SAlexandrov

Какво е "Старшип"? Защо той е важен? По какъв начин проектът променя облика на космонавтиката? Какво бе постигнато в рамките на първите шест мисии? Вижте новото видео на КОСМОС БГ.

УСПЕХ: Старшип доказа, че може да маневрира в космоса по време на шестия полет! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 20 ноември 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. „Старшип“ е на ръба да изпълни редовна орбитална мисия с извеждането на полезен товар, след като гигантският кораб на СпейсЕкс изпълни ключово изпитание по време на шестото му изстрелване днес! Всичко по време на днешния полет премина според очакванията, с изключение на отмененото прихващане на „Супер Хеви“ от стартовата кула, като отмяната се случи заради неготовност на кулата – самата ракета сработи перфектно и извърши алтернативно меко приводняване в океана. Но не кацането беше основната цел, поставена за днес. Моментът на истината за „Старшип“ настъпи на 38-мата минута след старта. Тогава корабът на Мъск проведе изпитателно запалване на двигател „Раптор“ в космически условия – и всичко премина успешно! За последен път подобен опит бе направен през март, по време на третия полет на „Старшип“, но тогава корабът загуби ориентация и маневрата бе отменена. По време на 4-тия и 5-тия полет фокусът на СпейсЕкс бе да усъвършенства процедурите, необходими за завръщането на „Супер Хеви“ и „Старшип“, така че нови опити за запалването на „Раптор“-ите не бяха предприети. Задачата остана за шестата мисия. Сега, след като космическите маневри бяха демонстрирани, започва нов етап в разработката на „Старшип“. Корабът вече ще може да се използва за орбитални мисии и да извежда в космоса първо полезни товари, а по-нататък – астронавти. Първоначално товарите ще бъдат спътници от интернет групировката „Старлинк“. Очаква се, когато започнат изстрелванията по програмата „Старлинк“ чрез „Старшип“, това сериозно да ускори летателната честота на кораба. В интерес на истината още днес „Старшип“ превози символичен полезен товар в космоса. И ако по време на дебюта на „Фалкън Хеви“ през 2018 година бе изстрелян автомобил „Тесла“, то сега в космическото пространство бе изведен … банан: Разбира се, всичко това се прави с цел. Манекенът „Старман“, облечен в скафандър зад волана на „Тесла“, символизираше устрема на човечеството към далечния космос и това беше предвкусване какво ще се случи, когато хора за пръв път ще напуснат пределите на най-ниските околоземни орбити след 50-годишно прекъсване. Нещо, което видяхме тази година с успешната пилотирана експедиция „Поларис Доун“, при която четирима астронавти се отдалечиха на 1 400 километра от Земята. Сега обаче посланието бе друго – вижте този банан, който се рее във вътрешността на „Старшип“! Корабът е огромен. Няма нищо общо с космическите кораби от 60-те години! Той ще превозва огромно количество товари и десетки астронавти. Днешният полет също така представляваше стрес тест за „Старшип“. СпейсЕкс искаше да тества лимитите на космическия кораб и проведе изпитание, което можеше да доведе до загубата на мисията по време на навлизането в атмосферата. Нещо повече – екипите очакваха „Старшип“ да бъде загубен! Фирмата обаче не се страхува от експлозии и лоши заглавия в медиите. Всичко това е път напред към успеха. Има някои неща, които могат да бъдат доказани само посредством летателни тестове, а не чрез модели и симулации. Доколко конструкцията на „Старшип“ би могла да издържи? За да бъде даден отговор на въпроса, на изстреляния днес кораб бяха умишлено махнати 2 100 термозащитни плочи. Нещо повече – откъм носовата част въобще нямаше плочи. Към края на мисията „Старшип“ нарочно бе въведен в атмосферата под по-остър ъгъл, за да бъде изложен на максимално високи температури. Колко дълго щеше да оцелее корабът, преди неминуемо да се разпадне? Но „Старшип“ изобщо не се разпадна – той успешно премина през фазата на най-голямо нагряване и накрая извърши меко кацане в океана: Тестът е успешен и конструкцията на „Старшип“ е добра! Но СпейсЕкс вече разработват по-добър вариант на кораба, наречен „Версия 2“. Той ще притежава по-големи горивни резервоари, изцяло преработени крила (за да се реши проблемът с прогарянето им, забелязан по-рано през годината) и подобрен топлинен щит. Ако оправдае очакванията си, „Версия 2“ на „Старшип“ може да представлява истинска революция за програмата! Днешният полет на „Старшип“ бе гледан лично от новоизбрания американски президент Доналд Тръмп, който присъстваше в базата на СпейсЕкс в Тексас. Самият Илон Мъск подкрепяше сериозно кампанията на републиканеца, след като беше разочарован от администрацията на Джо Байдън, която още от първия ден го пренебрегваше. Нито веднъж по времето на мандата си Байдън не съобщи и не написа нищо за успехите в пилотираната космонавтика на СпейсЕкс. През лятото на 2021 г. Байдън организира среща между производители на електромобили в Белия дом, на която представителите на Тесла не бяха поканени. Седмици по-късно, когато СпейсЕкс изстреля частната пилотирана мисия „Инспирейшън4“ и когато това изобщо не бе отразено по никакъв начин от Байдън, Мъск написа в Туитър: „Той все още спи“. Върволица от подобни събития доведе до обвързането на Мъск с Тръмп и тепърва ще стане ясно какви ще са последствията от това. Мрежата „Старлинк“ е ключова за Украйна във войната срещу Русия, но Тръмп и подкрепящият го предприемач имат виждания за преустановяването на военната помощ към Украйна и осигуряването на мир по дипломатически път, който вероятно включва териториални отстъпки (на Донбас и Крим). Това е в разрез с политическите виждания на Европа, според които войната трябва да прилючи само когато Украйна се върне в границите си от 1991 година. Но ако Тръмп предприеме непопулярни мерки спрямо Европа, дали това ще се отрази на космонавтиката? Тук е важно да се напомни, че по време на първия си мандат Тръмп създаде съглашението „Артемис“ за съвместни космически политики и усвояване на Луната, което е подписано и от България (с което сме 32-рата държава, направила това). Отделно обществените позиции на Мъск и управлението му на социалната мрежа Х (бившия Туитър) стават все по-неприемливи за европейците. Дали държавите на Европа биха подкрепяли космонавтика, в центъра на която е Мъск? Тук е налице още един проблем. Днешният полет бе шести за „Старшип“ от началото на изпитанията на 23-ти април 2023 година, а четири от изстрелванията на кораба бяха проведени през настоящата година. Но в основата на лунната програма „Артемис“ стои ракетата „Спейс Лонч Систъм“, корабът „Орион“ и орбиталната станция „Гейтуей“, които