Южняк

Културната линия на тази цивилизация - мегалитната, е прекъсната много брутално, (накрая са се яли един друг) а за съжаление са живели в предписмени времена. Не можем да влезем между ушите на тези хора. Интересното е, че изглежда става въпрос за една и съща цивилизация, от балканите до британия и скандинавието. Знаем, че са били земеделци и мигранти от близкия изток, в най-общи линии. Част от мегалитните паметници са със сигурност погребални, а другата, по-впечатляващата, са според мене с астрономическа функция, която е витална за земеделието. Интересна статия с впечатляващи снимки.

След размисъл над написаното от Глишев - с пълно основание, нанасям сериозни промени на текста.

Струва си човек да го погледне това, страшното езеро. Фламинготата някак си ми изглеждат в цъфтящо здраве на снимката, но може и да са в ранна фаза на вкаменяване, знае ли човек. Изглежда много зависи от ръката, която държи фотоапарата. http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a5/NatronSouthSide.jpg/800px-NatronSouthSide.jpg П.С. Лила_ва, все се чудя, бургаските езера не са ли вече по-токсични от танзанийското? Колко жалко, зачетох се и това танзанийско езеро е истинско чудо на природата с алкалните си води и в него има живот, даже риба, която се е приспособила - и е застрашено от индустриялизацията - танзанийците строят завод за добив на сода който ще точи водите му. Хубаво, че фотографът с фотографиите е обърнал вниманието на света върху езерото.

Абе страшно е, ама това за пиранята в Габровския язовир беше по-страшно.

Да, един и същи ген отговаря за птичите песни и човешката реч, сигурно си прав за връзката с музиката. "Тоест има кодиране в самата езикова система. "Думам ти, дъще; сещай се, снахо". Или "планове, които се вписват в други планове" по също толкова сполучливия израз на Франк Хърбърт" - възможно е. Нямам това предвид, Глишев. Мисълта ми е, че по-голямата част от от езиковия сигнал е дезинформация или пренареждане на информацията по определен начин. Или да го кажем с думите на Фуко, "истината е един елемент, който в природата (има предвид на словото) не се среща в свободно състояние. Истината се добива". Информацията е минимална по неизбежност. Функцията на езика НЕ е да предава ефективно определена информация; в природата, информантът, да го наречем така, се е сдобил с информацията с риск за живота си - примерно - видял е хищник. Информацията е скъпоструващ сигнал. Всъщност много малко е изследвано точно в тази посока - първите концепции за езика като дезинформация и средство за получаване на предимство са от 1975 - имам предвид в социобиологията; в антропологията на културата - от малко по-рано, имам предвид работите на Дерида и Фуко за условния характер на "истината" -имат предвид словесната. След работите на горните двама, обществените дисциплини са сериозно реформатирани и в общи линии колабират, което, предполагам, е забавлявало Фуко, а за Дерида знам със сигурност, че го е забавлявало. В българския обществен живот се прескачат самородни фукоисти и деконструктивисти - примерно тия, дето май водят деконструкция или тия с наративите; и общото помежду им е, че познават и двете концепции твърде слабо, да не кажа, че всъщност не ги познават въобще. Социобиолозите отиват крачка отвъд дерида и фуко - езикът не просто не предава истината, той е в състояние да интоксикира и е инструмент, който информантът не винаги ползва, за да информира, в противен случай еволюцията на езика би вървяла в много различна посока. Да, езикът е код; и да, еволюцията видимо стимулира езиково многообразие, т.е. групите имат полза от това езикът им да е различен от този на на съседното племе,. Имам предвид и нещо друго - човешката интелигентност търпи еволюция в една конкретна посока. Творческата интелигентност, креативността, малко по малко се трансформира в хитрост и сметкаджийство; някак тази трансформация става за сметка на креативността; интелигентността става по-насочена и калкулираща. Такава е посоката на еволюционния натиск, който предпочита една счетоводителска нагласа пред креативността на учен или на поет. Мисля, че човечеството го очаква сиво бъдеще и креативните, творчески изригвания в поезията и науките ще са по-малко - те искат всъщност голяма смелост, а еволюцията не селектира за това от известо време насам.

