SAlexandrov

ОФИЦИАЛНО: Отложиха изстрелването на спускаемата мисия от програмата ЕкзоМарс за 2022 г. Спускаемият апарат "Казачок" от мисия "ЕкзоМарс-2020". Снимка: Роскосмос 12 март 2020 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Екипите на Роскосмос и Европейската космическа агенция (ЕКА) решиха, че за успешното изпълнение на спускаемата мисия от руско-европейската програма "ЕкзоМарс" са необходими повече тестове, които да потвърдят надеждността на бордовия софтуер, авиониките и парашутните системи. Като допълнение към това епидемиологичната обстановка на територията на Европа е такава, че правилното провеждане на всички необходими изпитания е силно затруднено. В резултат на това изстрелването бе отложено от 2020 за 2022 г. Напомням на читателите, че поради факта, че руснаците не разполагат с мощни спирачни ракетни двигатели за спускаемия апарат "Казачок", се налага съществена част от забавянето на скоростта му да бъде осигурено от сложна европейска система с общо четири парашута (за сравнение марсианските спускаеми апарати на НАСА използват само един основен парашут). През 2019 г. системата беше изпитана на два пъти, през май и август, но тестовете и в двата случая завършиха с провал. След неуспехите ръководството на ЕКА се обърна към НАСА за съдействие, като се очакваше парашутите да бъдат изпитани наново тази зима. Сега обаче изпитанията не се очакват да се проведат преди края на март. През последните седмици също така изтече информация, че софтуерът също не е в готовност за полет. Една от възможностите, които са се обсъждали, за да може мисията да бъде проведена навреме, е тя да бъде изстреляна без пълния набор от програми, а те да бъдат изпратени дистанционно от Земята по време на пътешествието към Марс. Така мисията няма да лети тази година, а през 2021-ва година няма да има руско и европейско присъствие на повърхността на Червената планета... Ако "ЕкзоМарс" излети през 2022 г., това ще стане в периода между август и октомври. За повече информация: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3229-2020-exomars-delayed-2022

Отложиха първото изстрелване на Протон с два месеца заради некачествени компоненти 11 март 2020 г. 08:00 ч. Руската информационна агенция РИА Новости оповести, че изстрелването на ракетата-носител "Протон-М" с телекомуникационните спътници "Експрес-80" и "Експрес-103", което бе планирано в края на март, се отлага с два месеца - за края на май. Причината - дефектни компоненти. "По време на контрола на качеството на компонентите беше открито несъответствие на един от тестовите параметри. За да се обезпечи надеждността и да се гарантира изпълнението на задълженията, центърът Хруничев взе решение да замени серия от компонентите", съобщи шефът на предприятието ГКНПЦ "Хруничев" Алексей Варочко. Пак по думите на Варочко, подмяната на компонентите ще стане директно на космодрума Байконур, след което ракетата трябва да мине отново през цикъл изпитания преди да бъде одобрена за полет. Така ракетата "Протон-М", която допреди няколко години извеждаше повечето спътници в световен мащаб, няма да лети в продължение на близо половин година. Не мога да не обърна внимание на тези, които ме критикуват, че съм писал с "кравешки възторг" за редовните и успешни полети на СпейсЕкс, но не съм писал със същия възторг за руските изстрелвания. Но извинявайте - февруарският полет на спътник "Меридиан" бе отложен с няколко седмици заради дефектна трета степен (накрая бе успешен - но пак с отклонения от работата на ракетата), а преди броени дни изстрелването на руска ракета "Союз-СТ" от европейския космодрум Куру бе отложено също заради повреден блок и необходимост от замяната му. Това е третият случай. Равносметката за 2020-та година е, че до средата на март има само две руски изстрелвания, а останалите се туткат заради некачествен хардуер. За какво да пиша - кажете ми?! Снимка от изстрелването на ракета "Протон-М" през октомври. Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3228-2020-proton-rocket-delayed

Илон Мъск: Защо Союз продължава да лети? Корольов сигурно се върти в гроба! Снимка от изстрелването на пилотиран кораб "Союз" през септември. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 9 март 2020 г. 23:30 ч. Светослав Александров. Известният космически предприемач Илон Мъск участваше днес на конференцията Satellite 2020 като говорител и изнесе презентация, на която поднесе сериозна критика, касаеща застоя в космонавтиката. Мъск разкритикува почти всичко: собствения му пилотиран кораб "Крю Драгън", руския кораб "Союз" и скоростта на разработките по отношение на бъдещата колонизация на Марс. Предприемачът сподели, че "Крю Драгън" е преминал през безумно количество изпитания - и в крайна сметка се е получил "просто един кораб за мисии до ниска околоземна орбита". "Крю Драгън" е в състояние да извежда неколцина души в космоса, но за много висока цена. Мъск смята, че космическите совалки на НАСА са извадили късмет, че са били използвани на максимум в продължение на дълъг период и изобщо не желае "Крю Драгън" да поеме по техния път. В този момент той насочи критиката си и към руския кораб "Союз". "Защо той продължава да лети?", попита предприемачът. "Корольов трябва да се върти в гроба си!" Основателят на СпейсЕкс е категоричен, че в космонавтиката има само едно-единствено нещо, което си струва: голяма напълно възвръщаема ракета. Надеждата е, че "Старшип" ще е такъв проект. Голямата цел на Мъск е ракетата да може да изпълнява по три полета дневно. "Старшип" действително се разработва със скоростни темпове, а аргументацията на Илон Мъск е, че "ако графикът е дълъг, значи дизайнът е сбъркан". Ако дадено нещо отнема много време за разработка, просто не си струва да се прави. "Надявам се, че няма да умра докато дойде времето, когато хората полетят към Марс. Но ако не подобрим скоростта на прогреса си, определено ще умра преди да отидем на Марс", смята Мъск. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3226-2020-musk-why-soyuz-still-flying

Успех: Китай изстреля навигационния спътник Бейдоу 9 март 2020 г. 17:45 ч. Коронавирусът почти не се отразява на космонавтиката на Китай, като страната продължава да изстрелва редовно космическите си ракети. Днес от космодрума Сичан излетя ракетата "Лонг Марч 3Б", като след успешното изстрелване китайците изпълниха предпоследната стъпка преди завършването на глобалната си навигационна мрежа - аналог на GPS. Действително остава само едно излитане по програмата "Бейдоу". То е планирано за месец май и ако и то се увенчае с успех, тогава мрежата ще стане напълно функционална. Общият брой спътници от навигационната система е 27 в средна околоземна орбита, 5 в геостационарна орбита и 3 в орбити със силна инклинация. Изстреляният днес сателит е предназначен за геостационарна орбита. Днешният полет бе 327-ми за китайските ракети от серията "Лонг Марч". За повече информация: Синхуа Снимка от днешния полет. Credit : CASC https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3225-2020-9-march-beidou-launches

Успех: американският кораб Драгън пристигна на МКС! 9 март 2020 г. 17:30 ч. Днес в 12:25 ч. българско време астронавтите на НАСА Джесика Меър и Ендрю Морган прихванаха успешно кораба "Драгън" с роботизираната ръка "Канадарм 2" на Международната космическа станция. Това бе последният полет на кораб от серията "Драгън 1". Оттук насетне ще летят само кораби "Драгън 2" - в пилотиран вариант "Крю Драгън" или в товарен "Карго Драгън". Напомням на читателите, че "Крю Драгън" летя успешно в роботизиран режим за пръв път до Международната космическа станция през март 2019-та година. Вторият благополучен полет бе през януари тази година, когато корабът изпита системите си за аварийно спасяване. Третата мисия е планирана за месец май и тя ще е пилотирана с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. Но дотогава има още време. Сега се фокусираме върху настоящата мисия на "Драгън 1", която излетя тази събота от космодрума Кейп Канаверал с американската ракета "Фолкън 9", оборудвана с изцяло американски ракетни двигатели "Мерлин". За повече информация: НАСА На снимката: корабът "Драгън" приближава към МКС. Credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3224-2020-dragon-1-arrives-iss

