SAlexandrov

Успех: товарният космически кораб Драгън бе прикачен към МКС 9 декември 2019 г. 08:05 ч. Вчера, на 8-ми декември, американският космически кораб "Драгън" бе прикачен към Международната космическа станция. Първо астронавтите на борда успяха да прихванат кораба посредством роботизираната ръка Canadarm 2 в 12:05 ч. българско време. Три часа по-късно "Драгън" бе стабилно застопорен към американския модул "Хармъни". Корабът достави за астронавтите 2 585 килограма полезен товар, който включва 38 научни постановки. Една от тях е на бирената компания Будвайзер, която ще проучва възможността за производство на бира в условия на микрогравитация. Освен това на борда на МКС пристигна специална селекция от мишки, които са лишени от ген, отговорен за синтезата на миостатин - протеин, потискащ растежа на мускулите. Така тези мишки са супер мускулести. Учените се надяват чрез изучаването на мишките да разгадаят загадките на механизмите, при които в космически условия хората губят костна и мускулна маса. Резултатите ще помогнат за лечението на редица заболявания, водещи до мускулна атрофия. На снимката: космическият кораб "Драгън", прикачен към МКС. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3092-2019-spacex-attached-iss

УСПЕХ: Ракетата Електрон изведе в космоса 7 спътника и книгата Аз, виртуалният астронавт на Светослав Александров! Кадър от днешното излитане. Photo credit : Rocket Lab 6 декември 2019 г. 15:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 10:18 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия излетя американската космическа ракета "Електрон". На борда на ракетата се намираха общо седем спътника. Шест от тези спътници са създадени от частната компания Alba Orbital по стандарта PocketQube и са с размера на куб с ръб 5 сантиметра. Платформата-носител на спътниците AlbaPod пренасяше карта памет по заявка на американската компания Mini-Cubes, на която бяха записани множество снимки на клиенти, илюстрации, както и научно-популярната книга на Светослав Александров "Аз, виртуалният астронавт". Ето кои спътници по стандарта PocketQube бяха изведени днес в космоса: ATL-1: Унгарски микроспътник за тестване на нови изолационни материали в космоса. Fossasat-1 и Fossasat-2: Испански интернет сателити NOOR1A и NOOR1B: Спътници на частната американска компания Stara Space, които ще тестват телекомуникационни технологии в околоземна орбита SMOG-P: Още един унгарски спътник за измерването на антропогенното електромагнитно замърсяване от космоса. Освен горепосочените сателити, на "Електрон" летя и още един спътник на японската компания ALE, който ще се опита да създаде изкуствени метеори. Тази авторова снимка също бе качена на картата памет към AlbaPod и успя да излети в космоса Днешното изстрелване бе осъществено след повече от седмица закъснение. Първоначално полетът беше планиран за 25-ти ноември, но поради забавяния в наземната подготовка бе изместен за 28-ми. На този ден обаче, броени минути преди запалването на двигателите, бе установен проблем с един от тръбопроводите, зареждащи втората степен с гориво. Проблемът беше достатъчно дребен, за да се коригира в рамките на един-два дни, но пък времето на п-ов Махия се развали и това доведе до допълнително отлагане. Най накрая днес, на 6-ти декември, силните ветрове в региона утихнаха и ракетата излетя. Изстрелването бе напълно благополучно и всички седем спътника бяха въведени в техните целеви орбити. Но може би най-важното от днешната мисия е, че Рокет Лаб започна първоначалните проучвания относно предстоящата възвращаемост на първата степен на ракетата "Електрон". Бяха изпитани новите системи за насочване и навигация, иновативните компютърни системи и датчици, системата за ориентация на първата степен при повторното навлизане в атмосферата. Според информация от шефа на Рокет Лаб Питър Бек, днес бяха събрани ценни данни до самия момент на падането на степента в океана. "Това е голяма крачка напред към възвръщаемостта!", написа той в социалната мрежа Туитър. Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3090-2019-6-dec-2019-electron-launches

УСПЕХ: Руският товарен кораб Прогрес МС-13 излетя към МКС! 6 декември 2019 г. 11:55 ч. Какви невероятни два дни по програмата на Международната космическа станция! След като вчера американската компания СпейсЕкс изстреля товарния кораб "Драгън", днес и руският кораб "Прогрес МС-13" излетя безпрепятствено. Както съобщава Роскосмос, стартът бе осъществен в 11:34 ч. българско време. Девет минути след началото на полета, корабът се отдели от горната степен на ракетата-носител и започна самостоятелно сближаване с МКС. Антените и слънчевите му батерии са се разгърнали нормално. Скачването е планирано за 9-ти декември в 12:38 ч. българско време към стиковъчния модул "Пирс". "Прогрес МС-13" ще достави за станцията 700 килограма гориво и сгъстени газове, както и 1 350 килограма оборудване, научни експерименти, санитарни материали, 420 литра вода и хранителни запаси. Кадър от днешното излитане - НАСА/ЦЭНКИ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3089-2019-6-dec-progress-launch

УСПЕХ: Американската космическа ракета Фолкън 9 изведе към МКС кораба Драгън! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 5 декември 2019 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 19:26 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал във Флорида, САЩ, излетя американската ракета "Фолкън 9" с космическия кораб "Драгън". Това е 19-тата товарна мисия, която СпейсЕкс провежда за доставката на провизии към Международната космическа станция. Броени минути след началото на полета "Драгън" се отдели от втората степен на ракетата-носител, разгърна слънчевите си панели и започна самостоятелно сближаване със станцията. Ако всичко мине по план, прикачването на кораба към модула "Хармъни" на МКС ще е факт в неделя. "Драгън" ще остане прикачен към станцията до 4-ти януари, когато ще напусне орбиталния комплекс и ще извърши меко кацане в океана с отработени научни експерименти. В рамките на днешния полет СпейсЕкс отново успя да прибере първата степен от ракетата-носител "Фолкън 9" посредством меко кацане върху плаваща океанска платформа. На борда на космическия кораб пътуват 38 научни постановки. Една от тях е на Будвайзер (изненада!). Да, тази компания ще проучва възможността за производство на бира в условия на микрогравитация. Освен това СпейсЕкс изпрати в космоса специална селекция от мишки, които са лишени от ген, отговорен за синтезата на миостатин - протеин, потискащ растежа на мускулите. Така тези мишки са супер мускулести. Прочие, същото явление е установено и при други животни и дори при хора. Учените се надяват чрез изучаването на мишките да разгадаят загадките на механизмите, при които в космически условия хората губят костна и мускулна маса. Резултатите ще помогнат за лечението на редица заболявания, водещи до мускулна атрофия. Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3088-2019-5-dec-falcon-9-launches

Корабът Старлайнър бе изведен на стартовата площадка за главната репетиция преди изстрелването На снимката: космическият кораб "Старлайнър" на стартовата площадка. Вижда се "ръкавът" за астронавтите, откъдето те ще се качват на кораба. Photo credit : NASA/Sunita Williams 4 декември 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космическата ракета "Атлас 5" и корабът на Боинг "Старлайнър" бяха изведени на стартовата си площадка за главната репетиция преди изстрелването. Репетицията ще бъде проведена в края на тази седмица, като ракетата ще бъде заредена с гориво и ще се симулира обратно броене - точно както би било по време на реално излитане. Изстрелването сега е насрочено за 19-ти декември - два дни по-късно от очакваното заради дребен технически проблем, който вече е коригиран. Очаква се корабът да остане скачен с Международната космическа станция за 4-5 дни, след което ще се завърне на Земята. Напомням на читателите, че "Старлайнър" излетя на своя дебютен полет в началото на ноември, когато беше изпитана системата за аварийно спасяване. Предстоящата мисия ще е аналогична на тази на "Крю Драгън" през месец март. В случай че и тя приключи успешно, "Старлайнър" ще е напълно готов за превоз на хора до МКС. На снимките: корабът "Старлайнър" на стартовата площадка. Photo credit : ULA/Tory Bruno https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3087-2019-starliner-rolled-launch-pad

