SAlexandrov

Комисията по безопасност на НАСА призна: Крю Драгън e почти готов да вози хора, Старлайнър - не! 6 февруари 2020 г. 21:30 ч. Днес комисията по безопасност на НАСА ASAP за пръв път изостави риториката, че и двата разработчика на космически кораби Боинг и СпейсЕкс се сблъскват с проблеми. Комисията най-сетне призна, че корабът на СпейсЕкс "Крю Драгън" е почти готов да лети в пилотиран режим, докато боинговият "Старлайнър" - още не. Край на двойните стандарти! Нещо повече - положението за Боинг се оказва дори по-сериозно. Според представителя на комисията Пол Хил е открит втори проблем със софтуера на кораба "Старлайнър", който е вече коригиран. Но този проблем е можело да доведе до "катастрофална авария". Комисията все още изяснява причините и вече препоръчва да бъде извършен детайлен обзор на верификационния процес на Боинг. Подобен процес вече бе проведен спрямо СпейсЕкс след аномалията през април миналата година, когато капсула на "Крю Драгън" експлодира. За пръв път също така комисията изразява позитивизъм, че американски кораби ще превозват хора съвсем скоро, максимум до 12 месеца. Според Патриша Сандърс "вече не става въпрос дали СпейсЕкс ще е в готовност да извозва екипажи в близко бъдеще, а кога". Изглежда напълно очевидно, че първата компания, която ще изстреля човек в космоса, няма да е Боинг, а СпейсЕкс. Все по-вероятно е, че НАСА ще изиска втори безпилотен полет на "Старлайнър" преди изобщо да се заговори за пилотирани мисии на борда на този кораб. Ако това се случи, Боинг ще се озове в задна позиция. Най-общо казано, СпейсЕкс ще е в напреднал етап на превоз на астронавти до МКС, докато Боинг тепърва ще завършва безпилотната си полетна програма. На тази снимка, заснета от инфрачервена камера, се вижда космическият кораб "Старлайнър", който се спуска към Земята посредством три парашута. Снимката е заснета по време на декемврийския полет на кораба. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3177-2020-crew-dragon-nearly-ready

УСПЕХ: Пилотираният кораб Союз МС-13 се завърна с астронавтката-рекордьорка Кристина Кук! На кадъра: наземните екипи извеждат астронавтката Кристина Кук от кораба "Союз МС-13". Photo credit : NASA/Roscosmos 6 февруари 2020 г. 12:35 ч. Светослав Александров. Днес в 11:13 ч. българско време пилотираният космически кораб "Союз МС-13" се завърна благополучно след успешно кацане в казахстанската степ. На Земята се прибраха руският космонавт Александър Скворцов, европейският астронавт Лука Пармитано и американската астронавтка Кристина Кук. Кук прекара в орбита цели 328 дни и 14 часа - абсолютен рекорд за жена! Продължителната ѝ мисия обаче беше непланирана - тя бе обусловена от аварията на руския кораб "Союз МС-10" и забавянията на новите пилотирани кораби на САЩ "Крю Драгън" и "Старлайнър". Напомням на читателите, че на 10-ти октомври 2018-та пилотираната ракета "Союз-ФГ" претърпя фатална повреда при извеждането на кораба "Союз МС-10". Само благодарение на отличната работа на спасителните системи бе запазен животът на космонавта Алексей Овчинин и неговия американски колега Ник Хейг. Аварията доведе до временно съкращаване на екипажа на МКС от шестима до трима души в периода между октомври 2018-та и март 2019-та. С изстрелването на "Союз МС-12" на 14-ти март 2019 г. в орбита отново заживяха шестима астронавти, а сред тях беше и американката Кристина Кук. Кук трябваше да се прибере на Земята през есента на 2019-та, но тогава Русия изстреля кораба "Союз МС-15" с краткосрочно летящия космонавт на ОАЕ Хазза ал-Мансури. За да можеше Мансури да се завърне, той трябваше да заеме едно от местата на "Союз МС-12", което значеше някой друг да се откаже от мястото си - и НАСА реши това да е Кук. Така американската астронавтка се превърна в абсолютен рекордьор. Никога досега не е имало жена, която да е летяла в космоса в продължение на над 300 дни. Безспорно това позволи провеждането на фундаментални изследвания относно влиянието на космическите условия върху женския организъм. Резултатите от тези изследвания ще спомогнат за планирането на дългосрочни мисии до Луната и Марс с екипажи, включващи жени. За съжаление по време на програмата "Аполо" през 60-те и 70-те години само мъже са летяли до Луната. Тепърва предстои да видим кога за пръв път жена-астронавт ще напусне околоземната орбита. Дългият престой на Кук бе обусловен и от проточилите се забавяния при създаването на новите пилотирани кораби на САЩ. Забавянията ще доведат до това американският екипаж на МКС да бъде съкратен от четирима на един, започвайки от края на април тази година. Но за щастие САЩ вече разполага с кораб за превоз на астронавти до орбита! Напомням, че през януари "Крю Драгън" бе изстрелян на неговата последна безпилотна мисия, при която бяха тествани спасителните системи. Мисията завърши с категоричен успех. Това ще позволи на НАСА да проведе пилотиран космически полет с "Крю Драгън" в периода между април и юни, въпреки че известни забавяния може да има в случай че американската агенция реши тази пилотирана демонстрационна мисия да бъде удължена от две седмици до няколко месеца. Така на американския сегмент отново ще има постоянен екипаж от трима души. За повече инфомация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3176-2020-soyuz-ms-13-returns-earth

Иран ще създаде пилотирани космически кораби до три години 5 февруари 2020 г. 23:15 ч. Докато очакваме през близките дни Иран да изстреля успешно изкуствен спътник след петгодишно затишие, днес страната оповести намерението си да изпрати човек в космоса. Новината бе съобщена от Tehran Times. Според иранския министър по информационни и комуникационни технологии Мохаммад Джахроми, в рамките на тригодишен срок ще бъдат създадени пет космически капсули, които ще работят в 190-километрова орбита. Предварителната работа по проекта е почти завършена. Очаква се всяка една капсула да тежи 1 700 килограма. Междувременно Иран отново потвърждава, че изстрелването на спътника "Зафар" посредством ракета "Симорг" ще трябва да е факт до няколко дни. На снимката: най-мощната космическа ракета на Иран "Симорг", която ще се използва за извеждането на спътника "Зафар" до няколко дни. Photo : MelliunIran https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3175-2020-iran-crewed-program

Първият личен спътник от типа AmbaSat пристигна в България! Светослав Александров с основната платка на спътник от типа AmbaSat. Photo : Svetoslav Alexandrov 5 февруари 2020 г. 19:20 ч. Светослав Александров. След като през декември 2019-та моята книга "Аз, виртуалният астронавт" излетя в космоса, днес е време да обявя следващата важна стъпка, с която искам да вдъхновя космическите ентусиасти. Първият ми личен спътник от типа AmbaSat пристигна днес в България, а в бъдеще мой спътник от този тип ще достигне до орбита! Моят първи личен спътник. Photo : Svetoslav Alexandrov Това ще стане възможно благодарение на инициативата на Мартин Плат AmbaSat, за която вече писах на страниците на сайта през юни. Британският стартъп AmbaSat беше обявен на платформата за групово финансиране Kickstarter миналата година и в рамките на няколко седмици компанията събра £43,049. Днес всеки може да има свой собствен спътник не за хиляди, не за стотици, а за десетки левове, а ако всичко мине по план, изстрелването ще е от порядъка на няколкостотин. Аз вече имам резервиран полетен модел на спътника, както и стартов слот на борда на ракета. AmbaSat е наследник на инициативата KickSat - друг проект, финансиран посредством KickStarter през 2011-та и доведен до успешен финал през 2019-та, когато микроспътниците полетяха в орбита. Основател на тази предишна инициатива бе студент от университета Корнел на име Зак Манчестър. Той създаде стандарта за микроспътници "Спрайт" - миниатюрен спътник с размер колкото няколко пощенски марки, като всичките му компоненти се побират само на една платка. Макар че е съвсем мъничък, спътникът притежава слънчеви батерии, радиопредавател, миниатюрен компютър, датчици, жироскоп. Ето как изглежда основната платка на спътник от този стандарт на фона на българска монета от 1 лев: Photo : Svetoslav Alexandrov Конкретно за моя личен спътник съм избрал да бъде оборудван с датчик, който може да измерва земната влажност и температура. Но за тази цел той първо трябва да достигне до космическото пространство. Изстрелванията продължават да са трудни и скъпи в днешно време, а за да изведат личните ни спътници, от AmbaSat са се спрели на бюджетната ракета "Нептун", разработвана от частната компания Интерорбитал. На снимката - ракетата "Нептун" на Интерорбитал, която ще изведе нашите микроспътници AmbaSat. Photo : Interorbital Systems Тук е коректно да отбележа, че "Нептун" е в процес на изпитания и макар че са извършени няколко тестови атмосферни полета, ракетата още не е достигнала до орбита. Поради това е трудно да се предвиди конкретна дата кога микроспътниците ще излетят. Всички микроспътници ще бъдат качени на диспенсър, построен по стандарта 3U CubeSat. Ето как ще протече освобождаването на спътниците от диспенсъра: Photo : AmbaSat Ръководството на инициативата AmbaSat ни уверява, че проектът е щадящ за околоземното пространство и няма да доведе до натрупването на космически боклук. Микроспътниците ни ще достигнат само най-ниските региони на околоземната орбита. Там триенето в горните слоеве на земната атмосфера е силно изразено и сателитите ще могат могат да останат в продължение на едва три месеца, след което ще изгорят. Инициативата Брейктру Старшот за първи безпилотен полет до звездната система Алфа Кентавър. Image credit : Breakthrough Starshot Спътниците от типа "Спрайт" са миниатюрни, но е възможно да крият потенциал и за много по-сериозни приложения от сферата на личната космонавтика. Инициаторите на амбициозното начинание Брейктру Старшот, сред които бе и покойният физик Стивън Хокинг, смятат, че микроспътниците са най-реалистичната идея за осъществяване на полет до най-близките до нас звезди. Размерът има огромно значение в случая - чрез мощни лазери един микроспътник "Спрайт" може да бъде ускорен до 20% от скоростта на светлината. С такава скорост микроспътникът ще прекоси орбитата на Плутон само за три дни (а успешната плутонианска мисия "Ню Хърайзънс" пътуваше цели 9 години!) и ще достигне най-близката до нас звезда Проксима Кентавър за 20 години. Може би някога в бъдещето подобни микроспътници ще могат да бъдат оборудвани и със свръхлеки камери и така ще изпратят първите снимки отблизо на чуждите планети. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3174-2020-ambasat-satellite-arrives-bulgaria

