SAlexandrov

Американската мисия Озирис-Рекс постави рекорд за най-малка височина на изкуствен спътник! 14 юни 2019 г. 20:40 ч. Каква според вас е най-малката височина, при която построен от човека космически апарат може да обикаля около друго небесно тяло като изкуствен спътник? НАСА оповести, че на 12-ти юни автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" бе позиционирана в орбита около астероида Бену, при която разстоянието между повърхността и станцията е само 680 метра. Това е по-малко от височината на небостъргача Бурдж Халифа (828 метра), най-голямата сграда в света! И още за сравнение: връх Мусала е висок 2925 метра, Черни връх - 2290 метра, а връх Копитото - 1345 метра. "Озирис-Рекс" ще остане в тази орбита до втората седмица на август, след което ще бъде преместен в по-висока орбита на разстояние 1.3 километра от повърхността. Целта на тези различни орбити е камерите на американската мисия да снимат подробно Бену, за да бъде подбрано място за спускане и взимане на проби. Самото спускане е планирано за лятото на 2020 година. След това "Озирис-Рекс" ще се отправи обратно към Земята. Завръщането на родната ни планета със събраните проби е планирано за септември 2023 година. Очаква се в контейнерите да има между 500 грама и 2 килограма скали и почвени материали от астероида. Това превръща "Озирис-Рекс" в най-амбициозната възвръщаема мисия на НАСА след приключването на лунната пилотирана програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. На тази снимка, заснета от камерата PolyCam на американската мисия "Озирис-Рекс", се виждат скали с различна големина и форма. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2814-2019-osiris-rex-record-orbit

Медведев: Русия трябва да си върне лидерството в космоса 14 юни 2019 г. 18:15 ч. Министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев оповести, че страната трябва да си върне лидерството в космонавтиката и това е въпрос на национална сигурност. "Очевидно е, че Русия, която е била първопроходник в космоса, която е била пред всички държави с абсолютно мнозинство, няма право да сдава позицията си. Днес, за съжаление, няма много достижения, но е нужно да си върнем лидерството. Това е не само въпрос на престиж, но и на държавна сигурност", съобщи Медведев. Според него централната роля по този въпрос лежи на плещите на Роскосмос. "Ние инвестираме сериозни средства в усвояването на космоса. Сравнението с другите страни е, разбира се, възможно, но ние трябва да разберем, че при нас финансовите възможности са едни, а при нашите партньори и конкуренти - други", категоричен е премиерът. Източник : НК Космическият апарат "Луна-Глоб", който е все още на Земята и дълго време няма да полети до естествения ни спътник. Снимка : НПО Лавочкин http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2813-2019-rusiq-da-si-vurne-liderstvoto-medvedev

Ракетата Протон-М с космическия телескоп Спектр-РГ бе изведена на стартовата площадка Ракетата "Протон-М" на път към стартовата площадка. Снимка: КЦ "Южный"/ЦЭНКИ 14 юни 2019 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Русия е на път да осъществи най-амбициозната си научно-изследователска космическа мисия след катастрофата на "Фобос-Грунт" през 2011 г. Днес Роскосмос оповести, че тази сутрин, на 14-ти юни 2019 г., в 04:30 ч. българско време, ракетата "Протон-М" с ускорителния блок "ДМ-03" и космическия телескоп "Спектр-РГ" бе изведена на площадката за изстрелване №81 на космодрума Байконур. Ако изстрелването е успешно, "Спектр-РГ" ще се превърне в първата ръководена от Русия роботизирана космическа мисия, която след разпадането на СССР ще се отправи отвъд пределите на околоземната орбита. До настоящия момент руснаците са изстреляли няколко междупланетни научно-изследователски мисии, но те (като "Марс Експрес") са за нуждите на европейската космонавтика или (като "ЕкзоМарс-2016") са с руско участие, но са основно ръководени от ЕКА. За сравнение "Спектр-РГ" има немско и американско сътрудничество, но проектът се ръководи от Роскосмос, а космическият апарат е построен от НПО "Лавочкин". Ракетата "Протон-М" на стартовата площадка. Снимка: КЦ "Южный"/ЦЭНКИ През следващите седем дни специалистите ще проведат автономни проверки на космическия апарат, ракетата, горната степен, системите за управление и наземната екипировка. Това е нестандартно дълга процедура за ракетите "Протон" - обикновено те излитат в рамките на три до четири дни след извеждането им на стартовата площадка. Но тъй като "Протон-М" в конфигурация с блок "ДМ-03" е летяла само три пъти, от които два полета са завършили с провал, ръководителите на мисията искат да се убедят, че този път всичко ще мине наред. Изстрелването е насрочено за 21-ви юни в 15:17 ч. българско време. Ако всичко мине наред, телескопът трябва да бъде позициониран в точката на Лагранж L2 от системата "Земя-Слънце". Напомням на читателите, че рентгеновият телескоп "Спектр-РГ" е наследник на някогашните амбициозни и успешни съветски космически телескопи "Астрон" и "Гранат". Първоначално стартът му е бил планиран за 1992-1993 година, но крахът на СССР и последващият недостиг на средства довел до замразяването на програмата "Спектр". Едва през 2011 година в издължена околоземна орбита бе изведен радиотелескопът "Спектр-Р", чиято мисия продължи до началото на 2019-та и бе успешна. Чак сега Русия е в готовност да изстреля "Спектр-РГ", цели 26 години след първоначално зададения срок. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2812-2019-14-june-proton-m-rolled-to-launch-pad

