SAlexandrov

Ню Хърайзънс разкри, че Ултима Туле е много по-плосък обект, отколкото първоначално се смяташе Това кратко видео обединява общо 14 изображения, заснети от камерата LORRI на автоматичната междупланетна станция "Ню Хърайзънс". Снимките разкриват важна информация за "скритата страна" на Ултима Туле, която не е била осветена от Слънцето по време на облитането, но за формата на която можем да се досетим на базата на закриването на звездите от нея. Credits: NASA/Johns Hopkins Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute/National Optical Astronomy Observatory 9 февруари 2019 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Ню Хърайзънс" изпрати още снимки на Ултима Туле, които продължават да разкриват любопитни факти за този първи обект от пояса на Куйпер, посетен от космическа мисия. Отново напомням на читателите, че това съвсем не са всички снимки, които камерите на "Ню Хърайзънс" са заснели. По-голямата част от тях все още стоят записани на борда на автоматичната междупланетна станция и не са изпратени към Земята. Предаването на информация от такова колосално разстояние отвъд орбитата на Плутон е много трудно - всяка снимка се сваля в продължение на часове. Учените очакват, че ще минат около 20 месеца, преди да получат всички събрани данни. Но да се върнем на най-новото, с което разполагаме. Горните изображения, които са обединени в рамките на кратко видео, разкриват нещо ново - двата лоба на Ултима Туле нямат сферична форма. Големият лоб "Ултима" прилича на гигантска палачинка, а малкият - на орехова ядка: Credits: NASA/Johns Hopkins Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute "Бяхме добили впечатление за Ултима Туле на базата на ограничен брой снимки, получени през дните около облитането, но сега, след като сме видели повече данни, значително променихме възгледите си", споделя Алън Стърн, ръководител на мисията. "Ще е по-близко до реалността да кажем, че формата на Ултима Туле е по-плоска, като палачинка. Но най-важното - новите снимки водят до научен пъзел как изобщо такъв обект може да се е образувал. Никога досега не сме виждали нещо подобно, което обикаля около Слънцето". За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2590-2019-new-horizons-pancake

Федералната авиационна администрация на САЩ ще награди пилотите Фредерик Стъркоу и Марк Стъки с астронавтски значки 6 февруари 2019 г. 22:30 ч. Утре, на 7-ми февруари, в 21:30 ч. българско време, Федералната авиационна администрация на САЩ ще награди пилотите Фредерик "Си Джей" Стъркоу и Марк "Форджър" Стъки с астронавтски значки. На 13-ти декември двамата полетяха с пилотирания космически кораб на Върджин Галактик "Юнити" и надхвърлиха височината от 80 километра, което е достатъчно основание, за да бъдат признати за астронавти. Това бе първият пилотиран космически полет, проведен от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Си Джей е ветеран от совалките, с четири полета зад гърба си. Марк Стъки обаче летя в космоса за пръв път - той се превърна в 568-мия землянин, достигнал до космическото пространство. Церемонията по награждаването ще е достъпна на този линк : https://www.youtube.com/user/FAAnews/live Астронавтите на частния космически кораб "Юнити" на Върджин Галактик заснеха на 13-ти декември снимка на Земята по време на първия пилотиран космически полет, проведен от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Photo credit : Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2588-2019-virgin-galactic-astronauts-awarded

Американската лунна мисия Лунър Риконисънс Орбитър засне китайския спускаем апарат Чанг-е 4 На тази снимка, заснета от американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" на 30-ти януари, се вижда спускаемият апарат "Чанг'e 4". Photo credits : NASA/GSFC/Arizona State University 6 февруари 2019 г. 22:20 ч. Светослав Александров. На 3-ти януари Китай направи историческо постижение : лунната мисия "Чанг'e 4" извърши първото в историята на космонавтиката меко кацане върху обратната страна на Луната. Четири седмици по-късно, на 30-ти януари, американската лунна мисия "Лунър Риконисънс Орбитър", която обикаля около естествения ни спътник, успя да заснеме мястото на кацане. Стационарният спускаем апарат е ясно различим на снимките, макар и да заема едва около два пиксела. За съжаление луноходът "Юту 2" е твърде малък, за да бъде забелязан. Въпреки това информацията от камерата LROC на автоматичната лунна станция "Лунър Риконисънс Орбитър" е достатъчна, за да се потвърди автентичността на китайското лунно кацане. За повече информация и възможност да свалите снимката в пълен размер: LROC Website http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2587-2019-lro-chang-e-4

Рогозин обеща на Путин 45 ракетни полета през 2019-та 6 февруари 2019 г. 19:00 ч. Руският президент Владимир Путин се срещна с ръководителя на Роскосмос Дмитрий Рогозин. На срещата бе обсъдено състоянието на руския ракетно-космически отрасъл и плановете за неговото развитие. Стенограмата можете да прочетете на руски на сайта на Кремъл, а приличен превод на английски има на сайта Параболик арк. Най-важните акценти са следните: изпитанията на новите руски ракети "Ангара" трябва да бъдат възобновени тази година. Ще бъдат изпратени шест ракети "Протон-М" към Байконур, с което Русия иска да покаже, че връща позициите си на пазара на тежкотоварни изстрелвания. Но може би най-значимото от изказването на Рогозин е че са планирани 45 ракетни изстрелвания. Не закъсняха реакциите по темата от космическите експерти. "Ако Русия изстреля 45 орбитални ракети тази година, аз ще си купя батут и ще нарисувам на него логото на Роскосмос. Руснаците имаха 22 полета през 2018-та. Вече е 6-ти февруари, а са постигнали нула през тази година", съобщи журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника. Наблюдателни читатели обаче побързаха да отговорят, че по всяка вероятност не става въпрос за 45 орбитални полета. Дори не иде реч за суборбитални научни мисии като на Върджин Галактик или Блу Ориджин. Вероятно към статистиката ще бъдат добавени полетите на балистичните ракети "Сармат" и "Ярс", които се произвеждат от подзвено на Роскосмос. Така че, ако не друго, очаквайте през настоящата година още заглавия за ултра-мега-гига свръхзвукови ракети. На снимката: Руският президент Владимир Путин се срещна с Рогозин. Фото: Кремъл http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2586-2019-rogozin-putin-45-launches

