Южняк

Старец, моля, приеми извинението ми за неумишлената обида - на теб и предците ти. Доктрината на богомилите и историята им е слабо позната в България, поради умишлената дезинформация на комунистическата историография и непрофесионалното отношение на българските историци към тях; като резултат от горното, наивното отношение на съвременните българи към богомилите е трагикомедия. Като ще богомилстват и ще ги "харесват", нека да знаят. Информацията, която изнесох, е по същество вярна, за разлика от попарата, която се поднася на обществото вече близо век; На места преднамерено попресолих супата с някои прилагателни, както и с едно-две съществителни; още веднъж, искрени персонални извинения за това. Весели празници.

Действително, Пандора - в империята дълго време се оцелява по-лесно ако си грък - или най-вече арменец поради което и арогантното отношение на "гърци", "арменци" - нека етнонимите не лъжат, зад тях се крият не етноси, а социални и религиозни девианти и друг боклук, систематично изриван от византийската метла по посока балканите; според Анна Комнина, Византия използва упорито тракия като кошче за боклук от четирите краища на империята; агресивната, невежа ненавист на тези хора към местните, които за тях са "цървуланковци" вика към живот Отец Паисий, православният монах, който възражда България с перото си и работата му се превръща в непреодолима бариера за агресивния нихилизъм на гъркоманите срещу "цървулите", които те ненавиждат от дъното на анадолската си душа. Крамер, ще стигна и до окатоличването на част от паулистите, или поне така се надявам, все пак, в общи линии, мнението ми не е много по-различно от изказаното от Римлянина, както и да е, взъзнамерявам да го разгледам в детайли, тъй като ролята на паулистите и богомилите в завладяването на Византия и Балкания от османците е много проактивна и богато документирана; вместо празни приказки мисля да предложа на колегите конкретни източници като тема за размисъл. Няма дума в постинга ми, която да не мога да подкрепя с конкретен исторически извор, което смятам и да направя - общите лафове и антибългарската пропаганда ще ги оставя за други. Аспандиат, друже, симпатизирам на постинга ти, който далеч надхвърля скромните предели на темата ми, имаща за цел да изясни ролята на паулистите в България, тяхната религиозна доктрина и връзката между триадата Язидизъм-Богомилство-Паулизъм, която, да "издам" предварително е фантастична - язидите буквално повтарят цялата богомилска доктрина от средновековието, но за това по-нататък. Сега по офтопика ти: Друже, постингът ти е много силен и подсказва едно разочарование от България, може би напълно основателно - да, един милион разочаровани българи напуснаха България в наши дни, а може би, дори повече. Но, тъй като аз самия съм един от тях, уверявам те, че тези хора все така обичат България - така, както се обича родина; да мнозина я напускат, но и мнозина от напусналите я се завръщат - тук отново давам пример със себе си; децата ми също ще се върнат тук един ден, защото, добро или лошо, това е моето място под небето. Да, прав си в лиричното си отклонение, не е лесно да си българин, но ко кое е лесно и кой е обещавал изобщо да е лесно? Та, на който не му харесва България и я "мрази" - ами светът е широк и спасение дето се вика, дебне от всякъде - прав му път - кеф му европа, кеф му армения или братски кюрдиста, или кеф му америка - от никъде няма да го върнат. Друже, аз много добре разбирам персоналното ти разочарование от България, но моля, не го приписвай на всички. Животът е харизан кон, дали в България, или в Патагония, няма значение - навсякъде е едно и също; най-хубавите неща са без пари - любов, приятелство, семейство, родина, здраве - те са едни и същи във всички държави; дето се вика, можеш да изкараш торбалан от анадола, но не можеш да изкараш анадола от торбалан - където и да отиде, България или Австралия, той ще мучи и ще се муси; уверявам те, поскитал съм доста, намусени торбалани, на които всичко им е криво, има навсякъде. Все пак, ако не ти харесва държавата и намираш българския народ за цървули, друже - прав ти път; но, уверявам те, ще видиш, че навсякъде е същото. Няма да се обаждам по празниците, поради което ти пожелавам весели празници, добро настроение и хубава 2015, в която да намериш мир със себе си и родината си. На харизан кон зъбите не се гледат, слънцето свети навсякъде и топли всички, а най хубавите неща всъщност са дреболии, които са едни и същи навсякъде, както и най-лошите. С най-добри пожелания, радвай се на живота. Сега, за падането над България под византийска и османска власт - това са две изключителни сили и твърдението, че българската аристокрация и духовенство са виновни за падането, е силно преувеличено; действително, при падането ни под османска власт аристокрацията не се покрива точно със слава - Търново е защитавано от православния лидер Патриарх Евтимий, а не от някой член на военната аристокрация, което е странно, в същото време, средновековна България далеч не е единствената жертва на османци или византийци - напротив, дузина държави са унищожени без остатък и от двете, така че "тоталната" война на Византия никак не е изключение, нито падането на Б-я под Византийско владичество - могъщи сили от арабския халифат през иран та чак до държавата на вандалите в северна африка и съседска сърбия прекланят глава коя пред османската империя, коя пред византия, и изчезват без остатък; поради което, да се обвинява конкретно българската аристокрация - още по-малко духовенството, което всъщност води защитните действия в лицето на П. Евтимий, е несериозно. Весели Празници, (следва)

