SAlexandrov

АВАРИЯ: Лекотоварната европейска ракета Вега не успя да изведе в космоса спътник на ОАЕ! 11 юли 2019 г. 07:06 ч. Късно тази нощ в 04:53 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана беше проведено изстрелване на европейската космическа ракета "Вега". На борда се намираше спътникът "ФолкънАй1" за нуждите на Обединените арабски емирства (ОАЕ). Първоначално всичко изглеждаше, че протича нормално. Внимателни наблюдатели обаче обърнаха внимание, че скоро след разделянето на степените не бе отчетено запалването на двигателя на втората степен. Графиките на екрана показаха, че ракетата се отклонява сериозно от зададения ѝ курс. Арианаспейс призна за провала по време на специално публично изявление и изрази официално извинение към клиента си. Това бе 15-тото изстрелване на "Вега" от началото на нейното въвеждане в експлоатация през 2012-та година. Никога досега не е имало проблеми с ракетата. Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Arianaspace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2864-2019-vega-launch-failure

УСПЕХ: Частната американска компания Върджин Орбит проведе тестово освобождаване на ракета от самолет-носител! На снимката: самолетът "Космик гърл" се завръща след успешното освобождаване на неговата ракета. Photo credit : Virgin Orbit 10 юли 2019 г. 20:05 ч. Светослав Александров. Днес е голям ден за комерсиалната американска космонавтика, след като частната компания Върджин Орбит проведе успешно изпитание, благодарение на което се придвижи една стъпка по-близо до постигането на орбитален космически полет. В хода на изпитанието бе изпробвано освобождаването на космическата ракета "ЛончърУан" от самолета-носител "Космик гърл". "Космик гърл" всъщност представлява модифициран "Боинг 747". Самолетът играе ролята на въздушна стартова площадка и той ще позволи на Върджин Орбит да извежда спътници в най-различни орбити, без да е нужно компанията да се съобразява с географските особености на наземен космодрум. В рамките на днешния полет ракетните двигатели не бяха запалени, но това и не беше целта на теста. Инженерите просто искаха да проверят дали "ЛончърУан" е стабилна към момента на освобождаването и през първите секунди на свободно падане. Когато Върджин Орбит започне комерсиални полети, очаква се цената на изстрелване да възлиза на около $12 милиона - много ниска от тази на повечето съществуващи ракети. Напомням на читателите, че Върджин Орбит е една от двете космически фирми, основани от предприемача Ричард Брансън. Другата е Върджин Галактик - единствената компания, която след приключването на програмата "Космическа совалка" е осъществила пилотиран космически полет от територията на САЩ. Две пилотирани изстрелвания бяха проведени съответно през декември 2018-та и февруари 2019-та година, като в космоса по суборбитална траектория бяха изпратени общо петима астронавти. Понастоящем пилотираният кораб "Юнити" претърпява модификация, в рамките на която той ще бъде оборудван с пътническа кабина, след което ще се отправи към космодрума Спейспорт Америка в Ню Мексико за завършването на полетната му програма. Върджин Орбит е компанията за безпилотни изстрелвания на Брансън и нейният фокус е свързан с изстрелването на микроспътници в орбита. Понастоящем това е най-печелившият пазар в съвременната комерсиална космонавтика, поради което се счита, че шансът Върджин Орбит да оцелее дълго време в бъдеще е по-голям от този на Върджин Галактик. За повече информация относно днешния тест: Върджин Орбит https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2863-2019-virgin-orbit-successful-drop-test

Събитие: Честване на 50-годишния юбилей от стъпването на Луната На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната. Credit : NASA 10 юли 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. На 25-ти юли 2019-та година (в четвъртък) от 18:00 ч. на ул. Раковски №108, 2-ри етаж, 3-та зала, ще бъде проведено събитие по случай отбелязването на половин век от първото стъпване на човешки крак на Луната. По време на събитието ще бъдат изнесени презентации от следните говорители: Чл.- кор. на БАН проф. дтн Петър Гецов - един от най-известните български изследователи с широка международна известност в областта на космическите изследвания и голям принос в развитието на българската космическа наука, бил е дългогодишен директор на Института за космически изследвания и технологии – БАН. проф. доктор на науките Румен Кънчев – утвърден специалист в областта на геополитиката и геостратегията, бил е н-к Управление “Стратегически анализи и планиране“ на МО, външнополитически съветник на Председателя на НС, първи зам. министър в МО. доц. д-р инж. Емил Алтимирски – ТУ София, утвърден специалист в областта на космическата радиоелектроника инж. Александър Тацов – предприемач Събитието е със свободен ход, единствено е необходимо да се запишете предварително на office@sibulgaria.org За повече информация: Съюз на изобретателите в България София 1000, ул. "Раковски" № 108, тел. 02 987 85 98 Facebook събитие "Честване на 50-годишния юбилей от стъпването на Луната". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2862-2019-sabitie-50-g-lunata

Индийската лунна мисия Чандраян-2 е по-евтина от холивудските филми 10 юли 2019 г. 08:05 ч. Ако всичко мине наред, индийската космическа мисия "Чандраян 2" ще бъде изстреляна към Луната на 15-ти юли в 00:21 ч. българско време. Тя се състои от орбитален модул, спускаем апарат и луноход. Любопитното обаче е, че за цялостната ѝ реализация са вложени по-малко пари, отколкото се влагат за създаването на холивудските филми. Дотук с мрънкачите, които се жалват, че харчим луди пари за космоса и не обръщаме достатъчно внимание за проблемите на Земята. Ако е успешна, мисия "Чандраян 2" ще обогати неимоверно човешките познания! По информация от уебсайта The NEWS Minute, общата цена на мисията възлиза на около $125 милиона, като в цената влизат както разходите по конструирането, така и по изстрелването. Това е по-малко от бюджета на филма на Кристофър Нолан "Интерстелар", който е създаден за $165 милиона. Нещо повече - бюджетът на "Чандраян 2" е наполовина на този на "Отмъстителите: Краят", който се оценява на $365 милиона! За скромната си инвестиция Индия притежава шанса да се превърне в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, постигнала меко кацане на Луната. Снимка на автоматичната междупланетна станция "Чандраян 2" по време на нейната подготовка за полет. Photo credit : ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2861-2019-10-july-chandrayaan-2-filmi

Японската мисия Хаябуса 2 започна спускането си към повърхността на астероида Рюгу Снимката вляво бе заснета на 22-ри март - дни преди да бъде спуснат детонаторът на "Хаябуса 2". Снимката вдясно бе направена на 25-ти април. Ясно се виждат разликите в околния терен и къде е издълбан изкуственият кратер. Photo credit : JAXA 10 юли 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Японската космическа агенция съобщи, че автоматичната междупланетна станция "Хаябуса 2" е започнала своето спускане към повърхността на астероида Рюгу, за да кацне на него и да събере проби. Напомням на читателите на блога, че роботизираната мисия ще кацне в близост до изкуствения кратер, който бе създаден на 5-ти април тази година посредством взривяването на 5-килограмов детонатор. Това е уникален шанс за учените да получат първите проби от вътрешността на астероид! Очаква се "Хаябуса 2" да достигне до повърхността късно през нощта или рано сутринта на 11-ти юли. Както и при предишни кацания, така и днес японските екипи публикуват на живо снимките от спускането, които се заснемат в реално време от навигационната камера. Ръководството на мисията съобщава, че спускането е започнало в около 05:01 ч. българско време от височина 20 километра. Към момента на писането на тази публикация (т.е. 08:00 ч. българско време) "Хаябуса 2" се намира на около 15 километра от астероида. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2860-2019-10-july-hayabusa-2-begins-descent

Екипът на Лайтсейл 2 отложи разгръщането на платното поне до 21-ви юли 10 юли 2019 г. 08:00 ч. Планетното общество съобщи, че екипът на "Лайтсейл 2" има нужда да проведе допълнителни изпитания на системата за контрол на височината, както и евентуално да обнови полетния софтуер. Поради това разгръщането на платното ще стане най-рано на 21-ви юли. Междувременно космическият апарат остава в добро състояние, а ориентацията му е стабилна. Той успя да заснеме още една прекрасна снимка на Земята: "Лайтсейл 2" засне тази снимка на Земята от орбита на 8-ми юли в 02:32 ч. българско време. Photo credit : The Planetary Society/Sean Doran https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2859-2019-lightsail-deploy-delayed

Корпорацията за космически туризъм Върджин Галактик се превръща в публична компания 9 юли 2019 г. 17:36 ч. Днес Върджин Галактик оповести, че компанията ще стане публична. Това ще е първата публично търгувана компания за пилотирани космически полети в историята на човечеството. Ходът ще бъде постигнат чрез сливане на Върджин Галактик с компанията за публични инвестиции Social Capital Hedosophia (SCH). SCH ще получи 49% дял от Върджин Галактик. Изпълнителният директор на SCH Чамат Палихапития ще налее още $100 милиона във Върджин Галактик и ще стане председател на общото дружество. Останалите шефове ще останат на ръководните си длъжности, а Джордж Уайтсайд ще е изпълнителен директор както и досега. Напомням на читателите, че космическият кораб "Юнити", собственост на Върджин Галактик, е единственият пилотиран космически кораб, който е летял в космоса след приключването на програмата "Космическа совалка". Това се случи за пръв път през декември 2018-та година и отново през февруари 2019-та година. На снимката: самолетът-носител "Ийв" изведе на 22-ри февруари пилотирания кораб "Юнити" към отправната височина за запалването на ракетния му двигател. Впоследствие "Юнити" с тримата души на борда (Дейв Маккей, Майкъл Масучи и Бет Моузес) успешно достигна до космоса. Photo credit : Virgin Galactic https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2858-2019-vg-public-company

Втори опит: ракетата Протон-М е отново на стартовата площадка, за да изведе в космоса руския телескоп Спектр-РГ 9 юли 2019 г. 17:26 ч. Роскосмос ни информира, че днес, на 9-ти юли, ракетата "Протон-М" с ускорителен блок "ДМ-03" и космическия телескоп "Спектр-РГ" бе изведена отново на стартовата площадка. Сега полетът е насрочен за 12-ти юли в 15:31 ч. българско време. Напомням на читателите, че стартът трябваше да е факт още на 21-ви юни, но при подготовката техниците установиха повреда в един от акумулаторите. Поради това се наложи ракетата-носител да бъде върната обратно в хангара, за да могат да се извършат ремонтните дейности. "Спектр-РГ" е руски космически телескоп с немско участие. Той е наследник на съветските обсерватории "Астрон" и "Гранат". Ако бъде изстрелян успешно, ще се позиционира в точката на Лагранж L2 на системата Слънце-Земя. С това Русия може да пожъне първия си междупланетен успех след разпадането на СССР. Макар че преди 1991-ва година съветските инженери са изпращали множество мисии до Луната, Венера и Марс, никога досега руски апарат не е достигал до която и да е от точките на Лагранж. Така че това се очертава да е първото сериозно междупланетно постижение на постсъветска Русия. Фотография от повторното извеждане на ракетата "Протон-М" с блок "ДМ-03" и космическия телескоп "Спектр-РГ". Снимка : Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2857-2019-spektr-rg-back-on-launch-pad