Има ли бъдеще Стратолонч след смъртта на Пол Алън? На илюстрацията : гигантският самолет на Стратолонч с прикачени към него три ракети "Пегас" - подход, който вероятно е несъвместим с настоящото пазарно и технологично ниво. Image credit : Stratolaunch 5 февруари 2019 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Тъмни облаци са надвиснали над гигантския самолет на Стратолонч. В началото на годината тръгнаха слухове, че компанията съкращава три четвърти от персонала си. Това няма нищо общо с козметичните съкращения на СпейсЕкс и Върджин Галактик, при които наскоро 5-10% от персонала останаха без работните си места. След масовата чистка в Стратолонч на щат са останали едва около 20-тина души. Основната причина за трудните времена пред частната фирма e ясна: смъртта на предприемача Пол Алън през октомври миналата година. Стратолонч си беше личен и любим проект на Алън и той не се посвеняваше да налива в него милиони долари. Предприемачът обаче нямаше съпруга и деца, съответно голяма част от пасивите и активите му преминаха в неговата сестра Джоди Алън. А Джоди, за съжаление, не е космически ентусиаст. "Стратолонч е компания, основана на страст", съобщава Грег Оутри, директор на Южнокалифорнийската комерсиална космическа инициатива. "Изглежда, че неговите (т.е. на Алън) наследници не споделят същата страст". Ако Стратолонч може да ни даде някакъв урок, то е, че в една все още млада област като частната космическа индустрия смъртта на предприемач може да нанесе сериозен удар на съответната компания. Хубаво е влиятелни предприемачи като Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън да уредят наследството си, докато е време, за да може то да попадне във възможно най-правилните хора. И дори и да смятаме, че Мъск и Безос са млади (съответно на 47 и 55 години), мъдро би било да вземат мерки още от сега. Животът е непредсказуем, често пъти несправедлив - Стив Джобс не беше много по-възрастен (на 56 г.), когато напусна този свят. Но дори и да изключим въпросите за собствеността и финансирането, Стратолонч е една проблематична компания от много дълго време. Ние я наричаме "космическа компания", но реално тя не се занимава с космическа дейност. Не космически кораб, не ракета, не совалка бе в нейния фокус след нейното създаване през 2011. А самолет. Според Пол Алън най-икономично би било, ако се провеждат изстрелвания от борда на самолети - една среднотоварна ракета ще може да извежда в орбита много по-голямо количество провизии в сравнение с това, което би извела, ако лети директно от земята. Могат да се пускат и множество малки ракети. Алън виждаше в Стратолонч завръщане към оригиналната визия на космическите совалки. Според оригиналните планове совалките трябваше да бъдат изстрелвани не посредством твърдогоривни ускорители, а чрез самолети-носители. В края на краищата Стратолонч създаде един самолет-чудовище. Той дори е по-голям от ракетата "Сатурн 5", извеждала хора към Луната. От края на едното до края на другото крило дължината му възлиза на 117 метра - три пъти по-голяма от цялото разстояние, изминато от първия самолет на братя Райт. Никога досега не е имало такъв огромен самолет, затова очакваме с голямо търпение неговия пръв полет през 2019-та година. И когато полети, ще прави ... какво? Поне в обозримо бъдеще единственият смислен полет, който се очертава, е с една ракета "Пегас" - като опцията за добавяне по-нататък на три ракети едновременно не е все още изхвърлена. Тук има няколко проблема: "Пегас" е малка ракета - тя просто няма нужда от такъв огромен самолет. Подобно на всички останали ракети, така и "Пегас" е склонна към възникващи проблеми и отлагания. Достатъчно е трудно да се подготви единствена ракета за полет, а какво остава за няколко едновременно. Освен това "Пегас" е доста скъпа ракета - изстрелването й струва $40 милиона, но ракетата извежда само 443 килограма в ниска околоземна орбита. За сравнение една ракета "Фолкън 9" струва към $50 милиона и извежда около 23 тона в орбита. Поради тези пазарни причини "Пегас" лети все по-рядко и по-рядко. Със среднотоварните ракети Стратолонч също не се позиционира добре. През 2011 година беше оповестено, че СпейсЕкс работи по вариант на "Фолкън 9", който може да излита от въздуха. Партньорството не продължи дори една година и приключи безславно през 2012-та. След пропадането на сделката Стратолонч се обърна към Орбитал за разработката на голяма ракета "Пегас 2". През 2014 година и този план рухна. През 2018 г. компанията започна да набира работници за създаването на собствени двигатели и ракети. Със съкращенията през 2019 г. и това начинание бе прекратено. Остава единствено изстрелването на прекалено малката ракета "Пегас" от борда на прекалено големия самолет на Стратолонч. С други думи инициативата на Пол Алън изглежда като поставянето на каруцата преди коня. Журналистът Дъг Месиър от Параболик арк пише, че от Стратолонч са потърсили сътрудничество с практически всяка компания, притежаваща ракета. Липсата на интерес е показателен. Изглежда, че поне разработката на самолета е на финалната права - очаква се първият му самостоятелен полет да е през 2019 година, а първото изстрелване на "Пегас" от борда му - през 2020. Да се надяваме, че тези дебюти ще са успешни. Но и с тях по-добре е Стратолонч да намери някакъв по-доходоносен бизнес за самолета си, иначе с наследниците на Алън, нежелаещи да инвестират в космически инициативи, бъдещето не е никак обнадеждаващо. Лъч надежда може да дойде ако компания Нортроп Груман, която е изкупила активите на Орбитал и ръководи сегашните полети на "Пегас", вземе под крилото си Стратолонч. Донякъде надежда вдъхва и фактът, че самолетът-носител е проектиран от компания Скейлд Композитс, която днес също е собственост на Нортроп Груман. Но дали това ще се случи, предстои да видим. При всички положения ще е жалко, ако най-големият самолет в историята на човечеството, по-голям даже от лунната ракета на НАСА, потъне безславно в историята. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2585-2019-does-stratolaunch-have-a-future

Космическият лагер Space Camp Turkey открива конкурс за есета 5 февруари 2019 г. 12:30 ч. Космическият лагер Space Camp Turkey e един от трите космически центъра за обучение в света, създадени по модел на НАСА. Открит е конкурс за деца и тийнейджъри на възраст между 9 и 15 години, като кандидатите трябва да представят есе или видео есе. За победителите в конкурса ще бъде осигурена пълна или частична стипендия за участие в лагера. Размерът на пълната стипендия е $1250, а частичните стипендии са за 50% и 25% от тази сума. Ето какви са темите за есета: 1. Промени ли NASA света за 60 години? 2. Екзопланетите - Нови светове 3. Изненада! Аз съм извънземно! По принцип квотата за български отбори и участници е между 60 и 100 деца и младежи всяка година, но за 2019-та е увеличена на 120 души. Успех на участващите! За повече информация: http://spacecamp.cct.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2584-2019-space-camp-turkey

