Южняк

Благодарности, г-н Табов, за интересната тема. Изглежда, интензитетът на българоезичното или поне славянското население в следантична гърция е доста висок. Български селища, кажи речи, при термопили? Ако съм разбрал правилно, в постинг № 8 намеквате, че не е невъзможна връзка м/у античния македонски и славянските езици, или поне, че езикът на ант. македонци е различен от гръцкия? Някой може ли да обясни, след като сме приели християнството от гърците, защо, както изтъкна Табов, поне част от коровата терминология идва от латински, или Табов греши?

Изнесеното от Госхаук по чудесен начин опровергава предположението на Галахад и Ейсид Бърн, че ХС е начин, по който "природата казва на даден вид стига", т.е. че става въпрос за мехънизъм ,който регулира числеността на популациите на видове, и предпазва екосферата от пренаселение. Нито лешоядът в софийското зуу, нито шимпанзетата бонобо са някакви видове, с които земята да е пренаселена, та "природата" да й се налага да им казва "стига толкова' и да ги обръща на гейове; напротив, и двата вида всъщност са изчезващи или поне редки; лешоядът в градината няма абсолютно никаква представа дали е изчезващ или свръхпредставен вид, нито има някакви тайни канали за комуникации с "природата", той няма идея дали лешоядската популация е свръхпредставена или всъщност е последният лешояд, но, въпреки всичко се държи като гей, в което не се съмнявам; Както и да е, хомосексуалният лешояд в клетката и изчезващите бонобо напълно опровергават предположенията за ХС като естествен природен механизъм за регулация на пренаселеността. Или поне така изглежда. On a side note, въпреки, че Galahad и Goshauk казват две противоположни неща, по куриозен начин колегата Браво е напълно съгласен и с двете, което обаче не ме учудва, тъй като отдавна нищо не може да ме учуди. за последен път се учудих на човешка постъпка/мисъл преди 20-тина години, но това беше по друг повод. Нямам представа какво би казал Кокрън за аргументите на колегите, тъй като не съм Кокрън, но със сигурност не би казал същото като мен. Не съм уччуден, че Фиксърс има книга за паразитите и за бен би било чест да си я купя, както е чест и да обменям реплики с него. Теорията на Кокрън е една от многото, и нямам представа дали е вярна; мисля, че ще си и остане една от многото и ХС едва ли ще бъде обяснен, т.е. едва ли ще е нашия вид, който ще го обясни, ако изобщо . С твърдението си, че ХС се среща предимно по големите населени места - т.е. там, където има големи струпвания от хора, и е "природен механизъм за регулация на свръхнаселеността", Галахъд пък всъщност подкрепи теорията на Коркрън, който ползва буквално същите аргументи; в тая тема пишат доста биолози, които при желание биха могли да кажат на Галахад, че основния регулатор, с който природата регулира свръхнаселеността, са...епидемиите от заразни болести, причинявани от вируси и паразити. Това именно е природния регулатор - заразите, които изригват в популациите, когато се свръхнаселят; оттам и епидемите и заразите се разпространяват по-бързо в градовете, където струпването на маси е по-голямо и разнообразно, отколкото в селата и изолиратите места, където няма толкова много обмен на паразити и биотичния стрес е по-малък. Другия пример на Госхаук - със спартанците, също е силен, защото спарта по това време никак не е пренаселена; за разлика от днес, когато земната популация е седем милиарда, по това време, т.е. 4-5 в. пр. н. е. населението на планетата едва ли надхвърля 100 милиона, та самите спартанци са група от порядъка на 20-200 хиляди; редки птици, подобни на лешоядите в софийското зуу, и до един засегнати от ХС; в крайна с/ка изчезват, а нивата на раждаемост са ужасяващо ниски - май по едно време едва събират по 5-6 хиляди войника. Няма деца. Страхотен пример на Госхаук. За съжаление, аргументът на Галахад в подкрепа на Кокрън отпада поради изнесеното от госхаук, а именно, че хомосексуализъм има и при рядкопредставените видове, живеещи в изолация, като лешояда в софийската градина и бонобо, които са изчезващ вид; дори да не са, не може да се каже, че са пренаселили джунглата в конго. Значи обяснението трябва да се търси някъде другаде. Значи, не е природата, която казва "хайде, стига толкова". Нещо друго е, каквото го казва, но какво? Нямам представа. Но, може би само така ми се струва (че нещо казва "стига".) Сега за хипотезата на Госхаук, че ХС е причинен от дисбаланс на естрогена и тестостерона; много интересно предположение, и нищо чудно да е прав; проблемите обаче са няколко; първия е, че хормоналния баланс при хетеросексуални мъже и при хомоосексуалисти е еднакъв; т.е. хомосексуалистите не са с пов-високо съдържание на естроген от хетеросексуалистите; единствената разлика във всяко едно отношение е в сексуалните предпочитания, т.е. в обекта на възбуда. Т.е. госхаук обезателно щеше да е прав, ако у хомосексуалитстите имаше статистически по-високи нива на естроген, а то няма; оттам нататък обсъждането на хипотезата му е безсмислено; но тъй като хипотезата ми харесва, ще продължа да я нищя. работата е, че половите преференции в зряла възраст могат да се прекажат още при тодлърите, т.е. пеленачетата на на 1.5. годишна възраст; т.е. бъдещите хомосексуалист показват "атипично за пола им поведение" (цитирам) още в езика на тялото си на 2 годишна възраст; нямам никаква представа дали пеленачетата произвеждат андрогени/естрогени на две годишна възраст; струва ми се - не, но не знам, не съм специалист. Т.е., каквото и да се случва при хората, то изглежда се случва м/у наталния период и 2-годишна възраст; ако е някакъв вирус, то той удря в пеленаческа възраст или удря майката, докато е бременна. Но това само в случай, че твърдението за "атипично за пола им поведение" на бъдещите хомосексуалисти е вярно, в което не съм сигурен - просто не знам дали е вярно; Горното обаче елиминира "културния" характер на педерастията - на 2 години няма място за култура, само за биология; както няма място за култура и при сексуалният избор на овните-гейове. Не съм чувал за културна овца, или за педерастията при овцете като културен избор на овена - гей; само биология. Но пък една конкретна субпопулация неврони, която съществува при хетеросексуалните овни, при гейовете е "изметена"; дали е автоимунен отговор или е изядена от паразит, не е ясно, както не е ясно и дали същото се наблюдава у хората гейове - няма нито едно мозъчно изследване и оплакванията са, че това е забранена за изследване зона. А отговор е много лесно да се даде. Трябва едно единствено изследване и много въпросителни ще отпаднат, вкл, вероятно и хипотезата на Кокрън, ако тая група неврони, за разлика от овните, при хората ХС си е на мястото. Сега, за лешояда гей и за хомосексуализма при бонобо. Хипотезата на Кокрън визира биологичния хомосексуализъм, а не хабитуалния; хабитуален има масово при пандизчии, хареми и т.н., там където няма междуполов избор, и единствената възможност за секс е с рунтавия колега от ляво, особено ако си е изпуснал сапуна; при възможност за избор, същите пандизчии, които са масово хомосексуалисти по затворите, избират жени; нявсякъде, където има еднополова изолация, има хабитуален хомосексуализъм, който замества междуполовия; нищо чудно подобна да е историята при животните хомосексуалисти по зоокътовете, които, подобно на пандизчии, са затворени в клетки, без избор на партньор. Но този хомосексуализъм, за разлика от биологичния, е "обратим" и при нормализация на житейската ситуация се "нормализират" и половите контакти. Кокрън визира хомосексуализма, разпространен м/у 2 процента от хората и - според него - 5 процента от овцете; където хомосексуалистът реагира сексуално и получава ерекция само от мъжки екземпляри, независимо от ситуацията; женските не са обект на сексуална възбуда. Не е такъв случая при бонобо, поне доколкото знам, където хомосексуализмът е ритуализирана агресия, т.е. ритуал; но мъжкото бонобо получава ерекция и сексуална възбуда от женско в размножителен период; т.е. ако женско бонобо е в еструс, каквато мисля беше думата, няма мъжко бонобо, което да и откаже; хабитуален хомосексуализъм има при много видове, та и между видове (един тюлен беше онодил пингвин, вместо да го изяде), жирафи и т.н., но всичките тези животни не са гейове, т.е. при разгонена женска получават ерекция и изпадат във сексуална възбуда; докато, поне според кокрън, само при два вида, хората и овцете, овенът гей изобщо не реагира на разгонена овца, все едно не я вижда. Докато при вида на мъжки овен реагира сексуално, разни части от мозъка му започват да изстрелват неврони (но не частите при хетеросексуалните овни) и търси контакт. Обаче нямам никаква представа дали Кокрън е прав. Не знам нищо по въпроса. Въпросът с християнството, който повдигна Гошхаук, също е много любопитен; Повечето забрани на сексуализма идват от близкия изток, откъдето е и християнството и това може да е случайно, а може и не; проблемът е, че това е ареалът, в който овцата е най ранно одомашена и зоните на най-продължителен контакт м/у двата вида - хора и овце, който е на повече от 9000 години; т.е. ако това Епаразит, той е бил първо представен в близкоизточните общества, и битката м/у паразит и жертва, т.е. хост, се е водила най-дълго в близкия изток; И докато в антична европа няма никакви забрани с/у хомосексуализъм, забранните, т.е. борбата с евентуалния паразит, в близкия изток са многобройни и много стари: Галахад сигурно ще потвърди, че има един сборник хетски закони, който далеч предхожда християнството, юдаизма и т.н., от около 1600 г. пр. н.е., в който има няколко закона за "борба със хомосексуализма"; накратко, умишленият хомосексуализъм и содомията се наказват със смърт, докато неумишления (ако човекът е жертва) - не; т.е. тука имаш селекционен натиск, който е предизвикал реакция у човешките общества от земеделския близък изток, който наистина отсъства в европа, киъдето се появява много по-късно, с християнството, което в известен смисъл е сборник с близкоизточни закони, които са далеч по стари от християнството и са продукт на най старите земеделски общества, които всъщност вероятно са одомашили овцата, респективно, са обект на атака от страна на патогена от доста рано, 8-9000 години; резонно е да има някаква реакция, и тази реакция първо да се появи в оригиналната зона на разпространение на заразата - т.е. близкия изток и мала азия. за мене фактът, че първите закони с/у хомосексуализма се проявават именно в близкия изток, където първо е одомашена овцата и ко-еволюцията на двата вида е най-продължителна, е сериозен аргумент в полза на "паразитната" хиипотеза, която свързва ХС с одомашаването на вид, който е бил поразен от паразит. Горното са, разбира се, спекулации, и нямам никаква представа дали Кокрън е прав. За разлика от Фиксърс, не знам нищо за вируси и паразити. Според мене хС е обществено безобиден, тъй като не показва растеж (дали?, няма данни) и дори да има някакъв растеж, той е минимален; т.е. това не е паразит, който предизвиква епидемия, а по-скоро, ако изобщо е паразит, подобно на случая с нарколепсията, е в състояние да измени поведението на само около 1 процент от популацията, като за останалите 99% заразяването с подобен хипотетичен паразит е, както казва Фиксерс, безобидно и безсимптомно. В същото време, дори да има 1 процент вероятност Кокрън да е прав, според мене хипотезата му трябва да се изследва, което никак не е трудно, защото в такъв случй би се оказало, че през устата на защитниците на хомосексуализма говори не самият хомисексуалист, а някакъв микроскопичен паразит, който хлевоусто защитава правото си на живот и паразитиране в/у хоста. Сложна работа. Надявам се, че Кокрън греши. Ще завърша постинга си с едно стихотворение на Ханчев, ловът на делфини. Богатият лов ни задърпа назад и страшно ни стана, че няма да стигнем брега…. "Сечете въжата, най-сетне извика един - той имаше право, но мразехме този човек". Стихотворението е писано от Ханчев в болницата, докато е чакал тежка операция.