Как НАСА успява да изпрати хора на Луната. Част 2: Роботизираните предшественици Лунар Орбитър и Сървеър На снимката: астронавтът на НАСА Пийт Конрад инспектира роботизираната станция "Сървеър 3". На заден план се вижда лунният модул от мисия "Аполо 12". Photo credit : NASA По случай 50-годишнината от първото стъпване на човек на Луната, която ще отбележим през юли, продължавам с поредицата от статии за проекта "Аполо". Целта на поредицата е читателите на КОСМОС БГ да научат вълнуващи подробности относно най-великото постижение в историята на човешката цивилизация - покоряването на естествения ни спътник. Прочетете първата статия от поредицата: Как НАСА успява да изпрати хора на Луната. Част 1: Навигационният компютър 13 юни 2019 г. 16:55 ч. Светослав Александров. На 20-ти юли 1969 година лунният модул "Ийгъл" от мисия "Аполо 11" с астронавти на борда Нийл Армстронг и Бъз Олдрин извършва първото в историята на човечеството пилотирано кацане на лунната повърхност. Но това велико постижение не идва изведнъж, от нищото. Успехът на "Аполо 11" е проправен от 99 предишни тестови полета, от които само 19 са в рамките на програмата "Аполо". Проведени са общо 15 полета към програма "Мъркюри", 19 към "Джемини", 7 към "Сървеър", 5 към "Лунар Орбитър", 6 към "Експлорър", 9 към "Рейнджър", 2 към "Проджект Файър", 2 към "Скаут", 7 към "Литъл Джоу" и 8 към "Пайъниър". Днес ще обърнем по-подробно внимание на предшестващите роботизирани програми - "Лунар Орбитър" (10 август 1966 г. - 31 януари 1968 г.) и "Сървеър" (30 май 1966 г. - 21 февруари 1968 г.). В рамките на "Лунар Орбитър" са изстреляни пет орбитални апарата, които се превръщат в изкуствени спътници на Луната. Всичките тези пет мисии са благополучни. В рамките на "Сървеър" са изпратени седем спускаеми апарата, от които пет постигат успешно меко прилуняване. За да може НАСА изобщо да се осмели да изпрати човек на Луната, изискването е преди това да бъдат конструирани орбитални апарати, които да са в състояние да заснемат толкова подробни снимки, че да могат да се различат отделни обекти на лунната повърхност с размер от около един метър. Това е нужно за подбирането на безопасни места за прилуняване. Целта е амбициозна, особено за времена, когато не е имало цифрови фотоапарати, но все пак е постижима. През 1963 г. НАСА се обръща към Боинг за създаването на апаратите "Лунар Орбитър". Ходът е смел: до този момент компанията се е занимавала само със строежа на самолети и не е била включвана в голяма космическа програма. Планът, който фирмата предлага, е реалистичен - ще се използват съществуващи технологии, които биха ускорили работата по "Лунар Орбитър" и биха позволили завършването на подбора на места за кацане в реалистичен срок, за да може да се изпълни заръката на Кенеди и човек наистина да стъпи на Луната до края на 60-те години. Предложението на Боинг е да се използва фотографска система, разработена от Кодак, която вече се е доказала във военните програми на САЩ. Системата работи на следния принцип: снимките се заснемат на филмова лента, след което филмът се проявява на място в космоса, сканира се и фотографиите се изпращат към Земята по радиото. През 60-те и 70-те години сходни камери се използват и от космическата програма на СССР. В случая тези, внедрени на апаратите "Лунар Орбитър", имат два обектива. С помощта на единия се заснемат изображения със средна, а с другия - с висока разделителна способност. Това дава възможност да се фотографира терен с голяма площ, като отделни части от него се заснемат с подробни детайли. Тази снимка на земния изгрев от Луната е заснета от "Лунър Орбитър 1" през 1966 г. Благодарение на инициативата LOIRP снимката е възпроизведена през 2008 година чрез повторно сканиране на оригиналните ленти. Photo credit : NASA/LOIRP Заснемането на лунната повърхност не е единствената цел на "Лунар Орбитър" - космическите апарати изпълняват и няколко вторични задачи. Едната е свързана с изучаването на лунната топография, която допълнително спомага за подбора на места за кацане. Другата задача представлява проучване на метеороидните сблъсъци и тя предопределя какво ще е нивото на защита, необходимо за скафандрите, инструментите и космическия кораб. Последната задача е измерването на радиационната обстановка, за да се направи оценка какво количество радиация биха получили астронавтите, както докато са в космически кораб, така и докато се разхождат извън него на лунната повърхност. Снимка, получена от космическия апарат "Сървеър 1" по време на първия му ден от работата на лунната повърхност. Photo credit : NASA "Лунар Орбитър 1", първият космически апарат от серията, излита на 10 август 1966 година. Два проблема застрашават успеха на мисията - първо аварира системата "Канопус" за ориентиране по местоположението на звездите, след това апаратът прегрява. Ръководството на роботизираната експедиция се справя успешно и с двата проблема - за навигация се използва самата Луна като ориентир, а с промяната на наклона на апарата спрямо слънцето се намалява и бордовата температура. Близо 92 часа след старта "Лунар Орбитър 1" навлиза в екваториална окололунна орбита. В периода между 18 и 29 август са заснети 197 снимки със средна и 42 с висока разделителна способност, като са обхванати над 5 милиона квадратни километра площ. "Лунар Орбитър 2" и "Лунар Орбитър 3" излитат съответно на 6-ти ноември 1966 г. и 5 февруари 1967 г. Програмата им е същата като тази на "Лунар Орбитър 1". Вече "Лунар Орбитър 4" и "Лунар Орбитър 5", изпратени към Луната съответно на 4-ти май и 1 август 1967 г., имат по-различни цели. Четвъртата мисия наблюдава много по-широка площ, за да могат учените да обогатят познанието си за Луната, докато петата мисия прави снимки на обратната страна на Луната. В хода на всичките пет мисии е картографирана 99% от повърхността на Луната - цялата видима страна и 95% от обратната страна. Получени са общо 3 062 снимки. Снимка на бразда, издълбана в лунния грунт от спускаемия апарат на НАСА "Сървеър 5". Photo credit : NASA На спускаемата роботизирана програма "Сървеър" е даден ход през януари 1961 година, когато НАСА избира Хюз Еъркрафт за строежа на седем апарата с тегло до 340 килограма. Целите на програмата са формулирани така: "да се извърши меко кацане на Луната, да се анализира химичният състав както на лунната повърхност, така и на подповърхностните слоеве, да се изпратят към Земята снимки на отличителните белези на лунния терен". За разлика от ранните съветски мисии от серията "Луна", които извършват контролирани твърди кацания, омекотяващи се от въздушни възглавници, американските апарати "Сървеър" са първите в историята, които постигат същински меки кацания на Луната. Всеки един "Сървеър" е висок 3 метра, базиран е на алуминиева триъгълна рамка с маса 27 килограма, като на всеки ъгъл на триъгълника има по едно краче, а в централната му област е разположен твърдогоривен спирачен ракетен двигател. Масата на двигателя съставлява 60% от масата на целия апарат. Всеки един спускаем апарат е екипиран с доплерова система за измерване на скоростта, която директно подава информация към бордовия компютър. Снимка на околния пейзаж, заснета от "Сървеър 5". Photo credit : NASA НАСА успява да постигне меко кацане на Луната още от първия опит - "Сървеър 1" се прилунява в района на Океана на бурите на 2-ри юни 1966 година. Мисията постига зашеметяващ успех - към Земята са предадени 11 240 снимки на лунната повърхност. Втората мисия "Сървеър 2" е за съжаление неуспешна. Тя излита на 21-ви септември 1966 година, но един от трите двигателя за промяна на курса в космоса не успява да се запали по време на планирана 9.8-секундна маневра. Като резултат от това космическият апарат започва да се върти неконтролируемо. Наземното ръководство прави 39 опита да рестартира двигателя, но без успех. При опита за кацане "Сървеър 2" запалва спирачния си твърдогоривен двигател, но 30 секунди след това контактът неочаквано прекъсва и спускаемият апарат се разбива в близост до кратера Коперник. "Сървеър 3" се прилунява благополучно като по чудо на 20-ти април 1967 година в Океана на бурите. Скалите на мястото на кацане объркват измерванията на радара и двигателят се изключва по-рано от планираната 4.3-метрова височина над повърхността. Като резултат "Сървеър 3" подскача два пъти - веднъж се издига на 10 метра, после на 3 метра, след което апаратът най-накрая се установява на лунната повърхност. В крайна сметка мисията е успешна - апаратът изпраща 6 326 снимки и за пръв път е проведено копаене на лунния грунт с цел да бъдат изучени механичните му свойства. Компилация от изображения в рамките на обща панорама. Снимките са заснети от "Сървеър 6". Photo credit : NASA Интересен факт: на 19-ти ноември 1969 година, на 182 метра от "Сървеър 3", каца пилотираната мисия "Аполо 12". Астронавтите Пийт Конрад и Алан Бийн посещават спускаемия апарат, демонтират камерата и пробивното му устройство и ги връщат обратно на Земята, за да могат учените да разберат как престоят от две и половина години на лунната повърхност се е отразил върху хардуера. "Сървеър 4" е последната неуспешна спускаема мисия на НАСА. Две секунди преди запалването на спирачния двигател, контактът с апарата неочаквано прекъсва. Макар да не става ясно със сигурност, вероятната причина за загубата на мисията е експлозия на двигателя. Датата на падане върху лунната повърхност е 17 юли 1967 година, а останките от "Сървеър 4" лежат в района на Централния залив. Компилация от изображения в рамките на обща панорама. Снимките са заснети от "Сървеър 7" и те показват външния ръб на кратера Тихо. Photo credit : NASA "Сървеър 5" каца на Луната в областта на Морето на спокойствието на 11 септември 1967 година, като в последните минути от спускането екипът се бори с неочакван теч на хелий, който за малко не проваля мисията. Благодарение на експертната намеса на наземното ръководство, което овладява контрола върху "Сървеър 5", прилуняването приключва благополучно. Получени са 18 006 снимки на лунната повърхност в рамките на първия лунен ден, след което апаратът преживява тежката лунна нощ (еквивалентна на две земни седмици) и през втория лунен ден са получени още около 1000 снимки. А на 13-ти септември екипът запалва повторно двигателя за 0.55 секунди, за да се проучи влиянието на реактивната струя върху грунта. Резултатът от процедурата е следният: не се е получил нов кратер, нито се е образувал съществен прахов облак. "Сървеър 6" се прилунява меко на 10-ти ноември 1967 г. в района на Централния залив. Получени са 29 952 снимки на лунната повърхност. На 17-ти ноември екипът запалва трите малки течногоривни двигателчета за контрол на ориентацията в продължение на 2.5 секунди. Така "Сървеър 6" се превръща в първия апарат в историята на космонавтиката, който повторно излита от повърхността на Луната след успешно кацане, след което отново каца на около 2.5 метра от първоначалното си място. Пейзаж на Луната, заснет от "Сървеър 7". Photo credit : NASA Тъй като всички апарати от серията "Сървеър", от 1 до 6, изпълняват поставените задачи по подготовката за изпращането на човек на Луната, НАСА избира да използва последния "Сървеър 7" изцяло за изследователски цели. Това е единствената мисия, която каца в регион, който е различен от потенциалните спускаеми региони за пилотираните кораби "Аполо". На 10-ти януари 1968 г. "Сървеър 8" извършва безпроблемно спускане върху външния ръб на кратера Тихо. В хода на мисията са получени 21 274 изображения. Това е първата експедиция, която наблюдава слабо сияние в близост до лунния хоризонт след залеза на Слънцето. Днес изследователите считат, че това е феномен, породен от електростатично издигащия се лунен прах. Петте успешни мисии "Сървеър" изпращат към Земята общо над 87 000 снимки от лунната повърхност. Сумарното работно време, прекарано на Луната, е 17 месеца. Програмата доказва, че мекото кацане на естествения ни спътник е постижимо, както и че човешките уреди могат да работят на лунната повърхност в продължение на дълго време безпрепятствено. Резултатите от благополучната безпилотна програма показват уверено, че на Луната могат да бъдат изпратени и хора. За повече информация: НАСА [1], [2] http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2811-2019-how-usa-sent-ppl-moon-precursors

