mnogoznaiko

Мексиканските здравни власти съобщиха, че във вторник в страната е починало тригодишно момиченце от птичи грип H5N1. Това е първият официално потвърден смъртен случай от този вирус в Мексико, което засилва загрижеността на здравните власти в региона. Здравните служители по целия свят следят внимателно разпространението на този вирус, който вече е причинил смъртта на милиони птици в различни държави. Особено обезпокоително е, че през последните години H5N1 показва способност да преминава от птици към бозайници, което поражда опасения относно потенциала му за по-широко разпространение сред хората. В Съединените щати ситуацията също предизвиква тревога. Вирусът H5N1 вече е засегнал животновъдни стопанства в 17 щата, като до момента са регистрирани 70 потвърдени случая на заразяване при хора, включително един смъртен случай. Очаква се промените в здравните политики и сектора, предвидени от администрацията на президента Тръмп, да имат значителни последици за борбата с подобни заболявания. По-конкретно, намаляването на средствата за хуманитарни организации като USAID вече е довело до затруднения в предоставянето на здравни услуги в някои региони. Въпреки нарастващия брой случаи, Световната здравна организация (СЗО) продължава да оценява риска за общественото здраве от H5N1 като нисък. Експертите от организацията наблюдават внимателно ситуацията и са готови да актуализират оценката си при промяна на обстоятелствата. Здравните власти препоръчват спазване на стриктни мерки за биосигурност в животновъдните стопанства и внимателно следене на симптоми при хора, имащи контакт с птици или други животни, показващи признаци на заболяване.

За първи път от 1940-те години насам чистите енергийни източници са осигурили над 40% от глобалното електричество през миналата година, според нов доклад. Photo by Andreas Gücklhorn on Unsplash Изследване на енергийния мозъчен тръст Ember показва, че този важен етап е постигнат благодарение на бума в соларния капацитет, който се е удвоил през последните три години. Докладът установява, че соларните паркове са били най-бързо растящият източник на енергия в света през последните 20 последователни години. "Соларната енергия се превърна в двигател на глобалния енергиен преход. В комбинация с батерийно съхранение, слънчевата енергия е на път да се превърне в непреодолима сила. Като най-бързо растящият и най-голям източник на нова електроенергия, тя е от критично значение за посрещане на непрекъснато нарастващото търсене на електричество в света", казва Фил Макдоналд, управляващ директор на Ember. Въпреки впечатляващия растеж, соларната енергия остава относително малка част от глобалната енергийна система. Тя е съставлявала почти 7% от световното електричество миналата година, докато вятърната енергия е формирала малко над 8% от глобалната енергийна система. Тези бързо развиващи се технологии все още са засенчени от водноелектрическата енергия, която е останала относително стабилна през последните години и е съставлявала 14% от световното електричество през 2024 г. Водноелектрическата енергия е една от най-старите възобновяеми енергийни технологии в съвременния свят и е формирала голяма част от глобалното електричество през 40-те години на миналия век, когато енергийната система е била около 50 пъти по-малка, отколкото е днес. Продължаващият растеж на соларната енергия означава, че чистата енергия - включително ядрената и биоенергията - е на път да се разраства по-бързо от общото търсене на електричество в света. Това би трябвало да означава, че изкопаемите горива започват да бъдат изтласквани от глобалната енергийна система. Ember преди това беше прогнозирал, че 2023 г. ще бъде годината, в която емисиите от електричеството ще достигнат връх след плато в първата половина на годината. Въпреки това, поредица от горещи вълни по целия свят предизвика рязко увеличение на търсенето на електричество за захранване на климатици и хладилни системи, което доведе до увеличение на електричеството от изкопаеми горива с 1.4% през тази година. Докладът, който обхваща 93% от глобалния пазар на електроенергия в 88 държави, установи, че увеличеното търсене е повишило емисиите от глобалния енергиен сектор с 1.6% до рекордно високо ниво миналата година. Макдоналд посочва, че горещите вълни е малко вероятно да предизвикат подобно увеличение на търсенето в годината напред, но се очаква нарастващото използване на електричество за захранване на изкуствен интелект, центрове за данни, електрически превозни средства и термопомпи да играе по-голяма роля в световния глад за електричество. Заедно тези технологии са довели до увеличение с 0.7% на глобалното търсене на електричество през 2024 г., двойно повече от приноса им отпреди пет години, показва докладът. "Светът наблюдава как технологии като изкуствен интелект и електрически превозни средства ще стимулират търсенето на електричество", казва Макдоналд. "Ясно е, че бързо развиващите се слънчева и вятърна енергия са напълно готови да отговорят на това търсене, и тези, които очакват производството на изкопаеми горива да продължи да расте, ще бъдат разочаровани."