По случай осми март: екипът на руския космически телескоп Спектр-РГ сподели красиви снимки Този "букет" от красиви снимки бе споделен днес от екипа на руската обсерватория "Спектр-РГ". Фото: ИКИ-РАН/СРГ/еРОЗИТА 8 март 2020 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Руската астрофизична обсерватория "Спектр-РГ" продължава своята работа в околностите на точката на Лагранж Л2 на системата Слънце-Земя! Екипът на мисията сподели днес "букет" от красиви снимки в рентгеновия диапазон, получени в резултат на сканирането на нощното небе. На тези снимки се виждат останки от избухвания на свръхнови, радиопулсари и купове от млади звезди, хиляди пъти по-млади от нашето Слънце. Към настоящия момент "Спектр-РГ" продължава да работи успешно. На 5-ти март Роскосмос съобщи, че е направена вече една трета от рентгенографската карта на цялото небе. Учените се надяват обсерваторията да функционира поне четири години, като за това време трябва да бъдат изготвени осем пълни изображения на цялата небесна сфера. Едно изображение се изготвя в рамките на шест месеца, така че фактът, че е готово една трета от първото, е съществено постижение. Напомням на читателите, че обсерваторията "Спектр-РГ" бе изстреляна на 13-ти юли 2019-та посредством руската ракета "Протон-М" от космодрума Байконур в Казахстан. Благодарение на безпроблемната работа на ускорителния блок "ДМ-03", обсерваторията бе въведена в междупланетното пространство и няколко месеца по-късно достигна до точката на Лагранж "Л2". Това бе най-голямото междупланетно постижение за руската космическа програма след разпадането на СССР - никога досега построен от Русия космически апарат, било то по съветско време, било то след това, не е достигал до която и да е от точките на Лагранж. Много скептично настроени анализатори обаче не са впечатлени - те казват, че голяма част от компонентите на борда на "Спектр-РГ" са чуждестранни и не са произведени в Русия. Руска е само платформата-носител "Навигатор", изготвена от НПО "Лавочкин". Но един от основните прибори (eROSITA) е немски, докато другият прибор (ART-XC), макар и да е руски, е оборудван с американски огледала. Оказало се, че произведените в Русия огледала не са достатъчно фини, за да позволяват качествени научни наблюдения, затова руснаците са се обърнали към центъра на НАСА "Маршал". За повече информация относно днешния "букет": Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3223-2020-spektr-rg-osmi-mart

Марсоходът Кюриосити изкачи най-стръмния си хълм, с наклон от 30 градуса! Снимка, заснета от повърхността на Марс на 6-ти март след голямото изкачване. Credits : NASA/JPL-Caltech 8 март 2020 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Нов триумф за американския марсоход "Кюриосити"! На 6-ти март екипите на мисията оповестиха, че марсоходът е успял да изкачи стръмния 30-градусов наклон под платото Грийнхъг. Учените мечтаят за достигането на този регион от години, още от преди кацането на "Кюриосити" в кратера Гейл. Орбиталните наблюдения свидетелствуват, че някога на това място се е оттичала водата от марсианската планина Шарп. Още една снимка, заснета от повърхността на Марс на 6-ти март след голямото изкачване. Credits : NASA/JPL-Caltech Сега инструментите MAHLI и APXS ще започнат изучаването на местностите Галъуей и Ендрю. Първата формация е разположена върху плоската част на пясъчника, където "Кюриосити" понастоящем е паркиран, а втората се състои от устойчиви геологични структури. Поредната снимка, заснета от повърхността на Марс на 6-ти март след голямото изкачване. Credits : NASA/JPL-Caltech Но това, което очакваме ние, обикновените ентусиасти, са най-вече нови снимки на Марс! Сега, след като "Кюриосити" буквално е изкачил връх, ще може да се направят хубави панорамни фотографии на околността. Вижда се съществена част от пейзажа надалече, чак до хоризонта. Изследователите се надяват, че ще успеят да наблюдават известните пясъчни вихрушки, наричани още "прахови демони". И освен това навигационната камера на марсохода ще се опита да наблюдава облаците на Червената планета в късния следобед и ранната утрин. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3222-2020-curiosity-climbs-mountain

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля Драгън към МКС и изпълни 50-тото си ракетно кацане! Кадър от днешния полет. Photo credit : NASA TV 7 март 2020 г. 07:45 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 06:50 ч. българско време от Площадка №40 на космическия център Кейп Канаверал излетя ракетата на СпейсЕкс "Фолкън 9". Броени минути след началото на полета, в орбита, на път към Международната космическа станция, бе освободен товарният космически кораб "Драгън". Това бе последният полет на първата версия на "Драгън". Оттук насетне ще лети само "Драгън 2" - в пилотиран вариант "Крю Драгън" и в товарен "Карго Драгън". Космическият кораб "Драгън", който излетя днес към МКС, е бил в космоса и преди - през февруари 2017-та и декември 2018-та. Ракетата-носител "Фолкън 9" също бе оборудвана с първа степен "втора употреба", извела в космоса друг кораб "Драгън" през декември 2019-та. Степента отново се върна на Земята след днешния полет - с което СпейсЕкс отбеляза своето 50-то кацане на ракетна степен! Няколко думи за полезния товар, който пътува на борда на днешния "Драгън". Към МКС ще бъде монтиран нов компонент - научната установка "Бартоломео", създадена от Европейската космическа агенция (ЕКА) и Еърбъс. Тя ще бъде прикачена от външната страна на европейския модул "Колумб". Установката ще осигури възможности на комерсиални клиенти да провеждат свои собствени опити на станцията. Продължава отглеждането на тъканни култури върху чип - научно приложение, за което съм писал и преди на страниците на сайта. В рамките на настоящата мисия ще бъдат отглеждани тъкани от човешки черва. Друг експеримент пък ще бъде фокусиран върху отглеждането на клетки от човешко сърце. Подобни опити имат огромно значение за подготовката към бъдещи мисии до Марс, както и за развитието на диагностични методи, които биха могли да подобрят живота тук, на Земята. Днешният полет бе пети за СпейсЕкс през 2020-та година. Сред останалите четири полета, три бяха посветени по изстрелването на спътници от групировката "Старлинк", а един по изстрелването на новия пилотиран кораб "Крю Драгън". Полетът на "Крю Драгън" бе напълно успешен и в рамките на мисията бяха изпитани системите му за аварийно спасяване. Успехът откри пътя към следващата мисия на кораба, която ще е пилотирана. НАСА и СпейсЕкс очакват астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли да излетят в космоса не по-рано от месец май тази година. Но дотогава има още време, през което ще има и други полети на СпейсЕкс. След броени дни очакваме старта на "Фолкън 9" с поредната порция спътници "Старлинк", а в края на месеца ще излети комерсиалният сателит "SAOCOM-1B". За повече информация относно днешната мисия: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3221-2020-7-march-dragon-lifts-off

След разследването: НАСА и Боинг още не знаят ще има ли втори безпилотен полет на Старлайнър На снимката: корабът "Старлайнър" по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия. Photo credit : Boeing 6 март 2020 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Днес в 18:00 ч. българско време НАСА и Боинг свикаха телеконференция, на която бяха представени официално резултатите от комисията, разследваща аномалиите по време на декемврийския полет на "Старлайнър". Един отговор на въпрос очакваха представителите на медиите, а той не бе даден. Разбира се, става дума за въпроса дали ще се наложи втори безпилотен тестов полет преди на кораба да се качат астронавти. И все пак едно стана ясно: ще минат месеци преди "Старлайнър" отново да полети, било то в безпилотен или пилотиран вариант. Най-общо казано - взето е решение да бъдат изпълнени общо 60 корективни действия от страна на Боинг. Установени са 49 пропуски в изпитанията на софтуера. Това не е еднозначно на 49 софтуерни бъга, които са пропуснати. Просто има пропуски в тестовия протокол. Безспорно Боинг ще трябва да проведе известно количество изпитания, докато НАСА добие увереност, че софтуерът на "Старлайнър" е станал добър и всичките му проблеми са изчистени. По ирония след обявяването на резултатите от разследването телеконференцията прекъсна, очевидно благодарение на бъгове на стриймващия софтуер А журналистите искаха да научат едно основно нещо: Ще се наложи ли "Старлайнър" да полети повторно в безпилотен режим, или следващият път вече ще има хора на борда му? Дъглас Ловеро, заместник-администраторът на отдела на НАСА за пилотирани полети, съобщи, че решението на тази дилема е "сложно". Агенцията оповести, че изискванията към компаниите СпейсЕкс и Боинг са били доста гъвкави и не са били конкретни. Не е имало задължително изискване за скачване с Международната космическа станция в безпилотен режим. Дори не е имало изискване за безпилотен тестов полет преди пилотирания. Боинг са предложили да изпълнят и двете стъпки, след което НАСА се е съгласила. Отново по думите на Ловеро, топката сега е в полето на Боинг. Компанията сама трябва да предложи новите стъпки, които ще бъдат изпълнени преди астронавти да полетят в космоса на борда на "Старлайнър". Т.е. Боинг може да поиска или да не поиска повторение на безпилотната мисия на "Старлайнър", но НАСА ще има последната дума. Джим Чилтън, представителят на Боинг, оповести, че компанията е в готовност да изстреля "Старлайнър" отново в безпилотен режим, стига НАСА да го поиска. Добрата новина от конференцията бе, че на зададен въпрос дали затегнатите мерки на НАСА ще повлияят по някакъв начин на СпейсЕкс, отговорът беше "Не". Корабът "Крю Драгън" на СпейсЕкс е съвсем различен, системите му са съвсем различни и първият пилотиран полет остава насрочен за месец май тази година. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3220-2020-starliner-investigation-results