Как НАСА успява да изпрати хора на Луната. Част 1: Навигационният компютър Навигационният компютър на корабите "Аполо". Photo credit : NASA По случай 50-годишнината от първото стъпване на човек на Луната, която ще отбележим през юли, започвам да публикувам поредица от статии за проекта "Аполо". Целта на поредицата е читателите на КОСМОС БГ да научат вълнуващи подробности относно най-великото постижение в историята на човешката цивилизация - покоряването на естествения ни спътник. 12 юни 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Много неща са се изписали за компютъра на корабите "Аполо", с помощта на които човек за пръв път достига до Луната, но за съжаление повечето от написаното е в негативен контекст. Редовно четем в медиите, че изчислителната мощ на въпросния компютър е била сравнима с тази на обикновен калкулатор или че съвременните смартфони са хиляди пъти по-мощни от него. Освен че подобни сравнения не винаги са коректни (сравняваме строго специализирана компютърна система с такава за комерсиални цели), те не допринасят с нищо полезно - от една страна хората се подвеждат да си мислят, че само нашите компютри вършат качествена работа, а тези от 60-те години са били твърде слаби, за да са функционални. От друга страна сравненията водят до необосновани съмнения в способността на някогашната технология да закара човек на Луната. Реално погледнато, навигационният компютър на "Аполо" е бил забележителна машина. Той е изпреварил времето си с поне десетилетие. Персонални компютри с неговите възможности се появили за пръв път за широко ползване едва в края на 70-те години. Нещо повече - в някои отношения дори съвременните компютри отстъпват на него. Преди да навляза в спецификите на материята, нека да направя една важна вметка. Обикновено за компютъра на "Аполо" се говори в единствено число, но за реализацията на едно пилотирано кацане на Луната са били нужни цели четири компютъра. Първият е LVDC (Launch Vehicle Digital Computer) - той е бил компютърът, отговорен за автопилота на мощната ракета "Сатурн 5" и е осигурявал правилното ѝ въвеждане в околоземна орбита. Имало е и компютър AGS (Apollo Guidance System) - той е бил резервен компютър в случай на провал на основната навигационна система на лунния модул. Общо два компютъра AGC (Apollo Guidance Computer) са били разположени на кораба - единият в командния модул, а другият в лунния модул. Като пиша за "компютър" в тази статия, имам предвид именно AGC. Няма спор, че възможностите му в сравнение с тези на днешните компютри са били доста скромни: тактова честота от 1 MHz, 4k RAM и 32k ROM. Но за 1969 година това е бил доста напредничав компютър. Както обяснява известният технологичен влогър Curious Droid, първите персонални компютри за широко ползване с възможности като неговите и по-големи се появили едва през втората половина на 70-те години. Commodore PET (пуснат в продажба през януари 1977 година) и Apple II (пуснат в продажба през лятото на 1977 година) притежавали микропроцесори с тактова честота 1.023 MHz и 4k RAM. С това компютърът на "Аполо" AGC се доказва като машина, изпреварила своето време. Софтуерът на AGC е бил написан на асемблер и по-голямата част от него е била записана в ROM паметта (т.е. паметта само за четене). При нужда определени софтуерни програми са били записвани и на т.нар. феритна памет (основен вид памет, който се е използвал масово в компютрите от 50-те, 60-те и 70-те години), а астронавтите са били в състояние да променят програмните инструкции чрез интерфейса на компютъра, наречен DSKY (такава процедура била изпълнена по време на мисията "Аполо 14"). Компютърът е работил с операционната система Exec, написана от Халком (Хал) Ленинг. Тя е позволявала многозадачност - AGC е бил в състояние да изпълнява до осем работни процеса едновременно. Това си струва да бъде отбелязано - днес ние възприемаме многозадачността за даденост и рядко на компютъра ни работи само една програма. И все пак технологията е съществувала още в края на 60-те години, в разгара на лунната програма! Въпросната многозадачност обаче се различава от тази на съвременните операционни системи. Модерните операционни системи използват т.нар. разпределена многозадачност. При нея операционната система може сама да поеме управлението на процесора, без това да става със съдействието на задачата. Сиреч, операционната система е изцяло в контрол на изпълнението на програмите и може да ги спре по всяко време. Компютърът на "Аполо" обаче е разчитал на т.нар. неразпределена многозадачност - програмите периодично са трябвали сами да се откажат от управлението на процесора и да върнат контрола обратно към операционната система. Това е давало неочаквано предимство, което прави компютъра на "Аполо" по-добър в едно отношение от днешните компютри с модерни операционни системи. Макар че съвременният айфон бие AGC с хиляди пъти по изчислителна мощ, винаги има шанс операционната му система да забие. Това е валидно не само за iOS, но и за Android и Windows. Няма такъв шанс при компютъра на "Аполо" - тук не операционната система, а самите програми са контролирали компютъра в стройна йерархична структура. Специфичната важност на дадена програма е определяла какво внимание ще получи. При спешни случаи това е позволявало на компютъра да се фокусира върху най-основните системи. Така компютърът на "Аполо" е бил специално проектиран да е надежден и да не забива. И ако някой ден се ядосвате, че вашият телефон или лаптоп работи прекалено бавно и периодично "увисва", спомнете си, че това не би могло да стане с щайгата на добрия стар "Аполо". И до ден днешен AGC е рекордьор по надеждност. Това предимство на AGC, пише Curious Droid, е спасило мисията "Аполо 11". Оказало се, че при кацането на модула "Ийгъл" с Армстронг и Олдрин, имало бъг в програмата на радара. Радарът бил оставен в режим на стенд-бай по време на спускането в случай че се налагало спешно прекратяване на кацането. Въпросният бъг довел до претоварване на компютъра и до задействане на множество аларми броени мигове преди да бъде достигната лунната повърхност. В такава ситуация вашият обикновен компютър или смартфон биха забили. Но AGC реагирал по съвсем друг начин - всички ненужни програми преустановили работа. Останали най-основните, след което компютърът се рестартирал. Това не е било неочакваното рестартиране, което понякога ни се случва, ако компютърът не работи правилно. Това е представлявало част от дизайна, наречен RESET Protection. Компютърът се изключил и пак се включил, започвайки работа от предходната си точка. Би било аналогично на ситуацията, в която вашият компютър излиза от спящ режим, само че AGC е правил процедурата много по-бързо. В крайна сметка Армстронг безпроблемно контролирал ориентацията на "Ийгъл", а компютърът - работата на двигателите, докато се е стигнало до първото пилотирано кацане на Луната. Всичко това показва, че компютърът на "Аполо" не е бил просто древна машина, сравнима с модерен тостер или калкулатор. Той е бил върхова технология, каквато за комерсиално ползване не се е появила десетилетие по-късно. Счита се, че са произведени общо 75 бройки от този модел компютър и всеки от тях струвал на НАСА $200 000 долара (които, приравнени към днешни пари, са еквивалентни на $1.5 милиона долара). Вече през 1977 г. един комерсиален компютър Apple II със сходна изчислителна мощ бил достъпен за всеки човек за около $1 298 долара (еквивалентни на $5 367 долара днешни пари). Фактът, че днес всеки човек може да си поръча евтин компютър за десетки или стотици долари, показва колко много път са извървели компютърните науки. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2808-2019-how-usa-sent-ppl-moon-computers

Успех: космическа ракета Фолкън 9 изведе в космоса три канадски спътника 12 юни 2019 г. 21:00 ч. Днес в 17:17 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния, САЩ, излетя космическата ракета на СпейсЕкс "Фолкън 9". На борда на ракетата се намираха три канадски спътника за радарни наблюдения на Земята. Около час след началото на полета спътниците бяха освободени успешно в тяхната целева орбита. СпейсЕкс също така за пореден път успя да върне първата степен на ракетата, като това стана върху площадката LZ-4, намираща се на около половин километър от мястото за излитане. Степента от днешния полет бе същата степен, която през месец март изведе на път към Международната космическа станция първия космически кораб "Крю Драгън". Тази дебютна мисия бе роботизирана, а до края на годината се очаква корабът да полети и с хора на борда. Днешното изстрелване бе седмо за СпейсЕкс през 2019 година. Следващият планиран полет на компанията е в края на юни, когато ще излети поредната свръхтежка ракета "Фолкън Хеви", а през юли ракета "Фолкън 9" ще изпрати още един товарен кораб към МКС. Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2809-2019-12-june-falcon-9-launches

НАСА отваря Международната космическа станция за частни компании и туристи Космическият кораб "Крю Драгън" е летял в космоса само веднъж (през март тази година), но може да започне да превозва туристи до МКС още през 2020-та. Photo credit : SpaceX/Elon Musk 12 юни 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Докато НАСА се готви да построи нова станция в окололунна орбита и да изпрати отново човек на Луната през 2024 година, стои въпросът какво да се прави със съществуващата Международна космическа станция в околоземна орбита. На 7-ми юни американската космическа агенция оповести, че възнамерява да отвори МКС за частните предприемачи и да позволи превоза на космически туристи на борда на американските космически кораби "Крю Драгън" и "Старлайнър". Това не означава, че до този момент станцията е била недостъпна за комерсиалния сектор. Над 50 компании провеждат изследователски дейности на МКС, а за тях са монтирани 14 частни научни съоръжения. Но нова директива на НАСА планира дейността на МКС да бъде разширена отвъд пределите на науката, а именно да се използва за производствена дейност, маркетинг и реклама. Това включва и създаването на продукти, чиято цел е да бъдат продавани на Земята. Правителствените съоръжения на станцията също ще бъдат отворени за частниците, а директивата определя цените за тяхната експлоатация. Далеч по-интересното е, че НАСА открива МКС за частни астронавти (включително космически туристи), които ще могат да престоят на орбиталния комплекс в продължение на максимум 30 дни и да провеждат дейности съобразно новата директива. Ако пазарът позволи, всяка година могат да бъдат провеждани до две такива краткосрочни мисии на частни астронавти. Мисиите ще бъдат комерсиално финансирани и изискването е астронавтите да летят на американски кораби, разработени според частната пилотирана програма, подпомагана от НАСА. Това означава да се използват корабите на СпейсЕкс "Крю Драгън" и на Боинг "Старлайнър". Дългосрочната идея на НАСА е комерсиалният сектор да се установи трайно в околоземна орбита и агенцията да се превърне просто в един от множеството клиенти, които закупуват услуги. Частните компании приемат положително инициативата на американската космическа агенция. Изненадващо компанията Бигълоу Аероспейс, която през 2016 година достави частния модул "Бийм" на Международната космическа станция, оповести, че още през 2018 г. е платила депозитите за общо четири полета на кораби "Крю Драгън". В космоса ще бъдат превозени четирима космически туристи. В началото билетчето за полет до МКС ще струва $52 милиона долара на човек. Туристическите полети могат да започнат още щом "Крю Драгън" бъде сертифициран за редовни мисии. Напомням на читателите, че корабът вече летя в безпилотен режим до МКС през март, но все още предстои да станем свидетели на тест на системите му за аварийно спасяване по време на полет, както и на първата му пилотирана мисия. Всичко това се очаква да стане реалност до края на 2019-та година, най-късно в началото на 2020-та. За повече информация: НАСА, Бигълоу http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2807-2019-iss-private-opportunities