По латино офтопика - да, в карибието са вкарвани и многобройни бели роби, всъщност, в началото, преимуществено; но здравето им е заминавало иззключително бързо и заради това са започнали да предпочитат африканските. Въпреки разпространеното мнение, ни американци, ни никакви европейци не са ловели роби в африка. Никога. Изобщо не са стъпвали там заради климата и болестите, които до откриването на хинина ид руги неща в около началото на 20 в. са гаранция за смърт. Бизнесът се върти от населението на островите зеелени нос край африка, които са мулати и имат различна имунна защита. От там (зелени нос) са купувани от посредници и закарвани в америките. Ако някой си представя кръвожадни плантатори, въоръжени до зъби, нападащи нищо неподозиращи африкански селища, бърка. Посредниците от зелени нос предимно ги купуват от местните африкански роботърговци. Робство в африка има и в наши дни. Разбира се, нищо никога няма да оправдае робството и робския труд. Постепенно африканските роби изместват европейските. Но бяла градска беднота и бели роби в карибието има до края на робовладелските системи. За да доизбия рибата ще кажа, че в карибието, освен африкански роби, има и африкански *плантатори*, което е абсолютно неизвестно на широката публика. Край на от.

Ами образцови крепости; един ден, след хиляда години, ще пишат, че "В България през 2013 се появяват хиляди крепости, за да отговорят, изглежда, на мистериозна външна заплаха. Крепостите по размер и бройка надминават тези от юстиниановата епоха и са най-добрите в света от епохата си, а гъстотата на мрежата им подксазва, че очакваната заплаха е била съспоставима с тази от ВПН". Най-добре защитен ми изглежда Перник, макар че не мога да си представя някой точно него да нападне. По другите трябва още работа; ами - важното е че се строи, все пак, освен това тези крепости, макар и млади, един ден ще остареят неизбежно - да им се радват потомците и да се гордеят.

Око да види, ръка да пипне. Това е положението. Сега, хубавото е, че тези крепости пак може да ни потрябват, така че е добре, че ги възстановяват. И още по добре, че ги правят по-здрави. Генчев едно време беше казал, че Търново ако наистина беше било с такива стени по Евтимиево, турците още щяха да го обсаждат.

Чомски изглежда е прав и езикът и граматиката са вградени у хората, имат си биологическата база. Идентифицирани са около 500 гена, свързани с вербалността и вербалната интелигентност. Без някои от тях няма език, или ако има, няма различаване на звуците от речта, т.е подходящ слух. Човекът не е единствения вид с език и граматика - има поне още един вид и това не е примат, а гризач, което е страшен куриоз, но не ми е това мисълта. Мисълта ми е, че ролята на езика е двусмислена. Той не е само оръжие за комуникация и кооперация, а и за измама и двете функции са неотделими, като отделянето на зърното от плявата в комуникациите вероятно е изиграло ролята на селекционен натиск върху човешката интелигентност и е една от причините за увеличаването и през хилядолетията. Един ефективен военен код е от порядъка на 300 думи. Код с твърде много думи не би бил ефективен. Информацията трябва да бъде предавана бързо и не бива да има място за двусмислие, което да дава възможност за грешно тълкуване. Човешките езици са възникнали като код, чрез който ловците от племето обменят информация и се координират в лов и война. Откъде са се взели останалите 49 700 думи и защо? От милитаристични кодове с по 300 думи, за 250 хиляди години езиците са се развили до чудовища с лексика от порядъка на 500 хиляди думи и нагоре, каквито са случаите с английския и може би -с руския език. Какво се е случило? Според мнозина, между които и Докинс, езикът е еволюирал и се е превърнал в оръжие във вътрешновидовата борба. Той не служи само за обмен на информация, той не е само средство за комуникация – информацията в прородата, мисли примерно Докинс, автентичната информация, е твърде ценно нещо, за да бъде подарявана на първия срещнат. Поради което човешките езици я подават в маскиран вид. Късчетата истинска информация са кодирани и замъглени от хиляди думи, които правят директното й абсорбиране невъзможно, тази информация е насочена към конкретени адресати, които ползват същия сложен код, като изпращача на информационния сигнал, и са в състояние да отделят зърното от съпровождащите го тонове плява, което обикновено са членовете на племенната група, или на групата в групата и т.н.. Според Докинс, функцията на езика отдавна отдавна е отвъд комуникацията – иначе все така щяхме да си говорим с по 300 думи .Вместо това, езикът се е превърнал в средство за измама, а за него отговарят стотици гени, които са селектирани положително през последните 50 хиляди години – а значи, добрите вербални умения дават репродуктивно предимство на носителите си пред останалите; Според еволюционните психолози, високият вербализъм увеличава репродуктивния фитнес на носителите си. Това му е и целта. Измама, маскиране на информация и репродукция – все черти, фаворизирани в курса на човешката еволюция и довели някогашните кодове от по 300 думи до чудовища от порядъка на 500 хиляди. От средство за комуникация, езикът се е превърнал в средство за поставяне под контрол. Висока вербалност изобщо не означава висок морал; по-скоро, някак си – обратното, по-висока възможност за измама, не за ефективно предаване на информация. Сложността на човешката реч е достигнала нива, при които човешки политик е в състояние да говори 2 часа, без да каже абсолютно нищо и без да се повтори нито веднъж, а през това време слушателите му да мигат ту с едното, ту с другото око. Това е и целта на речта. Има писатели и журналисти, които са по-добри и от политиците- могат да изпишат тонове плява без капка смисъл и да предизвикат възторг у адресатите си, които са техни жертви, защото целта, в очие на еволюционните психолози, е тривиална – да бъдат преджобени читателите, докато гледат в друга посока и се чудят над поредния хиперархипостнео-ауа-модернист – абе тоя какво всъщност иска да каже?“ Цялата статия - http://anthropologyreviews.com/?p=895

