Южняк

Чудя се няколко неща; каква точно им е връзката с египтяните, особено от владетелските родове; а имат ли нещо общо с хиксосите - пряко или косвено (косвено, защото египтяните наричат последните "азиатци") Имат ли нещо общо с разпространението на Р1Б измежду туарегите и берберите от същия регион, което засега се отдава на вандалите; а имат ли нещо общо с разпространението на р1б в камерун, което никой не се е наел да обясни, освен с морските пътешествия на наети от египтяните медитерански екипажи или на македонския неарх, което са буйни спекулации? А каква е връзката им с "троглодитите", които според античните автори живеят в същия регион, но са една много различна култура; не на последно място - откъде са се взели колесниците; които в египт са представени от хиксосите?

Роман, благодарности.

Ajantha Subramanian. тука Книгата и се казва Shorelines =space and rights in south india. Mitak, виждаш ли какво нещо са стереотипите - йезуити, злато, роби. Всъщност не са ги заробили; братното. Откубпили са ги от робство и са си заминали. Йезуитите знаели, че раджата,който им бил собственик, нямал злато; - целият план бил да сложат ръка на тези хора, които живеели като роби в течение на хилядолетия, и да им дадат свобода. Иначе колонизация, да. Лоша работа. Но не и в случая.

Pandora, нищо учудващо. Индия е необикновена страна. Имах една научна ръководителка- А.С. индийка, специалист по антропология на индийския юг, с няколко разработки на тема настъпване на модерната епоха в индия; родена в района на Мадрас - там, където свършва Индия и започва океана и Тамил. С нея споделяме много сходни идеи - да не кажа, че всъщност съм силно повлиян от нея в мисленето си. Та а.с. написа книга за едно индийско племе обитаващо точката, ковто е срещуположна на цейлон и където свършва индия; рибари от векове; най-бедните измежду бедните. С една особеност - християни. А. се втурна на полева работа да ги проучва и да пише за книга за тях и се губи по прашоляците в индия 5 години; написа книгата си и я раздаде на приятели - аз имам два екземпляра; защото университетското издателство я пусна на цена 200 долара и никой не можеше да си я купи, та А. я подаряваше. :biggrin: Та А. ми каза следното; през 15 век португалски йезуити слезли на най-щжната точка в индия; още нямало никакви англичани - само раджи и слонове; десетки малки кралства; йезуитите предложили на един от раджите оръжие - пушки и барут; за да си разшири кралството. В замяна поискали стоки и злато; районът бил беден и на раджата не му стигнало златото; а много искал пушки. И предложил на йезуитите да доплати с хора - да им даде най-бедната каста в кралството си- цялата; ауткастите, най ниската каста. Това били рибарите-тамили от крайбрежието; цял живот на лодки-салове, направени от няколко свързани с въже дънера. Древни като Смъртта, предшестваши и тамилите, и индийците. Йезуитите се съгласили на сделката и така се появила първата християнска община в индия. Районът днес се нарича Кумар. Първото нещо, което йезуитите построили, било църква; имало проблеми обаче, защото вътре в племето имало няколко подкасти, и макар новоизлщпени християни, не искали да се смесват в църквата - та помолили на португалците да построят няколко църкви - за всяка каста по една; португалците се замислили и познай, Пандора, какво построили вместо църкви - построили няколко училища. С тези десетина училиша, построени от йезуитите през 16-ти век, в най-затънтения район на тамил, за да научат ауткастите, че всички хора са равни, че междукастово деление не бива да има, и че жените и мъжете трябва да бъдат образовани, според колежката ми започва Индийската модерност. Два века по късно в Индия идват англичаните от източноиндийската компания. Вместо да строят църкви като португалците, англичаните дирекно минават на втората фаза - първо строят училища в северна и средна индия, а после и протестантски църкви; Това според А.С. е началото на втората фаза на индийската модерност. Индия е необикновена и дълбока цивилизация, която обаче с европейската модерност няма много общо; Една много различна траектория, която не винаги разбираме. Корените на индийската модерност обаче всъщност са отново в европейското християнство. После португалците си заминали, за да не се върнат никога повече, а християнството им останало; и досега рибарите от южния бряг са католици, обаче без реален контакт с католическа европа - този контакт е прекъснат още от англичаните; та колежката ми А.С. измъкна историята с португалците и йезуитите които дошли потъргували пушки срещу хора и си отишли, от архивите на локалната църква - която все още поддържа система от училища. Няколко думи за колежката ми - - дете от брахминската им каста - от нея знам, че първородните дъщери хиндуистите често ги убиват - и така и до днес; та тя се счита за огромна късметлийка. Завърши антропология в харвард и в момента преподава в един от най-добрите университети в света; снимката е от младежките и години, сега е още по-мършава и тежи къде 30 кила; носи се с една огромна златна халка на носа, защото е символ на тамилската и идентичност; нищо общо с пухкавите индийки от боливудските филми - и като ме погледне с хлътналите си очи, имам чувството, че ме гледа призрак от преди 2500 години, слязъл от от скалните фрески от Аржанта. Скална фреска от аржанта: Мисълта ми, е че индийската култура е могъща, необикновена и древна; АйКю-то на браминската им каста е около 120 - за сравнение средното в европа е около 100. Имат една секта от средна индия, зороастрианци, които са със съредно айкщ 126 - най високото за етно група в света. Колежката ми, като ме погледнеше, имах чувството, че вижда 5 години зад мен и десет години пред мен; тръпки да те побият. Обаче с Модерността тия необикновени хора нямат нищо общо. По нейно категорично мнение, индийската модерност настъпва със стъпването на йезуитите португалци в индия през 16-ти век. Останалото е само следствие.

Ех, КГ, не знам дали да не повторя Глишев защото ме мързи да измисля свой собствен коментар; считай, че съм се присъединил. огромно браво. Има тука в тоя форум хора, дето ми връщат вярата в разума и таланта на българина; и че битката да си българин не е загубена кауза. Да си жив и здрав.

В лявото само по себе си няма нищо лошо, напротив. Ми той сам Фуко, когото Алвата взе за маккартист , всъщност е няй влиятелния ляв в историческата антропология; отляво има хора с огомно интелектуално влияние, гиганти - като Фуко или социолога Бордьо, а защо не и Бодрияр с неговата симулакра; дали някой е ляв или десен, дали е мъж, жена, хермафротит, хомосексуалист или е содомит и се чука с котки (Фуко, освен криптомарксист, е и хомосексуалист - и това изобщо не го прави по малък и съвсем определено никой теоретик от обществените дисциплини не ме е изумявал толкова) - ми това няма никакво отношение към качествата му; това "левичари" във входния постинг го използвах в смисъл на "борци за мир" и за подобряване на международното положение; кой както иска, така да го рабира. Понякога си лепят "марксист" като етикети - напр. Бордьо, което не значи, че имат вземане даване с марк-са - просто да подчертаят живата си връзка с лявата традиция, която името Маркс олицетворява; иначе примерно Бордьо е повече веберианец, а Фуко няма да казвам какъв е, но когато веднъж го притиснали да каже с кой мислител свързва теорията си, настанала голяма изненада и мнозина не повярвали на ушите си. Виж, борцитите за мир са друга категория; не точно политическа.

