SAlexandrov

Пилотираният космически кораб Крю Драгън е на стартовата площадка за предстоящ полет към МКС На снимката: пилотираният космически кораб „Крю Драгън“ на стартовата площадка в очакване на изстрелването си през следващите няколко дни. Photo credit : SpaceX 10 март 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Стига всичко да мине по план, не по-рано от 13-ти март в 01:48 ч. българско време ще бъде изстрелян следващият пилотиран кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ с четирима души на борда. След изстрелването и скачването с МКС, това ще отвори пътя за завръщането на предходния „Крю Драгън“ със заклещените астронавти от екипажа на „Старлайнър“ Съни Уилямс и Бъч Уилмор. С това многостадалната драма най-сетне следва да приключи. СпейсЕкс потвърди, че днес ракетата-носител „Фалкън 9“ премина през успешно огнево изпитание, а същевременно екипажът проведе цялостна репетиция на обратното броене. Сред екипажа на „Крю Драгън“ присъстват две американки, един японец и един руснак. Пилот на мисията е американката Никол Айърс, която ще лети в космоса за първи път. Преди да стане астронавт на НАСА, 36-годишната Айърс е била военен пилот към американските ВВС, като включително е участвала във войната срещу Ислямска държава. Притежава бакалавърска и магистърска степен в сферата на математическите дисциплини. Айерс е омъжена за съпруга си Джъстин и двамата обичат да плават, карат велосипед и катерят планини. Ан МакКлейн (командир) ще лети за втори път в космоса – предишната ѝ мисия е била на борда на руския кораб „Союз МС-11“ през 2018-2019 г. Бакалавърът ѝ е машинен инженер, а магистърската ѝ степен е по специалността аерокосмическо инженерство. Любопитен факт е, че МакКлейн е първият действащ астронавт, за който се знае, че е с хомосексуална ориентация – макар че за Сали Райд и Уенди Лорънс също става известно, че са лесбийки, това се случва след тяхната кариера, а в случая с Райд – след смъртта ѝ. МакКлейн също не е желала да обяви пред обществото за ориентацията си – през 2019 г. тя се развежда със съпругата си Съмър Уордън и Уордън, докато МакКлейн изпълнява мисия на МКС, я обвинява, че нелегално придобива достъп до финансовата ѝ информация. Именно този случай разкрива астронавтката като лесбийка пред широката общественост. Впоследствие МакКлейн е оправдана, а Уордън е призната за виновна за клевета. Японският астронавт Такуя Ониши е ветеран от мисията „Союз МС-01“ през 2016 г. и е прекарал четири месеца на МКС. Бакалавър по аерокосмическо инженерство, преди да стане астронавт, Ониши работи в гражданската авиация и асистира на хора с увреждания да се качват на самолетите. Руснакът Кирилл Песков е новак без предходен опит в космоса. Завършил е Уляновското висше авиационно училище по гражданска авиация. Преди да стане космонавт Песков е пилот на пътнически самолет „Боинг 767“ на авиокомпания „Икар“. Въпреки кариерата му в гражданската авиация, той има и военно звание – „лейтенант от запаса“. Очаква се в хода на половингодишната си мисия четиримата членове на екипажа на „Крю Драгън“ да изпълнят над 200 научни експеримента. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/10/crew-dragon-on-launch-pad/

Европейската мисия Хера се готви да посети Марс и Деймос на 12-ти март Така понастоящем изглежда Марс от борда на „Хера“. Photo credit : ESA 10 март 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Докато пътува към астероидната система Дидим-Диморф, на 12-ти март мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) „Хера“ ще се сближи с Марс. Посещението на Червената планета е изключително важно, тъй като то ще предостави възможност за рядко изучаване на марсианската луна Деймос. „Хера“ се очертава да се превърне и във втората мисия, изстреляна от СпейсЕкс (на 7 октомври 2024 г. с ракета „Фалкън 9“), която ще посети Марс. Напомням на читателите, че на 1-ви март американската мисия „Европа Клипър“ профуча край планетата, за да коригира курса си към Юпитер. Най-голямото сближение между „Хера“ и Марс се очертава да е факт в 14:50 ч. българско време (на 12 март). Три научни инструмента ще провеждат наблюдения: камерата за заснемане на изображения във видимата област AFC, инфрачервеният спектрометър Hyperscout-H и термокамерата TIRI. „Хера“ се очертава да премине на 5 000 километра от марсианската повърхност и на 1 000 километра от тази на Деймос. За разлика от луната Фобос, която обикаля на разстояние 6 000 километра от Марс и често пъти бива заснемана от мисии на НАСА и ЕКА, Деймос е доста по-отдалечена, на 23 400 километра, съответно доста неподходяща за изучаване от орбитални спътници. Единствено мисията на Обединените арабски емирства „Ал-Амал“ е провеждала изключително близко облитане, на около стотина километра от повърхността му (за повече информация и снимки – на този линк на сайта на Планетарното общество). Така че предстоящото посещение на европейската мисия „Хера“ е една от тези редки възможности. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/10/esa-to-visit-mars-deimos-march-12th/

