Voland

Windows on Nature: The Great Habitat Dioramas of the American Museum Издание посветено на може би най-великите Африкански, Азиатски и Северноамерикански музейни диорами в историята. Американският музей по естесвена история, Ню Йорк. Имах щастието да ги наблюдавам преди година и по мое скромно мнение никъде в Европа, а може би и в Света няма нещо сравнимо ! Малко спомени

29. Явански дебел лори (Nycticebus javanicus) CR - Дебелите лорита притежават някои уникални характеристики, които значително ги отличават от останалите Полумаймуни (Strepsirrhini). Те умеят да забавят метаболизма си, да влизат в торпор или хибернация и са единствените отровни примати. Отровните им жлези се намират под мишниците и щом ги оближат и смесят със слюнка, захапката им става толково токсична, че може да предизвика анафилактичен шок при хората. Интересното е, че при сблъсък Лоритата използват отровата си едни на други, което е много рядък феномен в природата. Отличителна черта на Яванския дебел лори е бялото петно на главата във формата на диамант. То се образува между ивиците на челото и го прави един от най-атрактивните представители на рода. С навлизането на социалните мрежи Яванския дебел лори стават все по-популярен, но това се оказва нож с две остриета. Освен широката обществена подкрепа за спасение се засилва и търсенето му като домашен любимец. Безскрупулните търговци вадят долните зъби на животните за да предотвратят отровно ухапване и ги обричат на нелека съдба. Голяма част умират от възпалената рана, а конфискуваните няма как да оцелеят, ако бъдат върнати в Дивата природа, където се хранят с любимата си дървесна смола. Популацията им е намаляла със страховитите 80 % от началото на 21 век и върви стремглаво надолу. Може да се види в резервата Ujung Kulon, Ява и три зоопарка в Япония и Индонезия и Сингапур.

28. Анамски ивичест заек (Nesolagus timminsi) EN - ако мислите, че приключихме със сензационните открития в Анамските планини през 90те, грешите. Повече от 100 години се смята, че съществува само един единствен вид ивичест заек, който е много рядък и живее в ограничен район на остров Суматра. Можете да си представите учудването на зоологa Robert Timmins, когато му предлагат кожа на ивичест заек на селски пазар в Лаос. Познаващ добре местната фауна, Timmins веднага разбира, че е попаднал на голяма находка. ДНК анализите показват, че Анамският ивичест заек е всъщност доста генетично отдалечен от Суматранския. Общият им прародител е живял преди 8 милиона години, по времето, когато морското равнище е било с около 150 м по ниско, а Ява и Суматра са били свързани с континента. Тъй като Анамският ивичест заек е нощно животно , а плътните ивици по лицето и тялото предлагат отличен камуфлаж, е изключително трудно да бъде наблюдаван или заснет със стационарна камера. Голяма част от територията му, всъщност е определена след извличане на ДНК на кръв от пиявици. Заплахите в региона са повече от ясни, но липсата на природозщитни инициативи също е много сериозен проблем. Повечето защитени територии в Анамските планини са разположени на по-висока надморска височина от характерните за вида. Да се види, който и да е от гореизброени три вида е шанс, който не се отдава на всеки. Bach Ma National Park във Виетнам е може би най-доброто място да опитате.

Страхотно изложение @ЕвристейРеспект! С извинения към @Димитър ЙордановСамо мога да се радвам, че стана дискусия. Не открих точен цитат от Полибий, но открих две книги посветени на Бойни слонове, както и едно изследване за Битката при Зама. Препоръчвам само първата. John M. Kistler. War Elephants. – Bison Books, 2007 Konstantin Nossov. War Elephants. – Osprey Publishing, 2008. Навсякъде се говори за наскоро заловени и зле обучени Слонове. Не открих информация за питомни Слонове без боен опит. Може ли да дадете препратка?