СпейсЕкс ще завърши първия кораб Крю Драгън за редовна мисия до МКС три месеца по-рано от очакваното Пилотираният космически кораб "Крю Драгън". Credit : SpaceX 4 февруари 2020 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Добрите новини за пилотирания космически кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън" не спират! По принцип, когато пиша за промени в графика на космическите проекти, обикновено става въпрос за отлагания. Но сега СпейсЕкс ще подранят - оказва се, че корабът за първия редовен полет до Международната космическа станция ще бъде завършен три месеца по-рано от очакваното! Новината бе съобщена в Туитър от журналиста Майкъл Шийтз, който се позовава на доклад от Правителствения контролен офис на САЩ (GAO). Тук е важно да се спомене, че това ще е корабът, който ще лети не на следващата мисия на "Крю Драгън", а на по-следващата. Напомням на читателите, че на 19-ти януари СпейсЕкс изпълни полетен тест на системите за аварийно спасяване (линк към статията на КОСМОС БГ - тук), като мисията приключи с пълен успех. С това компанията завърши всички изискуеми безпилотни тестови полети на "Крю Драгън" и отсега нататък СпейсЕкс е в готовност да извозва хора до орбита. Очакванията са до края на този месец напълно построен космически кораб и неговата ракета да пристигнат на космодрума, за да започне подготовката за първата пилотирана орбитална мисия на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка" през 2011-та. Отчитайки забавянията поради окончателните довършителни работи по "Крю Драгън", корабът може да е в техническа готовност за полет още през април, но е по-вероятно стартът да се осъществи през лятото - вероятно през юни. Тази първа мисия, макар и да е пилотирана, все още ще е демонстрационна - астронавтите на НАСА Боб Бенкен и Дъг Хърли ще престоят около две седмици на борда на МКС. Агенцията обмисля дали този двуседмичен период може да бъде удължен за сметка на известно отлагане на изстрелването поради необходимост от допълнителна подготовка, но пък така ще има американски астронавти на станцията за по-дълго време. След като мисията приключи, СпейсЕкс ще пристъпи към организацията на първата дългосрочна мисия. Именно корабът на тази мисия ще бъде построен три месеца по-рано от очакваното. В космоса ще полетят американските астронавти Виктор Гловър и Майкъл Хопкинс, а те ще бъдат придружени от японския си колега Соичи Ногучи. Анализатори смятат, че донякъде причината за подраняването е оптимизация на работния процес след аномалията на кораб "Крю Драгън" през април 2019-та, когато той експлодира по време на стендово изпитание. Тогава СпейсЕкс остана без капсула за провеждането на тестовия полет на системите за аварийно спасяване и вероятно се е наложило да се регулира продукцията, за да може да има достатъчно кораби и компанията да изпълни ангажимента си към НАСА. Едно обаче е ясно - обикновено правителствените доклади на GAO са мрачни, акцентират върху отлаганията и рядко похвалват компаниите-изпълнители. Това е първата новина за избързване от графика, която GAO ни съобщава. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3173-2020-three-months-earlier-planned

Специалистите ще подменят повредената трета степен на неизлетялата ракета Союз 1 февруари 2020 г. 10:30 ч. Руските медии потвърдиха - ще се наложи да се подмени цялата трета степен на ракетата-носител "Союз 2", за да може тя най-сетне да изведе спътника "Меридиан-М" в орбита. Сега изстрелването ще се състои не по-рано от 14 февруари. Според РИА Новости, която се позовава на източник в ракетно-космическия отрасъл, специалистите не са успели да установят причината за неизправността в кабелната система на третата степен. Това налага строгата мярка, а именно цялостната подмяна на степента. Отлагането на полета на "Меридиан-М" забавя и другите руски космически проекти на космодрума Плесецк. Оповестеният по-рано старт на навигационен спътник "Глонасс" няма да може да се осъществи както бе планирано на 28-ми февруари, а най-рано на 15-ти март. От архива: снимка на ракета-носител "Союз-2.1а". Фото: РКК Енергия https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3169-2020-soyuz-third-stage-to-be-replaced

Американската мисия Озирис-Рекс се сближи успешно с основното място за спускане Найтингейл Тази снимка на Найтингейл с висока разделителна способност бе заснета от американската мисия "Озирис-Рекс" от разстояние 600 метра по време на сближението на 22 януари. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona 1 февруари 2020 г. 09:00 ч. Светослав Александров. На 22-ри януари американската космическа мисия "Озирис-Рекс" направи успешно сближение на разстояние около 600 м. спрямо основния регион на астероида Бену, подбран от учените за спускане и взимане на проби. Регионът носи названието Найтингейл и ако всичко мине по план, самото спускане на повърхността и събирането на скален и почвен материал е предвидено за края на месец август тази година. "Озирис-Рекс" ще направи сходно сближение с дублиращото място на кацане Оспрей на 11-ти февруари. Автоматичната междупланетна станция ще проведе и още по-големи сближения на Найтингейл и Оспрей съответно на 3-ти март и 26-ти май, като тогава тя ще застане само на 250 метра от повърхността на Бену. Не мога да не напомня на читателите и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019 г. Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър. За повече информация: уебсайта на мисия "Озирис-Рекс" https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3168-2020-feb-nightingale-closeup

Успех: частната ракета Електрон изведе за пръв път в космоса американски военен спътник 31 януари 2020 г. 08:00 ч. Днес беше много любопитен ден за американската космонавтика: за пръв път американски военен спътник бе изстрелян от територията на Нова Зеландия, макар че изстрелването бе проведено с американска ракета, оборудвана с изцяло американски ракетни двигатели. Полетът бе осъществен в 04:56 ч. българско време, а 70 минути по-късно Питър Бек, шеф на компания Рокет Лаб, потвърди, че спътникът "NROL-151" е влязъл успешно в своята целева орбита. Това бе първата мисия на Рокет Лаб за 2020-та година. Напомням на читателите, че по време на последната мисия на компанията през декември 2019-та в космоса бе изведена спътникова група на компания Алба Орбитал, а записана на борда бе книгата на Светослав Александров "Аз, виртуалният астронавт". Също както по време на декемврийския полет, така и сега Рокет Лаб отново изпробва контролирано завръщане на първата степен на ракета през горните слоеве на атмосферата. В бъдеще компанията ще връща степените чрез парашут и захващане от хеликоптер. Рокет Лаб е иновативна американска фирма, която е създала уникалните американски ракетни двигатели "Ръдърфорд" - първите в света, работещи с електрически турбопомпи. Видеозапис от днешния полет: тук (Youtube връзка) Кадър от днешното излитане. Credits : Rocket Lab https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3167-2020-31-jan-rocket-lab-launches