Може ли УанУеб да замени Старлинк? Макет на спътник „УанУеб“. Photo credit: NASA/Kim Shiflett 10 март 2025 г. 00:15 ч. Светослав Александров. Във връзка с непредсказуемото поведение на американските републикански власти, през последните дни в Европа се лансира все повече идеята за замяна на услугата за нискоорбитален спътников интернет на СпейсЕкс „Старлинк“ с такава, предоставяна от френско-британската групировка „УанУеб“. Напомням, че понастоящем „Старлинк“ е гръбнакът на украинската армия и войниците разчитат на групировката. Но дали тя може да бъде заменена? Илон Мъск и СпейсЕкс непрекъснато отричат, че се предвижда „Старлинк“ да бъде изключен за Украйна. „За да бъда напълно ясен, независимо доколко не се съгласявам с политиките на Украйна, никога няма да изключим терминалите на Старлинк“, написа днес Мъск в X. „Просто подчертавам, че без Старлинк фронтовата линия на Украйна ще се срине, тъй като руснаците ще заглушат всички останали комуникации. Никога не бихме направили нещо подобно и никога не бихме използвали Старлинк като разменна монета“. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио потвърди същото по време на спор с полския външен министър Радослав Шикорски: „Никой не отправя заплахи, че ще отрежем украинците от Старлинк. Кажи само „благодаря“, защото без Старлинк украинците отдавна щяха да загубят тази война и руснаците щяха да са на границата на Полша“. Острите реплики между политиците на САЩ и тези на Европа обаче принуждават европейските власти да разгледат алтернативи – просто защото Доналд Тръмп е непредсказуем и никой не вярва, че американците няма да се посвенят да използват сделките със „Старлинк“ на принципа на моркова и тоягата. Аз си имам мнение по въпроса, но това няма значение. В тази статия искам да ви представя единствено сухите факти, за да видим дали наистина „УанУеб“ може да замени „Старлинк“. Понастоящем в света има две завършени групировки за нискоорбитален спътников интернет – американската „Старлинк“ и френско-британската „УанУеб“. Под „завършени“ разбираме, че те разполагат с минималния брой сателити, за да предоставят услуга в глобален мащаб. Освен „Старлинк“ и „УанУеб“, китайците са в етап на изграждане на свои групировки, което означава, че партидите спътници вече се извеждат. Отделно, Амазон и Роскосмос имат свои планове за групировки, респективно „Кайпер“ и „Сфера“, но от тях са изстреляни единствено прототипи – т.е. единични спътници и още не се е стигнало до масовото извеждане на партиди. Под „нискоорбитален спътников интернет“ на „УанУеб“ и „Старлинк“ разбираме, че спътниците са позиционирани в ниска околоземна орбита – т.е. на разстояние от Земята не по-голямо от 2000 километра. По този начин услугите на двата оператора се различават от класическия спътников интернет, който разчита на спътници в геостационарна орбита (напр. „Виасат“) или на спътници в средна околоземна орбита (напр. „O3b“). Ниската околоземна орбита дава голямо предимство – спътниците са близо до Земята, сигналът пътува за кратко време (няма лаг). Но докато геостационарните оператори могат да предоставят услуга дори само с един спътник, който виси над определена точка на земната повърхност, околоземните спътници непрекъснато кръжат около Земята, съответо трябва да има огромен брой от тях, за да може услугата да е надеждна. Говорим за групировки от стотици или хиляди спътници. Към момента на писането на тази статия, СпейсЕкс разполага с 7 086 спътника „Старлинк“ в ниска околоземна орбита. Групировката на „УанУеб“ се състои от 648 спътника – в пъти по-малко от тази на Илон Мъск, макар и сама по себе си да е внушителна. Макар че и двата типа спътници работят в ниска околоземна орбита, „Старлинк“ са на височина 550 километра. Тези на „УанУеб“ са много по-нависоко – на 1 200 километра. Това означава, че спътниковият сигнал