Китайската мисия Чанг-е 4 приключи успешно своя седми ден на Луната На тази нова снимка, заснета от лунохода "Юту 2", се вижда стационарният научен апарат "Чанг'e 4". Photo credit : CNSA/CLEP 9 юли 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Днес китайските медии оповестиха, че стационарният апарат "Чанг'e 4" и луноходът "Юту 2" са приключили успешно своя седми ден на Луната и са се самоизключили, за да могат да преживеят тежката лунна нощ. Напомням на читателите, че на 3-ти януари 2019 г. "Чанг'e 4" извърши кацане на обратната страна на Луната - първо в историята на човешката космонавтика. На тази нова снимка, заснета от лунохода "Юту 2", се виждат оставените от него следи. Photo credit : CNSA/CLEP Един ден на Луната е еквивалентен на 14 земни денонощия. Толкова продължава и лунната нощ. Изключването през нощта е задължително условие, за да могат "Чанг' e 4" и "Юту 2" да оцелеят, тъй като се захранват от слънчеви батерии. В началото на месец юли към научния екип са били предадени 1.2 GB нови данни, събрани от мисията. Тепърва предстои информацията да бъде анализирана. Мисия "Чанг'e 4" извършва нискочестотни радиоастрономически наблюдения, изучава околния терен и скалите и анализира техния минерален състав. Роботизираната експедиция се осъществява в международно сътрудничество. На Луната са доставени четири инструмента, разработени от Нидерландия, Германия, Швеция и Саудитска Арабия. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2856-2019-chang-e-4-completes-seventh-lunar-day

Платноходката Лайтсейл 2 засне своите първи снимки на Земята от орбита 8 юли 2019 г. 08:00 ч. Планетното общество оповести, че мъничкият космически апарат "Лайтсейл 2" е заснел своите първи снимки на Земята от орбита. Показаното по-долу изображение бе направено на 6-ти юли в 07:41 ч. българско време посредством камера, монтирана към двустранните слънчеви панели. Снимката е необработена и на нея се виждат множество артефакти. Всичко на борда на "Лайтсейл 2" е нормално. Разгръщането на гигантското платно е планирано за не по-рано от утре, 9-ти юли. Снимка на сърповидната Земя, заснета от платноходката "Лайтсейл 2". Photo credit: The Planetary Society https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2855-2019-lightsail-2-first-photos

Японската мисия Хаябуса 2 ще кацне на астероида Рюгу на 11-ти юли Снимката вляво бе заснета на 22-ри март - дни преди да бъде спуснат детонаторът на "Хаябуса 2". Снимката вдясно бе направена на 25-ти април. Ясно се виждат разликите в околния терен и къде е издълбан изкуственият кратер. Photo credit : JAXA 8 юли 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Япония се готви за поредното кацане на астероида Рюгу. На 11-ти юли автоматичната междупланетна станция "Хаябуса 2" ще се спусне към повърхността на астероида, като това ще е втората процедура по взимане на проби с цел по-нататъшната им доставка на Земята. Този път обаче "Хаябуса 2" ще кацне в близост до мястото, където екипът на мисията е издълбал изкуствен кратер! Напомням на читателите, че създаването на кратера бе осъществено на 5-ти април тази година, след като роботизираната станция спусна върху Рюгу 5-килограмово взривно устройство. На базата на анализа на снимковия материал учените смятат, че е издълбан отвор с диаметър от около 20 метра. През изминалите няколко седмици ръководството на космическата агенция на Япония (JAXA) обсъждаше дали си струва "Хаябуса 2" да каца в близост до изкуствения кратер, тъй като процедурата е рискова, а на борда на мисията вече има събрани предишни проби от кацането през месец февруари. Но тъй като издълбаването на кратера бе успешно, това е уникална възможност за учените да получат за пръв път в историята на космонавтиката материал от самата вътрешност на астероид. В крайна сметка Японската космическа агенция реши, че рискът си струва. "Хаябуса 2" ще започне своето спускане към повърхността на Рюгу на 10-ти юли в около 04:00 ч. българско време. Самото кацане ще е факт 24-25 часа по-късно. За повече информация: JAXA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2854-2019-hayabusa-2-to-land-ryugu-artificial-crater

Успех: Петият полет от новия руски космодрум Восточний завърши с извеждането на 33 спътника в орбита! На снимката: космическата ракета "Союз-2.1б" запалва двигателите си на 5-ти юли, за да изведе в орбита 33 космически спътника. Снимка : КЦ "Южный"/Иван Тимошенко 5 юли 2019 г. 17:20 ч. Светослав Александров. Днес, на 5-ти юли в 08:41 ч. българско време, от новия руски космодрум Восточний излетя ракетата-носител "Союз-2.1б". На борда на ракетата се намираше един основен метеорологичен спътник "Метеор-М" №2-2, 29 допълнителни спътника за нуждите на Германия, Франция, САЩ, Израел, Великобритания, Швеция, Финландия, Тайланд, Еквадор, Чехия и Естония, както и още три научно-образователни руски спътника по стандарта CubeSat. Час след изстрелването Роскосмос потвърди, че "Метеор-М" №2-2 е освободен успешно в целевата си орбита. Днешният успех бе изключително важен за космическата програма на Русия, тъй като този метеоспътник ще замени изгубения през 2017-та година "Метеор-М" №2-1. Напомням на читателите на блога, че тогава ракетата "Союз-2.1б" аварира, понеже техниците бяха забравили да настроят софтуера за полет от новия космодрум Восточний и вместо това се използваха старите програмни настройки за излитане от Байконур. Няколко часа по-късно руската космическа агенция съобщи, че и вторичните спътници са били освободени в техните целеви позиции. За максимално точно и удобно въведение блокът "Фрегат" е влязъл в три различни орбити, съобразно задачите на апаратите. Първата орбита е слънчево-синхронна с височина 828 километра и наклон 98.57 градуса, втората - с височина 580 километра и наклон 97.7 градуса, третата - с височина 530 километра и наклон 97.5 градуса. Всички апарати са се отделили успешно от "Фрегат" и оттук насетне са под управлението на техните оператори. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2853-2019-5-july-vostochny-success