УСПЕХ: Ракета Фолкън 9 изведе 60 спътника, СпейсЕкс върна първата степен и обтекател! На кадъра: корабът "Мистър Трий" прихваща успешно част от обтекателя на ракетата-носител. Photo credit : SpaceX 29 януари 2020 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Без проблеми приключи третото изстрелване на СпейсЕкс за 2020-та година! Само една седмица след успешната демонстрационна мисия на кораба "Крю Драгън", днес ракета "Фолкън 9" отново излетя в 16:06 ч. българско време. В орбита бяха изведени благополучно 60 спътника "Старлинк". Първата степен на носителя се завърна на Земята след прекрасно кацане без никакви прекъсвания на видеозаписа, а освен това СпейсЕкс успя да прибере и част от обтекателя посредством мрежа, разположена на кораба "Мистър Трий". Take that, хейтъри на СпейсЕкс, които се смеете на мрежите! Днешният полет бе 80-ти за ракетата "Фолкън 9". СпейсЕкс буквално диша във врата на конкурента си в лицето на компанията Юнайтед Лонч Алайънс - обединение между Боинг и Локхийд Мартин. Ракетата на ЮЛА "Атлас 5" е летяла 81 общо пъти и през февруари, когато изстреля междупланетната мисия "Солар Орбитър", ще направи нова крачка напред с 82 полета. Но ако честите полети на СпейсЕкс продължат, Илон Мъск ще изпревари Боинг и Локхийд Мартин през февруари, най-късно в началото на март. Захващането на половина от обтекател посредством мрежата на кораба "Мистър Трий" бе знаково събитие. СпейсЕкс се опитва да го направи от началото на 2018-та, но това се оказва доста трудно - до този момент са отбелязани само три успеха, като включим и днешният. Ракетата "Фолкън 9" е с преизползваема първа степен - тя би следвало да е в състояние да лети до 10 пъти с минимална поддръжка и до 100 пъти след по-сериозно сервизно обслужване. До този момент СпейсЕкс не са изстреляли нито една първа степен повече от пет пъти, но редовно изстрелват стари степени, летяли до три пъти. В рамките на днешната мисия бе изстреляна поредната порция спътници от групировката "Старлинк", чрез която Илон Мъск ще се опита да достави високоскоростен интернет до всяка точка от земното кълбо. Проектът обаче дразни много от професионалните астрономи, които се жалват, че спътниците "Старлинк" са твърде ярки на нощното небе и пречат на наблюденията. По време на предходната мисия в началото на януари, СпейсЕкс изстреля експериментален спътник с тъмно покритие, но докато технологията се докаже, Мъск продължава да праща в орбита стандартни спътници с ярко покритие. Безспорно конфликтът тепърва ще се задълбочава. Запис от днешното изстрелване: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3166-2020-29-jan-spacex-successful-launch

Има съвсем минимален шанс телескопът Джеймс Уеб да излети през март 2021-ва 28 януари 2020 г. 22:30 ч. Неведнъж съм споделял мнението, че продължилото четвърт век конструиране на космическия телескоп "Джеймс Уеб" е най-големият провал на американската космонавтика. Цената на разработка на "Джеймс Уеб" вече достига $10 милиарда, а телескопът все още не е готов да лети. Замислете се: за $10 милиарда долара можеха да бъдат изпратени към Марс пет марсохода от калибъра на "Кюриосити" или три мисии до Сатурн от типа на "Касини". Телескопът "Джеймс Уеб" никога не трябваше да бъде построяван - или поне в настоящия му вид. Всяко ново отлагане е позор за американската космонавтика и въобще за всички мениджъри, които през годините допускаха този телескоп да смуче пари от останалите космически проекти на НАСА. Съгласно последния доклад на GAO (PDF връзка), към октомври 2019-та година проектът е изконсумирал 76% от резервното време в графика. Все още официално целевата дата е март 2021-ва година, но се изчислява, че има само 12% шанс телескопът да излети тогава. Последните проблеми са възникнали при тестването на два компонента, които са необходими за пренос на данни от космоса към Земята. Компанията-производител е успяла да компенсира част от прахосването на графика и понастоящем търси нови начини за оптимизация. Работниците са назначени да се трудят за по-дълго време, отколкото бе първоначално планирано, а това оскъпява проекта. НАСА планира да анализира състоянието на "Джеймс Уеб" и да актуализира датата на изстрелването през пролетта. Телескопът "Джеймс Уеб". Credit : NASA/Chris Gunn https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3165-small-chance-jw-launch-2021

Иран се надява до 11-ти февруари да изстреля успешно спътник в космоса за пръв път след петгодишно затишие На снимката: най-мощната космическа ракета на Иран "Симорг", която ще се използва за извеждането на спътника "Зафар" до няколко дни. Photo : MelliunIran 28 януари 2020 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план, до 11-ти февруари от космодрума Имам Хомейни ще излети космическата ракета "Симорг" със спътника "Зафар". В случай че полетът е успешен, това ще е първият ирански спътник в орбита след 2015-та година. Ислямската република Иран се превърна в космическа държава през 2009-та, когато ракетата "Сафир" благополучно изпрати в космоса сателита "Омид", но през последните няколко години Иранската космическа агенция ISA почти няма с какво да се похвали - до голяма степен вследствие на западните санкции, но и поради други фактори. Подробна историческа справка за космическата програма на Иран бе публикувана на 27-ми януари на страниците на The Space Review, така че ако искате, прочетете на този линк материала на английски език. Няма да преразказвам подробно статията, но ще спомена, че според автора Иран започва да развива самостоятелно космическа програма в отговор на усещането, че страната е тормозена от запада. След Ислямската революция през 1979-та година, Иран е под влиянието на множество санкции. Държавата нито има финансовия ресурс да купува западни оръжия, нито ѝ е разрешено да го прави. Иран дори не е в състояние да изкупува снимки от западни комерсиални спътници, които безспорно могат да намерят военно приложение, но също така се употребяват и за граждански цели. В същото време съседните държави имат достъп до такива снимки. Така Иран възприема способността да разработи собствени космически технологии като задължителен фактор, за да може да оцелее. Ирано-иракската война през 80-те години сварва иранците неподготвени по отношение на отбранителните им възможности. Затова в периода между 1985-та и 1987-ма година Иран закупува съветски ракети "Скъд" от Либия, Сирия и най-вече от Северна Корея. В периода между 1988-ма и 1994-та година севернокорейците предоставят на иранците между 150 и 200 ракети. Безспорно е, че това оказва голямо влияние върху по-нататъшното космическо развитие на Иран и че иранската космическа програма се базира най-вече върху технологиите на "Скъд". През 2004-та е основана Иранската космическа агенция, а през 2005-та е изстрелян първият ирански спътник - посредством руска ракета от космодрума Плесецк. Както споменах в началото на статията, реалното превръщане на Иран в самостоятелна космическа държава се случва през 2009-та година, когато иранската ракета "Сафир" изпраща в орбита спътника "Омид". "Сафир" е ракета с твърде скромни възможности. Със своята дължина от 22 метра и тегло 26 тона, тя е в състояние да изстрелва товар от 65 килограма в ниска околоземна орбита. Освен орбитални, иранците разработват и суборбитални носители. В периода между 2008-ма и 2013-та година са изстреляни няколко ракети "Кавошгар" с биологични обекти на борда - гризачи, костенурки и маймуни. Така Иран се превръща в шестата държава, която провежда експерименти с животни в космоса, а тези амбиции ясно показват намерението на страната да разработи и пилотирана космическа програма. Изпращането на първия ирански астронавт е предвидено най-късно за 2019-та година. Но нищо подобно не се случва - след като през 2015-та година е показан прототип на пилотиран космически кораб, през 2017-та проектът е замразен. Далеч по-напред стига инициативата за създаването на по-мощна ракета от "Сафир", която днес е известна под името "Симорг". Нейната способност е да извежда в околоземна орбита товар от 350 килограма. Първоначалният ѝ полет е предвиден за 2010-та година, но както се случва често в космическото развитие, дебютният суборбитален тест става реалност чак през 2016-та. Следва първият опит за изстрелване на спътник през юли 2017-та година, който завършва с провал. Когато настъпи подобна катастрофа, напълно е в нормата да последва дълго забавяне, докато специалистите анализират причините - и Иран не е изключение от правилото. Минава година и половина преди иранците да се опитат да изпратят нов спътник в орбита. Но полетът през януари 2019-та отново завършва без успех. Безспорно 2019-та е трагична година за иранската космонавтика. Освен неудачът на "Симорг", на 5-ти февруари по-малката ракета "Сафир" също аварира при излитането. А през август, когато Иран подготвя нов старт на "Сафир", ракетата избухва на стартовата площадка още по време на наземните изпитания. Видно е, че качеството на космическите полети на Иран се е влошило през последните години - на практика държавата няма успешно изстрелян спътник след 2015-та. Иранските специалисти искат да се реваншират и се надяват, че този път изстрелването на спътника "Зафар" ще е благополучно. За всеки случай те са построили резервна ракета "Симорг" и втори спътник "Зафар", ако отново настъпи катастрофа. От гледна точка на местната политика стартът задължително трябва да се осъществи до 11-ти февруари, защото тогава ще приключват честванията по повод 41-годишнината от Ислямската революция. Иран заявява намерението си да подходи към полета с максимална публичност - очевидно презастраховайки се срещу обвиненията на запада, че космическата технология на страната е най-вече с военно приложение. Изключително интересно е, че в интернет бе качено видео (линк-тук), което показва сглобяването на ракетата "Зафар". Ако сте фенове на ракетостроенето, не пропускайте да го изгледате! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3164-2020-iran-preparing-launch-satellite