Индия ще изстреля спускаема мисия до Луната през юли, навръх 50-годишнината от Аполо 11! Схема на мисията "Чандраян 2". Image credit : ISRO 11 юни 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Следващия месец ще отбележим половин век от реализацията на първата пилотирана мисия до Луната - "Аполо 11". На 20 юли 1969 г. астронавтите на НАСА Нийл Армстронг и Бъз Олдрин извършват меко кацане върху лунната повърхност. Днес, 50 години по-късно, интересът към Луната е възроден, като множество държавни агенции и частни компании са в различен етап на подготовката за осъществяването на нови лунни мисии. През януари тази година китайската автоматична станция "Чанг'e 4" извърши първото кацане в историята на човечеството на обратната страна на Луната. През април частната израелска роботизирана експедиция "Берешийт" не постигна меко прилуняване, но влезе в историята като първата комерсиална мисия, влязла в орбита около Луната. Сега на ход са индийците. По информация от местните медии "Чандраян 2" може да излети още на 9-ти юли. Отчитайки възможността за неколкодневни забавяния, ако изстрелването бъде факт през следващия месец, кацането ще се осъществи на 6-ти сепетмври. Номерът на мисията (т.е. 2) ни подсказва, че индийците не са новаци в изучаването на Луната. Страната реализира своята дебютна роботизирана експедиция "Чандраян 1" през 2008 година. Тя се състоеше от орбитален компонент и малък импактор "МИП", който извърши твърдо кацане на лунната повърхност. "Чандраян 1" притежаваше сериозно международно участие - 5 инструмента бяха индийски, 3 - европейски, 2 - американски и 1 - български. Да, България също имаше своя принос за развитието на индийската лунна програма - нашият дозиметър "РАДОМ 7" изпрати данни за космическата радиация в окололунна орбита. Международното участие на "Чандраян 2" обаче е силно ограничено - космическият апарат е екипиран с 13 индийски инструмента (8 на орбитъра, 3 на спускаемия апарат и 2 на лунохода) и само един е чуждестранен - американски ретрорефлектор, създаден от НАСА. Първоначално не се планираше да е така. Тъй като "Чандраян 2" е основно спускаема мисия, а кацането е много по-трудно от навлизането в орбита, през изминалото десетилетие Индия изявяваше желание да работи съвместно с Русия. Така "Чандраян 2" се беше слял с руската мисия "Луна-Ресурс". Идеята бе луноходът да е индийски, а спускаемият апарат, който да го достави - руски. Изстрелването трябваше да бъде проведено в периода 2011-2013 година. Катастрофата на руската марсианска мисия "Фобос-Грунт" през 2011 година, при която беше загубен и китайски микроспътник, доведе до цялостна реорганизация на руската роботизирана научна програма. Най-накрая през 2014 година на индийците им омръзна от безкрайните отлагания на Русия и оповестиха, че "Чандраян 2" ще е самостоятелен, изцяло индийски проект. Изстрелването бе насрочено за 2016-2017 година, доста по-късно от очакваното. Съдейки по състоянието на руската лунна програма, при която веднъж годишно се оповестява поредното отлагане на следващата лунна мисия с по още една година, решението на Индия да тръгне по самостоятелен път е било мъдро. Ако индийската космическа агенция бе запазила партньорството си с Русия, мисия "Чандраян 2" още нямаше да е готова. В крайна сметка, макар и компонентите на "Чандраян 2" да бяха построени сравнително бързо, изстрелването през 2017 година не стана реалност. Последващите изпитания завършиха с неуспех и доказаха, че Индия все още не е готова за лунно кацане. Даже съвсем наскоро бе оповестено, че при тестовете спускаемият апарат е счупил крачетата си. Но по-добре, че полетът бе отложен, отколкото да бе изстреляна мисия, която не е напълно подготвена. Сега изглежда, че всичко този път е нормално. Космическият апарат ще напусне Бенгалуру на 19-ти юни и ще пристигне на стартовата площадка в Шрихарикота на 20-ти или 21-ви юни. Това ще позволи изстрелване през юли. "Чандраян 2" се състои от три компонента - орбитален апарат, спускаем апарат (на име "Викрам") и луноход (на име "Прагиян"). Ако всичко мине наред, "Викрам" ще кацне в район, намиращ се на 71 градуса южна ширина - много близо до Южния полюс, където се знае, че има водни залежи под формата на лед. Евентуално успешно прилуняване ще превърне Индия в четвъртата държава, постигнала меко кацане на Луната след СССР, САЩ и Китай. Изстрелването ще бъде реализирано посредством ракетата "GSLV-Mk3", което е разминаване спрямо първоначалните планове. Първо бе предвидено да се употреби "GSLV-Mk2", но увеличаването на теглото на "Чандраян 2" доведе до това Индия да използва най-мощния си носител. Няма спор - предстои вълнуваща експедиция, която очакваме с голямо нетърпение. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2806-2019-india-chandrayaan-2

Ракетата Протон-М, която ще изведе в космоса телескопа Спектр-РГ, бе напълно сглобена На снимката: напълно сглобената ракета "Протон-М", която ще изведе телескопа "Спектр-РГ" в междупланетното пространство. Снимка: КЦ "Южный"/ЦЭНКИ 10 юни 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Днес Роскосмос оповести, че ракетата "Протон-М", която ще изведе руския телескоп "Спектр-РГ" на път към точката на Лагранж L2 от системата "Земя-Слънце", бе напълно сглобена. Извеждането на ракетата на площадка №81 на космодрума Байконур е планирано за 14-ти юни. Изстрелването остава насрочено за 21-ви юни в 15:17 ч. българско време. Причината за ранното извеждане на "Протон-М" е свързана с необходимостта от допълнителни тестове, които да потвърдят, че ракетата е годна за отговорната задача по позиционирането на телескопа в правилната му орбита. Напомням на читателите, че "Протон-М" в конфигурация с блок "ДМ-03" е летяла три пъти, но само един от тези полети е бил успешен. Освен че ракетата ще бъде подложена на сериозни изпитания, лично шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин ще контролира качеството на труда на работниците си. Рентгеновият телескоп "Спектр-РГ" е наследник на някогашните амбициозни и успешни съветски космически телескопи "Астрон" и "Гранат". Първоначално стартът му е бил планиран за 1992-1993 година, но крахът на СССР и последващият недостиг на средства довел до замразяването на програмата "Спектр". Едва през 2011 година излетя радиотелескопът "Спектр-Р", чиято мисия продължи до началото на 2019-та и бе успешна. А чак сега Русия е в готовност да изстреля "Спектр-РГ", цели 26 години след първоначално зададения срок. Прочетете статията: Исторически преглед: съветски и руски космически телескопи http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2805-2019-spektr-rg-rocket-assembled

125 семейства получиха ключове от апартаментите си в новия космически град Циолковски 10 юни 2019 г. 12:30 ч. Роскосмос оповести, че на тържествена церемония, състояла се днес, 125 души получиха ключовете за апартаментите си в квартала Звьоздни на новия руски космически град Циолковски. Напомням на читателите, че Циолковски се строи в близост до новия космодрум Восточний - най-мащабния космически проект на Русия след промените. Тъй като след разпадането на СССР историческият космодрум Байконур, от който са изстреляни първите спътници и хора в космоса, остана на територията на Казахстан, Восточний има важно стратегическо значение. Построен в Амурската област на Далечния Изток, той дава на Русия тъй желаната независимост да изпраща собствени спътници от собствена земя. По информация от Роскосмос 125-те семейства са настанени според условията на служебен наем, в рамките на общо 68 едностайни, 10 двустайни и 47 тристайни апартамента. Руската космическа агенция се хвали, че жилищата имат водоснабдяване, канализация, домофонни и телефонни връзки, системи за сигнализация в случай на пожар и системи за видеонаблюдения. В квартала Звьоздни има две социални сгради - администрация и детска градина, плюс котелна централа, работеща на течно гориво и газ. Предвижда се да се създадат още стадион, училище, паркинг, търговски центрове и клуб. Общо 10 многоетажни сгради са в процес на строеж. Следващото изстрелване от Восточний е планирано за 5-ти юли с ракета "Союз-2.1б" и руски спътник "Метеор-М". Общо 125 семейства получиха ключовете за апартаментите си в града на бъдещето Циолковски. Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2804-2019-tsiolkovsky-families

Напуснал ни е Милан Асадуров, основателят на Библиотека Галактика Милан Асадуров 9 юни 2019 г. 11:10 ч. Светослав Александров. Напуснал ни е легендарният Милан Асадуров - черноморски изследовател, писател, преводач на Братя Стругацки, но вероятно най-същественият му принос е създаването на известната поредица за научнофантастична литература "Библиотека Галактика". Поредицата е създадена през 1979 година, след като Асадуров доставя от САЩ близо 500 книги. Първоначално книгите са конфискувани от ДС, но голяма част от тях са по-късно върнати, тъй като Асадуров успява да докаже, че са били превеждани и издавани в СССР. Родните служби не знаят, че цялата редакция на московското издателство "Млада гвардия" е била уволнена през 1968 година под предлог, че е публикувала "идеологическа диверсия". Така за пръв път на български език излизат книги на автори като Урсула Ле Гуин, Артър Хейли, Франк Хърбърт. По време на тоталитарния режим читателите харесват издаваните от "Библиотека Галактика" творби, тъй като много от тях се намират на границата на допустимото от социалистическата идеология. Но и след Промените книгите продължават да се четат, а много млади хора продължават да израстват с тях. Самият аз съм се вдъхновил от книгите, издадени от "Библиотека Галактика". Така че, ако тя не съществуваше, никога нямаше да го има и уебсайтът КОСМОС БГ. За повече информация относно "Библиотека Галактика": bgf.zavinagi.org http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2803-2019-milan-asadurov

Рогозин лично ще контролира изстрелването на телескопа Спектр-РГ 8 юни 2019 г. 20:30 ч. Ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповести, че лично той ще контролира изстрелването на космическия телескоп "Спектр-РГ" на 21-ви юни. "Това е сложно изстрелване от Байконур, тъй като "Спектр-РГ" е скъпа машина, сериозен телескоп. Това е продължение на великата работа на Академията на науките. Много се вълнувам, тревожа се, ще отида да го видя сам. Надявам се, че всичко ще е наред", съобщи Рогозин за телевизионния канал Россия-24. Рогозин сподели също така, че изстрелването ще е доста значимо и по друга причина - то ще е тест на работоспособността на горния блок "ДМ-03" на ракетата "Протон". "Ние ще изведем "Спектр-РГ" на ускорителен блок, който до този момент е летял най-вече в авариен режим през различните години", каза Рогозин. "Поради това аз съм изпратил хора на Байконур, които подробно и щателно съблюдават цялата работа". Източник: НК На снимката: техници опаковат обсерваторията "Спектр-РГ" в главовия отсек на ракетата-носител "Протон-М". Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2802-2019-roscosmos-to-control-spektr-rg-launch

