SAlexandrov

Японската космическа мисия Акатсуки разгада тайните на въртенето на атмосферата на Венера Японската автоматична междупланетна станция "Акатсуки" засне тази снимка на Венера в инфрачервения диапазон на електромагнитния спектър. Photo credit : JAXA/Planet-C Team 24 януари 2019 г. 19:40 ч. Светослав Александров. В края на 2015 г. японската автоматична междупланетна станция "Акатсуки" влезе благополучно в орбита около Венера и до ден днешен продължава да работи там. Днес, три години по-късно, учените от проекта вероятно успяха да разгадаят една от най-трудните загадки на венерианската атмосфера. Откритията са забележителни и дори имат значение за по-нататъшното търсене на живот около други звезди. Венера е изключително странна планета. Тя прави едно пълно завъртане около оста си за 243 земни дни. Имайки предвид, че отнема 225 земни дни на планетата да обиколи Слънцето, това означава, че един венериански ден е по-дълъг от една венерианска година! Още по-странно обаче е поведението на атмосферата. Ветровете духат със скорост, достигаща до 360 км/ч, и благодарение на тях самата атмосфера прави едно завъртане около планетата шестдесет пъти по-бързо от околоосното въртене на Венера - това е феномен, който в науката се нарича "атмосферна суперротация". Бавното околоосно въртене вероятно характеризира множество извънслънчеви екзопланети с размера на Земята - като например планетите от системата TRAPPIST-1 и Проксима Кентавър Б, чиито близки орбити до техните звезди вероятно са довели до синхронно въртене. Терминът "синхронно въртене" описва тяло, намиращо се в орбита около друго тяло, с орбитален период равен на периода на въртене - което ще рече, че първото тяло е винаги обърнато с едната си страна към другото. По подобен начин, по който Луната винаги е обърната с едната си страна към Земята, така и тези извънслънчеви планети винаги са обърнати само с едната си страна към звездата - на тази страна има вечен ден, а на другата - вечна нощ. Ако тези планети нямат механизъм за пренос на топлина, винаги ще има риск атмосферата да се разпадне, понеже ще замръзне откъм вечнозатъмнената страна. Но в случай че планетата има силно духащи ветрове, водещи до атмосферна суперротация, тази опасност би била избегната. Но какво може да е довело до суперротацията на венерианската атмосфера? Учените работят по два вероятностни модела. Съгласно първия триенето на атмосферата с планетарната повърхност е довело до забавянето на околоосното въртене за сметка на скоростта на ветровете (т.нар. механизъм на Джирас-Росоу-Уилиамс). Според втория модел ветровете се задвижват поради нагряването на Слънцето. Първият модел е крайно чувствителен към началните условия на планетата - леки колебания в температурното разпределение може да доведе до предотвратяването, или обратно, до възникването на суперротация. Ако това е правилният модел, вероятно във Вселената ще има съвсем малко планети със суперротация - просто условията на тях трябва да са перфектни. В случая с Венера, суперротация на атмосферата е наблюдавана както във връхните й области, така и в дълбочина до десетки километри. Възможно ли е Слънцето да е причина за явлението? През декември 2018 г. научен колектив с водещ автор Хавиер Пералта публикува статия в престижното научно списание The Astrophysical Journal. Статията разкрива последните открития от "Акатсуки". В своите проучвания екипът на Пералта е използвал 466 снимки, заснети от камерата IR2 на "Акатсуки" в инфрачервената област при дължина на вълната от 2.26 микрона в периода между март и ноември 2016 година. Сравнявайки изображенията, заснети през различен интервал от време, Пералта е успял да проследи облаците, докато те са се придвижвали около Венера и така е измерил скоростта на ветровете. Откъм дневната страна на Венера, атмосферата е под влиянието на директно прииждащите от Слънцето лъчения. През нощта атмосферата се подгрява от инфрачервеното лъчение, което идва от горещата повърхност на планетата. Това лъчение частично се блокира от облаци, намиращи се на височина 48-60 километра. Облаците имат различна пропускливост към инфрачервеното лъчение, а формата им се вижда ясно при заснемане с камерата IR2. Именно тези облаци са били от интерес за Пералта. Резултатът е следният: на базата на общо 2 947 измервания на скоростта на ветровете, учените заключават, че има ускорения, които възникват при определено местоположение на Слънцето на небосклона. Освен това Слънцето оказва влияние не само върху облаците от горните части на атмосферата, но и върху тези от по-ниските й слоеве. При ниски ширини ускорението е най-вече в зонално направление (в западна посока около планетата). Меридионално (северно-южно) ускорение не е констатирано. Това също се явява в подкрепа на модела, който използва Слънчевия механизъм. Ако правилен бе първият модел (на Джирас-Росоу-Уилиамс), щеше да има ветрове и в двете направления. Въпреки това Пералта се въздържа от категорично заключение. Той смята, че случаят все още не е окончателно решен. Изследователят се надява да комбинира резултати от "Акатсуки" с данни от европейската космическа мисия "Винъс Експрес", която работеше в орбита около Венера между 2005 и 2015 година. Пералта се е обърнал и към данни от по-стари мисии, чак датиращи до далечната 1978 година. Въпреки че е изключително предизвикателство да се сравняват измервания от различни космически кораби и наземни телескопи, които са имали съвършено различни прибори, все пак изглежда, че скоростите на ветровете на Венера са се променили през последните 30 години. Това откритие не просто подкрепя теорията за Слънчевото влияние, но може да се окаже първото доказателство за наблюдавани климатични промени на друга планета, освен Земята. Тези резултати са оптимистични за световете със синхронно въртене. Напълно е възможно във Вселената да съществуват планети, на които едната страна е вечно обърната към Слънцето, на другата има вечна нощ, но въпреки това на повърхностите им да има условия за живот. Благодарение на изучаването на Венера и сравняването на условията й със земните, ние научаваме много повече относно това какво означава една планета да е подходяща за живот. За повече информация: Японската космическа агенция http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2564-2019-akatsuki-venus-discoveries

Руският премиер Медведев към Роскосмос: спрете да бърборите къде ще летим през 2030 г. 23 януари 2019 г. 20:20 ч. Руският премиер Дмитрий Медведев очевидно е ядосан, че напоследък всички приказки за дейността на Роскосмос са вечно съпътствани от частицата "ще". РИА Новости оповести, че той е провел съвещание относно въпроса за развитие на руската космическа агенция. "Спрете да бърборите къде ще летим през 2030 година. Нужно е да работим, по-малко да говорим и повече да действаме", казва той. Медведев също така подчертава колко е важно да се работи върху комерсиализацията и повишаването на дяла на Русия на международния пазар. Напомням на читателите, че забавянията в Русия са много сериозни. Типичен пример е лунната програма. Откакто се помним, руснаците обещават възобновяване на роботизираните полети до Луната до две години. И на всеки две години ни се оповестява поредното отлагане с още две години. Отлагания има и при най-мащабния проект, предприет в Русия след разпадането на СССР: строежа на космодрума Восточний. Премиерът твърди, че от 19 планирани обекта, реално са построени само пет. Медведев е категоричен, че такава скорост на строителство на надземната инфраструктура е неприемлива. Премиерът подчертава, че сега космическата индустрия има огромен пазар и призовава да се работи сериозно, за да може Русия да остане на него. "Ракетно-космическият отрасъл може и трябва да е комерсиално успешен в днешните условия. Ние сме още твърде далече от това", категоричен е Медведев. Космическият телескоп на Русия и Германия "Спектр-РГ" ще лети през 2019 година. Image credit : NPO Lavochkin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2563-2019-medvedev-sprete-da-burborite

