Южняк

Невски, постингите ти са загуба на време. Демагогстваш в 9/10 от написаното, което сам си го знаеш. Гола вода плюс две три щипки софистика, поне за мене са нечетивни - в тях няма нищо. Комунизма това, демокрацията онова. И най-лошата демокрация е по-добра и от най-добрата диктатура. И най корумпираното състезание с два коня е по-състезание от състезание с един кон, което изобщо не е състезание. Комунизмът е затвор с надзиратели. Няма мърдане, телени мрежи, вишки и кльонове. Да не вземем да избягаме от хубостиите му. Няма и безработица - така, както и в един затвор няма безработица. Всички пандизчии работят. Каквото каже началника. Диктаторчето е собственик на затвор, вдига им нивото, спешава ги, кара ги да козируват, ниска престъпност , гарантира им дажбата, покрива под главата и дрехите на задника, както и веднъж седмично баня. И при все хубостиите му никой не иска да живее в затвор. Ни един не е влязъл доброволно. И току кандидат диктаторчетата предлагат по избори - дайте да ви построя един затвор и да ви вкарам в него, чудесно ще си живеете и за нищо няма да мислите. Тва ти беше комунизма - 100 % затвор. Никаква разлика, нула. И никой никога доброволно няма да влезе да живее в затвор, на милостта на диктаторчето. Или насила , с революции, или подмолно, с пълзящ комунизъм - ще ги лъже, че им строи двроец, - само да го изберат - а то пак ще е затвор.

creeping dictatorship. Прочети и разкажи. И пробвай с ""creeping communism" също. А ако имаш и други празнини в английския, питай.

Многопосочна тема. Без да са лишени от основания, постингите на Глишев и Аспандиат не обхващат феномена в цялостта му. Американската окупация си играе ролята (така, както испанската окупация е превърнала един друг, но не толкова раазличен от корейците народ - филипинците - в християни католици)в евангелизацията на корея; както и да е, окупацията не е в състояние да обясни примерно феномена на християнизация на Китай, където никаква окупация няма, но пък има бум, главоломна християнизаця - и на протестантизъм, и на католицизъм. Единственото, което съм чел по въпроса за Китай е - "мода". Не знам дали е достатъчно. Но христианизацията на Китай показва, че ам. присъствие в Корея не е единствения фактор. Има и други, по-подмолни. Озападняване? Християнството, превърнато в символ на статус (индивидуален) и колективно преориентиране към "западния модел"? (източняците го възприемат като един от символите на запада, не само като религия). Нещо като кока кола, дънки левис, образование за детето в западен университет, статуята на свободата на бюрото на китайски бизнесмен. Символ на материален успех и статус. Япония е друга бира - там са изолационисти, вкл. културни изолационалисти и чуждото се възприема като опит за окупация. И там християнство не минава. НО пък темата е за талмуда. За връзката м/у Япония и талмуда може да се каже нещо интересно, което по информираните всъщност го знаят. Прездесетилетието преди ипо време на 2СВ Япония дава убежище на хората, изповядващи юдаизма. Всъщност това е меко казано - Япония ги търси и им предлага заплащане, ако се съгласят да се заселят в Япония. Полага усилия да ги привлече. По бизнес причини, но такива, които вървят отвъд бизнеса. Подозирам, логиката на корея да започне да изучава талмуда - което е основен източник на юдаизма, е подобна на логиката на япония от десетилетието покрай 2СВ. Това са бизнес-ориентирани страни. Преди време помагах на една позната от бизнес училище за разни курсови работи и научни разработки; имам достъп до разни научни търсачки, вкл. за икон. бизнес разработки. То е като анекдот; темата, по която търсех, беше нещо за съкращенията. И първата разработка, която ми излезе беше "талмуда и съкращенията на работната сила". Стана ми смешно, това беше научна база данни. Излюбопитствах колко научни бизнес разработки съдържат думата "Талмуда". Паднах. Над 300 хиляди резултата. Не съм учил в бизнес училище, нито познавам икономическата наука. но "талмуда" е един от най цитираните термини, непрекъснато ползван източник. Та мисълта ми е, че изглежда талмуда е част от бизнес културата - или така я възприемат южнокорейците; да не забравяме, че там образованието в бизнеса е западен модел и са амбициозна за бизнес успехи държава; и може би са - резонно повлияни - от бизнескултурата на западните университети, която съвсем очевидно включва талмуда. И я считат за наръчник по бизнес успех. И оттам я и учат задължително. Не знам дали я изучават като религиозен текст. Съмнявам се.