Как НАСА успява да изпрати хора на Луната. Част 4: Лунният модул На снимката: горната степен на лунния модул "Ийгъл" след отлитането от повърхността на Луната и малко преди скачването с командния модул. Photo credit : NASA По случай 50-годишнината от първото стъпване на човек на Луната, която ще отбележим през юли, продължавам с поредицата от статии за проекта "Аполо". Целта на поредицата е читателите на КОСМОС БГ да научат вълнуващи подробности относно най-великото постижение в историята на човешката цивилизация - покоряването на естествения ни спътник. Прочетете първата статия от поредицата: Как НАСА успява да изпрати хора на Луната. Част 1: Навигационният компютър Прочетете втората статия от поредицата: Как НАСА успява да изпрати хора на Луната. Част 2: Роботизираните предшественици Лунар Орбитър и Сървеър Прочетете третата статия от поредицата: Как НАСА успява да изпрати хора на Луната. Част 3: В търсене на най-добрия вариант. 4 юли 2019 г. 23:25 ч. Светослав Александров. В предишната статия от поредицата разказах как специалистите от различните центрове на НАСА избират най-оптималния вариант за пилотирано кацане на Луната. Нека да си припомним накратко каква е историята: след продължителни обсъждания и спорове, през месец юни 1962-ра година американската космическа агенция най-после взeма своето решение. Лунната архитектура няма да е монолитна, няма да бъде изстрелвана от твърде голямата ракета "Нова", нито ще каца на Луната директно. Тя също така няма да бъде сглобявана на части в околоземна орбита. Избрана е концепцията за създаването на лунен модул, който ще трябва да се разкачва от кораба-майка и впоследствие след приключването на мисията да се скачва повторно с него, като всичко това ще се случва в окололунна орбита. Сега, след като решението е взето, остава да се започне работа по строежа на самия лунен модул. В техническо отношение това се очертава да е най-трудната задача. През 1962-ра година, когато човечеството тепърва e започнало да изпраща хора в космоса, основните неща са ясни. Знае се как да се изстреля пилотиран кораб, знае се и как да бъде върнат обратно на Земята. Не представлява особено голяма трудност да бъде направен корабът-майка на "Аполо". Той просто ще е по-голям вариант на вече съществуващите космически кораби. Но създаването на лунен модул е задача от съвсем различен порядък. Накратко казано, това е космически кораб, който ще работи само в условията на космически вакуум, слаба гравитация и трябва да е в състояние да каца на повърхността на Луната. Ранен дизайн на лунния модул от 1963-та година, известен под названието "Буболечката". Image credit : NASA През втората половина на 1962-ра година НАСА прави своя избор коя ще е компанията, отговорна за строежа на лунния модул: Груман Еъркрафт. Дизайнът е под ръководството на Томас Кели. Отнема на Груман едва две години, за да го завърши, след което през 1965-та година започва същинското производство. Реалните проблеми се появяват скоро след това, като фирмата преминава през множество спънки и отлагания. Но мъките си струват. Лунният модул се оказва най-стабилният компонент от архитектурата на "Аполо". Той никога не се проваля на мисия и дори по времето на катастрофата на "Аполо 13" успява да служи като спасителна лодка, за да може тричленният екипаж да се завърне на Земята. По информация от НАСА базисната структура на модула си остава една и съща по време на целия процес на дизайн: той е двустепенна машина, като първата степен има двигател с променлива управляема тяга, а втората - двигател с фиксирана тяга. Като изключим тази основа, всичко останало се променя през двугодишния процес на проектиране. Още от самото начало в Груман са сформирани два екипа, които трябва да проучат каква трябва да бъде възвръщаемата горна степен. Единият екип се фокусира върху проектиране на малка кабина с монтирана външно апаратура, докато другият работи върху голяма кабина, при която по-голямата част от апаратурата е разположена вътре. Понеже лунният модул ще работи само в космически условия, а не в атмосферни, екипът се чувства свободен да не му придава естетичен външен вид. Крайният резултат е машина, която не изглежда никак изящна - даже грозна. Един от основните проблеми, по които се работи в началото, е този за завръщането на астронавтите от повърхността на Луната към окололунната орбита. Двигателят на горната степен трябва да се запали докато тя все още е прикачена към долната, а долната степен трябва да играе ролята на стартова площадка. Някои инженери се притесняват, че сътресението от запалването ще разтърси модула и той може да се преобърне. Още по-сериозно би било ако се наложи екипажът да прекрати кацането в случай на проблем и спешно да запали двигателите на горната степен, за да се завърне. Това увеличава необходимостта от гориво. Изпитания на макети на лунния модул през 1964-та година успокояват тези притеснения, но истинското доказателство за надеждността на модула ще дойде по-късно: по време на тестов космически полет. Друг проблем, който трябва да се разреши, е свързан с прозорците. Накратко казано, астронавтите имат нужда от видимост, за да могат да контролират процедурата по кацане. Предпочитаният от Груман дизайн е кабината да е със сферична форма, подобно на тази на хеликоптер, с общо четири големи прозореца, за да може екипажът да наблюдава във всяка посока. Този вариант обаче е зарязан, тъй като големите прозорци създават необходимост да се използва дебело стъкло, като рамката около него трябва да е подсилена (съответно лунният модул би имал недопустимо голяма маса). Така компанията решава да се използват само два по-малки триъгълни прозореца, но как в такъв случай може да се подсигури добра видимост? Ето тъй: кабината няма да е сферична, а цилиндрична, а прозорчетата са насочени така, че да могат да позволят адекватна периферна видимост, както и видимост в посока надолу. Естествено, това създава нова трудност - сферичната форма е лесна за производство, защото може да се завари относително безпроблемно. При новата форма има ръбове, поради които цялостно заваряване би било трудно. Затова през май 1964-та година компанията-производител Груман предлага хибриден подход - критичните области ще бъдат заварени, но там, където заваряването е невъзможно, ще бъде приложено занитване. По-късно, за да се пести маса, се взема решение да се премахнат седалките. Точно така - по време на кацането на Луната астронавтите стоят прави. Тази идея се оказва реалистична - натоварването при спускането към повърхността е само 1g, а към момента на самото кацане достига до 5g, което не е проблем - човешките крака са добри шокови абсорбери. Окончателен дизайн на кабината на лунния модул. Обърнете внимание на цилиндричната структура, двата триъгълни прозореца и изправените астронавти. Image credit : NASA В края на 1964-та година процесът на дизайн приключва и през 1965-та година се пристъпва към производството на хардуера и изпитанията. Оттук насетне изглежда, че остават само няколко стъпки, преди модулът да полети в космоса. Нищо не е по-далече от истината. В хода на производството са открити множество проблеми, които трябва да бъдат коригирани. Дебютният безпилотен полет на лунния модул е планиран за април 1967-ма година, като трябва да се използва ракетата "Сатурн 1", която да въведе модула в околоземна орбита за първоначални космически изпитания. Модулът e доставен във Флорида чак на 27-ми юни 1967-ма година, като отнема четири месеца да бъде тестван и чак на 19-ти ноември 1967-ма е прикачен към ракетата-носител. Уж изглежда, че вече всичко е наред, когато по време на термомовакуумни изпитания на друг модул в съоръженията на Груман, стъклата му се пръскат. Инженерите спешно подменят прозорците с алуминиеви плочи, за да не бавят повече подготовката за старт. В края на краищата полетът на мисията, която става известна под названието "Аполо 5", става факт на 22-ри януари 1968 година. Слава Богу, всичките изпитания в хода на "Аполо 5" приключват с успех, така че НАСА се отказва да проведе втора аналогична безпилотна мисия. Това дава сериозни надежди, че агенцията наистина ще изпрати човек на Луната преди свършека на десетилетието. Все пак остават някои притеснения преди НАСА да одобри модула за пилотирана експедиция. Едно от тях е във връзка със стабилността на двигателя на горната степен. В основата на проблема лежи дефектен горивен инжектор, разработен от фирмата Бел. Макар че компанията уверява, че ще може да разреши проблема в срок и двигателят ще бъде стабилизиран, НАСА предприема радикална мярка - агенцията наема друга фирма, за да разработи алтернативен инжектор. Това е Рокетдайн. Бел получава малък шамар - макар че двигателят е конструиран от тази компания, окончателното решение е да се използва новият инжектор на Рокетдайн, като цялостното сглобяване на двигателя заедно с инжектора също трябва да се осъществи от Рокетдайн! До месец юни 1968-ма изпитанията вървят много добре, като са проведени 53 качествени запалвания. Междувременно подсилването на прозорците протича по план, като Корнинг Глас Уъркс създава най-здравите стъкла в историята на космонавтиката. Тестовете на устойчивостта на новите прозорци отнема време, но в края на краищата са успешни. До завършека на 1968-ма година работата по модула най-накрая привършва, за да може той да бъде изстрелян на дебютния си пилотиран полет в околоземна орбита. Това се случва по време на мисията "Аполо 9" през март 1969-та година. Оттук насетне започва друга история... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2852-2019-how-usa-sent-ppl-moon-lunar-module

Днес отбелязваме 50 години от деня, когато СССР изгуби надпреварата до Луната 3 юли 2019 г. 23:30 ч. На днешния ден отбелязваме половин век, откакто СССР завинаги губи лунната надпревара. На 3-ти юли 1969 г. от космодрума Байконур излита свръхтежката ракета "Н1", чрез която съветските специалисти се надяват да изпратят човек до Луната. Само няколко секунди след началото на полета ракетата рухва обратно на стартовата площадка в страховита експлозия. Наземната инфраструктура е унищожена. СССР нямат шанс да изпратят човек до Луната преди САЩ и само няколко седмици по-късно Армстронг и Олдрин ще стъпят на лунната повърхност. Стартът е проведен в строга секретност. Ракетата "Н1" се издига над стартовата площадка в 23:18 ч. българско време и достига височина от 10.5 метра. В този миг някои наземни наблюдатели докладват, че от опашния отсек на първата степен се отделят отломки. Ракетата спира да се движи нагоре, след което системата за аварийно спасяване на капсулата се задейства. Всички двигатели се самоизключват освен този, обозначен като №18. "Н1" се връща на стартовата площадка и експлодира, като ударната вълна е усетена на 10 километра от мястото на взрива. Впоследствие шпионските спътници на САЩ заснемат катастрофата и разкриват, че комунистическият режим на СССР наистина се е подготвял за мисия до Луната. Отнема близо 18 месеца преди специалистите да възстановят стартовата площадка - това е толкова дълъг период, че няма начин руснаците да победят американците в космическата надпревара. Площадката все пак е възстановена и на 26-ти юни 1971-ва година "Н1" отново полита. Ракетата се разбива на 4 километра от стартовия комплекс. На 23-ти ноември 1972-ра година е проведен последният полет. Този път експлозията настъпва малко преди разделянето на степените. Неудачите на "Н1" слагат точка на опитите на СССР да покори Луната и през 1974-та година програмата за пилотиран лунен полет е официално прекратена. В продължение на дълги години се счита, че основната слабост на "Н1" се корени в множеството ѝ двигатели - общо 30 на първата степен. Това не е вярно. Както видяхме през последната година и половина, свръхтежката ракета на САЩ "Фолкън Хеви" летя три пъти с 27 двигателя и всичките полети бяха успешни. Недостатъкът на "Н1" е в твърде комплексните тръбопроводи, които са доставяли гориво към клъстера от двигатели. Освен това за да пестят време специалистите никога не провеждат статично огнево изпитание на цялостната първа степен на ракетата, като двигателите са тествани само индивидуално. В крайна сметка лошото ръководство и кофти дизайнът спъват амбициите на СССР, но не може да отречем, че безпилотната лунна програма на страната е успешна, като два лунохода са доставени благополучно на повърхността на естествения ни спътник. Кадър от изстрелването на свръхтежката ракета "Н1" на 3-ти юли 1969 г., завършило с провал. Снимка: РКК Енергия https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2851-2019-50-years-ussr-lost-moon-race

