Южняк

Изглежда между двата постинга малко си промени позициите. Имам предвид : *Тезите са три: - светската литература на Средновековието произлиза от дохристиянския фолклор чрез епоса (тук има нужда от една уговорка*); от епоса произлизат балади и саги, а от баладите и сагите - лирика и романи; * - всъщност съм по-скоро съгласен с първия ти постинг, според който светската литература произлиза не просто от *дохристиянския* фолколор, а от *варварския*, което не е същото, и подчертаваш ролята на варварския епос - основателно -като източник на светска литература, както и причините за специалното място на варварския епост - кралете на запада са наследници на героите от епоса, те им се явяват къде митологично къде не техни предци и причина за високата им позиция. Ине само кралете - епосът е неписаната - или писана - история на западната аристокрация, разказ за събитията, които ги превръщат в аристократи. В качеството си на наследник на имперски рим, у римската църква този епос може да предизвика единствено и само мусене, по много причини; но на запад не е толкова лесно да се отърват от него, колкото на изток, защото епосът ще намери убежище в кралския двор или у аристократите; най много да го изгонят от църквата - но не и да го изкоренят. Напълно съм съгласен, че църквата се отнася към езическите текстове диференцирано. Неспособна да се справи с варварския епос на запад обаче, църквата може само да наблюдавя раждането и растежа на светската литература. А светската литература е много важна - тя има отношение към неща като ренесанса .... Много вярно си написал, че църквата обожава античните римски и гръцки текстове, епохата на античността, тя е свързана с нея, и правилно си го написал, тя не изоставя и за миг привързаността си към античната епоха. И тука влизаме в забележителен парадокс, за това ти казах че влизаж в приятен конфликт с парадигмата и дори си некоректен политически - традиционното разбиране за ренесанса е като преоткриването на ценностите и текстовете на античността; от твоя текст обаче виждаме, че това не е така и всъщност тези ценности и текстове саревностно пазени и промотирани от църквата (и си прав - да си псомним преклонението пред аристотел или пред географията на птолемей - изкушавам се да кажа че хипотезите, които се конфронтират с античните източници - коперник, галилей - на тях се гледа като на...варварски. И тука изпадаме в голям абсурд - цял живот учим клишето как ренесанса е роден от подновения интерес към античността - което не е цялата истина, ако изобщо е вярно, като добре го доказваш, и изтъкваш нещо, което аз поне досега не съм чел - че варварският епос има сериозно отношение към възникването на светската литература и специалното му място в кралските дворове предпоставя възникването на мощна светска литература - а значи има много сериозна роля в появата на ренесанса и в крайна сметка просвещението и науката. -интересно, ако погледнем българския епос и ролята му в българската светска литература, както и ролята му във възраждането, ще го видим също да играе централна роля и в двете. Първата сериозна светска литература в България са стихотворенията на един типичен епически поет - Христо Ботев...който черпи от народната поезия; Нито Ботев, нито Каравелов цититират Омир или се интересуват от Марк Аврелий и гръцки склуптури. Напротив - Ботев пише за "непоринатата воня на византийското православие" , а каравелов реди "свободата не ще екзарх, иска Караджата" - т.е. съвсем категорично, българското възраждане е процес на секуларизация на общественото мислене, който преминава през идентични патерни - и те не са интерес към античността, а облягане на героическия "варварски" епос ("тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." и т.н.) и случайно или не - едно противопоставяне на Рим, т.е. на гръко-византийската традиция. Еманципацията на светската българска литература от църквата минава през отхвърляне на античността, имам предвид, гръко-римската античност и облягане на "варварския" епос по начин, донякъде паралелен на еманципацията на западната секуларна култура..

Браво, Глишев, за целия постинг. Много интересно. Добре аргументирано и - ново. Не виждам спекулации, толкова нова и добре агументирана теза. Внимателно си го написал, обаче незабележимо (на пръв поглед) се отклоняваш сериозно както от парадигмата, така и от правилата на политическата коректност. Стува ми се, че позицията ти е новост за българската историография а може би и за западната, ако не директно, то поне в едни любопитни мисловни отпратки, които правиш....Ще го чета няколко пъти и ще се опитам да се обадя по темата, но по твоя начин, т.е., внимателно. Постингът ти е много богат на нови идеи, от всяко изречение може да се развие отделна тема.