Абе ясно е, че надпреварата в образованието е като надпреварата във въоръжаването - когато всички са въоръжени с пушки и автомати (т.е. с "висше" образование), не можеш да им излезеш насреща с лък и копие (т.е. със "средно") - ще те изядат. А значи - трябва да се въоръжаваме; като в компютърна игра - колкото повече оръжия, толкова по-големи шансове да прескочиш в следващото ниво. Образованието е оръжие, Ясно. Прав е и Глишев, прав е Гравити в забележката си, прав е и Браво. НО - обратно на надпреварата във въоръжаването: в един момент се стига до абсурд - половината бъджет на държавата - примерно - отива за надпревара във въоръжаването - за да е конкурентна. И за останалото ресурсите намаляват. И могат да намалеят до едно абсурдно ниво. И вместо да се въоръжаваме -със знания, за да живеем - живеем, за да се въоръжаваме. Така му я разбирам тезата на Стинка; ресурсът за образование започва да афектира критично всички останали ресурси - финансови, брак, деца, принос към обществото, работа, открития ако щете - тъй като най-активната част от живота е дистрибутирана в друга посока; но е прав Глишев - не можем да се откажем, иначе ставаме като Бангладеш - с копия и лъкове, и в межд. конкуренция ще ни изядат и на колективно и на индивидуално ниво (не че Бангладеш са с копия и лъкове). Омагьосан кръг. Може би трябва да започнем от средното образование, както предлага Историк - и презумирам, че змае какво говори. Може да му се вдигне нивото, с много. Да се направи "убиец". Но в едно не съм съгласен с Браво - че образованието е "е лесно, бързо и секси, cool" - нито е лесно, нито е бързо. Там е работата. Никак не е бързо - отново - за да стигнем нивото на знания, които има 18 годишен гимназист през 1899, трябват 25 години; това не е бързо - това е бавно. Обратното е, Има забавяне. И никак не е "лесно", но това е друга тема.

Здравей, приятелю, прав си, но къде ти време за всичко? Аз на предизборната борба, допреди да се появи темата тука, следях само заглавията в медиите и то най крещящите. Но е пообезценена президентската фигура в САЩ - според мене отскоро; и повечето важни неща се решават от разни партийни екипи (разбирай някое политбюро). Специално Обама май е повече говорител, отколкото действащ президент. Ще го видим Ромни, но и той е, така да се каже, човек от Establishment-a, т.е. всъщност е доста близо до демократите като възгледи. Вижд, ако бяха избрали Рон Пол, щеше да е друга бира и брутална битка на противоположни възгледи. Но чудеса не стават. Въпреки всичко в момента и аз предпочитам Ромни пред Обама - но с едно на ум - Ромни е доста обвързан с индустриална америка, т.е. с индустриалните корпорации и не го скри на дебата, дори го изтъкна. Но, мисля, Ромни поне ще забави завоя на Америка към комунизъм, който е доста отчетлив при Обама. Комунизъм=култ към личността +шуробаджанащина, връзкарство и корупция. И атака по меритокрацията. Твърде задкулисно управляват демократите, което на мен не ми хареса. Това, дето едната ръка не знае какво прави другата - т.е. републиканците не знаят по какви планове работят демократите във вън. политика - е нетипично. Не е хубаво съдбата на света да се решава на партийни заседания от някое политбюро, съставено от хора, чиито имена никой не е чувал.

Ами май Америка ще има нов президент.Обама загуби дебатите. Румни води според Галъп със 7 пункта (беше назд с горе долу толкова преди телевизионното състезание), според други изследвачи с по-малко; Няма време да стопи разликата, но има едно но: според особеностите на ам. избирателна система изобщо не е задължително да спечели кандидатът с най-много гласове. Американската система е непряка и дефакто гласовете са с различна тежест в зависимост от това от кой щат идват. На-много "тежат" тези от Калифорния и Ню Йорк, а там Обама ще спечели. Впечатления от дебата. Изглежда демократите бяха повярвали на собствената си пропаганда (СНН и останалите про-демократски медии - легион им е името), която представяше Ромни като полуумен мормон - идиот. И аз се подведох - не следя от близо кампанията - но подобно на мнозина си дадох с/ка, че Ромни не е това, за кояето го представят, още на първите 5 минути от дебата. Предполагам, че беше типично за всички зрители. Централните медии от месеци го представят за малоумен консерватор и шокът, като го чуеш от първа ръка, е знаменателен. Ромни е от североизтока - бивш - много успешен - губернатор на Масачузентс -който е пивоталния щат на Америка във всяко отношение. Действително от мормонско коляно, но от клон отхвърлил полигамията още през 19-ти в. и живеещ в мичиган и масачузетс. Самият Ромни е с докторат по право от Харвард и с магистърска степен по бизнес - пак от Харвард, където е и в топ 5% по успех при завършване. Мисля, говори само по себе си достатъчно. Абсолютно нищо с имиджа на неграмотен дебил, който му създадоха медиите, нула. Възгледите му не са дори консервативни - твърд центрист, по средата м/у републиканци и демократи. Баща му е бил губернатор на мичиган в течение на няколко мандата през 60-те, противник на виетнамската война и създател на първите community housing в щатите, самия той кандидат за президент и министър от управлението на никсън. Тоя контраст между очаквания и реалност потопи Обама и демократите. Обама изпростя и си позволи да го нарече "bullshiter" публично - т.е. нещо средно м/у "лайнар" и "глупак", което обаче не направи никак добро впечатление. Междувпрочем Обама е много добър полемист и на третият дебат - за външната политика, според мене надприказва Ромни, но тролеше твърде много и в крайна с/ка лошото чувство, дет се вика, остана.Новината от дебата е, че САЩ няма да помогнат на бунтовниците в Сирия, опасяват се, че ако ги въоръжат, тези оръжия в крайна с/ка ще се обърнат с/у Израел, и поради това нито ще ги въоръжават, нито ще се месят директно. Т.е. ако има промяна в Сирия, тя няма да дойде откъм бунтовниците, а откъм...Турция. Подкрепа за бунтовниците няма да има. Обяви го Обама - и Ромни не знаеше, което на мене ми направи впечатление; т.е. външната политика в момента е вътрешна работа на демократите и републиканците не знаят какво и защо става. Демократите играят самостоятелно във външната политика и не споделят с никой. Обама обяви, че "ще нападне Иран", което е пропаганден куриоз, и "ще обяви пакистан за вражеска държава", което е празни приказки - Пакистан имат 1000 ядрени бойни глави и Румни го попита какво ще прави с евентуален "вражески Пакистан", ако последния даде няколко бойни глави на талибаните . Поначало агресивната външна политика от последните 20-тина години е демократска концепция, а републиканците са традиционно изолационисти, и Ромни нямаше кой знае какво да каже в третия дебат, освен да кима на Обама - по републиканска неизбежност. Според пуловете в крайна с/ка Ромни спечели трите дебата с 8 пункта преднина.