Нови снимки и видео от китайската лунна мисия Чанг-e 4 Тази снимка бе заснета от лунохода "Юту 2" и на нея се вижда спускаемият апарат "Чанг'e 4". Photo credit : CNSA/CLEP 5 февруари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Продължаваме да следим с интерес китайската мисия "Чанг'e 4", която миналия месец извърши първото в историята на космонавтиката кацане върху обратната страна на Луната. През последните дни екипът публикува някои нови снимки, които си струва да бъдат споделени. Горното изображение е изключително интересно - на него се вижда една от трите 5-метрови антени на нискочестотния радиоастрономически инструмент. Обратната страна на Луната е едно от най-добрите места в Слънчевата система за провеждане на радиоастрономически наблюдения. Наземните радиотелескопи често пъти се смущават от електромагнитните лъчения, плод на човешката дейност. Ако обаче поставим прибор от страната на Луната, която не се вижда от Земята, естественият ни спътник служи като щит. Възможно е китайците да направят в близко бъдеще някои уникални открития за Вселената. А сега още една снимка на спускаемия апарат, заснета съвсем скоро след като луноходът започна да се придвижва: Тази снимка също бе заснета от лунохода "Юту 2" и на нея се вижда спускаемият апарат "Чанг'e 4". Photo credit : CNSA/CLEP "Чанг'e 4" и "Юту 2" не са единствените компоненти на китайската мисия, които заснемат снимки. Комуникационният спътник "Чьечиао" също е снабден с камера, както и микроспътникът "Лонгчян 2". Сега ще ви покажа една снимка, заснета и получена вчера, на 4-ти февруари: Снимка на Земята и Луната, заснета от "Лонгчян 2" на 4-ти февруари. Photo credit : Harbin Institute of Technology Любопитен факт е, че тази снимка бе получена от любителския телескоп Дуинджълу, намиращ се в Нидерландия и ръководен от любителската организация CAMRAS. Ето нагледен пример защо подобен тип мисии не могат да бъдат фалшифицирани - дори обикновени радиолюбители са в състояние да проследяват радиосигналите. По същия начин няма как американските пилотирани експедиции "Аполо" да са били фалшифицирани - радиосигналите им са били прихванати както от любители, така и от обсерватории, намиращи се във Великобритания, Западна Германия, Испания и др. И за десерт - едно видео на лунохода "Юту 2", докато се придвижва на лунната повърхност (натиснете тук, за да го изгледате - връзка към Twitter) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2583-2019-5-feb-chang-e-5-new-photos

СпейсЕкс проведе успешно запалване на първия готов за полет двигател Раптор! Снимка от успешното запалване на двигателя "Раптор". Photo credit : SpaceX/Elon Musk 4 февруари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс направи важна стъпка напред към първите полети на новите супертежки ракети "Старшип", след като компанията проведе успешен огневи тест на първия готов за полет двигател "Раптор". Самият Илон Мъск се похвали за успеха в Туитър и качи на профила си снимки и видеа от изпитанието. "Изключително съм горд от голямата работа на екипа на СпейсЕкс", съобщи предприемачът в социалната мрежа. Двигатели "Раптор" в по-малък мащаб вече бяха тествани от компанията през 2016-та година, но днес бе първото изпитание на двигател, който е предназначен за полет. За разлика от двигателите "Мерлин", използвани на всички досегашни ракети от серията "Фолкън" (от 1 до "Хеви"), които работят с керосин и кислород, "Раптор"-ите работят с течен метан и кислород. Новите двигатели са два пъти по-мощни от досега използваните и са критично важни за по-нататъшната реализация на проекта "Старшип", чрез който Мъск се надява да осъществи пилотирани полети до Луната и Марс. Ако всичко мине по план, дебютното излитане на "Старшип" ще е факт до няколко седмици. Това ще е експериметален модел, наричан неофициално "Стархопър", и той ще изпълнява кратки атмосферни полети. Тези първични излитания ще напомнят на някогашните изпитания на тестовите ракети "Грасхопър", чрез които СпейсЕкс усъвършенства технологиите за меко кацане на първите степени на "Фолкън 9". За повече информация и видеа: Elon Musk Twitter http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2582-2019-4-feb-spacex-test-fires-raptor

Марсианската мисия на НАСА ИнСайт успешно постави щита върху сеизмометъра Щитът в процес на преместване... ... и след като е разположен върху сеизмометъра на "ИнСайт". Снимките бяха заснети вчера, на 2-ри февруари. Credits : NASA/JPL-Caltech 3 февруари 2019 г. 10:45 ч. Светослав Александров. Американският спускаем апарат "ИнСайт", който в края на ноември успешно кацна върху повърхността на Марс, е една стъпка по-близо до началото на основната му научна мисия. Снимки, заснети и получени вчера, показаха, че щитът бе благополучно позициониран върху чувствителния сеизмометър. Сеизмометърът ще изучава вътрешната активност на Червената планета и би следвало да е в състояние да засича и най-слабите марсотресения. Именно понеже е толкова чувствителен, дори и лекият полъх на марсианския вятър би довел до нежелани смущения. Това налага да бъде покрит и защитен от локалните метеорологични явления. Следващият етап пред мисията е разгръщането на пробивната машина. След като тя бъде разположена, ще трябва да издълбае в марсианската почва отвор, дълбок около 5 метра. Тъй като това е процедура, която за пръв път се прилага на друга планета, рискове винаги има. Вярно е, че екипът се е подготвил за всякакви непредвидени обстоятелства, но Марс винаги може да спретне неприятна изненада (и научаването на тези изненади са част от научния процес). Знае се със сигурност, че машината може да дълбае ефективно и да избутва скалните препятствия по пътя. Но ако има някоя голяма скала, примерно с диаметър от около метър, тя ще блокира механизма. Това ще промени научните планове. Ако например бъде достигната дълбочина само от един метър, екипът ще трябва да подобри моделите си. Добре ще е, ако се стигне до дълбочина от три метра - учените ще са доволни, защото ще могат да извлекат достатъчно научна информация. Но оптималният вариант е да бъде достигнат максимумът от пет метра. Интересното тепърва предстои. "ИнСайт" е бавна мисия, екипът процедира много внимателно. Всичко се пресмята и проверява на тестовия модел на спускаемия апарат, намиращ се на Земята, преди командите да бъдат изпратени към Марс. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2580-2019-insight-shield-placed-on-seismometer