Американският марсоход Кюриосити откри органични вещества, които могат да са показател за живот на Марс Снимка от повърхността на Марс, заснета от марсохода на НАСА "Кюриосити" на 4-ти март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 6 март 2020 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити", който изучава Червената планета от 2012-та година до ден днешен, е успял да открие интересни органични вещества. Според двама изследователи (Heinz J & Schulze-Makuch D), които са публикували научна статия в престижното списание Astrobiology на 24-ти февруари, тези вещества могат да служат като биомаркери - т.е. да са показател за наличието на живот на Марс. Доказателства за съществуването на органични вещества на Червената планета са получени още през 70-те години с пристигането на първите спускаеми апарати на НАСА "Вайкинг". Двата апарата откриват, че в марсианската почва има хлорометан и дихлорометан, но учените не са напълно убедени - те смятат, че веществата могат да са пристигнали на Марс вторично чрез земните космически кораби. Днес обаче се счита, че хлорометанът и дихлорометанът са с марсиански произход и се получават при нагряването на пробите преди техния ГХ-МС анализ. През 2015 г. марсоходът "Кюриосити" потвърди наличието на хлоробензен, с което напълно се затвърди знанието, че на Марс има органика. Много по-силно доказателство бе получено през 2018-та година, когато "Кюриосити" установи присъствието на няколко алифатни, ароматни и тиофенови съединения. Именно тиофените са тези вещества, заинтригували изследователите и автори на публикацията в Astrobiology. Тиофените представляват ароматни пръстени, съдържащи четири въглеродни атома и един серен атом. На Земята те се срещат във въглищата, необработения петрол, както и в някои строматолити и микрофосили. По принцип тиофените се образуват по небиологичен път чрез процес, наречен диагенеза, при който неорганични серни нуклеофили (напр. сулфиди като H2S) реагират с органична материя в условията на висока температура. Но изходните вещества в този процес обикновено са с биологичен произход - сулфидите се получават от метаболизма на сулфат-редуциращи бактерии, докато органичната материя представлява биомолекули като липиди или изопреноиди. Заради биологичния произход на изходните вещества, двамата изследователи на статията в Astrobiology смятат, че тиофените могат да се считат за вторични биомаркери. Така обаче стоят нещата на Земята. Какъв е произходът на тиофените на Марс, където условията са по-различни? Учените смятат, че съществуват три възможности. Едната е произходът да е метеоритен - т.е. тиофените да са доставени на Червената планета от космоса. Действително някои вещества като бензотиофен и дибензотиофен са откривани в редица метеорити. Другата е тиофените да са получени на Марс чрез абиотична синтеза - например, ако серните нуклеофили бъдат доставени чрез хидротермална подпочвена вода в кратера Гейл, докато органичните вещества са с небиологичен произход. Третата възможност е най-привлекателна: ако тиофените са продукт на някакъв тип биологична активност на Червената планета. Днес се знае, че по-голямата част от серните запаси на марсианската повърхност съществуват под формата на ненуклеофилни сулфати. По принцип те могат да се преобразуват в нуклеофилни сулфиди при висока температура (над 120oC), но в условия на ниски температури процесът може да се осъществява от сулфат-редуциращи бактерии. Има ли живот на Марс? Двамата изследователи на статията в Astrobiology смятат, че биологичният произход на тиофените изглежда по-вероятен. И все пак все още не могат да се отхвърлят изцяло и небиологичните пътища. За съжаление ясен отговор няма да има още поне няколко години. Много недоверчиви хора вярват в конспирации - те смятат, че НАСА умишлено укрива доказателства за извънземен живот на Марс. Но съществена част от тях нямат елементарна представа как работи методиката за откриване на органични вещества. Веднага щом някой човек разбере, че космическа мисия каца на Марс, за да търси живот, в главата му изниква следната картина: ученият дърпа една ръчка, мисията забива детектора в почвата и на компютърния екран светва "има живот" или "няма живот". Нищо не е по-далече от истината. За да може почвената проба да бъде подготвена за анализ с газов хроматограф и мас спектрометър, тя първо трябва да се нагрее. Изследователите изучават състава на получените газове, но те съдържат по-дребни молекули, които са продукт на разложилите се при високата температура големи почвени молекули. Вместо да си представяте един учен, който дърпа ръчка и на екрана му светва "има" или "няма живот", по-добре е да си представите една счупена ваза. Изследователският екип трябва да разгледа внимателно парчетата и да подреди пъзела. Но кои парчета са част от пъзела? Една молекула с тегло 28 Da може да е азот, но може и да е въглероден оксид. Добавете към това и факта, че Марс е все още непозната планета и има твърде много неясноти пред изследователите. Само допреди десетина години ние не знаехме, че в марсианската почва съществуват перхлорати, дори и да е изучавана в продължение на десетилетия! Следващото поколение марсоходи, които ще се отправят към Червената планета, са оборудвани с нов тип инструменти, работещи със съвременни аналитични методи. Например марсоходът "Роузалинд Франклин", част от втората мисия към програма "ЕкзоМарс", притежава прибор на име Mars Organic Molecule Analyzer или MOMA, който чрез по-щадящ аналитичен метод ще може да изучава директно големи молекули. Но, както се казва в становище на университета във Вашингтон, "За да получим категорично доказателство за живота на Марс вероятно наистина ще е необходимо да пратим астронавт, който да погледне през микроскопа и да забележи мърдащ микроб". За повече информация: Astrobiology https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3219-2020-curiosity-biological-molecules

НАСА кръсти новия си марсоход с името Пърсъвиърънс 6 март 2020 г. 08:05 ч. НАСА избра официално име за новия си марсоход от мисия "Марс 2020", която ще излети през лятото на тази година. Според информация от агенцията, името е избрано от заместник-администратора на научния директорат след сериозен конкурс, проведен на територията на всички училища на САЩ. Изборът на НАСА е "Пърсъвиърънс", което на български означава "постоянство" или "упоритост". Веднага след подбора на названието, в социалните мрежи заваляха критики - изглежда, че и за американците ще е трудно да го казват правилно. Иначе от години има критики за имената, които НАСА дава на новите си мисии. В миналото агенцията е именувала мисиите си или на известни учени и изследователи - примерно "Галилео", "Магелан", Касини-Хюйгенс".Или названията са били общи и свързани с изследователския дух - "Маринър", "Пайъниър", "Вайкинг", "Вояджър". Днес обаче мисиите, макар и да са успешни, често пъти носят скучни имена като "Марс Риконисънс Орбитър", сложни технически названия или са просто неподходящи. Така според някои критици не новият марсоход на НАСА трябваше да се казва "Пърсъвиърънс", а ракетата "Спейс Лонч Систъм", която се строи от Боинг за милиарди долари и все още не е готова за полет. На снимката: новият марсоход "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3218-2020-perseverance-rover