Ново изследване показва, че жените са влияели върху културата и науката много преди техният принос да бъде признат. Когато мислим за средновековни ръкописи, пред очите ни обикновено изниква образът на монах с перо в ръка. Ново изследване от Норвегия обаче променя тази представа. Учени от Университета в Берген са установили, че жените-писари са създали не по-малко от 1,1% от всички ръкописи от това време — това са над 110 000 книги, от които около 8000 са запазени до наши дни. Публикуваното в "Humanities and Social Sciences Communications" проучване е първото, което е изчислило количествено приноса на жените в тази област. Изследователите са проучили 23 774 колофона — това са бележки в края на ръкописите, където писарите са оставяли своите имена или мисли. Колофонът може да се сравни с подписа на художник върху картина. От тези колофони 254 са били написани от жени. От 110 000 ръкописа, създадени от жени, около 8000 са достигнали до XXI век. Сред примерите е монахиня на име Биргита Сигфурсдотир от манастира Мункелив в Берген, която е записала: "Аз, дъщерята на Биргита Сигфурс, монахиня, написах този псалтир с инициали, макар и не толкова добре, колкото би трябвало. Молете се за мен, грешната." Макар 1,1% да изглежда като малко число, то представлява десетки хиляди книги за период от 800 до 1626 година. Преписването на текст с перо е било сложен и трудоемък процес, отнемащ месеци работа. Изследването показва увеличаване на броя на жените-писари след XIV век. Това е свързано с нарастването на търсенето на книги на местни езици, а не на латински. Изглежда, че жените са намерили своята роля в тази ниша. Изображение: Å. Ommundsen et al., Humanities and Social Sciences Communications (2025) В хомилиарий (сборник с проповеди) от XII век, жена на име Гуда е оставила автопортрет и е написала: "Гуда, още един писар и художник на тази книга." "Нашето изследване предоставя статистическа подкрепа за често пренебрегвания принос на жените-писари с течение на времето. Съществували са все още неидентифицирани женски общности, занимаващи се с изработката на книги, или жените-писари са били повече, отколкото сме смятали," казва ръководителят на проекта Аслауг Оммундсен. Изследователите отбелязват, че това е преосмисляне на историята, в която жените не просто са стояли в сянка — те са писали и украсявали книги. Много от тях са крили своя пол, оставяйки имената си в полетата или изобщо без подпис, тъй като жените не са били допускани до науката през Средновековието. Това показва как жените са влияели върху културата много преди техният принос да бъде признат. Учените планират да съставят карта, показваща къде и кога са работили жените-писари, и да разберат какви текстове са копирали. Възможно е да бъдат открити цели общности, за които досега не сме знаели.

Археологически екип откри 2000-годишно погребение близо до древния град на маите Дос-Омбрес в Белиз, което разкрива неочаквани данни за традициите на това древно общество. В гробницата, заедно с останките на починалия, са намерени зъби на двама други индивиди. Според учените, тези зъби вероятно са принадлежали на предци на погребания. Изследователите предполагат, че древните маи са имали практика да запазват и носят със себе си зъби от своите предци при преселване. Тази традиция вероятно е символизирала запазването на връзката между семейството и по-древния род. Откритието предоставя нова информация за погребалните обичаи и миграционните практики на цивилизацията на маите.