27. Гигантски мунтжак ( Muntiacus vuquangensis) CR -само две години след като Саола омагьоса света на зоологията, новина за втори интересен бозайник пристигна от Анамските планини. Най-едрият представител на род Muntiacus навярно е бил добре познат на местните ловци, но те са го смятали за необичайно едър екземпляр на Северния червен мунтжак, който често се среща в същия регион . Сравнително лесно откриваем през 90те, Гигантският мунтжак е подложен на все по-сериозна преса и безконтролен лов. Едно от любимите му обитания платото Накай, Северен Лаос беше залято при проекта за нов язовир Nam Theun 2 Hydroelectric и цели 38 животни трябваше да бъдат транслоцирани. Застрашително нарaстващото население в цял Индокитай е много сериoзна заплаха и сведенията от последните години са главно от трофеи и кожи. Все пак местанохаждението на няколко индивида е известно и надеждите са да бъдат включени в размножителния проект за Саола в Bach Ma National Park. В края на 90те настъпи истинска експлозия от претенденти за нови видове Мунтжак в Югоизточната Азия. Първо бе открит миниатюрния M. putaoensis, наречен Листен елен, защото може да се побере в голямо листо от Маранта. Последваха го цели два вида M. truongsonensis и M. puhoatensis, които бяха описани на базата на части от тялото, като от последният дори не е извлечена ДНК. В допълнение бе преоткрит Мунтжака на Рузвелт (M. rooseveltorum) , който не беше наблюдаван повече от 80 години. Тъй като всички споменати таксони са доста близки по морфологични и генетични белези и валидността им е под въпрос на тях се гледа като на т.н Рузвелт мунтжак комплекс и очакват бъдещи проучвания.

26. Саола (Pseudoryx nghetinhensis) CR - когата учените най-накрая успяха да влязат в Анамските планини, чудесата които откриха надминаха и най-смелите очаквания. Разположени по границата на Виетнам и Лаос и достигащи Северна Камбоджа, те бяха сцена на военни действия през голямата част на миналия век и само можем да гадаем, какво изключително био богатство е било изгубено. От началото на 20 век до 1990, в световен мащаб бяха открити 6 големи бозайника. През следващите 5 години в Анамските планини бяха открити цели два. Единият от тях - сензацията на на десетилетието ! Грациозна и загадъчна, като горска антилопа с дълги, остри рога и отличителни бели петна по лицето, Саола не прилича на нито един познат копитен бозайник и много обърка учените. Те не можеха да решат дали е близка до Винторогите Антилопи, Козирозите или Орикса, докато ДНК анализ не я постави в триб Bovini, заедно с Дивите бикове . Създателя на Saola Working Group, William Robichaud е единствения западен учен, който успя да наблюдава Саола. Пленената в Лаос бременна женска, Марта,която за съжаление живя само няколко седмици. Първоначалната еуфория от откритието бързо отмина и стана ясно, че Саола е изключително рядка и според най-оптимистичните прогнози са оцелели не повече от 200 животни. Бяха създадени няколко охраняеми резервата в Лаос и Виетнам, но лова с кучета и телени капани от гладуващото население остава нестихваща заплаха. Последната снимка от стационарна камера датира от септември 2013 и знаците за съществуването на вида прогресивно намаляват. В ход е проект за създаване на размножителна станция в Bach Ma National Park, Виетнам, но Covid 19 сериозно забави процеса.

Тези скулптори и изображения не трябва да ни учудват много. Има хипотези, базирани на датирани кости, че опитомяването на кучето (първото опитомено животно) е започнало преди 30000 години и то в различна степен на различни географски точки. Според това изследване това се е случило преди около 15000 години и мястото на събитието е Азия, долината на Янгдзъ : https://www.researchgate.net/publication/232277779_MHC_variability_supports_dog_domestication_from_a_large_number_of_wolves_High_diversity_in_Asia Различни породи са се селектирали от древни времена и тук авторите говорят, че специализирани кучета може да са се появили при лова на Бели мечки и теглене на шейни на Север преди между 15000 и 9000 години. https://www.researchgate.net/publication/333557593_How_old_are_Pet_Dog_Breeds Това е интересно издание разказва за историята и произхода на домашните кучета и споменава, че може би най-известната порода от древноста е Пекинеза, който е трябвало да прилича на лъв. https://www.amazon.com/Domesticated-Evolution-Man-Made-Richard-Francis-ebook/dp/B00NUB4EUS Тук могат да се види родословното дърво на различните породи. Разбира се има условност, че много от кучешките породи са продукт на хибриди, а не са потомци на общ прародител . https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3494089/