Звучи ми като епизод от междузвездни войни. Струва ми се, че провиждам фигурата на Джаба хатянина в някои от кановете, като и на някои джедаи. Това на коя планета се развива? Бисер на алтернативната история. Чак се развълнувах и увлякох като на кино, всеки момент очаквах да изкочат чубака и хан соло и да ги почнат (чубака вее конска опашка и мучи нечленоразденло на монголски, а хан (кан? соло) крещи на прабългарски "сус бре, кератА" на дарт вейдър (филип македонски?) и отхвърля предложението му за мир с "янлъш си!", докато си изпразва пистолета в него.

Верно. Мисълта ми беше, че Гугъл май няма аналог в природата, за разлика от вирусите и софтуера. Та ми беше интересно как го "вкара" в постинга си; обикновено, човек като си мисли за ИИ, не си мисли за гугъл.

Парсивал, биовирусите са в високооптимизиран код; доколкото знам, далеч по оптимизиран от всяка компютърна програма (с по-малко битове - повече инфо). В общи лини целия човешки геном, записан бинарно, е 750 мегабайта. По малко от един гигабайт код и помисли си колко сложно нещо създава - т.е. тебе; за сравнение Уиндоус 7 май беше към 200 гигабайта. Това, за да си дадеш с/ка колко хиляди пъти по оптимизиран е днк кода от софтуерните кодове на майкрософт и какъв ужасяващо добър програмист е законът за еволюцията. Грешките при копирането на този код се наричат "мутации" и обикновено влошават качеството на "софтуера". За щастие се случват изключително рядко, много по рядко от грешките при копирането на софтуерни продукти; в момента по земята ходят 7 милиарда копия на един и същи днк код; кодът е толкова надежден, че при 7 милиарда копирания (а те всъщност са 14 милиарда - на всички хора, родени до сега), девиацията, т.е. обемът грешки е под 1%. Ако го сравним с майкрософт уиндоус или някой компътърен вирус, това значи тоя вирус да се самокопира 15 милиарда пъти и броят на грешните копирания да е под 1%. Работата е всъщност още по сложна, защото някои от частите на тези 750 мегабайта всъщност са с подчертана защита с/у грешка, която води до едни невъзможно високи за програмист поредици идентични копирания - примерно има един ген, който прескача от вид на вид, и за 300 милиона години и няколко вида, т.е. трилиони копирания, има само две грешки при копирането; т.е. разни части от кода, вкл. на вирусите, са сввръхзащитени от грешки по невъобразим за нас, човеците, начин, които в тая област сме в същност начинаещи, а природата има 4 милиарда години опит. А може и много повече. Други части пък са "нарочно" предразположени за "грешки" при копиране, т.е. там мутациите са желателни, не че природата не би могла да ги защити и тях, но въпроса е, че природните програми, които правят "грешки" при копиране, по някаква причина са по-успешни от "безгрешните" програми, т.е. тези, които не допускат никакви грешки и поради това не се променят. Близостта м/у компютърни вируси и "естествени", мисля, е по-голяма, отколкото ти изглежда. Вирусите са само днк, което е чист код. Никакви протеини и т.н. Само кодировка на днк информация. Биовирусите не се пазят и не се самосъхраняват. И дума не може да става за инстинкти и т.н. Всичко, което правят, е да се саморепликират; мутацията всъщност е грешка при копиране на кода - т.е. един или два знака сбъркани при копирането. Никой вирус нито се приспособява към средата целенасочено, нито "мутира", още по-малко - се развива.

"Aфриканския земекоп е изградил силна социална структура, при което само "кралицата" и двама трима мъжки могат да се размножават, всички останали са с подтиснати репродуктивни способности". -това е така, но при тях с/ките работят, защото цялот население са биологични братя и сестри, т.е неферетилните касти се размножават през фертилните екземпляри и така абсолютно всичките им гени оцеляват и се препредават нататък.Т.е. няма селекционен натиск за чистене на гена. При хората ситуацията не е същата. От друга страна и на мен ми е минавало през ума, че тия, свръхсоциалните насекоми като мравки и т.н. са мн. стар вид, 300 млн. г. и от където се връщат, ние тепърва там отиваме. Но за да станем като тях, т.е. толкова кастови, всички трябва да сме деца на една биологична майка. Правилото на Хамилтън за алтруизма. B >cr "c" e "цената", която би платил донорът по отношение на "безкористната си грижовна" (т.е. общественополезна) постъпка по отношение на собствения си сървайвъл фитнес; "B" e ползата, която бенефициентите (т.е. обществото или другите индивиди) са получили от общественополезната постъпка на донора "r" е коефициента на връзката между донора и получателя на общественополезния акт. "Ценатата" и "ползата" се измерват в смисъла на репродуктивен фитнес на индивидите; При Хомо Сапиенс стойността на r e както следва: ½ за братя и сестри ½ за родители и деца ¼ за баби/дядовци и внуци 1/8 за първи братовчеди 1/16 за втори братовчеди и т.н. Когато br-c>0, "мравешкия" ген се селектира положително; когато br-c, подобен ген би се чистил. Има още един проблем. Мравките войници безцеремонно отдават живота си в защита на колонията, затова са родени (Това не е проблем за репродукцията им, защото фертилната група са техни генетични клонинги), докато при ХС няма такова нещо. . Т.е. няма разлика м/у ХС и хетеросексуален по отношение на приноса му към групата - каквото би на правил единия, би го правил и другия, разликата е, че хетеросексуалния освен това би се и репродуцирал, т.е. би добавил екстра + на групово ниво. Лек ден. Но имаш някакво право, според мене (но не и според Хамилтън/Кокрън) по много причини.

В името на истината. Тая история с цвета на кожата трябва да се уточни, поне донякъде. Равен е прав в едър план, но пък дяволът е в подробностите. Цветът на кожата е адаптация предимно към ъгъла на слънчевото греене, вярно, но еволюцията не работи по план, а по скоро - с каквото има (като съществуващи мутации в дадена популация). Действително става въпрос за производството на меланин, но подробността е, как го постига природата. Ако племе негри се засели на северния полюс в снеговете, след 1000 г. има добри шансове да си остане точно толкова черно, колкото е и било при заселването си. Както и австралийците, който се заселиха по тропика, нямат шанс да потъмнеят от самосебе си и да спрат да боледуват от рак на кожата. Как е постигнато "избеляването". Генът (или по-скоро гените), който е отговорен за производство на меланин при европейците, е "счупен". Т.е. на няколко места по веригата му има мутации, които го блокират и влошават производството на меланин в различна степен. При албиносите генът е счупен напълно и изобщо не произвежда меланин. При африканците си работи нормално. Т.е. тоя ген не е 'фиксиран" у човечеството, което значи, че съществуват няколко десетки негови варианта. Природата още не е направила избора си кой вариант да избере за окончателен, ако изобщо. Трудно е да се каже какъв е бил цветът на оригиналната човешка популация при обособяването на хората като вид. - за африканците в африка: ако се роди бебе със счупен следствие на мутация ген, вероятността му за репродуктивен успех намалява вследствие на влошено здраве, дава по-малко потомци от останалите и в кр. с/ка изчезва, а заедно с него и мутацията, и африканците си стоят черни. -за индианците в тропиците, които са значително по бели от хората банту в центр. африка, които също живеят в джунгли, но са с ненакърнен ген и поради това са си черни; индианците са се появили в тропиците преди около 10 хил. г., което изглежда е недостатъчно време, за да се поправи напълно "счупения ген" и да получат обратно цвета на кожата, който са имали африканците. Т.е. счупен ген е доста трудно да се поправи и 10 хил. г. от мутации не са достатъчни - още не се е появила правилната, която да наподобява "работещия" африкански ген. За разлика от индианците, папуаси и аборигени са заселили австралия/папуа преди около 50 хил. г., което е доста време - и при тях тоя ген е "поправен" от мутациите, за разлика от индианците; т.е. за ремонт на счупен ген за производство на меланин, което респективно да смени цвета на кожата на някой, трябват може би около 40 хил. г., докато у някого - един единствен индивид, се появи случайно правилната мутация и тоя индивид я разпространи постепенно чрез потомците си измежду останалите. Под "правилна" имам предвид мутация, която увеличава вероятността за репродуктивен успех и оттам бройката на "правилния" ген в дадена популация - носителите на "правилен ген "задушават" останалите, като хората с неправилния ген са елиминират по един или друг начин от естествения подбор - помалко потомци, по лошо здраве, по нехаресвани и т.н. Т.е. един ген, който носи репродуктивно предимство, превзема популацията отвътре, чрез мултиплициране на носителите си. Но мисълта ми е, че тоя ген, който контролира цвета на кожата, много трудно се "чупи" и още по-трудно се поправя - особено второти. Така че, ако Равен засели едно африканско племе на полюса, вероятността негрите да избелеят всъщност е равна на нула, колкото е и вероятността им да избелеят в америка. Няма такава игра, тая мутация се случва рядко. Единствения начин е да получат мутацията "наготово" - т.е. при смесен брак с европеец/европейка. Което и ще се случи. Иначе трябва да чакат около 20 хиляди години момента, в който измежду тях се появи мутант, при който генът за меланина е счупен при копиране, случайно, и ще се репродуцира късметлийски в достатъчно копия, които да му осигурят трудното оцеляване в началото и да прескочи опасните фази (т.е. да не измре от нещо друго, щото носителите са малко или просто да не го изколят останалите, щото изглежда различно). Потомците на тоя мутант ще се множат, щото ще са в по-добра репродуктуивна позиция от останалите, и грубо казано, в рамките на няколко десетки генерации ще изместят потомците на всички останали; тая популация ще е преживяла "population bottleneck" или "population swap" (две различни неща) и ще си има нов адам, а именно, мутанта, който ще е родоначалник на новия вид на племето/ или на новото племе - т.е., хора с друг цвят на кожата. Всички, които носят стария, оригинален вариант на гена, ще изчезнат, отнесени от подбора. А може и да не изчезнат, а просто да избият всички с които са носител на "счупеното" копие на гена и тогава мутацията ще изчезне. Сега, подробността е, че и при европейци, и при азиатци, меланиновия ген е счупен, но е счупен на различни места от веригата си - т.е. става върпос за две независими и отделни една от друга мутации, случили се в две групи, а не за обща за двете групи мутация. По тая причина всъщност цветът на кожата при европейци и азиатци е подобен, но се постига по различен начин. Същото и за индианците. На ескимосите пък 20 хиляди години не са им стигнали да се появи мутант със дисфункционален ген и все така си ходят чернички. Тука става върпос зза случайни мутации, които обаче имат отношение към репродуктивния фитнес - някои го намаляват, някои го увеличават и така регулират цвета на кожата на популацията в зависимост от слънчевото греене. Но това са еволюционни механизми, които са по дефиниция жестоки, и при които пак по дефиниция оцелява само един (ген) за с/ка на всички останали варианти (и носителите им в дадена географска зона), които са елиминирани; Трета подробност е, че при китайците тоя счупен ген е едновариантен, а в европа съществуват няколко (май десетина) варианта на гена, поради което окраската на европейците варира от човек до човек и от народ до народ, поради разнообразието от варианти; т.е. тоя ген у европейците не е фиксиран. И слава Богу. при китайците е фиксиран, там е играла тояга за различните. Сега за индоевропейците, т.е. северните групи. Няма никакъв шанс индоевропейците да са се появили на щг от 50-ия паралел; никакви мали азии и близки изтоци. С тоя дълбоко повреден меланинов ген те са се оформяли като външен вид някъде много на север; а както онаглдих горе с инианците и папуасите, за появата на такъв вид трябва продължителен престой на конкретно място - дори 15 хил г. може да не стигнат,, за да се появи правилната мутация, а тя при севверноевропейците е много особена. Дисклеймър - аз съм черноок, чернокос и донякъде чернокож българин и нямам особено отношение към тия хора; на всичкото отгоре нямам и версията на гена, която да ми позволява да усвоявам лактозата на млякото, та там знам за какво говоря, като казвам, че е различно. Но- за да бъдат с толкова строшен ген индоевропейците - почти албиноси, с руси коси, сини очи и толкова бяла кожа, те трябва да са се оформяли като фенотип по-насевер, отколкото почти всички си го представят, или - тоя счупен ген при тях е получен на готово, от смесване с архаична северна популация, която е живяла в снежни условия далеч повече от 50 хил. г., за да се изчисти и "фиксира" гена. Така, както днес африканците в америка получават гена наготово при смесени бракове, които го прехвърлят и въртят в популацията. Мисълта ми е, че няма климатична нужда тия индоевропейци нито да са толкова бели, нито да са руси, нито синеоки; алеутите и ескимосите са къде по тъмни а живеят далеч по на север от европа, която е всъщност в умерения пояс и поради това вариации всякакви - няма нужда от такава крайност, Подозрението ми е, че тоя бял цват на кожа, коси и очи е адаптация, която нищо чудно да се е оформила приу условията на последната ледникова епоха преди 15 хил. г. и не става въпрос за адаптация само към ограниченото слънчево греене, а за по комплексбна такава - това е ловно събирачески период и подобна толкова светла окраска изглежда добър камуфлаж по време на.....лов на животни. По подобен начин окраската на белите мечки е бяла, за да се сливат със снега като дебнат, на мамутите и неандерталците червенее до и т.е.; при тия видове става въпрос за камуфлаж, който е постигнат по същия начин - блокиране на меланиновия ген. Мамутите имат същото блокиране, каквото и европейците само на различно място. Белите мечки и те. От оттеглянето на ледовете обаче толкова бяла кожа , руси коси и сини очи са безсмислени от гл. т. на еволюцията - те са неутрална черта и нищо чудно, че малко по малко се губят.

