SAlexandrov

Нова година - ново отлагане за руския модул Наука 1 януари 2020 г. 19:00 ч. Многострадалният руски модул "Наука" трябваше да напусне производствения цех на ГКНПЦ "Хруничев" и да бъде отправен към космодрума Байконур през този месец, за да се подготви за полет през есента или зимата на 2020-та година. Но по информация от Туитър акаунта на робота Фьодор (директно контролиран от руската космическа агенция), това няма да стане. В хода на изпитанията е възникнала нова нужда от допълнителни проверки и вместо това целевата дата за отправянето на модула се измества за месец март. Така изстрелването на "Наука" за 2020-ва година отново виси на косъм. Нееднократно източници в руския ракетно-космически отрасъл са споделяли, че след пристигането на модула на Байконур са нужни още около 9 месеца за финални предстартови изпитания. Така че ако "Наука" наистина довтаса да се отправи към космодрума през март, бройте още минимум девет месеца до старта. Това означава изстрелване в края на декември или ... да, през 2021-ва година. Първоначално Русия планираше да изпрати модула в космоса през 2007-ма година. Това е скандално дълго отлагане. Изглежда, че руският сегмент на Международната космическа станция ще си остане още дълго време недостроен. Руският модул "Наука", който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3124-2020-nauka-new-delays

Индийското правителство одобри провеждането на нова мисия до Луната 1 януари 2020 г. 15:40 ч. Днес, на 1-ви януари, индийската космическа агенция оповести, че правителството е одобрило реализацията на мисия до Луната "Чандраян 3" и вече е започнала нейната подготовка. Напомням на читателите, че по-рано през есента, скоро след неуспеха на първия спускаем апарат "Викрам", индийските специалисти оповестиха своето желание страната да извърши меко кацане на Луната най-късно през ноември 2020-та. Дали обаче този срок е реалистичен или прекалено амбициозен, предстои да разберем. Индийската космическа агенция също така продължава своята подготовка към осъществяването на първия си пилотиран космически полет. "Ние отбелязваме добър прогрес. Извършена е селекцията на астронавти", съобщава шефът на агенцията К. Сиван. Индийската автоматична лунна станция "Чандраян 3" трябва да извърши кацане на естествения ни спътник. Credit : ISRO/LPRG https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3123-2020-indian-government-approved-chandrayaan-3

Дмитрий Рогозин: пречат ни санкциите и липсата на частни космически компании Снимка от срещата през август 2019-та между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос 1 януари 2020 г. 15:15 ч. Светослав Александров. Ръководителят на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин призна кои са най-големите проблеми на космическия отрасъл - санкциите и липсата на частни космически компании. Това стана ясно по време на негово интервю за телевизионния канал Россия 24. "Ще сме щастливи, ако частните компании се появят в Русия. Но това е особеност за нашата държава - у нас няма такъв голям свободен капитал като например в САЩ", категоричен е Рогозин. Все пак в Русия има няколко частни фирми. По думите на Рогозин Роскосмос не им се бърка от бюрократична гледна точка. Голяма спирачка за развитието на руската космонавтика се оказват и западните санкции. "Това е изкуствено ограничение, което ни принуждава да се нагаждаме. Разбира се, заради санкциите у нас не може да стане по-добре. Те ни ограничават много силно. И най-важното ограничение е в областта на микроелектрониката. Това е най-сложният проблем, който изпитваме", смята Рогозин. Междувременно по думите на шефа Русия води преговори с Турция, Индонезия и Унгария. "Тези страни желаят да изпратят свой собствен космонавт, те искат да си сътрудничат с Роскосмос", казва той. Източник: НК 1, 2 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3122-2020-roscosmos-sankcii

Днес си отива едно десетилетие - поне според астрономическото летоброене На снимката: изстрелването на совалката "Индевър" на 16-ти май 2011-та година. Photo credit : NASA 31 декември 2019 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Днес си отива едно десетилетие! Медиите и сайтовете бълват класации за "топ 10" събитията на десетилетието - и това е напълно естествено. Но не всички са съгласни. Някои хора твърдят, че е още рано да изпратим 10-те години на 21-ви век. Брои се от 1 до 10, съответно десетилетието е започнало в началото на 2011-та година и ще си отиде с началото на 2021-ва година. Откъде идва объркването? Съгласно информацията на сайта на НАСА, най-широко използваното днес летоброене е измислено от абата Дионисий Малки някъде около 532-рата година. За отправна точка се използва годината на раждането на Иисус Христос. Така годините преди раждането на Христос се обозначават като пр.Хр., а годините след неговото раждане - сл. Хр. Има само един малък проблем - в епохата от шестия век концепцията за "нула" е била още неизвестна на човечеството. Така в календара 1-ва година сл. Хр. е предшествана директно от 1-ва година пр. Хр. Съответно, след 31-ви декември 1-ва година пр. Хр. следва директно 1-ви януари на 1-ва година сл. Хр., сиреч, липсва нулева година. И това създава огромен проблем за нас, хората на съвремието. Ние познаваме нулата и я използваме, за да броим. Ето например - моето дете беше родено на 7-ми февруари 2019-та година. Никой нормален човек не би счел, че на 7-ми февруари синът ми е бил на една година и сега през 2020-та ще отбележим неговата втора годишнина. Напротив - детето ми е все още на нула години и ще стане на една през февруари. Така хората чисто интуитивно броят и десетилетията и столетията. Нормално е новото столетие да е започнало в година нула - 2000-та година, както и да приключи през 2099-та. Първото десетилетие от новото столетие започна през 2000-та и приключи през 2009-та, а второто - през 2010-та и ще приключи през 2019-та. Хората нямат дори бегла представа за историята на класическите календари. Преди няколко дни един мой приятел защитаваше идеята, че десетилетието свършва сега, защото Христос се е родил в година 0. Ами не, приятел - просто много дълго време хората не са познавали нулата. Но далеч по-сериозен проблем от общочовешката интуиция са научните изчисления. На астрономите, които понякога смятат стотици, хиляди, милиони и милиарди години, им е трудно да пренебрегват нулевата година. Затова тяхното летоброене е различно. Всякакви префикси и суфикси се премахват. Първата година сл. Хр. си е първата. Преди това следва нулева година, съответно 1-ва година пр. Хр. се превръща в 0, 2-ра година пр. Хр. се превръща в −1 и така нататък. И действително сайтът calendars.wikia.com ни напомня, че има спор между астрономите и историците, тъй като примерно 585-та година пр.Хр. е всъщност −584-та. Но астрономическото летоброене е единственото, което е подходящо за математически цели. Като заключение, с приемането на съществуването на година 0 ни много по-лесно да приемем началото на вековете и десетилетията така, както е удобно и интуитивно за съвременния човек. А именно - според разбирането ни, че нулата съществува. Така че ако сте решили днес да отпразнувате края на десетилетието, давайте! Днес десетилетието действително приключва - поне според астрономическото летоброене. Не е ваша вината, че древните хора не са познавали нулата. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3121-2019-the-decade-is-over

Лента.Ру за 2019-та: САЩ покоряват Марс, Китай - Луната, а Русия гори съветското си наследство 30 декември 2019 г. 20:20 ч. Руският медиен сайт Лента.Ру публикува обзорна статия за космическите събития през 2019-та година, в която остро разкритикува състоянието на руския космически отрасъл. Анализът акцентира върху успешното кацане на китайската лунна мисия "Чанг'e 4" върху обратната страна на Луната, както и на безупречното спускане на американската мисия "ИнСайт" върху повърхността на Марс. А що се касае до голямото руско междупланетно постижение през 2019-та - изстрелването на космическата обсерватория "Спектр-РГ", благодарение на която за пръв път в историята руски апарат достигна до точка на Лагранж, коментаторите на Лента.Ру не са особено впечатлени. Да, анализът отчита, че "Спектр-РГ" е първата голяма руска космическа мисия след дългогодишно прекъсване - предходната бе изстреляна преди повече от осем години, тази на стария телескоп "Спектр-Р". "Но не можем да не забележим, че повече от половината от ключовите системи на обсерваторията не са руски - конструктивно "Спектр-РГ" представлява многоцелева платформа "Навигатор" с разположени на нея немски космически телескоп eROSITA и руски телескоп ART-XC. На последния са монтирани огледални модули, произведени от НАСА в космическия център Маршал, САЩ. Това е така, защото руските огледала за ART-XC се оказаха неправилно полирани и съответно годни единствено за ресурсни изпитания". Източник: Лента.ру Тази снимка бе заснета от немския прибор eROSITA на руския космически телескоп "Спектр-РГ" и тя изобразява Големия магеланов облак. Credit: F.Haberl, M. Freyberg and C. Maitra, MPE/IKI https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3120-2019-lenta-komentar-godinata