Добра тема. Кредит и на Стинка и на Глишев (като основни опоненти) за обмена на добри и обосновани мнения. Аспандиат спомена нещо - живеем във време на голяма промяна. Предпазлив песимист съм за образованието - както Глишев каза, на индивидуално ниво е дар, който не бива да бъде отнеман и трябва да се преследва, но на системно, обществено ниво, има някои странности, системата започва да скърца, както изтъкват Стинка и Фружин. Стинка не е първият, който го е забелязал - има няколко изследвания -мързи ме да ги ровя из интернет - съпоставка на резултатите от САТ и някои гимназиални математически и вербални тестове в щатите, от три различни епохи - 1899 г, 1950 г. и 2000 г. Накратко, един от резултатите, който е доста показателен; математичеси задачи от матурите в УСА за гимназиално образование (т.е. средно образование) от 1899-та са дадени на "вишисти", завършили с отличен бакалавърска степен - т.е. висше образование в техническа или математическа дисциплина през 2000-та; резултатът на "вишистите" от 2000-та е с около 30% по-нисък от резултата на гимназистите от 1899-та. Само дето "вишистите" от 2000-та са прекарали в учене 5-7 години повече от гимназистите през 2000-та; и респективно са влезли по-късно в живота; в известен смисъл, тези 5-7 години, ако се сравнят резултатите им с гимназистите от 1899-та, са "изхабени". В момента висшето образование в сащ е около и малко под нивото на средното образование, пак там, но през 1899-та; т.е. имаме девалвация на образованието. Висшето е заместило средното, то е новото средно. Струва си да се замислим. Има и други резултати от същото изследване, които намекват за криза в системата - резултатите по вербалистика на САТ вървят трайно надолу (след контрол за ниво на трудност и корекции) вече цял век. Там предимството на гимназиите пред университетите на 20-ти век е по-очевидно; тия от 1899-та са с по малко правописни грешки, с повече използвани думи и т.н. Това са измеряеми неща. Резултатите по Мат. секцията на САТ всъщност растат м/у 1899-та и сега, но този растеж - който е действителен, се тушира от по-слабите резултати на завършилите. И тука възниква въпроса... на Стинка - или моя: Как така, за нещо, за научаването на което през 19 в. са необходими 11 години, днес на необходими 15+? Какво правим с тези 4 загубени години? Стинка го разбирам в смисъл, че ако се подобри значително нивото на гимназиалното образование, нуждата от "висше" за мнозина хора и много професии всъщност ще отпадне и тези хора ще влязат в живота по-рано. Има голяма девалвация, системен абсурд, което причинява разтягането на времето за редовно обучение до 35 години, колкото е средната възраст горе долу на едно ам. ПиейчДи. Ако тази девалвация продължи - а тя продължава, ще се стигне до там нивото, което са го постигали на 18 г. през 1899, да го постигат на 30 г. в 21-ви в. В много отношения. А продължава - поне в америка, защото ако завършиш магистратура - която е още три години отгоре към "висшето" в професионална дисциплина - примерно инженерство,, счетоводство и т.н., все още нямаш право да практикуваш професията си. Бакалавърска степен и магистратура не са достатъчни - защото са девалвирани и поради прекомерната бройка завършили - и се прави трето отсяване - т.н. лицензиране и сертификация - която отнема допълнително още няколко години - може 3, ама може и 15 - познавам такива. Т.е. действително висшето образование днес е това, което е било средното вчера. Там някъде е нивото; Системата се гърчи и дава някои абсурдни отклонения. Реално средно обр. през 19-ти в =висше образование днес; висше обр. през 19-ти в= Магистратура +лицензиране и сертификация днес. И тука отивам на тезата на Глишев; На системно ниво видимо има някаква грешка, нещата са объркани, и се отнемат най-продуктивните, най-креативните години от живота. В същото време, именно поради девалвацията, висшето образование е задължително - така, както средното е било в началото на века. Дори не е достатъчно. Но и Стинка има право - образователните системи изглежда "забиват". Да не стане така да придобиваме квалификацията на среднист от 19-ти в. малко преди пенсиониране?