Успехите на българската роботика Инж. Росен Христов от Шумен създаде първия хуманоиден робот у нас – Роки. Статията е публикувана на страниците на блога "Война и мир". На страниците на КОСМОС БГ е препубликувана с разрешение. 27 януари 2020 г. 13:30 ч. Кристиян Михайлов. От PARA – Професионална асоциация по роботика и автоматизация написахме доклад за успехите на България в роботиката и автоматизацията, за 2019-та година. С него за втори път проследяваме как се развиваме технологично, като разглеждаме успехите при индустриалните роботи, роботите в сферата на услугите, както и в проектите в сферата на образованието. Фесто, АББ, Кока-Кола, Цюлке Електроникс, Окадо са само част от позитивните примери в доклада, заедно с доста български проекти. През 2019 година в България беше създаден хуманоиден робот, робот за подпомагане на хора с увреждания беше отличен на Central European Startup Awards, родни компании създадоха човешка тъкан чрез 3D-биопринтер, електрически спортен автомобил с автономна технология, първото серийно автомобилно 3D табло, беше внедрена най-бързата линия за производство на шоколадови бонбони в света, както и още много иновативни разработки в сферата на роботиката и автоматизацията. Две умни фабрики ще отворят врати в България, едната от които, модел за 14 държави в Европа, а европейските лидери в сферата на автоматизацията увеличават производствените си мощности и броя на служителите си у нас. Нещо повече, част от тях избраха именно България като подходящо място, в което да внедрят най-модерните производствени линии в групите си и да развиват развойните си центрове. Стартираха ключови проекти в сферата на научната инфраструктура като Център за върхови научни постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект, Център за компетентност по квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска, а в София ще е един от осемте центъра за суперкомпютри на ЕС. България беше домакин и на ключови събития в сферата като на ХI Европейски конгрес по роботизирана хирургия, както и на Webit Festival – събитие, сборна точка на водещи световни бизнес лидери и иноватори, инвеститори и политици. Българската роботика и автоматизация през 2019-та в цифри: 950+ млн. лева приходи, над 5000+ служители, 24 компании разработват роботи, автономни системи или софтуер и компоненти за такива. България беше домакин и на ключови събития в сферата като на ХI Европейски конгрес по роботизирана хирургия, както и на Webit Festival – събитие, сборна точка на водещи световни бизнес лидери и иноватори, инвеститори и политици, а Международният валутен фонд (МВФ) избра Кристалина Георгиева за изпълнителен директор и председател на Изпълнителния съвет с петгодишен мандат, който започна на 1 октомври 2019 г. От Сдружение „Професионална Асоциация по Роботика и Автоматизация“ (PARA) следяхме новите разработки, инвестиции, развойна дейност, финансовото представяне и трудова заетост в сферата на роботиката и автоматизацията. Към момента, около 24 компании развиват собствени продукти или услуги в сферата на роботиката и автоматизацията. Освен тези дружества, сериозна развойна дейност извършва Институтът по роботика „Св. Ап. и Ев. Матей“ при БАН, а над 30 академии, клубове по интереси, специализирани училища и частни школи подготвят ученици и гимназисти в сферата на роботиката. Изминалата година беше белязана от множество проекти, партньорства, срещи, анализи, свързване на членове на асоциацията, доклади и идеи. PARA проведе най-големият форум по роботика в България – Robotics Strategy Forum 2019, асоциацията също започна партньорства с БСК, ИКЕМ, BESCO, Асоциацията на бизнес клъстерите, Иноцентър България и Company Guru. Можете да свалите целия доклад тук. Източник: Война и мир https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3163-2020-success-bulgarian-robotics

Българският космически турист Шефкет Чападжиев: писна ми от отлаганията на Върджин! 27 януари 2020 г. 08:05 ч. Българският емигрант Шефкет Чападжиев е платил още през 2007-ма година над $175 000, за да бъде един от първите космически туристи на Върджин Галактик. Но напоследък започва да се съмнява, че ще успее да полети в космоса преди да умре. "Здравето ми е горе-долу", коментира 80-годишният Чападжиев. "На тази възраст се чувствам все още сравнително добре. Имам високо кръвно налягане и диабет". Според Чападжиев договорът му с Върджин Галактик е здрав "като Библията". Но на бъдещия турист му е писнало от безкрайните имейли на компанията, обещаващи, че ще лети "скоро", "скоро", "скоро" - без да му бъде осигурена дата за изстрелване. Преди няколко месеца той се обадил на Върджин и поискал парите си обратно. Обаче говорителката го убедила да почака още мъничко. "Тя ми каза: просто искам да ти съобщя, ако нямаш нужда от тези пари, бих ги задържала още няколко месеца, защото си мисля, че ракетата е готова, а ти си един от първите", казва Чападжиев. И наистина - напомням на читателите, че в края на 2018-та година корабът "Юнити" летя за пръв път до космоса в пилотиран режим. През февруари 2019-та бе проведен втори пилотиран полет. Но скоро след това космическият кораб бе върнат обратно в хангара, за да бъде оборудван с туристическа кабина, а Върджин Галактик започна дългото си преместване към частния космодрум Спейспорт Америка. Там се очаква "Юнити" да завърши тестовите си космически полети. Компанията обещаваше, че до края на 2019-та корабът ще бъде преместен и ще продължи да лети, но това не се случи. Официално все още ни се обещава, че това ще стане "скоро", но колко е това "скоро" по стандарта на Върджин? Вече наближаваме цяла една година без пилотиран космически полет. А на хората взе да им писва. Не можем да им се сърдим. На снимката: самолетът-носител "Ийв" изведе на 22-ри февруари 2019-та година пилотирания кораб "Юнити" към отправната височина за запалването на ракетния му двигател. Впоследствие "Юнити" с тримата души на борда (Дейв Маккей, Майкъл Масучи и Бет Моузес) успешно достигна до космоса. Photo credit : Virgin Galactic https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3162-2020-shefket-tired-waiting

Първото руско изстрелване за 2020-та се отлага най-рано за 9-ти февруари 26 януари 2020 г. 11:00 ч. Според информация, публикувана на страниците на РИА Новости, проблемът с руската ракета "Союз-2.1а" е доста по-сериозен, отколкото се смяташе първоначално. В случай че дефектът бъде отстранен бързо, изстрелването ще може да стане факт на 9-ти февруари. "Проблемът е възникнал с кабелната мрежа на третата степен на ракетата-носител. Във връзка с невъзможността да бъде диагностицирана и отстранена неизправността на стартовата площадка, ракетата е демонтирана от площадката и изпратена обратно в монтажно-изпитателния корпус", съобщава събеседник от руската космическа индустрия и добавя: "Но ако не се удаде отстраняването на проблема с кабелите, в Плесецк ще трябва да доставят нова трета степен". По информация от РИА Новости, в периода между 2006-та и 2014-та година в космоса са изведени седем спътника от серията "Меридиан". От тях първият се поврежда заради пробив на херметическия контейнер от космически боклук, вторият е вмъкнат в неправилна орбита, а петият изобщо не достига до орбита. През 2019-та година е изстрелян първият модернизиран спътник "Меридиан-М". Ако предстоящият старт от Плесецк бъде успешен, в космоса ще се озове вторият спътник "Меридиан-М". От архива: снимка на ракета-носител "Союз-2.1а". Фото: РКК Енергия https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3161-2020-russian-rocket-lengthy-delat