В зоологическата градина във Филаделфия е регистрирано рядко и вдъхновяващо събитие – застрашена галапагоска костенурка на име Момий е станала майка за първи път на 97-годишна възраст. Костенурката, която е най-старият обитател на зоопарка, живее там от април 1932 г. – вече над девет десетилетия. Галапагоските гигантски костенурки са сред най-дълголетните животни на планетата, с продължителност на живота от над 150 години, но първо размножаване на такава преклонна възраст е изключително необичайно явление. Бащата на новородените е костенурка на име Абрацо, на приблизително 96 години, който е преместен в зоопарка през декември 2020 г. На 27 февруари 2025 г. се е излюпило първото от четирите малки, всички женски, от общо 16 яйца, които Момий е снесла през ноември 2024 г. Това събитие има голямо значение за опазването на вида, тъй като западните галапагоски костенурки от Санта Круз са критично застрашен вид, ендемичен за остров Санта Круз в Галапагоския архипелаг на Еквадор. През последните вековете тяхната популация е намаляла драстично поради човешки дейности, включително лов, унищожаване на местообитания и въвеждане на инвазивни видове. Галапагоските костенурки играят ключова роля в островната екосистема, помагайки за разпространението на семена и създаването на пътеки през гъстата растителност. Те са емблематични за Галапагоските острови и вдъхновиха Чарлз Дарвин за неговата теория за еволюцията по време на историческото му посещение през 1835 г. През последните десетилетия са предприети значителни мерки за опазването им чрез програми за размножаване и реинтродукция в дивата природа. Това събитие дава надежда, че с подходящи мерки за опазване, видът има шанс за възстановяване. Това е първият случай на излюпване на западни галапагоски костенурки от Санта Круз в зоологическата градина във Филаделфия за повече от 150 години, което прави събитието историческо за институцията. Copyright AP Photo/Chris Gardner

Фалитът на Гърция през 2010 г. е един от най-драматичните примери за държавен финансов колапс в съвременната история. Кризата разтърси Европа и предостави супер важни уроци за управлението на публичните финанси и световната икономика. Гръцката дългова криза не се случи изведнъж. Тя беше резултат от десетилетия на неустойчиви финансови практики, които в крайна сметка достигнаха повратна точка. След присъединяването към еврозоната през 2001 г., Гърция се възползва от по-ниските лихвени проценти и започна да заема значителни суми, финансирайки щедри социални програми, държавни субсидии и инфраструктурни проекти. Същевременно, данъчната система страдаше от сериозни недостатъци, включително масово укриване на данъци и неефективно събиране на приходи. Правителствата последователно представяха оптимистични бюджети, които не отразяваха реалността, а някои администрации дори умишлено манипулираха финансовите данни, за да скрият истинския размер на дефицита. Тези практики, в комбинация с раздутия публичен сектор и ниската производителност, доведоха до натрупване на огромен публичен дълг, достигайки над 170% от БВП - стойност, която направи обслужването на задълженията практически невъзможно, особено когато глобалната финансова криза от 2008 г. разкри тези дългогодишни структурни проблеми и доведе до срив на доверието на международните инвеститори. В годините преди кризата, икономическите показатели разкриваха тревожна тенденция: През 2007 г. Гърция все още отчиташе относително здравословен реален растеж от 3.3% През 2008 г. растежът се забави драстично до около 1.0% поради началото на глобалната финансова криза 2009 г. бележи официалното навлизане в рецесия с реален спад на БВП от 4.3% През съдбоносната 2010 г. БВП продължи да се свива с още по-тревожните 5.5%, което предизвика кризата Гръцката криза разкри няколко фундаментални слабости, които допринесоха за финансовия колапс: Недостатъчен икономически растеж беше един от ключовите фактори. Структурно слабата икономика на Гърция имаше ограничена способност да генерира приходи, необходими за изплащане на нарастващия дълг. Когато глобалната криза удари, тези структурни недостатъци станаха фатални. Липсата на монетарна гъвкавост допълнително усложни ситуацията. Като член на еврозоната, Гърция се оказа в клопка - не можеше нито да печата собствена валута за покриване на задължения, нито да девалвира, за да подобри конкурентоспособността си на международните пазари. Корупцията и административната неефективност изиграха съществена роля в задълбочаването на кризата. Широкоразпространеното укриване на данъци и неефективните държавни институции допълнително подкопаха способността на страната да събира приходи и да управлява публичните си финанси. Зависимостта от външно финансиране се оказа ахилесовата пета на гръцката икономика. Когато доверието на международните инвеститори в платежоспособността на страната се изпари, Гърция загуби достъп до финансовите пазари и беше принудена да търси спасение от международни кредитори. След години на болезнени мерки за икономии, политическа нестабилност и дълбока рецесия, Гърция успя частично да стабилизира икономиката си. Въпреки това, кризата остави трайни белези върху гръцкото общество и европейската финансова система. Гръцкият пример предоставя ценни уроци, приложими не само за държавните финанси, но и за личното финансово планиране. Устойчивостта на една икономика – независимо дали става дума за държава или домакинство – зависи от балансираното управление на дълга, поддържането на постоянен растеж и прилагането на разумни финансови практики. За инвеститорите, кризата подчертава важността да се разчита на добре управлявани активи и да се подхожда предпазливо към задлъжнялостта. В крайна сметка, гръцката криза ни напомня, че икономическата стабилност не може да се приема за даденост и изисква постоянно внимание към фундаменталните принципи на доброто финансово управление. България, която се подготвя за присъединяване към еврозоната, трябва внимателно да анализира гръцкия сценарий и да извлече ценни поуки. Страната ни е изправена пред предизвикателството да избегне капаните, в които попадна южната ни съседка. От първостепенно значение е да се поддържа строга фискална дисциплина и да не се допуска натрупване на прекомерен публичен дълг. Българските институции трябва да положат усилия за подобряване на събираемостта на данъците, борба с корупцията и сивата икономика, както и за повишаване на ефективността на публичната администрация. Особено важно е страната да стимулира икономическия растеж чрез структурни реформи и инвестиции в производителни сектори, а не само чрез увеличаване на публичните разходи.