Цинизъм, да. Скромният ми протест срещу "конференцията" за Л. Живкова. Която е истинският цинизъм - хората, които са я довели до окаяното психично състояние и са директно отговорни за деградацията и смъртта и, я "честват" на конференция. Кое честват? Подлизурството и подлостта си? Не бързайте да ме съдите за това, което пиша. Първо го прочетете. До тук с шегите. Богомил Райнов е достатъчно сложен като мислене, ерудиран и циничен, за да превърне апологията си за Л.Ж. в многоетажна двусмислца или дори трисмислица, в която в подтекста на ниските етажи се казва нещо много различно от това, което пърха на повърхността. Ще се опитам да разкрия какво се крие зад конференцията за Л.Ж и странната, трагична и гротескна съдба на Людмила в няколко постинга през призмата на текста на Райнов. Л.Ж. - мислете за мене като за огъня или Туин Пийкс по български. В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент: покани ме Дявола — старият Дявол — дома си на чашка абсент. В очите му есенна горест бе скрита, но все пак бе горд и засмен, и махна с ръка той "In vino veritas!" Ще бъда пред теб откровен! Христто Смирненски. Въведението на текста на Райнов е, разбира се, архетипната среща с дявола от стихотворението на Смирненски. Героят му се появава на рожденният ден на живков - поканата за който е, по текста, "един мил комплимент", но в тази среща с първия има двусмислица - кой е Първия? Приятно въведение в темата, създаване на атмосфера - нощ в студения, неонов, архетипен град: "Свечеряваше се, фасадата на хотел „София“ бе ярко осветена. Към входа на ресторанта, въпреки сравнително ранния час, вече прииждаха посетители. Не бяха от онези, обикновените Гостите на събирането не са от обикновените. Кои са те и къде е поканен героят? Те са от "онзи тип хора, които с течение на времето отвикват да вървят пеша" - това са Господарите на строя. тези от черните автомобили, които не се мешат с простосмъртните. "Към правилото „бързай бавно“ ги приканваше и ритуалът на УБО, ако помните какво означават тия три букви. Помним. УБО е дискретната сила, невидимият трети, зловещият слуга на властта. УБО е символът на страха за обикновеният човек. Но къде е това събиране за рожденния ден на Първия, в Х-л софия или на някое друго, метафизично място? За да стигнеш от уличната здрачевина до бляскавите пространства на заведението, трябваше да минеш през чистилището на преддверието, а там се налагаше да поспреш. Предаваш си поканата и получаваш указание за полагащото ти се място на някоя от многобройните софри. За да се стигне до "многобройните софри" - намек за лелеяната мечта на соц интелигента, за смисъла на съществуването му, трябва да минеш през чистилището, и там да поспреш. А що е "чистилище"? И тука ни става ясно къде е срещата и къде е поканен Райнов, според потдекста, с който Райнов работи много добре. Срещата е в преизподнята. За да получи покана за заветната софра, соц интелигентът трябва да мине през едно кратко рандеву в преизподнята и чистилището. Което ни връща към забележителното стихотворение на Смирненски. Замислена като апология, книгата на Райнов не е апология на Живкова. В нея мъждука нещо друго. Да се обоснова: "-Освен това лягаш си чак заранта, когато хората тръгват на работа. Светлик пък спи по 3–4 часа в денонощие. " - казва Людмила на Райнов по определен повод. "Светлик" от изречението е Светлин Русев - организатора на конференцията за Людмила от вчера. Въпрос. Откъде Людмила знае колко точко часа спи през нощтта "Светлик?" Откъде тая категоричност за "нощния му режим"? Какво ни намеква Райнов в апологията си с тоя пасаж? По някое време ще продължа с постинга.

Добри извадки, КГ125. Но защо само случилото се между 1940 - 1956 г.? Трябва да се знае всичко - особено последното десетилетие на строя; Тогава - извинения за бомбастичния израз - змията снесе яйцата си, които се излюпиха през следващото десетилетие и донесоха ужаса на 90-те. Трагедията на 90-те си имат причина. Заченат в зло, живял в зло и цинизъм, строят остана зло до края си и хвърли черна сянка върху бъдещето. И не иска да си отиде. Да ти кажа, се вдъхнових от една приказка на Глишев. Тоя строй трябваше да си отиде като картаген - разоран, посипан със сол, и после посипаното със сол пак разорано. За да не прехвърли отровата си в бъдещето и да не бъде никога реставриран. Но, поздрави, може пък да имаш право.И комплименти за темата.

Не, Глишев, не е наивно, което си написал. Предполагам, трябва да вярваме в доброто..