Американският марсоход Кюриосити засне най-подробната панорамна снимка от повърхността на Марс Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне своята най-подробна панорамна снимка в периода между 24-ти ноември и 1-ви декември 2019. Photo credits : NASA/JPL-Caltech/MSSS 5 март 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" успя да заснеме най-подробната панорамна снимка от повърхността на Червената планета. Тя е изготвена посредством съчетаването на повече от 1 000 индивидуални кадъра и съдържа общо 1.8 милиарда пиксела. По-голямата част от панорамата е направена чрез използването на телескопичните лещи на камерата MastCam, които позволяват фотографирането на околния пейзаж с големи подробности. Отделните компоненти на марсохода, също видими на панорамата, са заснемани при по-ниска резолюция. Кадрите бяха щракнати в периода между 24 ноември и 1 декември 2019, когато "Кюриосити" беше застопорен на едно място, докато учените размишляваха какви трябва да са бъдещите планове пред марсохода. Затова, вместо да бездейства, на "Кюриосити" бе дадена командата да фотографира околностите. Отне още няколко месеца допълнителна работа, за да могат изследователите да съшият кадрите посредством графичен софтуер. Панорамата може да бъде свалена от този линк : https://photojournal.jpl.nasa.gov/catalog/PIA23623 Интерактивно видео с обяснения от изследователя Ашуин Васавада е достъпно в Youtube на този линк. Непременно го изгледайте! Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3217-2020-curiosity-snaps-high-res-panorama

Китайска секретна мисия е пред изстрелване. Вероятно мини совалка? 4 март 2020 г. 08:00 ч. Космическият блог Chinaspaceflight съобщава, че на космодрума Цзюцюан кипи подготовката за изстрелването на космическа ракета от типа "Лонг Марч 2Ф". Официалните медии на Китай мълчат за мисията - т.е. става въпрос за някакъв топ секретен космически проект. Знае се със сигурност обаче, че ракетата "Лонг Марч 2Ф" е създадена специално за пилотираната програма на Китай. И все пак предстоящият старт се очертава да е безпилотен, тъй като не е забелязано ракетата да е оборудвана със спасителни системи. Възможно е ракетата да изстреля в космоса мини-совалка, която е аналог на американската мини-совалка "X-37 OTV", построена от Боинг. До този момент ракетата "Лонг Марч 2Ф" е изпратила в космоса всички китайски пилотирани кораби "Шенчжоу" и двете мини-орбитални станции "Тянгон". Всичките 13 изстрелвания на ракетата са били успешни. Предполагаемата мини-совалка на Китай. Photo : ChinaSpaceflight https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3216-2020-china-possible-mini-shuttle

СпейсЕкс успява, защото компанията поема рискове и търпи провали В рамките на полета на "Крю Драгън" през януари ракетата-носител "Фолкън 9" експлодира, но това бе планирано. Целта на мисията беше да се докаже, че корабът може да спасява астронавтите при проваляща се ракета. Photo credit : SpaceX 2 март 2020 г. 12:15 ч. Светослав Александров. "Провалът не е опция" - това е именита реплика, която се приписва на инженера Джийн Кранц от НАСА. Реално погледнато Кранц никога не е казвал този израз, но по време на подготовката за филма "Аполо 13", излъчен през 1995 г. и разказващ за епохалното спасяване на екипажа на кораба, сценаристите интервюират специалистите от НАСА и получават от тях следния отговор: "Когато се случваха лоши неща, ние просто сядахме и отсявахме всички опции, като провалът не е една от тях". И тъй като филмът трябва да е достатъчно динамичен и интересен за широката публика, сценаристите избират запомнящата се фраза "Провалът не е опция". През годините след излъчването на "Аполо 13" критиците на НАСА често пъти преповтаряха тази реплика, използвайки я като обяснение за застоя на космическата програма и нейното тъпчене на едно място. Или поне програмата тъпчеше до появата на Илон Мъск, който още в самото начало след основаването на СпейсЕкс, преди да започне да изстрелва дори малките ракети "Фолкън 1", заяви: "Има eдна глупава представа, че провалът не е опция за НАСА. Но провалът е опция при нас. Ако нещата не се провалят, значи не иновираш достатъчно". Причината, поради която СпейсЕкс е най-иновативната космическа компания в света и поради която добива световна известност покрай редовните товарни превози до МКС, изстрелванията на свръхтежките ракети "Фолкън Хеви" и кацанията на ракетни степени върху плаващи платформи е, че компанията прегръща възможността да търпи провали по пътя си. Днес повечето ракетни степени се завръщат - и когато някоя от тях пропусне да го направи, както бе миналия месец, събитието се превръща в новина. В миналото не беше така. Тогава почти всяка ракетна степен се взривяваше при опита си за кацане. И само СпейсЕкс имаше смелостта да публикува видеоклип How Not to Land an Orbital Booster Rocket, достъпен в Youtube. Да, това е видеоклип, публикуван от официалния канал на компанията! Днес СпейсЕкс строи мега ракети "Супер Хеви" и кораби "Старшип" за пилотирани мисии до Марс в откритото пространство, пред очите на всички. И понякога компанията търпи неуспехи. Преди два дни прототип на "Старшип", обозначен като SN1, се пръсна по време на подлагането на резервоарите му на високо налягане. Това, което е изумително е, че на СпейсЕкс не им пука. Този прототип бе построен само за четири седмици. Нов прототип SN2 е вече готов, а компанията скоро ще започне да го изпитва и него - без да се минава през безкрайни разследвания и анализи какво не е било наред. Какво всъщност се случва? Случва се това, че СпейсЕкс работи по коренно различен подход от този, който е общоприет в аерокосмическата индустрия. При традиционния подход, след като се даде ход на даден проект, започва дълъг период на чертежи, компютърни модели и чак когато се приеме решение за окончателен дизайн, тогава се пристъпва към строеж на дадена ракета или космически кораб. СпейсЕкс не постъпва така - компанията работи по т.нар. "итеративен дизайн", при който още в самото начало се пристъпва към рязане на метал, строеж на ракети, ракетите се изстрелват, понякога изстрелванията се провалят, пресмята се какво не е било наред, отново се строи, отново се изстрелва, отново настъпва някакъв провал... и така цикълът се затваря и повтаря, докато се стигне до окончателен успех. Подходът много напомня на някогашния съветски екип на Корольов, когато смели инженери са строяли ракети, изпитвали са ги, много от тях са се проваляли още на стартовите си площадки, но след това веднага се е пристъпвало към работа и подобряване на дизайна. Това е и причината, поради които СпейсЕкс е толкова популярна компания в днешни дни. Космическите ентусиасти са уморени от традиционния подход - представят се планове, следват чертежи в продължение на дълги години и накрая проектът се прекратява, още преди да е напуснал чертожната дъска... Обещания, чертежи, отмятане от обещанията... и това продължи в продължение на десетилетия - откакто приключи програмата "Аполо" до появата на Мъск. Да, днес има твърде много хора, които критикуват Мъск и това, което той прави. И докато аз не знам дали той ще стигне до Марс, едно изглежда сигурно - в СпейсЕкс се работи. Здраво се работи, а не се чака, докато условията станат подходящи - т.е. докато си сигурен, че когато почнеш да работиш, няма да преживееш провал. Защото ако много мислиш за провала, доникъде няма да стигнеш. Сами виждате какво се случва с Боинг - започнаха да работят по "Старлайнър" по традиционния подход, минаха години, преди да се стигне до първите изпитателни полети. Убеждаваха ни, че когато тези изпитателни полети започнат, те ще завършат с пълен успех, защото традиционният подход на дълго изпипване е по-добър. И накрая какво се случи? СпейсЕкс изпревари Боинг! Итеративният подход на СпейсЕкс вече се отплати - компанията е създала най-добрите и най-евтините ракети в световен мащаб - "Фолкън 9". Вярно е, че итерациите по отношение на "Фолкън 9" спаднаха в периода между 2010 и 2018-та, съответно и иновациите - това е така, защото тези ракети станаха твърде важни за НАСА, военните и комерсиалните клиенти, а те търсят стабилност, а не рискове. При "Старшип" обаче не е така - първоначалните ракети няма да превозват никакъв полезен товар. СпейсЕкс може да си позволи да ги строи и да ги изстрелва, без да се страхува от това дали ще има провали. Пък и да има, голяма работа - ще бъдат усвоени уроци. Безспорно СпейсЕкс прави живота на космическия ентусиаст по-разнообразен. Но и по-малко спокоен Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация - на този линк). https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3215-2020-spacex-failure-option