Много интересен постинг, ще взема отношение, когато мога. Засега само веднага отбелязвам, че при сърповидноклетъчната анеми-- малария, това, дето му викат трейд-оф, т.е. играта на плюсове и минуси, излиза на +, докато при подобна хипотетична размяна , която би водила до ХС при второ копие на гена, резултатът е 0 за фитнеса. Имаш имунитет с/у нещо, или някакво друго фитнес предимство, но на ужасна цена; както и да е, цената на този имунитет, макар и висока, трябва да е по- ниска от печалбата, иначе природата няма да допусне трейдоф-а; ако ХС се дължи на подобен трейд оф, колко ужасна трябва да е болестта, за да е толкова ужасен лек-а? В смисъл, според Кокрън - на когото също му минава нещо аналогично през ума - нямаме основания за "размяна' като при сърповидноклетъчната анеми-- малария, тъй като при ХС "цярът" е по лош от "болестта", щото гарантирано ликвидира фитнеса. Сърп. ан. не ликвидира фитнеса на носителя си 100%, и не го превантира от репродукция, както би го направила маларията или ХС - т.е. тука "цяра" е на по-ниска цена от болестта; докато в другия случай "цяра" е равнозначен на гарантирано прекъсване на линията при второ копие от същия ген, т.е. лекът е по ужасен от болестта и на максималната цена, поради това размяна е безсмислена. Ще се обадя по сериозно по постинга ти нататък.

Няма такова нещо, уелкъм си. Според мене следващия трябва да е Глишев.

