Южняк

Sirius: "Така интереса ми тръгна от "шамана" на Кастанеда и стигнах до там да чета за внимание, воля, намерение, Его и как са свързани с "шаманските" възможности." Кастанеда е класически латино негодник. За тоя, да кажеш, че е шарлатанин и мошенник е комплимент, а той е и двете. Директно отговорен са гибелта на поне 3-ма души. Индиректно - не би ме учудило, на повече. Интересно ми е кой точно умник го беше превел на български още през соц-а. Мисълта ми е, пред героите на Кастанеда , Червената шапчица е за предпочитане. Но, кой както го разбра.

Едва сега открих темата, какво удоволствие за четене. Дрейк , благодарности

Гравити, в момента работя в/у статията и още не мога да кажа много по каквото написа, наистина е много интересна; но уточнение по репликата ти, "Би било интересно да се видят, ако ги има, по конкретни спекулации в тази насока, нещо като опрестени и идеализирани на репликатори или подбни К-форми." - веднага ти казвам едно от нещата които по-конкретно има предвид Дейвис за "подобна К-форма" цитат от статията му: "Обикновено Бозе–Айнщайновият кондензат се свързва с много ниски температури," - което е, такива температури на земята няма, за това Дейвис спекулира, че квантовия живот е възникнал в космоса (отново, от гл. точка на биологията това всъщност е пред-живот) - където има такива ниски температури, и по късно го нарича :"крехък" от земна гледна точка и спекулира,че се е "саморазрушил скоро след като е попанал на земята" - всичките му спекулации и конкретизации на К-живота са свързани с необходимостта от ниски температури, каквато очевидно на земята няма; та на въпроса ти- К-живота според Дейвис една от конкретиките нас такава жива форма е, че по дефиниция се реализира само в среда с "много ниски температури". Но има още много конкретика, просто на практика в момента се запознавам със статията. Изобщо не е "общ" и неясен. (Дейвис) Сириус, съвсем определено, но с уточнение - Еверетово ускорение и еверетова рведукция на изискването за време. Не просто квантова. Представи си анекдота за шекспир, пишещата машина и маймуната, които натискат произволно клавиши; според анекдота на маймуната ще и трябват 40 милиарда години технологично време в произволно натискане на клавишите, за да изпише на случаен принцип цяла шекспирова пиеса в някоя от секциите си от дълги, безсмислени редици от произволни букви. Но на 40 милиарда маймуни с 40 милиарда пишещи машини да напищат на случаен принцип шекспирова пиеса ще им отнеме само час тракане на клавишите - и на една от маймуните, на една от машините, поразен наблюдател ще намери Лейди Макбет, примерно, и ще бъде поразен, както са поразени интелигент дизайниците - ще каже, ами това е чудо, това не може да бъде. А то наистина е чудо, но от друг тип, и в еверетова вселена не просто е възможно, то е вероятно с вероятност близо до единица. Егати. Нямам думи....

