SAlexandrov

Уникален гаф: Китайска ракета излетя инцидентно по време на статично изпитание! На снимката: непланираният полет на “Тянлон-3”. Photo credit : Space Pioneer 30 юни 2024 г. 15:15 ч. Светослав Александров. Уникален гаф допусна днес китайската космическа фирма Спейс Пайъниър. Компанията предвиждаше да проведе статично огнево изпитание на ракетата “Тянлон-3”, но се оказа, че тя не е прикрепена качествено за стендовата площадка и вместо това… тя излетя! На едно от видеата се вижда как ракетата се устремява право нагоре, след което се обръща, изключва двигателите си и пада на около два километра от площадката. Друго видео показва, че инцидентът се е случил съвсем близо до град с жилищни блокове. Според становище, разпространено от Спейс Пайъниър, причината за аномалията се корени в структурен провал на връзките между стенда и ракетата. За щастие няма жертви. “Тянлон-3” представлява китайско копие на частната американска ракета “Фалкън 9”. Първата степен на “Тянлон-3” е оборудвана с девет двигателя на керосин и кислород и е проектирана да е за многократна употреба. Преди днешната аномалия бе предвидено дебютното изстрелване на ракетата да е факт до края на годината… но очевидно има голяма ирония да пиша точно тези думи сега. Погледнато оптимистично, инцидентният полет на “Тянлон-3” доказа, че първата степен на ракетата работи. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/30/tianlon-3-static-fire-incident/

Руски спътник гръмна в орбита, астронавтите на МКС се скриха по корабите си! Руски спътник от серията “Ресурс-П”. Фото: Роскосмос 27 юни 2024 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Руският спътник “Ресурс-П” №1 експлодира в орбита, замърсявайки я с отломки. В резултат на инцидента астронавтите на МКС трябваше да се скрият временно в космическите си кораби “Союз”, “Крю Драгън” и “Старлайнър”. Напомням на читателите, че всеки пилотиран космически кораб, скачен със станцията, може да служи като спасителна лодка в случай на авария. Най-новият кораб на Боинг “Старлайнър” също е одобрен като напълно безопасен да се завръща на Земята при екстрена ситуация. Както съобщава космическият журналист Анатолий Зак, “Ресурс-П” №1 бе изстрелян през 2013 година, за да изпълни няколкогодишна мисия по наблюдения на Земята. В края на декември 2021 г. спътникът бе изведен от експлоатация след повреда на бордовата му апаратура. Очакваше се “Ресурс-П” №1 да изгори в земната атмосфера до края на 2024 г. Според Космическото командване на САЩ, разпадането на “Ресурс-П” №1 е настъпило на 26 юни в 19:00 ч. българско време, като е установено наличието на повече от 100 отломъка в ниска околоземна орбита. Те са преминали в обсега на МКС тази нощ в 05:00 ч. българско време и тогава наземното ръководство заповядало на астронавтите да се скрият в космическите си кораби за час. След това работата на станцията продължила по план. Астрофизик Джонатан Макдауъл смята, че най-вероятно индицентът е спонтанен, а не предизвикан от антиспътниково изпитание на Русия. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/27/resurs-p-explodes/

Пореден позор за ОлдСпейс индустрията: Колинс прекрати договора с НАСА да разработи скафандри! Скафандрите на Колинс няма да станат реалност. Photo credit : Collins Aerospace 26 юни 2024 г. 18:50 ч. Светослав Александров. За пореден път фирма, която в далечното на космическата надпревара е била водеща в космонавтика, не може да изпълни държавна поръчка! Колинс Аероспейс прекрати договора, който бе сключила с НАСА за създаването на нови скафандри! Напомням на читателите, че през 2022 г. НАСА оповести, че се доверява на две компании, които трябва да създадат нови скафандри за работа на МКС и на Луната. Двете компании са Аксиом и Колинс. Аксиом е млада фирма, основана през 2016 г., докато Колинс е проектирала космическите скафандри на програмата “Аполо” (тогава под името Хамилтън Стандартд, фирма, която след сливания се превръща в Хамилтън Съндстранд, после в Ю Ти Си Аероспейс и накрая в Колинс). Подобно на състезанието между Боинг и СпейсЕкс, при което някога Боинг бе фаворит за създаването на пилотиран космически кораб, в този случай опитната Колинс бе фаворит за създаването на скафандри, а не младата Аксиом. И историята се повтаря отново – за пореден път старата фирма, която се хвали, че някога е участвала в изпращането на човек на Луната, днес не може да се справи! За пореден път млада гъвкава компания я изпреварва – по последна информация от вчера, Аксиом е изпълнила всичките поставени от НАСА задачи. Как така старите фирми вече не го могат? Никога, никога не се доверявайте на компания, която не желае да инвестира в създаването на продукта си! След като НАСА даде ход на комерсиализацията на космонавтиката, т.е. реши да не участва пряко в създаването на космическите апарати, а да делегира тази задача на частни компании, агенцията сега учи по трудния начин никога да не се доверява на тези компании, които подхождат с намерението да усвояват едни пари, но не желаят да инвестират в продукта си. В миналото космическите апарати се създаваха на договори на принципа “Разходи Плюс” – т.е. фирмите получаваха поръчки от НАСА, като агенцията пряко ръководеше работния процес и същевременно тя отговаряше за всички забавяния и финансови загуби. С други думи, загубите се покриваха с държавни пари, а не за сметка на фирмата. Днес обаче се налага друга политика – НАСА сключва договори на принципа “Фиксирана сума”. Т.е. дава се строго определен паричен грант и в рамките на тази сума фирмата трябва да се справя сама. Това значи, да покрива и загубите си. И иронично, старите корпорации като Боинг и Колинс, се оказаха неспособни да създават продукт! Схемата е една и съща: те усвояват парите, които обаче са малко, не желаят да вложат собствени средства, осигуряват възможно най-минималните ресурси, за да могат нещата да се движат някак си, и чакат накрая да има добър резултат. Да, ама не. Корабът “Старлайнър”, който сега е прикачен към МКС, е типичен пример за недостатъците на тази порочна политика. Боинг никога не осигури нужните ресурси, за да може програмата да успее. И като резултат вече шеста година никой не може да оправи течовете от горивната система на “Старлайнър”. НюСпейс фирмите могат да са на ръба на фалита, но успяват Защо младите космически компании успяват? Защо през февруари американската фирма Интуитив Машинс кацна благополучно на Луната? Защо през 2020 г. СпейсЕкс, а не Боинг, първа извози астронавти до МКС? Защо сега Аксиом може да направи скафандри, дори и Колинс да не може? Колинс е декларирала печалби през 2023 г. от $4 милиарда. Изумително! Но продукт няма! Фирмата просто е усвоила държавната поръчка, но се е оттеглила. И като се е оттеглила, какво от това? Последствия няма, шефовете се возят на яхти, служителите си получават заплати. Ако нещата се оакат сериозно, ще се консолидират с някой друг гигант. Обратно – НюСпейс фирмите, които са на ръба на фалита (нито Интуитив Машис, нито Аксиом са достатъчно богати, за да могат да се отпуснат), се принуждават да работят здраво. Те знаят, че трябва да създадат добър продукт, за да оцелеят в бъдеще. Знаят, че договорите за фиксирана сума са единственият им доход. Нямат лобита в Конгреса, военните и НАСА не са ги спонсорирали на принципа “Разходи Плюс”. Знаят, че ако не се справят, ще загубят и ограниченото си финансиране и ще изчезнат. И каква изненада: днес такива млади компании могат да кацнат на Луната, докато някогашните великани от програмата “Аполо” – не. Все така ще е занапред. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/26/collins-cancels-nasa-contract/