Ами, въпрос на вкус; аз пък си преставях линията ти на мислене по следния начин: (Ако нарушавам форумно правило с препостването, моля някой модератор да редуцира постинга до хиперлинк. Айзък Азимов, "Последният Въпрос") "Последният въпрос бе зададен за пръв път, почти на шега, на 21-ви май 2061 година, във времето, когато човечеството правеше първите си стъпки в усвояването на светлината. Въпросът изникна в резултат на петдоларов бас, който бе скрепен от доста чаши уиски със сода. Сега ще разберете как стана всичко. Александър Адел и Бертрам Лупов бяха двама предани служители на Мултивак. Те знаеха по-добре от всяко човешко същество какво се крие зад студеното, цъкащо и проблясващо лице на този гигантски компютър, който се простираше на площ от много квадратни мили. Поне имаха известна представа от общия план на електрическите релета и вериги, а системата отдавна бе усъвършенствана до такава степен, че нито един човек не би могъл да я управлява изцяло. Мултивак бе самонастройващ се и самокоригиращ се компютър. Налагаше се да действа на този принцип, защото никой човек не би могъл да го настрои и коригира с необходимата бързина, та дори и с необходимата вещина. Затова Адел и Лупов се грижеха за гиганта-страшилище отгоре-отгоре, но все пак по-добре, отколкото всеки друг човек би могъл. Подаваха му данни, обработваха въпросите така, че да му бъдат ясни и превеждаха отговорите от компютърен език на говоримия език на Земята. Накрая несъмнено двамата, както и техните колеги, имаха пълно право да споделят славата на Мултивак. Десетилетия наред гигантският компютър бе помагал в проектирането на космически кораби, в начертаването на траекториите, благодарение на които човекът бе стъпил на Луната, на Марс и на Венера. Но после се разбра, че бедните земни ресурси не могат да захранват корабите. За дългите пътувания бе необходима твърде много енергия. Земята използваше въглищата и урана от недрата си все по-ефективно, но все пак количеството им бе ограничено. Малко по малко в Мултивак се събра достатъчно информация, за да може да отговаря по-изчерпателно и на сложните въпроси. И така на 14 май 2061 година онова, което бе само теория, се превърна в реалност. Стана възможно усвояването на слънчевата енергия. След преобразуването й тя можеше да бъде използвана директно в планетарен мащаб. Цялата Земя прекрати употребата на въглища и уран, за да щракне копчето, което свързваше всички нейни райони с една малка станция. Тази станция имаше диаметър два километра и обикаляше около Земята, а орбитата й се намираше на половината разстояние между планетата и Луната. Така цялата Земя започна да се захранва с невидимите лъчи на слънчевата енергия. Дори и седмица след грандиозното събитие, славата му не помръкна. Адел и Лупов най-накрая успяха да избягат от всенародното тържество и да се срещнат на едно тихо място, където на никого не би му хрумнало да ги потърси: в безлюдните подземни помещения, там се виждаха само някои части от могъщото тяло на Мултивак. Тъй като от известно време компютърът не бе получавал никакви команди, сега той бездействаше, подреждайки наличните си данни с доволно, мързеливо прищракване. Той също си бе заслужил ваканцията и момчетата напълно я одобряваха. Първоначално нямаха никакво намерение да го закачат. Бяха си донесли бутилка уиски и единствената им грижа в момента бе да си отпочинат в компанията един на друг и на бутилката. — Изумява ме дори мисълта за това нещо — каза Адел. Широкото му лице носеше белезите на умората. Той разбъркваше бавно питието си със стъклена пръчица и наблюдаваше неравномерните движения на ледените кубчета. — Цялата енергия, която можем да използваме когато си искаме, е безплатна. Толкова енергия, че да разтопим Земята до гигантска капка непречистено желязо и пак да не почувстваме липсата на енергия. Всичката енергия, която сме в състояние някога на използваме. Завинаги, завинаги, завинаги… Лупов взе да клати глава ту наляво, ту надясно. Имаше навик да го прави, когато не беше съгласен с нещо, а сега му се искаше да е в контра, отчасти защото на него му се падна да донесе леда и чашите. — Не завинаги. — О, да го вземат дяволите, почти завинаги. Докато слънцето не угасне, Бърт. — Това не е вечно. — Добре де. Милиарди, милиарди години. Двайсет милиарда, може би. Доволен ли си? Лупов прокара пръсти през оредялата си коса, сякаш искаше да се увери отново, че му е останал някой-друг косъм. — Двайсет милиарда години не е вечността — отпи той от уискито си. — Толкова е нашето време, нали? — Така щеше да стане с въглищата и с урана. — Добре, но сега ние можем да включим всеки кораб към Слънчевата Станция, а той може да отиде до Плутон и обратно милион пъти, без да берем грижа за горивото. С въглища и уран това не се постига. Питай Мултивак, ако не ми вярваш. — Няма нужда да питам Мултивак. Знам го. — Тогава престани да омаловажаваш онова, което Мултивак направи за нас — разпали се Адел. — Той направи всичко както трябваше. — Кой казва, че не е? Аз твърдя, че Слънцето не е вечно. Това е. Осигурени сме за двайсет милиарда години, а после какво? — Лупов насочи разтреперан пръст към колегата си. — И не ми казвай, че ще се включим към друго слънце. За момент настъпи тишина. Адел поднесе чашата към устните си несъзнателно, а Лупов затвори бавно очи. Двамата мълчаха. После изведнъж очите на Лупов светнаха. — Мислиш си, че ще се включим към… към някое друго слънце, когато нашето угасне, нали? — Не мисля. — Сто на сто си мислиш. Слаба ти е логиката, ето какво ти куца. Ти си като оня, който попаднал под проливен дъжд и хукнал към близката горичка да се подслони под някое дърво. Изобщо не се тревожел, нали разбираш, защото си въобразявал, че след като това дърво прогизне, той ще се скрие под друго. — Ясно ми е — отвърна Адел. — Не викай! Щом Слънцето угасне, другите звезди също ще угаснат. — На кукуво лято… — промърмори Лупов. — Всичко това е започнало по време на големия космически взрив, каквото и да е представлявал. И ще свърши, когато всички звезди се изтощят. Някои угасват по-бързо, други — по-бавно. По дяволите, тия гиганти няма да живеят стотици милиони години! Слънцето ще изкара двайсет милиарда години, а джуджетата, може и да стигнат до сто милиарда години в най-добрия случай. Да знаеш само какво ще е след трилион години? Всичко ще потъне в мрак. Ентропията няма как да не достигне максимума си, в това е цялата работа. Тук вече достойнството на Адел е засегнато: — Знам аз всичко за ентропията. — Знаеш друг път… — Знам толкова, колкото и ти. — Тогава знаеш, че един прекрасен ден всичко свършва. — Добре де, кой казва, че не е така? — Ти, глупако! Нали каза, че имаме цялата енергия, от която се нуждаем, завинаги. Ти каза „завинаги“. — Може би някога ще успеем да променим нещата — възпротиви се на свой ред Адел. — Никога. — А защо не? Някой ден може и да стане. — Никога. — Попитай Мултивак. — Ти попитай Мултивак. Хайде де! Пет долара, че няма как да стане. Адел бе достатъчно опиянен, за да опита и достатъчно трезвен, за да зададе въпроса си чрез съответните символи и операции. На човешки език той би звучал така: „Ще може ли човечеството някой ден да възстанови, без никакви енергийни разходи, най-голямата мощност на Слънцето, дори и след като то умре от старост?“ А вероятно можеше да бъде зададен и по-просто: „Как наличната ентропия във Вселената може да бъде намалена до минимум?“ Мултивак замлъкна. Доскоро бавно примигващите светлини секнаха, а далечното цъкане на релетата изчезна. Двамата мъже притаиха дъх. После, когато ужасените техници усещаха, че вече не могат да издържат без да дишат, телетайпът изведнъж оживя. На лентата бяха изписани пет думи: „НЕДОСТАТЪЧНИ ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР.“ — Край на баса — прошепна Лупов. Двамата мъже си тръгнаха набързо. На следващата сутрин с уста, сякаш натъпкани с памук и с глави, в които като че ли играеха ковашки чукове, те забравиха за инцидента. Джерод, Джеродин и Джеродет I и II наблюдаваха по визио промяната в звездната картина, преминавайки през хиперпространството, без да просрочат необходимото за тази операция време. Изведнъж еднообразието от равномерно поръсени като прашинки звезди отстъпи пред един ярък мраморен диск, който се настани в центъра на картината. — Това е X–23 — каза уверено Джерод. Фините му ръце се сключиха зад гърба му така здраво, че кокалчетата им побеляха. Малките Джеродети, две момиченца, преминаваха за пръв път в живота си през хиперпространството и бяха объркани от моменталната смяна на гледката отвън. Те престанаха да хихикат, да се гонят лудешки около майка си и завикаха: — Стигнахме X–23… стигнахме X–23… стигнахме… — Тихо, деца — усмири ги рязко Джеродин. — Сигурен ли си, Джерод? — Как да не съм сигурен? — Джерод погледна бегло към издутото метално приспособление току под тавана. В него нямаше нищо особено, за да предизвика интерес, преминаваше през цялата стая и продължаваше през стените в другите помещения. Беше дълго колкото кораба. Джерод едва ли знаеше нещо повече за дебелата метална ивица, освен това, че се нарича Микровак и това, че човек би могъл да й задава въпроси, ако желае. Микровак имаше задължението да направлява кораба към набелязаната цел, при условие, че човекът е неопитен; да захранва кораба с енергия от различните Субгалактически Енергийни Станции; да изчислява уравненията за скоковете в хиперпространството. Джерод и семейството му трябваше само да чакат, настанени удобно в жилищната част на кораба. Някой веднъж каза на Джерод, че „ак“ в края на „Микровак“ на древен английски означава аналогов компютър, но той почти го бе забравил. Очите на Джеродин се навлажниха, докато гледаше визио: — Странно чувство ме обзе, откакто напуснахме Земята. Не мога да го преодолея. — Защо, за бога? — удиви се Джерод. — Там нямахме нищо. На X–23 ще си имаме всичко. Ти няма да си сама. Няма да си първата. На планетата вече има повече от един милион души. Боже господи, нашите правнуци ще търсят нови светове, защото X–23 ще бъде пренаселена по тяхно време — той помисли малко и продължи: — Казвам ти, голям късмет е, че компютрите разработиха междузвездните пътувания щом населението взе да се увеличава. — Знам, знам — отговори Джеродин тъжно. — Нашият Микровак е най-добрият Микровак в света — обади се точно тогава Джеродет I. — И аз мисля така — погали я по косата Джеродин. Да притежаваш собствен Микровак беше наистина чудесно. Джерод изпитваше удоволствие от това, че е част от сегашното поколение, а не от друго. През младежките години на баща му единствените компютри имали страховити размери, заемали по сто квадратни мили. Имало само по един на планета. Наричали ги Планетарни АК. Хиляди години размерите им непрекъснато се увеличавали, докато изведнъж настъпило времето на усъвършенстването им. На мястото на транзисторите дошли молекулярните клапи, така че дори и най-големият Планетарен АК сега заема едва половината пространство от космическия кораб. Джерод изпитваше гордост всеки път, когато си помислеше, че неговият собствен персонален компютър е много по-сложен от древния и примитивен Мултивак, който за пръв път опитомил Слънцето. Микровак бе почти толкова сложен, колкото и земния Планетарен АК (най-големия), решил проблема за пътуванията през хиперпространството — така станали възможни пътуванията до звездите. — Толкова много звезди, толкова много планети — въздъхна Джеродин, заета със своите си мисли. — Според мен семействата винаги ще пътуват към нови планети, както и ние сега. — Не винаги — усмихна се Джерод. — Някой ден всичко ще свърши, но след милиарди години. Милиарди, милиарди… Дори звездите се изчерпват. Ентропията трябва да се увеличи. — Какво е „ентропия“, тате? — обади се пискливото гласче на Джеродет II. — Ентропия, малката ми сладурана, е дума, която означава степента на изтощаване на Вселената. Всичко се изтощава, както знаеш. Като твоя малък уоки-токи робот, спомняш ли си? — Не може ли просто да се сложи нова батерия като на моя робот? — Самите звезди са батерии, скъпа. Изтощят ли се веднъж, за тях няма източници на енергия. — Не им позволявай, татко — избухна неочаквано в плач Джеродет I. — Не позволявай на звездите да угаснат. — Виждаш ли какво направи? — упрекна го тихо Джеродин. — Как можех да зная, че това ще ги уплаши — отвърна шепнешком Джерод. — Попитай Микровак — изхлипа Джеродет I, — питай го как да заредим отново батериите. — Хайде — подкани го майката. — Това ще ги успокои. (Междувременно Джеродет II също се бе разплакала.) — Сега, сега, мили мои — присви рамене бащата, поставен в безизходно положение. — Ще попитаме Микровак. Не се тревожете, той ще ни каже. Джерод зададе въпроса на компютъра и побърза да добави: „Напечатай отговора.“ — Чуйте, Микровак казва, че ще има грижа за всичко, когато му дойде времето — каза бодро Джерод, след като пое тънката лента от целуфилм. — Така че не се безпокойте. — А сега, деца, време е за лягане — обади се Джеродин. — Скоро ще бъдем в нашия нов дом. Джерод прочете отново отговора преди да го унищожи: „НЕДОСТАТЪЧНИ ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР.“ После присви рамене от недоумение и погледна визиото. Точно пред тях стоеше X–23. VJ–23X от Ламет се вторачи в черните дълбини на триизмерната, дребномащабна карта на Галактиката и каза: — Не мога да реша дали не е нелепо, че сме така загрижени за материята. MQ–17J от Никрон тръсна глава в знак на отрицание: — Мисля, че не. Знаеш, че след пет години Галактиката ще бъде препълнена при този ръст на населението. И двамата изглеждаха около двайсетгодишни. И двамата бяха високи, с безупречни фигури. — И все пак се колебая да предам песимистичен рапорт на Галактическия Съвет — каза представителят на Ламет. — Аз и не помислям за друг вид рапорт. Стресни ги малко. Ще трябва да ги постреснем. — Космосът е безкраен — въздъхна VJ–23X. — Стотици милиарди галактики очакват хората. Даже повече. — Сто милиарда не е безкрайно число. А и те намаляват непрекъснато. Помисли! Преди двайсет хиляди години човечеството решава проблема за използването на звездната енергия, а няколко столетия по-късно стават възможни междузвездните пътувания. За да населят един малък свят, на хората са били нужни един милион години, а за да пренаселят останалата част от Галактиката са потрябвали само петнайсет хиляди години. Сега населението се удвоява на всеки десет години… — За това трябва да благодарим на безсмъртието — прекъсна го VJ–23X. — Така е. Безсмъртието съществува и ние трябва да се съобразяваме с него. Признавам, че и то си има своите лоши страни. Галактическият АК реши много наши проблеми, но спасявайки ни от старостта и смъртта, той изостави другата си работа. — Надявам се, че не се отказваш от живота. — В никакъв случай — бе категоричен MQ–17J, но веднага омекна — Все още не. Аз съвсем не съм толкова стар. На колко си години? — На двеста двайсет и три. А ти? — Нямам още двеста… Но да се върнем на мисълта ми. Населението ни се удвоява на всеки десет години. Когато нашата Галактика се препълни, ще има преселение към друга, но и тя ще отеснее за десет години. След още десет ще заселим докрай други две Галактики. А след още десет години — четири Галактики. След сто години ще ни трябват хиляда Галактики. За хиляда години — един милион Галактики. След десет хиляди години — цялата известна нам Вселена. А после? — В допълнение към казаното ще има и проблем с транспортирането — каза VJ–23X. — Колко ли слънчеви единици енергия ще са необходими за придвижването на населението от Галактика на Галактика? — Много правилно го отбеляза. Сега човечеството изразходва по две слънчеви единици на година. — Повечето се пропилява. Само нашата Галактика черпи по хиляда слънчеви енергийни единици в годината, а използваме едва две от тях. — Така е, но дори и при сто процентова ефективност ние само ще забавим края. Нашите енергийни потребности нарастват с геометрична прогресия, дори по-бързо от растежа на населението. Ще изпитаме недостиг на енергия още по-скоро, отколкото на Галактики. Много добре го каза. — Ще ни се наложи да създаваме нови звезди от междузведен газ. — Или може би от прахосаната топлина? — във въпроса на MQ–17J прозвуча нескрит сарказъм. — Вероятно има някакъв начин за реверсирането на ентропията. Ще трябва да попитаме Галактическия АК. VJ–23X не говореше сериозно, но MQ–17J извади от джоба си персоналния си АК-контакт и го сложи на масата пред тях. — Двоумях се дали да го направя. Човечеството един ден непременно ще се сблъска с този проблем. Той се зае съвсем сериозно с малкия си АК-контакт. Приспособлението представляваше кубче с височина два инча, без никакви особености, но бе свързано чрез хиперпространството с главния Галактически АК, който служеше на цялото човечество. А хиперпространство бе неразделна част от Галактическия АК. MQ–17J за миг застина неподвижен: помисли си дали някой ден ще му се удаде възможност да види Галактическия АК. Той се намираше в един малък, само негов свят и енергийните му лъчи като в паяжина държаха материята, в която вълните от субмезони заеха мястото на старите тромави молекулярни клапи. Но независимо от почти ефирната му структура, за Галактическия АК бе известно, че има хиляда стъпки в диаметър. — Възможно ли е ентропията някога да бъде реверсирана? — запита неочаквано своя АК-контакт MQ–17J. — Слушай, аз нямах предвид такъв въпрос — изненада се VJ–23X. — А защо не? — И двамата знаем, че ентропията не може да бъде реверсирана. Не можеш да превърнеш дима и пепелта отново в дърво. — Имате ли дървета на вашата планета? — запита представителят от Никрон. Гласът на Галактическия АК ги сепна и те замълчаха. От малкия АК-контакт на масата се разнесе нежен и приятен глас: „НЯМА ДОСТАТЪЧНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР.“ — Разбра ли? — запита VJ–23X. После двамата мъже се върнаха на въпроса за рапорта, който трябваше да направят за Галактическия Съвет. Мозъкът на Зи Прайм обозря за миг с леко любопитство новата Галактика, осеяна от безброй разнородни звезди. Досега не бе я забелязвал. Дали някога щеше да види отново всичките нейни звезди? Многобройни и всяка една — пренаселена с хора… Но този човешки товар бе кажи-речи ненужно бреме. Все повече и повече истинската същност на хората бе тук, в открития Космос. Мозъци, а не тела! Безсмъртните тела оставаха на планетите, за тях съществуваше само вечността. Понякога те се раздвижваха, за да има и движение на материята, но това се случваше все по-рядко. Малко индивиди се пръкваха, за да се присъединят към невъобразимото по брой множество. Но какво от това? Във Вселената почти нямаше място за нови индивиди. Зи Прайм се сепна от допира със засуканите ластари на един друг мозък. — Аз съм Зи Прайм. А ти кой си? — Аз съм Ди Суб Ун. Коя е твоята Галактика? — Ние я наричахме просто Галактиката. А твоята? — И ние наричахме нашата така. Всички хора наричат своята Галактика „Галактиката“ и нищо повече. А защо не? — Вярно. Щом като всички Галактики са еднакви? — Не всички. Човешкият род ще да се е появил на една определена Галактика. По това тя се различава от другите. — И коя е тази Галактика? — запита Зи Прайм. — Не зная. — Вселенският АК сигурно знае. — Да го питаме ли? Изведнъж ме обзе любопитство. Способността за възприятие на Зи Прайм започна да расте, докато самите Галактики се свиха и заприличаха на пръснати из безкрая точици. Стотици милиарди звезди, населени с безсмъртни същества. Всяка Галактика съхраняваше своя интелектуален потенциал в мозъци, които се носеха свободно в пространството. И все пак една от тези Галактики бе уникална, защото в развитието си е имала период, в който единствено тя е била заселена от хора. Зи Прайм изгаряше от нетърпение да види точно тази Галактика и извика: — Вселенски АК! От коя Галактика е произлязло човечеството? Вселенският АК чу въпроса му, защото на всяка планета и из целия Космос той си имаше будни рецептори. Всеки един от тях водеше през хиперпространството до някаква неизвестна точка, където се намираше усамотен самият Вселенски АК. Зи Прайм познаваше само един човек, чиито мисли бяха проникнали в сетивното поле на Вселенския АК. И после заяви за съществуванието на блестяща сфера с диаметър две стъпки, почти незабележима. — Но как може целият Вселенският АК да е само толкова? — бе запитал тогава Зи Прайм. — По-голямата част от него е в хиперпространството — обясни очевидецът. — Под каква форма съществува там не мога да си представя. Не би и могъл, защото отдавна нито един човек не взимаше каквото и да е участие в изграждането на Вселенския АК. Всеки пореден Вселенски АК конструираше своя заместник. Всеки, по време на своето съществувание от един милион години или повече, събираше необходимите данни за построяването на по-добър, по-сложен и по-способен заместник, в който да внедри събраната информация и своята индивидуалност. Вселенският АК прекъсна мислите на Зи Прайм, но не с думи, а с напътствия. Поведе интелекта му през мъглявото море от Галактики, за да му я покаже в уголемен мащаб, до планетите в нея. До Зи Прайм достигна една безкрайно далечна, но безкрайно ясна мисъл: „ТАЗИ Е ПРАРОДИНАТА НА ЧОВЕКА.“ Но тя не изглеждаше по-различна от останалите. Зи Прайм потисна разочарованието си. Ди Суб Ун, чийто разум го съпровождаше, изведнъж запита: — И една от тези звезди е родната звезда на човека? — РОДНАТА ЗВЕЗДА НА ЧОВЕКА СЕ ПРЕВЪРНА В НОВА. ТЯ Е БЯЛО ДЖУДЖЕ — каза Вселенският АК. — Загинали ли са хората на нея? — запита Зи Прайм стреснат. — КАКТО И В ДРУГИ ПОДОБНИ СЛУЧАИ, ЗА ТЕЛАТА ИМ НАВРЕМЕ БЕ ПОСТРОЕНА НОВА ПЛАНЕТА. — Да, разбира се — промълви Зи Прайм, но все пак изпита болка от загубата. Разумът му се откъсна от родната Галактика на човечеството, отправи се стремително в обратна посока и се изгуби сред неясните точици. Не искаше да вижда тази Галактика никога повече. — Какво има? — запита го Ди Суб Ун. — Звездите умират. Звездата-прародина е мъртва. — Те всички трябва да умрат. А как иначе? — Но когато цялата енергия се изчерпи, най-накрая и телата ни ще умрат, а заедно с тях и аз, и ти… — Дотогава ще минат милиарди години. — Не искам това да става и след трилион години. Вселенски АК! Как звездите могат да избегнат смъртта? — Ти питаш как може да бъде спрян процесът на ентропията? — Ди Суб Ун бе изумен. — ВСЕ ОЩЕ НЯМА ДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР. Мислите на Зи Прайм полетяха отново към неговата Галактика. Той не изпрати мисли към Ди Суб Ун, чието тяло може би се намираше в някоя Галактика на разстояние един трилион светлинни години или в съседство до звездата на Зи Прайм. Нямаше значение. В нещастието си Зи Прайм започна да събира междузвезден водород за да си построи от него своя собствена малка звезда. Щом звездите трябва да умрат някой ден, поне нещичко все още може да бъде построено. Човечеството най-накрая се сдоби с единен разум. И Човекът започна да обмисля всичко сам със самия себе си. Той се състоеше от трилиони, трилиони, трилиони безсмъртни тела. Всяко от тях бе на мястото си, почиваше мирно, тихо и ненакърнимо. За всяко се грижеха съвършени автомати — също така ненакърними, а умовете на всички тези тела се сляха в едно компактно цяло. — Вселената умира — каза Човекът. Той огледа мъглявите Галактики. Гигантските звезди отдавна бяха изчезнали вдън космическата тъма на далечното минало. Почти всички звезди бяха бели джуджета пред угасване. От междузвездния прах бяха създадени нови звезди — някои се появиха от самосебе си, а други построи Човекът, но всички те до една гаснеха. Рядко се образуваха условия, при които белите джуджета се сблъскваха, а от гигантската енергия, която се освобождаваше по този начин, се образуваха нови звезди. Но на хиляда унищожени бели джуджета се появяваше само една. Новите звезди също умираха. — Ако изразходваме разумно дори малкото енергия, която ни е останала, според инструкциите на Космическия АК, Вселената ще живее още милиарди години — каза Човекът. — Но дори и така все някога тя неминуемо ще се свърши — отвърна Човекът. — Както и да се стопанисва, както и да се пести, щом се харчи, енергията намалява и не може да бъде възстановена. Ентропията трябва да достигне максимума си. — Възможно ли е ентропията да бъде предотвратена? Хайде да попитаме Космическия АК. Мощният, невидим АК бе навсякъде около тях, а не в точно определено място. Нито една негова частичка не се виждаше. Той се ширеше из хиперпространството — направен от нещо, което не бе нито материя, нито енергия. Човекът не би могъл да зададе нито един смислен въпрос за неговите размери и природа, тъй като не бе в състояние да проумее физическите понятия, залегнали в основата на неговото създаване. — Космически АК, как може да се промени хода на ентропията в обратна посока? — запита Човекът. — ВСЕ ОЩЕ НЯМА ДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР. — Събери допълнителна информация. — ЩЕ ГО НАПРАВЯ. ОТ СТО МИЛИАРДА ГОДИНИ СЪБИРАМ ДАННИ. ТОЗИ ВЪПРОС Е БИЛ ЗАДАВАН НА МОИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ МНОГО ПЪТИ, ТОЙ СТОИ И ПРЕД МЕН. ВСИЧКИ ДАННИ, С КОИТО РАЗПОЛАГАМ, СА ВСЕ ОЩЕ НЕДОСТАТЪЧНИ. — Ще дойде ли време, когато данните ще са достатъчни или проблемът е нерешим при всички обстоятелства? — НЯМА НЕРАЗРЕШИМ ПРОБЛЕМ. — Кога ще имаш необходимите данни, за да отговориш на този въпрос? — ВСЕ ОЩЕ НЯМА ДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР. — Ще продължиш ли да работиш по него? — ЩЕ ПРОДЪЛЖА. — Ние ще чакаме. Звездите и Галактиките умираха и се разсейваха. След десет трилиона години на изтощаване, тъмнината в Космоса ставаше все по-непрогледна. Един по един хората се сливаха с АК. Всяко физическо тяло се лишаваше от своята интелектуална идентичност, но това в крайна сметка не бе загуба, а печалба. Последният човешки разум се спря преди сливането и огледа пространството, в което нямаше нищо друго, освен остатъци от последната угаснала звезда. Около нея се стелеше изключително фина материя, от време на време тя се раздвижваше от почти неуловим приток на топлина, чиято температура скоро щеше да достигне абсолютната нула. — АК, това краят ли е? — запита Човекът. — Не е ли възможно този хаос отново да бъде превърнат във Вселена? Не може ли да стане това? — ВСЕ ОЩЕ НЯМА ДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА СМИСЛЕН ОТГОВОР. И последният човешки интелект се разсея. Остана единствено АК… в хиперпространството. Материята и енергията бяха вече изчерпани, а заедно с тях се стопиха пространството и времето. Дори АК съществуваше единствено заради последния въпрос. И никога досега не даде отговор. Преди десет милиарда години един полупиян служител го бе задал на компютъра, който имаше по-малко сходство с АК, отколкото тогавашните хора със сегашния Човек. Всички други въпроси получиха отговор и докато АК не отговореше на този последен въпрос, нямаше да остави в покой своето съзнание. Събирането на данни вече бе приключило. Не остана нищо, което би му послужило за информация. Но събраните данни трябваше да бъдат съпоставени и обработени по всички възможни взаимозависимости. Операцията отне известно време. И стана така, че накрая АК се научи по какъв начин да обърне хода на ентропията. Но не бе останал и един човек, та да му отговори на последния въпрос. Все едно — с демонстрацията на отговора си АК щеше да има предвид и този факт. Измина още известно време, докато АК реши как да го направи най-добре. Той грижливо построи програмата си за действие. Съзнанието на АК побра всичко онова, което някога се наричаше Вселена, и съсредоточи мисълта си върху царящия сега Хаос. Трябваше да го постигне — стъпка по стъпка. И АК каза: — ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА! И се роди светлина…"

