SAlexandrov

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Старлайнър с двама души на борда излетя към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV 5 юни 2024 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Най-сетне – след толкова много мъки, проблеми и безконечни отлагания, космическият кораб на Боинг “Старлайнър” излетя с екипаж на борда! Към Международната космическа станция се отправиха астронавтите Бари “Бъч” Уилмор и Сънита “Съни” Уилямс! “Старлайнър” бе изстрелян посредством ракета-носител “Атлас 5” в 17:52 ч. българско време. Любопитен факт е, че това бе първото пилотирано изстрелване на ракета от семейството на “Атлас” след 15 май 1963 година, когато летя космическият кораб “Мъркюри-Атлас 9” с американския астронавт Гордън Купър. Тогава Купър прекара в космоса повече от един ден, преди да се завърне на Земята. Към това време СССР вече бяха изстреляли мисиите “Восток 2” с космонавта Герман Титов, както и “Восток 3” и “Восток 4” съответно с Андриян Николаев и Павел Попович. Всички тези мисии продължиха повече от ден. Така мисията на НАСА “Мъркюри-Атлас 9” бе символична и ценна, защото чрез нея американската космонавтика придоби същия опит, който притежаваше съветската. По ирония на съдбата, изстреляната днес ракета “Атлас 5” бе оборудвана с произведен в Русия двигател “РД-180” – реликва от вече отишлата си епоха на тясно международно сътрудничеството. Независимо от всичко това, корабът “Старлайнър” е американско производство – и това включва и ракетните му двигатели. При добро желание от страна на НАСА и Боинг, той може да бъде изстрелван и с други ракети. “Старлайнър” e шестият орбитален пилотиран космически кораб, произведен в САЩ – след “Мъркюри”, “Джемини”, “Аполо”, космическата совалка и “Крю Драгън”. През следващите дни “Старлайнър” ще трябва да демонстрира, че е в състояние да се сближава и скачва с Международната космическа станция, както и да се завръща безопасно на Земята. Скачването е насрочено за утре ориентировъчно в 19:15 ч. българско време, като преди това Уилмор и Уилямс ще изпробват задължително изправността на ръчните системи, въпреки че корабът на Боинг е изцяло автоматичен. Бъч Уилмор е командирът на настоящата мисия. На 61-годишна възраст той има две мисии зад гърба си преди днешната – със совалката “Атлантис” през 2009 година и с руския кораб “Союз ТМА-14М” през 2014 година. Любопитен факт, който научихме от живото предаване на НАСА ТВ, е че той e ръкоположен за пастор в американска баптистка църква. Ето защо преди днешното изстрелване станахме свидетели на молитва: Съни Уилямс (58 г.) е пилотът на “Старлайнър” и тя също има два полета зад гърба си – със совалката “Дискавъри” през 2006 г. и с кораба “Союз ТМА-05М” през 2012 година. Любопитен факт е, че преди да стане астронавт, тя е била пилот на хеликоптери. Днешното изстрелване на “Старлайнър” бе историческо – защото никога досега изцяло нов пилотиран космически кораб не е излитал на дебютната си мисия с жена-пилот на борда. Изстрелването на “Старлайнър” стана факт точно четири години и шест дни след дебютното изстрелване на кораба на СпейсЕкс “Крю Драгън” с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. Въпреки че корабът на Боинг идва с такова голямо закъснение, старата корпорация е усвоила $5.1 милиарда, в сравнение с усвоеното от фирмата на Илон Мъск – $3.1 милиарда. Затова, въпреки че може да поздравим Боинг за успешното изстрелване на “Старлайнър”, не може да не изразим и разочарование, че след разделянето на кораба от ракетата-носител до потвърждаването на вмъкването му в стабилна орбита бяха показани единствено анимации. НАСА също така съобщи, че няма да видим никакво видео от борда на “Старлайнър” до скачването на кораба с МКС, макар че Боинг обещават по времето на първата оперативна мисия да има камери. Но, макар и много космически ентусиасти да имат забележки към цената за разработка на “Старлайнър”, както и основателни притеснения за бъдещето му, след като ракетите “Атлас 5” се изчерпат, не може да не поздравим НАСА – програмата за стимулиране на частни компании за създаването на пилотирани космически кораби изглежда най-накрая се отплати изцяло. Отминаха времената, когато САЩ трябваше да разчита на руските пилотирани кораби за превоз до МКС. Сега има не един, а два различни пилотирани космически кораба. Бил Нелсън, администраторът на НАСА, нарече това “нееднаква резерва”. Навремето, когато някоя американска совалка катастрофираше, това водеше до спирането на полетите на всички останали совалки, защото са еднотипни и споделят едни слабости. Но корабите на Боинг и СпейсЕкс, съответно “Старлайнър” и “Крю Драгън”, са произведени и се изстрелват по различен начин. Ако някой от тях, не дай Боже, аварира, това вече няма да доведе до спирането на пилотираната космонавтика на САЩ за години наред. Защото другият космически кораб е различен, не споделя същите слабости. И съответно НАСА вече няма нужда да се примолва на Руската федерация – още повече, че външнополитическите отношения са влошени. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/05/starliner-successfully-launches/

Федералната авиационна администрация издаде разрешително за полета на Старшип 5 юни 2024 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Американският регулатор в лицето на Федералната авиационна администрация издаде разрешително за четвъртото изстрелване на “Старшип”, което може да е факт не по-рано от утре, 6-ти юни. Новото в случая е, че освен че СпейсЕкс отново има държавно разрешение да изстрелва “Старшип”, лицензът съдържа клаузи, които гарантират, че регулаторът няма да разследва компанията в случай, че корабът бъде загубен при опит за кацане. Това е много важна новина. Преди появата на СпейсЕкс всички ракети (с изключение на твърдогоривните ускорители на совалките и техните двигатели) се изхвърляха и не се рециклираха – те бяха за еднократна употреба. Фирмата на Илон Мъск обаче си е поставила за цел човечеството да стане междупланетен вид, а за това трябва ракетите и космическите кораби да станат като самолетите, да има пълна възвръщаемост. Към настоящия момент СпейсЕкс усъвършенства връщането на първите степени на “Фалкън 9” и постигна важна частична възвръщаемост, която доведе до революция в космонавтиката. Компанията изстрелва по една ракета веднъж на два-три дни. “Старшип” е първата програма, която се мъчи да постигне цялостна възвръщаемост. Но това няма да стане от раз. Почти е гарантирано, че в хода на утрешния полет няма да бъде реализирано завръщане. Ще трябва да има много изстрелвания, много опити, докато стартовата система бъде стабилизирана и целта бъде постигната. Новият лиценз гарантира, че при тези неуспешни опити за кацания държавата няма да пречи и да провежда разследвания. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/05/faa-starship-license/

УСПЕХ: И вторият климатичен спътник на НАСА PREFIRE излетя в космоса! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 5 юли 2024 г. 07:55 ч. Светослав Александров. И вторият климатичен спътник на НАСА “PREFIRE” е вече в космоса, след като беше изстрелян тази сутрин с американска ракета “Електрон” от космодрума на Рокет Лаб в Нова Зеландия! Стартът бе осъществен в 06:15 ч. българско време. Напомням на читателите, че първият “PREFIRE” беше изстрелян на 25-ти май. И двата спътника са построени по стандарта CubeSat от шест единици. Напомням на читателите, че както името показва, основната единица представлява куб, като дължината на ръба е 10 сантиметра. В случая става въпрос за 6-U CubeSat, т.е. всеки спътник се състои от шест такива куба. Спътниците са позиционирани в 525-километрова кръгова орбита около Земята, като от там те ще наблюдават Арктика и Антарктика. Никога досега не е правено подробно изследване какво количество топлина губи нашата планета откъм полюсите. Счита се, че данните от тях ще служат за подобряването на климатичните модели, като така учените ще могат да правят по-точни предсказания във връзка с глобалното затопляне. Днешното изстрелване бе 49-то за лекотоварната ракета “Електрон” от началото на нейната експлоатация през 2017 г. и седмо за календарната 2024 година. С това Рокет Лаб се превръща във втората най-активна космическа компания след СпейсЕкс. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/05/second-prefire-satellite-launch/

Руският космонавт Олег Кононенко стана първият човек, прекарал 1 000 дни в космоса! Космонавтът Олег Кононенко. Фото: Роскосмос 5 юни 2024 г. 07:45 ч. Светослав Александров. Днес руският космонавт Олег Кононенко стана първият човек в историята, прекарал сумарно 1 000 дни в космоса. Тук все пак е важно да се конкретизира, че не става въпрос за единичен полет. Дните са се натрупали в хода на следните пилотирани експедиции: Союз ТМА-12”, “Союз ТМА-03М”, “Союз ТМА-17М”, “Союз МС-11” и “Союз МС-24” Кононенко ще се завърне на Земята на 23 септември, като това ще стане първият землянин, престоял толкова време в космоса, колкото би прекарал и един космонавт, пътувал до Марс и обратно. Както съобщава космическият блогър Виталий Егоров, тези рекорди можеха да бъдат постигнати и от Генадий Падалка. Именно космонавтът Падалка е предишният рекордьор, с прекарани в орбита 878 дни, 11 часа, 29 минути и 48 секунди. Но през 2017 г. той напусна отряда на космонавтите със скандал заради несъгласие с действията на ръководството на Роскосмос. А през 2022 г. Падалка зае остра позиция, осъждайки военните действия на Русия в Украйна. Ето защо Роскосмос имаше нужда от по-лоялен шампион, казва Егоров. Олег Кононенко е член на партия “Единна Русия” – т.е. партията на Путин. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/05/kononenko-1000-days-space/