се създават от НАСА, представители на стария космически отрасъл (Боинг, Нортроп Груман, Локхийд Мартин), но също така и европейски предприятия. Сервизният модул на кораба „Орион“ и компоненти на станцията „Гейтуей“ се строят в Европа. Но последният път, когато ракетата „Спейс Лонч Систъм“ летя, бе през ноември 2022 година. Оттогава минаха две години, а следващият полет не се очертава да е по-рано от есента догодина. Администрацията на Тръмп и Мъск имат амбиции да прекратят работата по „Спейс Лонч Систъм“, което е логично – ако искаме да усвоим трайно Луната, то не ни трябва ракета, която лети веднъж на няколко години. По-логично е да се разчита на „Старшип“ – предният ѝ полет бе само преди пет седмици, а в един момент се очаква корабът да започне да излита два пъти седмично. И макар че прекратяването на „Спейс Лонч Систъм“ е логично и правилно решение, то няма да се хареса на мнозина в Конгреса, както и на партньорите по проекта в Европа. В космоса може да няма ветрове – но безспорно следващите месеци ще са буреносни поне на Земята, докато се решават въпросите, свързани с космическите политики. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/11/20/starship-flight-tests-results/

СпейсЕкс изстреля успешно три орбитални ракети в рамките на 20 часа! Снимка на първото от общо трите изстрелвания. Photo credit : SpaceX 19 ноември 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс проведе три изстрелвания на орбитални ракети „Фалкън 9“ в рамките само на 20 часа, като в хода на едно от изстрелванията фирмата за пръв път изведе в космоса изкуствен спътник на Индия! И трите полета бяха напълно успешни и включваха кацания на първите степени на Земята за по-нататъшно рециклиране и експлоатация. Първа излетя засекретената мисия „Оптус-Екс“, като това се случи на 18-ти ноември в 00:28 ч. българско време. Названието „Оптус-Екс“ е дадено от американските правителствени агенции, докато СпейсЕкс предпочита за вътрешни цели да ползва обозначението „TD7“. Според говорителя, който отговаряше за живото предаване, спътникът е комуникационен, като задачата на „Фалкън 9“ бе да го доведе до геосинхронна трансферна орбита. Последва изстрелване на партида от 20 спътника „Старлинк“ в 07:53 ч. българско време. От тях 13 са предназначени за директна връзка с мобилни телефони. Накрая бе полетът на индийския комуникационен спътник „GSAT-N2“. По принцип Индия разполага със собствени ракети, но те са леко- и среднотоварни. Страната няма голяма тежкотоварна ракета, поради което се наложи да прибегне до помощта на САЩ. Това бяха 112-тото, 113-тото и 114-тото изстрелване на ракети „Фалкън“ за 2024-та година. Според вицепрезидента на фирмата по изстрелванията Кико Дончев, до края на декември остава да бъдат реализирани още 21 мисии. Междувременно тече подготовката за шестия полет на Старшип, който може да е факт още идната нощ. Стартовият прозорец се отваря в 00:00 ч. българско време и ще продължи 30 минути. Видеозаписи от изстрелванията: №1: №2: №3: https://cosmos.1.bg/space/2024/11/19/spacex-three-rockets-20-hours/

УСПЕХ: Товарният кораб Тянжоу-8 излетя към станция Тянгон! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Wang Jing/China Daily 15 ноември 2024 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Днес в 17:13 ч. българско време беше проведено успешно изстрелване на китайска ракета „Лонг Марч-7“ с товарния кораб „Тянжоу-8“. Очаква се корабът да се скачи с орбиталната станция „Тянгон“ на третия час след старта. „Тянжоу-8“ ще бъде общо 15-тият космически кораб, който ще посети китайската космическа станция. На борда му има 6 тона провизии, в това число вода, храна и гориво за повдигане на орбитата, които ще стигнат за поддържането на тричленен екипаж в продължение на девет месеца. Текущият екипаж на „Тянгон“ се състои от следните астронавти: Цай Сюйчже (командир), Сун Линдун и Уан Хаоцзе (първата жена-космически инженер на Китай). Сред шестте тона провизии присъства и 458 килограма научна апаратура, състояща се от общо 36 опита от областите на биотехнологиите, материалознанието и физиката на флуидите. Седем от тези опити изискваха бърза подготовка и натоварване на борда на космическия кораб в последния момент. Особено интересен е експериментът, свързан с изпитанията на тухли от симулиран лунен грунд. Тухлите ще бъдат изведени в открития космос, за да се види как се променят техните свойства. Това е поредният признак, че Китай се готви за построяването на база на Луната в обозримо бъдеще. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/11/15/tianzhou-8-launches/

Има голям шанс работата по ракетата Спейс Лонч Систъм най-сетне да бъде преустановена На илюстрацията: космическият кораб „Орион“ трябваше да лети към Луната през септември 2025 година. Photo credit : NASA 13 ноември 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. С избирането на Доналд Тръмп за президент и с оглед на факта, че негов основен съветник става Илон Мъск, изглежда почти сигурно, че ще бъде направен опит работата по ракетата „Спейс Лонч Систъм“ най-сетне да бъде преустановена, което ще доведе до сериозни промени по програмата за завръщане на Луната „Артемис“. Новината бе публикувана от космическия журналист Ерик Бъргър от Арс Текника в Туитър. Според това, което е научил от негови източници в ракетно-космическия отрасъл, шансът за пенсионирането на „Спейс Лонч Систъм“ е поне 50%. За тези от вас, които не знаят – Бъргър е един от най-авторитетните космически журналисти. Досега не е имало случай, когато той да напише, че нещо ще се случи, а то да не се случи. Например през това лято журналистът пръв оповести, че се обмисля вариант астронавтите на „Старлайнър“ да се завърнат с кораб „Крю Драгън“ – и той ни информираше точно какво се случва в продължение на месеци, докато НАСА отричаше до последно. Това няма да е първият опит на администрацията на Тръмп да прекрати работата по „Спейс Лонч Систъм“. Назначеният от президента администратор на НАСА Джим Брайденстайн започна инициатива по прекратяването през 2017 г., но опитът удари на камък, след като с Брайденстайн се свърза сенаторът Ричард Шелби. Шелби просто му каза да спре тези опити, иначе ще секне кранчето с парите за лунната програма „Артемис“. Напомням на читателите, че „Спейс Лонч Систъм“ бе проектирана не от инженери на НАСА, а от конгресмени, които искаха парите да потичат в тези регионални центрове, за които отговарят. Оригиналната сделка бе сключена от двама сенатори, Бил Нелсън и Кей Бейли Хътчисънс. По-късно към тях се присъедини и Ричард Шелби, който бързо стана най-големият защитник на „Спейс Лонч Систъм“. Но през 