* към първи век към тях се присъединяват и аланите. Та, тези оси различни ли са от аорсите?* - едва ли са различни. Изглежда някои от "сарматските" племена не са сарматски. Глишев и Аспандиат пък преди време имаха един разговор за готите- готи, гети, готони, гутони, гети, масагети, в тацит виждаме и готИни, гутоните са германци, по презумпция готи, готИните на тацит обаче не са, напротив, плащат данъци на германците, същото и със сарматите - оси, които плащат данъци на сарматите, дали са племена със съвпадащи етноними поради близостта на индоевропейските езици в този период, и етнонимите се извеждат от типични протоиндоевропейски корени, или има нещо повече, в случя на двойките готони/готини и аорси/оси, не знам и не виждам кой би могъл да каже или знае. Междувпрочем вчера проверявах Йорданес за анахронично използване на наименования у съвременните му племена - и няма, напротив, опитва се да е прецизен; да се аргументирам: Дио е по думите му "добросъвестен изследовател" - т.е. отличава прецизна от непрецизна употреба в източниците си или поне се опитва; в географското описание на британия игнорира плиний стари с грешките му в широчината на Британия (които са срамни, защото по това време римляните я владеят) му и следва други, по-стари, но по точни източници; руската равнина е "скития", само че в нея не живеят скити, а гепиди, примерно, т.е. избягва анахроничните употреби по отношение на съвремието си; но не и по отношение на миналото - там не се церемони и Дарий воюва с "готите", Томирис е кралица на готите а не на масагетите и т.н.; но, по отношение на съвременността си, изглежда по скоро се въздържа от анахронизми.

Имам, ще ти пратя хиперлинк по някое време, няма какво да спекулирам.

Друже, това да му беше кусура на "превода" ми - Аршак и Гаул. Приемам корекциите ти, естествено. Целия "превод" е гола вода. И аз това имам предвид - дали някой не е добавял пасажи в текста по-късно, като този който КГ и аз цитирахме. И това за "расовата чистота" на германците.... дали в античността и в римската империя някой би обърнал внимание на подобно нещо? На всичкото отгоре след като ги обявява за "расово чисти", Тацит си противоречи фундаментално и изрежда племената, които не са етнически германци но са се германизирали, т.е. презумира че германците са много смесени всъщност. Не знам. Не оспорвам автентизма на текста, просто отбелязвам, че някои пасажи може би звучат като артефакти от други епохи. Но не емфазирам на това.