Заглавието е фалшиво. Текстът е истински. Емил Боев е 50 годишно жиголо от държавна сигурност, изпратено от политбюро на запад да събори капитализма и други свръхсекретни задачи. В лявата си ръка държи пистолет колт, а в дясната - презерватив, и ги използва според както се налага. Зад себе си остава кървава диря от кръвта на капиталистите, както и други телесни течности. Емил Боев е плод на перото на Богомил Райнов - известен соц писател, член на кръга Людмила Живкова и син на мистика Николай Райнов - човек от друга епоха, и може би - друг калибър. Децата рядко повтарят бащите си. Героите от книгите често заживяват свой собствен живот и мисля, същото се случва с Емил Боев. В един мемоар Богомил Райнов се опитва да опише запознанството си с Людмила на рожден ден на живков, но, както се случва понякога, вместо писателят, думата взима един от героите му - именно - Емил Боев: "Свечеряваше се, фасадата на хотел „София“ бе ярко осветена. Тъкмо се връщах от свръхсекретна акция на запад, където бях застрелял няколко капиталиста и преспал (по повече от веднъж) с жените им. Към входа на ресторанта, въпреки сравнително ранния час, вече прииждаха посетители. Огледах се дали измежду тях не се прокрадват врагове. Не бяха от онези, обикновените. Трупаха се без блъсканица и без да дават воля на порива кой да стигне пръв. Това ми се видя крайно подозрително. Ненаше. Шествието на гостите се движеше мудно, като на погребение. Бяха от онзи тип хора, които с течение на времето отвикват да вървят пеша. Преместих борсалиното си назад, за да ги наблюдавам по добре, и преместих пурата си в лявата си ръка, а чашата с уиски - в дясната. Към правилото „бързай бавно“ ги приканваше и ритуалът на УБО, ако помните какво означават тия три букви (помним, чели сме Господин Никой и Няма нищо по хубаво от лошото време). За да стигнеш от уличната здрачевина до бляскавите пространства на заведението, трябваше да минеш през чистилището на преддверието, а там се налагаше да поспреш и дори да смачкаш една две физиономии. С тока на обувката си, продукт на завод васил мулетаров - каспичан. Предаваш си поканата и получаваш указание за полагащото ти се място на някоя от многобройните софри. През цялото време се оглеждаш съсредоточено за агенти на ми 5 и, ако няма такива, ядеш с две ръце, докато ти изтръпнат краката. Моето място се оказа за късмет доста далече от официалната маса, където при тостовете всички следят дали ръкопляскаш и колко. Отправих се натам и лесно открих картичката с името си ("Емил Боев, боец от тихия фронт. От тайна обожателка. Подпис - Л.Ж.") Млада дама вече се бе настанила в съседство. Стори ми се да съм я виждал някъде (мостовете на темза? будоарът на мадам льокроа в париж? Завод за гумени ботуши "Дамян Чапразов" - Голо Бърдо"?) - мислех си трескаво, докато се опитвах да си припомня къде съм я виждал. Погледнах за проверка към нейната картичка, само че тя липсваше. Жената долови любопитството ми и по лицето й се мярна нещо като усмивка. — Вие да не сте?… Тя кимна, за да ми спести труда да довърша въпроса. — Има ли значение? — Има, естествено. Трябва да внимавам какво приказвам, — промърморих, като сядах - врагът никога не спи, а шепа рогоносци са по петите ми. — Не, не трябва, — успокои ме Живкова. Тъй че заприказвахме се. Не помня за какво точно. А и да помня, няма да ви кажа, или ще ви излъжа. Noblesse oblige. Някои неща е най-добре да останат само намекнати. Глухият шум от съседните маси внезапно секна, замълчахме и ние. Придружен от съпругата си Мара Малеева и от близки сътрудници, в залата влизаше Живков. Тук — там се дочуха откъслечни ръкопляскания, но множеството не ги последва. Все пак не се намирахме на партиен конгрес.... .. Интерес предизвика само словото на Първия. То бе широко отразено в печата на следния ден, та не се налага да го преразказвам. Ние, мъжете на действието, не обичаме да говорим. Отдалечени достатъчно от центъра на тържеството, продължихме разговора си с езика на жестовете, за да не разваляме разговора си с думи. Запитах другарката Живкова, както бе редно, в каква област работи и научих, че е завършила история. Тъкмо сега готвела дисертацията си върху не знам си каква тема. Тя на свой ред учтиво запита каква ще е следващата ми книга. Смънках, че пиша нещо за масовата култура. За мастило използвах кръвта на враговете си. Ясно беше, че тя се интересува от моята шизофрения, колкото аз - от параноята и. Минахме на по-общи теми. По някое време стана дума за хиромантията, нумерологията и други подобни. Изразих някакви резерви по въпроса - през зъби и неразбираемо. Тридневната брада допълнително скриваше чувствата ми. Това я изненада. — Чувала бях, че покрай баща си добре познавате окултизма. — Окултизмът е доста широко понятие, — забелязах предпазливо. Винаги съм предпазлив, когато говоря с жени над определена възраст. Втора природа. Дори трета. — Щом е толкова широко, в него трябва да има място и за предсказанията, — възрази тя. И ми разказа за някаква жена, която наскоро й била предрекла не знам какво си. Слушах мълчаливо, но тя прецени, че мълчанието ми не е знак на съгласие, както и някои други изтъркани лафове от маалата.: — Вие, както разбирам, се придържате единствено към научно доказаното… -Само към колта си се придържам - отговорих, докато мачках нервно презерватива в десния си джоб. Към нищо друго. А, и към рейнънд Чандлър, но само когато нямам вдъхновение за нещо собствено." Останалата част от романса: тука