Да. Тя е агенцията по заетостта. Тя осигурява заетост на всички. Примерът с щатите би бил практически безсмислен, но хляба и заетостта не ги дават селяните, а силиконовата долина. Ти какви мислиш че оперират в силиконовата долина, селяни? Навсякъде е така. Докато интелигенцията не вдене, че тя е агенцията по заетостта, а не слугата с ибрика, който подтичва подир силните, все ще е така и един милион правителства да се сменят, и 918 нови партии да се регистрират, с пет милиона предстрочни избори. Но, за съжаление нашата интелигенция изглежда не е конкурентна на останалите. Не виждам друго обяснение. Благоденствието на съвременните народи зависят от конкурентноспособността на интелигенциите му. По някаква причина, явно не сме конкурентни.

Не му стигна времето. И аз мисля, че щеше да промени много неща.

"Или както вие казвате, да ретранслира западната цивилизация до българския селянин" - не знам дали е това фунцията на "интелигенцията". Фружине. По-скоро много ме съмнява, нищо, че го написах. Функцията на "инелигенцията" не е да налее акъл или да ретранслира - макар че като си помислиш какво друго прави основата на българската интелигенция - т.е. учителите, значи и в това има някакво основание, но да оставим учителите настрана засега. Функцията й е да даде хляб на българския селянин. не обратното. Да му даде хляб и бъдеще, на него и децата му. Иначе никаква интелигенция не е.