Психология и особености на лунната конспирация На снимката: астронавтът на НАСА Нийл Армстронг работи в близост до лунния модул "Ийгъл" по време на мисията "Аполо 11" през юли 1969 г. Photo credit : NASA 3 юли 2019 г. 22:45 ч. Светослав Александров. Трябва да си призная, че космическите конспирации ме вълнуват изключително много - макар и не по начина, по който мнозина си мислят. Просто авторите на конспиративни теории обръщат внимание на множество детайли, които иначе биха ми убягнали. Разбира се, това не променя факта, че лично аз бих предпочел да живея в свят, в който лъжезнанието не се радваше на такава почит. Днес ще разгледаме една много интересна тема - за психологията на лунната конспирация, за нейните отличителни черти и как тя се вписва в съвременния свят, като ще си послужа с материал от Роджър Лейниъс. Лейниъс е работил в НАСА в периода между 1990 и 2002 г. като главен историк на агенцията. Вече съм писал за психологическите нагласи на плоскоземците, но поради широкото разпространение на конспиративните теории около програмата "Аполо" си мисля, че това си заслужава отделна статия. Какво кара някои хора да мислят, че човек никога не е стъпвал на Луната? Макар че призовах конспиративно мислещите читатели на КОСМОС БГ да престанат да спамят страниците на социалните мрежи (вижте "Време е да спрем да говорим за лунната конспирация"), нищо подобно не се случи. Макар че неверниците са малцинство (по данни от Тренд - 14% от българите), ако ги сметнем като бройка, ще разберем, че никак не са малко. Непрекъснато спамят в социалните мрежи и евангелизират останалите и колкото и да подчертавам, че не желая да им давам трибуна, ефектът е практически нулев. С невежеството човек трудно се бори, но не смятам да се отказвам. Но да се върнем на темата за психологията на лунната конспирация. Обществото, което се любува на конспиративни теории, като правило е разнородно. Част от хората, които не вярват в автентичността на "Аполо", са такива поради неграмотност или наивност. Срещал съм подобни лица и в България. Много често това са възрастни, които по стечение на обстоятелствата не са могли да получат качествено образование. Не е задължително да са с промити мозъци от тоталитарната пропаганда или да таят омраза към американското правителство. Лично аз познавам точно такъв човек - дясномислещ, с роднина, лежал в Белене, но когато се срещнем, редовно ми споменава, че не смята някой да е стъпвал на Луната. Роджър Лейниъс, бившият главен историк на НАСА, споделя, че собственият му дядо по бащина линия е бил подобен типаж. Когато Армстронг и Олдрин стъпили на Луната, 75-годишният фермер от Илиной на име Джефри Лейниъс не можел да повярва. Той е бил заклет демократ, защото по времето на Голямата депресия през 30-те години бил обеднял до степен да не е в състояние да изхранва семейството си. По думите на Джеф Лейниъс самият президент Рузвелт му е осигурил работа през този период. Въпреки че е подкрепял Демократичната партия в продължение на повече от 35 години и не е имал причина да се усъмни в положената от Кенеди програма, той така и не повярвал на това, което Демократите са му казвали за кацането на Луната. За Лейниъс-старши кацането на Луната е било преломно събитие до степен да не може да го осмисли. Фермерът не е бил привърженик на технологичния напредък и цял живот е орал нивата си с коне - по негово мнение тракторите били "временен каприз". Джеф Лейниъс починал през 1984-та година и до последния си дъх не повярвал, че Армстронг и Олдрин са били на Луната. Не всеки, който вярва в лунната конспирация, има опростено мислене и е наивен. Както Хауълд МакКърди казва: "За някои тръпката на космоса никак не може да се сравни с тръпката от конспирациите". Такива хора, които са маниаци на тема конспирации, развиват изключително сложни теории. Водещ сюжет от самото начало е, че в периода на Студената война американците не са могли да допуснат да загубят лунната надпревара и когато се оказало, че НАСА няма как да изпрати човек до Луната, агенцията се принудила да фалшифицира кацанията, за да може САЩ да съхранят престижа си. Огромният бюджет е бил използван, за да се затворят устите на тези, които могат да издадат тайната. Конспираторите вярват, че "Аполо" е бил идеален начин да се отклони общественото внимание от правителствените провали като въвличанието на САЩ във войната с Виетнам. Нека не забравяме, че конкретно в България основната част от конспиративните привърженици са такива, които мразят САЩ и западната култура. Те смятат, че понеже американците са гадна и експлоататорска нация, от тях не може да произлезе нищо добро. Отричайки "Аполо", тези американофоби атакуват западната цивилизация. На снимката: астронавтът на НАСА Бъз Олдрин стои до експеримента за слънчев вятър по време на мисията "Аполо 11" през юли 1969 г. Photo credit : NASA Всяка конспиративна теория е базирана на някаква степен рационализация. Нека да видим в систематизиран порядък какви са "аргументите", които се привеждат в подкрепа на гледището, че човек не е стъпвал на Луната. Най-съществените "доказателства", които конспиративните привърженици ни предлагат, за да аргументират тезата си, са свързани с аномалии в снимките или (по-рядко) във филмовия материал. Това не бива да ни изненадва - съмнения относно документирането на историческите събития се изказват още от момента на изобретяването на фотоапарата в началото на 19-ти век, т.е. преди близо 200 години. Астронавтите са заснели хиляди снимки на Луната, но привържениците на конспиративната теория използват само около 25 за своите аргументи. Това са фотографии, на които не се забелязват звезди (феновете на конспирацията твърдят, че звездите трябва да са видими), снимки с неравни сенки, снимки на знамето, което изглежда да се вее (на Луната нали няма атмосфера?) и т.н. На всяко едно от тези обвинения могат да се предложат логични, разбираеми и убедителни обяснения. Неведнъж е споменавано, че знамето не се вее, а се поклаща - нещо повече, в отсъствието на атмосфера отсъстват и силите на триене и съпротивление с въздуха, така че знамето може да се клати известно време и след като е било оставено на пръта. Неведнъж е обяснявано, че заради времето на експозиция няма как да се видят звездите на снимките, защото камерата е настроена да снима ярките обекти на лунната повърхност, докато звездите са бледи обекти. Неведнъж съм коментирал, че сенките могат да са с различна дължина заради неравностите на лунния терен. За съжаление малцина са отрицателите на "Аполо", които биха приели тези обяснения. Те са решили предварително в какво да вярват. Навремето приятелката на един от съквартирантите ми в Студентски град сподели, че независимо от това, че съм обяснил аргументирано как стоят нещата, тя пак отказва да повярва, тъй като за нея американците са гадняри и толкоз. Следващото "доказателство", което ни се предлага, е във връзка с космическата радиация. Най-често се коментират поясите на Ван Алън и дали е възможно човек да премине през тях (онази учителка от вече-не-помня-кое-училище в София спореше пред камерите с тоя "аргумент"). Но докато в поясите на Ван Алън наистина има радиация и рискът за хората е бил реален, да се твърди, че е нямало начин човек да преживее тяхното прекосяване, е абсурдно и умишлено подвеждащо. Всички, които работят в сферата на пилотираната космонавтика от 60-те години до ден днешен, знаят много добре, че рисковете се оценяват на базата на два фактора: количеството радиация, което човек получава, и времето, за което се излага. Днес се знае, че всеки астронавт, летял до Луната, е получил обща радиационна доза от около 1 rem в хода на цялата си мисия. Човек не развива лъчева болест до момента в който не бъде облъчен с доза от 100-200 rem, а фаталните дози са от порядъка на 300 rem и нагоре. Трето, отрицателите на проекта "Аполо" ни убеждават, че технологията за кацането на Луната не е съществувала през 60-те години и не е имало начин да бъде създадена до края на това десетилетие. Нещо повече, днес, половин век по-късно, не разполагаме с технология да пратим отново човек до естествения ни спътник. Но подобни твърдения са изключително наивни и изказването им е проява на тотална тъпота. Например, според думите на филмовия режисьор и конспиративен привърженик Барт Сайбръл, двата компютъра на лунния и командния модул са притежавали сумарно 10.3% от цялата памет на една 1.4-мегабайтова дискета, съответно няма начин ако тогава е можело, сега да не може. Сайбръл и останалите като него обаче не отчитат факта, че хиляди хора са работили по програмата "Аполо", използвайки множество наземни компютри. Също така били впрегнати колективните умения на множество инженери, които ловко си служели с механични калкулатори и логаритмични линийки. Да се твърди, че човеците от миналото с по-слаби технологични възможности не са били способни да правят постижения, представлява гротескно подценяване на тяхната изобретателност. То е подобно на глупостите на Ерик фон Денкиен, който през 60-те години е твърдял, че пирамидите в Египет са били построени с извънземна технология, понеже нямало начин да бъдат създадени от древните египтяни само посредством мускулна сила и изобретателност. Със сигурност технологиите, необходими за лунното кацане, не са били налични в началото на космическата програма, но създаването им е било постижима цел. Далеч по-трудно е било да се подсигури, че технологичните умения ще бъдат правилно координирани и използвани целево. Благодарение на концепциите за програмен мениджмънт, конфигурационен контрол и системна интеграция, станало възможно човек да достигне Луната преди края на 60-те години. Междувременно НАСА преминала през множество трудности и някои сериозни провали, включително смъртта на тримата души от "Аполо 1" и катастрофата на "Аполо 13", при която екипажът бил спасен на косъм. Твърдението, че американците не са в състояние да се върнат на Луната днес, е вярно, но е безпочвено да се изказва - за да може човек да стъпи на Луната отново, е нужно да се използват модерни технологии, като внедряването им следва да се базира на познанията, които сме натрупали по време на първата пилотирана лунна програма. Отрицателите на лунното кацане също така се позовават на недостатъците на историческите сведения на НАСА. Например често пъти можете да прочетете в интернет становища, че техническите чертежи на корабите "Аполо" и ракетата "Сатурн 5" са били загубени, както и оригиналните видеозаписи от кацането на Луната. Предполага се, че загубата им се тълкува в подкрепа на твърдението, че понеже дадено нещо го няма, то никога не е съществувало. Това просто не е вярно. Чертежите на ракетата "Сатурн 5" съществуват и лесно могат да бъдат открити, но проблемът на повторното ѝ създаване не е в тях - той е в това да бъдат намерени фирми, които биха могли да произведат хардуер от 60-те години. Да добавим и факта, че стартовите площадки на космодрума отдавна са преобразувани за изстрелването на космическите совалки, а по-късно и за полетите на частните ракети на СпейсЕкс. Може да направим цялостен редизайн на ракетата според съвременния хардуер, както и да модифицираме отново стартовите площадки, но така ще се окаже, че е по-лесно да започнем от нулата и да създадем нова ракета. Същото се отнася и относно изгубените видеозаписи. Повечето хора остават с впечатлението, че НАСА е загубила магнетофонни ленти или видеокасети. Не става въпрос за това - снимките и видеозаписите съществуват, при това те са отдавна намножени. Липсва специфичен видеозапис във формата SSTV. Това е високоспециализирана лента, която може да бъде възпроизведена само със специален апарат с размер на два фризера. Това е апаратура на 40 години, която не е мобилна, не е имало серийно производство, а са били създадени само няколко бройки. Поради този факт лентите са били изтривани и презаписвани отново и отново при по-късни мисии. Дори и някой ден автентичното SSTV копие да бъде открито в някой склад, няма гаранция, че ще може да бъде повторно възпроизведено. Най-накрая, за да докажат, че човек никога не е бил на Луната, привържениците на конспиративните теории анализират щателно всяка дума, изречена от астронавтите. Това го правят отново и отново, само и само да ги уличат в лъжа. И когато не им се получава, започват да вадят селективно изречения от контекста и да ги съшиват по начин, по който им отърва. Армстронг категорично е отказвал да дава интервюта по темата за лунната конспирация. Неговият остроумен коментар "Не ме питайте никакви въпроси и аз няма да ви казвам никакви лъжи" се разнася наляво и надясно. Режисьорът Барт Сайбръл отишъл една стъпка по-далеч, като започнал да преследва астронавтите с Библия в ръка и да ги кара да се закълнат в нея. Някои астронавти са му се вързали, а други отказали да бъдат включени в играта. Сайбръл си намерил майстора в лицето на Бъз Олдрин, втория човек, стъпил на Луната. След като режисьорът го нарекъл "страхливец, лъжец и крадец", Олдрин забил юмрук в лицето му. След всичко, което описах по-горе, става ясно, че аргументите на конспиративните привърженици са слаби. Как е възможно тогава човек да вярва в абсурдна теория като тази, че човек не е бил на Луната? Време е да се върнем обратно към историята и психологията според това, което историкът Роджър Лейниъс ни споделя. Историкът напомня, че хората, макар че често пъти да не го осъзнават, разделят времето на три области или сфери. Първата е сферата на личния опит. Тя е най-важната за нас поради разбираеми причини. Хората помнят не само тези събития, които самите те са преживели, но също така и случки, които са от огромно обществено значение. Практически всеки един американец може да си спомни къде е бил и какво е правил, когато е научил за атентатите на 11-ти септември 2001-ва. Същото е валидно и когато човек е преживявал друго драматично събитие подобно на кацането на Луната. Следва сферата от събития, които не са преживени лично от отделния човек, но които неговите близки все още помнят. Днес повечето от нас нямаме спомени от Втората световна война (с отделни изключения, тъй като някои ветерани са все още живи и са сред нас), но това е събитие, което ни е предадено посредством разказите на членовете на нашите семейства, приятели и ментори. Благодарение на това, че сме слушали истории как Втората световна война се е отразила на нашите предци, събитието има смисъл за нас до ден днешен. Следва третата сфера, която касае събития, които нито сме преживели, нито имаме пряка връзка с тях посредством нашите роднини и приятели. Това са епохи, които обсъждаме през призмата на историята - Френската революция, Кръстоносните походи и т.н. В тази област има множество тъмни петна и затова ролята на историците е да предадат достоверно изгубеното и забравено минало, както и да предадат неговите уроци към идните поколения. Методите, чрез които това се постига, са различни - ритуали, презентации, възстановки, музейни изложби и т.н. През този месец ще отбележим цял половин век от първото пилотирано кацане на Луната. Минало е много време, което означава, че "Аполо" започва да излиза от личната сфера на преживявания. Все по-малко хора си спомнят лично какво се е случило. Мнозина са се родили след 1972-ра година (когато каца последната мисия "Аполо 17"), за да имат спомени как човек е стъпил на естествения ни спътник. Човек трябва да е бил роден в началото на 60-те, за да има поне детски спомен от някоя пилотирана лунна експедиция. Честванията и ритуалите запазват събитието за поколенията, но ако дадени събития вече не се случват (т.е. няма нови пилотирани мисии до Луната), значимостта избледнява с течение на годините. Лейниъс смята, че проблемът се утежнява още повече от постмодернистичното течение, според което реалността не се приема за абсолютна. Философският тласък на модерното общество е обусловен от избледняването на границата между измислиците и фактологията, реализма и поезията, невъзстановимото минало и нашия спомен за него. Различни обществени групи имат различни представи за това що е истина. Какъв ще бъде смисълът от кацането на Луната с течение на времето? Възможно е дадена общност да постигне съгласие, че дадено нещо е истина, но може и да се обедини около схващането, че е лъжа. Ако се натрупа голямо съмнение за автентичността на даден исторически наратив, може ли той да бъде заличен от хода на историята? За съжаление това е нещо, което през вековете се е случвало непрекъснато - по-стари версии са били заменяни от по-късни такива. Конспиративните теории, че човек не е бил на Луната, заслужават само и единствено презрение, категоричен е Лейниъс. Но това е вярно и за множеството други теории, които са навлезли дълбоко в паметта на американската нация. Много хора вярват, че президентът Кенеди е бил убит вследствие на грандиозна конспирация. Данните от официалната комисия "Уорън" са били предъвквани, преглеждани и изопачавани. Може ли същото да се случи и с кацането на Луната? Явно е, че сме поели по този път. Това е процес на сливането между фантазията и реалността, а разделянето на двете ще е винаги истинско предизвикателство. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2850-2019-psychology-moon-hoax