УСПЕХ: Суборбиталният кораб Ню Шепърд изведе в космоса множество научни експерименти! Кадър от днешното излитане. Photo credit : Blue Origin 23 януари 2019 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Днес беше изключително важен ден за частната космонавтика, след като в 17:05 ч. българско време от космодрума на Блу Ориджин в Западен Тексас излетя успешно комерсиалната ракета с капсула "Ню Шепърд". Полетът стана факт след отлагания, които се проточиха в продължение на месец поради различни технически и метеорологични проблеми. След приключването на полета капсулата се завърна на Земята чрез парашутна система, а ракетата-носител извърши меко кацане самостоятелно посредством двигателя си. Блу Ориджин е другата американска компания освен СпейсЕкс, притежаваща ракети за многократна експлоатация, но докато "Фолкън 9" са орбитални ракети, "Ню Шепърд" летят на кратки суборбитални пътешествия. Днешният полет бе безпилотен, но въпреки това корабът превози множество научни експерименти за нуждите на частната фирма Контролд Дайнемикс, а също така и за лабораторията Джон Хопкинс, университета Пърдю, университета на Централна Флорида, университета на Флорида, както и за НАСА. Пълен списък на научните експерименти има на сайта blueorigin.com. В зависимост от това как ще се развият плановете на основаната от Джеф Безос компания, тя може да изстреля човек в космоса още през първата половина на 2019-та година. Блу Ориджин е пряк конкурент на компанията Върджин Галактик на Ричард Брансън - и двете се целят в пазара на кратките суборбитални полети. През декември миналата година Върджин Галактик успя да изпрати двама души в космоса на борда на космическия кораб "СпейсШипТу - Юнити". Това бе първият пилотиран космически полет на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка" на НАСА. Освен че нови пилотирани полети се очакват тази година от Върджин Галактик и Блу Ориджин, двете орбитални компании СпейсЕкс и Боинг също целят да проведат дебютните излитания на корабите "Крю Драгън" и "Старлайнър" - първо в безпилотен, а след това в пилотиран режим. Корабът "Крю Драгън" вече е на стартовата площадка, а по последни данни статично запалване на двигателите на ракетата е планирано за утре, в четвъртък. Ако всичко мине наред, дебютът на кораба на СпейсЕкс може да бъде факт през февруари. Запис от днешния полет: тук (Youtube link) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2562-2019-23-january-blue-origin-ns-launches

Тази сутрин по БНР в "Хоризонт до обед". Коментари с различни събеседници, включително с мое участие. Акцентите: -Абсолютно неприемливо е преподаването на псевдонаука в училище. Пилотираните лунни мисии Аполо са научен факт. -Ролята на учителя е да преподава научни факти. В интернет има хранилища, бази данни и търсачки, чрез които човек може да се докосне до науката, но Youtube не е от тях. Говорим за SCOPUS (която е с платен достъп) или за безплатната Google Scholar, която е достъпна за всички. -Различни клонове на човешките технологии не се развиват с еднакви темпове. Това, че днес имаме мобилни телефони и компютри, не значи, че няма застой в други области. Авиацията е типичен пример. -Това, че някога е имало технологии, които днес ги няма, не означава, че тези технологии никога не са съществували. През 60-те години е било възможно да се лети от Ню Йорк до Париж за броени часове. Днес свръхзвуковият пътнически самолет Конкорд го няма. -Има сериозни фактори, поради които днес няма пилотирани мисии до Луната. Дълги години нямаше свръхтежки ракети поради тяхната нерентабилност. От друга страна развитието на компютрите прави възможно роботите да вършат дейности, които навремето се вършеха само от астронавти. Не на последно място - сериозен фактор е отвращението от риска. НАСА е агенция, преживяла две тежки катастрофи. Тя е колеблива и не желае да рискува живота на астронавтите си - което е видно покрай забавянията на подготовката на новите пилотирани космически кораби. -Поясите на Ван Алън не са представлявали проблем. Те не са непроницаема бариера. В някои региони са по-тънки, в други - по-дебели. Самият д-р Ван Алън е смятал, че конспиративната теория е глупост. Запис - на този линк: http://bnr.bg/horizont/post/101071766/svetoslav-aleksandrov?fbclid=IwAR2DUgr7uqyxVcn2AWPOmKF3QlebpO6HBEzSodRcrrCn9NB6CqcvkORXTDs

Навършват се 50 години от изстрелването на неуспешната лунна мисия на СССР Л1 №13Л 21 януари 2019 г. 18:30 ч. Космическият журналист Анатолий Зак ни напомня, че на 20 януари се навърши точно половин век от изстрелването на лунната мисия "Л1 №13Л". Това е четвърти неуспешен опит на СССР да изпрати космически кораб до околностите на Луната и обратно. Макар че съветската космическа програма успява да изстреля през ноември 1968 г. мисията "Зонд 6", която облита Луната, проектът не е изцяло благополучен - спускаемата капсула с биологични обекти се разбива поради повреда на парашутите. Въпреки това СССР се надява, че след "Зонд 6" може да последва пилотирана експедиция, която да победи американците. Но това не става. "Аполо 8" през декември 1968-ма година завършва с успех, а политическата мотивация на конкурентния съветски проект "Л1" е изчерпана. Все пак известен шанс за реванш на СССР идва на 20-ти януари, когато е предвидено изпращането на "Л1 №13Л" към Луната в роботизиран режим. Но при изстрелването на ракетата "УР-500" (която по-късно става известна като "Протон"), настъпват две аварии - веднъж с втората и веднъж с третата степен. "Л1 №13Л" не успява да се ускори към Луната, вместо това се задейства спасителната кула и капсулата се завръща на Земята. Равносметката е следната: след въвеждането на ракетата "Протон" в експлоатация през 1965 година, са проведени 14 изстрелвания, от които четири аварират. Eдин от провалите е настъпил при работата на първата степен, два - на втората, а този последният показва, че има проблеми и с третата степен. Резултатът: "Протон" е твърде ненадеждна ракета, за да може да й се повери изстрелването на човек. Така проектът "Л1" за изпращане на човек на траектория, свързана с облитане на Луната, е изпратен на бунището. Ръководството на СССР продължава да таи надежди, че шансовете за първата спускаема мисия до Луната може да е съветска, а не американска... но това е друга история, която ще бъде разказана по-нататък. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2561-2019-l1-13-l-50-years

Американската мисия Лунър Риконисънс Орбитър ще снима китайската Чанг-e 4 на 31-ви януари 21 януари 2019 г. 18:02 ч. Американската орбитална мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" ще снима мястото на кацане на "Чанг'e 4" на 31 януари, съобщава журналистът Ленърд Дейвид. Така НАСА и КНКА (китайската космическа агенция) обединяват усилията си, за да изучат уникалното в историята на човечеството спускане на обратната страна на Луната. От особено голям научен интерес за планирането на бъдещи роботизирани и пилотирани мисии е да се изучи влиянието на изхвърлените от ретроракетите газове върху лунния грунт. Екипът на "Лунър Риконисънс Орбитър" вече е снимал региона преди кацането, а сега, след като бъдат получени снимки след кацането, може да се направи сравнение. Очаква се да се изготви оценка какво количество прах "издухват" спирачните двигатели и колко време е необходимо, за да може този прах да се уталожи върху лунната повърхност. Снимка на спускаемия апарат "Чанг'e 4", заснета днес от камерите на лунохода "Юту 2". Photo credit : CNSA/CLEP http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2560-2019-lro-to-photograph-chang-e-4

Американската мисия Джуно засне гигантските бури на Юпитер "Джуно" засне тази снимка на Юпитер на 21-ви декември 2018-та. Image Credits: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Gerald Eichstädt/Seán Doran 21 януари 2019 г. 17:52 ч. Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА "Джуно", която обикаля около Юпитер от 2016-та година до ден днешен, успя да заснеме на 21-ви декември тази забележителна снимка на турбулентното южно полукълбо на планетата. На снимката ясно се виждат Голямото червено петно, както и още една буря, известна под името Овал ВА. Тази буря възникна след като три по-малки петна се сблъскаха и сляха през 2000-тната година. Голямото червено петно може да се е образувало по същия механизъм преди няколко столетия. Това са чудовищни формации - цели две планети с размера на Земята могат да се вмъкнат в рамките на Голямото червено петно, а Овал ВА е с размер една трета от този на Голямото червено петно, което пак е доста внушително. "Джуно" и преди е заснемал Овал ВА. Данните от автоматичната междупланетна станция показват, че околните турбулентни райони и дори формата на бурята са се променили в рамките на няколко месеца. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2559-2019-juno-photographs-jupiter-storms