Космическата 2019 година: цялостно обобщение Снимка на лунохода "Юту 2", заснета от китайската спускаема мисия "Чанг'e 4". Photo credit : CNSA/CLEP Това е четвъртата статия от традиционната поредица "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. В първата статия разгледахме топ 10 космически мисии на десетилетието. Във втората очертахме научните и междупланетните събития, които трябва да станат факт през 2020-та. В третата статия разгледахме какво ново се очертава в областта на пилотираната космонавтика през 2020-та година. Ред е сега да направим цялостно обобщение на 2019-та година. 30 декември 2019 г. 09:51 ч. Светослав Александров. През 2019-та година бяха проведени общо 102 орбитални изстрелвания. Така за втора поредна година, както и за втори път след 1990-та (годината преди разпадането на СССР), в световен мащаб има над 100 орбитални космически полета. Абсолютен лидер в спътниковите изстрелвания е Китай с общо 34 изстрелвания, но страната отбеляза 2 провала. САЩ е на второ място с 27 изстрелвания, но американците нямаха нито един провал тази година. Изненадващо руснаците, които са на трето място с 25 изстрелвания, също нямаха нито един провал (за последен път Русия отбеляза безаварийна година през 2003-та). Европа и Индия имаха по шест орбитални полета, като всичките индийски бяха успешни, а един на европейците (на лекотоварната ракета "Вега") бе провален. Японците имаха само два старта през 2019-та - и двата успешни. 2019-та е трагична за космонавтиката на Иран, защото от две проведени ракетни изстрелвания, и двете завършиха с провал и освен това при наземната подготовка на трета ракета настъпи експлозия. През 2019-та година Русия и САЩ бяха единствените държави, извели хора в космоса. Общо 12 души достигнаха космическото пространство - 9 на три руски и 3 на един американски кораб. Трите руски космически мисии бяха орбитални и благодарение на тях на МКС пристигнаха следните астронавти и космонавти: Алексей Овчинин, Ник Хейг, Кристина Кук, Александър Скворцов, Лука Пармитано, Ендрю Морган, Олег Скрипочка, Джесика Меър и Хазааа ал-Мансури. Единственият пилотиран космически полет на САЩ през 2019-та беше осъществен посредством частния кораб на Върджин Галактик "Юнити", като мисията бе суборбитална и на борда на кораба летяха астронавтите Дейв Маккей, Майк Масучи и Бет Моузес. Моузес се превърна в първата жена-астронавт, летяла в космоса на частен космически кораб. Три роботизирани мисии достигнаха Луната - китайската "Чанг'e 4", частната израелска "Берешийт" и индийската "Чандраян 2". В началото на 2019-та "Чанг'e 4" извърши първото в историята на човечеството кацане на обратната страна на естествения ни спътник. През пролетта "Берешийт" се превърна в първата частна мисия, достигнала орбитата на Луната - забележителен успех за частното предприемачество. За съжаление проблем с жироскопа провали кацането. Индийската мисия "Чандраян 2" влезе успешно в орбита около Луната през август. Очаква се роботизираната станция да работи там поне няколко години. Но прикаченият към нея спускаем апарат "Викрам" не успя да кацне. Три кацания на астероид бяха отбелязани - всичките от японската мисия "Хаябуса 2" и всичките върху астероида Рюгу. По време на две от тях бяха събрани скални и почвени проби, които по-късно ще бъдат доставени на Земята и анализирани в лаборатории. По време на третото кацане бе освободен астероидоходът "Минерва 2", който се бе повредил предварително и можеше само да излъчва радиосигнал, без да изпраща данни от инструментите му. Но японските специалисти успяха да изпълнят нова мисия чрез "Минерва 2" - да измерят гравитационното поле на Рюгу. Американската мисия "Паркър" за изучаване на Слънцето направи три сближения с него, а на 26-ти декември облетя Венера с цел корекция на орбитата. Всичко на борда продължава да работи нормално. Безспорният триумф в междупланетната космонавтика за годината бе на САЩ и беше постигнат още в първия ден на 2019-та. Точно така, на 1-ви януари американската междупланетна сонда "Ню Хърайзънс" посети Арокот (известен доскоро като Ултима Туле). Това бе първото посещение на небесно тяло, намиращо се отвъд орбитата на Плутон, от човешки апарат. Относно програмата на Международната космическа станция - бяха извършени цели 11 излизания в открития космос. Една от тези "космически разходки" бе руска, а 10 - американски. За пръв път след пенсионирането на космическите совалки имахме толкова много излизания в открития космос, защото се наложи екипът да подмени остарели батерии на МКС, както и да ремонтира търсача на тъмна материя "Алфа Магнитен Спектрометър". Този спектрометър никога не е бил предвиждан да бъде сервизиран в космоса, така че НАСА се подготвяше за "космическите разходки" в продължение на няколко години. Агенцията смята, че степента на сложност на поправката съперничи на сложността на някогашните ремонти на космическия телескоп "Хъбъл". Освен първия полет на жена на борда на частен американски космически кораб през 2019-та, бяха отбелязани още две постижения, касаещи жени. На 18-ти октомври в открития космос излязоха едновременно две астронавтки - Кристина Кук и Джесика Меър - това бе първата изцяло женска "космическа разходка". А в събота, на 28-ми декември, Кристина Кук постави рекорд за най-продължителната космическа мисия за жена-астронавт. Така Кук счупи рекорда на американката Пеги Уитсън от 288 дни. През 2019-та година следните държави имаха за пръв път изкуствен спътник: Етиопия, Непал, Шри Ланка, Руанда, Судан, Обединените арабски емирства. Бяха проведени първите полети на няколко нови ракети - на два нови варианта на индийската PSLV, на три частни китайски ракети за извеждане на микроспътници, както и на американската "Атлас 5 Н22". Полетът на последната ракета бе много важен и можем само да се радваме, че бе успешен. Това е пилотираната ракета "Атлас 5" без обтекател, с два твърдогоривни ракетни двигателя и степен "Центавър" с два американски ракетни двигателя "RL10". По време на нейната първа мисия през декември успешно бе изведен в космоса кораба на Боинг "Старлайнър", който, както знаем, заради проблем с часовника не се скачи с МКС, но въпреки това демонстрира способностите са маневриране в космически условия, след което се завърна на Земята. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3119-2019-obobshtenie