Невероятно! Китайска мисия засне за пръв път изгрева на Земята от орбитата на Луната по време на слънчево затъмнение! 3 юли 2019 г. 08:00 ч. Вчера, на 2-ри юли, жителите на Южна Америка имаха невероятната възможност да преживеят пълно слънчево затъмнение. Оказва се, че китайският мини-спътник "Лонгчян 2", който през 2018-та година бе доставен в орбитата около Луната по време на изпълнението на първата част от китайската мисия до обратната страна "Чанг'e 4", е успял да заснеме затъмнението. Нещо повече - както се вижда на първата от показаните по-долу снимки, "Лонгчян 2" е успял да фотографира изгрева на Земята по време на затъмнението! Напомням на читателите на блога, че сигналът от "Лонгчян 2" не е кодиран и всеки човек с радиолюбителска техника може да насочи антените си към Луната и да свали снимки и данни. Показаните по-долу изображения са получени с помощта на апаратура, разположена в Холандия. Photo credit : Harbin Institute of Technology https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2849-2019-longjang-solar-eclipse

УСПЕХ: Платноходката Лайтсейл 2 бе освободена от спътника-носител Prox-1 и се свърза със Земята! 2 юли 2019 г. 17:13 ч. Днес Планетното общество ни информира, че платноходката "Лайтсейл 2" се е освободила успешно от спътника-носител "Prox-1", започнала е самостоятелен полет и е излъчила радиосигнал! Всичко това се случи само една седмица след благополучното изстрелване с американската свръхтежка ракета "Фолкън Хеви" на СпейсЕкс. По информация от Планетното общество "Лайтсейл 2" е осъществила първия радиоконтакт днес, на 2-ри юли в 11:34 ч. българско време. Сега вече ръководството е в готовност да започне същинската мисия. "Ние всички сме много щастливи, че след години на подготовка имаме работещ космически апарат", съобщава Брус Бетс, програмен мениджър на "Лайтсейл 2". През следващата седмица екипът ще проверява работоспособността на всички системи на платноходката. Ако тестовете са успешни, ще може да се пристъпи към освобождаването на гигантското платно с площ 32 квадратни метра. Точна дата за разгръщането му ще бъде оповестена по-късно. Илюстрация на космическия апарат "Лайтсейл 2". Image credit : The Planetary Society https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2848-2019-lightsail-contacts-earth

Браво, НАСА! Космическият кораб Орион излетя и завърши успешно изпитанието на аварийните системи! На снимката: модифицираната ракета "Пийскийпър" изстреля днес кораба "Орион" на критично изпитание на системите му за аварийно спасяване. Photo credit : NASA TV 2 юли 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Този месец, когато отбелязваме половин век от провеждането на първия пилотиран полет до Луната, НАСА доказа, че новосъздаденият космически кораб "Орион" за следващите лунни мисии е безопасен! Корабът беше изстрелян днес, на 2-ри юли 2019-та, в 14:00 ч. българско време с помощта на модифицирана ракета "Пийскийпър", построена от Нортроп Груман. "Орион" беше издигнат на височина от 10 километра, където бе подложен на голямо аеродинамично натоварване. Точно в този момент бяха запалени двигателите на спасителната кула. В рамките на части от секундата капсулата на "Орион" беше издърпана на безопасно разстояние от ракетата. По време на последните етапи от теста кулата преобърна кораба, докато достигна правилната си ориентация за приводняване в Атлантическия океан. Тъй като това е тестова версия на "Орион", капсулата не бе екипирана с парашути. Вместо това информацията от полета бе събрана на общо 12 записващи устройства, които бяха изхвърлени от кораба. Екипът ще прибере устройствата за по-нататъшен анализ. Напомням на читателите на блога, че космическият кораб "Орион" е създаден от Локхийд Мартин по заявка на НАСА за полети на човек отвъд околоземна орбита и до Луната. Преди днешния полет корабът бе летял само на две други мисии. На 6-ти май 2010-та година беше проведен тест на системата за аварийно спасяване, като кулата запали двигателите от стартова площадка и успешно издърпа "Орион" на височина 1.8 километра. Първият космически полет на "Орион" в безпилотен режим бе извършен на 14-ти декември 2014-та година, когато тежкотоварната ракета "Делта 4 Хеви" изпрати кораба на 5 800 километра от Земята. За пръв път след приключването на лунната програма "Аполо" през 70-те години на миналия век, космически кораб, проектиран за превоз на хора, достигна толкова далечно разстояние. И стигаме до днешния атмосферен полет, при който бе изпитана системата за аварийно спасяване по време на ракетно изстрелване. И така, равносметката от 2010-та година досега е следната: три изпитателни полета, три успеха! Оттук насетне следват същинските експедиции. През 2020 година (макар че поради забавяния в разработката на ракетата-носител "Спейс Лонч Систъм" може полетът да се отложи за 2021-ва) очакваме изстрелването на "Орион" в роботизиран режим, като корабът трябва да облети Луната и да се завърне обратно на Земята по свободна траектория. През 2023-та година е планиран първият пилотиран полет на "Орион" с хора на борда. Това ще е първото посещение на хора до орбитата на Луната след приключването на програмата "Аполо". За допълнителна информация: Blog NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2847-2019-nasa-orion-flight-successful