Ето малко разсаждения в посока на тезата, че слоновете при Зама са по скоро мит: https://thehistoryherald.com/articles/ancient-history-civilisation/hannibal-and-the-punic-wars/hannibal-s-elephants-myth-and-reality/2/ https://thehistoryherald.com/articles/ancient-history-civilisation/hannibal-and-the-punic-wars/a-note-on-hannibal-s-losses-during-the-crossing-of-the-alps/ https://thehistoryherald.com/articles/ancient-history-civilisation/hannibal-and-the-punic-wars/the-trouble-with-zama-paradox-smoke-and-mirrors-in-an-ancient-battlefield/ Автора е цитирал следната литература: Literature: Belkhodja, A. (2014). Hannibal Barca: L’histoire veritable et le mensonge de Zama. Apollonia Publishers.Delbrueck, H. (1975). Warfare in Antiquity. University of Nebraska Press.Faulkner, N. (2008). Rome: Empire of the Eagles. Pearson/Longman.García Tomás, S. (2010). Aníbal, genio de la guerra: Una nueva visión más realista de sus hazañas. Cultivalibros.Jaeger, M. (2006). Livy, Hannibal’s Monument, and the Temple of Juno at Croton. Transactions of the American Philological Association, 136:2, pp. 389-414.Livy (Foster translation). History of Rome (Loeb Classical Library). Harvard University Press.MacDonald, E. (2015). Hannibal: A Hellenistic Life. Yale University Press.Mosig, Y. (2009). The Barcids at War: Historical Introduction, Ancient Warfare, 3:4, pp.6-8.Mosig, Y. and I. Belhassen (2007). Revision and Reconstruction in the Second Punic War: Zama—Whose Victory? The International Journal of the Humanities, 5:9, pp. 175-186.Polybius (Patton translation). The Histories (Loeb Classical Library). Harvard University Press.

Handbook of the Mammals of the World – Volume 8 Insectivores, Sloths and Colugos, 2018. От самото начало се знаеше, че един от томовете в HMW ще бъде посветен на разреди, които трудно се вписват в една определена група Бозайници и са част от графата "и други" . Това по никакъв начин не намалява стойноста на това издание, дори напротив. Факта, че включва малко познати и редки Бозайници, като Видрови земеровки и Соленодони, го прави много интригуващо. Голяма част от книгата е отделена за наследниците на бившия разред Насекомоядни, който беше тотално реорганизиран и разделен на няколко различни разреда. Броненосци, Ленивци, Мравояди, Златни къртици,Таралежи, Къртици, Тенреци, Кожокрили и Същински земеровки са част от семействата в том 8. Списъкът с автори включва имена, като Dr Sam Turvey, а сред фотографиите може да се видят Кубински Соленодон и новооткрит вид Земеровкоподобна къртица (Uropsilus sp ). За съжеление новооткритата от Недко Недялков и колеги Странджанска къртица не беше включена в изданието, но пък е част от новото обобщеното издание Illustrated Checklist of the Mammals of the World. 7 разреда, 17 семейства, 685 вида, 710 стр. Lynx Edicions

Както @Amazonski спомена, домашните кучетата може и да не са наследници на съвременния Canis lupus, а от по дребен вид вълк, който е изчезнал.

25. Гибон на Скайуокър (Hoolock tianxing) EN -Хулок гибоните са известни на науката от 19 век, но една малка популация на границата между Югозападен Китай и Северна Бирма остава неизследвана чак до наши дни. През 2017 учените установяват, че гибоните в планината Гоалигуншан на изток от река N'Mai, всъщност са отделен вид, различаващ се генетично и морфологично от другите два вида Хулок гибона. Откривателите са големи фенове на сагата Междузвездни войни и кръщават новоткритият примат Гибон на Скайуокър, а латинското му наименование означава "ходещ сред небесата". Веднага щом е открит става ясно, че е много рядък и влиза в незавидния списък на 25те най-застрашени примати. Останали са малко повече от 200 животни и то разпръснати в доста отдалечени територии, което е пагубно за и без това бедният им генофонд. Загубата на хабитат в този район е стряскаща, а вида става жертва и на бракониери. Gaoligong National Nature Reserve е единственото място, където може да се види и последната надежда за Гибона на Скайуокър. Нека силата бъде с него !