Нортроп Груман успешно запали втората степен на новата ракета ОмегА 1 март 2020 г. 23:20 ч. Американската компания Нортроп Груман оповести, че е извършила успешен огневи тест на втората степен на ракетата "ОмегА", като двигателят се е запалил за 2 минути и 20 секунди - точно толкова време, колкото се очаква да работи и при реален космически полет. Не са констатирани отклонения от нормалната работа на двигателя при работата му. Напомням на читателите, че програмата "ОмегА" е една от инициативите за цялостната замяна на построените в Русия двигатели "РД-180". Но докато компаниите Блу Ориджин, СпейсЕкс и Юнайтед Лонч Алайънс са създали американски течногоривни двигатели, Нортроп Груман разчита на твърдогоривни. При това двигателите са вариант на твърдогоривните ускорители на американските совалки. Реално погледнато ракетата "ОмегА" е последният вариант на "Арес 1" - носителят от започнатата от Буш и прекратената от Обама лунна програма "Съзвездие". Credit : Northrop Grumman https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3214-2020-northrop-grumman-successful-omega-test

Не, Боинг не разчита на руски технологии за кацането на кораба Старлайнър На снимката: корабът "Старлайнър" по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия. Photo credit : Boeing 1 март 2020 г. 22:50 ч. Светослав Александров. На 21-ви февруари на страниците на ТАСС се появи любопитна публикация, която се позовава на ръководителя на Роскосмос Дмитрий Рогозин. Публикацията разказва, че Боинг поръчва части от руските предприятия във Воронеж, които са нужни за безопасното кацане на "Старлайнър" на Земята след космически полет. "В системата за кацане те (т.е. воронежките предприятия) правят нещо по тяхна поръчка, правят го за Боинг. Сам се удивих, когато научих" - съобщи Рогозин. Тази история, съвсем естествено, се разпространи бързо - и напълно предсказуемо послужи за пропагандни цели. Ето ги, ще се говори сега в определени кръгове - тия американци не стига, че си изстрелват ракетите с руски двигатели, но без руснаците не могат и да кацат. Или поне щеше да се говори, ако историята беше в по-голямата си степен вярна. Пропагандата рядко си служи със стопроцентови лъжи - обикновено има зрънце истина, от което се правят грандиозни и често пъти неточни изводи. Зрънцето истина в случая е, че Боинг наистина купуват компонент от Русия за "Старлайнър"! В петък на специална пресконференция компанията оповести какъв точно е той - става въпрос за кутия за авионика. Това е стар компонент, който отдавна се използва на Международната космическа станция. Конкретно за "Старлайнър" компонентът ще бъде използван едва след скачването и то като конвертор за мощност, а не в системата за кацане. Иначе "Старлайнър" използва системи за кацане, които са разработени в САЩ. Няма спор, че корабът на Боинг е донякъде уязвим за пропагандни цели, защото поне в началото на неговата експлоатация ще бъде изстрелван с ракета "Атлас 5", оборудвана с двигатели "РД-180", построени в Русия. Но тук говорим само и единствено за ракетата-носител, не за кораба, който си е екипиран с американски двигатели. "Старлайнър" е агностичен по отношение на ракетите, с които може да лети - дори ако се наложи може да бъде изстрелван с чисто американската ракета "Фолкън 9". Надали ще се стигне до този вариант - понастоящем се строи ракетата-заместител на "Атлас 5", която ще се казва "Вулкан" и тя ще бъде оборудвана с американски двигатели, построени от Блу Ориджин. Доставката на двигателите за "Вулкан" ще започне още през май тази година. Не мога да пропусна да напомня също така, че каквито и критики да съществуват по адрес на Боинг, те не могат да засегнат неговия конкурент СпейсЕкс. Вече е сигурно, че първият пилотиран орбитален полет на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка", който ще бъде проведен по-късно през 2020-та, ще се осъществи с кораба "Крю Драгън" на СпейсЕкс. А в неговия случай руски двигатели или каквато и да е руска технология няма. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3213-2020-boeing-russian-components

Технологичен пробив! Американската компания Нортроп Груман осъществи първото скачване с обслужване на стар спътник! 27 февруари 2020 г. 12:30 ч. Американската космическа компания Нортроп Груман направи изключителен технологичен пробив, след като експерименталният космически апарат MEV-1 извърши първото си скачване със стар спътник. В конкретния случай спътникът е Intelsat 901, който е работоспособен, но му свършва горивото. MEV-1 ще използва собствените си двигатели и горивни запаси, за да удължи експлоатационния период на Intelsat 901 с още пет години. След окончателното приключване на работа със спътника, MEV-1 ще го изтласка в безопасна гробищна орбита и ще се насочи към обслужването на друг сателит. Напомням на читателите, че MEV-1 беше изстрелян на 9-ти октомври 2019. Нов апарат MEV-2 ще бъде изпратен в космоса по-късно през 2020-та и той ще обслужи друг застаряващ Intelsat спътник. Няма спор - постижението е много съществено, тъй като доскоро фирмите нямаха много възможности какво да правят след приключването на експлоатационния период на техните спътници. Просто старите се извеждаха от експлоатация и се изстрелваха нови. Но сега космически апарати като MEV могат да вдъхват нов живот на старите спътници. За повече информация: Нортроп Груман На фотографията: космическата мисия MEV-1 доближава спътника Intelsat 901. В долната част на снимката е Земята. Photo credit : Northrop Grumman https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3212-2020-mev-docks-satellite

Боинг въобще не са изпълнили интеграционен тест на Старлайнър преди полета му На снимката: корабът "Старлайнър" по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия. Photo credit : Boeing 27 февруари 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Вчера бяха оповестени поредните неприятни изненади, които изскачат покрай разследването на недотам успешния полет на "Старлайнър" през декември. Оказва се, че са установени сериозни пропуски в тестовия протокол. По-конкретно Боинг не са извършили цялостен интеграционен тест на космическия кораб "Старлайнър" и неговата ракета "Атлас 5" в Системната интеграционна лаборатория. Това изпитание би подложило на проверка всички системи на кораба от началото до края на неговата мисия и съответно е притежавало потенциала да открие софтуерните бъгове, които са застрашили "Старлайнър" по време на декемврийския му полет. Напомням на читателите, че скоро след отделянето на "Старлайнър" от ракетата-носител "Атлас 5" той не изпълни маневра за отправяне към Международната космическа станция поради бъг, който е довел до сериозно отклонение на бордовия часовник с цели 11 часа. Впоследствие специалистите успяха да спасят кораба, макар че скачването пропадна, като го доведат в безопасна околоземна орбита. А два дни по-късно "Старлайнър" кацна благополучно на Земята. Това даде повод на НАСА и Боинг да обявят, че корабът е безопасен и че скачването не е задължителен елемент, който трябва да се тества преди да се качат хора на него. Но след назначаването на разследваща комисия в началото на януари периодично научаваме за гафове, които въобще не е трябвало да се случват. Преди броени седмици космическата общност разбра за втори софтуерен бъг, който е можел да застраши кацането. От Боинг и НАСА въобще не са сметнали за нужното да информират широката общественост. Неизпълнението на интеграционния тест от страна на Боинг е поредното нещо, за което компанията си е премълчала. Членовете на разследващата комисия дори споделят, че са останали изненадани. Този пореден гаф обаче хвърля петно и върху НАСА, защото агенцията би следвало да упражнява контрол и да сложи одобрението си преди полет. НАСА въобще не е трябвало да допуска "Старлайнър" да лети без да бъде извършен интеграционен тест! По повод на поредните разкрития днес, на 28-ми февруари, Боинг ще организира кръгла маса с представителите на медиите в 18:00 ч. българско време. Очевидно политиката на фирмата е да даде някакво обяснение, но дали ще е удовлетворително вече е съвсем спорно. Хората имат усещането, че единственото, което Боинг прави, е да укрива и замазва гафове. Един въпрос, който продължава да стои неотговорен, е дали НАСА ще поиска от Боинг безпилотно повторение на декемврийския полет на "Старлайнър" - или следващата мисия ще е с астронавти. Но нищо чудно агенцията да реши следващият полет да е пилотиран - което може да доведе до още по-сериозен PR скандал, защото тогава съвсем ще изглежда, че на Боинг всичко се прощава. Напомням също така, че компанията на Илон Мъск СпейсЕкс взе $2.6 милиарда за разработване на пилотиран космически кораб "Крю Драгън", докато Боинг усвои $4.2 милиарда (без да броим допълнителните искания за още пари от страна на Боинг). Каква е равносметката? За два пъти по-малко пари СпейсЕкс извърши цялостен интеграционен тест, построи не само нов космически кораб, но и нова ракета-носител (докато Боинг използва съществуващата "Атлас 5"), а през януари извърши цялостна проверка на спасителните системи в рамките на специален тестов ракетен полет на "Крю Драгън". Като резултат в САЩ отново има пилотиран космически кораб - а първата мисия на астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен е насрочена за месец май тази година. Междувременно Боинг за два пъти повече пари не са изпълнили цялостна проверка на спасителните системи по време на тестов ракетен полет (което не е изискано от НАСА), но дори не са направили интеграционен тест на кораба в наземни условия (което обаче е изискано). Да не говорим, че не е извършено тестово скачване с Международната космическа станция. И НАСА още умува дали да изиска втори безпилотен полет на "Старлайнър"... Аз ако бях астронавт и трябваше да избирам дали да летя на "Крю Драгън" или "Старлайнър", познайте какво щях да избера... За повече информация: reddit https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3211-2020-boeing-starliner-skipped-test