Топ 10 космически мисии на десетилетието На снимката: изстрелването на совалката "Индевър" на 16-ти май 2011-та година. Photo credit : NASA 3 декември 2019 г. 18:25 ч. Светослав Александров. Днес започвам с традиционната поредица от т.нар. "празнични статии". По принцип в края на всяка година правя обзор на изминалите 12 месеца и очертавам събитията, които предстоят да се случат през следващата година. Сега обаче е различно. Не просто си отива една година, а цяло десетилетие от 21-ви век. Поради това смятам, че е по-уместно с тази първа статия да направя класация кои са 10-те най-вълнуващи мисии за десетилетието. Разбирам, че за 10 години са се случили много неща. Признавам, че тази класация ще разочарова някои от вас, тъй като вероятно някои от вашите любими мисии са пропуснати, а вместо тях са включени други. И все пак бих желал да предложа своето виждане кои са топ 10 събитията на десетилетието. 10. Мисия STS-134 на совалката "Индевър" с "Алфа Магнитен Спектрометър" и астронавти на борда Марк Кели, Грегъри Джонсън, Майкъл Финк, Роберто Витори, Ендрю Фойстел и Грегъри Чемитъф На снимката: изстрелването на совалката "Индевър" на 16-ти май 2011-та година. Photo credit : NASA Това бе предпоследната совалкова мисия преди окончателното пенсионирането на космическите совалки. Защо съм включил нея, а не последната - т.е. мисията на "Атлантис" (8-21 юли 2011-та)? Защото, когато "Индевър" излетя в космоса на 16-ти май 2011-та, тя изпрати в космоса търсача на тъмна материя "Алфа Магнитен Спектрометър". Това е най-скъпият научен прибор, доставен на Международната космическа станция - стойността му се оценява на $2 милиарда. Въпреки че плановият живот на инструмента бе едва три години, той продължава да работи до ден днешен. Понастоящем астронавтите на МКС Лука Пармитано и Ендрю Морган извършват ремонт на "Алфа Магнитен Спектрометър" и ако той се увенчае с успех, срокът му на експлоатация ще бъде удължен до 2030-та година. 9. Първият полет на кораба "Драгън" до Международната космическа станция На снимката: товарният кораб "Драгън" доближава Международната космическа станция на 25 май 2012 г. Photo credit : NASA Първият товарен кораб "Драгън" (без да броим демонстрационния от 2010-та) за мисия до Международната космическа станция бе изстрелян на 22-ри май 2012-та година посредством ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс. Това бе първият американски космически кораб, който достигна МКС след пенсионирането на космическите совалки, както и първият комерсиален кораб, който започна да провежда редовни полети до станцията. За съжаление поради редица причини, както технически, така и бюрократични, частната пилотирана орбитална космонавтика не стана факт през това десетилетие, но успехите на СпейсЕкс по отношение на програмата "Драгън" за доставка на полезен товар са безспорни. 8. Изстрелването на "Союз ТМА-16М" и едногодишната мисия до МКС Изстрелването на кораба "Союз ТМА-16М" на 27-ми март 2015-та година. Photo credit : NASA/Bill Ingalls Едногодишната мисия до Международната космическа станция е безспорно най-амбициозният проект на пилотираната космонавтика за десетилетието. Астронавтът на НАСА Скот Кели и неговият руски колега Михаил Корниенко прекараха в орбита 342 дни - всъщност малко по-малко от една година, но достатъчно за провеждането на важни научни експерименти, които са свързани с изучаването на дългосрочните ефекти на космическата среда върху човешкото тяло. Тъй като американският астронавт Скот Кели има брат-близнак Марк Кели (също астронавт, от гореспоменатата совалкова мисия - №10 в класацията), това позволи да се направят уникални генетични изследвания. Получените резултати ще спомогнат за планирането на дългосрочни експедиции до Луната и Марс. 7. Първият космически полет на частния пилотиран американски кораб "Юнити" На 13-ти декември 2018-та година астронавтите на частния космически кораб "Юнити" на Върджин Галактик заснеха снимка на Земята по време на първия пилотиран космически полет, проведен от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Photo credit : Virgin Galactic На 13-ти декември 2018-та година пилотираният космически кораб "Юнити" достигна до космоса според американската дефиниция за началото на космическото пространство (=80 километра височина). Астронавтите на борда бяха Марк Стъки и Фредерик Стъркоу. Полетът бе суборбитален и продължи едва няколко минути, но това бе първата пилотирана космическа мисия, проведена от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Понастоящем корабът "Юнити" бива оборудван с нова кабина, която ще превърне космическите полети в туристически лукс. Очакванията са през 2020-та година частните пилотирани екскурзии до космоса да са факт. 6. Мисия Розета и първото кацане на повърхността на комета в историята на човечеството Монтаж от четири снимки на кометата Чурюмов-Герасименко, заснети от навитационната камера на "Розета" на 18-ти октомври 2014-та година. Photo credit : ESA/Rosetta/NAVCAM Европейската космическа мисия "Розета", която бе изстреляна на 2-ри март 2004-та година, успя да пристигне в орбита около кометата Чурюмов-Герасименко през август 2014-та. На 12-ти ноември същата година спускаемият апарат "Филе" извърши първото в историята на човечеството меко кацане върху повърхността на комета. Мисията "Розета" направи множество открития, като едно от най-забележителните е откритието на свободен молекулярен кислород (O2) около Чурюмов-Герасименко. 5. Чанг'e 3 и първото меко кацане на Луната през 21-ви век Снимка на спускаемия апарат "Чанг'e 3", заснета от лунохода "Юту". Photo credit : CNSA Въпреки че мисията на Китай "Чанг'е 4" през 2019-та година привлече повече обществено внимание поради първото в историята на човечеството спускане на обратната страна на Луната, в тази класация аз ще поставя предходната мисия "Чанг'e 3". Мисията извърши меко кацане откъм видимата страна на Луната на 14-ти декември 2013-та година и с това тя се превърна в първата спускаема лунна мисия на 21-ви век. Това бе първото меко кацане на Луната след 1976-та година - тогава за последен път през 20-ти век съветската роботизирана автоматична станция "Луна 24" успешно събра проби от Луната и ги достави на Земята за по-нататъшно изучаване в лаборатории. 4. Марсианската одисея на Индия Снимка на Марс, заснета от индийската "Марсианска орбитална мисия" през 2015-та година. Photo credit : ISRO За мен индийската "Марсианска орбитална мисия" е един от най-впечатляващите проекти на десетилетието поради една-единствена причина: Марс е планета, която е изключително трудна за изучаване. СССР, САЩ и Япония са се проваляли при първите си опити (респективно при мисиите "Марс 1", "Маринър 3", "Нозоми"). Но Индия успя от раз - автоматичната междупланетна станция бе изстреляна благополучно на 5-ти ноември 2013-та година, а на 24-ти септември 2014-та влезе в орбита около Червената планета. "Марсианска орбитална мисия" продължава да работи до ден днешен, заснема планетата и събира ценни научни данни. 3. Мисия "Хаябуса 2": първи самоходни апарати на повърхността на астероид Снимка на астероида Рюгу, направена от европейския спускаем апарат "Маскот". Проблясъците на снимката се дължат на отразената светлина от корпуса на апарата. Photo credit : JAXA/DLR/CNES Японската мисия "Хаябуса 2" бе изстреляна на 3-ти декември 2014-та година. През юни 2018-та тя пристигна успешно в орбита около астероида "Рюгу". На 21-ви септември 2018-та "Хаябуса 2" освободи успешно два астероидохода "Минерва 2" върху Рюгу - това бяха първите самоходни апарати на повърхността на астероид, които се придвижиха посредством подскачания! На 3-ти октомври същата година мисията спусна европейския спускаем апарат "Маскот" - отново самоходен. А пък на 21-ви февруари 2019-та "Хаябуса 2" извърши самостоятелно кацане върху Рюгу с цел събирането на проби от повърхността му, които ще бъдат доставени по-късно на Земята. Второ пробовземане бе осъществено на 11-ти юли т.г., като няколко седмици преди това на мястото на спускане бе взривен детонатор, за да се издълбае изкуствен кратер и така да се изкопае материал от самата вътрешност на астероида. През месец ноември т.г. "Хаябуса 2" със събраните проби започна своето пътешествие към Земята. 2. Марсоходът "Кюриосити" Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 17-ти юли 2019-та година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Мисията на американския марсоход "Кюриосити" заема почетното второ място в моята класация. Марсоходът извърши меко кацане в района на кратера Гейл на 6-ти август 2012-та година и продължава да работи там до ден днешен. "Кюриосити" е най-амбициозната и сложна роботизирана експедиция на Червената планета, като марсоходът тежи почти един тон - това е най-тежкият полезен товар, доставен на марсианската повърхност. За успешното кацане е използвана авангардна система, наречена "небесен кран". През 2019-та година "Кюриосити" откри необичайно поведение на кислорода в атмосферата на Червената планета. Неговите нива се повишават съществено през пролетта и лятото - много повече, отколкото учените очакваха. И обратно, през зимата спадът му е по-голям от предвиденото. Изследователите все още нямат обяснение защо това се случва. 1. Ню Хърайзънс до Плутон и отвъд него! Снимка на повърхността на Плутон, заснета от "Ню Хърайзънс" през 2015-та година. Photo credit : NASA/JHUAPL Това е безспорното първо място в моята класация. Мисля, че смело мога да прогнозирам, че това ще е и безспорното първо място във всички класации, които анализират космическото десетилетие. Двата успеха на "Ню Хърайзънс", съответно през 2015-та и 2019-та година, трудно ще бъдат надминати през следващите години, а може би и през идните десетилетия. На 14-ти юли 2015-та мисията извърши първото в историята на човечеството посещение на планетата Плутон и успя да заснеме детайлни снимки както на нея, така и на спътниците ѝ Харон, Хидра, Никс, Цербер и Стиск. А на 1-ви януари 2019-та "Ню Хърайзънс" извърши първото в историята на човечеството посещение на небесно тяло отвъд орбитата на Плутон, който носи названието Арокот. Снимка на Арокот, заснета от "Ню Хърайзънс" в началото на януари 2019-та година. Photo credit : NASA/JHUAPL Арокот е планетоид с неправилна форма и размери 36 на 18 на 10 километра. Средният му диаметър е 18.3 километра. Обектът бе открит през 2014-та година и дълги години бе известен просто под обозначението 2014 MU69. На 13-ти март 2018-та планетоидът получи официалното название Ултима Туле. Изборът на това име бе остро разкритикувано, тъй като е използвано от нацистки окултисти, за да опишат митологичния произход на арийската раса. Първоначално ръководителят на мисията Алън Стърн оповести, че няма намерение да преименува планетоида, тъй като името Ултима Туле се е използвало и в древногръцката и латинската литература. "Просто защото лоши хора са харесвали това наименование, ние няма да им позволим да ни го отмъкнат", категоричен бе Стърн. Все пак протестът на учения не успя и в крайна сметка обектът бе преименуван на Арокот. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3086-2019-top-ten-missions-decade