Китайският роботизиран кораб със събраните проби излетя от Луната! Снимка на китайското знаме, разгърнато на обратната страна на Луната в хода на мисията “Чанг’e 6”. Photo credit : CNSA/CLEP 4 юни 2024 г. 06:20 ч. Светослав Александров. Отлитащата степен на китайската мисия “Чанг’e 6” със събраните от обратната страна на Луната проби излетя успешно днес от лунната повърхност. Междувременно ръководството на мисията публикува богат снимков и видеоматериал, в това число фотография на разгърнатото знаме на Китай. Според новинарската агенция Синхуа, която се позовава на Китайската национална космическа администрация, след излитането степента е достигнала целевата си орбита без проблеми. През следващите часове тя трябва да се скачи с орбиталния отсек на “Чанг’e 6”, за да може да отпътува обратно към Земята. Панорамна снимка от повърхността на Луната, заснета от борда на “Чанг’e 6”. Photo credit : CNSA/CLEP Това ще е едва деветото скачване в орбита около Луната от началото на космическата епоха. Досега седем скачвания са осъществявали американските астронавти от програмата “Аполо” и едно – от китайската мисия “Чанг’e 5” през 2020 година. Снимка на спускаемия модул на “Чанг’e 6”, получена от борда на малкия луноход, доставен от него. Photo credit : CNSA/CLEP През 2020 г. “Чанг’e 5” бе първият успешен опит на Китай да вземе проби от грунда и скалите на Луната и да ги достави на Земята, като този материал бе събран от видимата страна. А сега “Чанг’e 6” е истинска историческа мисия, защото за пръв път на нашата планета ще пристигнат проби от обратната страна на Луната! Това досега не е било постигано нито от американските пилотирани експедиции “Аполо”, нито от съветските “Луна”. Разгледайте видео от събирането на материала от “Чанг’e 6”: Ето видео и на това как отлитащата степен бе изстреляна от повърхността на Луната: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/04/chinese-chang-e-6-launches-moon/

УСПЕХ: Китайската мисия Чанг-е 6 кацна на Луната! Първата снимка, заснета от повърхността на Луната от “Чанг’e 6”. Photo credit : CNSA/CLEP 2 юни 2024 г. 08:40 ч. Светослав Александров. Историческата мисия на Китай “Чанг’e 6”, която първа в историята на човечеството ще вземе проби от обратната страна на Луната и ще ги достави на Земята, извърши успешно меко прилуняване тази нощ в 01:23 ч. българско време! Това е третото меко кацане на Луната за 2024 година, след като през януари и февруари Япония и САЩ отбелязаха благополучни прилунявания. Ако броим и кацането на Индия през август 2023 г., това е четвъртата мисия, работила на повърхността на Луната през последните десет месеца! Всички признаци са налице – човечеството се завръща на Луната. 2024-та е първата година след далечната 1972 г., през която станахме свидетели на три меки прилунявания. Тогава, през 1972-ра, на повърхността на естествения ни спътник работиха съветската мисия “Луна 20” и американските “Аполо 16” и “Аполо 17”. Днес обаче има много по-голямо разнообразие от държави, а и от комерсиални фирми. Кацането през януари от мисия “Слим” бе първото за Япония. Кацането през февруари от американския апарат “Одисей” бе първото, постигнато от частна компания. Но да се върнем на “Чанг’e 6”. За разлика от предишните три спускаеми мисии от лунната програма на Китай, чиито инструменти бяха разработени от местни институции, с днешната мисия китайците за пръв път доставиха апаратура и на други държави. Ето кои чуждестранни прибори пристигнаха днес на повърхността на Луната: –Франция е предоставила прибора DORN (Detection of Outgassing Radon), който ще изучава преноса на лунния прах и други летливи вещества от лунния реголит към лунната екзосфера. Това включва изучаването и на кръговрата на водата. –Италия е предоставила прибора INRRI – това е пасивен лазерен ретрорефлектор. Подобен ретрорефлектор, отново италиански, кацна на Марс посредством американската спускаема мисия “ИнСайт” през 2018 година. –Швеция е предоставила прибора NILS (Negative Ions on Lunar Surface), който може да измерва и открива отрицателно заредени йони на лунната повърхност. Днешното кацане на “Чанг’e 6” е само началото на тези партньорства. Голямата цел на Китай е в началото на 30-те години да построи Международна изследователска станция на Луната. През следващите часове и дни “Чанг’e 6” ще събира проби от лунния грунд, както от повърхностните слоеве, така от вътрешността. Според съобщения в китайските медии пробивната машина вече е достигнала до 0.7 метра дълбочина. Китайската мисия извърши прилуняване в района Южен полюс-Ейткън. Очаква се взетите от тази местност проби да дадат отговор на наболелия научен въпрос защо обратната страна е толкова различна от видимата, със съвсем малко петна от тъмна лава и наподобяваща по-скоро Меркурий или юпитерианската луна Калисто. Никога досега мисия не е доставяла на Земята проби от лунната обратна страна. През 60-те и 70-те години американските кораби “Аполо” и съветските автоматични междупланетни станции “Луна” успешно доставиха множество скали и грунд, но те винаги бяха събирани от видимата страна. “Чанг’e 6” понастоящем колекционирани пробите в автоматичен режим, след което те ще бъдат натоварени на възвръщаема степен и изстреляни към окололунна орбита. Там възвръщаемата степен ще се скачи с орбитален отсек – процедура, която преди да бъде направена от Китай, е била осъществявана единствено от САЩ в рамките на програмата “Аполо”. Съветските възвръщаеми мисии са работили на друг принцип – спускаемата капсула е била изстрелвана от лунната повърхност на директен курс към Земята. А вие не пропускайте да изгледате този запис от бордовите камери по време на кацането на “Чанг’e 6” тази нощ: https://cosmos.1.bg/space/2024/06/02/chang-e-6-lands-moon/

Делят ни броени часове до третото кацане на Луната за 2024 г. Илюстрация на “Чанг’e 6” на Луната. Image credit : CNSA 1 юни 2024 г. 23:00 ч. Светослав Александров. През януари и февруари космически апарати на Япония и САЩ кацнаха успешно на Луната. Идната нощ, на 2-ри юни, в 03:00 ч. българско време, ще бъде направен третият опит за прилуняване през календарната година – от Китай. Ако той завърши с успех, 2024-та ще е първата година след 1972 г. с три меки лунни кацания! Тогава, през 1972 г., на повърхността на естествения ни спътник работиха съветската мисия “Луна 20” и американските “Аполо 16” и “Аполо 17”. Снимка от първото кацане за 2024 г. – на японската мисия “Слим”. Но всичките гореспоменати три експедиции отпреди половин век взеха проби и ги доставиха на Земята за по-нататъшно изследване в земни лаборатории, през 2024-та година само китайската “Чанг’e 6” се очертава да е двупосочна. Японската “Слим” и американската “Одисей” изпълниха единствено опити на място и заснеха снимки от лунната повърхност. Снимка от първото кацане за 2024 г. – на японската мисия “Слим”. Ще бъде ли успешно кацането на “Чанг’e 6” на Луната идната нощ? Шансовете са на страната на Китай – от 2013 г. досега страната е изпълнила три меки прилунявания, при това перфектно. Макар че кацанията на САЩ и Япония през тази година бяха успешни, имаше отклонения – “Слим” се преобърна, докато “Одисей” счупи краче и се наклони на 30 градуса (но остана изправен, без да се преобърне). Китай има нужда от ново перфектно кацане – все пак трябва да сработят механизмите за събиране на проби, както и отлитащата ракета. Напомням на читателите, че изстреляната на 3-ти май мисия “Чанг’e 6” ще се прилуни в района на басейна Южен полюс-Ейткън, разположен на обратната страна на Луната. Очаква се пробите, които бъдат събрани, да дадат отговор на наболелия научен въпрос защо обратната страна е толкова различна от видимата, със съвсем малко петна от тъмна лава и наподобяваща по-скоро Меркурий или юпитерианската луна Калисто. Никога досега мисия не е доставяла на Земята проби от лунната обратна страна. През 60-те и 70-те години американските кораби “Аполо” и съветските автоматични междупланетни станции “Луна” успешно доставиха множество скали и грунд, но те бяха събрани от видимата страна. За да могат китайските инженери и учени да комуникират и да управляват мисия “Чанг’e 6”, през месец март в издължена окололунна орбита бе изпратен комуникационният спътник “Чьечиао-2”. “Чанг’e 6” ще трябва да събере пробите в автоматичен режим, след което те ще бъдат натоварени на възвръщаема степен и изстреляни към окололунна орбита. Там възвръщаемата степен ще се скачи с орбитален отсек – процедура, която преди да бъде направена от Китай е била осъществявана единствено от САЩ в рамките на програмата “Аполо”. Съветските възвръщаеми мисии са работили на друг принцип – спускаемата капсула е била изстрелвана от лунната повърхност на директен курс към Земята. След като настоящата мисия “Чанг’e 6” приключи, следващата роботизирана мисия “Чанг’e 7” ще бъде изстреляна през 2026 г. към Южния полюс. През 2028 г. ще бъде проведена и роботизираната мисия “Чанг’e 8”, която ще е предшественик към строежа на лунна база. Строежът на базата ще започне след 2030 г., като между провеждането на “Чанг’e 8” и 2030-та година китайски астронавт ще трябва да стъпи на лунната повърхност. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/01/chang-e-6-set-to-land/