УСПЕХ: Ракета Фалкън Хеви изведе в космоса спътника GOES-U на НОАА и НАСА! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 26 юни 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес в 00:26 ч. бе проведено първото за годината изстрелване на свръхтежката ракета на СпейсЕкс “Фалкън Хеви”! Това бе 10-тият полет за ракетата от началото на нейната експлоатация през 2018 г., а на път към геостационарна орбита бе изведен спътникът GOES-U на НАСА и НОАА. Изстрелването бе осъществено независимо от прогнозата на метеоролозите за 70%-ова възможност лошо време да предизвика отлагане. Преди старта условията се подобриха. “Фалкън Хеви” е оборудвана с три ядра, всяко от които притежава по девет двигателя “Мерлин”, т.е. общо 27 за цялата ракета. Централното ядро бе обозначено като B1087 и то бе изхвърлено след полета. Двете странични ядра получиха обозначения B1072 и B1087, като на осмата минута след старта те извършиха красиво тандемно кацане, превърнало се в емблема за “Фалкън Хеви”. Ядрата ще могат да продължат да се ползват при бъдещи мисии на “Фалкън Хеви” или да служат за първи степени на “Фалкън 9”. Всички ядра на “Фалкън Хеви” бяха изцяло нови – фирмата на Илон Мъск е взела това решение след дискусия с НАСА. Възвръщаемостта, разбира се, е важна за СпейсЕкс, но същевременно е важно да се поддържат производствените линии на ракетното семейство “Фалкън” и да се въвеждат нови изделия в експлоатация. Няма спор, че B1072 и B1087 ще представляват добри попълнения към флотилията на “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви”. Кадър от тандемното кацане на страничните ускорители на СпейсЕкс. Photo credit : SpaceX Това беше първото изстрелване на спътник от серията GOES с ракета на СпейсЕкс – досега тези спътници бяха извеждани с ракети на ЮЛА “Делта 4” или “Атлас 5”. Имало е нужда от време, докато НОАА се адаптира към новата философия и култура, наложена от фирмата на Мъск. В техническо отношение възникнал проблем, тъй като интеграцията с “Атлас 5” протича, докато ракетата е във вертикално положение. При “Фалкън Хеви”, обратно, ракетата е позиционирана хоризонтално, докато се интегрира с полезния си товар. Фирмата-производител на GOES-U е Локхийд Мартин и тя трябвало да конструира нови хардуерни пособия, за да може спътникът да бъде подготвен за полет. Например – докато спътникът е във вертикално положение, екипите имат достъп до всички кабели и връзки. Дали това е така, когато той лежи настрани? Е, важното е, че предизвикателствата били преодолени и спътникът лети! Спътниците GOES доведоха до революция в предсказанията на прогнозите за времето и благодарение на тях те са много по-точни. Но за разлика от предходни сателити от серията, които наблюдават основно Земята, GOES-U е оборудван и с компактен коронограф (CCOR-1) за наблюдения на Слънцето. Коронографът е бил добавен в последния момент от НАСА, но това е важен прибор, защото ще предава изображения на слънчевата корона. Към настоящия момент метеоролозите разчитат най-вече на снимки на слънчевата корона, изпращани от обсерваторията на НАСА и ЕКА SOHO. Но тя е изстреляна през 1995 г., т.е. близо 30-годишна е и някъде до година-две работата ѝ ще бъде ограничена заради недостиг на електроенергия. Така че НАСА непременно трябваше да изстреля космическа мисия със сходен прибор, за да може да поеме функцията на SOHO. През следващите месеци GOES-U ще бъде позициониран в целевия си орбитален слот на геостационарна орбита, след което ще бъде проведена проверка на работоспособнността на приборите. Очаква се метеоролозите да получат достъп до данните на спътника най-късно през следващата пролет. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/26/falcon-heavy-launches/

УСПЕХ: Историческата китайска мисия, взела първите проби от обратната страна на Луната, се завърна на Земята! На снимката: техници инспектират спускаемата капсула на “Чанг’e 6” със събраните проби след днешното завръщане. Photo credit : CNSA 25 юни 2024 г. 19:50 ч. Светослав Александров. Историческата двупосочна мисия на Китай “Чанг’e 6” до обратната страна на Земята се завърна днес, на 53-тия ден след нейното начало! Спускаемата капсула, в която се намираха първите проби, събрани от намиращия се на обратната страна кратер Аполо, се приземи тази сутрин в 08:41 ч. българско време. Триумфът за китайската космонавтика безспорно е голям. През 60-те и 70-те години на миналия век съветските мисии “Луна” и американските “Аполо” са доставяли на Земята множество проби от естествения ни спътник, но всички те са били колекционирани от видимата страна. Очаква се материалът, доставен от “Чанг’e 6”, да е различен и да даде отговор на една от най-големите загадки, свързани с Луната: защо страната, която е видима откъм Земята, е толкова различна от обратната? Когато погледнем към Луната, ние лесно може да забележим тъмните петна от застинала лава. Такива обаче почни отсъстват откъм тази страна, завинаги отвърната от нашия взор. Тя е набраздена от кратери, а равнинните региони са малко. Обърнете внимание на снимката в началото на статията – вижда се, че спускаемата капсула наподобява умалена версия на пилотиран космически кораб. За сравнение съветските мисии “Луна” са доставяли лунните си проби в сферични капсули. Истината е, че “Чанг’e 6”, която бе роботизирана мисия, представляваше същевременно и тренировка преди изпращането на човек на Луната, каквото китайците искат да направят преди 2030 година. В това отношение китайците копират американците, а не Съветският съюз. Подобно на програмата “Аполо”, след излитането на отлитащата ракета на “Чанг’e 6” от повърхността на Луната, тя се скачи с възвръщаем модул, намиращ се в окололунна орбита, а не се отправи директно към Земята, какъвто е бил подходът на СССР. Следващата мисия на Китай до Луната “Чанг’e 7” ще излети през 2026 г., а по-следващата “Чанг’e 8”, насрочена за 2028 година, представлява предшественик на базата, която ще бъде построена на Луната през 30-те. Тя ще изпробва нужните технологии, за да се установим трайно на естествения ни спътник. Видеозапис от днешното кацане: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/25/chang-e-6-returns-earth/

НАСА за втори път отложи космическа разходка заради проблем със скафандър! На кадъра: астронавтката на НАСА Жанет Епс (в центъра) асистира на Майкъл Барат (вляво) и Трейси Дайсън (вдясно). Photo credit : NASA TV 24 юни 2024 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Днес астронавтите на НАСА Майкъл Барат и Трейси Дайсън трябваше да излязат в открития космос – но за втори път през този месец агенцията прекрати преждевременно “космическата разходка” заради проблем с античните ѝ скафандри! Според публикация, качена на сайта на НАСА, е бил констатиран теч откъм охладителната система на скафандъра на Дайсън. Двамата астронавти тъкмо отворили шлюза на Международната космическа станция и се подготвили да излязат навън, за да изпълнят задачите си по подмяната на повреден електронен компонент на антена и да съберат проби от външната страна на станцията с цел проверка за микроорганизми, когато забелязали хвърчащите капки вода. Тези древни, древни скафандри Малко хора знаят, но скафандрите, които НАСА използва за ремонта и поддръжката на МКС, представляват същински реликви от епохата “Аполо”. Кръстени с термина “Извънбордови мобилни единици” (на англ. Extravehicular Mobility Units), те били проектирани през 70-те години на базата на скафандрите, с които хора се разходили на Луната. Намерението на НАСА било те да се използват от астронавтите да излизат в открития космос през ранните години от епохата на совалките, като плановият им живот е бил 15 години. Но по-късно агенцията никога не получи пари, за да създаде по-модерни скафандри, съответно инженерите са принудени вече четири десетилетия да кърпят старите. Човек е склонен да опише скафандрите на НАСА с думата “морално остарели”, но проблемът е още по-сериозен: те вече са опасни. През 2013-та година италианският астронавт Лука Пармитано замалко не се удави, след като във вътрешността на шлема му се натрупа течност. На 23-ти март 2022 г. сходен инцидент се случи и с немеца Матиас Маурер. Надеждата е в частните фирми Също както днес не НАСА, а частните компании СпейсЕкс и Боинг създадоха пилотираните космически кораби на 21-ви век “Крю Драгън” и “Старлайнър”, така агенцията се обляга на фирми за производството на новото поколение скафандри. Наградени са две компании – Аксиом и Колинс, като до 2034 г. те ще получат общо до $3.5 милиарда. Скафандрите, създадени от тях, трябва да са готови за пробни излизания в открития космос от борда на МКС през 2026 година. Същевременно милиардерът Джаред Айзъкман е основал частната космическа програма Поларис, като за тази цел той си партнира със СпейсЕкс. Фирмата на Мъск проектира скафандри за излизане в открития космос, които ще бъдат тествани за пръв път още през следващия месец, по време на мисията “Поларис Доун”. Тогава хора ще се отправят на разстояние 1 400 километра от Земята – невиждано от епохите на “Аполо” и “Джемини”. И докато бъдещето никога не е изглеждало по-вълнуващо, докато човек след половинвековна пауза ще напусне пределите на най-ниската околоземна орбита, ние същевременно се надяваме да не се случи фатален гаф по време на космическа разходка на НАСА. Все пак за производството на новите скафандри е необходимо технологично време. А дали старите ще издържат дотогава? https://cosmos.1.bg/space/2024/06/24/nasa-spacewalk-delayed/