2024 година би било много по-лесно на Тръмп да прекрати работата по ракетата в сравнение с 2017-та, още повече, че републиканците вече овладяват и двете камари на Конгреса. Както Хътчисън, така и Шелби вече не са конгресмени, а Бил Нелсън е настоящ администратор на НАСА. Няма да е задълго – Тръмп бързо ще го смени. Тъй като „Спейс Лонч Систъм“ винаги е била политическа креатура, ракетата никога не се е радвала на одобрението сред космическата общност, дори и сред тези, които искат човек да се завърне на Луната. Работата по нея протича изключително тромаво, с много отлагания. Когато първият мандат на Тръмп започна, заедно със заплахите на Шелби дойдоха и обещания от страна на Боинг, че ще ускорят разработките по „Спейс Лонч Систъм“, за да може нещо да се случи преди мандатът да изтече. Естествено, след като Брайденстайн и Тръмп вече нямаха претенции за прекратяването на „Спейс Лонч Систъм“, тези обещания набързо бяха забравени. Но сега е много възможно прекратяването на „Спейс Лонч Систъм“ да не се размине, особено след като водещо лице в американската космическа политика не е кой да е друг, а самият Илон Мъск. Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ безспорно е ненужна. Тя успя да изстреля кораба „Орион“ на пробно безпилотно пътешествие към Луната в края на 2022 година (мисия „Артемис 1“), но от тогава досега не е имало второ изстрелване. Мисията „Артемис 2“, този път с астронавти на борда, първоначално бе насрочена за тази година, впоследствие бе отложена за септември 2025 г. (това е текущата дата) и почти е сигурно, че няма да излети и тогава заради неготовност на наземните системи и неяснота около топлинния щит на „Орион“. За същото това време голямата ракета на СпейсЕкс „Супер Хеви“ с кораба „Старшип“ летя не веднъж, а цели пет пъти – последният от които бе през октомври и бе свързан с успешното завръщане на „Супер Хеви“ върху стартовата кула. И това е само „Старшип“. Ракети „Фалкън 9“ изведоха няколко роботизирани мисии до Луната, а „Фалкън Хеви“ изпрати към Юпитер мисията на НАСА „Европа Клипър“ – която конгресмените дълги години лобираха да бъде изстреляна със „Спейс Лонч Систъм“. Нещо повече – през септември тази година бе изстрелян пилотиран кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ с четирима астронавти, който прекоси радиационните пояси на Ван Алън и се отправи на разстояние 1 400 километра от Земята – най-голямото отдалечаване на човек след приключването на програма „Аполо“. Тъй че всичките варианти са на масата – и повечето от тях ще доведат до по-скорошно завръщане на човек на Луната, отколкото ако беше възможно със „Спейс Лонч Систъм“. Според Ерик Бъргър, една от възможностите е корабът „Орион“ да бъде изстрелян с „Фалкън Хеви“, след което да се скачи с друга ракета и степен „Центавър 5“, която ще го отведе към естествения ни спътник. Да, вярно е, че това означава не едно, а две изстрелвания – но при положение, че „Спейс Лонч Систъм“ изобщо на лети, а ракетите на Мъск се изстрелват по веднъж на всеки два дни, изборът е ясен. Може да се стигне и до друг вариант – полет до Луната с „Крю Драгън“. Корабът „Орион“ съвсем не е нужен, по него се работи също толкова бавно, колкото и по „Спейс Лонч Систъм“. „Крю Драгън“ вече е возил хора, при това в по-далечния космос, както подчертах по-горе. Безспорно обаче, каквото и да се случи, ни чакат интересни времена, макар и с много сътресения. https://cosmos.1.bg/space/2024/11/13/sls-to-be-canceled/

Мисията на НАСА Европа Клипър успешно разгърна своя магнитометър! На илюстрацията: „Европа Клипър“ разгръща магнитометъра си. Image credit : NASA 12 ноември 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес екипът на новоизстреляната мисия на НАСА „Европа Клипър“ потвърди, че бордовият магнитометър е разгърнат успешно! Това бе една от най-важните процедури след изстрелването, тъй като магнитометърът е сред основните прибори на борда на космическия кораб и ще спомогне за изясняването на характеристиките на океана на юпитерианската луна Европа. Напомням на читателите, че „Европа Клипър“ излетя в космоса на 14-ти октомври посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“. След „Старшип“, „Фалкън Хеви“ е най-мощната комерсиална ракета в световен мащаб, но бордовият магнитометър е твърде обемен прибор и той трябваше да бъде в сгънато състояние, за да може да се побере под обтекателя на ракетата. Реално магнитометърът представлява три датчика, монтирани върху 8.5 – метрова мачта. Разгръщането на прибора бе осъществено в автоматичен режим. Европа няма свое собствено магнитно поле – но такова се индуцира под влиянието на магнитното поле на Юпитер. Това се постига благодарение на вариациите в юпитерианското магнитно поле, които генерират електрически заряд, който протича през течния океан, намиращ се под повърхността на луната. Мисия „Европа Клипър“ ще проучва детайлно индуцираното магнитно поле на Европа, като от тези измервания ще стане ясно каква е дебелината на леда и каква е проводимостта на океана. Eлектрическата проводимост е много важен показател, защото благодарение на нея може да се изчисли каква е солеността на океана, което вече има астробиологичен смисъл – т.е. учените ще могат да преценят дали водният басейн притежава някои от предпоставките за възникването и поддържането на живота. https://cosmos.1.bg/space/2024/11/12/europa-clipper-magnetometer-boom-deployed/

Очакват се сериозни трусове в американската космическа политика Ще оцелее ли ракетата „Спейс Лонч Систъм“ по време на втория президентски мандат на Тръмп? 11 ноември 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. В сряда световната космическа общност се събуди сред една нова реалност – реалност, в която за президент на САЩ бе избран Доналд Тръмп. За избора на Тръмп до голяма степен спомогна и Илон Мъск, който вложи голяма част от времето, енергията и парите си. Мъск и досега бе монополистът в западната космонавтика, основен превозвач на апарати, астронавти и понастоящем собственик на най-голямата спътникова мегагрупировка. А сега той ще е сред приближените на новата президентска администрация. Какво следва оттук насетне за космическата политика на САЩ? По темата обширен материал написа журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника. Той се позовава на материал в Ню Йорк Таймс, според който Мъск вече използва влиянието си с цел длъжностни лица от СпейсЕкс да бъдат назначени на ключови позиции, в това число в Департмента по отбрана. Разбира се, това представлява сериозен конфликт на интереси. Тръмп вече е доказал, че не е човек, който се съобразява с нормите и вероятно няма да се