Глишев е абсолютно прав и няма смисъл темата да се цепи на две. И двата богомилски етапа могат да се разгледат тука, съвременния е може ми още по-интересен от средновековния; Така, някои малки обобщения по темата и някои спекулации - за последните ще подчертавям изрично, че са такива, за да няма подвеждане. 1. Факт: Има свидетелства за многократни форсирани преселвания на павликяни, предимно на територията на Тракия и Македония, но след 970-та г. и в останалата част на България, вкл. североизточна, от времето на Константин Копроним насам. Заселваните паулисти по-често са поставяни там в ролята на буфер между Византия и България, които да укрепи западните граници на византийската империя - какъвто е случаят с преселените от Копроним павликяни, което не значи, че преселването е доброволно - обикновено става след победоносна битка на византийците, при която пада павликянска крепост и цялото население на крепостта колективно се изселва в сивата зона между България и Византия. Павликяните са локални популации от източен анадол, има подсказака за връзка с арменци и исаври, тъй като според някои историци императорите от исаврийски произход са подчертано толерантни към павликяните и обикновено подобряват статуса им във византия, докато повечето от неисаврийските императори ги преследват и воюват с тях. Павликяните са изключително свирепи и добри планински бойци, народ от войници и византийците с охотоа ги използват в армията си. При два от съвместните мюсюлмано - павликянски походи срещу византия армии от павликяни и мюсюлмани, водени от павликянски военачалник, поставят под контрол целия анадол и стигат до стените на Константинопол, Никея и Ефес. Военното сътрудничество между мюсюлмани и павликяни е подчертано добро и се изявява не самов с съвместни действия срещу византийците, но и срещу всички останали - през 1096 павликяни и византийци съвместно воюват дрещу участниците в първия кръстоносен поход - и са разгромени от него; там някъде = през 1096-та, вероятно е и първия контакт между западното християнство и еретиците от източен анадол. Според някои от западните историци, битката през 1096-та е моментът, когато павликяните си дават сметка, че светът не се състои само от византийци и мюсюлмани - отвъд византия има и други народи, и павликяните насочват мисионерските си усилия и отвъд византия, за да се справят с "новия враг" . Според част от западноевропейските историци - по-специално Стивън Росбах, павликяните навлизат в европа заедно с останките от първия кръстоносен поход, който е унищожил господството им в мала азия през 1096, като мисионерите на павликянството директно се присъединяват към участниците в похода, за да достигнат с тях западна европа и да започнат да проповядват там тезата за непродуктивния секс и гршността на християнството; това, според росбах, бележи и появата на Катарите и катаризма в западна европа -т.е. усилията на павликяни да контраатакуват новия враг са поне частично успешни. Павликяните обаче рядко насочват оръжията си срещу българите, въпреки очакванията на византийските императори от Копроним нататък - напротив, те обикновено поставят оръжието си в услуга на българските царе и се опитват да прозелитират българите - ако съдим по широкото разпространение на богомилството - по-скоро,успешно. 2. Факт: В 12-ти век, като резултат от многократните депортации на анадолски павликяни на територията на България, демографската роля на преселниците в тракия е съществена - по думите на Комнина, "във филипополис са си дали среща мръсните води на цялата империя" - "..Philippopolis was 'a meeting place, so to speak, of all polluted waters'" (стр. 465-та). Нямам представа как точно се е изразила Комнина на гръцки, но описанието и се поддържа единодушно в този вид в англоезичната литература и англоезичния превод на Комнина, поради което нямам никакво основание да се съмнявам в превода - погледнете, например, превода тук: "https://books.google.bg/books?id=gPGPlvYbmWkC&pg=PA74&lpg=PA74&dq=a+meeting-place,+so+to+speak,+of+all+polluted+waters&source=bl&ots=JDqMgMosBI&sig=RLEQCyNuFZ4LzvhMk7kqTTIiV9E&hl=bg&sa=X&ei=azOVVPOHOuSZygPb9oKADA&redir_esc=y#v=onepage&q=a%20meeting-place%2C%20so%20to%20speak%2C%20of%20all%20polluted%20waters&f=false" _"Пловдив...някога може би е бил прекрасен град...но по време на упавлението на моя баща беше вече изпаднал..(някога),измежду недостатъците му е било наличието на еретици; тяхното място (сега) е заето от арменци и така наречените богомили... отделно от тях е поселението на паулистите...и на манихейците, една напълно безбожна секта. (...)". След това Комнина обяснява, че манихейците са били разгромени от Йоан Цимицхий на изток и принудително заселени по западната граница на византия, за да я охраняват; вместо това обаче, по думите на Комнина, те влизат в заговор с мигрантите от останалите секти -т.е. предишните принудителни заселници-еретици и воюват срещу Византия (любопитно е, че комнина, поне в английския превод, ги нарича "имигранти" - т.е. според нея изброените секти не са от локални хора, а от принудително преселени); след което, на стр. 465 от Алексиада, Комнина обобщава: В Пловдив са си дали среща мръсните води на цялата империя (http://en.wikisource.org/wiki/The_Alexiad/Book_XIV) "“a meeting-place, so to speak, of all polluted waters” - с което отговарям и на забележката на Аспандиат; не не става въпрос за сирйци - якобити, контекстът е напълно различен - "арменци", "паулисти","богомили", "манихеи", "еретици". - това е мръсната вода на империята, изсипала се в българия от анадола (споре комнина горните са "имигранти" - а всъщност, принудителни заселници от редица византийски императори, изсипани не по своя воля по западната граница на империята; Още за свидетелството на Комнина: "Comnena represents Philippopolis as the epitome of an impure city, a foreign society fully indoctrinated in heresy – and thus a new variety of heresy for Alexius I to overcome. The previous heretical matters Comnena had discussed center on an individual scholar whose ideas had become too influential within the aristocracy or had aroused dissent. Heresy was the exception in Constantinople, but it was the rule in Philippopolis. Furthermore, Comnena illustrates Alexius I’s recognition that the residents of the city were new subjects whom he had to rule carefully. Technically the Manicheans in Philippopolis were in a specific sect called the Paulicians, named for one of the founders, Paul. Comnena traces the catalyst for such rampart heresy to the previous ruler, Tizimises who, she claims, left the residents to their own devices as long as they served as a buffer zone against enemy forces. The heretics became so dominant that the city became “a meeting-place, so to speak, of all polluted waters” (465). Comnena implicitly justifies the use of military force as a purifying assertion of political and religious dominance. Comnena refuses to go into extensive detail about the Manicheans’ theological beliefs because she assumes “that everyone regards them as absurd” (464). This assertion reveals that her audience must have been familiar with the Manichean heresy, and that Comnena feels they would share her contempt. She does not offer detailed descriptions of physical appearance or behavior as she does with individual heretics, although she does refer to their “savage and unusually cruel disposition” (464). Portraying them as a belligerent group of people, she undercuts their credibility and suggests that their religious ideas reflect this character as well. " - източник - http://chrestomathy.cofc.edu/documents/vol10/Hoyle.pdf Комнина квалифицира анадолските еретици като свирепи хора и сурови характери, чиято религия отразява бруталността и свирепостта на характерите им - тема, която по-късно ще се повтори и от основателите на бачковския манастир, които говорят за "трудните хора" от околностите. Според Комнина, голяма част от анадолците са обърнати към православието от баща й, което означава по неизбежност, че поне една част от тях в крайна сметка се е вляла по неизбежност в българската народност и пак по неизбежност е донесла със себе си нещо от културата на отрицание и ненавист към християнството - въпреки, че това християнство вече е "нейно", ненавист към "местните" - въпреки че самите анадолци вече са "местни" след конверсията си, както и нещичко от ираноидния фолклор на източен анадол и културата на този далечен регион планински регион на гъза на географията, известен в наши дни като кюрдистан. (За гораните от ирански кюрдистан, които и до ден днешен са язиди, и за прелюбопитното съвпадение на етнонима им с гораните от съвременните централни балкани, като и двата етнонима - иранския и "славянския", носят смисъла на "планинци" - по късно, защото е спекулация...) Така, по повод забележката на Аспандиат, че приписвам несъществуващо твърдение на Комнина в изява на wishful thinking - аз невинен, бе, друже; Комнина виновно. Ако е уишфул тинкинга, то той е на Комнина, аз нямам нищо общо с това - аз невинен. По повод на бъдещото ти твърдение, че Комнина се е объркала и генералната ненадеждност на античните и средновековните хроники, които изобилстват както от непреднамерени, така и от преднамерени грешки и поради това свидетелството на Комнина е ненадеждно, аз предварително ще ти кажа, че това не е мислене на историк, защото ако отхвърлим средновековните свидетелства като ненадеждни, от историята няма да остане нищо, освен собствените ни фантазии, а това вече не е история, а друга дисциплина - примерно художествена литература; Колкото и ненадеждни да са свидетелствата на хронистите от 12-ти век, те са все пак по-надежди от "свидетелствата" от 21- век по отношение на събития, разиграли се през 12-ти. Сега спекулациите: не мога да си представя, че наследниците на многократните преселения на цели анатолийски градове с павликяни в съвременна България са само католиците от Раковски и Павликени, за които това е безспорно; има косвени доказателства - имам предвид византийските хроники, османските документи и елементи от българския фолклор и култура, че голяма част от източноанадолските еретици е приела православието, с което е внесла съществен анадолски елемент в българската култура, народност и светоглед, вкл. религиозен - а именно, латентно отхвърляне на християнството и склонност към нюейджистко мамбо-джъмбо от типа на необогомилства, бели братства, орфизми, атеизми и т.н. маски зад които прозира мрачната фигура на анадолския торбеш, изпратен от злата съдба в чужда държава, с чужда религия, с която той не се чувства свързан и поради това ненавижда, без сам да знае защо - както и държавата и народа, който живее в "тази държава", по популярния израз, спекулацията ми, в която сам се съмнявам е, че на Паисий му се налага да припомня на "българите" историята им -което е странно - как така един народ ще забрави историята си дотам ,че да му се налага някой да му я "припомня" - защо на сърби и гърци, примерно ,не се налага никой да им припоня че, са всъщност сърби, на на част от българите им се налага; та спекулацията ми, с която сам съм напълно несъгласен, но пък би обяснила много неща от историята и културата ни е, че "българите" не знаят историята си, защото няма как да я знаят - тя не е тяхна; тяхната история е текла някъде из баирите на източен анадол, и подвизите на Крума, Аспаруха и т.н. са им напълно чужди -те нито са техни, нито някога са им били известни; поради което и на Паисий се налага да "припомня", а всъщност - да запознае населението на централните балкани с историята на българите; но, отново, подчертавам, това е приятна спекулация, в която ни най-малко не вярвам; освен това директни доказателства липсват; а косвените - като свидетелствата на Комнина и византийските хронисти, както и на българския фолклор (легендата за "съботин", който се преселил в петричко от армения и анадола, например), или етимологията на някои от градовете в южна българия - примерно средновековното наименование на Карнобат е Каринабад - Карин е една от крепостите на паулистите, чието население е преселено изцяло в Тракия, + това твърде иранско "абад", или подозрението ми, че българската народна култура е малко по-иранска, отколкото следва да бъде според географията и историята си, са - ами твърде косвени доказателства. Сега, за разлика от горното, което е