Американската лунна мисия ЛРО откри останките от индийския апарат Викрам Останките от спускаемия апарат "Викрам", заснети от камерата LROC на американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър". Credits : NASA/GSFC/Arizona State University 2 декември 2019 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Близо три месеца след злополучното кацане на индийския спускаем апарат "Викрам", три месеца на недомлъвки, спекулации, отказ от страна на Индийската космическа агенция ISRO да публикува снимките от "Чандраян 2" на мястото на спускане, американската автоматична лунна станция "Лунър Риконисънс Орбитър" бе тази, която разгада съдбата на мисията. Спускаемият апарат наистина се е разбил. Въпреки че някои индийски медии пускаха информация, че "Викрам" е достигнал лунната повърхност непокътнат, макар и под наклон, и така хората останаха с впечатление, че мисията му е постигнала поне частичен успех, истината най-сетне излезе наяве. Спускаемият апарат се е разбил - и е на множество малки парчета: На тази карта, съставена на базата на снимки от камерата LROC на американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър", се виждат следите от "Викрам". Със зелено са отбелязани потенциалните парчета хардуер от спускаемия апарат, а със синьо - нарушената почвена структура. Credits : NASA/GSFC/Arizona State University Американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" успя да заснеме снимките на мястото на падане на "Викрам" на 17-ти септември, 14-ти и 15-ти октомври и 11-ти ноември. Фотографиите от 17-ти септември бяха официално качени в публичното пространство няколко дни по-късно и ентусиаст на име Шанмуга Субраманиан пръв е успял да установи къде са останките. Последващото заснемане през октомври и ноември просто потвърдило находката. Държа да напомня, че разгадаването на мистерията е възможно само благодарение на отворената политика на НАСА, която постановява всички заснемани снимки от междупланетните мисии да бъдат качвани в мрежата за общонародно ползване. Нито една друга космическа агенция освен НАСА не обнародва всичките си фотографии в срок. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3085-2019-virkam-lander-found

УСПЕХ: Астронавтите Ендрю Морган и Лука Пармитано инсталираха охлаждаща система за търсача на тъмна материя Алфа Магнитен Спектрометър! На снимката: астронавтите Лука Пармитано и Ендрю Морган по време на днешната "космическа разходка". Photo credit : NASA TV 2 декември 2019 г. 21:55 ч. Светослав Александров. Днес, на 2-ри декември, американският астронавт Ендрю Морган и неговият европейски колега Лука Пармитано излязоха в открития космос за трети път. В рамките на извънбордовата дейност, продължила шест часа и две минути, астронавтите успяха да монтират нова охлаждаща система за авангардния търсач на тъмна материя "Алфа магнитен спектрометър"! Освен че охлаждащата система бе благополучно монтирана, Морган и Пармитано свързаха захранващите кабели и кабелите за пренос на данни, както и всички осем тръби от "Алфа магнитен спектрометър" към системата. Също така астронавтите успяха да изпълнят и още една допълнителна задача - поставиха ново изолационно покривало върху спектрометъра, тъй като старата изолация бе изхвърлена в открития космос по време на първата извънбордова дейност. След това наземното ръководство активира охлаждащата система и по предварителна информация тя фукционира според очакванията. През следващите дни ръководството на "Алфа магнитен спектрометър" ще извърши щателна проверка на новия уред и ако бъдат установени отклонения, ще бъде проведена последна четвърта "космическа разходка". Напомням на читателите, че ремонтът на "Алфа магнитен спектрометър" е също толкова сложен, колкото бяха някогашните поправки на космическия телескоп "Хъбъл" от астронавтите на совалките. Това е така, защото "Алфа магнитен спектрометър" никога не е бил предназначен да бъде поправян в космически условия. Очакванията са ремонтираният инструмент да работи поне до 2030-та година. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3084-2019-2-dec-morgan-parmitano-success

Ракетата Електрон ще излети не по-рано от 6-ти декември заради лошо време 2 декември 2019 г. 21:30 ч. Американската компания Рокет Лаб оповести, че работата по тръбопровода на стартовата площадка, който свързва наземната инфраструктура с втората степен на ракетата "Електрон", е на привършване и ракетата скоро отново ще е в готовност за изстрелване. За съжаление метеорологичните условия в района на п-ов Махия са лоши и това води до отлагане най-рано за 6-ти декември. И това е най-скорошната възможна дата: екипът ще продължи да наблюдава времето и ако се наложи, може да има допълнителни забавяния. Окончателният срок, когато се затваря стартовият прозорец, е 12-ти декември. Ако ракетата не излети в този времеви период, може да се стигне до продължително отлагане. Може би дори след Нова година... Няма как - дори "виртуалният астронавт" зависи от прогнозата за времето Снимка на ракетата "Електрон" на стартовата площадка. Photo credit : Rocket Lab https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3083-2019-rocketlab-net-6-december