Астронавтите на МКС завършиха успешно епичния ремонт на търсача на тъмна материя На снимката: американският астронавт Ендрю Морган по време на вчерашната му "космическа разходка". Photo credit : NASA TV 26 януари 2020 г. 10:25 ч. Светослав Александров. Вчера, на 25-ти януари, американският астронавт Ендрю Морган и неговият европейски колега Лука Пармитано излязоха в открития космос, за да приключат с епичния ремонт на търсача на тъмна материя "Алфа Магнитен Спектрометър". Сега ремонтът е вече в историята - а сложността му съперничеше на някогашните поправки, които американските астронавти извършваха върху космическия телескоп "Хъбъл". Построен за $2 милиарда, "Алфа Магнитен Спектрометър" трябваше да бъде прикачен към Международната космическа станция още през 2005-та година и да приключи своята научна дейност след три години работа. Приборът замалко не остана на Земята, защото след катастрофата на совалката "Колумбия" през 2003-та, администрацията на тогавашния американски президент Джордж Буш реши да приключи строежа на МКС с минимално изискуемия брой совалкови полети. Това още повече наля вода в мелницата на критиците на МКС, които твърдяха, че станцията в предвидения си вид е безсмислена - голяма, празна и без съществени научни прибори. Дори в началото на 2020-та година излязоха данни, които показват, че научната продукция на МКС продължава да е смущаващо ниска. За щастие, през 2008-ма година, НАСА успя да се пребори пред Конгреса за изстрелването на "Алфа Магнитен Спектрометър" и след дълго забавяне, през 2011-та приборът най-накрая бе включен в състава на МКС - по време на предпоследната мисия на американска совалка. "Алфа Магнитен Спектрометър" надхвърли плановия си 3-годишен живот двукратно - но в един момент стана ясно, че краят му наближава. Две от четирите охлаждащи помпи отказаха. Затова още през 2015-та НАСА започна да чертае план за ремонта на прибора. Но как щеше да стане това? На "Алфа Магнитен Спектрометър" нямаше перила, за които астронавтите да се захванат, а много от компонентите му бяха здраво свързани и практически ремонтонепригодни. Специалистите на американската космическа агенция се трудеха в продължение на близо четири години и накрая бяха създадени уникални инструменти, позволяващи поправката на научния прибор. Пособията бяха качени на МКС посредством товарни кораби като американския "Драгън" и японския "Кунотори". Първите три "космически разходки" бяха проведени през изминалата 2019-та година, като те бяха посветени върху демонтирането на остарелите охлаждащи помпи и инсталирането на нови. А вчера бе извършена довършителната извънбордова дейност. Първо астронавтите трябваше да инспектират "Алфа Магнитен Спектрометър", като констатират дали от новоинсталираната охлаждаща система има течове. Напрежението рязко се покачи, след като такъв теч бе установен - астронавтът Лука Пармитано сподели, че много се е притеснил и че сърцето му прескочило. Пармитано и неговият колега Морган обаче успяха да се мобилизират и да затегнат помпите. Последващи проверки показаха, че течове вече няма. Първоначалните изпитания показаха, че "Алфа Магнитен Спектрометър" отново работи, а научните му наблюдения трябва да бъдат възобновени до края на идната седмица. Ремонтът би следвало да позволи на прибора да функционира поне до 2030-та година. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3160-2020-26-jan-astronauts-repair-iss

Сериозна повреда на ракетата-носител отложи първото руско изстрелване за 2020-та 24 януари 2020 г. 21:30 ч. Днес трябваше да се състои първото изстрелване на Русия за 2020-та година: на ракета "Союз-2.1а" с втория военен спътник от серията "Меридиан-М". Стартът трябваше да бъде осъществен от северния космодрум на Русия - Плесецк. Сутринта ни бе съобщено, че поради технически проблем полетът се измества за резервната дата - 25 януари. Тази вечер информационната агенция ТАСС разкри, че проблемът се оказва сериозен и няма как спътникът да излети утре. Изстрелването сега се отлага за неопределено време. Дефектирала е не апаратурата на стартовата площадка, а самата ракета - носител. Аномалията е настъпила на ниво трета степен. Сега ракетата трябва да бъде премахната от стартовата площадка, върната в хангара и разглобена с цел диагностика и ремонт. От архива: снимка на ракета-носител "Союз-2.1а". Фото: РКК Енергия https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3159-2020-first-russian-spaceflight-delayed

Ракетата за първата мисия на НАСА до Луната от програмата Артемис най-сетне започва тестове На снимката: основната степен на ракетата "Спейс Лонч Систъм" бе издигната преди началото на критичното изпитание през тази година. Photo credits : NASA/SSC 24 януари 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. През този месец НАСА най-сетне успя да достави първата степен на ракетата "Спейс Лонч Систъм" в центъра Стенис, където ще започне нейното сериозно изпитание. Изпитанието ще отнеме голяма част от настоящата 2020-та година и ако завърши успешно, ракетата ще е готова за първата мисия на НАСА до Луната в рамките на програма "Артемис" (на български - "Артемида"). Тази дебютна мисия "Артемис 1", очаквана през 2021-ва, ще е безпилотна и ще включва тестово изпращане на кораба "Орион" до орбитата на Луната с цел проверка на системите му. В случай че приключи успешно, втората мисия "Артемис 2" ще е пилотирана и ще е свързана с изпращането на астронавти до окололунна орбита. Това ще е първият пилотируем полет отвъд околоземна орбита след края на експедицията "Аполо 17" през 1972-ра година. Кулминацията на програмата "Артемис" се очаква да е през 2024-та година, когато на повърхността на Луната ще кацнат хора. Преди това обаче трябва да се докаже работоспособността на разработваната от Боинг и НАСА ракета "Спейс Лонч Систъм". Изпитанието, което ще бъде проведено през тази година, ще се проточи няколко месеца и ще завърши с осемминутно запалване на четирите двигателя "RS-25" - също както би било по време на реална мисия. "Тази критична серия от тестове ще демонстрира, че горивната система на централното ядро на ракетата е в готовност за мисии до далечния космос", съобщава Рик Гилбреч, директор на центъра Стенис. "Обратното броене към следващата голяма епоха в космическите изследвания за тази нация е вече в ход". След приключването на огневото изпитание, ракетната степен ще бъде инспектирана и подготвена за нейното завръщане към космическия център на НАСА Кенеди. Там тя ще бъде прикачена към останалите компоненти и подготвена за полет. Така се очаква да започне следващата пилотирана програма на САЩ за изпращане на хора отвъд околоземна орбита и до Луната. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3158-2020-sls-to-begin-green-run-test

Марсоходът на НАСА Кюриосити откри любопитна падина на Червената планета На снимката: любопитната падина, заснета от "Кюриосити" на 14-ти януари. Photo credits : NASA/JPL-Caltech 23 януари 2020 г. 16:55 ч. Светослав Александров. В средата на месец януари американският марсоход "Кюриосити" се спусна по склоновете на Западен Бют - хълмист регион, част от марсианската планина Шарп. По пътя марсоходът се натъкна на любопитна падина. Още снимки на падината, заснети от "Кюриосити" на 14-ти януари. Photo credits : NASA/JPL-Caltech Падината е сравнително плитка и е изпълнена с тъмен пясък. Учените нямат никаква идея какви могат да са причините за формирането на тази геологична структура, нито имат представа защо тя се намира точно на това място. "На снимките от орбита изглежда като че ли някой е начертал плътна права линия с тъмен маркер от югоизточната страна на хълма", коментира Мелиса Райс, планетарен геолог и част от научния екип на "Кюриосити". "От повърхността структурата изглежда като плитка канавка, запълнена с тъмен пясък". Ръководството на мисията е кръстило формацията с името Белджи - на известния водопад в Шотландия със същото название. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3157-2020-curiosity-balgy

Боинг прекрати участието си в перспективна програма за създаването на космически самолет 23 януари 2020 г. 08:05 ч. След като Боинг усвои над $150 милиона военни пари, за да създаде възвръщаем космически самолет, компанията прекрати участието си в проекта. Парите бяха спечелени от компанията през май 2017-ма година след конкурс, организиран от DARPA. Така Боинг не успя да създаде перспективен космически кораб, който можеше да позволи провеждането на рутинни полети до космическото пространство, подобно на самолетните полети. Вероятно причината, поради която Боинг се отдръпва от проекта е, че съгласно споразумението с DARPA, парите само частично се осигуряваха от военните. Компанията също бе задължена да инвестира в проекта. Има и други интересни теории - според журналиста Дъг Месир от уебсайта Параболик Арк, Боинг никога не са проявявали интерес към създаването на възвръщаема космическа технология - и според неговите източници Боинг спечелили проекта и взели парите, за да не позволят на другите фирми да го направят и да създадат конкуренция. Концепция за космическия самолет на DARPA. Photo : Boeing/Aerojet Rocketdyne https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3156-2020-boeing-terminates-darpa-project