Таратайката на Боинг пак не литна! 1 юни 2024 г. 19:40 ч. Светослав Александров. Който може го може. Който не го може, не го може. Докато вчера бе чудесен ден за СпейсЕкс, които подобриха рекорда си за календарен месец и завършиха май с 14 полета, днес късметът отново не се усмихна на Боинг. Никога не се усмихва. “Старлайнър” пак не успя да отлепи от Земята. Обратното броене за пореден път бе съпътствано от множество проблеми. Два часа преди старта бе констатиран проблем с клапаните. Не пак, а отново. Само че този път не бяха свързани с ракетата “Атлас 5” (там дефектният клапан бе сменен), а с наземната система. Тук е коректно да напомня, че със спада на честотата на полетите на “Атлас 5” и липсата на достатъчно нови полети на “Вулкан”, наземните системи бездействат, не се инспектират така често – и от това страдат всички, които са останали да разчитат на Юнайтед Лонч Алайънс. Особено за ракета като “Атлас 5”, която е пред пенсиониране… След това, около петнайсетина минути преди старта, отказа охлаждането на един от скафандрите. Трябваше да преминат на резервни системи, но проблемът бе разрешен. Вече последният проблем, броени три минутки преди старта, се оказа решаващ за днешния опит за изстрелване и отново, за пореден път, такова няма да има! Както винаги. Оказало се, че компютърните системи, които отговарят за управлението на изстрелването, не са заредили правилните файлове. Като заключение може да кажем, че излагацията на Юнайтед Лонч Алайънс (ЮЛА) и техният партньор Боинг продължава с пълна сила. Но какво може да се очаква? Надеждност няма как да има, защото ракетите не летят. Има ли полети, има натрупан опит, проблеми няма или ако има, се решават бързо. А за сега може спокойно да си отдъхнем. Добре че ракетата поне не излетя със софтуерен проблем (че сега тепърва ще се изяснява какви файлове не са заредени). Защото помним какво стана през 2019 година. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/01/tarataika-boeing/

Юсаку Маедзава прекрати проекта dearMoon 1 юни 2024 г. 17:45 ч. Светослав Александров. В края на краищата има два типа милиардери: едните, които разбират комплексния характер на космонавтиката, и другите, които очакват плановете да се изпълняват като порция бърза храна. Юсаку Маедзава заяви, че няма да чака повече “Старшип” да стане готов и съответно прекратява инициативата си dearMoon за туристически полет до Луната. За проекта писах още през 2018 г., когато “Старшип” даже не се казваше още “Старшип”, а “Биг Фалкън”. Очевидно Маедзава се е надявал, че новият космически кораб на Мъск ще е готов през 2023 година. Не знае ли предприемачът, че отлаганията са неизменна част от космонавтиката? Както пише журналистът Ерик Бъргър за Арс Текника, в решението на Маедзава са изиграли няколко фактора. Преломният момент настъпил през 2021 г., когато НАСА избра СпейсЕкс да пригоди “Старшип” за основен лунен модул, с който астронавти да стъпят отново на Луната в рамките на програмата “Артемис”. И макар че Маедзава очевидно е имал желание да спонсорира лунен полет, изборът на НАСА означава много повече пари, отколкото може да даде който и да е частник. От този миг нататък СпейсЕкс смени приоритетите си за “Старшип”. Първата задача е новата стартова система да стане оперативна, като началната ѝ задача е да почне да извежда новите и по-големи спътници “Старлинк 2”. Втората е, посредством тези полети, да бъдат изпробвани нужните технологии за кацане на Луната – в това число технологии за съхраняване на гориво и презареждане. Ето защо всички останали приложения на “Старшип”, в това число туристическият полет dearMoon, останаха на заден план. В последно време се изясни, че ако изобщо мисията на Маедзава стане факт, това ще е не по-рано от 2030 година. Междувременно приоритетите на Маедзава също са се променили, тъй като предприемачът е загубил голяма част от богатството си. През 2018 г. той имаше $3 милиарда капитал, а сега притежава едва половината. Освен това през 2021 г. Маедзава летя като турист на борда на “Союз” и вероятно преживяването му стига. След това в свои интервюта той е намеквал, че не е успял да преживее известният душеразтърсващ ефект, който мнозина астронавти преживяват, когато видят Земята от космосна. Първият признак, че мисия dearMoon е пред прекратяване, видяхме преди няколко месеца – когато Илон Мъск отследва Маедзава в Туитър. Това е категоричен признак за влошени взаимоотношения – Мъск винаги го прави, щом се скара с някого. https://cosmos.1.bg/space/2024/06/01/maedzava-ends-dearmoon-project/

УСПЕХ: Товарният космически кораб Прогрес МС-27 излетя към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos/NASA 30 май 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес в 12:49 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан бе изстреляна руска космическа ракета “Союз-2.1а” с товарен космически кораб “Прогрес МС-27”. Корабът ще пътува по класическа, бавна двудневна схема към Международната космическа станция. Скачването се очертава да е факт на 1 юни в 15:02 ч. българско време. На борда на “Прогрес МС-27” пътуват 2 504 килограма полезен товар, в това число научни експерименти, храна, дрехи, лекарства, а също така и 754 килограма гориво, 420 килограма вода и 40 килограма сгъстен азот. Сред научните постановки присъства хиперспектрометър, който ще може да изготвя изображения на земната повърхност в различни спектрални диапазони. Този експеримент носи названието “Ураган” и ще бъде поставен на илюминатора откъм вътрешната страна на служебния модул “Звезда”. Хиперспектрометърът ще изпълнява задачи в интерес на екологията, селското стопанство, лесовъдството, а също така ще служи и за реакция в случай на природни бедствия. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/30/2024-progress-ms-27-launches/

Илон Мъск: Най-големият проблем в космонавтиката за решаване е орбитален топлинен щит за многократна употреба На снимката: “Старшип” в орбита по време на третия му полет. Photo credit : SpaceX 30 май 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес Илон Мъск написа няколко подробни коментара в социалната мрежа X относно най-голямото предизвикателство, което е останало за решаване в космонавтиката: а именно създаването на възвръщаем орбитален топлинен щит за многократна употреба. Коментарите на Мъск се появиха след поредица от дискусии, възникнали след публикуването на статия в The New York Times. Статията се фокусира върху факта, че СпейсЕкс са се превърнали в монополист и интервюира няколко мрънкачи сред предприемачите, в това число Питър Бек, Джим Кантрел и Тим Елис, които, вместо да се поразбързат и да направят по-добър продукт, се жалват, че СпейсЕкс се мъчат да задушат конкуренцията. Публикацията привлече вниманието на един друг предприемач – Дан Пиермънт, основател на фирмата ABL. Пиермънт не се съгласява с мрънкането и заявява, че пазарът е доста разнообразен и постоянно има възможности за неговото подобряване. “Възвръщаемостта е един такъв лост”, казва Пиермънт. “Мисля, че всяка една система за изстрелвания ще достигне до този етап. Но възвръщаемостта представлява цял спектър и не е единственият лост. Най-големият е персоналът и затова автоматизирането представлява огромна възможност за конкурентоспособност. Изборът на материали, изборът на машини, вертикализацията, опростяването на конструкцията, смъкването на разходите по изпитанията, на логистиката, на инфраструктурата, са също важни”. Илон Мъск благодари на Пиермънт и каза следното: “Надявам се, че ракетостроителните компании ще се фокусират върху възвръщаемостта. Ето това е фундаменталният пробив, който е нужен, за да може човечеството да се превърне в космическа цивилизация. Ракетите “Фалкън” са възвръщаеми на 80%. Екипът върши огромна работа, за да могат да бъдат изстрелвани веднъж на 2-3 дни. С изключителни усилия “Старшип” ще вдигне възвръщаемостта до около 100%. Има много трудни проблеми, които трябва да бъдат решени с този кораб, но най-големият проблем, който ни остава, е създаването на орбитален възвръщаем топлинен щит за многократна употреба. Топлинният щит на космическите совалки на НАСА трябваше да бъде рециклиран в продължение на шест месеца от огромен екип, така че ние не може да го наречем “за многократна употреба” според каквато и да е разумна дефиниция на този термин. Ще трябва да бъдат направени няколко опита за решаването на проблема, които включват създаването на нова верига за нискобюджетни, обемни и въпреки това надеждни керемиди. Може да бъде направено”. “Не сте ли се замисляли за това да краудсорснете инженерните предизвикателства”, попита коментаторка в Х. “Има много хора, които биха ви помогнали, но не работят в СпейсЕкс”. “Проблемът е в изпълнението, а не в идеите”, отвърна Илон Мъск. “Освен ако не направим топлинния щит тежък, както е в случая с космическите кораби “Драгън”, при които надеждността е от първостепенно значение, единственият начин да откриваме слабите места е посредством изстрелвания. Към настоящия момент ние не сме предпазени от загубата на керемиди на повечето места, защото вторичният задържащ материал вероятно няма да оцелее. Ще обясня какъв е проблемът с повече подробности през идната седмица в интервю за The Everyday Astronaut. Това наистина е трънлив проблем, отчитайки колко много ресурси са вложени до този момент за разрешаването му, но безрезултатно” https://cosmos.1.bg/space/2024/05/30/elon-musk-heat-shield/