Космическата 2020: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме? На снимката: космическият кораб на Боинг "Старлайнър" след успешното му завръщане на Земята на 22-ри декември. Photo credit : NASA/Bill Ingalls Това е третата статия от традиционната поредица "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. В първата статия разгледахме топ 10 космически мисии на десетилетието. Във втората очертахме научните и междупланетните събития, които трябва да станат факт през 2020-та. В днешната статия ще разгледаме какво ново се очертава в областта на пилотираната космонавтика през 2020-та година. 29 декември 2019 г. 18:00 ч. Светослав Александров. През 2019-та година, цели осем години след пенсионирането на космическите совалки, нови американски космически кораби за орбитални пилотирани мисии най-сетне започнаха да летят - макар и все още само в безпилотен режим. Станахме свидетели на общо три излитания - едно на кораба "Крю Драгън" на СпейсЕкс и две на кораба "Старлайнър" на Боинг. Полетите бяха далеч от перфектни и двете компании се сблъскаха с неочаквани трудности, но това е напълно очаквано за тестови мисии. Колкото и да са ти добри компютърните модели и изчисленията, те се базират на предположения и е напълно възможно нещо да не си предвидил и корабите да имат скрити слабости. Тези слабости излизат наяве едва когато започнат реалните полети. Историята показва, че понякога се случва първите тестови полети да минат гладко и успешно, след което изненадващо изскача проблем. Добрата новина е, че при нито едно от трите излитания на "Крю Драгън" и "Старлайнър" не бе изгубен космически кораб, нямаше катастрофа или експлозия докато самата мисия е в ход. Лошата е, че дефектите, които се проявиха, доведоха до допълнителни отлагания. 2019-та не бе годината, в която американски астронавти се върнаха на Международната космическа станция с американски кораби. Нека да направя обзор и да видим дали 2020-та ще е тази. Не на последно място, в тази статия ще разгледам постиженията на двете суборбитални компании Върджин Галактик и Блу Ориджин. СпейсЕкс Снимка от завръщането на "Крю Драгън" на Земята на 8-ми март. Photo credit : NASA TV През 2019-та година СпейсЕкс преживя един триумфален и един кошмарен месец. Триумфалният бе март, а кошмарният - април. Така компанията наяве демонстрира това, за което писах във въведението на статията, че понякога дори и първичните тестове да минат гладко, по-късно винаги може да изскочи проблем. Първият космически кораб "Крю Драгън" бе изстрелян в безпилотен режим посредством ракета "Фолкън 9" на 2-ри март. Ден по-късно корабът се скачи с Международната космическа станция. Това бе първото скачване на нов кораб за пилотирани цели с МКС и първото скачване на американски космически кораб след пенсионирането на космическите совалки изобщо (товарните кораби на САЩ "Сигнус" и "Драгън", както и японският "Кунотори", нямат системи за скачване - те биват прихващани от роботизираната ръка и пасивно свързвани със станцията). След скачването шлюзовете между "Крю Драгън" и МКС бяха отворени, а канадският астронавт Давид Сен-Жак и руският му колега Олег Кононенко се прехвърлиха на борда на новия космически кораб - така той стана за пръв път пилотиран, макар и временно. Завръщането на "Крю Драгън" на 8-ми март бе проведено в безпилотен режим - четирите парашута сработиха според очакванията и капсулата се приводни меко в Атлантическия океан. По всичко изглеждаше, че зависимостта на НАСА от руските космически кораби е вече в историята. Тогава през април дойдоха неприятните изненади. СпейсЕкс искаше вече върналата се от МКС капсула да бъде рециклирана и използвана за следващия безпилотен тест, включващ изпробване на аварийните системи при ракетно излитане. Но при наземната подготовка капсулата експлодира. Същият този месец бе отчетен и провал на парашутната системи при едно от атмосферните изпитания... Тези две аномалии закономерно доведоха до дълги месеци на разследвания и нови отлагания. СпейсЕкс не бе в състояние да изстреля човек в космоса до края на 2019-та. Но добрата новина е, че в хода на годината причините за аномалиите бяха констатирани и успешно елиминирани. Относно експлозията на капсулата, СпейсЕкс установи, че е настъпило увреждане на възвратен клапан вследствие на преминаването на азотен тетраоксид с много висока скорост. Увреждането довело до искра и възпламеняване на горивото. След успешен редизайн, на 14 ноември бе проведено цялостно огнево изпитание на двигателните системи на "Крю Драгън" и с това бе доказано, че специалистите на СпейсЕкс са разбрали и преодолели причините за априлската експлозия. Що се касае до парашутната система, тя също бе подложена на редизайн и до края на декември СпейсЕкс успя да проведе десет поредни комплексни теста, каквото бе изискването на НАСА, за да бъде одобрена за пилотирани експедиции. Какво следва за компанията през 2020-та? Въпреки положителното развитие през последните няколко месеца, СпейсЕкс все още трябва да проведе успешно един безпилотен полет, преди НАСА да се довери на фирмата за превоз на хора до МКС. Това е същият полет, който компанията подготвяше през април преди експлозията и при който ще се изпитат аварийните системи. След редизайна на "Крю Драгън", първоначално компанията и НАСА предвиждаха полетът да е факт през декември, после бе констатирано отлагане за 4-ти януари, а сега изстрелването е насрочено за 11-ти януари. Съдейки по миналото и хода на развитие на проекта "Крю Драгън", аз бих останал истински изненадан, ако мисията бъде проведена през януари. В началото на ноември един от говорителите на СпейсЕкс се изпусна по време на интервю, че компанията работи по вътрешен график за изстрелване през февруари. По-късно от СпейсЕкс опровергаха информацията, но с оглед на натрупващите се отлагания месец февруари ми изглежда все по-реалистична цел. Силно се надявам този полет да бъде успешен, аварийните системи да сработят и "Крю Драгън" да се завърне безпроблемно на Земята. Провал на теста ще означава още месеци отлагания и повторно провеждане. Хич не ми се чака още цяла година, нито ми се ще в края на 2020-та да пиша, че пилотираните мисии ще са факт през 2021-ва... Ако тестът е успешен, СпейсЕкс най-сетне ще може да пристъпи към подготовката на "Крю Драгън" за пилотирано изстрелване. Очакванията са, че мисията ще се случи през пролетта и тогава до МКС ще се отправят американските астронавти Дъг Хърли и Робърт Бенкън. Аз бих казал, че лятото е доста по-реалистична цел, но да видим - може да останем приятно изненадани от СпейсЕкс и НАСА. За всеки случай всичко зависи от предвиденото през януари тестово изпитание на спасителните системи на "Крю Драгън", тъй че нека да не се каним... Боинг На снимката: космическият кораб на Боинг "Старлайнър" след успешното му завръщане на Земята на 22-ри декември. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 2019-та беше трудна година за Боинг - мисля, че малцина биха опровергали това становище. И все пак космическото звено на фирмата се представи доста по-добре от самолетното. През първата половина на годината компанията все още ближеше рани след аварията от лятото на 2018-та, когато настъпи отказ на горивните системи на "Старлайнър" по време на комплексно статично огнево изпитание. Макар че мнозина смятат СпейсЕкс за млада и напредничава космическа компания, а Боинг за стара и бюрократична, в случая обективно би било да се каже, че комплексните горивни тестове спънаха и двете фирми по сходен начин. През месец май комплексното статично огнево изпитание бе повторено успешно. След цяло лято на подготовка, през ноември "Старлайнър" най-накрая полетя на изпитателна мисия с цел проверка на аварийните му системи. Те сработиха блестящо и корабът се върна на Земята - единствената констатирана аномалия бе, че един от трите парашута не се разтвори. Но това не бе определящо за успеха на мисията - "Старлайнър" може да каца само с един успешно разгърнат парашут, а в случая имаше два. На 20-ти декември "Старлайнър" излетя на своята втора тестова мисия, която се оказа и първата му космическа. Ракетата "Атлас" сработи успешно и изведе кораба в космоса, но поради неправилно настроен часовник "Старлайнър" не изпълни маневрата за вмъкването му в правилната траектория на път към МКС. Своевременна намеса на специалистите спаси кораба и той бе въведен в околоземна орбита, но скачването не се осъществи. За щастие на 22-ри декември "Старлайнър" бе насочен към тестовата писта в Уайт Сендс, където извърши безупречно кацане на Земята. Двата тестови полета през ноември и декември доказаха, че дизайнът на "Старлайнър" е добър, животоподдържащите и спасителните му системи работят и той може да превозва хора в космоса безопасно. Но те също доказаха и нещо друго - има вътрешни проблеми в компанията, касаещи качеството на труда. В хода на подготовката за космически полет могат да бъдат допуснати всякакви гафове. Но че някой техник забравил за завърже правилно парашута при подготовката на "Старлайнър" за мисията му през ноември, а друг не настроил правилно часовника за мисията му през декември? Това никак не говори добре... Принципно се старая да не правя аналогии между проблемите на "Старлайнър" и тези на самолетите "737 Макс". Самият администратор на НАСА Джим Брайденстайн е на мнение, че подобна аналогия би била неправилна - космическото звено е отделено от самолетното, освен това при разработката на "Старлайнър" инженерите на Боинг не са били оставени да работят сами - рамо до рамо с тях са се трудили и инженери на НАСА. Затова лично аз не бих направил подобно сравнение. Но и не бих твърдял, че всичко в космическото звено е изрядно... Затова остава да видим как през 2020-та година Боинг ще отговори на предизвикателството да направи "Старлайнър" по-добър космически кораб. Има един основен въпрос, който засега стои без отговор. Ще изиска ли НАСА нов безпилотен тестов полет на "Старлайнър", включващ скачване с МКС (едничката цел, която не бе изпълнена при декемврийската мисия)? Засега изглежда, че ръководството на НАСА и това на Боинг не възнамеряват да проведат подобен полет. Това би добавило нови месеци на отлагания, а всички вече недоволстват и искат американците да изпращат астронавти в космоса със собствени кораби. Омръзнали са на всички ни молбите на НАСА към Русия да превозва западните астронавти, а и феновете на руснаците злорадстват. На фона на факта, че бе доказано, че "Старлайнър" може да излита и каца успешно, вероятно декемврийският полет ще е последният безпилотен тест за "Старлайнър", а следващата експедиция ще е пилотирана. Тази пилотирана мисия, обозначавана като "Boeing-CFT", се очертава да бъде реализирана през пролетта, най-късно през лятото на 2020-та. В космоса ще се отправят трима астронавти: Кристофър Фъргюсън (бивш астронавт на НАСА, вече работещ към Боинг), Майк Финк и Никол Ман (от отряда на НАСА). Първоначално се планираше експедицията да е краткосрочна, но вече е решено, че "Старлайнър" ще престои в орбита пет месеца. Отново решението бе мотивирано поради отлаганията и желанието на НАСА да разполага с пилотирани космически кораби възможно най-скоро. Няма спор - 2020-та ще е много интересна година за Боинг. Върджин Галактик През месец февруари Бет Моузес се превърна в първата жена-астронавт, достигнала космоса на борда на частен космически кораб. Photo credit : Virgin Galactic Върджин Галактик бе единствената частна компания, която проведе пилотиран космически полет през 2019-та година. Това се случи през февруари, когато в космоса по суборбитална траектория бяха изведени астронавтите Дейв Маккей, Майк Масучи и Бет Моузес. Моузес се превърна в първата жена-астронавт, достигнала космическото пространство на борда на частен космически кораб. Така благодарение на Върджин Галактик САЩ отново има пилотирана космонавтика и американски астронавти отново летят в космоса с американски кораби, дори и тези кораби да са само суборбитални. И те имат своето място в развитието на човечеството - суборбиталните полети са по-евтини и поради това всички се надяваме чрез тях космическият туризъм да стане реалност. За съжаление февруарският полет остана последен за Върджин Галактик през 2019-та година. Корабът "Юнити", извел Моузес, Маккей и Масучи в космоса, бе върнат в хангара за окончателното му оборудване с туристическа кабина. Междувременно компанията започна дългоочакваното преместване на техниката и персонала си от тестовия космодрум в Мохаве, Калифорния, към комерсиалния космодрум Спейспорт Америка в Ню Мексико. Уж процесът трябваше да приключи до есента, но ... И така, след февруари компанията влезе в оня период, който за мен като неин привърженик е най-омразен - периода на бомбастични медийни заглавия, обещания, презентации - абе въобще Върджин Галактик ни показва всичко друго, освен реални космически мисии. Няма какво да ви лъжа - писнало ми е... По-съществените новини в последно време включват превръщането на Върджин Галактик в публична компания, договора с италианските ВВС за реализацията на италиано-американски пилотиран космически полет, както и показването на новите космически костюми за туристически полети (не смея да кажа, че това са скафандри). Очакванията за 2020-та година са строго конкретни - време е корабът "Юнити" най-накрая да бъде дотътрен до космодрума Спейспорт Америка, да почне да лети отново, тестовата летателна програма да бъде завършена и най-сетне да бъде даден ход на началните туристически експедиции. Дали ще стане, не се наемам да прогнозирам - лично аз се надявам "Юнити" да направи поне един-два тестови космически полета. Не обичам, когато космическите кораби прашасват в хангарите и не се използват целево... Блу Ориджин Снимка от изстрелването на "Ню Шепърд" на 11-ти декември. Photo credit : Blue Origin Чудя се дали да не копи/пейстна това, което бях писал за Блу Ориджин в статията "Космическата 2019: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме?". Но няма да го направя. Само едно изречение ще копирам, ако ми позволите. "Частната компания Блу Ориджин на създателя на Амазон Джеф Безос отбеляза поредната си разочароваща година". Окей, направих го. Но не мога да отрека, че има градация в положителна посока. През 2017-та година корабът "Ню Шепърд" летя веднъж, през 2018-та - два пъти, а през 2019-та година - три пъти. Дай Боже през 2020-та година да станем свидетели поне на четири космически полета! Но дори и в това се съмнявам - потайната космическа компания на Джеф Безос е често пъти сравнявана с костенурка, тъй като нейните стъпки са прекалено бавни. Нямам големи очаквания от Блу Ориджин през 2020-та. Принципно трябва да станем свидетели на още един-два безпилотни полета, преди компанията да качи човек в космоса, като това се очертава да се случи през новата година. Но тези обещания ги слушаме в края на всяка отминаваща година, тъй че ще повярвам, когато ги видя изпълнени. Трите полета на кораба "Ню Шепърд" бяха проведени на 23-ти януари, 2-ри май и 11-ти декември. И трите пъти корабът превози в космоса полезен товар и научни експерименти. И трите пъти капсулата и ракетата-носител се завърнаха успешно. Досега компанията не е отбелязвала провал, тъй че, кой знае - може би след още един-два полета, до края на 2020-та година, човек наистина току-виж полети в космоса на борда на "Ню Шепърд"? Едно е сигурно - единствено времето ще покаже. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3118-2020-human-spaceflight-what-to-expect

Уошингтън поуст: липсата на космически туризъм е едно от разочарованията на десетилетието 27 декември 2019 г. 18:30 ч. Отминава не просто поредната година, а второто десетилетие на 21-ви век. През това десетилетие станахме свидетели на голям технологичен бум под формата на модерни мобилни телефони, таблети и други джаджи. Но много предсказания, които бяха обещани, че ще се случат, не се сбъднаха. Уошингтън поуст е предоставил на читателите си интересна класация (линк-тук) за най-големите технологични разочарования на изминаващото десетилетие. Класацията включва дезинформацията и разпространението на фалшиви новини в интернет (особено по време на избори), пълният монопол на Фейсбук и липсата на алтернативна социална мрежа, неуспехът на много групово финансирани проекти в Kickstarter, неуспехът на електронните цигари да се наложат като безопасна алтернатива. Авиацията и космонавтиката също са дали своите разочарования. В областта на авиацията е несбъднатото пророчество, че доставката на храна и товари за нуждите на клиенти ще става посредством дронове. Обещано още през 2013-та година от предприемача Джеф Безос, основателят на Амазон, засега имаме само изпитания - но не и масова практика. Неслучилият се космически туризъм е големият пропуск в космонавтиката. Ричард Брансън обеща, че Върджин Галактик ще превозва туристи в космоса до началото на 2020-та - но последната му пилотирана космическа мисия бе през февруари и оттогава насам - нищо... Безос също каза, че човек ще полети в космоса през 2018-та година, а Илон Мъск предвиди полет на турист до Луната в края на 2018-та. Нищо подобно не се е случило. И все пак Уошингтън поуст признава - ако има нещо от цялата класация, за което не бива да съжаляваме, че не се е случило, то е именно космическият туризъм. Нека туристическите кораби да станат готови, когато са готови, без да се бърза. Извеждането на хора в космоса не е тривиална работа. На снимката: космическият кораб "Юнити" по време на втория му пилотиран полет в космоса през февруари. Оттогава досега, вече 10 месеца по-късно, "Юнити" не е летял отново и все още не превозва туристи. Photo credit : Virgin Galactic https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3117-2019-space-tourism-disappointment-decade