ЕКА получи рекордно високо финансиране от €14.4 милиарда до 2022-ра година! Архива снимка: ракетата "Ариана 5" е основният европейски носител засега, но "Ариана 6" се задава на хоризонта. Photo credit : ArianeSpace 29 ноември 2019 г. 18:12 ч. Светослав Александров. Това е най-добрата новина за европейската космонавтика, която сме чували от години! Европейската космическа агенция (ЕКА) ще получи рекордните €14.4 милиарда през следващия петгодишен период. Парите са много повече, отколкото самият шеф на агенцията Ян Вьорнер е поискал! Рекордното увеличение означава, че ЕКА ще може да осъществи всичките си планирани програми и дори да свърши допълнителна работа. Основната част от финансовата тежест ще бъде поета от Германия, която ще осигури €3.3 милиарда. На второ място е Франция, която ще даде €2.7 милиарда, следва Италия с €2.3 милиарда и Великобритания с €1.7 милиарда. Фактът, че Великобритания заявява такъв сериозен ангажимент към ЕКА може да ви изненада - но агенцията не е част от Европейския съюз. Това са две съвършено различни обединения на европейски държави и британците никога не са обмисляли да напуснат космическия алианс. Един от най-важните приоритети за европейската космонавтика през предстоящия период е създаването на възвръщаем космически кораб "Спейс Райдър". Корабът ще е безпилотен и ще представлява орбитална лаборатория за провеждането на експерименти в продължение на два месеца. По отношение на пилотираната космонавтика, ЕКА потвърждава своя ангажимент към Международната космическа станция до 2030-та година, намерението си да строи съвместно със своите международни партньори станцията около Луната "Гейтуей" и да конструира заедно с НАСА пилотирания кораб "Орион" за мисии до лунната повърхност. Ян Вьорнер заяви, че благодарение на тези проекти европейски астронавти ще стъпят на Луната. Конкретно за астронавтския корпус, всички астронавти на ЕКА, които са били назначени през 2009-та година, ще получат втора космическа мисия. След това може да се мисли за разширяване на корпуса с нови попълнения. Относно Марс, ЕКА заявява намерението си да създаде заедно с НАСА възвръщаем роботизиран кораб, който ще кацне на повърхността на Червената планета, ще вземе проби, ще отлети обратно и ще се завърне на Земята заедно с пробите. Те ще бъдат изучавани по-нататък в наземни лаборатории. Сред одобрените мисии са "Хера", която ще полети до един много интересен астероид на име Дидим. Този астероид е с диаметър 780 метра и притежава луна с диаметър 160 метра. Очакваме реализацията на мисията "Лиса" за наблюдения на гравитационни вълни, както и на рентгеновия космически телескоп "Атина". Държавите-членки също така се ангажират, че космическите мисии на Европа ще започнат да бъдат изстрелвани с новостроящата се ракета "Ариана 6". Тази ракета ще лежи в основата на много космически амбиции на ЕКА, но въпреки това критици изразяват опасения, че европейците изостават в разработването на ключови технологии - най-вече възвръщаеми ракети. Напомням на читателите, че благодарение на ракетите "Фолкън 9" на Илон Мъск космическият пазар се промени драстично. Европа обаче е много далече от създаването на такъв тип ракети - всички подобни проекти или са на чертожната дъска, или съвсем в началните етапи от тяхното проучване. За повече информация : ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3082-2019-esa-record-budget

Отложиха изстрелването на ракетата Електрон поради нужда от проверка на наземните системи 29 ноември 2019 г. 10:00 ч. Частната компания Рокет Лаб оповести, че изстрелването на ракетата "Електрон" с шест микроспътника PocketQube се отлага за днес поради нужда от допълнителни проверки на наземните системи. Ракетата, както и спътниците, са изправни. Нова дата за изстрелване ще бъде оповестена скоро. Рокет Лаб има срок до 12-ти декември да изстреля ракетата и ако това не се случи, вероятно ще има продължително отлагане. Снимка на ракетата "Електрон" на стартовата площадка. Photo credit : Rocket Lab https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3081-2019-electron-launch-delayed

Снимка на деня: астронавтът Лука Пармитано по време на космическата му разходка миналия петък 29 ноември 2019 г. 08:00 ч. Миналия петък, на 22-ри ноември, астронавтът на ЕКА Лука Пармитано и неговият американски колега Дрю Морган излязоха в открития космос, за да продължат ремонтните дейности на търсача на тъмна енергия "Алфа Магнитен Спектрометър". Сложността на поправката е сравнима с тази на някогашните сервизни мисии до "Хъбъл". Тук обаче е хубаво да напомним, че понякога насред работата астронавтите си отдъхват и използват случая да снимат наоколо - т.е. тези извънбордови дейности наистина се превръщат в космически разходки! На показаната по-долу снимка Лука Пармитано е прикачен към роботизираната ръка Canadarm2 и държи фотоапарат, за да заснеме поредните хубави снимки. Следващото излизане в открития космос по ремонта на "Алфа Магнитен Спектрометър" е планирано за понеделник. Photo credits : NASA/ESA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3080-2019-29-november-spacewalk

Чад Оливър - Ветровете на времето. Класическа фантастика от 50-те. Корица на книгата - Библиотека "Галактика" 28 ноември 2019 г. 19:00 ч. Светослав Александров. "Ветровете на времето" от Чад Оливър е класически научно-фантастичен роман, издаден в България от иконичната Библиотека "Галактика" и поради това е добре познат на българските читатели. Кратко описание (анонс): Уес Чейс, сравнително преуспяващ лекар и страстен риболовец, се отправя към планините на Колорадо да лови пъстърва. Неочаквано той попада в една пещера и е пленен от петима души, които се оказват представители на хуманоидна раса, идваща от планета на име Лортас. Космическият им кораб е катастрофирал и не съществува възможност да се върнат на Лортас. Арвън, един от петимата, разкрива на пленения Уес ужасяваща история за човечеството. Навсякъде във Вселената, където има обитаеми планети, еволюцията е довела до възникването на хора. Но от хиляди изучени планети, лортасианците са открили, че има само три типа човеци: 1. Първобитни номади без никакви технологии, 2. Технологични цивилизации, но все още непритежаващи космически технологии и ядрена енергетика, които са погълнати от войни. 3. Свръхтехнологични цивилизации, вече открили ядрената енергетика, които скоро след това напълно са се самоунищожили. Няма нито една цивилизация, която е високотехнологична, владееща космическите полети и не се е унищожила - никоя друга освен Лортас. Ще се превърне ли Земята в такава? Романът е издаден за пръв път през 1956-та година, преди изстрелването на първия изкуствен спътник, като действието на книгата също се развива тогава. Оливър описва прекрасно какви са обществените настроения през 50-те години на миналия век. Спомените от Хитлер, от атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки са съвсем пресни. Светът тепърва е навлязъл в Студената война, а голямото технологично състезание между СССР и САЩ е вече започнало. През 50-те години самоунищожението на човечеството е изглеждало не просто реална, но и обозрима, даже близкосрочна възможност. Романът отразява най-големия страх на тогавашния човек. (Следват спойлери!) Петимата главни герои от Лортас : Арвън, Црига, Нлесин, Уийк и Хефидж са кацнали на Земята в зората от развитието на човечеството. Корабът им се е разбил и нямат никаква надежда да го поправят, тъй като земляните не владеят нищо повече от това да правят лъкове и стрели. Единственият шанс да оцелеят и да осъществят контакт с Лортас е да се усамотят в отдалечена пещера и да бъдат хибернирани със специален серум за около 15 000 години, когато земната цивилизация ще е напреднала достатъчно. Но когато най-накрая се събуждат през 1956-та, се оказва, че е все още твърде рано за тях. Няма никакви космически кораби, дори първият изкуствен спътник не се е появил. Има ли надежда? Бих казал, че най-голямата слабост на романа, а именно предсказуемостта, се проявява точно в този момент. Ако времето е все още неподходящо и предстоят един-два века до първите междузвездни полети, единственият шанс за Арвън и компания е да заспят отново. И само техният пленник, по-късно превърнал се приятел, може да им помогне. Точно това се случва. Като изключим тази едничка слабост, романът има своите достойнства. Психологизмът е на високо ниво, реакциите на Арвън и Нлесин към смъртното наказание, екологичните проблеми и смога в града, показват чудесно какво е отношението на Лортас, развитата цивилизацията, превъзмогнала вътрешните си противоборства и дрязги, към все още несъвършената Земя. Изключително много ми допаднаха авторовите разсъждения по темата: Какво би накарало човека да напусне своя дом и да се отправи в космоса? Да не би нещо да не му достига? Съдейки по описанията на персонажите, това изглежда точно така. Саркастичният Нлесин е посредствен и недооценен писател. Црига не е случил на любов и все още очаква момичето, което е достойно за него. Капитанът Уийк крие някаква черна тайна, за която никога не говори. Дори землянинът Уес, който се сприятелява с тях, бяга от нещо - от монотонната кариера на лекар, заради която се налага по цял ден да лекува сополиви носове, от нещастния си брак... Нужно ли е да нямаш или да загубиш нещо ценно, за да го търсиш на друго място? Противно на очакванията ми, романът "Ветровете на времето", ако и да е издаден през 56-та година, изобщо не се чувства като остаряла книга. Основната му поука звучи актуално и днес: нашата свръхтехнологична цивилизация има нужда от космоса, защото той е последната граница, последното предизвикателство, което следва да бъде прескочено. Без наличието на предизвикателство, една цивилизация ще западне и постепенно ще отмре. Книгата "Ветровете на времето" е била издавана в България само веднъж - от Библиотека "Галактика". Понастоящем, доколкото съм наясно, не е в продажба и няма ново издание. Единственият шанс е да я закупите на старо или да я прочетете в Читанка. Това е един от малкото романи, за които НАИСТИНА съжалявам, че не са част от поредица. Дори и само да се отговори на въпросите, касаещи повествованието, ми се струва, че щеше да е хубаво, ако имаше някакво продължение. Твърде много въпроси са останали висящи. Дали Лортас още съществува (този въпрос дори не е зададен?!?)? Дали ако съществува, все още изпраща космически кораби към други звезди? Как изглежда една човешка цивилизация 15 000 години след постигането на космическите полети? (Арвън разказва, че към момента на техния полет са отминали едва 300 години от построяването на първия ядрен реактор) Възможен ли е контактът между една млада космическа цивилизация като Земята и една древна като Лортас? Готова ли е Земята за познанието, че не е сама в Галактиката? Тези въпроси са изключително благодатни за продължение, но уви, такова няма... И освен това романът е твърде кратък... Рейтинг: 4/5 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3079-2019-winds-of-time