Морските игуани са истинско природно чудо - единственият вид водни игуани в света, които обитават само Галапагоските острови. Тези удивителни същества са се адаптирали идеално към своята екологична ниша. Хранейки се с водорасли, те са развили впечатляващи плувни умения, позволяващи им да се гмуркат до 10 метра дълбочина. Въпреки това, студените води крият опасност за тях - не могат да останат във водата повече от 10 минути, тъй като телесната им температура спада драстично, което може да доведе до парализа на мускулите им. За да преодолеят това предизвикателство, морските игуани са развили интересно поведение - преди и след всяко плуване, те прекарват дълго време на слънце, загрявайки телата си, за да могат да функционират нормално. Снимки: wikimedia.org

Действително, в статията говорим за изследване, което не се базира на традиционни лингвистични методи, а на геномни доказателства. Това е ключовата иновация в подхода на авторите. Традиционната историческа лингвистика има ограничения при реконструиране на езикови връзки отвъд 8-10 хиляди години (максимум), тъй като лингвистичните промени постепенно заличават доказателствата за общи корени. Изследването, представено в статията, избягва тези ограничения, като вместо това анализира геномни данни за разделянето на човешките популации. Логиката е, че ако всяка известна човешка група притежава език и ако всички езици имат общ произход (както авторите предполагат), тогава езиковата способност трябва да е съществувала преди първото географско разделяне на хората. Геномните данни датират това разделяне преди около 135 000 години. Така че правилно отбелязвате, че няма директни лингвистични доказателства за такъв древен общ корен – те просто не биха могли да оцелеят през толкова дълъг период. Вместо това, учените използват генетични данни като косвено доказателство за наличието на езикова способност. Систематичната лингвистика като наука възниква едва през 18-19 век, а сравнително-историческият метод, позволяващ реконструкцията на древни езици, се развива през 19 век. Модерната лингвистика, с нейните различни подходи към анализа на езика, е предимно продукт на 20-ти век. Що се отнася до археологическите артефакти, в статията се споменава ключова информация: "Преди около 100 000 години доказателствата показват широко разпространение на символични дейности – от смислени маркировки върху предмети до използването на огън за производство на охра, декоративен червен цвят." Тези артефакти са важни, защото символичното мислене е тясно свързано с езиковата способност. Според представеното изследване, археологическите находки от този период (около 100 000 години назад) съвпадат с времето, когато езикът вероятно се е превърнал от лична когнитивна система в широко използвана комуникационна система. Тези артефакти включват декоративни предмети, рисунки, гробове с погребални дарове и други находки, показващи символично мислене – способност, която е уникална за хората и тясно свързана с езика. Важно е да се отбележи, че авторите правят разлика между наличието на езикова способност (преди 135 000 години) и широката социална употреба на сложен език (около 100 000 години назад), като втората се подкрепя от археологически доказателства за символично мислене.