УСПЕХ: Тежкотоварната китайска ракета Лонг Марч 5 се върна в експлоатация след безпрепятствено изстрелване! Снимка от днешното успешно изстрелване. Photo credit : China Space Program 27 декември 2019 г. 16:15 ч. Светослав Александров. Най-сетне! След прекъсване от две години и половина, тежкотоварната ракета "Лонг Марч 5" се върна в експлоатация и така китайската програма влезе отново в правилните си коловози, които ще я отведат към усвояването на околоземната орбита, Луната и Марс. Ракетата "Лонг Марч 5" е критично важна за космическата програма на Китай - със своята товароподемност от 25 тона до околоземна орбита тя е третата най-мощна ракета в света, нареждайки се директно след американските ракети "Фолкън Хеви" и "Делта 4 Хеви" с товароподемности до околоземна орбита съответно от 63 тона и 29 тона. Първото изстрелване на "Лонг Марч 5" бе проведено на 3-ти ноември 2016-та. Множество проблеми съпътстваха обратното броене, а след излитането спътникът бе въведен в неправилна орбита. Впоследствие сателитът запали своите собствени двигатели и коригира орбиталните си параметри, след което стартът бе оповестен за успешен. Истинската трагедия за китайската космонавтика настъпи на 2-ри юли 2017-та, когато по време на второто изстрелване един от двигателите "YF-77" на първата степен се самоизключи заради отказ на турбопомпа. Ракетата и спътникът бяха изцяло загубени. Китайските специалисти се захванаха да коригират дизайна на "YF-77", като през 2018-та година бе проведено тестово успешно запалване. Впоследствие бяха установени други дефекти, които отложиха третото изстрелване първо за януари, после за юли и след това за края на 2019-та година. Но усилията на китайските специалисти доведоха до успех и днес стана ясно, че те са успели да стабилизират дизайна на "Лонг Марч 5". Днешното изстрелване бе факт в 14:45 ч. българско време и спътникът "Шичжиян 20" е в правилната си орбита. Какво означава това за китайската космическа програма? На първо място, Китай най-сетне ще може да реализира мисията си до Луната "Чанг' е 5" - това е първата възвръщаема експедиция до естествения ни спътник, откакто през 70-те години на миналия век американските астронавти от "Аполо" и съветските автоматични станции "Луна" взеха проби от лунния грунт и ги доставиха на Земята за по-нататъшно изследване в лаборатории. "Чанг'e 5" трябваше да лети още в края на 2017-та година, но след аварията на "Лонг Марч 5" това нямаше как да стане. Сега обаче подготовката за полет може отново да започне. Второ, което е и най-критично за китайската космонавтика, страната ще може да изстреля роботизираната си мисия до Марс, която се състои от спускаем апарат и марсоход. Това ще е вторият опит на Китай да достигне до Червената планета - първият път бе през 2011-та година, когато китайски орбитален апарат бе прикачен към руската мисия "Фобос-Грунт". Но след провала на руснаците Китай създаде своя самостоятелна марсианска изследователска програма. Ако днешният старт на "Лонг Марч 5" не бе успешен, това щеше да означава продължително отлагане за новата роботизирана мисия и тя щеше да пропусне стартовия си прозорец през лятото на 2020-та. Трето, най-сетне могат да започнат полетните изпитания на новия пилотиран космически кораб, който се очаква някой ден да полети до Луната. Прототип на кораба може да бъде изстрелян още през първата половина на 2020-та. Четвърто, ще започне строежът на първата модулна орбитална станция на Китай. Основният модул "Тианхе" трябваше да бъде изстрелян през 2018-та и със забавянията на "Лонг Марч 5" това не се случи - но вече и този проект може да потръгне. Днес, след като "Лонг Марч 5" отново полетя успешно, мнозина си отдъхнаха и се успокоиха - по понятни причини! Запис от днешното изстрелване: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3116-2019-27-dec-long-march-5-returns-to-flight

УСПЕХ: Русия изстреля последната ракета с украински компютър Рокот! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos 27 декември 2019 г. 09:45 ч. Светослав Александров. В края на 2019-та за пръв път Русия ще посрещне Нова година в добро настроение - 2019-та е първата календарна година след 2003-та, в която страната няма провал на орбитална космическа ракета. Тук е важно да се подчертае - тази класация отчита единствено орбиталните изстрелвания и включва само стартовете на ракетите, без да се взема предвид работоспособността на космическите апарати след отделянето от горните степени на носителите. Не отчитаме и военните тестове, при които също може да има аварии - напр. "Буревестник". Изстрелването на ракетата "Рокот" тази нощ бе проведено в 01:11 ч. българско време. Роскосмос потвърждава, че ракетата и ускорителният блок "Бриз-КМ" са сработили нормално и че спътниците "Гонец-М" са се отделили благополучно от горната степен. Макар и успешно, изстрелването носи горчив привкус - това е последният полет на ракета "Рокот" поне в обозримо бъдеще. "Рокот" е оборудвана с украински компютър. След анексацията на Крим от Русия стана все по-трудно руските специалисти да си сътрудничат с украинските. Космическият експерт и собственик на сайта Russianspaceweb.com Анатолий Зак съобщава, че благодарение на европейците, които имаха нужда от "Рокот" за собствени спътници (напр. "Сентинел") бяха получени ограничени бройки компютри и резервни части, но руснаците нямаха как да разчитат на същото за чисто руските мисии. Роскосмос съобщава, че понастоящем предприятието ГКНПЦ "Хруничев" създава модернизирана версия на "Рокот", при която чуждестранните компоненти трябва да бъдат заменени с чисто руски. Дали това ще се случи, предстои да видим. Новите разработки на руснаците вечно са съпъствани от големи трудности и отлагания. Не е нужно да напомням, че след два тестови полета на новите ракети "Ангара" през 2014-та все още не сме станали свидетели на третия полет. "Ангара" има тежкотоварен вариант "Ангара А-5", който трябва да замени "Протон", както и лекотоварен "Ангара А-1.2", способен да поема полети от типа на тези на "Рокот". И докато Русия днес се радва на безаварийна космическа 2019-та година, предстои да видим дали следващите години също няма да са безаварийни по много проста причина - липсата на нови ракети, които да летят... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3115-2019-last-rokot-successfully-launches

УСПЕХ: СпейсЕкс изпълни 10 поредни безпроблемни полетни теста на парашутите на Крю Драгън! Снимка от комплексно парашутно изпитание на "Крю Драгън". Photo credit : SpaceX 23 декември 2019 г. 22:20 ч. Светослав Александров. Частната компания СпейсЕкс оповести, че вчера бе проведен успешно 10-тият пореден комплексен полетен тест на парашутната система на "Крю Драгън"! С това компанията изпълни заръката на НАСА за десет поредни благополучни летателни теста на версията "Mark 3" на парашутите - изискуемият минимум, за да могат те да бъдат одобрени за пилотирани космически мисии. Една от най-големите спънки при разработката на новите пилотирани космически кораби на СпейсЕкс и на Боинг беше създаването на надеждни парашутни системи за тях. Парадоксално, но факт - дори и в човешката цивилизация парашутите да съществуват от столетия, а космическите кораби - едва от десетилетия, много по-лесно е да направиш нов кораб, отколкото парашути за него. Самият Илон Мъск, основателят на компанията СпейсЕкс, споменава, че в рамките на лунната програма "Аполо" през 60-те години разработката на парашутите на корабите се оказала толкова трудна задача, че се е превърнала в сериозен морален проблем за работниците. Наистина, само месец след първия успешен полет на "Крю Драгън" до МКС през тази пролет, парашутната система се провали при едно от атмосферните им изпитания. Но Мъск не се предаде и всички усилия бяха впрегнати за преодоляването на проблема. Както напомня журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника, Мъск бе обещал, че до края на 2019-та година ще има десет поредни успешни комплексни полетни теста на парашутната система. Обещанието е изпълнено! Парашутите са готови за превоз на хора! Все по-вероятно изглежда, че първата пилотирана мисия на борда на "Крю Драгън" ще е факт през пролетта на 2020-та - стига, разбира се, и изпитанието на аварийната система да мине успешно през януари. Източник: СпейсЕкс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3114-2019-23-dec-parachute-testing

Отложиха полета на новата руска ракета Ангара за 2020-та 23 декември 2019 г. 19:30 ч. Днес ТАСС съобщи, че следващият полет на новата руска ракета "Ангара" няма да се състои през този месец декември, както бе оповестено по-рано, а през 2020-та година. Точна дата на изстрелването не е обявена - казва се само, че "Ангара" ще бъде предадена от предприятието "Хруничев" през първата четвърт на 2020-та. Което означава, че до старта ни делят още поне няколко месеца... Това е поредното отлагане на третия полет на ракета от серията "Ангара". Напомням на читателите, че "Ангара-1.2ПП" (лекотоварна) и "Ангара-А5" летяха на демонстрационни мисии за последен път през 2014-та година. "Ангара-А5" е тази ракета, която трябва да извежда в космоса и следващия пилотиран кораб на Русия "Орел" (известен доскоро като "Федерация"). От 2014-та насам - гробна тишина... никой не знае какво точно се случва с "Ангара". Според някои непотвърдени и неофициални слухове третият произведен модел е бил толкова дефектен, че се оказал негоден да лети... Модули за руските ракети "Ангара". Снимка: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3113-2019-angara-launch-delayed