Действително, КГ, много от пасажите в книгата на Тацит звучат като артефакти,твърде съвременно. Което отваря странния въпрос дали пък текстът на Тацит не е фалшификат....., вкл. този пасаж, в който в твърде едри краски, в стила на голям майстор, дава контурите на бъдещите разлики между изтока и запада, в известен смисъл, очертава контурите на едно идеологическо противопоставяне, което продължава и до днес... Още любопитни неща: -ако сравним текста му с текстовете на Плиний и Страбон които също описват Германия или текстовете на хронистите от късната римска империя (онези с "дивите и нечисти племена"), ни очаква изненада. Плиний и Страбон описват германските варвари с един отсъстващ тон и непоклатима презумпция за превъзходство - за тях всякакво сравнение между Рим и варварите е недопустимо, то е отвъд менталните им граници. Варварите са подчовеци и точка - описват ги с безразличието, с което някой естествоизпитател би описал новооткрит вид насекоми или група храсти, или някакъв природен пейзаж. Плиний и Страбон не показват дори презрение към германците - варварите не са римляни и точка, те са извън зоната за квалификации, вкл. обидни. Идеята за римското превъзходство у Плиний и Страбон е непоклатима, толкова непоклатима, че не си струва дори дискусията. От подобна ментална позиция пишат и късните хронисти, като там е добавена и горчивината и злъчта от поражението, което обаче не превръща варварите и новото им място под слънцето в обект на размишления -най много да добавят злъчно, че са "див и нечист народ". Тая презумпция за непоклатимо римско превъсходство отсъства у Тацит, което учудва и е извън традиционния тон на римската и византийската хронография. Свободата и независимостта у варварите не е ценност, тя не си струва дори да бъде отбелязана - дори в най-големите си поражения римляните са лоялни към собствената си ценностна система, могат да говорят с обида и болка за пораженията си, с омраза за императора си, но са напълно лоялни към имперската система като единствената легитимна - всяко съмнение за легитимността й, такова, каквото го виждаме у Тацит, е немислима. Където Тацит вижда ценности и свобода, останалите хронисти най-много да видят хаос, безредица и варварство. -В един любопитен пасаж Тацит казва, че решенията за война у германците се взимат бавно, защото германските "крале" по няколко дни на назначените междуплеменни съвещания, докато се съберат всичките, тъй като няма кой да им нареди да дойдат; те не са в субординация, което ги превръща в неорганизирани, "защото това е цената на Свободата" - т.е. липсата на субординация. Мисълта ми е, Тацит пише като подтиснат човек, на когото му е докривяло от деспотизма на римските императори; темата за свободата се връща отново и отново в книгата му десетки пъти, като тоя пасаж за деспотизма на изтока и демократизма на германците е най яркия; но мотивът се повтаря в книгата му десетки пъти, затова казвам, че Тацит пише като подтиснат човек, на който имперската тирания в Рим му идва в повече. -Трудно е да разпознаем у древните германци съвременните германци , които са символ на дисциплина и организираност; нещата са обърнати. Римляните са германците на древността - организирани и с огромна самодисциплина, действащи като машина, показващи един куп ценности, които в съвременността стереотипизираме като "германски". А германците на античността са дезорганизирани, лентяи, които се мъкнат с дни за срещите си и имат трудности с реда и самодисциплината; любимото им занимание е безделието, през нощта пиянстват и правят партита, през деня спят, не връщат гост от вратата и се чувстват длъжни да ядат и пият с "госта", а после да го мъкнат от врата на врата у комшиите си, пак за да ядат и да пият - невъзможно е да разпознаем в тацитовите германци хората от съвременна Европа; по скоро разпознаваме съвременните европейци и стереотипите им в Тацит и тацитовите римляни...., докато, странно, германците на Тацит показват едни стереотипи, които днес обикновено приписваме на медитеранските народи - мачизъм, хаос, пиянство, мързел и безкрайни фиести... Възможно е да видим един патерн на култивация, през който преминават римляни и по късно "германците", т.е. бъдещите европейци, на одомашаване, и да заемем позицията, че съвременна Европа е навлязла в "римската" си фаза. Мисълта ми е, ако събереш един Тацитов германец или славянин с един римлянин и с един съвременен германец или славянин, т.е. съвременен европеец, европеецът би разпознал себе си по-скоро в римлянина на тацит, отколкото в биологическия и езиковия си предшественик. Знам, че никой не поставя под съмнение автентичността на тацитовата "Германия", но буквално се питам дали все пак не е фалшификат с оглед на артефактите и позициите на Тацит.