Дълго време учените се фокусираха върху външния слой на мозъка – церебралния кортекс – когато изследваха съзнателното възприятие. Новите изследвания обаче разкриват изненадваща роля на дълбоките мозъчни структури в осъзнаването на собствените ни мисли. Доскоро изучаването на тези дълбоки структури беше почти невъзможно, тъй като те са достъпни само чрез инвазивна хирургия. В революционно проучване неврофизиолози получиха рядката възможност да наблюдават тези механизми директно. Пациенти, подложени на лечение за тежки главоболия чрез имплантиране на тънки електроди дълбоко в мозъка, се съгласиха да участват в научния експеримент, който позволи измерване на мозъчните сигнали, свързани със съзнателното възприятие. Изследването идентифицира таламуса – дълбока мозъчна структура, функционираща като важен разпределителен център – като ключов "филтър" за нашите мисли. Таламусът изглежда действа като портал, определящ кои мисли достигат до съзнанието ни и кои остават в подсъзнанието. Този процес на филтриране вероятно е критичен за предотвратяване на претоварването на съзнанието с излишна информация. Откритието предоставя нова перспектива към стария философски въпрос за произхода на съзнанието. Вместо да бъде локализирано изцяло в кортекса, както традиционно се смяташе, съзнателното възприятие изглежда възниква от сложно взаимодействие между повърхностните и дълбоките мозъчни структури. Това изследване има потенциално важни импликации за разбирането и лечението на състояния, при които съзнанието е нарушено – от сънища и хипноза до кома и различни психични разстройства. Нещо повече, то поставя под въпрос традиционното разбиране за границата между съзнателно и несъзнателно, предполагайки по-скоро континуум, отколкото строго разграничение. Разбирането как мозъкът филтрира мисли, преди да ги допусне до съзнанието, може да даде ключ към някои от най-дълбоките тайни на човешкия ум – как възниква вътрешният ни опит и защо осъзнаваме едни психични процеси, докато други остават скрити от вниманието ни. Цялата статия: https://www.nature.com/articles/d41586-025-01021-2

Статията е авторска разработка, която синтезира различни гледни точки, изследвания и философски позиции от множество научни източници. В нея не изразявам лично мнение, а по-скоро представям сбор от съвременни научни разбирания и теории относно ума. Целта ми беше да създам цялостен обзор на темата, включвайки различни перспективи – от неврологични и психологически до философски и еволюционни. Затова в текста присъстват както дуалистични концепции за ума, така и материалистични, без да заемам категорична позиция в полза на която и да е от тях. Ако имате конкретни критики или забележки, бих се радвал да ги обсъдим, но ако пишеш, за да пишеш - то нека си спестим троленето.