на „УанУеб“ е по-слаб, съответно наземният приемник е по-голям, по-мощен и по-скъп. Разликата в скоростта на пренос на данни е съществена – при „Старлинк“ постижимата скорост е 23.7 Tbps, докато при „УанУеб“ тя е 1.56 Tbps. Но най-сериозният недостатък на „УанУеб“ е, че групировката все още не разполага с междуспътникова система за комуникация. „Старлинк“ притежава такава система – оптична, като всеки спътник има по 3 лазера. Наличието на подобна система гарантира, че „Старлинк“ може да работи и там, където няма наземни станции. Обратното, докато такива наземни станции не бъдат изградени за „УанУеб“, мрежата, въпреки рекламираното глобално покритие, има „мъртви зони“. Да, недостатъците на „УанУеб“ могат да бъдат подобрени с повече наземни станции. Но какво общо има това с войната? Всичко! Наземните станции са обект на атаки. Обратното, „Старлинк“ е незаменим на фронта именно защото голяма част от инфраструктурата се намира в космоса и няма как да бъде атакувана лесно. Планира ли „УанУеб“ да има спътници от второ поколение с междуспътникова лазерна комуникация? Да. Но договорът, който сключи Ютелсат с Ербъс за строежа на тези спътници, бе обявен през декември 2024 година. Производството ще започне през 2026 година – и още не е взето решение с какви ракети ще се извеждат сателитите. Което ни води до следващата точка. Основната причина, поради които „Старлинк“ разполага с хиляди спътници в орбита, се дължи на факта, че СпейсЕкс притежава ракети за многократна употреба „Фалкън 9“, позволяващи полет по веднъж на всеки два дни. „УанУеб“ не разполага с никакви собствени ракети – и подробността, която никой не иска да спомене тези дни е, че голяма част от партидите спътници бяха изведени посредством ракети на Русия „Союз“. Това рязко спря през 2022 година, когато тогавашният шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин дръпна шалтера – той буквално каза, че не смята да извежда в космоса спътници „УанУеб“, защото могат да намерят военно приложение в Украйна. Оставайки без превоз, ръководството на „УанУеб“ сключи договори с Индия за извеждането на спътниците посредством индийски ракети, както и с (изненада!) СпейсЕкс. Точно така – част на спътниците „УанУеб“ са изстреляни с ракети на Илон Мъск. Няма никакъв спор, че Европа изостава сериозно от САЩ в сферата на ракетостроенето. Положението е по-добро през 2025 г. в сравнение с 2024 г. и най-вече 2023 г., защото най-накрая новата ракета „Ариана 6“ лети, а лекотоварната „Вега-С“ бе отново въведена успешно в експлоатация след серия от провали. „Ариана 6“ обаче е невъзвръщаема – и ако се вземе решение новите партиди спътници „УанУеб“ да се изстрелват с нея, то това предполага сериозно увеличаване на производствените мощности в Европа. Същата Европа, която през последните десетилетия се обвърза с Русия в редица космически проекти, подобно на енергетиката – и когато властите в САЩ критикуват европейците за тази зависимост, дори и тези власти да са републикански, те са напълно прави. Но хубавото е, че след 2022 г., поне в сферата на космонавтиката, почти всички европейско-руски проекти бяха прекратени. Така че, да – Европа непременно трябва да залегне на собственото си производство – ракети, спътници, космически кораби. И европейската бюрокрация трябва да се стегне в ръце – не може, например, да чакаш до края на годината, за да събереш експерти да решат дали да построиш нов космически кораб. Евентуално. Може би. Защото в съвременната политика решенията се взимат от днес за утре. И ако утре Тръмп реши, че отсега нататък в Украйна няма да има никакъв „Старлинк“, Европа няма много възможности какво да направи. Както сами видяхте в тази статия, способностите на „УанУеб“ в сравнение със „Старлинк“ са съвсем скромни. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/09/can-eutelsat-replace-oneweb/