Действително, в България преходът от епохата на романтизма към епохата на декаданс е главозамайващо бърз, за разлика от този в Европа; дотолкова главозамайващ, че в едно и също кафене докато на една маса замаяни глави все още пият пеят буйни песни и зъбят се на тирана в стила на романтизма от 1840-те (Вазов, примерно), на съседната маса други замаяни глави - Дебелянов и Смирненски мъдрят мрачни мисли над чаша зелен декадентски абсент в стил декадентски Париж, 1890-те; без да си дават сметка, че декадентското ново е добре забравено старо; абсентът на европейския декаданс е напитка, направена от една добре известна на българите билка, която наричат Пелин (като Елин Пелин), трева горчива....., от която българите приготвят по същество същата напитка от много векове. Имената на Богомил и Боян набързо подменят или поне се конкурират с Асен или Петър; това, че самият Пелин, е, такова, Пелин, а синът му е Боян, така, както синът на Райнов е Богомил, е доста казващо. Докато в техните случаи не може да се тегли ясна черта между домашно богомилство и европейска мода - която обаче, при все окултизма си, стои твърдо в рамките на християнството, при П. Ю. Тодоров, богомилизмът изглежда доморасъл и нативен и черпи чертите си предимно от фолклора. Богомилството в третото царство и в съвременна България, в наши дни, е отчетливо, без да е нужно да е директен наследник на богомилството и павликянството от 8-ми - 10 в.; както основателно е отбелязал полякът от книгата, която спомена, богомилството в социалистическа България и в преходната е напълно реална "ерес" и изключително рядък феномен - християнска ерес от 20-ти век, което е огромна рядкост и може би подсказва, че дето е текло, пак ще тече. Псевдонимът на Пелин, името, което е дал на сина си и връзката му с Дънов все пак подсказват определен афинитет на писятеля към богомилството, който може би отива отвъд европейската мода и - пак може би - се отразява и на сюжетите на някои от разказите му и на отношението към християнството, намекнато в тях - жената на хоризонта, към която се преплитат краката на християнския поп, воден от похотливостта си, набързо се превръща в озъбена, демонична биволска глава, т.е. похотта на свещеника го води право в ада, а жената се асоциира директно със смъртта, злото и разложението - в духа на класическата богомилска традиция и трядицията на анадолския язидизъм, такъв, какъвто го познаваме от свещенните книги на язидите, впечатлили сериозно част от европейската интелигенция в началото на 20-ти в.

Добре написано и много любопитно, Глишев. Няма да се съглася само с интерпретацията ти заа "непродуктивния секс" у богомилите, но и няма да си излагам и аргументите за това, за да не се повтарям. Нямам нищо против и срещу интерпретацията на Аспандиат -напълно възможно е да е вярна, но, Аспандиат, не виждам и съществено противоречие между написаното от теб и от мен - богомилството инкорпорира редица стари вярвания, т.е. по-вероятно е сексът на Олимпиада със змея да е пристигнал в Б-я през медиума на богомилството, отколкото да се е съхранил от от времето на Александър до времето на П. Тодоров - въпросът е, че този секс не противоречи на богомилските схващания, поради което може да бъде инкорпориран.

Никакъв. В смисъл, скептицизъм винаги ще има - едни ще се съмняват в автентичността на Аспарух, който е споменат в максимум 2 текста, други в автентичността на Кубрат, който не е споменат горе-долу никъде, трети в автентиччността на Поп Богомил, който е споменат само в един и т.н. Любопитен съм колко от *писалите в темата* се съмняват в автентичността на Аспарух. А колко от *българите* се съмняват в автентичността на Аспарух? Май горе долу никой, макар да няма ни едно автентично свидетелство за него, а споменаването му е от порядъка на 2 пъти. И какъв е проблема с това? Ми - никакъв.

Ами тогава ще трябва да се съгласиш; има две референции на *споменаването на Исус в текстовете на флавий, които са от 2-ри век - референциите на Джустин Мартир (http://en.wikipedia.org/wiki/Justin_Martyr) и на Иренеус (http://en.wikipedia.org/wiki/Irenaeus) - и двамата се позовават на Флавий и описанието му на Исус; Така, нехристиянски автори, които свидетелстват за историзма на Исус: Йосиф Флавий (http://en.wikipedia.org/wiki/Josephus_on_Jesus) - според огромното болшинство историци, поне част от референциите са автентични (подробности в хиперлинка); Тацит (http://en.wikipedia.org/wiki/Tacitus_on_Christ) - поне аз не съм чувал някой да се е усъмнил в автентичността на свитетелствата на Тацит за Христос; Мара бар Серапион (http://en.wikipedia.org/wiki/Mara_bar_Serapion_on_Jesus); Светоний (http://en.wikipedia.org/wiki/Suetonius_on_Christians) Плиний Млади(http://en.wikipedia.org/wiki/Pliny_the_Younger_on_Christians) Лукиан (http://en.wikipedia.org/wiki/Passing_of_Peregrinus) Талмудски текстове ( и работите на Маймонид, които са писани в ислямска Испания и поради това изключват да са писани под християнска принуда) Не са толкова много, но не са и толкова малко. Разбира се, при добро желание, няма текст, който да не може да бъде оспорен, но това се отнася за всички текстове по света от всички времена. Т.е. преценката за историзма на Исус е по дефиниция, в крайна сметка, субективна.