И отново: Роскосмос за пореден път отложи изстрелването на телескопа Спектр-РГ 20 януари 2019 г. 17:15 ч. Руската космическа агенция за пореден път отложи изстрелването на "Спектр-РГ", съобщи Газета.Ру преди няколко дни. Полетът първоначално бе планиран през април. Сега обаче доставката на телескопа на космодрума Байконур не се очертава да е преди края на април, а ако това стане, изстрелването ще е възможно през средата на юни. Това е поредното отлагане в областта на научната програма на Русия - поради постоянните повреди на съществуващите космически апарати и заради забавянията при подготовката на новите, руснаците практически са останали без фундаментални научни мисии. Последно преди няколко дни се повреди единственият космически телескоп "Спектр-Р", а миналото лято аварира научният компонент на изследователския спътник "Ломоносов". Ако изстрелването на "Спектр-РГ" успее, телескопът ще бъде въведен в точката на Лагранж Л2 на системата Земя-Слънце, на разстояние 1.5 милиона километра от нашата планета. Това се очертава да е първата ръководена от Русия мисия в междупланетното пространство, която ще бъде изстреляна след загубата на "Фобос-Грунт" през 2011 година. Напомням на читателите, че макар и Русия успешно да изстреля "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" през 2016 година, мисията е основно ръководена от Европейската космическа агенция. Другите руски проекти продължават да търпят още големи отлагания. Сега изстрелването на нова роботизирана мисия до Луната се предвижда да стане най-рано през 2021 година. Приблизително на всеки две години полетът се отлага с още две години, съобщава Газета.Ру. Една от основните причини, поради които се случва това, са санкциите, наложени от Запада. Русия не може да използва западни компоненти, затова е трябвало да замени тези компоненти със собствени прибори, които обаче са по-тежки и това е наложило цялостна преработка на мисията. Космическият телескоп на Русия и Германия "Спектр-РГ" ще лети през 2019 година. Image credit : NPO Lavochkin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2558-2019-spektr-rg-delayed-again

Заради стената на Тръмп: специалисти на НАСА подготвят изстрелването на Крю Драгън без да им бъде заплащано Снимка на космическия кораб "Крю Драгън" на стартовата площадка. Photo credit : SpaceX 20 януари 2019 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Мнозина мечтаят да постъпят на работа в НАСА - една от най-елитните космически агенции в цял свят. Но през последния месец Америка въобще не е рай, а желаната работа бързо се превръща в кошмар. Причината затова е продължаващата рекордна парализа на правителствените агенции. За мнозина звучи стряскащо - но това е начинът, по който функционират нещата в Щатите. Когато американският президент и двете камари на Конгреса не постигнат споразумение за бюджета, всички работници по дейности, които не се считат за основни, биват пускани принудително в неплатен отпуск. Работниците по дейности, считани за основни, продължават да работят, но без да им бъде платено. Това никога не е било чак такъв проблем. През последните десетилетия е имало десетки спирания на правителствените дейности, но обикновено блокажът е продължавал около няколко дни. Преди настоящата криза най-дълго спиране е имало по времето на президента Бил Клинтън в периода 1995-1996 г., когато работата на правителството е била блокирана в продължение на 21 дни. Сега обаче е абсолютен кошмар. Правителството е спряло дейност от 22-ри декември, което означава, че някои работещи не са получавали заплащане от преди Коледа и Нова година - и не се очертава да получат скоро, защото компромис няма. Горещата точка, за която спорят политиците, е прословутата гранична стена на Доналд Тръмп - основното предизборно обещание на президента. Тръмп първоначално казваше, че ще принуди мексиканците сами да платят за стената си. Сега иска да я строи с държавни средства. Но в интерес на истината ние не можем да стоварим цялата вина върху Тръмп. Демократите също имат огромен принос за блокирането - Тръмп е канил лидерите на Демократическата партия многократно, за да обсъдят проблема и всичките му покани са били отхвърлени. Нанси Пелоси, която е настоящият председател на Камарата на представителите, не просто не желае да събеседва - тя дори не присъства на срещите за граничната сигурност. Независимо дали подкрепяте страната на Републиканците или на Демократите, факт е, че споразумение няма. Засега обаче НАСА се крепи. Работата по най-важните дейности продължава, съобщи преди два дни Си Би Ес Нюз. Поддръжката на Международната космическа станция, работата по телескопа "Хъбъл" и междупланетните мисии, подготовката за изстрелванията на телескопа "Джеймс Уеб" и новия марсоход на НАСА през 2020 година, всичко това все още е ход. И, разбира се, основен приоритет за САЩ продължава да е подготовката на полетите на новите комерсиални пилотирани кораби, благодарение на които страната ще скъса своята зависимост от Русия за доставката на астронавти на Международната космическа станция. Това ще рече, че работниците откъм страната на НАСА за дебютното изстрелване на "Крю Драгън", което ще трябва да се случи през февруари, се трудят без да получават пари. Дали изстрелванията на "Крю Драгън" през февруари и на "Старлайнър", което се очертава да стане по-късно през пролетта, могат да бъдат застрашени от продължаващата правителствена криза? Никой не може да даде ясен и категоричен отговор на този въпрос. Анализатори казват, че НАСА в стабилно състояние до края на януари, но ако няма разрешение на проблема и през февруари, може да има сериозни последствия - както в смисъл на финансови загуби, така и на отлагания. Най-тежко е за самите работещи. Преди няколко дни Нюз Файв Клийвлънд публикува историята на анонимен работник, който е останал без пари. Работникът е на щат в центъра Глен на НАСА и споделя, че не е бил подготвен за подобен сценарий. Предвидил е парични запаси само за около един месец напред, което означава, че ако правителствената парализа трае още седмица, той ще е в много кофти положение. Защото сметките продължават да пристигат, а наемът трябва се плаща. "Ще се наложи да говоря с хазяина и кредиторите си, за да им обясня в какво състояние се намирам, след което ще бъда оставен на милостта им", разказва той. Работникът споделя, че обмисля да напусне НАСА и да започне работа в частния сектор. Експерти вече споделят, че това може да се окаже най-сериозното следствие от правителствената криза: все повече хора ще напускат НАСА и ще търсят работа в иновативните частни космически фирми. Но и частните фирми са пострадали от кризата, пише Планетното общество. Много от тях разчитат на грантове на американската космическа агенция. Например фирмата Тетърс Ънлимитед е била принудена да съкрати около 20% от работниците поради липсата на постъпления. Засега всички се надяват кошмарът да свърши, а кога ще стане това, зависи от милостта на политическите партии в САЩ. Колкото по-скоро стигнат до компромис, толкова по-добре. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2557-2019-nasa-workers-unpaid