УСПЕХ: Военната космическа совалка на САЩ се завърна на Земята! Снимка от завръщането. Photo credit: US Space Force 8 март 2025 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 7-ми март в 09:22 ч. българско време, военната космическа совалка на САЩ „X-37B“ излезе от орбита и се приземи успешно на писта към базата Ванденберг в Калифорния. Роботизираният космически самолет бе изстрелян на 29 декември 2023 г. от космическия център Кенеди във Флорида посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“. Самият факт, че бе използван не обикновен носител „Фалкън 9“, а свръхтежък, показа, че този път мисията няма да е в ниска околоземна орбита. И действително на 9-ти февруари 2024 г. астрофизикът Джонатан МакДауъл обяви, че мини-совалката е във висока орбита с апогей 38 838 километра. Като военна мисия „X-37B“ бе засекретена, но този път на 20-ти февруари тази година ръководството на полета реши да публикува вълнуваща фотография, докато космопланът се намираше далече от Земята: Photo credit : US Space Force Последващият анализ от наземни експерти показа, че фотографията е била направена в същия ден на нейното публикуване. Общо мисията продължи 434 дни. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/08/x-37b-returns-home/

Финансов шок за НАСА: Доналд Тръмп планира орязване на научния бюджет с 50%! Ще има ли пари за още лунни мисии? Photo credit : Firefly Aerospace 7 март 2025 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Макар че проектобюджетът на Доналд Тръмп все още не е готов, в медиите започна да изтича информация, че предстоят сериозни съкращения за федералните агенции. Сред тях е и НАСА. Според медийни източници се предвижда научният бюджет да бъде орязан с 50%, което ще е катастрофално за лидерството на САЩ в световен мащаб. Кеси Дреър от Планетарното общество публикува графика какво би било нивото на научното финансиране на НАСА, ако проектопредложението на Доналд Тръмп мине. Понастоящем парите, които се отделят за изследователски дейности, не са много, но не са и малко – пикът е бил през 2005 г., а най-големият спад – през 2010 година. Ако обаче бюджетът се ореже с 50%, това ще е спад, невиждан от 1985 година: Всеки, който познава добре историята на космонавтиката, знае, че 80-те (т.е. Рейгъновите години) са били кошмарни години. Основният приоритет е бил свързан с космическите совалки и макар че те действително са летели често, роботизираната програма е била на дъното. Никакви роботизирани полети до Луната. Никакви кацания на Марс чак до 1997 година. Какво ще стане, ако същият сценарии се повтори и сега? Отговорът е само един: бедствие. НАСА понастоящем разполага с множество работещи мисии, а други са в етап на планиране. Вероятно ще бъде преустановена работата по „Вояджър“, марсохода „Кюриосити“ и даже по телескопа „Хъбъл“. Може би мисиите, които са в късен етап на разработка, като тази до Титан „Драгънфлай“ или мисията за проследяване на астероиди „НЕО Сървеър“, ще бъдат спасени. Но нищо ново няма да започне. НАСА ще изостане с десетилетие! Най-голямата космическа неправителствена организация, Планетарното общество, планира масивна кампания, с която да се противопостави на намерението на администрацията на Тръмп. Започва масивно лобиране пред Белия дом и Конгреса, както и призиви всеки гражданин на САЩ да пише до народните си представители. Тук е коректно да се подчертае следното – за щастие Президентът не е този, който определя финансирането на НАСА. Тръмп предлага проектобюджет за 2026 г. – но той се гласува от двете камари на Конгреса. Чак като се стигне до компромисен вариант между президента, Сената и Камарата на представителите, той бива приет. Винаги е било така предходни години. Но както пише журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника, понастоящем Конгресът на САЩ не оказва опозиция на политиките на Тръмп. Още по-голям проблем е свързан с това, че повечето от научните центрове на НАСА са в щати със сериозна подкрепа към Демократическата партия – Калифорния, Мериленд, Ню Йорк. А точно сега те нямат много тежест в Конгреса. Тепърва предстои да видим какво ще се случи – но дори на фона на обещанията от страна на Тръмп и Мъск, че този път Щатите наистина се отправят към Марс, трудно е да си представим, че времената занапред ще са добри. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/07/donald-trump-nasa-cuts-50-percent/

ПЪРВА СНИМКА: Атина ни показа труднодостъпния Южен полюс на Луната. Мисията приключи! Първата снимка, изпратена към Земята от „Атина“. Вижда се лунният пейзаж, Земята и ориентацията на спускаемия апарат. Photo credit : Intuitive Machines 7 март 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Частната американска космическа мисия „Атина“, която вчера кацна на Луната, изпрати своята първа снимка от повърхността, която потвърди категорично – апаратът отново лежи в странична позиция. Освен това той се е прилунил на 250 метра встрани от планираното място, в сенчест кратер до Южния полюс – и това доведе до преждевременния край на мисията. Радиолюбители вече докладваха, че „Атина“ е работила общо 12 часа на лунната повърхност, до пълното изтощаване на батериите. Според официалното съобщение от Интуитив Машинс, фирмата-създала спускаемия апарат, ориентацията на слънчевите панели спрямо Слънцето е неблагоприятна и не се очаква „Атина“ да заработи отново. Въпреки ограниченото време, НАСА и Интуитив Машнс са успели да свършат максимално количество научна работа. Успешно е била използвана пробивната машина за дълбаене в лунния грунд за търсене на воден лед. Получените изследователски данни понастоящем биват анализирани. За съжаление обаче нищо не се казва за двата лунохода и мъничкия дрон на борда – вероятно времето не е стигнало за тяхната работа. Дронът трябваше да кацне в сенчест кратер на Южния полюс – сега изглежда, че самата „Атина“ е попаднала там… Независимо от преждевременния край на мисията, „Атина“ вече влезе в историята на космонавтиката. Никога досега построен от човека апарат не е постигал кацане толкова далеч на юг, съвсем до южния полюс на Луната. И за пръв път в историята на човечеството в този регион на Луната протече изследователска дейност. Интуитив Машинс не разглежда този развой на мисията като разочарование, а като неочаквана възможност. Екипът не е искал „Атина“ да кацне в този сенчест кратер, според прес-съобщението регионът е трябвало да бъде избегнат заради пресечения терен, стръмните склонове и ограничената радиовидимост спрямо Земята. Но нещата са такива, каквито са. „Атина“ все пак кацна там и това ще се разглежда като постижение, което ще отвори най-негостоприемните местности на Луната за по-нататъшно усвояване от човечеството. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/07/athena-first-surface-photo-end-mission/