Глишев, да те помоля нещо - ако може, в надписа на стената, към "мизантропски" да добавиш и "зоофилски" ; Смях се като идиот на постинга ти, за което ти дължа благодарности. Книгата звучи чудесно, така, както си я разказал и може би запълва една празнина в българската богомилистика - за когато се появи като научна дисциплина; изложените тези са приятни и по същество, според мен, верни. Между впрочем католическа полша има пряко отношение към богомилството / павликянството, поради което да не се правят на ощипани - там също има павликянска колония, която, според Иван Йовков, през 16-ти век е експулсирана на територията на България по покана на османските власти - което още веднъж подсказва колко положително гледа исляма на павликянството. Дадох примера с Елин Пелин именно да онагледя каквото ти самия - и авторите на книгата - изтъквате - романтизацията на богомилството не е явление, продукт на кръжока новоизпечени богомили около Людмила Живкова, то не е продукт на комунизма, защото го предхожда и е продукт на културната среда на третото царство; Струва ми се, като централна фигура, която формира религиозното по същество преклонение пред богомилството можем да посочим Николай Райнов, който изглежда с преимущество пред Пелин, но, дали? Трябва да си припомним, че интересът на Л. Живкова към богомилите е запален от синът на Николай Райнов, Богомил, който я запознава със слабостите на баща си и я зарибява; ерудиран човек, самият той с имунитет към юродивостите на необогомилите именно поради ерудицията си, за него да подпали интереса на наивното селянче от правец и кръжеца около него, от същата социална категория, е като на шега и Райнов го извършва с лекота, с дългосрочни за съюза на българските писатели последици , който набързо се превръща в секция на нововъзродения поп Богомил, каквато опИса, предполагам, за забавление на Райнов, който гледа на случващото се с ехидство, след като сам го е причинил. В случая с лекота можем да проследим културния трансфер от третото царство в комунистическата република - той е извършен от Райнов -Младши, по негово собствено признание, и богомилите от съюза на писателите са наследници на богомилството на баща му, което не е средновековното. Слънчовите сватби на Петко Юрданов Тодоров и змейовете, които се съвукопяват с моми в импресиите му, а в народните песни, от които изглежда повлиян Тодоров, освен с моми, тези змейове се съвукопяват и с овце, докато овчаря кахърен свири с кавала си и оплаква съдбата на най хубавата овца от стадото си, онодена от змей (в ролята на змея - овчаря от съседния хълм), която му изглежда нефелна след случката, са намек за богомилско влияние което отива отвъд съюза на писателите, както преди, така и след девети септември. За мен обаче лакмусът е Пелин - в неговия случай богомилското отношение към църквата е интуитивно, то не е търсено преднамерено като при Тодоров и Райнов. Интуитивно е и позоваването на "достлука с дявола" в поговорката, спомената в книгата ти; донякъде може би и клетвите на Маречков "в дявола и Бога", които звучат малко странно и със сигурност са свързани с богомилството - най вероятно богомилството на съюза на писателите, естествено, но не изключвам и по - дълбоки корени на клетвата. Както и да е, "слънчовите сватби" в българския фолклор и възприемането на овцата не като дребен рогат добитък, а като "хубавица" - в една песен овчар реве, че "змей" му онодил "най-ваклата" овца и така му разбил сърцето - е намек, че нито зоофилията, нито богомилските концепции за слънцето са забравени от българския народ; разбира се, не е сигурен дали фигурите на овце хубавици, които разбиват овчарските сърца, са продукт на неизживяно богомилство или на дългите, самотни овчарски нощи. Дори богомилството на българските писатели да е иновация на 20-ти век, а не наследствено, остава въпросът: защо? Защо са толкова податливи на богомилство и го намират атрактивно до степен на обсебеност? Началото на 20-ти век е религиозно време, вкл. в България, и не-християните, на теория, в европа са единици; това, че българските писатели намират атрактивна една ерес от средновековието, е странно; вероятно те са културно предразположени към нея; към клетвите в дявола и бога, пияните попове на пелин и змейовете, които се женят кога за слънцето, кога за някоя овца на Тодоров бих добавил и квалификациите на себеомраза у Славйков - "не сме народ, а мърша" са едни много резки думи; или Ботевото "свестните у нас считат за луди" и двете говорят за двойствено отношение на българина към самия себе си - той се възприема като "велик" но и като "мърша" едновременно с една рядка рязкост; или за "непоринатата воня на византийското православие", както Ботев квалифицира в един момен българското православие; в една крайно християнска европа, където отношението към собствения народ е романтично (все пак, епохата на романтизма), тези крайни изблици на себеомраза стряскат. Малко за връзката между паулисти и богомили, която е очевидна според мен за всички без част от българското общество, вкл. историците му, които не са в състояние да прескочат комунистическото клише за богомилите-патриоти и поборници за правдини; според Петър Сицилийски, когото споменах във входния постинг, представител на византийския император в "царството" на паулистите от източен анадол, тези паулисти се хвалят, че са изпратили свои мисионери в България, която ще бъде "зарибена"; хиперлинк: https://books.google.bg/books?id=U-cKnYXw--kC&pg=PA77&dq=paulicianism+bulgaria&hl=bg&sa=X&ei=xr2SVJWbBcn4yQOT74LYAQ&ved=0CCAQ6AEwAA#v=onepage&q=paulicianism%20bulgaria&f=false (страница 77); в книгата, към която се реферирам, Росбах твърди, че междувременно паулистите са установили своите колонии в България още по времето на Копроним, който експулсира част от тях там (същата страница). Без никакво съмнение, по свидетелство на самите паулисти в случая със Сицилийски, мисионерите им бродят из България още в 9-ти век, като мисионерските мисии са напълно преднамерени - с което частично отговарям и на Стинка - не, богомилството не е локално социално явление в Б-я; то е вносно, по твърдение на самите паулисти; мисионерите са автентични анадолци от исаврийските планини, които воюват с Византия не само на бойното поле, но и на полето на духа. Сега, за "битовия" характер на сексуалните практики на богомилите със сигурност има и битов елемент (нощите в планините са самотни и понякога студени), въпросът е, че има и сакрален елемент - записано е отношението на богомилите към децата като към "дяволи", продукт на репродукция между мъж и жена; теологията на богомилите не предполага продуктивен секс - след като светът и материалното са продукт на злото, съвсем естествено, всеки продуктивен секс е пролиферация на злото; поради което богомилите се отнасят с безразличие към секса с животни и хомосексуализма - те не могат да са по-лоши от хетеросексуалния секс, ако не са по-добри; поради което позицията на богомилите към този секс не е осъдителна - което вероятно е възприемано от средновековните християни като зоофилия; липсата натермин за зоофилия в унгария и англия до появата на богомили там е казваща, както и адаптацията на термина "българин" за зоофилство, с което да се опише деянието - унгарци и англичани в своите "закони за българството" не осъждат богомилството; те не осъждат и българите, естествено; те осъждат зоофилията на собствените си англичани и унгарци; но това, че етимологията на зоофил в двете противоположни точни на европа е изведена от "бугар" и се появява заедно с богомилските мисионери говори, че е възможно не всичко от описанията на богомилските практики да е клевета; което би било и в съответствие с богомилската догма такава, каквато я познаваме от свещенните книги на язидите -истинският, съвършен богомил е роден от адам и е заченат "в гърнето му", поради което е спасен от първородния грях. Никак не е изключено хомосексуализмът и зоофилията на ппаулисти и богомили далеч да надхвърля битовото ниво на самотния овчар, който свири с кавала и влажно гледа някоя пасяща край него овца.

Чудесна тема. Според мен историческият Исус е по-скоро свързан с фарисейската школа на Хилел Стария (http://en.wikipedia.org/wiki/Hillel_the_Elder) и е по-скоро фарисей, отколкото садукей; да се аргументирам; Хилел живее във време, близко до времето на Исус (според традицията умира 10 г. пр. х.); лидер е на една от двете фарисейски школи в ерусалим около новата ера; поради хобито му - дърводелство, е наричан дърводелеца, откъдето е възможна и алюзията с Исус като "синът на дърводелеца"; Хилел пледира за омекотяване на юдаизма и е в остър спор с Школата на Шамай за бъдещето на юдаизма; в спора надделява Шамай. На Хилел се приписва фразата "не прави на другите това което не би искал да ти направят на тебе" -тъй като варианти на тази фраза се срещат в концепциите и на четирите евангелия, съм склонен да мисля, че историческият Исус по някакъв начин е свързан с фарисейската школа на Хилел, което би го превърнало в, хм, фарисей. Друг аргумент в полза на вързката е анекдотът, записан относно Хилел, според който, помолен да обясни Бог в едно изречение, Хилел формулира "Бог е Любов" - концепция, която е често срещана в новозаветните текстове. Ами нямам други аргументи ; относно това дали е съществувал - възможно е; на базата на две свидетелства: Първото е на Йосиф Флавий и известно време се счита за фалшификат; както и да е, в момента доминиращото мнение е, че Флавий споменава Исус в автентичен текст, тъй като в открито през 20-ти в. копие на книгата му на арабски в съвр. Сирия, също съществува референция за исус и разказ за събитията около разбъването му; докато текстът на латинското копие на Флавий изглежда подменян като смисъл от монаси, арабската версия на флавий по-скоро не е, и това е доминиращото мнение; вторият ми аргумент е позоваването на Исус в Талмуд - поне двукратно, и описание на бедите, които е нанесъл на евреите; свидетелството в талмуд е важно, защото юдеите едва ли има причина да измислят съществуването на Исус - по-скоро напротив; третият ми аргумент е в работите на соломон бен маймонид - отново, като евреин едва ли има причина да фабрикува съществуването на Исус, по скоро напротив, но Маймонид ни най малко не се съмнява в съществуването му като историческа фигура и разказва подробности за Исус, които няма у кого друг да бъдат прочетени, освен у маймонид, т.е. вероятно ползва исторически източници, които не познаваме. Разбира се, никак не съм сигурен, че съществуването на исус може да бъде доказано - доказателствата (Флавий, Талмуда, Маймонид) не са нещо, което би издържало с лекота критика и могат при желание да бъдат оспорвани, напълно основателно - но, някакви доказателства за съществуването на Исус има - както и може би - за връзката му с фарисейската школа на Хилел.