Ами директно бика за рогата. В единична вселена случайното възникване на живота е изправено пред труден проблем. Животът вероятно е възникнал преди 3 милиарда години+-500 милиона. Преди 2 милиарда вече има изключително сложни клетки. проблемът е, че по начинът, по който работи еволюцията, 3 милиарда години (от създаването на земята прди 5-7 милиарда години, до едноклетъчните, открити в скалите на гренладия и датирани на отпреди 2 милиарда години), при едновариантна вселена, са абсолютно, крайно недостатъчни като време за създаването на толкова сложен и фино прецизиран обект, с толкова сложни и фино настроени компоненти, като живота под формата на едноклетъчно. По абсолютно всеобщо мнение на топ-биолозите и ево. експертите,(ще потърся хиперлинкове) това време - 3 милиарда г., е недостатъчно от гл. т. на еволюцията и метода и - т.е. случайности и грешки при копирането. Което дава повод за спекулации за възникването на живота и първоначалните му стъпки - например интелигентния дизайн. Губи се време. При единична вселена, където случайността и еволюцията (в по-късен етап) пъскат само един фиш в лотарията at a time, изглежда е необходимо нещо от порядъка на 30-40 милиарда години, за да се рекомбинират молекулите на бъдещите блокчета на живота до нещо, което се самокопира, репродуцира, и еволюира. Такова време не е минало на земята, то и във вселената не е минало - при единична вселена, където събитията се разиграват в един единствен вариант, по вертикал. Но ако се разиграват и по хоризонтал, както Еверет - и Пол Дейвъс предлагат - "губещото се" на еволюцията време изведнъж се връща - и няма нужда от никакви крайно ексцентрични случайности в абсурдно дълги поредици във времето и мястото, нито интелигентен дизайн. Просто няма нужда. Да го онагледя, в единичен свят природата и еволюцията пускат по един фиш на всяко теглене; и примерно, ввероятността еволюцията да спечели от тотото е феноменално малка, с едно на 14 милиона, в случая с възникването на живота - не се наемам да изчисля, но е от порядъка на едно на няколко стотин трилиона, което измерено в брой лотарии - би отнело стотици милиарди тиражи - респективно, стотици милиарди години, които във вселената ни отсъстват - което е дало повод за хиляди съмнения и стотици спекулации от типа на интелигентния дизайн, който е опит да се редуцира случайността, да се подмени с преднамереност и целенасоченост, с "план". Но в еверетова вселена, в мултивърс, природата и еволюцията не играят с по един фиш на всяко теглене - те играят с милиони фишове едновременно - и изгубените милиарди години опит-грешка се появяват внезапно. Биват намерени. В мултивърс вселената ще изпровва хиляди варианти едновременно, ще пусне милион фиша в милион вселени и ще редуцира времето за опит-грешка при възникването на живота, както е и станало, ще го радуцира като разделим необходимото време / върху броя едновременно съществуващи вселени, в които природата осъществява експеримента си (последното е метафора). После става още по лесно милионите светове след момента на появата на дори елементарен живот, се превръщат в милиарди, респективно природата играе на лотарията с още повече варианти едновременно, и печели все по често, с все по сложни и причудливи комбинации, поради възможността да използва все-повече от тях (все повече варианти на живота съществуват едновременно, в един множествен свят, и има достатъчно с крайно ниска степен на вероятност, където суперслучайности се навързват с лекота поради особеностите на еверетовата вселена - не във всичките милиони -и по късно милиярди вселени; достатъчни са само няколко от тях). За това говори Дейвис в статията си. Дейвис отваря и втора линия, която не е моята от темата - за квантовия живот, или по точно, за пред-живот, както го разбираме.

Статията е на границата между квантова механика - в еверетовата интерпретация, и биология. Предлага отговор на въпроса за механизма на възникването на живота , който е прелюбопитен и според мене - пълен със здрав смисъл, т.е. опростява отговора, поради което този отговор бие останалите по критериите на бръснача на Окам, което е интересно. Освен това, еволюционните механизми се разкриват в една неочаквана светлина - неочаквана, в смисъл, че също са благоприятно опростени и някои от сложните отговори са елиминирани - отново бръснача на Окам. Статията: " Квантовият живот 1 Пол Дейвис За един физик животът изглежда като истинско чудо – всички тези безинтересни атоми да се насъберат заедно и да образуват такова хитро нещо! Столетия наред живите организми са разглеждани в известен смисъл като някаква магия. Днес ние знаем, че в биологията не действа никаква “жизнена сила”, че там всичко се състои от обикновени вещества, които обаче вършат необикновени неща, подчинявайки се през цялото време на законите на физиката. Каква тогава е тайната на забележителните свойства на живота?" - останалата част, тука http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III%20chast/01%20statii%20fizika/19%20Pol%20Deyvis.pdf

ЧНГ. Благодарности за отговорения въпрос на Жоро и Сириус. Така и подозирах, имам и други подозрения. От моя гледна точка участието ми в темата се изчерпа и го приключвам, освен ако не се случи нещо твърде невероятно в нея. Интуицията ми казва, че не е недоказуема. нямаше да я разбера (хипитезата) без поясненията на Гравити, за което искрени благодарности (или щях да я разбера, но след месеци разглеждане). Ще отворя нова тема в/у превода на статия,препостнат от Шпага в друга тема, в/у връзката м/у възникването на живота и квантовата механика - разбира се, в еверетовата интерпретация, която дава някои удивителни - поне за мене - отговори за възникването на живота и еволюцията.

Привет, Шпага, за съжаление, в теорията на Еверет няма колапс. Нито възможност да се сблъскаш със себе си по улицата. Поздрави.

Тука имам напълно сериозен въпрос към колегите. Моля за сериозен отговор, без спекулации; в кои домакински уреди - ако има такива изобщо, в кои уреди от бита - или въобще уреди - изходите (функционирането им) са свързани с квантови процеси? Т.е. кои уреди са впрегнали сериозно квантови процеси, за да работят? Да го поясня, кои уреди или технологии са впрегнали квантови процеси?