Исторически преглед: Руската орбитална станция Мир Станцията "Мир", заснета от борда на совалката "Дискавъри" на 12-ти юни 1998 година. Photo credit : NASA Статията е написана от Светослав Александров през 2007 г., последно е редактирана на 2-ри юли 2019 г. Създаването на орбиталната станция "Мир" е едно от най-успешните космически начинания през изминалия век и е сред върховите постижения на космонавтиката на СССР. "Мир" е първата постоянно обитаема космическа станция. Тя е и първата станция от т.нар. "трето поколение" - станциите от този тип се строят години наред посредством добавяне на модули. За рождена дата на комплекса се счита 20-ти февруари 1986 година, когато в орбита е изведен основният модул чрез ракета-носител "Протон". През следващите години към него са добавени модулите "Квант 1", "Квант 2", "Кристалл", "Спектр" и "Природа". В тази конфигурация "Мир" просъществува до 23-ти март 2001 година, когато е свалена от орбита и потопена в Тихи океан. Разлики от останалите съветски орбитални станции Всеизвестен факт е, че специалистите на СССР придобиват богат опит с експлоатацията на орбитални станции още през 70-те години на миналия век. Но плановете за създаването на "Мир" предвиждат конструкция от съвсем различен тип. Основният модул прилича много на едномодулните станции "Салют 6" и "Салют 7", но за разлика от тях той не е оборудван с научни инструменти и прибори (предвидено е научният инструментариум да бъде монтиран по-късно на допълнителните модули). Вместо апаратура, основният модул е екпиран с две комфортни кабини за членовете на екипажа, всяка от които притежава прозорец с красив изглед към Земята. Но най-важната характеристика на основния модул са шестте порта за скачване с пилотираните кораби "Союз" и с модулите, които предстоят да бъдат изведени по-нататък. Графика на орбиталната станция "Мир" в окончателната си конфигурация + скачена към нея американска космическа совалка. Image credit : NASA Началото Основният модул на "Мир" е изстрелян посредством ракетата "Протон" на 20-ти февруари 1986 г. след няколкодневно отлагане, тъй като по време на първоначалния опит за пуск на 16 февруари възникват проблеми с телекомуникацията. Съдбата на "Мир" виси на косъм до самия стартов ден, защото работата по станцията постоянно изостава от план-графика. Освен това през 80-те години на миналия век основният приоритет за космонавтиката на СССР е създаването на совалката "Буран", която трябва да докаже на света, че съветските космически технологии не са изостанали в сравнение с тези на НАСА. Графика на основния модул. Image credit : NASA Първият пилотиран кораб, предназначен за мисия до "Мир", е "Союз Т-15", който е изстрелян на 13-ти март 1986-та година. Скачването със станцията е осъществено успешно два дни по-късно. По време на престоя на борда й космонавтите Леонид Кизим и Владимир Соловьов включват основните системи и разтоварват два товарни кораба - "Прогрес 25" и "Прогрес 26". На 5-ти май "Союз Т-15" се разкачва от "Мир" и се скачва със "Салют 7", превръщайки се в първия пилотиран космически кораб, посетил две различни орбитални станции. Космонавтите натоварват "Союз Т-15" с научни инструменти от "Салют 7", след което корабът се завръща обратно на "Мир" на 26-ти юни. На 16-ти юли 1986 година екипажът се прибира на Земята, оставяйки "Мир" в безпилотен режим до 5-ти февруари 1987 г., когато излита втората експедиция с космонавтите Юрий Романенко и Александър Лавейкин. Допълнителните модули пристигат Първоначално модулът "Квант 1" е конструиран като демонстрационен вариант за по-нататъшните модули, които трябва да бъдат изстреляни към "Мир". По план този демонстратор трябва да бъде изпитан на "Салют 7". Впоследствие обаче "Квант 1" е адаптиран за инсталация на "Мир" заради възникнали технически проблеми, които отлагат полета му и така става безсперспективно да бъде монтиран на остаряла станция като "Салют 7". "Квант 1" е оборудван с научни прибори за астрономически наблюдения - по-конкретно наблюдения на Вселената в рентгеновата и ултравиолетовата област от електромагнитния спектър. Освен това в модула се помещават шест жироскопа, които са необходими за контрола на височината на "Мир". Изстрелването на "Квант 1" е проведено на 31-ви март 1987-ма година посредством ракетата "Протон-К". Но още при сближаването между основния модул и "Квант 1" настъпва неизвестен проблем, който застрашава по-нататъшния строеж на "Мир". Налага се Романенко и Лавейкин спешно да излязат в открития космос, за да открият проблема. Оказва се, че между модулите е заседнала торба с боклук, която пречи на скачването. След като торбата е премахната, "Квант 1" е прикачен на 27-ми април. В периода между 1987-ма и 1989-та година на борда на "Мир" пристигат първите международни посетители, сред които са космонавтите Мухаммед Фарис, Абдул Ахад Мохманд и Джейн Лоуп Хретиен. Българинът Александър Александров също посещава станцията по време на неговата мисия с кораба "Союз ТМ-5" през 1988 година. А пък след разкачването на кораба "Союз ТМ-7" на 27-ми април 1989-та година станцията отново е оставена в безпилотен режим и това продължава до изстрелването на "Союз ТМ-8" на 5 септември 1989 година. На 26 ноември 1989 година излита модулът "Квант 2". Това е първият модул, чийто дизайн е базиран на този от кораба "ТКС", предназначен да обслужва някогашните руски военни станции "Алмаз". Тъй като проектът "Алмаз" е бил изоставен през 1981-ва, ръководството на Конструкторското бюро "Салют" успяло да убеди властимащите да се използва останалият хардуер за нуждите на станциите "Салют 7" и "Мир". Орбиталната станция "Мир" в края на 1989-та година. Тогава тя се състои от основния модул, "Квант 1" и "Квант 2". Подобно на "Квант 1", "Квант 2" е също оборудван с жироскопи за контрола на височината на "Мир", но при втория допълнителен модул те са монтирани от външната страна. Впоследствие това се оказва погрешно конструктивно решение, защото в случай на повреда на жироскоп се е налагало на космонавтите да излизат в открития космос, за да извършат ремонтните дейности. Сред научните инструменти на "Квант 2" присъстват камера за заснемане на снимки с висока разделителна способност, няколко спектрометъра и установката "Инкубатор 2" за отглеждане на пъдпъдъци. На 31 май 1990-та година е изстрелян модулът "Кристалл". Сред най-важните характеристики на "Кристалл" са системите, предназначени за скачване с руската космическа совалка "Буран". За съжаление скачванията с "Буран" не се осъществяват никога, защото совалката спира да лети само след един полет, но по-късно латералният порт служи за скачванията между "Мир" и американските космически совалки. На борда на "Кристалл" са монтирани още спектрометри, камери и прибори за изучаване на космическата радиация. "Кристалл" се превръща в един от най-важните научно-изследователски модули на "Мир". Колапсът на СССР и съдбата на "Мир" Разпадането на СССР нанася сериозен удар върху космическата програма на Русия. Много важни проекти, сред които този за космическата совалка "Буран", са обречени на смърт. Бъдещето на "Мир" е също застрашено, защото на Земята чакат още модули, но руснаците не разполагат с нужните средства, за да ги изстрелят в орбита. През септември 1993-та година американският вицепрезидент Ал Гор и руският премиер Виктор Черномирдин оповестяват своите съвместни планове за строежа на нова Международна космическа станция. Преди това обаче е подписано споразумение, което предвижда завършек на конструкцията на "Мир" с американска помощ. Това ще даде нужния опит на САЩ и Русия да направят МКС. Гор и Черномирдин също така се споразумяват американските совалки да летят и да се скачват с "Мир". Етап на международна кооперация. Совалки летят до "Мир" Първият полет на американска совалка с руски космонавт (това е Сергей Крикальов) е проведен на 3-ти февруари 1994-та година, когато е изстреляна "Дискавъри". Въпреки че совалката така и не се скачва с "Мир", мисията полага основата на бъдещото сътрудничество между САЩ и Русия. Година по-късно "Дискавъри" полита отново, пак няма скачване, но совалката прави цялостно облитане на "Мир". На 14-ти март 1995-та година е изстрелян космическият кораб "Союз ТМ-21". За пръв път в историята на човечеството лети американски астронавт на борда на руски кораб - Норман Тагард. Скачване на совалката "Атлантис" с орбиталната станция "Мир". Photo credit : NASA На 27-ми юни 1995 година излита совалката "Атлантис", като целта този път е същинско скачване с "Мир". На 29-ти юни то е успешно осъществено. Атлантис връща обратно на Земята астронавта Тагард и доставя на борда на "Мир" руските космонавти Анатолий Соловьов и Николай Бударин. Изстрелването на последните модули и завършването на строежа на "Мир" Интересно е да се знае, че модулът "Спектр" е бил проектиран в рамките на свръхсекретна военна програма с кодовото название "Октант". "Спектр" полита в космоса на 20-ти май 1995-та година и с това строежът на "Мир" е възобновен. На борда на модула са прикачени множество важни научни инструменти, сред които оптичен телескоп, детектор за междузвездни газове и няколко спектрометъра. След прикачването "Спектр" се превръща в основния жилищен модул на "Мир" и това продължава до юни 1997-ма година, когато настъпва катастрофата между станцията и кораба "Прогрес М-34". На 23-ти април 1996-та година излита и последният модул - "Природа". На борда му има научни прибори, проектирани от 12 различни държави. След изстрелването настъпват проблеми с електрозахранването на "Природа", но въпреки това на 26-ти април 1996-та година скачвнето е успешно и строежът на великолепната станция "Мир" завършва! Станция "Мир" остарява и става опасна. Пожар на борда и катастрофа с товарен кораб. С течение на годините орбиталната станция "Мир" започва да старее и става опасна за живота на астронавтите и космонавтите на борда й. Първият истински инцидент се случва, когато на 23-ти февруари 1997-ма година един от генераторите за кислород се поврежда и на "Мир" избухва пожар. Засегнат е най-старият модул: "Квант 1". Цялата станция се изпълва с отровен дим, но за щастие космонавтите овладяват пожара и животоподдържащите системи на борда на "Мир" пречистват въздуха. Мир и Луната - два спътника на планетата Земя. Photo credit : NASA Истинското изпитание обаче настъпва само няколко месеца по-късно. След неуспешно скачване на 25-ти юни, товарният космически кораб "Прогрес М-34" се забива в модула "Спектр", повреждайки един от слънчевите му панели. Самият модул е пробит и "Мир" е застрашена от разхерметизация. Благодарение на своевременната намеса на екипажа, "Спектр" е изолиран от станцията, с което течът на въздух е овладян, но модулът завинаги остава необитаем. По-късно обаче след "космическа разходка", проведена от космонавтите Павел Виноградов и Анатолий Соловьов, работоспособността на част от слънчевите панели на "Спектр" е възстановена. Краят на "Мир" След зачестяването на авариите и напредването на строежа на модулите на Международната космическа станция, не остават никакви средства за поддръжката на Мир. Търсят се частни спонсори, като една от възможностите, които се обмислят, е "Мир" да бъде преобразувана в орбитално телевизионно студио. Комерсиални компании събират средства и на 4-ти април 2000 г. е изстрелян корабът "Союз ТМ-30" с космонавтите Сергей Зальотин и Александър Калери, които трябва за извършат поправка и да подобрят безопасността на остарялата станция. Но макар че космонавтите стабилизират атмосферата в "Мир" и обслужват хардуера, "Союз ТМ-30" не е последван от други кораби и неговата мисия е последната до орбиталната станция. Не остава никакъв друг избор - "Мир" трябва да бъде свалена от орбита. Процедурата е осъществена на три фази. Първата фаза е пасивно изчакване на земната атмосфера да забави скоростта на "Мир" и да намали средната височина на орбитата до около 200 километра над Земята. Втората фаза включва скачване на кораб "Прогрес М-1.5", натоварен с гориво за осъществяване на необходимите маневри. Следва промяна на орбиталните параметри, като след приключването на процедурата орбиталният перигей е 165 километра, а апогеят - 220 километра. Последната фаза включва дълго запалване на двигателите на "Прогрес М-1.5" за над 22 минути. На 23-ти март 2001-ва година станцията навлиза в плътните слоеве на атмосферата и изгаря завинаги. Малка част от фрагмените достигат дъното на Тихия океан. https://www.cosmos.1.bg/portal/statii-pilotirani-poleti/124-mir-space-station