Възможност за всеки: присъединете се към екипа на Озирис-Рекс като доброволци за определяне на безопасно място за спускане! На тази снимка, заснета от камерата PolyCam на американската мисия "Озирис-Рекс", се виждат скали с различна големина и форма. Екипът има нужда от помощ, за да изготви карта на повърхността на Бену, която да позволи подбирането на места за спускане и взимане на проби. Photo credit: NASA/Goddard/University of Arizona 7 юни 2019 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Преди близо половин век, през юли 1969 година, астронавтите на "Аполо 11" Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпиха за пръв път на повърхността на Луната. В рамките на тяхната мисия те изпълниха много научни задачи и събраха почвени и скални проби. През януари 2019-та година, почти 50 години по-късно, мощната роботизирана мисия на НАСА "Озирис-Рекс" влезе в орбита около астероида Бену. Ако всичко мине наред, "Озирис-Рекс" ще се спусне на повърхността да вземе до 2 килограма проби, с което ще се превърне в най-амбициозната възвръщаема експедиция от епохата на "Аполо" насам. Но когато камерите на мисията започнаха да снимат Бену, изследователите се сблъскаха с неочакван проблем - астероидът се оказа много по-скалист от очакваното. Сега НАСА има нужда от вашата помощ, за да подбере място за спускане и взимане на проби! Това е уникална възможност да се присъедините като доброволци към екипа и да правите истинска наука. Ако желаете да се включите, просто ще трябва да се регистрирате в сайта на Cosmoquest, като е нужно да предоставите e-mail, вашето име и биография. Личните ви данни ще се използват само между представителите на екипа на "Озирис-Рекс", като участниците в мисията ще се свързват с вас само за да ви информират за напредъка на работата, както и да ви дадат признание за евентуалните ви открития. След завършването на процеса по регистрация, ще бъдете пренасочени към софтуера. Вашата задача ще е да картографирате кратерите, големите скали и по-малките камъни. На ваше разположение ще са хилядите снимки, заснети от "Озирис-Рекс" през последните няколко месеца. Ще вършите същата задача, каквато вършат истинските учени. Софуерът притежава самоучител, който ще ви подготви да боравите с него за кратко време. В общи линии ще трябва да идентифицирате кратерите и да сортирате скалите според техния размер, за да може да се изготви подробна карта на Бену. Крайният срок, когато всичко трябва да приключи, е 10-ти юли. Работата е трудоемка, изморителна и (ако трябва да сме откровени) дори скучна. В крайна сметка от вас ще се изисква да определите десетки скали в рамките на всяка една снимка, което може да ви отнеме около половин час на изображение. Но защо е необходимо това? Модерният софтуер не е ли вече достатъчно развит, за да е в състояние да разпознае автоматично скалите? Нали същата технология се използва и в социалните мрежи като Facebook - т.нар. лицево разпознаване? За съжаление всеки разпознавателен софтуер има нужда от обучаващи данни. Учените не знаеха как изглежда астероидът Бену, докато не бяха заснети изображения на повърхността му, а последните снимки бяха получени на 15-ти май. В бъдеще данните, които изпратите към екипа, ще могат да се предадат на изкуствения интелект, който ще се научи да си върши сам работата. Но дотогава е нужно голямо количество ръчен труд. След 10-ти юли екипът на мисията ще избере основното място за спускане, както и няколко вторични места за резерва. След това "Озирис-Рекс" ще се приближи към тези места за детайлно фотографиране с резолюция от под сантиметър на пиксел. Спускането и взимането на проби е планирано за юли 2020 година, а завръщането на Земята със събрания материал - за септември 2023 година. "Мисията "Озирис-Рекс" ще продължи завета на "Аполо", като ще осигури на учените ценни проби от астероид", съобщава Лори Глейз от Планетарния научен отдел на НАСА. "Тези проби ще помогнат на изследователите да разгадаят тайните на планетообразуването и произхода на нашата собствена планета Земя". За допълнителна информация и записване: https://bennu.cosmoquest.org/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2801-2019-join-osiris-rex-as-a-volunteer

Руско-немската космическа обсерватория Спектр-РГ бе опакована в главовия отсек на ракетата-носител Протон-М 6 юни 2019 г. 12:30 ч. Днес Роскосмос оповести, че главовата част на ракетата-носител "Протон-М", която ще изведе в междупланетното пространство космическата обсерватория на Русия и Германия "Спектр-РГ", е напълно сглобена. Това означава, че обсерваторията е вече прикачена към горния блок "ДМ-03", а впоследствие капсулована в обтекателя на ракетата. Другата важна новина е, че имаме не само дата, но и определен час на изстрелването. Ракетата-носител "Протон-М" с "ДМ-03" и "Спектр-РГ" ще полети на 21-ви юни 2019 г. в 15:17 ч. българско време от площадка №81 на космодрума Байконур. "Спектр-РГ" е амбициозна мисия, която ще изучава далечните звезди в рентгеновия и гамалъчевия диапазон. Тя е наследник на съветските космически телескопи "Астрон" и "Гранат". Подобно на тях, "Спектр-РГ" е също разработена в предприятието НПО Лавочкин. Прочетете статията на КОСМОС БГ : Исторически преглед: съветски и руски космически телескопи На снимката: техници опаковат обсерваторията "Спектр-РГ" в главовия отсек на ракетата-носител "Протон-М". Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2800-2019-6-june-spektr-rg-encapsulated

Исторически преглед: съветски и руски космически телескопи Космическият телескоп "Гранат", изстрелян на 1 декември 1989 година и създаден от СССР в сътрудничество с Франция, Дания и България. Това е една от последните научноизследователски мисии на Съюза преди неговото разпадане. Снимка: Роскосмос 5 юни 2019 г. 17:05 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план, на 21-ви юни ракетата "Протон-М" с ускорителния блок "ДМ-03" ще изпрати обсерваторията "Спектр-РГ" на път към точката на Лагранж L2 от системата "Земя-Слънце". Това е чудесен повод да направим исторически преглед на съветските и руските космически телескопи. Макар че много хора не са запознати с този факт, съветската космическа програма е отправяла взор не само към Луната, Венера и Марс, но и към далечните звезди. Даже бих казал, че съветските космически обсерватории са били много по-успешни от марсианските мисии. Също така Русия продължава да създава космически телескопи дори и след разпадането на Съюза и това се оказва една от малкото области на научната ѝ програма, които са съхранени, поне до известна степен. Първите космически телескопи на СССР са тясно свързани с пилотираната космонавтика. Два телескопа "Орион" са разгърнати през 1971 и 1973 година, съответно на орбиталната станция "Салют 1" и на космическия кораб "Союз 13". Космонавтът Виктор Пацаев от екипажа на "Салют 1" влиза в историята на космонавтиката като първия човек, работил с телескоп извън пределените на земната атмосфера. За съжаление той загива заедно с колегите си Георги Доброволски и Владислав Волков по време на завръщането на кораба "Союз 11". Но да се върнем на "Орион 1", телескопа, с който си служи Пацаев. Това е ултравиолетов телескоп, с диаметър на основното огледало 280 mm, фокална дължина 1400 mm и общо тегло 170 kg. В хода на работата са получени спектрограми на звездите Вега и Бета Кентавър. "Орион 2", монтиран на борда на "Союз 13", е също ултравиолетов телескоп. Той е управляван от космонавта Валентин Лебедев. Получена е UV спектрограма от планетарната мъглявина IC 2149 и са установени спектрални линии от алуминий и титан. До този момент тези елементи не са наблюдавани в планетарните мъглявини. Телескопите "Орион 1" и "Орион 2" са замислени и създадени в Армения от пионера на космическата астрономия Григор Гурзадян. На 23 март 1983 г. с помощта на ракета "Протон" е изстрелян космическият телескоп "Астрон". Той е създаден от СССР в сътрудничество с Кримската астрофизическа обсерватория и лабораторията на Марсилия във Франция. Телескопът е базиран на платформата за междупланетни мисии "МВ", която преди това е била използвана при експедициите "Марс 4", "Марс 5", "Марс 6" и "Марс 7", както и "Венера 9", "Венера 10", "Венера 11", "Венера 12", "Венера 13", "Венера 14", "Венера 15" и "Венера 16". Създателите на "Астрон" предвиждат той да работи около една година, но телескопът просъществува цели шест, като през това време е най-големият ултравиолетов космически прибор в експлоатация. Получените от "Астрон" данни позволяват на изследователите да задълбочат познанията си относно еволюцията на звездите. Най-мощната космическа обсерватория, изградена по съветско време, носи името "Гранат". Тя е създадена от СССР в сътрудничество с Франция, Дания и България. Изстреляна е на 1 декември 1989 година с помощта на ракета "Протон", като това е една от последните научно-изследователски съветски мисии. "Гранат" е базирана на платформата за междупланетни мисии "Венера" и работи в орбита цели девет години. Работата на обсерваторията е сериозно затруднена след разпадането на СССР, тъй като контролният център на мисията се намира в Евпатория, Крим, част от Украйна. Но най-сериозното предизвикателство се оказва недостигът на пари за космически проекти в следсъветска Русия. За щастие френската космическа агенция поема финансовата отговорност за "Гранат" и спасява проекта от колапс. Всичко това си струва в името на науката, тъй като на базата на наблюденията от "Гранат" са публикувани повече от 400 статии в руски и чуждестранни научни списания. Космическите телескопи от серията "Спектр" са замислени още през 80-те години на миналия век, пише журналистът Анатолий Зак. Програмата "Спектр" напомня тази на НАСА за създаването на серия от "велики" телескопи, работещи в различните области на електромагнитния спектър - видимата област (телескопа "Хъбъл"), гамалъчевата област (телескопа "Комптън"), рентгеновата област (телескопа "Чандра"), инфрачервената област (телескопа "Спицер"). Всички тези американски телескопи са изведени успешно в космоса в периода между 1990 и 2003 година, но съдбата на "Спектр"-ите не е такава. Телескопите започват да бъдат извеждани чак след 2011 година, като тогава излита "Спектр-Р" (радиотелескоп), а сега през 2019-та ще полети и "Спектр-РГ", обсерватория, която ще работи в рентгеновата и гамалъчевата област. Всъщност окончанието "РГ" означава "рентген-гама". Причината за късната реализация на програмата "Спектр" е, естествено, разпадането на СССР, когато не остават пари за космически проекти. Малкото останали ресурси се прехвърлят към реализацията на марсианската мисия "Марс 96", която аварира скоро след изстрелването си през 1996-та. Едва след катастрофата Русия решава да пренасочи средства към "Спектр" и програмата се превръща в основна цел за руската космонавтика. Според новия график радиотелескопът "Спектр-Р" се очертава да лети в периода 2005-2006 година. В реалността изстрелването е чак през 2011, пет-шест години по-късно. Това е отлагане, типично за модерните руски проекти. Подобно на всички тях, така и в хода на разработката и тестването на "Спектр-Р" са открити множество технически проблеми. На 18-ти юли 2011 изстрелването е най-накрая факт с помощта на ракетата "Зенит". На фона на всичките тези мъки "Спектр-Р" се превръща в най-успешната научноизследователска мисия на Русия след разпадането на СССР. Телескопът по план трябва да работи пет години, т.е. до 2016-та, но той надхвърля всички очаквания и контактът прекъсва чак в началото на настоящата 2019-та. "Спектр-РГ", който ще бъде изстрелян този месец, някога е бил приоритетен проект сред руските космически обсерватории, но впоследствие стартът му бил преместен след този на "Спектр-Р". Всъщност и двата телескопа, "Спектр-Р" и "Спектр-РГ", са модерни космически мисии на 21-ви век. Предишни телескопи като "Гранат" и "Астрон" са създадени на базата на съветските междупланетни станции, но двата "Спектр" са базирани на съвременната спътникова платформа на НПО Лавочкин "Навигатор". Първоначалните планове за "Спектр-РГ" предвиждат полет през 2011 г. посредством ракета-носител "Союз-2". След това телескопът е прехвърлен на ракета "Зенит", която се оказва достатъчно мощна, за да е в състояние да изведе телескопа заедно с двата му научни инструмента: немския eROSITA и руския ART-XC. Поради забавяния в разработката на инструментите, както и фиаското с мисията до спътника Фобос на Марс "Фобос-Грунт", което допълнително разстройва руската космическа програма, изстрелването на "Спектр-РГ" е отложено за 2012, а после за след 2013 година. Съдбовната 2014-та година е тази, в която отношенията между Русия и Украйна рязко се влошават покрай Евромайдан и анексацията на Крим. Ракетата-носител "Зенит", която преди е била използвана за успешното изстрелване на "Спектр-Р", е украинска. Такава ракета е заделена и за "Спектр-РГ". Междувременно забавянията в разработката на инструментите eROSITA и ART-XC стават доста сериозни, което отлага старта минимум за 2017-та година. Покрай лошите отношения между Русия и Украйна производството на "Зенит" е практически преустановено, а гаранцията на единствената останала ракета е на път да изтече. Накрая е взето решение тази последна ракета "Зенит", която е била предвидена за "Спектр-РГ", да се използва за изстрелването на анголския спътник "Ангосат" (за забавянето на изстрелванията на частни спътници се изплащат обезщетения). Така "Спектр-РГ" е принудително прехвърлен да лети на руска ракета "Протон-М" с блок "ДМ-03". Според информация, публикувана от Зак на страниците на Планетното общество, учените не са никак очаровани от прехвърлянето от една ракета на друга (но нищо не могат да направят по въпроса). Обсерваторията трябва да се пренастрои за старт на "Протон", а това наслагва отлагане с допълнителни девет месеца. Учените се притесняват, че поради дългата разработка, някои от уникалните компоненти на борда на "Спектр-РГ" ще излязат извън гаранция. Поредните отлагания са свързани с протаканията на доставката на радиосистемите за телескопа и така стартът се измества от 2018 за 2019-та година. Този път гаранцията на ускорителния блок "ДМ-03" на ракетата-носител "Протон-М" е застрашена от изтичане. Ако "Спектр-РГ" не полети до септември 2018-та, блокът трябва да бъде пресертифициран. Пак по данни от Зак, пресертифицирането на блока е затруднено, защото то се осъществява посредством стари съветски прибори. Те вече са толкова амортизирани, че се е наложило да бъдат спешно ъпгрейднати. И ето ни вече тук - през юни 2019-та, няколко седмици преди изстрелването, което ще бъде осъществено с ракета "Протон-М", на която й остават броени месеци преди да й изтече гаранцията, с пресертифицирана горна степен "ДМ-03" поради вече изтекла гаранция и с космическа обсерватория "Спектр-РГ", преминала през многобройни проблеми и с компоненти на борда, които остаряват. Остава само да се надяваме, че по време на изстрелването и след него късметът ще е на страната на Русия и Германия. Двете страни определено имат нужда от конска доза късмет. Евентуален провал ще нанесе сериозен удар върху науката и ще горчи дълго време... http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2799-2019-soviet-russian-space-telescopes