Питеус е астроном, който около 330 г. пр. Х. след разходки из галия стига до предположението, че с промяната в географската ширина се променя и дължината на деня и стига до извода, че ако се пътува достатъчно дълго на север, ще се стигне до точка, че слънцето въобще не залязва; и се хвърля да доказва идеята си. Организира си експедиция и по пътя "открива" англия и германските племена. Страбон е унищожителен в критиките си към Питеус - заледени морета, плаващи айсберги, packed ice, среднощно слънце - невъзможни неща, с които Питеус втрещва медитеранците. Проблема, на който искам да обърна внимание, е Туле, за което пише и Йорданес. "Now Pytheas of Massilia tells us that Thule, the most northerly of the Britannic Islands, is farthest north, and that there the circle of the summer tropic is the same as the Arctic Circle. But from the other writers I learn nothing on the subject—neither that there exists a certain island by the name of Thule, nor whether the northern regions are inhabitable up to the point where the summer tropic becomes the Arctic Circle......the people (of Thule) live on millet and other herbs, and on fruits and roots; and where there are grain and honey, the people get their beverage, also, from them. As for the grain, he says, since they have no pure sunshine, they pound it out in large storehouses, after first gathering in the ears thither; for the threshing floors become useless because of this lack of sunshine and because of the rains." Страбон квалифицрира Питеас като "архилъжец" защото според Питеус на един ден път от Туле започва (pepēguia thalatta, "solidified sea") - замръзналото море, и защото твърди че : " it has no nights at midsummer when the sun is passing through the sign of the crab (summer solstice)" - т.е. в деня на лятното слънцестоене слънцето изобщо не залязва - т.е. Туле е разположено на 64-ия паралел, точно на полярния кръг. Туле е описано от Питеас като място със суров климат, където хората живеят в оскъдица. Страбон твърди, че Питеус е лъжец, защото не е възможно да се отглежда зърно на толкова студено място. Солинус обаче обръща критиката на Страбо наопаки - щом в туле расте пшеница, значи там е топло, следователно, зад полярния кръг същестува топло място - Туле и слага началото на мита Туле; Туле се трансформира съществено, докато стигне до Йорданес, ултима туле, митическа прародина, топла сред ледовете на северния полюс, хората не боледуват, слънцето не залязва и т.н. А скромното и хладнокръвно описание на Питеас, с което вкарва Туле в оборот, отново, е следното : Туле лежи на 6 дни път от британия и "the people (of Thule) live on millet and other herbs, and on fruits and roots; and where there are grain and honey, the people get their beverage, also, from them. As for the grain, he says, since they have no pure sunshine, they pound it out in large storehouses" - няма друго. Географски, описанията на Питеус са безупречни. Етнографските му описания са лаконични и любопитни - в британия любимото оръжие на бритите е бойната колесница и воюват така, както воюват архаичните гърци от Илиадата; Питеус обявява, че има езикова разлика между keltoi и germanoi, и че на южния прибалтик живеят Гутони, които са германци. А на изток от тях живеят тевтонците; още по-на изток - естите, по начина, по който е формулирано, не изглежда тевтонците от 4 в. пр. Х. да са германско племе .Този етноним - "германци" - през 4-ти в пр. Х. вече съществува, живеят на южния прибалтик, а бъдещите тевтонци, които ще дадат новия етноним, май още не са германско племе. (http://samples.sainsburysebooks.co.uk/9781405137560_sample_387495.pdf) както подхвърли и Глишев в една друга тема. Описанията на неща като замръзнали морета, полярна нощ (на правилното място) и pancake ice ( http://en.wikipedia.org/wiki/Pancake_ice) придават сериозна достоверност и на етнографските описания на Питеус, коилкото и да са оскъдни и лаконични последните. Пътувания като това в античността не се случват всеки ден нито дори всеки век и описанията му ще бъдат ползвани с векове напред, вкл. струва ми се, от Йорданес, с все повече грешки и все по неточно, докато заприличат на басня поради грешките в интерпретациите, които се задълбочават в преразказа на всяка следваща генерация хронисти. Но недостатъците на късните интерпретации не омаловажават оригиналното изложение.

Привет, Галахад, не се целя в Йорданес, нямам и предпоставена теза, но да, опитвам се да направя "близък" прочит на части от антични текстове, вкл. Йорданес, имам предвид непрекъснато да съм максимално близо до текста; може би мястото на темата е в литература, а не в история, ако някой смята така, да ми пише и ще я преместя. Но да, мисля да стигна и до Йорданес. *впрочем, Тацит е и страхотен като писател.* - да, страхотен е, и аз си мисля същото в момента. Тъкмо му се възхищавах на майсторлъка - нюанси, не винаги доловима но отчетлива ирония - особено иронията му ме поучуди..., двусмислен, многопластов в оценките си, дето се вика.