И аз харесвам първия постинг на Алвата. От втория - с някои неща съм съгласен, с други - никак, с което не омаловажам какото е казал и че добре го е казал. С неизбежното уточенения, че трудно можем да говорим за соц. интелигенцията ни като западен продут. Тя е очевидно източен, съветски, натам дърпа; тя е машина за просъветска пропаганда, не за прозападна. И въпреки че социализмът с съветския съюз си отидоха, тоя мутант - просъветската интелигенция, все така си е тук, и като него втори нигде няма по света. И тая добрепостроена пропагандна машина върти ли, върти педалите. Работи. В собствените си очи е напълно дискредитирана и сама си няма вяра за пет стотинки. Но маха ли, маха с педалите накъдето и платят и за колкото платят. Предизвиква хаос, но това не я интересува. Довежда обществото до колапс, но това няма значение. В състояние е да катурне цялата политическа система за едни прокълнати 5 стотинки, но пак няма значение - тя ще си намери някой виновен за това. Може да колабира цялата демокрация заради едната игра с думите и пак няма значение. Или да извади България от ЕС; или да го вкара в марианската падина - все едно. Тая интелигенция не вярва и на дума, която казва. Думите, езикът, смисълът са унищожени от преупотреба, а тя маха ли, маха. не знам. Мисля, че е проклятието на България. за нея няма катарзис :)Само плюскане и кривене към следващия господар. В такива времена си отиват демокрациите, ликвидирани от безпардонни демагози. Така идват диктаторите, така се компрометират системите. А диктаторите са по правило по-лоши от демагозите и от демокрациите, които са сменили. Това, че изобщо сме демокрация все още е едно малко чудо и не съм сигурен на какво се дължи. Ако не беше членството ни в ЕС, което може би е някаква противотежест, или всява страх у потенциалните диктатори, че ще последват съдбата на Милошевич, ако в една алтернативна реалност днес не бяхме член на ЕС, днес щахме да сме колабирали, последните ни дни като демокрация щяха да са свършили. И това нямаше как да бъде свършено без усърдието и цинизма на българската интелигенция, или по-точно на една социалистическа част от нея, да не обиждам ненужно толкова много порядъчни хора, които я съставят. какото = каквото и т.н., не мога да редактирам, извинения.

Здравей, Богданов. Всичко, което мога да кажа е, че прочетох постинга ти с удоволствие.

Да не прекаляваме.Това, че Славейков не е получил нобелова награда не го прави по-малко интелектуалец. Наградата и влиянието е въпрос на аудитория, а аудиторията е функция на популярността на езика. Качеството няма отношение - кой би казал, че даскалицата -автор на Хари Потър има таланта на Славейков? Аз не бих се подписал. Така че, провалът на българската интелигенция "навън" е относителен и предизвестен и не я прави по-малко интелигенция или по-малко интелигентна. Мене не ме терзае изобщо. Проблемът е провалът вътре. Фружине, входната ми позиция не е добре обмислена и е със сериозни слаби места. Като прочетох какво написаха колегите, ми се понаместиха чарковете в течение на обмена на мнения и нещата ми изглеждат малко по-ясни.Към имената на Глишев могат с основание да се добавят още десетки имена,вкл. тези на Пенев и Радев, които са безупречни. Не, творците не са емоционало по-нестабилни от останалата популация, и на мене ми звучи екзотично. Естествено, че в една меритократична Америка обществото го води креативната класа, кой друг. И провал на америка ще е като провал навсякъде другаде. На първо място провал на креативната класа. Но първите погрешни стъпки, първите погрешни позиции (по обществени въпроси) на българскат интелигенция с ужас ги забелязвам още в есето на Пенев. Това не го превръща в по-малко интелектуалец или в грешник, нищо такова; той е изява на една страта. Оше тогава си личи, че в системата има малфункция. Не знам с какво да сменя тоя англицизъм. Нещо, което работи, но от време на време дава фира и спира, и после пак тръгва, уж нормално. Абнормалност.И тоя шум в системата се увеличава и увеличава за да се стигне до досегашната - ами неспособност на интелигенцията да си изпълнява базовите задачи. Тоя обществен механизъм в Б-я е някак странен. Забележи междувпрочем как бързо изчезва руската интелигенция и се трансформира в креативна класа в последните години. Горното го давам за пример как при нормализация на интелигенцията ореолът набързо изчезва, остава като регионално явление от миналото.

"Сещам се например за учителката от Англия, която стана мултимилионер от продажбите и филмирането на поредицата й за Хари Потър. Ерго, имала идея, родена е в УК, пише на английски, продава в целия англосаксонски свят - до Австралия и Канада." - да, абсолютно. Аудиторията е различна по размер и финанси. Англоезичната даскалица разчита на - колко - 3 милиарда читатели? Нека не са три, нека е един милиард, потенциалната аудитория. Там е. Руският творец разчита на 300 милионна аудитория; българския културтрегер - на 6 милионна. Powerbase-a на Глишев. Различен. Оттам нататък всичко отива в реката. Но да не зачерняме темата. На всичкото отгоре, тоя културтрегер непрекъснато се опитва и да я затрие тая микроаудитория, обяснява и че е проста, кара и се, седи обиден в Италия като П. Славейков. :). Мога да дам примери от популярните обществени гласове, но няма никакъв смисъл.Тя, колкото я малко, той се опитва, ако може, и да я ритне или затрие, или да й смени езика, да я обърне на маймуни, а той (тя) да се пишат алафранга; или да смени своя език, което е всъщност същото. Драма. Твърде много тролене. Не знам.... .Аз затова казвам, че брадвата е вече до дръвника.