разбира се, че се споменава. просто ти не го знаеш. Но от Докинс, не от Хогинг. "Looking into the future, it is not fanciful to imagine a time when viruses, both bad and good, have become so ubiquitous that we could speak of an ecological community of viruses and legitimate programs coexisting in the silicosphere. At present, software is advertised as, say, ``Compatible with System 7.'' In the future, products may be advertised as ``Compatible with all viruses registered in the 1998 World Virus Census; immune to all listed virulent viruses; takes full advantage of the facilities offered by the following benign viruses if present...'' Word-processing software, say, may hand over particular functions, such as word-counting and string-searches, to friendly viruses burrowing autonomously through the text." и т.н. "Viruses of the Mind" Richard Dawkins, 1991 - феноменално проницателен. Писал го е още през 91-ва. Но е остаряло. Междувременно нещата са се развили не в посоката, която е очаквал, и се е появил Гугъл, с което отиваме обратно там, откъдето почнах, като влязох в темата. - "...Т.е. според тях до ИИ има време, като засега още изкуствения живот е на ниво вируси, които, м/впрочем, съвсем определено се "интересуват" и от селфрепликация, и от "самосъхранение"..., но се нуждаят от екологична среда, в която да живеят - т.е. уиндовс. Въпросът е, че това са много стари работи на Даукинс и Хокинг, и нещата, както казва Парсивал, междувременно са отишли в една по-друга посока."