Европейската комисия дава €3 милиона за развитие на възвръщаеми ракети 1 юли 2019 г. 19:15 ч. Много хора са критично настроени към Илон Мъск. Плюят го, че компаниите му са били балон, че все още не е сътворил нищо съществено и вълнуващо. Как ли пък не! Мъск усъвършенства възвръщаемата ракетна технология и направи космическите полети рутинни. Като резултат всички искат да са като Мъск. Не просто приблизително като Мъск, а точно като Мъск. И не е чудно, че Европа също не желае да изостава от тенденцията. Да вземем предвид новия проект RETALT. Накратко казано, Европейската комисия е дала €3 милиона на немската космическа агенция DLR и още пет частни европейски космически компании. Идеята - да се "вземат мерки по недостатъците на ноу-хау проектите по възвръщаеми ракети в Европа". Проектът RETALT буквално копира ретроракетните кацания на първите степени на "Фолкън 9". През следващите три години новосформираният консорциум ще прави проучвания в следните области: аеродинамика, аеротермодинамика, полетна динамика, насочване и навигация. Ще бъдат създадени две концепции за ракети - едната ще е двустепенна, подобна на "Ариана 5" и "Фолкън 9", като само първата степен е проектирана да се приземява. Втората е едностепенна, като тя се проектира за полети на малки спътници и също трябва да може да каца посредством ретроракети. За съжаление това отново е маргинална стъпка от страна на Европа, съвсем скромен ангажимент откъм ЕС по отношение на космонавтиката. Не бива да ни изненадва, че Старият континент изостава в космическите си амбиции. Според RETALT тези две ракети няма да бъдат изстрелвани, а просто ще се използват като отправни точки за развитието на по-нататъшни технологии. Схема на концепцията. Image credit : RETALT https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2846-2019-retalt-concept

Очакваме с нетърпение полета на Орион на 2-ри юли, при който ще бъдат изпитани системите му за аварийно спасяване На снимката: техниците преместват космическия кораб "Орион" към Стартовия комплекс 46 на космодрума Кейп Канаверал, откъдето корабът ще бъде изстрелян през това лято за изпитание на системите му за аварийно спасяване. Photo credit : NASA 1 юли 2019 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Преди половин век през месец юли НАСА изстреля кораба "Аполо 11" с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на път към Луната. Днес, 50 години по-късно, американската космическа агенция работи по нов космически кораб на име "Орион". За последен път той летя на безпилотен тест през 2014-та година в средна околоземна орбита. Следващият му полет е насрочен за утре. Техниците ни информират, че всичко на борда е наред, а и метеорологичните условия се очертават да са благоприятни. Четиричасовият стартов прозорец ще бъде открит в 14:00 ч. българско време. Целият полет ще продължи около три минути. Изстрелването ще бъде проведено с помощта на специална твърдогоривна ракета, известна под названието "Orion Abort Test Booster". Тя представлява наследник на "Литъл Джоу 2", малка ракета, използвана в рамките на програмата "Аполо" през 60-те години на миналия век за провеждането на сходни изпитания. Ако всичко мине по план, ракетата ще изведе "Орион" на височина около 10 километра. В този миг ще се запалят двигателите на спасителната кула, която ще трябва да издърпа капсулата далеч от ракетата. При достигане на височина от 13 километра, двигателите ще трябва да ориентират "Орион" в позиция, безопасна за неговото отделяне от кулата. Тъй като това е тестов вариант на "Орион", той не е екипиран с парашути и няма да се приводни меко в океана. Вместо това записващите устройства със събраните данни ще бъдат изхвърлени от капсулата, за да бъдат събрани от техниците и анализирани по-късно. Успешният изпитателен полет ще даде зелена светлина за провеждането на дебютната мисия до Луната в края на 2020 или през първата половина на 2021 година. Това ще първото изстрелване на "Орион" с гигантската ракета "Спейс Лонч Систъм". Корабът ще лети в безпилотен режим до орбитата на Луната, след което ще се завърне на Земята. Първият пилотиран полет на "Орион" е планиран за 2023 година, когато "Спейс Лонч Систъм" ще трябва да изведе четирима астронавти на път към Луната. Астронавтите ще облетят естествения ни спътник, без да кацат на него, на разстояние 8 900 километра от повърхността му. Едва след това ще се пристъпи към следващия етап - кацане на Луната, планирано през 2024 година. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2845-2019-nasa-ready-orion-test-tomorrow

Русия се готви за изстрелване от новия космодрум Восточний на 5-ти юли 2019 г. 1 юли 2019 г. 18:20 ч. Роскосмос оповести, че днес в монтажно-изпитателния корпус на космодрума Восточний е било завършено общото сглобяване на ракетата-носител "Союз-2.1б". Ако всичко мине по план, изстрелването на ракетата с метеорологичния спътник "Метеор-М" №2-2 ще бъде проведено на 5-ти юли в 08:41 ч. българско време. На борда на ракетата ще пътуват и 28 малки спътника за нуждите на Германия, Франция, САЩ, Израел, Великобритания, Швеция, Финландия, Тайланд, Чехия и Естония. В рамките на програмата на държавната корпорация Роскосмос за развитие на малки космически апарати, в космоса ще бъдат освободени и три руски научно-образователни спътника по стандарта CubeSat. Сглобяването на ракетата "Союз-2.1б" за предстоящия старт. Снимка: КЦ "Южный"/ЦЭНКИ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2844-2019-1-july-vostochny-preview