Във всяка лъжа трябва да има и малко логика, мисля... Хронисти не могат изведнъж да извадят 80 обучени слона от нищото след като Ханибал разполага с 37 при похода на Рим, а после Картаген няма никакви резерви преди битката при Зама. Но пък 80 слона, дори и слабо обучени за финалната битка си е достатачно епично. Как от битката при Утика през 203 BC, къдетето Картаген не е успял да мобилизира армия от слонове и ресурсите му са на изчерпване, ще обучи, дори и слабо 80 слона до 202 BC. Обучението на слонове е доста сложен процес и започва от малки слончета. Освен това за да обучат слон махутите се нуждаят от вече обучени слонове.

Много интересно@Евристей Благодаря! Все още не се знае с абслютна сигурност от кой вид са били слоновете на Ханибал, но се предполага, че неговият личен наречен Сур е бил Азиатски. Твърде съмнително звучи тази история за ловенето на диви слонове в последния момент. Най-вероятно е римска измислица за да се преувеличи значението на победата при Зама. Има прекалено много противоречия в римските извори. Първо Картаген губи две важни битки преди Зама, където не е изпратено подкрепление от слонове. Освен това Ханибал тръгва да атакува Рим с 37 слона, а за финалната битка има 80.... Казва се също, че слоновете са се изплашили от първоначалните фанфари в битката и са почнали да тъпчат своите войници. Това също е малко вероятно, тъй като махутите умеят да контролират слоновете, а и имат специален чук и длето с които с удар по главата могат да ги умървят. Битката при Зама е героична сага за Рим и най-вероятно слоновете са били 8, а не 80.

24. Борнейски поров язовец на Еверет (Melogale everetti) EN -род Melogale от край време е предизвикателство за учените, а през 2011 дори бе открит нов вид във Виетнам, който значително се различава от останалите Порови язовци. Моментната класификация включва 5 вида и като оставим на страна Китайския поров язовец, за останалите не се знае много, освен че популациите им прогресивно намаляват. Тези ловки хищници съчетават издължено тяло и опашка на пор с набита структура и черно-бяла маска, подобно на язовците. От там вероятно идва и името им, въпреки че не са близки роднини нито с едните, нито с другите. Както всички представители на семейство Порови имат остра миризма и могат да бъдат доста свирепи за размера си. Загубата на хабитат и преследването им като преносители на бяс и като източник на протеин са сред основните заплахи. А заедно с Панголина са в листа на заподозрените от Световната здравна организация междинни гостоприемници на Covid 19. Ситуацията на Борнейския поров язовец е най-критична и вероятно е най-редкият хищник на о. Борнео. Изтласкан е в съвсем ограничена територия в подножието на връх Кинабалу, Малайзия, където с много късмет може да се наблюдава по здрач. В зоопарка в Бърно живеят единствената двойка Порови язовци (Явански) в Западния свят. Борнейски поров язовец на Еверет Китайски поров язовец

Гжимек разказваше в "Няма място за диви животни" за Гангала на Бодио, Североизточно Конго, където са опитомявани Африкански горски слонове. Това видео от там ли е ? Edit Гледам, че има коментар под видеото, че кадрите са правени в Конго и след независимоста през 1960 повечето слонове са изклани ...