А сега за проблемите на европейската модерност, които според мене бавно, но сигурно водят до края и - за съжаление оригинала съм го писал на английски, отново за университетското списание и нямам мотивация и най-вече време да го превеждам.; “Only a century ago, the North was assuming (itself) “white man’s burden”….among the “barbarians”. Now the barbarians are saying: “Thank you very much….but forget about “civilizing” us. Just let us have some human rights – the right to move about freely, let say.” Immanuel Wallerstein, “The Insurmountable Contradictions of Liberalism To move about freely is not exactly the core of the theoretical set up of the modern nation-state, at least according to Max Weber. More likely the core of this state is its rational character, expressed trough the means of state bureaucracy. Both John Locke and Max Weber presented the modern state trough the metaphor of the good gardener and his garden – the nation state; the gardener manages his garden in a rationally shaped, orderly fashion – taking care of the good plants and destroying the weeds, constantly structuring and improving the geometrical order of his estate. Weber was afraid that this gardener might end up turning his garden into a cage of steel, because of his preoccupation with order (Protestant Ethics and the Spirit of Capitalism) Тhe core of the nation-state is not the right to move freely – it is the order. The liberal nation-states from 21st century seem to face some issues with their order, due to the contradictory nature of two of their building principles –the human rights versus the right of people. (Wallerstein) Under human right Wallerstein means all individual right, that were proclaimed universal by the Enlightenment and brought to life by the French Revolution – like the right to move freely. Under rights of people Wallerstein means the collective right of sovereignty of nations, embodied in the sovereignty of the nation-state. If we reduce this contradiction, it will be individual right versus collective rights. While central to the birth of the Modernity, this two principles do not come together very well in the postmodern situation of the world, because of the declining integration abilities of the nation-states that constitute the current time-frame. (Laclau) These abilities are challenged by the implementation of the individual human rights, especially, the right of free movement, which results in mass migration, mobility of work force, (Laclau) and the rise of transnational social structures that de-link the relationship between the national identity and national territory (Chatterjee). Conflicting national identities and migratory waves occur with magnitude, beyond the imaginations of the thinkers of the Enlightenment, which once designed the principles of the nation-state. The nation-states of today cannot accommodate all the principles, upon which they were once built. Something has to be given up, and something has to be kept – but not both (Wallenstein). However, Wallenstein believes, that any abandonment of either principle (human rights vs. rights of the people) will put the capitalist system to an end by destroying its legitimacy, with other words, will put the epoch of modernity to an end. Either politics of open frontiers has to go, or the right of nations (Laclau). However, there is a third principle of our modernity, besides the principles, mentioned by Laclau and Wallerstein. This is the principle of order trough constant rationalization, which was described by Weber, and this principle seems to take charge above the other two in this period of relative crisis. To say that the modern nation state is an embodiment only of the principle of sovereignty of people plus the principle of individual human rights, (as Wallenstein puts it), is to ignore another universal principles of the European Modernity, as described by Max Weber. The universal typifying feature of the Weberian state is the creation of hierarchical orders trough putting barriers and borders. Every structure in the modern nation-state is created on the principle of exclusion (Laclau) – even the minorities. I cannot have the same right as someone, who is member of an indigenous tribe in Canada, because I am excluded. The collective rights, that typify the modern state, work on the principle of segregation and exclusion. Citizenship rights, Gay right, Minority rights – the entire social building of rights that constitutes the social structure of the modern nation state is made on the base of membership and exclusion.(Laclau). However, this proliferation of social and national identities, in which the principle of territoriality is combined with the principle of exclusion, puts the nation-state under stress. The structure, that gave birth to the modern state was the French civil society from 18th century France. More precisely, the French city. There were 10 cities in France at this time- the biggest was Paris with population of 500 000 people, then Marseille and Lion with populations of about 100 000 and the rest with populations of only about 10 000. The structure of these cities, hence, the structure of the civil societies they contained, was shaped during the feudal epoch. These medieval city-structures (free men, enjoying individual rights of property and collective right of relative sovereignty, unlike the rest of French population) were the prototypes of the future nation state. It is beyond the scope of this essay to go into a structural analysis of the French cities – it has been done way better that I would ever do it – however, the civil society consisted of very sharply defined and segregated strata. These strata were built on the principle of exclusion – the very same principle that still resides in the modern figure of citizenship and still gives shape of the internal structure of the modern nation state. Each member of the civil society was also member of a corporation with closed membership. The rights of each member were derived from the collective rights that were available by membership in a particular occupational corporation. The sum of all corporations (clergy, military, professors, professionals, trades, outcasts, to mention a few) constituted the civil society. The French cities were small, few, ethnically and culturally completely homogenous entities. Deeply rooted in the French medieval epoch with all its particularities, the members of the civil society were united by their citizenship – which is a grant of both individual and collective rights, given to them by the feudal lords. We can easily see, that in the beginning of the modern epoch, unlike today, this dichotomy between individual rights and rights of people did not exist. Both individual rights and collective rights were in unity. The corporations were self-governed, industrious and granted with collective rights; the individual member shad their individual rights through their membership. The French revolution transferred these rights that once only citizens enjoyed, to everyone in France – including the peasantry that was 95 % of the French population. The corporations and the civil society dissolved into a nation-state with membership, open to anyone within the territorial frame of France. The political society (the peasants) got absorbed into the corporation of the civil society, which gave birth to the nation state, where membership (and the rights) was granted on the principle of birth and territorial connection. This germ of the French citizenship/civil society created its numerous replicas throughout Europe and lately throughout the world in the face of the modern nation states, as these copies carried both the advantages and the defects of the original germ. The universality was already presented in medieval city in the face of Christian universalism; in the nation state this Christian claim for universality was only substituted with a secular universality –the universality of the rationally created order and the universal applicability of the human rights that once the French medieval cities enjoyed exclusively. The modern world of the nation-states, based on the principles of the liberal democracy, and the ontological privilege of the Enlightenment thinkers, “are nothing, but a distant effect of this substitution” (Laclau) and of proliferation of the medieval civil societies, which had turned their corporations into nation-states.

Алвасарейро, приятелю, ми ти всъщност си един самозванец, който няма общо нито с културологията, нито с антропологията; Поне 10 години се занимавам с тая пущина на университеско ниво, вкл. с модерността; и както и друг път съм казвал, мога да се подпиша с две ръце, че нямаш нищо общо с нея. Поздрави Останалото - - ето тука

Глишев, абсолютно вярно;professors (и сега е запазено в университетите) - Думата идва от profess - to receive formally into a religious community; защото в средновековния град професионалистите са точно това - членове на религиозна група, организирана на "професионален" (извинения за тафтологията) признак, със сжоя църква, свой патрон светия и свои църковни ритуали. И до днес във всички езици съществува израза заклет преводач, или да речем, заклет счетоводител. Едва ли обаче си даваме сметка, че изразът "заклет" идва от френските средновековни религиозни групи и заклеването представлява християнски ритуал за членство в религиозно-професионална група; заклеването е да се служи на професията и на клиента с религиозна ревност и религиозно настървение, цялата дефиниция за "професионалистите" е религиозна, професията не се практикува, професията се изповядва в религиозния смисъл, а санкциите за нарушаване на религиозния код са сурови; Поради срамната неграмотност на левичарите по темата за модерността, отварям нова тема - можеш да видиш останалото по въпроса ето тука ; всъщност по въпроса за зараждането на модерността имам няколко публикации англоезични списания; позволих си да препостна пасажи от тях.