Няма нова космическа надпревара между САЩ и Китай. САЩ е абсолютен лидер! Снимка на китайския спускаем апарат "Чанг'e 4", който през януари извърши първото в историята на човечеството кацане на обратната страна на Луната. През същия този месец американската мисия "Ню Хърайзънс" извърши първото посещение на небесно тяло отвъд орбитата на Плутон. Photo credit : CNSA/CLEP 26 ноември 2019 г. 17:10 ч. Светослав Александров. През последните няколко години редица американски активисти започнаха да призовават САЩ да се вземат в ръце и да отвърнат на заплахата от Китай, иначе ще отстъпят на второ място в космонавтиката. Но както пише анализаторът Бенджамин Чарлтън в своя статия за The Space Review, няма такова нещо като космическа надпревара между Китай и Щатите. Нещо повече - САЩ са лидер, който води пред всички останали държави с голяма преднина. "Китайците не се състезават със САЩ", коментира Чарлтън, "защото единствената обсесия на Политбюро на Китайската комунистическа партия е да се избегне съдбата на СССР. Те са изключително чувствителни към опасностите, която крие една разорителна надпревара в името на престижа и са наясно, че неустойчивите правителствени харчове представляват по-голяма опасност за националната сигурност, отколкото водачеството на САЩ в космонавтиката". "Комунистическата партия на Китай не се опитва да "победи" САЩ, за да впечатли китайската общественост и да лъска репутацията си като шампион на китайската цивилизация. Тя просто трябва да покаже прогрес, като прави нови постижения", категоричен е анализаторът. А що се касае до американците, казва Чарлтън, "те не се състезават, тъй като са вече лидери и се намират много напред, поради което не може да се постигне политически консенсус, който да оправдае нуждата от съревнование. Нито веднъж след епохата на Космическата совалка американците не са успели да се придържат към някаква революционна цел за достатъчно дълго време, че да я изпълнят". Ето какви примери дава Чарлтън, които доказват абсолютното лидерство на САЩ. САЩ притежават три пъти повече изкуствени спътници в космоса в сравнение с Китай: около 1 000 спрямо 300. Само фирмата СпейсЕкс държи 60% от дяла в частните спътникови изстрелвания. Китайският дял не е надвишавал 10% от 2011-та година насам и е паднал до пренебрежими нива през последните няколко години. САЩ притежават много по-мощни ракети. Многократната ракета "Фолкън Хеви" може да извежда 64 тона в околоземна орбита. За сравнение най-мощната китайска ракета "Лонг Марч 5B" може да изстрелва само 25 тона - и не е летяла от ляотото на 2017-та година поради авария. Да, Китай наистина притежават способността да изстрелват хора в орбита, докато американците сега не го могат. Но от 2003-та година, когато първият китайски астронавт излетя в космоса, са проведени само шест китайски пилотирани мисии (това е за целия период 2003-2019 година!). Дори и ако вземем предвид пенсионирането на космическите совалки през 2011-та, в същия този период, т.е. след 2003-та, американците са осъществили повече от 60 пилотирани изстрелвания. Вярно е, че новите пилотирани космически кораби "Старлайнър" и "Боинг" ще влязат късно в експлоатация след големи отлагания, но същото е валидно и за новия пилотиран космически кораб на Китай. Първите летателни тестове на американската ракета за пилотирани полети в далечния космос "Спейс Лонч Систъм", както и първите космически полети на "Старшип" на СпейсЕкс, са планирани за догодина. Имаме всички основания да се съмняваме, че тези полети ще бъдат осъществени навреме, но за сравнение китайският тежкотоварен носител "Лонг Марч 9" е все още на чертожната дъска. Дебютният тестов полет на "Лонг Марч 9" е планиран предварително за 2030-та година. Както Китай, така и САЩ планират пилотирани космически полети отвъд околоземна орбита. Но корабът "Орион", разработван съвместно от НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА), е вече построен, докато китайският безпилотен прототип е еквивалентен на мисията на "Тесла" с "Фолкън Хеви" - той е просто празна обвивка, тъй като китайците искат нещо евтино и еднократно за началните тестове на подобрената ракета "Лонг Марч 5". Догодина Китай започва да строи космическа станция в околоземна орбита. Междувременно станцията на НАСА "Гейтуей" ще бъде пратена в орбита около Луната, а частната компания Бигълоу ще строи иновативна станция в околоземна орбита с уникални надуваеми модули. Един от тези модули е вече прикачен към Международната космическа станция и мисията му е толкова успешна, че неговият срок на експлоатация бе удължен от 2 на 12 години. Да, Китай влезе в историята на космонавтиката през януари тази година, когато спускаемият апарат "Чанг'e 4" извърши първото меко кацане на обратната страна на Луната. Но същият месец американската мисия "Ню Хърайзънс" посети за пръв път небесно тяло отвъд орбитата на Плутон и изпрати снимки от него. През 2020-та година Китай ще прати първия си 250-килограмов марсоход на Червената планета, а САЩ ще прати своя пети марсоход, като този последен модел тежи 1 тон. "Нито едно от тези сравнения не омаловажава постиженията на Китай", категоричен е Чарлтън, "тази държава е категорично №2 космическа сила. Но сравненията ясно показват, че китайците няма да изпреварят американците в близко време". И ето защо всякакви призиви САЩ да се мотивират, да се стегнат и да извоюват категорична преднина пред Китай, звучат смехотворно. Китайците са толкова назад, че американските политици не биха се паникьосали достатъчно, за да дадат нужните пари за спешна колонизация на Луната или да изпратят човек на Марс. Прочетете целия материал на The Space Review https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3078-2019-there-is-no-space-race