Здравей Гишев, сто на сто сте прави и ти, и Ласт Роман. Възможно е и така - Тацит подчертава смъртната опастност за Рим от германците заради собствения си интерес, а не защото е прозорлив, и поради случайност се оказва прав - защото в крайна сметка германците наистина слагат края на Рим, както Тацит предсказва, а значи Тацит не е преувеличил опасността от тях.

Германизацията на племената от Централна Европа, отново Тацит: "The Gotini and Osi are proved by their respective Gallic and Pannonian tongues, as well as by the fact of their enduring tribute, not to be Germans. Tribute is imposed on them as aliens, partly by the Sarmatæ, partly by the Quadi. " - "Готините и Осите не са от германски произход, което се доказва от езика, който говорят - едните келтски, а другите *панонски* и от това, че плащат данък за това, че са чужденци - донякъде на сарматите и донякъде на Куадите. " -Този пасаж предизвиква любопитни въпроси. Оси-те говорят език, различен от германци и келти. Тацит го квалифицира, вероятно неслучайно, като "панонски". Чел съм мнения, че оси-те са ирано сарматска група, свързана с язите, или са самите язи, или сродно племе. В същото изречение Тацит обаче споменава "сарматите" - и то в контекст, от който излиза, че осите са им субектен народ, който им плаща данъци, на сарматите и на германците едновременно. Дали този "панонски" език на оси-те не е прото-славянски? Друг любопитен момент - Готините и Осите плащат данъци "като чужденци", но не и сарматите. Сарматите дори получават данъци, т.е. по една или друга причина са със статута на "местни" в Германия; най-малкото са със статус, равен с този на германските племена. Още за германизацията на келтските, сарматските и може би славянските племена: "As to the tribes of the Peucini, Veneti, and Fenni I am in doubt whether I should class them with the Germans or the Sarmatæ, although indeed the Peucini called by some Bastarnæ, are like Germans in their language, mode of life, and in the permanence of their settlements. Whether however the Aravisci migrated into Pannonia from the Osi, a German race, or whether the Osi came from the Aravisci into Germany, as both nations still retain she same language, institutions, and customs, is a doubtful matter; for as they were once equally poor and equally free, either bank had the same attractions, the same drawbacks. The Treveri and Nervii are even eager in their claims of a German origin, thinking that the glory of this descent distinguishes them from the uniform level of Gallic effeminacy." - за мен тук любопитна е отпратката към Тревери и Нервии, които "претендират да са германци", без да са такива, заради престижостта на произхода.

Гетиката на Йорданес е основателно критикувана като фабрикация и компилация на други, по стари творби. В същото време не бива да забравяме, че тя няма какво друго да бъде, освен компилация, след като Йорданес не е ходил ни в Британия, ни в Скандинавия, нито е живял хиляда години - единиственият му възможен източник са трети лица, респективно, книги от древността. През древността пътеписите и пътешествията са рядкост, по обясними причини, и поради това че са изключително редки, едно и също пътешествие се преразказва с векове, поради което има един парадокс - обикновенно по-ранните текстове са по-правдоподобни от по-късните и по прецизни; с вековете разказът неизбежно се отклонява от оригинала, малко по малко и пътеписът се деформира. В тая тема ще се опитам да анализирам малки късчета от антични текстове - за повече от късчета едва ли ще имам време; въпреки, че не бива да се приемат буквално в никакъв случай, античните източници са незаменим източник на информация. Тацит: "Neither Samnite nor Carthaginian, neither Spain nor Gaul, not even the Parthians, have given us more frequent warnings. German independence truly is fiercer than the despotism of an Arsaces. What else, indeed, can the East taunt us with but the slaughter of Crassus, when it has itself lost Pacorus, and been crushed under a Ventidius? But Germans..." - въпреки, че Римлянина смята, че римляните са се страхували повече от партите и са подценявали опасността от германските племена, което е напълно възможно, измежду тях има и такива, които виждат германците като по -голямата заплаха. В свободен превод: " Нито самнитите, нито картагенците, нито иберия, нито гаул, нито дори партите, не са отправяли толкова много зловещи предупреждения (за бъдещето на Рим)...Германския дух на независимост е много по застрашителен (за Рим) от деспотизма на Артаксеркс. Наистина, какво може да ни причини изтока? Най-много да погуби Крас, бездруго вече победен от Вентидиус. Но Германците....." - Тацит е пълен с лоши предчувствия и провижда края на Рим; в германците вижда опасност, с която Рим е обречен да не се справи и германската заплаха за него е несравнимо по-голяма от опасностите за Рим от изток - вкл. персия. Опасенията му се сбъдват, около 3 века по-късно, което говори за проницателността и инелигентността му. Не мога да кажа, че има друг античен автор, който е в състояние да провиди бъдещето на Европа. Какво ли е видял Тацит у германските племена? **