Половин век след Аполо 11: има ли бъдеще за пилотираната космонавтика? На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната. Credit : NASA 30 юни 2019 г. 20:30 ч. Светослав Александров. През месец юли ще отбележим точно половин век, откакто астронавтите на НАСА Нийл Армстронг и Бъз Олдрин от мисия "Аполо 11" извършват първото пилотирано кацане на повърхността на Луната. Днес, 50 години по-късно, мнозина се питат: какво стана с космическите мечти на човечеството? Защо програма "Аполо" не бе последвана от нови експедиции отвъд околоземна орбита? Не би ли следвало с напредъка на технологиите да има напредък и в пилотираната космонавтика? За съжаление изглежда, че колкото и парадоксално да звучи, пилотираната космонавтика се е превърнала в жертва именно на технологичния прогрес. С развитието на роботизираната космонавтика днес като че ли намираме все по-малко причини да изпращаме хора в космоса. В тази статия ще разгледам постигнатото след епохата на "Аполо" и перспективите пред бъдещото развитие на пилотираните космически полети. С успешното си стъпване на Луната Армстронг и Олдрин изпълняват политическата заръка по изпращане на човек до естествения ни спътник до края на 60-те години на 20-ти век. А след това президентът на САЩ Ричард Никсън прекратява лунната програма - ход, който му носи вечна ненавист от страна на космическите ентусиасти. Никсън завинаги ще носи званието "убиец на Аполо". Но в интерес на истината инициативата по изпращането на човек на Луната е толкова скъпа, че ако предишният президент и неин баща Джон Кенеди не е бил убит, вероятно той самият е щял да я прекрати. По време на среща през 1962-ра година между Кенеди и тогавашния администратор на НАСА "Джеймс Уеб", президентът категорично заявява: "Искам да съм ясен. В противен случай (т.е. ако САЩ не бе в състояние на надпревара със СССР) никога нямаше да дадем тези пари, аз просто не се интересувам особено от космоса". Но политиците винаги се избират от съответния електорат и не може да стоварим вината само върху техните глави. Социологически проучвания, проведени през 60-те години, ясно показват, че хората масово не са подкрепяли наливането на държавни пари в програмата "Аполо". Никсън просто изпълнява народната воля. Аварията с "Аполо 13", при която на косъм е спасен тричленният екипаж, дори кара Никсън да желае да прекрати подготовката за полетите на "Аполо 16" и "Аполо 17", тъй като той се страхува, че евентуална нова авария около датата на тогавашните президентски избори ще допринесе до това да не бъде избран за втори мандат. Ходът е неуспешен - директорът на финансовия отдел на САЩ Каспар Уайнбърг се противопоставя на своя президент. Така "Аполо 16" и "Аполо 17" все пак са проведени. Но "Аполо 18", "Аполо 19" и "Аполо 20" никога не политат, независимо че част от хардуера за тяхната реализация е вече произведен. Вместо тях последната ракета "Сатурн 5" се използва за извеждането на орбиталната станция "Скайлаб". И така, през 70-те години космонавтиката на САЩ се фокусира върху околоземната орбита и станцията "Скайлаб". Съветските инженери, които никога не успяват да пратят човек на Луната поради авариите на ракетата "Н1", също развиват програмата си само в най-ниската орбита около Земята със своите станции от серията "Салют". После през 80-те години американците въвеждат в експлоатация космическата совалка, докато СССР започва строежа на орбиталната станция "Мир". Тези два проекта определят и фокуса на пилотираната космонавтика през 90-те години. Совалките извеждат в орбита повече хора от всеки друг кораб и това е рекорд, който надали ще бъде счупен в обозримо бъдеще. Благодарение на обновяванията на телескопа "Хъбъл" американските астронавти добиват незаменими познания по строителни и ремонтни дейности в открития космос. Руснаците провеждат няколко дългосрочни експедиции, от които абсолютен рекорд е тази на космонавта Валери Поляков - той прекарва цели 437 дни и 18 часа в орбита. С разпадането на СССР и краха на руската икономика се случва немислимото от епохата на космическата надпревара - за пръв път САЩ и Русия си стискат ръцете (ама истински, не като по време на символичния полет на "Аполо-Союз" през 70-те години). Американците преобразуват проекта за създаването на орбитална станция "Фрийдъм" в Международна космическа станция, на която руснаците са поканени да участват - макар и съвсем не по благородни подбуди. Американските политици се страхуват, че с разпадането на СССР ще настъпи изтичане на технологии и кадри към тоталитарни държави в Азия. Безспорно Международната космическа станция е най-амбициозният и най-скъп проект, реализиран в историята на космонавтиката след приключването на програмата "Аполо". Благодарение на нея от 2000-та година насам до ден днешен в космоса има постоянно човешко присъствие - и това присъствие не бе преустановено нито след катастрофата на совалката "Колумбия", нито след множеството аварии на руски ракети, включително тази на пилотирания кораб "Союз МС-10". Но на фона на огромните усилия и средства, които се влагат в МКС, какви са реалните ползи от станцията? Ако напишете в търсачката (Google, Duckduckgo) "top scientific discoveries on the ISS", резултатите, които биха излезли, не са особено вълнуващи. През 2007-ма година теоретичният физик и Нобелов лауреат по физика Стивън Уайнбърг описа Международната космическа станция с думите "пуйка в орбита". "Никаква важна наука не е произлязла от нея", каза Уайнбърг. "Бих могъл даже да кажа, че изобщо никаква наука не е произлязла от нея. Даже бих продължил и ще заявя, че цялата пилотирана космическа програма, която е толкова невъобразимо скъпа, не е довела до нищо съществено с научна стойност". Уайнбърг е физик. Аз обаче съм биолог и моята гледна точка е малко по-различна. Международната космическа станция е лаборатория, в която се провеждат множество експерименти. Някои от тях са интересни - включително тези, демонстриращи как някои организми оцеляват в открития космос в продължение на месеци, даже години. Или пък експеримента с еднояйчните близнаци Скот и Марк Кели, при който Скот престоя година в космоса, а Марк остана на Земята като контрола. Бяха направени някои любопитни открития - например теломерите на хромозомите в белите кръвни клетки на Скот Кели са станали по-дълги в сравнение с тези на брат му. Тези резултати са безспорно интересни за един биолог като мен, но са, тъй да се каже, nerdy, или, речено на български - вълнуват по-скоро тесните специалисти. Разбира се, ако трябва да сме коректни, голяма част от резултатите, получени в различните лаборатории на Земята, дори и да са важни, са скучни за широката общественост. А МКС е една лаборатория. Дори и за специалистите известна част от лабораторните дейности са досадни - като поддръжката и миенето на стъклария. Все пак съм склонен да си мисля, че голяма част от биологичните експерименти на МКС биха могли да се проведат и по по-лесен начин - чрез прости орбитални станции и дори посредством биоспътници от типа на "Фотон" и "Бион". Постиженията на МКС обаче сериозно контрастират с тези, които са придобити посредством роботизираната програма на човечеството. Безпилотни междупланетни станции са посетили всяка една планета в Слънчевата система, кръстосали са пространството между Меркурий и Плутон. При това те правят открития, които сериозно вълнуват голяма част от обществото. На Марс вали сняг. На Титан има езера от въглеводороди. На Енцелад има гейзери и са намерени органични вещества. Ами снимките от космическите телескопи? Новооткритите екзопланети? Съвременните роботизирани кацания на Луната, Марс и астероидите редовно биват отразявани в централните новини. Подобно нещо рядко се случва с пилотираната космонавтика. Сериозно медийно внимание получават само авариите на ракети и космически кораби, скандалите (като например прекратената женска космическа разходка, която бе планирана по-рано през годината), както и ако тоалетната на станцията се повреди. Откакто се помня, МКС страда от лош пиар. Като администратор на КОСМОС БГ, който е най-големият сайт за космонавтика в България, аз ясно виждам разликата - новините за пилотирани полети рядко надхвърлят няколкостотин прочита, докато публикациите за откритията от междупланетните роботизирани мисии редовно натрупват хиляди импресии. Като изключим МКС, корабите "Союз" и прекратената програма на космическата совалка, в началото на новото хилядолетие имаше признаци, че суборбиталният туризъм ще зададе тъй нужния тласък на пилотираната космонавтика. На 21-ви юни 2004 г. за пръв път частен пилотиран космически кораб "СпейсШипУан" с пилот Майк Мелвил надхвърли условната 100-километрова височинна граница за начало на космическото пространство. Надеждите бяха, че през следващите няколко години космическият туризъм ще стане ежедневие. Нищо подобно не се случи. Отне десетилетие и половина, преди новият кораб "СпейсШипТу" да премине условната 80-километрова граница за началото на космическото пространство, използвана в САЩ - това се случи през декември 2018-та година и за пръв път след пенсионирането на совалките американска компания проведе пилотиран космически полет. Блу Ориджин, компанията на Джеф Безос, също планира да изпрати човек в космоса до края на тази година. Но това са единствените действащи фирми. Десетки други компании, които бяха основани в края на 90-те или скоро след 2000-та година, и които работиха по суборбитални космически кораби, фалираха. Малко от тях оцеляха - и то след като се преориентираха към други дейности, най-вече ориентирани около работа с малки спътници. Последната жертва през последните една-две години бе XCOR, компания, в сградите на която се конструираше космоплан на име "Линкс". Крахът на XCOR и сродните компании показа, че създаването на суборбитален космически кораб (който е много по-прост от един орбитален кораб) въобще не е толкова тривиална задача, колкото мнозина са склонни да си мислят. Даже частната компания Уърлд Вю даде на заден ход. Това е фирма, която работи с големи стратосферни балони и която обещаваше да създаде пилотираната капсула "Вояджър" за полети на височина от около 30 километра - близо една трета от пътя до космоса и много повече от височината, постигана от пътническите самолети. Близо 99% от масата на земната атмосфера се намира на височина до 30 километра, така че ако човек надхвърли тази граница, това е почти космически полет. Макар че концепцията на "Вояджър" е все още описана на уебсайта на компанията, днес представителите на Уърлд Вю мълчат по въпроса за пилотирани космически полети. Вместо това фирмата се е фокусирала върху безпилотни апарати, наречени "Стратолит". Космическият експерт Джеф Фауст пише, че пилотираните космически полети "вече не представляват критичен етап от развитието на комерсиалната космическа индустрия. В известен смисъл общата визия отпреди 15 години, за обширно бъдеще на частната космическа индустрия, която не зависи от правителството, вече се е сбъднала. Просто тя, поне засега, не включва полети на хора". Днес действително има такова бурно развитие на космонавтиката, каквото бе немислимо само допреди няколко години. Но основната област, върху която е фокусирана индустрията, е свързана със създаването на микроспътници и ракети за тяхното извеждане. Малките сателити стават все по-евтини и достъпни. Благодарение на инициативата AmbaSat, публикувана на сайта за групово финансиране Kickstarter, вероятно ще съм един от първите българи, които ще притежават личен спътник. Много ентусиасти се вълнуват от перспективата да изпратят нещо свое в космоса. И това е възможност, налична сега. Не я чакаме да дойде някога, в далечното бъдеще, без да се знае точно кога. Относно развитието на науката, често изтъкван аргумент в полза на пилотираните мисии е, че цялата работа, която съвременният марсоход "Кюриосити" е вършил в продължение на дълги години, може да бъде изпълнена от човек само за няколко дни. И докато това е вярно, също така е истина, че човеците не се променят. Роботите обаче ще продължат да се развиват. Това, което днес "Кюриосити" не е в състояние да върши, следващата роботизирана мисия до сатурновата луна Титан ще може. Дронът "Драгънфлай" няма да пъпли по повърхността със скорост от няколко сантиметра в минута, а ще лети в продължение на стотици километри и ще изследва множество обекти. Изобщо има ли перспективи да продължаваме да изпращаме хора в космоса и какви са те? Трудно е да предвидим бъдещето. В интернет ще прочетете множество прогнози - ще видите оптимистични сценарии, при които свръхтежката ракета "Старшип" на Илон Мъск ще влезе в експлоатация и човечеството ще колонизира цялата Слънчева система. Ще прочетете и по-песимистични виждания, според които пилотираните кораби "Крю Драгън" и "Старлайнър" може и да успеят, но те ще се използват основно от правителствените агенции или от милиардери, които могат да си позволят почивка в орбита. Ще попаднете и на най-песимистични пророчества, според които пилотираната космонавтика бавно и постепенно ще отмре в своето безсмислие. Най-оптимистичните прогнози, за съжаление, рядко се случват. Но ако нещо може да ни успокои, то е, че най-песимистичните също се сбъдват много рядко. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2843-2019-does-human-spaceflight-have-a-future

Успех: частната американска ракета Електрон изведе в космоса 7 спътника 29 юни 2019 г. 08:40 ч. Тази сутрин в 07:30 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия, Нова Зеландия, излетя ракетата "Електрон" на американската компания Рокет Лаб. В орбита бяха изведени общо седем спътника. Най-големият от тези спътници е Global-3 на Black Sky, който ще заснема Земята от космоса. Два спътника Prometheus за нуждите на USSOCOM (US Special Operations Command), един CubeSat сателит на име ACRUX-1, два комуникационни спътника SpaceBEE също бяха позиционирани в техните точни орбитални позиции. Последният, седми спътник, не е оповестен публично. Днешният полет бе трети за Рокет Лаб през 2019-та година и общо седми за ракетата "Електрон". Не всички мисии ще бъдат провеждани от територията на Нова Зеландия - Рокет Лаб строи втора стартова площадка във Вирджиния, САЩ. Тази площадка ще е готова до края на годината. Запис от днешното изстрелване: тук (Youtube връзка) Кадър от днешното изстрелване. Photo credit: Rocket Lab http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2842-2019-29-june-rocket-lab-launch

Пилотираният космически кораб Старлайнър на Боинг премина успешно през последното си изпитание на пригодност на спускаемите си системи! На снимката: техници инспектират капсулата на космическия кораб "Старлайнър" след успешното парашутно изпитание. Photo credit : Boeing Space 28 юни 2019 г. 16:51 ч. Светослав Александров. Американската компания Боинг съобщи, че пилотираният космически кораб "Старлайнър" е преминал успешно през последното си изпитание за пригодност на спускаемите системи. Така космическият кораб се е доказал като достатъчно безопасен докато се спуска и каца към Земята. По време на този окончателен тест екипът умишлено е симулирал две едновременни парашутни повреди. Резултатът от изпитанието е показал, че "Старлайнър" се държи точно според очакванията. Поредните успехи на Боинг са важен признак, че компанията е на път да изстреля за пръв път "Старлайнър" към Международната космическа станция през това лято. Дебютният полет в роботизиран режим засега е планиран да бъде проведен през септември. Ако той е успешен, той ще бъде последван и от пилотирана експедиция, която може да е факт още в края на ноември. Напомням на читателите, че Боинг и СпейсЕкс са двете компании, на които НАСА се е доверила за превоз на астронавти към Международната космическа станция след приключването на програмата "Космическа совалка". И двете фирми преминаха през много сериозни трудности и отлагания. СпейсЕкс изстреля за пръв път кораба "Крю Драгън" през март тази година. Полетът бе напълно успешен, но след последващи наземни тестове на вече върнатата капсула тя бе обгърната от пламъци и бе унищожена. Това слага прът в плановете на компанията на Мъск да изпрати човек в орбита и сега първият полет на "Крю Драгън" с хора на борда е планиран за периода между ноември 2019-та и май 2020-та. Боинг преживя кошмарно лято на 2018-та година, след като по време на комплексно изпитание на двигателните системи настъпи нежелан горивен теч. Това отложи дебюта на "Старлайнър", който бе планиран за края на миналото лято. Но докато "СпейсЕкс" се сблъска с ядове скоро след тазгодишния мартенски полет на "Крю Драгън", сега Боинг наваксва и бележи сериозни успехи. По-рано през май компанията отново изпита двигателните системи и този път всичко мина успешно. Освен това Боинг се справя много добре с парашутните изпитания. СпейсЕкс среща трудности и в тази област. Даже през април компанията на Мъск е провела тест, завършил с не особено благоприятни резултати. Сега Боинг докладва успехи при всички парашутни изпитания и със сигурност вече в средите на СпейсЕкс усещат как от старата корпорация им дишат във врата. Става все по-напечено. Коя ли ще е първата компания, която ще изпрати човек до орбита и обратно? Развръзката ще стане ясно скоро. Но която и да е, за бъдещето на космонавтиката ние имаме нужда както Боинг, така и СпейсЕкс да пожънат успехи. За повече информация относно последните изпитания: Боинг http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2841-2019-boeing-final-qualification-test