Китай успешно изстреля космически телескоп, но компоненти от ракетата паднаха в населено място Снимка от съботното изстрелване. Photo credit : CNSA 24 юни 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В събота, на 22-ри юни, Китай успешно изстреля ракета “Лонг Марч-2С” с френско-китайски космически телескоп. Но изстрелването стана известно не със самата мисия, а че броени минути по-късно бе разпространено видео, на което се вижда, че първата степен от ракетата пада в населено място и хората се разбягват панически. На видеото също така се забелязва, че от падащата степен излиза оранжев дим. Този цвят е характерен за горивото, наречено хептил или още асиметричен диметилхидразин. В комбинация с окислител (диазотен тетроксид) горивото се самозапалва спонтанно (нарича се още хиперголично гориво). Именно заради самозапалването хиперголичните горива се използват широко в космонавтиката, тъй като няма нужда от специални запалители. Обикновено се внедряват на третите степени на ракетите, които работят във вакуум, на пилотираните кораби “Союз”, “Старлайнър” и “Крю Драгън”, на спускаемите апарати за Луната и Марс. Хиперголични горива в миналото се използваха широко и на първите степени на американските и руските ракети като “Титан” и “Протон”. Ракетите “Титан” са пенсионирани, а “Протон” е в процес на пенсиониране в полза на новата “Ангара”. Китайците също разработват ракети, които не са хиперголични, но старите все още се използват активно. Проблемът с хептила е, че е силно токсичен – четири пъти по-отровен от циановодородната киселина. В ограничени количества е канцероген и в биологичната практика се използва като надежден индуктор на ракови заболявания при плъхове. Ако случайно го вдишате, ще установите, че мирише на развалена риба – ето защо руснаците наричат това гориво “вонючка”. В Китай хиперголичните ракети редовно падат върху населени места, но освен западните медии никой не обръща внимание. Иначе изстрелването на мисията е успешно. Космическият телескоп се нарича SVOM (SVOM) и е разработен съвместно от Китайската академия на науките, Китайската национална космическа администрация и Френската космическа агенция. Задачата му е да открива и характеризира гама-лъчеви избухвания, като особен фокус пада върху тези с голямо червено отместване (z > 5), защото те дават информация за процесите, протичащи в ранната Вселена. Видеозапис от изстрелването този уикенд: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/24/china-launches-svom/

НАСА и Боинг допълнително отложиха завръщането на кораба Старлайнър за юли На снимката: “Старлайнър” прикачен към МКС. Photo credit : NASA 22 юни 2024 г. 19:50 ч. Светослав Александров. Мисията на кораба “Старлайнър” с астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс ще продължи чак до месец юли! След двудневни прегледи относно готовността на системите на кораба, Боинг и НАСА се съгласиха, че имат нужда от още време и завръщането на “Старлайнър” ще е факт някъде идният месец. Напомням на читателите, че “Старлайнър” бе изстрелян на 5-ти юни посредством ракета-носител “Атлас 5” и след еднодневно пътешествие извърши успешно скачване с Международната космическа станция. Но дори и скачването да бе успешно, то не беше безпроблемно – специалистите откриха пет теча на хелий от горивната система, а при сближаването пет от двигателите на кораба отказаха. Впоследствие четири двигателя бяха върнати успешно в експлоатация. Поради тази причина НАСА и Боинг съобщиха, че “Старлайнър” е достатъчно надежден, за да стои прикачен към МКС и да служи като спасителна лодка в случай, че на станцията възникне фатален проблем. Именно това оправдание (“Старлайнър” веднага може да се завърне при нужда) непрекъснато се изтъква от НАСА и Боинг като довод, че няма сериозни технически проблеми с кораба. Но засега не ни се дава адекватно обяснение защо двете страни не могат да се съгласят за нормалното приключване на мисията. Никой не бърза Една от причините за постоянните отлагания на завръщането на “Старлайнър” е, че никой не бърза. След като корабът се скачи с МКС, течовете престанаха (очаквано, понеже те са свързани с горивната система, а сега тя е деактивирана, докато трае скачването). “Старлайнър” е в пасивен режим. НАСА и Боинг имат на разположение 45 дни от началото на мисията на 5-ти юни (за такъв срок е сертифицирана). Понастоящем и трафикът до МКС е спокоен. Следващият американски пилотиран кораб “Крю Драгън” по програмата ще излети чак през август (частните мисии като “Поларис” не се броят, защото те не са свързани с МКС). Така че НАСА и Боинг имат още няколко седмици пред себе си, докато се съгласят по всички процедури преди кацането на “Старлайнър”. Космическите разходки също се изпълняват със забавяния Докато специалистите ревюират състоянието на “Старлайнър”, възникна проблем с “космическите разходки” на НАСА. На 13-ти юни двама астронавти трябваше да излязат в открития космос по ремонт и поддръжка на МКС, но малко преди това подготовката бе прекратена заради неудобства, свързани със скафандъра на единия от астронавтите. Сега извънбордовата дейност е насрочена за 24-ти юни, а по-следващата – на 2-ри юли. НАСА съобщава, че поради тези причини пристигането на “Старлайнър” с астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс е добре дошло, защото това означава повече работни ръце, които да помагат. Това е обяснимо и разбираемо – Уилмор и Уилямс са добре обучени, за да изпълняват задачи в орбита, тъй като очевидно работата на МКС също изостава. Удълженият престой в орбита е начин да се разберат проблемите със “Старлайнър”. Проблемите, касаещи “Старлайнър” – течове и отказ на двигатели, са свързани със сервизния му модул. Това е компонент, който няма да се завърне на Земята и ще изгори в атмосферата след края на мисията. Единствено спускаемата капсула с Уилмор и Уилямс ще се прибере. Така че, въпреки че “Старлайнър” бе първоначално предвиден да изпълни седемдневна мисия, НАСА и Боинг нееднократно подчертаваха, че това е минимумът и престоят може да бъде удължен при нужда. Това очевидно се случва, за да може, преди корабът да се освободи от сервизния си модул, той да бъде щателно анализиран. Само по този начин възникналите проблеми могат да бъдат избегнати в бъдеще. Не се обмисля завръщането на Уилмор и Уилямс с друг кораб Към настоящия момент не се планира двамата астронавти да бъдат прехвърлени на друг кораб като “Крю Драгън” или “Союз”, за да се завърнат на Земята. “Не предвиждаме никакъв сценарий, при който “Старлайнър” да не може да прибере Бъч и Съни у дома”, съобщава Стийв Стич, програмен мениджър на Комерсиалната програма за пилотирани превози на НАСА. “Просто си даваме повече време, за да прегледаме данните и да научим колкото се може повече, докато разполагаме със сервизния модул в орбита”. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/22/nasa-boeing-further-delay-starliner/