Кога Русия ще създаде космически кораб за многократна употреба? Макет на "Орел". Към настоящия момент изобщо не се е стигнало до реалната разработка на новия космически кораб на Русия - има само макети. Photo credit : Roscosmos 22 януари 2020 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс е известна най-вече с ракетите за многократна употреба "Фолкън 9" и товарните космически кораби "Драгън" - също за многократна употреба. Преди броени дни компанията извърши последния безпилотен тест на пилотирания кораб "Крю Драгън" и той вече е в готовност да превозва хора. Междувременно конкурентната компания Боинг проведе два тестови полета на новия пилотиран кораб "Старлайнър" и той също ще се използва многократно. Мнозина се питат: кога Русия ще създаде свой собствен космически кораб за многократна употреба? В търсене на отговора "Российская газета", официалният печатен орган на правителството на Руската федерация, публикува интервю с директора на компанията "Многоразови транспортни космически системи" Сергей Сопов. Представям ви акцентите от това интервю: -Господин Сопов, и вие ли смятате, че космосът трябва да бъде "за многократна употреба"? -На първо време космосът трябва да бъде достъпен. И в този смисъл преизползваемостта играе много важна роля при намаляването на себестойността на космическите услуги. На първо време ракетите. Една ракета за еднократна употреба и един кораб за еднократна употреба биха били също толкова "ефективни", колкото и един самолет за еднократна употреба. Да създадеш нещо, което се изхвърля, дори не е тъпчене на едно място. Това е вървене на заден ход. На своето си време, както нашият "Буран", така и американските космически совалки, представляваха мощен технологичен скок напред. Да, тези преизползваеми системи не бяха оптимални, дори бяха твърде скъпи. Но американците си направиха изводите и продължиха да вървят напред. Като резултат те вече имат (или скоро ще получат) евтина преизползваема транспортна система. Същият Мъск, със своите нестандартни решения, е създал ракетно-динамическа схема за приземяване на първата степен. Ние също обмисляхме тази възможност, но считахме, че е невъзможна заради голямото нагряване на първата степен. Затова избрахме да спасим степента посредством парашут или чрез самолетна схема на кацане. Като резултат на първата степен се появиха криле. Докато Мъск направи невъзможното. Що се касае до нас, нашите технологични достижения бяха изхвърлени на бунището, а можехме да се гордеем с тях днес. -Включително технологията на "Буран" и плановете за спасяване на страничните блокове на свръхтежката ракета "Енергия"? -Да, за съжаление. Аз участвах в създаването на съветската преизползваема космическа система 1К11К25 - т.е. ракетата "Енергия". Спомням си за тоя труд, постигнатото ниво на технологиите и сложността на задачите. Към настоящия момент това би се оказало за нас неимоверно трудно. Ние отдавна сме отвикнали да решаваме такива трудни задачи, затова и гледаме на Мъск като на чудотворец. В същото време за нас, като технически грамотни специалисти, зад раменете на които стои цялата съветска космонавтика, няма нищо ново по отношение на преизползваемостта. -А какво представляваше старото? -Решението се състоеше на първо време в многократния ресурс на двигателите, създаването на специална система за контрол, създаването на проста следполетна система за подготовка за повторното използване на степените и корабите, както и тяхната ремонтопригодност на територията на космодрума. Такива технически мерки бяха приложени на първата степен на "Енергия", те бяха унифицирани и с първата степен на ракетата "Зенит". Системите нямаха еднократни елементи, като изключим клапаните и агрегатитете, работещи в авариен режим. И системата за запалването на двигателите беше еднократна. Но всички връзки вътре бяха разглобяеми, като в случай на многократно използване можеха да се обслужват след полет, да се подменят излезлите от строя възли. Конструкцията на ракетния блок позволяваше десет цикъла на подготовка и изстрелване, след което кацане и следполетно обслужване на космодрума. Изминали са почти 35 години от първия полет на "Зенит". Но докъде сме стигнали? Днес всички агрегати и системи на руските ракети, като изключим няколко типа двигатели, са еднократни. Тоест не подлежат на повторно използване. -Много експерти вярват, че по отношение на разработката на кораб за многократна употреба, сме изостанали с 20 години. Съгласен ли сте? Това е очевидно. И ако не се размърдаме, ще изостанем с още. Космическият кораб "Орел", който доскоро се казваше "Федерация", се създава от 11 години. Но към настоящия момент не можем да покажем нищо друго освен макет. Онзи ден Роскосмос обяви стойността на серийния кораб - 8 милиарда рубли, като има признаци, че изпълнителят на работата още не е избран. Не знам, може би ще трябва да участваме и ние в конкурса? И докато ние едва правим първите крачки, в САЩ има два практически готови кораба за полети в околоземна орбита - "Крю Драгън" и "Старлайнър". Отне повече време, но създаването на кораба "Орион" за полети до Луната е вече на финалната права. -Говори се, че нашият отговор на американския товарен кораб "Драгън" е преизползваемият "Арго", който вашият екип разработва? -Не бих го нарекъл "отговор". По-скоро "Арго" ще играе ролята на стенд за отработка на нови технологии, които по-нататък ще се внедрят в нова и по-съвършена версия на кораба. Ще ви дам някои технически детайли на кораба, по който работим. Обемът на товарния отсек е 11 кубични метра. Диаметърът е 4.1 метра, височината - 5.6 метра, общото тегло на кораба - 11.5 тона. Апаратът ще може да достави на орбита 2 тона товар и да връща обратно на Земята 1 тон. Последното е много важно. Днес Русия не разполага със способността да връща толкова голямо количество полезен товар на Земята, а това би бил сериозен фактор за развитието на промишлено производство в космоса. Корабът ще може да работи в състава на околоземна станция до 300 дни, а в автономен полет - до месец. Той ще позволява на борда му да се върши наука, както и приложна дейност с възможността да се връщат експериментите и товарът на Земята. А относно преизползваемостта, ще може да излита и да се връща не по-малко от 20 пъти. -А кое е оригиналното при схемата на кацане на "Арго"? Къде е номерът? -Главното нещо, или както се изразихте, "номерът", е разкачаемият преден топлинен щит, както и амортизиращата и омекотяваща част на товарния отсек. Излизането от орбита ще става по балистична схема с аеродинамично забавяне, а в последните етапи - забавяне посредством спирачни ракетни двигатели. Те ще се включат на височина 250 метра, а на 100 метра ще се задейства спускаем щит. Главната цел на кораба е да обслужва космическата станция. Експерименталната отработка на конструкцията ще е на базата на ракетата "Союз-2.1б". Надяваме се, че корабът ще е готов за първия си полет през 2024-та година. -Каква ракета се разработва като част от преизползваемата транспортна система? -Разбира се, корабът не се създава сам за себе си. Той ще стане част от нашата преизползваема транспортна система. Към настоящия момент не виждаме подходящ носител, който логично може да се впише в нашите изисквания, за да започнат полетните тестове през 2024-та година. Затова бяхме принудени да адаптираме проекта към съществуващата ракета "Союз-2.1б". Използването на съвременни композитни материали ще позволят на кораба да се вмести във всички необходими параметри. Чак след това ще пристъпим към разработката на ракета с преизползваема първа степен. Понастоящем работим съвместно с "Роскосмос" по перспективна ракета-носител. Тук, разбира се, трябва да разберете много добре - целта на създаването на ракета с преизползваема първа степен е най-максималната икономическа ефективност за приетите технологични решения. Но за съжаление прости решения не съществуват. Причината затова е най-вече в използването на приложими материали и остарели технологии. Например не ни позволяват съществено, да кажем двукратно, да намалим теглото на ракетната структура. И това ни принуждава да използваме ускорителен блок -т.е. трета степен, която ще оскъпи общата стойност на ракетата с $10-14 милиона. -Има и друг начин - вместо да използваме ускорителни блокове, да използваме втора степен със способността за многократно включване на нейните двигатели? -Правилно. Това е едно от нашите изисквания към Роскосмос за перспективна ракета - да се отървем от използването на ускорителни блокове. Но за тази цел втората степен трябва да е конструктивно съвършена с двигатели за многократно включване не по-малко от три пъти в рамките на полет. Още едно направление по снижаването на стойността на ракетата-носител е чрез многократен блок на първата степен. Нашето главно изискване е цената за следполетното обслужване и повторното изстрелване да е не по-голяма от 15% в сравнение с конструкцията на нова ракета. Положението е същото и с кораба. Да, ще трябва да се постараем - но сме уверени, че е технологично постижимо. -Ще се използва ли корабът при строежа на лунната станция? -Разбира се. Обмисляме възможността за изпращането на товар към Луната. Не веднага, но в перспектива. Също така в бъдеща перспектива очакваме да видим кораба да стане пилотиран. -Кой ще строи "Арго"? -В проекта е включено широко сътрудничество. Преди всичко това са предприятията на Роскосмос. За двигателите е отговорно КБХМ "Исаев", за системата за обезпечение на температурния режим е отговорен центърът "Келдыш", за системата за управление - "КБ" Марс, за електросистемите, захранването и радиосистемите - НПО ИТ. Нашата собствена компания разработва корпуса на кораба, системите за разделяне и кацане, също така обезпечава окончателното сглобяване. -Вие казвате, че корабът ще е готов през 2024-та година. Това реален срок ли е? Питам, защото има много скептици, които не вярват. -Срокът е реален. Първо - ние засега създаваме товарен кораб, а не пилотиран. Това задължително снижава обема на експерименталната отработка и необходимите одобрения. Второ - централният проблем е в изготвянето на леки и издръжливи елементи за корпуса на кораба. Беше необходимо да разрешим най-сложната задача - да създадем съответстващия завод. Здачата е сложна, имайки предвид, че решението е свързано със санкциите, които ограничават пренасянето на модерни технологии и суровини към Русия. Но нашето предприятие, създадено без участието на държавата, може официално да получи тези технологии и оборудване. Затова миналата година организирахме производство в особената икономическа зона във Воронеж. Вече е в ход монтажът на инсталацията на технологичното оборудване за първия етап. -С кого ще се конкурира космическата транспортна система "Арго"? -Съгласно нашата преценка, с която са се съгласили независими експерти, цената за извеждането на един килограм чрез "Арго" ще е наполовина в сравнение с настоящето, когато използваме ракети "Союз 2" и кораби "Прогрес". Освен това един преизползваем кораб сам по себе си ще е по-ефективен от "Прогрес". И дори не споменавам, че "Прогрес" не може да връща товар на Земята. Преизползваемият товарен кораб е нов етап в руската космическа програма. Обслужването на кораба до 10 пъти може да бъде проведено непосредствено на космодрума, без да се налага да транспортираме кораба в завода. След като бъдат надхвърлени 10 полета, корабът ще бъде върнат на производителя, където ще подлежи на тежка инспекция - всички компоненти и части ще се проверяват. -Признайте честно. Конкуренти ли сте на Илон Мъск? -Честно? Не. Ако успеем да направим това, което сме намислили, в най-добрия случай през 2025-та година ще имаме това ниво на технологиите, каквото Мъск има днес. А относно средствата за извеждане, ще изоставаме с 10-15 години. За да постигнем конструктивното съвършенство, както е при Мъск, много още трябва да се направи. Имаме нужда от нови материали, нови сплави, нови технологии, нови по-напредничави и леки двигатели. Ние сме изтощили технологичния резерв, който предишното поколение ни завеща, но след това не направихме нищо. Освен това е нужно да се изменят някои законодателни решения. Това са механизми на консеции, публично-частни партньорства, на които ние разчитаме. По отношение на космическите инициативи, те не са ясно разписани. Тепърва тръгваме по този път. Но по-добре е да тръгнем, отколкото да седим на едно място и да чакаме целия свят да върви напред, докато ние сме просто там, където сме. -Подкрепя ли ви Роскосмос? -Ние сме в процес на договаряне с Роскосмос. Те са наясно с нашия проект. Ние работим плодотворно с предприятията на индустрията. Естествено, бихме искали дори по-дейно и плътно сътрудничество. Но не винаги нашите мечти и надежди остават разбрани от държавната корпорация. Източник: Российская газета https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3155-2020-russian-answer-to-musk