Донесените лунни скали от астронавтите на Аполо са истинско научно съкровище Снимки на парчето лунна скала от "Аполо 17", намиращо се в сградата на Националния природонаучен музей в София. Снимки: Светослав Александров/cosmos.1.bg 19 януари 2019 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Едно от най-убедителните доказателства, че американски астронавти действително са стъпвали на Луната в периода между 1969 и 1972 година, е че те не са се върнали с празни ръце. Подобно на археолози, които след извършване на разкопки се връщат в лабораториите си с ценни находки, така и лунните астронавти са се прибрали на Земята с множество проби от грунта и скален материал. Това е истинско съкровище за науката. Мисиите "Аполо" не са единствените, които са доставяли на Земята материал от Луната. Три автоматични междупланетни станции от серията "Луна" на СССР също са успявали да се върнат обратно с взети лунни проби - при това изцяло в роботизиран режим. Но разликата между "Аполо" и "Луна" е количествена. Трите съветски експедиции са доставили всичко на всичко едва 300 грама скали. Общият брой скален материал, донесен на Земята в рамките на шестте спускаеми мисии "Аполо", възлиза на 382 килограма и е много по-разнообразен. А това свидетелства за мащабна изследователска програма, в която са участвали хора, а не просто роботи. Снимка на намиращата се в Националния природонаучен музей проба от съветската мисия "Луна 16". Снимка: Светослав Александров/cosmos.1.bg По време на мисията "Аполо 17" (последната експедиция, извършила пилотирано меко кацане на Луната) астронавтите Юджийн Сърнан и Харисън Шмит намират скала, съставена от "множество фрагменти, с различни размери и форми, вероятно произхождащи от всички региони на Луната". Тогавашният президент на САЩ Ричард Никсън решава скалата да бъде натрошена, а късчетата да бъдат дарени на 50-те американски щати и на още 135 държави. Парчетата са връчени на съответните държавни глави със знаме на държавата, също летяло на борда на "Аполо 17". Много от тези фрагменти, раздадени на страни, управлявани от съмнителни диктатори, са изчезнали. Някои от тях са се появявали неочаквано на търгове. В единични случаи дори са се появявали твърдения за скали от Луната, които се оказвали фалшификат (като прословутия случай в Холандия, при който приписван за донесен от Луната скален къс се оказал вкаменелост от дърво). Много лесно се установява дали дадена скала е от Луната или не. Лунните скали са уникални. Всеки грамотен геолог го знае. Дарените на България лунни проби са добре запазени - те се намират в Националния природонаучен музей при БАН, гр. София. Всеки може да отиде и да види дарената от АН на СССР 1 грам проба, доставена на Земята от "Луна 16", както и по-големия къс от "Аполо 17". Всеки може да разгледа със собствените си очи истинска скала от Луната. Безмълвен свидетел на експедицията на Сърнан и Шмит е и флагът на Народна република България, занесен до естествения ни спътник и върнат успешно. Лунните скали са уникални и не могат да бъдат фалшифицирани, пише сайтът Clavius.org, защото имат характеристики, които няма как да бъдат пресъздадени в наземни лаборатории по никакъв начин. Например те имат т.нар. "зап дупчици", които са получени при бомбардировката от микрометеороиди, пътуващи с много висока скорост. На Земята никъде няма ускорители, способни да ускоряват тела с подобни размери (като на мънички песъчинки) при такива скорости, а дори и да имаше, щяха да останат следи от сачмите, което щеше да издаде фалшификацията. Лунните геолози са категорични - материалът, с който работят, категорично няма земен произход. Макар че за последен път човешки крак стъпи на Луната през 1972 година, в изследователски аспект програма "Аполо" все още не е приключила. През 2008 и 2009 г. индийската мисия "Чандраян 1" и американската "LCROSS" откриха признаци за наличието на вода на Луната, а през 2014 година, след дълги усилия и усърден труд, учени установиха, че и в пробите от "Аполо" има съвсем малки, но измерими следи от свързана вода. Китай, след като на 3-ти януари тази година постигна първото в историята меко кацане на обратната страна на Луната, планира до края на 2019-та да изстреля мисията "Чанг'e 5". Това ще е първата китайска възвръщаема мисия и първата след приключването на програмите "Аполо" и "Луна" през 70-те години на миналия век, която ще се върне на Земята след кацане на лунната повърхност и ще достави нови скални проби. НАСА обаче няма нужда да доставя от Луната нови скали и да провежда аналогична мисия. Три контейнера от мисиите "Аполо 15", "Аполо 16" и "Аполо 17" стоят неотворени. Те са били запечатани от астронавтите още на самата Луна. Идеята на хората, планирали мисиите, е била контейнерите да са затворени, докато технологията на Земята не напредне още повече и приборите за анализ не станат още по-чувствителни. Тъй като от провеждането на "Аполо" са минали вече близо пет десетилетия, някои учени смятат, че времето за отварянето на контейнерите е настъпило. В бъдеще на Земята ще бъдат доставени проби от още небесни тела, а не само от Луната. В ход са мисията на Япония "Хаябуса 2" и американската мисия "Озирис-Рекс", които през 2018-та достигнаха своите цели: съответно астероида Рюгу и астероида Бену. Тази година тези възвръщаеми роботизирани експедиции ще извършат спускания към повърхността на астероидите, за да вземат проби за по-нататъшен анализ. "Озирис-Рекс" е особено амбициозна: роботизираната станция е екипирана с модерен механизъм, който се очаква да е в състояние да събере между 500 грама и 2 килограма от повърхността на Бену. Това ще е повече от материала, събран от всички съветски лунни мисии. "Озирис-Рекс" се очертава да бъде най-сложната възвръщаема космическа експедиция след приключването на програма "Аполо". Завръщането на "Хаябуса 2" на Земята с проби от астероид е планирано за 2020, а на "Озирис-Рекс" - за 2023 година. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2556-2019-apollo-lunar-rocks

Космическият кораб Ню Шепърд на Блу Ориджин ще лети на 21-ви януари 19 януари 2019 г. 09:20 ч. Блу Ориджин оповести, че следващият опит за изстрелване на кораба "Ню Шепърд" ще е на 21-ви януари. Корабът ще лети в безпилотен режим и ще превозва научни експерименти. Напомням на читателите, че полетът трябваше да е факт още през декември, но настъпиха проблеми с наземната инфраструктура, които наложиха продължителни ремонти. Засега както ракетата, така и наземните прибори са в добро състояние, а прогнозата за времето също се очертава да е благоприятна. Очакваме скоро Блу Ориджин да оповести и точният час на изстрелването. Компанията обещава, че ще има излъчване на живо. Първите полети с астронавти на борда са планирани за първата половина на настоящата година - вероятно при някое от по-следващите изстрелвания. Кадър от излитането на "Ню Шепърд" през юли. Photo credit : Blue Origin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2555-2019-blue-origin-21-jan

Лунната мисия Берешийт на Израел пристигна на космодрума в САЩ за предстоящото изстрелване На снимката: специален камион превози спускаемия апарат "Берешийт" към Международното летище Бен Гурион, откъдето мисията излетя към Флорида. Photo credit : SpaceIL 19 януари 2019 г. 08:50 ч. Светослав Александров. На 3-ти февруари 1966 г. СССР стана първата държава, осъществила меко кацане на Луната в рамките на роботизираната мисия "Луна 9". Броени месеци по-късно, на 2-ри юни 1966 г., САЩ също успя да извърши меко кацане със спускаемия си апарат "Сървеър 1". Изминаха десетилетия, преди някоя друга държава да успее да спусне апарат на Луната, но и това се случи през декември 2013 година, когато китайската мисия "Чанг'e 3" извърши кацане, а сега, през януари, "Чанг'е 4" стана първата експедиция в историята на човечеството, кацнала на обратната страна на Луната. Въпросът, който сега стои на дневен ред, е: коя ще е четвъртата държава със своя собствена спускаема лунна мисия? Напълно възможно е това да е Израел! След дълго чакане, роботизираният апарат "Берешийт" (на иврит: "Битие") най-накрая пристигна в американския щат Флорида вчера, на 18-ти януари. Именно от този космодрум през февруари мисията ще полети като вторичен полезен товар на американската ракета "Фолкън 9". "След осем години упорита работа, нашата мечта стана реалност: най-накрая имаме космически кораб", съобщи изпълнителният директор на Спейс Ай Ел Идо Антеби. "Доставката на космическия апарат в САЩ е първата стъпка към сложно и историческо пътешествие до Луната". Това е уникален и исторически момент за Израел. СпейсАйЕл е организация, създадена през 2011 година в рамките на състезанието Google X Prize. В рамките на бюджет от $95 милиона беше създаден един спускаем апарат - при това много трудно, като няколко пъти цялото начинание можеше да пропадне поради недостиг на средства. За създателите на "Берешийт" няма резервен план - мисията трябва да успее, защото друг спускаем апарат няма и още дълги години не би бил направен. Ракетата "Фолкън 9" ще изведе "Берешийт" в околоземна орбита с апогей от 60 000 километра. Напускането на орбитата и пристигането на Луната трябва да стане самостоятелно с двигателите на спускаемия апарат. За повече информация: SpaceIL http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2554-2019-spaceil-arrives-usa