Напротив, Стинка, добре аргументирано и добре си го написал; с удоволствие ще поспоря с теб по същество при първа възможност; Сега да аргументирам реакцията си по отношението на написаното от перкунас. Културата е феномен, подобен на айсберг; видимата част от него е в настоящето,по-голямата част обаче е под водата - т.е. в миналото и е "невидима" от гл. точка на настоящето (Клод Леви Строс); Идеите радко са автохтонни; концепцията за автохтонност на идеите е същата заблуда, като идеята за автохтонност на народите и има същите себеласкателни корени; обикновено една идея се прехвърля социално (т.е. чрез обмен на мнения) както във времето, така и в пространството, и често стига много далеч от точката си на произход и в двете направления, което дава основание на автохтонците да я обявят за "локална".(М. Салинс). Тя обаче често е наследник на идея, родена в друго време и на друго място. Всяка идея може да бъде проследена във времето и пространството, докато се локализира точката на възникването и - което може да бъде на хиляди коилометри и десетки векове от мястото на идеята в съвремието; културните практики рядко са иновативни - "добрите" културни практики са по правило заемки от някъде другаде, които "пътуват" подобно на хората - само че освен през пространството пътуват и във времето; Писателите се явяват продукт на културата на обкръжението си - тази култура се протяга далеч назад във времето и пространството; джихадистът от индонезия в 21-ви век е все така свързан с арабина от южноарабската пустиня от 7-ми век; въпреки че е рапространен в индонезия, ислямът всъщност не е възникнал там, а на хиляди километри от там и 14 века преди сега; при все дистанциите, връзката между исляма в индонезия и този в арабия от 7-ми век е все така жива и напълно реална; ислямът не е автохтонно явление за индонезия, а явление, появило се по друго време и на друго място. Същото е и с повечето идеи - те рядко принадлежат на ареала, в който са се появили оригинално, макар че изкушението на народите да ги обявят за "автохтонни" е твърде голямо, това рядко отговаря на истината - защото идеите пътуват. Елин Пелин е свързан не само с богомилството отпреди 10 века, той и творчеството му са неизбежно свързани и с още по-стари идеи и още по-далечни места, което е елементарно за разбиране за всеки, който поне малко познава теорията на културата; тъй като за Перкунас това изглежда непознато, си позволих да квалифицирам компетентността на оценките му по темата като нулева и респективно постингът му като спам. Постингът на Стинка е съвсем друга бира и не е лишен от основанията си; обаче в голяма степен не съм съгласен и с него.

Не знам дали темата е от категорията "паранауки", ама твоя постинг определено е от категорията спам. Темата за връзката между богомилство и българска художествена литература е обект на десетки изследвания, измежду които са и споменатите на Мутафчиев, Шейтанов и Стоянов, които далеч не са единствените. Изказваш се по тематика, която не познаваш и далеч надхвърля компетентонстта ти по нея, която (компетентността ти по темата) е нулева.

Засулугата, Браво, е на Льометр, а не на църквата или "астрофизиката". Темата на Гравити е дали са съвместими концепциите за големия взрив и Божественото сътворение - съвсем емпирично погледнато, щом Льометр е успял да ги съвмести, съвсем очевидно те са съвместими. В случая с Големия Взрив, тези, които имат проблем със съвместяването на големия взрив с парадигмата във физиката са не свещенниците, а физиците, което е забавен парадокс, тъй като е противно на очакванията на Гравити - които са интуитивни и напълно основателни, само че в случая истината е контраинтуитивна - откритието на големия взрив е работа на действащ свещенник, което би трябвало да подскаже на Гравити, че виждането, че големия взрив е несъвместим с християнската религия, е заблуда - това, че свещенник го е открил не го прави по-малко християнин или по-малко свещенник. Християнските свещенници са софистицирано нещо; както и християнската религия, междувпрочем. Понякога - твърде софистицирано и не е лесно да бъде схванато без добра подготовка - както беше споменал Глишев в друга тема - без дългогодишна подготовка; интерпретациите на християнските концепции без такава подготовка крият опасност от наивизъм и, с извинение, вулгаризация на тематиката.

Кой въпрос на Спандю, Глишев? Този за специалното място на арменците в корана ли? Че това специално място на арменците е един от фундаментите на исляма. Тука няма място за дискусия и аз лично ще се въздържа от коментар - няма смисъл; на *изричните* препоръки на корана се дължи и специалното отношение към арменците в османската империя. Връзката между паулизъм - или каквото предпочиташ като термин - и богомилство е очевидна на всички нива, вкл. на физическо, ако щеш; депортациите на паулисти по границата с България са масови и многовековни, депортирани са цели градове и няма никаква нужда българите да "изобретяват" богомилството" - концепциите му идват с десетките депортаци на десетки, ако не и стотици хиляди паулисти, които го изповядват. Политическото поведение на паулистите в източен анадол и в България след депортацията им е различно - докато в родината си паулистите активно преследват военни цели - т.е. унищожаването на християнството във византия в съюз с мюсюлманите и със силата на оръжието, докато изпращат мисионери в четирите посоки на света - със същата цел, в България, след военния им разгром, тактиката е отчетливо сменена - битката е предимно на полето на духа, където християнството е атакувано успешно на принципите на пропагандата, мисионерството и прозелитизма; оръжията са заровени и вместо тях е заета позата на кроткостта и благочестието, като целта обаче си остава същата; а тази цел е гротескно-амбициозна - ни повече, ни по малко - унищожаване на човечеството, което е грешно. Идеята на група анатолийци от обскурантистки планински район в източна анатолия смайва с амбициозността си - богомилството/паулицизма - подчертавам дебело, разлика между двете доктрини няма смайва с мизантропията и ненавистта си - и с гигантската си амбиция. Амбициите на българските царства, сравнени с тези на богомилите, са далеч по-скромни през цялата ни история и обикновено се изчерпват с това да превземем Константинопол; мисълта ми е, че това, което в България по традиция възприемаме като духовно движение - т.е. богомилствто, ако погледнем предисторията му в мала азия, ще видим, че е военно-политическо, развива се в тясно военно сътрудничество с исляма и си поставя чисто политически, а не духовни цели и гони изпълнението на тези цели с оръжие и военна сила, по един много амбициозен начин - и почти успява, като на два пъти успява да постави мала азия под свой контрол и стига до стените на константинопол. Отношението на българската историография към богомилството е - меко казано, несериозно и безобразно.Преселениението на компактни маси паулисти от източна анатолия за периода 8-10-ти век на територията на съвременна България се подминава безобразно, а е от съществено значение за демографията, културата и в крайна сметка съдбата на средновековна България. Дали има синтез между богомилство и православие на територията на България - о да, има, със сигурност; дългосрочното влияние на богомилската мизантропия върху българския светоглед е отбелязано от Найден Шейтанов, Петър Мутафччиев и Цветан Стоянов, измежду много други, напълно основателно. Шейтанов дава пример с двусмисления характер на "торбалан" в българския фолклор - от една страна това е анадолския мизантроп, с който родителите плашат децата си, поради специфичното отношение на богомилите към децата - според доктрината им те са еманация на злото, тъй като са новозаченати от връзката между мъж и жена, и поради това изява на злото в най-чист вид; но от друга страна, самите тези родители са "торбалан" - гледат ехидно на християнството като на "измама" (Шейтанов цитира българската поговорка "и у рая, сиромахът пак на края") и на поповете като "самозванци"; Тоест, християните са едновременно "нашите", но и"чуждите"; това шизофренно отношение на българина към самия себе си, в което той гледа на себе си с очите на чуждия, на торбалан от кюрдистан, дошъл не по-своя воля в чужда държава и на чуждо място, принуден да живее в културна среда, която ненавижда, т.е. българската, поради което не иска да я припознае като своя и гледа отвисоко на него (не са чели книгите в торбата му, негодници), но в същото време плаши децата си с "торбалан" и нарича анадолци те "манафи" - от Манаса, един от центровете на павликянството в източен анадол, като референция за странните им сексуални практики, тоест българина е в състояние да гледа на културата на депортираните от византийците анатолийци с очите на "местния" човек, който вижда в пришълците нещо много плашещо и чуждо. Това шизофренно отношение към самия себе си, според мене, е една от драмите на третото царство и на съвременна българия - държавата е едновременно "своя", но и "чужда". Българинът е едновременно себе си, но е и "другия" - о да, има синтез между богомилство и православие и поне според мен, този синтез не е никак добър. Напоследък четох един разказ на Елин Пелин, за пияния поп, който върви из софийското поле с бутилка вино, която надига от време на време; намекът на Пелин е в "погрешността" на попа - пие, а значи къде е тръгнал, та той не "съвършен" - Пелин гледа попа едновременно с очите на своя и "чуждия", т.е. с очите на анадолския богомил, който се възмущава от чуждата религия - която обаче с времето се е превърнала в своя - обаче старата ненавист се е запазила;Върви попът, пие от бутилката, а в главата му - о, ужас, започват да се появяват похотливи мисли - и то - насочени срещу противоположния пол; това Пелин описва с погнуса - гнусен пиян поп, който върви през полето и си мисли за жени - недопустимо за богомилската естетика, която намира мисълта за жена непоносима и недостойна - "съвършенните", за разлика от правослвните, не се женят; православието обаче допуска брака на свещенниците, бракът не пречи за свещенническата функция; в очите на Пелин обаче, попът е десакрализиран, той не може да изпълнява такава функция, та той - о ужас - си мисли за жени и в същото време е свещенник?? - възмущава се душата на Пелин; няма как православния свещенник да бъде авторитативна фигура, защото авторитативните фигури - не се женят и не мислят за жени, а значи, православните свещенници не могат да бъдат посредници на Бога - те не са чисти, т.е. "Катари", те са чужди и неавторитативни. Пелин гледа на героя си с очите на скандализирания анадолец, който вижда в попа гешника и самозвания свещенник - върви раздърпан през полето, пие вино и мисли за жени - какъв свещенник е това? За Пелин, самия той православен, попът е "чуждия", човекът от другата земя, който не се подчинява на правилата на павликянството тире богомилството. Нооо, попът попучава заслуженото си - след като вижда в далечината една бяла точка, попът решава, че това е жена и ускорява крачка, изглежда, с намерени да удовлетвори похотливостта си, след като, зачервен и възбуден, най-сетне доближава точката, е смразен свише - това не е жена, а оголен биволски череп, който му се зъби с усмивката на смъртта; метафорично, попът си е получил заслуженото - в края на пътят му го чака не рая, а смъртта и голи черепи, които символизират ада, който е заслужил посредникът самозванец, защото пие, мисли за жени и е - е, самозванец. Само че, християнската религия не забранява нито брака, нито алкохола, нито секса - недопустимите според Пелин слабости, които делегитимизират свещенника в качеството му на Божи посредник, са всъщност обичайни неща за християнството, но в дълбок дисонанс с павликянството тире богомилството от източен анадол - там "съвършенството" на божия посредник е много различно. Пелин гледа на свещенника едновременно с очите на "своя" и очите на "чуждия", което прави разказа му забележителен - и симптоматичен за дълбокото влияние на богомилството в българската народопсихология, където гледната точка по отношение на всичко българско всъщност е гледната точна на "чуждия", на "другия", който не иска да припознае нито българската държава, нито народа и, нито религията му за "свои". За беда, самият "богомил" е българин, макар и по принуда, което е и трагедията му - както и трагедията на България, поне според мен.