Космическа прахосмукачка заработи на Луната! На снимката: PlanetVac по време на работа. Photo credit: Firefly Aerospace 7 март 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Събирането на проби от други небесни тела е винаги трудно и скъпо – независимо дали говорим за колекционирането на лунни скали от астронавтите на „Аполо“ през 60-те и 70-те, или за модерни роботизирани мисии като астероидната „Озирис-Рекс“. За да бъде улеснен процесът, тези дни на Луната заработи своеобразна „прахосмукачка“. Тя бе доставена на 2-ри март с американската мисия „Блу Гоуст“. Официалното название на прибора е PlanetVac и той е подпомаган и спонсориран от неправителствената организация The Planetary Society, създадена покойния Карл Сейгън. Разработен от фирмата Хънибий, PlanetVac изстрелва струя газ към повърхността, като изхвърленият материал попада в контейнер. За разлика от сложните механизми, използвани досега, PlanetVac е съвсем прост. Реално има само една подвижна част – клапанът, който освобождава газа. Днес „прахосмукачката“ събира реголит на Луната, благодарение на успешната американска мисия „Блу Гост“. Макар че тази мисия няма да се завърне на Земята, а ще остане на естествения ни спътник след приключването на научната ѝ програма, идеята е просто да се докаже, че концепцията работи. Догодина ще бъде изстрелян нов PlanetVac – този път с японската възвръщаема мисия до Фобос, луната на Марс. Вече тези проби ще бъдат доставени на Земята през 2031 г. и се очаква чрез тяхното изучаване да научим какъв е произходът на Фобос и каква е била ранната история на Червената планета. Вижте видеото от работата на „космическата прахосмукачка“, публикувано от Файърфлай: https://cosmos.1.bg/space/2025/03/07/planetvac-works-on-moon/

АВАРИЯ: СпейсЕкс отново загуби Старшип по същия начин както през януари! На снимката: „Супер Хеви“ отново бе хваната от Меказила. Photo credit: SpaceX 7 март 2025 г. 07:00 ч. Светослав Александров. Очевидно е време Илон Мъск да спре да се занимава с политика и да фокусира вниманието върху СпейсЕкс и Марс – защото днес, по време на осмото изстрелване на „Старшип“, корабът бе загубен по идентичен начин както при седмия полет! Макар че отново имаме и някои добри новини… Добрите новини са свързани с това, че за трети път роботизираната ръка „Меказила“ на стартовата кула успя да прихване ракетата-носител „Супер Хеви“. Така че ако не друго, то долната степен на стартовата система вече е постигнала високо ниво на надеждност. Освен това СпейсЕкс обеща, че скоро (може би още при следващия полет!) ще бъде проведено повторно изстрелване на една и съща ракета. Вероятно това ще е тази „Супер Хеви“, която успешно се върна на Земята тази нощ. Но самият кораб „Старшип“ бе загубен по начин, сходен с предния. Аварията отново се случи на осмата минута, съвсем скоро преди планираното изключване на двигателите. Заради „енергетично събитие в задната част“ на кораба няколко „Раптор“-а бяха загубени, което доведе до невъзможност „Старшип“ да контролира ориентацията си. Спокойният прочит на станалото би следвало да звучи по следния начин: СпейсЕкс проведе неуспешен полет през януари, опита се да въведе нужните корекции, но те не сработиха и това доведе до същия резултат – това е итеративният подход. Но истината е, че два идентични провала един след друг не вещаят напредък – „Старшип“ все още е на същото равнище както през ноември. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/07/spacex-second-starship-loss/