Людмила - Мечти и Дела* * - заглавието е на Богомил Райнов от апологията му на горепосочената. "Абсурдно би било да разсъждаваме за житейският път на Людмила, без да имаме вярна представа за нейното верую, — тема, върху която са изприказвани сума ти глупотевини. Подобни галиматии можеха да бъдат оправдани донейде в по-далечното минало, когато всичко, напомнящо за окултизъм, бе под възбрана. Днес литературата, свързана с Агни Йога или Жива етика се разпространява свободно. Тъй че всякакви опити да ни се обяснява тепърва Учението са излишни." - това и е приноса към културата и "отварянето ни към света" - Агни Йога. Казано от апологет и последовател. Цялата буламач на 90-те, която се стовари в/у българина през 90-те - вярата в баячки, хироманти, уфо-та, извънземни, трети очи и девети чакри, извънземни, с които новите поколения интелигенти бяха закърмени още с майчиното си мляко, са подарък на българския народ от кръжеца около Людмила, който днес и чества годишнината.

"Чичо ми не се опитал да спори. Отишъл си, посъветвал се с този-онзи, научил коя е въпросната личност и решил да се примири. Върнал се пак и казал на революционера: - Кога мога да дойда, за да изнеса покъщнината си? - Абе на тебе на лагер ходи ли ти се?" На един познат старец, лека му пръст, му бяха взели шапката - бил я окачил на закачалката; като научил, че ще му национализират къщата, съгласил се - не му се ходело на лагер, както казва данаилов; само помоли да мине през антрето да си вземе шапката - бил я забравил, като излизал сутринта. И не му дали шапката, национализирали и нея. И човекът 50 години си помнеше шапката в антрето и как му я национализирали комунистите.

От същата клига, за Людмила Живкова: "Аз съм виждал Людмила Живкова само един-единствен път на разстояние пет метра, не ми изглеждаше особено привлекателна и гласът й не бе достатъчно мелодичен. Знам, че тя се обгради със способни, образовани и хитри мъже. От снобизъм или от естествена жажда за духовност тя ценеше хората на изкуството, главно художниците и някои поети, обичаше да ги събира около себе си, а те не се съпротивляваха и дори я рисуваха и възпяваха. На театър не ходеше и слава богу! Но тя умря сравнително рано и внезапно. След смъртта й зашушнаха какви ли не чудесии, та дори, че руснаците са я премахнали, защото била англофилка. Няма две мнения, че тази жена беше чудачка. Твърдяха, че в тюрбана, който неизменно носеше на главата си, са напъхани разни целебни треви, прекланяла се пред живописта на Рьорих, който някога си бе поставил съмнителната задача да разкрасява в платната си Хималаите. Увличала се и по учението на Дънов, но не съм чувал да е ходила да посреща слънчевия изгрев на Седемте езера, виж, в Париж и Лондон ходеше. Това, което още знам, е, че една наша приятелка й преподаваше уроци по английски език. Тя беше достатъчно дискретна, за да не споделя впечатленията си от прилежанието на ученичката, но изглежда като израз на признателност учителката получи задграничен паспорт, замина за Съединените Щати и си остана там до ден-днешен" Интересно от каква гледна точка ще я изучават "хитрите мъже", останка от антуража и, които и вдигнаха "конференция в университета. От психиатрична? Ние, българите, сме циници и сметкаджии дори в богомилството си. "Хитри Мъже"....

Великолепна тема. Не би било лошо да се препрочете. Да се види по какво точно е носталгията на соц-носталгиците и неокомунистите. И защо.

Глишев, в светлината на "конференцията", още ли мислиш, че горните неща са "контраинтуитивни до невярност"?

Привет, Фружине, няма шанс машината да е истинска. Някой си е направил добра шега. проблем 2038 няма да има, освен с 32-битовите компютри под юникс, ако има останали до тогава такива. Пак е нещо с датите и действително има някакъв модел на ибм от 1970-те, който, колкото и да е странно, може да реши проблема с някакъв вграден емулатор. Трябва да питаш някой ИТ специалист, не мене, макар че в интернета се появи доста инфо (след като тоя го изпя ) и е голям куриоз - архаичен модел айбм е необходим за решение на проблемите, които ще възникнат у юникс системите през 2038-ма. Свързано е с някакъв тип ретропрограмиране. На мене ми хареса, щото е добре навързана история. Човека постна снимки на машината си, на някакъв охладител на рентгенови лъчи (автентичен, от американска атомна електростанция)и т.н. Добре подготвена шега. Пътуването във времето е от вечните теми във фантастиката, възприех случая като добра литература, интернет представление на живо. Появиха му се стотици епигони , нито един от тях толкова добър, колкото оригинала. Може би е бил писател фантаст. Характерът, който изгради, може би се върти около някаква книга. Въртял се из форумите за пътуване във времето около година и се покрил.