Новата европейска ракета Ариана 6 мина през последното изпитание преди старта! Ракетата “Ариана 6” по време на вчерашното изпитание. Photo credit : ESA 21 юни 2024 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Неприятният период за европейската космонавтика, по времето на който Старият континент остана без собствени ракети и зависи изцяло от милостта на други държави като САЩ, изглежда скоро ще приключи! Новата ракета “Ариана 6” премина вчера през последното си изпитание преди дебютното ѝ изстрелване. Това бе т.нар. “мокро” изпитание, в хода на което ракетата бе изцяло заредена с гориво, след което беше отрепетирано цялостно обратно броене. Броенето продължи няколко секунди преди предвиденото запалване на двигателите, след което то бе прекратено и горивото бе източено. Европейската космическа агенция (ЕКА) съобщава, че ще отнеме около седмица, преди да се анализират всички данни от изпитанието, но поне засега признаците са, че то е успешно и че изстрелването остава насрочено за 9-ти юли. Така 2024-та се очертава да е годината, в която много закъснели проекти най-сетне биват изпълнени. Досега станахме свидетели на дебютното успешно изстрелване на американската ракета “Вулкан”, на първото успешно изстрелване на японската ракета “Ейч-Три” и на дълго отлагания първи пилотиран полет на космическия кораб на Боинг “Старлайнър”. Сега, ако “Ариана 6” излети успешно, това ще е повече от добре. Прекалено дълго продължи хегемонията на Илон Мъск на космическия пазар. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк Тепърво обаче предстои да видим доколко тези проекти, реализирани от т.нар. ОлдСпейс компании (за разлика от модерните НюСпейс) ще могат да конкурират СпейсЕкс. Напомням на читателите, че разработката на невъзвръщаемата “Ариана 6” започва през 2014-та, една година преди СпейсЕкс да постигнат дебютното си меко кацане на първа степен. Като възможности „Ариана 6“ е сравнима със старата итерация на „Фалкън 9“, докато работната ракета на Мъск още бе невъзвръщаема и товароподемността ѝ отстъпваше сериозно на сегашната итерация „Блок 5“. По-лошо, производството на „Ариана 6“ е пръснато из различни институции на различни европейски държави, а не както е при СпейсЕкс, съсредоточено в производствените съоръжения на фирмата и аутсорснато в минимална степен. „Ариана 6“ е и по-скъпа от „Фалкън 9“. Но на фона на сериозните субсидии, които дават европейските правителства, е видно, че „Ариана 6“ ще стане реалност, като тази ракета ще стои в основата на европейската космонавтика поне за едно десетилетие напред. Десетилетие, през което европейският космически отрасъл най-сетне би следвало да вземе присърце задачата за възвръщаемост. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/21/ariane-6-wdr-success/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе в космоса европейски телевизионен спътник! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 21 юни 2024 г. 08:10 ч. Светослав Александров. След две отлагания по метеорологични причини, тази нощ в 00:35 ч. българско време ракета “Фалкън 9” най-сетне изведе в космоса европейски телевизионен спътник. Сателитът на име “Astra 1P”, собственост на люксембургската компания SES, достигна благополучно геосинхронна трансферна орбита и започна самостоятелно придвижване към геостационарна орбита. За нуждите на днешната мисия ракетата “Фалкън 9” бе оборудвана с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1080”, като това бе деветият полет за нея. Преди степента е служила за извеждането в космоса на пилотираните кораби “Крю Драгън” с частните мисии “Аксиом-2” и “Аксиом-3”, на европейския космически телескоп “Евклид”, на товарния кораб “Карго Драгън” за 30-тата мисия за доставка на провизии до МКС по договор с НАСА, на 4 партиди “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”. Това бе 250-тото приземяване в океанска платформа, 246-тото последователно успешно кацане след последното провалено и общо 320-тото успешно връщане на първа степен изобщо. Днешното изстрелване също така бе 346-тото за “Фалкън 9” от въвеждането на ракетата в експлоатация през 2010 г. и 327-мото последователно успешно след последния ѝ провал (на спътника “Амъс 6” през 2016 г.). За 2024-та година, днешното изстрелване бе 62-ро за ракетите “Фалкън 9”. СпейсЕкс има общо 64 изстрелвания през настоящата календарна година, ако включваме и двете изстрелвания на “Старшип”. Все още през 2024-та нямаме изстрелване на “Фалкън Хеви” – но това може да се промени другата седмица. “Фалкън Хеви” ще се използва за извеждането на спътник на НАСА/НОАА “GOES-U”, изключително мощен метеорологичен сателит от ново поколение. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/21/spacex-succes-ses-satellite/

УСПЕХ: Рокет Лаб проведе 50-тия полет на ракета Електрон! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 21 юни 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Снощи в 21:13 ч. българско време американската фирма Рокет Лаб проведе успешно изстрелване на ракета “Електрон” от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия, като това бе 50-тият полет на тази ракета! Така компанията постави рекорд и за пръв път друг играч на пазара задмина СпейсЕкс – никога досега в историята на космонавтика друга частна ракета не е постигала 50-тото си изстрелване толкова скоро след въвеждането ѝ в експлоатация! Напомням на читателите, че “Електрон” дебютира на 25 май 2017-та, т.е. от тогава досега са отминали седем години. За сравнение работната ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” дебютира на 4 юни 2010 година, а 50-тият ѝ полет бе на 6 май 2018 г. – след почти осем години. “Ние постигнахме 50-тата мисия по-бързо от всеки друг, по-бързо от “Фалкън 9”, по-бързо от “Пегас”, по-бързо от всеки частник”, оповести Питър Бек, основателят на Рокет Лаб. “И това е изключително трудна задача, защото, независимо дали ракетата е голяма или малка, мащабирането е едно и също и е супер, супер трудно”. В хода на снощния полет в орбита бяха изведени пет спътника от IoT групировката на френската компания Kinéis. Бек съобщава, че очаква още изстрелвания през настоящата 2024 г., но подчертава, че всички мисии се диктуват от пазарните нужди. Рокет Лаб няма вътрешна спътникова програма, по подобие на тази на СпейсЕкс “Старлинк”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/21/rocket-lab-50-flights/

Бивш астронавт на НАСА и настоящ служител на СпейсЕкс обяснява защо фирмата на Илон Мъск успява Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 19 юни 2024 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 03:40 ч. бе изстреляна поредната ракета “Фалкън 9” с 20 спътника “Старлинк”, като това беше 61-вият орбитален полет на СпейсЕкс за 2024 година. Фирмата на Мъск отдавна е задминала цели държави като Китай и Русия, но защо това е така? Какъв е ключът на успеха на СпейсЕкс? Гарет Райсмън, бивш астронавт на НАСА с две мисии зад гърба си на борда космическа совалка, е решил да напусне агенцията и вече седма година работи за Илон Мъск. На 3-ти април Райсмън публикува подробен материал в WSB, в който разкрива причините СпейсЕкс да е водещ лидер в световен мащаб. Бившият астронавт започва своя разказ с донейде апокрифна история, която се говори, че се е случила съвсем скоро след като в началото на 60-те години американският президент Кенеди изнесъл именитата реч: “Избираме да отидем на Луната до края на това десетилетие и да свършим и други неща, не защото те са лесни, а защото са трудни”. Кенеди после отишъл на посещение в НАСА и на входа се сблъскал с чистач, който търкал пода с четка. Тогавашният президент го попитал каква му е работата, на което мъжът отвърнал: “Господин президент, помагам им да изпратят човек на Луната”. СпейсЕкс, подобно на старата НАСА от 60-те години, има ясна и убедителна цел – да превърне човечеството в междупланетен вид. Тази цел се просмуква в цялата организация на фирмата, от най-ниските до най-високите звена. В управленските центрове на СпейсЕкс има картини на тераформирания Марс. Работниците се разхождат с тениски, на които пише Occupy Mars. Ако попитате келнера, който работи към кафенето на фирмата, каква точно му е работата, вероятно ще ви отговори, че “превръща човечеството в междупланетен вид”. Най-голямата разлика между НАСА и СпейсЕкс, пояснява Райсмън, е скоростта, за която се взимат решения. Бившият астронавт е забелязал, че докато е работил в НАСА, са изминавали години, докато се вземе решение, а същото се взема в СпейсЕкс за няколко дни. СпейсЕкс работи в режим на спешност, който е мотивиран от смелата задача човечеството да се разпростре из Слънчевата система, така че най-добрият ход е просто да се вземе дадено решение и да се следва пъргаво. НАСА в миналото е работила по сходен начин, когато се е състезавала със СССР за изпращането на човек на Луната. Но да се вземе бързо решение може да означава взимането на лошо решение, което би било катастрофално за всеки голям инженерен проект. СпейсЕкс е в състояние да преодолява лошите решения, защото фирмата днес разполага с качество, което отсъства в НАСА – гъвкавост. СпейсЕкс може много бързо да коригира погрешно решение и да предприеме нов подход. Това се дължи до голяма степен на вертикалната интеграция. Голяма част от компонентите на ракетите и корабите на СпейсЕкс се произвеждат на място. Съответно, ако трябва да се промени нещо, това може да стане веднага. НАСА и традиционните аерокосмически корпорации, които имат връзки с множество доставчици и поддоставчици, трудно се адаптират към такъв подход на работа. Бившият астронавт дава конкретен пример за гъвкавостта на СпейсЕкс – постигането на възвръщаемостта на първата степен на “Фалкън 9”. Това за времето си беше огромен инженерен проблем. Първият път, когато СпейсЕкс се опита да го направи, завърши с експлозия, или както се нарича на жаргонен език в компанията, “неочаквано бързо разглобяване”. Но СпейсЕкс разбра какъв е проблемът, оправи го набързо и пак изстреля. Последва нова масивна експлозия. Само че сега фирмата знаеше кое е второто най-слабо звено и то също бе оправено. На седмия път бе постигнат успех! Към днешна дата СпейсЕкс има над 300 успешни кацания (когато Райсмън пише статията преди повече от два месеца, посочва числото 260). Преди известно време, когато телевизионната програма 60 минути интервюирала Гарет Райсмън защо е решил да напусне НАСА и да започне да работи в СпейсЕкс, бившият астронавт отговорил: “Ако бяхте инженер и имахте шанса да се присъедините към Хауърд Хюз в зората на новата епоха на авиацията, бихте ли отказали?”. Но в момента в който Райзмън изказал това изречение, някогашният астронавт разбрал, че е допуснал фатална грешка. Бъдещето не се оказало благосклонно към Хюз. Затова, когато се возил в една кола с Илон Мъск, той решил да му се обясни какво е имал предвид. Обърнал се настрани и казал: “Ей шефе, помниш ли оня път, когато те сравних с Хауърд Хюз? Искам само да знаеш, че имах предвид младия, елегантен, свалящия известни мацки Хюз, а не стария, изкуфелия, пикаещия в гърне Хюз”. Илон Мъск продължил да гледа напред към пътя, докато колата се движи, и мълчал известно време, чак докато мълчанието станало непоносимо. Най-накрая предприемачът отвърнал: “Не мисля, че това е адекватно сравнение”. “Но защо?”, попитал Райсмън. Мъск обяснил, че нито един от проектите на Хюз не е променил радикално начина, по който живеем днес. Неговият Ейч Уан Рейсър е поставил рекорд за скорост, но не е бил масово произвеждан. Елегантната Гъска също била единична бройка. Днес не превозваме стоки през Атлантическия океан с гигантски дървени самолети. В този момент бившият астронавт най-сетне разбрал кой е Мъск. Предприемачът е мотивиран от нуждата да преначертае курса на човешката история и всичко по-малко от това е неуспех. Тази фиксация сигурно представлява ужасно бреме, но въпреки това е първоизточникът на изключителната решителност и енергия при Мъск. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/19/why-spacex-succeeds/

