Scaevola

Изпускате, че в първия случай той е наясно, т.е знаел е, че не е обезопасено, а е трябвало, предвиждал е, че ще постави живота на лицата в опасност и въпреки това им е казал да се качват на скелето и да започнат да работят като целта му е била поставянето на лицата в опасност. А при втория случай, той е бил длъжен да провери, не го е направил и въпреки това, работата е започната като волевия момент ще е в зависимост дали е небрежност или самонадеяност.

Ами, ако схващахте, а не се заяждахте - 1) Казва на работниците да "бачкат" когато е наясно, че не е обезопасено, а скелето се е изградило пред него. 2)Не е знаел, че не е праща ги да работят, но е бил длъжен да провери дали е. Та какъв е въпросът, че вие сте по-объркан ли ? Знам, неюристите често са объркани. Не за друго защото са откровени идиоти - и вас ли искате да нарека такъв?

Г-н, зависи деянито и фактическата обстановка, за да се установи форма на вина. Проблемът при вината всъщност е наистина голям, защото трябва да се докаже вина на 100% - 99% виновен = невинен. Но за да не гледаме на боб и на кафе, съдим по фактическата обстановка и се домогваме да го доказваме. Сега пример в конкретния случай - чл.136, ал.1 и 2. Представете си следното имаме техническия ръководител Попов (имената са произволно избрани), той е с изпълнителят "Далавера-Алавера" АД от началото на строежа. При изграждане на скелето, той познава правилата за съответната дейност, въпреки това не ги спазва и казва на работниците Тошо, Пешо и Гошо да се качват на скелето и да започват да работят. До тук мисля, че е ясно. Сега Само че Попов прекратява трудовото си правоотношение. "Далавера-Алавера" АД наемат Иванов, той не прави проверка на скелето, но е бил длъжен да извърши такава и изпраща Тошо, Пешо и Гошо да работят на скелето. Надявам се да сте разбрал.

Чакайте малко, Вие ми давате решение в което се говори за непредпазливост. Ок, има състав. Само че пропускате нещо, примера го дадох общо, за да поясня. Смятам, че е напълно релевантен, защото както вече по-горе казах, деянието може да умишлено, не отричам че същото деяние (в зависимост от фактическата обстановка), може да се извърши и по непредпазливост и тогава да се подведе под ал.2. Но това е въпрос на фактическа обстановка. Ако разбирам правилно, от самото началото се опитвате да вкарате примера под това, че видиш ли по-често можело да се случи по непредпазловст. Всъщност такъв спор би бил, кое е първо кокошката или яйцето. Но продължавам да поддържам релевантност на примера. А, явно сте много зелен, за да мислите че бих седнал да преписвам, дописвам лекции. Но ваша воля. Ако искате мога да Ви направя изложение в някоя от другите теми, не толкова стегнато, а разточително с подробности, за да го направя ужасно за четене за и без това малкото хора... но така е с диспозителното начало или диспозителен метод, или диспозителен характер на нормите, или диспозително какво ? Ох, вярно бе диспозитивен.

Както сам виждате в цитираното от вас постановление се казва предимно евентуален. Аз съм си ги изяснил, това че Вие си мислете нещо - си е ваша работа. Виждам вашите постове и "диспозително" и разни такива глупости. Но няма да седна да споря с вас. Ще пиша където намеря за добре тук, за да изяснявам неща. Ако държите на практика, мога когато пиша и практика да прилагам. Сега да Ви попитам как си представяте чл.123 и чл.136 в идеална съвкупност? Мене ми се струва, че тук сме причини смърт на едного и сме застрашили други. Иначе как си представяте поставям нечий живот в опасност и след това се случва инцидент и той умира. Едното се включва в другото - да сте чувал за поглъщане? Или може с 1 деяния хем да застрашим някой, хем да причиним смърт? Освен това забележете чл.123 е непредпазливо деяние като разграничението между ал.1 и ал.2 е в зависимост от това дали деецът е правоспосебен/има право да извършва съответната дейност. Тъй щото, ако по чл.123 беше умишлено деянието тогава отивахме на убийство, а в зависимост от дейността тя можеше да се яви средство или метод.