Атина успешно кацна на Луната – но не се знае къде и в какво положение Една от последните снимки преди кацането. Photo credit : Intuitive Machines 7 март 2025 г. 00:23 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 19:31 ч. американската фирма Интуитив Машинс постигна второто си меко кацане на Луната посредством мисията „Атина“. Спускаемият апарат излъчва стабилни радиосигнали, т.е. не се е разбил – но не се знае къде е кацнал, нито в каква ориентация е. Напомням на читателите, че миналогодишната мисия „Одисей“ счупи едно от крачетата си и се прекатури настрани, а също така имаше проблеми и с комуникацията със Земята, която бе възстановена много трудно. С „Атина“ нещата протичат много по-добре. Апаратът комуникира с наземното ръководство. Слънчевите панели генерират електроенергия. Екипът на мисията потвърждава, че след кацането успява да активира и да провери състоянието на научните инструменти. Тоест, „Атина“ приема команди и ги изпълнява. Има обаче сведения, че подадените от лидара данни (които са били нужни за точното установяване на разстоянието до повърхността) са съдържали повече шум от желаното. Вероятно „Атина“ е кацнал в района на Монс Мутон на Южния полюс на Луната – но извън целевата елипса за прилуняване. Не се знае каква е ориентацията на апарата – според първоначалните данни той е изправен, но други данни показват, че може отново да се е преобърнал настрани. Екипът чака да бъдат получени първите снимки – от повърхността или от орбита, чрез мисията на НАСА „Лунар Риконисънс Орбитър“. Те ще потвърдят ориентацията със сигурност. Ръководството на мисията е оптимистично настроено, че дори и апаратът пак да се е преобърнал, двата лунохода ще могат да бъдат освободени на повърхността, както и роботизираният дрон. Очаква се да заработи и пробивната машина – тя може да бъде насочвана под различни ъгли. Ако обаче бъде потвърдено, че „Атина“ е кацнал настрани, това безспорно ще повдигне въпроси относно това дали НАСА добре ръководи програмата си за стимулиране на комерсиални програми за усвояване на Луната. С други думи, дали агенцията осигурява достатъчно пари, за да могат фирмите да успеят и дали осигурява качествен надзор, за да бъдат избегнати елементарни грешки. Но едно е ясно – за скромна сума от $100 милиона на кацане, НАСА се завърна на Луната. Днешното кацане бе второто в рамките на едноседмичен период – напомням на читателите, че мисията на Файърфлай „Блу Гоуст“ извърши напълно успешно прилуняване на 2-ри март. Ако приемем хипотетично, че „Атина“ се е преобърнала, то резултатите от комерсиалната програма са: 1 провал – „Перегрин“, 1 пълен успех – „Блу Гоуст“, и два частични успеха – „Одисей“ и „Атина“. Или с други думи – да, комерсиализацията на лунните пътешествия си заслужава и води до добър резултат. Ако я нямаше тази комерсиализация, НАСА щеше да влага милиарди долари за едно-две кацания, които нямаше да бъдат повторени. Но сега, благодарение на фирми като Интуитив Машинс и Файърфлай, се очертава да има редовни полети до Луната. Цялостен резултат: две фирми вече могат да превозват успешно товари до Луната, но една от тях трябва да се научи да не ги преобръща. Важното е, че малки фирми се справят по-добре от държави като Русия (чиято мисия „Луна-25“ се разби). https://cosmos.1.bg/space/2025/03/06/athena-lands-on-the-moon/

УСПЕХ: Европейската ракета Ариана 6 изведе в космоса френски военен спътник! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Arianespace 6 март 2025 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Днес е триумфален ден за космическата индустрия на Европа! Тази вечер в 18:24 ч. от космодрума Куру във Френска Гвиана бе проведено първото комерсиално изстрелване на новата ракета „Ариана 6“, с което европейската космонавтика демонстрира важна независимост! „Ариана 6“ е силно критикувана ракета – че след като нейната разработка започна през 2014 година, Европейската космическа агенция не направи стъпки към постигане на възвръщаемост и истинска конкурентоспособност спрямо „Фалкън 9“. Наистина, възможностите на „Ариана 6“ са като на „Фалкън 9“ от началото на по-миналото десетилетие. Така единственото ѝ предимство е, че осигурява независимост на европейската космонавтика от услугите на Русия или САЩ. Имайки предвид трудната геополитическа обстановка, в която живеем, точно това се оказва най-важното предимство. „Ариана 6“ не е перфектна ракета, в никакъв случай. Но добре че я има! Днес сме благодарни, че я има! В слънчевосинхронна орбита бе позициониран спътникът „CSO-3“ при височина 800 километра над земната повърхност. Отделянето на спътника от горната степен на ракетата-носител настъпи 1 час и 6 минути след старта. „CSO-3“ е третият спътник от специализираната програма на Отбранителната агенция на Франция. Групировката от три спътника се използват за защита и национална сигурност. Те са оборудвани с последно поколение оптични датчици и могат да предават снимки с много висока разделителна способност на Въоръжените сили на Франция и техните европейски партньори. Предишните два спътника бяха изведени през 2018 и 2020 година. Всеки от тях е конструиран от Ербъс като основен изпълнител и Талес Аления Спейс като подизпълнител, отговорен за разработката на оптичните датчици. За повече информация: Арианаспейс https://cosmos.1.bg/space/2025/03/06/european-ariane-6-launch-success/