СпейсЕкс се подготвя за статично запалване на новия двигател Раптор, който е в основата на ракетите Старшип 3 февруари 2019 г. 11:15 ч. Илон Мъск оповести в Туитър, че понастоящем се намира в Тексас със своя екип от инженери, които подготвят новите двигатели "Раптор" за статични огневи изпитания. Ако те са успешни, СпейсЕкс ще продължи напред с подготовката на прототипа на "Старшип" за кратки атмосферни тестови полети. Наскоро този прототип, който обществеността нарича неофициално с името "Стархопър" (по подобие на ракетите "Грасхопър", чрез които Мъск усъвършенства технологиите за кацане на първи степени), попадна под влиянието на силните тексаски ветрове и претърпя леки повреди. Тези повреди вече са в процес на премахване, а съдейки по прогреса, демонстриран от СпейсЕкс, проектът "Старшип" се изпълнява в срок. "Старшип" е много амбициозна ракета и ако проектът бъде успешен, тя ще отвори път към колонизацията на Слънчевата система. Това е достатъчно, за да пожелаем успех на Мъск. НАСА няма интерес към "Старшип" към настоящия момент, затова СпейсЕкс разработва ракетата със собствени средства. "Ние трябва да сме супер хардкор относно това", съобщава Мъск. "СпейсЕкс има два абсолютно откачени проекта, които нормално биха били в състояние да фалират една компания. Това са Старшип и Старлинк (бел. прев. спътниковият интернет) и СпейсЕкс трябва да се държи изключително спартански с разходите си до момента, в който проектите достигнат до зрялост". Има доста поводи за скептицизъм дали предприемачът изобщо се успее. Но макар че всички си запазваме правото да бъдем скептици, един истински космически ентусиаст няма правото да бъде циник. Циниците, които протриват ръце в очакване Мъск да фалира, се наричат тролове и за тях е най-добре да не забравят да изтрият инструкциите в края на коментарите си, когато ги качват в интернет Снимка на двигател "Раптор", който ще е в основата на ракетите "Старшип". Photo credits : SpaceX/Elon Musk http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2581-2019-spacex-preparing-raptor-engine

Марсианската мисия на НАСА ИнСайт е в готовност да сложи защитния щит над сеизмометъра 1 февруари 2019 г. 08:05 ч. Покрай успехите на китайската мисия "Чанг'e 4", която кацна на обратната страна на Луната преди около месец, като че ли забравихме за американската "ИнСайт", която кацна на Марс преди около два месеца. А тя е много важна - ако китайската мисия отбеляза първото в историята на човечеството кацане на тази лунна страна, която не се вижда от Земята, "ИнСайт" също се насочва към място, където никой досега не е бил - под самата почва на Червената планета. Екипът на мисията публикува всяка една снимка в реално време. Последните изображения показват, че роботизираната ръка е в готовност да прихване големия щит и да го разположи над сеизмометъра. Сеизмометърът е много чувствителен и той ще търси следи от сеизмична активност на Марс, но данните ще са най-качествени, ако няма нежелани шумове при измерванията. Затова той ще бъде защитен с този щит, който ще го пази от вятъра (вижте снимката по-долу). След като щитът бъде спуснат на марсианската повърхност, операциите по подготовката на работата на сеизмометъра ще приключат. Тогава екипът ще се насочи към следващата голяма стъпка: разполагането на пробивната машина. Тя ще трябва да дълбае до дълбочина от 5 метра - рекорд в историята на междупланетната космонавтика. Космическият апарат "ИнСайт" засне тази снимка на 30-ти януари. На нея се вижда как роботизираната ръка е в готовност да вземе защитния щит, който ще предпазва сеизмометъра от метеорологичните влияния на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2579-2019-insight-ready-to-deploy-shield

Американската мисия Паркър се готви за второто сближение със Слънцето На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL 1 февруари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 19 януари, точно 161 дни след изстрелването си от космическия център Кейп Канаверал във Флорида, американската мисия "Паркър" завърши своята първа обиколка на Слънцето. Автоматичната междупланетна станция сега е започнала втората от общо 24 планирани орбити, а перихелият, когато ще е най-голямото сближение със звездата ни, ще е на 4-ти април. По данни от НАСА всички бордови системи са в изправност. "Паркър" изпраща събраната информация от първото облитане на Слънцето посредством антените на Deep Space Network и към настоящия момент над 17 гигабита научни данни са вече свалени. Пълният набор от данни ще бъде свален до месец април. "Винаги сме казвали, че не знаем какво да очакваме, докато не погледнем данните", съобщава Нур Рауафи от приложната физична лаборатория "Джон Хопкинс". "Данните, които сме получили до сега, намекват за много нови неща, които не сме видяли досега, както и за потенциални нови открития". Така че научният екип сега е концентриран едновременно върху две неща - да анализира получената информация, за да направи новите открития, както и да подготви мисия "Паркър" за второто сближение със Слънцето. Също както преди два месеца, когато "Паркър" достигна първия перихелий, така и на 4-ти април мисията ще се приближи само на 24 милиона километра от звездата ни. Никоя друга мисия не е заставала толкова близо до самото Слънце. Преди това през 1976 г. мисията на Германия и САЩ "Хелиос 2" е достигала 43 милиона километра. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2578-2019-parker-solar-probe-prepares-second-approach-sun

Китайският спускаем апарат Чанг-e 4 и луноходът възобновиха работа след продължителната лунна нощ Снимка на спускаемия апарат "Чанг'e 4", заснета от камерите на лунохода "Юту 2". Photo credit : CNSA/CLEP 31 януари 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Китайската информационна агенция Синхуа оповести, че както стационарният спускаем апарат "Чанг'e 4", така и луноходът "Юту 2" са се "събудили" успешно след приключването на лунната нощ. Напомням на читателите, че един лунен ден е еквивалентен на 14 земни денонощия. Една нощ - също. Това означава, че китайската апаратура трябваше да прекара близо две седмици в пълен мрак. През това време температурите паднаха съществено. Учените докладват, че измерените стойности през лунната нощ са достигнали до -190 °C. Това са първите данни за температурните характеристики, получени на обратната страна на Луната. "Съгласно измерванията на "Чанг'e 4", температурите в повърхностите части на лунната почва са по-ниски в сравнение с измерванията, получени от американските мисии "Аполо", които са кацнали откъм видимата страна на Луната", съобщава Чжан Хе, изпълнителен директор на мисия "Чанг'e 4" от Китайската академия по космически технологии. Ученият смята, че различията се дължат на различния състав на почвата от обратната страна. Днес очакваме американската космическа мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" да прелети над китайския спускаем апарат и луноход и да ги заснеме. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2577-2019-chang-e-4-yutu-wake-up