Всъщност не е лекция, но ок. Сега да Ви обесня - когато напр. сте технически ръководител, всяка сутрин им четете инструктаж, само че скелето е необезопасено и Вие го знаете. Но целейки да свършите например в срок допускате работниците Ви, да работят на това скеле като по този начин нарушавате правилата за безопасни и здравословни условия на труд. Това Ви действие е умишлено. Тъй като тук вредоносния резултат е поставянето живота в опасност, а не настъпването на смърт и от тук вижте къде отивате тезата ви? В примера - дали правите това нарочно или просто се съгласявате с това като проявна форма на умисъла ще има значение за определяне на наказанието. Не всяко злепоставяне се причинява по непредпазливост, ако доведем тезата до абсурд, това ще означава че винаги в при строеж имаме непредпазливи деяния. П.С. Ако желаете, мога да Ви изясня въпросите за умисъла още по-подробно?

За да не бъда груб като сложа кавички на колега. Колега, състава по ал.1 на чл. 136 НК е умишлено деяние, явно сте забравил, че там където деянието е извършено по непредпазливост в НК изрично се упоменава формата на вина като непредпазлива - вж. ал.2 с.ч. Мисля да не Ви, изяснявам състава по ал.1, но ако желаете няма да ми бъде проблем. П.С. Леко напомняне - наказваме умишлените деяния, а тези по непредпазливост само в предвидените от закона случаи!