" I think computer viruses should count as life. I think it says something about human nature that the only form of life we have created so far is purely destructive. We've created life in our own image." Stephen Hawking

Малоум, хубаво си го написал, и правдиво, но, в общи линии работната дефениция за интелект, в смисъл граница, след коятото видът е "разумен", е това, което написа Парсивал: -способност са саморазпознаване (тестът с огледалото) -способност за планиране; В момента има само два вида, доколкото знам, които да отговарят на изисквнията: хора и шимпанзета. ИИ евентуално ще е третия. -към описанието на Парсивал за ИИ според мен трябва да се добави нещо: Саморепликация. и получаваме вселена, пълна със саморепликиращи се ИИ, които си създават копия, докато има ресурс. Не съм сигурен дали копирането на програми/вируси ги вкарва в категорията "живи' или потенциално "живи". Според Хокинг ги вкарва. Даукинс пък говори за уиндоус не като за прото форма на ИИ, а като за среда - нещо като еколкогична ниша, в която различни програми могат да съществуват - понякога в симбиоза, понакога в конкуренция за системен ресурс. Т.е. според тях до ИИ има време, като засега още изкуствения живот е на ниво вируси, които, м/впрочем, съвсем определено се "интересуват" и от селфрепликация, и от "самосъхранение"..., но се нуждаят от екологична среда, в която да живеят - т.е. уиндовс. Въпросът е, че това са много стари работи на Даукинс и Хокинг, и нещата, както казва Парсивал, междувременно са отишли в една по-друга посока.

Има сериозна опасност вместо хипотезата на Кокрън за хомосексуалността, неумишлено да представя моята собстена версия по въпроса, което не съм сигурен как да избягна. Хипотезата му е много нюансирана, както и мненията по нея, и е лесно да бъдат пропуснати или изкривени някои от нюансите, което веднага ще я превърне в нещо, което всъщност не е. А тя е силна точно с нюансираността си, както е и при контрааргументите. Ще направя един (обречен) опит да я представя. Кокрън е доктор по физика с кариера в НАСА, която изоставя, за да направи професура по антропология. В момента е преподавател по антропология в университета в юта. В същото време е носител на наградата на асоциацията на микробиолозите в уса за 2005, мисля, за приноса си (пръв изказва и формулира хипотезата) в идентифицирането на вирусния характер на някои от формите на Ovarian cancer. Заради драстичното си мислене и откритото си несъобразяване с политическата коректност в антропологията е със статута на легенда, като книгата му The 10,000 Year Explosion: How Civilization Accelerated Human Evolution hiperlinkе най-доброто, появявало се в антропологията за последните 30 години. Непрекъснато върви по ръба на ПК и е готов да опакова всеки момент, не на последно място, щото може да си го позволи поради търговския успех на откритията си в оптичната физика, където наса е клиент на компанията му. За редовите антрополози знам, че по конференциите подтичват след него с лист и химикал в ръка и записват всеки звук, който издаде, с надеждата, че ще го формулират в някоя хипотеза. Тоя е комплексирал цяла научна дисциплина с все светилата и, а има само 10-тина публикации, до една на ужасни теми, там, където никой с акъла си не би припарил от страх да не го остаркират за полит. некоректност. Няма да влезе в учебниците, нито някога ще има популярността на Даймънд измежду широката публика. редът на мисли на Кокрън: -Хомосексуализмът е разпространен при два процента от популацията е и е истински убиец на репродуктивния фитнес; от дарвинова гледна точка е заболяване, което предизвиква кастрация у носителите си; т.е. заболяване с максимален негативен ефект в/у фитнеса - по лошо не би могло да бъде. Хипотезата му е построена като антитеза на хипотезата за "добрия чичо/вуйчо", която е защитавана от мнозинството антополози и биолози през 90-те. -Според хипотезата за "добрия чичо", въпреки, че на индивидуално ниво ХС е маладаптация, на ниво група ХС може да има и позитивен нетен ефект, т.е. +овете да надхвърлят -ите; добрият чичо/вуйчо максимизира репродуктивния успех на братята и сестрите си, тъй като няма собствени потомци, за които да се грижи, и по тази причина помага в отглеждането на потомците на братята/сестрите си, и така увеличава вероятността за репродукция на собствените си гени. -Тая хипотеза е буквално унищожена от Кокрън и Уилиам Хамилтън чрез математически аргументи. С/ките не излизат. Хамилтън е еволюционист № 3 в теорията след Дарвин и Фишер (от 30-те); по единодушно мнение приносът на хамилтън в разбирането на еволюцията се маркира веднага след приноса на Дарвин; за разлика от последния, Хамилтън използва изобилие от алгебра, теория на игрите и компютърно моделиране в разработките си. Та, хамилтън е един от тези, които подкрепят идеята на кокрън за ХС, защото сметките за 'добрия чичо" не излизат чисто математически - ако добрия чичо отдели 30 секунди от живота си в секс със жена, нетния ефект от приноса му за групата (т.е., рода)би бил по-голям от цял живот грижи за племенниците си. А значи хомосексуализмът не е адаптация, а маладаптация. -но ако ХС е маладаптация, защо гените, които го причиняват, не са елиминирани от генетичния пул, както се случва с маладаптивните гени? Освен това, ако става въпрос за маладаптация, ХС щеше да има синдромен характер, (Коркрън го онагледява с Waardenburg syndrome, където освен глухота има налице комплексна, синдромна изява - смяна на цвета на ирисите, физически особености на носителите си, които нямат отношение към глухотата и т.н.), докато при ХС единствената видима промяна е, че ХС са..гей. По всичко останало са в нормата; т.е. ХС не е и маладаптация, т.е. изява на генетичен синдром, който въвлича голям процент гени. А значи ХС не е нито адаптация, нито маладаптация; в същото време е абсолютен убиец на фитнеса - кастрира носителите си. Но въпреки, че не е маладаптация, ХС показва генетична зависимост - при близнаци, разделени при раждане и отгледани отделно, вероятността ако единия е гей, другия също да е такъв, е 25% процента, което говори за известен генетичен компонент у ХС, но от друга страна, цели 75% от случаите са генетично ирелевантни? Тогава, какво е ХС? -Логиката на Кокрън върви както следва: - всички известни заболявания, които афектират 2% и нагоре популацията, са причинени от микроорганизми. така че ХС по дефиниция попада в групата на синдромите/заболяванията, чийто причинител трябва да се търси измежду паразитите. Няма причина ХС единствен да се третира отделно от синдромите, които причиняват негативен фитнес-ефект у повече от 1/100 от популацията; отново, всички такива, известни досега, са причинени не от маладаптивни гени, а от патогенни микроорганизми. -има само два вида бозайници, при което твърдо е установен ХС при повече от 1% от популацията - това са хората и домашните овце, при които над 5% от овните са хомосексуалисти, които не реагират на женска овца сексуално, а само на друг овен. Случайно или не, хора и домашни овце вървят заедно от 10 000 години, от аграрната революция насам. Пак случайно или не, при хората от предаграрната фаза, т.е. ловците събирачи, хомосексуализмът на практика отсъства до степен антрополозите да обясняват на ловците - напр. бушмените, какво е това ХС с помощта на диаграми и картинки, и въпреки това булшените отказали да повярват на това, което им обяснявали. Т.е., за какъвто и микроорганизъм да става дума, хората са го пипнали от овцете; подобно на десетки други заразни болести, които са прескочили от домашния добитик на хората след усядането при аграрната фаза. -при овните-гейове, има мозъчни изменения в конкретен дял на мозъка, които отсъстват от мозъците на хетеросексуалните овни - има регион, в който конкретна субгрупа неврони са унищожени, но пък при друга субгрупа неврони има свръхизобилие; т.е. ХС при овцете има физиологично измерение в мозъка, който е с променена структура; -от тук нататък Кокрън ползва няколко много мощни примера: -токсиплазмозиса; при този паразит мишката е междинен хост, като окончателната цел на паразита е мозъкът на котката, където се размножава; токсиплазмозисът манипулира поведението на заразените мишки, че да промени поведението им в свой интерес; заразените с токсиплазмозис мишки са атрактирани от миризмата на котешка урина, коието ги прави по един безумен начин да се интересуват от...котки; и докато незаразена мишка бяга надалече, когато подуши котешка урина, заразените мишки, куриозно, тръгвата да търсят котката или стоят край урината, която, още по куриозно, предизвиква у тях...сексуална възбуда. Котката идва и яде мишката, което е и целта на токсиплазмозиса, който по този начин попада у окончателния си хост - т.е. котката. За да постигне целта си, този паразит поема юздите в/у мозъка на мишката и го контролира до степен да я направи сама да се хвърли в устата на котката; много мощна манипулация и контрол върху поведението на междинния хост, постигнат чрез средствата на подменен обект на сексуалната възбуда - вместо други мишки...котешка урина. -нарколепсията при хората - 99% от случаите на нарколепсия засягат само 25% процента от човешката популация, които притежават определен генетичен профил на имунната си система (HLA type); останалата част от човечеството има генетична защита с/у нарколепсия; при нарколепсията конкретен вирус атакува индивидите в ранно детство и при хората с този конкретен профил вирусната атака предизвиква свръхотговор на собствената им имунна система, който разрушава една конкретна субпопулация неврони у хипоталамуса (подобно на разрушените неврони у овните - гейове); това са невроните, който, най общо казано, отговарят за трансфера на химикали, които контролират патерните за сън и хранене при хората; подобно на ХС, нарколептиците са една малка част от човечеството (0.25%) и нито намялават, нито се увеличават; и пак подобно на ХС, котракцията им с вируса променя една единствена черта, - патерните им за сън, като във всяко останало отношение те са еднакви с останалите хора, т.е. отсъства синдромност - еднакво уми, еднакво силни, хубави , морални, аморални и т.н.; единствената промяна е в патерните им за сън. в тоя случай нарколепсията е комбинация м/у генетично предразположение, което обаче се нуждае от заразяване с конкретен вирус, което да предизвика нарколепсията; за 75% от хората този вирус обаче е безобиден. Аналогично с нарколепсията, според кокрън неизвестният паразит разрушава тази част от невроната популация при хората и овцете, която отговаря за сексуалната ориентация и така променя поведението им. -важен нюанс: Кокрън не се ангажира да отговори дали промяната в поведението е цел на паразита, както при токсипласмосиса, който пре-програмира мозъка на мишката за изпълнение на целите си, или само страничен ефект, т.е. нетърнесна случайност, резултат от заразата. Тоя нюанс е много важен. -за социалната страна на ХС, т.е. за очевидния социокултурен ефект на ХС, който го превръща в културна черта; за Кокрън това не е доказателство в полза на "културния' характер на ХС; онагледява го със следния пример; внякои от регионите на западна африка, момчетата на 14-годишна възраст....се очаква да започнат "менструация". И те ....започват, иначе няма да ги приемат в кръга на възрастните;т.е. менструацията е вписана в ритуала, който е културна традиция, а не биологическа; но...причините за "менструацията" при момчетата са биологични - на 14 годишна възраст са вкарвани в оризовите полета, където се заразяват с някакъв паразит, " schistosoma haematobium", който предизвиква възпаления и респективно кръв в урината на новозаразените, които водят до идея за "менструиране", а всъщност става въпрос за зараза, която дългосрочно афектира негативно репродуктивните способности, води до рак на простатата и бъбречни заболявания и т.н.; но въпреки всичко, африканците го практикуват - вкарване на момчета в оризови полета, заразени с тая "буболечка", защото е част от ритуала по съзряване и културните им традиции се въртят около това, т.е. около някакъв микроорганизъм, който всъщност ги кастрира, или поне една част от тях, и защитават традициите и културата си от опити за промени. В случая с "менструиращите" африканци има изграден цял културен комплекс около невидим за окото паразит, който яростно защитава целостта си, подобно на културния комплекс на гей-културата в съвр. западни общества, който аналогично отказва културни промени и ги възприема като заплаха за културата си. - в контекста на дискусията бяха дадени примери извън бозайниците за паразити, които манипулират поведението на хоста си - пчели, които някакъв паразит принуждава да се давят, защото целта му е да стигне вода; от себе си бих добавил даукинсовия пример за охлювите, които друг паразит принуждава да излизат на открити пространства, за да стават по-лесна цел на птиците, които са окончателния хост на паразита. Но разбира се, примерите с бозайници са далеч по-мощни. Коркрън твърди, че за пръв път споделил идеята си с хамилтън, който го заклел да мълчи и да не казва на никой ("остави ги да се *бат")иначе ще се превърне в обект за атаки на цялата гей-общност и ще бъде остаркиран социално, т.е. уволнен от университета и изритан от политкоректниците, които ще го обвинят в хомофобия; като му казал, че същата хипотеза му е хрумнала още преди години и е направил математическите и разработки, но не я е споделил с никой (по късно Хамилтън официално потвърди подкрепата си); Коркрън установава, че има още 2-ма известни генетици, които са стигнали до същия извод, единия - по това време в харвард; споменава имената им в постинга си; молбата и на двамата е да зареже всичко по темата и да си мълчи, освен ако не е откачил; няма да направи добро на никой, в културата на полит. коректността подобна хипотеза е равна на ритуално социално самоубийство. Кокрън се забавлява, докато го пише. -дискусията под постинга на Кокрън е богата на детайли и в мнго издържан тон, макар по същество да е истинска научна буря; Огромното болшинство аргументи са "за". Най силния контраргумент, според мене, който видях: -алтернативна хипотеза за ХС като резултат от имунна реакция на майката с/у плода, имунен "шок", който разрушава разни невронни вериги; това обяснява защо вероятността всяко следващо (след първото) дете да е гей расте с 33% (първото "минава метър", за всяко следващо имунната система на майката е "все по-готова" за "атака"; -контра-контра аргументът на Кокрън - бозайниците са имали 200 милиона години да намерят еволюционен отговор на имунните реакции на майката с/у плода, с който да минимизират щетите; 2% засегнати е твърде много; контра-контра аргумент - м/у 35 и 50 процента от бременностите при Хомо сапиенс завършват със спонтанен аборт още в първото тримесечие (това не го знаех, в разговора ми с Фиксерс за неандерталците споделихме, че редуцираната фертилност е симптом за хибридизация....)) - такъв процент неуспешни бременности няма у никой друг бозайник, явно има непреодолени имунни трудности при износването на плода у хората; контра-контра-контра аргумент - да, но при ХС няма синдромност - т.е. комплексност на изявата, както е при другите болести от маладаптивен произход.... -втора силна контра теза - ХС не е причинена от паразит, а от генетични особености на майката - т.е свръхсилен промискуитет, който се отключва от разни ароматни молекули, и при майката води до по-висока и безразборна интензивност на сексуалните контекти, и оттам - до по-висока репродуктивност от останалите жени; но което е + за майката, е - за някои от децата й от мъжки пол, които наследяват тази генетична особеност (т.е. сексуална възбуда при "мъжки" миризми); въпреки това нетния ефект за майката е +, защото гейовете в семейството са компенсирани от изобилието на не-гейове; т.е. репродуктивните наследници на подобна жена са в крайна с/ка по-многобройни от наследниците на жени, които нямат подобна генетична особеност. - странична линия в дискусията са многобройните оплаквания от категоричните откази на молбите за грантове от страна на федералните власти и университетските тела за изследване на мед. аспекти на ХС; куриозният въпрос - в рамките на полушега е - "защо"? За коя да е друга болест / или синдром, разпространена в повече от 1% от популацията грантовете са огромни и незабавни; табуто в/у ХС обаче е твърдо и няма нито едно мед. или антропологично/генетично изследване, а става въпрос за синдром, който кастрира 2% от мъжката популация на планетата; за откриване на спин вируса бяха отделени трилиони и резултатът беше, че в рамките на 10 години тази опасна болест беше неутрализирана; твърде вероятно е (според кокркрън и други) същото да се случи и с ХС, ако на него се подходи като към синдром, разпространяван от патоген; ако по същия начин бяха затваряни очите с/у рубеола, варицела, спин и т.н. досега човечеството да се е превърнало в ходща болница; вместо това милиони са спасени. -естествено, има подхвърляния за тенденциозна регулация на популацията, тъй като "властта' има откровен интерес от педерастията и стерилизацията и никакъв да ги лекува, което обаче е една изключително неетична властова позиция. -има безкрайно интересни аргументи "за" и "против", както и обяснения защо никой не предприема нищо, и никой не иска да провери хипотезата или да изследва синдрома - нито едно изследване. Трябва да бъдат прочетени. Но огромното болшинство са "за" хипотезата на Кокрън. Цялата дискусия е издържана в удивително толерантен тон и без нито една персонална обида или политическа квалификация, въпреки огромните различия на дискутиращите и различния им професионален/научен бакграунд. Времето ми напредна, засега съм дотук.