Забравените мисии: Хитен и японското покоряване на Луната Компилация от снимки, заснети от японската лунна мисия "Хитен" през 1993 г. Photo credit : JAXA/Ted Stryk 26 февруари 2020 г. 18:55 ч. Светослав Александров. Знаете ли коя е първата държава, достигнала Луната? Иска ли питане - това е СССР, още през далечната 1959 г., когато автоматичната станция "Луна 2" извършва твърдо кацане върху лунната повърхност. Знаете ли коя е втората държава, осъществила лунен полет? Естествено - това е САЩ, като първата успешна американска мисия е "Рейнджър 7" през 1964 г., а няколко години по-късно астронавти на НАСА стъпват върху естествения ни спътник. А знаете ли коя е третата държава, достигнала Луната? Това е въпрос, който би затруднил мнозина. А верният отговор е Япония! Днес продължавам с поредицата от статии "Забравените мисии", като ще ви разкажа за японската мисия "Хитен". В първата статия от поредицата ви разказах за Пайъниър Винъс и дебютното американско кацане на Венера, споделяйки учудването си как в българоезичното уеб пространство почти няма информация за този проект. За "Хитен" пък съвсем няма, следователно е време да запълним и тази информационна дупка. Историята на японското постижение започва през 80-те години на миналия век, и то в САЩ. Тогава математикът Едуард Белбруно от Пристънския университет умува дали е възможно да се измисли някакъв алтернативен метод за изпращането на космически кораби към Луната и планетите. Класическият подход е ясен - той включва Хохманова трансферна орбита около Земята и "захващаща" маневра в близост до крайната цел. Подходът е доста добър, благодарение на него американците успяват да изпратят хора до Луната през 60-те и 70-те години, но за изпълнението на захващащата маневра е необходима голяма промяна в скоростта, или delta-v. В сферата на космическото корабостроене това означава необходимост от много гориво, съответно тежък космически кораб, който да носи всичкото това гориво. Белбруно си блъска главата върху идеята космическият кораб да извърши маневра на т.нар. "балистично захващане" - пристигане около Луната по специална траектория, която ще позволи влизане в лунната орбита без никакво delta-v. За тестването на концепцията се предвижда строеж на малък апарат, който трябва да бъде качен в товарния отсек на космическата совалка и извозен до ниска околоземна орбита. Апаратът не притежава мощни двигатели за изпълнението на класическите маневри, вместо това малки двигателчета следва да го изтласкат бавно и полека към т.нар. "слабата граница на стабилност" - там той ще бъде захванат директно от гравитацията на Луната в нейната орбита. Процедурата е доста бавна (отнема месеци, даже години) и когато Белбруно я предлага на колегите си от НАСА, те никак не са очаровани. Очакваната реакция е следната: Вече сме били на Луната, при това за три дни, кому е нужно да се влачим толкова време? И така идеята за американска мисия, летяща до Луната по новия метод, не се осъществява - но Белбруно получава неочакван шанс да изпробва математическата си теория на практика. На илюстрацията: японският космически апарат "Хитен" с прикачения в горната му част микроспътник "Хагоромо". Photo credit : JAXA Японската космическа мисия "Хитен" е изстреляна на 24 януари 1990 г. от космическия център Кагошима с ракета "Mu-3SII-5". Космическият апарат е доста скромен - той се състои от 143-килограмов кораб-майка и 12-килограмов дъщерен микроспътник "Хагоромо". Единственият научен инструмент се намира на борда на майчиния отсек и представлява брояч на прахови частици. Но колкото и да е проста мисията, това е първото отправяне на човешки апарат към Луната след 16-годишно прекъсване (източник: НАСА). Последният апарат, изпратен към Луната от епохата на ранната лунна надпревара, е съветската мисия "Луна 24" през 1976 г. и след това както САЩ, така и СССР зарязват естествения ни спътник. Изстрелването на "Хитен" маркира началото на вълната от нови лунни мисии, която продължава и до ден днешен. Както вече споменах в началото на статията, това е и първата лунна мисия на държава, различна от САЩ и СССР. Първоначалните планове предвиждат само "Хагоромо" да влезе в окололунна орбита, а корабът-майка "Хитен" да остане да обикаля около Земята. За съжаление Япония се сблъсква с проблем - на 19-ти март 1990 г. "Хитен" се сближава с Луната на разстояние 16 500 километра и макар че освобождава успешно микроспътника "Хагоромо", радиокомуникацията между него и кораба-майка неочаквано прекъсва. Запалването на двигателите на "Хагоромо" е наблюдавано оптично и досега се предполага, че микроспътникът е навлязал благополучно в окололунна орбита, но без радиокомуникация това няма как да се потвърди със сигурност. Ето какво разказва Едуард Белбруно след като се стига до неприятния развой - японците са силно разочаровани и копнеят да имат своя собствена мисия около Луната, затова желаят да намерят начин самият кораб-майка "Хитен" да достигне окололунна орбита. Поради това японските специалисти се обръщат към единствената западна агенция със сериозен опит в изучаването на Луната - НАСА. Работата е поверена на аерокосмическия инженер Джеймс Милър. Той започва да умува как да докара "Хитен" в окололунна орбита, но работата удря на камък - горивото на борда е малко, корабът-майка не е предназначен да лети до Луната и достигането на естествения спътник няма как да стане по класическия метод. Милър няма никаква идея как да постъпи, но вече е чул за някой си специалист, който е измислил нестандартна методика за достигането на Луната. Този специалист естествено е Белбруно и Милър най-сетне търси помощ от него, чак след като всичко останало пропада. Двамата разработват план, който сработва - след дълго криволичене около Земята, "Хитен" пристига в орбита около Луната през 1991 г. Мисията продължава успешно чак до 1993 г., когато космческият апарат пада върху лунната повърхност. Така Япония се превръща в третата държава след САЩ и СССР, чиято техника достига до повърхността на естествения ни спътник! Освен единствения научен прибор на борда (брояча на прахови частици), "Хитен" е оборудван със съвсем скромна камера. Получените изображения (които са показани в началото на статията) са със слабо качество, дори много по-слабо от това на ранните американски мисии "Рейнджър" от 60-те години. Но японците винаги са възприемали тази дебютна лунна експедиция само като технологичен демонстратор, без да трябва да изпълнява някакви амбициозни цели. И въпреки това е придобит ценен опит, който впоследствие намира важно приложение в космонавтиката. Още докато е в околоземна орбита "Хитен" изпробва метода "еърбрейкинг", благодарение на който космически апарат може да променя орбиталните си параметри чрез триенето в горните слоеве на атмосферата. Години по-късно методът ще започне да се прилага редовно при осъществяването на следващото поколение изследователски мисии до Марс и Венера. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3210-2020-forgotten-missions-part-2