Може би се изразих неточно. Да проверим връзка.

Евентуален будизъм при прабългарите трудно би останал незабелязан, както и висока тохарианска литературна традиция..... трудна работа; интеракциите помежду индоевропейските формации в далечния изток са слабо изучени, многобройни, труднопроследими, напълно реални, недокументирани, прострели се в продължение на 4000 години, предизвикващи притеснение у сериозната наука поради европейския си дискурс и европоцентризма който придават на разигралите се събития, посрещани със съпротива от не-европейските учени, които виждат в тях заплаха за идентичността си и продължение на европейския колониализъм и експанзионизъм от 19-ти век, само че с други, научни средства. Поради което всеки напредък по отношение разгадаване на събитията на изток от централна азия е малко вероятен и посрещан с огромна съпротива; тохарианците далеч не са единствената индоевропейска група по протежение на пътя на коприната, тези групи са вероятно стотици в течение на 4000 години, възможно е да са много различни помежду си и да принадлежат на различни светове и епохи. Самите тохарианци са повече от веднъж под силното влияние на скитски и ирански номадски и полуномадски групи. Ираноевропейският свят на централна и източна азия - и китай, е извън обсега на европейската историография сега; в тоя смисъл, задачата на българската историография - да установи произхода на прабългарите и връзката им с ираноезичния и индоевропейския свят на степта, е трудна. Вероятно проследяването на връзката между прабългари и сармати е по-лесна и по-изпълнима.

-Да, демократизмът а ла Хаджийски е двусмислен, има си опако. -ако под no powerbase рабираш това, че пирамидата на българската интелигенция никога мне може да бъде твърде висока, защото височината й зависи от размера на на базата, а тя е малка, и ограничеността на българското количество води до нискоръстност на българското качество (нали така?), съм съгласен. Ти обаче едва ли ще си. -ако под липса на powerbase разбираш това, че българският интелектуалец няма възможностите на английския, поради скромния си произход, което не му позволява наследствени приходи и от там финансова независимост и свобода - да, британският интелектуалец, ако се качи на тавана, ще намери прашасалия сандък с удостоверенията за поземлена собственост или наследствена кралска пенсия на прадядо си, и ще обиколи света три пъти с Бийгъл за да пише теорията си за еволюцията; докато, ако българският интелектуалец се качи на тавана, ще открие единствено скъсаните цървули на дядо си, което също му смалява powerbase-a.В такъв случай ще трябва да чакаме българската интелигенция тепърва да се роди - може би правнуците на Митьо Пищова или на Клюна, лека му пръст. Може. Исторически неблагополучияв не са позволили на българската интелигенция да създаде подходяща основа - първо 500 години копане и свирене на кавал след овцете (народът от орачи и овчари на Паисий), после революции на всеки 30 години, предимно стимулирани от външните ни приятели. Съдба. Но интелигенцията е по дефиниция лява. такова нещо, като десен интелектуалец, всъщност не съществува. За това предпочитам да говорим за креативна класа, вместо за интелигенция. В креативната класа има всичко, и ляво, и дясно, и скъсани цървули и наследствени търговски империи. Има предприемачи, програмисти, артисти, писатели, и изобретатели. Творците на благата - тия блага в съвременния меритократичен свят са особени, и около тези блага се върти благоденствието на държавите им. Интелигенцията се е трансформирала в креативна класа и е по-широко понятие от преди век. Провалът и успехът на държавите зависят от нея. -По никакъв начин Гео Милев, Николай Райнов, Яворов, Пенчо Славейков, Константин Величков,Георги Батаклиев, Радой Ралин, Цочо Бояджиев, Иван Теофилов не са отговорни за провала на българската интелигенция, нито за провала на България в прехода й. Добре подбрани имена, и аз харесвах Цочо Бояджиев, посещавал съм негови лекции от респект и т.н. Въпросът е, че това са единици, другите, огромното болшинство, са другаде и предимно се разхождат с кофата за у***а, като оня от История на Света. Но гореизброените са безупречни. С една уговорка. И тя е за това, с което не съм съгласен с тебе -за равенството между патриотично и посредствено в националната култура, което си онагледил - донякъде - с Хаджийски. Остави Хаджийски. Да се върнем на Ботевата глава, дето искал да я отдели от раменете си и да я търкаля. Една глава отделена от тялото, може само и единствено да се търкаля. Тя няма как да се качи на някое чуждо, по -богато и охолно тяло и това Ботев го е знаел много добре. Ще си стои търкулната. Няма да скача от тяло на тяло, освен в мокри сънища. Главата е глава, когато е на тялото си. Освен ако не е главата на Соложеницин - тогава може и да скочи на чуждо тяло. За това и споменах разговора между българския писател Н. и Бредбъри. Глави с калибъра на Соложеницин не са никак, никак много, или като Ибсен в примера на Аспандиат. Та, трагедията на П. Славейков - аз нямам съмнение, че той подобно на хиляди други като него в Б-я, се е имал за част от някаква световна интелигенция. Проблемът е, че тази световна интелигенция не го е имала за част от нея. Което е голям проблем. За Славейков и хиляди като него.