Българският принос за изучаване на астероида Бену се увеличава - Лъчезар Костов е вторият сънародник, успешно картографирал кандидат-място за спускане! На снимката: регионът на астероида Бену, където американската мисия "Озирис-Рекс" ще се спусне, за да вземе проби. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona 23 декември 2019 г. 15:45 ч. Светослав Александров. Броени дни след като оповестих, че съм картографирал основното място за спускане на американската мисия "Озирис-Рекс" върху повърхността на астероида Бену, оказа се, че има още поне един българин, който е работил по едно от четирите кандидат-места. Това е космическият ентусиаст Лъчезар Костов. Лъчезар Костов споделя за себе си, че по професия е строителен инженер, който обича космоса от малък. Разказва, че помни ясно края на космическата надпревара, когато полетите към космоса рязко секнали. Помислил си, че тогава човечеството е загубило своя път. Днес Лъчезар е оптимист - по неговите думи всичко върви по-бързо от всякога. Изключително много се е развълнувал, когато СпейсЕкс приземили първата си ракета и осъзнал, че бъдещето най-сетне е дошло и е започнала нова ера в космонавтиката. Лъчезар е картографирал около 20 снимки на астероида Бену, сред които са изображения на кандидат-мястото за кацане Сендпайпър. Въпреки че "Озирис-Рекс" вероятно няма да се спусне там (основното място е Найтингейл, а резервното - Оспрей), това е един от четирите региона, които бяха обсъждани от екипа на мисията. Напомням на читателите, че аз (т.е. Светослав Александров, основателят на КОСМОС БГ) съм картографирал 258 фотографии, сред които присъстват такива на основното място за кацане Найтингейл. За повече информация относно картографирането на Бену: PSI Прочетете предишната статия: Светослав Александров е картографирал региона на астероида Бену, където мисията на НАСА Озирис-Рекс ще се спусне догодина, за да събере проби! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3112-2019-23-dec-bulgaria-bennu

Първите космически полети на новосъздадените пилотирани кораби са тестови - и следва да се тълкуват като такива На снимката: космическият кораб "Старлайнър" след успешното си завръщане на Земята вчера. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 23 декември 2019 г. 10:22 ч. Светослав Александров. Българинът разбира от всичко - най-вече от футбол, жени и политика. И от космически кораби разбира! Затова не е чудно, че мнозина се вживяха в ролята на анализатори и се изказаха от позицията си на висши разбирачи относно новите пилотирани кораби на САЩ. Разбира се, голяма част от тези разбирачи са западнофоби и са политически мотивирани да очернят всичко що иде от западния свят. През 2019-та година станахме свидетели на три изстрелвания на новосъздадените пилотирани кораби в тестов (безпилотен) режим. Едно беше на СпейсЕкс и две бяха на Боинг. И докато мнозина се изказват категорично за способността на САЩ да създава космически кораби, те забравят, че тези първи три полета бяха тестови. С акцент върху думичката тестови. Да постигнеш 100%-ов успех на първото или второто изстрелване на нов космически кораб е истинско чудо - защото до този момент той никога не е бил в космоса и колкото и добри да са компютърните модели, все още не разполагаш с реални данни. В този ред на мисли - единият полет на "Крю Драгън" и двата на "Старлайнър" завършиха доста прилично и бяха отчетени много постижения. В тази статия ще сравним тестовите полети на "Крю Драгън" и "Старлайнър" с предишните тестови полети на новосъздадени космически кораби. Да вземем например проекта "Мъркюри", в рамките на който НАСА създава първите си пилотирани космически кораби. Първият тестов полет на 21-ви август 1959-та година завършва с пълен провал, а при следващите три - на 9-ти септември, 4-ти октомври и 4-ти ноември е отчетен само частичен успех. Пълен успех е постигнат чак на петия полет, на 4-ти декември - това е мисията "Литъл Джоу 2", когато до ръба на космоса е изпратена маймуната Сам. Аналогична е историята на пилотираната програма на СССР "Восток". Изстрелването на "Корабл-Спутник 1" на 15-ти май 1960 е частичен успех, на 28-ми юли имаме пълен провал на мисия, която не получава официално име - тогава загиват кучетата Барс и Лисичка. И накрая на 19-ти август имаме успешна мисия, която е кръстена "Корабл-Спутник 2" с Белка и Стрелка - този път кучетата се завръщат на Земята. Четвъртият полет е отново частичен провал - "Корабл-Спутник 3", на 1-ви декември 1960-та, тогава умират кучетата Пчолка и Мушка. На 22-ри декември имаме пълен провал и чак през 1961-ва година, съответно на 9-ти и 25-ти март, са отбелязани два поредни успеха. Те проправят път към полета на Гагарин. Ранната разработка на корабите "Аполо" и "Союз" е трагична, защото тя е свързана с първите смъртни случаи на екипаж. На 26-ти февруари 1966-та година е изстреляна мисията "AS-201" с първия функционален кораб "Аполо" с команден и сервизен модул. Мисията е частичен успех - двигателят на сервизния модул работи само за 80 секунди поради замърсяване на горивната камера с хелий. Настъпва авария и на електрическата система, която води до загуба на контрол при навлизане в атмосферата. Следват два безпилотни успеха по-късно през 66-та, но накрая знаем какво се случва на 21-ви февруари 67-ма, по време на подготовката на мисията "AS-204" (прекръстена официално на "Аполо 1" след трагедията). Върджил "Гъс" Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи загиват мъчително след пожар в капсулата. Всички знаем и за трагичната история на кораба "Союз 1" със смъртта на космонавта Владимир Комаров поради отказ на парашутната система на 24-ти април 1967-ма. Комаров е изстрелян с космически кораб, който не е завършил успешно безпилотната си тестова програма. Към момента на подготовката на неговия кораб инженерите се борят с над 200 проблема, но те са игнорирани от политическия елит - СССР не са изстрелвали космонавт в орбита от 65-та година, когато е полетът на "Восход 2" с Беляев и Леонов. Говори се, че Комаров е бил наясно с проблемите на неговия кораб, но не е желаел да откаже назначението на мисията, дори и с риск да не се върне на Земята - тъй като неговият дубльор е бил Гагарин. Но фактите са факти - "Союз 1" излита без предходните тестови полети да са завършили с успех - при "Космос 133" през ноември 66-та отказва системата за контрол на височината, при "Космос 140" през февруари 67-ма корабът навлиза в атмосферата под толкова стръмен ъгъл, че горещата плазма прогаря дупка в топлинния щит. Фактически космическият кораб "Союз" е стабилизиран чак след дългогодишна експлоатация и още една трагедия ("Союз 11", 1971-ва година). Но и при предишни полети на кораба "Союз", дори и с успешни завръщания, са били отчитани множество аномалии - например при мисията "Союз 5", когато се завръща на Земята, имаме неразделяне на сервизния модул, оплитане на парашутните върви и провал на ретроракетите. Космонавтът Волинов оцелява на косъм с няколко счупени зъба. И по-нататък има проблеми, да не забравяме, че и българският космонавт Георги Иванов се спасява по чудо след провал на бордовия двигател. Днес, когато се смеем на космическите кораби "Союз" заради неочакваните пробойни в корпуса, или когато се смущаваме поради проваленото изстрелване през октомври 2018-та, то не е защото "Союз"-ите са лоши кораби. Напротив - това са добри кораби! И след дългогодишна експлоатация от тях се ОЧАКВА да работят нормално и без засечки! И когато това не се случва, говорим за криза в космонавтиката и за спад в качеството на работа. Изстрелването на совалката "Колумбия" на 12-ти април 1981-ва година е паметен момент за космонавтиката - за пръв път космически кораб излита с хора на борда (астронавтите Джон Йънг и Робърт Крипън) без изобщо да е имало тестов безпилотен полет преди това. Мисията завършва успешно и астронавтите се завръщат на Земята, но са отчетени над 70 аномалии - включващи и увреждането на топлинния щит на совалката. Истинско чудо е, че Йънг и Крипън се завръщат живи - но игнорирането на проблемите със совалката не може да продължи дълго и всички знаем какво се случва в дългосрочен план... Как се вписват полетите на "Крю Драгън" и "Старлайнър" през 2019-та година? Както казах, това са тестови полети. За пръв път в историята на космонавтиката е предвидено изцяло нов космически кораб за пилотирани нужди да се скачва с Международната космическа станция още от първия си космически полет. Отново повтарям: за пръв път! Обикновено дебютните космически полети представляват просто изпращане на кораба в космоса, за да се провери какво е неговото поведение, за да се съберат данни и да се отчете каква е неговата работоспособност. И фактите са следните: да, "Крю Драгън" е единственият, който лети перфектно и се скачва с МКС безпроблемно. При него е отчетена авария на капсулата едва след кацането, след допълнителни тестове (т.е. не по време на космическа мисия). Но фактите са си факти - при нито един от трите полета, проведени през 2019-та година, няма загуба на космически кораб. "Крю Драгън" каца успешно след единствената си мисия тази година. И "Старлайнър" каца успешно след двете си мисии - през ноември, когато са тествани аварийните системи, и сега през декември. Нямаме загуба на космически кораб. Утвърдено е, че и при "Крю Драгън" и при "Старлайнър", ако имаше астронавти на борда, те щяха да излетят и да се завърнат успешно. На фона на това дребните заяждания, че през ноември един от парашутите на "Старлайнър" не се е разтворил, или че през декември не се е скачил с МКС, издава дълбоко невежество. Да, ние може да критикуваме Боинг, че компанията има лошо лидерство и систематични проблеми в ръководните органи (които се отразяват на качеството на работата). Можем да отчетем, че недобре вързания парашут през ноември или неправилно настроения часовник през декември са елементарни грешки, които е трябвало да бъдат отчетени навреме. Но е факт - дребни грешки се допускат в космонавтиката постоянно, и те провалят цели мисии. Виждали сме го и при една аномалия на "Ариана 5" наскоро, а за руските полети - да не говорим. А когато говорим за първите полети на нови пилотирани космически кораби - ами, когато говорим за толкова много нови неща, да недогледаш нещо преди тест ... е нормално. В бъдеще, когато "Крю Драгън" и "Старлайнър" отчетат множество мисии, СпейсЕкс и Боинг ще стават все по-добри - с натрупването на опит. В този ред на мисли, ако бях на мястото на пишман анализаторите, щях да се срамувам, че очерням западната космонавтика заради това, че не всичко при един пръв тестов (ТЕСТОВ!) полет не всичко минава нормално. Нямам търпение да видя как същите тези пишман анализатори ще реагират, когато "Орел" ("Федерация") полети. Съдейки по постоянните отлагания на този проект обаче, май доста ще си почакаме... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3111-2019-test-projects