Умисълът е съзнателна форма на вина, чиято общества укоримост е по-голяма в сравнение с тази на непредпазливостта. Умисълът е и основна форма на вина при повечето престъпления, уредени в Особената част на НК (както и в проекта за нов НК). Разпоредбата на чл.11, ал.2 НК постановява, че деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. За наличието на умисъл про осъществяването на едно деяние и за формата на умисъл се съди от всички обстоятелства по случая. От тук двете основни форми - пряк и евентуален - разкриват особености най-вече в техния интелектуален момент Интелектуалния момент на умисъла отразява осъществената от дееца съзнателна дейност и включва два елемента: предвиждане на общественоопасните последици и формиране на съзнание за общественоопасния характер на деянието. И при двата вида умисъл деецът предвижда настъпването на конкретни последици. Той осъществява деянието при наличие на познание за бъдещо сигурно събитие или вероятното настъпване именно на тези последици, които е предизвикал в действителността, чрез деянието си. При умисъл предвиждането е свързано с отражение в съзнанието на субекта на особеностите на конкретното деяние, на конкретните общественоопасни последици и на конкретна причнинна връзка между тях. При престъпленията на просто извършване е характерно, че в съставите им не са посочени конкретни последици. Едиствено съставомерно изменение на съществуващата действителност се явява самото осъществено деяние. При деяния от този тип е достатъчно деецът да има познание само за обективните свойства на своето деяние. Например, за да е налице умисъл за блудство е достатъчно деецът да съзнава, че деянието е от естество да възбуди или удоволетвори полово желание без съвкупление - арг. чл.149 НК. За резултатните престъпления е характерно, че наред с деянието в състава на съответното престъпление са визирани и точно определени последици. За това е необходимо субектът да има познание както за обективните свойства на своето деяние, така и за бъдещото сигурно или вероятно настъпване на конкретния съставомерен резултат. При престъпления на поставяне в опасност, последната е визирания в състава общественоопасен резултат. Поради това интелектуалния момент на умисъла при тези деяния включва представи на дееца относно конкретната опасност, която ще предизивика деянието. Например при необезопасяване на строително скеле като по този начин съзнателно нарушава правилата установение за безопасни и здравословни условия на труд, субектът на престъплението по чл.136, ал.1 НК, трябва да предвижда конкретната опасност, която неговото деяние създава за живота или здравето на хората, които ползват това скеле. При увреждащите престъпления съставомерните последици се изразяват в конкретно отрицателно изменение на обекта на посегателството или на условията за неговото нормално съществуване. Когато извършеното престъпление е от тази категория, деецът трябва да предвижда именно това конкретно отрицателно изменение на непосредствения обект, съответно на посочените условия. Отнемане на чужда движима вещ при кражба или грабеж например се изразява в прекратяване на фактическата власт върху вещта и в установяване на такава власт от дееца, и той предвижда именно това. Както при прекия така и при евентуалния умисъл законът изисква при осъществяване на съответното поведение субектът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние. Този елемент от интелектуалния момент на умисъла е равнозначен на съзнание за това, че осъщественото деяние застрашава или уврежда обществените отношения, които са непосредствен обект на съответното престъпление. Съзнанието за общественоопасния характер, трябва да обхваща всички обективни признаци на съответния престъпен състав, защото те характеризират престъплението от гледна точка на място, време, обстановка, използвани средства и други обстоятелства, при съвкупността на които се проявява конкретната обществена опасност на осъщественото престъпление. Предвиждането на общественоопасните последици и съзнанието за общественоопасния характер на деянието са взаимно свързани. Трябва да се отбележи, че те заедно формират интелектуалния момент на умисъла. Но от психологична гледна точка предвиждането на последиците от деянието се явява предпоставка деецът да осъзнае характер на деянието, защото последното е възможно само ако у него са формирани представите относно бъдещото отрицателно изменение на съществуващата обществена действителност. Волевият момент на умисъла е отношение на дееца към настъпването на последиците от гледна точка на целите, които той преследвам предприемайки престъпното поведение. Това отношение е различно в двете форми на умисъла. Когато действа с пряк умисъл, субектът пряко цели да предизвика именно съставомерни последици, а когато осъществява деянието с евентуален умисъл, той се отнася към тях с безразличие. Интелектуалния и волевия момент заедно образуват умисъла. Те кумулативно, трябва да са налице, за да има умисъл, липсата на един от двата момента изключва умисъла. Но познанието за бъдещото настъпване на последиците е предпоставка за формирането на волево отношение. Без предвиждане на последиците не може да се стигне до формиране на волевия момент. Пряк умисъл Деянието е извършено с пряк умисъл, когато субектът е предвиждал сигурното или вероятно настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния му характер, като е искал настъпването на съставомерния резултат Интелектуалния момент на прекия умисъл се изразява в това, че субектът е предвиждал конкретни общественоопасни последици от деянието и е съзнавал неговия общественоопасен характер. Предвиждането на конкретните общественоопасни последици при прекия умисъл може да бъде сигурно или вероятно. Предвиждането е сигурно, когато деецът има познание за неизбежното настъпване на общественоопасните последици като следствие от извършеното деяние. Например при стрелба в главата от упор. Предвиждането на вероятното настъпване на конкретните последици - когато в съзнанието се е оформила представа, че такива последици могат да настъпят, но може и да не настъпят. Например стреля се от разстояние по жертвата без деецът да е сигурен дали ще улучи. Съзнанието за общественоопасния характер на деянието е налице, когато извършителят знае, че конретното негово поведение застрашава или уврежда непосредствения обект на престъплението от съответния вид - например като стреля по жив човек, ще го лиши от живот. Волевият момент на прекия умисъл отразява, че деецът е искал настъпването на общественоопасните последици, че той ги желае, че има за