НАСА и Боинг планират пилотираният кораб Старлайнър да се завърне на 26-ти юни На снимката: “Старлайнър” прикачен към МКС. Photo credit : NASA 18 юни 2024 г. 20:20 ч. Светослав Александров. Мисията на пилотирания космически кораб “Старлайнър” първоначално бе планирана да трае една седмица, но сега се очертава да е триседмична. НАСА и Боинг предвиждат корабът да се завърне на Земята на 26-ти юни, а резервната дата (в случай, че лошо време или друг фактор доведе до отлагане) е 2-ри юли. На специална пресконференция, организирана от НАСА тази вечер пред журналисти, специалистите разказаха какво е текущото състояние на мисията. Напомням на читателите, че скоро след изстрелването бяха констатирани общо пет теча на хелий от горивната система на “Старлайнър”, а по време на скачването пет от общо 28-те двигателя отказаха. НАСА и Боинг потвърждават, че и двата проблема са разрешени и не представляват пречка пред завършването на мисията. Що се касае до хелиевите течове, специалистите изчисляват, че има достатъчно запаси от сгъстен газ на борда на “Старлайнър”. Запасите ще стигнат за 70 часа свободен полет след разкачването, но корабът има нужда само от седем часа, докато навлезе в атмосферата и кацне. Така че оставащото количество хелий на борда е предостатъчно. Относно отказалите пет двигателя на “Старлайнър”, беше установено със сигурно, че тези откази се дължат по-скоро на програмна грешка, а не на хардуерна повреда. Само един двигател е напълно деактивиран и той ще остане изключен до края на мисията. През изминалия уикенд НАСА и Боинг изпълниха успешно огнево изпитание на останалите четири двигателя, докато “Старлайнър” все още е скачен с МКС. Изпитанието беше успешно и даде увереност, че състоянието на двигателната система е в пълна изправност. Удължаването на мисията на “Старлайнър” е добре дошло за Международната космическа станция. Новопристигналите астронавти Бъч Уилмор и Съни Уилямс се включват активно в работата. На 13-ти юни редовно живеещите астронавти на МКС Трейси Дайсън и Мат Доминик трябваше да излязат в открития космос, но подготовката за “космическата разходка”, в хода на която трябваше да бъдат взети микробни проби от външната страна на станцията, бе преустановена. НАСА единствено съобщи, че се касае за “дискомфорт със скафандъра”. Днес, без да се съобщават нови детайли, агенцията ни информира, че сега американската “космическа разходка” е насрочена за 24-ти юни и Доминик ще бъде заменен от астронавта Майк Барат. Липсата на допълнителни сведения и замяната на астронавта загатват, че става въпрос за проблем от личен или медицински характер, а информацията за този тип проблеми е конфиденциална. Също така на 24-ти юни се предвижда натоварването на планирания багаж в “Старлайнър”, след което корабът просто ще чака команда за разкачване и завръщане. Тук е коректно да напомня, че що се касае до кацането, корабът на Боинг има преимущество пред СпейсЕкс – докато “Крю Драгън” се приводнява в океана, “Старлайнър” е способен да каца върху суша с иновативна система от въздушни възглавници. Стига завръщането да се осъществи в срок на 26-ти юни, то ще е факт в 11:51 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/18/starliner-to-return-on-26th-june/

Китай с първо статично огнево изпитание на пилотираната лунна ракета! Кадър от статичното огнево изпитание. Photo credit : CASC 17 юни 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Китайската космическа програма направи важна крачка към изпращането на човек на Луната – за пръв път бе проведено успешно статично огнево изпитание на пилотираната лунна ракета “Лонг Марч 10”! “Лонг Марч 10” е малко по-мощна ракета от американската “Фалкън Хеви”. Ако “Фалкън Хеви” в невъзвръщаем вариант може да извежда в околоземна орбита товари с общо тегло 64 тона, то “Лонг Марч 10” ще може да извежда товари с общо тегло 70 тона. Плановете на Китай включват пилотираната мисия до Луната да се осъществи посредством две изстрелвания на “Лонг Марч 10”, като едното ще е свързано с извеждането в космоса на спускаемия апарат “Ланюе”, а другото – на пилотирания кораб “Менгжоу”. По-късно “Менгжоу” ще се скачи с “Ланюе” в окололунна орбита, след което двама тайконавти ще слязат до лунната повърхност. В по-далечно бъдеще очакваме да стане готова и още по-мощната ракета “Лонг Марч 9”, която ще притежава товароподемност от 150 тона до околоземна орбита и представлява китайският отговор на “Старшип”. Засега обаче китайците се опитват да повторят американската програма “Аполо”. Важно уточнение е, че ракетата “Лонг Марч 10” ще бъде оборудвана на първата си степен със седем двигателя на керосин и кислород “YF-100K”, но за целите на статичното огнево изпитание, което бе проведено на 14-ти юни, степента бе оборудвана само с три двигателя. Възможно е мярката да е била свързана с ограниченията на възможностите на стендовата площадка. Но важното е, че тестът е бил напълно успешен, като ракетата е работила за планираното време, след което се е изключила безпроблемно. Очаква се крак на китайски астронавт да стъпи на Луната не по-късно от 2030 година. Междувременно историческата роботизирана експедиция “Чанг’e 6”, която в началото на юни кацна и взе проби от обратната страна на Луната, се готви да напусне окололунна орбита и да започне обратното пътешествие към Земята. Завръщането е насрочено за 25-ти юни. Видеозапис от изпитанието: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/17/long-march-10-static-fired/

Американската мисия ЛРО засне кацналата на Луната Чанг-е 6! Китайският спускаем апарат “Чанг’e 6” се вижда в центъра на това изображение. Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University 15 юни 2024 г. 07:45 ч. Светослав Александров. Американската мисия “ЛРО”, която представлява най-успешната орбитална мисия около Луната”, успя да заснеме кацналата на лунната повърхност китайска “Чанг’e 6” – историческата мисия, която скоро ще достави на Земята първите проби от обратната страна на естествения ни спътник! “Чанг’e 6” извърши меко прилуняване на 2-ви юни. Фотографията на “ЛРО” е получена на 7-ми юни, близо седмица по-късно. Снимката доказва, че китайската мисия е кацнала върху ръба на ерозирал кратер с диаметър 50 метра. Панорамно изображение, заснето от борда на “Чанг’e 6”. Photo credit : CNSA/CLEP Към настоящия момент възвръщаемият отсек на “Чанг’e 6” със събраните проби се намира в орбита около Луната и чака подходящ момент, за да започне обратното пътешествие към нашата планета. Планира се завръщането да е факт на 25-ти юни. С това общата продължителност на китайската роботизирана експедиция, от изстрелването до кацането на Земята, ще възлиза на 53 дни. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/15/chang-e-6-photographed-from-orbit/