НАСА публикува видео от сближаването на Ню Хърайзънс с Ултима Туле Това видео е съставено на базата на снимки, заснети от "Ню Хърайзънс" на 31-ви декември и 1-ви януари, по време на сближаването на автоматичната станция с Ултима Туле. Video credits : NASA/Johns Hopkins Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute/National Optical Astronomy Observatory 16 януари 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. На 1-ви януари тази година автоматичната междупланетна станция на САЩ "Ню Хърайзънс" направи първото посещение в историята на космонавтиката на космически обект, намиращ се отвъд орбитата на Плутон. Обектът се нарича Ултима Туле и отстои от нас на разстояние 44 AU (една AU или астрономическа единица се равнява на 149 597 871 километра, колкото е средното разстояние между Земята и Слънцето). Поради огромното разстояние радиосигналът от "Ню Хърайзънс" пътува към Земята в продължение на повече от шест часа. Всичко това показва колко трудно бе облитането на Ултима Туле от "Ню Хърайзънс", като успехът представлява връх в междупланетните изследвания. След облитането още на 2-ри и 3-ти януари бяха получени някои от най-добрите снимки на небесното тяло. После обаче, на 4-ти януари, "Ню Хърайзънс" застана зад Слънцето спрямо Земята, което доведе до временно преустановяване на радиокомуникациите. Няколко дни по-късно радиоконтактът бе възстановен, а в периода между 12-ти и 14-ти януари още снимки бяха свалени, които бяха включени в горепосоченото видео. И ако смятате, че качеството му не е според очакванията ви, спомнете си колко е трудно предаването на информация на разстояние 44 AU (шест светлинни часа). Данните от "Ню Хърайзънс" се свалят на Земята със скорост 500 бита в секунда, което прави дори някогашния dial-up интернет с телефонни модеми приемлив. Тук търпението е добродетел. Една снимка, която на смартфона си я сваляме за секунди, от периферията на Слънчевата система би се теглила в продължение на часове. Цялото сваляне на всички данни, записани на борда на "Ню Хърайзънс", ще отнеме 20 месеца. В научен аспект мисията на "Ню Хърайзънс" тепърва започва, а може би някои от най-забележителните изображения и най-важните изследователски резултати все още не са пристигнали и няма да пристигнат още дълго време. За повече информация: НАСА/лаборатория Джон Хопкинс http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2553-2019-ultima-thule-video

Преподават ли на децата в българските училища, че лунните мисии Аполо са фалшифицирани? 15 януари 2019 г. 20:51 ч. Какво се преподава в българските училища? И как точно се представя успехът на програма "Аполо" в училищните часове? Днес в социалната мрежа Туитър потребителят Pravdoljub Ivanov сподели следното: "Потресен съм! Класната на щерката 38 ОУ в час по Човек и природа им казала, че човек не е кацал на Луната защото около нея има енергийно поле, което не позволява, че кацането е снимано в Холивуд и че само руснаците са ходили в космоса. Пуснала им филм "доказващ" всичко това..." Ако историята е вярна, това е много тревожен сигнал за качеството на училищното образование в България. Конспиративните теории, че човек не е стъпвал на Луната, са псевдонаучни. В рамките на цялата световна научна общност е извън всякакво съмнение, че по време на шест пилотирани експедиции общо 12 души са достигали до лунната повърхност. Независимите доказателства за това са много, а на страниците на КОСМОС БГ има цяла поредица от статии, оборващи лунната конспирация (натиснете тук, за да се запознаете с фактите). На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2551-2019-uchat-li-ni-decata-chovek-ne-e-bil-lunata

Памукът е първото растение, което покълна и поникна на Луната! Снимки, разпространени от университета Чунцин, показват вътрешността на лунната биосфера със семена в различен етап на покълване и поникване. Photo credit : Chongqing University 15 януари 2019 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Снимки, разпространени от университета Чунцин, показват първите успехи на китайската мини-биосфера, която бе доставена на Луната на 3-ти януари тази година от китайската спускаема мисия "Чанг'e 4". Според информация от информационната агенция Синхуа, която се позовава на научния екип, семената на памука са първите, които са покълнали и поникнали на Луната. Към настоящия момент не е установена кълняемост на другите семена. "Чанг'e 4" носи на борда си семена от памук, рапица, картофи и арабидопсис, както и яйца на плодови мушици и дрожди. Това са първите растения и животни, които целенасочено са изпратени на лунната повърхност. Напомням на читателите, че макар че растения и животни са отглеждани на борда на космическите станции "Мир" (на която е работила и българската оранжерия SVET), Международната космическа станция и китайската мини-станция "Тянгон 2", допреди изпращането на "Чанг'e 4" такива експерименти все още предстояха да бъдат проведени на Луната. В хода на настоящия опит освен биосферата, разположена на Луната, има и аналогична биосфера, която се намира в наземна лаборатория и тя ще бъде използвана за контрола. Междувременно китайската мисия на обратната страна на Луната "Чанг'e 4" продължава да тече по план. Стационарният спускаем апарат и луноходът вече навлизат в периода на лунната нощ, която ще продължи около 14 земни денонощия. Апаратите ще бъдат въведени в състояние на покой, а след като слънчевите лъчи се завърнат в региона с настъпването на новия ден, ще бъдат върнати в работна готовност. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2550-2019-cotton-sprouts-moon

Илон Мъск оповести, че първата ракета Старшип е вече сглобена! Снимка на първата сглобена ракета "Старшип", която ще се използва за кратки атмосферни тестови полети. Photo credit : Elon Musk/SpaceX 14 януари 2019 г. 20:50 ч. Светослав Александров. На 10-ти януари Илон Мъск оповести, че първата ракета "Старшип", която ще се използва за провеждането на кратки тестови атмосферни полети, е вече сглобена. Предприемачът публикува снимка (показаната по-горе) и изрично подчерта, че е става въпрос за действителна фотография, а не за компютърно генерирано изображение. Новата ракета "Старшип" изглежда като ракетите от кориците на старите научно-фантастични списания, като това от 40-те години на миналия век Забелязвайки ракетата "Старшип", мнозина читатели на КОСМОС БГ коментираха, че тя изглежда твърде ретро. Може да се каже, че това е вярно, но с една уговорка: "Старшип" изглежда досущ като ракетите от кориците на старите научно-фантастични списания. Но в тови ред на мисли ракетата не е съвсем ретро - тя просто е ракета от все още неосъщественото научно-фантастично бъдеще, такова, каквото фантастите и прогностиците от 40-те, 50-те и 60-те години предвиждаха. Сега, благодарение на Илон Мъск и СпейсЕкс, изглежда, че макар и позакъсняло, въпросното бъдеще постепенно вече се превръща в реалност. Мъск планира "Старшип" да полети за пръв път на кратък атмосферен полет най-рано през февруари, но не изключва вероятността за непредвидени обстоятелства, така че дебютът на ракетата вероятно ще е факт през март или април. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2549-2019-first-starhopper-unveiled

Успех: космическият кораб Драгън се завърна на Земята 14 януари 2019 г. 20:20 ч. По-рано днес СпейсЕкс съобщи, че товарният космически кораб "Драгън" се е завърнал успешно на Земята чрез приводняване в Тихия океан. Това бе първото завръщане на кораб "Драгън" по време на нощ. Напомням на читателите, че корабът бе изстрелян на 5-ти декември миналата година. Следващият полет към Международната космическа станция ще е факт на 28-ти февруари и той ще е на пилотирания кораб "Союз МС-12". На борда на кораба ще пътува американската астронавтка Кристина Кок, заедно с екипажа от злополучния кораб "Союз МС-10", състоящ се от космонавта на Русия Алексей Овчинин и астронавта на НАСА Ник Хейг. По време на излитането на "Союз МС-10" през октомври ракетата-носител претърпя авария, което наложи двамата да се завърнат спешно на Земята, за да се спасят. Снимка от изстрелването на кораба "Драгън" на 5-ти декември 2018 г. Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2548-2019-dragon-returns-to-earth