Мозъкът не се лекува "сам". неврогенеза има и на по-късни години и горе долу през цялата продължителност на живота, но е в ограничено количество. Стволови клетки от фетусите при бременни е документирано да преминават от плода в майката и да "лекуват" поразени региони, вкл на мозъка, но пак става въпрос за много малки количества. Сстаналото е твърде оптимистично, за да е истина.

Римлянин, още веднъж, написал си входния постинг с много историзъм и прецизност. Останалите го ударихме на спекулации в оскъдната на информация зона. Ще открия отделна тема за спекулажии за германците, защото каквото написах не се вписва в хубавия тон на прецизност на изложението ти. Една последна вметка в контекста на написаното от Глишев и бягам от темата. Първото споменаване на етнонима германци e от 325 г. пр. Х., от Питеас, един изключителен астроном и изследовател от антична марсилия (Питеас е о.т.), за мене - най педантичния ум на древността. Питеас споменава племето Gutones (готи?) които са от народа на Germanoi, и е първия в античността, който отделя Кeltoi от Germanoi. Както и да е, Питеас поставя германоите на южния бряг на прибалтика, като техни съседи са тевтоните -т.е. през 325 г. пр. Х. тевтоните може и все още да не са германско племе. На запад от тевтоните Питеас поставя естите, като по думите му тевтоните сеявяват посредници в търговията с кехлибар между германци и ести (т.е. естонци...). Идеята е, че, с право или не, Питеас не счита тевтоните за германци и неговата "германия"свършва на устието на висла. Както и да е, за твърди данни можем да считаме, че през 4-ти в. пр. Х. в Северна Европа вече има племена, които наричат себе си "германски" и са концентрирани по южния бряг на балтийско море.

Любопитни вметки - нямам предвид само тази на Глишев. Германския език е социално престижен, която е една от причините да се разпространи измежду негерманските племена. Тацит изброява няколко сарматски племена, които живеят на германските територии, и претендират че са германци, като си приписват германски произход заради престижа, който евентуално им носи. Описва и келтски племена които също се опитват да минат за германци (подобно на историята с аварите и фалшивите авари, където пак е до престиж). По повод една друга тема в в този форум проверих етнонима "немци" и се оказа, че "немците" също са келтско племе, не ми стана ясно дали и те в германско обкръжение, но това, което е етноним на германец в славянските езици, унгарския и хазарския се оказа келтски етноним. Връзката м/у културата ла тене в централна европа и келтските племена е парадигма от десетилетия, без да е безспорна, т.е. централна европа е дом на келтски племена с векове до появата на германците - ако има такава, защото част от германските археолози поддържат автохтонска версия на германците и сочат разни култури от 2000 г. пр.Х. от цент. и източна европа като германски. Тацит говори с известно възхищение и малко страх за германската племенна култура, към която келти и сармати са "прилепчиви" поради очарованието и. Ако все пак германците са мигрирали от скандинавия, е обяснимо да са приели чужди етноними на ззаварената територия, вкл. "тевтонци", което май е нормално, както днес в БГ си имаме "тракийци" и "македонци". Културата им обаче - младите мъже нямат право на секс допреди да убият враг, независимия дух на германеца, който има право да извика краля си или лидера си а дуел и да го убие, отказът от земеделска работа, глорификацията на смъртта в бой, преклоението пред воинските добродетели - роб, който се се бие добре в битка се освобождава и се превръща в "германец", склонността им към безделие и хазарт, тоя живот "според сабята" се харесва на останалите варвари и те са склонни да се превърнат в "германци". Традиция чак до атилово време, където обаянието на германската племенна култура заслепява дори хуните, а в по-късни дни сериозно втрещва ибн фадлан. Германската култура превръща келтите и сарматите в германци, а може и други племена също. Една толкова прилепчива култура е възможно да е извървяла доста дълъг път, преди да се настани у сегашните си носители.