Съгласен.

Абе не мога да издържа на изкушението , Гравити, не се е разцепила вселената на две, и дума не може да става за това, къде ти локално събитие (наблюдаван атом на земята) ще артикулира информация (резултатът от интеракцията) мигновено до всички точки на вселената, за да я разцепи на две. Вселената не се цепи на две, само наблюдателя и апарата, вселената си остава неразцепена; само - и ако - инфото, резултатът от измерването - стигне до други - или другите региони на вселената, чак тогава тези региони - или цялата вселена, ако инфото е стигнало до всички региони - се цепи; само че според Еверет това обиконовено не е случая. ** Хм, дето се вика, един образ струва повече от хиляда думи, корицата на нейчър от брой от 2007-ма, посветена на Еверет по повод юбилея на идеята; изготвена е в ретростила на 50-те, и с хумор:

По някое време, в някой от следващите дни, ще се опитам да си защитя позицията по въпроса. ** Донякъде харесвам примера, който даде на Шпага; Пояснение - може би излишно към него. Еверет вкарва наблюдател и наблюдаван обект в една система, където двете страни играяят в интеракция, по едни и същи правила (няма деление макросвят/микросвят), състоянието на наблюдателя (всъюност +използвания апарат за наблюдение, пр. гайгеровия брояч) е също в зависимост от състоянието на наблюдавания обект, не само обратното. Всяка *отчетена* промяна в състоянието на атома, регистрирана от наблюдателя, има ефект - на квантово ниво(корекция - не само на квантово ниво, механизма на интеракция е квантов, но изявата на промяната у наблюдателя, според Еверет, е на макрониво), в/у самия наблюдател, или с други думи, цепи наблюдателя. Това като ранен първи изстрел по посока където бия с постинга за сцепения наблюдател, концепцията, която вбесила Бор. Иначе е интересно - през 1959-та Еверет се среща с Бор и изкарват няколко дни в преговори как да интегрират концепцията на Еверет гладко - в копенхагенската интерпретация. Но и двете страни изглежда проявяват сериозен инат, като силните карти, естествено, са у авторитета, който на всичкото отгоре е и учител на ръководителя на Еверет.

Действително, май има нещо такова. (по Гел-Ман); Решавач на задачи - после бяга на следващата, търси интересни проблеми. Познавам такива, междувпрочем, някои от тях физици (оригинално). Мина ми през ума, че биографите са го вкарали в клишета. Но първите две страници - тия с амебата, намирам за важни като пояснение. Не ми беше лесно да вдяна, че всъщност не се "цепи" вселената - цепи се наблюдателя. Това с амебата помага. У копенхагенската интерпретация, като гледам, има една дихтономия. Детерминиран макросвят/недетерминиран микросвят. Тоя ги обединява, като ликвидира принципа на неопределеността в микросвета. Последния също се превръща в детерминиран. Това му е приноса към теорията. Нищо чудно, че Бор не е много щастлив. Изобщо не е малко. Интересно, атакувал е постулати на фон Нюман. И на самия Бор, разбира се. Изглежда така, сякаш като математик се е справил там, където самия фон Нюман е направил компромис и е бил отбой.

P.S. ДЕйствително, горния хиперлинк е на цензурираното - по молба на Нилс Бор и академичния съветник на Еверет, копие от дисертацията на еверет. Доколкото разбирам, от нецензурираното са достъпни само две страници. Мисля, че след всичкото осветляване на теорията на Еверет - е време да ги погледнем: "Below is the text of two pages from an early draft of Hugh Everett's doctoral dissertation at Princeton Universty. To see the actual two-page draft, click on the image at right. The price, however, is the abandonment of the concept of the uniqueness of the observer, with its somewhat disconcerting philosophical implications. As an analogy one can imagine an intelligent amoeba with a good memory. As time progresses the amoeba is constantly splitting, each time the resulting amoebas having the same memories as the parent. Our amoeba hence does not have a life line, but a life tree. The question of identity or non identity of two amoebas at a later time must be rephrased. At any time we can consider two of them, and they will have common memories up to a point (common parent) after which they will diverge according to their separate lives after this point. It becomes simply a matter of terminology as to whether they should be thought of as the same amoeba or not, or whether the phrase "the amoeba" should be reserved for the whole ensemble. We can get a closer analogy if we were to take one of these intelligent amoebas, erase his past memories, and render him unconscious while he underwent fission, placing the two resulting amoebas in separate tanks, and repeating this process for all succeeding generations, so that none of the amoebas would be aware of their splitting. After awhile we would have a large number of individuals, sharing some memories with one another, differing in others, each of which is completely unaware of his "other selves" and under the impression that he is a unique individual. It would be difficult indeed to convince such an amoeba of the true situation short of confronting him with his "other selves". The same is true of [sic] one accepts the hypothesis of the universal wave function. Each time an individual splits he is unaware of it, and any single individual is at all times unaware of his "other selves" with which he has no interaction from the time of splitting. We have indicated that it is possible to have a complete, causal theory of quantum mechanics, which simultaneously displays probabilistic aspects on a subjective level, and that this theory does not involve any new postulates but in fact results simply by taking seriously wave mechanics and assuming its general validity. The physical "reality" is assumed to be the wave function of the whole universe itself. By properly interpreting the internal correlations in this wave function it is possible to explain the appearance of the world to us (classical physics, etc.), as well as the apparent probabilistic aspects."