УСПЕХ: Космическият кораб Старлайнър се завърна на Земята след безупречно кацане! На тази снимка, заснета от инфрачервена камера, се вижда космическият кораб "Старлайнър", който се спуска към Земята посредством три парашута. Photo credit : NASA TV 22 декември 2019 г. 15:10 ч. Светослав Александров. Днес в 14:58 ч. българско време космическият кораб на Боинг "Старлайнър" се завърна успешно на Земята, след като всичките му системи за навлизане в атмосферата, спускане и кацане сработиха без никакви проблеми. Така корабът приключи своята двудневна космическа мисия, в рамките на която проведе демонстрационен безпилотен полет като подготовка преди планираното догодина пилотирано изстрелване. Напомням на читателите, че "Старлайнър" бе изстрелян в космоса на 20-ти декември в 13:36 ч. българско време посредством ракета-носител "Атлас 5". Това бе първият полет на "Атлас 5" със степен "Центавър", притежаваща два ракетни двигателя "RL-10" на американската компания Аероджет Рокетдайн. Ракетата свърши своята работа блестящо и изведе "Старлайнър" на неговата планова суборбитална траектория. Скоро след разделянето обаче, поради неправилна настройка на бордовия часовник, корабът не запали двигателите своевременно за вмъкването му в правилната орбита за сближение с Международната космическа станция (МКС). Екипът хладнокръвно и професионално пое контрол над кораба и запали ръчно двигателите му, за да може да бъде постигната безопасна орбита. За съжаление тази нова орбита означаваше, че корабът няма да може да достигне МКС - неприятен развой и отклонение от планираната мисия. Но "Старлайнър" бе спасен - и това е най-важното. Получените данни на Земята показаха, че разделянето му от ракетата-носител е било нормално, животоподдържащите му системи функционират според очакванията и най-важното: ако на борда на кораба имаше астронавти, те щяха да пристигнат в космоса невредими. С оглед на пропуснатото скачване на МКС, екипът на мисията мина към двудневна фаза, кулминираща с кацане днес. Вчера, на 21-ви декември, в орбита бяха тествани всички системи на "Старлайнър". Дори пръстенът за скачване бе разгърнат и бе потвърдено, че работи нормално. Истинското изпитание за мисията обаче бе днес - спускането и приземяването. Едно от основните препятствия пред Боинг и СпейсЕкс, докато двете компании разработваха корабите "Старлайнър" и "Крю Драгън", бе създаването на надеждни парашутни системи. Щеше ли "Старлайнър" при неговото първо завръщане от космоса да разгърне трите си основни парашута? Притеснение витаеше във въздуха, още повече, че по време на неговия първи полет в началото на ноември, когато бяха изпитани спасителните му системи, един от парашутите не се разтвори. И тогава "Старлайнър" кацна безпроблемно, но мнозина се притесниха дали няма някакъв сериозен дефект. Проблемът обаче се оказа съвсем дребен - хлабава връзка. Парашутите на "Старлайнър"-а, който излетя на 20-ти декември в космоса, бяха щателно инспектирани предполетно и не бяха констатирани никакви дефекти. Както се вижда от днешния развой на събитията - те действително сработиха! Успешното завръщане на "Старлайнър" означава, че всички експерименти на борда му ще бъдат свалени, а данните - анализирани. Очакванията са следващото изстрелване да е пилотирано и да бъде проведено през пролетта или лятото на 2020-та. Междувременно тази капсула на "Старлайнър", който кацна днес, ще бъде подготвена за нова мисия, тъй като корабът е преизползваем. И така, приключваме една чудесна 2019-та година, в рамките на която корабът на СпейсЕкс "Крю Драгън" летя веднъж на мисия до МКС, а корабът на Боинг "Старлайнър" - два пъти, първо на изпитание на спасителните му системи и след това на космически орбитален тест. Очакваме с нетърпение 2020-та, когато двата кораба най-сетне трябва да започнат да извеждат хора до орбита! За допълнителна информация: Боинг https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3110-2019-starliner-returns-home

Още лоши новини за руския кораб Орел - не само тежък, но и недостатъчно преизползваем 21 декември 2019 г. 23:45 ч. Поредните лоши новини за новия пилотиран руски кораб "Орел" бяха съобщени днес от информационната агенция Лента.Ру, която се позовава на РИА Новости. Корабът се оказва не просто твърде тежък - но и недостатъчно преизползваем. Доскоро се предвиждаше всеки произведен кораб "Орел" да е в състояние да лети до десет пъти до Луната. Но сега максималният брой мисии, която една капсула може да изпълни, са три. Информацията идва от презентация на директора на ракетно-космическата корпорация РКК "Енергия" Никола Севастянов, която бе представена този месец пред шефа на Роскосмос Дмитрий Рогозин. В нея се споменава, че "Орел" може да бъде използван до десет пъти само ако лети в околоземна орбита. Но съгласно зададената поръчка корабът трябва да осъществява до десет полета към Луната. Лента.Ру напомня, че РКК "Енергия" работи по кораба "Орел" в продължение на над десет години, като първоначалният му замисъл бе да замени остарелите "Союз"-и за полети до околоземна орбита, а след това да се използва за мисии към Луната. Заради безбройните отлагания впоследствие бе решено, че за околоземните екскурзии ще си се използват "Союз"-ите както и досега, а "Орел" ще се конструира само за лунни експедиции. До този момент новият руски кораб не е летял нито веднъж - дори в безпилотен режим. Макет на "Орел". Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3109-2019-orel-not-enough-reusable

Ръководството на мисията на Старлайнър се готви за най-важното изпитание: кацането На илюстрацията: космическият кораб за превоз на астронавти "Старлайнър" се завръща от космоса посредством парашути и амортизиращи възглавници. Image credit : Boeing 21 декември 2019 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Космическият кораб на Боинг "Старлайнър", който бе изстрелян успешно вчера, сполучи да изпълни много от предвидените си задачи днес - дори и да не можа да се скачи с Международната космическа станция (МКС). Сега екипът на мисията е фокусиран върху най-важния тест от всички: кацането. От успеваемостта на предстоящото завръщане на Земята зависи дали Боинг ще започне своевременно да извежда астронавти в космоса. Днес астронавтът Крис Фъргюсън, който е част от екипа на Боинг и който ще лети по време на следващата мисия на "Старлайнър", потвърди в Туитър, че към настоящия момент корабът е в много добро състояние. Той е коригирал орбитата си благополучно по начин, който позволява завръщане в района на базата Уайт сендс. Ако всичко мине по план и метеорологичните условия са благоприятни, "Старлайнър" ще запали двигателите си в 14:32 ч. българско време утре, на 22-ри декември. Това ще кулминира с кацане в 14:57 ч. българско време. В случай че се наложи отлагане, втора възможност ще има по-късно през деня. Телевизионният канал НАСА ТВ (линк тук) ще излъчва процедурите по спускане и приземяване в реално време. По време на днешната пресконференция отново бе потвърдено, че скачването с МКС е било вторична, а не основна цел. Добре щеше да е, ако се бе случило. Но основната задача на настоящия космически полет на "Старлайнър" е да се валидира, че е безопасен и че може да превозва астронавти в космоса безпроблемно. Макар и без посещение на МКС, беше доказана работоспособността на повечето от системите - ракетата-носител "Атлас 5" сработи нормално, отделянето на кораба от степента "Центавър" протече нормално и бе потвърдена годността на животоподдържащите системи. Днес, на 21-ви декември, екипът успя да изпробва скачващия механизъм на "Старлайнър" в космически условия, макар и без МКС да бе наблизо. Така че ако кацането е благополучно, НАСА вероятно няма да изиска нов безпилотен полет на "Старлайнър", само за да се тества автоматичната система за скачване. Бъдещето на комерсиалната пилотирана програма на НАСА и на "Старлайнър" зависи доколко системата за кацане, която се състои от парашути и амортизиращи възглавници, ще сработи. Ако изобщо сработи ... Една от най-големите трудности по време на разработката на пилотирания кораб "Старлайнър", а и на "Крю Драгън" на СпейсЕкс, бе свързана със създаването на надеждна парашутна система. Парадоксално, човешката цивилизация е създала първите парашути преди столетия, а космическата епоха е започнала преди около шест десетилетия. И въпреки това се оказва много по-лесно да създадеш космически кораб, отколкото парашутите за него. Илон Мъск напомня, че по време на лунната програма "Аполо", изработката на парашутите се оказала толкова сложна задача, че се е превърнала в сериозно морално предизвикателство пред успешната ѝ реализация. Специалистите на Боинг, подобно на тези на СпейсЕкс, са провели множество компютърни симулации и височинни изпитания на парашутите. Те са завършили успешно. Но това е първият космически полет за "Старлайнър". Никога преди този кораб не е бил в космоса, никога не е влизал от орбита обратно в атмосферата. И както се оказва често пъти в космонавтиката - решаващо е не това което си моделирал и предвидил да се случи. Решаващо е това, за което не си се замислил и не си го предвидил... Стискаме палци утре за благополучен завършек на тестовата мисия! Един успех ще е страхотна новина - практически ще гарантира, че през 2020-та година астронавти ще полетят на борда на "Старлайнър". Но един провал на системата за кацане ще нанесе сериозен удар върху програмата и ще доведе до месеци отлагания. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3108-2019-boeing-landing-preview

Светослав Александров е картографирал региона на астероида Бену, където мисията на НАСА Озирис-Рекс ще се спусне догодина, за да събере проби! На снимката: регионът на астероида Бену, където американската мисия "Озирис-Рекс" ще се спусне, за да вземе проби. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona 21 декември 2019 г. 08:52 ч. Светослав Александров. Вчера, на 20-ти декември, Планетарният научен институт, намиращ се в Тусон, Аризона, САЩ, оповести кои хора са картографирали 4-те кандидат-региона, където "Озирис-Рекс" може да се спусне и да вземе проби. Оказва се, че аз съм един от тях. Даже нещо повече - картографирал съм основния и предпочитан от екипа регион на име Найтингейл! Сертификат, предоставен от Планетарния научен институт Напомням на читателите, че американската мисия "Озирис-Рекс" бе изстреляна на 8-ми септември 2016-та година посредством ракета-носител "Атлас 5". На 3-ти декември 2018-та автоматичната станция се сближи с астероида Бену, а на 31-ви декември влезе в орбита. "Озирис-Рекс" е най-амбициозната възвръщаема експедиция, която НАСА провежда след приключването на лунната програма "Аполо"! Очаква се роботизираната станция да събере до 2 килограма почвени и скални проби. Но след като "Озирис-Рекс" пристигна около астероида Бену, оказа се, че теренът му е много по-скалист от очакваното, което силно затрудняваше екипа да подбере място за спускане и пробовземане. Поради това ръководството на мисията се обърна към Планетарния научен институт в Тусон, Аризона, който в рамките на проекта CosmoQuest започна да набира хора, желаещи да картографират Бену. Сред желаещите имаше и българи като мен. На всички тях бе поставена задача да измерват големите и малките скали, както и да маркират трудно забелязващите се кратери. Работата бе трудоемка - за обработването на единствено изображение е необходимо време между 15 минути и половин час. Включили са се над 3 500 души, като мнозинството от тях са картографирали по-малко от 10 изображения. Но 68 души са обработили между 100 и 500 снимки, а 23 - над 500 снимки! Аз съм сред онези 68, с картографирани общо 258 снимки. Доколкото разбрах съм и единственият българин с картографирани над 50 снимки. Какво следва оттук насетне? Имената на тези от нас, които сме картографирали едно от четирите кандидат-места за спускане, ще бъдат добавени до края на февруари в каталог на страниците на Планетарния научен институт. Но това е само началото - работата по нашите данни ще отнеме време и силно се надявам, че тези от нас, които сме се включили в проекта, сме допринесли за нови открития на астероида Бену. За повече информация: PSI https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3107-2019-svetoslav-mapped-bennu