РЕКОРД: СпейсЕкс отбеляза за пръв път календарен месец с 13 космически полета! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 29 май 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес в 01:20 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя ракета “Фалкън 9” с климатичната мисия на ЕКА и Япония EarthCARE. След старта вицепрезидентът на СпейсЕкс по изстрелванията Кико Дончев заяви, че е поставен нов рекорд – за пръв път фирмата е постигнала 13 космически полета в рамките на календарен месец! Както съобщава Европейската космическа агенция, EarthCARE представлява съкращение от Earth Cloud Aerosol and Radiation Explorer. С разгара на климатичната криза, породена от задълбочаващия се проблем с глобалното затопляне, EarthCARE ще изучава по уникален начин комплексните взаимодействия между облаците, аерозолите и радиацията в земната атмосфера. “EarthCARE е най-комплексната от изследователските мисии на ЕКА към този момент. Разработката ѝ, както и изстрелването ѝ, са факт благодарение на тясното сътрудничество с партньорите ни от Японската космическа агенция, които допринесоха за създаването на радара за профилиране на облаците, както и с останалите екипи от космическата индустрия”, казва Симонета Шели, директор на ЕКА по програмите за наблюдения на Земята. Радарът, споменат в това изказване, представлява първият научен прибор, който може да измерва подробно възходящите и низходящите въздушни потоци в облаците. Повечето от нас си представят облаците като пух в небето, от който понякога капят капки дъжд. Но вертикалната им структура и вътрешната им динамика все още не са достатъчно добре разбрани от науката. Освен радар, на борда на EarthCARE има и лидар за измерване на профила на аерозолите в земната атмосфера, както и мултиспектрална камера. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен, за която това бе седми полет. Преди степента е служила за изпращането в космоса на пилотиран космически кораб “Крю Драгън” със седмата експедиция, извозена до МКС от СпейсЕкс, на товарен кораб “Карго Драгън”, на мисия “Пейс”, на мисия за споделено извеждане на полезни товари “Транспортър-10”, на две партиди “Старлинк”. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2024/05/29/spacex-first-month-13-launcehs/

АВАРИЯ: Севернокорейската космическа ракета Чолима-1 експлодира във въздуха! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NHK News 27 май 2024 г. 19:40 ч. Светослав Александров. В днешния следобед, на 27-ми май, бе проведено изстрелване на космическата ракета на Северна Корея “Чолима-1”, а на борда ѝ се намираше спътникът “Марьон-1”. Броени минути след старта обаче зрители от Китай наблюдаваха огнено кълбо в небето, а впоследствие провалът бе потвърден официално и от централната новинарска агенция на КНДР. Според Централната новинарска агенция на КНДР (линк) причината за катастрофата се корени в недостатъчно добра надеждност на новосъздаденият ракетен двигател, работещ на течен кислород и керосин. Напомням на читателите, че “Чолима-1” бе разработена като заместник на предходната ракета “Ънха-3”, която притежаваше товароподемност от 200 килограма товар до околоземна орбита. “Чолима-1” може да закарва в орбита спътници с тегло от около 300 килограма. Дебютният полет на ракетата бе проведен на 30-ти май миналата година и той се провали. Второто изстрелване на 23-ти август също аварира. Чак на 21 ноември “Чолима-1” изведе успешно спътник в космоса, като успехът бе потвърден от други космически държави, в това число САЩ. Но сега, четвъртото изстрелване, отново е аварийно. Прави сериозно впечатление, че Северна Корея, която като правило никога не обявява военните си тестове, предупреждава предварително не само Япония, но и Южна Корея преди космическите си изстрелвания. Забелязва се и по-голяма публичност – севернокорейските медии признават за провалите и обявяват каква е техническата им причина. Очевидно официалната политика на КНДР е космическата ѝ агенция да се държи открито, с намерението да всява респект сред останалите космически нации. Публичността обаче доказва, че космическите технологии на Северна Корея са все още на съвсем рудиментарно ниво. “Чолима-1” е лекотоварна ракета, отстъпваща сериозно на носителите, налични в САЩ, Русия, Китай и Индия. За да може една ракета да се окачестви като среднотоварна, тя трябва да може да вози до орбита товари с тегло 2 тона и повече. Видеозапис от днешната експлозия има на този линк https://cosmos.1.bg/space/2024/05/27/chollima-rocket-explodes/

Руска ракета Союз-2.1а с товарен кораб Прогрес МС-27 бе изведена на стартовата площадка Снимка от днешното извеждане на ракета-носител “Союз-2.1а” на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos 27 май 2024 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин ракетата-носител “Союз-2.1.а” с товарния кораб “Прогрес МС-27” бе изведена на стартовата площадка №31 на космодрума Байконур и приведена във вертикално положение. Изстрелването е насрочено за 30-ти май в 12:43 ч. българско време. На борда на космическия кораб към Международната космическа станция ще отпътуват 2 504 килограма полезен товар, в това число научни експерименти, храна, дрехи, лекарства, а също така и 754 килограма гориво, 420 килограма вода и 40 килограма сгъстен азот. Сред научните постановки присъства хиперспектрометър, който ще може да изготвя изображения на земната повърхност в различни спектрални диапазони. Този експеримент носи названието “Ураган” и ще бъде поставен на илюминатора откъм вътрешната страна на служебния модул “Звезда”. Хиперспектрометърът ще изпълнява задачи в интерес на екологията, селското стопанство, лесовъдството, а също така ще служи и за реакция в случай на природни бедствия. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/27/soyuz-progress-on-pad/

УСПЕХ: Ракета Електрон изведе първия от двата климатични спътника на НАСА PREFIRE! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 25 май 2024 г. 22:50 ч. Светослав Александров. Днес в 10:41 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия бе изстреляна успешно частна американска ракета “Електрон”. На борда ѝ се намираше първият от двата климатични спътника PREFIRE на НАСА. Те ще изучават топлинните емисии от полюсите на Земята и по този начин данните от тях ще служат за подобряването на климатичните модели, като така учените ще могат да правят по-точни предсказания във връзка с глобалното затопляне. И двата спътника PREFIRE са построени по стандарта CubeSat от шест единици. Напомням на читателите, че както името показва, основната единица представлява куб, като дължината на ръба е 10 сантиметра. В случая става въпрос за 6-U CubeSat, т.е. всеки спътник се състои от шест такива куба. Спътниците ще работят в 525-километрова кръгова орбита около Земята, като от там те ще наблюдават Арктика и Антарктика. Никога досега не е правено подробно изследване какво количество топлина губи нашата планета откъм полюсите. Днешното извеждане на първия спътник PREFIRE протече безупречно и по план, като той се отдели от горната степен на ракетата-носител “Електрон” на 53-тата минута след старта. Вторият спътник ще бъде изстрелян до три седмици, отново посредством “Електрон”. Лекотоварните ракети “Електрон” се произвеждат от частната американска фирма Рокет Лаб. От началото на експлоатацията на носителите през 2017 г. досега са проведени общо 48 изстрелвания. Конкретно за 2024 година са осъществени шест полета на “Електрон”, с което Рокет Лаб се превръща във втората най-активна фирма в САЩ след СпейсЕкс. Рокет Лаб е и втората компания в САЩ, а и в световен мащаб след СпейсЕкс, която се опитва да направи първите степени на ракетите си възвръщаеми – само където те кацат не посредством ракетни двигатели, каквато е стратегията на фирмата на Илон Мъск, а по конвенционалния начин с парашути. Успешно кацане през 2024 г. обаче бе реализирано само през януари. В хода на днешния полет не бе направен опит за връщането на степента. Рокет Лаб понастоящем проектира и среднотоварна ракета “Неутрон”, която ще стане готова някъде след 2025 година. Тя ще се цели най-вече в пазара на спътниковите мегагрупировки, които стават все по-популярни, но също така се очаква да извежда в космоса и роботизирани междупланетни мисии, както и пилотирани космически кораби. За повече информация относно днешната мисия: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/05/25/first-prefire-launched/