Сириус, аз лично прочетох с удоволствие. Адмирации за труда. Биографията на Еверет: всъщност, твърде тъжна. Съветвам всеки с английски и интерес по темата, да прочете: http://www.scientifi...erett-biography На добрия старец нилс бор му пада ченето, като прочита черновата на докторантурата на еверет.... Колко неочаквано. на еверет му се налага да избира между това в, което вярва, между научното си кредо и кариерата си... Добрият старец лично го кача на кладата; след 5 години разправии, омерзен, еверет се съгласява с молбите на академичните старции съкращава две трети от доктората си, като по изрична молба премахва всичко, което е референция за "хора" и "разделяне" (splitting humans). Между временно вече е на добра позиция - главен математик на пентагона; автор,както се оказва на концепцията за взаимно гарантирано унищожение, която пентагонът имплементира като гаранция за избягване на ядрена война. Еверет се отказва от физиката още преди да е започнал, всъщност, преди да се е дипломирал; омерзен и сащисан от реакциите на Бор и компания... малко, след като по тяхно настояване - и за да получи докторантура -орязва доктората си, на практига го захвърля в кошчето. Колко любопитно, поставя въпроси. Биографията му го преставя като съвременен галилей, дали не са попреувеличили, биографите обичат тропите и калъпите.. Ето я дисертацията му,но това май е цензурираното копие..http://www.pbs.org/w...issertation.pdf Holy Smoke, тоя е един от героите на студената война. Ето с какво се е занимавал птез 70-те: In 1964 Everett, Pugh and several other WSEG colleagues founded a private defense company, Lambda Corporation. Among other activities, it designed mathematical models of anti-ballistic missile systems and computerized nuclear war games that, according to Pugh, were used by the military for years. Everett became enamored of inventing applications for Bayes’ theorem, a mathematical method of correlating the probabilities of future events with past experience. In 1971 Everett built a prototype Bayesian machine, a computer program that learns from experience and simplifies decision making by deducing probable outcomes, much like the human faculty of common sense. Under contract to the Pentagon, Lambda used the Bayesian method to invent techniques for tracking trajectories of incoming ballistic missiles. Видеоигри, изкуствен интелект и прогнозиране на бъдещето. Каква загуба за кавнтовата физика, а може би не.

Не можах да го намеря. Демоноид май са го затворили, т.е. няма май, затворен е, обаче чух, че са го отворили отново на нов адрес, но не мога да го открия. В демоноид имаше всичко, което трябва да има. направо ми се плаче ( ). Ама са гадове цялата адвокатска каста. Но, млъкни сърце. Няма го на канадски (тука псувам най-откровено).