Така, желателно е да се има предвид, че концепцията за големия взрив всъщност е формулирана от един белгийски свещенниk, Джордж Льометр, http://en.wikipedia.org/wiki/Georges_Lema%C3%AEtre, всъщност тези, които имат проблем с нея, са физиците, а не свещенниците - първоначално е приета с големи резерви от физиката, като Айнщайн е от най-гласовитите критици (нали е привърженик на концепцията за статичната вселена); т.е. всъщност първоначално теорията за големия взрив е несъвместима с доминиращата парадигма физиката, а не с религията; религията не само че няма проблем с големия взрив, тя е автор на концепцията - в крайна сметка се оказва, че дори Айнщайн може да сбърка. Учуден съм, че компетентен човек като Гравити не си дава сметка за връзката между физика и религия разбира се, че теорията е, меко казано, дълбоко съвместима, нещо повече - авторството на тази теория принадлежи на църквата, която в случая коригира, хм, Айнщайн, което е забавно, защото Айнщайн в крайна сметка се съгласява. Гравити, ако погледнеш исторически колко физици са действащи свещенници и какви открития са направили, ще те заболи главата . Но това, разбира се, са минали времена, макар и неотдавна минали - под неотдавна имам предвид 20-30 години. Пропастта, изкопана между физика и религия от политпропагандаторите в главите на хората, стана твърде голяма.

Галтън е племенник на Дарвин, велик ум и благородна душа. Regression to the mean все още се използва в антропологията, а и в много други дисциплини.Всъщност не знаех, че той е формулирар уравнението за регресия към средното - един доста добре познат у популациите феномен, предсказан от уравненията му.

Ами не, Аспандиат, християнски кръст е. В смисъл, видях го с очите си и не виждам смисъл да споря.

Има събор в Двин през 515, поне така четох днес, освен ако, естествено, не ме подвеждат източниците. На този събор е първата референция за паулистите (осъждаща и опасение, че живеят "по границата с Армения"); което е любопитно, като се има предвид, че паулизма в такъв случай предхожда исляма с близо век и отваря въпроса кв каква степен е повлиял на ислямската теология, и разбира се, дали, защото е можел; В корана Пророкът черпи вдъхновение за учението си от "арменски свещенник", въпросът е, като се имат предвид някои паралели между паулизъм и ислям, които липсват в християнството и юдаизма -а и в арменската апостолическа църква - въпросът е дали този "арменски" свещенник от корана не е паулист, а не християнин.

Добър постинг, друже, дори само заради референцията към слънцето; да, йезидите имат специално отношение към слънцето - за тях слънцето е "тялото на Христос"; подобно на исляма, Йезидите считат Христос за човешко същество; с една особеност - когато се възнася, тялото му остава между небето и земята - и е слънцето. Така, сега една малка изненада - на "римската" църква на мадарското плато, която често се датира на 5-ти век, на един от църковните камъни това лято видях.... кръст и *слънце*, което ме хвърли в сериозен размисъл; който стана съвсем сериозен, след като на една от стените в "Тракийския" Перперикон, видях същите два символа свързани - Кръст и... слънце. Не съм сигурен дали снимките са достатъчно добри. Слънцето в "римската църква на мадарското плато е далеч по- ясно, като и двете слънца са шестолъчни - едното на Перперикон, другото чака на Мадара, комбинирани с идентични кръстове. Да ме коригира Глишев, ако греша, но ранното християнство няма шестолъчно слънце в символите. Единственото, за което се сетих, е Марианизма - отъжествяването на Дева Мария със слънцето, само че той е по-късен и не е балкански феномен; поради което - ще си позволя да се усъмня както в датировката на артефактите в Перперикон и Мадара - май не са ранновизантийски (тракийски няма как да са с тия кръстове) - и стои един отворен въпрос - бил ли е Перперикон обитаван от богомили, или ако щеш, паулисти за мен изтъкването на разлики между паулисти и богомили е безсмислено, те са твърде малки, тези разлики. П.С. И за да не помислиш, че слънцето на мадарското плато е прабългарско - то е издялано на *олтара* на църквата, т.е. на това, което е останало от олтара - за късмет, църквата все още не е "реставрирана", , т.е. оригиналните камъни не са сменени още с прясно изсечени и успях да направя снимка на артефакта.

Така, нека го коригираме според предложението ти - нямам нищо против. Вместо "Кирсокер, богомил и паулист, начело на мюсюлманско - богомилска армия, навлиза дълбоко в Анадола и го подлага на опустошение. Византия е на колене, в поза Г и се учи на ласките на богомилската любов. Армията на Кирсокер навлиза на Изток до Ефес и на север чак дио Никея, на 50 километра от константинопол. Цяла анатолия е под контрола на обединените мюсюлмано-богомилски сили", ще напиша Хризохир (брех, тоя да не е рода на нашия Хриз?), военен лидер на сектата на паулистите, обявена за "гнусна" (цитирам буквално) и еретична още през 515 година от арменската апостолическа църква. Етносът на паулистите е неизвестен, въпреки широкоразпространеното мнение, че са арменци - някои от лидерите им носят арменски имена, но далеч не всички, и е твърде вероятно да са свързани със съвременните кюрди и дори исаврите от ранното средновековие, които, поне на теория, живеят в региона на паулистката "държава".

Ами ти избери друже, дали има богомили в анатолия или паулисти на балканите. Може би си прав и в анатолия няма богомили- което значи че на балканите също са паулисти. Какво пише Стоянов за връзката между богомилство и паулисти? А за съвместните военни сили на паулисти и мюсюлмани пише ли, или е забравил?

Ами друже, ти кои мислиш, че са наследниците на паулистите? Арменците? Арменската апостолическа църква осъжда паулистите още през 515-та година.