Космическият кораб Старлайнър успешно коригира орбитата си за предстоящото кацане в неделя 21 декември 2019 г. 08:00 ч. Макар и мисията да не продължава по първоначално планирания профил, чудесно е, че тя все пак продължава - и че "Старлайнър" се намира в добра орбита! Боинг оповести, че днес екипите на компанията и на НАСА са извършили успешно две корекции на орбиталните параметри. Решението е взето - "Старлайнър" ще се завърне на Земята в неделя за по-нататъшен анализ, събиране на данни и подготовка на кораба за следващи мисии. Важно напомняне - "Старлайнър", за разлика от "Крю Драгън", още от самото си начало ще се използва за многократна употреба! И ето няколко добри новини, които бяха публикувани от Боинг. Оказва се, че слънчевите батерии работят много по-добре от очакваното, командният модул е в добра форма, животоподдържащите системи също работят добре. Потвърдено е, че "Старлайнър" се е отделил нормално от горната степен. Навигацията, насочването и контролът на кораба също вървят според очакванията. На илюстрацията: космическият кораб "Старлайнър" в орбита. Image credit : Boeing https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3106-2019-starliner-adjusts-orbit

Експертна намеса спаси Старлайнър: корабът е в безопасна и стабилна орбита. Завръщане на Земята - след 48 часа! На кадъра: ракетата-носител "Атлас 5" извежда космическия кораб "Старлайнър" в космоса. Photo credit : NASA TV/Boeing 20 декември 2019 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Днес в 16:30 ч. НАСА излъчи специална пресконференция, на която представи последните новини относно проблематичното, но все пак успешно изстрелване на "Старлайнър" в космоса. Напомням на читателите, че космическият кораб, който в бъдеще ще се използва за превоз на астронавти в орбита, бе изстрелян благополучно в 13:36 ч. българско време. Скоро след изстрелването обаче възникна проблем - двигателите за вмъкване в орбита на път към Международната космическа станция не се запалиха по план и така скачването няма да може да се случи. Макар че това е нежелан развой на мисията, ръководителят на НАСА Джим Брайденстайн подчерта, че днешният полет е тестов, а не редовен. При тестовете винаги има шанс нещо да се обърка. В рамките на днешното изстрелване бяха валидирани доста системи, което показва, че ако днес на борда на "Старлайнър" имаше хора, те щяха да са в орбита живи и здрави. На първо място бе валидирана ракетата "Атлас 5" и бе потвърдено, че тя може да се използва за изстрелване на хора. Тази ракета притежава на първата степен основен двигател "РД-180", създаден от руското предприятие НПО "Енергомаш", плюс още два допълнителни американски твърдогоривни двигателя "AJ-60". На горната степен "Центавър" ракетата притежава два американски двигателя "RL-10-A". Това бе първото изстрелване на "Атлас 5" с "Центавър" и два двигателя "RL-10-А" и те работиха така, че ускорението да е максимално щадящо за астронавтите. Утвърждаването на ракетата "Атлас 5" за пилотирани цели бе много важна задача! Така че какво не е сработило? Колкото и тривиално да звучи - часовникът! Той не е бил програмиран правилно. Иронията на съдбата е, че ако днес "Старлайнър" бе излетял в пилотиран режим, астронавтите щяха да забележат грешката и да насочат кораба на правилен курс към МКС. Но за съжаление наземните екипи не разполагали с пълните данни относно това, което се е случило. Въпреки това те реагирали професионално и, както подчертаха на пресконференцията, спокойно и без емоции. Те успели да стабилизират орбитата и да я променят така, че да позволи кацане в района на Уайт Сендс след 48 часа. Един от големите въпроси на конференцията бе: ще бъде ли проведен втори безпилотен полет на "Старлайнър" с автоматично скачване до МКС, тъй като очевидно това не може да се случи сега? Отговорът на Джим Брайденстайн бе: твърде е рано да се каже. Но стана ясно, че скачването с МКС не се явява като задължителна цел, която трябва да бъде изпълнена преди полетите с хора. Администраторът оповести, че космическите совалки никога не са имали автоматична система за скачване и винаги са летели с хора на борда. Това е намек, че очевидно следващият полет на "Старлайнър" ще е пилотиран, дори ако скачването сега не може да стане. Относно космическия кораб "Старлайнър": той е в отлично състояние, намира се в космоса, в стабилна орбита, с работещи слънчеви батерии и генерира електроенергия. Компютрите му, по данни от специалистите на Боинг, работят чудесно. И така, мисията на "Старлайнър" ще продължи, макар и без скачване с МКС. През следващите два дни ще бъдат събрани още тестови данни, вероятно ще бъдат изпитани някои от системите между астронавтите на МКС и кораба. Но идеята е след 48 часа, т.е. в неделя, "Старлайнър" да се завърне на Земята в базата Уайт сендс. Това не е фиксиран срок - ако НАСА и Боинг решат, че могат да удължат тестовата програма, "Старлайнър" може да престои още в орбита. Истинското изпитание пред космическия кораб тепърва предстои: навлизането в атмосферата и кацането на Земята. През последните няколко месеца СпейсЕкс и Боинг се сблъскаха с множество проблеми с парашутните системи. Силно се надяваме, че тези проблеми са били разрешени. Ако това е така и "Старлайнър" кацне на Земята успешно, ще бъде потвърдено, че корабът може да излита до орбита и обратно - т.е. ще е годен за превоз на хора. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3105-2019-starliner-is-safely-in-orbit

Космическият кораб Старлайнър излетя успешно в космоса, но не изпълни маневра за сближаване с МКС! На кадъра: ракетата-носител "Атлас 5" извежда космическия кораб "Старлайнър" на път към МКС! Photo credit : NASA TV/Boeing 20 декември 2019 г. 14:46 ч. Светослав Александров. Днес е много важен ден за пилотираната космонавтика на НАСА. Космическият кораб "Старлайнър" на Боинг, създаден от компанията по заявка на НАСА, излетя успешно към Международната космическа станция. Това е вторият му полет след дебютния тест през ноември, когато бяха изпитани системите за аварийно спасяване, но първият космически. Това е и последният планиран полет на "Старлайнър" в безпилотен режим. Ракетата-носител "Атлас 5" запали двигателя си "РД-180", произвеждан от руското предприятие НПО "Енергомаш", в 13:36 ч. българско време. Две секунди по-късно се запалиха и двата твърдогоривни ракетни двигателя "AJ-60", построени от американското предприятие Аероджет Рокетдайн. Заедно "РД-180" и "AJ-60" бяха отговорни за първоначалните етапи от полета. Около две минути и 40 секунди твърдогоривните ускорители с "AJ-60" бяха изхвърлени, а още две минути по-късно бе преустановена работата и на "РД-180". Следващата стъпка бе изхвърлянето на първата степен. Четири минути и 45 секунди се запалиха двата двигателя "RL-10-А" на степента "Центавър". И тези двигатели се произвеждат от американската компания Аероджет Рокетдайн. Моментът за мисията бе много важен - до този момент "Атлас 5" бе летяла винаги само с един двигател "RL-10", но сега за пръв път беше използвана степен с два двигателя. Работата на "Центавър" бе продължителна - двигателите се изключиха 11 минути и 54 секунди след началото на полета. Разделянето на космическия кораб "Старлайнър" от "Центавър" бе проведено близо 15 минути от излитането. Но към този момент той бе все още на суборбитална траектория. За да може да достигне до орбита, самият той трябваше да си запали двигателите. Това щеше да се случи 31 минути след началото на полета - но поради някаква неизвестна причина не е станало. По-късно НАСА обаче потвърди, че изстрелването е успешно, "Старлайнър" е в стабилна орбита, комуникира със Земята, а слънчевите батерии генерират електроенергия. Очакваме с нетърпение да видим дали екипите ще успеят да приведат "Старлайнър" в правилна орбита за скачване с МКС, или дали ще изведат кораба от космоса без това да се случи. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3104-2019-20-dec-starliner-lifts-off-iss

