяко едно занимание трябва да има определена цел, тоест да търси отговор на даден въпрос. Ако съм филмов критик... окей... ако ми хареса то прекрасно, ако не, то следва едно щракане с мишката на един Х ииии проблема е решен. Задълбаването в определена сфера постепенно лишава сетивата от насладата, която трябва да съпровожда дадената тематика. Имало много от това, имало много от онова ами не го гледай, какъв е смисъла от дадено действие, което се извършва доброволно и носи неприятна емоция? Отговорът много често е елементарен и дори банален, просто нуждата да демонстрираме нашите въображаеми компетенции с цел да се докажем. Простата причина е в това, че това какви сме, зависи от коментарите и преценките на околният свят. Човек решава, че е успял, когато хората започнат да му казват, че има успех. Може би бих желал друга музика за филма, но това е въпрос на вкус, казало кучето и се облизало под опашката... опирайки се до подобни сфери, този фактор е основен.

С теб е приятно да се беседва, но мисля, че не четеш достатъчно добре, какво пиша. Тоест няма как човек да постави клеймо какво е добро и какво не. Няма как да го разделиш, защото колкото и да е лошо едно нещо, някъде там има място, където то е прекрасно.... има една философия, която гласи "когато търсиш отговор на някой въпрос, то чуй мнението на околните, постарай се да го разбереш, но не го приемай за истина. След това, размишлявай и ти по дадената тема, стигни до някакво заключение, но отново не го приемай за истина, защото истината е там, без значение, дали ти вярваш във нея". Опитвам се да кажа просто, че служейки на ума си, служейки на правила, догми и прочие ние заживяваме в миналото... дори мозъкът ни със своите мисли ни кара да живеем в миналото, просто защото не може да обработва информацията моментално. Душата се вселявала с цел.... това моментално ни превръща в роби, което от своя страна, ми се вижда странно.... защото поставяйки си цел, ние робуваме на нея.... тоест посвещаваш живота си, за да станеш велик писател... и се започва едно писане, писане.... относно хормоналното влияние на ума над душата, нямах в предвид това... предполагам знаеш какво е ДМТ и още ред други..

като разбира се, не делим религиите

Доста противоречиви мисли провокирахте в мен Господин adXok и смятам, да ги споделя с Вас. Нека започна хронологично с вашата публикация. Доста силно впечатление ми прави думата "грях" и съответно, кой определя какво е този грях и какво не? Възможно ли е човешкият ум да проумее вселенският и космичен замисъл, и да види цялата картина, за да определи кое е бяло, и кое черно? Може би черното парченце, което виждаме е от черните очи на невинно пеленаче... Следващата интересна дума е "душа" ммммм така прекрасна дума и също толкова подмолна. Особено, като се има в предвид, че доста от "душевните" състояния се предизвикват хормонално и биват повлиявани от хранителния фактор, но това не е толкова важно. Та издигайки тази явно властолюбива и почти диктаторска политика, която описвате на душата, какъв е смисъла да обитава тялото, за какво толкова се подготвя? Ако знае какво иска да изпита, значи го е изпитвала. Нещо просто не ми се вързва, но просто както казах, трудно ще опишем всесилният замисъл на нещата. Да преминем към терзанието и теорията за каляването на духа. Мога да кажа едно голямо "ухаааа". Мисля, че не ви е лесно с такова мислене, да се кали духа, не е нужна терзание.... особено на душата. Тук, тук идва големият въпрос, каква е връзката между духът и душата? До момента във мнението Ви четох за величието на душата, тук вече чета за терзание на тази душа, за каляване на "новата" дума "дух", който явно не е толкова "велик" както душата, но пък именно за сметка на душата, го каляваме. Тоест, аз градя, за да страдам, за да може (тука малко се обърках, понеже не разбрах, какво искате да кажете)духът, да се кали, защото така иска душата? Относно религиите, май казват друго, че за да е силен духа, се нуждае от вяра и че "Богът" в който се вярва винаги ще е до нас, за да ни помага. Тоест, че именно за пречистването на душата е нужна вярата, за да открие пътя е нужна вярата... и от там идва силата на духа. По-просто не търси божията сила вън, просто погледни в себе си, за да пробудиш божественото вътре в себе си именно с вяра. А това да отнемеш собственият си живот, мисълта за това винаги може да се промени, просто е нужно да се говори за това. Защото май душата не винаги успява да прецени способностите на тялото в което се вселява.

Колко приятен въпрос, очарован съм. Ти, като християнин май се ровиш прекалено дълбоко в теми, които твоят Бог не толерира. Мисля, че именно тай казваше "приеми ме като дете" тоест не се усъмнявай в мен. А самоубийството май е доста силно съмнение в избора му да те дари с живот. И по-скоро въпросът ти май пита "не съм ли прекалено голям страхливец", защото просто искаш да облечеш слабостта от самоубийството във поет риск.