За сега само хронология, без коментар: 751 г. Константин 5 превзема Мелетия, крепост на сектата на паулистите в източна Мала Азия и интернира населението и във Филипополис, съвременен Пловдив и оконостите му - едновременно за да отслаби съпротивата на паулистите в източен анадол и за да изполва интернираните като жив щит от "неблагонадеждни" византийци срещу българите. Първо запознаване на българите с концепциите на богомилството. 756 г. Константин 5 увеличава бройката на паулистите по границата между византия и България, като принудително заселва на територията на сегашна Южна България паулистите от превзетата от него източноанадолска крепост Карин. 775- Ересиархът на паулистите в източен анадол, някой си Закария, е активен пропагандатор на паулизма и според собствените му думи е "изпратил мисионери на изток и запад, на север и юг", които да конвертират и прозелитират в новата религия. Някъде в този период - между 750-та и 775-та следва да се търси първия контакт на българското царство с богомилското учение и първите балкански прозелити на мисионерите на Закария. 802- Паулистите изпращат военна помощ на Никифор в опита му да овладее короната на Византия и се превръщат в негова лична гвардия. Войствени планинци от източен анадол и родени войници, паулистите бързо накланят везните в полза на Никифор. За нещастие, Крум му реже главата и паулистите излизат от мода. 805- Императрица Ирина обявява война на изтребление на паулистите, което принуждава лидера им, някой си Сергий, да напусне Византия и следван от 5000 свои привърженици, да намери убежище в ислямския емират на Мелетия, с което слага началото на военния съюз между пауллисти и мюсюлмани - съюз, който в крайна сметка успява да унищожи християнските царства в Мала Азия и на Балканите; Сергий основава градовете Аргаум и Амара и в съюз с арабските мюсюлмани атакува византийската империя в течение 3 десетилетия. 845 Императрица Теодора обявява война на изтребление на останалите да живеят на територията на източен анадол паулисти. 855- След 10 годишно военно противопоставяне паулистите са разгромени, десетки хиляди от тях са изклани, останалите бягат на територията на Емирата Мелетия; Емир Умар ал Адта им позволява да създадат крепост на границата между емирата и Византия, която наричат Тефрике 863- Обединените военни сили на паулистите и мюсюлманите пробиват византийската отбрана и завладяват почти цяла мала азия, като я подлагат на изтребление. Военното щастие изоставя паулистите и мюсюлманите в битката при Лалакаон, където двата военни лидера Емир Уам и Карбеус (лидерът на павликяните) загиват, а армията на мюсюлмани и богомили се отдръпва обратно в източен анадол. Из балканите по същото време бродят торбеши, торбалани и дръги намусени анадолски фигури, като проповядват мир и "любов". Паулистите, преселени от Константин Копроним в Тракия и Пловдив, малко по малко се българизират. Време за богомилство. 867- Кирсокер, богомил и паулист, начело на мюсюлманско - богомилска армия, навлиза дълбоко в Анадола и го подлага на опустошение. Византия е на колене, в поза Г и се учи на ласките на богомилската любов. Армията на Кирсокер навлиза на Изток до Ефес и на север чак дио Никея, на 50 километра от константинопол. Цяла анатолия е под контрола на обединените мюсюлмано-богомилски сили. 868- Петрус Сицилиус, представител на Василий първи в столицата на павликянитенаписва "История на празната и долнопробна ерес на Манихеите, иначе наричани Паулисти". 872- Василий първи рагромява пявликяно-мюсюлманското царство в източен анадол и възстановява временно византийския контрол над региона. 882-Самосата, последната оцеляла крепост на паулисти и мюсюлмани в мала азия, пада под византийски контрол. 971- Всички оцелели паулисти са събрни от иммператор Йоан Първи и колектовно депортирани в региона на Пловдив, Тракия и въстановените византийски крепости в Източна България, с уговорката да пазят западните граници на империята, като срещу това могат да изповядват религията си свободно и да прозелитират българите в нея. Поп Богомил. Според някои източници обаче, вместо да пазят византийските интереси на балканите, паулистите се поставят в услуга на българскита кауза - и българските царе - и срещу византия. 1097- "Gesta Francorum", първи кръстоносен поход; в битката при Дорилеум, мала азия, 15 хиляди кръстоносци унищожават 90 хилядна армия от селджуци и слагат край на селджукското господство в анатолия. За учудване на кръстоносците, армията на селджуците се състои от турци мюсюлмани но и от богомили-паулисти ("публикани"), които воюват свирепо срещу кръстоносците в качеството си на мюсюлмански съюзници. (следва - хронология на военното сътрудничество между богомили и османци при завладяването на Балканите и Мала Азия през 14-15 век) 1118- Анна Комнина посещава Пловдив и пише, че "в Пловдив са си дали среща мръсните води на цялата империя" - вековната политика на Византия да депортира по границата с България всички религиозни, сексуални и социални девианти си е казала своето - южна българия е заприличала на зоологическа градина, в която щъкат малоазийски богомили, паулисти, садисти, варлаамити, адамити-ексхибиционисти и всякакви други содомити.

За книгите на Арх. Павел съм чел само добри отзиви. Предполагам, че тази на Стоянов също си струва, за съжаление, не познавам текстовете му. От своя страна, ще си позволя да препоръчам Black Book (http://www.sacred-texts.com/asia/sby/sby11.htm) и Book of Illumination, известна още като Book of Revelation - http://www.sacred-texts.com/asia/sby/sby05.htm - където можем директно да се запознаем със свещенните текстове на последната оцеляла "дуалистична" група (кавичките са, защото имам някои резерви към дуализма като основна определяща черта на богомили, паулисти и т.н.. Особено след запознаването ми с религиозните текстове на язидите, в качеството им на директни наследници на паулистите). Би било хубаво да сравним предположенията на Стоянов или Рокбер за това какви са били средновековните богомилски (при цялата условност на връзката между богомили, катари и паулисти, както и на тези трите с останалите средновековни ереси) вярвания с действителността - т.е. с религиозните текстове на язидите, които са изключително описателни по отношение на религиозната им доктрина и не оставят място за двусмислие.

Добро обобщение на Глишев. Кг, не знам дали има *сериозно* изследване върху средновековните ереси - нямам предвид българско, а въобще; което вероятно би било пречка и за една добре разработена тема по топика. Глишев според мен е прав, е прав, че между групите,които е изброил, не винаги има връзката, която им се приписва. Аз например никак не съм сигурен дали има връзка, примерно, между манихеи и богомили или, примерно, между гностици и павликяни; виж,между павликяни (или може би е по правилно да ги наречем паулисти, за да не ги смесим със съвременните български павликяни) и богомили, поне на мен ми изглежда, че има. Според мен обаче има и една неглижирана връзка между паулизъм и ислям, т.е. в генезиса на исляма ми изглежда да има паулистко влияние - твърде чувствителна тема, като се има предвид чувствителността на мюсюлманите към религията им, а този форум все пак се чете и от мюсюлмани. Никак не съм сигурен, че би било редно да се обсъжда, за да няма обидени. И, да, тема за средновековните ереси, за тази своебразна Контра Европа, по Глишев, би била забележителна и интересна, но и трудна за писане поради недостатъчността на задълбочени изходни изследвания, върху които да се базираме.