Ето откъс от "Пушки, вируси и стомана" , който отговаря на част от въпроса: ... През XIX и XX в. поне шест едри бозайника — най-голямата африканска антилопа, благородният елен, лосът, мускусният бик, зебрата и бизонът — са били обект на особено добре организирани опити за одомашняване, проведени от някои представители на модерната наука, най-вече животновъди и генетици. Например най-голямата африканска антилопа (еланд) е била подлагана на селекция, за да дава повече месо и мляко в украинския зоопарк „Аскания-Нова“, както и в Англия, Кения, Зимбабве и Южна Африка. Към научноизследователския институт „Роует“ в Абърдийн, Шотландия е създадена експериментална ферма за развъждане на благородни елени (или red deers според английската терминология, в Щатите ги наричат elks). Подобна ферма, но за лосове, функционира в Печоро-Иличския национален парк в Коми. Всички тези начинания от модерната епоха обаче могат да се похвалят със скромни успехи. Бизонското месо може и да се появява спорадично в някои щатски супермаркети, а лосовете вече да се яздят, доят и дори датеглят шейни (поне в Швеция и Русия), но никой от тези опити не се е увенчал с резултат, който би имал достатъчно голяма икономическа стойност, за да привлече и вниманието на средностатистическия скотовъдец. В този смисъл особено озадачаващ е провалът на днешните опити да бъде одомашнена антилопата еланд в родната й Африка, където нейната резистентност към типично африканските заболявания и отколешната й адаптираност към местния климат биха й дали огромно предимство пред „импортните“ евразийски говеда. И така, нито туземните скотовъдци с хилядолетен опит, нито съвременните генетици са успели да намерят що-годе полезно приложение на някои други едри бозайници освен „Древните четиринайсет“ ... На български името на антилопа Еланд идва от руски и е по-известно като Кана.

23. Тамарау (Bubalus mindorensis) CR - тъжна новина за приридозащитниците по цял Свят дойде от Филипините през Октомври. Последният Тамарау живеещ под човешка опека, Кали, затвори очи. Калибасиб беше единствения посланик на Tamaraw Gene Pool Farm, който бе създаден през 80те с цел да съхрани генофонда на вида. Проекта се оказа меко казано неуспешен и от 21 заловени животни се роди само едно малко, въпросният Кали. Най-редкият див бик по вънщност напомня Азиатския воден бивол, но е значително по- дребен и с V-образни рога. При опасност обаче не отстъпва по агресивност на големия си събрат и може да нападне дори човека. Трагичната му история започва още през 30те, когата Чума по дивите говеда (Rinderpest) унищожава огромна част от популацята. След ВСВ безразборният лов от страна на нарастващото население на о. Миндоро (единсвеното място, където се среща) почти заличава вида от лицето на Земята. В края на 60те са останали само няколкостотин индивида. Чак тогава Филипинското правителство взима сериозни мерки в опит да спаси един от символите на архипелага. В последните години популацията леко нараства и в момента се изчислява на около 480 животни, но 90 % от нея е съсредоточена само в района на Mounts Iglit–Baco National Park и това я прави крайно уязвима. Парка е и единственото място, където може да се наблюдава.

22. Дългоноса маймуна (Nasalis larvatus) EN - мъжките при една от най-чудатите маймуни притежават нос, който надвишава 10 см и това ясно го отличава от всички познати Примати . Както обикновено се случва в природата, женските предпочитат мъжки с по-дълги носове, чиито брачен рев е по-силен и се чува на по-голямо разстояние. Това обаче не обяснява напълно тази еволюционната странност, тъй като женските също притежават сравнително дълги носове. Ципата на задните крака, помагаща им при плуване и големия закръглен стомах, също са интересни специализации. Имаща нещастието да живее в един от най-тежко обезлесените региони на Планетата, Борнео, Дългоноста маймуна е изгубила над 80% от популацията си през последните няколко десетилетия и продължава да намалява. Не е особено подвижна и плашлива и става лесна плячка на бракониерите, за които е източник на месо и безоар. Все пак намира убежище в поне 16 национални резервата на Индонезия и Малайзия и е поставена в Приложение І на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) , което забранява международната търговия с този вид. Може лесно да се види в Bako National Park, Саравак, Малайзия и зоопарка в Сингапур.