Тайните на ума: Пътешествие през мисли, чувства и съзнание Умът е може би най-интригуващата загадка, с която човечеството някога се е сблъсквало. Това е онова, което мисли, чувства, възприема, въобразява, помни и желае. Той обхваща целостта на менталните феномени – от съзнателните процеси, чрез които осъзнаваме външните и вътрешните обстоятелства, до несъзнателните процеси, които могат да ни влияят без намерение или осъзнаване. Макар умът да играе централна роля в почти всички аспекти на човешкия живот, неговата точна природа остава обект на спорове. Терминът „ум" понякога се използва в тесен смисъл, отнасящ се само до когнитивните функции, свързани с възприятието, разсъждението, осъзнаването и паметта. В по-широк смисъл обаче той включва и процеси като чувства, мотивация и поведение. Умът често се асоциира със сродни понятия като психика, съзнание, душа, дух, когниция, интелект и мозък, но всяко от тези понятия има свои нюанси. За разлика от душата, която в някои религии се разглежда като безсмъртна същност с божествен произход, умът се отнася предимно до менталните процеси, независимо дали имат физическа основа или не. Мозъкът, от друга страна, е физическият орган, отговорен за повечето или всички ментални функции. Умът обхваща множество феномени, които могат да бъдат групирани в няколко основни категории: Възприятие Възприятието е процесът на интерпретиране и организиране на сетивна информация, за да се запознаем с околната среда. Тази информация се получава чрез сетивните органи, възприемчиви към различни видове физически стимули, което съответства на различни форми на възприятие като зрение, слух, допир, обоняние и вкус. Получената сетивна информация служи като сурови данни, които се филтрират и обработват, за да съставят активно опита за света и обектите в него. Памет Паметта е механизмът за съхраняване и извличане на информация. Тя може да бъде епизодична (спомени за конкретни минали събития), семантична (общи знания за света) или процедурна (памет за това как да се правят нещата). Друго важно разграничение е между краткосрочната памет, която съхранява информация за кратки периоди, и дългосрочната памет, която може да съхранява информация за продължителни периоди, потенциално до края на живота. Мислене Мисленето включва обработка на информация и манипулация на концепции и идеи. То е целенасочено и често се случва в отговор на преживявания, като има за цел да им придаде смисъл. Логическото разсъждение е форма на мислене, която започва от набор от предпоставки и цели да стигне до заключение, подкрепено от тези предпоставки. Например, когато установяваме, че „Сократ е смъртен" от предпоставките „Сократ е човек" и „всички хора са смъртни", ние използваме логическо разсъждение. Решаването на проблеми и вземането на решения са тясно свързани процеси, които включват преценка на възможни действия и избор на най-подходящото. Въображение Въображението е творчески процес на вътрешно генериране на ментални образи, идеи и преживявания. За разлика от възприятието, то не зависи пряко от стимулирането на сетивните органи. Подобно на сънищата, тези ментални конструкции често произлизат от предишни преживявания, но могат да включват нови комбинации и елементи. Въображението играе ключова роля в изкуството и литературата и може да се използва за измисляне на нови решения на реални проблеми. Мотивация и емоции Мотивацията е вътрешно състояние, което подтиква индивидите да инициират, продължат или прекратят целенасочено поведение. Тя е отговорна за формирането на намерения за извършване на действия и засяга какви цели преследва някой. Мотивацията се влияе от емоциите, които са временни преживявания на положителни или отрицателни чувства като радост или гняв. Важно разграничение в разбирането на ума е между съзнателни и несъзнателни ментални процеси. Съзнанието е осъзнаването на външни и вътрешни обстоятелства и обхваща широка гама от състояния, като възприятие, мислене, фантазиране и сънуване. Несъзнателните ментални процеси функционират без осъзнаване от индивида, но все пак могат да влияят върху менталните феномени на ниво мисъл, чувство и действие. В психоанализата несъзнателното играе централна роля като част от ума, която съдържа мисли, спомени и желания, недостъпни за съзнателна интроспекция. Според Зигмунд Фройд психологическият механизъм на потискането държи обезпокоителни феномени, като неприемливи сексуални и агресивни импулси, извън съзнанието, за да защити индивида. Психоаналитичната теория изучава симптомите, причинени от този процес, и терапевтичните методи за тяхното избягване, като прави потиснатите мисли достъпни за съзнателно осъзнаване. Един от най-дълбоките философски въпроси е свързан с връзката между ума и тялото. Как нематериалният ум взаимодейства с материалния мозък? Как мислите могат да причинят физически действия, и как физическите промени в мозъка влияят върху мислите? Според дуализъма, умовете или душите съществуват като независими същности в допълнение към материалните неща. Това означава, че поне по принцип, умовете могат да съществуват без тела. Противоположната гледна точка е материализмът, който твърди, че всичко е физическо, включително и умът. Неврологичните изследвания показват силна връзка между мозъчните процеси и умствените явления. Човешкият мозък, състоящ се от около 86 милиарда неврона, е разделен на региони, свързани с различни функции. Например, префронталната кора е отговорна за изпълнителни функции като планиране и вземане на решения, докато хипокампусът