През 2009-та има предложение да се направи шрьодингерова кутия и да се възпроизведе експеримента на шрьодингер, т.е. да се постави живо същество в суперпозиция. В случая вирус, за да не се потресат коткарите. хиперлинк Но не разбирам какво биха доказали с това. Предложението на Тегмарк за проверка на хипотезата на Еверет (другите не ги познавам и с удоволствие бих научил по нещо) е още по кръвнишко с човек или дори с цялото човечество. Едно не разбирам - защо проверките трябва да са обезателно свързани с леене на кръв? Според тегмарк трябва да се предизвика събитие с изключително ниска степен на вероятност - едно на квадрилион - което, доколкото разбирам, е нещо с къде 15 нули; което, акоко се случи, според правилата на физиката, ще превърне идеята в теория. Не разбирам две неща: защо събитието трябва да включва леенето на кръв и защо трябва да се предизвика, вместо да се потърси? Има 7 милиарда човешки същества, на които им се случват най-невероятни глупости 9поради бройката). Един 4 пъти го беше удряла мълния. всъщност не е смешно; 1 на милиард? Според Тегмарк работа би свършила руска рулетка, с пълнител з два патрона - един пълен и един празен, ако след 50-тия опит експериментьора в все още жив, теорията за множествените вселени може да се счита за доказана. т.е. вероятността да е жив при 50 опита е 1 на квадрилион; както и да е, не може ли просто да се потърсят случили се събитя с подобна ниска степен на вероятнос? Ходене по вода може би върши работа за подобно събитие, макар че, подозирам, вероятността да се случи е значително по-голям от едно на квадрилион; подобно с разделянето на червено море - твърде вероятно Обаче защо някой, вместо да играе на руска рулетка, не погледне тотализатора - 6-ци печелят всяка седмица, значи не е достатъчно невероятно, но, може би една добра проверка би установила някой тираж - или тиража, в който най-много играли са спечелили 6-ца? Подозирам за подобно събитие - примерно 20 души да отгатнат 6 числа от тиража вероятност от порядъка на трилион... дали не се е случило? Т.е. Защо, вместо да се суперпозиционират разни котки, не се потърси чудо, т.е. събитие с изключително ниска вероятност, което се е случило? Сигурно греша някъде в разсъжденията.

Не мисля. Едва ли се изразих добре. По скоро мисля, че са провалила се религия. Нормално е религиите да се конкурират, т.е. не е насочено с/у католицизъм, православие или християнство, но естествено, се конкурира за влияние с тях и особено с която е на власт. Изглежда ислямът и католицизмът са се отнесли по-безцеремонно с тях, отколкото православието се е отнасяло.

Ами като комунизма значи. И той така. Срещу християнството въобще, а срещу католицизма и православието - конкретно. И накрая - ислям . Може прави да излязат соц- пичовете за връзката м/у комунизъм и богомилство, но наопаки - винаги ми е правел впечатление крайно юродивия характер на някои от комунистическите фигури и писанията им на балканите; спокойно биха минали за богомилска литература, а не за марксизъм. При внимателно вглеждане в соцовете на НРБ могат да се забележат някои крайно богомилски фигури. Край на ОТ. И дуализъм има у комунизма - добро и зло, по манихейски, пролетариат срещу буржоазия; Т.Ж и фамилията му де не излязат богомили? Има разни изключително странни птици из ландшафта на соц-а. А значи, по темата, изчезват, но - временно. После се появяват обратно на бял кон.

Съмнява ме богомилството да е насочено конкретно срещу православието. В западна европа православни няма, но пък има катари и бугри, т.е. евентуално богомили. А значи в Зап. Европа е насочено с/у католицизма; Т.е. няма как да са изчезнали защото конкретно православието е "минало в опозиция". И това, че някои от тях в България са приели католицизма, никак не значи, че са намерили в него нещо по-симатично от православието. Интересна тема, не знам почти нищо за нея. Обаче Галахад е прав, чее соц-овете навсякъде им се привиждаха комунисти. Чел съм от Тамарин, че исляма има за норма да се считат не-християните и не-евреите за паганисти, и от там задължение за ислямизация или екстерминация (каквото няма по отношение на другите две монотеистични религии). Не е изключено "паганизма" им де е причина за покръстването им и в католици -т.е. католиците, подобно на мюсюлманите, не гледат на тях като на християни, а като на паганисти и от там задължението за баптизация. Това, което е странно е, че православието през ВБЦ и дори Византия някак си ги е търпяло, докато са били във властта му. За разлика от католицизма и исляма, които не са ги изтърпели.