Ревю: Голямата битка за Космоса. Съревнованието между Илън Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън 31 януари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Книгата "Голямата битка за Космоса. Съревнованието между Илън Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън" на Крисчън Девънпорт е публикувана в България от ИК "Кръгозор" през ноември 2018-та, а в англоезичния свят е издадена под името "The Space Barons: Elon Musk, Jeff Bezos, and the Quest to Colonize the Cosmos" през март 2018-та. Това е книга за развитието на частната космическа индустрия, но най-вече разглеждайки четиримата най-известни личности в областта: Илон Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън. Заглавието не подвежда: книгата действително е за най-популярните предприемачи и като такава в нея има някои съществени пропуски. Историята преди епохата "Мъск" е спомената само най-бегло, най-вече фокусирайки се върху Beal Aerospace. Пропуснати са и други важни моменти от развитието на частната космонавтика: кюбсат спътниците са споменати повърхностно, други важни имена като това на Питър Бек (основател на една от най-иновативните ракетни компании Рокет Лаб) изобщо не са споменати, няма нищо за може би най-успешните фирми като Планет Лабс и Спайър Глобал. Не това е целта на книгата. Съсредоточавайки се най-вече върху Мъск и Безос и в по-малка степен върху Брансън и Алън, Девънпорт разказва една сравнително точна история за развитието на частната космонавтика. Споменати са най-важните успехи: първият пилотиран космически полет на "СпейсШипУан" през 2004 година, ранните неуспехи на Илон Мъск с малката ракета "Фолкън 1" в периода между 2006-2008 година, най-накрая успешното достигане до орбита през 2008-ма, създаването на "Фолкън 9" и товарния кораб "Драгън". Разгледани са подробно и авариите, включително трагичния случай със "СпейсШипТу" през 2014 година. Ако има нещо, за което мога да съжалявам, то е, че "Голямата битка за Космоса. Съревнованието между Илън Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън" е издадена в началото на 2018-та, а това е история, която тепърва се пише. Ако книгата беше излязла година и половина - две по-късно, вероятно в нея щеше да бъде отразен успешният космически полет на "СпейсШипТу" през декември 2018-та година. Това бе първият пилотиран полет на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Има и една трагична история, която поставя голяма въпросителна относно частната компания Стратолонч - неочакваната смърт на Пол Алън, един от четиримата барони. Наистина трудно можем да си представим какво ще се случи оттук насетне с гигантския самолет на Алън. Ако искате да прочетете как Мъск и Безос разклащат закостенялата космическа индустрия, в която дълги години властват мастодонти като Боинг и Локхийд Мартин, това е книга за вас. Мръсните апаратни игри на властта, окопаването на мастодонтите посредством нови и нови правителствени поръчки, заведените дела от новите частни компании, оспорващи тези поръчки, яростното съревнование между Мъск и Безос и водата, която двамата периодично са си подливали, всичко това е подробно отразено. Големият плюс от гореспоменатото е, че днес има сериозна конкуренция, която тласка космическото развитие напред и от това печели цялото човечество. Илон Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън милеят за космоса, но всеки един от тях е с различен характер и има различна визия за бъдещето. И подходът на частните им компании е различен - Девънпорт сравнява съревнованието между Мъск и Безос с приказката за костенурката и заека. Мъск е заекът - той бърза напред, изпреварва, проправя пътя за останалите, не бяга от конфликти и води съдебни дела, обича да е в центъра на прожекторите. Безос е костенурката - той, обратното, не обича публичност и да е в центъра на прожекторите, не бърза за никъде, компанията му е преднамерено бавна и действа поетапно. Мъск иска до няколко години човек да стъпи на Марс, Безос - да изнесе цялото индустриално производство, но това ще стане след десетилетия, когато той е остарял или дори вече си е отишъл от този свят. Надпреварата е бавна - костенурката може да пъпли още десетки години, преди да настигне заека. Ричард Брансън и Пол Алън също са различни характери - Алън не се наема да разработва пилотирана космическа програма, това е твърде стресиращо за него, затова е предоставил тази дейност на Брансън. А Брансън иска да лети в космоса със собствен космически кораб. Като недостатък на книгата може да се спомене, че на места е твърде хаотична. Но надали новата космическа история може да се подложи на ясно систематизиране, поне не на този етап. Вместо заключение мога да кажа, че книгата определено си струва и е подходяща за хора, които никога не са обръщали сериозно внимание на съвременната космонавтика. Оценка: 4/5 За още ревюта, посетете страницата на Светослав Александров в Goodreads http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2576-2019-space-barons-review

Марсоходът Кюриосити напусна хребета Вера Рубин, насочи се към нов регион с глинени наноси Марсоходът "Кюриосити" си направи това "селфи" на 15-ти януари. Credits : NASA/JPL-Caltech/MSSS 30 януари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" изучаваше хребета Вера Рубин от септември 2017-та година, но всяко нещо си има край. Най-накрая роботизираният апарат се насочи към нов регион, богат на глинени наноси. Става въпрос за падина, намираща се на юг от Вера Рубин. Междувременно учените разполагат с множество данни от хребета, които ще анализират в продължение на месеци и години. На 15-ти декември "Кюриосити" взе своята 19-та скална проба от местоположение на Вера Рубин, наречено Рок Хол. А на 15-ти януари марсоходът използваше камерата на роботизираната ръка MAHLI, за да заснеме серия от 57 снимки, които впоследствие бяха съшити в едно "селфи". Междувременно "Кюриосити" продължава да наблюдава запрашаването на небето, прелитащите над марсохода облаци и околностите на планината Шарп за евентуални прахови вихрушки. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2575-2019-curiosity-leaves-vera-rubins

На днешния ден преди 30 години за последен път съветска междупланетна мисия отбеляза успех 29 януари 2019 г. 20:20 ч. На днешния ден се навършват точно 30 години, откакто за последен път съветска междупланетна мисия постига успех. Става въпрос за мисията "Фобос 2", която на 29-ти януари 1989 г. влиза в орбита около Марс. Макар че основната цел на "Фобос 2", а именно кацането върху Фобос, не е изпълнена, мисията сполучва в заснемането на най-детайлните изображения на луната. В продължение на дълги години снимките на Фобос остават без аналог (до пристигането на "Марс Експрес" и "Марс Риконисънс Орбитър"), а в създаването на телевизионната система "Фрегат" участват и специалисти от България! Последващите години на преход нанасят сериозен удар върху руската космическа програма. Отнемат близо три десетилетия и две аварии (на "Марс 96" през 1996-та и "Фобос-Грунт" през 2011 г.) преди Русия отново да постигне успех - това става през 2016 година, когато страната благополучно изстрелва към Червената планета съвместната мисия между ЕКА и Роскосмос "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". "Трейс Газ Орбитър" продължава да работи и до ден днешен и на нея отново има българско участие - дозиметъра "Люлин-МО". Снимка на Марс и Фобос, направена от АМС "Фобос 2". Credit : IKI-RAN/Ted Stryk http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2574-2019-30-years-last-interplanetary-mission