НАСА и Боинг решиха да изстрелят Старлайнър на 1-ви юни с известни проблеми На снимката: “Старлайнър” в предстартова готовност. Photo credit : NASA 24 май 2024 г. 20:20 ч. Светослав Александров. Днес на специална пресконференция НАСА и Боинг обявиха своето решение – те ще изстрелят пилотирания космически кораб “Старлайнър” на 1-ви юни въпреки констатираните до този момент проблеми. Преценката е, че те не застрашават живота и здравето на астронавтите. Напомням на читателите, че на 7-ми май, два часа преди планирания старт, той бе отменен, след като специалистите установиха дефектен клапан на ракетата-носител “Атлас 5”. Клапанът бе подменен, но в хода на ремонта бе установен теч на хелий от горивната система в близост до един от 28-те двигателя на “Старлайнър”. “Ние сме спокойни относно причините, които идентифицирахме за този специфичен теч”, съобщава вицепрезидентът на Боинг Марк Напи. “Знаем, че може да държим под контрол теча и не застрашава безопасността”. Проучването на теча от своя страна довело до откриването на още един проблем с горивната система, който може да промени профила на завръщането в някои редки случаи. Понастоящем се разработват процедури, които да предотвратят това. Резервните дати в случай че “Старлайнър” не излети на 1-ви юни са 2-ри, 5-ти и 6-ти юни. Ако се наложи по-нататъшно отлагане, ще трябва преконфигуриране на обезопасителната система на “Атлас 5”, което което може да доведе до продължително забавяне. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/24/starliner-1-june/

СпейсЕкс проведе трети космически полет за по-малко от 48 часа Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 24 май 2024 г. 10:00 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс, за разлика от други, не среща трудности да изпълнява летателния си график – тази нощ в 05:45 ч. компанията изстреля трета ракета “Фалкън 9” за по-малко от 48 часа. И трите изстрелвания минаха успешно, и при трите първите степени на ракетите кацнаха безпроблемно, готови да бъдат рециклирани за нови мисии – нещо, което нито друга фирма или държавна агенция все още не прави. Първото от изстрелванията, на 22 май, бе с военен характер, за нуждите на Националния разузнавателен офис на САЩ. Поради тази причина подробностите на мисията се крият в тайна, но въпреки това има сериозни основания да се смята, че става въпрос за спътници от групировката “Старшилд”. Това е военен вариант на интернет групировката “Старлинк”. За тази догадка свидетелства и логото на мисията с надпис “Силата е в бройката” – т.е. на борда на ракетата наистина излетяха множество сателити. Второто от изстрелванията на 23-ти май, както и днешното, бяха посветени на извеждането на спътници от интернет групировката на Илон Мъск “Старлинк”. Не се знае дали е случайно или умишлено – но тези полети се случиха навръх 5-годишнината от първото изстрелване по програма “Старлинк”, на 23 май 2019 година, версия 0.9. От тогава досега в орбита има работещи 6 000 спътника от групировката, а вече имаме и сведения, че броят абонати в световен мащаб минава 3 милиона. Според изследователската фирма Quilty Space услутата “Старлинк” също така вече е излязла на печалба. Заради трудностите по извеждане на множество спътници и високите разходи, мнозина не вярваха, че изобщо може да се създаде печеливш нискоорбитален спътников интернет. “Много ветерани от индустрията се подиграваха на идеята”, съобщава Крис Куилти, основател на компанията. “Но вече сме наблюдавали това преди”. Quilty Space изчислява, че през 2024 г. печалбата на СпейсЕкс от “Старлинк” ще нарасне до $6.6 милиарда, което е забележителна сума. Представете си – наскоро SES и Intelsat, традиционни комуникационни компании с класически спътници в геостационарна орбита, обявиха, че ще се слеят. А общите им доходи са $4.1 милиарда. Финансовият и технологичен успех на “Старлинк” повдига и други въпроси – какво ще се случи с останалите претенденти да създадат нискоорбитален спътников интернет. Защото Илон Мъск не е единствен, Джеф Безос и мнозина други планират собствени интернет групировки. Безос излива милиарди долари в проекта си “Кайпер”, който ще включва множество изстрелвания с новите ракети “Вулкан”, “Ню Глен” и “Ариана 6”. Но нека спрем и да помислим – дори и тия изстрелвания да са успешни и мрежата да бъде изградена и започне да предоставя услуга… какво от това? СпейсЕкс подписва договор с клиенти. Засега три милиона. Пазарната ниша бива запълнена. Ще останат ли достатъчно абонати, които биха подписали договори с останалите кандидат-доставчици, че да могат и те да печелят? Всички знаем какво се случва, когато нишата бъде запълнена от една фирма. Десктоп компютрите, Microsoft и Windows. Социалните мрежи и Facebook. Не може просто да създадеш алтернативен продукт и да бутнеш гиганта. Даже Google с всичките си ресурси се опита да бутне Facebook с Google Plus – и в тази ниша се провали. А СпейсЕкс разполага с цял набор от технологии, които абсолютно никой друг в целия свят не притежава. Най-важната от които е възвръщаемата ракетна технология, позволяваща чести изстрелвания. Никой друг в света не разполага с това – даже и Китай. Отместването на СпейсЕкс от монополното положение на този етап изглежда абсурдно. Видеозапис от днешното (трето) изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/05/24/spacex-third-flight-48-hours/

Вояджър 1 е вече почти напълно възстановен 23 май 2024 г. 00:20 ч. Светослав Александров. Първата междузвездна мисия на човечеството “Вояджър 1” е вече почти напълно възстановена, след като днес НАСА оповести, че тя отново изпраща качествени научни данни от два инструмента. Напомням на читателите, че “Вояджър 1” претърпя повреда през ноември, която пречеше на екипа да получава смислена информация. За героичните усилия на специалистите да върнат към живот мисията вече съм разказвал на страниците на КОСМОС БГ. През месец април, пет месеца след възникването на повредата, екипът успя да върне работоспособността на “Вояджър 1” до етап, в който той отново можеше да предава диагностична информация за състоянието на бордовите системи. А от 17-ти май космическият апарат изпраща отново и научни данни! Напомням също така, че “Вояджър 1” е на разстояние малко по-малко от един светлинен ден от Земята, като радиосигналите пътуват до роботизирания кораб в продължение на 22 часа и 30 минути. Това бе една от причините защо бе толкова трудно работоспособността му да бъде възстановена. На Земята отново постъпват данни от системата за анализ на плазмени вълни, както и от магнетометъра. Предстои връщането в експлоатация на системата за анализ на космически лъчения и на инструмента за изучаване на нискоенергийни заредени частици. Иначе на борда на “Вояджър 1” има още шест прибора, които или не работят, или бяха изключени още след посещението на Сатурн през 1981 година. Изстреляни през 1977 година, през настоящата 2024-та мисиите “Вояджър 1” и “Вояджър 2” ще отбележат 47 години работа в космоса. Това са най-дълго работещите мисии на НАСА, както и първите, изучаващи космическото пространство отвъд хелиосферата. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/05/22/voyager-1-restored/