Hhhhholy smoke Парсивал, това е измежду най-умните неща, които съм чел в този форум.

Имам желание, с времето е малко-по трудно, но по някое време може да опитам, днес или утре. Благодаря ти, че го предложи.

Фружине, за всичките ти постинги в темата.

Дискусия в реално време в/у хипотезата на Кокрън за хомосексуализма като болест, причинявана от патоген (паразит), който манипулира и изменя поведението на хоста си за свои собствени цели .хиперлинк Дискусията е на изключително високо ниво, предимно от професионалисти от различни области - антропология, медицина, вирусология, история; обаждат се и любители, естествено. Хипотезата на Кокрън е осветена в огромни детайли с множество "за" и "против". Препоръчвам всеки, който ползва английски, да я прочете.

Мироки, в опит да нормализирам дискусията, макар и с цената на ОТ, ми да, централна крамола м/у ПБЦ и Византия е тази за популацията - българите се опитват да точат византийска по посока България, а византийците преселват славяни в мала азия; т.е. към тоя момент балканите са толкова бедни, вкл. демографски, че освен хора няма какво толкова да се вземе от "другия", и освен това най-голямата ценност в притежание на двете царства са ...хората, щото изглежда демографската криза е толкова голяма, че не стигат земеделци да обработват земята, а и подданъчни и при двете страни от спора. Т.е. донякъде спор м/у двете страни са на кого да са славяните, тъй като земята е повече от свободните ръце и обществата са бедни; което пък ми казва, че славяните не са толкова много, колкото ги изкарват византийските хронисти, напротив, бедно заселени са балканите, и с унищожени от войните и ВПН демография; но изглежда в мала азия също има недостиг на ръце, иначе византийците нямаше да напират да местят славяни там, а напротив... И сега си помисли, щом славяните не са толкова много, колко са били останали траките по това време.... ми съвсем малко. Ботълнек, демографски колапс. Съвременните българи не сме потомци на траките, вярвай ми (ако искаш). не ти го казвам като хипотеза, знам го като факт. Самите траки са късни пришълци на балканите, както и дорийци и ахейци; Виж ги, че погребват вождовете си с коне и погребенията им са естествено продължение на културата на курганите; това трябва да ти подскаже кои са траките и от къде идват; "прехвръкна над снежни високи била в планините на конелюбци тракийци" "тракия, тракия, "майка на овце" и на "влеконоги говеда" " Резос, синът Ейонеев. Сам аз му зърнах конете — грамадни и много красиви; те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър. В злато и светло сребро му блести колесницата нова." "Ти ни предвождай до шатрите и до конете тракийски!" "Близо до всеки тракиец стояха два коня впрегатни." Траките са гости на балканите от същото място, откъдето идват славяните и прабългарите по-късно; Само дето ние не сме траки. 30% от българите носят генните линии на един безименен (толкова е стар) медитерански земеделски етнос, който е в. южна европа от поне 5000 г. и е свързан с мегалитните култури и долмените; траките са като вятъра, минали и заминали, и те като прабългарите. Всеки по реда си. Има една турска поговорка, водата отминава, пясъкът остава. Тия неолитни земеделци са пясъкът на българския етнос. Прабългарите, траките и славяните са водата. Единствената антична линия, която доказано съществува у съвр. българи, е тази на неолитните земеделци; но за това пък я има в огромни количества и от цяла европа, всъщност от целия свят, хора от нея има оцелели само на балканите. Никъде другаде не е останала - ни в испания, където изследваха костите, ни в италия, ни в мала азия. Има някаква връзка с региона на плодородния полумесец, ама косвена. Прабългарските линии, ако ги изследват изобщо някога, ще съвпадат със славянските и тракийските и ще настане страшна галимация кои кои са и откъде са. Обзалагам се. Още нещо. Това, че днес демографски сме предимно наследници на тия хора и малко по-малко на останалите, изобщо не значи, че през ПБЦ е било същото; напротив, през ПБЦ основната част от популацията действително са били славяни и прабългари. Може и да имало някой заблуден и недоклан трак в ПБЦ, но ме съмнява да са били повече от шепа хора. Общо славянските, тракийските и прабългарските линии в съвр. бълг. етнос не са повече от 20 %. Общо. Не са малко, но не са и толкова много. Останалото са стари балкански и едни линии, които според мене са византийски, а всъщност може би, по почти неизвестна за мен причина, персийски.

Някакъв Cricetomys?

Дендроаспис, благодаря, ама много ме надценяваш; аз лично във форума съм фен на хора с тип мислене като Глишев,на които благородно завиждам за дисциплината на ума и стилистиката; благодаря ти още веднъж, ама моля те, не приемай особено сериозно това, което съм написал по темата - само се развличам, както и всички останали форумци, разбира се. Поздрави и искрени комплименти и на тебе.

Привет, Ханибаал, според мене колегите форумци те хвалят основателно. Много информативни постинги и гледаш да ги аргументираш. Както и да е, струва ми се, че само списъкът на английските писатели м/у 15-ти и 20 век е по дълъг от списъка на всички китайски автори за последните 20 века. Лист на английските автори от уикипедия. тука: и това не включва ирландци и шотландци; ако добавим пък и останалите европейци, пропорцията става един китайски автор на хиляда европейски, без да познавам в дълбочина проблема и без никакви претенции да съм прав - поне така изглежда обаче. И дума да не става да подценявам китайците. Всъщност всички изследвания показват, че са много специални хора; за мене е показателно, че по дистрибуцията на доходи в щатите групата с най-високи такива са..китайците; т.е. средният китайски емигрант първо поколение има по висок доход от...средния бял англоезичен американец с произход от англия или германия, например; всички останали етно групи са далеч зад тях по приходи; като емигрант първо поколение прекрасно си давам с/ка с какви трудности се сблъскват китайците в америка и как всъщност ги преодоляват както никой друг. Не ги подценявам, напротив. При всички изследвания на етническо IQ китайците стабилно показват по-високо ИК от европейците; Държавите с най-високо етно ай кю пък са южна корея и япония; т.е. за никакво подценяване не може да става и дума, колкото и условни показатели да са неща като усреднен приход след емиграция и усреднено ай кю. В същото време, без да генерализирам, китайците са масово склонни към формализация и отказ от поемане на решения, а приносът им в иновациите и откритията е някак символичен и изобщо не отговаря на високите им индивидуални и колективни показатели; от трета страна съм работил (малко, само 6 месеца) с китайски студенти и са изключително удоволствие - интелигентни, дисциплинирани,с чувство за хумор, което е превъзходно, отворени към чужди мнения, абе страшно ниво. Но в крайна сметка приносът им, в сравнение с капацитета, който показват, е учудващо малък. Самите те се определят (според мене погрешно)като скучни и като етнос, който не е склонен към иновации и особено към рискови решения и предположения. Твърде дълго гвоздеите, които са стърчали над останалите, са били набивани с чук в дъската, т.е. екстерминирани, по тяхната собствена поговорка и буквално подтискат иновативността си; 4000 години косене, поливане и подрязване на китайската ливада е довело до една особена култивация и особена култура, която се бои от прекомерна изява и иновации, и от известна унификация на етноса. Може би хората на бъдещето ще приличат на китайците. А може би не. По някакви причини (вероятно случайни) обществата в европа са поели през средновековието по много различен от китайския обществено социален път и европа е останала много по-хетерогенна във всяко отношение, сравнена с китай, където поливариантността в коя да е област изобщо не се толерира. П.С. Глишев, нещата, които си написал, са напълно основателни. Обаче, моля те, не си сменяй подписа, че това дето съм го написал е пълно с правописни гршки А и целия ми постинг е непрецизен, за разлика от твоя.