Кога ще е следващото кацане на Луната? Днес! Снимка на Монс Мутон, където се очертава да кацне „Атина“. Към момента на заснемането на тази фотография от „Атина“, регионът все още бе потънал в мрак. Photo credit : Intuitive Machines 6 март 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В началото на 2024 г. последната американска мисия, кацнала на Луната, си оставаше „Аполо 17“ отпреди половин век. Но сега, година и два месеца по-късно, вече има две нови американски лунни кацания, на мисиите „Одисей“ (на Интуитив Машинс) и „Блу Гоуст“ (на Файърфлай). Днес Интуитив Машинс ще се опита да кацне за втори път – посредством апарата си „Атина“. И това ще е второто лунно кацане в рамките на седмица – „Блу Гоуст“ се прилуни на 2-ри март! НАСА ще осигури излъчване на живо на уебсайта NASA+ в 18:30 ч. българско време, като самото прилуняване трябва да е факт час по-късно. Спускането на „Одисей“ на лунната повърхност през февруари 2024 г. не бе съвсем безпроблемно. Преди изстрелването екипът бе забравил на натисне един ключ от типа „Remove before flight“, който е свързан с критично важния лидар за дистанционно измерване на разстоянието до повърхността. Ключът бе деактивирал този лидар от съображения за безопасност при подготовката за полета, но непосредствено преди старта той е трябвало да бъде натиснат. Без система, която да определя разстоянието между космическия апарат и Луната, „Одисей“ замалко щеше да се разбие, но апаратът по чудо сполучи да кацне и се отърва само с един счупен крак. Поради това „Одисей“ се наклони настрани. От Интуитив Машинс уверяват, че този път са проверили всичко и освен това са били проведени много по-мащабни изпитания. На теория всичко трябва да мине по план и се очаква „Атина“ да кацне успешно. Но на практика нищо не е сигурно – все пак си говорим за Луната, опасен и враждебен чужд свят. „Атина“ трябва да изпълни много по-мащабна изследователска програма в сравнение с „Одисей“. На борда на спускаемия апарат пътуват два лунохода, както и иновативен дрон на име „Грейс“ – той ще може да подскача от едно място на друго и се очаква даже да влезе в един от вечнозатъмнените кратери на Южния полюс на Луната. Но най-важният прибор е PRIME-1: пробивна машина, която трябва да е в състояние да достига до леда под лунната повърхност. Също така много любопитен факт е, че Nokia е създала първата LTE/4G комуникационна система за лунната повърхност, като тя ще се използва за свързаността между „Атина“ и самоходните устройства. На Земята клетъчните мрежи промениха драстично начина, по който ние, хората общуваме едни с други, както и целия ни живот. Същата технология може да се използва и когато усвояваме Луната с роботизирани и пилотирани мисии. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/06/intuitive-machines-landing-preview/

За пръв път бе получен GPS сигнал от повърхността на Луната! Поставените от LuGRE рекорди. Image credit : NASA/Dave Ryan 5 март 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Италианската космическа агенция и НАСА обявиха, че техният прибор LuGRE, който бе успешно доставен на повърхността на Луната на 2-ри март с мисията на Файърфлай „Блу Гоуст“, за пръв път прие сигнал от глобалните навигационни системи GPS и „Галилео“! LuGRE (съкр. от Lunar GNSS Receiver Experiment) е прибор, който е създаден в рамките на сътрудничество между Италианската космическа агенция и НАСА, като строежът е осъществен в Италия от предприятието Quascom, а научна поддръжка е оказал Политехническият университет в Торино. Ето защо LuGRE е първият активен инструмент на Италия, който работи на лунната повърхност (напомням на читателите, че италианците са осигурявали за далечни космически мисии лазерни ретрорефлектори, но това са пасивни прибори, те просто отразяват излъчени към тях лазерни лъчи). След като „Блу Гоуст“ се прилуни на 2-ри март, първоначално бяха предприети серия от стъпки, които трябваше да потвърдят, че доставените на Луната научни прибори работят изрядно. Последва калибрирането на LuGRE, като особено критична бе настройката на механизма за ориентирането на антените към Земята. Едва след този етап можеше да се пристъпи към търсене на сигнал от навигационните мрежи. Получените на Земята данни показват, че LuGRE успешно е прихванал такъв сигнал от четири спътника – G18 и G25 на американската система GPS, както и E2 и E3 на европейската система „Галилео“. Така за пръв път в историята на световната космонавтика бе използвана навигационна система отвъд пределите на ниска околоземна орбита, както и за пръв път в историята на европейската космонавтика бе приет сигнал от „Галилео“ отвъд пределите на земната атмосфера. В хода на мисията LuGRE постави няколко рекорда за най-отдалечено разстояние, от което бе приет GPS/“Галилео“ сигнал, като първо това бе постигнато на път към Луната, после – в окололунна орбита, а сега вече и на лунната повърхност. LuGRE ще продължи да работи до края на 14-дневната мисия на „Блу Гоуст“, като пауза ще бъде направена единствено по пладне, когато температурите на Луната ще са твърде високи. Очакванията са резултатите от този експеримент да послужат за създаването на надеждна навигационна система за бъдещите роботизирани и пилотирани експедиции, които ще работят на естествения ни спътник. За повече информация: Италианската космическа агенция, НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/03/05/lugre-gps-signal-moon/