Отбелязваме половин век, откакто СССР прекрати пилотираната си лунна програма Съветската ракета “Н1” по време на изпитателен полет. Всичките четири изстрелвания завършват с провал 22 май 2024 г. 17:30 ч. Светослав Александров. 21 май 1974 г. е паметна, макар и неособено известна дата в космическата история. Властите в СССР издават указ, с който официално прекратяват усилията да изпратят космонавт на Луната и с това признават поражението си от САЩ в лунната надпревара. В хода на реорганизацията на съветската космонавтика Валентин Глушко, който е дългогодишен съперник на Сергей Корольов, заменя ръководителя на проекта “Н1-Л3” и Корольов наследник Василий Мишин. Както съобщава журналистът Анатолий Зак, чийто материал съм ползвал за тази публикация, положението през 1974 година в САЩ е следното: НАСА вече от близо две години е прекратила програмата “Аполо”, ракетите “Сатурн 5” не се произвеждат и е започнала работа по възвръщаема транспортна система, която би следвало да доведе до революция в космическите полети – космическата совалка. Затова в началото на май същата година секретарят на централния комитет по отбраната Дмитрий Устинов провежда събрание с висши чиновници от съветската космическа програма, които трябва да решат какво да правят с лунната ракета “Н1”, дотогава летяла четири пъти неуспешно. Сред присъстващите са Мстислав Келдиш, ръководител на АН СССР, шефът на военния индустриален комплекс Леонид Смирнов и неговият заместник Борис Комисаров, машиностроителният министър Сергей Афанасиев и директорът на ЦНИИМАШ Юрий Можорин. Участва също така и министърът на авиационната индустрия Дементиев, защото съблюдава работата на бюрото ОКБ-276, отговорно по създаването на ракетните двигатели на “Н1”, най-проблемният компонент от цялата съветска лунна програма. Но на съдбовната среща не присъства нито главният конструктор на ЦКБЕМ (Централно конструкторско бюро за експериментално машиностроене) Василий Мишин, който наследява Сергей Корольов след неговата смърт, нито Николай Кузнецов, ръководителят на ОКБ-276. Съветският лунен модул, с който космонавт е трябвало да кацне на Луната Още преди тази среща индустриалните ръководители и политическите лидери в Кремъл са се убедили, че ОКБ-276 няма да е в състояние да подобри работата на двигателите на “Н1” до степен, в която всичките 30 ще могат да работят. Затова не е изненадващо, че всички на събранието решават единодушно да прекратят проекта за изпращането на съветски космонавт на Луната “Н1-Л3”, в това число Афанасиев и Дементиев, чиито индустриални конгломерати са участвали в него. Мстислав Келдиш съобщава, че няма научни проекти, които да оправдават съществуването на ракетата “Н1” и заявява, че Луната вече не е приоритет за учените поради необходимостта от строежа на лунна база. Следващата голяма стъпка е изпращането на човек на Марс, но преди нея трябва да се направи голяма станция в околоземна орбита и строеж на космическа транспортна система. По този начин Келдиш практически повтаря стратегията, приета в САЩ. Можорин се опитва да издейства пети, последен полет на “Н1”, понеже двигателите били произведени и шансът за успех е бил по-голям. Но дори той не може да даде гаранции, че този път наистина мисията ще е успешна. При всички положения решението на Устинов било предопределено – проектът “Н1” отива на бунището. Трябва да си тръгне и Василий Мишин, който като наследник на Корольов носи отговорност за провала на лунната програма. Устинов решава Мишин да бъде заместен от Валентин Глушко, стар противник на Корольов и яростен критик на ракетата “Н1”. Очевидно Глушко е най-подходящият човек, който може да поеме кормилото на съветската космонавтика по време на този болезнен 180-градусов завой. Първият в ЦКБЕМ, който научава новината, е Борис Черток. Той получава обаждане от Николай Пилюгин, основният му снабдител за авионики, и онзи му снася, че се е домогнал до информация, според която Мишин ще бъде заменен с Глушко. На следващия ден, по време на обяд, Черток забелязва, че Мишин отсъства на работа поради някаква задача в министерството, но все още не може да повярва и звъни на Пилюгин. Този път Пилюгин му казва, че предстои прекратяването на проекта “Н1” и Глушко е напълно готов да вземе решението. Пилюгин също така съветва Черток незабавно да се обади на Глушко. Черток звъни на Глушко по секретна телефонна линия и получава покана за среща в офиса на ОКБ-456. В хода на 20-минутния разговор Глушко се мъчи да убеди Черток, че не му е амбиция да седне в стола на Корольов и просто следва заповедите на Политбюро. В същото време той потвърждава намерението за прекратяването на “Н1” и инициативата бързо да бъдат създадени ракети, които ще позволят конструирането на постоянно обитаема база на Луната. Когато Черток опонира, че стратегия за такава база вече има и тя включва ракетите “Н1”, Глушко отвръща, че не може да се направи нищо с “прогнили двигатели”. Срещата между Черток и Глушко е на 16-ти май, като Глушко му заявява, че кадровите промени в ЦКБЕМ ще са факт на следващия ден. Но реално те влизат в сила на 21-ви май. Указът назначава Глушко на поста Главен директор, а не Главен конструктор, каквото звание са носили Корольов и Мишин. ЦКБЕМ се слива с ОКБ-456 и двете структури по-късно се превръщат в известното предприятие НПО “Енергия”. Преди точно половин век на днешния ден, на 22 май 1974 г., Глушко вика старите заместници на Мишин и представя новата визия за космически изследвания, която не включва ракетата “Н1”. Всички полезни товари, предназначени за “Н1”, ще бъдат прехвърлени на новото поколение ракети, които ще бъдат създадени след осем години и след неясно колко милиона похарчени рубли. Като заключение, въпреки че ръководството на проекта “Н1” вярва, че е близо до решението на проблемите с двигателите на ракетата и въпреки че подготовката за петия полет протича по план, съветските власти вече са били решили че космонавтиката трябва да продължи напред и че СССР трябва да изкопира американската совалка, понеже тя е възприемана като военна заплаха за Москва. Но по ирония на съдбата въпреки че Глушко се сдобива с висок пост, неговите собствени амбиции за космически изледвания, по които е работил цял живот, никога не са осъществени. Съветската програма просто бива пренасочена към прахосническия копи пейст на совалката, наречен “Енергия-Буран”. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/22/half-way-since-ussr-lost-moon-race/

Старлайнър няма да лети Ремонт след ремонта и пак ремонт. Photo credit : Boeing 22 май 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Нека не се лъжем – евентуален успешен полет на пилотирания кораб “Старлайнър” нямаше да реши проблемите със самолетите на Боинг. Но щеше сериозно да повдигне мотивацията и морала, както и да покаже на обществото, че тази компания все още става за нещо. Явно е, че това няма да се случи скоро и “Старлайнър” се нарежда до дългата поредица от провали. През последните няколко дни недоволството можеше да се реже с нож. Журналисти като Ерик Бъргър от Арс Текника са бесни, че НАСА мълчи по въпроса, още повече, че вчера стана ясно, че няма как изстрелването да стане факт на 25-ти май и се носят все по-упорити слухове, че отлагането ще е продължително. Програмата на агенцията за подпомагане на частни компании е публична, работи със средства на данъкоплатците, а НАСА не полага достатъчно усилия да седне и да обясни на широката общественост какво се случва и защо първият пилотиран полет на “Старлайнър” така и така не се случва. На фона на обоснования гняв, вчера НАСА най-сетне публикува кратко и лаконично съобщение. Съобщението съдържа точно четири изречения, но в тях има повече информация, отколкото изглежда на пръв поглед. Едно от тях е: “Екипът проведе срещи през последните два последователни дни, преценявайки обосновката за полета, работата на системите и резервите”. Вероятно не сте разбрали смисъла на този бюрократичен новговор, така че пояснявам. Този тип завъртяна словесна формулировка свидетелства за дълбока, цялостна преоценка на програмата – а не просто за решаването на някакъв дребен технически проблем. Което от своя страна повдига следния въпрос: как така се случи, че след като Боинг и НАСА ни облъчваха в края на април с розови слончета и еднорози как този път всичко е наред, как проблемите са решени, как корабът е напълно готов да лети, как всичко протича гладко, въртележката, при която откриването на едни проблеми води до откриването на други, отново се завъртя и пак се стига до цялостна преоценка на програмата? Тоя филм вече сме го гледали. При това не веднъж, а всяка поредна година, започвайки от 2018-та (когато лятото корабът аварира при наземен тест на горивните му системи). И така вече цели седем години, през които Боинг не са извели нито един астронавт в орбита. За същия този период СпейсЕкс са изстреляли 53 души, като тази година очакваме “Крю Драгън” да се отправи отвъд най-ниската околоземна орбита и за пръв път след 52-годишна пауза астронавти да полетят отвъд радиационните пояси на Земята… Нека да напомним хронологията от последните няколко дни: на 7-ми май ракетата “Атлас 5” бе заредена с гориво, астронавтите Съни Уилямс и Бъч Уилмор се качиха в кораба, всичко протичаше уж нормално, но два часа преди изстрелването наземният екип съобщи на Уилямс и Уилмор, че заради повреден клапан полетът се отменя. НАСА и Боинг ни увериха, че клапанът е компонент на ракетата “Атлас 5”, а не на кораба “Старлайнър” и подмяната му е проста процедура. След това полетът бе пренасрочен за 10-ти май, но от тогава досега на всеки пет дни непрекъснато се обявяваше отлагане с поредните пет дни. До вчера, когато отлагането вече се води “за неопределено време”. Междувременно първо в специализираните форуми, а после в медиите изтече информация, че причината се корени в това, че сервизният модул на “Старлайнър” се е продънил и изпуска хелий. До 14-ти май в Ройтерс изтече информация, че изпускането на хелий било установено още на стартовата площадка преди първия опит за старт, но инженерите не му обърнали внимание. Чак след като клапанът на ракетата “Атлас 5” се повредил и се наложила неговата подмяна, бил направен по-сериозен анализ и на хелиевия теч. Както се вижда от последващите отлагания, проблемът съвсем не е тривиален. В тези моменти човек си казва: “добре че клапанът на ракетата се повреди, иначе нямаше да открият и този проблем – иначе кой знае какво щеше да стане, ако корабът бе излетял с него”. Но както казах вече, тоя филм сме го гледали. През 2019 г. след изстрелването, когато “Старлайнър” не можа да се скачи с МКС в безпилотен режим заради софтуерен проблем, бе направено разследване, което установи втори софтуерен проблем – и то такъв, че щеше да доведе до сблъскване на командния със сервизния модул при кацането и до катастрофа. Но да се върнем на днешни дни. В становището на НАСА се съдържа още любопитна информация – обърнете, че се съобщава, че екипите се съвещават непрекъснато два дни! Това означава само едно – Боинг твърдят, че проблемът е съвсем дребен и настояват полетът да се осъществи (което всъщност го пише като съобщение на сайта им). НАСА не се съгласява с тази преценка – агенцията настоява техниците на компанията да си вземат скапаната бракма в хангара и да я ремонтират. И точно понеже сме гледали този филм нееднократно, още веднага щом ни бе съобщено, че “Старлайнър” се е продънил, осъзнахме, че ни чака поредното отлагане за дълги месеци. Тъпото е, че периодът май-юли щеше да е най-подходящ за изстрелването на кораба, защото точно сега положението е спокойно и има пауза в полетите до МКС (напомням, че за да може “Старлайнър” да лети, той не трябва да пречи на редовния график). След това обаче започва сериозно активизиране на мисиите. Истината е, че ако “Старлайнър” трябва да бъде разкачен от ракетата и ремонтиран, това ще измести полета най-рано за края на август. Не е чудно защо Боинг полагат всички усилия да убедят НАСА, че не се налага ремонт. Договорът за разработката на “Старлайнър” е сключен за фиксирана сума и парите са раздадени. НАСА няма да плати за него. Всичките процедури по разкачването, източването на горивото от борда на “Старлайнър”, анализа на проблема и ремонта, трябва да се платят от Боинг. Фирмата изобщо няма намерение да се набутва още, при положение, че космосът е само малко перо от дейността ѝ и самолетният бизнес е по-важен. А той не е в цветущо положение. И докато мениджърите на Боинг все повече се изкушават от мисълта, че ако дръпнат шалтера на “Старлайнър” и прекратят едностранно програмата, това ще е най-добре за тях, ако и ние, обикновените ентусиасти също се убеждаваме, че това е най-доброто и за нас, защото ще спрат да ни мъчат с напразни надежди… То остава единствено да се надяваме, че разумните глави в НАСА ще надделеят и няма да допуснат “Старлайнър” да бъде изстрелян с повреда. Нека катастрофата на совалката “Колумбия” от 2003-та да си остане последната в историята на агенцията. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/22/starliner-wont-fly/