Ганьо, съвременните българи са свързани с неолитното население на медитеранския регион и не са особено свързани нито с траки, нито със славяни, нито с прабългари. В едно изследване на антично днк, за което българската преса не знае, и едвали някога ще научи, (некропол на на една от мегалитните култури в съвр. испания (5 хил. г. пр.н.е), за първи път бяха открити директни наследници на пред-индоевропейско население в съвр. европа. Всичките от балканите, от балканския клон на Е3б - Черна гора и България.Тва е3Б епицентъра му е в съвр. черна гора, албания, гърция и България; извън балканите почти отсъства. Мисълта ми е, че неолитните фермери, дето ги изкопаха чак в испания, са от Е3б. Изследването е отпреди 2 месеца и може да го постна по някое време. Е3Б е с високи концентрации във куцовласи, аромъни, власи, арбанаси и т.н. Които вероятно са го разнесли из второто бц и през турския период, когато равнините са ре-заселвани откъм планините. Българите сме млад народ, на 2-3 века, и от първото и второто царство насам сме преживели няколко драстични демографски промени. Няма много останали нито славяни, нито прабългари, нито траки. Всъщност съвременните балканци в общи линии не сме наследници на индо-европейци, а на тия неолитни групи които са намерили ужбежища в планините още от неолитни времена, надживели са стотина нашествия, като са кретали през по-голямото време демографски, и са разцъфнали (за с/ка на останалите) чак при демографския бум от 19-ти век. Така че, в спора дали сме наследници напрабългари, иранци, славяни или траки парата отива предимно в свирката.. Нищо от това; наследници сме предимно на няколко ранни близкоизточни миграции от неолита, вероятно оригиниращи от региона на съвр. сирия. първоначално почти екстерминирани и с много късен демографски разцвет чак във втората половина от периода на турсктото робство/власт или каквото там се явява днес. Но пък темата за произхода на прабългарите е интересна. Аз съм фен на иранската хипотеза, но понякога за разнообразие подкрепям и отсрещната страна ; например чудя се дали става въпроз за идентични фрази-формули или за тривиална случайност във фразеологичния паралел м/у орхонския надпис на билге каган: "Время распределяет бог, (но так или иначе) сыны человеческие все рождены с тем, чтобы умереть и фразата-формула от омуртаговия надпис "Човек и добре да живее, умира и друг се ражда... Нека Бог да го удостои да проживее сто години". Равен, имам 20-тина изследвания на антично днк от района на хсионг ну от различни епохи, както и на археологически разкопки. Въпросът какви са хсионг ну изобщо не е решен и от това, което чета, няма как да са турци. Турците просто са хайджакнали хсионг ну, както са направили и с хуните (за тях пък китайците например категорично оспорват да са хсионг ну и от това, което чета, връзката хсионг-ну-хуни-турци е със сериозни пробойни. Както и в прабългаристиката, всичко сериозно отдавна е избягало презглава от тематиката. Там се мятат гюбеци от турски националисти, които пишат патриотична история, "анализират" дълбоко индоевропейските езици (щото тюркската лингвистика е толкова слаборазвита, че алтайския протоезик така и не е възстановен, та им е по-лесно да 'анализират" индоевропейците. Орхонските надписи са разчитани от германци и французи; хсионг ну са разкопавани от шведи и т.н.); след втората световна война поради страх да не ги обвинят в расизъм и евроцентризъм всичко читаво се изнесе от степните дисциплини и ги остави в ръцете на турците, които го удариха на диви фантазии; цялата дисциплина е тежко компрометирана от турци и руснаци. В същото време колко са несъстоятелни показва неспособноста им да реконструират собствения си протоезик, но пък иначе охотно изпореконструираха чуждите. Попара. По абсолютно същия сценарий, по който македонците се пишат антични, румънците - римляни, германците - арийци и т.н., турците се пишат хуни, а хуните ги пишат хсионг ну. Единствените, които подхождат по-дисциплинирано, са китайците, и те абсолютно са резервирани да сложат равенство м/у хуни и хсионг ну, както и м/у хсионг ну и тюрки. Прабългарите са важни за пантюркистите, защото вкарват връзките в една оксиморонна логика, която е нефалшифицируема, т.е. произволна: ако прабългарите са хуни, то тогава и тюрките са такива, щото прабългарите са тюрки; а прабългарите са тюрки, щото са .....свързани с хуните, които са.... тюрки.Т.е. нонсенс, но за пантюркизма е витално да изкарва прабългарите турци, щото това му дава връзката м/у турци и хуни. А прабългарите спокойно може да са и тюрки, както го показват паралелните фрази от надписите на билге и омуртаг. От това, което съм чел по въпроса, обаче без да съм специалист по темата, прототюрките спокойно може да са се оформили на север от територията на хсионг ну, в южен сибир, и са сравнително късни пришълци на територията на гоби и монголия; изглежда са живели хилядолетия като ловци-събирачи в сибир и гледачи на елени, даже има ранни тюркски погребения с коне, при които конете са украсявани пост мортем с по чифт прекрасни еленски рога. Религията им пък е повлияна от тежък сибирски шаманизъм. цялата тюркска древност и от там прабългарска такава - ако прабългарите са тюрки - е бълнуване, което никой не смее да прекъсне, щото никой не ще да се занимава с хуни и хсионг ну-та, освен турските университети. Последното изследване на антично днк от региона показва присъствие на угро-фини при хсионг-ну, т.е. N1;Сайтовете в южно гоби пък, които се считат от китайците за пред-хсионг ну, показват тибетски елементи и маркери; Турко-монголски маркери почти няма, но пък има енисейски, на кетите, т.е. палеосибирци; което поставя тюркската хипотеза в малко абсурдна ситуация; през 2-ри век прототюрките още са в сибир и гонят елени, но пък прабългарите се мотаят на коне на 10 хиляди километра от тях из приазовието и кавказ. Дори да са от алтайската група - което е твърде вероятно, да кажеш, че прабългарите са тщрки е толкова смислено, колкото да кажеш, че шведите са римляни, щото и двата народа принадлежат на една и съща езикова група, нищо, че ги делят 6000 години и 5000 километра до последния им общ предшественик. При аварите пък има видимо корейско влияние, поне според корейците (кой друг). Попарата е пълна. Част от нея се дължи на патологичния национализъм на турците, при които за обида на туркщината, т.е. неправилно научно изследване, авторът подлежи на съдебно преследване, а може и да го изгризе някой сив вълк, т.е. бивш византиец, който си мисли, че е монголец, а иначе е от кавказ. През 2000-година един турски професор беше написал, че хомо сапиенс е произлязъл от мала азия, а не от изт. африка, и дори го публикуваха на челна страница в нейчър - от умиление, предполагам. Още го има из интернет. Поне една част от обърквацията се дължи обаче на неспособността на тюрколозите да възстановят протоалтайските езици, което да постави българския в някаква перспектива евентуално - дали е тюркски и доколко, каква е връзката му с останалите алтайски езици и т.н. Гледам, че срамежливо се подхвърля, че протоалтайския и оттам прототщркските са май тонални езици, които са се превърнали в атонални, което поставя алтайския в една генетична категория с китайския. Тонален език е необикновено и рядко срещано нещо извън китай. Толкова от мене за произхода на прабългарите и връзката им с тюрките и със съвременните българи. Има ли подсказка за тонален елемент в прабългарските окончания? Ако я има, подкрепя прототюркската версия, ама ако я няма, не подкрепя...

Няма проблем. Ще ти обясня. няма как хем в иберийския отпреди 2000 г, хем в съвременния испански, това все да си стои gaita. Разликата във времето е голямa, така че изходната дума, която влиза в иберийския, вероятно е била всъщност различна, и й е отнело 2000 години, за да зазвучи като съвременното испанско gaita от 2011, което съвпада със съвременното българско звучене на думата; За да е вярна хипотезата ти за произход на българското гайда от хипотетична иберийска gaita (която не е атестирана в иберийския, а само в съвременния испански), трябва да приемеш, че на иберийския полуостров 2000 години gaita си е звучало фонетично все така, както и днес, влязло е непроменено в испанския, който е от друга група езици (романските), от там непроменено е влязло в език от друго езиково семейсто - семитското, т.е. арабското ghaita-където е запазило на практика същата фонетика няколко века --- и от там прескача във трето езиково семейство - тюркското -и пак си запазва непроменено фонетичното звучене, т.е. gayda, и оттам влиза в четвърто езиково семействро - индоевропейското на българския - и пак непроменена, т.е. гайда. Т.е., за да си прав, има някаква дума, която изръшква за 2000 години 4 езикови семейства и си стои непроменена през цялото време, т.е. от гаиТа в гайда, това й е цялата еволюция. Това е невъзможно; няма толкова консервативна дума, която да се произнася фонетично еднакво при хипотетичен преход от 4 езикови семейства в течение на 2000 години; от две обяснения вярно е по простото; по просто е да кажем, че в случая с фонетичното съвпадение м/у съвр. български и съвр. испански става въпрос за случаен езиков паралел; гайда и gaita са тръгнали фонетично от 2 различни изходни позиции, и с времето са съвпаднали, генетична връзка м/у тях няма; Възможно е арабите са получили ghaita-та си от испанците; възможно е турците от регионалния диалект в ризе са получили gayda-та си - както думата, така и инструмента, от абсорбирането на някаква балканско-славянска група в тях (то и един човек стига, стига да е със социално влияние); иначе ще излезе, че някаква дума тръгва от иберия преди 2000 г., скита 2000 години, 5000 километра, сменя 4 езикови групи и си звучи през цялото време по един и същи начин, без никакви подмени и промени. Крайно невероятно. А откъде намеси персийския в цялата тая galimatias, така и не разбрах.

За да си прав, gaita на испански трябва да е звучала пак като gaita и преди две хиляди години. Което е абсурд, тъй като преди 2000 години испански език не съществува, както междувпрочем, и български. Поради това твърдението ти лежи на две фалшиви предпоставки - че преди 2000 г. гайда и gaita са звучали точно така, както звучат сега, което е абсурд, защото преди 2000 г. няма нито българи, нито испанци, ерго, съвпадението м/у гайда и гайта е 1. Много по-младо от 2000 г; 2. Случайно. Това, че в момента гайда и гайта съвпадат, изобщо не значи, че преди примерно 300 години са съвпадали толкова пулно - всъщност значи, че не са съвпадали, както не са съвпадали и преди 500; думите си имат скорост на промяна. Съвпадението на гайда и гайта говори за случайност на пълното покриване, а не за неотдавнашен (т.е. отомански от гледна точка на бг) общ предшестеник. Всъщност 500 г. и прехода през няколко езика, който предлагаш - от галски, през испански през арабски през турски и накрая в български е много сложен и неизбежно би променил масивно звученето на вкараната тума след толкова многоезикови трансфери по веригата - и би я променил много повече, от естествена 2000 г. еволюция; т.е. теорията от постинг 94 за турски произход е по-малко вероятната именно поради сложността на трансфера - през 4 езика в пети и звученето си остава същото. Невъзможно.