Установен е сериозен проблем с руския космически телескоп Радиоастрон (Спектр-Р) 12 януари 2019 г. 11:00 ч. На 10-ти януари, по време на планирана комуникационна сесия с руския космически радиотелескоп "Спектр-Р", от него не е постъпил сигнал, съобщи вчера Газета.Ру. Тази сутрин, на 12-ти януари, ръководителят на проекта Николай Кардашев поясни, че се работи по възстановяването на работата. По неговите думи сега има сигнал от спътника, но се срещат трудности при управлението му. Кардашев смята, че към настоящия момент е трудно да се направи оценка на състоянието на "Спектр-Р" и подробна информация за статуса му се очаква чак в понеделник. "Твърде е рано да говорим, ще можем да дадем коментар през първата половина на понеделник", казва Кардашев. "Понастоящем с него се провеждат комуникационни сесии, специалистите се опитват да разберат дали нещо се е случило или нищо не се е случило". От Роскосмос и бюрото-производител НПО "Лавочкин" отказват да коментират положението с радиотелескопа. Напомням на читателите, че "Спектр-Р" бе изстрелян през 2011 година с украинско-руска ракета "Зенит". Телескопът трябваше да работи пет години на орбита - до 2016-та. Той е надхвърлил планирания срок на експлоатация с цели две години. "Спектр-Р" е най-успешната роботизирана мисия на Русия след разпадането на СССР. Но поради отлаганията в разработката на други космически апарати, имайки предвид също така аварията на научно-изследователския астрономически спътник "Ломоносов" в средата на миналата година, ако специалистите не успеят да възстановят работата на "Спектр-Р", това означава, че Русия ще остане изцяло без безпилотни научни апарати. Гигантската 10-метрова антена на телескопа "Радиоастрон" ("Спектр-Р") позволява уникални астрономически наблюдения в радиодиапазона. Photo credit : NPO Lavochkin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2547-2019-russia-loses-contact-radioastron

Аномалия с широкоъгълната камера на Хъбъл, екипът уверен, че ще възстанови работата на инструмента 12 януари 2019 г. 10:45 ч. На 8-ми януари софтуерът, който контролира работата на широкоъгълната камера WFC3 на телескопа "Хъбъл", установи отклонения във волтажа. Според заложената бордова програма, инструментът автоматично преустанови дейността си с цел защита. НАСА съобщава, че екипът понастоящем работи, за да установи първопричината за отклоненията в параметрите. В случай че е установен сериозен хардуерен проблем, на борда на "Хъбъл" има резервни електронни компоненти, които ще бъдат приведени в работоспособно състояние и работата на WFC3 ще бъде възстановена. Космическият телескоп "Хъбъл" продължава да е в добро състояние, като провежда наблюдения с останалите три инструмента - камерата ACS и двата спектрографа COS и STIS. НАСА напомня, че предвиденият срок на работа на телескопа е бил 15 година. "Хъбъл" обаче продължава да работи повече от 28. Телескопът бе посетен за последен път от совалка през 2009 година и тогавашните ремонти удължиха плановия му живот с пет години. Това време отдавна е надхвърлено и вече наближаваме 10-тата година от приключването на обслужващата совалкова мисия. "Хъбъл" засне тази снимка на мъглявината Лагуна през февруари 2018 година. Photo credits : NASA/ESA/STScl http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2546-2019-hubble-camera-anomaly

Успех: СпейсЕкс проведе своето първо изстрелване за 2019-та, изведе 10 спътника Иридиум 11 януари 2019 г. 18:45 ч. Тази вечер в 17:31 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя космическата ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс. След малко повече от час десетте спътника от групировката "Иридиум" бяха въведени в правилните им орбити. Първата степен на ракетата също извърши благополучно кацане върху плаваща платформа. Запис от днешния полет: Youtube връзка (в нов прозорец) Кадър от днешното излитане. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2545-2019-spacex-launches-ten-iridium

Китайският луноход Юту 2 засне спускаемия апарат Чанг-e 4 Снимка на спускаемия апарат "Чанг'e 4", заснета днес от камерите на лунохода "Юту 2". Photo credit : CNSA/CLEP 11 януари 2019 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Днес китайският луноход "Юту 2" най-накрая се обърна и засне спускаемия си апарат "Чанг'e 4". Снимката е историческа, защото "Чанг'e 4" е първият апарат, построен от човешка ръка, който е достигнал благополучно до повърхността на обратната страна на Луната. Това не е постигано до този момент от нито една друга държава, включително САЩ и СССР. Китайците го направиха на 3-ти януари тази година. Снимка на лунохода "Юту 2", заснета от камерите на спускаемия апарат "Чанг'e 4". Photo credit : CNSA/CLEP "Чанг'e 4" и "Юту 2" са самостоятелни апарати, работещи независимо един от друг. И двата са екипирани с научни инструменти. На снимката на "Чанг'e 4" от "Юту 2" се вижда петметровата антена на нискочестотния спектрометър. Това е първият астрономически инструмент, разположен на обратната страна на Луната. Днес китайската космическа агенция публикува и няколко интересни видеа. На първото (натиснете тук, ще се отвори Youtube връзка в нов прозорец) е показан пълен запис на цялото кацане на Луната, а на второто (натиснете тук, ще се отвори Туитър връзка в нов прозорец) се вижда как луноходът се придвижва върху лунната повърхност. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2544-2019-chang-e-4-imaged-by-yutu

Екипът на китайската лунна мисия публикува първите панорамни снимки от обратната страна на Луната! Фрагмент от панорамното изображение на "Чанг'e 4". Натиснете тук, за да свалите цялата 360-градусова панорама (ще се отвори в нов прозорец). Photo credit : CNSA/CLEP 11 януари 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Екипът на китайската спускаема мисия "Чанг'e 4", която на 3-ти януари извърши първото в историята на човечеството меко кацане върху обратната страна на Луната, публикува днес 360-градусови панорамни изображения. През последните няколко дни се случиха и някои интересни събития. Най-важното от тях е, че луноходът "Юту 2" бе поставен в състояние на хибернация в периода между 6-ти и 10-ти януари. В този период бе лунното пладне, когато температурите на мястото на кацане бяха много високи и екипът реши да се подсигури срещу евентуална повреда от прегряване. Вчера "Юту 2" бе изведен успешно от състояние на хибернация и продължи работата си. 360-градусова панорама. Photo credit : CNSA/CLEP В близко време очакваме "Юту 2" да се завърти, а неговите собствени камери да направят изображения на спускаемия апарат "Чанг'e 4". Надяваме се те да бъдат публикувани скоро. Китайската космическа агенция "Синхуа" публикува информация и за международното сътрудничество на Китай, което позволи реализацията на лунната мисия. На първо място, спускаемият апарат е екипиран с четири инструмента, разработени от Германия, Холандия, Швеция и Саудитска Арабия. Второ, осигурено е сътрудничество между Китай и Русия за монтирането на радиоизотопен топлинен източник, който ще предпазва мисията по време на дългата нощ на Луната, която е еквивалентна по време на 14 земни дни. Трето, наземни станции в Аржентина и на Европейската космическа агенция подсигуряват радиоконтактите с лунохода и спускаемия апарат. Може би най-голямата изненада за мисията обаче е двустранното сътрудничество между САЩ и Китай - то е почти безпрецедентно в историята на съвременната космонавтика, тъй като американските политици са прокарали законопроект, изрично забраняващ на НАСА да работи с китайските учени поради висок риск от шпионаж. И въпреки това сътрудничеството е факт - американската съвременна лунна мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" е изучила мястото на кацането на "Чанг'e 4" и е предоставила данните на китайците, а китайските екипи са дали подробна информация на американците за точното време на кацането и мястото на спускане. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2543-2019-chang-e-4-panorama