съобразява с тях и по време на втория си мандат. Но всяко нещо може да се направи така, че да е законно – например Мъск може да е със статус на „специален съветник“ и така да не се налага да се съобразява с федералното законодателство за конфликт на интереси. Мъск притежава сериозни недостатъци като лидер, но е трудно да се оспорват резултатите му. Интуицията, която има към космическата индустрия, в частност залагането му на възвръщаеми ракети и високоскоростен интернет, се оказа правилна. Ако живеехме във вакуум, нямаше да е зле да имаме някой като Мъск, който да чертае политиките на американската космонавтика. Но във Вашингтон има достатъчно кислород, за да се получи взривоопасна комбинация. Бъргър вече е започнал да сондира източниците си относно какво предстои да се случи в космическата политика и макар че е трудно да се каже конкретно какви ще са стъпките занапред, общата картина започва да се изяснява. Бюрократичната НАСА Американската космическа агенция безспорно постига велики неща – но за съжаление тя представлява раздута бюрокрация. НАСА е проектирана да работи по този начин. Конгресмените пишат бюджета и се стараят да насочат повече пари към агенцията съобразно звената, които представляват. Преди две десетилетия един инженер на НАСА на име Майк Грифин става шеф на агенцията по времето на администрацията на Джордж Буш. Грифин разбира много добре, че НАСА е прекомерно бюрократизирана. Например, има много центрове. НАСА не се нуждае от 10 големи центъра, които се бият за пари и така се самоизяждат. Но Грифин осъзнава, че ще се сблъска със сериозна политическа съпротива, ако тръгне да затваря центровете. Ето защо той създава своята инициатива „Десет здравословни центъра“. Посланието му е: не се бийте, а работете заедно. И наистина през последните две десетилетия програмите на НАСА се опитват да канализират експертизата през различните звена на агенцията. Резултатът? „Това е трън в задника“, споделя инженерът Джули Кремър-Уайт. От управленска гледна точка, сплотяването на центровете се оказва колосално трудна задача. За съжаление космонавтиката не може да напредва бързо, ако се ръководи от комитети. Но това е начинът, по който НАСА днес работи – комитети в рамките на комитети, които се надзирават от комитети. Илон Мъск нееднократно е заявявал, че иска да направи американското правителство ефективно и да му спести $2 трилиона. НАСА със сигурност би била по-ефективна, ако разполага с по-малко центрове. Но притежава ли администрацията на Тръмп смелостта да го направи? Със сигурност конгресмените от щат като Охайо ще се борят със зъби и нокти за своя изследователски център Глен. През последните няколко години НАСА започна да повишава ефективността си, като закупуваше комерсиални услуги, вместо да ръководи пряко разработката на космическите си системи. Най-очевидният пример са програмите за превоз на товари и астронавти към Международната космическа станция. НАСА започна да разширява тази дейност и към космическите комуникации, спускаемите лунни модули и бъдещите частно ръководени орбитални станции. Конгресът не е много доволен от това, защото по този начин политиците губят контрола върху пренасочването на пари директно към центровете. Въпреки това НАСА се придържа към тази промяна. И ето къде отново се появяват конфликтите на интереси. Основната причина, поради която НАСА е толкова успешна през последно време, е заради СпейсЕкс. Частните компании, които не се казват СпейсЕкс, не успяват да се съревновават, защото агенцията все повече финансира програмите чрез договори за фиксирани суми. Имайки предвид любовта на Конгреса към прякото насочване на пари към местните центрове, изглежда невероятно Мъск да трансформира агенцията по начин, който ще вкара повече пари във СпейсЕкс. Какво ще стане с „Артемис“ и ракетата „Спейс Лонч Систъм“? Понастоящем програмата на НАСА за завръщането на човек на Луната „Артемис“ страда от сериозни предизвикателства и забавяния. Наскоро Майкъл Блумбърг, основателят на Блумбърг Нюз, публикува силно критична статия, озаглавена „Мисиите на НАСА за $100 милиарда са се запътили към нищото“. Надали администрацията на Тръмп ще прекрати „Артемис“ по простата причина, че програмата е създадена от самия Тръмп преди шест години. Но Мъск е фокусиран върху изпращането на хора към Марс, докато текущият профил на „Артемис“ (първо Луната, после Марс) е оформен от бившия вицепрезидент Майк Пенс, който вече не е на власт. Тръмп обича грандиозни жестове и Мъск му е казал, че е възможно човек да се отправи към Марс до края на мандата му. Това ще е през 2028 г. и тази дата е невъзможна поради ред причини. Има защо стратегията „първо Луната, после Марс“ да си е поставила за задача човек да се завърне на естествения ни спътник сега, а марсианските мисии да останат за по-далечното и мъгляво бъдеще. Но каквото и да се случи с „Артемис“, вероятно сега Марс ще се гледа на едно ниво с Луната. Но Илон Мъск презира ракетата „Спейс Лонч Систъм“, която е централен елемент от „Артемис“. За него тази ракета е олицетворение на прахосничеството на държавни пари. И не е трудно да разберем защо това е така – „Спейс Лонч Систъм“ е изцяло невъзвръщаем носител и струва от 10 до 100 пъти повече в сравнение с ракетата на СпейсЕкс „Старшип“. Ключовата задача на „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“ е да превозват астронавтите от Земята към лунна орбита. Но има начин това да се избегне. Тръмп може да префокусира „Артемис“ така, че да се използва „Старшип“ за полети към Марс. Или обратното – да се ползва някаква комбинация от „Фалкън“, „Орион“ и „Драгън“ за полети до Луната. Тръмп би могъл да остави „Спейс Лонч Систъм“ за близко бъдеще, но да прекрати всякакви инициативи за подобряването на ракетата, както и проекта за станция „Гейтуей“. Според журналиста Бъргър за пръв път от 15 години насам на плота се поставя въпроса за пенсионирането на „Спейс Лонч Систъм“ или за намаляването на нейното влияние. Това е най-голямото изпитание за Тръмп и Мъск и тяхната риторика за намаляване на правителствената бюрокрация. Нека напомним, че основната политическа подкрепа за „Артемис“ идва от „червения Юг“: щати като Алабама, Мисисипи, Луизиана, Флорида. Регулаторни реформи Ако има една област, за която е налице яснота, това е регулацията. Още по време на първия мандат на Тръмп бе оказан натиск да се намалят регулаторните пречки. В космонавтиката това стана известно под формата на Директивата за космическа политика от 2018 година. Беше отбелязан известен прогрес, но недостатъчен. Сега целта на Мъск е да получава по-бързо одобрение за изстрелванията на „Старшип“, които