играе ключова роля във формирането и извличането на дългосрочни спомени. Близката връзка между мозъка и ума се вижда от ефекта, който физическите промени на мозъка имат върху ума. Например, употребата на психоактивни вещества временно влияе върху мозъчната химия с разнообразни ефекти върху ума, от повишено внимание до промени в настроението и халюцинации. Дългосрочните промени в мозъка под формата на невродегенеративни заболявания могат да доведат до трайни изменения в менталните функции. Умът има дълга еволюционна история, започваща с развитието на нервната система и мозъка. Минимални форми на обработка на информация се откриват още в най-ранните форми на живот преди 4 до 3,5 милиарда години, като способността на бактериите да усещат околната среда и да реагират на нея. Нервните клетки се появяват с развитието на многоклетъчните организми преди повече от 600 милиона години като начин за обработка и предаване на информация. С течение на еволюцията мозъците на гръбначните животни имат тенденция да нарастват, а специализацията на различни мозъчни области се увеличава. Важна стъпка в еволюцията на бозайниците преди около 200 милиона години е развитието на неокортекса, който отговаря за много функции на мозъка от по-висок порядък. Размерът на мозъка спрямо тялото продължава да се увеличава с развитието на приматите и по-късно с появата на първите хоминини. Анатомично съвременните хора се появяват преди около 300 000 до 200 000 години. Различни теории за еволюционните процеси, отговорни за човешкия интелект, включват хипотезата за социалната интелигентност и хипотезата за екологичната интелигентност. Освен развитието на ума като цяло в хода на историята, индивидуалните човешки умове също се развиват през своя живот. Ранното детство се характеризира с бързо развитие, докато децата се учат доброволно да контролират телата си и взаимодействат с околната среда на основно ниво. Според Жан Пиаже, когнитивното развитие на децата преминава през четири етапа: сензомоторен, предоперационен, конкретен операционен и формален операционен. Днес е общопризнато, че животните имат някаква форма на ум, но е спорно за кои животни това се отнася и как техният ум се различава от човешкия. Различни концепции за ума водят до различни отговори на този проблем. Когато се разбира в много широк смисъл като способност за обработка на информация, умът присъства във всички форми на живот, включително насекоми и клетки. Що се отнася до изкуствения ум, някои от трудностите при оценката на животинските умове се отразяват и в тази тема. Тя включва въпроса дали компютърните системи, внедряващи изкуствен интелект, трябва да се считат за форма на ум. Тази идея е съвместима с някои теории за природата на ума, като функционализъм и неговото твърдение, че менталните понятия описват функционални роли. Тестът на Тюринг, предложен от Алан Тюринг, е традиционно влиятелна процедура за тестване на изкуствен интелект: човек обменя съобщения с две страни, една от които е човек, а другата компютър. Компютърът преминава теста, ако не е възможно надеждно да се определи коя страна е човек и коя е компютър. Психичното здраве е състояние на ума, характеризиращо се с вътрешно равновесие и благополучие, при което менталните способности функционират както трябва. Психичните разстройства, от друга страна, са абнормални модели на мисъл, емоция или поведение, които отклоняват не само от това как работи една ментална способност средно, но и от това как трябва да работи. Примери за психични разстройства включват тревожни разстройства (като социална фобия и обсесивно-компулсивно разстройство), разстройства на настроението (като биполярно разстройство), личностни разстройства и психотични разстройства (като шизофрения). Биопсихосоциалният модел идентифицира три типа причини за психични разстройства: биологични, когнитивни и екологични фактори. Съществуват различни подходи за лечение на психични разстройства, като най-подходящото лечение обикновено зависи от вида на разстройството, неговата причина и цялостното състояние на индивида. Различни области изследват ума, включително психология, неврология, философия и когнитивна наука. Те се различават една от друга по аспектите на ума, които изследват, и по методите, които използват. Психологията използва експериментални подходи, корелационни методи, анкети и казуси, за да изследва ума. Невронауката използва техники за изображение на мозъка като функционален магнитен резонанс (fMRI), позитронна емисионна томография (PET) и електроенцефалография (EEG), за да изследва физиологичната основа на ума. Философията на ума изследва природата на менталните феномени и тяхната връзка с физическия свят, използвайки методи като концептуален анализ, мисловни експерименти и феноменологично описание на опита. Когнитивната наука обединява изследвания от различни области, концептуализирайки умовете като процесори на информация. Умът остава една от най-големите загадки, с която се сблъскваме. Въпреки напредъка в невронауката, психологията и философията, все още има много неизвестни аспекти на това как функционира умът, как се развива и как точно е свързан с физическия мозък. Разбирането на ума е не само научно предизвикателство, но и дълбоко лично пътуване. Всеки от нас преживява света чрез своя собствен ум, формиран от уникална комбинация от гени, среда, култура и опит. Изследването на богатството и сложността на този вътрешен свят продължава да бъде едно от най-вълнуващите интелектуални приключения в човешката история.