Откъс от книгата Аз, виртуалният астронавт: за науката и псевдонауката На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната през юли 1969 г. Credit : NASA Това е безплатен откъс от главата "Наука и псевдонаука" в книгата "Аз, виртуалният астронавт" на Светослав Александров. Цялата книга можете да закупите в електронен формат на цена от 5 лева на сайтовете на книжарница "Книгите" и книжарница "Хеликон". 10 януари 2019 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Когато говоря за популяризация на науката, аз имам предвид популяризацията на истинска наука – популяризиране на постиженията, които обикновено се описват в научни статии, минали през процес на рецензиране. Не говорим за НЛО, астрология, врачки, полтъргайсти, конспиративни теории от типа, че Земята е плоска или че човек не е бил на Луната. За съжаление опитът ми като дългогодишен администратор на уебсайта КОСМОС БГ показва, че по тези теми се вдига много шум. Абсолютно всеки път, когато публикувам новина, например, за пилотираните лунни мисии на НАСА, веднага се появяват хора в коментарите, които настояват, че зад тези мисии стои някаква гигантска конспирация, че човек никога не е стъпвал на Луната и че цялата тази „голяма стъпка“ на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин не е нищо повече от мащабна фалшификация във филмово студио. Най-интересното е, че привържениците на конспиративните теории дори не са мнозинство. Съгласно последното проучване на Тренд през 2018 година, едва 14% от българите не вярват, че човек е стъпвал на Луната – т.е. положението не е фифти-фифти, нито дори 60 на 40, че и 80 на 20. Напротив, имаме работа с малцинство, но това е едно шумно малцинство, което държи да коментира и да се изявява – а Интернет му дава тази възможност. Тъй като именно този глас се чува най-вече в медийното пространство, а не гласът на учените и инженерите, които имат представа какво представлява една пилотирана мисия до Луната. Което е жалко. Нямам друг избор, освен да взема нещата в свои ръце и като популяризатор да се боря със заливащите ни щуротии – и то ясно и категорично, без заобикалки. Какво казвате? Звуча крайно, трябва да говоря по-меко? Вярно е, че нашето Западно общество (мда, и ние се числим към него) е такова, че поощрява мекото говорене. Лошото е, че вече се е стигнало до етап, при който едва ли не се смята за преимущество да умееш да говориш меко във всеки един момент, на всяка цена, защото ако не го правиш, то все ще обидиш някого. А колкото по-меко говориш, толкова шансът да обидиш някого е по-малък и толкова повече вероятността да има спокойствие и мир е по-голяма. И така, вече не можеш да казваш всичко, което си мислиш. Все някой ще те погледне накриво. Все някой ще е недоволен. Е, аз съм недоволен – аз не съм доволен от цялата тази политкоректна атмосфера, която ми се налага изкуствено. На мнение съм, че желязото се кове, докато е горещо. Така е и в едно общество – трябва да има сблъсъци на идеи и на аргументи, за да има развитие. Но да се върнем към въпроса за псевдонауката. Да вземем пример от великите западни популяризатори на 20-ти век. Когато става дума за истината, Айзък Азимов, Мартин Гарднър и дори сладкодумният Карл Сейгън не са имали меко говорене и не са били особено толерантни към псевдонауката [17]. Повярвайте ми, повече ми е приятно да говоря за това колко красиво изглежда Земята като бледа синя точка в червеникавото марсианско небе, отколкото да оборвам псевдонаука. Но пък Сейгън го е правил. „Интелектуалните основи на астрологията бяха пометени преди 300 години и въпреки това тя се приема насериозно от много хора. Забелязвате ли колко лесно е да намерите списание за астрология? Практически всеки вестник в Америка има рубрика за астрология. Почти нито един няма седмична рубрика за астрономия. Хората носят астрологически амулети, проверяват си хороскопите преди да излязат от къщи, дори нашите езици имат някои астрологически белези“, това са думите на Карл Сейгън за астрологията [18]. Същият този сладкодумен, обичан от много българи популяризатор се е изказвал изключително остро относно астрологията. Мнозина си задават въпроса – кога ще се появи нов Сейгън? Кога ще се появи нов Азимов? Кога ще има ново поколение популяризатори? Вече ги има! Едно от популярните лица през последните години е Нийл деГрас Тайсън, американски астрофизик, писател, научен коментатор и водещ на новите епизоди „Космос“. Изказът на Тайсън е също остър, когато става въпрос за псевдонаука. В началото на 2016-та година той се принуди да спори с рапъра B.o.B., който вярва, че Земята е плоска. „Това беше рядък случай, имам предвид да конфронтирам B.o.B., защото това не е едно от нещата, които по принцип правя“ – каза Тайсън. „Аз не си подбирам хора, които имат странни идеи, и не ги дебатирам. Като образовател аз виждам своята роля да обучавам хората как да възприемат природата, света и законите на биологията, химията и физиката. Ако те обуча да мислиш по научно грамотен начин, ти ставаш имунизиран към това да си мислиш неща от сорта, че Земята е плоска. Съответно си по-малко податлив към конспиративни движения, където данните са внимателно подбрани, защото хората вярват, че знаят какъв е отговорът. Те не разбират как функционират доказателствата. Разбират достатъчно, за да си въобразят, че го правят по правилен начин, но не разбират достатъчно да осъзнаят, че грешат. Аз не гоня хората, аз подгоних B.o.B., защото неговите фенове започнаха да ми пращат директно Туитове. Не би следвало астрофизик с докторска степен да ти дава аргументи, че Земята е сферична. Никога не бих искал моите квалификации да са такива, които подкрепят твърденията ми. Но той има 2,3 милиона последователи в Туитър и в своите туитове той казваше: „Това е проста физика. Физиката и математиката бяха тези, които ми дадоха тези резултати.“. В момента, в който той се позова на физиката и математиката, хората си мислят, че той го прави по правилен начин, а не че това е негова щура идея. Тук той пресече границата. Той е силно влиятелен, той го прави в името на науката и въпреки това прави такава груба грешка. Казах си следното: в една свободна държава можеш да вярваш в каквото си искаш, но ако имаш влияние над други хора, тези обикновени размисли могат да станат опасни“, категоричен бе астрофизикът [19]. Днес популяризаторите са навсякъде около нас и вие можете да станете такъв! Но за да се превърне един човек в популяризатор, е редно да притежава няколко качества – първо, да е на „ти“ с науката, а за тази цел е добре да има поне бакалавърска степен. Второ, да говори на достъпен език и да може да приковава вниманието на хората към себе си. Трето, да може да заема твърда позиция по някои въпроси, дори и да са трудни за възприемане от широката общественост. С други думи – популяризаторът трябва да прави науката достатъчно интересна, за да могат околните да се заинтересуват от нея, а не от псевдонауката. Карл Сейгън е станал велик не заради позицията си по въпроса за астрологията, а въпреки нея. Научните популяризатори в България (а и не само) следва да се справят с редица предизвикателства, поставени от ширещата се псевдонаука – започвайки с конспиративните теории, че Земята е плоска, че човек не е бил на Луната, и стигайки до твърденията, че от кладенците на Плиска извира чудотворна вода. Уви, трудно се оспорват легенди. Поради трудностите и предизвикателствата рядко учените влизат в спор с привърженици на легенди [20]. Но понякога е наложително това да се прави! Както казва д-р Фил Плейт: „Псевдонауката е като вирус. Ако е в малки количества, не е голям проблем, но когато стигне до определен праг, ще ни разболее“. И въпреки всичко трябва да се подхожда мъдро. Като казвам „трябва да се прави“, имам предвид – трябва да се прави разумно. За огромно съжаление псевдонаучните теории не могат да бъдат оборени само с факти, колкото и разумно да бъдат представени. Има хора, които ще вярват само и единствено в това, което искат. И това, което е по-лошо – този тип хора сами се откъсват от реалността. Понеже вярват в това, в което искат, те са склонни да отхвърлят всяко едно доказателство, всеки един разумен довод под предлог, че е част от конспирацията. Когато спорят, те дори не се опитват да осмислят представените им аргументи. А напротив, целят да вдигнат шумотевица и да заглушат „отсрещната страна“. Най-доброто, което постигат в един телевизионен дебат, например, е да принизят разумните хора до тяхното ниво. Така че бих казал следното – да се спори с такъв тип хора е загубена кауза. Разумният човек, колкото и да е интелигентен и начетен в спора, е обречен да се превърне в пораженец, понеже никога няма да получи своя шанс да изложи становището си аргументирано. Затова усилията трябва да бъдат насочени в друга посока – не към „хардкор” псевдоучените, които няма да се трогнат от никой и от нищо, а към колебаещите се – иначе разумни хора, отворени към различното мнение, но объркани заради шума на тълпата и заради факта, че обикновено кресливите мнения са тези, които първо стигат до ушите. Тези разумни и колебаещи се хора притежават потенциала да отсяват фактите от плявата и да си формират добре аргументирано мнение. Как бихме могли да разпознаем „хардкор“ конспиратора и псевдоучения от човека, който е отворен към това да разсъждава? Бих казал, че има два типа „хардкор“, а общото между тях е, че в никакъв случай не са готови да преосмислят позициите си в светлината на доказателствата. Първите са такива, които печелят активно от конспиративни теории. Те са тези, които пишат книги, щамповат тениски, печатат флаери, рекламират се в социалните мрежи. Някои от тях дори не вярват в пропагандираните от тях псевдонаучни лъжи, но ги разпространяват, защото имат финансова изгода от тях. А вторите са тези, които имат устойчиви философски, религиозни или политически възгледи, към които се придържат толкова крайно, че няма как да възприемат идея, противоречаща на тези възгледи. Прочетете цялата глава, след като закупите електронната книга от книжарница "Книгите" (линк) или "Хеликон" (линк). http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2542-2018-az-virtualniqt-astronaut-nauka-psevdonauka