Ами. приятелю, може и Дневник, сигурно и Дневник. Но имах предвид и един друг всекидневник, чието име не споменавам по сантиментални причини, твърде много хора, за които имам високо мнение, са писали и под, и над чертата му... но това да ни е проблема, хората под чертите.... аз го виждам като структурен тоя проблем, което е порок, тъй като твърде дълго време съм се занимавал със структуралисти и съм се извратил, дет се вика . Аспандиат, КГ е много позитивен чоек, не може да не напише, каквото написа, не би бил той. Мога да си представя колко кураж и воля се иска за вярата му, какъв характер. Де да бяха (бяхме) всичките български интелигенти като КГ, дето каза Глишев по друг повод, с мед да ги намажеш.

Може пък да го кажем така. Един и същи вирус е опасен за организма по един начин, ако удари примерно колената или задния ляв бут, примерно и по съвсем друг- ако удари мозъка. Или един удар примерно. Едно е да те ритнат по задника, а друго, по главата. опасността за целия организъм е много различна. Има още нещо, или още много неща. Структуралистите и функционалистите са смешни хора, които принадлежат на две дисциплини, социология и антропология, едновременно. Функционалистите вярвам, че социалните структури - класи, страти, простройки, всъщност нямат самостоятелен живот, те са механичен сбор от индивидите, които ги съставят, те са в известен смисъл, илюзия. Структуралистите пък смятат обратното - сборът на частите не е равен на сбора на цялото в обществата. Структурите са нещо повече от сбор от индивиди, в известен смисъл имат собствена воля и собствена съдба, индивидите са като заменяемите чаркове в двигател на автомобил; та кластите и стратите са същества със собствен характер, които се възпроизвеждат и имат, някакси, собствени интереси, които не съвпадат с тези на индивидите. Най смешния структуралист е леви Стросс, след него става направо страшно :). Както и да е, съвременните социолози са по скоро структуралисти, та в очите на социолозите, тази страта, или класа, е нещо напълно реално, и и се случват напълно реални неща, като на един свръх организъм, живее, ражда се, боледува, възпроизвежда се... смешни хора. В известен смисъл, по структуралистки, българската интелигенция боледува.

Браво, КГ, както горе-долу винаги, на едно мнение; но не за това браво. Успокоих се, че не съм единствения, който го мисли. Проблемът е че, ах тази пуста соц инерция, няма ли да спре да ни погубва? Не му се вижда края... Историк, В. Ленин е квинтесенцията на есенцията на руската интелигенция.