Данните от руските спътници за наблюдение на Земята получиха сертификат за качество 28 януари 2019 г. 18:30 ч. Днес Роскосмос оповести, че данните, които биват получавани от спътниците за дистанционно сондиране "Ресурс-П" и "Канопус-В", са преминали през процеса на сертификация. Сертификатите са издадени от Московския държавен университет по геодезия и картография (МИИГАиК) и те удостоверяват, че всички стандартни продукти, които се получават от спътниците, съответстват на изискванията, постановени от временните технически спецификации "Сертифицирани стандартни продукти, изготвени на основа данни от Дистанционното сондиране на Земята". Напомням на читателите, че последните два спътника от серията "Канопус-В" бяха изстреляни от космодрума Восточний в края на декември. Този месец шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповести, че спътниците вече са предали своите първи снимки и работят без проблеми. Снимка от изстрелването на спътници "Канопус" през декември 2018-та година от новия космодрум Восточний. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2573-2019-kanopus-resurs-certificate

НАСА с нова стратегия за възстановяването на радиовръзката с марсохода Опортюнити Една от последните снимки на "Опортюнити", заснета в началото на юни 2018-та. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 27 януари 2019 г. 17:05 ч. Светослав Александров. Инженерите от НАСА започнаха изпращането на нови команди, които ще проверят различни сценарии защо остарелият марсоход "Опортюнити" продължава да мълчи. За последен път на Земята бе получен радиосигнал от него на 10-ти юни миналата година, непосредствено преди да започне гигантската прахова буря. От тогава до сега ръководството на мисията слуша пасивно в случай че "Опортюнити" се събуди и самостоятелно започне да излъчва, но също така и действа активно, изпращайки команди към марсохода - с надеждата, че ако е буден и работоспособен, ще излъчи незабавно радиосигнал към Земята. Но за съжаление вече в продължение на близо осем месеца от "Опортюнити" няма ни вест, ни кост. В отсъствие на радиосигнал специалистите от НАСА няма как да разберат какво може да се е случило с марсохода, дали е затрупан от голямо количество прах, който не позволява на батериите да се презаредят, или пък някакъв компонент на борда се е повредил непоправимо. Екипът неколкократно подчертаваше, че по време на бурята нямаше очакване температурите на Марс да паднат до такава степен, че да увредят електрониката. Но също така няколко пъти бе подчертано, че преценките за студоустойчивост са направени на базата на фабричните параметри, а годините със сигурност са оказали влияние върху издръжливостта. Някои членове на екипа обичаха да си служат с аналогията, че има разлика между това колко време един млад човек би могъл да престои навън през зимата, без яке, на минусови температури, и колко време може да издържи възрастен човек. В случая "Опортюнити" напомня за възрастния човек. На 25-ти януари се навършиха точно 15 години от кацането на марсохода - никога досега спускаем апарат не е работил толкова дълго време на друга планета. Част от новата стратегия на НАСА включва отреагиране в случай, че е отказала радиоапаратурата на борда. Екипът нормално използва радиоприемници и предаватели на "Опортюнити", които работят в обхвата на свръхкъсите вълни. Два от сценариите, които ще бъдат проверени, са дали основното радио на свръхкъси вълни е отказало, дали едновременно основното и резервно радио на свръхкъси вълни са отказали. Трети сценарий, който трябва да бъде тестван, е дали вътрешният часовник на марсохода е загубил представа за времето. На борда на "Опортюнити" има и УКВ радио, което марсоходът използва за връзка с прелитащите над него орбитални апарати. Ще бъде пратена команда за рестартиране на бордовия часовник и за изпращане на сигнал през УКВ радиото. "Има различни техники, с които искаме да проверим множество възможни сценарии за повреда на машината", съобщава Джон Калас от екипа. "Например ако и двата усилвателя на предавателите са се повредили, може ли да използваме все още УКВ радиото?" Не е изключено обаче да е отказал някой основен компонент, без който мисията не може да продължи напред. Екипът е готов и за този сценарий. На никой не му се иска да каже "сбогом" на "Опортюнити". Та този марсоход работи от 2004 година насам, свикнали сме с неговите снимки и откритията, които правеше. Но всяко нещо си има край. В един момент идва време да се предаде щафетата. На Марс продължава да работи големият марсоход "Кюриосити", който кацна през 2012 година и сега катери планината Шарп. Преди два месеца успя да кацне и стационарният спускаем апарат на НАСА "ИнСайт", който ще изучава вътрешния строеж на планетата. Очакваме до няколко седмици да започне основната му научна програма. Изследванията на Марс не приключват с "Опортюнити" и в един момент, щем не щем, трябва да се фокусираме повече върху "ИнСайт" и предстоящите открития. Ако краят на "Опортюнити" е вече дошъл, това ще е повече от достоен завършек на мисията. Марсоходът ще си е отишъл не заради нескопосана техника, не заради фабричен дефект или някаква грешка на екипа, а заради независещите от наземното ръководство метеорологични условия на Червената планета. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2572-2019-new-efforts-recover-opportunity