"Мрачното средновековие" е скрито от погледите ни в клишета, предимно марксистки, но и либерални. Трикът е във френската революция, която дава тласъка на епохата, в която живеем, т.е. модерността И връзката м/у модерност и феодализъм. За да разберем какво се случва сега, имаме нужда от детайли - които да осветлят епохата, която е започнала. Fеодална франция през 16-17-ти век e един голям град - париж от половин милион население; 2 града - лион и марсилия с популации от 100 хиляди, и м/у 10 и 20 градчета с популации от 10 000....всичко останало е селско население -море от крепостни селяни, собстветост на френския нобилитет. 10% процента градска популация и 90% селска. Структурата на селяните е хомогенна. Градската обаче не е. Най отгоре са нобилите - около 5 процента. под тях са така наречените clergy -свещенниците, църковните служители и държавните чиновници - около 20%; **** Под тях са така наречените професионалисти -professionals; commercials -финансистите и банкерите, около които всъщност се върти икономиката на средновековния западноевропейски град; лекарите; адвокатите; интелигенцията (тези, които, като част от изискването за професия са минали през университетско обучение от минимум 5 години). Наричали са ги professors (и сега е запазено в университетите) Думата идва от profess - to receive formally into a religious community; защото в средновековния град професионалистите са точно това - членове на религиозна група, организирана на "професионален" (извинения за тафтологията) признак, със сжоя църква, свой патрон светия и свои църковни ритуали. И до днес във всички езици съществува израза заклет преводач, или да речем, заклет счетоводител. Едва ли обаче си даваме сметка, че изразът "заклет" идва от френските средновековни религиозни групи и заклеването представлява християнски ритуал за членство в религиозно-професионална група; заклеването е да се служи на професията и на клиента с религиозна ревност и религиозно настървение, цялата дефиниция за "професионалистите" е религиозна, професията не се практикува, професията се изповядва в религиозния смисъл, а санкциите за нарушаване на религиозния код са сурови; работата не се сменя и е доживот, защото смяната на професията се счита за нарушение на клетвата и от там шат на патката главата. Под професионалистите в структурата на феодалното градче (която, напомням, е само мъничка фракция в морето крепостни селяни) идва най важната страта -"третото съсловие, " third estate" или бъдещата средна класа на съвременността.... Третото съсловие е само около 5% от популацията на градчето; или 0.5 (половин) процент он населението на франция; обаче прави революция, слага край на феодалната система - първо във франция, а после в цяла западна европа; т.е. създава епохата, в която живее днес целия свят, по правила, определени някога от този половин процент. Тоя свят е към края си. Защо. дай да ги видим тези хора, които през 1800-та година съставляват 0.5% от популацията в зап. европа. третото съсловие e организирано в групи, които се наричат корпорация -corporation. Най голямата корпорация през 1789 се състои от...71 члена. Повечето са с по 7-8. Корпорациите се занимават с производство -текстил, обувки, оръжие - абе всичко. организирани са отново на религиозен принцип и чрез същите ритуали, чрез които са организирани и останалите страти. Ако не-член на корпорация си позволи да произведе чифт обувки, го обесват - което Дидро и Волтер, членове на кастата на професорите, намират за възмутително и пишат дълги статии по въпроса, които членовете на корпорациите охотно четат. Корпорациите са структурирани по следния начин: Най отгоре стои Майстор- Мaster-под него са apprentices -тоест чираците-а третата група са така наречените journeyman - тоест надничарите. Не е трудно в майсторите да разпознаем бъдещата едра буржоазия, в чираците бъдещата средна, а в надничарите - бъдещия пролетариат....така; а какво е корпорацията тогава? Бъдещите фирми? Не, това е бъдещата модерна държава. Такава, каквато я познаваме днес. Собствеността на пустите средства за производство в средновековната корпорация в повечето случаи е колективна - или се отдава безплатно на майсторите; но - за да си собственик, трябва да си член на корпорацията и да си майстор. Надничарите нямат отношение към собствеността, сменят корпорациите, в които работят, и получават дневни надници. Всички корпорации са членове на трейд - браншов съюз, който е генералния собственик, определя заплатите, и раздава...пенсии. Задължително 20 % от приходите отиват за благотворителност; Джърниманите -т.е. надничарите, имат собствена организация, която се грижи за заплатите им и която решава трудовите спорове м/у надничари и майстори. Както и да е; надничарите никак не им харесва идеята, че не могат да бъдат майстори и нямат право да произвеждат, и съzдават нелегална организация, която наричат "Compagnon" - и в нея, разбира се, се занимават с нелегално производство. И това е четвъртия играч от съвременната епоха - бъдещите фирми. Компаниите. Първия клон на "компанията" е създаден в Лион, скоро следва обаче и бранш в париж и мрежата на компаниите покрива всичките 20-на градчета. Корпорациите и компаниите се хващат за гушата. Крайния резултат от крамолата , започнала почти фамилиарно, продължила десетилетия, го знаем като френска ревволюция, брадва до дръвника и начало на модерната епоха в европа. *********** За какво обаче се борят компаниите - за "свобода, равенство, братство"; обаче какво имат предвид под тоя лозунг? Проблема е в привилегиите. Искат феодалната държава да отмени привилегиите на корпорациите и на професионалните организации -т.е. лекари, адвокати, интелигенция и т.н.. А привилегиите им се изразяват в ексклузивното им право да произвеждат определен продукт и да упражняват определена професия, което им е раздадено от феодалите. Ако селянин избяга в града, може да избира измежду това да стане просяк, проститутка, крадец ( и те са с професионални организации) или да се върне обратно на село. Жърнименът няма право да произвежда - това право имат само майсторите и чираците. Та под "свобода" се реферира право на свободно придвижване между градовете; а под равенство - липса на монопол върху упражняване на професия и липса на професионални данъци; а какво е "братство" - братство е членство в корпорация; фратернити... Това, което джърнимените искат, и за което агитират волтер и дидро, е всеобщо членство в корпорацията- пустата средновековна корпорация с привилегиите, заплатите и пенсиите си..., от които са лишени всички не-членове - вкл. селяните; на всичкото отгоре, членовете няа корпорациите не плащат държавни данъци... ********* Та това е средновековието, което френската революция ликвидира; обаче - корпорацията - централния компонент на градското съсловие, не просто остава- тя става всичко. Членството в корпорацията се нарича от френските революционери "гражданство" - затова и обръщението "гражданино' - дори към селяните. ********* Идеята е, че все още живеем в средновековието; Корпорацията е тука и това е държавата; Другия ми мисъл е, че модерността и капитализмът са явления, УНИКАЛНИ за западна европа, продукт на много специфична култура, и неприложими до степен неразбираемост никъде другаде; продукт на много специфична социална еволюция, докато останалия свят е вървял в напълно различни посоки, които имат малко общо със западноевропейското средновековие; по тази причина копирането на западноевропейския модел е почти безсмислено и по дефиниция доста обречено на провал. Западно европейския модел в никакъв случай не е универсален, той е специфичен, и поради това трудно приложим извън западна европа. Огромната грешка на запада е опитът му да го наложи. Обречен опит. Напоследък през ръцете ми минаха доста документи от френската революция; хората искат премахване на привилегиите на корпорациите и премахване на условията и правилата за членство. Искат членство за всички. И ги получават. Който не е съгласен минава под сатъра. През 1848 пък искат възстановяване на корпорациите. И пак го получават, под формата на националната държава и гражданството. Всъщност искат горе-долу същото, което искаха тия, дето скачаха по площадите през 1989-та в България. Паралелите в исканията са удивителни, което пък мене ме прави да видя и паралелите м/у западноевропейския феодализъм и нашата соц държава с браншовите си организации, с уставите си, с профсъюзите и профсъюзните си почивни станции, с привилегиите, които носеше членството по различни места, и с колективната собственост; наше ли е това? Затова казвам, че европейския капитализъм и източноевропейския социализъм са близнаци; версиите и на двете са оформени в рамките на западноевропейската феодална система и са и продължение; капитализмът обаче на нас ни е по-чужд, и ни идва по трудно, отколкото социализма; и това едва ли е случайно. А от социализма мразехме най много точно това, което го доближаваше до някогашния западноевропейски феодализъм - и който на нас ни е по скоро чужд - т.е. привилегиите, и разликите в социалното положение, които даваше членството тук-там; а, и тъпите устави. А за запада това е естествено като дишането. За останалия свят обаче започва да се превръща в проблем. -Марксовия капитализъм т.е тоя от 19-ти век е резултат от една интеракция м/у интелектуалците от типа на Дидро (с огромно влияние) и джърни-мените от френските средновековни градове; колко слабо разбираме Маркс в момента показва превратното ни тълкуване на фразата му за "отчуждението на труда" от "плодовете" му, за "алиенацията". Тази алиенация е продукт на унищожаването на средновековните корпорации - там производителят е задължително "собственик" на произведеното. Самата корпорация наподобява жив организъм, където различните части - надничари, чираци и майстори, са части от едно цяло; единството на това цяло се осъществява от духовните връзки, които религията подсигурява. Религията е функционална за целостта на суперорганизма. Съвременните фирми и национални държави са наследник или копия на тези корпорации, възпроизвеждащи изцяло или частично корпоративния език и корпоративната култура на средновековния град - вкл. така нареченото "гражданско общество" - пред което в България ( и не само - се пулим) Капиталистическия модел е модела на средновековието. Огромен проблем за източна европа и русия е Маркс - който дали поради небрежност, или преднамерено, чертае изключително, напълно погрешна, заблуждаваща карта, заблуждаваща схема на обществените взаимоотношения, и много погрешна карта на бъдещите социални структури. Алиенацията - отчуждението на труда от плода му - е продукт разбиването на средновековния корпоративизъм през френската революция; то това е и гавното искане на революционерите - прекратяване на корпоративизма; Така на теория всеки джърни-мен или чирак може да се превърне в индустриалец (колко познато от исканията на хората в България през 1989-та...) и производител. Вместо множество корпорации, обвързани помежду си от законът на кръвта и законът на привилегията, просветителите искат една единствена корпорация - държавата, и безплатно членство за всички, равни привилегии. Резултатът от това по същество комунистическо искане е парадоксален - марксов капитализъм, при който майсторът, чиракът и джърни менът масово се превръщат в марксов пролетариат - вече не са собственици на това, което произвеждат. Собственик е вече не членът на задругата или самата задруга, а човекът с парите. Тези, които революцията цели да обслужи, остават измамени и наистина нямат какво да губят освен веригите си. Маркс тълкува историческия процес и играчите в него феноменално погрешно, като разменя причина със следствие. Капитализмът е продукт на интелигенцията от френските градчета и опитите и да намалят неравенството и социалната неравнопоставеност, а резултатът е точно обратния на желания. Искат комунизъм, а се получава капитализъм и алиенация. мекият капитализъм на 20-ти век и източно европейския социализъм са опит за корекция и връщане към принципите на средновековния корпоративен модел. Без да си дава особена сметка за това, Маркс вопие за същото - връщане към феодализма -т.е. ликвидиране на алиенацията и отчуждението от труда. Маркс игнорира факта, че тази алиенация всъщност е следствие точно на тези, които той смята за свои съмишленици и интелектуални предтечи - френските интелектуалци от типа на дидро; опитът на източна европа да създаде марксово общество води тази европа точно където иска маркс - към европейското средновековие. А премахването на тези принципи в края на 80-те вкарва страните неизбежно там, където е била европа през 1800-ната - в марксовия капитализъм. Който, парадоксално, е продукт на марксизма. Живеем във време на вътрешна флуктуация в системата на феодализма; на феодализъм + с извинение, електрификация (тоест индустриален принцип на производството). Първия симптом за изчерпване на феодалния модел беше рухването на източноевропейския му клон. В момента има едно разкъсване на западноевропейския либерализъм, който също е флуктуация на същия този феодализъм. Причините за разкъсването са в партикуларизма му и в това, в което разкриват хиперлинковете, които постна Берия, а не в протоколите на мъдреците от нептун, марс и останалата галактика. Предстои дисконтинуитет, който е несравним с френската и октомврийската революция, защото те бяха флуктуации вътре в системата. предстои дисконтинуитет сравним само с рухването на античния свят и началото на феодализма. При всички случаи ще се мине през поне частично връщане към нативните форми - което за зап. европа езначи статиката на феодализма, за китай значи конфуцианство, за русия - знам ли, но не е западноевропейската демокрация, а за България - предстои ни да открием кои сме всъщност; коя в крайна сметка е субстанцията ни - културната ни субстанция. Всъщност, според мене, промените ще са най малки точно в ядрото на съвременния капитализъм - т.е. в западна европа и с. америка, защото точно там това е близо до нативната форма.