НАСА избра кои фирми ще работят по въпроса за превозването на събраните проби от Марс към Земята На снимката: марсоходът “Пърсъвиърънс” понастоящем събира проби от Марс в тръбовидни титанови контейнери. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 13 юни 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. НАСА избра седем компании, които ще разработват алтернативни стратегии за доставката на Земята на пробите, понастоящем събирани на Марс от марсохода “Пърсъвиърънс”. Мярката се налага след като агенцията установи, че текущият ѝ план ще струва $11 милиарда, а прибирането на пробите може да е факт чак през 2040 година. Нито цената, нито графикът са приемливи за ръководството на НАСА. Ето защо седемте фирми ще получат до $1.5 милиона, за да дадат ход на концепции за конструирането на бюджетни и надеждни летателни апарати за пътешествието от Марс към Земята. Единствената компания, която е постигала успешно кацане на Марс, е Локхийд Мартин – спускаемият апарат “ИнСайт”, който се спусна на Червената планета през 2018 г., е построен от нея. За съжаление Локхийд Мартин е фирма, която е свикнала да работи по договори на принципа “разходи плюс” – сегашният провален план за разработката на възвръщаема ракета за събирането на пробите беше сключен на този принцип между НАСА и Локхийд. Предстои да видим дали компанията може да измисли нещо по-бюджетно и дали НАСА ще се довери на нея. Три други фирми – Аероджет, Нортроп Груман и Уитингхил също са фокусирали своята работа върху създаването на възвръщаема ракета. Нортроп Груман има най-голям опит с твърдогоривни двигатели и вероятно ще проектира нещо в тази посока, докато Аероджет ще се опита да създаде бюджетен течногоривен носител. Уитинхил е неизвестна до този момент фирма с едва неколцина работници, така че тепърва предстои да видим какво тя ще покаже. Неизвестна е и компанията Куантум Спейс, също избрана от НАСА, която се представя като “компания за космическа инфраструктура”. Без изненада, СпейсЕкс и Блу Ориджин също са сред наградените фирми. Отново без изненада, СпейсЕкс ще се опита да мисли как да достави пробите посредством “Старшип”. Блу Ориджин ще търси приложения за технологиите, които понастоящем се създават в хода на конструкцията на спускаем модул за пилотирано кацане на Луната. Реално по това СпейсЕкс и Блу Ориджин си приличат – те искат да разширят програмата “Артемис” към Марс. Интересен факт е и коя компания не е наградена – Боинг. Знаем, че фирмата е предложила използването на скъпата ракета “Спейс Лонч Систъм”, така че нейният план така или иначе нямаше как да е нискобюджетен. Но ние не може да се сърдим на НАСА, че вече не избира Боинг. Разработката на пилотирания космически кораб “Старлайнър” се туткаше продължение на години и сега, когато най-накрая лети в космоса с екипаж на борда, има пет теча на хелий от горивната му система (точно така – през последните два дни бе установен нов, пети теч). През следващите месеци избраните седем фирми ще предложат своите концепции и накрая НАСА трябва да се спре окончателно върху някоя от тях. Така че чакаме да видим какво ще се случи. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/13/nasa-chooses-companies-msr/

Изстрелването на частната пилотирана мисия Polaris Dawn е насрочено най-рано за 12-ти юли! 11 юни 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Най-рано на 12-ти юли ще излети най-вълнуващата космическа експедиция, която очакваме през 2024 г. – първото пилотирано пътешествие до далечна орбита, през поясите на Ван Алън, най-голямото отдалечаване на човек от Земята след приключването на програмите “Джемини” и “Аполо”! Това е мисията Polaris Dawn, спонсорирана от Джаред Айзъкман. Датата научихме от ютубърката и космическа инфлуенсърка Ellie in Space, която е имала шанса да интервюира Айзъкман. Програмата Polaris, която Айзъкман осъществява съвместно с Илон Мъск и разчита на корабите на СпейсЕкс, представлява алтернативна (частна) космическа програма на САЩ. Първата съвместна мисия между двамата, Inspiration 4, бе изстреляна на 16 септември 2021 г., и тя включваше полет на четиричленен екипаж до 585-километрова височина: най-голямото отдалечаване на пилотиран кораб “Крю Драгън” от Земята към този момент. Задачата на Polaris е да поема рискове, по-големи от тези, които е способна да поема днешната тромава и бюрократизирана НАСА. А голямата цел е да бъде положено усвояването и колонизацията на Слънчевата система. Пикът в пилотираната космонавтика е белязан през 60-те и 70-те години на миналия век от програмите на НАСА “Джемини” и “Аполо”, като единствено тогава астронавти са се отправяли отвъд най-ниската околоземна орбита (под 500 километра височина). От тогава досега положението е депресивно – човек спира да пътува в далечния космос, като най-големият рекорд за отдалечаване от Земята след края на “Аполо” е поставен през 1990 г. от совалката “Дискавъри”, по време на разгръщането на телескопа “Хъбъл”. Тогава астронавтите достигат височина 621 километра над земната повърхност. Ето защо Polaris Dawn е толкова важна мисия. Това ще е първото отдалечаване на човек на разстояние по-голямо от 1 000 километра от Земята след приключването на “Аполо”, като се цели орбита с апогей 1 400 километра. Целта е да бъде задминат рекордът на “Джемини 11” от 1966 за мисия в околоземна орбита, при който астронавтите Пийт Конрад и Ричард Гордън се отдалечават на 1 368 километра от Земята. Но Polaris Dawn е много повече от рекорд за отдалечаване. След като тази задача бъде изпълнена, корабът “Крю Драгън” ще влезе в 700-километрова орбита. Там екипажът ще се опита да осъществи първата комерсиална “космическа разходка” със скафандри, разработени от СпейсЕкс. Това ще е първото изпитание в космоса за тези скафандри, като фирмата на Илон Мъск планира да създаде хиляди такива – за да можем да заживеем на Марс. Колонизацията на Слънчевата система зависи и от надеждни комуникации. Затова екипажът на Polaris Dawn ще бъде първият, който ще тества лазерната комуникационна апаратура на “Старлинк” в далечния космос. В своята висока орбита, частните астронавти ще навлязат и във вътрешния радиационен пояс на Ван Алън – отново постижение, неизпълвано след края на “Аполо”. Там те ще направят множество медикобиологични експерименти. Подробно на множество други космически начинания, изстрелването на Polaris Dawn бе неколкократно отлагано. Айзъкман предвиждаше мисията да лети още през 2022 г., но непрекъснато ставахме свидетели на поредното забавяне с по три месеца на всеки три месеца. Сега, при положение, че остава месец до старта, а датата се задържа, имаме уверентост, че полетът наистина ще е факт. Основната причина за отлаганията бе свързана с трудностите при разработката на новите скафандри. Създаването на скафандър за работа в открития космос не е тривиална задача – скафандърът не е просто защитно облекло, което пази астронавта от вакуум, той по-скоро представлява миниатюрен космически кораб за един човек. Липсата на достатъчно скафандри е проблем както за НАСА, така и за Роскосмос, като двете агенции разчитат на такива, разработени през 70-те години. Те са стари, амортизират се и стават опасни за екипажа на МКС. Така че новите разработки на СпейсЕкс са добре дошли за човечеството. Екипажът на Polaris Dawn е: Джаред Айзъкман (командир), Скот Потийт (пилот), Сара Джилис и Ана Менън (специалисти). https://cosmos.1.bg/space/2024/06/11/polaris-dawn-scheduled-12-july/