ще са от порядъка на стотици годишно. Със сигурност това ще се подкрепя от втората администрация на Тръмп. По време на първия мандат, част от инициативите на Директивата за космическа политика от 2018 г. бяха блокирани от Федералната авиационна администрация, но сега натискът от Белия дом ще е още по-сериозен. Тук е важно да се подчертае следното – заприказвате ли се с изпълнителни директори на космически фирми, всички те имат някакви зловещи истории, свързани с Федералната авиационна администрация или другите агенции. Всеки се съгласява, че регулаторите трябва да станат по-ефективни, но и да имат повече ресурси, че да обработват заявките в разумен времеви порядък. Втората администрация на Тръмп разполага с някои важни съюзници по този въпрос. Тед Круз, сенатор от Тексас, вероятно ще оглави комисията на Сената за комерсиални дейности, наука и транспорт. Той е един от сенаторите с най-голям интерес към частната космонавтика и ще подкрепя законодателство в интерес на бизнеса. Тоест, законодателство, което дава свобода на компаниите и озаптява хватката на регулаторите. Но до каква степен то ще се реализира, зависи от това дали републикаците ще задържат Камарата на представителите или демократите ще поемат контрола. Неприятният Мъск Самият факт, че Илон Мъск става все по-влиятелен в американската политика, може да се окаже сериозен проблем, тъй като все повече демократи го ненавиждат. Изглежда вероятно, че много политици в Конгреса активно ще се противопоставят на смяната на фокуса на космическата програма от Луната към Марс, най-вече защото това съвпада с целите на Мъск за превръщането на човечеството в междупланетен вид. Особено голям проблем е инициативата на НАСА за събиране на проби от Марс и доставката им на Земята. Сега тази програма бива преосмисляна заради проблеми с бюджета и графика. Ако Тръмп и Мъск заложат на изпращането на хора към Марс колкото се може по-бързо, надали агенцията ще харчи милиарди долари за роботизирана възвръщаема мисия. Скалите от Марс могат да бъдат прибрани от астронавтите на „Старшип“. Интересен е и въпросът за международното сътрудничество. Понастоящем НАСА работи в широка международна коалиция за завръщането на хора на Луната, която се казва „Съглашението Артемида“ (бел. прев. – част от която е и България). В интерес на истината коалицията е създадена от самия Тръмп по време на първия му мандат. Сериозна неяснота обаче има покрай въпроса с Украйна, където се очертава напрежение между Европа и задаващата се нова американска власт. Европейците са бдително настроени към доминантното положение на СпейсЕкс в космонавтиката и може и да не искат да са част от инициатива, която ще даде тласък на амбициите на Мъск. Едно е безспорно – идните месеци ще са много интересни. https://cosmos.1.bg/space/2024/11/11/trusove-kosm-politika/

Китайската компания Космолийп проведе изпитание на кулата за прихващане на ракети 10 ноември 2024 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Китайската компания Да Ханюе Цян, известна повече под английското си наименование Космолийп, показа стартовата си кула и роботизираната ръка, с която ще прихваща напълно възвръщаемите си ракети. Както пише космическият популяризатор Иля Харламов от „Юра, прости“, има една основна разлика между културата на изтока и на запада. На запад се цени индивидуализмът, напредъкът и оригиналните идеи. Основната задача е да се иновира, да се преодоляват на пръв поглед непреодолими препятствия. Който не е създал собствена фирма, той губи. Вярно е, че 70% от фирмите умират, но на тяхно място се създават нови. Неуспехите не са провал, а са част от развитието. Но в Япония, Китай и Корея копирането се счита за важна част от обучението. Майсторите предават знанието си към учениците, като първоначално учениците трябва да възпроизведат точно стила на учителите си, преди да им бъде изобщо позволено да развият собствен стил. Филмът от 2005 г. „Слънцето“ показва как император Хирохито цял месец изучава скарида, възхищавайки се на нейното съвършенство. За хората на изток е от съществено значение да изучат текущото устройство на света, да разберат историята и традициите, за да не допуснат грешки. Космолийп предвижда да проведе първото изстрелване на своята ракета „Лийп“ през 2025 или 2026 година. Ракетата и нейната кула много наподобяват системата „Старшип“, но са по-малки. Диаметърът на „Лийп“ е 4 метра, дължината – 75 метра, товароподемността до ниска орбита е 10 460 килограма в невъзвръщаем вариант, а 6 280 килограма – във възвръщаем. В началото на ноември компанията заяви, че е привлякла над $14 милиона инвестиции за своите разработки. https://cosmos.1.bg/space/2024/11/10/cosmoleap-tests-tower/

Космическият кораб Драгън за пръв път повдигна орбитата на МКС! На снимката: астронавтът на НАСА Дон Петит фотографира работата на двигателите на кораба „Крю Драгън“ преди няколко седмици. Photo credit : NASA/Don Pettit 9 ноември 2024 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Вчера в 19:50 ч. новоизстреляният кораб на СпейсЕкс „Карго Драгън“ запали двигателите си и за пръв път благополучно повдигна орбитата на Международната космическа станция! С това НАСА направи още една стъпка към подсигуряването на цялостната си независимост от Русия. Това е поредният успех за корабите от серията „Драгън“ и отново доказва колко надеждни са двигателите им „Драко“! Благополучното повдигане на орбитата на МКС стана факт близо два месеца, след като пилотиран кораб „Крю Драгън“ с четирима комерсиални астронавти на борда прекоси радиационните пояси Ван Алън и се отправи на разстояние 1 400 километра от Земята. Това бе най-далечното пътешествие от нашата планета след половинвековно прекъсване, откакто човек се разхождаше на Луната в рамките на програмата „Аполо“. Напомням на читателите, че понеже Международната космическа станция се намира в ниска околоземна орбита, земната атмосфера оказва триене и височината ѝ непрекъснато пада. Ето защо орбитата на станцията периодично трябва да бъде повдигана. През по-голямата част от експлоатационния период на МКС, тази функция е била осигурявана от двигателите на руския модул „Звезда“ или на руските модули „Прогрес“. През 2018 г. американската космическа компания Нортроп Груман за пръв път осигури демонстрационно повдигане чрез двигателите на кораба „Сигнус“. Това се случи точно навреме – през 2022 г. Русия нападна Украйна. Понеже възникнаха опасения доколко руснаците ще продължат да са надежден космически партньор, НАСА, напълно естествено, започна редовно да повдига орбитата на МКС с американския кораб „Сигнус“. От вчера към възможностите добавихме и тези на „Карго Драгън“. https://cosmos.1.bg/space/2024/11/09/crew-dragon-raises-iss-orbit/