За да разберем съвременната визия за раждането на Модерността, трябва да познаваме Фуко; а това не е толкова лесно; човекът е сериозно криптичен; както и да е, властовата му теория напълно доминира съвременната историческа дисциплина, поне в западноевропейските и американските университети - но, убеден съм, неизбежно и в България; Власт, структури и система; индивидите са едни мънички-мънички, и почти не играят роля в тази система, която изглежда да съществува за собствено удоволствие и самоконсумация; Ще си позволя да осветля властовата теория на фуко с извадки от едно от собствените ми изследвания в/у Фуко, което видя публикация в университетското списания по културна антропология през 2005; минало е peer-review, така че вероятно представя теорията на Фуко за модерността сравнително автентично; за съжаление, ме мързи да се самопревеждам на български -то би било като да го пиша наново: Теория за властовите структури на Фуко - основни концепции: Number of authors have criticized M. Foucault for not exposing a subject of power and have rushed into conclusion that for the above reason Foucault’s theory lacks credibility. What these authors ignore is that the natural systems, which are self-organized, lack natural center (the physical universe or the ecosystems are examples of systems, functioning without a central subject) and these non-artificial systems, unlike MS Windows, do not have a system engineer as a cause of their existence. In addition, they certainly do not have a central subject, which defines the rules or distributes power, again, unless we want to depart the field of anthropology. **** Engaged in a permanent encounter with an endless constellation of human-made systems, resulting from the advancement of engineering science, we are tricked to neglect the fact that we co-exist in a system that timely precedes the human-made systems. This system is the society. Based on the every day’s experience, our senses mislead us to believe that every system has an author, its system architect, which masters the structure of the system and its order. We look for the singular cause of the system’s existence and its logical center, where the subject of power resides. In the realm of Michelle Foucault, similarly to all natural systems, which are a product of self-organization, the social systems and its subcomponents have no author, or at least, their author is not presented in the system. These systems are organized into a monstrous, ever expanding web of subsystems by a force that Foucault qualifies as power. Foucault identifies power as a "multiplicity of force relations, immanent in the sphere in which they operate and which constitute their own organization", and as a "process, which transforms, strengthens or reverses them"(M. Foucault, 1978, p 92). **** Another feature of power is that it has no fixed place in the structure - the power is a "moving substrate"(M. Foucault, 1978, p 93) of the force relations between the structural components, which also points the extra-structural nature of power. There is no component in the structure, which is a domain of the power - "..it comes from everywhere" (M. Foucault, 1978, p 93). The place of power could not be identified or associated with any particular social component (or construct) - individual, class, strata, gender, family, etc. Still, the power is the organizing force that gives shape and organization - a structure - to the society (“makes it function”, M. Foucault, 1978, p95). The society - medieval and modern - being a domain of the power, which comes from everywhere and resides nowhere, is a haunted house. **** The technology trough which power manages the structures of sociocultural continuum can be reduced to the use of a single, very powerful instrument for creation, management, proliferation and reproduction of the socio-cultural structures - the discourse. (M. Foucault. 1978, p138, p101). Foucault defines discourse as diverse by its nature elements (some of these components represent the infrastructure and other are discourses themselves), that are “grouped together in an artificial unity” (M. Foucault, 1978, p154), as this “fictitious unity” (M. Foucault, 1978, p154) is used as a “casual principle” (M. Foucault, 1978, p154) for the creation of more discuses and this is how the social structure is created. In the technology of creation of any socio-cultural structure (society, language system, etc.) the discourses function as “tactical elements or blocks operating in the field of force relations” (M. Foucault, 1978, p101). Based on the above-cited passages, we can conclude that the discourses have entirely social character, they are all produced, they do not represent reality, and they are not to be found in nature (“we must not place the sex on the side of reality”, M. Foucault 1978, p157), Thus, the social universe along with all its structures is in no means a representation of the reality - it is an entirely different world, where signification does not means representation of the natural world- what the discourses signify are another discourses, which does not necessarily means that the natural world and the social world do not have points, where both worlds meet, interfere, confront, and penetrate each other. *** The question that rises when encountering Foucault‘s theory of the power as a primal cause for the existence and the author of the social-cultural system , is what or who is the central subject of power and what is the source of power. With other words, where does power come from? If we accept Foucault description of the world as a system, power could not possibly have a "subject", since power has created all subjects in the society trough different combinations of discursive formations and logically could not precedes its own subject in the casual chain. Thus, the very expression “subject of power” becomes an oxymoron. To go further, since the power is the cause of the existence of the socio-cultural universe, its "creator", power precedes in the casual chain the entire social system (all subjects are positioned in the social system, they are not natural facts). In addition, since power precedes the social system, which has created, by nature power appears to be external to the system. And since it is the external cause of the system, the true nature of power is transcendental, does not belong to the social universe and its substance could not possibly be studied - it is unintelligible in socio-cultural terms......hence, what we perceive as a “power” (or what Foucault perceives as “power”) is only a representation of an x-force, that is positioned outside the sociocultural system, in the external world - out of the system, which could mean that this x-force resides either in the theological world or, likely, in the physical(natural) world, but not in the social one with which Foucault deals **** The failure of the formal logic when dealing with the phenomenon of power again testifies for the, non-human, hence non-intelligible origin of power. If the source of the power is non-intelligible, this source could not be a subject of knowledge for the subjects that reside within the system - it could not be possibly subjectified. Успех на всеки, който се е опитал да прочете, камо ли да осмисли горното . Което е опит за осветляване на теоритичната постановка на Фуко за края на средновековието и раждането на съвремеността -която - подчертавам дебело, е възприета от цялата западна историческа наука. Сега от теорията, към практиката: фактите около раждането на модерността в средновековна Франция:

Здравейте. Прочетох няколко обезпокоително странни мнения за модерността през последните няколко дни, предимно в темата за християнство и модерност на Елемаг; Има и много разумни неща, написани от Глишев и Стинка; както и от други; но за това пък има и тонове левичарски спам, написан с апломб, от хора, кото гарантирано нямат нищо общо нито с антропологията на културата, нито с коя да е от поддисциплините и - историческа антропология, соционтропология, културология и т.н. Много хора се връзват на мненията на самозванците и им вярват; което е гротескно - изгражда една деформирана картина както на самата модерност, която е обект на темата, така и на дискусията, която се води вътре в научната дисциплина на културната антропология по отношение на модерността, раждането на тази модерност, и нейният край. Занимавам се с културна антропология вече 10-тина години на университетско ниво; през последните 2 - предимно с модерността; имам няколко скромни публикации по въпроса в англоезични списания, като в момента (вече половин година), готвя поредната.. Това ми дава някакви основания да квалифицирам постингите на самозваните левичарски "културални антрополози", като безграмотни, бомбастични и нямащи нищо общо с дисциплината - с коя да е научна дисциплина. Нямам нищо лично против хората с леви убеждения; но самозванството е лошо нещо, особено когато е подкрепено с обилен спам, а на всичкото отгоре представя в деформирана, гротескна светлина една научна дисциплина, към която всъщност, принадлежа. Чувствам се съм принуден да взема отношение, за да защитя собствената си научна дисциплина, която тези хора претендират, че представляват и въвеждат форумците в сериозно заблуждение; Дано постингът ми има някакъв смисъл; ако не - здраве и със здраве. И така, Модерността: По единодушно мнение, поне на западноевропейските историци и антрополози, модерността се заражда в дълбините на късното средновековие и е тясно свързана с християнството; под модерност учените разбират тази комплексна епоха, която в марксистка соц-българия се наричаше буржоазен строй или капитализъм; тази епоха, разбира се, е отвъд двете поради комплексния характер на промяната, която носи - тази промяна е икономическа, но у културна, религиозна, литературна, научна и дори демографска; и вмного голяма степен - правна; за раждането на модерната епоха обикновенно се сочи 16 век във франция - тука има флуктуации в теорията; а окончателното лице на модерността е дадено от френската революция в края на 18-ти век; това е и датата, която антрополозите и историците от различните школи приемат за крайна за раждането на модерността; преходът от класически феодализъм до модерност е процес, който отнема повече от два века; никой не го е обяснил напълно; остава си мистерия; каквото и да е довело до живот този изключително комплексен феномен; едно е ясно - има тясна връзка със системата на европейския феодализъм, философията на просвещението и християнската църква; За това, последното, не съм чул никой никога да спори - освен в този форум; което е жалко. Модерността е комплексна - тя включва в себе си капитализма; но включва като някакъв брат-близнак и източноевропейския социализъм на Ленин и Сталин; и дори селския комунизъм на Мао, роден под влиянието на европейската модерност, която все така и до ден днешен упражнява влиянието си в/у света; което не е задължително положително; модерността е системен процес, и моралната оценка в/у един системен процес - дали е добър или лош, е безсмислена; все едно да се оплакваме от дъжда или припека. В момента доминиращата визия във всички социални науки - история, социология, културология и т.н., за модерността, е постановката на Мишел Фуко; това е теорията му пролиферацията на властовите структури; или теорията за властта;Тази пролиферация, за около два века, и която никой не знае какво точно причинява, слага край на средновековието и дава началото на съвременния свят - на модерността; тази пролиферация продължава и в момента; Теорията на Фуко е криптична (наричат го криптомарксист, анархист и т.н. ) и написана на неразбираем език; но е тотално доминираща в обяснението на света, в който живеем - възприета е от историците до хората от политическите дисциплини; Без Фуко изглежда невъзможно дори да влезем в тона на дискусията, която върви в историята и антропологията за събитията, които следват едно след друго в съвременния свят от френската революция насам, в едно темпо което изглежда ускоряващо се до безкрай. Неисбежно ще се върна на Фуко по нататък; Сега обратно за раждането на Модерността:

М/у другото, Глишев, впечатляващо есе; на таково ниво по темата съм чел само още едно-две; но това е може би малко по-добро (като изключим сдъвкания по някаква причина - липса на време? -финал) Тука правя пауза за да си подчертая оценката и следва въпрос; ако не ти е неудобно да кажеш, колко време ти отне да го напишеш?

Напълно възможно, ти кажи. Вебер многократно се позовава на Кант; аз за последен път отворих Кант, като бях на 18; и като го затворих, така и досега; помня обаче, че Вебер го го даваше за пример за тип мислене, характерно за епохата; някаква рационализация на религията, където всичко се върти около труд и дълг, вменени в религиозно задължение; т.е. че протестантитеработят с един фанатизъм който е религиозен; Вебер обаче всъщност размахва пръст; тая подмяна на религиозни ценности със по същество светски ще доведе до един сеериозен икономически скок, но крайният резултат може и да се окаже плачевен; едно непрекъснато тичане в кръг с оплезен език в гонене на все по високи икономически цели, които ще превърнат западняка в роб на труда; в една гонка с ускоряващо се темпо, от което ще се излиза само с краката напред и няма да е останало много религия, нито свободно време - само бясно тичана през глава, при това с ускорение над човешките възможности. Вебер нарича това състояние "стоманената клетка"; но добре и звучи "стоманената пещера", обаче последното по азимов, не по вебер. Като пример за протестантин вебер дава бенджамин франклин и по-точно някаква негова проповед, пълна с цитати от евангелията - как чукът на ковача трябва да звънти до 10 часа вечерта, иначе няма да получи кредит и т.н., проповедта е изобилна; смесица от трудова етика и религиозен морал, които изглеждат взаимозамениями; както и индивидуална отговорност, никаква колективна - и пред закона, и пред Бога. Вебер обаче предупреждава, че крайният резултат ще е едно излизане от гонката само и единствено с краката напред, като цена на целия прогрес. Роби. Другото сполучливо предупреждение на вебер е, в метафората за добрия градинар - на един друг от "северното средиземноморие" - тва по Глишев; която оригинално е на Джон Лок; та тоя Джон лок, който е измежду иконите на постмодерността (разбирай постиндустриалното общество, и политическата коректност) използва за държавата метафората за "добрия градинар" - някаква анонимна бюрократична машина, която копа градината си, т.е. хората и обществото; тори и полива полезните растения и къса и хвърля бурените; и пак го връзва с новия завет и духа на новозаветното християнство; като предупреждава, че тоя добър градинар; който индивидите непрекъснато подобряват и рационализират с религиозно настървение, е reason without a moral; и в една късна фаза ще докара западните общества до такива геометрични абсурди на градината си, че ще ги направи да съжаляват, че са се родили; и че държавата ще прилича на машина. А пред тази машина и най-големите антиутопии ще бледнеят; че индивидът ще си има работа със сили, които са от системен характер и ще го мачкат както си искат. И че тая машинария, добрия градинар, ще е способна на огромни престъпления - това последното обаче не е на вебер, а на един негов последовател.

На тоя така и не му прочетох ни един от мутренските романи. Обаче му помня една книжка от детството ми, Куцият Дявол или нещо от сорта; беше за някакъв, който приличаше на средновековен прототип на бъдещите мутри. Така и не го разбрах що за писател е(Калчев), лека му пръст. Бях се нагледал на мутри, та оставаше да взема да чета и книжки за тях. Соц литературата в България е боза; феодалите ги представяха с манталитета на партийни веломожи; тракийските принцеси -като кукумицини а ла людмила живкова; Симеон управляваше съвета на болярите, както тато - политбюро; тракийските жреци бяха непрекъснато разгонени и на поне три водки сякаш са членове на съюза на соц писателите или на гилдията на траколозите на годишната си конференция. Пошлотия и простотия.

xyz, станислав лем има един прекрасен разказ за колония от роботи-хейтъри, които декларативно мтазят хората; земята изпраща човеци агенти при тях, за да научи какво става, но никой не се завръща. Героят на Лем - някой си Йион Тихи е един такъв агент, който се инфилтрира в роботското общество; отвсягъде го дебнат големи опасности, защото това общество е изградено на принципа на човекомразенето; роботите по цял ден псуват кръвнишки човешкия род и режат кукли на човешки глави за удоволствие; Ийон Тихи е ногу подплашен и ходи с тенекиена маска на главата, за да прилича на робот; и е под голям риск за живота; по нощите излиза да сваля маската в храстите, за да рупа дренки и глогинки за да се храни; през останалото време ръга машинно масло в устата си като всички останали, за да го дава робот. Една нощ обаче се усеща, че неговите челюсти не са единствените, които рупат дремки в тъмното, чуват се още няколко чифта, а и дренките нещо намаляват. Брех, казва си тихи, имало и други катили като мене; денем гуълтат машинно масло и псуват човечеството, а нощем нагъват дренки, защото пет пари не дават за роботското общество и всъщност са хораа; Тихи много се вбесил и с трикове успял да изкара жителите на цялата роботска колония на площада; после ги накарал всеки да хване тенекиената глава на съседа си и да почне да я развива; когато първите тенекиени глави започнали да дрънчат по пода, под тях се показали човешки; в началото се разнесли викове "позор!", "предателство!", "ама това е възмутителнО"! "долу!", обаче колкото повече роботски глави дрънчели долу по настилката, толкова повече човешки глави се показвали изпод тях - рошави и немити, и глухия ропот "долу" "предател" преминал във възторжен нестихващ рев -нямало нито един робот, всички били хора, но не го знаели; последния истински робот бил раждясал още преди векове поради изтекъл срок на годност, ако изобщо някога било имало роботи и общество от роботи. Та историята завършва как всички бивши борци зароботски права и свободи колективно отишли да похапнат дренки, и яли дълго и с настървение; после се потупали по рамената и хванали първия кораб за земята, за човечеството, за реалността; Както искаш, така ме разбирай; интернет е тоя площад, на който робтските ни каски падат с дрънчене на земята, и изпод тях се показват човеци. Монополът на информацията, който досега беше държан от медиите, журналистите и официалните институци, пада дрънчейки на кухо; и изведнъж се оказва, че има и други, които мислят различно от медиите; хора като мене, и тебе, и него, и нея, и това, за което сме си мислели, че си го мислим само ние (че медиите са пропаганда и боклук на 99%) всъщност го мислят и други; и много неща, които са представяни налагани като норма от гласовете на медиите, са всъщност изключение, а много "изключения" всъщност са норма, споделяна от мнозинството. Цялата мерзост на пропагандата и нейната дирижираност лъсна покрай интернет; не знам за колко дълго обаче. И се оказа, че наоколо е пълно с хора. Само че не сме го знаели. А медиите е нормално да реагират негативно; "хейтъри" ще е най-мекото; но да спреш информацията при свободен интернет е като да спреш ураган с детско хвърчило. Кой както иска, така да ме разбира. А това за спамъри и флудъри е най-голямата боза - няма по голям спамър и флудър от телевизията и медиите, които изобщо не те питат искаш ли да им гледаш спама и флуда и да го търпиш. То там друго освен повтарян с тъпа периодичност спам и тук там малко флуд бездруго няма.