Частната компания Рокет Лаб тръгва по пътя на възвръщаемостта с изстрелването на ракетата Електрон на 28-ми ноември Първата степен на ракетата "Електрон" ще е възвръщаема. Image credit : Rocket Lab 25 ноември 2019 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Стартовият прозорец на следващия полет на ракетата "Електрон" се отваря на 28-ми ноември в 09:56 ч. българско време и ще продължи до 12-ти декември. Но освен че полетът в България става известен покрай символичното изстрелване на книгата "Аз, виртуалният астронавт", далеч по-важното е, че частната компания Рокет Лаб тръгва по пътя на възвръщаемостта. Нека да подчертаем - основната цел на мисията е извеждането на спътници в космоса. Ще бъдат пуснати в орбита шест сателита от типа "Покеткюб" - това са микросателити с формата на куб с ръб 5 сантиметра. Микросателитите са произведени от частната компания Alba Orbital по заявка на други организации и фирми. Книгата "Аз, виртуалният астронавт" на Светослав Александров, заедно с много други снимки, са качени на микрочип, който се намира в освобождаващото устройство (т.нар. "диспенсър") на име AlbaPod. Чипът е качен по заявка на компанията Mini-Cubes, осигуряваща услугата по изстрелване на дигитални продукти и той ще изгори в атмосферата след приключването на дейността на AlbaPod по освобождаването на сателитите. Ето какви са "Покеткюб"-овете: ATL-1: Унгарски микроспътник за тестване на нови изолационни материали в космоса. Fossasat-1 и Fossasat-2: Испански интернет сателити NOOR1A и NOOR1B: Спътници на частната американска компания Stara Space, които ще тестват телекомуникационни технологии в околоземна орбита SMOG-P: Още един унгарски спътник за измерването на антропогенното електромагнитно замърсяване от космоса. Освен тези микросателити, на "Електрон" ще лети и спътник на японската компания ALE, който ще се опита да симулира изкуствени "падащи звезди"-т.е. ще пусне изкуствени метеори, които ще навлязат в атмосферата. И докато най-важното е тези спътници да влязат в целевите си орбити, Рокет Лаб ще започне първоначалните си проучвания относно предстоящата възвръщаемост на ракетата "Електрон". Идеята е в рамките на полета да бъдат изпитани новите системи по насочване и навигация, новите компютърни системи и датчици, системата за ориентация на първата степен при повторното навлизане в атмосферата. Очакванията са да бъдат събрани ценни данни, които ще се анализират от наземните техници и така те ще спомогнат за разработването на възвръщаема система. Подчертавам, че при този предстоящ полет първата степен на "Електрон" все още няма да бъде върната и използвана отново. В бъдеще, след като първите степени си свършват работата, те ще навлизат обратно в атмосферата, след което ще се разгръща парашут и специален хеликоптер ще ги прихваща, докато се спускат към Земята. Системата се отличава от тази на СпейсЕкс, при която двигателите на първата степен се запалват и степените кацат меко. Счита се обаче, че парашутният метод е по-лесен за изпълнение от технологична гледна точка. Очакваме с нетърпение предстоящия полет и пожелаваме успех на Рокет Лаб! За повече информация: Рокет Лаб https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3077-2019-rocketlab-reusability-28-november

Изстрелването на руския кораб Прогрес МС-13 бе отложено заради дребен технически проблем 25 ноември 2019 г. 17:30 ч. Днес Роскосмос оповести, че в хода на изпитанията на товарния космически кораб "Прогрес МС-13" бе установена техническа неизправност, която налага отлагане на изстрелването, предвидено първоначално за 1-ви декември. По-късно руската космическа агенция потвърди, че става въпрос за проблем с кабел. Кабелът е подменен и проблемът е решен, но все пак се налагат допълнителни проверки. Сега стартът е пренасрочен за 6-ти декември в 11:34 ч. българско време. Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3076-2019-progress-ms-13-delayed

Астронавтите Лука Пармитано и Ендрю Морган отново са в открития космос, за да ремонтират Алфа Магнитен Спектрометър На снимката: европейският астронавт Лука Пармитано по време на първата извънбордова дейност, посветена на ремонта на "Алфа Магнитен Спектрометър", проведена на 15-ти ноември. Photo credit : NASA 22 ноември 2019 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Втората "космическа разходка", посветена по ремонта на уникалния научен прибор "Алфа Магнитен Спектрометър", е в ход! Европейският астронавт Лука Пармитано и неговият американски колега Ендрю Морган излязоха в открития космос в 14:02 ч. българско време. Очаква се извънбордовата дейност да продължи около шест часа и половина. Първата "космическа разходка" бе проведена на 15-ти ноември, като нейната продължителност бе 6 часа и 39 минути. Първоначалните ремонтни процедури приключиха добре, но предстои още много работа, за да може $2-милиардният търсач на тъмна материя да бъде приведен в работоспособно състояние. Експертите смятат, че ремонтната дейност не отстъпва по сложност на някогашните поправки на космическия телескоп "Хъбъл" от астронавтите на космическите совалки. "Алфа Магнитен Спектрометър" никога не е бил построяван с намерението да бъде обслужван в открития космос, така че НАСА се подготвяше в продължение на няколко години за тези "космически разходки" и за тази цел бяха създадени уникални пособия за поправка. Голяма част от пособията бяха доставени на борда на МКС от американския космически кораб "Сигнус", който успешно се скачи с орбиталния комплекс в началото на ноември. В петък, по време на първата извънбордова дейност, Пармитано и Морган премахнаха покривалото на "Алфа Магнитен Спектрометър", монтираха парапети, за които могат да се захващат и да им е удобно да ремонтират, премахнаха застопоряващите връзки на кабелите и охлаждащите тръби и отстраниха изолацията. Днес задачите са доста по-сложни - трябва да се подготвят нови кабели за електрозахранване и пренос на данни, да се монтират скоби за застопоряването на новия помпен модул, да се пререже една тръба, за да се изпусне ненужният охладител от въглероден диоксид и да се прережат още пет по-малки тръби за пренос на въглероден диоксид. На 2-ри декември астронавтите отново ще са в открития космос, за да прикачат новия помпен модул и да завържат новите охлаждащи тръби към "Алфа Магнитен Спектрометър". Окончателна четвърта извънбордова дейност ще бъде проведена по-нататък за довършителните процедури и коригирането на евентуалните усложнения, които може да са възникнали. Ако поправката мине наред, приборът ще работи поне до 2030-та година. Наблюдавайте "космическата разходка" НА ЖИВО на уебсайта на НАСА ТВ: https://www.nasa.gov/multimedia/nasatv/index.html#public https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3075-2019-second-ams-spacewalk-underway

Пробивната къртица на ИнСайт отново дълбае в правилната посока 22 ноември 2019 г. 08:05 ч. Екипът на американска мисия на Червената планета "ИнСайт" оповести, че немската пробивна "къртица" отново върви в правилната посока - надолу! Посредством помощ от роботизираната ръка, "къртицата" е навлязла навътре с 32 милиметра. Този последен успех е изключително окуражаващ, тъй като наскоро пробивната машина рязко изскочи от дупката поради неясна причина. Приборът е в отлично състояние и няма технически проблеми. Марс е този, който изненадва учените, а почвата на планетата крие много неизвестни. Но в един момент човечеството ще покори планетата! Тази снимка бе заснета вчера, на 21-ви ноември, и показва, че "къртицата" на "ИнСайт" отново е влязла в почвата. Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3074-2019-nasa-insight-mole-digging-once-again

Исторически момент: Космическият кораб Старлайнър бе прикачен към ракетата-носител Атлас 5! На снимката: техниците прикачват космическия кораб "Старлайнър" към неговата ракета-носител "Атлас 5". Photo credit : NASA 22 ноември 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Това наистина е исторически момент за западната частна космонавтика. Вече в САЩ има не едно, а две таксита за превоз на астронавти до орбита, след като космическият кораб "Старлайнър" бе прикачен към ракетата-носител "Атлас 5" за изстрелването му до Международната космическа станция на 17-ти декември. Мисията ще бъде аналогична на тази на "Крю Драгън" през март тази година. Напомням на читателите, че "Старлайнър" проведе своя първи полет на 4-ти ноември. Тогава той не бе прикачен на ракета, а с помощта на собствените си ракетни двигатели излетя от стартовата площадка, за да демонстрира способностите на аварийните му системи. Те функционираха според очакванията и "Старлайнър" кацна успешно след полета си. Сега обаче предстои истинска космическа мисия, при която корабът в роботизиран режим ще трябва да се скачи с МКС, след което да се разкачи и да се прибере обратно на Земята. Полетът ще бъде част от сертифицирането на "Старлайнър" за превоз на астронавти. Ако всичко мине наред, втората мисия, планирана за пролетта или лятото на 2020-та година, ще бъде пилотирана. "Погледнете към тази забележителна гледка, как изглежда вашият успех", съобщи Кейти Лийдърс, мениджър на комерсиалната пилотирана програма към НАСА. "Все още не сме приключили. Ще трябва да пристъпим към тази мисия внимателно, да изстреляме този кораб до МКС и да го приберем успешно". Астронавтите на НАСА Майк Финк, Никол Ман и астронавтът на Боинг Крис Фъргюсън бяха на стартовата площадка, за да наблюдават изкарването на кораба преди предстоящата му безпилотна мисия към МКС. "Това е зората на нова епоха", каза Финк. "За всичките младоци, които дойдохте рано тук и да гледате, радвам се, че бяхте част от всичко това. То е важно, защото е вашето бъдеще". "Ние очакваме деня, в който ще изстрелваме астронавти редовно", продължи Финк. "Като завършили школи за военни пилоти, ние сме наистина развълнувани да видим какво ще е поведението на "Старлайнър", знаем, че ще бъде яко и ще получим всякакви възможни тестови данни от него". За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3073-2019-starliner-stacked-to-atlas-v