СпейсЕкс насрочи шестия полет на Старшип за 18-ти ноември Снимка от завръщането на „Супер Хеви“ по време на октомврийския полет. Photo credit : SpaceX 7 ноември 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс насрочи шестото изстрелване на „Старшип“ за не по-рано от 18-ти ноември. Ако тази дата се запази, това ще е рекорд за новия кораб – времевият интервал между предходния и предстоящия полет би бил само пет седмици. НАСА очаква в един момент „Старшип“ да лети два пъти седмично. Петият полет бе знаменателен за програмата – за пръв път ракетата-носител „Супер Хеви“ бе прихваната от роботизираната ръка на стартовата площадка „Меказила“, докато самият „Старшип“ извърши меко приводняване в океана. Същото се очаква и този път. СпейсЕкс отново уточнява, че полетът е изпитателен и аномалии винаги са възможни. Ракетата „Супер Хеви“ трябва да е абсолютно изправна, за да може да бъде прихваната от стартовата кула. Също така полетният ръководител трябва да подаде ръчна команда. Ако тези условия не бъдат изпълнени, „Супер Хеви“ ще се приводни меко в океана. СпейсЕкс не желае да прави никакви компромиси с безопасността. Поради факта, че петият полет бе безпроблемен, Федералната авиационна администрация не изисква разследване. Така шестата мисия може да се осъществи в срок. Държавни пречки няма – тя ще лети съобразно вече издаденото разрешително. Основната разлика между петия и шестия полет е, че сега се очаква „Старшип“ да проведе повторно запалване на двигателите „Раптор“ в космоса. Тази демонстрация ще докаже, че корабът е способен да постига безопасно различни орбити, както и да излиза от орбита и да каца на Земята. Ако демонстрацията е успешна, това ще отвори пътя към използването на „Старшип“ за въвеждането на комерсиални товари. Вероятно първите такива ще са спътниците „Старлинк“, версия №2. Към настоящия момент групировката „Старлинк“ се състои отново от специализиран вариант на версия №2, кръстен „Старлинк 2-Мини“, за да могат спътниците да се вмъкват под обтекателя на ракетата. Но ако всичко мине наред, още през първата половина на 2025-та година „Старшип“ ще влезе в експлоатация като кораб за редовно извеждане на полезни товари и вече и по-големите спътници ще могат да бъдат изстрелвани. Предстоящият полет ще е последният за Вариант №1 на „Старшип“, след което той ще бъде пенсиониран. Следващото поколение кораби „Старшип“ ще са с подсилени крила, по-големи горивни резервоари, по-нови термозащитни плочи и допълнителен слой изолация. Междувременно напомням, че преди няколко дена ни беше показан за пръв път макет на пилотирания вариант на „Старшип“, с който астронавти ще кацат на Луната. Макетът не е окончателния вариант, той е ориентировъчен – СпейсЕкс провежда всеки месец срещи с астронавти на НАСА, които дават предложения за това какво очакват от космическия кораб. Но със сигурност дава представа колко просторен ще е „Старшип“. Няма нищо общо с космическите кораби на дядовците ви, в които астронавтите са летели набутани в тесни пространства като консервени кутии Както пише журналистът Ерик Бъргър за Арс Текника, фактът, че „Старшип“ постига ежемесечни изстрелвания само на втората година след дебюта си, е забележителен. Но честите полети са задължителен етап за разгръщането на пълния потенциал на кораба, с помощта на който човечеството ще колонизира Луната и Марс. За повече информация: СпейсЕкс https://cosmos.1.bg/space/2024/11/07/spacex-sixth-flight-18-november/

Какви ще са космическите политики на президента Доналд Тръмп? На снимката: „Артемис 1“ в близост до Луната. Програмата „Артемис“ бе създадена по време на първия мандат на Тръмп. Photo credit : NASA 6 ноември 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вече е почти сигурно – Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ и само чудо може да обърне вота. Затова е време да погледнем към бъдещето: как вторият мандат на Тръмп ще се отрази на космическата политика? По времето на първия мандат на Тръмп в периода между 2017 и 2021 г. бяха свършени три важни задачи. Първото бе създаването на програмата „Артемис“ и поставянето като официална задача човек да се завърне на Луната (да, това е заслуга на Тръмп). Второто беше преосноваването на Националния космически съвет (чието съществуване бе преустановено през 1993 г.). Третото бе утвърждаването на Космическите сили на САЩ (реално те бяха основани през 2019 г. след гласуване от Конгреса, но Тръмп абсолютно подкрепи тази политика). За администрацията на Джо Байдън бяха важни други приоритети, така че космонавтиката остана на заден план. Програмата „Артемис“ продължи да върви по инерция, но претърпя сериозни забавяния. Макар че съвсем в началото на мандата на Байдън СпейсЕкс бяха избрани като основната фирма, която трябва да построи спускаемия апарат, с който хора ще кацат на Луната, Мъск нееднократно се оплакваше, че държавните регулации спъват прогреса и изстрелванията. Заради редица фактори, включително и този, Мъск подкрепи Тръмп преди тези избори. Други космически дейци, включително българинът-съосновател на Варда Делян Аспарухов, както и Бъз Олдрин, вторият човек, стъпил на Луната, също застанаха зад кандидатурата на Тръмп. Извън всякакво съмнение е, че по времето на втория си мандат Тръмп ще преутвърди подкрепата си за „Артемис“ и за завръщането на човек на Луната (записано е в платформата на Републиканската партия). Голямото предизвикателство пред Тръмп е, че докато „Артемис“ се бави, китайците започнаха да наваксват и съществува реален риск не само китайски пилотиран кораб да кацне на Луната, но и китайците да вземат проби от Марс и да ги доставят на Земята преди САЩ. Предстои да видим кои ще са хората, които ще оглавят Националния космически съвет и НАСА. Традиционно лидерът на Националния космически съвет е вицепрезидентът, така че естествено се спряга името на Джей Ди Ванс. Що се касае до космическите програми за наблюдение на Земята, не е никаква тайна, че по време на първия си мандат Тръмп нееднократно правеше опити да ограничи работата на НАСА по изучаването на климатичните промени. Тогава той не успя да прекрати космическите мисии, ангажирани по изучаването на нашата планета, до голяма степен защото Конгресът се противопостави на неговите намерения. Предстои да видим дали ще му е по-лесно този път, след като вече и Сенатът и Камарата на представителите са под републикански контрол. Предстои да се разбере и каква ще е ролята на Илон Мъск в цялата тази картинка, който през изминалите месеци стана голям поддръжник и финансов донор на Тръмп. Тази сутрин Мъск публикува в X съобщение, че бъдещето ще е фантастично (придружено със снимка на „Старшип“). Същевременно пусна и илюстрация с надпис „Let that sink in“, на която се вижда как влиза в Белия дом с мивка. Носят се сериозни слухове, че предприемачът наистина ще стане съветник или ще получи някакъв пост в администрацията. Чакат ни интересни четири години. Четири години, за които човек трябва да се завърне на Луната, а според прогнозите на Мъск, да се отправи и към Марс. Републиканците спечелиха вота – сега остава да изпълнят обещанията си. Часовникът вече тиктака. https://cosmos.1.bg/space/2024/11/06/donald-trump-politics/