Тежестта на скафандъра от Любен Дилов - сериозна фантастика за извънземния контакт и същността на човека Корица на романа "Тежестта на скафандъра" - ИК "Библиотека Галактика". 20 декември 2019 г. 12:45 ч. Светослав Александров. Темата за предстоящата среща с извънземни същества винаги е вълнувала човечеството и около нея витаят множество въпроси. Искаме ли такава среща? Какво ще си кажем на такава среща? Какво очакваме от извънземните? Какво те биха очаквали от нас? Би ли преминала подобна среща мирно? Или напротив, ако две технологични цивилизации се срещнат, това непременно ще доведе до конфликт, при който едната цивилизация ще се опита да завладее другата? Ами... ако те не искат да се срещнат с нас? (Внимание: следват някои спойлери!) Романът "Тежестта на скафандъра" на Любен Дилов е публикуван през 1969-та, онази гореща година, когато астронавти вече са започнали да летят до Луната. Главният герой е лекар от екипажа на звездолет, който се рее в пространството, за да изследва планетите и звездите и да търси на тях живот. Един ден звездолетът се натъква на планета с луна, около която има орбитална станция - свидетелстваща за високотехнологична цивилизация. Докторът и отбран екипаж се отправят със совалков кораб към станцията, за да се опитат да осъществят контакт. Сюжетът в "Тежестта на скафандъра" е разказан в първо лице, предаден чрез думите на лекаря. Основен мотив в книгата е зависимостта на хората от технологиите. Подобно на много други фантасти, така и Дилов не е успял да предскаже появата на съвременните компютри и мобилни телефони. Човешкият кораб се командва от електронен мозък, членовете на екипажа разговарят помежду си с визиофон, а наоколо обикалят човекоподобни роботи. Както много други класически фантастични произведения, "Тежестта на скафандъра" също се усеща като остаряла книга, но въпреки това Дилов е предвидил как ние все повече ще губим човешкото с развитието на технологиите. Лекарят-главен герой се чувства напълно уязвим, когато извънземните започват да атакуват екипажа на кораба с масови халюцинации и при първия признак на страх се утешава в прегръдките на робота Рони. Всички останали герои доброволно жертват личната си свобода и безропотно я предават в ръцете на машините. Но с дългогодишната зависимост от техниката хората са забравили как да бъдат хора. След цял живот на звездолета, на който всички са виждали едни и същи лица, те не знаят какво е страх, какво е да се срещнеш с непознат човек, дори не знаят какво означава да флиртуват. Сблъсъкът с непознати същества, било то и извънземни, кара екипажа да си припомня позабравени умения. Земната совалка и чуждоземната станция обикалят колебливо една около друга, ако едната предава радиосигнали, другата преднамерено мълчи, един настъпва, друг прави крачки назад. Контактът наподобява флирт. Ти трябва да се покажеш кой си, а другият - да те хареса. И, както сами можете да се досещате, извънземните не желаят контакт. Това е известен мотив сред фантастите и прогностиците, а и сред учените. Един от възможните отговори на Парадокса на Ферми ("Вселената е толкова голяма, че живот все някъде другаде трябва да е възникнал, тогава защо не виждаме доказателства за него?") е именно този: доказателства няма, защото другите цивилизации не искат да се покажат, не проявяват интерес да се свържат с нас. Писателят Любен Дилов правилно подчертава следното: в момента в който две цивилизации разберат една за друга, това автоматично означава, че предизвикателството е отправено. Не можеш да си заровиш главата в пясъка и да избягаш - самото "познание", че другите ги има, е достатъчно, за да разтърси дадена цивилизация из основи. И ето - оказва се, че извънземните са доста по-неподготвени от нас. Религиозният мотив също присъства в "Тежестта на скафандъра" - станцията е била конструирана преди незапомнени времена и впоследствие изоставена, а нейните обитатели са си създали божество. Появата на човечеството се явява катастрофално - човешката цивилизация е фактор, който не се вписва в тяхната религия. Катаклизмът се оказва твърде сериозен - и, както сами ще разберете, ако прочетете книгата до края - чуждоземната цивилизация ще загине. Тук е уместно да се поставим ние на мястото на извънземните. Ако не ние открием другите, а те нас ни открият, как бихме реагирали тук, на Земята? Не ли по същия начин? Не пречупваме ли преживяванията си през нашите собствени философски и верски светогледи? Ако се окаже, че нашите гледни точки са оборени на пух и прах, какво ще остане от нашето "аз"? "Тежестта на скафандъра" повдига множество философски въпроси и аз нямам време да се спирам на всички тях. Единствено мога да кажа - ако желаете да прочетете някоя по-сериозна книга, която ще ви размърда мозъка, а не просто лека фантастика - романът на Любен Дилов е за вас! Рейтинг: 5/5 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3103-2019-tejestta-na-skafandura

Виртуалният астронавт в космоса. Как да го намерим? Тази авторова снимка също бе качена на картата памет към AlbaPod и успя да излети в космоса 11 декември 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. И така, след няколкомесечно чакане, моята книга "Аз, виртуалният астронавт" (линк към книжарница knigite.bg) е вече в космоса след успешно изстрелване на ракета "Електрон" на 6-ти декември с няколко микроспътника на борда. Книгата е записана на карта памет, прикачена към платформата за освобождаване на сателити AlbaPod. А самата платформа е монтирана към горната степен на ракетата-носител. Вчера президентът на компанията Mini-Cubes Джоузеф Латрел съобщи за КОСМОС БГ, че книгата все още се намира в космоса, тъй като степента продължава да обикаля около Земята. Латрел също така даде информация как степента може да бъде открита на небето. Това става, като отидете на уебсайт за проследяване на сателити, например n2yo.com (цъкнете тук). Уебсайтът ще ви предостави карта, показваща над коя точка от земното кълбо прелита "Аз, виртуалният астронавт". Ракетната степен представлява самостоятелен изкуствен спътник около Земята, а зададеният от NORAD номер е 44825. Към настоящия момент перигеят на орбитата е 349 километра, а апогеят - 417 километра. Орбиталният наклон е 97 градуса. "Аз, виртуалният астронавт" прави една пълна обиколка около планетата ни за 92.1 минути. Пак по информация от сайта n2yo, степента с книгата, ако междувременно не бъде изведена от орбита, ще мине в небето над България (според зададени координати за гр. София) на 13-ти декември в 07:25 ч. българско време, на 16-ти декември в 07:35 ч. българско време и на 19-ти декември в 07:44 ч. българско време. Шансът обаче да бъде забелязана от наблюдателите е сравнително малък. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3096-2019-virtual-astronaut-space

Европеизирана руска ракета Союз-СТ-А ще изведе в космоса европейската обсерватория Хеопс на 17-ти декември На тази снимка от 28-ми ноември се вижда как техниците прекачват европейската обсерватория "Хеопс" към адаптера на ракетата "Союз-СТ-А". Credits : ESA/CNES/Arianespace/Optique vidéo du CSG/J Odang 9 декември 2019 г. 18:55 ч. Светослав Александров. Предстои изключително важна мисия за Европейската космическа агенция (ЕКА). На 17-ти декември европеизираната руска ракета "Союз-СТ-А" с ускорителен блок "Фрегат" ще излети от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана, за да изведе в космоса космическата обсерватория за изучаване на извънслънчеви планети "Хеопс". Обсерваторията няма да полети сама. На борда на ракетата ще се намира още и спътникът COSMO-SkyMed за нуждите на Италия. Сателитът ще наблюдава Земята и ще се използва както за граждански, така и за военни цели. Като вторичен полезен товар ще пътуват и три микросателита, изготвени по стандарта CubeSat : OPS-SAT, EyeSat и ANGELS. Разбира се, "Хеопс" е най-интересната мисия, като космическият апарат тежи 273 килограма. Плановият живот на обсерваторията е три години и половина, но очакванията са да работи много повече. Основният фокус на "Хеопс" е да изучава планети, намиращи се около други звезди - т.нар. извънслънчеви планети или още известни като екзопланети. Мисията му се отличава съществено от мисиите на предходни телескопи като френския "Корот" или американските "Кеплер" и новоизстреляния "Тес". Предходните мисии са се ограничавали само до това да определят дали около дадена звезда има планета или не, както и да преценят относително какъв е нейният размер. За разлика от тях "Хеопс" е първата мисия, която ще се концентрира върху вече известни планети, за да направи първите открития на техните характеристики. Ще бъдат изучавани тези планети, за които се знае, че са с размер между този на Земята и на Нептун. Основният научен метод, по който ще се работи, носи названието "транзитна фотометрия със свръхвисока прецизност". Чрез наблюдаването на пасажите на екзопланетите пред диска на техните звезди, учените ще могат да разберат техния размер, маса и плътност. Така "Хеопс" ще може да ни даде първата ясна информация какви точно са планетите: скалисти, покрити от лава, океански светове или съставени от газове. Очакваме да научим и първата информация за атмосферните свойства на планетите. За съжаление "Хеопс" не е екипиран със спектрограф, който да позволи определянето на химичния състав на атмосферите. Въпреки това наблюденията на обсерваторията ще дадат възможност да се изучи фазовата крива на звездата, около която планетата обикаля - т.е. как светлината се променя в рамките на една пълна орбита на планетата. В зависимост от позицията на планетата спрямо звездата, общата светлина, изучавана от "Хеопс", ще включва и отразена от планетата светлина. Така учените ще могат да разберат някои интересни атмосферни свойства - например, дали в атмосферата има облаци или не. Близо една четвърт от програмното време ще е заделено за такива наблюдения, като обсерваторията ще се фокусира върху най-ярките звезди от подбрания списък за изучаване. "Хеопс" също така ще се опита да разбере дали новооткритите планети притежават луни, пръстени или приливно-отливни явления. 10% от програмното време ще бъде заделено за тази цел. Не на последно място - макар и да се води последваща изследователска мисия за вече известни екзопланети, "Хеопс" ще е в състояние да открива и нови такива. Около 15% от времето ще бъде посветено и на тази цел. За реализацията на "Хеопс" ЕКА си партнира основно със Швейцария, като принос за разработката имат още Австрия, Белгия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство. Пълна информация на полета можете да откриете на сайта arianespace.com (ще се отвори PDF файл) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3095-2019-9-december-cheops-preview

Космическият кораб Ню Шепърд на Блу Ориджин ще лети днес 9 декември 2019 г. 08:05 ч. Днес след седеммесечно прекъсване американската компания Блу Ориджин ще изстреля суборбиталния космически кораб "Ню Шепърд". По информация от компанията, стартът е планиран за 16:30 ч. българско време. Метеорологичните условия се очертават да са благоприятни. Корабът ще пренася научни експерименти и хиляди пощенски картички като част от неправителствената инициатива Clubs for the Future. Изстрелването ще бъде излъчвано в реално време на сайта https://www.blueorigin.com Това се очертава да е предпоследният безпилотен полет на "Ню Шепърд", преди Блу Ориджин да се осмели да изпрати хора в космоса. След още една безпилотна мисия ще бъде качен и човек. Първоначално компанията предвиждаше първите пилотирани полети да са факт през 2017, после през 2018, а след това през 2019 година. Изглежда, че няма да видим пилотирана мисия и тази година, но поне се доближаваме крачка по крачка към това. Блу Ориджин е пряк конкурент на компанията Върджин Галактик на Ричард Брансън. Върджин Галактик проведе пилотиран космически полет през февруари тази година, като в космоса летяха трима души, включително и първата комерсиална астронавтка Бет Моузес. Понастоящем корабът на Върджин "Юнити" бива оборудван с нова кабина и се очаква в края на годината да бъде изпратен на космодрума Спейспорт Америка в Ню Мексико, където ще завърши изпитателната си програма. Кадър от полета на "Ню Шепърд" през май. Photo credit : Blue Origin https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3093-2019-new-shepard-flight-set-today