Благодарности на Римлянина и на Глишев!

Сега, има поне два различни начина да се направят амфетамини. (тука се оглеждам ). Те са много различни, макар че крайният резултат е един и същ. Това коя от двете технологие е по-химически издържана, е обект на ожесточени спорове.

Авторът на темата се води от презумпцията, че ренесансът е неизбежно и предопределено да се случи явление. А то е локално и регионално. Западна Европа. Иконописта може да еволюира, може да се превърне в нещо друго -всичко еволюира, но това няма да превърне смяната в стила в ренесансов процес. Нито интересът към Омир - вкусовете се сменят. Обществата на изток също се трансформират, но се трансформират в различна посока и мисля е безсмислено да квалифицираме посоката като ренесанс. Между градовете на Италия има остра конкуренция, вкл. военна, Леонардо е художник, но и военен инженер и т.н., активните актжори в западна европа са стотици - дали география, дали съдба, дали нещо друго. На изток са империи, византия, османската, руската, всичко е под контрол, отсъства военно съперничество вътре в градовете и провинциите, имперската власт е толкова мощна и простряна на огромни пространства, че парализира всякакви промени, защото е твърде силна и няма съперници; докато западна европа е 10-тина века в практически перманентна гражданска война и остро локално съперничество, вкл вътршодържавно междуфеодално, твърде много противоположни позиции и твърде много страни се опитват да вземат връх и това във всяка област на живота - изкуство, военно дело, поезия ако щете, към това се добавя и вътрешнокласовото съперничество - буржоата иска да вземе мястото на аристократа - и го взема, отново, търсене на нова идентичност, перманентна критика на статутквото, вкл. в науката и културата, но и на статуквото в обществото, ирезултатът от толкова много амбициозни и непримирими противници във всички области на живота е модернизацията, ренесанса и индустриализацията. Вероятно има и много други причини. Затова не ми изглежда смислено да наричаме промените на изток ренесанс. Твърде различен поток на събитията на изток и запад. Чак когато западът взема очевиден технически връх, съседите му започват да го имитират един по един, да му имитират културата и общественото устройство освен всичко друго. И това продължава и в наши дни, т.е. копирането на целия модел. В изт. Евопа по-рано от останалия свят, поради непосредствената близост, географска и културна между двете европи, общия произход и общите маркери от миналото. Но тоя процес не е източноевропейски, той си е западноевропейски, ренесанса.