цел, цели тяхното предизвикване. При резултатни престъпления - има пряк умисъл, когато деецът с действията си има за цел да предизвика опасност, която е съставомерна последица на деянието или предвиденото в състава увреждане на непосредствения обект, ако престъплението е от категорията на увреждащите. При престъпления на просто извършване - при тях деецът преследва определена цел като съзнава, че нейното постигане е невъзможно без осъществяване на изпълнителното деяние. Поради това е достатъчно, той да съзнава неизбежността на деянието за постигане на цел, която не е съставомерен резултат на дадения вид посегателство. Евентуален (косвен) умисъл - когато субектът е предвиждал вероятното настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния му характер, като е допускал настъпването на съставомерния резултат. Интелектуален момент - при евентуалния умисъл се изразява в това, че субектът е предвиждал само вероятното настъпване на конкретни общественоопасни последици от деянието и е съзнавал общественоопасния му характер. За косвения умисъл е характерно, че субектът преследва някаква цел, определени последици, които не са престъпен резултат на осъщественото посегателство. Нещо повече - целеният резултат може да бъде и правомерен. При косвения умисъл съставомерните общественоопасни последици са възможен, вероятен, страничен или косвен резултат от деянието. Например деецът цели да се спаси от измръзване, когато пали огън, а опожаряване на сградата, намираща се в близост, да е възможен страничен резултат. При тази форма, деецът има познание за възможното, вероятното, евентуалното настъпване на конкретни общественоопасни последици, които са съставомерен резултат от съответното престъпление. Когато деянието е осъществено с косвен умисъл, съзнанието за неговия общественоопасен характер е свързано само с представата за отрицателно засягане на обществените отношения, в случай, че настъпят престъпните последици. Волевият момент - при евентуален умисъл - е допускането на общественоопасните последици от дееца. Въпреки че ги е предвиждал, той се е съгласявал, примирявал се е с тяхното настъпване, отнасял се е безразлично към тях, стига да постигне набелязаната цел. Разграничение между пряк и евентуален умисъл От интелектуален момент - и при двете форми на умисъл деецът винаги предвижда конкретни последици. Но при пряк умисъл той има престава за възможното или сигурно настъпване на резултата, а при евентуален умисъл - само за възможното му настъпване. Основното различие е във волевия момент - при пряк умисъл, субектът пряко цели общественоопасните последици, а когато действа с косвен умисъл, той само се съгласява с тяхното възможно настъпване в действителността. Видове умисъл Общата особеност е, че те винаги съдържат основните белези на интелектуалния и волевия момент било на прекия, било на косвения умисъл. Видовете умисъл се разграничават по някои особености на интелектуалния момент или поради особени емоционални състояния, в които се е намирал деецът при вземане и изпълнение на решението за извършване на престъплението. 1. Внезапен умисъл - налице е когато деецът взема решение за извършване на престъплението веднага след като осъзнае дадена потребност от изменение на действителността и изпълнява решение незабавно след като го е взел или малко след това. 2. Предварителен умисъл (предумисъл) - характеризира се с това, че субектът на престъплението е извършил деянието по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние след обсъждане на мотивите "за" и "против" извършването му. Така предумисълът се характеризира с кумулативното наличие на 3 особености. - преди всичко решението е взето предварително, когато между момента, в които субектът решава да извърши деянието и този на неговото осъществяване, е изминал известен период от време, който му позволява спокойно и хладнокръвно обмисляне на решението. Въпросът за продължителността на този период е фактически. - решението е взето в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние - когато интелектуалните способности на дееца не са били повлияни от външни дразнители, които възбуждат емоционалната дейност на мозъка. Това състояние позволява обмислянето на престъплението спокойно и хладнокръвно и вземането на решение. - мотивите "за" и "против" - трябва деецът действително да е обмисял престъплението, а не да е имал възможност за това. 3. Афектен умисъл - за него са характерни два момента - особеното състояние на дееца при вземане на решението за осъществяване на деянието; провокиращото поведение на пострадалия срещу виновния или негови ближни а) При афектния умисъл субектът взема решение за осъществяване на престъплението и действа в състояние на силно раздразнение, т.е. когато съзнанието му е овладяно от чувствата до такава степен, при което възможността ми да взема правилно решение и да ръководи постъпките си е значително с намалена степен, без той да е бил лишен от нея. Времетраенето отново е фактически въпрос, но съдебната практика приема, че става въпрос за около 30 мин. б) За да има това състояние наказателноправно значение е необходимо то да е провокирано от определени в закона форми на противоправно поведение на пострадалия - насиле, тежка обида или тежка клевета или друго противозаконно действие на жертвата, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици. Противоправното поведение трябва да е насочено срещу виновния или негови ближни. в) Провокиращото поведение на пострадалия има особено съществено значение за обществената опасност при някои престъпления против личността и поради това е отчетено от законодателя и за тях са предвидени по-леки наказания в сравнение с тези за същите престъпления при внезапен умисъл. 4. Условен умисъл - това е този при който решението за извършване на престъпление съдържа известно условие, с чието сбъдване субектът свързва осъществяването на деянието. Например деецът(кредитор) отива да иска парите си от заема при пострадалия(длъжник) с идеята, че ако парите не бъдат върнати ще го убие. 5. Алтернативен умисъл пък е налице, когато деецът се насочва към два или повече възможни престъпни резултата, различни по характер като цели или допуска настъпването само на един, който и да е от тях. 6. Неопределен умисъл - това са случаите, когато субектът се насочва към последици от определен вид, като няма ясна представа за конкретното засягане на обекта. Например - той може да цели причиняване на телесна повреда, като степента на увреждане здравето на жертвата може да бъде различна, да желае отнемането на чужда вещ без ясна представа за нейната стойност.