Защо Върджин Галактик и СпейсЕкс съкращават персонал и защо в това няма нищо притеснително 27 януари 2019 г. 15:45 ч. В началото на януари медиите оповестиха, че Илон Мъск съкращава около 10% от персонала на СпейсЕкс. Имайки предвид, че в компанията работят около 6 000 души, това означава, че грубо 600 работника губят работата си. А преди няколко дни стана ясно, че и частната компания Върджин Галактик на Ричард Брансън също ще съкрати около 5% от персонала си. Това даде повод на някои общественици да направят генерални обобщения, че в частната космическа сфера нещата не вървят. В реалността обаче няма повод за притеснение. След 2011 година, когато приключи програмата "Космическа совалка", няколко частни компании започнаха работа по суборбитални и орбитални пилотирани космически кораби. Отне повече време, отколкото очаквахме - но вече тези кораби са построени. Корабът "Юнити" на Върджин Галактик проведе първия пилотиран космически полет на 13-ти декември, а СпейсЕкс се готви за дебютния роботизиран полет на Крю Драгън". Разработката е приключила. Частните компании преминават от период на проектиране, строеж и тестове на експериментални кораби, към период на експлоатация на вече готовите космически кораби. Нормално е фирмите вече да нямат нужда от определен тип специалисти. Броят специалисти не е задължително да е показателен за количеството работа, което се върши. Например в руската компания ГКНПЦ "Хруничев" работят 43 500 души, но това не променя факта, че разработката на новите ракети "Ангара" продължава да се бави, модулът "Наука" още не е готов за полет, а "Протон" лети все по-рядко. Същевременно по данни от самите Блу Ориджин, една от най-иновативните космически компании, за изстрелването на една ракета с космически кораб "Ню Шепърд" работят само 30 души. Други са признаците, които са притеснителни. Единствената по-известна компания, за която хората сериозно могат да се опасяват, е Стратолонч - това е фирмата, построила най-големия самолет за изстрелване на космически ракети от борда му. Миналата година неочаквано си отиде от този свят основателят Пол Алън, а преди броени дни бяха прекратени плановете за създаването на ракети и двигатели - остава да се работи единствено по самолета, който ще е носител на съществуващите ракети "Пегас". Това са все сериозни признаци, които не вещаят добро бъдеще за Стратолонч. Нито СпейсЕкс, нито Върджин Галактик засега са се сблъскали с проблеми от този калибър. Специално за СпейсЕкс, бъдещето на компанията е осигурено за години напред - сключени са договори за извозване на спътници от частни разработчици, има договори с НАСА и военните, така че за Мъск може да сме напълно сигурни. Кадър от тестовото запалване на ракетата "Фолкън 9" с кораба "Крю Драгън" на 24-ти януари. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2571-2019-why-private-companies-lay-off

Научен пробив: земни скали от най-древната епоха могат да се намерят на Луната! На снимката: астронавтът на НАСА Алън Шепърд разгръща научна апаратура на Луната по време на мисия "Аполо 14" през 1971 година. Photo credit : NASA 25 януари 2019 г. 23:20 ч. Светослав Александров. Ако има нещо, което е извън всякакво съмнение, то е, че Земята е много древна. Тя не е на хиляди години (най-малкото на 6 000), а на милиарди. Най-древните намерени скали се датират на 3.8 милиарда години. Освен тях обаче има малки кристали от минерал, наречен циркон, които се определят на 4.4 милиарда години. Определени съставки в попадналите на Земята от космоса метеорити се датират на 4.6 милиарда години - те са останки от зараждането на Слънчевата система. Благодарение на всички тези оценки, изследователите смятат, че нашата планета е на възраст от приблизително 4.5 милиарда години. Историята на Земята може да се раздели на следните епохи: Хадейска (най-древна) - между 4.5 и 3.8 милиарда години, Архайска - между 2.5 и 3.8 милиарда години, Протерозойска - между 541 милиона и 2.5 милиарда години, Палеозойска - между 252 и 541 милиона години, Мезозойска - между 66 и 252 милиона години и Ценозойска - от 66 милиона години до наши дни. От всички тези епохи най-неясна е Хадейската - като изключим мъничките цирконови минерали, практически няма скални находки от нея. Невъзможно е да се намерят - Земята се е променила до неузнаваемост през тези милиарди години благодарение на тектоничната активност, ерозията, атмосферните промени, и вулканизма. Тези процеси са видоизменили повърхността и са унищожили почти всичко от най-ранния геологичен период. Но може би Земята не е най-подходящото място да намерим скали от Хадейската епоха. Вероятно не търсим там, където трябва. Учените знаят, че съвсем в началото след образуването на планетата ни от нея се е откъснала и Луната. При това Луната, за разлика от Земята, е затихнала, няма плътна атмосфера и резки промени. Някога тя е била много по-близо до Земята. В периода на активното бомбардиране от метеорити е възможно земни скали да са били изхвърлени и да са попаднали на лунната повърхност. При липсата на съществена активност, Луната може да е съхранила тези реликви. Има ли наистина на Луната скали от Хадейската епоха? Изследователски екип, ръководен от Джереми Белучи, започва да търси отговора на въпроса сред скалите, донесени на Земята от астронавтите на програма "Аполо" в периода между 1969 и 1972 година. Усилията на учените се увенчават с успех. Те откриват фрагмент от 2 грама, съставен от кварц, фелдшпат и циркон - минерали, които се намират на Земята в голямо количество, но са необичайни за Луната. Химичният анализ на фрагмента показва, че той е кристализирал в окислена система при земни температури, а не при суровите условия, типични за естествения ни спътник. Доказателствата сочат, че този малък фрагмент е бил изхвърлен от земната повърхност преди около 4 милиарда години и е попаднал на Луната, където се е смесил с други, вече типични за лунната повърхност вещества, след което достигнал до наши дни. "Това е изключителна находка, която ни помага да нарисуваме една по-точна картина на древната Земя и на бомбардировката, която е модифицирала планетата ни в зората от нейното съществуване", съобщава изследователят Дейвид Кринг. Възможно е обаче учените да грешат - съществува вероятност фрагментът да не е със земен произход. В такъв случай той би могъл да е кристализирал дълбоко в лунната мантия, където химичният състав е по-различен. При всички положения има още работа по лунните скали, донесени от астронавтите на програма "Аполо". На Земята са доставени общо 380 килограма скален материал и лунен грунт, които са истинско научно съкровище. Видно е, че в научен аспект програмата все още не е приключила. Днес лунните проби се изучават с все по-мощни прибори, а учените правят все по-сериозни открития. И това е само началото - китайците също изучават Луната днес посредством спускаемата мисия "Чанг'e 4", а до края на 2019-та ще изстрелят още една роботизирана експедиция, която ще вземе нови проби, ще излети от лунната повърхност и ще достави пробите на Земята за по-нататъшен анализ. В бъдеще, когато има други роботизирани и пилотирани експедиции до Луната и до други региони на Слънчевата система, ние ще научаваме все по-подробна информация за най-ранната еволюция. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2570-2019-moon-rocks-relics-from-earth