УСПЕХ: Седемнадесетият товарен кораб Драгън се завърна на Земята след успешна мисия до МКС! На снимката: космическият кораб "Драгън" след днешното си завръщане. Photo credit : SpaceX 4 юни 2019 г. 22:15 ч. Светослав Александров. Днес в 00:10 ч. българско време товарният космически кораб на СпейсЕкс "Драгън" се завърна благополучно на Земята посредством приводняване в Тихия океан. Това бе седемнадесетият товарен полет на частната компания до Международната космическа станция и шестият, при който бе използван кораб "втора употреба". Заедно с кораба на Земята бяха върнати около 1 900 килограма полезен товар, в това число вече отработени научни експерименти. Напомням на читателите, че корабът "Драгън" бе изстрелян с ракетата "Фолкън 9" на 4-ти май. На МКС бяха доставени множество изследователски прибори, сред които орбиталната обсерватория "OCO-3" за наблюдение на комплексната динамика на намиращия се в земната атмосфера въглероден диоксид, експеримента "Фотобиореактор" на Немския аерокосмически институт (DLR) за отглеждане на микроводорасли от вида Chlorella vulgaris, опита "Органи на чип", включващ човешки клетки, потопени в триизмерна матрица за тестване на нови терапевтични методи за лечението на различни заболявания. Следващият полет на СпейсЕкс до МКС, осемнадесети поред, е планиран за месец юли тази година. За повече информация:НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2798-2019-june-cargo-dragon-returns-earth

Възникна проблем с един от двигателите на най-новия руски спътник Ямал-601 4 юни 2019 г. 17:30 ч. На 30-ти май от космодрума Байконур излетя ракетата "Протон-М" със спътника "Ямал-601", който трябва да се превърне в най-мощния комуникационен руски спътник по отношение на способността му да препредава данни. Днес ТАСС оповести, че специалистите от компанията-производител Thales Alenia Space имат нужда от това да проведат допълнителни проверки на двигателя за промяна на орбиталния апогей. По първоначална информация не става въпрос за отказ на двигателя, т.е. проблемът е от друго естество. Но вероятно ще настъпят отлагания в плановете за довеждането на спътника в окончателната му точка на геостационарна орбита. "Ямал-601" понастоящем е под ръководството на производителя, а изпитанията на бордовите му системи са вече започнали. Снимка от изстрелването на "Ямал-601" в края на май. Фото: КЦ "Южный"/ЦЭНКИ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2797-2019-yamal-engine-issue

Космическият кораб Орион е в готовност да бъде изстрелян на 2-ри юли за изпитание на системите му за аварийно спасяване На снимката: техниците преместват космическия кораб "Орион" към Стартовия комплекс 46 на космодрума Кейп Канаверал, откъдето корабът ще бъде изстрелян през това лято за изпитание на системите му за аварийно спасяване. Photo credit : NASA 4 юни 2019 г. 17:10 ч. Светослав Александров. Отдавна не съм писал за космическия кораб "Орион", с помощта на който НАСА планира през 2024 година да изпрати човек на Луната. За последен път корабът летя на изпитателен безпилотен полет през 2014 година. Тогава "Орион" се отдалечи на 5 800 километра от Земята - рекорд за кораб, предназначен за пилотирани мисии, след приключването на лунната програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. Следващото изстрелване ще е през това лято, на 2-ри юли, когато ще бъдат изпитани системите за аварийно спасяване на "Орион". Целият полет ще продължи около три минути. Изстрелването ще бъде проведено с помощта на специална твърдогоривна ракета, известна под названието "Orion Abort Test Booster". Тя представлява наследник на "Литъл Джоу 2", малка ракета, използвана в рамките на програмата "Аполо" през 60-те години на миналия век за провеждането на сходни изпитания. Ако всичко мине по план, ракетата ще изведе "Орион" на височина около 10 километра. В този миг ще се запалят двигателите на спасителната кула, която ще трябва да издърпа капсулата далеч от ракетата. При достигане на височина от 13 километра, двигателите ще трябва да ориентират "Орион" в позиция, безопасна за неговото отделяне от кулата. Тъй като това е тестов вариант на "Орион", той не е екипиран с парашути и няма да се приводни меко в океана. Вместо това записващите устройства със събраните данни ще бъдат изхвърлени от капсулата, за да бъдат събрани от техниците и анализирани по-късно. Успешният изпитателен полет ще даде зелена светлина за провеждането на дебютната мисия до Луната в края на 2020 или през първата половина на 2021 година. Това ще първото изстрелване на "Орион" с гигантската ракета "Спейс Лонч Систъм". Корабът ще лети в безпилотен режим до орбитата на Луната, след което ще се завърне на Земята. Първият пилотиран полет на "Орион" е планиран за 2023 година, когато "Спейс Лонч Систъм" ще трябва да изведе четирима астронавти на път към Луната. Астронавтите ще облетят естествения ни спътник, без да кацат на него, на разстояние 8 900 километра от повърхността му. Едва след това ще се пристъпи към следващия етап - кацане на Луната, планирано през 2024 година. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2796-2019-orion-in-flight-abort-preview

Роскосмос повторно нае дискредитирана фирма за строежа на стартовата площадка за ракетите Ангара на космодрума Восточний 3 юни 2019 г. 19:30 ч. През януари на страниците на КОСМОС БГ отразих информация, че държавната космическа агенция на Русия е разтрогнала договора с проблемната компания ПСО "Казан" за строежа на стартова площадка на новия руски космодрум Восточний. Компанията беше натрупала сериозни дългове и почти бе претърпяла фалит. Поради непрекъснатите протакания новите руски ракети "Ангара" няма да могат да летят от космодрума Восточний през 2021 година, както първоначално се планираше, а дебютът им ще е най-рано през 2023 година. През април бе оповестено, че Путин не може да намери заместител на ПСО "Казан". Най-накрая на 31 май информационната агенция ТАСС потвърди, че компанията ще продължи да е отговорна за строежа на Восточний. Според източник в строителния отрасъл "проблемите на фирмата, които са объркали изпълнението на договора, са вече разрешени". Журналистът Анатолий Зак и собственик на сайта RussianSpaceWeb пише, че някои хора се чудят да не би Роскосмос да има репутацията на токсична корпорация сред строителите, която отблъсква всеки, желаещ да работи с космическата агенция, и дали в крайна сметка поради това Роскосмос просто няма друг избор, освен да продължи да работи по стария договор с ПСО "Казан". Модули за руските ракети "Ангара". Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2795-2019-roscosmos-npo-kazan