УСПЕХ: Американският товарен кораб Карго Драгън излетя към МКС! 5 ноември 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес в 03:29 ч. бе изстреляна ракета „Фалкън 9“ с товарен космически кораб на СпейсЕкс „Карго Драгън“. Особеното при тази мисия е, че за пръв път „Карго Драгън“ ще се използва за повдигането на орбитата на МКС, с което фирмата на Илон Мъск дава на САЩ още една независимост от Русия. Понеже Международната космическа станция се намира в ниска околоземна орбита, земната атмосфера оказва триене и височината ѝ непрекъснато пада. Ето защо орбитата на станцията периодично трябва да бъде повдигана. През по-голямата част от експлоатационния период на МКС, тази функция е била осигурявана от двигателите на руския модул „Звезда“ или на руските модули „Прогрес“. През 2018 г. американската космическа компания Нортроп Груман за пръв път осигури демонстрационно повдигане чрез двигателите на кораба „Сигнус“. Това се случи точно навреме – през 2022 г. Русия нападна Украйна. Понеже възникнаха опасения доколко руснаците ще продължат да са надежден космически партньор, НАСА, напълно естествено, започна редовно да повдига орбитата на МКС с американския кораб „Сигнус“. Сега към възможностите добавяме и тези на „Карго Драгън“. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен, за която това бе пети полет. На осмата минута след изстрелването степента извърши меко кацане в района на космическия център Кейп Канаверал. „Карго Драгън“ превозва почти три тона провизии за астронавтите на МКС. Сред тях е уникален микроспътник на име „ЛигноСат“, разработен съвместно от университета Киото в Япония и дърводелска компани на име Сумитомо. Точно така – японците са построили спътник от дърво. Задачата е да се провери доколко спътникопроизводството може да стане екологично чисто. Сред научните прибори присъства такъв за изучаването на слънчевия вятър и механизмите на неговото формиране, устройство за изпитание на студени спойки на метали в условия на микрогравитация, биологичен експеримент с антарктически мъх, който трябва да провери как космическите условия влияят на растителните организми. Корабът „Карго Драгън“ се очаква да престои в състава на МКС до декември, след което ще се завърне на Земята заедно с отработени експерименти посредством приводняване в близост до бреговете на Флорида. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/11/05/cargo-dragon-launches-iss-4/

УСПЕХ: Роскосмос изстреля научно-изследователската мисия Йоносфера Снимка от изстрелването. Photo credit : Roscosmos 5 ноември 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Една година след провала на „Луна-25“, Русия отново изстреля научно-изследователска роботизирана мисия. Ракета „Союз-2.1б“ излетя тази нощ в 01:18 ч. от новия руски космодрум Восточний, а на борда бяха първите два спътника от групировката „Йоносфера“. Това е един от малкото научно-изследователски руски космически проекти, които достигат стартовата площадка през това десетилетие. Като вторичен полезен товар, на борда на ракетата пътуваха и 51 микроспътника – 49 руски (в това число руско-китайски и руско-зимбабвийски) и два международни – ирански. Като включим в статистиката 49-те руски микроспътника и двата големи спътника „Йоносфера“, това е рекорден брой (51) руски спътници, изстреляни едновременно с една ракета. Както съобщава руският космически журналист Анатолий Зак, задачата на мисията „Йоносфера“ е да изучава едноименния регион от близкия космос, простиращ се на височина 50-2 000 километра над земната повърхност. Поради влиянието на слънчевата и галактичната радиация, йоносферата съдържа заредени частици, йони и електрони, които се образуват при взаимодействието на неутралните атоми и молекули с рентгеновите и ултравиолетовите лъчи. Като резултат йоносферата може да провежда електричество и да отразява радиовълните. Понеже електрическият заряд, който се генерира в магнитосферата, впоследствие се разпространява сред йоносферата, той играе критична роля при формирането на магнитни бури и други явления. Откъм практическа гледна точка изучаването на йоносферата може да позволи да предсказваме т.нар. „космическо време“, което влияе на редица космически и наземни системи. Критичното свойство, което дефинира условията в йоносферата, е концентрацията на заредени частици и тя се измерва чрез радио пулсации, които се отразяват от тях. Руснаците са кръстили този метод с термина „йонно сондиране“ и той за пръв път е тестван през 1970 г. от съветския спътник „Космос-381“, както и от „Интеркосмос-19“ през 1979 година. Впоследствие СССР предвижда да създаде цяла спътникова групировка, но от нея е изстрелян единствено краткоживущият „Космос-1809“ през 1987 г., непосредствено преди съветската икономика заедно с бюджета за космонавтика да рухне. Все пак през 90-те години НАСА се притичва на помощ и с американско участие през 1996 г. е монтиран експеримент на борда на орбиталната станция „Мир“ и с това приключва съветският принос към тази научна област. След 2000 г. Институтът по космически изследвания към РАН се опитва да възкреси работата по проекта на име „Йонозонд“, който предвижда конструирането на пет космически апарата – четири „Йоносфера“ и един „Зонд-М“. Но руската федерална програма за периода 2016-2025 г. ограничава средствата за „Йонозонд“, което доведе до отлагането на „Зонд-М“ за следващото десетилетие. Все пак четирите „Йоносфера“ бяха построени и след множество перипетии, първите два от тях бяха изстреляни днес. Роскосмос потвърждава, че изстрелването е завършило с успех. Спътниците са в целевата орбита и наземното ръководство е в контакт с тях. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/11/05/ionosphera-launched/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Шенчжоу-18 се завърна на Земята! 3 ноември 2024 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 19:25 ч. българско време пилотираният космически кораб на Китай „Шенчжоу-18“ се завърна успешно на Земята след шестмесечна мисия! Командирът на мисията бе Йе Ганфу, а другите двама членове на екипажа – Ли Кон и Ли Гуансу. Преди да се завърнат, на 30-ти октомври тримата посрещнаха пилотирания космически кораб „Шенчжоу-19“ с астронавтите Цай Сюйчже, Сун Линдун и Уан Хаоцзе. Командир Йе официално предаде управлението на станцията „Тянгон“ на Цай. Това бе петото предаване на щафетата от въвеждането на „Тянгон“ в експлоатация през втората половина на 2022 година. „Тянгон“ понастоящем е една от двете постоянно обитаеми станции в околоземна орбита – другата е Международната космическа станция. Видеозапис от завръщането: https://cosmos.1.bg/space/2024/11/03/shenzshou-18-returns-earth/