Хах, Шпага, ще си позволя да отговоря вместо Гравити. Представи си че имаш пред себе си три врати и трябва да избереш една от трите на случаен принцип. Стриктно погледнато, изборът ти трябва да е не просто случаен, той трябва да е квантов, за да е наистина случаен, но последното ще го оставим за по-добри дни и ще се ограничим със "случаен избор"; "субективната вероятност" да избереш коя да е от вратите е 1 към три - и действително имаш избор, свобода на волята; но това 1/3 е "субективна" вероятност, в действителност вероятността за всяка от вратите е 1-ца (в еверетова вселена); в такава вселена всичките три възможни избори ще бъдат реализирани - с вероятност 1-ца. В единия мултивърс ще минеш през лявата врата, в поне други два - през другите две, и това е неизбежно, детерминирано; но има въпрос и с честотата и свободата на волята; да кажем, че Шпага има склонност към левите врати; независимо от вероятността 1-ца, честотата , с която Шпага избира леви врати, ще е по-голяма от честотата на другите две събития - и това е субективната автономия на волята на Шпага, която действително съществува. Сега за Еверет. Един от въпросите, които ме мъчат е, а защо му е хрумнало? Защо точно тази идея? Как му е хрумнала? Не без удоволствие прочетох, че е обнародвал дисертацията си (т.е. идеята за МДабълю) на конференция в юнивърсити ъв норт керълайна, чапъл хил; и идея си нямах, когато открих темата. За мене е чест и удоволствие, че съм се разхождал из коридорите на горния университет 2 години от живота си Още два детайла за Еверет, които са по човешки любопитни. Чейн смокър (пали цигарите една от друга) и на почетната лекция в някакъв тексаски университет е първия и последен лектор, на когото е позволено да пуши, докато изнася лекцията; Зарязва физиката на 30-тина години, въпреки молбите да се завърне в академията, и работи за военните и като финансов консултант. Превръща се в мултимилионер. Което, меко казано, не е типичната кариера на един физик-теоретик. Любопитна фигура. Мисълта ми е, кариерата му предизвиква известно любопитство. И някои размисли. ** Tука при мене изниква следващия въпрос. Класически обект ли е човешкия мозък или квантов обект?Ако е класически - което е, в общи линии, така - има ли функции, които са квантови; по специално, процесът на вземане на решения? Имат ли невронните "изстрели" квантов компонент? ** Егати, още един отговорен въпрос в темата, този, който зададох към Богданов - а предизвикват ли животните квантов колапс според постулатите на квантовата механика. Оказа се, че същият въпрос са задали и Айнщайн и Еверет; отговорите им: "This is a point that Everett stressed about Einstein's remark about the observations of a mouse, in the Copenhagen interpretation, collapsing the wavefunction of the universe. Everett observed that it is the mouse that's split by its observation of the rest of the universe. The rest of the universe is unaffected and unsplit."

Детерминизма е важен; нулите и единците също; вероятностите в мултивърса действително се оказват единици, за което се потупвам по рамото . Открих формулата измежду ФАК на Еверет, който постна Гравити. Действително това е един детерминистичен свят; стриктно погледнато, в него вероятностите се състоят от нули и единици. Но стига думи. Ето защо са единици: от хиперлинка на Гравити: (формулата на Де Вит) "What DeWitt showed was that: <N,"D.GT.E"|N,"D.GT.E"> < 1/(NE) (proof in appendix of [4b]) Thus as N goes to infinity the right-hand side vanishes for all positive values of E. (This mirrors the classical "frequentist" position on probability which states that if event i occurs with probability p(i) then the proportion of N trials with outcome i approaches p(i)/N as N goes to infinity [H]. This has the immediate benefit that sum(i) p(i) = 1.) The norm of |N,"D.LE.E">, by contrast, approaches 1 as N goes to infinity." Ако не друго, горното ме увери, че всъщност май схващам теорията на еверет, вкл. някои от силните моменти и някои от слабите. При N броя варианти , когато N достигне безкрайност, вероятността Р от случването на събитие i се превръща в единица (1). Страхотно. Идеята на еверет е прекрасна. Красота. На всичкото отгоре има място и за известна свободна воля (субективната вероятност). Което е още по-прекрасно, ама за това, мисля, друг път.