Отговорът на Китай към Илон Мъск: запознайте се с ракетата Лонг Марч 8 21 януари 2020 г. 20:05 ч. Китай подготвя за първия си тестов полет най-новата си ракета "Лонг Марч 8". Интересното е, че от кадри, показани по китайските телевизионни канали, ракетата ще бъде частично възвръщаема - също както американската ракета "Фолкън 9", построена от предприемача Илон Мъск. Любопитен факт за "Лонг Марч 8" според кадрите е, че ракетата притежава странични ускорители, които не се отделят, а остават прикачени към централното ядро. Съответно цялата първа степен заедно с ускорителите ще трябва да се завръща върху плаваща океанска платформа. На илюстрацията: първата степен на китайската ракета "Лонг Марч 8" каца върху плаваща платформа. Photo : CCTV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3154-2020-china-long-march-8

Тази пролет Китай ще изстреля на безпилотна тестова мисия новия си космически кораб Новият пилотиран космически кораб на Китай. Photo credit : CCTV 21 януари 2020 г. 19:45 ч. Светослав Александров. Живеем в наистина вълнуващи времена! След два тестови полета на кораба на Боинг "Старлайнър" през ноември и декември, както и след успешното приключване на последния безпилотен полет на кораба на СпейсЕкс "Крю Драгън" през януари, изглежда, че следващият интересен тест на нов пилотиран космически кораб може да бъде проведен от Китай. Както съобщава журналистът Ендрю Джоунс, корабът с дължина 8.8 метра и тегло 21.6 тона е вече пристигнал на космодрума Уенчан и бива подготвян за полет. Скоро ще пристигне и неговата ракета-носител "Лонг Марч 5B". Интересното е, че тестовата мисия на кораба ще бъде аналог на теста на американския кораб "Орион" през 2014-та година. Също както при тогавашния полет, новият кораб на Китай няма да лети в ниска околоземна орбита, а ще достигне до апогей от 8 000 километра, преди да се завърне към Земята и да тества системите си за навлизане в атмосферата и парашутите. Самият профил на мисията показва, че китайците възнамеряват да използват този кораб за пилотирани експедиции отвъд околоземна орбита и до Луната. На борда му могат да летят шестима астронавти или комбинация от трима астронавти и 500 килограма полезен товар. Вероятно преди Китай да изпрати хора до Луната, корабът ще бъде използван за обслужване на новата китайска орбитална станция. Друг любопитен факт е, че топлинният щит не е вграден към кораба - това означава, че след мисия той може да бъде подменян, а корабът да лети повторно. Това ще е първият частично преизползваем пилотиран космически кораб на Китай. В случай че ракетата-носител "Лонг Марч 5B" пристигне на космодрума през февруари, както е планирано, наземните екипи имат нужда от два месеца, за да я подготвят - следователно може да очакваме изстрелването най-рано през април. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3153-2020-china-flight-test-new-spacecraft

Американските астронавтки Джесика Меър и Кристина Кук излязоха в открития космос и приключиха с подмяната на батериите на МКС! 20 януари 2020 г. 21:00 ч. Днес е поредният голям ден за американската пилотирана космонавтика! Астронавтките на НАСА Джесика Меър и Кристина Кук излязоха в открития космос, за да довършат подмяната на остарелите батерии на МКС с нови. След шест часа и 58 минути, задачата бе изпълнена успешно! Това бе третата изцяло женска "космическа разходка" в историята на световната космонавтика. Меър и Кук посветиха излизането си в космоса на Мартин Лутър Кинг-младши. "Той проправи пътя не само за нас, но и за мнозина, които имаха мечти", съобщи Кристина Кук от външната страна на МКС. Кадър от днешната "космическа разходка". Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3152-2020-20-jan-spacewalk-complete

Защо НАСА няма да изиска от Боинг да тества спасителните системи на Старлайнър по време на ракетно изстрелване? Снимка от полета на "Старлайнър" през ноември, когато корабът изпробва спасителните си системи. Но двигателите бяха запалени от стартова площадка, а не по време на ракетно изстрелване, както бе при вчерашната мисия на "Крю Драгън". Photo credit : NASA 20 януари 2020 г. 17:40 ч. Светослав Александров. Вчера, на 19-ти януари, СпейсЕкс приключи с безпилотните изпитания на "Крю Драгън" и отсега нататък корабът е в готовност да лети в пилотиран режим. В рамките на този последен вчерашен полет бяха изпробвани спасителните системи на "Крю Драгън" по време на ракетно изстрелване. Мисията завърши с пълен успех - след умишлено предизвикване на провал на ракетата-носител, системите сработиха и корабът извърши спасително приводняване. Мнозина обаче се питат - защо НАСА не изисква от Боинг да направи сходен изпитателен полет? Напомням на читателите, че компанията изпробва спасителните системи на "Старлайнър" през ноември 2019-та и като изключим неразгръщането на един парашут, полетът също завърши успешно. Но системите бяха задействани директно от стартовата площадка - не от работеща ракета. Подобен тест СпейсЕкс проведе още през 2015-та. За да си отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме какви са първоначалните изисквания на НАСА към частните превозвачи. Качествен материал на английски език можете да прочетете на страниците на Спейс.ком или на уебсайта Наса Спейсфлайт. Една от най-големите грешки на програмата "Космическа совалка" на НАСА е, че совалките не са били оборудвани със системи за аварийно спасяване. Совалките са създадени през 70-те години, във времена, когато се е вярвало, че космическият хардуер е изключително надежден и няма как да се стигне до смърт на екипажа. Спомнете си, че към това време НАСА вече е извършила 6 успешни кацания на Луната и при единствения провал по времето на мисията "Аполо 13" астронавтите са спасени благополучно. Считало се е, че совалките ще са надеждни като самолетите и няма как те да катастрофират често. Предположението се оказва погрешно и в крайна сметка след две аварии през 1986-та и 2003-та година общо 14 души загиват. Затова след края на програмата "Космическа совалка" през 2011-та, НАСА изисква от частните превозвачи СпейсЕкс и Боинг да оборудват космическите си кораби със спасителни системи. По думите на Кейти Лийдърс, ръководител на пилотираната космическа програма към НАСА, агенцията поставя най-общо изискване такива системи да бъдат внедрени и фирмите да предоставят доказателства, че системите са надеждни. Но НАСА никога не конкретизира какви точно да са тези доказателства - решението е оставено на компаниите. Компаниите дори не са принуждавани да изпробват спасителните си системи по време на реален полет - вероятно статични запалвания и компютърно моделиране биха били достатъчни. Всеки тестов полет би бил пожелателен и напълно доброволен от страна на компанията-разработчик. В рамките на договора CCiCAP СпейсЕкс предлагат да проведат два тестови полета, свързани с проверката на спасителните системи. Единият - със задействането на спасителните двигатели от стартовата площадка, а вторият - по време на ракетно изстрелване. НАСА се съгласява с предложението на компанията и го одобрява. В крайна сметка първият от тези два полета е изпълнен през 2015-та година (успешно), а вторият - през настоящата 2020-та година (отново успешно). В рамките на договора CCtCAP Боинг предлагат да проведат само един пожелателен тестов полет - изпитание на спасителните системи от стартовата площадка. Предложението на Боинг е прието от НАСА. Компанията изпълнява полета през ноември 2019-та, като той завършва с успех. Но има една уловка, пише потребителят woods170 за Наса Спейсфлайт. В момента, в който НАСА се съгласява с предложенията на компаниите за тестовите мисии, те от пожелателни се превръщат в задължителни. И фактът, че СпейсЕкс още от самото начало са пожелали да направят тестов полет с изпитание на спасителните системи от борда на ракета, не им е дал възможност да се откажат на по-късен етап. С други думи - СпейсЕкс, които получават около два пъти по-малко пари от Боинг, доброволно се съгласяват и се принуждават да проведат един допълнителен безпилотен тестов полет. Да - това се оказа истинска набутвация за Илон Мъск и след експлозията през април 2019-та се налага СпейсЕкс да вкара собствени пари, за да реализира мисията. Хубавото е, че вследствие на подготовката за този тестов полет, е установен потенциално опасен проблем, който е премахнат преди хората да се качат на борда. Така "Крю Драгън" е вече много по-надежден кораб. Щеше да е хубаво, ако Боинг са били накарани да извършат подобен тестов полет, за да се види дали "Старлайнър" няма някакъв подобен скрит дефект. Но това няма да се случи - НАСА не го е изискала в началото на програмата и няма да го изиска и сега. Друга е дилемата пред агенцията - Боинг проведе два тестови полета през ноември и декември, но при декемврийския не бе постигнато скачване с МКС. Като сравнение и трите полета на "Крю Драгън" завършиха напълно успешно и сега корабът е готов да превозва хора. Ще изиска ли НАСА още един безпилотен полет от "Старлайнър" за всеки случай? Това би било мъдро решение, но шансът е малък. Вероятно Боинг ще започва да превозва хора още по време на следващата мисия. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3151-2020-why-boeing-isnt-required-to-flight-abort