Последният ден на сътворението от Волфганг Йешке: още един фантастичен шедьовър за пътуване във времето Корица на книгата - ИК "Христо Г. Данов". 21 ноември 2019 г. 16:51 ч. Светослав Александров. Не е тайна, че обичам т.нар. "тайм фантастика" - т.е. книги, свързани с пътуване във времето. На страниците на уебсайта вече ревюирах великолепната повест на Север Гансовски "Винсент Ван Гог", както и "Машината на времето" от Хърбърт Уелс. Сега отново се отправяме на пътешествие във времето благодарение на немския писател Волфганг Йешке, а неговият роман "Последният ден на сътворението" ще ни разкрие вълнуваща история за НАСА и военноморските сили на САЩ, които изпращат в миналото екип от учени и инженери, за да изпомпат петрола на арабските шейхове и да осигурят благоденствието на западния свят. Романът е издаден през 1981-ва година, което означава, че е писан по време на или непосредствено след големите петролни кризи през 1973-та и 1979-та. Идеята наистина е гениална (следват спойлери! американците искат да поправят несправедливостта, която Бог допуснал, когато сътворил света - петролът да не е в Америка, а в арабския свят, където шейховете се къпят в злато. И така, американските учени изобретяват хронотрона, който генерира мощно гравитационно поле, изкривяващо времепространството и позволяващо на предмети и хора да се изпращат в миналото. Началото на романа започва тромаво, със затормозяващи инфодъмпове - разказва се за случаи, в които са открити предмети от съвременната епоха в далечни геологични пластове. Тези находки свидетелстват, че пътуването във времето е не само възможно, но и се е осъществило. Стига да не се отегчите и да преодолеете тази скучновата първа част, ще разберете, че романът си струва. Във втората част вече се разказва за подготовката за пътуването във времето. НАСА и Военноморските сили подбират бивши военни пилоти и астронавти за участие в експедиция до средиземноморския басейн преди пет милиона години, когато той все още е сух. Водят се интересни дебати дали изобщо проектът си струва и дали неговите слабости не са прекалено големи. Идеята е петролът от миналото да се изпомпва в бъдещето - но водещи учени се противят, защото според сметките им реакцията на хронотронната капсула не може да се обърне - т.е. пътуването е възможно само по посока на миналото, но не и обратно към бъдещето. Повдигнат е и въпросът как участниците ще се завърнат обратно в съвремието след петгодишния срок на работа по петролопровода. Не на последно място - мнозина се притесняват, че американците не са единствените, които са открили как да се пътува в миналото, а че шейховете също биха могли да го направят и да изпратят военните си един ден преди операцията по изпомпването на нефта да започне. Всички тези опасения са отхвърлени с лека ръка със следните аргументи - дори и учените все още да не знаят как да обърнат процеса за пътуване във времето, това все някой ден ще се случи и експедицията ще бъде прибрана обратно. Пък ако шейховете изпратят военните си един ден по-рано, американците ще го направят още един ден предварително. Както сами можете да се досетите, проектът търпи катастрофа. Американските екипи, сред които и главният герой Стив Стенли, са изпратени 5 милиона години в миналото. И да, шейховете вече са дошли преди тях. Но се появяват и допълнителни усложнения - оказва се, че хронотроните дават много по-голямо разсейване, отколкото е пресмятано първоначално, и вместо екипите от експедицията да бъдат разпратени горе-долу на времево разстояние от петгодишен интервал, разсейването е от порядъка на десетилетия. И така, когато едните кацат в средиземноморския басейн, те откриват, че техните приятели са отдавна остарели и заседнали в миналото завинаги. За завръщане в бъдещето и дума не може да става. Но това, което е най-шокиращо е, че отделните участници в мисията откриват, че са пристигнали от различни бъдещета. В едно от тях, т.е. бъдещето на Стив Стенли, НАСА и космическите полети са реалност. В друго бъдеще няма никаква НАСА и за космически полети не се говори, тъй като Щатите са бедна държава. Дори е налице бъдеще, при което хронотроните са измислени от модерни кръстоносци и евангелизатори! Направи ми много силно впечатление майсторската препратка към митовете за изчезналия континент Атлантида. В книгата това е държава в близост до Бермудския триъгълник, създадена от заседналата в миналото експедиция. Йешке е изключителен познавач на човешката психология и той правилно предполага, че в такава ситуация хората биха се разделили на две - едните ще очакват своето чудотворно завръщане в бъдещето, докато другите ще се примирят и ще се опитат да създадат отново цивилизация съобразно времето, където се намират. Очевидна е връзката с конспирациите за странните феномени в Бермудския триъгълник. Финалът на книгата, за съжаление, е попрецакан - такава история, която възбужда любопитството ми, би следвало да се увенчае с удовлетворителен и категоричен край. В случая заключението е отворено и оставено на интерпретациите на читателите. При мен това никога не работи - винаги ме оставя с въпроса "и сега какво?" Оценка: 3/5 - две звезди по-малко заради скучното начало и слабия финал. Като цяло обаче препоръчвам. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3072-2019-last-day-of-creation-review

Капакът на прототипа Старшип Мк1 изби след тестването му до предела на неговите възможности 21 ноември 2019 г. 07:00 ч. По време на вчерашен тест на прототипа на марсианския кораб на Мъск "Старшип Мк1" той бе подложен на високо налягане до предела на неговите възможности. Като резултат от това капакът на прототипа изби. Компания СпейсЕкс потвърждава, че на фона на такъв тест развоят е бил очакван. Всички работници са в безопасност и няма наранявания. Това не е сериозен неуспех. Нещо повече - плановете на Илон Мъск отново се менят. Още преди вчерашния тест е било решено, че "Старшип Мк1" няма да се използва за полети. Същото ще се отнася и за другия прототип във Флорида - "Старшип Мк2". По думите на Мъск екипът сега е фокусиран върху строежа на "Старшип Мк3", който ще е орбитален и дизайнът му сериозно се отличава от този на предходните версии. Това не означава, че "Старшип Мк1" е бил безсмислен - но очевидно от известно време той се разглеждаше само като производствена стъпка към окончателния дизайн. В близко бъдеще очакваме и следващите тестове на прототипите на "Старшип" да претърпяват различни аномалии - и Илон Мъск не се чувства некомфортно от това. До момента в който хора не полетят на борда на гигантския космически кораб, той ще продължи да бъде тестван до пределите му. Капакът на "Старшип Мк1" изби след тестване на прототипа до предела на неговите възможности. Photo credit : LabPadre https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3071-2019-spacex-starship-mk1-testing