Американската мисия ИнСайт направи първите си разтърсващи открития след година работа на Марс Тази снимка от повърхността на Марс бе заснета вчера, на 24-ти февруари, от мисията на НАСА "ИнСайт". Photo credits : NASA/JPL-Caltech 25 февруари 2020 г. 20:00 ч. Светослав Александров. В случая заглавието "разтърсващи открития" би следвало да го разбираме буквално, а не метафорично - защото "ИнСайт" е сеизмологична мисия. Сиреч, днес ще си говорим за земетресения или по-точно марсотресения Да, вярно е, че роботизираната експедиция не протича съвсем гладко, тъй като пробивната "къртица" все още не може да навлезе под марсианската повърхност. Но тя е само един от приборите на "ИнСайт" - мисията е доставила още магнитометър, сеизмометър и датчици за измерването на атмосферното налягане. Тези инструменти вече събират ценни научни данни, които водят до нови открития. Публикувани са общо шест академични статии, от които пет са в Нейчър, а една - в Нейчър Геосайънс. И какво е открила мисията "ИнСайт", откакто е кацнала на марсианската повърхност на 26-ти ноември 2018-та? Оказва се, че на планетата има повече марсотресения, отколкото учените предполагаха - но същевременно те са по-слаби от очакваното. До този момент сеизмометърът SEIS е успял да засече над 450 сеизмични събития, като повечето от тях вероятно наистина представляват марсотресения и нямат вторичен произход (например заради духането на вятъра). Най-голямото измерено марсотресение е с магнитуд 4.0 - което не е достатъчно, за да проникне през кората в долната мантия и ядрото. Именно за по-голям трус копнеят учените, тъй като той ще осигури информация за вътрешния строеж на Червената планета. Марс не притежава тектонични плочи като Земята, но има вулканично активни зони, които причиняват тремори. Изследователите са открили връзка между двойка марсотресения и една от тези зони на име Цербер, където са наблюдавани търкалящи се из урвите камъни. В далечното минало на планетата древни наводнения са прокопали канали, дълги 1 300 километра. А в близкото геологично минало (което е само преди 10 милиона години) потоци от лава са потекли из тези канали. "ИнСайт" хвърли светлина и върху природата на марсианския магнетизъм. Преди милиарди години планетата е имала ясно изразено магнитно поле. Днес то е изчезнало, но останки от него са все още запазени под формата на магнитни скали, лежащи на дълбочина между 61 метра до няколко километра. Магнитометърът е засякъл сигнали, които са 10 пъти по-силни от предсказаното вследствие на изучаването на Червената планета посредством орбиталните космически мисии. Но измерванията на орбиталните апарати се усредняват при наблюдаването на региони, простиращи се в продължение на стотици километри. За разлика от тях "ИнСайт" е спускаема мисия и извършва не глобални, а локални измервания. Повечето от скалите на повърхността са прекалено млади, за да са били намагнитени от старото магнитно поле на Марс. "Затова този магнетизъм трябва да произхожда от древни скали дълбоко под повърхността", смята изследователката Кейтрин Джонсън от Университета на Британска Колумбия. "Ние комбинираме тези данни с това, което знаем от сеизмологията и геологията, за да разберем магнитните слоеве под "ИнСайт"." Освен това учените са силно заинтригувани как сигналите се променят с течение на времето. Промяната е видима даже в хода на едно денонощие, като са засечени специфични пулсации около полунощ. Изследователите все още разработват теории какво всъщност се случва, като едно от предположенията, че по някакъв начин влиянието на слънчевия вятър върху марсианската атмосфера се отразява на измерванията. "ИнСайт" също така направи някои открития и за природата на марсианския вятър. Бордовите метеорологични датчици са установили хиляди преминаващи в околността вихрушки, които още биват наричани "пясъчни демони". Изследователите са категорични, че на мястото на кацане на "ИнСайт" са наблюдавани много повече вихрушки в сравнение с всяко друго място на Марс, посещавано от човешки апарат. Към настоящия момент камерите не са успели да заснемат видима вихрушка в района на "ИнСайт", но чувствителните датчици не пропускат тяхното присъствие. Иначе изследователите все още не са получили отговор на един от най-вълнуващите въпроси, поради които "ИнСайт" бе изпратен към Марс - течно ли е ядрото на планетата или твърдо? Очакваме разрешението на загадката през близките месеци или години. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3209-2020-first-discoveries-one-year-mars

Забравените мисии: Пайъниър Винъс и първото американско кацане на Венера Ултравиолетова снимка на Венера, заснета от мисията "Пайъниър Винъс 1" на 26-ти февруари 1979-та година. Photo credits : NASA 24 февруари 2020 г. 16:55 ч. Светослав Александров. През 2020-та година започвам нов амбициозен проект на страниците на КОСМОС БГ. Повечето хора познават историята на космонавтиката бегло - те се сещат за полета на Гагарин, за кацането на Армстронг и Олдрин на Луната, за съветските луноходи и спускаеми апарати на Венера, за американските марсоходи или за космическия телескоп "Хъбъл". Същевременно има твърде много космически експедиции, които са завършили с успех и са направили важни открития, но са известни единствено на тесните специалисти - не и на широката общественост. Първият проект, който ще разгледам, е "Пайъниър Винъс" - в хода му са реализирани двете най-успешни мисии на НАСА до Венера. Преди да ви разкажа за "Пайъниър Винъс", ще направя една важна вметка - как е уместно да изписваме имената на американските космически мисии? Трябва ли да се превеждат на български или е нужно да се съхрани оригиналното название и звучене? За съжаление у нас няма единен стандарт за това - едни мисии се изписват по един начин, а други - по друг. И досега сме приели пилотираната лунна програма на НАСА да я наричаме "Аполо", а не "Аполон". Но пък мисиите "Пайъниър" често пъти са превеждани у нас като "Пионер", а "Пайъниър Винъс" - като "Пионер Венера". Макар че лично аз предпочитам английските имена да имат свой превод на български език, ще следвам традицията, залегнала от "Аполо" - т.е. да не ги превеждам. Независимо от това дали казваме "Пайъниър Винъс" или "Пионер Венера", останах изненадан как този проект е напълно непознат в България. Не ми ли вярвате? Просто напишете двете имена в Интернет търсачките и ще разберете колко малко резултати излизат на български език (макар че в рускоезичния нет има доста подробна информация). По една или други причина българите масово знаят, че съветски мисии са кацали на Венера, но остават изненадани да научат, че е имало успешно американско кацане, дори и да е вярно, че само съветските спускаеми апарати са заснемали снимки от венерианската повърхност. Проектът "Пайъниър Винъс" е одобрен за изпълнение от НАСА през 1974-та година. Конструирани са две мисии - "Пайъниър Винъс 1", която е орбитална, и "Пайъниър Винъс 2", целяща директно изучаване на атмосферата посредством няколко сонди. Орбиталният апарат е изстрелян на 20-ти май 1978-ма година, а атмосферният изследовател - на 8-ми август 1978-ма. И двете експедиции са изпратени към Венера чрез ракета-носител "Атлас-Центавър". "Пайъниър Винъс 1" влиза в елиптична орбита около Венера на 4-ти декември 1978-ма. Така американците успяват да въведат изкуствен спътник около планетата близо три години след СССР. Но това, което отличава американската мисия е, че тя е екипирана с радар, който е по-мощен от тези на съветските мисии - съответно първа успява да направи подробна топографска карта на Венера. Картографирана е около 90% от венерианската повърхност с резолюция от около 10 километра. Мисията открива, че Венера е почти идеално кълбо, за разлика от Земята, която притежава сериозна изпъкнатина в екваториалната област. Карта на Венера, изготвена с помощта на данни от радара на "Пайъниър Винъс 1". Credit : NASA Радарните данни, изпратени от "Пайъниър Винъс 1", са с високо качество, но учените копнеят за радарни изображения с още по-висока разделителна способност. През 1983-та година, когато най-новото поколение съветски автоматични междупланетни станции "Венера 15" и "Венера 16" влизат в полярна орбита около Венера, те са екипирани с модерен синтетичен апертурен радар. В рамките на осеммесечна работа "Венера 15" и "Венера 16" картографират една четвърт от повърхността на планетата с резолюция 1-2 километра. Паралелно американците работят по още по-мощната мисия "Магелан", оборудвана с радар с резолюция от 120 метра. Тази последна роботизирана експедиция на НАСА до Венера е изстреляна през 1989-та година и работи до 1994-та, като постига забележителен успех. Но това е история, която следва да бъде описана в по-нататъшна статия... Що се касае до мисията "Пайъниър Винъс 1", тя работи успешно чак до 1992-ра - цели 14 години в орбита около Венера. И до днес този рекорд на САЩ за орбитален апарат около най-близката до нас планета остава ненадминат. На илюстрацията: главната атмосферна сонда на "Пайъниър Винъс 2" разгръща парашута си. Credit : NASA "Пайъниър Винъс 2", атмосферната мисия на НАСА, се състои от кораб-майка, голяма сонда (с диаметър 150 сантиметра) и три по-малки сонди (всяка от които е с диаметър 76 сантиметра). Атмосферните сонди са с формата на конус и нито една от тях не е предвидена да оцелее след достигането на повърхността. Ето защо е изненадващо, че една от сондите успява да кацне и работи в продължение на повече от час в горещите венериански условия. До ден днешен това е единственото успешно кацане на САЩ на Венера. Освобождаването на голямата атмосферна сонда е проведено на 16-ти ноември 1978-ма, а трите по-малки сонди (с имена "Север", "Ден", "Нощ") се отделят от кораба-майка четири дни по-късно. Първа в атмосферата влиза голямата сонда, която разгръща успешно парашутите си и предава научни данни до самото съприкосновение с повърхността. Трите по-малки сонди не са оборудвани с парашут и е изумително, че тази, която оцелява след кацането, е една от тях - т.нар. сонда "Ден". Тя прави интересно научно откритие - бордовият нефелометър установява, че след кацането се е вдигнал прах, който се е застоял във въздуха в продължение на няколко минути, преди частичките отново да паднат върху грунта. Благодарение на комбинираните данни от всички микросонди са направени следните важни открития: в атмосферата на височина между 10 и 50 километра почти не се наблюдава конвекция. След проникването през слой от мъгла, намиращ се на височина около 30 километра, атмосферните условия в по-долните слоеве са ясни. Освен това всички сонди успяват да измерят почти еднакви температури през последните 50 километра от спускането (в порядъка между 448-459 °C), независимо че регионите за спускане са отдалечени едно от друго на хиляди километри. Но може би най-същественото е, че посредством изучаването на изотопите на азота е установено, че венерианската атмосфера е произлязла по различен път в сравнение със земната. Като цяло данните, събрани от "Пайъниър Винъс", са в съгласие с тези, изпратени от съветските мисии "Венера". Книгата Robotic exploration of the Solar System на Паоло Уливи и Дейвид Харлан разказва, че както американските, така и съветските експедиции са успели да открият слоя от мъгла на височина 30 километра и да констатират яснотата на атмосферата под него. Това доказва, че американският проект "Пайъниър Винъс" има огромен принос към изучаването на Венера. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3208-2020-forgotten-missions-part-1