Днес САЩ отново притежават способността да изстрелват астронавти в орбита. Време е да се възползват от нея. На този кадър се вижда как Давид Сен-Жак и руският космонавт Олег Кононенко взимат проби от въздуха в кораба "Крю Драгън" по време на първата му космическа мисия през март 2019 г. Photo credit : NASA TV 19 януари 2020 г. 23:30 ч. Светослав Александров. Днес, на 19-ти януари, СпейсЕкс проведе тестов полет на космическия кораб "Крю Драгън" - и с това безпилотната му изпитателна програма приключи. През 2015-та, 2019-та и сега през 2020-та година, корабът летя три пъти - и трите мисии завършиха с пълен успех. Това означава, че "Крю Драгън" е вече в готовност да лети в пилотиран режим и че американците са възстановили способността си да превозват астронавти до Международната космическа станция. Време е да се възползват от това. Много дълго време отне на САЩ да създадат нови пилотирани космически кораби за орбитални мисии. Без да включваме двата суборбитални космически полета на Върджин Галактик през 2018-та и 2019-та година (при които петима души станаха астронавти, като техният престой в космоса бе само за няколко минути), последният път, когато НАСА изпрати хора в орбита, бе през юли 2011-та. Тогава совалката "Атлантис" проведе своята финална логистична мисия до станцията. След това американците бяха принудени да пращат астронавтите си до МКС посредством руските кораби "Союз". Повечето космически ентусиасти не вярвахме, че ще отнеме толкова дълго да се направят нови кораби. Най-оптимистичните прогнози предвиждаха първите пилотирани полети да са факт през 2012-2015-та, а по-песимистичните - през 2016-та-2017-та. Вярно е, че някои хора от академичния свят бяха скептици - например проф. Мартин Барстоу от университета Лестър твърдеше, че докато корабите станат готови, може да отнеме цяло десетилетие. Да, все още не са отминали десет години от последната мисия на космическа совалка. Ако "Крю Драгън" започне да вози астронавти в периода между март и юни 2020-та, както оповести днес Илон Мъск, ще са минали около девет години. Е, почти цяло едно десетилетие. Както и да го смятаме, реалното развитие на пилотираната космонавтика се доближава до скептичните, а не до оптимистичните прогнози. Безспорно специалистите на СпейсЕкс се сблъскаха със сериозни трудности. През 2015-та и 2016-та ракетата "Фолкън 9" аварира два пъти. После, при създаването на "Крю Драгън", компанията дълго време не можеше да стабилизира парашутната система. През април 2019-та, по време на наземен тест, върналият се след първия полет до МКС "Крю Драгън" експлодира. Тези аварии доведоха до отлагания, но не можем да отречем, че когато става въпрос за изпитателните полети на новия пилотиран кораб, нито един от тях не завърши с провал. Напротив - и след трите мисии "Крю Драгън" се завърна на Земята след блестящо свършена работа. Не е редно да хвърляме вината за забавянията единствено върху раменете на Илон Мъск, както и върху ръководството на Боинг (които разработват собствен пилотиран кораб "Старлайнър"). Вина имат най-вече политиците - може би не толкова президентите, колкото конгресмените - те така и не успяха да формулират смислена пилотирана програма. Да не говорим, че дълго време държаха космическата програма недофинансирана. Вина има и НАСА - със своята бюрократична култура, тя спъваше прогреса на частните компании. Но и НАСА не носи цялостната вина в случая. Основната вина е на обществото - т.е. на всички нас. В нашето общество се е възприело, че пилотираните космически полети трябва да се провеждат само когато има пълна гаранция за безопасността на астронавтите. Което е абсолютно лицемерно. Да, астронавтиката е рисково начинание. Но тя не е единствената рискована дейност на Земята. Планинарството също носи риск - например всеки ден планинари загиват в планините, но повечето хора това не ги интересува. Същото се отнася и до военната авиация - летци-изпитатели постоянно загиват, а обществото отминава тези новини с пренебрежение. Но когато загине астронавт... светът застива. Всички започват да следят какво се случва. Всички анализират. Всички коментират. Незабавно изскачат морализатори, които почват да сочат с пръст кой е виновен. И веднага започват едни дебати - кому е нужно да пращаме хора в космоса и прочие. Това е голямата трагедия на пилотираната космонавтика. Ето защо космическите агенции отказват да поемат рискове. А понеже космическите агенции са държавни, провалите в пилотираната космонавтика се възприемат и като провал на текущата политика на съответната държава. Затова след приключването на програмата "космическа совалка", НАСА постави куп изисквания пред Боинг и СпейсЕкс. Особено големи бяха изискванията към СпейсЕкс - защото са млада компания, защото изстрелват ракети от има-няма десет години, защото не разполагат с нужния опит и трябва тепърва да се доказват. След днешния полет можем да заключим: СпейсЕкс се справиха блестящо. Те изпълниха безупречно всички изискуеми от тях безпилотни полети, които да докажат, че корабът им "Крю Драгън" е безопасен и може да превозва астронавти. НАСА имат един-единствен правилен ход: да се възползват от услугите на новия кораб. Никой не е казал, че руснаците отиват в историята и че "Союз"-ите ще бъдат пратени на боклука. Напротив, дори и днес, след успеха на "Крю Драгън", шефът на НАСА Джим Брайденстайн потвърди, че агенцията ще продължи да купува астронавтски места на борда на "Союз". Същевременно с влизането на новите американски кораби в експлоатация, постоянният екипаж на станцията може да бъде увеличен от шест на седем души. Това е много важно. Ако горе в орбита има само един човек в повече, научната дейност ще се удвои. И без друго научните статии, които излизат от МКС, са малко... Остава само да се надяваме, че американската космическа агенция ще се задейства максимално бързо по този въпрос и няма да натовари СпейсЕкс с допълнителни изисквания. Колкото и някои ръководители да се страхуват от провали, това не е оправдание. Риск винаги ще има. НАСА трябва да обясни на обществото, че при усвояването на космическото пространство той е неизбежен. Необходимо е да поемаме рискове, иначе ще си стоим вечно на Земята. Най-важното от днешния ден е следното: САЩ отново разполагат с възможността да изпращат хора в космоса и да превозват хора до МКС. Време е да се възползват от нея. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3150-2020-usa-human-spaceflight-capabilities