Днес отбелязваме половин век от кацането на Аполо 12, втората пилотирана мисия на Луната На снимката: астронавтът на НАСА Пийт Конрад достига до роботизирания спускаем апарат "Сървеър 3". В бекграунд: спускаемият модул "Интрепид" на "Аполо 12". Photo credit : NASA 19 ноември 2019 г. 07:00 ч. Светослав Александров. На 19-ти ноември 1969 г. в региона на Океана на бурите на Луната се приземява успешно пилотираният спускаем апарат "Интрепид" от мисията "Аполо 12" на НАСА. На борда на модула са астронавтите Пийт Конрад и Алън Бийн, а в лунна орбита остава техният колега Ричард Гордън. Днес историята като че ли е забравила за лунната експедиция на Конрад, Бийн и Гордън, тъй като е осъществена в периода между триумфа на "Аполо 11" и неуспеха на "Аполо 13". Изстрелването на "Аполо 12" е реализирано на 14 ноември 1969-та с помощта на мощната ракета "Сатурн 5". Около 36 секунди след началото на полета мълния удря ракетата и наземният екип губи телеметричната информация от кораба. Второ попадение от мълния се случва на 52-тата секунда, при което горивните клетки на кораба излизат извън строя. Благодарение на експертната намеса на астронавтите системите са активирани отново и е констатирано, че всички основни параметри са в нормата. Мисията е спасена на косъм, но оттук насетне НАСА ще си има едно наум. Космическите ракети, особено пилотираните, отсега нататък ще излитат само при пълна увереност, че метеорологичните условия са благоприятни. След успешното кацане на Конрад и Бийн, двамата забиват американското знаме, разгръщат спектрометър за изследване на състава на слънчевия вятър и активират благополучно първата геофизична станция с ядрено захранване. Приборът установява наличието на земетресения на Луната... или може би е по-удачно да кажем "лунотресения" Но може би най-интересното постижение е, че "Аполо 12" каца в близост до роботизираната станция "Сървеър 3" (спуснала се на Луната две години и половина по-рано). Астронавтите демонтират някои от нейните компоненти и ги доставят на Земята за по-нататъшен анализ. Преди да се завърнат на Земята, астронавтите събират от Луната 34 килограма лунни скали. Мисията завършва на 24-ти ноември с успешното приводняване на капсулата на командния модул в Тихия океан. За огромно съжаление днес нито един от тримата астронавти, участвали в експедиция, не е доживял до нейната 50-годишнина. Пръв си отива Пийт Конрад през 1999-та след катастрофа с мотор. На 6-ти ноември 2017-та ни напуска Ричард Гордън след заболяване от рак, а на 26-ти май 2018-та и Алън Бийн си тръгва от този свят след рязко и неочаквано влошаване на здравословното му състояние. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3070-2019-apollo-12-anniversary

НАСА избра пет фирми за доставка на провизии на Луната: SpaceX, Blue Origin, Sierra Nevada, Ceres Robotics, Tyvak На илюстрацията: космическият кораб на СпейсЕкс "Старшип" ще каца на Луната в рамките на програмата на НАСА CLPS. Image credit : NASA 19 ноември 2019 г. 07:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА избра пет нови фирми, които ще получат правото на конкурентен принцип да се съревновават за доставката на полезен товар на Луната в рамките на инициативата CLPS (Commercial Lunar Payload Services). С това общият брой частни компании, които са включени в инициативата, възлиза на 14. Ето кои са новоизбраните доставчици: Blue Origin, Kent, Washington Ceres Robotics, Palo Alto, California Sierra Nevada Corporation, Louisville, Colorado SpaceX, Hawthorne, California Tyvak Nano-Satellite Systems Inc., Irvine, California Събитието е съществено, защото с избора на СпейсЕкс сред останалите частни доставчици НАСА най-сетне призна за съществуването на проекта "Старшип" и той най-после влиза в плановете на американската космическа агенция. По думите на Гуин Шотуел, която е президент на СпейсЕкс, "Старшип" ще може да доставя до 100 тона полезен товар на лунната повърхност. Това може да се случи още през 2022 година, като тези първоначални мисии ще са свързани само с доставката на провизии, без хора. Пилотираните мисии ще са факт по-късно, чак след като бъдат отчетени множество успехи в роботизиран вариант. Блу Ориджин предлага своя собствен спускаем апарат "Блу Муун", който бе представен публично по-рано през годината. Засега обаче основателят на компанията Джеф Безос отказва да каже кога апаратът ще бъде готов. Трите останали компании Сиера Невада, Тайвък и Серес разработват малки спускаеми апарати, които ще доставят по-скромни научни прибори. Очаква се и те да са готови в периода 2022-2023 година. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3069-2019-nasa-chooses-five-companies-cargo-moon

Втори опит: Индийската мисия Чандраян 3 ще кацне на Луната най-късно до ноември 2020-та 18 ноември 2019 г. 19:30 ч. Индийската космическа агенция няма да се откаже и ще опита да осъществи повторно кацане на Луната, съобщава The Times of India. Крайният срок на изпълнението на проекта е ноември 2020-та година. Все още не са ясни подробностите за новата мисия, но е упоменато, че този път спускаемият апарат ще има много по-здрави крачета в случай че съприкосновението с повърхността е по-твърдо от очакваното. Междувременно орбиталният апарат "Чандраян 2", който пристигна около Луната през август, продължава да е в отлично състояние, а инструментите му събират научни данни. Индийската автоматична лунна станция "Чандраян 3" трябва да извърши кацане на естествения ни спътник. Credit : ISRO/LPRG https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3068-2019-moon-second-landing-attempt

Боинг оспори НАСА: космическият ни кораб Старлайнър не е скъп! Снимка от успешния полет на "Старлайнър" на 4-ти ноември. Photo credit : NASA 18 ноември 2019 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Боинг излезе със съобщение, с което оспорва оценката на НАСА, че космическият кораб "Старлайнър" ще е твърде скъп. "Ние никога не сме мислили да се откажем", твърди се Джим Хилтън, ръководител на космическия отдел на Боинг. "Боинг застава изцяло зад "Старлайнър" и програмата за комерсиални пилотирани полети. Направили сме значителни инвестиции в програмата и сме посветени да изстрелваме "Старлайнър", за да поддържаме Международната космическа станция обитаема и в оперативен режим. Всякакъв намек, че сме възнамерявали да се откажем от участие в комерсиалната пилотирана програма, е категорично неверен. Ние сме били част от пилотираната космическа програма на НАСА от "Мъркюри", "Джемини", "Аполо", космическата совалка и МКС - и сме горди да продължим с непоколебимото ни партньорство на МКС, "Старлайнър" и Спейс Лонч Систъм. Макар че от компанията не желаят да оповестят каква е точната цена за астронавтско място на "Старлайнър" поради факта, че е в конкуренция със СпейсЕкс, представителите ѝ твърдят, че сумата е под $90 милиона долара, написани в докладите на НАСА. Освен това от Боинг изказват следните причини, поради които считат, че "Старлайнър" е по-добър кораб от "Крю Драгън": Първо, корабът е петместен, но фирмата по заявка на НАСА ще превозва повече товар вместо пети астронавт - следователно редно би било цената за астронавтско място да се смята за петима души, а не за четирима. Освен това "Старлайнър" ще притежава възможност за пълен контрол при всички фази на полета, в това число ръчно управление. Корабът ще лети с ракета "Атлас 5", която е много по-надеждна от ракетата "Фолкън 9" на СпейсЕкс и досега няма нито един провал от общо 80 полета. Освен това "Старлайнър", за разлика от "Крю Драгън", ще каца на суша, а не във вода. Но защо Боинг са поискали допълнителен финансов бонус, какъвто не е предложен на СпейсЕкс? От компанията обясняват, че СпейсЕкс вече имат космически кораб "Драгън", който провежда редовни товарни полети до Международната космическа станция, докато Боинг не разполага с такъв. Боинг започнали да работят по кораб за нуждите на НАСА по-късно, но са искали да свършат работата в същия срок, което оскъпява процеса. От компанията също така оспорват оценката на НАСА, че остават множество технически пречки преди фирмата да е готова да превозва хора в космоса. Боинг напомня следните успехи, постигнати през 2019-та година: 1. Огневи тест на сервизния модул, приключил безпроблемно 2. Всички парашутни изпитания са завършени без нито един провал и 2. Първи полет на "Старлайнър", проведен на 4-ти ноември, който утвърдил работоспособността на спасителната система. Съгласно оценката на Боинг са елиминирани всички рискове преди предстоящите безпилотни и пилотирани мисии до МКС. Боинг напомня, че изстрелването на "Старлайнър" в безпилотен режим към станцията остава насрочено за 17-ти декември и в случай на успех ще има пилотиран полет още в началото на 2020-та. Сертифицирането на кораба за редовни мисии до МКС зависи от резултата както на безпилотната, така и на пилотираната мисия. За повече информация: Боинг https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3067-2019-boeing-rebukes-nasa