Ало, Ван Вогт Rules

Благодаря Роман, благодаря, Дорис. ОТ: как е възможно да е толкова лош тона на дискусията? И то баш в паранауки? Човек губи желание и да чете, и да се обажда, или поне с мене е така. По някое време, след седмици,щ е открия тема в праистория по повод снимките, които постнах. Дясната е с изтънена мозъчна кора във фронталния и десния лоб, което малко променя цялата биохимия на мозъка и други неща също, които обикновено наричаме характер. Има връзка с енергията, защото десния мозък е със забавено усвояване на глюкози - твърде много глюкоза и земеделски продукти в храната могат да го убият; но има и други любопитни ефекти; парадоксално, става въпрос не за недостатък, а за адаптация. Десният мозък има някои удивителни предимсва при определени ситуации; както и да е има си и особености - температурата му е с един градус по-ниска от температурата на "нормалния Мозък", компютърния скан е от излседване с което се демонстрират температурните разлики, т.е. определено носи информация по въпроса за температурата на сканирания обект, която изследвачът е намерил за важна. Но и Дорис, сигурен съм, е напълно права - просто двете неща не си противоречат. Работата е, че двата мозъка са енергетично много различни, и единия е по-рецептивен от другия - и парадоксът е, че именно изтъняването на мозъчната кора в конкретна точка е възможно да го прави рецептивен. Другият, нормалният, е с много мощни мозъчни вълни при невронна активност но - въпросът е - а как това се отразява на рецептивността му? Лек ден. Ще запазя в тайна засега останалото, защото ще открия тема по въпроса. Мутацията е възникнала преди около 15 хил.г. Дисклеймър - нищо не разбирам от имиджова диагностика, но просто това забавено разграждане на глюкоза+атипична температура+повишена рецептивност на личностно ниво+слаби мозъчни вълни (а как така тогава е адаптация??) изтъняване на мозъчната кора във фронталния лоб - абе нещо ме човърка, като го комбинирам, но засега не ми се каква какво.

Апел за добър тон и търпимост. Моля.

А, токова ти благодаря, Гравити. Благодарности и на Сириус.

Добра фантастика. На руски. http://www.litmir.net/br/?b=54514

Привет, Дорис, във форума се обаждат неколцина медици и се надявах някой да ми обясни снимката. Хвърлям кукичката, с други думи, но не би.Нямам представа. Но темата е за енергиите, и едно от нещата, които отразява снимката, е температурните разлики в два нормални човешки мозъка. А температурата е във връзка с енергията на мозъка - и отчетливо тази енергия - ами напуска мозъчната кутия - в лявата снимка; и не я напуска в същата степен - в дясната; каквото знам със сигурност е, че температурата на мозъка от дясната снимка е с около градус по-ниска. И двата мозъка са нормални, десният е по-интересния, от антропологическа гледна точка; 4-5 процента от хората са с типа активност, засечена от снимката вдясно. Но не разбирам нищо, нула, от томография - освен че очевидно има разлики в енергийната активност на невроните при двата типа. Някой може ли да ми обясни. Иначе, за антропологическата перспектива, онагледена от двете снимки, мога да изпиша страници, но не е по темата и не планувам да го правя. Поздрави.

Това е скандално, дето са го застреляли. Също и Петковците.Матряла си е матрял, но твърде много мин. председатели в кратичката си история са си отишли с куршум. Твърде много. Не вярвам, че матряла е директно отговорен. Нехаен - да. Но едва ли директно отговорен. Може да е чужда ръка. Ако се съгласим, че войната е продължение на политиката с други средства, трябва да се съгласим и че политиката е продължение на войната с други средства. Сърбите не се поколебаха да убият австрийския престолонаследник. Българите сръбския. Но държавният тероризъм пипа по дискретно, не се есхибиционира. Особено тайните служби на великите сили. Искам да кажа, то на балканите велики сили с лопата да ринеш; кеф ти велика гърция, кеф ти грандиозна уугославия - тоя велик проект дори се осъществи, кефт ти всякакви грандомани с тайни служби. А времената са били ключови, размирни, с много амбиции, вкл от истинските велики сили - Русия, Англия и т.н.

Литературата е субективно изкуство, моди, жанрове и т.н., подобно на останалите изкуства, всъщност. Като такова е в зависимост от читателите си и крайно чувствително на литературни агенти, маркетинг и продажби. един автор го правят "велик" читателите му, колкото повече читатели, толкова по "велик" ( в кавички,защото няма обективен критерий за литературни качества); от тук резонно за да роди един език "велики автори", той трябва да е на първо място говорен от колкото се може повече хора; иОбратното - колкото по-непопулярен език, толкова по-"скромни", авторите, които пишат на него; английския го четат и пишат милиарди хора, от там милиарди потенциални читатели; подобно, без да е същиото е и с руския и испанския - там са стотици милиони читатели, ерго, стотици милиони...продажби...; и т.н. и т.н. надолу по стълбицата на популярност на езиците; българският е с по-малко от 8 милиона говорящи, българопишещ няма как да има повече от 8 милиона читатели, и от там популярността му е несъпоставима с някой, примерно, испаноезичен, дето ще го чете цяла латинска америка примерно или цял свят от испания чак до филипините, и ще го имат за "роден", директен - и популярен. Има талантливи български писатели, но в общи линии, когато става в-с за малки етноси с "малки" езици, Еко е по-скоро прав.