Aспандиат, друже, темата за вярванията на богомилите не ми изглежда централна по топика на Глишев - ако искаш - и ако Глишев прецени - с удоволствие се съгласявам да я обсъдим в отделна тема. Както и да е, допреди няколко месеца и аз като теб не бях чувал за зоофилията на богомилите и за централната роля, която играят хомосексуализма и зоофилията в религиозната им доктрина, което е повече от странно, като се има предвид колко голяма внимание отделя българската историография на богомилството - един вид, и ний сме дали нещо на света, т.е. богомилството, а в същото време пропуска нещо толкова централно за доктрината - до степен хора, които професионално се занимават с история, да не са и чували за него. При мене проглеждането за този аспект от богомилството започна едва преди няколко месеца, когато отворих оксфордския речник и с удивление научих, че етимологията на английското "bugger" идва от латинското "bulgaris", поне според речника, и е прридобило гражданственост през далечната 1330-та година, когато група зоофили, представящи се за българи, пристигат на английския бряг и започват да открехват простодушните англичани за сладостите на зоофилията и хомосексуалната любов, поради което английския законодател приема декрет срещу "българството" - до тогава в английския език липсва термин за зоофилия, поради което "българин" заема мястото на тази сексуална деноминация и не е референция за етнически произход - англичаните нямат предвид, разбира се, българите от балканите, а британските "българи", т.е. хората, които разпространяват сексуалните практики на богомилството в Англия. Предполагам, че Глишев е напълно прав и едва ли става въпрос за етнически българи, а ако да, то те са били българи толкова, колкото циганите, които крадат и просят из съвременен Лондон и се представят пред английските власти за "българи". Първото, което ми хрумна, е че, разбира се, става въпрос за империалистическа пропаганда на завистливите английски историци срещу българите, които са дали на света едно толкова прогресивно социално движение като богомилството, с цел да ни очерни, или дори за конспирация, която цели да представи средновековните борци за социално и сексуално равенство, богомилите, и техните съвременни наследници, тоест, ние, българите, за сексуални девианти. Зарових се в богомилската литература и по принуда включих в заговора срещу богомилството и унгарците, защото се оказа, че в унгарски език термина за зоофил също е "бугар" и отново се е появил през средновековието, във връзка с появата на богомилски мисионери на територията на унгария; същото се оказа и в средновековна Италия, което е възмутително - и там термина за содомия е "бугарство" по етнонима на хората, създали богомилските общини в северна Италия и които, сигурен съм, нямат нищо общо с етническите българи от средновековието. Картинката започна да ми се прояснява донякъде когато отворих свещенните книги на язидите, богомилска близкоизточна секта, свързана със средновековните павликяни от византия, както етнически, така и религиозно и оцеляла и до наши дни. Язидите са етнически кюрди, запазили вярванията на средновековните паулисти от мала азия непокътнати - останалите са били конвертирани в исляма както в мала азия, така и на балканите, а в европа са респективно конвертирани в християнството или респективно изогени и изтребени по най-варварски начин през средновековието. както и да е, книгите на язидите са един безценен поглед в доктрината на богомилството, така да се каже, свидетелство от първо лице, и поставят зоофилията и хомосексуализма в един специфичен, централен контекст за цялата доктрина на богомилството. Тази доктрина е удивително съвременна и би процъфтяла в съвременния свят, характерен с либералността и светския си характер, в известен смисъл, богомилството се оказа изпреварило времето си с няколко века и попаднало на погрешното място - в мрачна средновековна европа, и развито в погрешното време - на крайно сексуално и религиозно тесногръдие, което го и обрича на изчезване. Ако се беше появило в наши дни, съдбата му щеше да бъде съвсем различна- но, уви. Така, богомилската доктрина: Хората са неперфектни поради *първородния грях* на Адам и Ева, а именно, белята със змията в райската градина и ябълката на познанието, поради което Адам и Ева влизат в срамно сексуално сношение, в резултат на което се появява човечеството, заченато от Адам и Ева в грях, тоест чрез сексуален акт между мъж и жена. Няма по срамно нещо от хетеросексуалния секс, гласи доктрината, който е причина за падението, описано в Библията, и практикуването му води до множене на човечеството и до пролиферация на греха, респективно, тоест, до задълбочаване на грешката, извъшена от Адам и Ева под коварното влияние на алтернативното божество, (в главната роля - змията), подвело Адам и Ева да се размножат и по този начин създало човечеството. Единствения начин да се коригира тази грешка, гласи богомилската доктрина, е да се прекрат хетеросексуалният секс и човечеството да се излекува от първородния си грях. Слава Богу, твърди доктрината, не всички хора са родени по този начин - някои от богомилите са "перфектни" или "чисти" (т.е., "катари"), тоест, лишени от първородния грях - именно това ги превръща в "съвършенни", за разлика от останалата част на човечеството, което е плод на срамен секс между мъж и жена. За разлика от тях, "съвършенните", т.е. Катарите, са родени от... мъж - поне така гласи доктрината на язидите, което на мен ми говори, че в крайна сметка многовековните малоазийски опити мъж да зачене са се увенчали с успех още в ранното средновековие. Когато Адам и Ева са се сношили, гласи теологията на язидите, от "гърнето на Ева" излезли "змии, насекоми и гущери", които се превърнали в предшествениците на човечеството - то се е родило от змиите и насекомите, избълвани от утробата на Ева след сношението и с Адам; Обаче, не всички са така - истинските хора, поне според язидите, всъщност са се родили, с извинение, от задника на Адам; това именно са съвършенните и перфектните от теологията на богомилите- у тях няма първороден грях, защото не са родени от утробата на жена, което ги превръща в "перфектни". А как точно и от кого са били заченати в задника на Адам "перфектните", с благоприличие, подобно на благоприличието, проявявано от византийските хронисти, описващи вярванията на богомилите, е описание, което ще си позволя да спестя. Всеки може да го прочете в книгите на язидите. И така, след като Адам ражда момченце, то, разбира се, е първият богомил и предтеча на язидите, които по рождение са спасени от първородния грях, тъй като предшественикът им не е роден от жена, а от мъж. . Оттам нататък всичко става ясно на богомилите - нарамват торбата със свещенните книги ("торбешите" от централните балкани , "торбалан" от българския фолклор, "бабуните" от Македония са според мен все фолкорни спомени у българския народ за богомилските мисионери от мала азия, бродили из балканите като първа точка от мисионерската им дестинация) и се заемат да спасят и останалата част на човечеството от първородния грях; а спасението, както си го представят богомилите, е в непродуктивния секс, които не води до нови зачевания - поради което и препоръките им към останалата част от човечеството да се въздържа от хетеросексуални връзки и бракове - което звучи толкова съвременно - и да задоволява нагона със зоофилия и хомосексуализъм. Напълно възможно е, лошото име на богомилите извън балканите, освен средновековните клевети, да се основава и на особеностите на сексуалните практики, които препоръчват; а това са практики, които не се вписват лесно в тесногръдия средновековен морал. За щастия, тези практики са запазени, рразказани в първо лице единствено число в книгите на язидите и всеки любознателен историк, любител или професионалист, може да се запознае с тях с очите си. Страноо, нито един български историк не си е направил труда да го направи; аз самия чух за тези неща едва преди няколко месеца, като дотогава бях в пълно неведение относно богомилската доктрина. Куриозно, учението на язидите отноево стига до великобритания, този път през 20-ти век, по-точно в началото му -и, независимо какво твърди Глишев, е представено директно от язидски мисионери, доведени в Лондон в началото на века от любознателни англичани право от анадола. Язидските мисионери представят учението си в Лондон с огромен успех и са посрещнати значително по-радушно, отколкото преди 7 века, а в Лондон е основано общество на язидите, този път, от техни последовватели от британската благородническа класа; до колкото ми е известно, обществото съществува и до наши дни; името му може да бъде открито с известно ровене в гугъл, както и основателите му - не знам дали богомилски мисионери достигат до Англия през 14-ти век, но през 20-ти пристигането им - право от анадола -в Лондон, е документирано. Ефектът на богомилското учение в средновековна европа по мое скромно мнение не е кой знае колко глолям - освен на Балканите -в тази част ни най-малко не мога да се съглася с Глишев, и ако трябва, ще се аргументирам, в тази или в друга тема; има богато тяло от османско-ислямски текстове, които реферират павликяните и богомилите в Мала Азия и на Балканите като..... "християни", докато православните християни са реферирани като "кяфири", т.е. "гяури. Има запазени изрични наставления от епохата на ислямското завладяване на балканите и мала азия мюсюлманите да се отнасят внимателно с павликяните и богомилите, защото последните са техни потенциални съюзници в борбата им с "кяфирите", т.е. с православните царства в мала азия и на балканите от средновековието; ролята на богомили, павликяни и т.н. в качеството им на съюзници на исляма в борбата му с православна византия и балканските царства е добре описана, както и специалните привилегии, които им дава съюзничеството с мюсюлманите - и ако се налага, с удоволствие бих цитирал източници по темата, когато мога. Разбира се, ситуацията на балканските - а и на малоазийските - богомили се променя от 16-ти век нататък, когато стават обект както на ислямизация, така и на християнизация - покатоличване и оправославяне, ако мога да го нарека така, защото специалните привилегии и защита над тях са вдигнати от отоманските султани, които си "спомнят", че това всъщност май са езичници. Единствените, които се отървават от конверсията, са част от кюрдите от високите планини в източен анадол, които се превръщат в съвременните язиди - и за които споменава още Евлия Челеби при пътуването си през региона, когато се среща очи в очи с тях и се чуди какво да прави, тъй като е длъжен според мюсюлманските изисквания да ги конвертира към исляма или да им отреже главите - последното е доста трудно, защото язидите са стотици, а той е сам, поради което по взаимно съгласие язидите намират набързо някакъв арменски поп, който формално ги "кръщава" в православието, за да може Челеби да не ги рапортува на турските власти и в същото време да остане жив след срещата си с кюрдите, като едновременно с това е спазил и препоръките на корана. "Кръщаването", разбира се, е чисто формално, колкото да се избегнат усложненията от срещата.