Екипът на Хаябуса 2 планира за 18-ти февруари първото кацане на астероида Рюгу с цел взимане на проби 9 януари 2019 г. 19:30 ч. Екипът на японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2" оповести, че денят, в който тя трябва да кацне на Рюгу, за да събере проби, е 18-ти февруари. Мисията към този момент е изключително успешна - през септември и октомври 2018-та "Хаябуса 2" успя да освободи на повърхността на астероида два астероидохода на Япония "Минерва 2" и спускаем апарат на Франция и Германия "Маскот". Но това бяха вторични цели. Основната задача на "Хаябуса 2" е събиране на проби от повърхността на Рюгу, които трябва да бъдат доставени на Земята в края на 2020 година. Първоначално пробовземането бе планирано за 2018-та година, но бе отложено - не поради технически причини (всичко на борда е нормално), а поради факта, че Рюгу се оказа много по-скалист от очакваното. Въпреки това екипът смята, че се е подготвил добре и 18-ти февруари може да се окаже добър ден за спускане. "Хаябуса 2" ще престои на повърхността на Рюгу само няколко секунди, но през това време цилиндрично устройство ще се протегне и ще изстреля куршум. Роботизираната станция ще събере изхвърлените скални фрагменти, след което ще излети обратно и ще се върне в работна позиция на около 20 км от околностите на астероида. "Хаябуса 2" засне тази снимка на 3-ти октомври 2018 г. по време на спускане към повърхността на Рюгу. Вижда се сянката на космическия апарат. Photo credit : JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2541-2019-hayabusa-2-landing-planned

Гигантската ракета Стархопър на СпейсЕкс ще започне изпитателните си атмосферни полети до броени седмици На снимката: в края на декември Илон Мъск показа хардуера на първия "Стархопър", който се очаква да полети до броени седмици. Photo credit : SpaceX/Elon Musk 9 януари 2019 г. 19:00 ч. Светослав Александров. На 6-ти февруари миналата година Илон Мъск смая света със своята ракета "Фолкън Хеви" - това бе първата свръхтежка ракета, построена след три десетилетия. В миналото е имало само няколко свръхтежки ракети (т.е. ракети, които притежават товароподемността да извеждат в орбита товар от над 50 тона) - "Сатурн 5" (извеждала пилотираните кораби "Аполо" до Луната), "Н1" (от нереализиралата се съветска лунна програма) и "Енергия" (от съветската програма за совалка "Буран"). Но колкото и забележително да бе постижението на "Фолкън Хеви", колкото и популярен да стана манекенът в скафандър Стармен, каращ автомобил "Тесла" в междупланетното пространство, за амбициите на Илон Мъск "Хеви"-то не е достатъчно голяма ракета. Да, "Фолкън Хеви" ще е незаменима при изстрелването на големи геостационарни спътници или за тежки автоматични междупланетни станции към Юпитер и Европа, вероятно би ставала и за пилотирани обиколки на Луната или за извеждане на компонентите на новата станция, която САЩ съвместно с международни партньори ще строят в окололунна орбита. Мъск не се интересува от повторение на "Аполо" - отиване до Луната или Марс, забиване на знамето и връщане на Земята. Не - той иска колонизацията на Слънчевата система да стане реалност. Това означава десетки, даже стотици хора, отправящи се в междупланетното пространство! Именно затова СпейсЕкс строи ракетата "Супер Хеви", която ще извежда кораба "Старшип". Това са новите имена на BFR - Big Falcon Rocket, или, както я наричаха понякога в средите на СпейсЕкс, Big F*king Rocket. Мъск предвижда "Супер Хеви" да има 31 двигателя "Раптор" - иновативни двигатели, работещи с метан. Извежданият от нея кораб "Старшип" ще има 7 двигателя "Раптор". "Старшип" ще може да лети самостоятелно и на суборбитални пътешествия, като Мъск смята, че когато корабът влезе в експлоатация, ще настъпи истински бум в авиацията. Полетите между континентите ще са изключително кратки - предприемачът твърди, че пътешествието между Лондон и Ню Йорк ще отнема само половин час. Първата ракета от серията, която е в процес на сглобяване и която ще започне изпитателните си полети през първата половина на настоящата 2019-та година, носи неофициалното име "Стархопър". Името е дадено от космическата общност, защото програмата й силно напомя на програма "Грасхопър" - това бяха ракети, разработени от СпейсЕкс, които летяха през 2012-2014 година на кратки атмосферни полети. На базата на опита от "Грасхопър" бе постигната възвръщаемост на първите степени на "Фолкън 9". Първият "Стархопър" ще е екипиран с три двигателя "Раптор" - това ще е достатъчно за тестването на концепцията на "Старшип". Очакванията са дебютният полет на "Стархопър" да е факт най-рано през февруари, а ако изчислим вероятността за отлагания - може би ще го видим през март или април. Ракетата ще се издига до височина от 5 километра, а общото време за полет ще трае шест минути. Това не звучи много впечатляващо за ентусиастите, които се трогват само от истинските космически полети. Впечатляващото към момента обаче не е постиганата височина, а размерът на ракетата - "Стархопър" е наистина чудовищна ракета с невиждано за СпейсЕкс ниво на сложност. По информация от сайта Тесларати диаметърът й е 9 метра, височината - 40 метра, тежи 500 тона при изстрелването, а двигателите осигуряват тласък от около 600 тона. Ще бъде истинско чудо, ако всичко е наред още при първите изпитания! Дали "Супер Хеви" и "Старшип" не са по-голям залък, отколкото може да лапне Илон Мъск? Възможно е. Самият предприемач призна след подписването на споразумението с бъдещия лунен турист Юсаку Маезава, че проектът е рискован и "може да не успее". Но според вярата на предприемача, която се базира на брилянтните му познания в ракетостроенето, "Старшип" може да се окаже и успешно начинание. "Старшип" е корабът-мечта на Мъск. До този момент предприемачът работеше по по-малки ракети като "Фолкън 9", по проекта на НАСА за товарен кораб до МКС "Драгън", а сега вече е в готовност за дебютното изстрелване и на "Крю Драгън", който ще извежда в орбита хора. Но погледът на Илон Мъск е насочен към Марс, а пътят към Марс минава през "Старшип". Именно затова предприемачът е влюбен в новото си творение, а от края на декември не е спрял да ни залива с информация за мегакораба в социалната мрежа Туитър. Там той разказва въодушевено как ще бъде реализиран "Старшип". Корабът ще се нагрява твърде много при обратното навлизане в атмосферата, което не позволява да бъде боядисан, затова ще е покрит с неръждаема огледална повърхност. За охлаждане на най-горещите му компоненти ще се използва остатъчен течен метан от работата на "Раптор"-ите. Поради липсата на боя "Старшип" ще е с цвета на течно сребро. Самият външен вид на кораба ще е от специална сплав от неръждаема стомана, която има предимства в сравнение с досега използваните въглеродни композити. С други думи - "Старшип" е наистина футуристичен кораб, какъвто е мечтан от най-големите умове на научната фантастика. Затова няма как да не желаем проектът му да е успешен. А успехът минава през тестовата версия "Стархопър". Очакваме полетите с голямо нетърпение! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2540-2019-starhopper-to-happen-soon