Абе нещо ме е прихванало с тия множествени светове. ОТ, оставям на преценката на модератора дали да го мести, трие и т.н. Значи, ако тая идея на физиците за момент я приемем за вярна, въпреки почти пълната невъзможност за проверка, как би изглеждал големият взрив и създаването в светлината й? Светът ни е един от билионите и съвсем не е задължително да е първия или от първите, или всъщност е съвсем малко вероятно, т.е. е едно от отклоненията. Вероятността да е първия е би била от порядъка на едно на билиони, т.е. не е. А значи е един от браншовете, някоя от билионите клонки на голямото дърво. Правилно ли разсъждавам? Според еверет клонките се появават когато, примерно някоя елементарна частица може да кривне и в ляво, и в дясно. А значи имало е някаква вселена с някакви закони, на някакъв етап от еволюцията си, и една частица е кривнала вляво с което е предизвикала ново разклонение на "реалността" и е създала дъщерна вселена. И това, което в старата вселена е банално кривване на елементарна частица, тука, в тая, е предизвикало великия взрив и раждането на всичките тия щудовищни маси слънца, тъмни енергии, разбягващи се галактики и т.н. биг банг; А значи това, което от н.гл.т. е великият взрив, от "другата" е кривване на елементарна частица, което изглежда като огромен взрив? Имам две врати и избирам през коя да мина на случаен принцип - може и да държа някой полуразпадащ се атом в шепи и решението ми да зависи от него; ако се отдели частица, минавам през лявата, ако не - минавам през дясната. Затръшвам едната от двете врати и някъде нещо се взривява и стават разни страхотии, с такава мощ, че се получава цяло копие на вселената ми? Или избирам м/у две гаджета с еднаква вероятност да избера кое да е, затварям очи и грабвам едното на случаен принцип, в резултат на което се създава допълнителна вселена, само заради безобразието ми, и в тая допълнителна вселена мое копие е избрало другото гадже, което е и причината за появата и? Не е зле.

Китай е за отделна тема.

Tука, същото, ама имаш доста работа. хиперлинк

Привет, Богданов, идеята изглежда наистина е бетон - така казват колегите ти от "твоята дисциплина". Но, също казват, че не може да бъде тествана, т.е. опровергана или потвърдена и поради това донякъде излиза извън рамките на научното мислене, поради което никога няма да се превърне в теория. И оттам не бива да се губи време с нея, тъй като се превръщав улица без изход (край на физиката) - което не значи че е погрешна. Но нещо, което е по дефиниция непроверяемо...дали се вписва в научния метод? Знам за косвените доказателства, които я превръщат в бетон - косм. инфлация, ниските стойности на космическата константа и дори евентуалните останки от други bubbles в ранните фази на собствената ни вселена; както и че математиката на идеята е безупречна. Но... дали тази идея е наука? Когато чух за нея, естествено, ми хареса. Но - в идеята има видим религиозен елемент. Мисълта ми е - че съвсем очевидно носи утеха.(няма такова нещо като погрешен избор или пропуснати възможности. Всеки един човек, в някоя произволна вселена, е постигнал всичко. В останалите - не). Което е типично за религиите. Освен утеха, носи и елемент, който намеква безсмъртие - което пак е типично за религиите. Не става ли твърде много за една научна хипотеза? Изглежда така, сякаш физик - т.е. Еверет, е родил една ъ- метафизична идея. Импликациите на подобна идея отиват далеч отвъд физиката. Сега за играта на живот, тая, истинската. От хамилтън насам теоретичните биолози използват тонове математика в работите си - няма изследване без статистика в него и твърдо използват мат. подход, но хамилтън беше първорпоходеца. През 70-те Хамилтън разработи 50-тина математически модела базирани на концепцията за ЕСС (еволюционно стабилна стратегия) - това ЕСС е в момена ъглов камък за всички постулати на съвр. теоретична биология. В известен смисъл възникването на живота и еволюцията са математически феномен. Българска рулетка (по Гарднър) Нека си представим 10 карти за игра разделени на 4 купчета, (базови частици, което във физиката не знам какво е - кварки? - но в играта на живот е гени); ако разгледаме живота като сбор и поведение на базовите му блокчета (редукционизъм - по Докинс и Хамилтън - може би изпускаме магията на живота - и сигурно я изпускаме, но пък нещо остава - и това е ЕСС) респективно 4,4,1,1, (примерът не е мой, от интернет е); при всяко раздаване вадим по една карта от всяко купче и с остатъка правим ново купче, което добавяме. резултатът върви както следва. 4,4,1,1 4,3,3 3,3,2,2 4,2,2,1,1 5,3,1,1 4,4,2 3,3,3,1 4,2,2,2 4,3,1,1,1 5,3,2 4,3,2,1 4,3,2,1 От един момент нататък от хаосът настъпва ред - бройката карти се подрежда в редица 4,3,2,1, което е еволюционно стабилна стратегия, защото започва да се повтаря. И докато изходното състояние е произволно, в момента, в който частиците уловят ЕСС, те го "харесват" и остават в него. И се започва една игра на живот - състоянието е стабилно и никак не иска да си отиде, и съвсем не е хаотично - "самоорганизирало се е: 4,3,2,1;4,3,2,1,;4,3,2,1.... е една еволюционно стабилна стратегия на частиците, която им носи успех, т.е. запазва конфигурацията дълго, това и е успеха. Изглежда така, сякаш животът търси ЕСС - и всъщност намира; и "еволюцията" селектира на база ЕСС - това, което е в есс, се запазва, това, което не е, отпада....; но е твърде сложно да се изчисли "успешната стратегия - примерът е с 10 компонента - лесно; ами с 20 000 компонента, които пък си имат 43 милиона варианта - като при хората...? Всъщото време всяка идея в теорията ево. биология се тества срещу ЕСС (има си софтуери за целта), ако концепцията издържа на проверка за ЕСС, значи е възможна, ако не - значи идеята е погрешна... идеята зад тази проверка е, че природата избира - т.е. селектира замо еволюционно стабилни състояние, и ако нещо не е есс, то отпада, защото "не може да бъде".