Робърт Зубрин: Да приема Тръмп и да отида на Марс? Няма сделка! Снимка от повърхността на Марс, заснета от марсохода „Пърсъвиърънс“. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 3 ноември 2024 г. 16:00 ч. Светослав Александров. Двамата най-известни привърженици на колонизацията на Марс в световен мащаб, Илон Мъск и Робърт Зубрин, са на коренно противоположно мнение кой президент би бил по-добър за САЩ. Ако Мъск подкрепя Тръмп, то президентът на Марсианското Общество Робърт Зубрин е категоричен, че този избор ще е катастрофален. Зубрин е дългогодишен републиканец и последовател на Роналд Рейгън, но на тези избори застана зад Камала Харис. „През 1990 г. аз предложих своя план на име Марс Директ, който доведе до революция относно това как би следвало да организираме мисиите до Марс. Публикувах го в рамките на серия от статии, които през 1996 г. доведоха до издаването на моя бестселър „Случаят Марс“. Книгата вдъхнови неизброимо много хора по цял свят, в това число Илон Мъск, които превърнаха заселването на Марс в своя кауза и страст“, пише Зубрин за Kyiv Post. „Сега, подкупен (или по-скоро нает) чрез съществената финансова подкрепа от Илон Мъск за неговата кампания, Доналд Тръмп предлага да превърне моята мечта в реалност – но аз не искам да приема тая сделка“. „Не съм убеден, че искам президент, който може да бъде купен да поддържа която и да е кауза (дори и в случая да е моята), от всеки човек, който има достатъчно пари“, категоричен е Зубрин. „Освен това е спорно дали Тръмп ще удържи думата си спрямо Мъск и дали действително ще започне тази инициатива щом бъде избран. Още по-спорно е дали едни Съединени американски щати, сериозно разединени заради Тръмп, биха могли да поддържат една марсианска програма, зачената като негов личен проект, при положение, че такава смърдяща партийна инициатива веднага ще бъде прекратена, щом опозиционната партия спечели Сената или Камарата на представителите“. След това Зубрин се пита – нека да приемем, че Тръмп ще направи всичко по силите си, за да подкрепи изпращането на хора към Марс. Дали е окей да преглътнем неговата неперфектност? Президентът Зубрин е категоричен в своя отговор – не, не е окей. „Докато пиша тези редове, хиляди грузинци се събират в центъра на Тбилиси в знак на протест срещу превземането на държавата им от марионетките на Кремъл, които използваха измама на изборите, за да вкарат нацията си под желязната хватка на Путин. Събитията в Молдова следват същия сценарий. Украйна бе нападната открито и с неадекватната, но все пак критично важна подкрепа от крехка коалиция между САЩ и партньорите на НАТО, отчаяно успява да удържи фронта“, казва Зубрин. „Но вместо да критикува администрацията на Байдън заради своята слабост, кампанията на Тръмп и Ванс заявява, че ще дезертира изцяло, започвайки с орязването на цялата помощ към Украйна. Това ще доведе до човешка катастрофа, със стотици хиляди изклани, стратегическа трагедия, понеже, изтривайки милионната армия на Украйна от западния дневен ред, вече нищо не ще спре Путин от това да завземе балтийските държави“. „Фактът, че тези държави са от НАТО, няма да е пречка за инвазията. Напротив, след като Украйна я няма, НАТО няма да има шанс за обратен удар, което би направило превземането на балтийските държави и съпътстващото го крайно унижение за западния алианс още по-примамливо за Путин. И това ще е само началото. Понеже кланетата, които руснаците ще извършат в Украйна, ще изпратят милиони бежанци към западна Европа и това ще доведе на власт анти-имигрантските партии, спонсорирани от Кремъл. Това е играта и Тръмп е част от нея. За да смени своята неработеща мрежа от комунистически партии, насочен от главния си идеолог Александър Дугин, Кремъл създаде нов Коминтерн от Алтернативно десни партии. Те включват Алтернатива за Германия, Национален Съюз във Франция, подобни движения в Унгария, Словакия, Австрия и Нидерландия, както и тръмписткото MAGA движение. Всички те имат еднакво ДНК, комбинирайки екстремна ксенофобия, съчетана с вярност към Москва“. „Тръмп твърди, че дезертирането му от световната свобода ще удовлетвори Путин и ще предотврати войната. Но напротив, както се случи през 1930 г., зарязването на колективната сигурност с цел удовлетворяването на агресорите със сигурност ще отприщи войната“, категоричен е Зубрин. „Също така го има и мъничкият проблем относно това, което Тръмп предлага да направи в САЩ. Буквално всеки, който работеше с Тръмп през последната администрация, се отрече от него заради диктаторските му тенденции и отказа му да спазва закона. По време на последната администрация той бе обуздаван от Републиканците-традиционалисти. Сега той разполага с Върховен съд, който казва, че няма нужда да се покорява на закона, Републиканска партия, която е прочистена от тези, лоялни на Конституцията, и обширна тълпа привърженици, освободени от отговорността да приемат реалността за истина, които ще му позволят да прави всичко, което иска“, смята Зубрин. „Ето как стоят нещата. Аз наистина искам хора да се отправят към Марс. Но причината, поради която хората трябва да се отправят към Марс, е различна от виждането на Мъск, според което трябва да има оцелели нейде в случай че Земята бъде унищожена. Не, причината, поради която вярвам, че хората трябва да отидат на Марс е, за да установят креативни клонове на човешката цивилизация, съставени от свободни хора, които, изправяйки своята изобретателност срещу предизвикателствата на марсианския хоризонт, ще добавят своите изобретения и разкази към човешката история. Такива смели общества не могат да бъдат създадени от робски нации. Ние не може да построим по-добър свят от руините на стария. За да може Марс да бъде свободен, и Земята трябва да е свободна. Ето защо казвам „Не“ на Тръмп“, заключава президентът на Марсианско общество. Източник: Kyivpost https://cosmos.1.bg/space/2024/11/03/robert-zubrin-mars/