УСПЕХ: Суборбиталният пилотиран космически кораб Юнити излетя на последния си полет! Снимка от днешния полет. Photo credit : Virgin Galactic 8 юни 2024 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Пилотираният космически кораб на Върджин Галактик “Юнити” с шестима души на борда, в това число втория турски астронавт, беше изстрелян успешно днес. Това бе последният полет за “Юнити”, след като в края на 2023 г. основателят на фирмата Ричард Брансън заяви, че вече няма да я финансира. Командирът на “Юнити” днес бе Никола Песил, а пилотът му – Джамийл Джанджуа. Пътниците бяха: Тува Атасевер от Турция, който бе дубльор за частната мисия “Аксиом 3” с кораба на СпейсЕкс “Крю Драгън” през януари и сега получи своя шанс да полети в космоса, Джорджо Маненти от Италия, американците Ананд “Анди” Хариш Садхвани и Ървин Пергамън. Цялата мисия приключи за минути след разделянето на “Юнити” от самолета-носител “Ийв” до кацането му. Корабът достигна височина 87 километра – над границата, приета в САЩ за начало на космическото пространство, но под 100-километровата международна Линия на Карман, призната в повечето държави. На борда на кораба имаше и два експеримента на НАСА – единият, който е свързан с изучаване на поведението на горива в условия на безтегловност, и вторият, който е свързан с тест на 3D печат. Суборбиталният кораб “Юнити” влезе в експлоатация на 13 декември 2018 г. и досега той проведе 12 космически мисии. За съжаление обаче, въпреки изстрелванията веднъж месечно миналата година, той не успя да донесе нужните печалби за Върджин Галактик. Ричард Брансън не желае вече да влива средства за космическата фирма, оправдавайки се със загубите, които авиационният му бизнес понесе през ковид епохата – макар че по-вероятно е, след като през 2021 г. летя в космоса, вече да е загубил интерес. Към настоящия момент Върджин Галактик има около $1 милиард долара запаси. Фирмата разработва нов клас космически кораби на име “Делта”, които, за разлика от “Юнити”, ще могат да летят не веднъж месечно, а веднъж седмично. Или би следвало. Корабите трябва да са готови през 2026 г. и е по-добре срокът да бъде изпълнен, или това ще е краят, защото дотогава този милиард ще свърши. Мнозина сме скептични, че срокът ще бъде изпълнен. Доста по-вероятно е Върджин Галактик да фалира по същия начин, по който фалира Върджин Орбит – компанията, създала микроракетата “ЛончърУан”. Космическият бизнес е безмилостен дори към милиардерите. Не всеки, който се опитва да пробие, ще успее да изстреля мисии в космоса. И не всеки, който изстрелва мисии в космоса, може да печели от това. Космическите фирми на Брансън са чудесен пример за второто. За повече информация: Върджин Галактик https://cosmos.1.bg/space/2024/06/08/unity-last-flight/

Проблемът с течовете откъм руския сегмент на МКС се влошава Служебният модул “Звезда”. 8 юни 2024 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Проблемът с пукнатините на модула “Звезда” на руския сегмент на МКС се влошава и нито една от мерките, предприети през тази пролет, не е довела до резултат. Междувременно НАСА мълчи по въпроса, за да не злепоставя партньора си от Роскосмос. Новината бе съобщена от журналиста Ерик Бъргър за Арс Текника. Както казва той, към настоящия момент отношенията между САЩ и Русия по космическите въпроси са добри. Това се случи след като Дмитрий Рогозин, предишният шеф на Роскосмос, недодялан руски националист, груб и недипломатичен, бе уволнен. На негово място дойде Юрий Борисов и от тогава досега Роскосмос помага усилия да се държи добре с американците. Въпросът е много деликатен – заради войната в Украйна парите за гражданска космонавтика в Русия ще останат на едно ниво и даже могат да бъдат съкратени. Има групичка от руски длъжностни лица, които ценят партньорството на Международната космическа станция, и правят всичко възможно, за да могат корабите “Союз” и “Прогрес” да летят. Но пари за нови разработки няма, ето защо са принудени да кърпят сегмента си на МКС, доколкото могат. Но в космическия център на НАСА “Джонсън” зрее все по-сериозно притеснение относно това, което се случва на руския сегмент. Американските специалисти използват някаква рискова матрица “5 от 5”, за да оценяват заплахите на МКС, а руските течове вече са класифицирани от най-висока степен, пета. Все по-често в дискусиите се появява израза “катастрофален провал”, като се изчисляват вероятностите. Ръководството на НАСА е в незавидна ситуация. То се мъчи да се държи мълчаливо и дипломатично, както и да реши проблема. Сега предстои да видим дали пукнатините, независимо дали са структурни или дипломатични, ще се разпукат съвсем и дали няма да видим края на МКС още преди планираното ѝ пенсиониране през 2030 година, казва Бъргър. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/08/russian-segment-leaks/

Уилям Андерс, астронавтът от Аполо 8 и автор на снимката Земен изгрев, загина в самолетна катастрофа Бил Андерс е автор на известната снимка “Земен изгрев”. Photo credit: NASA 8 юни 2024 г. 08:36 ч. Светослав Александров. Уилям (Бил) Андерс, астронавтът от “Аполо 8”, един от първите хора, посетили Луната и автор на снимката Земен изгрев, загина нелепо на 7-ми юни, докато пилотираше самолета си Beechcraft T-34 Mentor. Астронавтът напусна този свят на 90-годишна възраст. Андерс, както и неговата жена Валери, са основали музей за антични самолети през 1996 година. T-34 Mentor е произвеждан в периода между 1953 и 1959 г. от Beechcraft Aircraft Company. Именно на такъв самолет провежда своите тренировки Андерс през 50-те години на миналия век, преди да стане астронавт. Бил Андерс става член на третия отряд от астронавти на НАСА на 17 октомври 1963 година. Първоначално е назначен за дубльор на мисията “Джемини 11” заедно с Нийл Армстронг. Това би поставило астронавта в позиция да лети на “Джемини 13”, но такава мисия никога не е реализирана – проектът “Джемини” приключва с “Джемини 12”. Ето защо Армстронг и Андерс са избрани да са първите, които да управляват тренировъчния летателен лунен модул. Накрая астронавтът е селектиран за третата пилотирана експедиция на програмата “Аполо” заедно с Франк Борман и Майкъл Колинз през 1968 година. Колинз обаче се разболява от дискова херния, която изисква хирургична намеса, и отпада – на негово място идва Джим Ловъл. Мисията, която получава по-късно обозначението “Аполо 8”, първоначално е предвидена да тества лунния модул в ниска околоземна орбита. Но доставката на модула търпи отлагания и скоро става ясно, че НАСА няма да го получи до 1969 година. Междувременно американското разузнаване получава сведения, че СССР планира да изпрати човек на лунна обиколка до края на 1968 година. Ето защо е решено “Аполо 8” да лети спешно до Луната, без лунен модул. Навръх Бъдни вечер Андерс, Борман и Ловъл стават първите хора, които посещават естествения ни спътник и виждат с очите си обратната му страна. Именно тогава Андерс заснема иконичната снимка Земен изгрев. “Аполо 8” е и последният път, когато Бил Андерс лети в космоса – през следващата година е назначен от президента Ричард Никсън да стане изпълнителен секретар на Националния аеронавтически и космически съвет – това е най-високият държавен пост, предложен на астронавт към този момент. През това време Андерс става изключителен песимист за бъдещето на американската космическа програма. Той се противи на създаването на космическа совалка и настоява НАСА да се фокусира върху станция “Скайлаб”. Смята, че е по-разумно да бъде конструиран малък орбитален самолет, но в крайна сметка е взето решение да се построи голяма совалка, защото ще осигурява повече работни места. Ядосан, че космическият съвет няма влияние, Андерс предлага той да бъде закрит и това се случва на 30 юни 1973 година. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/08/bill-anders-die/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Старлайнър се скачи с МКС! На кадъра: “Старлайнър” доближава МКС. Photo credit : NASA TV 6 юни 2024 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 20:30 ч. българско време пилотираният космически кораб “Старлайнър” с астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс извърши скачване с Международната космическа станция. Уилмор и Уилямс ще прекарат около седмица на станцията, преди да се разкачат и върнат на Земята. Сближаването на “Старлайнър” с МКС не беше безпроблемно. По-рано през деня наземните екипи установиха два нови теча на хелий от горивната система. Със сближаването към станцията отказаха пет от 28-те двигателя. За щастие двамата астронавти успяха да възстановят работоспособността на четири от тях. Със сигурност след приключването на мисията ще има много въпроси – например, защо НАСА допусна корабът “Старлайнър” да лети на фона на хелиевите течове и защо отново възникват проблеми с горивната система. По време на безпилотния полет до МКС през май 2022 г. също отказваха двигатели. Как така две години по-късно това продължава да се случва? Какво всъщност бе свършено през изминалите две години? Всички проблеми трябва да бъдат изчистени преди следващата пилотирана мисия на “Старлайнър”, планирана за следващата година. Тя ще е свързана с превоз на редовен екипаж до МКС и корабът трябва да остане шест месеца в орбита. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/06/06/starliner-docks-iss/