Голямо четиво по много интересна тема. Благодарности на Римлянина. На достойнствата на написаното няма да се спирам, всеки ги вижда и историзмът е безспорен. Но бих поставил под спор някои интерпретации на Римлянина, а именно: "В Германия имало глад за земя и липсвало "жизнено пространство". Различията между старите племена били забравени и се оформили военно-племенните съюзи - франки /свободни/, сакси /ножари/, алемани /сган/, шваби /скитници/." -не знам дали Римлянина е прав, че причината за военноплеменните съюзи е "гладът за земя" и липсата на жизнено пространство". Поне досега не мислех, че това е причината. Възможна е друга причина. Препрочитайки източниците не оставям с впечатление германците да са гладни за земя. Гладни за грабеж - определено, гладни за подвизи и плячкосване на империята. Има и един засилващ се натиск от страна на степните племена, които притискат германците и може и да ги принуват да създадат между-племенни съюзи, натиск кога от страна на хуните, кога на сарматите, като омежването между сармати и германци е отбелязано още във втори век, т.е. - навлизането на сарматските групи в земите на германците. Тая снежна топка расте и предизвиква размествания и конфликти у германските плема. Може би причина за съюзите са военният натиск от изток, който се засилва, и съюзите са отговор, а той натискът засилва и вътрешните конфликти между племената. Може да има и други причини, които не знаем. А може би римлянина е прав и причината е в глада за земя. -вторият ми въпрос е дали франките, алеманите и останалите са новосъздадени междуплеменни съюзи или са по стари племена? ".. Предимството на тези племенни съюзи била силната централизирана власт /както при ордата/, съсредоточена в ръцете на крал /конунг/. " - тука ми е третия въпрос, дали? Дали има "силна централизирана власт"? Моето подозрение е, че по-скоро няма, силна централизирана власт с деспотична фигура има по-скоро в Рим, отколкото в германските племена, където властта е по-скоро изключително хлабава и за централизиране не може да се говори. Не е по-централизирана от властта в медитеранските държави, обратното - нищо общо с хилядолетните или поне столетни традиции на деспотизъм, ясни структури - сенати, наследствена власт, дърйавна йерархия утвърждавана със столетия, администрация, бщрократизация и т.н. - пореди което не съм съвсем съгласен с последната интепретация на Римлянина, германците са варвари за римляните имено и поради самоуправлението им, което им изглежда хаотично и неподредено. Имат лидери - военновременни и "крале', но нямат държава и държавност, т.е. какво да се централизира. До деспотизацията и централизацията предстоят няколко века. Но, да не съм разбран погрешно, чудесен текст на Римлянина.

Togarm, палеоевропейците са носители на хаплогрупа I (че и хаплогрупа С); R1b е палеосибирска, изглежда. В европа се появява късно около 2200 г. пр. Х - културата Бел Бийкър в сегашна южна Германия. Баските не изглеждат наследници на палеоевропейците. Всъщност секвенсираните паеовропейци попадат в една група със скандинавци, руснаци и финландци - при това, единия секвенсиран палоевропеец беше от испания. И беше от хаплогрупа С ; останалите бяха от хаплогрупа I. Но пък R я откриха чак в сибир, на ангара, у 24 000 годишни останки.

Браво. Цял живот неудобни истини и голяма проницателност (Солженицин).

Не бих се учудил, защо не. Работата е, че врее разделно ми изглежда сериозно повлияно, меко казано, от мостът на дрина на Иво Анрич,но и от други негови работи,(примерно травнишки хроники) от маниера му, от позициите му и т.н. Който и да е авторът на време разделно, е заемал с широка ръка от андрич и може би оттам различната стилистика. Нищо чудно да е Мутафова, както преполага аспандиат, къде по-задълбочена от дончев, но се е и поддала на изкусителното влияние на майстор като андрич в романа. Честно казано, никога не съм му бил фен (на романа).

"преобладаващото впечатление сред хората от крайната десница, че мисията на управляващата левица е да подкопава традиционните основи на обществото" - ами такава е мисията. Винаги е била такава и не е нужно да си крайна десница, за да го мислиш.

хахахах.Верно ли някой би пушил косъм от пръч за да "откаже цигарите"? човечеството малко по малко изтрещява и причината едва ли е в тютюнопушенето, но, разбира се, късмет на мераклиите да пушат косъм от пръч.

Благодаря, Гравити. Почетох, прав си, преводачът също. Впечатляващо. Сега, запазва ли се ентангълмента м/у разделените частици или информацията се унищожава от черните дупки?

според мене българиският преводач е превел погршно файъруол като огнена стена. Мисля, че хокинс въщност има предвид аналогия с компютърните файъруоли, а не със стени от огън, които изгарят попадналите в тях астронавти с радиация. По скоро нещо в смисъл на точка след която връщането е невъзможно, point of no return, т.е. файъруолът "пази" материята на черната дупка да не избяга от дупката. От прочетеното останах с впечатлението, че хокинг смята, че файъруолите на дупките всъщност понякога пропускат материя и не са абсолютни, но може да съм разбрал погрешно. Интересна работа това с ентангълмента на частиците, разделени при пропадането си и респективно излъчването си от дупките, които остават свързани в двойки независимо от разстоянията помежду си.