Внимание, фалшиви новини: силен вятър не е унищожил прототипа Стархопър 25 януари 2019 г. 17:15 ч. Днес някои медии ни изненадаха с гръмки заглавия, че силни ветрове са унищожили прототипа на "Старшип" - "Стархопър". Действително е имало вятър и действително той е съборил носовия отсек на "Стархопър". Но тъй като това е само прототип за кратки атмосферни полети, носовият компонент има само козметична функция. Сам Мъск казва, че ще отнеме около няколко седмици, за да се довършат ремонтните дейности на носовия отсек. Пак по думите на предприемача, горивните резервоари, които се намират в долната част на ракетата, са непокътнати. Това означава, че повредите не са толкова сериозни, колкото се опитват да ги изкарат някои тенденциозни репортажи. Снимка на първата сглобена ракета "Старшип", която ще се използва за кратки атмосферни тестови полети. Photo credit : Elon Musk/SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2569-2019-no-first-starhopper-wasnt-destroyed

Още проблеми с новите руски ракети Ангара: Роскосмос прекрати договора за строеж на стартова площадка на Восточний 25 януари 2019 г. 17:00 ч. Плановете за въвеждане в експлоатация на новите ракети "Ангара" се сблъска с поредния проблем, съобщи журналистът Анатолий Зак. Държавната космическа агенция Роскосмос е прекратила договора с проблемната компания ПСО Казан, която трябваше да построи площадката за ракети "Ангара" на новия космодрум Восточний. Поредната лоша новина дойде след като преди броени дни премиерът Дмитрий Медведев разкритикува протакането в руския космически отрасъл. "Спрете да бърборите къде ще летим през 2030 година. Нужно е да работим, по-малко да говорим и повече да действаме", каза той. Конкретно за проблемите на Восточний Медведев каза, че от 19 планирани обекта, реално са построени само пет. Според заместник-министър председателя Юрий Борисов, проблемите покрай прекратяването на договора ще доведат до още две години отлагания. "Ангара" няма да лети от Восточний преди 2021 година. Очакванията са за 2023-та година и не бива да е по-късно, защото междувременно ракетата ще е готова, но няма да има място, откъдето да се изстрелва. Понастоящем има площадки за Ангара на космодрума Плесецк, но те не са оборудвани за комерсиални полети. Модули за руските ракети "Ангара". Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2568-2019-more-angara-problems

Върджин Галактик оповести плановете за 2019-та: още три тестови полета до няколко седмици, след това фирмата се мести на Спейспорт Америка 25 януари 2019 г. 16:51 ч. Още три тестови полета са планирани от Върджин Галактик, преди компанията да пристъпи към комерсиални пилотирани космически мисии - това съобщи вчера предприемачът Ричард Брансън за CBS. Надеждите са, че към средата на 2019-та година тези комерсиални полети ще могат да започнат, а Брансън ще е първият, който ще лети. Дотогава обаче тестовата програма трябва да приключи. Съвсем скоро, до няколко седмици, ще има нов полет от изпитателния космодрум в Мохаве, Калифорния. Няколко седмици след този ще последва втори, а още няколко седмици след него - трети, последен. С това изпитателната програма ще се изчерпи и Върджин Галактик ще се премести в Ню Мексико, където се намира космодрумът Спейспорт Америка. Очакванията са, че през близките няколко години стотици, дори хиляди души ще полетят в космоса. Напомням на читателите, че на 13-ти декември Върджин Галактик проведе своя първи пилотиран космически полет. Това бе и първият пилотиран космически полет за САЩ след приключването на програма "Космическа совалка". Върджин Галактик използва 80-километровата граница за началото на космическото пространство, призната от НАСА и военновъздушните сили на Щатите. Всеки, който лети на височина 80 и повече километра, ще бъде награден с астронавтска значка. Астронавтите на частния космически кораб "Юнити" на Върджин Галактик заснеха на 13-ти декември снимка на Земята по време на първия пилотиран космически полет, проведен от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Photo credit : Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2567-2019-virgin-galactic-plans

3...2...1 и запалване! Ракетата Фолкън 9 с кораба Крю Драгън проведе статичен тест на стартовата си площадка! 25 януари 2019 г. 08:05 ч. Вчера, на 24-ти януари, космическата ракета "Фолкън 9" с прикачения към него кораб "Крю Драгън" проведе статично огнево изпитание - важна стъпка преди провеждането на дебютния полет. Тестът бе проведен точно една година след огневото изпитание на свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" - важно символично значение за СпейсЕкс. Обикновено след провеждането на статично запалване минават една или две седмици преди да се случи реалният полет. Но това е особена мисия - все пак ще е първият полет на кораб, който от тази година трябва да почне да превозва хора до Международната космическа станция. Има доста документация и бюрократични спънки, които трябва да бъдат преодолени. Засега най-ранната възможна дата за старт е 16-ти февруари. Ако мисията е успешна, това означава само едно: НАСА скъсва със зависимостта си от Русия за доставка на астронавти до орбита. Следващият космически полет на "Крю Драгън" през това лято ще е пилотиран, с астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен. Видео от тестовото запалване: тук (Twitter връзка) Кадър от тестовото запалване. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2566-2019-24-jan-testfire

Ню Хърайзънс изпрати своята най-нова и най-детайлна снимка на Ултима Туле! Тази снимка на Ултима Туле бе заснета от "Ню Хърайзънс" на 1-ви януари, но бе получена чак на 19-ти януари. Photo credit: NASA/JHUAPL/SwRI 25 януари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Ню Хърайзънс", която този месец направи първото в историята на човечеството посещение на обект отвъд орбитата на Плутон, успя да изпрати към Земята най-детайлната си към този момент снимка. По данни от НАСА горепосоченото изображение е заснето на 1-ви януари в 07:26 ч. българско време - само седем минути преди момента на най-голямото сближение. Резолюцията е 135 метра на пиксел. Снимката е получена на Земята чак на 19-ти януари. Към този момент "Ню Хърайзънс" е изпратил едва около 1% от всички събрани данни. Ще отнеме 20 месеца, преди цялата информация и снимки да пристигнат на Земята. От разстояние 44 AU, снимките се свалят със скорост от 500 бита в секунда. Аналогично изображение, което правим на Земята със смартфон и го качваме в мрежата за секунди, от Ултима Туле би отнело часове, преди да бъде получено. На горепосоченото изображение се виждат някои детайли, които до този момент бяха убягнали на учените. На по-големия лоб има ями с диаметър от 0.7 километра, а на малкия лоб - голяма вдлъбнатина с диаметър 7 километра. Все още не е ясно какво е причинило тези формации - дали са възникнали след удар с други небесни тела или е имало изпаряване на летливи вещества. За повече информация: Лаборатория "Джон Хопкинс" http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2565-2019-new-horizons-highest-res