Рибките на борда на станция Тянгон проявяват поведенчески отклонения Кадър от аквариума на борда на “Тянгон”. Photo credit : CNSA 20 май 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вероятно някои от читателите на КОСМОС БГ си спомнят, че когато пилотираният космически кораб на Китай “Шенчжоу-18” с астронавтите Йе Ганфу, Ли Кон и Ли Гуанси излетя на 25-ти април към станция “Тянгон”, тримата взеха със себе си аквариум с водорасли и малки рибки от вида данио, за да създадат проста екосистема. Вчера станаха ясни резултатите от експеримента: рибките проявяват поведенчески отклонения, но в общи линии са в добро състояние. Както съобщава Синхуа, до този момент астронавтите са взели проби от водата на аквариума двукратно и веднъж са подменили кутията с храна. Екипажът на борда на “Тянгон” е наблюдавал, че рибките плуват наобратно или се движат в кръг. Според Уан Гаохон, изследовател в Института по хидробиология към Китайската академия на науките, рибките от вида данио притежават генетично сходство с хората и могат да се използват като моделен организъм за изследване на различни заболявания. Безспорно това, което китайските астронавти правят на борда на тяхната станция “Тянгон”, е интересно. Но китайците съвсем не са първопроходци в тази област и това не са първите риби, които летят в космоса. Американците първи в историята изстрелват рибки – това се случва на 28 юли 1973 година, когато е изпратена третата експедиция до орбиталната станция “Скайлаб”. Само че тогава астронавтите Алън Бийн, Джек Лузма и Оуен Гериът взимат със себе си екземпляри от вида мумичог (Fundulus heteroclitus). НАСА оповестява същото, което откриват и китайските астронавти половин век по-късно – че рибите се въртят в кръг. Впоследствие обаче, независимо от липсата на гравитация, рибите се адаптират спрямо изкуственото осветление на “Скайлаб” и възвръщат нормалното си плуване. Видео на аквариума на борда на “Тянгон”: https://cosmos.1.bg/space/2024/05/20/zebrafish-tiangong-results/

УСПЕХ: Ед Дуайт, първият чернокож, обучен за астронавт, излетя в космоса с кораба Ню Шепърд! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 19 май 2024 г. 18:40 ч. Светослав Александров. Шест десетилетия след като завърши своето обучение, Ед Дуайт, първият чернокож кандидат-астронавт в историята на човечеството, най-сетне излетя в космоса! Това се случи днес в 17:36 ч. българско време, когато частният космически кораб “Ню Шепърд” на американската фирма Блу Ориджин с шестима души на борда бе изстрелян на десетминутно суборбитално пътешествие. Това бе първият пилотиран космически полет, осъществен от основаната от Джеф Безос космическа компания, след близо двугодишна пауза. Напомням на читателите, че по време на товарно изстрелване на 12 септември 2022 г. ракетата-носител претърпя провал. Отне дълго време на Блу Ориджин да върне “Ню Шепърд” в експлоатация, но това се случва в подходящия момент, тъй като другият месец корабът “Юнити” на конкурентната компания Върджин Галактик ще изпълни своя последен полет. “Юнити” бе добра машина, способна да лети веднъж месечно, но тя не може да осигурява достатъчно печалби. Ричард Брансън, конкурентът на Безос, заяви категорично, че вече няма да налива пари във Върджин Галактик, обосновавайки се с паричните загуби, които авиационните му фирми са претърпели по време на ковид епохата. Върджин Галактик има около $2 милиарда долара паричен запас за още две години, през които фирмата трябва да създаде нов кораб “Делта”. Той би следвало да може да лети веднъж седмично и така Върджин Галактик да си стъпи на краката. Нещо, което мнозина не вярваме, че ще се случи. Но сега, с връщането на “Ню Шепърд” на Блу Ориджин в експлоатация, вероятно Джеф Безос ще дръпне напред и ще се върне във водещия суборбитален туристически превозвач. Вероятно даже в единствения за години наред. За съжаление днешният полет, макар и успешен, не бе съвсем безпроблемен. По време на връщането на кораба един от трите му парашута не успя да се отвори. “Ню Шепърд” е конструиран да може да каца меко и с два парашута, но със сигурност Блу Ориджин ще проведе щателен анализ преди следващата мисия. Снимка от днешното кацане на “Ню Шепърд” само с два от три парашута. Photo credit : Blue Origin Но да се върнем на случилото се днес. Ед Дуайт, който започна своето обучение за астронавт през 1961 г., най-после дочака своя момент да излети в космоса! Историята на Дуайт е описана подробно в статия на КОСМОС БГ, като тук ще напомня само, че след убийството на президента Кенеди през 1962 г. изчезва политическата подкрепа за изпращането на афроамериканец. През годините след като напуска НАСА, Дуайт започва да се занимава с изкуство и създава множество скулпури. Врагове и приятели му казват едно и също: “Изпреварил си времето си с 20 години”. И наистина, чак през 1983 г. Гуйон Бъфорд става първият чернокож астронавт, гражданин на САЩ, който полита със совалка. “Аз сигурно съм първият човек в цял свят, който е известен с нещо, което не е направил”, сподели Дуайт преди днешното изстрелване. Но сега той успя да го направи – и след мисията си летецът на възраст 90 години, 8 месеца и 10 дни постави рекорд за най-възрастен човек, достигнал космическото пространство. Доскоро рекордът се държеше от Уилям Шатнър. Шатнър излетя в космоса през 2021 г., също с кораб на “Блу Ориджин”. Към момента на мисията си той, подобно на Дуайт, бе 90-годишен, но с няколко месеца по-млад от него. “Абсолютно фантастично”, сподели Дуайт след полета си. “Това е променящо живота приключение. Всеки трябва да го изпита. Не си мислех, че имам нужда от това. Лъгах се!” По време на мисията си Ед Дуайт бе придружен от още петима души – Мейсън Ейнджър, Карол Шолър, Гопи Тотакура, Кенет Хес и Силвейн Хирън. Мейсън е основател на фонда Индъстриъс Венчърс, който подпомага начинаещи компании, работещи по нови технологични разработки. Силвейн Хирън е авиатор и скиор, собственик на компанията – производител на крафт бира Brasserie Mont Blanc. Кенет Хес е софтуерен инженер и предприемач, основател на продуктите Family Tree Maker. Карол Шолър е сертифициран експерт-счетоводител. През 2017 г. лекарите ѝ казват, че ще ослепее. От тогава досега тя пътува из света и вече е посетила базовия лагер Еверест и Южния Полюс. Гопи Тотакура е пилот и авиатор, първият космически турист от индийски произход. Днешният полет бе седмият пилотиран за “Ню Шепърд” от началото на въвеждането на кораба в експлоатация. Досега фирмата Блу Ориджин е извела общо 37 души в космоса. Освен Ед Дуайт, “Ню Шепърд” е извозил до космическото пространство и Уоли Фънк – една от първите кандидат-астронавтки от отряда “Мъркюри 13”. Подобно на чернокожия кандидат-астронавт Дуайт, нито Фънк, нито която и да е от останалите жени не получи шанс да достигне космоса преди той да бъде предложен от “Космос за Човечеството”. Това е неправителствена организация, която подпомага и спонсорира космически пътешествия за различни хора. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2024/05/19/ed-dwight-flies-to-space/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля ракета Фалкън 9 за рекорден 21-ви път! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 18 май 2024 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Пореден рекорд в сферата на ракетната възвръщаемост! Тази нощ в 03:32 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ бе изстреляна успешно ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”, оборудвана с първа степен, за която това бе рекорден 21-ви полет! Степента е известна под сериен номер “B1062” и тя дебютира през ноември 2020 г. с изстрелването на GPS спътник. По-нататък през 2021 г. степента изведе в космоса пилотирания космически кораб “Крю Драгън” на мисия, финансирана от предприемача Джаред Айзъкман, наречена “Инспирейшън 4” – това е прекурсорът на програмата Поларис. На 8 април 2022 г. “B1062” отново изпрати астронавти в орбита, с пилотиран кораб “Крю Драгън” на мисия, организирана от частната компания Аксиом. Пълен списък на полетите на степента можете да намерите на сайта nextspaceflight.com. След днешното изстрелване “B1062” отново извърши меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”, разположена в близост до брега на Флорида. Това бе общо 309-тото успешно меко кацане на степен на “Фалкън 9”. В орбита бяха изведени нови 23 спътника от интернет групировката “Старлинк”. Днешното изстрелване бе 51-во за ракетите “Фалкън” на СпейсЕкс през календарната 2024 година и 52-ро за фирмата, ако включваме и един полет на “Старшип”. Междувременно компанията на Илон Мъск продължава да готви четвъртото изстрелване на “Старшип”, като корабът от ново поколение бе успешно стикован със свърхтежката ракета “Супер Хеви” и бе подложен на планирано частично “мокро” изпитание, в хода на което системата бе заредена с течен метан и кислород. Според думите на Кати Лийдърс, главен мениджър на базата Старбейз, разрешение от държавния регулатор FAA се очаква в края на май и началото на юни и тъй като “Старшип” дотогава ще е в пълна техническа готовност, изстрелването ще бъде факт още в първия ден от връчването на разрешението. И докато СпейсЕкс чака регулаторът да се натутка, фирмата не губи време – по-нататъшните “Старшип” вече биват подлагани на изпитания за бъдещите им изстрелвания. Наскоро при тест на “Шип 31” бе констатирана аномалия (несвързана с експлозия), която понастоящем се анализира. Тъй като това е кораб, който ще лети чак през есента, СпейсЕкс има предостатъчно време, за да го поправи. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/18/falcon-9-record-21st-flight/