Да, Глишев, вярно казваш, поне аз така мисля. Но темата е всъщност толкова тежка, дори не ми се мисли по нея. Проблемът е, че няма кой друг да изведе България от кризата (не ни е мястото сред последните в Европа), никога не е имало -не само в България, никъде, а тази интелигенция е пробита, и освен че е пробита, чака някой да изведе България от кризата, та да се "оправи" интелигенцията. Омагьосан кръг. Абсолютно безсмислено е да се сочи народът за виновник. Просто не е така. Народите са навсякъде еднакви. не от тях зависи състоянието на държавите им, не те дават качевството, добавената стойност, ако щеш, не те диктуват и създават правилата на социалната игра, на ценностите. Дупката е дълбока.

Да.

Нищо напротив, Историк. проблемът ми с българската интелигенция (на която, естествено неизбежно притежавам всички кусури - и даже предимно кусурите й), е следният. Настоящето на един етнос, конкурентността му, мястото на този етнос в света,качеството му на живот, в крайна с-ка, се определя неизбежно от горницата му. То зависи от тази горница, от нейното качесвто - дали ще я наречеш креаитвна класа, интелигенция, интелектуален елит, бели якички - става въпрос за същата страта. Тя определя качеството на живот във всяка страна, от нея идват хубавите неща, тя прави разликите с останалите места за живеене. В тоя смисъл, българската интелигенция е огромен длъжник на българския народ - 23 години квичене и сочене с пръст. Кого сочи с пръст, като всичко зависи от нея? Няма кой друг. Никога не е имало и никъде няма да има. Мисля, че е потресаващо резглезена, мисля, че изобщо не осъзнава ролята си и мястото си, че това, на какъв хал е България, няма от кой друг да зависи. И че това, че по нейно мнение България е на ужасен хал - ами значи тази интелигенция не си е свършила работата. Нейната работа. и вместо да си я свърши, българската интелигенция продължава да квичи и да търси виновник за невероятния си провал, който ни превърна в най-провалената държава в европа. И се пътам какви са причините за провала на българската креативна класа, или на интелигенцията, защо е това, което е - непродуктивна, невероятно разглезена, крайно деконструктивна - и си мисля, че е възможно да е в генезиса й, през социализма, че тя е създадена от бай-тошо, селектирана по определен начин, да бъде това, което е сега - машина за пропаганда, за създаване на своеобразна виртуална реалност, в която всичко е възможно, пътят е светъл, комунизма е тука, врагът (капиталистически е зъл и коварен), той никога не спи, горди герои, нов човек и т.н. клишета. Тя друго не може тая интелигенция, тя не е като другите. И се проваля в стратегическите си задачи, и провалът и проваля България - всеки път. На всичкото отгоре е научена на господар, на който да служи - и тича при господари с инстинкта на кучето, тя няма друг начин да си изкарва хляба. Ако няма господари, тя впряга усилия да ги създаде. Поради което никога не може - и не се и опитва - да задържи властта, тя е кукла на конци на мутри, престъпници, кръвожадни типове, олигарси. Чета ордите безкнижни журналисти-угодници, които си сменят мнението на всеки пет минути и ми пада капата - откъде се взеха тия?Колкото пъти интелигент вземе властта, толкова пъти - като куче, той носи кокала на властта на първата попаднала пред очите му мутра - и бие опашка, а народът го чака да управлява. Вместо това той мечтае да е кукла на конци на силния - както е бил през соц-а. затова и примерите с професор Беров, например, който занасе властта в краката на господарите си от Мултигруп; не искам да осъвременявам примерите, за да не стане прекалено злободневно. Ей такива работи. П.С. един познат, който добре познава нещата, отвътре, твърди, че във форума на един от най четените и уважавани български всекидневници, плащали по 10 стотинки на постинг с определена насоченост. Това естествено е в стил една жена каза, действително. Обаждал съм се там от време на време - ами там пишат цели професори и професорици, напълно реални хора, доцентите се прескачат - пишат не каквото мислят, което е - за правото си черво, пишат за десет стотинки, талантливо, по професорски. Толкова струват - 10 стотинки. няма дълг, няма нищо, няма мисия - има едни 10 стотинки. Отроците на бай Тошо. България няма добро бъдеще, ами тоза зависи от тези хора, няма от кой друг.