Нямам какво да добавя. Според мене Галахад се шегува донякъде, но шегувайки се, не знам дали си дава с/ка колко е прав за податливостта ни към пропаганда.

KG, благодарности за препратката; поучителна история и добър постинг си написал по нея;

Дорис, благодарности за празното левичарско клише, което изнесе; като допълнение към което написа Галахад;"явленията инквизиция, лов на вещици, вартоломеева нощ" са три различни феномена, а ставането им в нарицателни за антихуманност" е четвърти; ще се опитам да напиша нещичко и за четирите. 1. Според данни от интернет (инквизицията пази архивите си) от около 150 хиляди дела срещу "еретици" (за около 4 века), 2 % са с осъдителни присъди. Тука идва първата изненада, мила дорис; противно на страховитото ляво клише, родено м/у ушите на комунистите, които го зареждат в главите на хората повече от век, всъщност 98% от обвинените в процесите са оправдани. те са оправдани; твъдри данни за изгорени хора има за 2000 души; допусканията са за 4000. Разбира се, 2 процента осъдителни присъди за 4 века е ужасяваща цифра, според мене дори един изгорен е много, недопустимо много. Истинско варварство са тези 2 процента осъдителни присъди; и тука за младия, (ако не по години, то поне по акъл) и неопитен изследвач на тъмното средновековие идва следващата изненада - осъдителните присъди всъщност не са издадени от инквизицията; защото тя няма юрисдикция да го прави, противно на учебниците по научен комунизъм и холивудските филми; присъдите, както осъдителни, така и оправдателни, се издават от светски съдилища и са базирани на светски закони; от тези светски училища зависи дали изобщо да канят инквизиции да инквизират; делата се водят по доноси, и доноси има запазени с хиляди в архивите; и тука - хоп - следващата изненада; доносите до съдилищата, т.е. обвиненията във вещерство, са писани от уважавани светски хора, а не от религиозни лица и инквизитори; всъщност доносите са писани от хора, които са, ако не на думи, то поне на дела, атеисти - например лекарите. По въпроса ми беше попаднало една книга-изследване на процесите срещу "вещици" в протестантска германия - т.е. не разглежда религиозните мащабните противопоставяния на политическа остнова между групите, писана на база съдемни материали по делата с/у вещици; 80 процента от доносите са написани от медици с професионално образование и са насочени срещу жени, които лекуват без да имат лиценз - т.е. "вещици", т.е. хора с естествени умения и афинитет да лекуват, каквито има и до днес; доносите са в стил "аз за да пускам кръв похарчих парите на баща и 10 години от живота си в н-ския университет, а тая неграмотна вещица лекува с билки, и омагьосва клиентите ми" - ревност, професионална ревност....медицината през средновековието е скъпо удоволствие; за едно раждане на дете медиците дерат кожи - както и днес - и мнозинството от градската беднота по традиция изражда при "баби" - жени, които "бабуват" израждането с/у минимално заплащане, които обаче лобито на професионалните медици ненавижда - отнемат им от приходите, "шарлатанки"; и всеки нещастен случай при бабуване се дебне, за да се напише по него донос и да се заведе дело с/у бабата от страна на нещастната имайка или лекарят експерт - формалното основание - бабата е "вещица" и нарушава закона на града, тъй като лекува без да е член на градската гилдия на лекарите; Та тезата на авторката на книгата е, че зад процесите срещу вещици в холандия и германия стои професионална омраза и страх от женска конкуренция; доносниците са измежду най-почитаното средновековно гражданство, светският елит - масово са лекари, някои от тях са със стотици доноси с/у "вещици". Сега за испанската инквизиция: Половината от изгорените са събрани в половин век (1480-1530); ще си позволя спекулацията, че е специален перид от време за испания - точно тогава е окончателия край на реконквистата - унищожаването на ислямските държави в южната половина на иберия и прогонването на мюсюлманите и инаковерците от Испания; на инаковерците е предложено да избират - или да си хващат пътя към мароко, или да останат в испания, но - да приемат католицизма. Та една част остава (Moors) - измежду тези, които и до днес носят тази фамилия в западна европа (Мооr, Mor, Morе) голяма част са потомци на тези принудителни християни; част от прозелитите са амбициозни в себедоказването, правят изключителни кариери, вкл. в инквизизицията; повечето обаче са жертва на инквизицията; християните подозират, че част от новопокръстените и наследниците им изповядват исляма в домашни условия; испанската инквизицията е, в общи линии, създадена като политически инструмент, породена от страха на испанците от инфилтрация на бившите им господари - араби и други, обратно в политическия им елит;за да идентифицира "домашни мюсюлмани" в кралство Испания; те са и централния обект на "разследванията" и нейни основни жертви. Трагедия на времето и на омразата към исляма в току що прогонилата мюсюлманите си испания. Виждаш ли, Дорис, Фуко има една мисъл, която е направо легенда - "The truth is not by nature free" - в смисъл "истината е такъв елемент, който в природата не се среща в свободно състояние" - за да установиш един мъничък, микроскопичен исторически факт, който би се събрал буквално в едно изречение, понякога трябва да екстрактираш тонове словесна руда и изследователски материал, и хиляди нощи четене и писане,за да извлечеш от тях някоя много мъничка и всъщност незначителна истина, която на всичкото отгоре не интересува почти никой и е само един атом от епохата и реалията, която изследваш. Поздрави. ** а за вартоломеевата нощ мога да ти пиша с дни, но е по-добре да отвориш отделна тема; тя е свързана с раждането на съвремието и създаването на националните държави; там някъде е раждането на модерността - ако държиш да научиш, Дорис, отвори отделна тема и когато мога, бих писал.