Югоизточна Азия 21. Суматрански носорог (Dicerorhinus sumatrensis) CR - времето на Суматранския носорог изтича! Ако не се вземат спешни политически решения нашето поколение ще изгуби още един ценен представител на Мегафауната. В апела си от 2013 г. MANAGEMENT The last chance for the Sumatran rhinoceros? един от създателите на Sumatran Rhino Project, Francesco Nardelli признава фаталните грешки които бяха направени при неуспешните опити вида да бъде размножаван в плен. Много уроци, обаче също бяха научени. Стана ясно, че Суматранският носорог се храни главно с листа и плодове, очите му са уязвими на излагане на слънчева светлина и най-важното: овулацията при женската настъпва само при присъствието на мъжки. Освен това, ако дълго време не се размножава тя остава безплодна и развива тумори на матката. Последният факт може да се окаже фатално препятствие, тъй като последните 50-60 животни живеят в толкова фрагментирана среда, че вероятноста да се размножат естествено е равна на нула. Единствената реална надежда за вида е размножителния център в Way Kambas National Park, Индонезия, където живеят 4 женски и 3 мъжки носорога. Ако час по скоро повече индивиди не бъдат доведени в Центъра, най-редкият едър бозайник почти сигурно ще изчезне...

2prrizyn79x41.mp4

Аз също съм срещал противоречиви числа, а и за много от т.н. Крайпътни зоопаркове и частни колекции, които не членуват в AZA сигурно е трудно да се събере точна информация. Тъжното е, че много малко от тези животни биха били подходящи за евентуално завръщане в Дивата природа и по-голямата част са хибриди.

Те не са много по-големи от овце. Стадото може да е само от женски и малки ... Честно казано, не се сещам за нищо друго което може да е. В Сливен има Лопатари, Благородни елени и Муфлони.

Интересно, приличат на Муфлони .

20. Голяма панда (Ailuropoda melanoleuca) VU - Когато говорим за Критично застрашени видове, Китай обикновенно е сред обичайните заподозрени. Със съхранението на едно животно, обаче Поднебесната империя особено се гордее. Няма вид на Планетата за чието спасение да са използвани толкова финансови и човешки ресурси, колкото за Голямата панда. Станала символ на природозащита и изобразена на логото на Световният фонд за дивата природа (WWF), нейната съдба предизвиква вълнение сред малки и големи по целия Свят. Когата Запада среща първата Голяма панда в зоопарка Брукфилд, Чикаго през 1937 само за ден се стичат 53000 души. Рекорд ненадминат и до днес. Китай добре осъзнава харизматичния статус на Черно-бялото пухкаво мече и още през 80те години на миналия век въвежда свирепи наказания за посегателството срещу него. До 1997 убийството на Голяма панда се наказва със смърт! В миналото се е смятало, че изчезването на Голямата панда се дължи на еволюционни недостатъци и е безумие да се инвестират толкова средства в нея. Днес знаем, че тя прекрасно се е адаптирала към ниша в която е без конкуренция и единствено човешкото влияние е причина за драстичното и намаляване. Освен това, създадените специално за Пандата 70 резервата осигуряват убежище на безброй застрашени растения и животни. Може да се види в 18 зоопарка по Света, които плащат по 1 милион долара на Китай всяка година за честа да я имат в колекцията си.

19. Китайски люспеник или Панголин (Manis pentadactyla) CR - почти неизвестни до преди деситилетие, Панголините започват да набират популярност напоследък и все повече да се говори тях. Тъжното е, че тя не се дължи на интригуващата им биология, или на това, че са единствения люспест бозайник , а на факта, че са най-контрабандираните животни на Планетата. Месото им достига 350 долара за килограм във Виетнамските ресторанти, а люспите, които са важна суровина за китайската традиционна медицина, зашеметяващите 1000 долара за килограм. Китайският панголин респективно носи най-тежкия кръст от всички 8 вида и през 60те, 70те и 80те години са избивани по над 160 000 животни годишно. В края на 90те става ясно, че популацията му е намаляла с цели 95 %! Китай, Тайван и Бангладеш затягат мерките срещу лова и консумацията му, но над 70 продукта с люспи от Панголин все още официално се предлагат в китайската фармацефтична мрежа. Все пак има свелина в тунела и от 2020 се спря държавното финансиране на всички подобни продукти и производства, с надеждата да се ограничи търсенето на люспи от Панголин. Извън Азия, може да се види само в зоопарка в Лайпциг.