Половин век след големия скок на Армстронг, някои хора все още не вярват, че човек е бил на Луната На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA Поредица от статии, оборващи лъжетеорията, че човек не е бил на Луната. Кацането на Луната. Част 1. Голям Холивудски филм? Кацането на Луната. Част 2. Технологичният напредък Кацането на Луната. Част 3. Пречила ли е радиацията? Кацането на Луната. Част 4. Лунните снимки Какви видеозаписи от лунното кацане са изгубени? Защо е толкова трудно да се завърнем на Луната? Лунната конспирация и ефектът на Дънинг-Крюгер Как да сме сигурни, че лунните кацания са истина? 3 юни 2019 г. 17:20 ч. Светослав Александров. Това лято човечеството ще отбележи цели 50 години от провеждането на мисията "Аполо 11", когато за пръв път астронавти стъпват на Луната. На историческия 21-ви юли 1969 г. Нийл Армстронг и Едуин (Бъз) Олдрин прекарват близо два часа и половина на лунната повърхност, в рамките на които забиват американското знаме, разгръщат научни инструменти и събират скални и почвени проби. През следващите месеци и години, до декември 1972-ра, още пет пилотирани експедиции извършват кацания от видимата страна на естествения ни спътник. Равносметката е следната: в рамките на девет мисии общо 24 души летят отвъд околоземна орбита и облитат Луната. При шест от тези мисии 12 астронавти се разхождат на нейната повърхност. Някои хора обаче не се вълнуват от това какво тези 24 души от проекта "Аполо" са правили и какви експерименти са извършили. За тях основният въпрос е дали изобщо човек е стъпвал на Луната. Проучване на изследователския център "Тренд", направено през 2018 година, показва, че 14% от българите са убедени, че лунните мисии са фалшифицирани. Това е малцинство от хора, но за съжаление е шумно малцинство, което обича да спори и да убеждава другите в "правотата" си. Днес практически не е възможно да изнесеш лекция или да напишеш статия, без това да доведе до разразяването на спор за истинността на лунното кацане. Макар и вярващите в лунната конспирация да са малко, те споделят разнородни вярвания, като единственото, около което се обединяват е, че около цялата работа "има нещо гнило". Те трудно биха се съгласили относно това къде свършва истината и къде започва лъжата. За някои хора цялата НАСА се занимава с лъжи, няма никакви космически полети дори в днешно време и всичко е Холивуд и Фотошоп. Такива са, например, плоскоземците. Има привърженици на конспиративната теория, които смятат, че космическите полети са възможни само в околоземна орбита, тъй като са на мнение, че по-нататък радиацията пречи. Други смятат, че хора могат и да са отишли до орбитата на Луната, но само дотам - обиколили са я без да кацат върху повърхността. И накрая ги има и тези любители на конспирациите, които смятат, че мисиите "Аполо" са автентични, човек е стъпвал на Луната, но понеже там има неща, които не са за човешкото око (извъзнемни? тайни сгради?), НАСА е фалшифицирала филмовите записи. Съмненията относно автентичността на лунните кацания започват веднага след "големия скок" на Армстронг и Олдрин. Пръв е Бил Кейсинг, който е бивш работник в аерокосмическата компания Рокетдайн. Кейсинг придобива бакалавърска степен в областта на английските изкуства през 1949 г. в Университета на Южна Каролина. Той е назначен в предприятието като библиотекар и остава на тази длъжност до 1963 година, когато напуска - т.е. пет години преди полета на "Аполо 11". Макар и никога да не е придобил инженерна степен и да не е работил пряко в космическия отрасъл, той използва тази част от биографията си на "вътрешен човек". През 1974 година Кейсинг самоиздава книгата "Ние никога не сме били на Луната: американска измама за тридесет милиарда долара". Книгата изобилства от лични мнения, спекулации, няма фактологична база и не се позовава на авторитетни източници. Поради това тя никога не се превръща в бестселър. След това през 1978 година се появява филмът "Кеприкорн 1", в който се разказва за фалшифицирана мисия на НАСА до Марс. Макар и художествено произведение, филмът е идеален повод някои хора да се замислят по темата: ами дали мисиите "Аполо" са били автентични? През 80-те и 90-те години привържениците на конспирацията продължават да общуват едни с други, обменят идеи, но като цяло никой не ги взима насериозно. Към края на 20-ти век конспиративната теория е на път да изчезне. Но идва съдбовният 15-ти февруари 2001 година, когато Fox TV излъчва филма "Конспиративна теория: кацали ли сме наистина на Луната?". Това е моментът, в който лунната конспирация излиза за пръв път извън сферата на книжното самопубликуване и жълтата преса и влиза официално в редовите медии. Моментът е идеален - все повече хора имат достъп до интернет. Теорията се разпространява мълниеносно и макар и все още да няма социални мрежи и Фейсбук, дори в българските интернет форуми хората започват да задават въпроси: защо знамето се вее? Защо на снимките от Луната няма звезди? Защо под спускаемите апарати няма кратер? И така нататък, и така нататък. Скоро след като теорията набира популярност, филмовият режисьор със съмнителна репутация Барт Сайбръл започва да преследва астронавтите от програма "Аполо" с Библия в ръка, за да ги накара да се закълнат под заплахата от вечните пламъци на ада, че наистина са били на Луната. Тактиката на Сайбръл е да вкара астронавтите в положение, от което не могат да се защитят. Ако откажат да се закълнат в Библията, той казва: "Ето, те никога не са били на Луната и ги е страх да положат клетва". Ако положат ръка на Библията и се закълнат, че са били там, Сайбръл отвръща: "Ето, те са такива нагли лъжци, че нямат страх от Бога". В общи линии положението е като в оня виц за крокодила и маймуната. За незапознатите разказвам: един ден крокодилът решил да се заяде с маймуната и да я пита дали най-накрая се е оженила. Ако маймуната кажела "да", крокодилът щял да отвърне: "кой те е взел такава маймуна", а ако кажела "не" - "кой ще те вземе такава маймуна". И така крокодилът пресрещнал маймуната и задал своя въпрос. Маймуната отговорила: "как да се оженя, бе, братко, в тая река само крокодили има". Както е във вица, така и Барт Сайбръл си намира майстора. През 2002 година режисьорът пресреща Бъз Олдрин и го кара да се закълне в Библията. Тук Сайбръл прекрачва границата и нарича възрастния астронавт "страхливец, лъжец и крадец". В момента, в който изрича тези думи, чашата прелива. Олдрин в никакъв случай не е страхливец - бил е боен пилот по времето на Корейската война и е свалил два съветски "МиГ 15". Реакцията на астронавта е светкавична - забива юмрук в лицето на Сайбръл. Кой ли не би реагирал така, ако му кажат в лицето, че е страхливец, лъжец и крадец? През 2009-та година за пръв път след дългогодишно затишие НАСА успява да изпрати в орбита около Луната мощна роботизирана мисия, която притежава камера с достатъчно голяма разделителна способност, че да може да заснеме останките от лунните модули на "Аполо". Друга мисия, японската "Кагуя", успява да заснеме следите от действието на спирачните ракетни двигатели на модула на "Аполо 15". През 2015-та година китайската обсерватория Юннан успява да излъчи лазерно лъчение към отражателите, доставени от астронавтите на "Аполо 15", и да получи обратно отразена светлина - доказвайки ефективно, че на Луната има човешки прибори. Видно е, че както модерна мисия на НАСА, така и научни екипи в Япония и Китай, откриват следи от дейността на астронавтите от "Аполо". Никой не поставя под съмнение автентичността на лунната програма. През януари 2019 година в България се разразява нечуван скандал относно лунната конспирация, след като учителката Лидия Булева от 38-мо ОУ "Васил Априлов" излъчва пред учениците си филмче, в което, по думите на преподавателката, се представя балансиран поглед по темата: т.е. аргументи "за" и "против" дали човек е бил на Луната. Случаят добива сериозна популярност в медиите. Макар че редица експерти се изказват, че кацането на Луната е научен факт и че няма основание да се води дебат "за" и "против", обществото не реагира достатъчно остро и категорично. Даже напротив - училището иска извинение от бащата, че е направил случая публичен (източник: Offnews), а родители правят подписка в подкрепа на учителката. Конспиративните теории се приемат от много хора за гимнастика на ума, тъй като се считат, че предлагат възможността да се разглеждат различни гледни точки, независимо колко крайни могат да са те. Но те не са безобидни. Някои от авторите на конспиративни теории пишат расистки и антисемитски публикации (например обвиняват НАСА, че е част от световното "юдомасонство"). Лунната конспирация в България най-често се обвива в антиамериканизъм и презрение към всяко постижение, което идва от САЩ. Така тази лъжетеория се използва от определени кръгове хора, които искат да разрушат геополитическата ориентация на България към западния и демократичен свят. Не на последно място - учени и популяризатори на науката, които се занимават с оборването на конспиративни теории, често биват подлагани на тормоз и заплахи. Тук изобщо не засягаме въпроса, че всякакви съмнения в автентичността на мисиите "Аполо" са проява на върховна глупост. Доказателствата са много. Към показаните по-горе свидетелства от модерните мисии на НАСА, от учените в Китай и Япония, може да добавим и още факти. Най-яркото доказателство е под формата на донесени на Земята стотици килограми лунни скали. Благодарение на тяхното изучаване учените все още правят големи открития. В известен смисъл може да кажем, че програмата "Аполо" продължава и до ден днешен в изследователско отношение. Днес в България всеки човек може да отиде и да види с очите си камък от Луната, доставен на Земята от астронавтите на мисия "Аполо 17". Камъкът се намира в сградата на Националния природонаучен музей при БАН. Подробна статия за независимите доказателства, че човек наистина е бил на Луната, има на страниците на КОСМОС БГ. Независимо от всичко това, фактите сами по себе си не са в състояние да унищожат конспиративна теория, дори и да е извънредно глупава. Ако един човек е решил да вярва в каквото си иска, той ще продължи да си вярва въпреки всички доказателства за противното. Или ако вземем предвид лунната конспирация: ако човек е склонен да вярва, че НАСА е в състояние да проведе такава мащабна фалшификация, то значи агенцията е в състояние да фалшифицира и доказателствата. Как тогава можем да се доверим на тях? Колкото и парадоксално да звучи за някои хора, доверието е важен елемент от критичното мислене и научния скептицизъм. Както нееднократно съм подчертавал, научният скептицизъм почива на гледището, че на доказателствата може да се вярва, когато едно наблюдение може да бъде повторено при правилно контролирани условия. Авторите на конспиративни теории обаче ни учат, че всяко едно доказателство, независимо от това, че е повторяемо, може да бъде отхвърлено по принцип. Така конспиративните привърженици често пъти ни убеждават, че са скептици, но всъщност не са никакви скептици - скептицизмът не е еквивалент на отрицание. В крайна сметка, защо не се доверим на здравата логика? Тя води натам, че мисиите "Аполо" са реален исторически факт. Както казва астронавтът Чарлз Дюк от мисията "Аполо 16" : "Ние сме били на Луната девет пъти. Ако сме го фалшифицирали, кому е било нужно да правим девет фалшификации?" ПП: Вместо заключение бих искал да обърна внимание на лековерността на някои читатели, които попадат в клопката на фалшивите новини (fake news). В последно време в интернет пространството обикаля информация, че Джулиан Асанж, основателят на Wikileaks, твърди, че програмата "Аполо" е била фалшифицирана. За съжаление тролове налазиха фейсбук страницата на КОСМОС БГ и започнаха да пускат масово линкове към тази "новина" във всяка една публикация, коeто доведе до това да бъдат блокирани за спам. Всъщност първоизточникът на "новината" е World News Daily Report. Това е сатиричен уебсайт по подобие на "Бъзикилийкс" и "НеНовините". Разбира се, понякога не само лековерни читатели, но и сериозни медии попадат в клопката на сатиричните публикации и ги препечатват като реални новини, което спомага за разпространение на дезинформацията. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2794-2019-50years-moon-hoax