НАСА и ЕКА се съгласиха да си партнират за осъществяването на мисия ЕкзоМарс На илюстрацията: марсоходът “Роузалинд Франклин”. Image credit : ESA 17 май 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. През 2022 г. руска ракета “Протон-М” трябваше да изведе на път към Червената планета ръководената от Европа руско-европейска мисия “ЕкзоМарс”. Но войната в Украйна доведе до рухването на това партньорство броени месеци преди планираното изстрелване. Вчера НАСА и ЕКА подписаха споразумение, благодарение на което САЩ заменя Русия като партньор на европейския космически отрасъл по програмата и позволява изстрелването да се осъществи през 2028 година. Според информацията, публикувана от ЕКА, европейската космическа индустрия е тази, която ще построи спускаемия апарат за марсохода “Роузалинд Франклин”, но на стария компонент липсват два важни компонента: спирачни ракетни двигатели за кацането и радиоизотопни нагреватели, които, посредством разпада на плутоний-238, ще поддържат апаратурата топла и в изправно състояние. НАСА също така се ангажира да осигури космическа ракета, с която ще бъде изстреляна мисия “ЕкзоМарс”. Това е чудесна новина за НАСА, защото американската космическа агенция ще продължи да участва в изследването на Марс в близко бъдеще. За съжаление след кацането на мощния марсоход “Пърсъвиърънс” през 2021 г., тече сериозна реорганизация на американската програма за усвояване на Червената планета, която изисква реализацията на изключително скъпа и сложна мисия за доставянето на Земята на събраните от “Пърсъвиърънс” скални и почвени проби. Тази мисия надали ще бъде изстреляна преди 30-те години. Подобна пауза в американските полети до Марс е крайно нежелателна. Слава Богу, през есента на тази година ракета на Блу Ориджин “Ню Глен” ще изпрати към Марс микроспътниковата мисия “Ескапейд”, но сега, благодарение на “ЕкзоМарс”, ще има американско изстрелване и през 2028 година! По ирония включването на САЩ в проекта “ЕкзоМарс” дава по-големи гаранции той да успее, ако марсоходът бе излетял с руско участие. Предвиждаше се “Роузалинд Франклин” да бъде доставен с разработения от руското предприятие НПО “Лавочкин” спускаем модул “Казачок”. Но Русия никога не е имала изцяло успешно кацане на Марс, дори и по съветско време – най-големият успех в това отношение е “Марс 3”, който достига до повърхността през 1991 г., като този апарат работи само 14 секунди след спускането и не изпраща нито снимки, нито научна информация. За сравнение, започвайки от 2004 г., САЩ имат шест напълно успешни спускаеми мисии на Марс – “Спирит”, “Опортюнити”, “Феникс”, “Кюриосити”, “ИнСайт” и “Пърсъвиърънс”. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/17/nasa-esa-partnering-exomars/

Частник иска да ремонтира Хъбъл за собствена сметка, но НАСА се противи 16 май 2024 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Емблематичен пример за сблъсък между две различни култури – тази на частната космонавтика, която иска да поема рискове и да движи прогреса напред, и тази на бюрократичната НАСА, която се страхува от публичността на евентуален провал. Космическият телескоп “Хъбъл” старее, за последно бе ремонтиран през 2009 г., и скоро може да се повреди непоправимо. Частникът Джаред Айзъкман, партньор на СпейсЕкс и организатор на програмата “Поларис”, предлага да ремонтира телескопа за своя сметка. Но изглежда, че старши длъжностни лица в НАСА, в това число легендарният астронавт Джон Грънсфелт, се противят на този план. Новината бе съобщена днес от NPR. Айзъкман, напомням, сам финансира мисия с кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” и през 2021 г. летя в космоса. Скоро след това основа програмата “Поларис” за провеждането на серия от амбициозни мисии, които трябва да отведат човек извън околоземна орбита, сред Слънчевата система. През 2022 г. той предложи да поеме ремонта на “Хъбъл”, но след кратка забележка от страна на НАСА, че идеята ще бъде обмислена, агенцията досега мълчи по темата. Обратно, Айзъкман през последните месеци прави все по-остри изказвания, намекващи, че агенцията му се противи. “Досега имаше само една, вие знаете, групичка, която можеше да докосва “Хъбъл”. И аз си мисля, че тези хора си имат мнение дали и кой трябва или не трябва да го докосва“, твърди Айзъкман. “Мисля, че мнозина биха казали: “по-скоро бих оставил телескопа да изгори”, отколкото да признаят, като тръгнат по наклонената плоскост, че, знаете, космическата общност се разраства”. Понастоящем Айзъкман тренира за втората си космическа мисия. Ако тя бъде реализирана най-рано през лятото тази година, за пръв път хора ще излязат в открития космос с новите скафандри на СпейсЕкс и за пръв път от 70-те години астронавти ще се отправят отвъд ниска околоземна орбита и през радиационните пояси на Ван Алън. По сходен начин Айзъкман смята, че може да бъде изпратена специализирана мисия от частни астронавти, които да ремонтират “Хъбъл”. През март 2023 г. разпратени имейли показват, че НАСА е организирала независим панел, който да провери доколко е възможно частник да ремонтира “Хъбъл”. Панелът е включвал Джон Грънсфелд, астронавт и астроном, който е известен като “майсторът на Хъбъл”, понеже три пъти е поправял телескопа с космическа совалка. Мнения изказали и Кийт Калиновски, бивш експерт по ръководните дейности на “Хъбъл” и Дана Уийгъл, настоящ програмен мениджър на Международната космическа станция. Калиновски изпратил мейл към Патрик Краус, програмен мениджър на “Хъбъл”, че би подкрепил “добре обмислена” мисия, която да вдигне орбитата на телескопа и монтира подобрения на насочващата система. Но той се обявил срещу това частни астронавти да излизат в открития космос. Аргументът на НАСА е, че досега хора не са излизали извън кораб “Крю Драгън” със скафандър и освен това корабите на Илон Мъск не притежават ръка за застопоряване към “Хъбъл”. Проблеми, които са технически решими, но носят известен риск. Дана Уийгъл пък е изпратила писмо към Никола Фокс, ръководителят на научните мисии на НАСА, според което иска да се увери, че Фокс е наясно, че “разбиранията на СпейсЕкс за рисковете и желанията им да поемат рискове се различават сериозно от тези на НАСА“. “Разбирането ми е, че има кадри в НАСА, които искат да запазят “святостта” на прибори като “Хъбъл” и смятат, че астронавти, които не са от НАСА, не бива да бъдат допускани до тях”, твърди журналистът Ерик Бъргър. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/16/2024-jared-isaacman-hubble-update/