Галахад, по принцип съм съгласен с повечето от това, което написа. Не съм теолог и нямам представа дали подозренията ми са основателни или не. Честно казано, връзката м/у юдаизъм и християнство ми се вижда толкова очевидна, че не се нуждае от доказване. В секуларните ми очи, християнството изглежда да започва като диалог с различните религиозни течения вътре в юдаизма; и ми се струва невъзможно да няма връзка с някои от тях; а за това, че революционализира религиите си с универсализма си, е ясно, както е ясн и частния характер на юдаизма, който е в мн.го отношения типична племенна религия от бронзовата епоха - моя Бог си е моя вътрешно племенна работа, моите морални норми са приложими само в/у съплеменниците ми, а за чужднците си има и други и т.н. Диалог: - когато Исус казва на евреите "никой не захлупва светлина под капак", това може би е диалог с партикуларизма на юдейската религия,която иска да пази религията само за себе си, скрита за останалите етноси - т.е. да я скрие под етнически капак - и Исус критикува отказът на евреите да споделят религията си с останалия свят - и отговор на тази тясно племенна етика е универсализма на християнството, където етнос и цвят на кожата няма значение - всички подлежат на спасение. Това, разбира се е мое частно тълкуване и няма теологическа стойност, а може би дори е ерес . Когато стъпва в европа, капакът е премахнат от светлината - християнството влиза в неизбежен диалог с платонизма, аристотел и наследството на еяропейската античност; Според Глишев и Роман дори ги инкорпорира в теологията си, което сигурно е вярно.

Добра обмяна на постинги м/у Римлянина и Глишев; не мога да взема отношение по същество, защото не познавам добре нито платонизма, нито християнската теология; нито пък социалните институции на римската империя; от изнесеното ми се струва, че и двамата имат право. В осветляването на корените на християнството ще посоча и друга нишка, различна от платонизма; струва ми се, че влиянието на късния платонизъм в/у християнската теология се счита за дълбоко и безспорно;както и римското наследство у християнството, което се явява неизбежно; Нишката, която обаче ще посоча, е друга и не се вписва в платонизма - не мисля, че изобщо е разработвана от някого; Едно време бях тръгнал по следите на един социологически феномен - така нареченото златно правило или по-точно зараждането му; и докато му търсех корените, срещнах странни неща, които ми изглеждат недокоснати от научни изседвания; но ми се строриха по-близо до историята на ранното християнство, отколкото до антропологията; та така и ги запазих и аз - недокоснати. Глишев, какво мислиш за следното: Едно идейно течение не може да бъде извадено от контекста, който го е родил. Контекстът на християнството (говоря за новозаветното и за това на Свети Павел), са 2-те фарисейски школи, садукеите (като Йосиф Флавий) и есеите. Тези корени не са в есеите (златното правило при тях отсъства); а са отчетливо в един от двата големи фарисейски "дома", съществували (и конкурирали се) по това време. Паралелните течения при раждането на християнството са два фарисейски "дома", садукеите, + едно неизвестно - есеите. Есеите не са свързани с християнството; Съмнява ме и да са садукеи - садукеите са нобилитета, благородниците, наследствената власт и богатство, класата -хегемон на античен израел; Садукеите са националисти и дори ултранационалисти; рилмляните им слагат точката като потушават възстанието и от там насетне израел е без държавотворческа аристокрация (благородничество) - като французите след якобинската диктатура и като руснаците след воср. И като българите след падането ни под турско.Религията си садукеите са я изповядвали по държавотворческите места и храмовете, не по пущинаците като есеите; есеите са по-скоро една свръхконсервативна версия на юдаизма; Както и да е,струва ми се, че садукеите, есеите и кумранските ръкописи нямат нищо общо с християнството, за разлика от фарисеите - фарисеите са течението на "народната религия", на религия за народа и чрез народа. Сардукеите считат, че извън кастата на левитите никой друг не бива да се занимава с религия; левитите са свещенниците, точка. Фарисеите считат че всеки трябва да се занимава с религиите; не левитите са свещенниците, а народът - целия. Народът е свещенникът. Всеки може да бъде рабин, всеки трябва да се стреми бъде рабин. Фарисете се ритат здраво със садукеите, обаче самите фарисеи са разделени на две конкуриращи се течения - едното е на Hillel (ה ל ל Стария - "Ha-Zaḳ en", който води Beit Hillel; другото течение е на Shammai -Beit Shammai . Сега, тоя Шамай е важен, защото изглежда той е, който контролира синедриона, издал осъдителната присъда над Христос и изискал разпъването му; Според свидетелства на съвременници, освен че контролира синедриона, Шамай е и по-нетолерантния. Домът на Хилел и домът на Шамай не могат да се дишат и непрекъснато си нанасят ритници под масата. Някои от тях много солени. Един рабин от, мисля, 17 век, нарича факта, че точно Шанай контролира синедриона в този момент "голямо нещастие", без което "нищо в света и израел не би било същото". Шанай успява да наложи визията си за известно време. Така. Ключа за появата на християнството обаче на мене ми изглежда някак свързан с в Beit Hillel. Основания за подозрението ми (което не е теологическо)е това, което се знае за Хилел Стария: 1. Дърводелец през свободното си време. 2. Някои от учениците му наричали "синовете на дърводелеца". Няколко цитата от Хилел: 3. " Кой, ако не ти, и кога, ако не сега?" 4.Помолили го да синтезира тората в две думи (и докато поскача на един крак). Обяснението му било:"не прави на другите това, което не би искал да ти сторят на тебе. Останалото са подробности." - което е и така нареченото от антропологията "златно правило" - само че, открих раждането му на толкова странно и неочаквано място, че изобщо не успях да го използвам в работата си, защото с това щях да изляза извън антропологията и да ме освиркат. 5. Централното несъгласие м/у Хилел и Шамай е в твърдението на Хилел, че " Бог е Любов" На базата на горните паралели м/у домът на Хилел и текстовете на новия завет, и като имам предвид, че новозаветното християнство и течението на Хилел се засичат по време и място, ми се струва, че между Християнството и фарисейската школа на Хилел има отчетлива и може би много сериозна връзка, не по-малка от връзката м/у християнство и платонизъм, но може би по-дискретна. Но не съм теолог, а проблемът има предимно теологическо измерение. Каво мислиш за това, като човек, който познава християнската теология?

Според мене - удар в десятката.

Хубаво, че има хора като КГ да припомнят и кажат. Занех само, че е задушница. Нищо повече. Благодарство.

Изобщо не се чуди. За човек като тебе, според мене е задължително поне да опита; успехът няма значение - дето викат тези задокенски булдоци ингилизите, do it or die trying, which the same.

Дори ще отида по-нататък; видимо несигурното изписване на прабългарските титли, сливането на канасюбигитатабарабарсимената на хановетекановетеиканасите, а също и останалите таркани, както и безпокойството, което настава дали титлата хандасеизпишеотзадилиотпредпредепитетита, косвено говори за мъчителната обърквация на писарите как точно да транскрибират прабългарските звуци, които излизат от устите на хановете, канартикините и останалите кавхани, когато стане въпрос за етническите им имена и титли; за това говорят и опитите на писарите да възпроизведат някои от звуците с латински букви, щото гръцките явно им се въждат недостатъчно адекватни на каквото чуват ушите им; ерго, косвено може да се извлече, че езикът, на който принадлежат титлите и епитетите, е интегрално не-роден на писарите, а значи последните не са прабългари, което и води до мъките на съвременните историци да отгатнат абе коя дума въщност имат предвид тези хора и на колко аракъ са били, като са изписвали владетелските и военните титли на прабългарите.