Докато американски фирми кацат на Луната, Роскосмос произвежда… сирене Вероятно Луната е от сирене. Image credit: AnticoMu90 Wikimedia User 5 март 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Докато един частен спускаем апарат („Блу Гоуст“) е вече на Луната, а други два – „Атина“ и „Хакуто-Р“ се готвят да кацнат, Роскосмос се похвали, че произвежда сирене. Това веднага стана повод за подигравки сред каналите на Телеграм. „Докато първият частен лунен модул на тексаската компания Файърфлай вече се намира на Луната, а други, „Хакуто-Р“ и „IM-2“ (т.е. „Атина“) също се приготвят за кацане на спътника на Земята, Роскосмос предостави новите твърди и полутвърди сортови сирена“, се казва в канала „Юра, прости“. „Всички вече знаем за чудесните асансьори и трамваи, които държавната компания по космически дейности вече произвежда, но сега Роскосмос представя 15 сорта сирена с естествена кора и едно от тях дори е спечелило големия приз на международен конкурс в Казасхтан“! „Нашият канал отдавна жали съдбата на Роскосмос и ето защо нашият екип от копирайтъри подготви безплатна рекламна кампания за подкрепа на държавната корпорация“, се казва още в съобщението на „Юра, прости“, а сред рекламните съобщения присъстват такива като „Сирене от Роскосмос. Покорил космоса – ще покори и вас“, „Към звездите чрез плесен – Роскосмос си знае работата“. „Днес цялото космическо общество без изключения обсъжда причините за публикацията на Роскосмос за сиренето“, съобщава каналът „Закрытый космос“. „Пояснявам. Всички, даже децата, знаят, че Луната е направена от сирене. Очевидно публикацията за сиренето е кодирано съобщение от Роскосмос, че държавната корпорация не бива да бъде отписвана от лунната надпревара. То се появи само ден след успешното кацане на частен американски апарат на Луната и преди планираното кацане на още един. Има причина за всичко това, има. Както са казвали умните хора: Истината е някъде там“. https://cosmos.1.bg/space/2025/03/05/roscosmos-producing-cheese/

Файърфлай публикува видеото от кацането на Луната! Кадър от публикуваното днес видео. Photo credit : Firefly Aerospace 4 март 2025 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Днес американската фирма Файърфлай Аероспейс, чиято мисия „Блу Гоуст“ кацна благополучно на Луната на 2-ри март, публикува най-дълго чакания материал – видеото от прилуняването! „Блу Гоуст“ се спусна в региона на Морето на кризите. Преди американската мисия да кацне на това място, съветската „Луна 15“ се разби там по същото време, когато астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се разхождаха сред Морето на спокойствието – т.е. на 21 юли 1969. Все пак няколко години по-късно, през август 1976 г., съветските специалисти успяха да осъществят меко кацане сред Морето на кризите посредством мисията си „Луна 24“, да съберат проби и да ги доставят на Земята. А сега отново е ред на Щатите – „Блу Гоуст“ достави на Луната 10 научни прибора съобразно договора, който фирмата е сключила с НАСА. Изгледайте видеото в Youtube: https://cosmos.1.bg/space/2025/03/04/firefly-landing-video/

Добро утро от Луната! Блу Гоуст засне първия си слънчев изгрев от лунната повърхност. Снимка на слънчевия изгрев от повърхността на Луната, заснет днес от новата американска мисия „Блу Гоуст“. Photo credit : Firefly Aerospace 3 март 2025 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Комерсиалната американска мисия „Блу Гоуст“, която вчера успешно кацна на Луната, засне своя първи изгрев на Слънцето! Това означава само едно – че новият лунен ден е започнал. Напомням на читателите, че местният (лунен) ден се равнява на две земни седмици, след което следва мразовита двуседмична лунна нощ. „Блу Гоуст“ умишлено кацна съвсем в началото на лунния ден, за да може ръководството на мисията да осигури непрекъсната работа в течение на две седмици. Очакванията са спускаемият апарат да работи и в течение на няколко часа след падането на нощта. Екипите също така потвърждават, че по-голямата част от десетте научни прибора, доставени съобразно договор, сключен с НАСА, са вече активирани и събират данни. На страниците на КОСМОС БГ ще продължим да следим развитието на тази вълнуваща роботизирана експедиция, а същевременно напомням, че на 6-ти март ни чака още едно кацане на Луната – от мисията на Интуитив Машинс „Атина“. Дано успее и тя! https://cosmos.1.bg/space/2025/03/03/blue-ghost-lunar-sunrise/