В абсурден обрат на глобалната търговска война, островите Хърд и Макдоналд - отдалечена австралийска територия, населена единствено с пингвини и тюлени - се оказаха сред целите на новите мита, наложени от администрацията на Тръмп. Разположени на 4000 км югозападно от Австралия, тези необитаеми острови не са посещавани от хора почти десетилетие. Достъпът до тях е възможен само след седемдневно пътуване с коръб от Пърт. Въпреки това, те вече са обект на 10% мито, заедно с останалата част от Австралия. "Горките пингвини, не знам какво са направили на Тръмп," коментира австралийският министър на търговията Дон Фарел, добавяйки, че това е "очевидна грешка" и "индикация, че този процес е бил прибързан." Островите са обявени от ЮНЕСКО за световно наследство поради уникалната си екосистема, незасегната от външни растения, животни или човешко влияние. Професор Майк Кофин от Университета на Тасмания, който е посещавал водите около островите седем пъти за научни изследвания, е скептичен относно съществуването на значителен износ от острова към САЩ: "Там няма нищо." Въпреки това, според данни на Световната банка, през 2022 г. САЩ са внесли стоки на стойност 1.4 милиона долара от тази територия, предимно неуточнени "машини и електрически продукти". Разследване на "Гардиън" предполага, че тарифите са базирани на неточни данни, като пратките са били погрешно етикетирани като идващи от тези територии. Penguins are by far the most abundant birds on the island. Photo: Stephen Brown/AAD Източник на снимките: https://www.antarctica.gov.au/antarctic-operations/stations/other-locations/heard-island/

Вашите мозъчни клетки консумират същото количество енергия независимо дали спите или решавате сложни математически задачи. Мозъкът, който представлява само около 2% от телесното тегло, използва приблизително 20% от общата енергия на тялото ви. Това е причината, поради която въпреки че не "чувствате" умствената работа по същия начин както физическото натоварване, мозъкът ви всъщност работи на пълни обороти през цялото време - поддържайки всички автоматични процеси, необходими за живота, дори когато сте в покой или спите.

От антропологична гледна точка не виждам как можем да мислим в посока на религията. Искаме да следваме научните методи, а намесваме Библията.

Това няма нищо общо с темата, ако нямаш какво да кажеш, защо се буташ?