Първата пилотирана мисия на Крю Драгън се очертава да е дългосрочна 24 февруари 2020 г. 08:05 ч. Първата пилотирана мисия на кораба "Крю Драгън", планирана за тази година, се очертава да бъде дългосрочна, а не просто демонстрационен полет до Международната космическа станция. До този развой се стигна след като от месец април нататък на МКС ще има само един американски астронавт, доставен посредством руски космически кораб "Союз". НАСА има нужда американският сегмент на станцията да бъде постоянно обитаван от екипаж. Вестта първоначално бе намекната на 22-ри февруари, когато центърът на НАСА "Джонсън" публикува снимки как астронавтите от тази дебютна мисия Боб Бенкен и Дъг Хърли тренират за "космически разходки". Ако екипажът се подготвя да излиза в открития космос, това е знак, че космическото им пътешествие няма да е кратко, както първоначално се замисляше. На 23-ти февруари Гарет Рийзмън, който е бивш астронавт на НАСА и настоящ консултат на СпейсЕкс, потвърди новината. Засега не е ясно дали с промяната на профила на мисията и нуждата от допълнителни тренировки ще има допълнително отлагане и колко ще е то. На снимката: астронавтът на НАСА Дъг Хърли се подготвя за космически разходки. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3207-2020-dm-2-long-duration

Плоскоземецът Майк Хюз загина по време на изстрелване със самоделната си ракета На този кадър от публикуваното в интернет видео се вижда как парашутът се откача от ракетата на Майк Хюз. Photo credits : Spade TV 23 февруари 2020 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Американецът Майк Хюз, който построи самоделна ракета, за да излети в космоса и да докаже, че Земята не е плоска, загина по време на вчерашното му изстрелване. "Ние отправяме нашите мисли и молитви към семейството и приятелите на Майк Хюз в този труден момент. Неговата мечта беше да излети, а каналът Science Channel бе там, за да документира пътешествието му", се съобщава в становище на Science Channel. Съгласно информацията, публикувана от Discovery Channel, излитането на Хюз е трябвало да бъде включено в нов документален филм на име "Самоделни астронавти", разказващ за ентусиасти, които сами строят ракети, за да се изстрелят в космоса. Майк Хюз вече е летял преди със самоделна ракета, при това успешно - това се случи през март 2018-та година. В рамките на тогавашния му полет ракетата достигна до височина около 572 метра, а плоскоземецът се отърва само с дребни наранявания. Вчерашното изстрелване обаче е било злополучно - на разпространеното видео в интернет се вижда как скоро след излитането парашутът на Хюз се е откъснал, което довело до фаталния завършек. Запис от злополучния полет: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3206-2020-mike-hughes-dies

Роботизираната ръка на ИнСайт ще избута пробивната машина, за да влезе в почвата на Марс Пробивната "къртица" на "ИнСайт". Photo credit : NASA/JPL-Caltech 23 февруари 2020 г. 09:45 ч. Светослав Александров. На 28-ми февруари ще се навърши цяла една година, откакто немската пробивна "къртица", доставена на повърхността на Марс посредством американската мисия "ИнСайт", се заклещи в почвата на Червената планета. Сега екипите на НАСА ще опитат нова стратегия за избутването на пробивната машина, за да почне да дълбае надолу - като това ще стане посредством роботизираната ръка. Всички системи на борда на "ИнСайт" работят нормално и няма никакви технически проблеми с приборите както на спускаемия апарат, така и на самата "къртица". Просто това, което се случи е, че Марс изненада учените Оказа се, че почвата на Червената планета в равнината Елизиум е различна от останалите почви в другите региони, посетени от земните изследователски апарати. Вместо да е рехава и песъклива, както изследователите очакваха, пясъчните гранули се прилепват едни към други - подобно на цимент. За да може "къртицата" да дълбае надолу, тя има нужда от триене в почвения слой - и по ирония най-доброто триене се осигурява от хлабава почва, а не от циментен тип, тъй като така песъчинките падат около машината. През изминалото лято екипите започнаха да притискат почвата с помощта на роботизираната ръка, за да могат да осигурят нужното триене - без обаче да докосват самата "къртица", за да не увредят крехката научна апаратура. Докато този метод спомогна донякъде, "къртицата" на два пъти изскочи навън, вместо да копае навътре - вероятно заради почвени частици, които се натрупват отдолу. Но сега вече не са останали много алтернативи за ръководството на мисията - налага се пробивната машина да бъде бутана директно с роботизираната ръка. Ще отнеме известно време, докато методът бъде усъвършенстван. В края на февруари или в началото на март роботизираната ръка ще бъде приведена в позиция, за да се направи проверка какво ще се случи, когато "къртицата" отново бъде задействана. Като допълнителна мярка екипите обмислят да прехвърлят още почва във отвора, който се е формирал около бургията. Това може да осигури още налягане и триене, за да може машината най-сетне да почне да дълбае надолу. Но дали ще се стигне до тази мярка, зависи от това дали подбутването с роботизираната ръка ще помогне. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3205-2020-feb-insight-update

Мисията на НАСА Джуно извърши поредното си успешно сближение с Юпитер 22 февруари 2020 г. 12:20 ч. На 17-ти февруари мисията на НАСА "Джуно" извърши поредното си успешно сближение с планетата-гигант Юпитер. Всичко е преминало нормално, а камерата JunoCam засне нова порция прекрасни снимки. Напомням на читателите, че основната мисия на "Джуно" е свързана с работата на прибори, които изучават явленията дълбоко под облачната покривка на Юпитер, а камерата е монтирана главно с цел ангажирането на обществеността. Любители, имащи познания по графичен софтуер, редактират изображенията, след което те биват качвани на официалния уебсайт на JunoCam. Подбраните и любими снимки на екипа на "Джуно" са достъпни на този линк: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?featured=1 Всички обработени изображения са налични на тази връзка: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?source=public Суровите и необработени изображения са ето тук: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?source=junocam Ето избрана селекция изображения: Photo credits : NASA / JPL-Caltech / SwRI / MSSS / Svetoslav Alexandrov Credits : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill Credits : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3204-2020-juno-february-flies-by-jupiter