Пилотираната космическа ракета Атлас 5 пристигна на космодрума Кейп Канаверал 2 юни 2019 г. 20:00 ч. Наближаваме мига, когато за пръв път след приключването на програмата "Космическа совалка", астронавти ще се отправят към Международната космическа станция от територията на САЩ! Вчера ULA оповести, че пилотираната космическа ракета "Атлас 5" и специалната ускорителна степен с два двигателя "Центавър" са пристигнали на космодрума Кейп Канаверал. Това е ракетата, която през ноември ще изведе в космоса кораба "Старлайнър" с астронавтите Крис Фъргюсън, Майк Финк и Никол Ман. Разбира се, полетът ще е факт само ако безпилотното изпитание на "Старлайнър" през август бъде успешно. Подобно на изпитателния безпилотен полет на "Крю Драгън" през март, така и "Старлайнър" ще трябва да излети в роботизиран режим, да се скачи с МКС, след което да се завърне на Земята. През месец май, след дълго време на несгоди, американската космическа агенция НАСА оповести, че е доволна от прогреса, който показва Боинг. След като през лятото на миналата година по време на статично огнево изпитание настъпи нежелан теч на двигателните системи, при повторението на опита през май всичко бе наред. Очаква се командният и сервизният модул на първия "Старлайнър" да бъдат прикачени в средата на юни, което ще открие възможността за полет през август, най-късно през септември. Най-накрая комерсиалната програма за превоз на астронавти започва да дава плод! На кадъра: специален кораб доставя ракетата "Атлас 5" на Кейп Канаверал. Photo credit : NASA/ULA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2793-2019-atlas-v-delivered-cape

НАСА избра първите три компании, които ще доставят провизии на Луната през 2020 и 2021 г. На илюстрацията: комерсиален спускаем апарат доставя научни и технологични прибори на лунната повърхност за нуждите на НАСА. Image credit : NASA 2 юни 2019 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Тази година, когато празнуваме половин век от първото стъпване на човек на Луната, НАСА се готви да се завърне отново там. Но никой не би се заинтересувал, ако това е просто повторение на "Аполо" - наливат се ударна доза финанси в неустойчива правителствена програма, в рамките на която астронавти стъпват на лунната повърхност, а после си тръгват и през следващите още 50 години никой отново не стъпи там. Програмата за завръщане на Луната трябва да доведе до трайно човешко присъствие. Това може да стане само ако НАСА подпомогне частния сектор за превозването към Луната първо на провизии, а след това и на хора. В петък агенцията оповести имената на първите три компании, които ще доставят научни инструменти на Луната през 2020 и 2021 година. Първата компания е Astrobotics - тя ще получи $79.5 милиона за разработката на спускаем апарат, който ще може да пренесе до 14 научни инструмента върху лунната повърхност. Изстрелването на нейния спускаем апарат трябва да се осъществи до юли 2021 година. Втората е Intuitive Machines - тя ще вземе $77 милиона. Спускаемият й апарат ще може да достави на Луната до пет научни прибора. Полетът отново трябва да бъде проведен до юли 2021 година. Третата е Orbit Beyond и нейният спускаем апарат може да полети още през септември 2020 година. Компанията ще усвои $97 милиона, а капацитетът на спускаемия апарат е до четири научни прибора. И това е само началото. НАСА е получила за задача от администрацията на Тръмп лунната програма, която носи името "Артемис", да кулминира с кацане на хора на Луната най-късно през 2024 г., а до 2028 година да има устойчиво присъствие на астронавти както на лунната повърхност, така и в окололунна орбита. Напомням на читателите, че през ноември американската космическа агенция избра общо девет компании за доставката на провизии на Луната, като идеята на НАСА е в рамките на десетгодишен период частната лунна индустрия да получи общо $2.6 милиарда. Горепосочените три компании са само първите, които са избрани от агенцията за реализацията на конкретни мисии. Оставащите шест компании не са отписани, те също ще имат възможности да проведат мисии по-нататък. Няма спор, че на частниците е делегирана сериозна задача - при това такава, която никога не е била изпълнявана преди от комерсиална фирма. Само правителствени апарати са кацали на Луната досега, като последният от тях е китайски - той се спусна през януари тази година от обратната страна на естествения ни спътник. През април спускаемият апарат "Берешийт" на организацията СпейсАйЕл, основана в Израел, се опита да осъществи кацане, но поради технически проблем кацането бе твърдо. НАСА все още се опитва да установи дали намиращият се на борда на "Берешийт" ретрорефлекторен инструмент е бил доставен успешно. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2792-2019-three-commercial-companies-chosen

Американската компания Нортроп Груман успешно запали първата степен на новата ракета Омега 31 май 2019 г. 08:00 ч. Ако се чудите какво се случи с някогашната концепция за пръчковидна ракета "Арес 1", която се предвиждаше за прекратената от Обама програма "Съзвездие"... ето какво! Последната реинкарнация на "Пръчката" сега се разработва от частната американска компания Нортроп Груман под името "Омега". Вчера компанията проведе успешно запалване на първата степен на тестова площадка, като двигателят работеше точно толкова време, колкото се предвиждаше по план. Всичко мина нормално, като изключим незначителна аномалия в последните етапи, свързана със соплото на двигателя. Очаква се "Омега" да бъде изстреляна за пръв път през 2021 година. Ракетата се състои от твърдогоривен ускорител, производен на този от космическите совалки, който служи за първа степен, както и от криогенна горна степен, разработена от Аероджет Рокетдайн. За създаването на "Омега" е спечелен договор през 2016 година като част от усилията на Военновъздушните сили на САЩ да прекратят зависимостта от произвежданите в Русия двигатели "РД-180". Разработката на ракетата тече много гладко и без отлагания. От години се говореше, че дебютното огнево изпитание на първата степен ще е факт през 2019-та година и сега то вече се случи. Видеозапис от теста: тук (Youtube връзка) Кадър от снощното запалване. Photo credit : Northrop Grumman http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2791-2019-30-may-northrop-grumman-test-fires

Успех: тежкотоварна космическа ракета Протон-М изведе спътника Ямал-601 в целевата му орбита! Снимка от снощното изстрелване. Фото: КЦ "Южный"/ЦЭНКИ 31 май 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Снощи в 20:42 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя руската тежкотоварна ракета "Протон-М". Девет минути след началото на полета ускорителният блок "Бриз-М" със спътника "Ямал-601" се отдели от третата степен от ракетата-носител и започна самостоятелен полет. Изминаха още девет часа, в рамките на които "Бриз-М" извърши общо пет запалвания, за да доведе спътника до правилната му геостационарна трансферна орбита. Тази сутрин Роскосмос потвърди успеха на изстрелването. Напомням на читателите, че спътникът е построен от френско-италианския производител Thales Alenia Space за нуждите на Газпром космически системи в Русия. Това бе първото изстрелване на ракета "Протон-М" за 2019-та година. Успехът проправя пътя за следващия полет, който ще е през юни. Тогава "Протон-М", но с ускорителен блок "ДМ-03" вместо "Бриз-М", ще изведе в космоса научната обсерватория на Русия и Германия "Спектр-РГ" за изучаване на далечните космически обекти в рентгеновия диапазон на електромагнитния спектър. Но да се върнем на изстрелването, което започна снощи и приключи днес. "Ямал-601" ще бъде най-мощният комуникационен спътник на Русия по отношение на количеството данни, които ще пренася. "Изстрелването на спътника "Ямал-601" е още един практически резултат от нашето сътрудничество с Газпром космически системи", съобщава Алексей Варочко, шеф на ГКНПЦ "Хруничев", компанията-производител на ракетите "Протон" и "Ангара". "Ние сме в готовност да извеждаме големи космически апарати с помощта на "Протон-М" и "Ангара" за развитието на спътниковите връзки на територията на Русия. До края на годината планираме да изстреляме не по-малко от 5 ракети "Протон-М" с федерални и комерсиални полезни товари". За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2790-2019-31-may-proton-m-launches

Руската тежкотоварна ракета Протон-М се завръща: гледайте изстрелването тази вечер на живо! 30 май 2019 г. 20:15 ч. След една твърде постна 2018-та година, в рамките на която бяха отбелязани само две изстрелвания, и след едно почти празно полугодие на 2019-та, ракетата "Протон-М" се връща в играта! Първият старт за годината ще е факт тази вечер в 20:42 ч. българско време и Роскосмос осигурява излъчване на живо. Линкът, от който можете да гледате изстрелването, е този: http://online.roscosmos.ru Ако всичко мине наред, в орбита ще бъде изведен спътникът "Ямал-601". Той е изготвен от френско-италианската компания Thales Alenia Space за нуждите на "Газпром космически системи". Напомням на читателите, че допреди няколко години Русия беше лидер в спътниковите изстрелвания, а ракетите "Протон" летяха типично по 8-9 пъти годишно. Това се промени рязко през 2017-та, когато едновременно се случиха няколко фактора: бум на американски космически компании като СпейсЕкс, след което много клиенти се ориентираха към новите частни ракети, установяването на дефекти в произведените двитатели за "Протон-М", чести аварии на руски ракети и вследствие на тях оскъпяване на застраховките на спътниковите изстрелвания. В началото на годината бе даден знак, че тази година Русия може да се реваншира и да изстреля до десет ракети "Протон-М". Но първите месеци отминаха без никаква активност, като днешният пуск е дебютен за 2019-та. За сметка на това тазвечершният старт е интересен, защото ако той е успешен, през месец юни ще има ново изстрелване на "Протон-М", този път с руско-немската научна обсерватория "Спектр-РГ". Снимка от извеждането на ракетата "Протон-М" със спътника "Ямал-601" на стартовата площадка. Фото: КЦ "Южный"/ЦЭНКИ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2789-2019-30-may-launch-to-be-streamed-live