ПЪЛНА ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ: Старшип извърши меко приводняване в океана! Кадър от навлизането на “Старшип” в атмосферата. Photo credit : SpaceX 6 юни 2024 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Историята може да запомни днешния ден като повратната точка към превръщането на човечеството в междупланетен вид. За пръв път от началото на космическата надпревара бе постигната цялостна възвръщаемост след орбитален полет! Това се случи, след като “Старшип” извърши меко приводняване в океана. “Старшип” е горният компонент на новата орбитална транспортна система на СпейсЕкс. Напомням, че по-рано след днешното изстрелване първата степен “Супер Хеви” също извърши самостоятелно управляемо меко приводняване в океана. Никой никога досега не е връщал на Земята абсолютно всичките компоненти след орбитален полет – това не е изпълнявано нито от американските совалки, нито от съветската “Буран”, нито от предишната ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”, нито от ракетата на Рокет Лаб “Електрон”. Тези споменати транспортни системи са частично възвръщаеми. “Старшип” цели да е първата в историята на човечеството изцяло възвръщаема система за транспорт до орбита. Днешните меки приводнявания както на първата, така и на втората степен, полагат наистина добра основа. Да – наистина има още много работа занапред, но изглежда, че най-голямото препятствие вече е преодоляно. Това е преминаването на горната степен през етапа на най-голямо нагряване при навлизането в атмосферата. Връщането се случи, макар и един от стабилизаторите от неръждаема стомана да се топеше, макар и “Старшип” да бе загубил много термозащитни плочки. СпейсЕкс трябва да започне да връща “Супер Хеви” и “Старшип” и върху суша. Приводняването на компоненти е най-простият тип възвръщаемост. Илон Мъск вече намекна, че още следващият път може да бъде направен опит за прихващането на “Супер Хеви” от “Меказила”. Напомням на читателите, че пълната възвръщаемост е считана за Светия граал в космонавтиката. Ако искаме да колонизираме Слънчевата система и най-вече Марс, единственият начин, по който това може да стане, е космическите ракети и кораби да станат като самолетите. Това обаче би било невъзможно, ако те се изхвърлят след всеки полет. Видеозапис от приводняването на “Старшип”: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/06/starship-splashes-down/

УСПЕХ: Старшип е в орбита, Супер Хеви извърши меко приводняване! Кадър от мекото приводняване. Photo credit : SpaceX 6 юни 2024 г. 16:05 ч. Светослав Александров. Космическият кораб на СпейсЕкс “Старшип” благополучно достигна до орбита по време на четвъртия си полет, а свръхтежката ракета-носител “Супер Хеви” за пръв път се върна на Земята успешно, изпълнявайки контролирано меко приводняване в океана чрез собствените си двигатели! Изстрелването бе осъществено в 15:50 ч. българско време. Полетът към космоса протече само с един проблем – един от двигателите на “Супер Хеви” не се запали. Но това не се оказа голяма пречка – в крайна сметка останалите двигатели успяха да го компенсират. Най-важното – нямаше никакви проблеми при завръщането на “Супер Хеви”, навлизането в атмосферата и изпълняването на двигателните маневри. Свръхтежката ракета извърши меко кацане в океана, след това се прекатурна настрани по план. Нямаше експлозия! Отново ни прави огромно впечатление забележителният бърз напредък по програмата “Старшип”. Предходната ракета “Фалкън 9” за пръв път достигна орбита на 4 юни 2010 година. Първата ѝ степен извърши контролирано приводняване четири години по-късно, през април 2014 г., по време на деветия полет. За сравнение “Старшип” достигна за пръв път орбита в средата на март тази година, а първото приводняване на първа степен “Супер Хеви” е факт по-малко от три месеца по-късно! Но истинската цел за новата програма на СпейсЕкс е не частична възвръщаемост, както е при “Фалкън”, а пълна! Затова очакваме с нетърпение завръщането на самия “Старшип”. Корабът ще престои в орбита около 40 минути, преди да се опита да навлезе в атмосферата. Няма гаранция, че ще успее изведнъж – фокусът на програмата на този етап са данни. Данни, които, след като бъдат анализирани, ще послужат за подобряването на кораба и в един момент за неговото цялостно рециклиране. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/06/super-heavy-water-landing/

УСПЕХ: Отлитащата степен се скачи с орбиталния отсек на китайската лунна мисия Чанг-e 6! На фотографията: “Чанг’e 6” събира проби от обратната страна на Луната. Снимката е получена посредством малък луноход. Photo credit : CNSA/CLEP 6 юни 2024 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Отлитащата степен с първите събрани от обратната страна на Луната проби се скачи с орбиталния отсек на китайската мисия “Чанг’e 6”! Това бе едва деветото скачване в окололунна орбита в историята на човечеството след скачванията на “Аполо 10”, “Аполо 11”, “Аполо 12”, “Аполо 14”, “Аполо 15”, “Аполо 16”, “Аполо 17” и “Чанг’e 5”. Според информационната агенция Синхуа, прехвърлянето на пробите от отлитащата степен към орбиталния отсек също е проведено успешно. Сега “Чанг’e 6” може да започне обратното си пътешествие към Земята, като събраните проби ще кацнат посредством капсула с парашут. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/06/chang-e-6-docks-lunar-orbit/

Ръководството на мисията откри два нови теча на Старлайнър Снимка от вчерашното изстрелване на “Старлайнър”. Photo credit : NASA TV 6 юни 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Два нови теча на хелий бяха открити през последните няколко часа, докато пилотираният космически кораб “Старлайнър” пътува към Международната космическа станция. Напомням на читателите, че малко след първото отлагане на изстрелването на “Старлайнър” в началото на май, докато техниците ремонтираха дефектен клапан на ракетата-носител “Атлас 5”, те откриха неочаквано теч от тръбопровод, който подава сгъстен газ към клапаните. След няколко седмици съветване, НАСА и Боинг решиха, че корабът може да лети и в това състояние. Непрекъснато бяхме уверявани, че хелият е безопасен, че не гори, че проблемът трябва да се влоши стократно, за да повлияе на мисията, че така или иначе това е изолиран случай. Но няколко часа след изстрелването, бяха открити тези два нови теча – така “Старлайнър” вече изтича от три места. И докато е вярно, че хелият не гори и не е пожароопасен, той е необходима част от горивната система. Не като гориво, естествено, но сгъстеният газ се използва, за да поддържа налягането в горивните резервоари. Засега НАСА ни уверява, че дори и с тези проблеми, двигателите на “Старлайнър” работят и корабът ще може да се скачи с МКС. Така че мисията продължава по план. Въпросът обаче е принципен – за пореден път Боинг и НАСА подцениха проблем със “Старлайнър”. Те разчитаха, че хелиевият теч е ограничен до единичен двигател и не става въпрос за слабост на целия космически кораб. Сега обаче си личи, че това не е така и пак имаме системен (програмен) гаф. И дори и да предположим, че мисията ще завърши с пълен успех и астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс се завърнат живи на Земята, едно е ясно – ще има нови разследвания и ремонти на горивната система вече седма поредна година. За същия времеви период през 60-те години НАСА смени три космически кораба – “Мъркюри”, “Джемини” и “Аполо”, а за осем години кацна на Луната. Боинг вече седма година кърпят горивната система на космическия си кораб на 21-ви век. Защо това е така? Голямото предимство на СпейсЕкс и основната причина, поради която фирмата на Мъск е номер едно в цял свят, се корени във вертикалната интеграция. Счита се, че тя е 85% вертикално интегрирана. Това ще рече, че на ракетите “Фалкън 9” и корабите “Драгън” 85% от компонентите се произвеждат от самата компания и само 15% се купуват от поддоставчици. Не така стоят нещата с Боинг. Старата аерокосмическа корпорация вече не строи летателни апарати – както писа по-рано CNN относно задълбочаващите се проблеми с качеството на самолетите, Боинг се самоограничава до това единствено да сглобява частите. Всичко останало се строи от поддоставчици. В случая горивната система на “Старлайнър” е създадена от Аероджет Рокетдайн. Миналият месец стана ясно, че Аероджет Рокетдайн и Боинг са били в лоши взаимоотношения още преди 2018 г., когато възникна първият теч на горивната система, довел до пожар при статично изпитание. Източници споделят, че ръководствата на двете фирми са се мразили, всеки е теглил чергата към себе си и вместо да работят заедно, за да създадат нужния хардуер за “Харлайнър”, са прехвърляли топката и отговорностите един на друг. Предстои да видим как ще се развият нещата, кой ще понесе отговорност за поредните проблеми със “Старлайнър”. А на нас ни остава да се надяваме, че въпреки проблемите, мисията все пак ще завърши с пълен успех. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/06/two-new-leaks-starliner/